Тема 9

Основни процеси в развоя на езиците. Движещи сили на езиковия

развой. Форми на съществуване на езиците – племенни,
народностни, национални езици.

9.1. Основни процеси в развоя на езиците

Основните процеси в развоя на езика са разграничаване и обединяване.
Под процес на разграничаване (или диференциация, лат. differentiatio –
„различаване, разграничаване“) разбираме такива изменения, които водят до
поява на различни диалекти в един единен език и по-нататък до разделяне на
същия език на два или повече езици. Това явление е особено характерно за
първобитно общинния строй, но то може да се наблюдава, макар и по-рядко, и
през други периоди на развоя на обществото. Напр. масовото емигриране на
холандци в Южна Африка преди няколко века, при което те са се откъснали от
родината си, е довело до диференцирането на един особен език, наречен
африканс. По същия начин от общия славянски език през първата половина и
средата на I хилядолетие от н. е. постепенно са се разграничили няколко
славянски езика. Изобщо всички сродни езици са се появили като резултат на
разграничаване от първоначалния общ език.
Процесът на обединяване (интеграция, лат. Integer – „непокътнат, цял“) на
езиците е обратен на процеса на разграничаване на езика. В този случай един
език измества друг, като в по-голяма или по-малка степен възприема елементи
на изчезналия език. Така постепенно е изчезнал прабългарският език (на който са
говорили Аспаруховите българи) или тракийският, който се е говорил в източната
част на Балканския полуостров до времето, когато славяните са нахлули в него.

9.2. Форми на съществуване на езиците – племенни,

народностни, национални езици
Преминаването на езиковите общности от една общественоисторическа
формация към друга се променят основни особености на нейния етноезик. В
резултат на това се обособяват три основни общественоисторически типа
езици – племенни, народностни и национални.

9.3.1. Племенни езици

През време на първобитнообщинния строй хората живеят в
отделни,особено малки групи. По това време земята е изключително слабо
населена, поради което племената са отделени едно от друго от обширни
ненаселени пространства. С цел намирането на храна и по-добри условия за
живот, племената често се преселват от една област в друга.
Важно е да посочим, че племето като обществена единица, не е първично.
То се образува от сливането на няколко рода. Следователно родовите езици се
обединяват в един общ език на племето.

1
 Основният процес в развоя на племето през първобитнообщинния строй е
неговото непрестанно деление, разпадане. Поради естествения прираст на
племето територията, която то обитава, се оказва недостатъчна от един
определен момент насетне. Тя не е вече в състояние да му дава достатъчно
препитание и от него се отделят части, всяка от които образува ново племе. По
този начин се образуват нови родствени племенни езици. В случая можем да
говорим за процес на диференциация на езици. Особените условия на
обществения живот през първобитнообщинния строй благоприятстват за появата
на голям брой родствени,близки помежду си племенни диалекти.
Еднаквостта на езика при племето иде от кръвната връзка на родовете,
които го образуват. В спомена на тези родове, който с течение на времето
избледнява, се крие чувството за единния,общия им произход. С разпръсването и
разселването на родовете чувството на взаимна принадлежност отслабва не
само поради разпростирането им на по-голямо пространство, но преди всичко
поради това, родовете не общуват помежду си заради затворения характер на
примитивното стопанство, при което не се извършва никакъв стопански обмен.
Постепенно, с течение на времето, отслабват в значителна степен не само
връзките между отделните племена, но се засилват и езиковите разлики помежду
им.
Племенните езици се характеризират със следните общи признаци: те са
безписмени, говорят се от относително малка езикова общност, постоянно се
размесват с езиците на съседни племена, показват вътрешно разчленение по
полов признак, отличават се с многобройни езикови забрани (табу) и
относително бързи промени в речниковия състав. Ще разгледаме всяка една от
тях поотделно:
(1) Липсата на писменост предполага, че езикът се употребява само в
сферата на устното общуване, като същевременно му предоставя
възможност да се променя и развива, без да се съобразява с
ограниченията на писмения стандарт. Наличието единствено и
само на устно общуване е и една от причините за относително
бързите промени в речниковия състав на племенните езици.
(2) Друга причина за сравнителната нестабилност на речника е т. нар.
дифузност на племенните езици, т.е. тяхната неяснота и размитост
на границите между езиците на съседни племена.
(3) Племенните езици се характеризират с вътрешна социална
диференция – наличието на групови говори по полов, а често и по
възрастов признак. В племенните общества социалният живот и
трудовите ангажименти са организирани така, че мъжката и
женската част (в която влизат още старците и децата) на общността
образуват ясно отграничени групи. Това дава възможност в речта на
мъжете и в речта на жените да се формират специфични
особености, които не са характерни за противоположната група.
Например при австралийското племе дюирбал в Северен
Куинсланд е регистриран много особен „език” (дефиниран на

2
 английски като mother-in-law language “език за тъщата”), който
младите мъже задължително употребяват в присъствието на тъщата
си – на тях не им е позволено да се обръщат към нея на обичайния
език на племето.
(4) Характерна черта на племенните езици е и интензивното прилагане
на табу (от полинезийски – „забрана“) върху отделни думи и изрази,
а в някои случаи и върху говоренето въобще. Обичайно е например
да бъдат табуизирани названията на божества, на племенния тотем,
на всякакви свръхестествени сили, на отровни растения, на опасни
животни, на починали хора и т. н.

