Особености, произход и проблеми на

българските диалекти
Димитър Иванов, Любомира Цанова, Димитър Киряков
(dimitur.s.kiryakov@gmail.com)

СУ „Св. Климент Охридски“ Геолого-географски факултет: География

и английски език, 1 курс

Quirks, Origin and problems of the Bulgarian dialects

Dimitar Ivanov, Lubomira Tsanova, Dimitar Kiryakov (dimitur.s.kiryakov@gmail.com)

SU "St. Kliment Ohridski ” Geo-geographical faculty: Geography and

English, 1-st course
Абстракт
Това проучване е с цел да разгледа местоположението на различните български
диалекти и да покаже немалките разлики между тях. Разглеждаме диалектите в
българския език като разновидности, които не са формално кодифицирани и се
използват за неформално общуване. Разглеждаме и общият брой на диалектите, колко
са стари, пред изчезване ли са, сферата им на използване, къде се използват, от друг
език ли са повлияни. Също ще се разгледат различни фонетични, морфологични и
лексикални изогласи. Фонетичните особености включват фонемната система и
акцентуацията, а граматическите характеристики обхващат имената, глаголите,
прилагателните и други части на речта. Българският език има шест падежа -
номинативен, генитивен, дателен, акузативен, винителен и творителен. Текстът описва
също така употребата на различни граматически категории като род, падеж, числа и
времена. Чрез разглеждането на различни карти и статии, обозначаващи разликите в
диалекта, се надяваме да можем да информираме за разликите, идващи от различното
разпространение и тенденции в промяната им. Разгледани са някои популярни думи и
изрази, както и някои наставки като -ът и -ят, и заменянето на 'ъ' по рефлекс на
старобългарското „Ж“. Въпреки че диалектите не са формално нормирани,
съществуват институции, които поддържат стандарта на езика чрез законови норми и
образователни системи. Книжовният език, въпреки че може да се базира на конкретен
диалект, се обогатява с елементи от други диалекти и включва думи от чужди езици.
Диалектите могат да бъдат различни от книжовния език в различна степен, но това не
означава, че говорещите на диалект са некултурни или необразовани. Терминът
"диалект" обхваща различни разновидности на езика, които са свързани с определена
територия или социална група. Териториалните диалекти се използват на определена
езикова територия и задоволяват нуждите на населението в тази област, докато
социалните диалекти са характерни за групи, базирани на производствени или други
интереси, социален слой или субкултура. Текстът също споменава българските
диалекти и техните класификации. Българските диалекти са част от южнославянския
диалектен континуум и са свързани със съседните диалекти като сръбските,
албанските, гръцките и турските. Диалектите могат да създадат усещане за разделение
или уникалност сред хората, но степента, в която го правят, варира в зависимост от
различни фактори. Въпреки че диалектите могат да служат като маркери за
идентичност и да насърчават чувството за принадлежност към общността, те могат
също така да допринесат за комуникационните стени между различните български
културни общности. Взаимната разбираемост или способността да се разбират един
друг може да бъде намалена, когато диалектите са значително различни. Това може да
доведе до трудности в комуникацията и потенциално да засили чувството за
разделение. Езиковите бариери и диалектните различия могат да бъдат преодолени чрез
повишено излагане, образование и усилия за насърчаване на разбирателството и
толерантността между говорещите различни диалекти. В някои случаи диалектите
могат да бъдат източник на гордост и културно разнообразие. Те могат да бъдат
почитани като израз на регионална или социална идентичност, обогатявайки езиковия
пейзаж и насърчавайки културния обмен. Подчертаването на приликите и споделените
аспекти на диалектите може да помогне за преодоляване на празнините и насърчаване
на единството между говорещите различни разновидности на даден език. В крайна
сметка влиянието на диалектите върху социалното разделение варира в зависимост от
конкретния контекст, отношението към езиковото разнообразие и нивото на общуване
и разбиране между говорещите диалект.

Ключови Думи:
лингвистика; социални общности в България; топография; български книжовен език;
комуникация

Текст

Диалектът е разновидност на езика, която не е кодифицирана и която се използва за

неформално общуване (по-често устно от колкото писмено) между хората от дадена
териториално или социално обусловена езикова общност. Макар и диалектът да не е
формално кодифициран, той има свои характерни граматически, фонетични,
синтактични и преди всичко лексикални особености, които го отличават повече или по-
малко от книжовния език.

