НЯКОИ „СТАРОСРЪБСКИ” ДУМИ И МНИМИЯ ИРАНСКИ ПРОИЗХОД

НА СЪРБИТЕ (!?)
Ж.Войников

В последно време и в Сърбия има хора които търсят корените си в иранския свят. Издига се
теорията че „старите сърби” са били е сарматски народ, живял в предгорията на Северен Кавказ.
Твърди се че първото им споменаване е на Плиний Секунд (69 г.) при описани на племената
обитаващи Кавказ. По-късно са споменати и от Птолемей, Прокопий, Йордан. Според Нико
Жупанич (1876-1961 г.): „още в 1 в. от н.е. а може и по рано племената serbi и seri обитават
между северозападния гребен на Кавказ и Азовско море в съседство със зихи, конапсени, тати и
вали”. Жупанич стига и по-далече в разсъжденията си като смята че serbi`те са много древен,
местен автохтонен в Кавказ народ, познат от времето на египтяните, асирийците и етруските. За
него серби и сери са само варианти на етнонима сърби. Жупанич мисли че сърбите се предвижват
към Карпатите, заедно със язигите и чесите. Под чеси разбира чехи, които пък свързва с народа
зихи в Кавказ! (РН-СКВП,стр.82-84,108) За зихите отдавна е известно че това са абхазо-адигите,
така че подобни изводи са повече от абсурдни! Според Р.Новакович, позовавайки се на
Вернадски са името на савроматите, етнонимът serw е производен на sawr, което идва от
индоиранското swar~svarga – небе, аналог на общоиранското xvar – слънце, т.е.
савромати/сармати – хора на слънцето. Така вече Новакович изкарва че сърби е директен
синоним на хоремзийци, тъй като Хорезъм (Xvarazm) означава същото. (РН-СКВП,стр.198)
Въпросните „стари сърби” през 4 в. заедно с „родствените им алани” се преселили в Европа,
първоначално по поречието на р.Лаба (Елба), откъдето една част по-късно дошли на Балканите, а
останалите дали началото на лужицките сорби. На балканите „старите сърби” наречени още
„сърбо-алани” се смесили с местните славяни и се славянизирали езиково.
В езиково отношение „старите сърби” били много близки с аланите, чийто съвр.наследници
са осетинците. Изхожда се от податките на Константин Порфирогенет в „За управление на
Империята” където съобщава за хърватите и сърбите, наречени от него „Krevatas” и „Sarban”.
Последният етноним се свързва с пущунско племе наречено сарбани. Според пущунската

-1-
легенда, родоначалникът Патан (Пущун) имал четирима сина: Сарбан, Батан, Гургущ и Каран
(името на последния се свързва с Хърват, т.е. хърватите). Подобна „теория” разпространяват
някои сръбски автори: Реља Новаковић, Одакле су Срби дошли на Балканско Полуострво, Београд, Народна
Књига, 1978. Реља Новаковић, Где се налазила Србија од VII до XII века, Београд, Народна Књига, 1981, Реља
Новаковић, Још о пореклу Срба, Београд, 1992, Реља Новаковић, Срби, Београд, 1993, Реља Новаковић, Срби и
њихови прадавни сродници, Београд, 2000, Александар М. Петровић, Кратка археографија Срба, Нови Сад, 1994,
Живко Д. Петковић, Прве појаве српског имена, Београд, 1996., Сава С. Вујић - Богдан М. Басарић, Северни Срби -

A word of Slavic origin in modern A word of Old Serb origin in

Serbian modern Serbian Произход на думата

HLEB (хлеб) PITA (пита) В български е гръцка заемка.

DOM (дом) KUCA (куча, къща) Думата е с източен, тохаро-ирански произход

(прабългаризъм).

PAS (пас, пес) KUCE (куче) Ирански произход (прабългаризъм).

ZDRAV (здрав) CITAV (читав) Българо-осетински изоглос (прабългаризъм).

MALI (мали, малък) SITAN (ситен) Славянски произход.

KRASAN (красан, красив) LEP (леп, лепо) – хубав, хубаво Славянски произход, в старобълг. лепота - красота.

ZAO (зао, зъл) LOSH (лош) Ирански произход.

ZLOBA (злоба) OMRAZA (омраза) Спорно, славянски или тохаро-алтайски произход.

ODRED (одред, отряд) CHETA (чета) Славянски произход, от чет - брой.

POKRIVKA (покривка) KRPA (кърпа) Индо-ирански произход.

PALICA (палица) TOLJAGA, (тояга) Типична прабългарска дума, алтайски произход.

DASKA (дъска) LETVA, SHIPKA (летва, шипка) Спорна, германо-романска заемка или ирански
произход.

TAVAN (таван) KROV (кров, покрив) Славянски произход на кров, таван е вероятен
прабългаризъм.

DIB (дъб) CER (цер) От балкански латински, среща се само в

български.

GORA (гора) SHUMA (шума) Тохаро-алтайски произход (прабългаризъм).

TRAVA (трева) BILKA (билка) Ирански или алтайски пр.(прабългаризъм)

MOTIKA (мотика) STAP (стап, чапа) Чапа е турцизъм, а за стап – гръцка заемка или
тохарски произохд (прабългаризъм).

OGANJ (огън) VATRA (ватра) Алтайски произход (прабългаризъм).

DLAN (длан) SAPA (шепа) Индоирански произход (прабългаризъм).

UNUTRASNJOST CREVA (крева) Славянска дума, от крия, скрит, респ. кров, крыть,
покров – покрив, покривка.

KAMICA (камик, камък) PLOCA (плоча) Славянска дума.