9.3.2. Народностни езици

Когато първобитнообщинният строй започва да се разлага, възникват
съюзи от родствени племена. С образуването на тези съюзи започва да се
извършва обединяване на родствени племенни диалекти. С развоя на
земеделието и особено при прехода към класовото общество заедно с появата
на имотно неравенство се наблюдава все по-голяма устойчивост на
населението в териториално отношение. По това време отделни съюзи от
родствени племена или обединения от няколко такива съюза могат да
образуват народности. При образуването на народности диалектите на
отделните части на съответната народност, които отразяват изминатите етапи от
развоя на обществения строй, постепенно се обединяват, като си оказват
взаимни влияния. Така се създават народностни езици.
Народностният език се появява в близостта на диалектите на даден език,
т.е. той е единството в многообразието на диалектите.Обаче дълбоко в
първобитнообщинния строй племенните диалекти са много по-близки помежду
си. Следователно близостта на диалектите не може да бъде единственият
определящ момент при народностния език, понеже в противен случай не личи
никаква разлика между племенен и народностен език. Въпреки близостта на
племенните диалекти основният процес на развой в първобитнообщинния строй
е езиковата диференциация, т.е. обособяване и отдалечаване на близко сродни
диалекти.Обратен е процесът при развоя на народностния език: тук развоят върви
към сближаване на диалектите. Причината за тази обратна тенденция при
народностните езици се обяснява с това, че народността възниква с разпадането
на първобитнообщинния строй, при възникването на племенните съюзи,с появата
на класовото разслоение и държавата като необходим резултат от това класово
разслоение. Родовата връзка отслабва по-бързо или по-бавно и на нейно място
идва териториалната връзка. Племената, които населяват държавата, в своята по-
голяма част родствени по произход и език, се свързват с все по-тесните връзки на
общия държавен и стопански живот, което намира израз в сближаването на
диалектите.
И така народностният език се характеризира не само с близостта на
диалектите, но също и особено с тенденцията за по-нататъшното им
сближаване, с известни характерни общи белези на езиковия развой и на

3
сравнително хомогенен речников състав, не само наследени, но и
новопридобити. При особено благоприятни условия крайният процес при развоя
на народностния език може да приключи с установяване на общонароден език,
повече или по-малко хомогенен, който дори може да измести диалектите.
Пример за подобен общонароден език, който се появява в Древна Гърция
през ІV – ІІІ в. пр. н. е., е т. нар. общогръцки език койне(„общ език”), който е
основан на атическия говор, и който не съвпада напълно с нито един от дотогава
използваните гръцки диалекти. Тук следва да посочим, че в епохата на
робовладелския строй има по-благоприятни условия за поява и развой на
общонародни езици, отколкото при феодалния строй, защото особеностите на
робовладелската икономика дават възможност да се образуват по-тясно
сплотени етнически общности, докато феодалната раздробеност е пречка за
образуването на по-големи езикови единици. Но единен (общонароден) език
може да се образува при благоприятни условия дори и през време на
феодално общество. Така например холандският език става общонароден още
преди възникването на холандската нация. Прогресивното сближаване на
диалектите се осъществява в резултат от влиянието на един ръководен център
върху всички останали диалекти. Ролята на такъв център играе диалектът на
водещата (ръководната) в политическо, административно и културно отношение
област.
Но с отслабването на връзките, които свързват отделните части на
народността, общият език отново може да се разпадне на диалекти, и то на нови
диалекти, различни от предишните. Подобен е случаят с разпадането на същия
тоя общ гръцки език, след като е просъществувал няколко века. При
неблагоприятни условия може да се стигне до отслабване на взаимодействието
между отделните диалекти на народностния език.
С развоя на класовото общество човешките колективи значително се
уголемяват. Образуват се държави, продължава образуването и укрепването на
народностите, расте териториалната устойчивост на населението, което
постепенно се групира около градовете.
И така племенните диалекти се сменят с териториални диалекти. Заедно
с това ролята на езика като средство за общуване се усложнява: появява се
писмеността, развива се и се усъвършенства писменият език. Така се създава
противопоставянето на писмен език и устен, разговорен език. Писменият език
постепенно започва да оказва все по-голямо въздействие върху териториалните
диалекти.
Развоят на диалектите и езиците върви следователно в най-тясна връзка с
историята на племената и народите, които говорят съответните езици.
По време на феодалната епоха се забелязва, от една страна,
обединяване, унификация на диалектите в една феодална единица, постепенно
създаване на единен диалект, но също така и обособяване и разграничаване на
отделни диалекти и обособяване на нови езикови особености в отделните
феодални земи.