Диалектът е кодифицирана разновидност на езика. Обикновено се поддържа

от институциите в държавата. Така например със закон или друг нормативен акт може
да е посочено коя езикова конструкция е „правилна“ и коя не е. В училищата се учи как
трябва да се говори и пише. Вестниците, радиото и телевизията се стремят да използват
книжовен език.

Литературният език може да бъде формиран на базата на конкретен говор. Въпреки

това дори и в този случай той не съвпада с него, тъй като постепенно се обогатява от
други диалекти, в него се внасят думи от чужди езици. Почти винаги книжовният език
има конкретни и постулирани граматични правила, които трябва да се спазват. Грубо
казано книжовният език е езикът, на който „трябва“ да говорим или пишем, а диалектът
е езикът, на който в действителност говорим и пишем. Затова употребата на диалектни
изрази в художествената литература се определя от темата, от обекта на изображение,
от творческия замисъл на автор, от неговите естетически възгледи. Писателите
използват с мярка диалектни елементи в езика на своите творби. Така например Христо
Ботев и Иван Вазов, които творят през периода на формиране на книжовния език, не
пишат на родния си диалект, а се съобразяват с установяващите се книжовни норми.
Затова при преработката на своите произведения те отстраняват изразите, които се
схващат като отклонение от нормата.

Някои диалекти могат да бъдат по-отдалечени от книжовния език в сравнение с други,

но това обаче не е основание да считаме хората, които използват такъв по-отдалечен
говор, за некултурни или необразовани.

Доста често срещана грешка е мисленето, че диалект и акцент са синоними.

Акцентът се отнася единствено за фонологичните особености на говора, тоест до
звученето. Човек, който говори меко книжовен български, например, говори с мек
акцент, а не с мек диалект. В зависимост от разпространението си диалектите
биват териториални (местни, географски или локални) и социални.

Териториалният говор е разновидност на езика, която се използва на част от

езиковата територия и служи като пълноценно средство за общуване на населението на
тази територия, задоволявайки всички негови нужди. Социалният говор, още познат
като социолектът, е езикова разновидност, присъща на повече или по-малко обособени
групи, изградени на основата на производствени или други интереси, на социален слой
или класа в обществото или субкултура. Според много езиковеди, социолектът не е
говор в истинския смисъл на думата.
 Българските наречия са регионалните говорими вариативности на българския
език. Българската диалектология като наука, изучаваща българските диалекти, датира
от 30-те на XIX в.с пионерската работа на Неофит Рилски „Българска граматика“ през
1835 година. Те са част от южнославянския диалектен континуум, свързани са на запад
със сръбските диалекти, на юг граничат с албанските, гръцките и турските, а на север –
с румънските. Македонските говори се класифицират като разновидност на
българските в старата езиковедска литература, като българските езиковеди и
българското езикознание продължават да ги възприемат като такива. Повечето
съвременни лингвисти продължават да третират македонските диалекти като
специфично български. Северномакедонските автори в отговор имат тенденцията да
третират всички диалекти, говорени в географската област Македония, като част от
македонската литературна норма, включително тези, говорени в границите на
Република България. Македонските говори са отразени като част от българските
диалекти заради тяхното близко в структурно отношение подобие и заради факта, че
много от важните граници – като ятовата граница и изоглоса на голяма носовка,
пресичат и двете територии – както на Република България, така и на Република
Северна Македония и Република Гърция. Основна изоглоса, разделяща българските
диалекти на източни и западни, е ятовата граница, която маркира различни изменения
на старобългарската форма ят (ѣ), произнасяна или /я/, или /е/ на изток (бял, но
множествено число бели) и стриктно като /е,/ на запад от нея (бел, множествено число-
бели).
Фигура 1 Ятовата Граница - Антонова-Василева Лучия (ДИАЛЕКТНО ЧЛЕНЕНИЕ
НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК), http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf

Българските диалекти могат да се разделят по два признака:

 Социален признак- Вариантите на езика, свързани с този признак се наричат

социални диалекти, или жаргон. Терминът жаргон се използва като общо
название за всички социални диалекти, но и като специфичен термин за
назоваване на така наречения групов говор. Наред с термина жаргон, с който
някои специалисти предпочитат да назовават само професионалните социални
диалекти, за груповите говори се употребява и английският термин сленг (slang –
жаргон).
 Териториален признак- Българският език се дели на териториални диалекти –
народни говори, които съществуват само в устна форма. Те се разпределят в
четири основни групи. Те обаче не може да бъдат определени точно, тъй като
почти във всички непланински райони местното население е размесено с хора от
други райони - размесване, което е започнало още преди няколко века.
Единствено в планинските райони, границите между отделните диалекти са по-
ясни. Почти навсякъде, където са посочвани имена на градове, трябва да се имат
предвид само околностите на съответния град.

