ТЕОРЕТИЧНО ОПИСАНИЕ НА

ГРАМАТИКАТА
НА
БЪЛГАРСКИЯ

ЖЕСТОВ
ЕЗИК

София, 2017 г.
Цветан Кунчев - ръководител на проекта

Научен екип:
Проф. Йовка Тишева (експерт филолог, синтаксис) – ръководител
Проф. Гергана Дачева (експерт филолог, семиотика)
Проф. Красимира Алексова (експерт филолог, социолингвистика)

Проф. Юлияна Стоянова (експерт филолог, психолингвистика)

Проф. Владимир Жобов ( експерт филолог, приложна лингвистика)

Валентина Христова (експерт с увреден слух, магистър педагог)

Консултанти с увреден слух:

Митко Якимов
Янка Трачук
Силвия Бозева

Външни експерти и консултанти:

Проф. Цанка Попзлатева (експерт, специална педагогика)
Петя Карчева (консултант с увреден слух; докторант)

Формат: A5, 148x210mm,

първо издание, тираж 500
Печат: “Образование и наука” ЕАД
 СЪДЪРЖАНИЕ
Увод ............................................................................................................. 5
I. Език и жест ........................................................................................ 11
1. Характеристики на езика .................................................................. 11
2. Език, знак и жестов знак ................................................................... 15
3. Лингвистични и граматични категории ........................................... 21
4. Категоризация на жестовите знаци .................................................. 25
II. Жестови знаци съществителни имена ......................................... 35
1. Означаване на естествения пол на референта ................................ 35
2. Означаване на количествена характеристика ................................. 36
III. Прономинални жестови знаци ...................................................... 49
IV. Жестови знаци глаголи ................................................................... 65
1. Формоизменение на жестовете глаголи. Видове жестове глаголи ...... 67
2. Темпоралност ..................................................................................... 79
2.1. Темпоралност във вербалния и вв жестовия български език 79
2.2. Бъдеще време .............................................................................. 82
2.3. Минало време (претерит) .......................................................... 90
2.4. Перфект (минало неопределено време) ................................... 97
3. Аспектуалност (начини на глаголното действие и вид на глагола) 106
4. Модалност ........................................................................................ 122
4.1. Изразяване на императивност ................................................. 125
4.2. Изразяване на подкана ............................................................. 131
4.3. Изразяване на пожелание ........................................................ 132
4.4. Изразяване на възможност ....................................................... 135
4.5. Изразяване на необходимост ................................................... 139
4.6. Изразяване на вероятност ........................................................ 140
5. Обобщение .......................................................................................... 143

V. Синтактични особености на българския жестов език .............. 149

1. Общи особености, свързани със спецификата на жестовия език и на
жестовата комуникация .......................................................................... 152
1.1. Влияние на пространствено-визуалната модалност върху структу-
рирането на синтактичните единици .............................................. 152

3
 1.2. Влияние на морфологичните особености на жестовия език върху син-
тактичните структури ....................................................................... 155
1.3. Интерференция от вербалния български език ...................... 162
2. Словоредни модели. Словоред на въпросителните изречения 163
Вместо заключение ................................................................................ 169
Библиография ......................................................................................... 171
УВОД

Езикът на тялото няма нищо общо с мистиката.

Т. Стоицова
Наистина трудно се проумява как е възможно хората да се раз-
бират помежду си мълчешком - без да си служат с говорната
култура, без да произнасят гласно своите мисли и чувства:
твърдения или възражения, въпроси или отговори.
Л. Стойков

Дълго време в обществото битува представата, че комуникаци-

ята, реализирана с помощта на жестове, е примитивна, не може да
отразява сложни понятия и идеи и затова служи само за ежедневно
битово общуване. Неточно е и разбирането, че жестовете са „пре-
вод“ на това, което в комуникацията между чуващи се произнася.
Заради това, а и поради представата за комуникацията чрез жестове
като вид пантомима се поддържа мнението, че жестовите езици ня-
мат своя граматика (Лидел 2003: 17-18). Те се определят или като аг-
раматични, или като основани на същите правила, които определят
използването на фонемите, морфемите и лексемите във вербалните
езици (калкиращ жестов език). Разширяването на знанието за кому-
никацията чрез жестове обаче, както и натрупването на емпиричен
материал за състоянието на различни национални жестови езици
опровергават това твърдение (вж. напр. прегледа, направен от Про-
зорова 2007).
Основите на научното проучване на жестовите езици поставят
изследванията на У. Стоко1, в които американският жестов език е
представен като система, а съставящите я жестове – като съвкуп-
ност от краен брой повтарящи се елементи (кереми). Независимо
от спецификите на активните органи, произвеждащи съобщението,
и на каналите за предаването му до адресата – слухов при вербал-
ните и визуален при жестовите езици, между двете знакови систе-
ми съществуват фундаментални сходства. В изследванията на други
национални жестови езици се потвърждават обобщенията на Стоко,
1 В изследванията на български език в областта на жестовите езици името Stokoe
се предава най-често по този начин, но се среща изписано и като Стоке, Стоки
или Стоуки.

5
че звуковата субстанция не е основната характеристика на естест-
вените човешки езици, тъй като и жестовият език е естествен език.
Задачата на изследователите на жестовите езици от 60-те год. на
ХХ век е да покажат и докажат именно тези постановки, като под-
чертават общото между двата типа знакови системи. Постепенно се
очертават параметрите на жестовия език като самостоятелен и рав-
ноправен обект на лингвистично проучване със свои специфики, ко-
ито го отличават от естествената звучаща реч. На съвременния етап
сравненията с вербалните езици вече не са основна изследователска
задача, а вниманието се пренасочва към системите на различни (на-
ционални) жестови езици, като се търсят както техните специфични
черти, така и типологичните им характеристики. Тези знания не ос-
тават изолирани, а се поставят в контекста на редица когнитивни на-
уки. Данните за жестовите езици по света обогатяват изследванията
в областта на езиковата типология, общата лингвистика, когнитив-
ната лингвистика и др. (вж. прегледа, направен от Пфау и кол. 2012).
Дълго време България остава извън разширяващата се карта на
изследваните жестови езици. Ако в международни проучвания все
пак се срещат данни за българския жестов език, те са най-вече за
неговия лексикон (вж. напр. Бикфорд 2005). Българските жестоми-
мични речници отразяват състоянието на лексиката, но не предста-
вят употребата на тези единици в реална комуникативна среда. В
обобщаващото проучване Sign Languages. An International Handbook
(2012) са анализирани данни за 47 жестови езика, но българският не
е сред тях. Това вероятно се дължи и на факта, че жестовият език,
с който си служи общността на глухите в България, не е обект на
самостоятелни лингвистични проучвания. Комуникацията в тази
общност се изследва най-вече от психолози и педагози с цел по-
добряване на дейностите, подпомагащи когнитивното и езиковото
развитие на хората с увреден слух (вж. прегледа по въпроса, напра-
вен от Алексов 2012). Дори и за специалната образователна система
българската жестомимика е със статут на помощно средство. Калки-
ращата форма на жестовия език се приема като език на българските
глухи, с който те си служат и при официално, и при неофициално,
неподготвено общуване. Безспорно калкиращият жестов език има
много важна роля за „пълноценното обогатяване с нови знания и с
информация от околния звучащ свят за хората с проблеми на слуха и

6
за тяхното най-добро интегриране в обществото на чуващите” (Мо-
шева 2015: 72). На това средство за комуникация се противопоставя
разговорната жестова реч, „чрез която непринудено неофициално
общуват помежду си глухите хора“ (пак там). Разговорната жестова
реч обаче се определя като недостатъчна за общуване в официална
обстановка, тъй като не съдържа достатъчно думи и жестове, напр.
за обществено-политически понятия.
Сл. Лозанова (Лозанова 2015) прави първото - и засега единствено,
цялостно монографично изследване на тази неофициална система за
комуникация между глухите в България. Авторката работи с надеж-
ден корпус от жестови текстове „реализирани в диалогичен дискурс
между глухи индивиди, за които жестовият език е първи език, или
езикът на първичната група“ (Лозанова 2015: 29), който осигурява
обективността на направените изводи. Прилагането на съвременни
методи за лингвистичен анализ, на качествени и количествени мето-
ди за обработка на емпиричните данни води до убедителни изводи
за жестовия език като знакова система, „денотатно съотнесена преди
всичко с реалната действителност, която се обозначава чрез систе-
ма от жестеми със значение, конкретизирано в употребата на езика,
и към означаваната идеална действителност на съответстващите им
понятия и идеи“ (пак там). Освен че спомага за утвърждаването на
българския жестове език като официален език на глухите в България,
това изследване поставя надеждна научна основа за проучване на
системата от жестови знаци като езикова система със своя специфич-
на лексика и граматика. Настоящата работа е продължение на тази
линия. Резултатите от предходни проучвания, които показват качест-
вените разлики в системите на вербалния и на жестовия български
език, са обогатени с нови данни за спецификата на жестовия език,
които дават основание за още по-задълбочени изводи.
Обект на изследване в настоящата работа е системата от жестови
знаци, използвана при неофициално неподготвено общуване между
членове на общността на глухите в България. Предмет на научното
проучване са граматичните особености на жестовите знаци, използ-
вани при спонтанно неподготвено общуване. Основната цел е да се
представят средствата, използвани за изразяване на значения, кои-
то се съотнасят с граматични категории (обвързани и с по-общите
понятийни категории, на чиято основа се формират и различните

7
граматични категории). Изследователската хипотеза е свързана с
въпроса за системността в употребата на тези средства, както и за
степента на граматикализация в българския жестов език.
В описанието е използван установения за лингвистичните изслед-
вания понятиен апарат, но са включени и нови метаезикови елемен-
ти с терминологична стойност, отразяващи специфичните свойства
на разглеждания обект. Основната единица на изследването е жес-
товият знак, разбиран като единство от форма и съдържание и реа-
лизиран чрез система от движения на ръката или ръцете. Жестовият
знак може да бъде придружен от немануални елементи – мимика,
изражение на лицето, движение на раменете и под.; от фонационни
(звукови) елементи, сходни с междуметията и под. В комуникацията
между глухи може да се наблюдава паралелно произнасяне на дума-
та, за която е направен и жестов знак. Този тип бимодални знаци не
са обект на проучване в настоящото изследване.
Системата от жестови знаци, използвана в спонтанната неофици-
ална комуникация между членове на общността на глухите в Бълга-
рия, се означава като български жестов език (БГЖЕ). Системата,
назовавана в лингвистичните изследвания като съвременен българ-
ски език или съвременен български книжовен език (реализиран в
писмена или устна форма), тук се представя с по-общата номина-
ция вербален български език. Основание да говорим за вербален,
а не за звуков език е фактът, че и при комуникацията чрез жестови
знаци може да има звукови сигнали (звук или поредица от звукове),
използвани като маркери на лексикални или граматични значения.
В случаите, когато се правят препратки към изследвания на аме-
риканския жестов език, той се означава с установената в лингвис-
тичните изследвания абревиатура ASL (от American Sign Language).
С абревиатурата РЖЕ се означава руският жестов език.
При представяне на спецификите на жестовата комуникация се
използва терминът модалност, но не за означаване на отношението
на говорещия към съдържанието или към истинността на изказва-
нето. „Терминът „модалност” широко навлязъл в социалната област,
макар и заимстван от технологичните дисциплини, показва качест-
вото на амплитудност, или свиваемост или гъвкавост на невербал-
ните сигнали в зависимост от контекста, в който те се реализират
(Стоицова 2013). Модалността при разглеждане на общуването чрез

8
жестови знаци представлява комплекса от фактори, определящи
материалната реализация и възприемането на знака: триизмерност,
пространствена локализация, визуална перцепция.
Анализите на граматичните особености на българския жестов
език се основават на данни, получени чрез два основни метода: на-
блюдение на видеозаписи, представящи спонтанно общуване между
55 представители от общността на глухите от различни региони на
България, и интервю или анкета с глухи консултанти (на различна
възраст и с различен социален статус), през през втория етап от ра-
ботата по теоретичното описание, с цел конкретизация и верифика-
ция на първоначалните данни. Съставеният изследователски корпус
включва видеозаписи на спонтанна комуникация между глухи по 20
теми, отразяващи както всекидневни (битови), така и актуални соци-
ални и обществено-политически въпроси. За представяне на емпи-
ричните данни е избран специализираният софтуер за мултимодал-
ни архиви ELAN (https://tla.mpi.nl/tools/tla-tools/elan). Той е широко
използван за разработване на бази данни за жестовите езици, тъй
като дава възможност за едновременно визуализиране на информа-
ция от различен тип - видеозапис, транскрипция, превод на вербален
език и коментари по използваните жестове.
При записа на примерите, с които се онагледява научният анализ,
се следват установената вече конвенция в разработките, посветени на
жестовите езици по света, адаптирана за целите на това изследване:
re y/n
INDEX2 ПОСЛЕ УЧА2 МАГИСТРАТУРА
Ти после ще учиш ли в магистратура?
С главни букви се записва думата от вербалния български език,
на която съответства жестовият знак от реалната комуникативна си-
туация. Спецификите на морфологичната система на жестовия език
налагат и някои уточнения за използваните на този ред форми на
думите. Глаголите се записват с основната им форма, поради липса
на немаркирана обща форма, подобна на инфинитива в други езици.
Записът с форма за 3 лице ед. ч. не е приемлив, тъй като тази форма е
част от парадигмата на глагола и не изпълнява функцията на основ-
на форма. Прилагателните се записват с формата за мъжки род ед. ч.,

9
а съществителните – с нечленуваната форма за ед. ч.
На следващия ред, с малки букви се дава нормализиран според
правилата на вербалния книжовен български език презапис на фор-
мата, словосъчетанието или изречението от жестовия език. Инде-
ксите дават информация за глаголното лице. Над реда с думи, изпи-
сани с главни букви, се поставя черта, ако в примера има и инфор-
мация за особености от изпълнението на знака, напр. повторения (re
или ++ за редупликация), за немануални елементи, напр. подухване,
движение на тялото, промяна в мимиката; за комуникативния ста-
тус на изказването: y/n за общите въпроси (да/не въпроси, въпроси
с частици); wh-q за частните въпроси (к-въпроси, въпроси с въпро-
сителна дума).
Участието на авторите в тази разработка е следното: Кр. Алексо-
ва – I.4. и анализите в глава IV; Г. Дачева - I.2., а в съавторство с Вл.
Жобов – глава II и III; й.. Тишева - I.1 , I.3. и анализите в глава V.
 I. ЕЗИК И ЖЕСТ
Езикът е инструмент за свободно изразяване на мисълта, неограни-
чен по обхват, независим от условията на стимулите, но адекватен
спрямо ситуациите и достъпен за употреба във всички обстоятел-
ства, които нашите мисловни процеси могат да обхванат.
Н. Чомски
1. Характеристики на езика
Комуникацията не се реализира със средства, единни като „мате-
риален” изразител, и затова се разделя условно на вербална и невер-
бална комуникация (за проучвания на български език по въпроса вж.
прегледа, направен от Китова (2017). За да предадем информация
за нашите мисли, състояние, представи, емоции, ние използваме и
вербални, и невербални сигнали. Макар от еволюционна гледна точ-
ка невербалната комуникация да предхожда вербалната, най-обща-
та представа за комуникация се свързва с общуването чрез словото,
с произнесени или написани езикови съобщения. Като следствие
от това и езикът като средство за комуникация се идентифицира с
вербалния език, а невербалните послания, изпращани чрез мимики,
гримаси, мануални знаци, позиция и движение на тялото и др., се
разглеждат само като допълващи или подпомагащи вербалните. При
общуването между глухи обаче невербалните елементи изпълняват
и двете функции.
Една система от знаци започва да функционира като език не само
защото е средство за предаване на информация. Естествените езици,
чрез които хората общуват, се различават помежду си в типологично
отношение, но споделят общи черти, които други комуникационни
системи не притежават. Американският лингвист Ч. Хокет (Хокет
1960) систематизира тези характеристики по следния начин:
1. Слухово-вокален канал
2. Вълнообразно излъчване и направлявана перцепция
3. Бързо разсейване на сигнала
4. Взаимозаменяемост
5. Пълна обратна връзка
6. Специализираност
7. Семантичност
8. Произволност
9. Дискретност
10. Преносимост
11
 11. Двойственост
12. Продуктивност
13. Социален характер
14. Възможност за “съзнателна злоупотреба”
15. Възможност за самоосъзнаване.
Обектът на настоящото проучване e все още сравнително слабо
изследван и има неустановен статут като средство за предаване на
информация в общността на глухите в България. Затова представя-
нето на характеристиките, които са присъщи на естествените езици,
е необходима отправна точка за систематизирането на признаците и
на разглежданото специфично средство за социален контакт и взаи-
модействие между глухи. Тук се ръководим от систематиката, пред-
ложена от Вали и Лукас (Вали, Лукас 2000: 2-15) при сравнението на
американския жестов език с други системи от средства за предаване
на информация. Авторите посочват, че естествените (човешките)
езици и други комуникационни системи, напр. пътните знаци, мор-
зовата азбука и под, притежават следните общи характеристики:
- Състоят се от знаци, които имат различен характер, напр. гра-
фични знаци, звукове, комбинация от звукове и под., които се използ-
ват от участниците в общуването за предаване на определен смисъл.
- Езикът е система. Знаците са подредени, организирани и се
използват по определен начин. Системността се основава на пра-
вила, които са обект на лингвистиката. Владеенето и употребата на
един език предполага познаване и на знаците, които го съставят, и на
правилата, според които те се употребяват.
- Знаците, съставящи даден език, може да са арбитрарни (про-
изволни) или иконични. При втория тип знаци звуковата или визу-
алната форма на знака отразяват някаква характеристика на обекта,
означен или назован чрез знака. Във вербалните езици такъв харак-
тер имат например звукоподражателните междуметия (ономатопеи)
и образуваните от тях други думи. Мотивираността на знака не е
от решаващо значение за определянето на същността му като част
от комуникационната система. Решаваща е връзката между знак и
обект. В контекста на настоящото изследване ще добавим и уточ-
нението, което Вали и Лукас правят за американския жестов език
и което може да се отнесе не само към него: „това, че формата на
някои знаци отразява физически аспекти на обекта или действието,
което означават, тоест те са иконични, не значи, че няма арбитрарни
форми в ASL“ (Вали, Лукас 2000: 6-7).

12
 - Членовете на дадена общност познават и използват една и
съща комуникационна система. Общността може да се дефинира
според различни признаци: регионален, етнически, професионален,
социален, възрастов и т.н. На тази основа се обособяват както от-
делни национални езици, така и варианти в рамките на даден език,
напр. диалекти, жаргон, групови говори. Жестовите езици също се
характеризират с регионални варианти, както и със специфики, отра-
зяващи възрастта или образованието на лицата, които комуникират
чрез жестовите знаци. Основателно е при установяване на повече от
един знак за означаване на един и същ обект да се говори за варианти
на знака, а не за правилен или неправилен знак.
Уникалността на човешкия език сред останалите знакови систе-
ми, които се използват за предаване на информация, се изразява в
следните негови специфични характеристики:
- Продуктивност
Цветовете, използвани при визуална или светлинна сигнализация
например, са ограничен брой за разлика от елементите, съставящи
речника на един език. С думите от речника може да се конструират
безкрайно множество от изречения, чрез които да се предаде раз-
лична по характер информация. Неограничен е и броят на области-
те, които могат да намерят отражение в езика.
- Средства, чрез които се представят отношенията между знаците
Комуникацията не протича чрез проста поредица от знаци, про-
изведени един след друг. Речта също е линейна, но освен чрез ли-
нейния ред за това дали между елементите, съставящи изреченията,
има някаква връзка, съдим по наличието на определени маркери. Във
вербалните езици това са граматическите морфеми (окончанията),
служебните думи, някои прозодични средства. В жестовите езици с
такава функция се използват немануални знаци. Специфично за тях
е и наличието на класифициращи предикати (classifier predicates), в
чието значение освен идеята за действие/активен признак на лице се
инкорпорират и мястото, ориентацията, насочеността на действието.
- Структурираност на знака
Знаците от естествените езици могат да се представят като ком-
бинации от дискретни (крайни) елементи и да бъдат разложени на
съставящи ги елементи. Хокет определя този феномен, отличаващ
естествения език от останалите системи за предаване на информа-
ция, като duality of patterning. За вербалните езици тази йерархия
започва с неразложимите единици от фонетичното равнище, които
се групират и образуват единици от по-високото езиково равнище.

13
За знаците, съставящи жестовите езици, такива дискретни елемен-
ти, съставящи вътрешната структура на знака, са формата на ръката,
мястото на изпълнение на знака, ориентацията на дланта, насоче-
ността на движението.
- Възможност за размяна; реципрочност
Тези, които си служат с даден естествен език, могат в еднаква
степен да изпращат и да получават информация към и от останалите
участници в общуването. При такъв тип комуникация липсват спе-
циализация или фиксиране на комуникативните роли.
- Контрол върху употребата на езиковите средства
Тази характеристика се свързва с възможността за наблюдение и
самонаблюдение в хода на комуникацията, за подбор на езиковите
средства, за корекции и редакции на съобщенията.
- Приемственост и пренос между поколенията
Овладяването на езика става чрез обучение или практика с други
носители на същия език. Проучванията върху детската реч доказват,
че дори и да се раждаме с вродени езикови способности, за тяхното
активиране е необходима практика, в която да се усвоят модели и да
се отработят правилата за употребата на различни езикови средства.
Необходимостта от развитие на езика се поражда при включване на
индивида в определена социална група.
В обобщение на направения преглед на характеристиките на ези-
ка трябва да отбележим, че той, езикът, е система от знаци – вер-
бални или мануални, за чиято употреба има определени конвен-
ционално приети правила. Правилата са необходими, за да се оси-
гури еднозначност на комуникацията – отправителят и получателят
на съобщението влагат едно и също значение в поредицата от знаци,
чрез която се предава послание, и така разбират и интерпретират
по един и същ начин речевите сигнали. Общността, която използва
езиквата система, познава правилата и ги приема, за да може успеш-
но да използва езиковите средства за различни цели в общуването.
Описанието на даден език предполага представяне на елементи-
те, от които той се състои, и начините, чрез които се постига си-
стемност в тяхната употреба. Отнесено към жестовите езици, това
означава:
- представяне на жестовите знаци като елементи на речника на
съответния жестов език, което отговаря на постановката на Стоко,
че „знак“ е еквивалент на дума, когато се анализират жестовите ези-
ци” (Стоко 1960: 30);
- представяне на средствата и механизмите, чрез които знаците

14
се реализират в процеса на комуникация, като се търсят както спе-
цификите им, така и – доколкото това е възможно, типологичните
връзки с граматиката на вербалните езици.
2. Език, знак и жестов знак
Можем да кажем смело, че човек възприема действителността
както непосредствено, така и с помощта на различните видове зна-
ци. Знаците играят важна роля в общественото и културното раз-
витие на човешката цивилизация. Благодарение на знаците човек
излиза извън рамките на сетивно възприеманите явления. С помо-
щта на знаците се преодоляват пространството и времето. Знакът е
носител на определена социална информация. Всеки знак е свързан
с определен вид човешка дейност, място, време и сфера на действие.
Всички знаци са елементи на дадена знакова система, а тяхната зна-
чимост се определя от йерархизацията на отделните характеристи-
ки, както и от отношенията с другите знаци от системата. Знаците,
които имат еднакви функции и предназначение, формират знакови
системи. Според специалистите по семиотика колкото по-голямо и
разнообразно е богатството от знакови системи, функциониращи в
дадено общество, толкова по-висока е степента на социалното и кул-
турното му развитие.
Естествените вербални езици, както е известно, също са знакови
системи, които се изучават от различни науки, но техният системен
характер е централен проблем както на семиотиката, така и на линг-
вистиката. Според теоретичните концепции на Ю. Лотман естест-
вените вербални езици са част от първичните моделиращи системи,
докато други знакови системи (като литературата, киното, театъра и
др.) са вторични, тъй като се надграждат на първичните и съдържат
по-сложни артикулационни кодове в себе си. Така нареченият жес-
тов език (както приемаме да го наричаме у нас), или още знаков
език (Sign Language), както го наричат в англосаксонската и френс-
ката традиция, също представлява по своята същност знакова систе-
ма, състояща се от жестови и мимични знаци. Както става ясно от
английското наименование на езика на глухите, чийто основен ком-
понент е знак/знаков, за световната научна общност няма съмнение,
че това е език със собствена система от знаци. В повечето държави
по света вече е установен и признат стандартен жестов (знаков) език
на глухите и за никого няма съмнение, че той има собствена жесто-
ва „лексика“, която може да бъде описана в речник, както и собст-
вена граматика, макар и с различно наименование на стандартните

15
граматически категории във вербалните езици, а това означава, че
жестовият (знаковият) език на глухите има системен характер. Този
език също е вторична моделираща система със сложно съчетание
от артикулационни кодове, както ги нарича Умберто Еко в едно от
своите изследвания.
Съвсем закономерен е фактът, че жестовете и мимиките се изу-
чават от специален раздел на семиотиката, а именно – кинесиката.
Това означава, че жестовостта отдавна е един от централните про-
блеми на традиционната и съвременната семиотика. Отдавна е отбе-
лязана от изследователите иконичната същност на жестовете в езика
на глухите, но тук можем да припомним някои от основните посту-
лати на класиците на семиотиката, за да защитим още по-коректно и
аргументирано своята теза за съществуването на българския жестов
език като знакова система.
Както е известно на изкушените от семиотичното мислене, за-
щото приемаме, че семиотиката е начин на мислене (според Ю.
Кръстева и У. Еко), съществуват два модела на знака (диадичен и
триадичен), принадлежащи на двамата бащи на семиотиката Ферди-
нанд дьо Сосюр (швейцарски лингвист) и Чарлз Сандърс Пърс (аме-
рикански прагматик и логик). Знаковият модел на Сосюр включва
знак и обект, докато знаковият модел на Пърс включва знак, обект
и интерпретант (изградено сложно понятие в главата на интерпре-
татора). Според повечето семиотици диадичният модел на Сосюр,
който не обосновава нуждата от конкретно разглеждане на референт
(предмет от извънезиковата действителност), е достатъчен един-
ствено за прилагането му спрямо естествените езикови системи, до-
като по-сложният триадичен знаков модел на Пърс е приложим и
за всички други системи (например вторичните, третичните и т.н.).
Като прибавим към триадичния модел и класификацията на знаците
според Пърс, картината на жестовия език може да се изясни в зна-
чителна степен. Американският логик разграничава три вида реп-
резентация:
- иконичност - прилика между знака и обекта
- индексикалност - физическа връзка между знака и обекта
- символност - конвенционална, произволна връзка между знака и
обекта.
Това са и трите вида знаци – индексиални (показващи), иконични
и символни. Както вече беше отбелязано повечето изследователи на
жестовия език на глухите смятат, че знаците тук са иконични, но
16
според логиката на Пърс чисти знаци не съществуват, знаците вина-
ги са смесени и всичко зависи от тяхната йерархичност в дадено от-
ношение и при дадена ситуация. Можем да кажем, че в по-голямата
си част жестовете в езика на глухите са и символни знаци, тъй като
са конвенционални, а някои са и индексиални, тъй като пряко посоч-
ват референта (предмета от извънезиковата действителност). Мо-
жем да обобщим всичко това, като посочим, че в българския жестов
език, както и в другите жестови (знакови) езици съществуват и трите
вида знаци според класификацията на Пърс, но при отделни групи
жестове преобладават определени видове знаци, които се свързват в
определени отношения и представляват система, т.е. в своята същ-
ност българският жестов език притежава системен знаков характер.
Пърс поставя в основата на знаковата си теория тезата, че нещо
се превръща в знак само и единствено когато реално функци-
онира: знаците не съществуват сами по себе си, а само във и чрез
конкретната си употреба, като при това са свързани с интерпрети-
ращата инстанция - със съзнанието на този, които ги употребява.
Накратко казано, можем да цитираме известната словесна формула
за знака aliquid stat pro aliquo (нещо стои вместо друго нещо) – при
естествените и жестовите езици знакът (думата или жестът) стои
вместо референта (предмета) в комуникативния процес. Ето и един
пример в потвърждение на това твърдение:

Според Беноа Вирол (Вирол 2013) този знак отпраща към външен
и линеен референт, върху който се разполага даден маркер. Следвай-
ки семиотиката на Пърс, това е иконичен знак, представящ познава-
телното съдържание на изразеното.
17
 И така достигаме и до основния фактор за необходимостта от съ-
ществуването на вербален или жестов език – нуждата от общуване
(от комуникация). През 60-те години на 20. век световно известният
лингвист Роман Якобсон предлага усъвършенстван модел на всяка
комуникативна ситуация, като изброява шест основни фактора за
успешна комуникация. Адресантът (отправителят) изпраща пос-
ланието (съобщението) до адресата (получателя). За да бъде ефек-
тивно възприето, съобщението се нуждае от контекст (това е рефе-
рентът от извънезиковата действителност), който да бъде разбираем
за адресата. Това означава, че между адресанта и адресата трябва
да съществува по предварителна конвенция общ код, по който да
общуват. Друго важно условие за успешна комуникация е между об-
щуващите да има контакт – физически или психологически, а може
да са налични и двата.
Контекст
Съобщение
Адресант ----------------------------------------------------- Адресат
Контакт
Код
За тези шест фактора Якобсон определя шест езикови функции:
- Емотивна (експресивна) – тази функция се свързва с отправите-
ля на съобщението и желанието му да изрази и внуши на своя събе-
седник мислите и чувствата си.
- Комуникативна (референтна) – тази функция се свързва с конте-
кста (референта от извънезиковата действителност).
- Конативна (апелативна) – функцията се свързва с получателя на
съобщението и реализира подбудителни намерения.
- Фатична – функцията, която се свързва с контакта между отпра-
вителя и получателя.
- Метаезикова – функцията, която се свързва с кода, който съ-
ществува между отправителя и получателя. Чрез нея се обяснява
значението на това, което казваме с езикови елементи.
- Поетическа – това е функцията, която се свързва със самото съ-
общение. Съобщението е насочено към самото себе си. Най-често се
свързва с художествената литература или в езиково отношение – с
благозвучието например.
Изброените шест фактора, както и наличието на шест езикови
18
функции, се отнасят както за естествения вербален език, така и за
жестовите (знакови) езици, тъй като основното им предназначение
е комуникацията между хората. Както Якобсон подчертава, всеки
текст (всяко изказване) притежава всички шест функции. Въпросът
е коя от всички преобладава в даден текст (изказване), т.е. акцентът
пада върху йерархията на функциите. Ако приложим напълно осно-
вателно и закономерно този модел върху жестовия език (и в част-
ност върху българския жестов език), ще видим, че при него водеща
е комуникативната функция, тъй като комуникацията е насочена към
изразяване на референтите (предметите и явленията от извънезико-
вата действителност). Най-слабо изразена е поетическата функция,
тъй като целта при комуникацията между глухите не е насочена към
самото съобщение като такова, а към възможността да се назоват
чрез жестове предметите от извънезиковата действителност. Това не
означава обаче, че поетическата функция не подлежи на развитие.
За това обаче са необходими целенасочени и осъзнати действия за
артикулиране на други кодове. В йерархията на функциите при жес-
товите езици по-периферно значение има и метаезиковата функция,
тъй като по-рядко се налага на събеседниците да конкретизират зна-
чението на жестовете, които използват, като метаезик. По-особен е и
характерът на фатичната функция при жестовия език, тъй като кон-
тактът между комуникантите задължително трябва да е физически,
т.е. те трябва да се виждат, за да общуват помежду си на жестов език.
Разбира се, ако се използват различни видове електронни съобще-
ния, ще трябва да се превключи на друга знакова система, а именно
на естествен вербален език.
Ако се върнем отново към семиотиката и отразяването на семио-
тичните понятия в речниците, можем да открием статията за знако-
вия език в Handbook of Semiotics на В. Ньот, един от най-известните
речници по семиотика в света. Тук Ньот твърди, че знаковият (жес-
товият) език в по-тесния смисъл е семиотична система за жестова
комуникация с комуникативния потенциал на говоримия език. Всич-
ки жестови езици са се развили в ситуация, в която говоренето не е
било възможно (както е при глухите); в която говоренето е било заб-
ранено (при монасите например); когато е универсален език за хора
с различни рождени езици (езикът на аборигените). В най-широкия
си смисъл терминът знаков език понякога се използва като синоним
на семиотична система.

19
 В своята статия „Невербалната комуникация” известният амери-
кански семиотик Томас Сибиък започва списъка на избраната си
библиография със следните думи „тъй като всички неща общуват
невербално, …библиографията е предложена в тематичен азбучен
вид” (Сибиък 2000: 8). Така след аборигенските знакови езици, жес-
товете и др. фигурира темата Знакови езици (на глухите), което по-
казва, че и за Сибиък няма съмнение, че жестовете са знаци и че
жестовете, изплзвани за общуване между глухите, са език.
Жестовият език функционира напълно като семиозис (процес на
означаване) според определението на Чарлз Морис. Семиозисът
може да се разглежда като петчленно отношение между знак, ин-
терпретатор, интерпретант, значение и контекст, в което знакът пре-
дизвиква у интерпретатора предразположеност към определена ре-
акция (интерпретант) при определен вид значение и при определени
условия, т.е. в определен контекст. В този смисъл терминът знак е
термин за всички дялове на семиотиката: семантика (отношението
на знаците към техните обекти), прагматика (отношението на знаци-
те към интерпретатора), синтактика (отношението на един знак към
другите знаци). Дяловете на семиотиката, описани по този начин от
Морис, функционират напълно адекватно и за жестовите езици, но
най-разработено и развито за българския жестов език е семантично-
то измерение на семиозиса.
В края на своето изследване Основи на теорията за знаците Мо-
рис обобщава: „Езикът в пълния семиотичен смисъл на този термин
е всяка междусубектна съвкупност от знакови средства, употребата
на които се определя от синтактични, семантични и прагматични
правила”. По този начин според Морис интерпретацията на всяка
знакова система (не само на естествения вербален език) зависи от
много фактори и по тази причина се оказва особено сложна. От глед-
на точка на прагматиката знакът се употребява в съчетание с други
знаци – членове на различни социални групи (например глухите).
Езикът (и жестовият език включително) е социална система от зна-
ци, опосредстваща реакцията на членовете на дадения колектив
един към друг и към обкръжението.
Очевидно е, че въпреки напредъка на множество науки за знаците
и езиците и различните гледни точки към тях въпросите около жес-
товите езици (или знаковите, както ги наричат в Европа и Америка)
продължават да стоят пред изследователите. Несъмнено за повечето

20
специалисти по света обаче жестовите езици са част от семиотич-
ната сфера, както Лотман нарича света, който ни заобикаля, защото
всъщност ни заобикалят знаци, които трябва да се научим да четем,
защото само тогава те са знаци наистина. Българският жестов език
като система не прави изключение от заобикалящата ни знаковост, а
това го превръща в един от многото знакови езици по света.