4
 9.3.3. Национални езици
В епохата на образуването на големите държави във връзка с
централизиране на управлението, растежа на градовете, усилване на
търговията, установяване на общия пазар се създава един общ делови и
административен език главно въз основа на писмения език. А по-нататък при
прехода от феодалния строй към буржоазно-демократичното общество се
оформят нациите, а заедно с тях и националните езици. За френски и английски
например установяването на националния език се отнася към ХVІ – ХVІІ в., за
руски – към ХVІІ – ХVІІІ в., за български – към ХІХ в. Основни черти на националните
езици са широкото разпространение на книжовната формация, затихването на
териториалните диалекти, тенденциите към демократизация, а в последно време
и тенденцията към интернационализация на книжовния стандарт.
Възникването на националните езици стои в най-тясна връзка с историята
на образуването на нациите, носители на тия езици. Нацията е историческа
категория, която се поражда с възникването на буржоазно-демократичното
общество. Съществен елемент от формирането на нацията е утвърждаването
на национален език.
Нацията е исторически сложила се устойчива общност от хора, възникнала
въз основа на общност по четири основни признака, а именно: въз основа на
общност по език, общност по територия, общност на икономическия живот и
общност на психическия облик, проявяващ се като общност на специфичните
особености на националната култура.
Национален е общият и единният език на нацията, който се
противопоставя на многообразието на териториалните диалекти. Националният
език е основно оръдие за строителство на националната култура и за изразяване
на тая култура.
Националните езици възникват въз основа на един диалект или група от
диалекти по силата на определени исторически условия,но и други диалекти на
същия език допринасят в по-малка или по-голяма степен за оформянето им.
Долавяйки тясната връзка между националния език и „националния
характер”, някои езиковеди твърдят, че тази връзка съществува изконно, че езикът
е израз на „душата на народа”, неизменна на всички етапи на историческото й
съществуване. Според Иван Дуриданов и Владимир Георгиев (1972) подобно
схващане за националния език е погрешно, защото езикът е преди всичко
обществено явление, което не може да се свързва само и единствено с
историческото развитие на обществото. Общността на националния език, както
и общността на нацията не представят извечна, кръвна, биологическа същност.
Това не е нито расова, нито племенна общност: тя се е сложила исторически.
Затова и езикът, и нацията са исторически категории. Така също и „националният
характер”, като намира израз в националния език, не е нещо дадено завинаги, а
се изменя заедно с условията на живота.
Индустриализацията и свързаната с нея урбанизация на живота,
съпроводена с ясно изразена миграция от селото към града, ускореният научно-
технически прогрес, масовото училищно образование и широкото
разпространение на средствата за масова комуникация са основните фактори

5
за процеса, който най-общо се означава като експанзия на книжовния език.
Паралелно с него протича процес на изтласкване и затихване на
традиционните териториални диалекти.
Индустрията поставя нови изисквания пред обществата – необходимостта
от боравене със специализирана техника налага широко разпространение на
грамотността, на използването на множество писмени източници за обучение и
подготовка, което на практика означава овладяване на книжовния стандарт от
множество хора с различно потекло и социален статус. Същевременно
масовата комуникация се превръща във все по-важен фактор в социалния
живот. Изобретяване на печатната машина от Гутенберг дава възможност
разпространението на книги, вестници и списания става лесно и евтино. В
началните десетилетия на ХХ в. към печатните масмедии се добавят киното и
радиото, а през 50-те години на века – телевизията, последвана през 90-те години
и от интернет. При това с все по-ускоряващи се темпове средствата за масова
комуникация обхващат големи зони от социалния живот и навлизат буквално във
всеки дом. По всички тези канали обаче “тече” предимно книжовна реч. Така
благодарение на масовото образование (главно в училище, но и чрез различни
курсове) и под силното въздействие на масмедиите книжовният стандарт силно
разширява социалната си база и на практика става общодостъпен и
общоупотребим (обстоятелство, което рязко го разграничава от положението
при народностните езици).
При установяването на единен и общ национален език в епохата на
капитализма обикновено вече престават да се появяват нови диалектни различия.
Общият национален език постепенно започва да влияе силно върху диалектите и
дори да отстранява.В сравнение с общия език диалектите започват да се чувстват
като една по-низша форма,свойствена на селското население.