Източните диалекти (на изток от ятовата граница) са:

- Мизийски говори (които се поделят на шуменски и разградски)

Мизийските говори в миналото са заемали цялата Дунавска равнина от Черно море до

река Искър. Границите им обаче отстъпват и са много стеснени - обхващат
пространството от град Варна до река Янтра, като преминават на югозапад от Янтра
към Севлиевско, a на северозапад към Свищовска област. Преди един-два века и самият
град Свищов е бил в областта на тези говори, както се вижда от някои писмени
паметници, като Свищовския дамаскин, но днес в него се говори балкански. Мизийски
говори се срещат и в много нови селища в Добричка, Тутраканска и Силистренска
област, a в миналото и в Северна Добруджа. Днес се пазят най-добре
в Шумен, Преслав, Нови пазар и Провадия.
 Шуменски говор - Особено добре се пази в областта Съртовете, която се
намира на изток, в селата Кàспичан, Кюлèвча и Маркòвча. Като типичен мизийски
диалект той пази най-добре старите им характерни особености.

Разградски говор - на отделни места край Разград, Попово, Белене, Русе,

Тутракан и Силистра

- Балкански говори

Балканските говори са основни и някои от тях са дали основата на съвременния

книжовен български. В тях влизат: Централен балкански, Котелско-еленско-
дряновски, Панагюрски, Пирдопски, Тетевенски, Подбалкански,
Драгижевски и Върбишки говори.

Централен балкански говор- Той е най-значителният и най-разпространеният

балкански говор, оказал силно влияние върху околните говори. Той лежи в основата на
българския книжовен език.

Централният балкански говор обхваща териториите на Средна, или Централна, Стара

планина и Средна гора от Тетевенско на изток до Котелско. Той се простира от двете
страни на Балкана заема Ловешко, Троянско, Габровско, Карловско и Казанлъшко. От
областта на този говор има много преселници, известни под името „горненци“ или
„балканджии“, отишли далеч на север чак до Свищовско и Никополско, където са
изместили старото местно население „полянците“. В централния балкански говор по
някои второстепенни отлики могат да се отделят няколко подговора, като ловешки,
троянски и габровски.

Котелско-еленско-дряновски говор- Той представлява съвкупност от три подговора

на балканския говор. Наименованието си получава от балканските градове, в които се
използват подговорите, а именно Котел, Елена и Дряново.

Панагюрски говор- Бива говорен предимно в град Панагюрище и в някои от селата

около него.

Пирдопски говор- Говори се предимно в Пирдоп, Копривщица и Клисура, както и в

някои от околните им села. На запад граничи със ботевградският говор.

Тетевенски говор- Среща се в град Тетевен, Ябланица, село Гложене.

 Източнобалкански (еркечки) говор- Пореден диалект, представител на
балканските говори. Среща се главно в село Голица, община Долни чифлик
и Козичино, община Поморие, сега на редица места по долното течение на река Камчия
и край Варна, Нови Пазар, Балчик, Силистра. Наименованието на този диалект идва от
Еркеч – турското име на село Козичино.
Подбалкански говор- Наричан е още сливенски говор. Говори се в обширен ареал
на територията на Република България: Сливен, Ямбол, Нова Загора, Чирпан, Бургас,
както и извън границите на България, в областта Бесарабия. Диалектът бива използван
от общо над един милион души. На юг говорът граничи с рупските диалекти.
Преходни балкански говори- Група български диалекти, показващи преходни
характеристики между отделни балкански или между балкански и мизийски говори.
Това са галатският, драгижевският и върбишкият говор. Те биват говорени от около
дванадесет хиляди човека.

- Рупски (югоизточни) говори

Те са източни български говори. На запад се ограничават от ятовата граница, а на север

граничат с балканските говори. Рупските говори се делят на три големи
подгрупи: източни рупски (в Странджа и Тракия), родопски (в Родопите) и западни
рупски (Разлог, Гоцеделчев и Солун). Поради многовековните демографски и
миграционни изменения, рупските говори днес са разнообразни и силно разчленени.
Съществуват обаче редица характеристики, които служат на българската диалектолози
да класифицират и приобщят дадено наречие към рупската група на източните
български говори.

