РУСЕНСКИ УНИВЕРИСТЕТ

„АНГЕЛ КЪНЧЕВ”

ПЕДАГОГИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

РЕФЕРАТ
тема:
Социални диалекти. Професионални
диалкекти

Изготвил: Пламена Пламенова Георгиева

Проверил :

Д-р Мария Томова

специалност Педагогика на обучението по български език и чужд език

ІІ -ри курс, фак. номер: 216702

Гр. Силистра
09.12.2022 г.

Диалектът (от гръцки διάλεκτος) е разновидност на езика, която не е

кодифицирана (за разлика от книжовния език) и която се използва за неформално
общуване (устно, а понякога и писмено) между хората от дадена териториално или
социално обусловена езикова общност. Макар диалектът да не е формално
кодифициран, той има свои характерни граматически, фонетични, синтактични и
преди всичко лексикални особености, които го отличават повече или по-малко от
книжовния език. Диалектологията е науката, която изучава диалектите.

Разбира се, дилектите не се разпространяват само по географски области.

Съществуват два главни източника на допълнителни усложнения. На първо място,
това е географската мобилност – хората се местят от едно място на друго, като
пренасят и диалектите си дори след време ги модифицират в съответствие с новата
обстановка. Простото очертаване на картата с територията на говорещите даден
диалект ще създаде неточна представа за движението на насалението.

Вторият източник на усложнения е фактът, че географското местонахождение е

само един от релевантните фактори наред с такива като социалната класа, пола,
възрастта. За да обхванат нерегионалните различия, диалектолозите въвеждат
термина „социален диалект“.

Социалният диалект (социолект) е езикова разновидност, присъща на повече

или по-малко обособени групи, изградени на основата на производствени или други
интереси, на социален слой или класа в обществото или субкултура. Според много
езиковеди социолектът не е диалект в истинския смисъл на думата. Поради наличието
на такива и други фактори е възможно да се демонстрира по-голямо езиково сходство
между хора от една и съща езикова група в различни географски области.

Чувствителността между регионалните и социални разлики между

произношението и другите аспекти на езика е различна, нормално е да се прокара
разграничение между акцент и диалект, като акцентът се свързва единствено с
произношението, а диалектът – с всички аспекти на езика, включително и
произношеннието. Трябва да се прави разлика между диалект и акцент. Акцентът се
отнася единствено за фонологичните особености на говора, т.е. до звученето. Така
например за човек, който говори меко книжовен български, казваме, че говори с мек
акцент, а не с мек диалект. Това ни позволява да разграничаваме между стандартен и
нестандартен диалект, а също да даваме отделни определения на произношението
спрямо различни акценти.

Социалните диалекти притежават особености в своя речников състав, но

споделят граматиката на литературния език или местния териториален диалект. Те
биват два основни вида: професионални диалекти и жаргони.

Професионалните диалекти съществуват всякъде, където има разделение на

труда. Те се създават и оформят постепенно с развитието на дадена професия или
даден занаят, a усвояването им става незабелязано, успоредно с изучаването на
отделните производствени сръчности и процеси. В сравнение с другия основен вид
социални диалекти — жаргоните, професионалните диалекти са по-малко говори в
пълния смисъл на думата. Всъщност те са сбор от отделни думи и съставят т. нар.
професионална терминология, изградена върху известен териториален говор или
върху разговорната книжовна реч. При тях ясно се вижда, че професионалната
специализация в езиково отношение се изразява не в особен граматичен строеж, a в
изработката на специална лексика, че професионалните диалекти се създават върху
производствена основа. Всяка професия за своите особени нужди се ползува от особен
речник, който в основата си е достъпен само на нейните членове.

По своя характер професионалните диалекти се доближават до научната

терминология, но по строеж и употреба те се отличават значително от нея. Примери
са: названия на отделните трудови процеси , характерни за дадено производство,
професионални изрази, използвани за стоки, материали, машини и т.н.

При проучване на различните професионални говори обаче не трябва да се

задоволим само със специалната терминология, a трябва да се спрем и на
професионалния „жаргон”, т. е. тая по-малко устойчива и жива част на речника, която
съществува само в устата на професионалиста, но която обхваща прояви извън
производството. Така професионалният говор преминава в групов (корпоративен) и е
невъзможно да се прокара рязка граница между тях, както е невъзможно напълно да се
отдели професията от бита.