3. Лингвистични и граматични категории

Категоризацията е мисловна операция, чрез която мозъкът класи-
фицира обектите и събитията. Тази операция е основополагаща за
научното познание, тъй като чрез нея конструираме знанието за све-
та. Системата от категории, с които разполагаме и чрез които пред-
ставяме света, „оказва влияние както върху оценките ни за сходни-
те обекти, така и върху способността да разграничаваме отделните
обекти“ (Толинс, Колунга 2015: 220).
Сред изследователите няма единно мнение, дефиниция или мо-
дел за категоризацията като процес и за резултатите от нея. В кла-
сическото разбиране категорията се изгражда от елементи, които
споделят едни и същи основни характеристики. При прототипното
разбиране за категориите членовете на една категория се определят
според близостта до обобщената представа за типичния елемент на
категорията. Като основание за категоризация може да се използва и
близостта или сходството на даден елемент до типичен за категори-
ята модел или образец. При теоретично основаното категоризиране
в една група попадат елементи, които могат да получат една и съща
теоретична обосновка.
В лингвистичните изследвания категоризацията следва езикови-
те равнища, които разполагат съответно с фонетични/фонологич-
ни, граматични и лексикални категории. Това деление се допълва
с включването и на семантични категории. Чомски (1970) предлага
модел за представяне на основните лексикални категории като ком-
бинация от признаците [+/-N(oun)], [+/-V(erb)]. Така се формират
четири основни лексикални категории:
[+ N, - V]: съществителни имена
[- N, + V]: глаголи
[+ N, + V]: прилагателни
[- N, - V]: предлози

21
 Функционалните категории, от своя страна, могат да се дефини-
рат по същия модел чрез признаците [+/-Det(erminer)], [+/-T(ense)],
[+/-P(lural)] и др. За семантичните категории могат да се приложат
признаците [+/-human], [+/-abstract] и под. Освен за „чистите“ кате-
гории, които притежават или не съответния класификационен при-
знак, се говори и за мултифункционални категории. Този принцип за
формиране на лингвистичните категории се е наложил в съвремен-
ните изследвания на равнището на формалния синтаксис.
Когато се правят проучвания на данни от различни езици с раз-
лични граматични системи, тези на пръв поглед ясно приложими
класификационни критерии се оказват проблематични. Както посоч-
ва М. Бейкър, „Дори и да се окаже, че всички езици в някаква степен
споделят общи категориални специфики, чрез които се разгранича-
ват съществителни имена, глаголи и прилагателни, тези специфики
ще са по-ясно изразени в едни езици и по-трудно доловими в други“
(Бейкър 2005: 425). Въпросът за категоризацията на езиковите еле-
менти не получава еднозначен отговор и поради факта, че липсва
единна теория, която да стане надеждна основа за класификация на
данни от различни езици. Подобна обща теория на категориалните
разлики „не може да бъде просто списък от видими външни характе-
ристики от типа „прилагателните имат окончания за падеж и род, а
глаголите имат окончания за лице; предикативните прилагателни се
нуждаят от копула, а глаголите – не“. Тези външни характеристики
се проявяват по различен начин в различните езици и дори в езици-
те, за които те са релевантни, не могат да са основа за обща теория,
чрез която да се разграничат прилагателните от глаголите“ (Бейкър
2005: 430).
В настоящата работа отчитаме липсата на единно мнение по
въпроса за класификацията на езиковите елементи в естествените
езици, както и за това дали категоризацията на жестовите знаци е
зависима, или не от визуалната модалност, специфична за реализа-
цията им. Тук приемаме да следваме установилата се традиция в
описанията на жестовите езици, въпреки условността на разделя-
нето на жестовите знаци според класификационни критерии, кои-
то, оказва се, са относителни и за вербалните езици. Групите, които
(условно) ще назоваваме с термините, прилагани при описанието
на вербалния български език, са категории от най-висок порядък,

22
които се характеризират с общност на механизмите за формиране на
лексикалното значение (отношение знак – референт) и сходни функ-
ционални модели. Въпрос е обект на коментир в следващия раздел
от тази глава.
Мултифункционалността и синкретизмът се посочват като типич-
ни черти на елементите, съставящи лексикона на жестовите езици
(вж. Бушар и кол. 2005; Пфау и кол. 2012: 77-96), но това не означава,
че не могат да се прилагат критерии за граматична категоризация на
жеста. Примери за мултифункционалност откриваме и във вербални
езици от различни езикови групи и с различни по тип морфологични
системи. Многозначността се снема при употребата на съответната
единица – глаголите се свързват с аргументи, а съществителните – с
различни модификатори. Този принцип се прилага и в описанията в
настоящата книга, тъй като жестовите знаци не се разглеждат изо-
лирано, като елементи на речника, а в по-широк контекст, с оглед на
възможностите им за функционална реализация.
В изследванията на граматиката на жестовите езици обикнове-
но се прилага по-широко разбиране на категоризацията. С термина
„категория“ се означават „групи от елементи, формиращи речни-
ковия състав или граматичната система на даден език, които имат
сходна дистрибуция, употреба и ограничения във формално или
функционално отношение“ (Лило-Мартин 2005: 403). Тези групи
включват традиционните лексикални категории (съществителни
имена, глаголи, прилагателни и т.н.) и изреченските конституенти
(именни словосъчетания/фрази, глаголни фрази и изречения). Тези
два типа категории са широко застъпени в естествените езиците по
света. Важно е да се посочи, че езиците нямат една и съща система
от граматични категории, но разполагат с думи, които се групират
по определен начин и по това се разграничават от други групи от
думи, конституирани по друг начин. Освен това невинаги показате-
лите на граматичното значение са отделни лексеми. Във вербалните
езици се използват например фонологични или граматични механи-
зми (ударение, афикси) за означаване на значенията на думата. В
жестовите езици същата функция изпълняват специфични елементи
от движението на ръцете при изпълнение на знака (посока, интен-
зивност на движението), а също така промени в позицията на тялото
или в израза на лицето.

23
 В изследванията на ASL, който се характеризира с по-висока
степен на граматикализация в сравнение с други жестови езици, се
отбелязват специализирани средства за означаване на количество,
определеност, съгласуване в глаголната фраза. С. Лидел дори посоч-
ва жест, който е маркер на подчинителна връзка между изречения
– специфичен израз на лицето, чрез който се означават отношения,
маркирани във вербалните езици с релативи (който, която, което,
които за българския език).
Интересен пример за това как в жестовия знак се инкорпорират
основно (лексикално) значение и граматично значение дават начи-
ните за означаване на група от референти (група от лица). В първия
случай групата се асоциира с общото пространство, в което се раз-
полага. Посочването на това пространство при изпълнение на жеста
за т.н. съгласуващи се жестове глаголи (agreement verbs) означава, че
вършителят е множество от обекти – значение, което във вербалните
езици има формата за множествено число в рамките на граматична-
та категория число при имената и при глаголите. Всъщност значе-
нието е по-скоро класифициращо – означава се група, а не отделен
обект, без да се посочва точен брой, затова в случая не се маркира
граматичната категория число. Множество от референти може да се
представи и чрез промяна във формата на ръката – показалецът е
извит като дъга, след което се разтваря. В този случай простран-
ствената локализация на обектите не е средството за означаване на
множественост; тази функция поема елемент от знака, който може
да се определи като маркер на граматично значение, подобно на
афиксите във вербалните езици (Лило-Мартин 2005: 410). Такива
примери показват, че има случаи, в които визуално-пространствена-
та модалност оказва влияние върху изразяването на морфо-синтак-
тични значения. Сходни механизми за означаване на количество се
наблюдават и в българския жестов език. Те са обект на представяне
в следващата глава, където се коментира отношението между ле-
ксикални средства (жест класификатор за множество от обекти или
жест числително име) и граматични механизми (напр. повторение
на жеста).
На този етап от проучването на българския жестов език въпросът
за класификацията му според граматичните (морфологичните)
категории, чрез които се описва граматиката на вербалните ези-

24
ци, остава отворен. Причината за това е не само липсата на фор-
моизменение при преобладаващата част от жестовите знаци (вж. по
въпроса и наблюденията в IV глава). Самият термин „граматична
категория“ е многозначен: „С него може да се назовават едновре-
менно явления като глагол, наклонение на глагола, повелително на-
клонение, първо спрежение, преходност на глагола, вид на глагола,
предикативност“ (Куцаров 2007: 24). В българското езикознание се
е установило схващането, че „Граматичната категория е система от
противопоставени една на друга граматични форми (система от гра-
меми) с еднородно значение“ (Бондарко 2004: 223). Това разбиране
предполага наличието на видови понятия по отношение на по-общо,
родово понятие, напр. единствено и множествено число по отноше-
ние на граматичната категория число, както и на формални изра-
зители на видовите значения. Формалните средства за изразяване
на категориалното значение, разбира се, варират и това зависи от
морфологичния тип на езика. При ограниченото формоизменение, с
което се характеризира българският жестов език, лексикалните мар-
кери (напр. жестовете класификатори, конструкции с модификатори
и под.) са основно средство за означаване на видови значения, които
се изразяват чрез граматични форми във вербалните езици. С този
въпрос се свързва и една от изследователските хипотези за ниската
степен на граматикализация в българския жестов език.
При описанието на жестовите знаци се ръководим от идеята, че те
могат да се систематизират по лексикално-функционален принцип.
Водещо е делението на знаците през основните лексикални катего-
рии – съществителни и глаголи. Тъй като „Граматичните категории
са малка част от общите понятийни категории и се свързват с обеди-
нението на граматични величини“ (Куцаров 2007: 25), спецификите
във всяка от групите знаци се представят чрез съотнасянето им с
по-общи понятийни категории, които са в основата на познатите
граматични категории, напр. категорията количество, която се от-
разява в граматичната категория число; категорията темпоралност,
отразена в граматичната категория време и под.
4. Категоризация на жестовите знаци
В научната литература за жестовите езици се посочва условност-
та на поделянето на жестовете в класове, наричани по традиция час-
ти на речта (вж. напр. у Буркова, Филимонова 2014, Зайцева 2000,

25
Королкова 2016, Меир 2012). Във вербалните езици т.нар. части
на речта (съществително име, прилагателно име, числително име,
местоимение, глагол, наречие, предлог, съюз, частица, междуметие)
представляват класове думи, които се обособяват въз основа на два
взаимосвързани критерия: семантичен критерий, чрез който лекси-
ката на един език се поделя на групи благодарение на най-общо-
то в значението на думите, наричано и общокатегориално значение
(напр. субстанция, действие/динамичен признак, статичен признак
и т.н.), и морфологичен критерий – изразяваните граматични значе-
ния (напр. за субстанцията – род, число, неопределеност/определе-
ност, падеж, звателност (вокатив) и др., за действието – лице, число,
време, вид (аспект), залог, наклонение, евиденциалност и др.) (вж.
за части на речта (Граматика 1983). Тези взаимосвързани критерии
обаче не само не са приложими към всички морфологични типове
езици, напр. към изолиращите (непознаващи формоизменението),
но дори и при езиците с богато формоизменение (напр. флективни и
аглутинативни) са налични случаи на хибридност (напр. причастия-
та в българския вербален език) или на неприложимост (напр. някои
случаи, присъединявани към междуметията – вж. Петрова 2016).
Прилагането на морфо-синтактичен критерий (класификация на
думите въз основа на синтактичната им роля (предикат, аргумент,
адюнкт и пр.) и изразяваните във връзка с нея граматични значения)
също се сочи като зависимо от спецификата на конкретния език и
в редица случаи затруднява типологическите съпоставки (вж. пове-
че у Хаспелмат 2001 и Меир 2012). Когато жестовите знаци бъдат
поделяни на класове, някои изследователи предпочитат да изхож-
дат от функциите на знаците и в съответствие с това се използват
термините субстантивен жест (за обозначаване на какъвто и да е
обект) и предикатен жест (за обозначаване на ситуация, изменяща
се във времето) (Прозорова 2007). Като синонимен спрямо предика-
тен жест в тази работа се използва жест предикат.
Изследванията върху жестовите езици показват наличие на два
подхода към поделянето на лексиката на жестовите езици по класо-
ве думи: или се изхожда от аналогията между жеста и думата, ко-
ето води до отделяне на жестове глаголи, жестове съществителни,
жестове наречия, жестове местоимения, жестове числителни и пр.,
както и до изследване на начини на изразяване в жестовите езици

26
на познатите от междуезиковите съпоставки на вербалните езици
граматични значения (вж. напр. Пфау и кол. 2012, Съпала, Нюпорт
1978), или се тръгва при втория подход от значението (напр. множе-
ственост, принадлежност, темпоралност, аспектуалност, необходи-
мост, възможност и др.) и се търсят начините на изразяването му в
съответния жестов език (напр. Зайцева 2000, вж. също така обзора у
Прозорова 2007).
Прилагането на първия подход е затруднено най-малко от два фа-
кта. На първо място в жестовите езици съществуват немалко случаи
на синкретизъм, при който понятието не получава конкретизация –
жестовият знак не носи информация дали става дума за субстан-
ция (във вербалните езици съществително), дали за процесуален
предикативен признак (глагол), а в някои случаи и дали е статичен
признак на субстанцията (прилагателно име). Подобен синкретизъм
не е непознат и във вербалните езици. При т.нар. неутрален контен-
сивен тип езици (вж. Климов 1983, а също и коментарите у Пенчева
2006) Г. Климов допуска липсата на разграничение в лексикалната
система между глагол и име, т.е. между изразяването на процесуа-
лен признак и субстанция.
Синкретизмът в жестовите езици може да има различни прояв-
ления: без конкретизация дали става въпрос за процесуален пре-
дикативен признак (глагол), субстанция (съществително), или ста-
тичен признак на субстанция (прилагателно); дали за процесуален
признак (глагол), или субстанция (съществително), а също – дали за
субстанция (съществително), или статичен признак на субстанцията
(прилагателно), и още – дали за статичен признак на субстанцията
(прилагателно), или признак на процесуалния признак (наречие) и
др. Например в БГЖЕ съществува жест, който отговаря и на същест-
вителното ОБИЧ, и на глагола ОБИЧАМ2 – вж. фиг. 1. На фиг. 2
са нанесени начална точка и крайна точка на изпълнение на жест,
който означава и КОВА, и КОВАЧ. Този синкретизъм не е езико-
2 В транскрипциите и глосите думите, съответстващи на жестове, се отбелязват с главни
букви. Думите се записват в основната им речникова форма. Глаголите се предават в 1 л.
ед.ч., сег.вр., изявително наклонение, деятелен залог, индикатив, което се възприема като ос-
новна форма на глагола във вербалния български книжовен език при липсата на инфинитив.
Следователно при глосите тези форми за 1 л. ед.ч., сег.вр. трябва да не се възприемат като
изразяващи лице, число и време, а като представителна форма, изходна форма (citation form).
Прилагателните имена са в м .р., ед .ч. също като представителна изходна форма, без под нея
да се разбира съотнесеност към род или число.

27
воспецифичен, защото се наблюдава и в други жестови езици (вж.
напр. у Зайцева 2000), т.е. има характер на универсалия. Единствено
в контекста на изказването се снема многозначността и се разбира
дали жестът изразява субстанция (жест съществително име), или
означава процесуален предикативен признак (жест глагол) и т.н. Из-
следването на подобни случаи (независимо от това на кои части на
речта отговарят жестовете) е предстояща задача за изследователите
на БГЖЕ.

Фиг. 1. Жестът за ОБИЧ И ОБИЧАМ

Фиг. 2. Начална и крайна точка на изпълнение на жеста за КОВАЧ и

КОВА
Вторият факт, затрудняващ класификацията на жестовете според
учението за частите на речта във вербалните езици и отделянето на
жестове глаголи, е свързан с наличието на жестове, на които във вер-
балния език съответства словосъчетание – вж. фиг. 3 (РЪЧНА СПИ-
РАЧКА) и фиг. 4 (МЕДИЦИНСКА СЕСТРА).
28
Фиг. 3. Жест РЪЧНА СПИРАЧКА (един жест : словосъчетание)

Фиг. 4. Начална и крайна точка на жеста МЕДИЦИНСКА СЕСТРА

(един жест : словосъчетание)
Обратният случай също съществува – на една дума да съответства
комбинация от жестове – фиг. 5 (НАРЦИС) и фиг. 6 (ОВОШКА).

Фиг. 5. Жест НАРЦИС (една дума : комбинация от жестове)

29
 Както ще стане дума по-долу, има жестове, които съответстват на
цели изречения във вербалния език, съдържащи подлог, сказуемо и
допълнение. Такъв е случаят с т.нар. съгласуващи се (директивни)
глаголи. Фиг. 13 и фиг. 14 онагледяват този случай.

Фиг. 6. Жест ОВОШКА (една дума : комбинация от жестове)

Фиг. 7. „Сигурно, Фиг. 8. „ИДЕНТИ- Фиг. 9. „ВЕРОЯТ-

точно така, утвър- ФИЦИРАМ (арти- НО (артикулира се
дително“ (Лозанова кулира се [ас]) – „за- [лалала]) – „изчак-
2015: 38) белязвам, ясно, по- вам продължително
знато” – директивен време с надежда да
глагол“ (Лозанова се случи, вероятно“
2015: 38) (Лозанова 2015: 39)

30
 Трябва да се има предвид, че в БГЖЕ съществуват и жестове, ко-
ито са трудно преводими на вербалния български, защото липсва
дума (лексема), чието основно и/или допълнително/-и значение/-я
да се припокрива/-т със значението на жеста – вж. напр. фиг. 7, фиг.
8 и фиг. 9 (Лозанова 2015: 38 – 39).
Въпреки наличието в жестовия език на случаи на синкретизъм,
може да се каже, че отделянето на жестове глаголи и жестове име-
на не е неоснователно, то се базира не само върху универсалните
особености на предикатно-аргументната структура на изказването
– в ролята на предикат е глаголът (жест предикат), а като аргументи
функционират имена (субстантивни жестове), но има и когнитивна
основа (Гивон 1979), доколкото с имена се назовават относителни
непроменливи във времето същини, за разлика от глагола, който на-
зовава изменения на състояния. Прототипичните имена означават
субстанция, конкретни (вкл. физически) същности, а прототипич-
ните глаголи – действия или събития. Затова и в жестовите езици,
въпреки синкретизма, съществуват и ясно разграничими жестове за
действия (глаголи) и жестове за субстанция (съществителни). Сле-
дователно основанията да се говори за жестове глаголи и жестове
имена се корени и в спецификата на денотатите на жестовия знак.
От случаите на синкретизъм в БГЖЕ, при които жестът функци-
онира и като глагол, и като съществително, трябва да се разграничат
онези, при които има еднаквост в няколко от параметрите на жеста:
конфигурация на ръката (броя и позицията на пръстите), локализа-
ция на жеста (място на изпълнение и местоположение в жестовото
пространство), ориентация на ръката спрямо тялото, в немануални-
те маркери (движение на тялото, главата и лицето), но съществува
разлика в параметъра движение – напр. при жеста съществително
липсва повторение (редупликация) за разлика от жеста глагол. В
този случай повторението (редупликацията) има смислоразличител-
на функция. При това повторението (определяно като фонологично
средство) като диференциращо жестове съществителни (субстанти-
ви) и жестове глаголи (предикати) е срещано в различни жестови
езици (напр. за руския вж. Буркова, Филимонова 2014). В БГЖЕ
напр. жестът НОЖИЦА – фиг. 10, и жестът РЕЖА С НОЖИЦА
(действие, което се извършва посредством НОЖИЦА) се различават
по редупликацията на жеста.

31
Фиг. 10. Начална и крайна точка на жеста НОЖИЦА.
Отново редупликацията различава жеста НОЖ (фиг. 11) и жеста
РЕЖА С НОЖ. Същият признак (редупликацията) има смислоразли-
чителна функция при двойката ЮТИЯ (фиг. 12) и ГЛАДЯ С ЮТИЯ.

Фиг. 11. Начална и крайна точка на жеста НОЖ

Фиг. 12. Начална и крайна точка на жеста ЮТИЯ.

Тъй като жестовите езици са значително по-млади от вербалните
(с особена сила това важи за стандартизацията им), а това се отра-
зява върху обхвата на граматикализираното изразяване на семантич-
ни признаци, тъй като тези езици се отличават с по-висока степен

32
на иконичност в сравнение с вербалните езици, а също така поради
спецификата на жестовия език като кинетичен (жестовите знаци се
създават чрез волеви движения на ръцете, тялото, лицето и устните)
и зрително (а не слухово) възприемащ се, и още – поради наличния
синкретизъм в жестовия език, смятам, че вторият подход към мор-
фологията на БГЖЕ (от значението към начина на изразяването му)
е по-подходящ.
Отчитайки изложеното по-горе за жестовете глаголи (жестове за
действия, предикативни жестове) и наложената в българското об-
разователно пространство традиция да се отделят части на речта и
изразяваните от тях граматически значения, настоящият текст ще
използва, когато е уместно, и класификацията на жестовете според
съответствието на функциите им с думите от различните части на
речта. В този смисъл тук ще бъдат верифицирани хипотези за начи-
на на изразяване на темпорални, аспектуални и модални значения в
БГЖЕ: чрез изменение на жеста глагол (т.е. чрез формоизменение)
или чрез други, неглаголни жестове (адвербиални, номинални, ком-
бинация от тях и др.).
Съществуват и класификации на жестовете, които не са базира-
ни на аналогията с частите на речта във вербалните езици. Напр.
У. Зешан сочи наличието на отворени и затворени класове в ирано-
пакистанския жестов език. При отворените лексикални класове де-
литбеният критерий е поведението на жестовете в пространството:
немодифициращи се, променящи мястото си на артикулация и от-
личаващи се с промяна на направлението на движението между две
точки в пространството. Към затворените класове авторът включва
функционалните частици, конструкции с класификатори (classifier
constructions или depicting signs), немануални знаци, дискурсни час-
тици и индексални знаци (Зешан 2003: 158). Тъй като видовете кла-
сификации не са основен обект на настоящата част, тази тема няма
да бъде по-подробно разглеждана. Тя обаче дава основание за по-на-
татъшното изложение, доколкото повдига въпроса за формоизмене-
нието на жестовите знаци.
Направеният преглед на мнения за класификация на жестовите
знаци и съотнасянето на теоретичните постановки с емпиричните
данни за българския жестов език дават основание да се направи
следното обобщение за структурирането на жестовите знаци. Зна-
ците, съставящи лексикона на българския жестов език, може да се

33
разделят в групи, които могат да се представят като аналози на ле-
ксикалните категории във вербалните езици:
• жестови знаци съществителни имена – представящи същини,
конкретни или абстрактни обекти
• жестови знаци глаголи (предикати) – представящи динамични
признаци, свързани с лица или обекти
• жестови знаци модификатори:
- за характеристика на обектите и предметите – съответстват на
групата на качествените прилагателни от вербалния език, на
числителните
- за модификация на глаголното действие – съответстват функ-
ционално на наречията
• жестови знаци местоимения
• жестови знаци със служебна функция, съответстващи на пред-
лозите и съюзите от вербалните езици. В българския жестов
език в тази група е сравнително малобройна и включва най-
вече предлози с пространствено значение.
Предложената класификация не претендира за изчерпателност, а
по-скоро се прави с цел системна организация на описанието на гра-
матиката в настоящата книга. Теоретично обоснован и емпирично
проверен модел за класификация на типологично различни жестови
езици предлагат Швагер и Зешан (Швагер и Зешан 2008). Авторите
обаче посочват, че въпреки универсалността на семантичните крите-
рии и широката валидност на граматичните критерии, при подобни
проучвания е важно да се отчита спецификата на всеки жестов език.
Събирането на достатъчно данни не само за лексикалния състав на
българския жестов език, а най-вече за структурата и функционира-
нето на жестовите знаци ще създаде условия за по-точни обобщения
в бъдеще.

34
 II. ЖЕСТОВИ ЗНАЦИ СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА
Независимо от пространствената модалност, която определя ре-
дица специфики на жестовите езици, те, подобно на системите от
вербални знаци за комуникация, трябва да притежават ресурси, чрез
които да „обслужват“ различни тематични полета в общуването. И
вербалните, и жестовите езици изпълняват една и съща комуника-
тивна функция; разликите се свързват с природата на знаците и ка-
налите за предаването им. Необходимостта да се означават обекти-
те, за които се говори, а не само да се показват или представят чрез
иконични знаци, мотивира отделянето на жестови знаци, които по
семантика и функция съответстват на групата на съществителните
(нарицателни) имена във вербалните езици. Собствените имена се
представят по два начина: чрез дактилиране, което става обикнове-
но при първо споменаване на името, напр. при запознанство, или
чрез използване на специален, характерологичен за назованото лице
или единичен обект жестов знак (подобно на прозвищата и прякори-
те във вербалната комуникация).
1. Означаване на естествения пол на референта
В БГЖЕ липсва граматически род като класифицираща категория,
базирана на формален показател. Може да се говори единствено за
категория естествен пол, която не е свързана с допълнителни фор-
мални изисквания като съгласуване. В БГЖЕ не може да се говори
за маркиране на това значение чрез афиксация, а по-скоро по лекси-
кален път, чрез употребата на класификатор. Класификаторът е за
лице от женски пол и съответства на жестовия знак за жена/момиче.
Той може да се добавя към названия за професии и длъжности, кога-
то е необходимо да се направи избор между няколко лица, различни
по пол, напр. Искам лекар жена; Търся учител жена. Основните
жестове са неутрални по отношение на тази категория
Означаването на пола на животни подсказва, че изборът на немар-
киран жест в БГЖЕ е повлиян от граматическият род на съответното
название във вербалния български език. Така жестът за лъвица е же-
стът за лъв плюс класификаторът ‘жена’, докато жестът за ‘котарак’
и жестът ‘котка’ плюс класификаторът ‘мъж’. Различните жестове
за ‘петел’ ’кокошка’ също трябва да се обяснят с разнокоренните
названия във вербалния български език, отколкото с подчертания
сексуален диморфизъм. Може да се говори за граматикализация на

35
класификатора за пол, защото той може да се добавя и към функци-
онални думи като въпросителни местоимения например, вж. фиг. 1.

Фиг. 1. КОЯ
В други случаи, например при жестът, отговарящ на ‘това’ (вж. фиг.
29), има по-скоро за еквивалентност от съчетаемост с названия за
малки обекти, например дете, които се означават във вербалния език
със съществителни от среден род, отколкото формално маркиране
на рода.
2. Означаване на количествена характеристика
Жестовете, които означават количество, се съчетават с жесто-
ве, които означават и действия, и предмети, и признаци, т. е. ако се
направи разграничение между прилагателни и наречия, то би било
въз основа на еквивалентите на жестовете във вербалния български
език. Изглежда, един от жестовете за ‘много’ – раздалечаване на две-
те ръце обърнати към тялото с неколкократно докосване на пръстите
с обърнатия срещу тях палец – с предпочита при съчетание с глаголи
(много1). Друг жест за ‘много’ – въртеливо движение в различна по-
сока с двете ръце с разперени пръсти – се съчетава със съществител-
ни (много2). В случаи като ‘много болен, страдащ от много болести’
може да се използват и двата жеста.
Към жестовете за ‘много’ консултантите отнасят и лексикализи-
рани значения като ‘много хора, тълпа’. Жестът за ‘малко’ (добли-
жаване на палеца и показалеца с останалите пръсти свити в юмрук)
се съчетава и с глаголи, и със съществителни. Други жестове с ко-
личествено значение са ‘прекалено’ (ръцете се разперват с дланите
нагоре и разперени пръсти), ‘едва’ (като тактуване в час по музика),
‘почти’. Гримасата на неодобрение, която придружава жеста ‘дос-

36
татъчно’ (вж. фиг. 2), показва, че освен в неутралното му значение
‘който е в необходимия размер или количество’, той се използва и
като ‘стига’. Използва се жест за абстрактното значение ‘количе-
ство’ (вж. фиг. 3).

Фиг. 2. ДОСТАТЪЧНО

Фиг. 3. КОЛИЧЕСТВО
Изразяването на количествена характеристика на предмети в
БГЖЕ едва ли подлежи на ограничения. Напълно развитата система
от числителни дава позволява назоваване на точен брой, налице са
местоимения за количество, както и възможност за изразяване на
разчленимо множество броими предмети, което е и основното заче-
ние на грамемата „множествено число“. Това според нас не е дос-
татъчно осование да се говори за напълно оформена граматическа
категория число. Липсват специализирани показатели със задължи-
телна употреба, подчиняващи се на формални правила като съгла-
суването. Това не е толкова необичайно и за редица ВЕ (Младенов
1927: 208–209). От решаващо значение е липсата на категориалност.
Понякога се говори за „аналитичен начин за изразяване на множе-
ственост“, под което се разбира съчетавание на жеста за предмета

37
с жест със значение ‘много’, ’различен’ и т.н. (вж. Напр. Зайцева
2000: 46). В БГЖЕ се изпълзват такива съчетания (с класификатора
много2), но в тях запазва лексикалното си значение ‘с голям, но не-
определен брой’, а не придобива категориалното значение ‘равно на
две или по-голямо от две’ или ‘равно на три или по-голямо от три’ (с
оглед на по-особеното място на дуалните съществителни).
Основно средство за изразяване на множественост е редупли-
кацията, която е от два основни типа – симултанна (едновременно
изпълнение на жеста с двете ръце) и консекутивна (последователно
изпълнение на жеста, често с промяна на положението на тялото).
Когато характерът на жеста позволява това (когато основният жест се
изпълнява с една ръка), чрез симултанна редупликация се образуват
форми за множествено число на дуални съществителни (тук спадат
не само предмети, съставени от две части, но и естествени двойки
като родители – майка и баща). Така ‘родители’ и ’крила’ се изпъл-
няват с две ръце, а ‘родител’ и ’крило’ – с една. По подобен начин
жестът за ‘очи’ се изпълнява с два пръста, а жестът за ’око’ – с един.
Чрез консекутивната редупликация може да се изразява дистри-
бутивна множественост – както обектна, така и субектна. Филимо-
нова определя дистрибутива като група макроситуации протичащи в
един отрязък от време, като същността на категорията е съставена от
не напълно тъждествен набор актанти или сиркумстанти, участващи
във всяка микроситуация (Филимонова 2012: 82). По синкретичен
начин редупликацията модифицира значението и на глагола, като му
придава аспектуалните в широкия смисъл на думата значения пов-
торителност или континуантност (вж. напр. Кристъл 1987: 222).
Жестовите знаци, които означават количество, могат да се из-
ползват и като лексикални показатели на значения в рамките на ка-
тегорията степен или интензивност на проява на признак, присъщ
на обектите, назовани със съществителни. Да се говори за наличие
на категория степенуване в БГЖЕ би било пресилено. Значението на
превъзходната степен може да се предаде лексикално, чрез добавяне
на редното числително ‘първи’ пред прилагателното, но това не е
единственият избор и в този случай този модел не може да се смята
за граматикализиран – може да се добавят и жестовете за ‘единствен’
или ‘много’, например в съчетание с прилагателни като лош – много
лош. При еквивалентите на сравнителната степен се използват друг
тип средства, произтичащи от кинетичната природа на жестовия

38
знак. Посоката на жеста е повлияна и от конотациите на прилагател-
ното (тук се изключват изцяло иконичните жестове за ‘по-висок’ и
’по-нисък’). При прилагателни като ‘хубав’, ‘добър’, жестът за срав-
нителна степен е нагоре, но при прилагателни като ‘лош’ е надолу.
Направлението на жестовете е във вертикална посока, но отново би
било пресилено това да се интерпретира като граматикализация, тъй
като остава възможността значението да се изразява и лексикално
(например при прилагателни като ‘глупав’) – с жестовете за ‘двой-
но’, или ’по-лошо’.
Жестови знаци числителни имена
Както числителните във вербалния български език, жестовете за
бройните числителни са основани на десетичната система с тази
разлика, че числото 5 играе по-особена функция, очевидно свърза-
на с ограниченията да се използват и двете ръце през цялото време
(петте пръста на едната ръка). За някои числителни, например меж-
ду 5 и 9, има варианти за изпълнение с една и с две ръце. Само за
числителните от 1 до 5 може да се твърди, че са напълно иконични и
прозрачни за невладеещи БЖМЕ. При по-високите числителни ико-
ничността избледнява, но се запазва ясната им деривация. Влияни-
ето на ЗЕ при числителните може да се търси в това, че структурата
на жестовете общо взето повтаря делението на прости, сложни и
съставни числителни. Основната разлика тук е в това, че съставни
числителни като 21 могат да се сигнализират последователно или
едновременно с помощта на двете ръце.

Фиг. 4. ЕДНО

39
1–5
Дланта е изправена нагоре на височината на раменете и е успо-
редна на тялото, а пръстите се изправят нагоре в следния ред – по-
казалец, среден пръст, безименен, кутре, палец. Дланта е обърната
навътре, но някои изпълняват жеста с обърната навън длан.
5 – 10
При вариантът с две ръце втората ръка се включва по същия на-
чин. При жестовете с една ръка свитият юмрук означава пет, като
между 6 и 9 пръстите в се изправят в реда палец, показалец, среден
пръст, безименен пръст, а за десет се изправят показалеца и кутрето.

Фиг. 5. ШЕСТ

Фиг. 7. ДЕСЕТ – първи вариант

40
Фиг. 8. ДЕСЕТ – втори вариант
10 – 15
При тези числителни пасивната ръка, изпълняваща ролята на де-
сетица, е свита в юмрук и се намира пред тялото на височината на
диафрагмата, а другата ръка, която показва единиците, се удря в нея
с вертикално движение.

Фиг. 9. ЕДИНАДЕСЕТ
16 – 19
Пасивната ръка запазва положението си, докато активната я до-
косва с въртеливо движение навътре към тялото, което означава до-
бавяне на пет, а с изправяне на пръстите в реда палец, показалец,
среден, безименен пръст се означават единиците, добавени към 15.
41
Фиг.10. СЕДЕМНАДЕСЕТ
20 – 50
Основата на жестовете за кръглите десетици е неколкократно сгъ-
ване на пръстите, като броят на изправените пръсти показва броят на
десетиците. Ръката е изправена нагоре на височината на раменете и
обърната напред свита в юмрук. При 20 сгъването на пръстите е дву-
кратно, при по-големите трикратно. При жестът за 50 всички пръсти
са изправени, а палецът и показалецът се докосват двукратно, обра-
зувайки кръг. Има вариант и със сгъване на всичките 5 пръста. При
съставните числителни последователно се изпълняват жестовете за
десетиците и за единиците.

Фиг. 11. ДВАДЕСЕТ – първи вариант

42
Фиг.12. ДВАДЕСЕТ – втори вариант

Фиг. 13. ДВАДЕСЕТ И ЕДНО

Фиг. 14. ПЕТДЕСЕТ – първи вариант

43
Фиг. 15. ПЕТДЕСЕТ – втори вариант
60 – 90
Жестовете са производни от тези за числителните 5–9, т.е. ръката
е свита в юмрук. При 60 палецът е изправен нагоре и се сгъва некол-
кократно в ставата. От 70 до 90 пръстите се изправят в реда палец,
показалец, среден, безименен пръст.

Фиг. 16. ШЕСТДЕСЕТ

Фиг. 17. ДЕВЕТДЕСЕТ

44
100 – 500
Основата на жестовете за стотиците е движение със свит юмрук
обърнат навътре на височината на ключиците, което започва от цен-
търа на тялото и завършва около рамото. Пръстът, който показва
броя на стотиците, в началото е изправен, а в края на движението
наподобява кука – един пръст за 100 до пет пръста за 500.

Фиг. 18. СТО

Фиг. 19. СТО И ДВАНАДЕСЕТ

45
Фиг. 20. ТРИСТА
600 – 900
Двете ръце са изправени нагоре на същата височина, едната по-
казва 5, а другата се отдалечава настрани от нея. При 600 палецът в
началото е изправен, а в края на движението се сгъва. От 700 до 900
последователно се включват показалец, среден и безименен пръст,
като пръстите се сгъват в края на движението.

Фиг. 21. ШЕСТСТОТИН

1000
Жестът е нагоре със сгъната в лакътя ръка, изправена нагоре с
обърната навътре длан, като броят на изправените нагоре пръсти по-
казва броя на хилядите. За разлика от БВЕ, няма основание да се

46
смята, че големите числителни (милион, милиард) спадат към друга
част на речта.

Фиг. 22. ХИЛЯДА

Фиг. 23. ДЕСЕТ ХИЛЯДИ

Фиг. 24. ЕДИН МИЛИОН

47
Фиг. 25. ЕДИН МИЛИАРД
Дробните числа са очевидно са образувани по модела на вербал-
ния български език – последователно се извършват жестове, означа-
ващи числител, дробна черта (движение на пръста настрани), зна-
менател.
Редните числителни се образуват правилно от съответните редни
с поклащане на пръстите. Жестът за числителното ‘първи’ е същият
като за бройното числително, но ръката се завърта. Различен е же-
стът за значението ‘първи път’. Когато става въпрос за позиции в
списък, ръката имитира движение на датчик.

48
 III. ПРОНОМИНАЛНИ ЖЕСТОВИ ЗНАЦИ
Лични местоимения
Личните местоимения са сред най-ясно обособените части на
речта в БГЖЕ както от семантично, така и от формално гледище,
като „формално” тук се използва не в смисъл на определен кръг гра-
матически значения, а като наличие на общи параметри в жестовете
с ясна мотивация и идентифицируема функция. По своето значение
личните местоимения са деиктично-заместващ клас, чиято референ-
ция се определя от разпределението на ролите в речевия акт. От фор-
мално гледище общият параметър при местоименията в единствено
число ‘аз’, ’ти’, ’той’ (вж. фиг. 1-3) е сравнително бързо и с малка
амплитуда движение на опънатия показалец към областта на гръд-
ната кост на съответния участник в речевия акт (Подобни жестове
съвсем нормално се използват и от носители на различни вербал-
ни езици с ограничено владеене на чуждия език.). Интегрална част
от жеста е и посоката на погледа, която при второ лице е в същото
направление като пръста, докато при трето лице погледът остава в
посока на слушащия, докато ръката е насочена встрани. Липсват ро-
дови разграничения при трето лице.