Източни рупски говори- обхващат областта на Странджа и Тракия.

Между Родопите и Странджа са смесени силно с мизийските говори на
загорците. Поради преселническите движения в тези земи източните рупски
говори не са добре запазени и не образуват ясно очертана диалектна цялост.

странджански говор- Странджанският говор в миналото е обхващал значителна

територия в Югоизточна България от двете страни на днешната българско-турска
граница. Но поради масови изселвания, започнали още в началото на деветнадесети век
и завършили през двайсетте години на двадесети век, той днес е ограничен само в
община Малко Търново.

тракийски говор- Условно може да се раздели на два подговора: северен и южен.

Разпространен е в Тракийската низина – в районите на Първомай, Елхово, Хасково и

Свиленград.

цариградски говор - Използван от преселници от Цариградско.

Родопски (среднорупски) говори- Родопските говори заемат средния дял

от рупските говори. Поради особеното си географско положение и поради
характера на терена, те са запазени сравнително много добре.

смолянски говор- Смолянският говор е най-важният и най-широко

разпространеният родопски говор. В миналото той е бил известен като средно-
родопски или централен.. Наричан е още смолянски говор, а в по-старата литература -
ахъчелебийски говор по старото име на Централнородопската област.

широколъшки говор- Говори се предимно в селата Широка лъка, Върбово и

Стойките, Южна България.

хвойненски говор- Хвойненският говор се срещаа на север от смолянския говор и

на юг от Пловдив, много прилича на Смолянския говор.

баташки говор- Използван в Батак и старото население на Брацигово, днес в

Брацигово живеят главно преселници от Западна Македония.

чепински говор- Чепинският говор обхваща селищата в Чепинското корито —

Велинград и селата Коровò, Дòрково, Костандòво и Ракѝтово. Срещат се някои
вторични особености, по които чепинският говор се разпада на четири подговора:
велинградски, костандовски, ракитовски и дорковски.

павликянски говор- Павликянски говорят приблизително 40 000 души, предимно

от района на Раковски- Пловдив и Свищов. Той има редица общи черти с
павликянския говор. Предполага се, че компактна маса павликяни е живяла в Родопите,
след което се е разселила в Южна България и Северна България.

златоградски говор- Говори се предимно в Златоград от около двадесет и една

хиляди души.
 златоградски говор- На запад от Родопите до ятовата граница.

- Западни рупски говори- Западните рупски говори обхващат земите на запад

от родопските говори до ятовата граница. Тук влизат Юндола, Разложко и
Гоцеделчевско. По своите особености тези говори представят преход към
западните и македонските говори.

бабяшки говор- Използван от 4000 души, Бабяшкият говор се говори предимно в

района на Белица. Граничи с чепинския говор на изток, а на запад – с разложкия.

разложки говор- Разложкият говор обхваща областта Разлог, заградена от

планините Рила, Пирин и Родопите. Говорен от около 13 000 човека.

гоцеделчевски говор- Гоцеделчевският (още наричан неврокопски) говор обхваща

Гоце Делчев. На изток той се свързва с родопските говори, a на север с разложкия
говор.

драмско-серски говор- Говори се на територията на Република Гърция в районите

на Драма и Валовища. Диалектът е преходен към гоцеделчевския говор. Една от
основните причини да се причислява към рупските говори. Говорен е от около 90
хиляди души.

Солунският говор- Говори се в Гърция, говорен от четири хиляди души.

Западни български диалекти (на запад от ятовата граница)

- Северозападни говори- Северозападните говори обхващат западната част

на Дунавската равнина от българско-сръбската граница на изток до ятовата
граница и от Стара планина на север до река Дунав. Поради сложното
кръстосване на населението в Западната Дунавска равнина, в нея са се оформили
две основни диалектни групи.

белослатинско-плевенски говор- Белослатинско-плевенският говор днес е най-

важен и най-значителен представител на старите западни мизийски говори. Той
 обхваща Бяла Слатина и западен Плевен между реките Искър и Вит. По ятовия си
изговор този говор спада към западните говори, но по редица свои особености е
напълно еднакъв с говорите в Плевенско и Никополско на изток от ятовата граница.