При проучване на професионалните диалекти ясно се вижда, че характерът на

трудовата дейност на дадено обществено обединение определя и особената насока в
развоя на неговото мислене, a оттам и на неговия говор. Речникът отразява познанието
на околната действителност, a то е по-пълно, по-сложно и по-диференцирано в оная
област, където е насочена трудовата дейност. Затова най-характерната черта на
професионалните диалекти е извънредно богатият им речник, който съдържа
множество названия на предмети и действия, пряко свързани с трудовата дейност.
Така, докато книжовният език се ограничава и задоволява само с един термин, по-общ
по характер, като например „трион“, „ренде“ , който е повече или по-малко отвлечен
и не различава разновидности, в професионалния говор на българските дърводелци
намираме отделни названия на 9 вида триони и още толкова цпециални рендета.
Подобен характер имат названията и във всеки друг наш професионален диалект,
като например обущарския, шивашкия и пр. Изобщо, колкото по-сложна и по-
специална е известна трудова дейност, толкова по-особени и по-разнообразни са
инструментите и процесите, необходими за нея, толкова по-богат и по-разнообразен е
професионалният говор на изпълнителите ѝ.

Речникът на професиите се отличава с голямата си диференцираност на

понятията, с изобилието на самостоятелни видови понятия, но в него няма родови
понятия и думи, които обединяват по-големи категории еднакви или сходни явления.
При това професионалните термини се образуват индуктивно, всяко название е само
за себе си нещо отделно и откъснато от близките и сродните нему, докато научната
терминология се строи дедуктивно и обикновено близките понятия са от еднакви или
близки корени — тази е принципната разлика при образуване на специалните думи в
научната и професионалната терминология.

При цялостното разглеждане на професионалните диалекти ще трябва да се

спрем и на друга интересна страна в техния речник — произхода на думата. Като
социални диалекти те набират словния си състав по три начина:
 1) заемане от чужди езици;

2) образуване на нови думи по начини, характерни за българския език;

3) променяне значението на обикновени думи по метонимен и метафорен път.

В нашите професионални диалекти сравнително най-много са думите, заети от

чужди езици заедно с инструментите, предметите и производствените процеси. И това
е напълно естествено при усвояването на технически опит от по-културните и по-
напредналите народи в миналото и сега. Например в някои по-стари наши
професионални диалекти, като говора на чехларите, почти всички думи са турски по
произход: б’океџèк, гàнџа, дàнали и т.н.

По произход професионалните диалекти са твърде стари и водят началото си

още от първото разделение на труда. С развитието на занаятите те се оформят и се
развиват много, особено през епохата на феодализма, когато се появява разделението
на труда между града и селото. Занаятчийско-промишлената терминология, която се
създава през феодалната епоха, не е единна във всеки отделен занаят, a ce отличава със
своето разнообразие, защото е пряко свързана с териториалната и диалектната
раздробеност през тази епоха. За развитието на тая диференцирана и затворена
професионална лексика с ярък местен диалектен характер е допринесла и еснафската
затвореност през феодализма.

По-късно, през епохата на капитализма, когато феодалната затвореност се

разрушава, териториалните и професионалните диалекти внасят своята
терминология в общия професионален диалект — така за едно и също понятие се
събират по няколко названия, които са една от причините за колебание и разноезичие
в занаятчийската литература и които в речниците се дават като богатство на езика ни
— например бичкѝйа и триòн; секѝра, брàдва, балтѝйа, топòр, наџàк и манàра; пирòн,
гвòздей, клѝнец, паламàрец и ексèр.

Професионалните диалекти достигат пълен разцвет през епохата на

капитализма, когато в обществото настава много голяма професионална
диференциация. Всяка професия си създава свой специфичен запас от термини и
обозначения, които не се срещат в друга професия. Даже най-обикновени думи
понякога изменят значението си в зависимост от употребата им в една или друга
професия.
БИБЛИОГРАФИЯ:

 „Българска диалектология“ - Ст. Стойков

 „Социолингвистика“ – Р.Д. Хъдсън

 Уикипедия -
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B8%D0%B0%D0%BB
%D0%B5%D0%BA%D1%82