Фиг. 1. АЗ

49
Фиг. 2. ТИ

Фиг. 3. ТОЙ

Фиг. 4. ТО

50
 Има и друга важна разлика между жестовия и вербалния бъл-
гарски език, отнасяща се до третоличното местоимение. Докато в
БЗЕ и по произход, и по функция местоименията за трето лице са
по-скоро анафорични (ситуациите, в които те могат да се отнасят
само към лица, са ограничени и дори маргинални), за БЖМЕ може
да се твърди, че третоличното местоимение, отнесено към лице, е
отделен, специфичен жест. Жестът за показателното местоимение,
отнесено към предмет, е насочен към центъра на предмета, докато
при местоимението ‘той’ е насочен към гърдите на лицето.
В БГЖЕ напълно липсва прономинализация като средство за ко-
референтност – единствените средства в това отношения са повто-
рението и елипсата. Доколкото може да се говори за прономинализа-
ция и анафора, тя се изразява локално: веднъж посочен в определена
точка от пространството, референтът остава асоцииран с нея до края
на изказването (срв. Ароноф и кол. 2004: 25-26., които предлагат
термина referential loci)
Жестовете, представящи форми за множествено число, особе-
но тези за участниците в речевия акт, също имат общи параметри,
макар и не така ярко изразени. Жестовете за ‘ние’ и ’вие’ (вж. фиг.
5-11) се изпълняват около нивото на диафрагмата и включват кръ-
гово движение – пълен кръг започващ близо до тялото и завършващ
пред него за ‘ние’ и полукръг (с едната или с двете ръце) в същата
посока настрани. В БГЖЕ има възможност за изразяване на повече
значения, които в българския вербален език могат предадени само с
т.н. атракция. Така наред с очакваното и естествено разграничение
между инклузивно и ексклузивно местоимение за първо лице мно-
жествено число, характерно за редица ВЕ (аз + ти, вж. фиг. 4, срещу
аз + той/те), но и допълнителната възможност със разгъване на пръ-
стите да се покаже точния брой на обхванатите от местоимението
лица. Местоимението ‘ние’ се припокрива и със жеста за всички (во-
лейболен жест последван от кръгово движение на двете ръце), има и
вариант, при който движението завършва с допиране на двете ръце
до гръдната кост, който консултантите тълкуват като ‘всички, в това
число и аз’.
Жестът за вие също може да показва броя и разположение на ли-
цата, които влизат в референцията на жеста.

51
Фиг. 5. НИЕ

Фиг. 6. НИЕ

Фиг. 7. НИЕ

52
Фиг. 8. ВИЕ

Фиг. 9. ВИЕ

Фиг. 10. ВИЕ

53
Фиг. 11. ВИЕ
Местоимението за трето лице множествено число и в двата
си варианта може да се интерпретира като плурална форма на
местоимението за единствено число получена с иконични средства –
опъване на цялата длан вместо на един пръст или движение на
пръста настрани (вж. фиг. 12 и 13)

Фиг. 12. ТЕ

Фиг. 13. ТЕ

54
 Притежателни местоимения
Притежателните местоимения могат да се разглеждат като про-
изводни от личните. Основните формообразуващи периметри при
тях са движение с една ръка към гръдната област на притежателя и
положението на китката: изправена, със събрани пръсти и обърната
с вътрешната част към притежателя (вж. фиг. 14 и -15).
В множествено число същият жест се изпълнява с двете ръце,
като първо се посочват притежателите.

Фиг. 14. МОЙ

Фиг. 15. МОЙ

55
 Въпросителни местоимения
Наред с конвенционализирани жестове, въпросителните местои-
мения се характеризират и допълнителни характеристики, за които
може да се твърди, че отговарят функционално на интонацията във
вербалните езици – веждите са повдигнати нагоре, ъглите на устни-
те леко нагоре, главата съвсем леко се привежда. Всъщност, някои от
тези движения, особено положението на веждите, са напълно син-
хронизирани със движението на височината на основния тон, макар
и на несъзнателно равнище.
Както в БВЕ, така и в БГЖЕ може да се говори за две различни
местоимения ‘кой’, едното функциоращо като неизменяемо същест-
вително, другото като изменяемо прилагателно, ‘кой от няколко въз-
можни’ (кой1 и кой2 по Ю. Маслов). Жестът за ‘кой1’ е в най-малка
степен иконичен – ръката е сгъната в лакътя и сочи напред, пръстите
са събрани с изключение на показалеца, който е изправен и извърш-
ва неколкократно движение напред-назад в посока навън от тялото
(вж. фиг. 16). Жестът за ‘кой2’ е въртеливо движение на разгънатата
китка в същата посока и в същото положение (вж. фиг. 17). Консул-
тантите, очаквано, добавят и жест, комбиниран с класификатора за
женски пол, тоест ‘коя’.

Фиг. 16. КОЙ

56
Фиг. 17. КОЙ
Жестът за ‘какво’ е напълно естествен и за носителите на вербал-
ния език – двете ръце са сгънати в лактите под прав ъгъл и протегна-
ти напред с обърнати нагоре длани, раменете леко се повдигат (вж.
фиг. 18). Същият жест се използва и за изразяване на значенията
‘какъв’, ‘кога’ и ’къде’. Различен е жестът за ‘защо’ – движение на
ръката към брадичката с опънат показалец, след което ръката се от-
пуска на нивото на гърдите във формата на въпросителен знак.

Фиг. 18. КАКВО

Жестът за ‘колко’ е с две ръце обърнати към тялото, като всички

пръсти се движат напред-назад (вж. фиг. 19).

57
Фиг. 19. КОЛКО
По словоредните правила, на които се подчинява, този жест не
се различава от местоимението колко в БВЕ (вж. двата варианта на
въпроса ‘колко грама’, фиг. 20 и 21.

Фиг. 20. КОЛКО ГРАМА

Фиг. 21. КОЛКО ГРАМА

58
 Неопределителни местоимения
Подобно на въпросителните местоимения, при неопределителни-
те жестът е съпроводен с характерно изражение на лицето – в случай
най-общо казано на безразличие – ъглите на устните отпуснати на-
долу, веждите надолу. Жестът за ‘някой1’, е вълнообразно движение
с протегната напред ръка с разперени пръсти, обърнати надолу (вж.
фиг. 22). Жестът за ‘нещо’ е почти същият, но ръката е обърната на-
горе (вж. фиг. 23). Жестът, с който се изразява значението ‘някой2’ и
‘някакъв’, може да се види на фиг. 24.

Фиг. 22. НЯКОЙ

Фиг. 23. НЕЩО

59
Фиг. 24. НЯКАКЪВ
Жестът за ‘няколко’ е с едната ръка нагоре обърната към тялото,
като пръстите се сгъват последователно като при броене. Алтерна-
тивният знак със същото значение е почти същият като този за ‘кол-
ко’, с тази разлика, че ръцете се раздалечават (вж. фиг. 25 и 26).

Фиг. 25. НЯКОЛКО

Фиг. 26. НЯКОЛКО

60
 Отрицателни местоимения
Основният параметър при отрицателните местоимения е събира-
не на палеца и показалеца в кръг, наподобяващ нула. При описани-
ето на глаголните форми става ясно, че това е жест за абсолютно
отрицание, с който се изразява и отричане на изразеното твърдение.
Жестът за ‘никой’ е кръгово движение с ръката в описаното по-
ложение със сравнително по-голяма амплитуда и съвсем близо до
лицето (вж. фиг. 27). Жестът за ‘нищо’, който се използва и за ‘ни-
какъв’, е същият, но с по-малка амплитуда, с по-бързо движение и с
по-ниско положение на ръката.

Фиг. 27. НИКОЙ

Жестът за нищо има и емфатичен вариант с камшично движение
на ръката настрани, при което пръстите се разтварят като при из-
хвърляне на нещо.

Обобщителни местоимения
Като основен елемент за тези местоимение може да се приеме
кръговото движение на двете ръце, които започват от положение за
подаване във волейбола и завършват долу с обърнати нагоре длани.
Това е жестът, с който се изразяват значенията ‘всичко’ и ‘всич-
ки’ (вече беше разгледан вариантът означават ‘всички в това число
и аз’). Движението може да започва и от областта на диафрагмата,
като ръцете в началото са една под друга, а в края стигат далече на-
страни.
Обобщителни значения се изразяват и синкретично. Например
еквивалентът на ‘всички’ може да бъде интегрирано и в жеста за

61
глагола чрез редупликация и завъртане на тялото в посока на всички
възможни обекти (вж. и коментарите в IV глава).
Жестът за ‘всякакъв’ с оглед на очевидно иконичния му характер
по-скоро може да се интерпретира като ‘какъвто и да е’ в анализа на
Р. Ницолова – ръката е изправена нагоре и настрани, разперена и оп-
исва кръгово движение. Само жестът за ‘всеки1’ е с една ръка – ръ-
ката описва зигзагообразно движение на нивото на лакътя в посока
навън от тялото, или алтернативно полукръг при движение надолу с
опънат напред показалец (вж. фиг. 28). Подобен е жестът за дистри-
бутивно множествено число, който наподобява последователно ме-
стене на обекти.

Фиг. 28. ВСЕКИ

Значението ‘всичкия/целия’ се изразява с жест, който може да се
нарече „палене на кибрит” – едната длан е отворена и сочи надо-
лу, другата ръка със средния пръст извършва рязко движение навън.
Това значение има и лексикално кодирани съставни наречия като
‘целия град‘ – широк кръг с едната ръка – и ’целия свят’ – същия
жест, но с двете ръце с по два пръста сочещи нагоре.
Вариант на жеста за всичко, който се използва в изрази «всичко
е изядено» е с едната длан отворена нагоре, като средният пръст на
другата ръка се опира върху нея, след което цялата система се обръ-
ща наопаки, така че ръцете се разминават.
Същото значение често се припокрива с жестове, които могат да
се интерпретират като класификатори като начин на действие (вж.
и коментарите в следващата глава за жестовете глаголи), които се
съчетават със специфични глаголи – ‘например изпивам всичко (ко-
ето е в чашата)’, ‘изпушвам цялата цигара’. Интересно е, че всички
62
тези жестове са придружени (вж. напр. фиг. 29) с екзолабиално за-
тваряне на устата (вж. Болинджър 1946 за звуковия символизъм на
английската съгласната Р, както той специално отбелязва „непълна”,
в английските думи, изразяващи и спонтанни реакции yep, nope).
Различни жестове има за значения като ‘целия град’, ’целия свят’.

Фиг. 29. ИЗПИХ КАФЕТО

Показателни местоимения
Вече беше изтъкнато, че показателните местоимения за предмети
могат да бъдат категориално отделени от третоличното местоиме-
ние. Разликата между жестовете за близък и далечен предмет са в
амплитудата на движението (степента, в която ръката се отдалечава
от тялото), макар че е невъзможно те да се категоризират стриктно.
Жестовете за ‘такъв’ и ’толкова’ се различават само по посоката
на ръцете спрямо тялото (вж. фиг. 30 и 31). ‘Толкова’ функционира
по-скоро като наречие със значение ‘до такава степен’.

Фиг. 30. ТАКЪВ

63
Фиг. 31. ТОЛКОВА
За показателното местоимение ‘такъв’ се използва и жестът за
‘равно’, ‘същия’.
Жестът за ‘тук’ е движение надолу в посока на пространството
непосредствено пред жестикулиращия с една ръка със свити пръсти
и опънат показалец. Жестът за ‘там’ е рязко движение с показалеца
право напред.
Прегледът на елементите, съставящи системата от прономинални
жестови знаци, показва, че специфичната за жестовата комуникация
пространствено-визуална модалност в много силна степен влияе
върху начина, по който е структурирана и функционира тази гру-
па от знаци. Възможността за посочване в реалното комуникативно
пространство и на присъстващ, и на виртуален елемент, за превръ-
щането на локалността в референциална характеристика на знака са
особеност, отбелязана за всички жестови езици (вж. Лило-Мартин
2005). Тази от гледна точка на вербалния език нелогична отнесеност
на знак към „отсъстващ“ референт всъщност не води до многознач-
ност на прономиналния жест. За разлика от вербалната комуника-
ция, където контекстът е условие за изясняване на съдържанието
на местоимението, напр. референтите на личните местоимения за
3 лице ед. ч., на показателните местоимения, в жестовата комуни-
кация не се наблюдават неясноти и нееднозначни тълкувания. Тъй
като жестовите езици не разполагат с афиксални средства за марки-
ране на значения, които във вербалните езици са кодирани във фор-
мата на местоимението, напр. значенията в категорията число, род,
падеж, водещ за формиране на значението на прономиналния жест
става деиктичният елемент.

64
 IV. ЖЕСТОВИ ЗНАЦИ ГЛАГОЛИ

В тази част се разглеждат жестови знаци в българския жестов език

(БГЖЕ), които имат функции като глаголите във вербалния език. Ба-
зовото основание за тази съпоставка е възприемането на жестовия
знак (накратко жеста) в множество изследвания като аналог на думата
в вербалния език (вж. напр. Буркова, Филимонова 2014 и Меир 2012).
Ако жестовете глаголи (жестове за действия) са основен обект
на проучване тук, то конкретният предмет на изследване е изразя-
ването на темпорални, аспектуални и модални значения в БГЖЕ.
Интересът е насочен към търсене на отговори на въпроса кои от на-
чините за изразяване на темпорални, аспектуални и модални значе-
ния (граматичните значения време, вид, наклонение и др.), типични
за глагола във вербалния език, са граматикализирани в БГЖЕ, т.е.
превърнали са се в задължителни1 (облигаторни) определители на
жеста. Трябва да се има предвид, че граматикализацията е процес и
може да се представи като един континуум между лексиката и гра-
матиката (вж. за повече напр. у Леман 2002). В този континуум се
отчитат етапи на непълна граматикализация, когато не се наблюдава
абсолютна облигаторност. Напр. ако друго лексикално средство или
контекстът изразят дадено граматично значение, то тогава липсва
задължителна реализация на морфологичния показател (напр. ако
с много се изразява множество на обектите, да не е задължително в
даден език думата за къща да е в мн.ч. в словосъчетанието много +
къща). Според Г. Герджиков морфологичните показатели на думата
са облигаторни независимо дали контекстът или ситуацията са изра-
зили съответното значение (с изключение на случаите на неутрали-
зация). В обратния случай – когато показателят за съответното гра-
матично значение е факултативен (незадължителен), при положение
че контекстът или ситуацията са изразили даденото значение, но за-
дължителен, когато контекстът не изразява това значение, то тогава
може да се говори за синтактични определители на думата. Спрямо
жестовите езици това виждане за морфологичните и синтактичните
определители на думата може да бъде конкретизирано чрез следния
1 Пример за задължителност (облигаторност) във вербалния език – винаги, когато се явя-
ва значението множественост на обектите, съществителното в българския език, който е
флективен, получава окончание (флексия) за множествено число. За облигаторността вж.
и Байби 1985, Даниел, Плунгян 1996.

65
въпрос – в кои случаи в жестовия език дадено средство за изразява-
не на граматично значение за време, вид (аспект) и модалност (напр.
наклонение) е задължително и кога е факултативно поради влияние-
то на контекста и ситуацията, изразили същото значение. Основната
хипотеза като отговор на този въпрос е очакването за ниска степен
на граматикализирано изразяване, за наличие на начални степени на
граматикализация и за преобладаване на синтактичните определи-
тели на жеста.
Преди края на тази подчаст е необходимо да бъде мотивиран инте-
ресът към темпоралността, аспектуалността и модалността в БГЖЕ.
Разположението на действията/събитията във времето спрямо акта
на комуникацията, спецификата на начина на протичане на действи-
ето и отношението на говорещия към връзката между действието и
реалността са, от една страна, базисни семантични стойности, кои-
то характеризират различни връзки между говорещия, действието,
изказването и реалността. Комплексът време – аспект – модалност
(назоваван TAM – Tense, Aspect, Modality) е обект на множество
съпоставителни, контрастивни и типологически проучвания на вер-
балните езици, представянето на които не е цел на настоящата ра-
бота. От друга страна, основания дават множество проучвания на
жестови езици (вж. у Пфау и кол. 2012, както и в публикуваната там
библиография), в които именно ТАМ е един от основните морфоло-
гични обекти на изследване.
Логиката на настоящата част предполага в подчаст 2 да се раз-
гледа основателността на отделянето на жестове глаголи (жестове
за действия) като самостоятелен клас в лексиката на жестовия език
при отчитане на спецификите на БГЖЕ, а също да се класифицират
жестовете глаголи според формоизменителен критерий. В подчаст
3 се изследва изразяването на времева съотнесеност на действието
(времето на извършването на действието), в подчаст 4 се разглеж-
дат средствата за изразяване на начина на прочитане на действието
(видово/аспектуално значения), а в подчаст 5 основен обект е из-
разяването на модални отношения (императивност, необходимост,
възможност, вероятност и др.).

66
 1. Формоизменение на жестовете глаголи. Видове жестове
глаголи
В предходни части бяха разгледани основанията за отделянето на
жестове глаголи (жестове за действия, жестове предикати) и труд-
ностите, които съществуват при изследване на класовете жестове,
ако се прилага делението по части на речта. Логично следва да бъде
разгледан въпросът формоизменяеми ли са жестовете глаголи и как-
ви значения се изразяват чрез формоизменението (т.е. изменение на
формата, чрез което се изразяват граматични значения, напр. във
вербалния език пишем : пишете са две форми на един и същи гла-
гол, защото лексикалното значение остава същото, а промяната на
формата – смяната на окончанието -м с окончанието -те, изразява
промяната на лицето на глагола в мн.ч., сег.вр.).
Способността на жеста чрез модификация на параметрите си да
изразява граматични значения, е един от трите критерия, които се
използват (освен семантичния и синтактичния) при обособяване-
то на лексикални класове (вж. за американския жестов език Вали,
Лукас 1995). Формоизменението на жеста представлява най-вече
промяна на характера на движението, на насочеността му или на
неговата локализация. Някои изследователи назовават тази промяна
афиксация, а типовете изменения на движението – афикси (Падън
1990). В проучвания върху различни жестови езици се сочат аспек-
туални и съгласувателни афикси. Аспектуалните афикси изразяват
начина на протичане на действието (напр. повторение на жеста (ре-
дупликация) изразява многократност или хабитуалност на дейст-
вието, дълго движение – продължително незавършено действие и
пр. (вж. Клима, Белуджи 1979). Съгласувателните афикси служат
за изясняване на предикатно-аргументната структура (на подлога и
допълнението към жеста глагол/предикат), а някои изследователи
(напр. Падън 1990) смятат, че те изразяват лицето и числото на же-
ста глагол. В типологически и съпоставителни изследвания също се
говори за флективност при жестовите езици, като при глагола става
въпрос за два типа: а) кодиране на аргументите: глаголно съгласува-
не, реципрочност и др., б) изразяване на аспект: хабитуал, дуратив,
континуатив, итератив, протрактив, градуал и др. (Меир 2012: 91).
Други автори подчертават наличието на линейни и нелинейни
структури в морфологичната организация на жестовите езици (вж.
67
Ароноф и кол. 2005). Тези структури се различават по честотата
(продуктивността) си, използваните средства и кодираните значе-
ния (Ароноф и кол. 2005). Като линейни морфологични структури се
сочат: афиксацията (относително рядко явление на добавяне на нов
сегмент в жеста), редупликацията (повторението на жеста, служещо
за различаване на жестове за действия от жестове за субстанция и
др., както и за изразяване на начини на протичане на действието (ви-
дови/аспектуални значения), и на трето място за словообразуване,
което не е обект на разглеждане в тази част.
Нелинейните морфологични структури са честотни и продуктив-
ни, тъй като при тях модификацията на параметрите на жеста (насо-
чеността на движението, ориентацията на ръката и др.) служи или
за изразяване на граматични значения, напр. за съгласуване на жеста
предикат с неговите аргументи, или образуване на дериват (Бурко-
ва, Филимонова 2014: 206). Както стана ясно, други автори говорят
в този случай за съгласувателни афикси, които, освен че фиксират
субекта и обекта на действието чрез началната и крайната точка на
жеста в пространството, освен че изясняват семантичните роли на
участниците, според Падън (Падън 1990) носят и информация за
лицето (напр. жест, насочен от автора на съобщението (signer) към
получателя, изразява субект в 1 л. и обект във 2 л.).
Във връзка с тези свои виждания К. Падън предлага следната
класификация на жестовете глаголи: а) неизменящи се (plain verbs)
– посоката не се мени, те не получават по терминологията на Падън
афикси за лице и число, нито локативни афикси, но някои получа-
ват афикси за аспект; б) съгласуващи се (първоначално наричани
inflecting verbs, а след това agreement verbs), при които се наблю-
дава афиксация за лице, число и аспект, но не и за локативност; в)
пространствени (spacial verbs) – движението на ръката символизи-
ра траекторията на движение на обекта в пространството, като тези
пространствени жестове нямат афикси за лице, число и аспект, но
имат локативни афикси (Пъдън 1990: 119).
В българските изследвания на жестовия език съществува близка до
тази класификация. В своята дисертация Сл. Лозанова (Лозанова 2015:
23) говори за наличието на три вида жестове за действие: прости (не-
променящи параметрите си конфигурация, локализация, ориентация
и движение), пространствени („променят формата си, за да предадат
68
информация за мястото на глаголното действие или състоянието на
даден обект (напр. ОПЕРИРАМ, РЕЖА, МИЯ и др.)“, и транзитивни/
директивни, при които липсва промяна на конфигурацията на ръката,
но е налична промяна на локализацията и посоката на движение, кое-
то служи да се определи субектът, извършващ действието, и обектът,
към който е насочено движението (Лозанова 2015: 23).
Това е класификация на жестовете глаголи (жестове за действие)
въз основа на критерий, който отчита формоизменението. Затова
ми се струва по-подходящо да бъдат подбрани и други термини във
връзка с прилагането на този критерий: неизменяеми (простите у
Лозанова 2015) срещу изменяеми, а сред изменяемите – простран-
ствени и директивни (или съгласуващи се според друга терминоло-
гична система). Неизменяемите изискват задължително изразяване
на жест местоимение или жест съществително име, които кодират
субекта (запълват позицията на подлога) и които кодират обекта
(запълват позицията на допълнението). И нашите данни от видео-
записите за изследване на граматиката на БГЖЕ, и данните на Сл.
Лозанова (Лозанова 2015: 23) доказват, че изключение от това за-
дължително изразяване е налице при 1 л. ед.ч. – т.е. при пропускане
на жеста, попадащ в позицията на подлог в изказвания с неизме-
няем жест глагол, се подразбира, че говорещият е и вършителят на
действието, кодирано с неизменяемия жест глагол. В изказването с
изменяеми жестове директиви също липсват отделни жестове за ко-
диране на подлога и допълнението (на аргументите), тъй като фор-
моизменението – промяната на локацията и посоката на движение,
ги изразява. В западната литература по въпроса в този случай се
говори за съгласуване.
Ако се вземе предвид, че в жестовите езици са налични и жестове
заемки, то класификацията на Д. Брентъри и К. Падън (Брентъри,
Падън 2001) дава по-голяма пълнота на класификацията на жестове-
те: жестове от базовата лексика, поделящи се на напълно оформени
и непълно оформени (могат да бъдат модифицирани за изразяване
на граматически или словообразователни значения, като в тях вли-
зат и съгласуващите се жестове глаголи и показателни жестове, от-
говарящи на личните и показателните местоимения и наречия във
вербалните езици); класификационни конструкции и жестове заем-
ки (Брентъри, Падън 2001).
69
 В представените по-горе класификации няколко пъти бяха спо-
менати т.нар. съгласуващи се жестове глаголи, наричани agreement
verbs (вж. Матур, Ратман 2012), а също и agreeing verbs, indicating
verbs или directional verbs, а у нас директивни глаголи (или още
транзитивни/директнивни у Лозанова 2015). Това изисква да бъде
отговорено на въпроса съществуват ли такива жестове в БГЖЕ и
каква е тяхната специфика. Съпоставителни изследвания сочат
наличието на съгласуващи се глаголи в множество жестови езици
(Матур, Ратман 2012). Явно това е феномен, типичен за жестовите
езици, обусловен от кинетичния характер на тази езици. Матур и
Радман подчертават, че този тип съгласуване обикновено обхваща
ограничено множество глаголи в съответния жестов език, но пък
характеристиките на съгласуването показват общност в различните
жестови езици (Матур, Ратман 2012: 137). Тези твърдения са подтик
да се покаже, че и БГЖЕ има място сред другите жестови езици със
съгласуващи се жестове глаголи.
На фиг. 1 е представен жестът ПИТАМ с начална точка на дви-
жението, фиксираща говорещия, (от семантична гладна точка това
е субектът на действието, а от синтактична – подлогът), и крайна
точка слушащият (обектът, съответно допълнението. В този случай
семантиката е АЗ ТЕ ПИТАМ=АЗ ПИТАМ ТЕБЕ – вж. (1). На фиг. 2
е жестът ПИТАМ с начална точка на движението слушащия, който е
субект на действието (подлог), а крайна точка е говорещият (обектът
във функция на допълнение), а преводът е ТИ МЕ ПИТАШ=ТИ ПИ-
ТАШ МЕНЕ – вж. (2). Говорещият е един и същ, а и конфигурацията
на ръката е една и съща на фиг. 1 и фиг. 2, променена е отправната
точка на жеста и посоката на движението на ръката – на фиг. 1 дви-
жението е от говорещия към слушащия, а на фиг. 2 от слушащия към
говорещия. Изследванията и на други езици доказват, че начална
точка при съгласуващите се глаголи е субектът на действието (попа-
дащ в позицията на подлог), а крайна точка е обектът (допълнение).
Следователно посоката на движението следва субект-обектните от-
ношения (от подлога към допълнението), а не фиксира участниците
в акта на комуникацията: говорещия и слушащия.
(1)
1
ПИТАМ2
Аз те питам.
(2)
2
ПИТАМ1
Ти ме питаш.

70
Фиг. 1. Начална и крайна фаза на АЗ-ТЕ-ПИТАМ.

Фиг. 2. Начална, средна (горе) и крайна фаза (долу) на ТИ-МЕ-ПИ-

ТАШ.
Промяната на посоката на жеста ПИТАМ при обект в 3 л. ед. ч.
личи на фиг. 3 – начална точка на движението е говорещият, ръката
се изнася напред и встрани пред тялото, символизирайки неучаст-
ник в комуникацията. Значението на този съгласуващ се жест е рав-
но във вербалния език на фразата АЗ ГО ПИТАМ – вж. (3).

(3)
1
ПИТАМ3
Аз го/я питам.

71
Фиг. 3. Начална, средна и крайна фаза на АЗ-ГО/Я-ПИТАМ.
Изразяването на множество обекти, към които е насочено пита-
нето, напр. ПИТАМ ВСИЧКИ, води до редупликация на жеста, но
всяко едно от повторенията е свързано с промяна на положението на
тялото – от леко обърнато надясно през фронтално разположено до
обърнато наляво, както личи от фиг. 4. По този начин завъртането на
тялото и движението на ръката символизират цялостното обхващане
на пространство, в което са разположени всички елементи на мно-
жеството обекти, за което става въпрос (т.е. всички колеги).

Фиг. 4. АЗ ПИТАМ ВСИЧКИ.

Обратният случай – множество на субектите, които отравят въ-
прос към един обект, напр. МНОГО УЧЕНИЦИ ПИТАТ УЧИТЕЛЯ,
то тогава жестът глагол ПИТАМ се изпълнява с двете ръце и се ре-
дуплицира – фиг. 5.

Фиг. 5. Редуплициране на ПИТАМ с всяка от ръцете в МНОГО

УЧЕНИЦИ ПИТАТ УЧИТЕЛЯ.

72
 Може да се каже, че в случая редуплицирането на жеста ПИТАМ,
при това с всяка от двете ръце, е специфичен вид съгласуване на
глагола, когато субектът на действието е в мн.ч.
Като се има предвид, че в основния случай жестовете глаголи
не изразяват лице, число, род, т.е. не се наблюдава задължително
съгласуване, каквото има в българския вербален език (в Иван беше
играл футбол глаголът в ролята на сказуемо – беше играл е в мина-
ло предварително време, м.р., ед.ч., несв.в., изявително наклонение,
деятелен залог, индикатив, и се съгласува с подлога Иван, който е
в м.р., ед.ч.), то от морфологична гледна точка при т.нар. съгласу-
ващи се жестове глаголи (наричани agreement verbs, agreeing verbs,
indicating verbs, directional verbs, директивни глаголи) се реализира
съгласуване по лице и число.
В нашите видеозаписи за изследване на граматиката и в експери-
ментите ни наблюдавахме няколко глагола, напр. ПИТАМ, КАНЯ,
ВИЖДАМ, КАРАМ СЕ, ПРЕПОДАВАМ, ЛЪЖА, УВАЖАВАМ,
ЧЕРПЯ и др. Проучванията върху жеста глагол ПИТАМ бяха по-
подробни, тъй като дава възможност за съпоставка със съгласува-
щи се глаголи в други жестови езици, напр. с американския жестов
език. Тук се цитира фиг. 7.1 от студията на Матур и Ратман (Матур,
Ратман 2012: 137), носеща в настоящия текст номер 6. Съпоставката
доказва наличието на еднаквост в посоката на движението и поддър-
жа идеята за универсалност на явлението в жестовите езици.

Фиг. 6. “Fig. 7.1: Forms of ask in ASL. The form on the left corresponds
to ‘I ask you’ while the form on the right corresponds to ‘you ask me’.“
(Матур, Ратман 2012: 137)
Жестът глагол УВАЖАВАМ също е сред съгласуващите се в
БГЖЕ. Когато субектът на действието съвпада с говорещия, а обек-
тът със съкомуникатора (т.е. АЗ ТЕ УВАЖАВАМ) – вж. фиг. 7 и
пример (4), началната точка на жеста е пред гърдите на говорещия,

73
а крайната точка на движението е в посока към съкомуникатора. На-
чалната и крайната точка на жеста са обратни, ако значението е ТИ
МЕ УВАЖАВАШ – на фиг. 8 начална точка на жеста УВАЖАВАМ
е субектът на действието, а това е съкомуникатора, а крайна точка
е обектът, т.е. говорещият. Значението на жеста е ТИ МЕ УВАЖА-
ВАШ – вж. (5).
(4)
1
УВАЖАВАМ2
Аз те уважавам.

Фиг. 7. Начална и крайна точка на жеста АЗ ТЕ УВАЖАВАМ.

Както става ясно, съгласуващите се глаголи отговарят във вербал-
ния език на просто изречение с изразен подлог и допълнение, напр.
на фиг. 7 и пример (4) – АЗ ТЕ УВАЖАВАМ, а на фиг. 8 и пример
(5) – ТИ МЕ УВАЖАВАШ.

(5)
2
УВАЖАВАМ1
Ти ме уважаваш.

Фиг. 8. Начална и крайна точка на жеста ТИ МЕ УВАЖАВАШ.

Тъй като дотук бяха дадени примери, в които говорещият е или
субект, или обект, то би било подходящо да се представят и случаи
на съгласуване на жеста глагол (жеста предикат), когато говорещият

74
не е субект или обект. На фиг. 9 е онагледен жестът УВАЖАВАМ,
когато субект (в ролята на подлог) е съкомуникаторът – жестът на
първата част на фиг. 9 е ТИ, а обект (в ролята на допълнение) е не-
участник в комуникацията (мъжът вляво). Тогава крайната точка на
жеста УВАЖАВАМ се измества по посока на неучастника в общу-
ването (т.е. ТОЙ). Значението на жеста е УВАЖАВАШ, а на цялата
фраза е ТИ ГО/Я УВАЖАВАШ – вж. (6).
(6)
INDEX2 2УВАЖАВАМ3
Ти го/я уважаваш.

Фиг. 9. Първа ситуация – жест ТИ, втора ситуация – изместване на

жеста УВАЖАВАМ по посока на неучастник в общуването (мъжът
вляво). Общото значение е ТИ ГО УВАЖАВАШ.

В автореферата на дисертационния труд на Сл. Лозанова са по-

сочени 32 директивни (съгласуващи се) жестови глагола: „БИЯ,
ВЗЕМАМ, ВИЖДАМ […], ВНИМАВАМ, ГРИЖА-СЕ, ДАВАМ,
ИЗПРАЩАМ-ЕМАЙЛ, ИНФОРМИРАМ, КАЗВАМ, КРИТИКУ-
ВАМ, КОНТРОЛИРАМ, НАСИЛВАМ, НАСТОЯВАМ, НОСЯ, ОБ-
ВИНЯВАМ, ОБЯСНЯВАМ, ПИТАМ, ПИША-НА-РЪКА, ПИША-
СМС, ПЛАЩАМ, ПОДИГРАВАМ+СЕ, ПОКАЗВАМ, ПОМАГАМ,
ПРЕПОДАВАМ, ПРИЕМАМ, ПРИСТИГАМ, СТРЕЛЯМ, СЪБУЖ-
ДАМ-ОТ-СЪН, СЪВЕТВАМ, УБИВАМ, УВАЖАВАМ, ЧЕТА-ПО-
УСТНИТЕ“ (Лозанова 2015: 23), като подчертаните глаголи са зас-
видетелствани в корпусната извадка от езикови данни на авторката.
Струва ми се, че този списък не изчерпва всички съгласуващи се
глаголи (вж. по-горе и изследваните от екипа), но подробното им
установяване в БГЖЕ не е задача на настоящата работа. Тя остава
проект за бъдещи изследвания.

75
 Нашите наблюдения сочат, че възможността един жестов глагол
да бъде от групата на съгласуващите се зависи от няколко условия:
семантиката на глагола да разрешава субектът и обектът да бъдат
лица – т.е. релевантен е признакът персоналност, да има възмож-
ност участниците в ситуацията да разменят местата си на субект и
обект, т.е. и двамата да могат да заемат ролята на агенса (без да става
дума за реципрочност); формата на ръката, локацията и движение-
то да разрешават промяна на посоката на движението на ръката и
локацията. Тези условия би трябвало да се разглеждат като работна
хипотеза, която подлежи на верификации.
Съгласуващите се глаголи не са генералният случай, те се сочат
като ограничен брой в изследваните жестови езици (вж. Матур, Ра-
тман 2012: 137), следователно може да се направи изводът, че съгла-
суването (според някои автори съгласувателните афикси) не е обли-
гаторно, т.е. не става дума за морфологични определители на жеста
глагол. Според издигнатата тук хипотеза става въпрос за процес на
граматикализиране, който не е обхванал цялата жестова глаголна
лексика (а само част от нея, която отговаря на издигнатите по-горе
условия). И не би могъл да я обхване поради кинетични причини –
наличието на жестове за глаголи, които не е възможно да променят
посоката на движението, а и поради семантични основания, свърза-
ни със значението и аргументите, които има съответния глагол пре-
дикат. Това виждане е хипотеза, която открива нови перспективи в
изследването на БГЖЕ.
Дотук не беше повдигнат въпроса за афиксацията (като основна
морфологична структура освен редупликацията и словообразуване-
то), която според типологическите и частноезиковите изследвания
на жестови езици се сочи за рядък морфологичен процес (вж. Прозо-
рова 2007). Тя представлява добавяне на нов сегмент със собствено
значение, назоваван фонологичен сегмент, ако отделните параметри
на жеста се възприемат като фонологични единици. Във вербални-
те флективни езици афиксите представляват морфеми, които стоят
пред корена (представки = префикси) или след него (наставки = суф-
икси). В съвременния български книжовен език представките (пре-
фиксите) имат словообразуваща функция, т.е. служат за образуване
на нови думи (напр. представка пред- + глагола пиша = предпиша,

76
като пиша и предпиша са два различни глагола). Наставките (суфик-
сите) са два вида: словообразуващи (книг- + наставка -ар = книжар)
или формообразуващи (чрез добавянето им се създава нова форма,
а не нова дума), а такива са наставките за несвършен вид -а- (с пис-
мен вариант -я-), -ва-, -ава- (с писмен вариант -ява-) и -ува- (напр.
препис- + наставка -ва- = преписвам, като препиша и преписвам са
форми на един и същи глагол съответно за св.в. и за несв.в.).
В тази част няма да бъдат разглеждано образуването на нови же-
стове чрез добавянето на афикси, тъй като е предмет на словообра-
зуването (образуването на нови думи), а тук се интересуваме от фор-
моизменението (създаването на нови форми).
По-важни за изпълнение на целите на настоящия раздел са афик-
сите за формоизменение. Като примери от изследвания на други же-
стови езици могат да бъдат посочени жестовите суфикси за сравни-
телна и превъзходна степен в американския жестов език (Сандлър,
Лило-Мартин 2006: 64), разпространени върху малка група жестове
прилагателни. За руския жестов език (РЖЕ) характер на афикс има
аналитичният показател за отрицание, но само при някои жестове
глаголи (напр. при модалните жестове МОЖНО и НУЖНО). Според
изследователи доказателство, че този показател се е морфологизи-
рал при някои жестове глаголи, представляват следните два факта:
между глаголния жест и жеста за отрицание (ръка с открита длан
се движи настрани) липсва пауза, „асимилацията на отрицателния
жест от пълнозначния по конфигурация“ (Буркова, Филимонова
2014: 206). Проучванията ни до този момент не ни водят до заклю-
чения за наличието на формообразуващи афикси при жеста глагол
в БГЖЕ.
Струва ми се, че трябва да се присъединим към виждането на
Джонстън и Шембри, които подчертават, че в австралийския жестов
език жестовите глаголи ИСКАМ и НЕ ИСКАМ (фиг. 10), които се
отличават само по обръщането на посоката на движението, не пред-
ставляват случай на афиксация или на съгласуване. Съпоставката на
българските глаголи жестове ИСКАМ и НЕ ИСКАМ (фиг. 11) със
съответните в австралийския сочи значителна близост. Струва ми
се, че в случая е налице лексикализирано изразяване на отрицание,
а не афиксация.