видинско-ломски говор- Той обхваща Видин и Лом. Сравнително по-нов е ,

имайки предвид някои глаголни промени и сръбско влияние, но е запазил множество
архаични характеристики. В последните години диалектът, макар и все още жив,
започва бързо да изчезва вследствие на влиянието на медиите и образованието. Говорът
активно се използва от населението родено до 1978 – 1980 г., но почти не се използва
от по-младото поколение.

- Преходни говори- Те, както вече се изтъкна, обхващат земите от двете

страни на днешната българско-сръбска граница и представят постепенен преход
между български и сръбски език. От тях към българския език отнасяме тези,
които влизат в границите на България от преди 1918 година, a именно говорите
в Белоградчик, западно Берковско, Царибродско, Трън, Брезник и
Босилеградско, известни под общо название белоградчишко-трънски говор. A
към сръбски език се отнасят говорите, разположени оттатък границата в
Княжевацко, Пиротско, Лесковацко и Вранско.

трънски говор- Използван в Трън.

брезнишки говор- Обхваща областта Грàово на запад и северозапад от Софийско.

западнобелоградчишки говор- Обхваща територията на север, запад и югозапад

от град Белоградчик. Отделни преселници от областта на този говор са се заселили
между Видин и Лом и са разкъсали видинско-ломския говор. Освен това
белоградчишкият говор, подобно на балканските говори, е оказал влияние върху
говорите в западната част на Дунавската равнина.

царибродски говор- Използван в Цариброд, Сърбия.

 - Югозападни говори- западните говори обхващат високите полета на север
и на юг от Стара планина — Ботевград, Враца, София, Република Северна
Македония, република Гърция и република Албания

Северна група югозападни говори

ботевградски говор- Още наричан орханийски говор, ботевградският говор

обхваща селищата в Ботевград и Етрополското поле. Той се намира непосредно до
ятовата граница и е много близък до съседния пирдопски говор.

врачански говор- Този говор обхваща селата около град Враца. На запад граничи
с преходния белоградчишки говор, на изток с белослатинско-плевенския, на
югоизток с ботевградския говор, a на юг със софийския. По своите особености този
говор представя преход между софийския, ботевградския и говорите в Дунавската
равнина.

софийски говор- Софийският говор обхваща западната част на софийското поле.

На север той граничи с врачанския говор, на запад с преходните говори, на юг със
самоковския, a на изток с елинпелинския, като границата върви по течението на река
Искър. Обсегът на софийския говор постепенно намалява, защото разположеният на
изток от него елинпелински говор го избутва и сега неговата територия е един
сравнително тесен пояс.

елинпелински говор- Обхваща източната част на Софийското поле. На север той

граничи с врачанския говор, на североизток и изток с ботевградския, на юг със
самоковския, a на запад със софийския, като границата между тях върви по течението
на река Искър от язовир „Искър” до село Реброво. За западната граница на говора
трябва да бъде изтъкнато, че тя се придвижва на запад, особеностите на елинпелинския
говор изместват особеностите на софийския говор. Селата в северните поли на Витоша
Бояна и Владая, които в миналото са били в обсега на софийския „ъ“ говор, cera ca в
обсега на елинпелинския „а“ говор.
 ихтимански говор- Обхваща селищата в Ихтиманското поле, но се простира
отчасти и по течението на река Марица в Пазарджик. По своите характерни особености
той представя преход между ботевградския и самоковския говор.

самоковски говор- Говорен в Самоковското поле. На изток по долината на река

Марица той се свързва с ихтиманския говор, a на запад с дупнишкия.

Централна група югозападни говори

дупнишки говор- Дупнишкият говор обхваща областите Горно поле - на север

и на североизток от град Дупница към Самоковско между планините Рила, Верила и
Коньовска, Разметаница - на запад от Коньовска планина между река Джерман и
пролома на река Струма и Долно поле - на юг от град Дупница по река Джерман и
Струма между западните склонове на Рила и източните на Осогово.

кюстендилски говор- Говори се в района на Кюстендил. Сроден е с дупнишкия

говор и граничи на север с преходните говори.

благоевградски говор- Благоевградският, още познат като горноджумайски,

говор обхваща Благоевградско или по- точно долината на Средна Струма между
Рила и Влахина планина. По своите характерни особености той тясно се свързва
със съседните си говори - пиянешкия и дупнишкия в България и малашевския в
Македония.