77
Фиг. 10. ИСКАМ и НЕ ИСКАМ в австралийския жестов език (Джон-
стън, Шембри 2006: 130)

Фиг. 11. ИСКАМ и НЕ ИСКАМ в БГЖЕ

В тази подчаст бяха разгледани основанията за отделянето на же-

стове глаголи в БГЖЕ като част на речта (клас думи) и бяха изтъкна-
ти трудностите пред подобен подход. Подчертан беше синкретизмът
в жестовия език, както и някои признаци, разграничаващи жестовете
глаголи (жестове предикати) и жестовете съществителни (жестове
субстантиви). Представени бяха видове класификации на жестове-
те глаголи, като специално внимание бе отделено на съгласуващите
се глаголи, които макар и ограничен клас в жестовата лексика, се
оказват от типологическа гледна точка универсален клас в жесто-
вите езици. В тази подчаст бе повдигнат и въпросът за формоизме-
нението на жеста глагол в БГЖЕ, но изчерпателното му обсъждане
се реализира и в следващите части, посветени на темпоралността,
аспектуалността и модалността.

78
 2. Темпоралност

2.1. Темпоралност във вербалния и в жестовия български език

Изразяването на темпорални отношения във вербалните езици се

реализира както чрез лексикални, така и чрез граматични средства
– в първия случай чрез наречия (напр. отдавна, скоро, вчера, днес,
утре и пр.), чрез съществителни и различни словосъчетания с опора
съществително име (в неделя, през миналата година и пр.), но също
и по морфологичен път чрез форми на глагола – форми на граматич-
ната категория време. В българския вербален език категорията време
е деветчленна според разбиранията на повечето изследователи (вж.
напр. ГСБКЕ 1983, Герджиков 1999, 2000, Ницолова 2008), макар
че са известни и други мнения, напр. на Ив. Куцаров за тричленен
състав на категорията (Куцаров 2007).
Деветте глаголни времена в българския вербален език изразя-
ват отношението на действието или на резултата (последиците) от
действието спрямо акта на комуникация (момента на говоренето)
или спрямо някакъв минал момент, за който се говори или мисли
(напр. вчера, към 10 часа днес, преди две години, когато бях сту-
дент и др.). Глаголните времена в българския вербален език се от-
насят и спрямо акта на комуникация, и спрямо миналия момент като
предходни, едновременни или следходни. Времената, ориентирани
спрямо акта на комуникация, са: сегашно време – пиша, минало
свършено време (аорист) – писах, бъдеще време – ще пиша, минало
неопределено време (перфект, сегашно резултативно) – писал съм,
бъдеще предварително (бъдещ перфект) – ще съм/бъда писал. Вре-
мената, ориентирани спрямо миналия момент, са: минало несвърше-
но (имперфект) – пишех, бъдеще в миналото – щях да пиша, минало
предварително (плусквамперфект, минал перфект) – бях писал, бъ-
деще предварително в миналото – щях да съм/бъда писал. Резулта-
тивни са минало неопределено (писал съм), минало предварително
(бях писал), бъдеще предварително (ще съм/бъда писал) и бъдеще
предварително в миналото (щях да съм/бъда писал). Останалите
времена са нерезултативни, т.е. изразяват действие, а не резултат
(последици) от действие: сегашно време – пиша, минало свършено
време (аорист) – писах, бъдеще време – ще пиша, минало несвърше-
но (имперфект) – пишех, и бъдеще в миналото – щях да пиша.

79
 В предварителните хипотези на настоящото изследване се съдър-
жа очакването, че БГЖЕ би могъл евентуално да притежава грамати-
чески средства за изразяване на т.нар. базисно време (вж. Герджиков
1984), изразяващо се в отношението предходност : едновременност
: следходност спрямо акта на комуникация. Това означава, че ще
се разграничават средства за изразяване на минало действие (пре-
дходност спрямо акта на комуникация) – назовавано претерит, за
действие, едновременно с акта на комуникацията (едновременност)
– сегашно време, и за действие, бъдещо спрямо момента на говоре-
нето (следходност) – бъдеще време. Няма да бъде релевантен мина-
лият момент, спрямо който да се ориентират действия и резултати
от действия. Основания за подобна хипотеза дават не само изслед-
вания на други жестови езици, но и данните от езиковата типология,
която показва, че типът темпорални системи с три времена, бази-
ращи се на признаците предходност (минало време – претерит),
едновременност (сегашно време – презенс) и следходност (бъдеще
време – футур), е вторият базисен по степен на сложност след типа,
разграничаващ предходност (минало време) и непредходност (неми-
нало, т.е. сегашно+бъдеще).
Един от основните проблеми при изследването на средствата за
изразяване на едновременност, предходност и следходност в БГЖЕ
е доколко става въпрос за граматикализирани средства, т.е. дали са
налице морфологични определители на жеста глагол (облигаторни),
или става въпрос за т.нар. синтактични определители (т.е. граматич-
ни определители, които са факултативни, а това означава задължи-
телни само когато контекстът не е изразил съответното значение).
Затова и следващите издигнати хипотеза са, че в БГЖЕ преоблада-
ват лексикалните средства за израз на темпорални отношения, че са
налични аналитични (композирани) форми за изразяване на темпо-
ралните отношения и че тези средства ще бъдат от типа синтактични
определители на жеста, т.е. ще бъдат задължителни, ако контекстът
и ситуацията не са изразили значението, което те носят, но ако кон-
текстът или ситуацията са го изразили, тези жестове ще бъдат фа-
култативни, т.е. няма да се появяват в изказването.
От немалко изследвания (вж. напр. Джонстън, Шембри 2006,
Пфау и кол. 2012а, Сътън-Спенс, Уол 1999) може да се извлече за-
ключението, че жестовите езици показват значими различия в съпос-
тавка с вербалните езици при изразяването на темпорални значения.

80
В жестовите езици по-чести са жестовете наречия (с адвербиална
функция) или други лексикални маркери (жестове съществителни и
съчетания с тях), отколкото флективното изразяване (чрез мануални
или немануални модификации на жеста глагол). Активно се доказва
виждането, че напр. в американския жестов език липсва граматиче-
ско изразяване на време, но са налични освен темпорални жестове
наречия и лексикални маркери за време (Найдъл и кол. 2000, Алкъби
2000, Пфау и кол. 2012а). И за други жестови езици се приема това
мнение.
Друг подход към изразяването на темпорални значения в жесто-
вите езици се съдържа в работите на Зайцева (Зайцева 2000), която
говори за аналитично добавяне на жестове, напр. добавяне на БЫЛО,
ЕСТЬ, БУДЕТ към жеста-номинатив за израз на минало, настоящо
или бъдещо действие, както и за добавяне на жестове, означаващи
време: вчера, утре, след седмица и др. (Зайцева 2000: 48). Ако се
възприеме това виждане, то тогава възниква въпросът какъв е стату-
сът на тези добавени аналитично жестове. Едно възможно решение
е те да бъдат присъединени към служебните части на речта заедно с
други с жестове за изразяване на аспект, модалност, принадлежност,
въпрос (за това виждане на М. В. Есипова вж. Королкова 2016: 49).
Представените проблеми пряко се отнасят и до БГЖЕ, тъй като из-
искват отговор на въпроса какъв е статутът на жестовете за бъдеще
време и за минало действие (претерит), могат ли те да се разглеждат
като част от аналитични конструкции заедно с жеста действие (же-
ста глагол).
Преди да бъдат разгледани средствата за изразяване на едновре-
менност, предходност и следходност (сегашно, минало и бъдеще
време) в БГЖЕ, е необходимо да се посочи, че в научната литера-
тура жестовете за темпорални отношения спрямо момента на гово-
рене се свързват с т.нар. time lines (вж. фиг. 12 – Алкъби 2000: 5).
Става въпрос за културна метафора за времето като линия, в която
миналото е зад нас, а бъдещето е локализирано пред нас (Пфау и
кол. 2012а: 189 – 190). В случая чрез пространството се символизира
разположението на събитията по времевата линия, като жестовете
за миналост се реализират в посока назад, над рамото към гърба, а
жестовете за бъдеще – пред тялото. В по-нататъшните анализи ще
бъде верифицирано това виждане спрямо данните от БГЖЕ.

81
Фиг. 12. Линии на времето – Алкъби 2000: 5.
Наблюденията върху изразяването на темпорални значения в ба-
зата видеозаписи на жестови монолози и диалози на глухи по 20
теми, както и допълнителните записи на жестове с глухи консул-
танти сочат, че в БГЖЕ съществуват специализирани жестове за оз-
начаване на предходност (минало време – претерит) и следходност
(бъдеще време) спрямо акта на комуникация. Едновременността на
действията спрямо момента на говоренето (сегашно време) често
се изразява от контекста и ситуацията, т.е. когато няма жестове за
сигнализиране на предходност или следходност на действията, се
подразбира сегашно време. Разбира се, едновременността спрямо
акта на комуникацията може да се сигнализира чрез жестове наре-
чия – най-вече сега (вж. пример (15), тук, актуално и др.

2.2. Бъдеще време

Бъдещо действие може да се изрази в БГЖЕ със специален жест,
чиято начална и крайна точка са видни на фиг. 13. Той отговаря на
ЩЕ във вербалния български език. В глосите тук се използва съкра-
щението Б-вр.

82
Фиг. 13. Начална и крайна точка на жеста за бъдещо действие (=ЩЕ).

Жестът Б-вр се изпълнява на нивото на рамото с движение на-

пред, пръстите са събрани, а дланта е надолу. Пръстите описват от-
носително къса дъга напред и надолу. Ако става въпрос за по-далеч-
но бъдеще, то според някои от нашите консултанти жестът Б-вр се
изпълнява по-нагоре, на височина малко над рамото, като конфи-
гурацията на ръката и движението е същото. Възможно е обаче да
става въпрос за индивидуални различия при изпълнението на жес-
товете.
Необходимо е да се посочи, че жестът за ПОСЛЕ, с който също се
изразява следходност по лексикален път, се изпълняна пред гърдите,
дланта е надолу, пръстите са събрани и са в лека дъга, движението е
към средата на торса под формата на дъга, успоредна на торса.
Може да бъде даден следния пример от видеозаписите – (7), който
онагледява употреба на жеста Б-вр в рамките на глаголната група.
В (7) Б-вр е пред жеста глагол. Според терминологията на Зайцева
Б-вр се добавя аналитично (Зайцева 2000), а това би означавало, че
се получава аналитична конструкция.

(7)
СЕГА Б-вр РАЗКАЗВАМ КАКВО INDEX1 ОБИЧАМ1 НЕ ОБИ-
ЧАМ1 ЯМ1 ПИЯ1 КАКВО
Сега ще разкажа какво аз обичам и какво не обичам да ям и да
пия.

83
 В проучванията си използвах един от въпросите на О. Дал (въ-
прос № 81) от типологическото му изследване на темпоралните и
аспектуални категории (Дал 1955: 201). Въпросът бе преведен и на
вербален български, и на БГЖЕ. Целта е да се наблюдава какъв жест
се появява в отговора на следния въпрос – вж. (8):
(8)
8а. Какво ще се случи, ако аз изям тази гъба? Ти (УМИРАМ).
Като отговори глухите консултанти дадоха 2 варианта: (8б) и (8в).
8б. INDEX2 Б-вр УМИРАМ2 (вж. фиг. 13)
8в. INDEX2 УМИРАМ2
Това доказва идеята, че жестът Б-вр може да се изпуска, стига
ситуацията да го разрешава, без да се наруши смисълът – изразяване
на бъдещо действие. Трябва да се има предвид, че и във вербалния
български език на същия въпрос може да се дадат два отговора: Ще
умреш и Умираш. Разликата между двата отговора е в комуникатив-
ното намерение на говорещия – ако той избере глаголната форма в
сегашно време (умираш), ще изрази категоричност и сигурност в
реализацията на действието. Именно това е стилистичният ефект,
който се получава от транспонираната употреба на сегашно време
в полето на бъдеще време (т.е. налична е метафорична употреба на
сегашно вместо бъдеще време).

Фиг. 13. УМИРАМ Б-вр

(Забележка: първи елемент – УМИРАМ, втори и трети елемент –
начална и крайна точка на жеста Б-вр)
Когато обаче в жестовото изказване се съдържат лексикални
средства, сочещи следходност спрямо момента на говоренето, напр.
жеста УТРЕ, както е в (9), то тогава жестът Б-вр се изпуска. На-

84
блюденията ни върху цялата база данни с видеозаписи потвърждава
хипотезата, че жестът Б-вр има статуса на синтактичен определител
– задължителен е, когато контекстът не е изразил значението бъдещо
действие, а е факултативен, когато подобна информация е налична
в изказването.
(9)
ХАЙДЕ НЯКЪДЕ РАЗХОДКА УТРЕ ПРАВЯ КАКВО
Хайде да отидем някъде на разходка. Какво ще правиш утре?
В пример (9) причината за отсъствието на жеста Б-вр е наличието
на лексикален маркер (УТРЕ), но е възможно причината да се корени
и в по-широкия контекст, в логическите отношения между действи-
ята и събитията, в самата ситуация и разпределението на действията
и събитията спрямо акта на общуването. Логическата подредба на
действията във времето в ситуацията, свързана с пример (10) (след
завършване на бакалавърска степен е възможна магистърска програ-
ма) носи имплицитно следходността – ученето на магистратура е
възможно бъдещо действие, за чиято евентуална реализация задава
въпрос едната от съкомуникаторките (Валя). Именно тази логически
подразбираща се следходност и жестът наречие ПОСЛЕ неутрали-
зират появата на жестовия знак за бъдеще време във въпроса:
(10)
re y/n
INDEX2 ПОСЛЕ УЧА2 МАГИСТРАТУРА
Ти после ще учиш ли в магистратура?
Факултативността на жеста Б-вр не означава, че той винаги от-
пада, когато контекстът или ситуацията са изразили отнесеност на
действията и събитията към бъдещето. По-точно – той би могъл да
отпадне, каквито са повечето случаи, но има и случаи, в които не от-
пада въпреки контекстуалната яснота, че става въпрос за бъдещето.
Такъв е случаят с пример (11), в който МАРТ дава информация, че
действието предстои, но въпреки това Б-вр се появява в изказването:

(11)
МАРТ Б-вр КАНДИДАТСТВАМ ДЪРЖАВЕН ИЗПИТ
През март ще се явявам на държавен изпит.

85
 Жестът с функция на показател за бъдещо действие Б-вр (= ЩЕ
във вербалния език), може да се явява не само в рамките на глагол-
ната фраза в БГЖЕ. От видеозаписите на глухите консултанти по 20
теми бе установено, че ако контекстът и ситуацията са достатъчни, за
да се подразбере изразяваното от жест глагол действие, то той може
да не присъства в комуникацията. Например при разговор между
информаторка 1 и информаторка 2 става ясно, че предстои олимпи-
ада по бадминтон през март. Информаторка 2 тренира бадминтон и
следва в Спортната академия. Информаторка 1 иска да попита съ-
беседничката си дали ще участва в олимпиадата и задава следния
въпрос – (12), на който получава отговор също без жест глагол (13):
(12)
re y/n
INDEX2 Б-вр
Ти ще [участваш ли в олимпиадата]?
(13)
ДА ЮЛИ МЕСЕЦ СКОРО Б-вр
Да, скоро, [през] месец юли, ще [има олимпиада].
Жестът за бъдеще време в положителни фрази може да се слее
със следващия жест глагол, т.е. да се получи съкращаване на крайна-
та част от движението на ръката поради преливане в началния етап
от движението на жеста глагол. В нашите видеозаписи това се на-
блюдава при глагола ХОДЯ/ОТИВАМ в примери (14), (15) и (16).
(14)
re y/n
INDEX2 ПАК Б-вр˄ХОДЯ2
Пак ли ще ходиш?

(15)
/a/ .
СЕГА МОМЕНТ ГЛЕДАМ БЪЛГАРИЯ ТАМ ПЛАНИНА /

/ммм/
Б-вр ХОДЯ БОРОВЕЦ ХАЙДЕ
˄

А сега в момента виждам как изглежда България. Има планини,

ще ходим на Боровец, хайде.

86
 (16)
СТАВА / Б-вр˄ХОДЯ
[Да], става, ще ходим.
В примери (15) и (16) се съдържат две преводни съответствия ще
ходим, като 1 л. мн.ч. е избрано поради факта, че в (15) хайде пред-
полага подкана към общо действие между отправителя и получателя
на жестовото съобщение, а в (16) се съдържа съгласие за съвместно
действие.
Отрицание на бъдещо действие се изразява с жеста НЕ и пъл-
нозначен жест глагол. На фиг. 14 са онагледени жестовете в пример
(17), в който ясно личи, че в отрицателно бъдеще не се появява же-
стът Б-вр, т.е. липсва комбинацията жест НЕ + жест Б-вр, независи-
мо от реда им в жестовото изказване.
(17)
ГОВОРЯ НЕ INDEX3
Няма да говоря с нея.

Фиг. 14. ГОВОРЯ НЕ INDEX3 (Няма да говоря с него/нея.)

Пример (17) бе съпоставен с жестово изказване (18), чието съот-

ветствие във вербалния език е Утре няма да говоря с него/нея. В
(18) също не се появява жестът за бъдеще време Б-вр (вж. фиг. 15).
Причините са в отрицанието и в наличието на жеста наречие УТРЕ.

(18)
УТРЕ ГОВОРЯ НЕ INDEX3
Утре няма да говоря с нея/него.

87
Фиг. 15. УТРЕ ГОВОРЯ НЕ INDEX3 (Утре няма да говоря с него/нея.)
(Забележка: Първият и вторият кадър са начало и край на жеста
УТРЕ, третият кадър – жестът ГОВОРЯ, четвъртият – жестът НЕ,
петият – жестът ТОЙ/ТЯ/ТО, т.е. некомуникатор в 3 л., ед.ч.).
След като бяха разгледани някои емпирични данни, би трябвало
да се постави въпросът за статуса на жеста за бъдещо действие Б-вр
(= ЩЕ). По-горе стана дума, че някои автори го отнасят към служеб-
ните части на речта заедно с други жестове за време (мнение на М.
В. Есипова – вж. Королкова 2016: 49), други автори говорят анали-
тично добавяне към жеста глагол (Зайцева 2000). Ако се обърнем
към делението служебни : самостойни части на речта във вербални-
те езици, ще видим, че той се базира на синтактичен критерий. Чрез
него се отчита дали съответните части на речта могат да бъдат час-
ти на изречението: самостойни части на речта са тези, които могат
да функционират като части на изречението (това са съществител-
ни, прилагателни, числителни, местоимения, глаголи, наречия във
функция на главни и второстепенни части на изречението), докато
служебните части на речта (наричани и несамостойни части на реч-
та или функционални класове думи – предлози, съюзи, частици) не
могат да са части на изречението. Както се вижда от примерите, же-
стът за бъдещо действие Б-вр може да функционира заедно с жеста
глагол (жеста предикат) и да образува аналитична конструкция за
бъдеще, но може и да се появи в изказването без жеста глагол, стига
контекстът и ситуацията да допускат пропускане на жеста глагол,
без да се наруши смисълът. Това не е непознато и за вербалния език,
напр. на въпроса Ще ходиш ли на ски? отговорът може да е Ще, ще,
като се подразбира пълнозначният глагол, но пък е невъзможна (или
най-малкото не е регистрирана) поява във вербалния език на случаи
като (12) – Ти ще?
Струва ми се, че присъединяването на жеста Б-вр в БГЖЕ към

88
служебните части на речта е съпътствано от няколко проблема: не-
съответствието между частите на речта във вербалните езици и де-
лението на жестовете на класове думи, както и възможността жестът
Б-вр да се явява и извън аналитичната конструкция с пълнозначен
жест глагол. Независимо какво решение бъде прието от изследова-
теля: че жестът Б-вр е служебна дума или че е пълнозначна дума,
винаги трябва да се има предвид разликата между функционирането
на жеста Б-вр в БГЖЕ.
Друг подход към статуса на жеста за бъдеще време в БГЖЕ може
да бъде открит в изследвания върху американския жестов език (Най-
дъл и кол. 2000, Алкъби 2000). Този подход се цитира и се прилага
и в съпоставителни/типологически изследвания (Пфау и кол. 2012а).
Жестът за бъдеще време в американския жестов език се присъе-
динява към групата на т.нар. лексикални маркери за време (lexical
tense markers), които се различават от наречията за време (temporal
adverbials), тъй като лексикалните маркери за време имат по-ограни-
чена дистрибуция в жестовото изказване (стоят между субекта и гла-
гола, в отрицателното изречение са преди знака за отрицание, както и
преди лексикалните маркери за аспект, не се явяват между два глаго-
ла, не се явяват в крайния сегмент от изречението) и са непроменли-
ви като артикулация (Найдъл и кол. 2000: 76 – 82). Към тези маркери
за време се включва не само маркерът за бъдеще време, но и няколко
маркера за минали действия, бележещи различна отдалеченост от
акта на комуникация. Представеният подход по-точно съответства на
спецификата на жестовия език, без настоятелно да пренася модели и
концепции от вербалните езици върху жестовия език.
Необходимо е да бъде направено и едно уточнение със социолин-
гвистичен характер. Някои видеозаписи са разговори между глухи,
които са представители на интелигенцията, получила висока степен
на образование, обучавана в университети чрез посредничеството
на българския вербален език. Това са типични билингви – владеещи
БГЖЕ и вербалния български, което според нашите наблюдения и
според консултациите ни с жестови преводачи е довело до влияние
на вербалния върху жестовия език, напр. по-усилено артикулиране
на думи от вербалния език едновременно с изпълнението на жесто-
вете, артикулиране на думи, които не присъстват в жестовата фраза,
напр. в (18) в разговора между Информаторка 3 и Информаторка 4
едната от съкомуникаторките (Информаторка 4) артикулира ЩЕ, но
жестът Б-вр не присъства:

89
 (18)
/ще/____ __________________
ДОБРЕ УТРЕ INDEX1 1ВОДЯ2 МОЙ ФРИЗЬОР
Добре, утре ще [те] водя при моя фризьор.
Струва ми се, че именно при този тип билингви от интелиген-
цията жестът Б-вр е по-разпространен. Това виждане има все още
характер на хипотеза, която би трябвало да бъде обект на самостоя-
телно проучване със социолингвистичен характер.
2.3. Минало време (претерит)
Както стана дума в предходния текст, в плана на миналото в
БГЖЕ не съществува различието аорист (минало свършено време
– действие, приключило преди акта на комуникация) : имперфект
(минало несвършено време – действие, едновременно с някакъв ми-
нал момент, за който се говори или мисли), каквото съществува във
вербалния български.
Нека да разгледаме как се изразяват минали събития в БГЖЕ, тъй
като миналото получава дискретизация чрез жестове в зависимост
от отдалечеността на действието от акта на комуникацията.
В БГЖЕ съществува жест, който изразява действие, предходно
спрямо момента на общуване. Това е жест, който се изпълнява пред
торса, с ръка, сгъната в лакътя, обърната нагоре длан, перпендику-
лярна на торса, и леко въртеливо движение, повтарящо се два пъти
(приличащо на жеста, съпровождащ вербалната фраза хайде, давай,
давай), като жестът е съпроводен с у-конфигурация на устните и леко
подухване – вж. фиг. 16. С тази комбинация от жест, у-конфигурация
на устните и подухване се изразява приключило действие, извършено
преди акта на комуникация, но не в отдалечен период от миналото.
Затова в глосите ще бъде използван символът НЕДАЛЕЧНО-мин.

Фиг. 16. Жестът за недалечно минало действие

90
 В примери (19) (от глухите консултанти) и (20) (от видеозапис)
жестът НЕДАЛЕЧНО-мин е след жеста глагол, но може да е и пре-
ди него, както в пример (21) и (22).
(19)
/у+подухване/ .
INDEX1 ГОВОРЯ НЕДАЛЕЧНО-МИН ПЕТЪР
Аз говорих с Петър.
(20)
/у+подухване/ .
INDEX1 НЕДАЛЕЧНО-мин купя1 кола Опел стара
Аз си купих на старо Опел.
В разговор между информаторка 4 и информаторка 5 едната от
съкомуникаторките използва жеста НЕДАЛЕЧНО-мин след жеста
ПРЕДИ, но пред жеста глагол – пример (21).
(21)
/у+подухване/ .
АЗ ПРЕДИ НЕДАЛЕЧНО-мин БОЯ РЕШАВАМ ПОЛОВИН /
ПРЕДИ РУСО
/аф-аф/ .
ЦЯЛО ЕДНО-И-СЪЩО
Аз реших половин [цвят по-тъмна] боя [да сложа], а преди [бях]
все една и съща изцяло руса.
(22)
/a/__________ /у +подухване/___________________ y/n
РУМЪНИЯ НЕДАЛЕЧНО-мин ХОДЯ-ИЗВЪН-СТРАНАТА
А в Румъния ходи ли?
Едно от важните уточнения, свързани с употребата на описания жест
НЕДАЛЕЧНО-мин, е, че той се явява в изказвания, в които действието
не е отдалечено от акта на комуникация, т.е. то е в недалечното минало,
без да става дума за непосредствена близост с момента на общуването.
Жестът за относително недалечно минало действие (НЕДАЛЕЧ-
НО-мин) може да съществува и като самостоятелно изказване, в
което няма други жестове. Например на въпрос дали нещо вече е из-
вършено, отговорът може да се състои само от НЕДАЛЕЧНО-мин.
Смисълът е: Готово, направих го.
Употребите на НЕДАЛЕЧНО-мин поставят въпроса за статуса
на този жест. Ако се вземат предвид само случаите, в които жестът е

91
пред или след жеста глагол, може да се каже според вижданията на
Зайцева (Зайцева 2000), че става въпрос за аналитично добавяне, т.е.
за аналитична конструкция. Това от своя страна предполага питане-
то дали жестът може да се присъедини към т.нар. служебни думи в
жестовите езици.
Това, че жестът глагол и жестът НЕДАЛЕЧНО-мин не са винаги
в контактна позиция, а може да са разделени от други жестове – вж.
(21), не е непознато и във вербалните езици, напр. аналитичните фор-
ми на българските времена, залози, евиденциали също могат да бъдат
„разкъсвани“ от други лексикални единици, напр. между елементите
на аналитичната форма на минало предварително беше заминал може
да се разположат второстепенни части на изречението или вметна-
та изрази – беше вероятно заминал, беше още преди време заминал,
беше, изглежда, заминал и т.н. Този факт е причината понякога да
се оспорва статуса във вербалния език на подобни конструкции като
граматични форми и да се смята, че са синтактични конструкции. Из-
искването за непроницаемост на аналитичните словоформи за други
елементи е все още спорен въпрос в лингвистиката. Като се има пред-
вид базовото различие между вербалния и жестовия език (вербално-
одитивен и мануално-зрителен), то смятам, че не е подходящо да се
прилагат едно към едно принципите и критериите на вербалния език
върху жестовия език. Способността на жеста НЕДАЛЕЧНО-мин да
се използва като самостоятелно изказване насочва към виждането, че
той е част от темпоралните маркери (lexical tense markers), към които
принадлежи и жестът за бъдеще време Б-вр.
Освен НЕДАЛЕЧНО-мин съществува и жест, семантично равен
на БЯХ ПРЕДИ МАЛКО, при който ръката е свита в лакътя и при-
брана към торса, а пръстите, леко свити в дъга, са близо до рамото
– фиг. 17.

Фиг. 17. Начална и крайна точка на изпълнение на жеста за близко

минало (БЯХ ПРЕДИ МАЛКО)

92
 Конфигурацията на ръката е същата като при Б-вр, само че дви-
жението не е напред, а назад към рамото. Този жест в глосите се
символизира с БЛИЗКО-мин (= БЯХ ПРЕДИ МАЛКО във вербал-
ния език). Той може да бъде използван без друг жест глагол в изказ-
ването и тогава значението е БЯХ– вж. (23).
(23)
re .
КЪДЕ БЛИЗКО-мин
Къде беше?
Жестът за близко отдалечено в миналото действие може да се
пропусне, защото ситуацията, предходният контекст могат да са из-
разили вече същото значение. Точно това е ситуацията в пример (24).
(24)
НЯМА ПРОБЛЕМ / МАЛКО СНЯГ ПЪТ НЕ ПОЧИСТВАМ ПЪТ
Нямаше проблеми. Имаше малко сняг, пътят не беше почистен.
Ако действието е отдалечено от момента на общуване, не е в не-
посредствено предшестващ акта на комуникация момент, не е и в
недалечното минало, то това води до употреба на жеста, който се
интерпретира като ПРЕДИ (ПРЕДИ-мин). Този жест се отнася до
период от време с граници от близкото минало до далечното мина-
ло, т.е. не много близо, но не и много отдалечено от акта на кому-
никация. Жестът има същата конфигурация на ръката и посока на
движението като БЛИЗКО-мин, но се изпълнява два пъти. Именно
редупликацията изразява относително по-голямата отдалеченост в
миналото в сравнение с БЛИЗКО-мин и НЕДАЛЕЧНО-мин.

(25)
INDEX1 МОМЕНТ ПРЕДИ-мин ОТИВАМ1 НАПРИМЕР Х-С
МАГАЗИН / INDEX1 ВЪРВЯ1 / INDEX1 ОБЯСНЯВАМ1 / INDEX1
ИСКАМ1 ВАФЛА
Преди време отидох например в магазина за хранителни стоки.
Отидох [на касата/при магазинера/-ката] и обясних, че искам вафла.
Преводното съответствие на (25) може да съдържа и сегашно време
във второто изречение – Отивам [на касата/при магазинера/-ката] и
обяснявам, че искам вафла. В този случай сегашно време представля-
ва граматическа метафора (транспозиция на сегашно време в полето
93
на минало свършено време) с цел да се постигне по-голяма образност,
нагледност в разказа на говорещия, тъй като минали действия се пред-
ставят като протичащи пред очите на слушащия.
Пример (25) дава възможност да се коментира още една особе-
ност на употребата на лексикалните маркери за време. В няколко
примера от базата данни с видеозаписи на комуникация между глу-
хи пред темпоралния маркер е употребен жестът МОМЕНТ. От ко-
ментираните тук примери това са (15), (25) и (29). Струва ми се, че
с него се маркира идеята, че ще стане въпрос за някакъв момент във
времето, но функциите му засега не са достатъчно ясни. Затова из-
следването му е задача на бъдещи проучвания.
Още по-голяма отдалеченост от акта на комуникация се изразява
с лексикалния темпорален маркер ДАЛЕЧНО-мин, който е семан-
тично близък до ОТДАВНА във вербалния език. Този жест се отли-
чава с по-голямо издигане на ръката над рамото и движение към гър-
ба, по-широка дъга, описвана от ръката, леко въртеливо движение
на ръката, както и въртеливо поклащане на главата и горната част на
тялото. Колкото по-отдалечено в миналото е едно действие, толкова
ръката описва по-голяма дъга и се движи над рамото към гърба и
може да се редуплицира.
Както става ясно от пример (21), жестовете НЕДАЛЕЧНО-мин
и ПРЕДИ-мин могат да се употребяват заедно в едно и също изказ-
ване. Струва ми се, че това съчетание между лексикални темпорал-
ни маркери подлежи на по-обстойно самостоятелно проучване.
Разгледаните дотук жестове в БГЖЕ за изразяване на различна
степен на отдалеченост на действието от момента на общуването
съответстват на споменатата по-горе културна метафора за времева-
та линия, в която пространството зад говорещия е миналото, а пред
него – бъдещето. Увеличаването на отдалечеността във времето се
символизира от редупликацията на жеста или от увеличаването на
радиуса на дъгата, която ръката описва при движението към рамото/
гърба. Несъмнено в това градиране на движението назад е налич-
на иконичност, която чрез пространствени измерения символизира
темпорална отдалеченост.
Интерес представляват случаите, в които жестът НЕДАЛЕЧНО-
мин се явява след глаголи за перцепция, от които става ясно, че от-
правителят на съобщението предава чужда информация, напр. по
слухове или по думите на неназован източник, както е в (26).

94
 (26)
/у+подухване/ .
INDEX1 ВИЖДАМ1 ЧУВАМ1 INDEX2 ХОДЯ2 НЕДАЛЕЧНО-
мин КАРАМ2 СКИ ВИТОША.
Аз видях, чух, че ти си била на Витоша да караш ски // че ти си
карала ски на Витоша.
Предаването на смисъла на това жестово изказване на вербален
български език изисква в непряката реч от подчинено изречение, ко-
ято е след глагол за перцепция в мин. свършено време в главното из-
речение (ВИДЯХ, ЧУХ), да се появи преизказна форма (БИЛА СИ //
КАРАЛА СИ). В изказването на Боби жестовете глаголи ВИЖДАМ
и ЧУВАМ не са съпроводени от жест за минало действие, по-точ-
но – жестът за минало действие се отнася не към тях, а към ХОДЯ.
Липсата му е резултат от логически и ситуативни фактори – от жи-
тейския опит и логиката е ясно, че отправителят на жестовото съоб-
щение (Боби) е разбрал за действия в миналото на съкомуникаторка-
та си Вяра по слухове/чужди думи на неназован източник.
Пример (27) илюстрира не само употребата на жеста за недалечно
минало, който е непосредствено след пълнозначния жест глагол, но
и показва (заедно с пример (26) как в БГЖЕ се предава информация
от несобствено изказване – чрез въвеждаща част с глагол за речева
дейност (и в двата примера в сегашно време, което се среща и във
вербалния език), последван от непряка реч, в която жестът глагол не
приема специална форма за чужда информация, както това става във
вербалния български.
(27)
/у+подухване/ .
INDEX1 ЧУВАМ1 INDEX2 ЗАЩО КУПЯ2 НЕДАЛЕЧНО-мин
НОВ КОЛА
Аз чух, че си си купила нова кола, защо?
В емпиричния материал, който изследвахме, темпоралните мар-
кери за минало време не се явяват, ако в жестовото изказване има
лексикални или ситуативни показатели, които носят значението пре-
дходност спрямо акта на комуникация – напр. в (28) поради появата
на ПРЕДИ 2 СЕДМИЦИ.

95
 (28)
ПРЕДИ 2 СЕДМИЦА INDEN1 ХОДЯ1 НО ПИСТА НЕ ОБРАБОТ-
ВАМ
Преди две седмици ходих, но пистата не беше обработена.
В пример (29) е използван жестът ДАЛЕЧНО-мин, семантично
близък до ОТДАВНА във вербалния език. Употребата му е опреде-
лена от факта, че в изказването става дума за предходната Нова го-
дина – записите са правени малко преди Нова година, следователно
във видеозаписа се говори за предходната Нова година и храните,
които тогава са приготвяни.
(29)
INDEN1 МОМЕНТ ДАЛЕЧНО-мин НОВА ГОДИНА INDEN1
ГОТВЯ1 ЗА БАНИЦА ВЪТРЕ КАРТОФИ
Преди, за [миналата] Нова година аз готвих баница вътре с картофи.
В разговор между информаторка 5 и информаторка 6 се говори
за празнуването на предходната Нова година, което става ясно от
факта, че видеозаписът е преди Нова година. Щом това е минал пе-
риод, то тогава е ясно, че спрямо акта на комуникация разказваните
случки са от плана на миналото. Това е основание в изказването на
информаторка 5 в примери (30) и (31) да не се появи жестът за ми-
нало време.
(30)
ПРИСТИГАМ ОСТАВЯМ БАГАЖ РАЗБИРАМ ПЛАН ТРЪГВАМ
ЗА БОРОВЕЦ
Пристигнахме, оставихме багажа, разбрахме се за плана и тръг-
нахме за Боровец.
Тъй като в предходния разговор е станало ясно, че информаторка
5 е пътувала с приятели, затова и лицето, и числото – 1 л. множест-
веното число на жестовете глаголи, се подразбира и е отразено в
превода на български вербален език. Същото важи и за пример (31),
който е част от разговора между двете информаторки.

(31)
НЕ ОЩЕ РАНО / ТОЧНО ТРЪГВАМ ВАЛИ СНЯГ / КЪСМЕТ
Не, още е рано. Тъкмо тръгвахме, заваля сняг, късмет.

96
 За да стене ясен смисълът на (31), трябва да се посочи, че изказва-
нето на информаторка 5 (Не, още е рано) е отговор на предходното
запитване на информаторка 6 дали в Самоков има река, дали в реката
има лед. Преводът на вербален български на (31) съдържа глаголни
форми за минало несвършено време (тръгвахме) и минало свършено
време (заваля), тъй като още от самото начало на разговора става
ясно, че действията, за които се говори, са в миналото. Коментарите
на подобна липса на маркери за минало време, когато контекстът е
изразил същото темпорално значение, подкрепя виждането, че това
факултативни определители.

2.4. Перфект (минало неопределено време)

Друга важна задача при изследването на глагола жест в БГЖЕ е
да се установи дали съществуват средства за изразяване на призна-
ка резултативност (перфектност) – резултат от действие, актуал-
ност на последиците от действието в акта на комуникация. Това е
семантичен признак, който по своята същност не е темпорален, тъй
като става въпрос за противопоставяне между изразяване на резул-
тат (последици от действие, постакционен период на актуализация
на последиците/резултатите от действието) срещу изразяване на
действие. Нетемпоралният характер на това противопоставяне е и
основанието на Ив. Куцаров да отдели четирите типа форми, изразя-
ващи резултативност: чел съм (минало неопределено/перфект), бях
чел (минало предварително/плусквамперфект), ще съм/бъда чел (бъ-
деще предварително време) и щях да съм/бъда чел (бъдеще предва-
рително в миналото) в отделна категория, наречена вид на действи-
ето, различна от категорията време, която обхваща сегашно време,
минало свършено време (аорист) и бъдеще време (Куцаров 2007).
Категорията вид на действието се изгражда според Ив. Куцаров от
опозицията перфектност : неперфектност, а признакът в основата
на това противопоставяне се назовава от различни учени резулта-
тивност или предварителност.
Според Г. Герджиков т.нар. от други автори резултативни вре-
мена са носители на признака предварителност (предварителност
на действието спрямо актуализационния период). Опозицията не-
перфект : перфект (непредварителност : предварителност) е неса-
мостойна според учения, защото тя не изразява преки отношения
между действието и акта на комуникация, а между актуализацион-

97
ния период (при други автори – резултата) и самото действие. Ос-
вен това перфектните (наричани още предварителни, резултативни)
времена представляват нешифтърна синкатегория (нешифтърна, т.е.
несъдържаща връзка с акта на комуникацията и участниците в нея;
синкатегория – категория, при която значенията на членовете съдър-
жат отношение между едни и същи елементи), дефинирана като не-
шифтърно време (Герджиков 1984: 162, а също и Герджиков 2000).
Като синкатегория (проста категория) те се включват в хиперкате-
горията време (при хиперкатегорията значенията на членовете съ-
държат освен отношения между елементи от един и същ тип, така и
отношения, при които са налични елементи посредници) (за повече
вж. Герджиков 2000).
Изразяването на резултат от действие може да бъде граматика-
лизирано като синкатегория в рамките на категорията време, но в
множество езици подобна граматикализация не съществува. В тях
разграничаването на глаголи, изразяващи довеждането до резул-
тат от действие, е на равнище глаголна семантика, т.е. става дума
за класификация на глаголи по семантичен критерий, или за класи-
фикация на глаголите по семантично-словообразувателен критерий,
т.е. отделянето на група глаголи въз основа на семантична близост
в начина на протичане на действието, което е обвързано със слово-
образувателната структура – представки или наставки. В тези слу-
чаи се говори за групи глаголи, изразяващи един и същи начин на
действие, но не и за граматикализация на признака резултативност
(перфектност).
Дотук термините резултативност и перфектност бяха употре-
бявани като синонимни, тъй като в българската лингвистика през
ХХ век се предпочита терминът резултативни времена вм. перфект-
ни времена (перфект, плуквамперфект и т.н.), което е съответствие
на международно приета терминология. Когато обаче се разглежда
семантичната категория аспектуалност и се класифицират значе-
нията, които я изграждат, то тогава се разграничават перфект – си-
туация в миналото, чиито постакционен период е актуален в акта на
комуникацията, и резултатив – наличие на резултат от действие.
Като пример за перфект се сочат форми като англ. I have written a
letter, I have been to Paris, и бълг. Написал съм писмото, Бил съм
в Париж. И английският, и българският език притежават перфектни
форми, които са част от хиперкатегорията време, макар и да същест-

98
вуват мнения за принадлежността им към самостоятелна, независи-
ма от времето категория – или към категория вид на действието (у
Куцаров 2007) или към категорията аспект. Освен това българският
вербален език като славянски притежава и категорията вид на гла-
гола. Основното признаково противопоставяне в рамките на катего-
рията вид на глагола е между имперфективност (несвършен вид) и
перфективност (свършен вид). Следователно в българския освен за
перфект (минало неопределено време – чел съм) и още 3 перфектни
времена (минало предварително/плусквамперфект – бях чел, бъдеще
предварително – ще съм чел, бъдеще предварително в миналото –
щях да съм чел) се различава и вид на глагола (свършен – перфектив,
и несвършен – имперфектив). Следователно не трябва да се смесват
термините перфектив (св.в.) и перфект (минало неопределено вре-
ме). Един глагол в перфект (минало неопределено време) може да
е перфективен (т.е. от св.в., напр. обърнал съм) или имперфективен
(т.е. от несвършен вид, напр. обръщал съм).
Ако представената накратко проблематика бъде отнесена към
жестовия език, и по-конкретно към БГЖЕ, то логично възниква въ-
просът има ли в БГЖЕ перфект – изразяване на постакционен пери-
од от действие, който е едновременен спрямо акта на комуникация. В
търсене на отговор на този въпрос бяха проучени всички видеозапи-
си на комуникация на глухи и бяха направени експерименти с глухи
консултанти. В някои от тези експерименти бяха използвани въпро-
си от типологическото изследване на О. Дал за времето и аспекта.
Подбраните въпроси целят да установят как се изразява значението
на перфекта – за положителна форма въпрос 53 (тук под номер (32),
а за отрицателна форма въпрос 63 (Дал 1995) (тук под номер (36) .
Тези въпроси на О. Дал бяха преведени на български вербален език
и на БГЖЕ. В превода на български вербален език глаголните форми
не бяха поставени в перфект, а в скоби в основна форма на глагола,
за да не се получат случаи на калкиране при превод на БГЖЕ. Такъв
е и подходът на О. Дал.
(32)
(32а) Контекст: Искам да дам на брат ти книга за четене, но не
зная коя. Има ли сред тези книга някоя, която той вече (ЧЕТА)?
Изречение: Да, той (ЧЕТА) тази книга.

99
 Ето и реализацията на изречението, а не на контекста.
(32б)
/у+подухване/ .
ДА INDEX3 ЧЕТА3 НЕДАЛЕЧНО-мин КНИГА
Съпоставката на (32б) и на фиг. 18, от една страна, с въпроса на О.
Дал, в които въпросът и отговорът са типични контексти на перфект,
показва, че липсва специфичен жест (лексикален маркер) за изразява-
не на перфект. Няма и морфологично средство (модификация на пара-
метрите на жеста), които да говорят за формоизменение. В типичния
за перфекта контекст на изречението в (32а) е използван жестът за
НЕДАЛЕЧНО-мин. Този факт предизвиква следния възможен ко-
ментар: жестът НЕДАЛЕЧНО-мин покрива семантичното поле и на
действие, приключило неотдавна, и семантичното поле постакционен
период на минало действие, актуален в акта на комуникация, което
е прототипичното значение на перфекта. Друго възможно решение е
жестът, който нарекохме недалечно минало, да е лексикален маркер
за перфект. Това решение обаче се опровергава от примерите, които
са реализации на типичните ситуации на употреба на претерит (вкл.
типични аористни контексти), напр. (19), (20), (21). Първото решение
е по-възможно, тъй като недалечното минало и перфектът имат общ
семантичен признак – приключило действие, без да се конкретизира
дали се има предвид самото действие или постакционният период.
Вторият аргумент откривам в други жестови езици, напр. в руския
жестов език се наблюдава тенденция жестът БЫТЬ.ГОТОВЫМ се
използва в перфектни контексти (а в някои контексти и с показателя
УЖЕ), което говори за еволюция на БЫТЬ.ГОТОВЫМ и тенденция
за превръщането му в показател за перфект (Филимонова 2015: 186).

Фиг. 18. ЧЕТА НЕДАЛЕЧНО-мин

100
 Бяха извършени наблюдения и експерименти, в които също се
наблюдава жестът за недалечно минало за изразяване на перфект
в положителна форма. От последния елемент от фиг. 19 проличава
жестът за недалечно минало в типичен за перфекта контекст – при-
мер (33).

Фиг. 19. [АЗ] СЪМ ИЗПРАТИЛ [ПИСМОТО]

(Забележка: Първият и вторият елемент от фигурата са начало
и край на жеста ИЗПРАЩАМ, а третият елемент е жестът за НЕ-
ДАЛЕЧНО-мин. В скобите са липсващите на фигурата жестове от
изказването в (33)
(33)
/у+подухване/ .
INDEX1 ИЗПРАЩАМ1 НЕДАЛЕЧНО-мин ПИСМО
Аз съм изпратил/изпратих писмото.
Въпреки липсата на отделен маркер за перфект при пълнознач-
ните глаголи, във видеозаписите беше открит жест, който смислово
съответства на БИЛ и се употребява в типични за перфекта конте-
ксти – когато трябва да се изрази действие, което поне един път се
е реализирало, напр. (34). При изпълнението на БИЛ лявата ръка е
пред тялото, свита в лакътя, дланта е обърната нагоре, пръстите са
прибрани, а дясната ръка с прибрани пръсти „разсича“ перпендику-
лярно дланта на лявата ръка – вж. фиг. 20.

101
Фиг. 20. БИЛ (вж. информаторката вляво)
(34)
ДА ДА РУМЪНИЯ БИЛ
Да, да, била съм в Румъния.
Глухите консултанти посочиха и други контексти на показателя
за перфект БИЛ. Напр. в отговор на въпрос Бил ли си в това село?
могат да се явят отговори като:
(35а) ОТДАВНА БИЛ
(35б) БИЛ ПРЕДИ ЕДНА СЕДВИЦА
(35в) ПРЕДИ ЕДИН ДЕН БИЛ
(35г) НЕ ПОМНЯ КОЛКО ПЪТИ БИЛ
Пак ще бъде подчертано, че няма жест за глагола СЪМ в сегашно
време, но жестът за близко минало действие (БЛИЗКО-мин) може
да е семантично равен в определени контексти на БЯХ – вж. (23), а
освен това съществува и жест за перфект (равен във вербалния бъл-
гарски на причастната форма БИЛ).
В експериментите, свързани с начините за изразяване на значени-
ето на перфекта в БГЖЕ, бе използван и пример от въпросника на
О. Дал, представляват типична ситуация на отрицателен перфект –
пример (36). Във въпросника на О. Дал това е пример под номер 63.
(36)
Контекст: Ти отвори ли прозореца?
Изречение: Не, не (ОТВАРЯМ) прозореца.
И контекстът, и изречението отговор от (36) бяха преведени на
БГЖЕ. В отговора глаголът на вербален български бе поставен в
скоби и в основна форма (1 л., ед.ч., несв.в.), за да не повлияе спрег-
натата глаголна форма върху глухите консултанти и те да калкират.
Полученият отговор на изречението от (36) е записан като (36а). В

102
него е използван жест, назован от жестовите консултанти като НУЛА
(палецът и показалецът се докосват във върховете си и оформят нула,
а останалите пръсти са леко разперени), съпроводен от подухване.
С описания жест се отрича действието да е извършвано поне един
път, което даде основание да бъде символизиран като АБС-отриц
(абсолютно отрицание) в глосите. Употребата на този жест отговаря
на прототипичното значение на отрицателния перфект.
(36а)
/подухване/ .
INDEX1 ОТВАРЯМ1 АБС-отриц ПРОЗОРЕЦ
Аз не съм отворил прозореца.
На фиг. 21 са онагледени части от (36а) – първи и втори елемент
са начало и край на жеста ОТВАРЯМ, а третият елемент онагледява
жеста АБС-отриц (абсолютно отрицание).

Фиг. 21. ОТВАРЯМ1 АБС-отриц (І и ІІ елемент – начален и краен

етап на жеста ОТВАРЯМ, ІІІ елемент – АБС-отриц)
([Аз] не съм отворил [прозореца] – в скобите са жестовете, които
не се съдържат на фигурата)

В (37) също е използван жестът АБС-отриц в контекст, типичен

за отрицателната форма на перфекта. Примерът е от експериментите
с глухите консултанти.
(37)
/подухване/ .
INDEX1 ИЗПРАЩАМ1 АБС-отриц ПИСМО
Аз не съм изпратил писмото.

103
 Във видеозаписите също е използван жестът АБС-отриц със
значение липсва постакционен период на действие в акта на кому-
никация, или иначе казано – резултатът от действието не е наличен
в момента на общуването – вж. и фиг. 22, на която Силвия (вдясно)
използва жеста АБС-отриц, съпроводен с двойно подухване и у-
конфигурация на устата в жестовото си съобщение, което се съдър-
жа в пример (38).
(38)
/подухване/
INDEX1 ЗАВЪРШВАМ1 АБС-отриц
Аз не съм завършила.

Фиг 22. Жест АБС-отриц (вж. комуникатора вдясно)

Като кратко обобщение може да се каже, че в случаите, в които
се изразява семантика, кодирана във вербалните езици с перфект,
в БГЖЕ се употребява жестът НЕДАЛЕЧНО-мин, който обхваща
неотдалечено от акта на комуникация минало действие и постакци-
онен период на действие, предходно спрямо момента на общуване-
то. Единствено за глагола съм съществува самостоятелен жест БИЛ,
който означава, че действието се е извършило поне един път. А това
е една от типичните семантични стойности на перфекта. Ако трябва
да се изрази, че едно действие никога не се е реализирало, то тогава
в БГЖЕ се явява жестът АБС-отрицание.
Описаните жестове – лексикални темпорални маркери, чиято се-
мантика се различава по принадлежността на действието към бъде-
щето или по отдалечеността назад във времето на действията и съ-
битията спрямо основния ориентир – акта на комуникацията, могат
да бъдат обобщено представени в следната таблица.

104
Символизира- Значение Описание на жеста
не в глосите
Б-вр Действие, следходно Изпълнява се на нивото на рамо-
спрямо акта на кому- то с движение напред, пръстите
никацията са събрани, а дланта е надолу.
Пръстите описват относително
къса дъга напред и надолу
НЕДАЛЕЧ- - Скорошно, неот- Изпълнява се пред торса, с ръка,
НО-мин далечено от акта на сгъната в лакътя, обърната нагоре
комуникация събитие длан, перпендикулярна на торса,
или действие. и леко въртеливо движение, пов-
тарящо се два пъти, като жестът е
- Постакционен пе- съпроводен с у-конфигурация на
риод, едновременен с устните и леко подухване.
акта на комуникация-
та.
БЛИЗКО-мин Действие или събитие, Ръката е свита в лакътя и при-
непосредствено преди брана към торса, а пръстите, леко
акта на комуникация. свити в дъга, са близо до рамото.
Движението е кратко, в посока
назад към рамото.
ПРЕДИ-мин Минало събитие, Същата конфигурация на ръка-
разположено между та и посока на движението като
близките до акта на БЛИЗКО-мин, но се изпълнява
комуникация минали два пъти.
действия и отдалече-
ните от него (= преди).
ДАЛЕЧНО- Отдалечено във време- Същата конфигурация на ръката
мин то действие или съби- като при БЛИЗКО-мин и ПРЕ-
тие (= отдавна). ДИ-мин, но с по-голямо издигане
на ръката над рамото при дви-
жението към гърба, по-широка
дъга, описвана от ръката, леко
въртеливо движение на ръката,
както и въртеливо поклащане на
главата и горната част на тялото.
Таблица 1: Лексикални темпорални маркери
От описанието на конфигурацията на ръката, спецификата на
движението и неговата посока на лексикалните темпорални маркери

105
в Таблица 1 става ясно, че БЛИЗКО-мин, ПРЕДИ-мин, ДАЛЕЧ-
НО-мин представляват модификации един спрямо друг. Това не е
особеност, която се среща само в БГЖЕ. Например в американския
жестов език съществуват темпорални маркери за минало (PASTtns)
и за близко минало (RECENTPASTtns), различаващи се само по
ограничеността и резкостта на движението на ръката към рамото
при жеста за близко минало (Найдъл и кол. 2000: 77). Именно прос-
транственият характер на жестовия език поражда възможността за
модифициране на движението, на неговия обем и посока.
Ако трябва да бъдат очертани перспективи в изследването на тем-
поралността в БГЖЕ, то едно от направленията ще бъде детайлизи-
рането на различията между темпоралните лексикални маркери за
време и жестовете наречия – дистрибуция, място в изказването и др.
Тази тема е отдавна актуална в научната литература върху жестови-
те езици (вж. Найдъл и кол. 2000, Пфау и кол. 2012).

3. Аспектуалност (начини на глаголното действие и вид на

глагола)
Аспектуалността обхваща широко и непрекъснато актуализирано
тематично поле в лингвистиката на вербалните езици, в което се от-
криват множество гледни точки и изследователски концепции. Цел-
та на настоящото изложение не е да се направи изчерпателен обзор,
а да се открои проблематика, която е релевантна за проучването на
жестовите езици и конкретно отнасяща се до БГЖЕ.
Аспектуалността може да се разбира като семантична категория,
която покрива едно семантично поле от множество стойности, които
вербалните езици изразяват по различни начини – чрез лексикални
или чрез граматически средства. Именно разграничаването между
лексикални и граматични начини за изразяване на аспектуалност е
в основата на анализите върху т.нар. начини на глаголното дейст-
вие (Aktionzar) и граматичната категория вид на глагола. Аспекту-
алността е характеристика на начина на протичане на глаголното
действие, а не на неговото ситуиране във времето от гледна точка
на момента на общуването. Това различие обаче поражда и опити за
съпоставка, която води до идеята за разграничаване на вътрешно и
външно време. В този случай аспектуалността се дефинира като раз-
лични начини за репрезентация на вътрешното време на ситуацията
(Комри 1976: 3), като вътрешна темпорална структура на ситуацията
106
(Маслов 2004: 24). В рамките на теорията за функционално-грама-
тичните полета Бондарко също обвързва аспектуалността като функ-
ционално-граматична категория с протичането на една ситуация във
времето (Бондарко 1987: 40). Несъмнено аспектуалността като ха-
рактеризираща начина на протичане на действието не може да не
отчита, че това протичане има някаква времева продължителност,
но важното за разграничаването на аспектуалността и граматичната
категория време е това, че категорията време характеризира съотна-
сянето на действието спрямо акта на комуникация като предходно,
едновременно или следходно. В по-сложните темпорални системи
действията могат да са ориентирани и спрямо някакъв момент в ми-
налото. Описаната разлика води някои учени до виждането за раз-
граничаване, както стана дума, на вътрешно време (аспектуалност-
та) и външно време (темпоралност) (повече за аспектуалността вж. у
Бондарко 1987, Комри 1976, Маслов 2004, Мелчук 2015, Ницолова
2008, Плунгян 2011).
За настоящата работа от значение е първо да разграничим на-
чините на глаголното действие от граматичната категория вид на
глагола във вербалните езици. Начините на глаголното действие
представляват „семантично-словообразователни групировки от гла-
голи, свързани помежду си със семантична близост, произтичаща
от общност в начина на протичане на действието“ (Граматика 1983:
283). В българската граматика се сочат: итеративно-атенуативен,
итеративно-делимитативен, атенуативен, делимитативен, едноак-
тен, ингресивен, комплетивен, резултативно-паркурсивен, резул-
тативно-циркумкурсивен, супергресивно-резултативен, релативен,
еволютивен, ефективен (ефективно-комуникативен), многоактен,
общорезултативен и статален начин на действие (Граматика 1983:
282 – 288). По-висока степен на обобщаване на критерия, върху кой-
то се гради класификацията на глаголите, откриваме при поделянето
на глаголната лексика на пределни и непределни глаголи. Критерият
е наличието на вътрешен предел на действието – непределните се
отличават с липса на предел, до който да достигне действието и да
се изчерпи, а пределните глаголи съдържат в значението наличието
на предел на действието (вж. Граматика 1983: 288). За разлика от се-
мантично-словообразователните начини на действие делението пре-
делни : непределни глаголи е лексикално-граматическа категория.
Но и начините на действие, и посочената лексикално-граматична ка-

107
тегория взаимодействат в българския вербален език с граматичната
категория вид на глагола.
Тук няма да бъде повдигана темата за различните гледни точки за
категорията вид на глагола и за семантиката на несвършения вид (пер-
фектива) и несвършения вид (имперфектива), тъй като не е релевантна
за БГЖЕ, непознаващ морфологична категория вид на глагола. От зна-
чение обаче са някои начини на действието, които получават символиза-
ция в жестовите езици. Обикновено в западната литература по въпроса
се говори за аспект на глагола жест. В случая по-скоро става дума за се-
мантичната категория аспектуалност, която обхваща няколко семантич-
ни зони или аспектуални клъстъри (съвкупност от аспектуални значе-
ния) според терминологията на Вл. Плунгян (Плунгян 2011: 402 – 406).
От значение за анализа на жеста глагол в БГЖЕ е да се посочат какви
основни групирания на аспектуални значения съществуват. Като пер-
фективни значения се сочат пунктивът, инхоативът, комплетивът, тер-
минативът, лимитативът, резултативът, перфектът. А като имперфектив-
ни – дуративът, прогресивът, хабитуалисът (Плунгян 2011: 382 – 386).
Аспектуалността в жестовите езици е значима тема както в изслед-
ванията на конкретни жестови езици, така и в съпоставителен план,
но обзорът на натрупаната литература не е цел на настоящата работа
(вж. обзори у Пфау и кол. 2012а и Филимонова 2015: 66-71). Обобще-
нието на различните изследвания на аспекта в жестовите езици сочи,
че съществуват два начина за изразяване на аспектуални значения –
чрез аналитични конструкции и чрез редупликация или модификация
на жестовите знаци (Бергман, Дал 1994). Аналитичните конструкции
съдържат жестове, които са граматикализирани (или в процес на гра-
матикализация) аспектуални показатели, изразяващи итератив, пер-
фектив, комплетив, резултатив, терминатив и др. Като модификации
на жеста глагол, изразяващи аспектуални значения, се сочат в различ-
ни жестови езици задържане на началната или крайната конфигурация
на жеста, забавяне на движението, движение на ръката във формата
на дъга, вибриращо изпълнение на жеста, напрегнато движение, бърз
или бавен темп на изпълнение на жеста глагол и др. Някои автори се
стремят да опишат модификациите на жестовете глаголи за изразява-
не на аспектуални значения чрез бинарни признаци, напр. в първото
изследване на аспекта (разбиран в широк смисъл), това на Клима и
Белуджи (1979), се предлагат шест бинарни признака, релевантни за
американския жестов език: наличие или отсъствие на редупликация,

108
неравен или равен темп на изпълнение на жеста, напрегнато срещу
ненапрегнато движение, наличие или липса на задържане на крайната
конфигурация на жеста, бърз или бавен темп на изпълнение на жеста,
удължено или съкратено движение (Клима, Белуджи 1979).
За разлика от двамата автори Ратман говори за шест показателя,
чрез които се изразяват аспектуални значения: удължаване на дви-
жението (континуативно значение), редупликация (итеративно зна-
чение), кратка и бърза редупликация (хабитуално значение), задър-
жане на крайната част от конфигурацията на жеста (изразяване на
финално значение), задържане на началната конфигурация на жеста
(конативно значение). Към аспектуалните маркери Ратман присъ-
единява и аналитичния показател за завършено действие FINISH,
който в препозиция спрямо жеста глагол изразява перфект (време),
а в постпозиция перфектив (аспектуално значение) (Ратман 2005).
В литературата по въпроса за аспектуалността в американския
жестов език се откроява изследването на Р. Уилбър, който разгра-
ничава седем аспектуални значения, изразяващи се чрез специали-
зирани аспектуални показатели – континуатив, хабитуалис, итера-
тив, инцептив, нереализиран инцептив, резултатив и незавършено
действие (Уилбър 1987). За разлика от него Т. Рейгън смята, че в
американския жестов език тези значения са итератив (чрез редупли-
кация и дъгово движение), нереализиран инцептив (дъгово движе-
ние и задържане на началната конфигурация на жеста), постоянно
проявление на признака (от задържане на движението към промя-
на на локализацията на жеста), хабитуалис (реализиращ се чрез
редупликация), продължителност (бавна редупликация), интензив
(движение по крът или инверсивно движение) (Рейгън 2007).
Най-често изследователите на жестовите езици се спират върху
следните аспектуални значения: континуатив (определян също като
дуратив или протрактив) – интервалът на действието е дълъг и не-
прекъснат; итератив (определян от някои автори като фрекантатив) –
повтарящо се действие, което се реализира отново и отново, което
най-често се символизира с редупликация; хабитуалис – обичайно
повторение на действието (в американския жестов език се сигнали-
зира от по-малки и по-бързи движения в сравнение с итератива) (вж.
Пфау и кол. 2012а: 194–195); резултатив – окончателно завършено
действие, минало действие, което има резултат в настоящето (вж.
Филимонова 2015: 185).

109
 В БГЖЕ, който е млад жестов език, според проучванията ни, бази-
ращи се върху видеозаписи и експерименти, съществува жест, който
има функциите на показател за резултатив. Жестът се изпълнява в
пространството пред гърдите, с двете ръце, свити в лактите, като
палецът и показалецът се докосват, оформяйки нула, а останалите
пръсти са разперени – фиг. 23. Движението на ръцете към гърдите е
относително рязко, непродължително.

Фиг. 23. Жестът за резултатив

Жестът за резултатив (РЕЗ) се реализира след жеста глагол. Упо-
требата на показателя за резултатив в БГЖЕ може да бъде онагледе-
на чрез (39).
(39)
INDEX1 ПИША1 РЕЗ ПИСМО.
Написах/написал съм писмото. [Готов съм.]
На фиг. 24 са онагледени части от жестово изказване (39) – пъл-
нозначният жест глагол ПИША и показателят за резултативност РЕЗ.

Фиг. 24. Жестът ПИША и жестът за резултатив (РЕЗ), онагледя-

щи изказване (39)

110
 В превода на български вербален език е добавен изразът Готов
съм, който е приблизително семантично съответствие на наличието
на ситуация, в която е наличен резултат от приключило действие.
А и самите жестови консултанти описаха този жест като употре-
бяващ се, когато нещо (действието) предварително е свършено,
когато съм готов. Доказателство, че описаният жест (вж. фиг. 23) не
е темпорален показател, е фактът, че жестовите изказвания с него
съответстват и на ситуации, типични за употребите на аориста, и
на перфекта. Затова в превода на (39) на български вербален език е
записано както минало свършено време (аорист) – написах, така и
минало неопределено време (перфект) – написал съм.
В научни изследвания върху руския жестов език се говори за
жест, показател за резултатив, който е частично граматикализиран  –
БЫТЬ.ГОТОВЫМ. Той също като българския показател се явява
след пълнозначния жест глагол, което според Филимонова е форма-
лен показател за неговата граматикализация. Развитието на резул-
тативното значение на този жест е обусловено според авторката от
„семантичния компонент „окончателно направен, завършен“, който
посочва състояние в настоящето, възникнало в резултат от ситуация
в миналото“ (Филимонова 2015: 185).
Въпросът за граматикализацията на жеста за резултатив в БГЖЕ
се нуждае от по-обстоятелствени проучвания. В тази работа наблю-
денията са достатъчни, за да се издигне хипотеза, която предстои да
бъде верифицирана.
За да бъде изследвано дали в БГЖЕ съществува специализиран
показател за изразяване на хабитуалност, беше използван превод на
български вербален език и на БГЖЕ на типичния за хабитуалиса
контекст, публикуван във въпросника от типологическото изследва-
не на О. Дал (въпрос № 20 – Дал 1995). В настоящия текст това е
(40). В изречението, отговор на въпроса в контекста от (40), глаголът
в превода на вербален български език е поставен в скоби и е в ос-
новна форма, за да не повлияе върху глухите консултанти изборът
на глаголно време.
(40)
Контекст: Какво обикновено прави брат ти след закуска?
Изречение: Той (ПИША) писма.
Получените отговори от глухите консултанти са два:

111
 (40а) INDEX3 ПИША3-удължено ПИСМО++

(40б) INDEX3 ПИША3 ПИСМО++

Част от консултантите удължиха крайната конфигурация на же-

ста ПИША – вж. фиг. 25, на която вторият елемент показва част от
удължаването на финалната конфигурация на жеста. Друга част от
консултантите не удължиха жеста ПИША, което според мене се
дължи на факта, че контекстът в (40) е изразил хабитуалност чрез
наречието обикновено, което е достатъчно, за да се подразбере това
аспектуално значение и в отговора. Струва ми се, че от значение за
липсата на показателя за хабитуалност (удължаване на финалната
конфигурация е наличието на редупликацията на жеста ПИСМО.
За да бъдат направени изводи за удължаването на крайната кон-
фигурация на жеста глагол като граматикализиран модификация на
жеста за изразяване на хабитуалност, би трябвало да бъде събран по-
обширна база данни. Експерименталните проучвания дават възмож-
ност да се издигнат хипотези въз основа на получените резултати,
но верификацията е предстояща задача. Предположението, за което
има достатъчно основания, е, че би могло да се говори за тенденция
към граматикализиране на модификацията крайно удължаване на
жеста за изразяване на хабитуалност, но тя ще се явява, когато кон-
текстът и ситуацията не са изразили същото аспектуално значение.
Несъмнено от значение за появата на тази аспектуална модифика-
ция на жеста глагол от значение са и самите параметри на жеста и
възможността крайната му конфигурация да се удължава, както е се-
мантиката на жеста глагол. Изясняването обаче на тези разсъждения
трябва да продължи в самостоятелно проучване. Плюс това откри-
хме, че в някои примери хабитуалност може да се изрази с редупли-
кация, както е в (44). Това е познат и в други жестови езици начин
за изразяване на хабитуалност (Пфау и кол. 2012а: 195). В руския
жестов език също се наблюдава използване на редупликацията за
изразяване на хабитуалност, въпреки че с редупликацията може да
се изразява итеративност и т.нар. положителна продължителност на
ситуацията (ситуация, чиято продължителност надхвърля условно
обичайната) (Филимонова 2015: 264).

112
Фиг. 25. Начало и удължаване на финалната конфигурация на жеста
ПИША при изразяване на хабитуалност.
Наличието на модификация на жеста за изразяване на континуатив-
ност (действие в процеса на неговото протичане) бе изследвано чрез
експерименти. В единични случаи се получи цялостно разтегляне на
жеста в изказването, съдържащо се в (41). Отделните фази на разтегля-
нето на жеста ПЪТУВАМ са онагледени на фиг. 26. Подобна модифи-
кация на жеста се свързва с продължително бавно действие, което не е
свързано с напрежение или негативна оценка за прекомерна, излизаща
извън индивидуалните представи за обичайност продължителност.
В експериментите удължаването/разтеглянето на жестовото
движение се появи и в жестовия превод на изречението Момчето
и неговото куче наблюдават известно време жабата – при жеста
глагол НАБЛЮДАВАМ (фиг. 27). Въпреки че е проблематично из-
разяването на континуативност и в други жестови езици, остава като
предстояща задача проучването на тази модификация в БГЖЕ.
(41)
МОМЕНТ ПЪТУВАМ
В момента пътувам.

Фиг. 26. Разтегляне на жеста ПЪТУВАМ

113
Фиг. 27. Жестът НАБЛЮДАВАМ в различните фази на неговото из-
пълнение
Продължително действие, чието извършване обхваща период, за-
почнал преди момента на общуването, но обхващащ и нето, може да
се изрази чрез редупликация на жеста. Подобен пример съществува
във видеозаписите на жестова комуникация – (42б).
(42)
re y/n
(42а) ПРОДЪЛЖАВАМ ХОДЯ БАДМИНТОН
Продължаваш ли да ходиш на бадминтон?
(42б) INDEX1 ПРОДЪЛЖАВАМ1++ СЕГА ПРИГОТВЯ1 СКОРО
ЗА ОЛИМПИАДА
Продължавам, сега се приготвям за скорошната олимпиада.
Повторителност на действието (итеративност), включително
мултипликацията му – като в (43) и (44), така също и фрекантатив
(често извършвано действие), понякога и хабитуалност (обичайно
действие) – вж. (45), могат да се изразят в повторение на жеста, т.е.
с редупликация. Тези значения могат да бъдат обхванати от надред-
ното спрямо тях понятие изразяване на количествена аспектуалност
(вж. Филимонова 2015).
(43)
въртене тяло
INDEX1 ПИТАМ1++
Аз питам, питам, питам всички.
(44)
INDEX3 3ПИТАМ1 INDEX1 КИМАМ1++
Той/тя ме пита и аз кимам, кимам.
(45)
въртене тяло
КУЧЕ ХАПЯ++-ВСИЧКИ-НЕПОЗНАТИ
Кучето хапе всички непознати.
114
 Жестовият глагол ПИТАМ в (43) е съпроводен с постепенно из-
въртане на тялото от дясно наляво – вж. фиг. 28, която символизира
обхващане на цялото пространство, в което се намират всички ре-
ференти (тотално обхващане на цялото множество от референти).
Затова и в превода на български вербален език е използвано местои-
мението всички, без то да е налично в жестовото изказване. В случая
може да се каже, че чрез жеста, съпроводен с извъртане на тялото, се
изразява дистрибутивна множественост.

Фиг. 28. Повторение на жеста ПИТАМ в изказването INDEX1

ПИТАМ1++
В (45) жестът ХАПЯ се повтаря многократно с промяна на мяс-
тото си на изпълнение от ляво на дясно, с което се символизира об-
хващане на цялото множество. В превода се съдържа „всички не-
познати“, тъй като, ако е само всички, то тогава ще се появи жестът
ВСИЧКИ. Затова при глосирането е избрано ХАПЯ++-ВСИЧКИ-
НЕПОЗНАТИ. Чрез него се показва, че две или повече думи са не-
обходими, за да се глосира един жестов знак.
Множество субекти могат да се изразят не само с повторение на
жеста и съпътстващо движение на тялото, но и с класификатор за
множество – фиг. 29. (За класификаторите вж. по-долу.)