петрички говор- Главно намиращ се в Петрич и Сандански. По своите

характерни особености той е много близък до благоевградския говор.

малашевски говор- Говори се в рамките на Северна Македония, в районите

на Царево село (Делчево), Пехчево, Берово, Радовиш. Името си носи от
областта Малешево. Сходен е с граничещите на
изток благоевградски и петрички говор.
 Крайни югозападни говори
В областите Пиянец, Кàменица и Кюстендилско Крàище, заграждащи Кюстендилско от
югозапад, запад и север, има говори, които представят интересен преход между
дупнишкия, благоев - градския и кюстендилския говор, от една страна, и македонските
и преходните говори, от друга. По някои свои черти тези говори могат да бъдат
разглеждани като подговори на дупнишкия и кюстендилския говор, но по-добре е да
бъдат дадени отделно, за да проличи по-ясно преходният им характер. Тези говори не
са единни, a представляват постепенни преходи и в тях могат да се очертаят ред
говорни пояси. В говорите на селата, които се намират по-близо до Благоевградско,
Дупница и Кюстендилско, има повече черти, които ги свързват с тия говори, a колкото
се отива по-далеч, толкова повече те намаляват, за да отстъпят място на черти от
македонските и преходните българско-сръбски говори.

пиянешкият говор- Този български диалект е представител на преходната

група югозападни говори. Говори се в българската част на областта Пиянец. Граничи
с кюстендилския, благоевградския и дупнишкия говор, като по своите характеристики
се разглежда като преходен между тях.

дойрански говор- Говори се в пограничните области на Република

Гърция и Република Северна Македония - в района на Дойранското езеро. На север
граничи с малашевския говор, на запад - с гевгелийския, а на юг - с кукушко-воденския.
Македонската диалектология го систематизира като част от солунско
воденския диалект на македонски език.

кукушко-воденски говор- Говори се в рамките на Република Гърция – южно

от Беласица, по течението на Вардар и включва българоезичните селища
около Кукуш, Воден и Енидже Вардар.

гевгелийски говор- Говори се в района на град Гевгели. На изток граничи

с дойранския говор.
 каменишки говор- Каменишкият говор обхваща областта Каменица, която се намира
на запад от Кюстендилското поле. Той е преходен говор между кюстендилския и
северномакедонските говори.

краешки говор- Говори се в Кюстендилско краище, сред населението намиращо се

предимно на територията на община Босилеград. Преходен говор между няколко
диалекта и не е еднороден по своите характеристики, а може да се раздели на няколко
подговора.

Дискриминацията е несправедливо третиране на хора и групи въз основа на

характеристики като раса, пол, възраст или сексуална ориентация. Това е простият
отговор. Но обяснението защо се случва е по-сложно.
Човешкият мозък естествено поставя нещата в категории, за да осмисли света. Много
малки деца бързо научават разликата между момчета и момичета, например, но
ценностите, които поставяме в различни категории, се научават – от нашите родители,
нашите връстници и наблюденията, които правим за това как работи света. Често
дискриминацията произтича от страх и неразбиране. Очакването за дискриминация
създава собствен хроничен стрес. Хората може да избягват ситуации в които очакват,
че могат да бъдат третирани лошо, евентуално пропускайки възможности за
образование и работа.
Освен дискриминация въз основа на цвят на кожата, полът, височината или
сексуалната ориентация на даден човек, съществува и дискриминацията на някои от
диалектите. Човек дискриминиран въз основа на своя диалект бива лишен от свободата
на словото и езика. Освен дискриминация ето някои от проблемите на диалектите, не
само в България, но из целият свят:

- Един от основните проблеми с диалектите се крие в комуникационни „бариери“,

които създават. Диалектите често включват вариации в произношението,
лексиката и граматиката, което може да доведе до недоразумения и трудности
при разбирането. Когато хора от различен диалектен произход комуникират, има
нужда от големи усилия за преодоляване на езиковата „бариера“, което
потенциално възпрепятства ефективната комуникация и причинява объркване.
- Както беше споменато в началото, хора, говорещи даден диалект, могат да бъдат
изправени пред дискриминация, което води до предубедено отношение към
говорещите даден диалект. Тази дискриминация може да се прояви по различни
начини, като социално изключване, ограничени възможности за работа и
несправедливо отношение въз основа на езикови особености.

- Говорите могат да представляват предизвикателство в образованието.