Фиг. 29. Класификатор за множество

115
 Една от типичните употреби на редупликацията е за изразяване
на продължителност на действието, която прехвърля според изказ-
ващия се условната обичайност – вж. (46). В научната литература
този тип продължителност се дефинира като „положителна“ про-
дължителност (Филимонова 2015: 257–258, 265).
(46)
сключени вежди__________
ПРЕДИ-мин ФРАНЦИЯ ПЪТУВАМ++ АВТОБУС
За Франция пътувахме много, много дълго с автобус.
Прекомерната според отправителката на съобщението продължи-
телност на пътуването в (46) намира израз в нежестови елементи –
сключване на веждите, намръщване на лицето. Тези елементи кон-
струират оценъчния характер на изказването и изразяват субектив-
ното отношение към действие. В същото време чрез тях се оформя
емоционално-експресивният характер на изказването. Мануалното
изражение на тази емоционално-еспресивна оценъчност е бързото
повторение на жеста в конкретната ситуация – 3 пъти.
Трябва да се уточни, че редупликацията е едно от често изслед-
вани явления в жестовите езици (Бергман, Дал 1994, Буркова, Фи-
лимонова 2014, Джонстън, Шембри 2006, Клима, Белуджи 1979, Ра-
тман 2005, Филимонова 2015 и др.). Както стана ясно и от горните
коментари на примери, редупликацията може да е бърза и забавена,
като наблюденията ни свидетелстват за зависимост на бързината на
редуплицирането в БГЖЕ от оценката (негативна, позитивна) и емо-
ционалното отношение на говорещия към изразяваното действие.
В изследването на Ратман също се говори за модификация на ско-
ростта на изпълнявания жест (Ратман 2005), Фишер (1973) свързва
редупликацията в американския жестов език с изразяването на ха-
битуалност. В австралийския жестов език бавната редупликация е
израз на итеративност, а бързата редупликация – на хабитуалност
(Джонсън, Шкембри 2007/ 152). В научната литература върху жесто-
вите езици съществува виждането, че редупликацията като измене-
ние на формата на жеста с предикативна функция може да се нарече
афиксация (Падън 1990). Затова и тук редупликацията се разглеж-
да като средство на изразяване на начини на действие, като някои
чужди учени смятат, че изразява аспект, разбиран като семантична

116
категория.
Редупликацията трябва да се различава от случаите, когато сами-
ят жест се формира чрез повторение (вътрешнословно повторение),
напр. ПРЕДИ-мин е изградено през две еднакви движения, също
така когато повтарянето на един глагол жест в ситуации от типа на
Чакай, чакай!, а също и когато има дискурсивно мотивирани повто-
рения (напр. повторение на една и съща дума в началото и края на
изказването, случаи на хезитация и др.). Като критерии за отличава-
нето на редупликацията от другите жестови повторения могат да се
посочат според Буркова и Филимонова мотивираността (редупли-
цианата форма има семантична връзка н изходния корелат), значи-
мостта (наличие на разлика в значенията на изходната и редупли-
цираната форма) и продуктивността на повторението (наличие на
други повторения, сходни на равнище форма и значение) (Буркова,
Филимонова 2014).
Макар че в БГЖЕ липсва категория вид на глагола, в базата ви-
деозаписи и в експериментите с жестови консултанти бе открита
жестова двойка КУПЯ (действие без наличие на вътрешен развой
и поделимост на фази – св.в.) – фиг. 30, и КУПУВАМ (действие с
налични фази и етапи в протичането му – несв.в.) – фиг. 31.

Фиг. 30. Жестът КУПЯ Фиг. 31. Жестът КУПУВАМ

И единият, и другият жестов глагол могат да се употребяват в
сегашен, бъдещ и в минал план, т.е. да се появяват в изказването
заедно с лексикалните маркери за време. На фиг. 31 и фиг. 32 са
представени елементи от жестови изказвания, които имат значение-
то КУПИХ и съответно КУПУВАМ.

117
 Фиг. 31. КУПИХ
(Забележка: Първият елемент е жестът НЕДАЛЕЧНО-мин, вто-
рият и третият елемент – начална и крайна точка на жеста КУПЯ)

Фиг. 32 КУПУВАХ
(Забележка: Първият и вторият елемент – начална и крайна точ-
ка на жеста КУПУВАМ, а третият елемент е жестът НЕДАЛЕЧ-
НО-мин,)
В тази двойка жестови глаголи изразяването на перфективност
(св.в.) и имперфективност (несв.в.) е на лексикално равнище. Това
виждане е продиктувано от факта, че изразяването на тези аспекту-
ални значения не се реализира чрез модификация на жеста, което се
приема за граматически начин за изразяване на значения в жестовия
език, а чрез напълно различни жестове. Перфективният жест глагол
няма ограничения за употреба в сегашно време, за разлика от невъз-
можността във вербалния български език свършените глаголни фор-
ми да се употребяват в актуален (съвпадащ с акта на комуникация)
контекст.
В БГЖЕ открихме няколко случая, в които жестовете изразяват
действие, което се извършва чрез изчерпване на цялото количество,
като на вербален български език преводът представлява цялостна
предикативна единица (цяла пропозиция), напр. изпих цялото кафе –
фиг. 33, изпих чаша вода – фиг. 34, изпих бирата – фиг. 35, изпих
118
цялата бутилка вино/бира/ракия/сок – фиг. 36, изпих бутилка вода/
сок – фиг. 37, изпуших цигарата – фиг. 38, свършвам/изпушвам цяла-
та кутия цигари. Смятам, че това са класификаторни конструкции,
характеризиращи се с иконичност, тъй като показалецът от изпънато
положение се придвижва до големия пръст или четири пръста се
движат един до друг до палеца, или показалците на двете ръце се
движат един срещу друг, когато се докоснат, като при всички случаи
се наподобява намаляване до изчерпване на цялото количество (без
да е задължително количеството да се изчерпи на един път).

Фиг. 33. Изпих кафето.

Фиг. 34. Изпих чаша вода.

Фиг. 35. Изпих бирата.

119
Фиг. 36. Изпих цяла бутилка [вино/бира/ракия/сок].

Фиг. 37. Изпих бутилка [вода/сок].

Фиг. 38. Изпуших цигарата.

Класификаторните конструкции (наричани изобразяващи форма
на ръката – depicting handshapes, или класификатори) представля-
ват конфигурации на ръката, които символизират определен клас
предмети (напр. на плоските предмети, на кръглите предмети, на
превозните средства и др.), които заедно с посоката на движение-
то и локализацията представят даден обект или изобразяват какво
се случва с него. Често класификаторите се определят като морфе-

120
ми, които се изразяват на формално равнище със специфична кон-
фигурация на мануалния артикулатор (ръката) и които представят
обекти чрез обозначаване на характерните им особености (Цвице-
рлоуд 2015: 158). Типологическите изследвания сочат наличието на
пет вида класификатори. Към т.нар. семантични класификатори се
отнасят жестове, изобразяващи семантични характеристики на ре-
ферентите си, принадлежащи към класовете на лицата, животните,
видове транспорт. Класификаторите за форма и размер обозначават
различни визуално-геометрични характеристики на обекта (малък,
голям, остър, кръгъл, цилиндричен и др.) или очертават чрез дви-
жение формата му. Третият тип класификатори са наречени инстру-
ментални класификатори, при които ръката има конфигурация, изо-
бразяваща формата на предмета, който ръката държи, или формата
на самата ръка (Цвицерлоуд 2015: 160 – 161, Филимонова 2015: 64
– 66). Четвъртият тип са класификатори за части от тялото – части на
тялото се представят чрез конфигурацията на ръката и движението
ѝ. Петият описан от Цвецерлоуд тип е определен като класификатор
тяло - тялото на комуникатора представя чрез своите движения ня-
какви характеристики на действия или състояния. Класификаторите
се изучават и описват активно (вж. прегледа у Цвицерлоуд 2015 и
Филимонова 2015), но учените подчертават, че в този специфичен
клас жестове има все още неизяснени положения.
От множество проучвания на класификаторите става ясно, че съ-
ществуват класификатори глаголи, по-точно класификатори в ком-
бинация с глаголи, като това са най-вече глаголи, изразяващи дейст-
вие на референта в пространството, промяна на положението или
мястото, а също така някакъв вид обработка на референтите (Цвице-
рлоуд 2015: 164).
Струва ми се, че описаните по-горе жестове за действие, изчерп-
ващо целия обект или цялото съдържимо, представляват класифика-
тори за един определен начин на действие – извършване на дейст-
вието до изчерпване на цялото количество. Това се доближава до
резултативно-панкурсивния начин на действие – „характеризира
действието като обхващащо изцяло определен обект“ (ГСБКЕ 1983:
284). Несъмнено цялостно и задълбочено проучване не само на гла-
голите класификатори, но и на другите класификаторни конструк-
ции в БГЖЕ е предстояща задача.

121
 В тази част бяха разгледани средства за изразяване на различни
начини на протичане на глаголното действие в БГЖЕ. Ако се въз-
приеме аспектът като семантична категория, то може да се каже, че
аспектуалност може да изразява с граматични средства (категори-
ята вид на глагола), с лексикално-граматични средства (опозиция-
та непределност : пределност), с лексикално-словообразувателни
средства (начините на глаголно действие) или на равнище лексикал-
на семантика чрез групирането на глаголи въз основа на общност в
семантиката им. В жестовите езици изразяването на аспектуалност
(като семантична категория) се търси в модифицирането на жестове
глаголи, редупликация или чрез класификатори. В тази част бяха на-
белязани основни аспектуални показатели в БГЖЕ, като несъмнено
детайлизирането на проблематиката е значима предстояща задача.

4. Модалност
Тази част има за основна цел да разгледа изразяването на модал-
ни значения в БГЖЕ. Езиковата модалност е широко изследовател-
ско поле, в което са налични немалко класификации на видовете
модалности във вербалния език и тяхната граматикализация в раз-
лични езици. В друга своя работа съпоставих основни виждания в
лингвистиката за модалностите във вербалния език (Алексова 2005).
Тук се представят резюмирано някои от основните класификации на
модалностите във вербалния език, тъй като именно на тях се опира
търсенето на различни модални значения в БГЖЕ.
Като базисно противопоставяне в полето на езиковата модалност
често се сочи отделянето на деонтична и епистемична модалност
(още волунтативна : достоверностна). Към тях едни от първите из-
следователи на модалността в езика добавят т.нар. обща модалност
(като конститутивен елемент на изказването) (Грепъл 1973) или
т.нар. динамична модалност (реална способност, намерение, готов-
ност) (Палмър 1986). Схема 1 онагледява тези позиции (вж. Алексо-
ва 2005).

122
 2

Езикова модалност2

Обща Волунтативна На истинността

(конститутивна) (неконститутивна)
(достоверностна)
(наричана и субективна)
необходимост възможност намерение
вкл. задължение вкл. разрешение
Схема 1 (Алексова 2005)
Според други учени езиковата модалност може да бъде субкла-
сифицирана на епистемична, деонтична и динамична (вж. Схема 2).
Байби, Пъркинс и Палиука дефинират епистемичната модалност
като ориентирана спрямо говорещия, а деонтичната и динамична-
та – спрямо вършителя на действието (Байби и кол. 1994).
Езикова модалност

Епистемична Деонтична Динамична

възможност необходимост реална намере- готов-

вкл. разрешение вкл. задължение способност ние ност

ориентирана спрямо ориентирана спрямо вършителя (agent-oriented),

говорещия дефинирана още като основна, базова модалност (root modality)
(speaker oriented) вж. напр. Траугот 1989
Байби и кол. 1994

Схема 2 (Алексова 2005)

В типологията е познато и виждането, че в полето на езикова-

та модалност не се включват евиденциалността и волитива. Това
мнение се споделя от Ауера и Плунгян, които полагат в основата
на класификацията на езиковите модалности противопоставянето
необходимост : възможност. Авторите смятат, че описанието на мо-
далностите във вербалния език трябва да отчита обвързаността с
участниците в комуникацията. В резултат на това Ауера и Плунгян
отделят три вида модалности: вътрешна за участника в комуника-
цията, външна за него и емистемична модалност, като във всяка от
трите вида модалност разграничават изразяване на възможност и на
необходимост (вж. Схема 3 – Алексова 2005).

2 Вж. напр. Грепъл 1973, Ницолова 1984.

123
 Езикова модалност (Ауера, Плунгян 1998)

Вътрешна Външна за участника Епистемична

за участника

възможност необходимост недеонтична деонтична възможност необходимост

вкл. способност вкл. нужда вкл. несигур- вкл. вероятност
ност вкл. инферен-
циалност
възможност необходимост възможност необходимост
вкл. разреше- вкл. задължение
Схема 3 (Алексова 2005)
В българския вербален език модални граматични категории на
глагола са наклоненията (изявително, повелително, условно) и еви-
денциалността (според терминологията на Г. Герджиков – модусите
на изказване на действието (Герджиков 1984). Р. Ницолова смята, че
не всички евиденциали в българския език (индикатив, конклузив,
ренаратив и дубитатив) принадлежат към епистемичната модалност.
Според авторката епистемичната модалност и евиденциалността
частично се припокриват – само конклузивът (умозаключителните
форми, напр. четял е, чел е, бил е чел, щял е да чете, щял е да е чел)
и дубитативът (недоверчивите форми, напр; четял бил, бил чел, щял
бил да чете, щял бил да е чел) изразяват епистемично модално зна-
чение за разлика от ренаратива (преизказните форми, напр. четял,
чел, бил чел, щял да чете, щял да е чел) (Ницолова 2007, 2008).
Наблюденията ни върху видеозаписите на жестова комуникация
и експериментите с жестови консултанти сочат липса на граматика-
лизирано изразяване на евиденциалност в БГЖЕ. В коментарите на
примери (26) и (27) бяха включени и наблюдения върху начина за
препредаване на чуждо изказване, което във вербалния български
език се кодира с ренаратив (преизказни форми).
При липса на евиденциална категория изследователските усилия
бяха насочени към изразяването на модални значения чрез прила-
гане на прагматични подходи. А това означава, че се търси изразя-
ването на заповед според силата на настоятелността и вежливост-
та ѝ, изразяване на молба, на искане на разрешение, изразяване на
пожелание, на подкана, на подкана за съвместно действие, изразя-
ване на деонтична необходимост, на способност за извършване на
действието, на вероятност и епистемична необходимост. Целта е да
бъде отговорено на въпроса има ли граматикализирани средства за
изразяване на тези модални значения чрез жестове глаголи, или из-
124
разяването се реализира чрез немануални средства и/или чрез ле-
ксикални показатели.
4.1. Изразяване на императивност
Един от основните видове подбудителни изказвания са повели-
телните, в които говорещият подтиква получателя на съобщението
да извърши или да не извърши дадено действие (вж. повече у Ни-
цолова 1984: 128 – 139). Граматикализирано средство за изразява-
не на волеизявата на говорещия слушащият да изпълни/не изпъл-
ни дадено действие, е повелителното наклонение (императивът) в
българския вербален език. На него е посветен монографичният труд
на Красимира Чакърова (Чакърова 2009), а първото по-обширно из-
следване на повелителните изказвания е дело на Руселина Ницолова
(Ницолова 1984: 129 – 139).
В полето на императивността – „изразяване на подкана към ад-
ресата за действие“ (Ницолова 1984: 129), могат да бъдат открити в
различни нюанси на категоричността и настоятелността на волеизя-
вата на говорещия. Основната задача в тази подчаст е да се изследва
как в БГЖЕ се изразява волеизява (заповед, категорично настояване
и др.), вкл. молба. За БГЖЕ важат същите изисквания за успешна
употреба на повелителните изказвания, каквито и към вербалния
език. Р. Ницолова посочва няколко условия за успешност: според
„знанията на говорещия за света трябва да бъде възможна връзка-
та между вършителя и заповядваното действие“, отправителят на
императивното изказване трябва да има достатъчно авторитет пред
вършителя „тъй че да може да му повлияе чрез изказването си да
извърши действието“ (Ницолова 1984: 129).
Проучванията на видеозаписите с жестова комуникация и консул-
тациите ни с глухи и жестови преводачи доведоха до заключението,
че изразяваната волеизява се характеризира с различна по степен на-
стоятелност действието да се извърши непосредствено след акта на
комуникация. Затова тук ще бъде проследена силата на волеизявата,
обвързана със средствата за изразяването ѝ.
Като неутрален императив може да се класифицират случаи, в
които липсва завишена категоричност и настоятелност – вж. фиг. 39.
На фиг. 39 немануалните елементи (изражението на лицето, положе-
нието на веждите, наклона на тялото) говорят за неутрален тип им-
ператив. Малко по-висока степен на категоричност е изразена чрез
положението на веждите и стиснатите устни на фиг. 40.

125
Фиг. 39. Ела тук!

Фиг. 40. Иди там!

Неутрален тип императив е изразен и на фиг. 41, като жестът
ДАВАМ получава императивно тълкувание благодарение на нема-
нуални средства – спуснатите вежди и изражението на лицето.

Фиг. 41. Дай!

По-висока степен на категоричност на заповедта и нетърпение от
страна на отправителя на съобщението тя да се реализира в момент,
непосредствено след акта на комуникацията, личи на фиг. 42, на ко-

126
ято третият и четвъртият елемент изразяват настойчивост, която на
вербален език би могла да се представи като Давай, давай, по-бързо,
без това да е абсолютно съответствие, а само смислов еквивалент.
Нетърпението, настойчивостта нефактичното все още действие да
се реализира непосредствено след акта на комуникацията при това
с по-голяма интензивност, се реализира в случая чрез поява на жест,
който изразява тези значения, т.е. на лексикално, а не на морфоло-
гично равнище.

Фиг. 42. Ела тук! Давай, давай, по-бързо! (смислов еквивалент)

Повишаването на степента на категоричност и настоятелност
води до повишаване на бързината/резкостта на изпълнение на же-
ста за пълнозначния жест глагол, чрез сключване на веждите, които
са спуснати надолу, чрез по-голяма степен на накланяне на тялото
напред в посока към съкомуникатора. Движенията не биха могли
да се предадат на снимките, но изражението на лицето, формата на
веждите са видни на фиг. 43, чийто вербален еквивалент е ПОЧА-
КАЙ. Формата на устните говори, че става въпрос за еквивалента
ПОЧАКАЙ, а не за ЧАКАЙ.

Фиг. 43. Почакай!

127
 Категоричен императив се изразява с добавяне на лексикален
елемент – жеста със значение веднага – вж. фиг. 44.

Фиг. 44. Веднага! (начална и крайна част на жеста)

Отрицателна неутрална заповед се изразява чрез пълнозначния
жест глагол, жеста за отрицание и немануалните средства (спуснати
вежди, сериозно изражение, наклон на тялото напред) – вж. фиг. 45.
На изображението на фиг. 45 отрицателният жест (трети и четвърти
елемент от фиг. 45) се намира след жеста за пълнозначния глагол
ПИША (първи и втори елемент от фиг. 45).

Фиг. 45. Не пиши!

(Забележка: Първи и втори елемент – начална и крайна фаза на
жеста ПИША, трети и четвърти елемент НЕ.)

Отрицателен неутрален императив може да се изрази и с добавя-

не към пълнозначния жест глагол на жест (т.е. чрез лексикално сред-
ство), който има вербално съответствие Недей/Недейте – фиг. 46.

128
Фиг. 46. Недей/недейте!
(Начална и крайна фаза на изпълнение на жеста.)
Жестът Недей/недейте се различава от жеста, който изразява за-
повед за прекратяване на действието, извършвано от съкомуника-
тора/съкомуникаторите – става въпрос за жеста, съответстващ във
вербалния ни език на Стига, вж. фиг. 47.

Фиг. 47. Стига!

Вежливият императив може да се опише като изразяване на за-
повед, оформена като молба към съкомуникаторите (вж. повече у
Джонова 2014, Ницолова 1984, Пантелеева 1994). В този случай към
пълнозначния жест глагол се добавя жестът моля, като вежливостта
се предава не само чрез жеста за молба (фиг. 48а), но и чрез неману-
ални средства, напр. на фиг. 48б чрез усмивка.

Фиг. 48а. Моля, седни/седнете! (І вариант)

129
Фиг. 48б. Моля, седни/седнете! (ІІ вариант)
Вежлива молба с по-голяма степен на настоятелност в сравнение
с тази на фиг. 48 може да се изрази чрез немануални средства – лип-
са на усмивка, по-бързо движение при изпълнение на жеста, озна-
чаващ Ела тук (втори и трети елемент на фиг. 49, които са начало и
край на жеста).

Фиг. 49. Моля, ела/елате тук!

Както става ясно, императивността се изразява в БГЖЕ чрез ма-
нуални и немануални средства: движения на тялото, веждите и уст-
ните. Различните степени на накланяне на тялото и/или на главата
напред към съкомуникатора/-ите, спускането на веждите надолу или
сключването им са немануалният израз на степени на категоричност
и нетърпеливост на заповедта. Мануалният израз на висока степен
на категоричност на заповедта е забързването на движението или
повишаването на резкостта му при изпълнението на жеста глагол.
Промяната на параметрите на жеста се възприема като граматиче-
ски път за изразяване на значения. Освен това категоричност и на-
стоятелност могат да се изразят и по лексикален път – чрез жестове
наречия. Отрицателна заповед се изразява по лексикален път чрез
добавяне на жестовете не, недей/недейте и стига.
Заповед може да се изрази в БГЖЕ и с жестове, които не принад-
лежат към групата на жестовете глаголи, напр. вън! (вж. фиг. 50).

130
Различаването на наречието вън от императивното изказване Вън!
става чрез немануални средства: спуснати надолу и смръщени веж-
ди, леко наклонено напред тяло, както и с промяна на движението –
по-рязко движение на ръката.

Фиг. 50. Вън! (Начална и крайна фаза на движението при изпълне-

нието на жеста)
Превантив (предупреждение с цел предпазване) се реализира на
лексикално равнище, като на фиг. 51 първите два елемента са на-
чална и крайна точка на изпълнение на пълнозначния жест глагол,
а след него е жестът ВНИМАВАМ (трети и четвърти елемент са на-
чална и крайна фаза на артикулация на този жест).

Фиг. 51. ПАДАМ ВНИМАВАМ (Внимавай да не паднеш!)

Жестовите консултанти поясниха, че е възможно ПАДАМ и ВНИ-
МАВАМ да бъдат и в обратен на глосирания словоред, т.е. ВНИМА-
ВАМ ПАДАМ, като изражението на лицето предава предупрежде-
нието с цел предпазване.
4.2. Изразяване на подкана
Изразяването на подкана може да се разглежда като част от по-
широкото семантично поле изразяване на подбудителност. При този
вид изказване отправителят на съобщението е воден от представата,

131
че би могъл да подтикне съкомуникатора/-ите към извършване на
определено действие. Тази убеденост на говорещия е налична в по-
велителните и в желателните (оптативните изказвания) (повече за
подбудителните изказвания, за повелителните и желателните изказ-
вания вж. Ницолова 1984: 128 – 147).
Във видеозаписите бяха открити случаи на изразяване на подкана
за съвместно действие чрез жест, който съответства във вербалния
език на хайде – вж. пример (9), цитиран тук отново. Жестът, който
съответства на вербалното хайде, може да се види на фиг. 52. Спо-
ред наблюденията върху видеозаписите този жест стои в началото на
вербалното изказване.
(9) ХАЙДЕ НЯКЪДЕ РАЗХОДКА УТРЕ ПРАВЯ КАКВО

Фиг. 52. Хайде (говорещият вляво)

Изпълнението на жеста ХАЙДЕ на фиг. 52 е характерно за слу-
чаи, в които подканата за съвместно действие се отнася към вре-
мето, непосредствено след акта на комуникацията. Жестът ХАЙДЕ
може да се изпълнява с двете ръце и е познат и в комуникацията
извън общността на глухите.
4.3. Изразяване на пожелание
Изразяването на пожелание принадлежи към желателните (опта-
тивните) изказвания. Специфичното при тях е, че отправителят не
може да влияе върху реализацията на действието (по принцип или
само в момент на общуването) за разлика от вярванията му, че това
е възможно при повелителните изказвания. Поради невъзможност-
та да влияе върху реализацията/нереализацията на действията от-
правителят изказва желанието си действието да се реализира, ос-
ъзнавайки невъзможността волята му да повлияе за реализиране на
действието. Пожелателните изказвания са изследвани от Р. Ницоло-
ва в труда „Прагматичен аспект на изречението в българския език“

132
(Ницолова 1984: 141 – 147). В последните години спецификата на
подбудителните да-изречения и на оптативните да-изречения, също
и за тези с нека, нека да, дано, дано да, де да разглежда и Иванова
(Иванова 2015: 99 – 143). Тук няма да се спирам на подробен преглед
на изследвания по въпроса, тъй като те се отнасят към вербалния
български език, а той не е обект на изследването.
Изразяване на пожелание, което в българския жестов език може да
се реализира с повелителна форма на бъда, напр. Бъди много щаст-
лив!, с да-конструкция, напр. Да си жив и здрав! и дано да, напр.
Дано да успееш на изпита, без да пропускаме и конструкции с гла-
гола пожелавам, напр. Пожелавам ти да си жив и здрав, и др. (вж.
у Ницолова 1984) в БГЖЕ може да се изрази чрез специален жест
глагол БЪДИ, чиито начална и крайна фаза на артикулация са първи
и втори елемент от фиг. 53, освен това директно с прилагателно/-и
име/-на, тъй като липсва глагол съм в сегашна форма – вж. фиг. 54, а
също и с жеста ДАНО – фиг. 55.

Фиг. 53. Бъди щастлив много!

Фиг. 54. ЖИВ-И-ЗДРАВ

На фиг. 54 е жестът ЖИВ-И-ЗДРАВ, т.е. това е един жест, на който

съответства словосъчетание във вербалния български. Този жест съ-
държа вътрешно повторение, т.е. изпълнява се два пъти, за разлика
от жеста ЖИВ, който има същата конфигурация на ръцете, но се
изпълнява един път и малко по-рязко.
133
 Жестът ДАНО се изпълнява един път, за разлика от жеста НА-
ДЕЖДА, който се изпълнява два пъти и малко по-плавно. След же-
ста ДАНО може да се разположат и жестове съществителни, напр.
ДАНО КЪСМЕТ, което означава Дано аз имам късмет, както и
жестове глаголи, напр. INDEX2 ДАНО ИМАМ2 КЪСМЕТ (Ти дано
имаш късмет), ДАНО ВЛИЗАМ УНИВЕРСИТЕТ (Дано да вляза в
университета).

Фиг. 55. ДАНО

В (47) липсва личното местоимение ти (глосирано като INDEX2),
но от прекия разговор се подразбира, че Вяра отправя пожеланието
си към Боби, затова в преводното съответствие глаголът (събереш)
е във 2 л. ед.ч. С цел изясняване на ситуацията е добавено в средни
скоби пояснението [да си купиш кола], което предава подразбиращо-
то се от предходната комуникация,
(47)
ДАНО СЛЕД-ВРЕМЕ СЪБИРАМ ИЛИ ИЗПЛАЩАМ МОГА.
Дано след време да събереш пари или да може на изплащане [да
си купиш кола].
Както става ясно от първоначалните ни наблюдения, които се
нуждаят от разширяване, пожелание се изразява в БГЖЕ на ле-
ксикално равнище. Интерес буди наличието на специализираните
жестове БЪДИ (във вербалния език повелителна форма на бъда) и
ДАНО (във вербалния български е частица за изразяване на поже-
лание (оптатив). Според някои от глухите консултанти съчетанието
БЪДИ ЖИВ-И-ЗДРАВ се използва повече от по-възрастните поколе-
ния глухи.

134
 4.4. Изразяване на възможност
На Схема 2 деонтичната модалност е представена с две основни
значения: необходимост и възможност. Според Р. Ницолова възмож-
ността е едно от значенията на иреалната модалност, която заедно с
реалната модалност са двете основни значения на волунтативната
модалност (Ницолова 1984: 150 – 152).
Според Р. Ницолова „волунтативната модалност посочва дали из-
казването предава ситуация от реалния или от някой възможен свят“
(Ницолова 1984: 149). Затова и основните значения на волунтатив-
ната модалност са реалност и иреалност. От своя страна значения
на иреалната модалност са възможността и необходимост. Първо
ще бъдат разгледани някои аспекти на изразяването на възможност
в БГЖЕ без претенция за изчерпателност поради твърде обширния
характер на проблематиката.
Вариантите за изразяване на възможност могат според Р. Ни-
цолова да се разгледат от позиция на обуславящите ги фактори: а)
възможност, обусловена от липсата на обективни препятствия за
реализация на действието, б) възможност, „обусловена от вътреш-
но присъщи свойства на вършителя или от придобити свойства и
умения. Тази възможност може да бъде свързана само с определен
момент или да бъде постоянна“, в) възможност/невъзможност, която
се обуславя „от липсата на противопоставяне на лице, институция,
норми на поведение, за морал, закони и др. под. срещу извършване
на действието“ (Ницолова 1984: 154); г) възможност, която е предпо-
лагаема, т.е. „говорещият посочва, че поради липса на информация
не говори за реално действие, а за вероятно, като може да степенува
вероятността изказването да бъде истинно по отношение на актуал-
ния свят“ (Ницолова 1984: 155).
Основният начин за изразяване на възможност в БГЖЕ е лексика-
лен, а не морфологичен – чрез жеста глагол МОГА/МОЖЕ. Тъй като
в рамките на модалността приех прагматичния подход като водещ,
затова тук ще разгледам няколко изказвания с изразена възможност.
В (48) контекстът е следният: едната съкомуникаторка пита дру-
гата защо не е отишла на лекар, за да получи рецепта. Втората съ-
комуникаторка обяснява, че е било събота и не е било невъзможно
да иде на личен лекар. А ако е било в друг ден, щяла да отиде при
него. В този контекст може да се разбере значението, което изразява
комбинацията от глагола МОГА и жеста за отрицание НЕ – невъз-
135
можност за реализацията на действието поради наличието на пре-
пятствия, които са извън контрола на субекта (в случая втората съко-
муникаторка). В (48) невъзможност за реализация на действието се
изразява и с жест, който в глосите е отбелязан НЕ-ВЪЗМОЖНО, но
семантиката му може да се предаде и с НЯМА-КАК, НЕ-СТАВА –
ръцете са изпъват и са отстрани на тялото, леко разтворени, дланите
са обърнати нагоре, а пръстите разтворени. Раменете са повдигнати.
В устата комуникация този жест се използва и от неглухи комуни-
катори. Тъй като от предходния контекст е ясно, че се разказва за
минали събития, не се използват лексикалните маркери за минало
събитие. В превода обаче е отразена принадлежността към минало-
то. Пример (48) онагледява първия вид възможност/невъзможност в
класификацията на Р. Ницолова. Ако се приложи класификацията от
Схема 2, то изказването би трябвало да се отнесе към деонтичната
модалност в подзначението ѝ възможност. Според вижданията на
Граугот (1989) става въпрос за базова модалност. Ако пък се вземе
предвид виждането на Ауера и Плунгян от Схема 3, то (48) принад-
лежи към външната за участника езикова модалност в нейния под-
тип деонтична модалност, изразяване на възможност.
(48)
МОМЕНТ СЪБОТА НЕ-ВЪЗМОЖНО INDEX1 НЕ МОГА1 / ЗАТОВА
В събота беше невъзможно (няма как), не можех, ето затова.
И (49) също принадлежи към този първи тип, но изразява въз-
можност, а не като (48) невъзможност. В глосите жестовете глаголи
са дадени в основна форма на глагола във вербалния език – 1 л.,
ед.ч., но преводът е в 3 л. ед.ч., а изречението е обобщено-лично.
(49)
ДА ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИМАМ ПРЕВОДАЧ ТРЯБВА /
МОЖЕ ТЕЛЕФОН КАМЕРА ИМАМ ПРЕВОДАЧ
Да, трябва задължително да имаш преводач, трябва, но може чрез
камерата на телефона да имаш преводач (Можеш да ползваш прево-
дач чрез видеоразговор.)
В (50) също се наблюдава изразяването на възможност от първия
тип според класификацията на Р. Ницолова, но (51) принадлежи към
втория тип, тъй като става въпрос за характеристики на лицето, за кое-
то се говори. Според Ауера и Плунгян (1998) в пример (51) е изразена
вътрешна за участника езикова модалност, подтип способност.
136
 (50)
МОЖЕ // ЕЙ // ВЪТРЕ КАФЕ ТАМ ВЪТРЕ КАФЕ МОЖЕ
Може, ей, вътре в кафенето може, вътре!
Жестовото изказване в (51) е отговор на въпрос как е синът на
една от съкомуникаторките. Затова отговорът, съдържащ жеста гла-
гол МОГА, е отнесен към втория тип изказвания според Р. Ницолова
с изразена в случая невъзможност. От гледна точка на Схема 3 това
жестово изказване се отнася към вътрешната езикова модалност,
подзначение способност. Поради влиянието на предходния въпрос,
в който се съдържа информация, че се пита за трето лице (сина на
Цветана), в жестово изказване (51) липсва както името на субекта,
за когото става дума, така и третолично местоимение. В превода гла-
голните форми изразяват 3 л. ед.ч.
(51)
ДОБРЕ/ ОСТАВА ВКЪЩИ КОМПЮТЪР НЕ МОГА ХОДЯ ИЗВЪН
Добре, но стои вкъщи на компютъра, не може да ходи навън.
Както става ясно от примери (48) – (50) и (64) жестът глагол
МОГА/МОЖЕ стои често пред пълнозначния жест глагол, но е въз-
можно според жестовите ни консултанти да бъде и след него, както
е на фиг. 56.

Фиг. 56. КАРАМ-КОЛЕЛО (първи и втори елемент) НЕ (трети еле-

мент) МОЖЕ (четвърти елемент) (Не мога да карам колело.)
И жестово изказване (63), и (64) изразяват възможност от вто-
рия тип според Р. Ницолова – възможност, „обусловена от вътреш-
но присъщи свойства на вършителя или от придобити свойства и
умения“ (Ницолова 1984: 154). Според класификацията на Ауера и
Плунгян (1998) – вж. Схема 3, става въпрос за изразяване на способ-
ност на субекта, което означава, че се изразява вътрешна за участни-
ка езикова модалност.
137
Фиг. 57. МОГА (начална и крайна фаза на артикулация) СВИРЯ-НА-
КИТАРА (трети елемент) (Мога да свиря на китара.)
На фиг. 57 е представен жестът МОГА/МОЖЕ. Единствената раз-
лика между него и жеста ТРЯБВА е в резкостта на движението. Ин-
тересен факт в БГЖЕ е еднаквата конфигурация на ръката и еднак-
вото направление на движението на жестовете за възможност (фиг.
58) – МОГА/МОЖЕ, и за необходимост – ТРЯБВА (фиг. 59). Съпос-
тавката между двата жеста служи за преход към следващата подчаст.

Фиг. 58. МОГА/МОЖЕ

Фиг. 59. ТРЯБВА (начална и крайна фаза на артикулацията на жеста)

138 4.5. Изразяване на необходимост
 4.5. Изразяване на необходимост
Второто значение според Р. Ницолова на иреалността при изслед-
ване на волунтативната модалност е необходимостта (Ницолова
1984). Според Схема 2 това е значение в рамките на деонтичната
модалност, а според схващанията на Траугот (1989) – значение от
полето на базовата модалност (root modality).
Когато се разглежда изразяването на необходимост, трябва да се
отчита отношението между т.нар. модален субект - „фактор, който
обуславя необходимостта от действието, респ. необходимостта от
неизвършване на действието“ (Ницолова 1984: 156), и вършителя
на действието. Отношенията между тези елементи оформят според
Р. Ницолова няколко варианта на необходимостта: а) обективна не-
обходимост – „модалният субект е различен от вършителя на дейст-
вието, т.е. необходимостта от извършване на действието се обуславя
от външни фактори – лица, институции, закони; морални и други
норми, както и обективни обстоятелства“ (Ницолова 1984: 156); б)
субективна необходимост – „модалният субект съвпада с вършите-
ля на действието, т.е. извършването на действието е необходимо от
гледна точка на самия вършител“ (Ницолова 1984: 157); в) еписте-
мична необходимост, „обусловена от хода на разсъжденията (от умо-
заключение) или представляваща предположение“ (пак там), като в
случая става дума за „възможност с висока степен на вероятност
според говорещия“ (Ницолова 1984: 157 – 158).
Според вижданията на Ауера и Плунгян (вж. Схема 3) първият
случай (обективна необходимост) попада във външната за участника
в общуването деонтична модалност. Вторият случай при Ницолова
се отнася според двамата учени към вътрешната за участника модал-
ност, подвид изразяване на необходимост. Третият тип отношения
между модалния субект и вършителя на действието (по Ницолова)
може да се присъедини на Схема 3, онагледяваща вижданията на
Ауера и Плунгян (1998), към епистемичната модалност, подтип из-
разяване на необходимост, вкл. вероятност и инференциалност.
В тази подчаст чрез прилагане на възприетия прагматичен подход
се разглежда изразяването на необходимост с лексикални средства в
БГЖЕ. Във видеозаписите и в заснетите жестове на глухите ни кон-
султанти най-честотно е изразяването на необходимост чрез жеста
глагол ТРЯБВА, напр. (52).

139
 (52)
ДА ТРЯБВА ВОДЯ
Да, трябва да ме водиш.
В жестово изказване (52) се подразбира от предходния разговор
между информаторка 7 и информаторка 8, че обектът е говорещият
(информаторка 7), без в самото изказване да има конкретен жест за
обект. Затова в превода глаголът е във 2 л.ед.ч., а и се появява крат-
ката лична местоименна форма ме за вин.п., 1 л. ед.ч. Това изказване
може да се присъедини към първия тип в класификацията на Р. Ни-
цолова.
(53)
ТРЯБВА СЛЕД ПОНЕДЕЛНИК ТРЯБВА ТВОЙ ЛИЧЕН ЛЕКАР
КАКВО ПРИЧИНА КОРЕМ ДАВАМ РЕЦЕПТА ХАПЧЕ ТРЯБВА
Трябва в понеделник да отидеш при личния си лекар, за да каже
каква е причината за болките в корема и да ти даде рецепта за лекар-
ства, трябва!
По-висока степен на необходимост от извършване на действие-
то, според отправителя на съобщението, е изразена в (54), тъй като
първият в изказването жест глагол ТРЯБВА е последван от жеста
наречие ЗАДЪЛЖИТЕЛНО (показалецът на едната ръка, при свити
други пръсти, удря дланта на другата ръка).
(54)
ДА ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИМАМ ПРЕВОДАЧ ТРЯБВА
МОГА ТЕЛЕФОН КАМЕРА ИМАМ ПРЕВОДАЧ
Да, трябва задължително да имаш преводач, трябва, но може
чрез камерата на телефона да има преводач (Можеш да ползваш
преводач чрез видеоразговор).
Според глухите консултанти на ТРЯБВА и НЕОБХОДИМО Е от-
говаря един и същи жест в БГЖЕ. Затова може да се каже, че ос-
новните средства за изразяване на необходимост са ТРЯБВА и ЗА-
ДЪЛЖИТЕЛНО. Естествено, събирането на по-богата база данни
ще разкрие повече конкретни контексти и средства за изразяване на
необходимост.
4.6. Изразяване на вероятност
Изразяването на степени на вероятност според преценката на го-
ворещия отнася изказването към езиковите средства за епистемична

140
модалност, наричана и достоверностна модалност. Българският вер-
бален език разполага с набор от лексикални модификатори за израз
на възможност (вж. Ницолова 1998: 165). Разглеждайки речниковите
единици за изразяване на достоверност, Д. Даскалова прилага две
бинарни противопоставяния, за да моделира полето на достовер-
ността (Даскалова 2014). В предлагания от авторката двуизмерен
модел по хоризонталната координатна ос се разполага опозицията
по семантичния признак качество на знанието, който оформя опо-
зицията директна / индиректна информация. Вертикалната коорди-
натна ос е формирана от признака количество на знанието, който
„отразява степента на увереност в истинността на пропозицията“
(Даскалова 2014: 58). Този признак оформя опозицията достатъч-
на / недостатъчна информация. Пресичането на двете оси предпо-
лага наличието на 4 микрополета в полето на достоверността, като
едно от тях носи признаците -директност и -достатъчност. Към
лексикалните единици в това микрополе принадлежат лексикалните
модификатори вероятно, може би, навярно, евентуално, възможно
и др. (Даскалова 2014: 63 – 66).
В БГЖЕ изразяването на вероятност от описаното от Даскалова
микрополе става чрез лексикални средства. На фиг. 60 личи начална-
та и крайната фаза от изпълнението на жеста ВЪЗМОЖНО – трети и
четвърти елемент. Първият и вторият елемент са началното и фина-
лът на жеста ДОЙДА-мн. ч. Напълно обосновано е използването на
мн. ч. при превода, защото има два различни жеста – единият сочи
мн. ч. на субектите (ДОЙДА-мн. ч първи и втори елемент на фиг. 60
и фиг. 61), а другият се използва при единичен глаголен субект (на
фиг. 62 последният елемент е ДОЙДА-ед. ч.).

Фиг. 60. ДОЙДА-мн. ч. ВЪЗМОЖНО

(Забележка: Първи и втори елемент – ДОЙДА в мн .ч., трети и
четвърти елемент – начална и крайна фаза на жеста ВЪЗМОЖНО)

141
 При интервютата с глухи консултанти бе заснето и изказване, съ-
ответстващо да вербалното Сигурно ще дойдат. В жестовото изказ-
ване не се появи жестът за бъдеще време Б-вр. Пълнозначният жест
глагол ДОЙДА-мн.ч. е преди жеста СИГУРНО, като единствено в
жестовото изказване благодарение на контекста става ясно кое лице
в мн.ч. трябва да се подразбира.

Фиг. 61. ДОЙДА-мн.ч. СИГУРНО

Вероятност се изразява по лексикален път и чрез жеста наречие
МОЖЕ БИ (един жест срещу двусъставна лексикална единица във
вербалния български) – фиг. 62, което може във вербалния език да се
има съответствие и ВЕРОЯТНО според консултантите.

Фиг. 62. МОЖЕ-БИ Б-вр ЩЕ ДОЙДА-ед.ч. (Може би ще дойде.)

(Забележка: първи елемент –МОЖЕ-БИ, втори и трети елемент –
начало и край на жеста за бъдещо действие Б-вр, четвърти и пети
елемент – ДОЙДА-ед.ч.)

В (56) е използван два пъти жестът МОЖЕ БИ, което подчертава

една по-ниска степен на вероятност според съкомуникаторката, коя-

142
то говори за вероятността да натрупа сняг. От ситуацията става ясно,
че става въпрос за бъдещо действие, затова темпоралният маркер
Б-вр не се появява, тъй като той има статуса на факултативно сред-
ство за израз на бъдеще време (назовавано още синтактичен опреде-
лител за бъдеще време по терминологията на Г. Герджиков).
(56)
МОЖЕ БИ НАТРУПАМ МОЖЕ БИ
Може би ще натрупа, може би.

5. Обобщение
Като обобщение на частта, в която се разглеждат жестовете в
БГЖЕ във функция на глаголни предикати, може да се каже, че ма-
кар и в БГЖЕ да се наблюдават случаи на синкретизъм от типа съ-
ществително (субстанция) : глагол (действие, състояние), може да
се аргументира основателността на отделянето на жестове глаголи
и жестове имена. То се базира не само върху универсалните осо-
бености на предикатно-аргументната структура на изказването – в
ролята на предикат е глаголът (жест предикат), а като аргументи
функционират имена (субстантивни жестове), но има и когнитивна
основа, тъй като с имена се назовават относителни непроменливи
във времето същини, за разлика от глагола, който назовава измене-
ния на състояния.
Освен случаи на синкретизъм (жестът функционира и като глагол,
и като съществително) съществуват и такива, при които има еднак-
вост в няколко от параметрите на жеста, като разликата се основава
на редупликацията, с която се артикулира жеста глагол.
Опитът за класификация на жестовете глаголи (жестове преди-
кати) изведе наличието на няколко групи: неизменяеми срещу изме-
няеми, а сред изменяемите – пространствени и директивни (или
съгласуващи се според друга терминологична система). Неизменя-
емите изискват задължително изразяване на жест местоимение или
жест съществително име, които кодират субекта (запълват позици-
ята на подлога) и които кодират обекта (запълват позицията на до-
пълнението).

143
 В тази част от проучването на граматиката на БГЖЕ специално
внимание беше обърнато на проблема за формоизменението на же-
ста, представляващо най-вече промяна на характера на движение-
то, на насочеността му или на неговата локализация, тъй като този
тип промяна се дефинира от някои изследователи като афиксация, а
типовете изменения на движението – афикси (Падън 1990). Ако се
приеме тази дефиниция, то в БГЖЕ се наблюдават два вида афикси –
съгласувателни и аспектуални. Съгласуващите се афикси служат за
изясняване на предикатно-аргументната структура, като може да се
каже, че те изразяват освен това лицето на жеста глагол. В изказва-
нето с изменяеми жестове директиви също липсват отделни жестове
за кодиране на подлога и допълнението (на аргументите), тъй като
формоизменението – промяната на локацията и посоката на движе-
ние, ги изразява. В западната литература по въпроса в този случай
се говори за съгласуване.
Нашите наблюдения сочат, че възможността един жест глагол да
бъде от групата на съгласуващите зависи от няколко условия: семан-
тиката на глагола да разрешава субектът и обектът да бъдат лица (или
най-малкото живи същества) – т.е. релевантен е признакът персонал-
ност, да има възможност участниците в ситуацията да разменят мес-
тата си на субект и обект, т.е. и двамата да могат да заемат ролята на
агенса (без да става дума за реципрочност); формата на ръката, лока-
цията и движението да разрешават промяна на посоката на движени-
ето на ръката и локацията. Тези условия би трябвало да се разглеждат
като работна хипотеза, която подлежи на верификации.
Съгласуващите се глаголи не са генералният случай, те са огра-
ничен брой в жестовите езици, вкл. и в БГЖЕ, което говори, че съ-
гласуването (според някои автори съгласувателните афикси) не е
облигаторно. Според издигнатата тук хипотеза именно при този тип
съгласуване е наличен процес на граматикализиране, който не е об-
хванал цялата жестова глаголна лексика. Струва ми се, че процесът
не би могъл да я обхване поради кинетични причини – наличието
на жестове за глаголи, които не е възможно да променят посоката на
движението, а и поради семантични основания, свързани със значе-
нието и аргументите, които има съответния глагол предикат.

144
 Като част от проблема за формоизменението на жеста глагол в
БГЖЕ беше разгледано изразяването на темпорални отношения.
Беше подчертано, че жестовите езици показват значими различия в
съпоставка с вербалните езици при изразяването на темпорални зна-
чения. В жестовите езици по-чести са жестовете наречия (с адвер-
биална функция) или други лексикални маркери (жестове същест-
вителни и съчетания с тях), отколкото флективното изразяване (чрез
мануални или немануални модификации на жеста глагол). При един
друг подход вместо за лексикални маркери се говори за аналитично
добавяне на жестове (принадлежащи към служебните части на реч-
та) към жеста глагол.
Наблюденията и анализите на емпиричния материал доведоха до
виждането, че в БГЖЕ при изразяването на темпорални значения е
намерила реализация културната метафора за времето като линия,
в която миналото е зад нас, а бъдещето е локализирано пред нас. В
БГЖЕ жестовете за минали събития се реализират в посока назад,
над рамото към гърба, а жестовете за бъдеще – пред тялото.
Действие или събитие, непосредствено преди акта на комуника-
ция, се предава с жеста за БЛИЗКО-мин – ръката е свита в лакътя
и прибрана към торса, а пръстите, леко свити в дъга, са близо до
рамото, движението е кратко, в посока назад към рамото.
Скорошно, неотдалечено от акта на комуникация събитие или
действие или постакционен период, едновременен с акта на комуни-
кацията, се изразява чрез жеста НЕДАЛЕЧНО-мин. Той се изпъл-
нява пред торса, със сгъната в лакътя ръка, обърната нагоре длан,
перпендикулярна на торса, и леко въртеливо движение, повтарящо
се два пъти, като жестът е съпроводен с у-конфигурация на устните
и леко подухване.
Ако действието не е в непосредствено предшестващ акта на ко-
муникация момент, то това води до употреба на жеста, който бе
представен като ПРЕДИ-мин. Този жест се отнася до период от
време с граници от близкото минало до далечното минало. Жестът
има същата конфигурация на ръката и посока на движението като
БЛИЗКО-мин, но се изпълнява два пъти. Именно редупликацията

145
изразява относително по-голямата отдалеченост в миналото в срав-
нение с БЛИЗКО-мин.
Още по-голяма отдалеченост от акта на комуникация се изразя-
ва с лексикалния темпорален маркер ДАЛЕЧНО-мин, отличаващ
с по-голямо издигане на ръката над рамото и движение към гърба,
по-широка дъга, описвана от ръката, леко въртеливо движение на
ръката, както и въртеливо поклащане на главата и горната част на
тялото. Колкото по-отдалечено в миналото е едно действие, толкова
ръката описва по-голяма дъга и се движи над рамото към гърба и
може да се редуплицира.
Действие, следходно спрямо акта на комуникацията, се изразява
от жеста Б-вр (бъдеще време). Той се изпълнява на нивото на рамото
с движение напред, дланта е надолу, пръстите са събрани и описват
относително къса дъга напред и надолу.
В БГЖЕ липсва специфичен жест за изразяване на перфект. В ти-
пични за перфекта контексти се използва жестът за НЕДАЛЕЧНО-
мин, което говори, че той покрива семантичното поле и на действие,
приключило неотдавна, и семантичното поле постакционен период
на минало действие (или резултат от минало действие), актуален в
акта на комуникация, което е прототипичното значение на перфекта.
Единствено за глагола съм съществува самостоятелен жест БИЛ,
който се употребява, когато действието се е извършило поне един
път. А това е една от типичните семантични стойности на перфекта.
Ако трябва да се изрази, че едно действие никога не се е реализирало,
то тогава в БГЖЕ се явява жестът АБС-отрицание (абсолютно от-
рицание). Това също е сред прототипичните стойности на перфекта.
Проучванията ни върху изразяването на аспектуални значения
говорят, че в БГЖЕ, съществува жест, който има функциите на по-
казател за резултатив. Жестът се изпълнява в пространството пред
гърдите, с двете ръце, свити в лактите, като палецът и показалецът
се докосват, оформяйки нула, а останалите пръсти са разперени.
Движението на ръцете към гърдите е относително рязко, непродъл-
жително.

146
 Съществуват и основания да се говори за случаи, в които е на-
лице модификацията крайно удължаване на жеста за изразяване на
хабитуалност. Плюс това открихме, че в някои примери хабитуал-
ност може да се изрази с редупликация. Повторителност на действи-
ето (итеративност), включително мултипликацията му, така също и
аспектуалната стойност фрекантатив (често извършвано действие),
могат също да се изразят в повторение на жеста, т.е. с редупликация.
Една от типичните употреби на редупликацията е за изразяване на
продължителност на действието, която прехвърля според изказва-
щия се условната обичайност.
Макар че в БГЖЕ липсва категория вид на глагола, в базата виде-
озаписи бе открита жестова двойка КУПЯ (действие без наличие на
вътрешен развой и поделимост на фази – св.в.) и КУПУВАМ (дейст-
вие с налични фази и етапи в протичането му – несв.в.). Наблюде-
нията ни до този момент говорят, че в тази двойка жестови глаголи
изразяването на перфективност (св.в.) и имперфективност (несв.в.)
е на лексикално равнище.
Изследванията, посветени на начините на протичане на глаголно-
то действие, доведоха до проучване на няколко случая В БГЖЕ, в ко-
ито жестовете изразяват действие, довеждащо до изчерпване на ця-
лото количество в ситуацията (в превод изпивам цялото кафе, изпи-
вам цялата бутилка вода, изпушвам цигарата, свършвам/изпушвам
цялата кутия цигари). Тези жестове представляват класификатори
за един определен начин на действие – извършване на действието до
изчерпване на цялото количество, доближаващо се до резултативно-
панкурсивния начин на действие.
Проучването на начините за изразяване на модални значение до-
веде до извода, че различните нюанси на императивността (заповед,
настояване, нетърпение, учтива молба и под.) се разграничават чрез
съчетаване на мануални и немануални средства – движение на тя-
лото напред, накланяне на главата напред, сключване на веждите,
изражение на лицето, съответстващо на силата на настоятелността
на заповедта, стиснати устни, а също и по наличието на по-голяма
рязкост или бързина на изпълнението на жеста.

147
 Изразяването на подкана, на пожелание, на възможност, на необ-
ходимост, на вероятност се реализират чрез отделни жестове, а не
чрез модификация на жеста глагол.
Проучването на жеста глагол в БГЖЕ очертава множество сфери,
в които изследванията трябва да продължат, за да се верифицират
хипотези, които бяха издигнати тук, а също така да се детайлизират
и задълбочат анализите и изводите, представени в настоящия текст.

148
V. СИНТАКТИЧНИ ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ
ЖЕСТОВ ЕЗИК
При представянето на синтактичните особености на системата от
жестови знаци, която се използва при спонтанна неофициална кому-
никация между глухи, се ръководим от идеята, че е необходимо да
се представи и „свързването на единици от различни класове, при
което се получават нови единици. Най-голямата единица, с която
се занимава синтаксисът на езика, е изречението” (Граматика 1999:
498). Поради спецификите на разглеждания обект терминът изрече-
ние в голяма степен се употребява условно, тъй като тук представя-
ме само речевите варианти, тоест изказванията, чрез които реално
функционират езиковите модели. В тази връзка ще припомним, че
още в началото на проучванията на граматиката на жестовите ези-
ци У. Стоко говори именно за изказвания (sign language utterances),
съставени от жестови знаци и дактилирани думи, а не за изречения
(вж. Стоко 1960: 33). Н. Чомски посочва, че трябва да различаваме
„граматиката като структура, пос­тулирана по отношение на човеш-
кия ум, от граматиката на лингви­ста, която е една експлицитна, до-
бре формулирана теория, имаща за цел да отрази точно правилата
и принципите на граматиката в ума на идеализирания носител на
езика. Граматиката на лингвиста е на­учна теория, правилна само до-
толкова, доколкото съответства на вътрешно репрезентираната гра-
матика” (Чомски 2012: 79). Водени от това разбиране, в настоящото
описанието ще представим как функционират комбинации от жес-
тови знаци за предаване на определено пропозитивно съдържание
(без да претендираме за изчерпателност и пълнота на репрезентаци-
ите като структурни модели).
В проучванията на различни жестови езици по света много по-
детайлно е представена морфологията им отколкото синтаксисът. В
началния етап от проучванията на граматиката на жестовите езици
това се свързва с непълните записи на данните, които представят
отделни жестове, а вниманието е насочено към структурата на са-
мия жест и не се търси връзка в поредица от жестове. Не се отчи-
та ролята на немануалните знаци за реализирането на изречения с
различна комуникативна цел, тъй като мимиката и движенията на
тялото се анализират само като средства за изразяване на емоцио-
нално състояние или отношение. Непълните данни създават впечат-

149
лението, че жестовите знаци могат да се появят в какъвто и да е ред
в изречението и поради това не се правят опити за генерализации и
извеждането на принципи в синтаксиса на жестовите езици. Син-
таксисът не се разглежда самостоятелно и поради още една причи-
ни: много жестове инкорпорират в себе си информация за предиката
и неговия вътрешен аргумент (прякото допълнение), за средството
или инструмента на действието (при глаголите за придвижване чрез
някакво транспортно средство, при глаголи за практическа дейност,
извършвана с уред или инструмент). Пространствената модалност
позволява чрез елементите на знака (посока, интензивност на дви-
жението) да се маркира и синтактична информация, напр. за подлога
и за прякото допълнение при съгласуващите глаголи, за модифика-
торите при класифициращите глаголи.
Повратът в изследванията на жестовия синтаксис се свързва с
идеята в жестовите езици да се търсят нови доказателства за универ-
салната езикова способност, за универсалната граматика, която за-
дава фундаменталните принципи за езиковата употреба, които не се
влияят от типа на езиковия знак – вербален или невербален. В тео-
ретичното изследване на синтаксиса на ASL, Найдъл и кол. (Найдъл
и кол. 2000) посочват доказателства за йерархичната организация на
фразовите структури, за наличието на ограничения при изграждане-
то им, както и при преместването на аргументи. Вариантите в сло-
вореда се определят във връзка с позициите в комплементизаторната
фраза (топик, елементи в лява или в дясна дислокация).
Изследванията на синтаксиса на българския жестов език са зна-
чително по-малко в сравнение с тези на равнището на лексиката на-
пример. В своята дисертация Сл. Лозанова (Лозанова 2015) разглеж-
да словореда, видовете изречения и ключовата роля на немануална-
та сигнализация на равнището на синтаксиса в жестовата комуника-
ция. В съвместната разработка на Сл. Лозанова, Ив. Стоянова, Св.
Лесева, Св. Коева и Б. Савчев (Лозанова и кол. 2013) са направени
някои структурни паралели между синтаксиса на изреченията във
вербалния и в жествия български език. Въпросите, свързани с тази
област на жестовата граматика, все още остават далеч от изследова-
телския интерес на българските лингвисти. Данните, представени в
настоящата работа, могат да бъдат отправна точка за самостоятелни
и по-детайлни проучвания на синтактичните феномени. Основната

150
цел тук е да се направи преглед на някои от особеностите на равни-
щето на синтаксиса на българския жестов език, за които има дос-
татъчно данни, даващи основание тези явления да се приемат като
системни и устойчиви.
Коментарите във връзка с класификацията на елементите от лек-
сикона по части на речта/лексикални категории и представянето на
имената, местоименията и глаголите като елементи от една система
със свои специфики показват, че българският жестов език разпола-
га с единици от различни класове, които могат да се обединяват в
по-големи цялости. Лексикалните категории проектират своите гра-
матични свойства на равнището на синтаксиса; граматичните свой-
ства на думите определят позициите и начините на свързване в син-
тактичните категории (словосъчетания с различни опори). Поради
липсата на флективно формоизменение, свързано с механизмите за
означаване на граматически връзки (съгласуване, управление), ни-
ската честота на употреба на предлози и почти пълната липса на
елементи, функционално съответстващи на съюзи, може да се фор-
мулира хипотезата, че словоредът, контактното линейно подрежда-
не на елементи (и в частност прилагане като синтактичен механизъм
във вербалния език) ще са основно средство за означаване на синтак-
тичните отношения. От своя страна, словоредът на конституентите
на изречението и на лексикалните елементи вътре в конституентите
може да зависи както от синтактични, така и от комуникативно-пра-
гматични фактори.
При описанието на синтактичните единици във вербалните езици
обект на наблюдение са граматически правилно построените слово-
съчетания и изречения. Критериите за правилност се основават на
описанията и систематизациите в граматиките на съответния език и
отразяват състоянието му в конкретния етап от неговото развитие. В
нашия случай, тъй като липсва системно и детайлно изследване на
българския жестов език на синтактично равнище, трудно може да
се говори за синтактични принципи и правила, за правилно или не-
правилно построени синтактични единици. Затова целта на нашето
изследване, което има изцяло дескриптивен характер, е да се про-
следят вариантите при конструиране на словосъчетания и изречения
и ако е възможно, да се изведат устойчиви или често повтарящи се
модели.

151
 1. Общи особености, свързани със спецификата на жестовия
език и на жестовата комуникация
1.1. Влияние на пространствено-визуалната модалност върху
структурирането на синтактичните единици
По своята природа комуникация със средствата на жестов език е
мултимодална. Освен спецификите на кода (жестови знаци) влияние
върху предаването и възприемането на информацията оказва и спе-
цифичният канал, по който тя се предава. Жестовете са триизмерни
знаци с кинетична, моторно-двигателна природа, за разлика от тези
във вербалните езици, и се разпространяват в реалното физическо
пространство, в което протича комуникацията. Поради специфика-
та на човешкото зрение жестовите знаци могат да се възприемат и
обработват и в линейна последователност (жест след жест), и като
цялост („картина“ на ситуацията или на сегмент от нея). Така ин-
формация, която във вербалния език се предава чрез поредица от
думи, може да се кондензира в един жест, изпълнен с една ръка. По-
добни примери вече бяха представени в предходните глави във връз-
ка с изразяването на интензивност или предел на действието, където
чрез повторение или промяна в обхвата на жеста се сигнализират
модификации на означаваното действие. Същото важи и за класи-
фициращите глаголи. В жестовия глагол пътувам например се съ-
държа и информацията за превозното средство; жестът със значение
пътувам с кола се различава от този за пътувам със самолет. Тук
ще посочим още и възможността в жеста, представящ действието
(жеста глагол) да се включи, без да се отделя с „пауза“ или прекъс-
ване на движението, и жестът, представящ обекта на действието. На
словосъчетанието ям ябълка например съответства един жест, но на
словосъчетанието ям грозде – два жеста. Възможността за такъв тип
инкорпориране на предикат и аргумент в един жест вероятно зависи
и от пространствено-двигателните характеристики на жеста, с който
се означава допълнението. Тази хипотеза може да бъде обект на про-
верка в бъдещите проучвания на българския жестов език.
Изследванията върху руския жестов език (РЖЕ) показват, че по-
ради наличието на два основни артикулаторни органа – лявата и
дясната ръка, е възможно едновременното изпълнение на два жеста.
Декодирането на информацията предполага едновременно обработ-

152
ване на двата жеста и установяване на връзката между тях на базата
на отношението, в което са двата жеста във физическото, визуал-
но възприемано пространство, или на базата на логически извод.
Класическият пример, посочен от Г. Зайцева и възприет като хрис-
томатиен от всички изследователи на РЖЕ, е Торшер над стулом
(ЛАМПА НАД СТОЛ – Върху стола има лампа/настолна лампа). „В
изказването участват два жеста, които се изпълняват едновременно
с двете ръце: жестът СТОЛ се изпълнява с лявата ръка, а жестът
ЛАМПА – с дясната. Жестовете отразяват реалното разположение
на стола и лампата, изпълняват се вляво и близо до говорещия. Това
жестово изказване може да се запише така:

(Зайцева 2000: 32)

Във видеозаписите на спонтанна речева комуникация със средства-
та на БГЖЕ, направени за целите на настоящото проучване, подобни
изказвания с кондензация на информацията чрез едновременно из-
пълнение на два жеста не бяха регистрирани. Интервютата с глухи
консултанти също не потвърдиха хипотезата за наличието на такъв
тип изказвания и в българския жестов език. Причините за това веро-
ятно не са свързани със спецификата на жестовия знак и на жестовата
комуникация като цяло, а по-скоро отразяват различната динамика, с
която говорещите използват двете ръце. За по-точни изводи може да
се сравнят например изказвания, съдържащи жестове, които се произ-
веждат с една ръка, с такива, съдържащи жестове, изпълнявани както
с една ръка, така и с две, за да се установи дали има зависимост между
типа жест и възможността за употребата му последователно или пара-
лелно на други жестове. С този въпрос биха могли да бъдат свързани
нови проучвания в областта на синтаксиса на БГЖЕ.
Визуалното възприемане на информацията при жестовата кому-
никация дава възможност тя да се извлича не само от мануалните
знаци, изпълнени от говорещия. Отчитайки наличието на няколко
артикулаторни органа в жестовата комуникация, някои изследовате-
ли дори разделят жестовите знаци на мануални, немануални и ком-

153
бинирани. Разбира се, използването само на немануални сигнали за
кодиране на информацията (напр. повдигане на раменете при отри-
цание, разтваряне на ръцете, повдигане на веждите при въпрос или
учудване) са част и от паралингвистичните особености на вербална-
та комуникация. Докато при устното общуване говорещият може да
избира между вербален и невербален израз, но по-често невербал-
ният допълва вербалния, при жестовата комуникация немануални-
те маркери имат свои специфични функции (вж. и Лозанова 2015:
42). Промените в мимиката - широко отваряне на очите, повдигане
на веждите, намръщване, движенията на горната част на тялото –
навеждане напред към събеседника, свързано с по-силна степен на
волеизява, или отдръпване, повдигане на раменете, са значещи еле-
менти в жестовата комуникация. Чрез такъв тип немануални знаци
се сигнализира комуникативният тип на изказването – въпросително
или подбудително. В рамките на подбудителните изказвания може да
се диференцират степените на подбуда или волеизява на говорещия,
напр. категорична заповед, забрана или подкана (вж. наблюденията
в IV.4. за немануалните маркери на волеизявата при подбудителни
изказвания).
Нашите наблюденията върху данните от изследователския кор-
пус категорично подкрепят извода, че немануалните жестове са са-
мостойна група значещи елементи в жестовата комуникация. Те се
използват за маркиране на:
- Граматични значения, свързани с отрицанието или импера-
тивността
При означаване например на „абсолютно“ отрицание, което се
появява след перфектните форми на жеста глагол, мануалният знак е
придружен от немануален знак (подухване). Степените на подбудата
се сигнализират чрез промяна в мимиката и движение на раменете
или горната част на тялото.
- Синтактични значения, свързани с комуникативния статус на
изказването
И при общите въпроси (фиг. 1.), и при частните въпроси (фиг. 2.)
се използват немануални знаци за означаване на комуникативната
цел, напр. повдигане на раменете, движение на веждите, по-широко
отваряне на очите.

154
Фиг. 1. 2РАЗБИРАМ
Разбираш ли?

Фиг. 2. 2СЕДЯ (първата снимка) КЪДЕ

Къде ще седнеш?
- Прагматични или по-общи оценъчни значения, свързани с
отношението на говорещия, напр. ободрение, неодобрение, изнена-
да, учудване
В тези случаи немануалните знаци се свързват най-вече с промя-
на в мимиката или общото изражение на лицето, погледа, движение
на устните или произвеждане на звукове, подобни на междуметията.
Подобни сигнали впрочем се наблюдава и при означаване на интен-
зификация.
1.2. Влияние на морфологичните особености на жестовия език
върху синтактичните структури
Липсата на флективно формоизменение при имената в жестовите
езици определя спецификите при структуриране както на именната,
така и на глаголната фраза. Механизмите за означаване на синтак-
тичните подчинителни връзки в двата типа фрази обаче не са иден-
155
тични. Поясненията към съществителните имена се свързват чрез
прилагане; само контактният словоред е показател на граматичните
отношения. Моделът не се влияе от типа на модификатора – прила-
гателно, числително или местоимение:
(1) ЧЕРВЕН ЯБЪЛКА
Червена ябълка
(2) КРАСИВ МОМИЧЕ
Красиво момиче
(3) ДВЕ ЯБЪЛКА
Две ябълки
(4) МНОГО ЧАНТА
Много чанти
(5) МОЙ ЧАНТА
Моя чанта
Поради липсата на относителни прилагателни в лексикона на
жестовия език значенията, които те носят, се представят чрез слово-
съчетания от две съществителни имена:
(6) ДАМА ЧАНТА
Дамска чанта
(7) КОЖА ЧАНТА
Кожена чанта
„Разгърнатите“ варианти на именни словосъчетания, в които при-
знакът не се представя с относително прилагателно, напр. за про-
изход или предназначение, а с предложна конструкция, в жестовия
език имат същата структура NN:
(8) ИЗКУСТВЕН КОЖА ЧАНТА
Чанта от изкуствена кожа
(9) КИТАЙ ЧАНТА
Чанта от Китай // китайско производство
Както беше посочено и в главата, представяща жестовете глаголи,
за специфично формоизменение при тази група знаци може да се
говори с оглед най-вече на категорията начин на действие. При съ-
гласуващите се глаголи означаването на аргументите става системно
чрез елементите от изпълнението на знака: начало на жеста от мяс-
тото, с което се идентифицира подлогът, и завършване на жеста там,
където е локализацията на допълнението, сравни фиг. 3 и 4:
156
Фиг. 3. 1ПОМАГАМ2
Аз ти помагам.

Фиг. 4. 2 ПОМАГАМ1
Ти ми помагаш.
При жестовете глаголи, принадлежащи към други групи, означа-
ването на вътрешния аргумент (допълнението) и на външния аргу-
мент (подлога) става чрез отделен жест. Специфично в случая е, че
не е необходимо подлогът да се представя във всяко ново изречение.
Той се означава само веднъж, в първото изречение от изказването,
след което се „подразбира“ и извежда от контекста. Допълнението
обаче като вътрешен аргумент, с който е свързано означеното дейст-
вие, се представя чрез отделен жестов знак.
(10)
Wh-q
- ТВОЙ СИН КАК
Как е синът ти?
- ДОБРЕ 3ОСТАВАМ КЪЩА КОМПЮТЪР НЕ 3МОГА 3ХОДЯ

157
ИЗВЪН ПРОБЛЕМ 3СТОЯ КЪЩА 3ОБИЧАМ ХОБИ КОМПЮТЪР
Добре е, стои вкъщи на компютъра, не може да излиза, има про-
блем, затова стои вкъщи, обича компютрите, хоби му е.
Подобни примери показват, че българският жестов език споделя
особености на синтаксиса на вербалния български език, свързани с
оформяне на елиптични изречения. Същите наблюдения за РЖЕ да-
ват основание на Г. Зайцева да твърди, че и в жестовия език, и в раз-
говорната (вербална) реч зависимостта от контекста и ситуацията е
много силна и поради това елипсите и стремежът към кондензация
на информацията са общи и за двата типа комуникативни системи
(вж. Зайцева 2000: 65). Това може да се обясни със сходната кому-
никативна функция, която и жестовата, и разговорната вербална реч
имат – те са средства за неформална неподготвена комуникация.
Групата на жестовите знаци, които представят функционални
класове думи – предлози и съюзи, според данните за българския
жестов език включва малък брой елементи. Това се оказва типична
характеристика на жестовите езици. Дори и в ASL, който може да се
приеме и като един от най-развитите, и най-добре проучените жес-
тови езици, броят на функционалните жестове е минимален. Вали
и Лукас посочват, че отношенията, които във вербалните езици се
маркират с предлози, в жестовата комуникация се означават обикно-
вено „чрез класифициращи предикати или съгласуващи глаголи…
ASL разполага със знаци като in (в), on (на), under (под), behind (зад),
но тези знаци функционират като предикати, а не като предлозите в
английския език“ (Вали, Лукас 2000:128).
Наблюденията ни не потвърдиха изцяло изводите на Сл. Лозано-
ва за честотата в употребата на служебни думи: „Съюзи с най-ви-
сока честота на употреба са НО, И, ИЛИ, АКО, от предлозите – С”
(Лозанова 2015: 42). Според данните от анализирания тук корпус
по-често съчинителните съединителни отношения се маркират без
помощта на съюз (вж. пример 10 и 11):
(11) ЖЕНА 3НОСЯ ЧИНИЯ ЯБЪЛКА ПОРТОКАЛ ГРОЗДЕ БАНАН
Жената носи чиния, на която има ябълки, портокали, грозде и ба-
нани. // Жената носи чиния с ябълки, портокали, грозде и банани.
Разделителните (дизюнктивните) отношения, свързани с избор
на обект от два еднородни или различни обекта, обаче се марки-

158
рат по специфичен начин, подобно на кинетичното изразяване на
глаголните аргументи. В българския жестов език има отделен знак,
съответстващ на лексемата/разделителния съюз или, но в проведе-
ните анкети информаторите представят алтернативата и чрез кинема
(жест като „претеглям, поставям от двете страни на везните“):
(12) 3ЧУДЯ КОЙ ЯБЪЛКА ПОРТОКАЛ
(Детето се чуди какво да избере) ябълка или портокал.
Тъй като анализите на синтаксиса на българския жестов език като
цяло и на употребата на предлози в частност са все още в своя на-
чален етап, не може да се направят достатъчно надеждни изводи за
статута на предложните фрази. Сл. Лозанова посочва, че „Предлож-
ните отношения между пълнозначните части на речта се изразяват
лексикално, но и алтернативно чрез инкорпорирано двигателно оз-
начаване при глаголите за посока (например предлог КЪМ)“ (пак
там). Имаме основания обаче да смятаме, че в българския жестов
език лексикални средства (наречия за място и предлози с простран-
ствено значение) вероятно се използват по-често отколкото напълно
десемантизираните предлози. В анализираните данни не беше реги-
стрирана употреба на словосъчетания с предлога на. Сл. Лозанова
отбелязва като най-честотна употребата на предлога с, При прове-
дените анкети, дори при визуални стимули, които предполагат реак-
ция с конструкции, в които да се употреби предлогът с, този извод
не беше потвърден. Включването на наречия се свързва по-скоро с
конструирането на цялостната „жестова картина“, представяща кон-
кретна ситуация, и може да се определят като елементи с предика-
тивна употреба:
(13) ГОЛЯМ ВЪЗГЛАВНИЦА ДОЛУ
На пода има голяма възглавница. // Голямата възглавница е долу/
на пода.
(14) ШКАФ ИГРАЧКА ДОЛУ
До шкафа на пода има играчка.
(15) ПРОЗОРЕЦ ЛЕГЛО БЛИЗО
Прозорецът е близо до леглото.
(16) ВЪТРЕ ГОРИВО КАКВО
(Каква е колата), с какво гориво работи?