Учебниците и учебните помагала често са са написани на даден диалект и
използват думи, непознати за някои ученици, което може да ги постави в
неравностойно положение. Това езиково несъответствие може да попречи на
академичните постижения на учениците, тъй като те биха се затруднявали да
разберат напълно учебният материал.

- Диалектите също могат да представляват ограничения в професионалните среди.

Някои говори могат да бъдат свързани с определени региони, което води до
пристрастия и предположения относно компетентността или интелигентността
на дадено лице въз основа на неговия диалект. Търсещите работа с по различен
диалект може да се сблъскат с предизвикателства при осигуряване на работа или
кариерно развитие, тъй като работодателите може да проявят предпочитание
към лица, които говорят „престижен“ диалект. Такъв пример може да бъде
водещ в новините. Не биха наели някой говорещ меко на тази позиция.

- Когато диалектите са обезсърчавани, се появява риск от загуба на културно

наследство и езикови традиции, свързани с тях. Диалектите често носят
уникални изрази, които са неразделна част от културната идентичност на една
държава. Когато хората се почувстват принудени да изоставят своя диалект в
полза на по-доминираща разновидност, се появява загубата на езиково
разнообразие.

- Различните диалекти при хората може да доведе до появата на неравенство.

Хората, който говорят на софийски говор, приет за правилен, например, биват
издигнати на пиедестал, докато другите говори биват приети като по- низши.
 - Диалектите могат да служат като маркери за идентичност и принадлежност към
определени общности. Въпреки това, когато диалектите се различават
значително от доминиращия или стандартен сорт, хората, които говорят тези
диалекти, могат да срещнат бариери пред социалната интеграция. Езиковите
различия могат да създадат бариери пред формирането на взаимоотношения,
участието в социални дейности и пълното ангажиране с по-широката общност.
Това може да доведе до чувство на изолация и изключване за говорещите
диалект, възпрепятствайки способността им да участват пълноценно в
социалния и общностния живот.

Разрешаването на тези проблеми свързани с дискриминацията на дадена група

диалекти би било възможно като се повиши осведомеността за стойността и значението
на диалектите като израз на културна идентичност. Появата на час по диалектология би
бил в голяма помощ за разбирането, че всеки диалект е културно богатство. Колкото
по- рано се започне практикуването на този вид часове, толкова по- бързо децата биха
го разбрали. По този начин не само ще започне изчезването на дискриминацията и
минусите идващи от различията в говора, но и децата говорещи на по- дискриминиран
говор биха осъзнали, че не трябва да се срамуват от различията си, а дори и да бъдат
горди.
Друг начин за разрешаване на този проблем би бил появата на закони, защитаващи
правата на хората. Когато някой бива дискриминиран заради говора си, или не бъде
назначен на дадена работа заради липсата на „правилен говор“, би трябвало той да
може да предприеме действие.
Медиите трябва да бъдат насърчавани да представят говорещите диалекти по честен
и точен начин, като избягват стереотипи и пристрастия.
Насърчавано трябва да бъде и разнообразното езиково представяне в литературата и
филмите.
Организирането на събития, фестивали и тържества, които показват богатството на
диалектите би било от голяма помощ за разбирането на това езиково богатство.
Голям фактор би било осигуряването на платформи за говорещите дадени диалекти, за
да споделят своите традиции, като по този начин се появява чувството на гордост и
културна идентичност. Появата на международен ден на езика и появата а този вид
събития в този празник биха били от полза.
 Има няколко примера за успехи в борбата с диалектната дискриминация. Тези
инициативи се различават по географско местоположение, но всички споделят обща
цел за приобщаването и оценяване на езиковото многообразие. Ето няколко примера от
земното кълбо:

- Проектът „Language and Life“ (Северна Каролина, САЩ):

Проектът, базиран в Държавния университет на Северна Каролина, работи за

оспорване на негативните възприятия на диалектите, особено диалекта на
апалачския английски, говорен в региона. Чрез изследвания, документални
филми и образователни материали, проектът има за цел да повиши
осведомеността на диалектното разнообразие, да махне стереотипите и да
насърчи разбирателството между различните езикови общности.