159
 Фактът, че употребата дори и на пространствени предлози е огра-
ничена, показва, че за представяне на отношенията между обектите
от отразяваната ситуация в жестовия език се разчита не само за из-
разеното, на видимите жестови знаци, а най-вече на възможността
събеседникът да реконструира неизказаното чрез логически умозак-
лючения и изводи или на базата на своите пресупозиции (общ опит
за света). При описание на обстановка например изреченията се оф-
ормят по следния най-общ модел. Поради липсата на жестов знак,
съответстващ на спомагателния глагол съм, изречението се структу-
рира като едносъставно именно. Включването само на субстантив-
ни жестови знаци е достатъчно за представяне на ситуацията; не е
необходимо да се употребят и предлози за означаване на простран-
ствените отношения между обектите – събеседниците могат да на-
правят извод за това как са разположени обектите един спрямо друг:
(17) ПРОЗОРЕЦ ПЕРДЕ // ПРОЗОРЕЦ ЩОРИ
На прозореца има перде. На прозореца има щори.
(18) БЮРО ПАПКА
На/Върху бюрото има папка. // Папката е на/върху бюрото.
(19) ЛАМПА МАСА // МАСА ЛАМПА
На масата има лампа. // Лампата е на масата.
Адресатът ще може да декодира жестовото изказване правилно и
без помощта на предлози, защото знае как могат да бъдат разполо-
жени предметите. Дори и размяна на местата на двата жеста, както
е в (18), не води до затруднения при извличане на информация за
пространственото разположение на предметите.
При глаголи за движение означаването на посоката, на начал-
ната или крайната точка на процеса става чрез именни, а не както е
във вербалните езици чрез предложни фрази. В тези случаи говоре-
щият отново разчита на знанията на слушателя: пътуването пред-
полага посока или цел. Локалните ориентири се представят чрез
отделна лексема (субстантивен жестов знак), без жест указател за
отношенията между движението и мястото, означеното в примерите
по-долу чрез съществителното собствено име:
(20) ПЛОВДИВ 1ПЪТУВАМ^КОЛА
Пътувам за Пловдив с кола.

160
 (21) 1ОТКАЗВАМ 1ОТИВАМ ВИТОША ТАМ СПОКОЙНО
Отказах се и отидох на Витоша, (защото) там е спокойно.

Фиг. 5. ВАРНА 2ВРЪЩАМ КОГА

Кога се връщаш от Варна?
Синтактичната кондензация се проявява и при структурирането
на сложни съставни изречения. Типични за жестовата комуникация
са безсъюзните подчинени изречения. Смисловите отношения, с ко-
ито влизат помежду си отделните части на сложното изречение, са
кодирани в лексикалната семантика на съставящите ги жестови зна-
ци и поради това не е необходимо повторното им представяне чрез
съюзи. Познавайки значението на лексемите, адресатът може да
„(ре)конструира“ точната информация. Най-често това са причинно-
следствени отношения между събития или действия, представени в
двете части на изречението:
(22) СТАЯ САМ ЕДИН ЛЕГЛО
Стаята е за един човек, защото има едно легло.
(23) БОГАТ POSS (имам/знак за притежание) ТРИ ЧАНТА
Тя е богата, защото има три чанти.
(24) НУЖДА ПАРИ РАБОТА
Има нужда от пари, затова работи. // Има нужда от пари и затова
работи. // Работи, защото му трябват пари.
Пример (24) може да се интерпретира по различни начини при
търсене на вербални еквиваленти, но изборът на подчинителен или
на съчинителен съюз не променя основния семантичен компонент
„основание за формулиране на твърдение“, който е общ за подчине-
161
ните обстоятелствени изречения за причина и за цел и във вербал-
ния български език.
1.3. Интерференция от вербалния български език
Социализацията на представителите на общността на глухите се
свързва най-вече със степента, в която те овладяват вербалния език.
Факторът обучение оказва много силно влияние върху степента, в
която елементи от граматиката на съвременния български език на-
влизат и в спонтанната жестова реч. При проведените интервюта
този феномен беше представен най-вече в речта на информатори,
който или току-що беше завършили средно образование и са моти-
виран да се изразяват в своята вербална реч правилно, както и да пи-
шат според правописните норми, или които имат по-богат социален
опит в различни среди извън общността в сферата на изкуството,
образованието и под. Само в изказвания на един от младите носите-
ли на жестовия език се наблюдава употребата на относително мес-
тоимение защото в началото на подчинено обстоятелствено изре-
чение, което е отговор на въпрос. В случая би могло да се мисли и
за „ехо-ефект“ – от въпрос със защо се очаква отговор със защото.
Отново обаче трябва да отбележим, че това е правило за вербалния
български език и не е типично средство за означаване на причинно-
следствени отношения в жестовата комуникация:
(25)
- СТАЯ ДЕТЕ
Това е детска стая.
- Защо?
- ЗАЩОТО ИГРАЧКА
Защото има играчки.
Като прояви на интерференция може да се определят и спора-
дичните употреби на първични предлози. От гледна точка на прави-
лата за употребата на тези служебни думи като лексикални катего-
рии (опора на словосъчетание) примерите не показват системност, а
може да се тълкуват по-скоро като желание на говорещия да употре-
би и жестови знаци от този тип. Интересно е, че най-често среща-
ният предлог в позициите, в които според синтаксиса на вербалния
български език не се изисква предлог, е за:
(26) НОВА ГОДИНА 1ГОТВЯ ЗА БАНИЦА ВЪТРЕ КАРТОФИ

162
 За Нова година направих баница с картофи.
(27) ТУК 1РАБОТЯ ТЕАТЪР МИМ АРТ ЗА ГАРДЕРОБИЕР
Работя в театър „Мим Арт“ като гардеробиерка. // Гардеробиерка
съм в театър „Мим Арт“.
Докато в (26) употребата за предлога за след глагола може да се
смята като случай на „автокорекция“, за редактиране на фразата (за)
Нова година, в която би трябвало да има предлог, в (27) не е необ-
ходимо да се включи никакъв служебен елемент, за да се представи
същата информация.
За нестабилността на предлозите в жестовия език и употребата
им по-скоро поради влияние от вербалния език говорят и случаите
на повторение на предлог:
(28) 1ИДВАМ БЕЗ ТЪЛКОВЕН ПРЕВОДАЧ БЕЗ
Той дойде без тълковен преводач.
Като процес преносът на елементи от граматиката на вербалните
езици към жестовата комуникация чрез калкиране може да се отнесе
към проявите на заемане. Причините са това се търсят в особености-
те на комуникативната ситуация, която предполага превключване на
кодовете – от вербален към жестов език, като в процеса на смяната
на кода се формира специфичен „междинен“ код, съдържащ елемен-
ти и от двете системи. Елементите, чрез които се предава информа-
цията, са или жестовите знаци, или вербални думи, или дактилира-
ни думи, а подреждането им става според правилата от вербалния
език. Преносът на елементи се наблюдава по-широко в полето на
лексиката и се представя като един от пътищата за обогатяване на
жестовите езици (вж. Зайцева 2000: 33). Калкират се обаче и грама-
тични конструкции. Процесът е регистриран в редица национални
жестови езици (вж. Джонстън, Шембри 2006).

2. Словоредни модели. Словоред на въпросителните изречения

За означаване на реда или последователността, в която се про-
дуцират отделните знаци в жестовите изказвания, в изследванията
по въпроса е прието да се използва терминът словоред (за дискусия
доколко този термин отговаря на спецификата на жестовите езици
вж. Пфау и кол. 2012: 248-249). Със същото значение се използват и
словосъчетанията ред на конституентите, ред на фразите и под.

163
 При проучване на словореда във вербалните езици се отчита, на
първо място, дали в конкретния език редът на изреченските консти-
туенти е фискиран, тоест езикът се характеризира с граматикали-
зиран словоред, какъвто е например вербалният немски език, или в
подреждането на елементите са наблюдава (относителна) свобода.
Вербалният български език принадлежи към втората група езици.
При анализите на неграматикализирания словоред могат да се от-
кроят няколко теоретични подхода:
- Описва се редът на функционалните елементи, изграждащи
изречението, като се коментира мястото на глаголните аргументи –
подлог и допълнение, спрямо предиката. При такъв подход езици-
те се класифицират като SVO, SOV (турски), VSO (уелски), VOS
езици(малагаси) (за типологичната характеристика на езиците по
параметъра словоред вж. напр. Кръпова 2000: 276-278).
- При езици със силна зависимост на словореда от типа на ин-
формацията, която се носи от отделните изреченски конституенти,
словоредът се анализира или в рамките на функционализма (тео-
рията за актуалното членение на изречението или функционална-
та изреченска перспектива), или на теорията за информационната
структура на изречението, разглеждана самостоятелно или във взаи-
моотношенията й с формалната синтактична структура (вж. Тишева
2014: 37-66). При първия подход се анализира мястото на елементи-
те, носещи стара, известна или нова информация, съответно Тема
и Рема на изказването. При втория подход в структурата на изрече-
нието се проследяват елементи, представящи информация, която е
позната от контекста, от общия опит за света или от други източни-
ци (Топик на изказването), и такива, които представят нови, важни
за съответния контекст качества, признаци, особености на топика
(Фокус на изказването). Топикът е пояснение на фокуса, а фокусът
- информацията, която се приписва на топика. Фокусът не съвпада
с ремата от първото деление; той е по-скоро част от изказването,
към която говорещият насочва вниманието на адресата. Неутрал-
ните (немаркираните, каноничните) словоредни модели отразяват
плавното разгръщане на информационната структура от старо/тема/
топик към ново/рема/фокус.
Проучванията на синтаксиса на жестовите езици започват с анали-
зи на реда, в който се продуцират жестовите знаци. Натрупаният опит
върху данни от различни национални жестови езици показва катего-

164
рично, че редът на знаците не е произволен и може да бъде предста-
вен чрез същите теоретични подходи, които се прилагат и при анали-
зите на вербалните езици. Дългогодишните проучвания по въпроса
показват, че в различните жестови езици – подобно и на вербалните
езици, се прилагат различни словоредни модели, но в тази област
се наблюдават типологични сходства. Наред с чисто синтактични
фактори (преместване, проверка на признаци и под.) върху реда на
конституентите „влияят семантични и морфологични фактори, като
в различните жестови езици това влияние се проявява в различна
степен“ (Пфау и кол. 2012: 257). Първите изследвания са насочени
най-вече към описание на отделни жестови езици, като словоредни-
те модели се представят според методологията, прилагана за съот-
ветния вербален език, и се търсят приликите между двете системи.
Не се отчитат спецификите на жестовия знак, неговата иконичност,
както и влиянието на визуално-пространствената модалност върху
последователното или едновременното изпълнение на знаците. Още
на този етап обаче изследвателите на отделните жестови езици по-
сочват, че наред с доминиращ словореден модел в съответния език се
наблюдават и редица негови варианти. ASL се определя като SVO, в
който широка употреба имат топикализираните конструкции (топик
в началото на изказването, чрез който се въвежда темата - това, за
което е изказването), което води и до OSV подреждане.
В началото на 90-те години на ХХ век изследванията на слово-
реда се преориентират към методите на генеративната граматика.
Вместо да проследяват функционалните категории, анализите се
насочват към прилагането на общите структурни модели за изграж-
дане на изреченските конституенти, като се търсят общите принци-
пи за изглаждане на фразите (напр. head-first - head-final structures;
фрази с опора в началото, пред поясняващите я елементи, или фрази
с опора в края, след поясненията). Представително за този етап е
изследването на Найдъл и кол. (Найдъл и кол. 2000), което е издър-
жано изцяло в духа на минимализма. Авторите достигат до извода,
че ASL се характеризира с йерархичен словоред по модела SVO, а
регистрираните варианти в реализацията на този модел са резултат
от различни типове премествания, на първо място топикализации
(преместване на допълнението в началото на изречението).
Настоящият етап в проучванията на словоредните особености на
жестовите езици се характеризира с подчертаната типологична ори-

165
ентация на изследванията. След установяване на степента на сход-
ство с моделите във вербалните езици изследователите се насочват
към определяне на инвариантните словодерни модели в самите жес-
тови езици. Така данните за жестовите езици допълват и обогатяват
типологичните проучвания с областта на синтаксиса на естествени-
те езици. Освен чрез тази типологична перспектива в изследване-
то на жестовите езици аналитичният подход към изследователския
обект се обогатява и с идеи от областта на когнитивната лингвисти-
ка, представящи връзката между (ментално) съдържание и (езико-
ва) форма. Така в анализите на словоредните модели се включват и
категориите „одушевеност” и „агентивност”, като се издига хипо-
тезата, че ако конституентът е маркиран с тези категории, много по-
вероятно е той да се реализира в началото на изречението. Анализът
на данни от различни жестовите езици показва и още един фактор,
който би могъл да влияе върху словореда в жестовите езици. Той
е свързан с морфологичната характеристика на предиката – съгла-
суващ, класификатор или аспектно маркиран. Примерите и от бъл-
гарския жестов език показват, че глаголите, съдържащи аспектуални
маркери, обикновено се реализират в края на изречението.
Проучванията на синтаксиса на българския жестов език се нами-
рат все още в начална фаза, кето не пзвлява извеждането на по-общи
закономерности на базата на предходни анализи. Данните за жесто-
вата комуникация, които изследователският корпус на настоящото
изследване предоставя, също не дават основание за формулиране на
ясни тенденции, които влияят върху структурирането на синтактич-
ните единици. Поради това тук ще бъдат посочени само особености,
за които има безспорни и непротиворечиви емпирични потвържде-
ния в материалите от реалната жестова комуникация.
Първата особеност, за която може да се направи изводът, че отра-
зява устойчив модел в синтаксиса, е свързана с реда на модификато-
рите в именната фраза. Поясненията, представящи характеристики
на обект, означен чрез субстантивен жест, се изразяват преди опо-
рата на именната фраза. Примерите от (1) до (9) илюстрират този
словореден модел. Когато модификаторът се реализира след опора-
та, може да се предположи, че този жест е употребен като предикат
(елемент, който показва динамичен признак, въведен във вербалния
български език чрез съставно именно сказуемо):

166
 (29) ДЕТЕ БОЛЕН
Детето е болно.
(30) ЧАНТА СКЪП // ЕСТЕСТВЕН КОЖА
Чантата е скъпа // от естествена кожа.
Втората особеност, която на този етап от проучването на слво-
реда в българския жестов език може да се изведе като тенденция,
е свързана със структурата на частните въпроси (въпросите с въ-
просителна дума; к- въпроси). Жестовият знак, който съответства
на въпросителната дума от вербалния език, се артикулира в края на
изказването, като задължително се придружава от немануални мар-
кери на комуникативната цел. Както показват илюстрациите по-до-
лу, словоредът на комплексния знак за комуникативния статус не се
влияе от това каква е функцията на въпросителния елемент – подлог
в примера на фиг. 6, допълнение на фиг. 7 или обстоятелствено по-
яснение на фиг. 8.

Фиг. 6. ПЛАТЯ (жестът на първата снимка) КОЙ (на втората снимка)

Кой ще плати?

Фиг. 7. ГОТВЯ (жестът на първата снимка) КАКВО (на втората снимка)

Какво готвиш?

167
 Фиг. 8. ТРЕНИРАМ КОЛКО
Колко (часа/пъти/дни) тренираш?
Наблюденията върху някои от особености на синтаксиса в
жестовата комуникация със средствата на БГЖЕ показват, че все
още равнището на граматикализация на модели или конструкции
за изразяване на синтактични отношения е ниско. Формулирането
на принципи, на които се основава изграждането на изречението,
съставено от жестови знаци, е задача на бъдещи изследвания. В тях
задължително трябва да се отчитат както спецификите на жестовите
знаци и на жестовата комуникация, така и универсалната връзка
между ментални и езикови (вербални или невербални) структури.

168
ВМЕСТО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Генерираният от граматиката език е безкраен. Като оставим настрана

ирелевантните за езика ограничения, свързани с време­то, търпението и
паметта, хората по принцип могат да разбират и да използват изречения
с произволна дължина и сложност. Съот­ветно, колкото повече намаляват
тези ограничения в езиковата ни практика, толкова повече нараства на-
шата способност за използва­не на езика – по принцип тя е неограничена.
Н. Чомски
Целта на по-нататъшната работа беше свързана с описание на сред-
ствата, механизмите и конструкциите, чрез които в българския жестов
език се изразяват лексикални, морфологични и синтактични категории,
като една от основните задачи беще да се установи степента на гра-
матикализация на средствата за маркиране на граматични отношения,
тоест степента на граматикализация. Граматикализацията е процес и
може да се представи като континуум между лексиката и граматиката,
процес, в който лексикални елементи започват да се употребяват с нова
функция, която е свързана само с маркиране на граматични отношения.
Направените наблюдения върху изследователския корпус, съставен
за целите на настоящото изследване, показват, че в лексикона на бъл-
гарския жестов език може да се отграничат групи от жестови знаци,
които с терминологията, използвана за описание на вербалните езици,
оформят класове (части на речта). Макар и в БГЖЕ да се наблюдават
случаи на синкретизъм от типа съществително (субстанция) : глагол
(действие, състояние), може да се приеме, че има критерии за отделя-
нето на жестове глаголи и жестове имена. То се базира не само вър-
ху универсалните особености на предикатно-аргументната структура
на изказването – в ролята на предикат е глаголът (жест предикат), а
като аргументи функционират имена (субстантивни жестове), но има
и когнитивна основа, тъй като с имена се назовават относителни не-
променливи във времето същини, за разлика от глагола, който назовава
изменения на състояния. Ясно дефинирани са и класовете на жестовете
модификатори (качествени прилагателни, в някои случаи съвпадащи с
наречия и числителни) и на прономиналните жестови знаци.
Степента на развитие на граматичната система и на обособяване на
средства за маркиране на граматични категории обаче е различна за
различните групи жестови знаци. Подобно на други жестови езици, и в
БГЖЕ най-висок етап в развитието на граматични маркери се наблюда-
ва при жестовите знаци глаголи. Елементите, съставящи тази групата,
се различават, като се открояват следните подгрупи: неизменяеми сре-
щу изменяеми, а сред изменяемите – пространствени и директивни
(или съгласуващи се според друга терминологична система). Неизме-

169
няемите изискват задължително изразяване на жест местоимение или
жест съществително име, чрез които се кодират субектът (когато же-
стът запълва позицията на подлога) и обектът (когато жестът запълва
позицията на допълнението).
Тъй като в БГЖЕ преобладават лексикалните маркери за означаване
на граматични значения, напр. темпоралност, количество, аспект, може
да се твърди, че степента на граматикализация е ниска. Същият извод
се потвърждава и от наблюденията върху моделите за структуриране
на синтактичните конституенти и свързването им в изречения. Ниската
степен на граматикализация, превесът на деривационната над афиксал-
ната морфология са характерни черти на младите езици, които имат не
само кратка история, но и сравнително ограничен кръг от сфери, в кои-
то да се реализират. Отчитайки равнището на системност при изграж-
дане на речниковата система на БГЖЕ (системност в параметрите при
изпълнение на жестовия знак), може да приемем, че жестовите знаци
са преминали етапа на linguisticisation (етапа на превръщане в езикови
значещи единици) (вж. Джонсън, Шембри 2010) и са на равнището на
езиковата лексикализация. Следващият етап от развитието на жестовия
език е етапът на специализация на елементи за изразяване на грама-
тични значения. В полето на бъдещите проучвания, на базата на нови
данни за българския жестов език ще може да се направят сравнения на
моделите, да се дискутира въпросът за вариантността на универсалии-
те и да се правят обобщения за езиковата типология.
Езикът може да се характеризира като „системна корелация между
знак и значение... Във вербалния език знаците са вербални, а в жесто-
вите езици - мануални. Не е основателно да се твърди, че на всяко зна-
чение, което може да бъде изразено, съответства уникален неподлежащ
на анализ жест, било то вербален или мануален. По-скоро всеки език
разполага със запас от смислово натоварени елементи и с различни на-
чини за тяхното комбиниране с цел изразяване на различни значения,
като тези начини за комбиниране също са значими” (Ван Валин 2004:
1). Целта на настоящото описание беше да покажем, че варитивност-
та в употребата на жестовите знаци, с които се реализира общуването
между членове на общността на глухите в България, всъщност се ос-
новава на определени езикови категоризации, следва общи понятийни
системи и отразява системната връзка между мислене и език. Грамати-
ката, разбирана като морфология и синтаксис, е посредникът, чрез кой-
то менталните структури се трансформират в езикови. Наблюденията
върху данните от българския жестов език показват, че той се отличава
със системна организация както при изграждане на жестовите знаци,
така и при употребата им за изразяване на лексикални и граматични
значения. Надяваме се тези изводи да бъдат задълбочени в бъдещите
изследвания на граматиката на жестовия език.

170
 БИБЛИОГРАФИЯ

Алексов 2012: Алексов, Б. Жестовата комуникация в обучението и

рехабилитацията на деца с увреден слух. Автореферат на дисертация за
присъждане на образователната и научна степен „доктор“. С., 2012.
Алексова 2005: Алексова, Кр. Отношението модалност –
евиденциалност  – презумптивност (с оглед и на българския език). –
В: Юбилеен славистичен сборник (10 години Славянска филология в
Югозападния университет “Неофит Рилски”), Благоевград, 2005, 420-430.
Алкъби 2000: Alkoby, K. A Survey of ASL Tenses. Online facweb.cs.depaul.
edu/research/TechReports/TR00-002.pdf
Ароноb и кол. 2004: Aronoff, М., I. Meir, C. Padden, W. Sandler.
Morphological universals and the sign language. – In: Yearbook of Morphology
Kluwer Academic Publishers, 2004, 19-39.
Ароноф и кол. 2005: Aronoff, M., I. Meir, W. Sandler. The Paradox of Sign
Language Morphology – In: Language, 2005, vol. 81 (2), 301 – 344.
Ауера, Плунгян 1998: Auwera, J., Vl. Plungian. Modality’s semantic map. –
In: Linguistic Typology, 1998, №2, 79–124.
Байби 1985: Bybee, J. Morphology: A Study of the Relation between
Meaning and Form. Amsterdam/Philadelphia John Benjamins Publishing
Company, 1985.
Байби и кол. 1994: Bybee, J., R. Perkin, W. Pagliuca. The evolution of
grammar: Tense, aspect, and modality in the languages of the world. Chicago
and London: The University of Chicago Press, 1994.
Бейкър 2005: Baker, M. On Syntactic Categories. - In: Cohen, H., Cl.
Lefebvre (eds.). Handbook of Categorization in Cognitive Science. Elsevier,
2005, 423-430.
Бергман, Дал 1994: Bergman B., Dahl Ö. Ideophones in Sign Language?
The place of Reduplication in the Tense-Aspect system of Swedish Sign
Language. – In: Bache C., Basboll H., Lindberg C. E. (eds.). Tense, Aspect and
Action. Empirical and Theoretical Contributions to Language Typology. Berlin:
Mouton de Gruyter, 1994, 397–422.
Бикфорд 2005: Bickford. J. A. The Signed Languages of Eastern Europe.
SIL International, 2005.
Бондарко 1987: Бондарко, А. В. Содержание и типы аспектуальных
отношений. – В: Теория функциональной грамматики: Введение.
Аспектуальность. Временная локализованность. Таксис. Л.: Наука, 1987, 40 – 45.
Бондарко 2004: Бондарко, А. В. Признак коррелятивности в структуре
грамматических категорий (на материали русского языка). – В: Семиотика,
лингвистика, поетика. К столетию со дня рождения А.А. Реформатского.
М., 2004, 221-232.

171
 Брентъри, Падън 2001: Brentari, D., C. A. Padden. Native and foreign
vocabulary in American Sign Language: A lexicon with multiple origins. – In:
Brentari, D. (ed.). Foreign Vocabulary in Sign Languages. Cross-linguistic
Investigation of Word Formation. Mahwah: New Jersy: Lawrence Erlbaum
Associates, Inc., 2001, 87 – 119.
Буркова, Филимонова 2014: Буркова, С. , Е. Филимонова. Редупликация
в русском жестовом языке. – В: Русский язык в научном освещении, № 2
(28), 2014, 202 – 258.
Бушар и кол. 2005: Bouchard, D., C. Dubuisson, A. Parisot. Categories
in Quebec Sign Language: Reflections on Categorization across Modalities. –
In: Cohen, H., Cl. Lefebvre (eds.). Handbook of Categorization in Cognitive
Science. Elsevier, 2005, 381-401.
Вали, Лукас 1995/2000: Valli, C., C. Lucas. Linguistics of American Sign
Language: An introduction. Washington: Clerc Books. Gallaudet University
Press, 1995, Third Edition, 2000.
Вирол 2013: Virole, B. La langue des signes des sourds. http://virole.
pagesperso-orange.fr/Signes.pdf
Герджиков 1984: Герджиков, Г. Преизказването на глаголното действие
в българския език. София: Наука и изкуство, 1984.
Герджиков 1999: Герджиков, Г. Темпоралните ориентации, които
изграждат значенията на българските глаголни времена. – В: Български
език и литература, XL, 1999, кн. 2-3, 3 – 17.
Герджиков 2000: Герджиков, Г. Категорията “време” като хиперкатегория.
– В: Български език и литература, 2000, кн. 1, 3 – 16.
Гивон 1979: Givón. T. On understanding grammar. New York: Academic
Press, 1979.
Граматика 1983: Граматика на съвременния български книжовен език.
Т. 2. Морфология. София: Издателство на БАН, 1983.
Граматика 1999: Бояджиев, Т., И. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен
български език. София, ИК „Петър Берон”, 1999.
Грепъл 1973: Grepl, M. K podstatĕ modálnosti. – In: Otázky slovanské
syntaxe, III, Brno, 1973, 23-88.
Дал 1985: Dahl, Ö. Tense and Aspect Systems. Oxford/New York: Basil
Blackwell, 1985.
Даниел, Плунгян 1996: Даниэль, М., В. Плунгян. Обязательность и
контекстная вытеснимость (к описанию грамматической периферии). – В:
Серия Литературы и языка. Т. 55, № 1, 1996, 61 – 66.
Даскалова 2014: Даскалова, Д. Речникови единици за достоверност
в българския език. Шумен: Университетско издателство „Епископ
Константин Преславски“, 2014.
Джонова 2014: Джонова, М. Граматика на учтивостта. София:
Парадигма, 2014.

172
 Джонстън, Шембри 2007: Johnston, Tr., А. Schembri. Australian Sign
Language (Auslan). An Introduction to Sign Language Linguistics. Cambridge :
Cambridge University Press, 2007.
Джонстън, Шембри 2010: Johnston, Tr., А. Schembri. Variation,
lexicalization and grammaticalization in signed languages. – In: Langage et
société, 2010,№131, 19-35.
Емъри 2002: Emmorey, K. Language, Cognition and Brain. Insights from
Sign Language Research. Mahwah, New Jersey: Lawrence Erlbaum Associates,
Publishers, 2002.
Зайцева 2000: Зайцева, Г. Дактилология. Жестовая речь. Москва:
Гуманитарный издательский центр ВЛАДОС, 2000.
Зешан 2003: Zeshan. U. Indo-Pakistani sign language grammar: A
typological outline. – In: Sign Language Studies. Vol. 3, № 2, 2003, 157-212.
Иванова 2015: Иванова, В. Полифункционалното да в българския език.
(Функционално-семантични и модални особености на независимите да-
изречения в съвременния български език). Велико Търново: Университетско
издателство „Св. св. Кирил и Методий“, 2015.
Китова 2017: Китова, М. Езикът и религията – два различни модела на
света. Варна: LiterNet, 2017.
https://liternet.bg/publish29/mariia-kitova/ezik-i-religiia/content.htm
Киш 1995: Kiss, K. (ed.). Discourse Configurational Languages. Oxford
University Press,1995.
Клима, Белуджи 1979: Klima, E., U. Bellugi. The signs of language.
Cambridge. MA: Harvard University Press, 1979.
Климов 1983: Климов, Г. Принципы контенсивной типологии. Москва:
Наука, 1983.
Комри 1976: Comrie, B. Aspect: An Introduction to the Study of Verbal
Aspect and Related Problems. Cambridge: Cambridge University Press, 1976.
Королкова 2016: Королькова О. Проблемы классификаций жестов
русского жестового языка. – В: Научный диалог, 2016, № 8 (56), с. 46 – 59.
Кристъл 1987: Crystal, D. The Cambridge Encyclopedia of Language.
Cambridge University Press, 1987.
Кръпова 2000: Кръпва, И. Лекции по езикознание. Пловдив, „Сема2001”, 2000.
Куцаров 2007: Куцаров, Ив. Теоретична граматика на българския
език. Морфология. Пловдив: Университетско издателство „Паисий
Хилендарски“, 2007.
Леман 2002: Lehmann, Ch. Thoughts on Grammaticalization, 2nd revised
edn., Erfurt, Seminar für Sprachwissenschaft, 2002.
Лидел 2003: Liddell, S. Grammar, Gesture, and Meaning in American Sign
Language. Cambridge: Cambridge University Press, 2003.

173
 Лило-Мартин 2005: Lillo-Martin, D. Syntactic Categories in Signed
versus Spoken Languages. – In: Cohen, H., Cl. Lefebvre (eds.). Handbook of
Categorization in Cognitive Science. Elsevier, 2005, 401-421.
Лозанова 2015: Лозанова, Сл. Семиотични аспекти на вербално-
жестовия билингвизъм при деца с увреден слух. (Автореферат на
дисертация за получаване на образователната и научна степен „доктор“).
С., 2015. https://semiotics.nbu.bg/download/.../ph.../slavina-lozanova-
avtofererat-nbu-2015.pdf
Лозанова и кол. 2013: Lozanova, Sl., Iv. Stoyanova, Sv. Leseva, Sv. Koeva and
B. Savtchev. Text Modification for Bulgarian Sign Language Users. ACL 2013.
Маслов 2004: Маслов, Ю. Избранные труды. Аспектология. Общее
языкознание. Москва: Языки славянской культуры, 2004.
Матур, Ратман 2012: Mathur, G., Ch. Rathmann. Verb agreement. – In:
Pfau, R., Steinbach, M., Woll, B. (eds.). Sign Language: An International
Handbook. Berlin: Walter de Gruyter, 2012, 136 – 157.
Меир 2012: Meir. I. Word Classes and Word Formation. – In: Pfau, R.,
Steinbach, M., Woll, B. (eds.). Sign Language: An International Handbook.
Berlin: Walter de Gruyter, 2012, 77 – 111.
Мелчук 2015: Мелчук, И. Курс по обща морфология. Т. 2. Морфологични
значения. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2015.
Младенов 1927: Младенов, Ст. Увод в общото езиознание.
Университетска библиотека. № 71, 1927.
Мошева 2015: Мошева, М. В защита на българския жестов език:
необходима информация, съдържание и практическо приложение. - В:
Професионално образование, 2015, 1, 71-77.
Найдъл и кол. 2000: Neidle, C., J. Kegl , D. MacLaughlin, B. Bahan, R.
G. Lee. The Syntax of American Sign Language. Functional Categories and
Hierarchical Structure. Cambridge, MA: MIT Press, 2000.
Ницолова 1984: Ницолова, Р. Прагматичен аспект на изречението в
българския книжовен език. София: Народна просвета, 1984.
Ницолова 2007: Ницолова, Р. Модализованная эвиденциальная система
болгаркого языка. – В: Хрековский, В. (ред.). Эвиденциальность в языках
Европы и Азии. Санкт-Петербург: Наука, 2007, 107 – 197.
Ницолова 2008: Ницолова, Р. Българска граматика. Морфология.
София: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски“, 2008.
Нюпорт, Съпала 2000: Newport, E.L., and T. Supalla (2000), Sign language
research at the millennium. – In: Emmorey, K., H.Lane (eds.). The Signs of
Language Revisited: An Anthology to Honor Ursula Bellugi and Edward Klima.
Lawrence Erlbaum Associates, Mahwah, NJ, 2000, 103–114.
Падън 1990: Padden, C. The relation between space and grammar in ASL
Verb morphology. – In: Lucas, С. (ed.). Sign language research: Theoretical
issues. Washington: Gallaudet University Press, 1990, 118 – 133.

174
 Палмър 1986: Palmer, F. Mood and modality. Cambridge: Cambridge
University Press, 1986.
Пантелеева 1994: Пантелеева, Хр. Граматика на вежливата реч.
София: Наука и изкуство, 1994.
Пенчева 2006: Пенчева, М. Езикови универсалии и типология. От
описание към обяснение. София: Университетско издателство „Св. Кл.
Охридски“, 2006.
Петрова 2016: Петрова, Кр. Сопоставительное описание междометий в
русском и болгарском языках. София: Международно социолингвистическо
дружество, 2016.
Плунгян 2011: Плунгян, В. Введение в грамматическую семантику:
грамматические значения и грамматические системы языков мира:
учебное пособие. – Москва: РГГУ, 2011.
Прозорова 2007: Прозорова, Е. Российский жестовый язык как предмет
лингвистического исследования. – В: Вопросы языкознания, 2007, № 1, с.
44 – 61. http://www.philology.ru/linguistics2/prozorova-07.htm
Пфау и кол. 2012: Pfau, R., Steinbach, M., Woll, B. (eds.). Sign Language:
An International Handbook. Berlin: Walter de Gruyter, 2012.
Пфау и кол. 2012а: Pfau, R., Steinbach, M., Woll, B. Tense, Aspect, and
Modality. – In: Pfau, R., Steinbach, M., Woll, B. (eds.). Sign Language: An
International Handbook. Berlin: Walter de Gruyter , 2012, 186 – 204.
Ратман 2005: Rathmann, C. Event Structure in American Sign Language.
Ph.D. thesis. Austin: The University of Texas, 2005. https://www.researchgate.
net/publication/37255564_Event_structure_in_American_Sign_Language
Рейгън 2007: Reagan T. The times of our signs: aspect and aspectual markers
in American Sign Language. – In: Southern African Linguistics and Applied
Language Studies. 2007. Volume 25 (1), 17–26.
Сандлър, Лило-Мартин 2006: Sandler, W., D. Lillo-Martin. Sign Language
and Linguistic Universals. Cambridge: Cambridge University Press, 2006.
Сибиък 2000: Сибиък, Т. Невербалната комуникация. - В: Сборник на
НБУ, т. 5, 2000, 7-22.
Стоицова 2013: Стоицова, Т. Невербалната комуникация в публичното
говорене. Реторика и комуникации, 2013, бр. 9.  http://rhetoric.bg
Стоко 1960: Stokoe, W. C. Sign Language Structure: An Outline of the
Visual Communication Systems of the American Deaf. Studies in Linguistics,
Occasional papers, 8, Buffalo 14, New York, 1960.
Съпала, Нюпорт 1978: Suppala, T., E. Newport. How many seats in a
chair? The derivation of nouns and verbs in American sign. – In: Siple, P. (ed.).
Understanding sign language through sign language research. New York, 1978.
Сътън-Спенс, Уол 1999: Sutton-Spence, R., B. Woll. The Linguistics of
British Sign Language. An Introduction. Cambridge  : Cambridge  University
Press, 1999.

175
 Тишева 2014: Тишева, Й. Прагматика и устна реч. С., Фондация
„Фокус”, 2014.
Толинс, Колунга 2015: Tolins, J., E. Colunga. How words anchor
categorization: conceptual flexibility with labeled and unlabeled categories. -
In: Language and Cognition, 2015, 7, 219– 238.
Траугот 1989: Traugott, E. On the rise of epistemic meanings in English: an
example of subjectification in semantic change. – In: Language 65/1, 31-55.
Филимонова 2012: Филимонова, Е.В. Средства выражения дистрибутивной
множествености в русском жестовом языке. – В: Руский жестовой язык.
Первая лингвистическая конференция. Москва, 2012, 82-97.
Филимонова 2015: Филимонова, Ел. Функционально-семантическая
категория аспектуальности в руссоком жестовом языке (Дисссертация на
соискание ученой степени кандидата филологических наук), Новосибирск,
2015. www.philol.msu.ru/~ref/dcx/2016_FilimonovaEV_diss_10.02.19_24.pdf
Хаспелмат 2001: Haspelmath, M. Word Classes and Parts of Speech. – In:
Baltes, Paul B., Smelser, Neil J. (eds.), International Encyclopedia of the Social
& Behavioral Sciences Vol. 24. Amsterdam: Pergamon, 16538 – 16545.
Хокет 1960: Hockett, Ch. The Origin of Speech. San Francisco, California:
W.H. Freeman and Co, 1960.
Цвицерлоуд 2015: Zwitserlood, I. Classifiers. – In: Pfau, R., Steinbach, M.,
Woll, B. (eds.). Sign Language: An International Handbook. Berlin: Walter de
Gruyter, 2012, 158 – 186.
Чакърова 2009: Чакърова, Кр. Императивът в съвременния български
език. Пловдив: Пигмалион, 2009.
Чомски 1970: Chomsky, N. Remarks on nominalization. - In: Jacobs, R.,
R Rosenbaum (eds.). Readings in Transformational Grammar. Ginn and Co.,
Waltham, MA, 1970, 184-221.
Чомски 2012: Чомски, Н. Студии за езика и философията на ума. С.,
„Лик“, 2012.
Швагер и Зешан 2008: Schwager, W., U. Zeshan. Word classes in sign
languages. Studies in Language , 2008, 32:3, 509-545.

176