- Програмата за двуезично обучение (Испания):

В региони на Испания, където диалекти съществуват съвместно с испанския,

като Каталуния и Страната на баските, са въведени двуезични образователни
програми. Тези програми имат за цел да насърчават използването и запазването
на регионалните езици и диалекти, като същевременно гарантират, че учениците
развиват умения както по регионалния език, така и по испански. Като оценяват и
подкрепят използването на регионалните езици, тези програми допринасят за
поддържането и съживяването на диалектите, като същевременно насърчават
чувството за културна гордост.

- The Dialect Reclamation (Шотландия):

Проектът Dialect Reclamation, създаден в Шотландия, се фокусира върху

запазването и съживяването на шотландските диалекти, които са претърпели
спад поради различни фактори, включително историческа езикова промяна. Чрез
ангажираност на общността, лингвистични изследвания и образователни
инициативи, проектът има за цел да даде възможност на хората да възвърнат и
възприемат своите диалекти, подчертавайки тяхното културно значение и
създавайки възможности за тяхното продължително използване.
- Усилията за съживяване на езика айну (Япония):

Местното население на Япония наречено Айну , е изправено пред изчезване,

което води до упадък на техния език, айну. През последните години бяха
положени усилия за съживяване на езика и подтикването на неговото
използване. Тези усилия включват създаването на езикови училища на айну,
правителствена подкрепа за проекти за запазване на езика и интегрирането на
културата и езика на айну в учебните програми.

- Възраждането на уелският език (Уелс, Обединеното кралство):

Уелският език, преживя възраждане чрез различни инициативи в Уелс.

Създаването на уелски езикови училища, въвеждането на двуезични политики в
публичните институции и повишеното медийно представяне допринесоха за
съживяването и популяризирането на този език. Уелският говор вече има
официален статут в държавата и усилията продължават да гарантират неговата
дългосрочна устойчивост и употреба.

- Панюжноафрикански езиков съвет (PanSALB) (Южна Африка)

В Южна Африка, където се говорят множество езици и диалекти, са положени

усилия за подкрепяне на езиковото многообразие и борба с дискриминацията.
Панюжноафриканският езиков съвет е създаден, за да защити и популяризира
езиковото наследство на страната. PanSALB работи за разпознаване и подкрепа
на различни местни езици и диалекти, включително Xhosa, Zulu и Afrikaans,
наред с други. Това доведе до повишена видимост и приемане на тези диалекти
в образованието, медиите и обществен живот.

- Съветът по шведски език (Språkrådet)(Швеция)

 Съветът по шведски език (Språkrådet) работи за запазване на регионалните
диалекти и повишаване на осведомеността за тяхната стойност. Освен това
телевизионните програми и медийното съдържание в Швеция често включват
представяне на различни диалекти, което допринася за приемането и
разпознаването на регионалните езикови вариации.

Библиография:

 Dabideen, MS (2020)PanSALB website, https://www.pansalb.org/strategic-plan/

(достъпвано 28.06.2023)
 European Federation of National Institution for Language, EFNIL, 2023
http://www.efnil.org/ (достъпвано 28.06.2023)
 Japantimes website, 21 февруари 2022- https://www.japantimes.co.jp/
(достъпвано 28.06.2023)
 Васева Милена, Михайлова Весела (2022) Български език за осми клас –
издателство Просвета
 Димчев Кирил, Комарска Ина, Петров Ангел (2022) Български език за осми
клас - издателство Булвест 2000
 Институт за Български Език: Интерактивна диалектна карта на
българския език: https://ibl.bas.bg//bulgarian_dialects/ (достъпвано
27.06.2023)
 Кочев. Иван (2001) Български диалектен атлас. София, Българска
академия на науките. https://ibl.bas.bg/lib/bda/#page/1/mode/1up (достъпвано
27.06.2023)
 Професор Андрейчин, Любомир (1978) Единството на българския език в
миналото и днес: Институт за български език, Българска Академия на
Науките (БАН). Издателство на Българската Академия на Науките, София.
https://macedonia.kroraina.com/bugarash/ed/scans/skanove.htm (достъпвано
30.06.2023)
 Стойков, Стойко (2002) [1962]. Българска диалектология. София: Акад.
изд. „Проф. Марин Дринов“.
https://macedonia.kroraina.com/jchorb/st/index.htm (достъпвано 29.07.2023)
 Фигура 1- Антонова-Василева Лучия (ДИАЛЕКТНО ЧЛЕНЕНИЕ НА
БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК), http://bgslo.ibl.bas.bg/files/BulgOsnDialDel.pdf
(достъпвано 30.06.2023)