BEZIM (бежим, бягам) TRCIM (търча) Тохаро-ирански или алтайски произход,

прабълг.дума

BRANITI (браня) PAZITI (пазя) Индорано-тохарски произход. вероятна

-2-
 прабълг.дума или иранизъм от антите (разпр. при
южните славяни и украински)
(не)заборављени народ, Београд, 1998, Лазо М. Костић, О српском имену, Србиње - Нови Сад, 2000, Лазар
Шебек, Стари Срби, Серби свеске 2, Издавач: Крим, Београд, Ложионичка 4.
(по материал от Википедия – „Теорије о пореклу Срба” -
http://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%98%D0%B5_%D0%BE_%D0%BF%D
0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D1%83_%D0%A1%D1%80%D0%B1%D0%B0)
Разбира се подобни интерпретации могат да се определят единствено и само като „фолк-
история”. Основата на цялата тази преднамерена манипулация с историческите факти идва от
съзнателното приравняване на две нямащи нищо общо помежду си понятия. Едното е името на
савирите, в гръцка транскрипция σαβιροι, а другото е сръбския етноним. Само ще добавим че в
гръцки „β” може да се чете и като „б” и като „в” от където тръгват „сръбските изследователи”:
савири=сабири=срби.
Етнонимът „сабрани” е интересен защото пущуните се явяват преки наследници на
ефталитите, а племе саувири е документирано като едно от ефталитските племена, заедно с
джатити (ятийте) и гуджарите (гургарите, потомците на Гургущ от легендата) които се заселват в
Северна Индия. Самите савири се появяват в Кавказ едва в 463 г., както пише Т.Симоката, след
като аварите ги прогонили от земите им. Въпросното събитие е свързано с големият ефталитски
поход към Согдиана и Седморечието в 459-460 г., когато тези земи са присъединени към
Ефталитската д-ва. Въпросните „авари” са точно ефталитите. Явно савирите са били родствени
на ефталитите, защото част от тях се вливат в ефталитския съюз, а тези които отиват в Кавказ
имат типични ефталитски черти, както пише Мовсес Каганкатваци, при савирите имало „чудни
обичаи” двама братя да имат една жена, респ.полиандрия, нещо типично за ефталитите и
кушаните. Савирите и ефталитите са племенна общност с не много ясен произход, появила се в 5
в. в Преккавказието. Има податки че са мигрирали от Южен Сибир представители на
таштъкската археологична култура. Били са смес от ираноезични, тохароезични, алтайскоезични
и угорски племена.
Но те нямат нищо общо със сърбите-славяни. Във всички славянски езици, изключая
български, се среща думата *sebr – съсед, приятел, брат. В украински сябер, белоруски сябр,
руски себер, сръбски себар, също в литовски sebras, албански sember, мордвински šabara,
унгарски cimbora, румънски simbră – приятел, близък, съсед, съобщник, са славянски заемки. В
литовски sebras, латвийски sēbrs – съсед, приятел, родственник, като правило се смята за
източнославянска заемка, от *сябр, а финското seura - общество, естонското sõber – приятел,
според Фасмер са балтийски заемки. Повечето лингвисти виждат в това понятие, произхода на
етнонима сърби, сорби – съседи, отнасящ за балканските и техните сродници, лужицките сорби.
Другото мнение, което според Фасмер е правилното, свързва първоизточника на думата е
праславянското *раsьrbъ – съвместно хранене, респ. „да сърбат заедно”, родственици, от където е
българското сърбам, полското sarbać – ям, храня се, суча. В руски пасерб - храненик, украински
присербитися – присъединявам се (Микола). Сръбският етноним няма нищо общо с латинското
servus - роб. (МФ-ЭСРЯ-3,603-604)
Така че между савири и сърби няма нищо общо, изключая привидното сближаване на
имената. По-интересното е че като „доказателство” за въпросната „теория” сръбските автори
използват някои особени „старосръбски” думи, както се вижда от горната таблицата, става дума
предимно за български думи заети в сръбски!
(виж таблицата, взета от http://www.geocities.com/CapitolHill/Lobby/7681/table.html )

Етимология на някои „старосръбски думи”:

(подредени като в горната таблица)

1. ситен – малък, дребен. В сръбски сита, ситан, ситан – дребен. (СРС,стр.871) Скок
посочва тази дума като распространена в Сърбия, Косово, Воеводина, Херцеговина, Славония
(Винковци), т.е. в Щокавската област, докато в Хърватия казват droban (Загреб), респ.аналог на

-3-
българското дребен. Без да се задълбочава в по-далечната етимология, Скок го свързва със сито.
(PS-ERSHJ-2,стр.246)
Думата ситен се употребява с различни обекти, ситни предмети, ситен пясък, ситни деца –
малки деца, ситница – ситна, дребна риба, ситня – вървя с малки крачки. (СИ-РРОД,стр.456) Но
в славянските езици, в руски ситный, сито, украински сито, белоруски сiто, български сито,
сърбохърватски сито, словенски sito, чешки sito, словашки sito, полски sito, долнолужицки sуtо.
Праславянското *sitо произлиза от *sēito, което е свързано със сеять, сею - сея. В литовски sietas
- малко сито, латвийски siets, литовсики sijat, sijoti, sijoju - сея, гръцки ύθω - пресявам, ίθμός –
сито (Траутман, Ендзелин, Персон, Педерсен, Мейе-Вайан). Така че имаме една славянска дума
свързана със сито, да премине през сито, т.е. ситен – малък, дребен. (МФ-ЭСРЯ-3,стр.628)

2. къща, старобълг. ф-ма к@шта – дом, превод на гръцкото σκηνή (Супр.сб.). Заето в
староруски куща – колиба, сърбохърватски кућа, словенски kоčа – дом. Според Фасмер
етимологията не е ясна, свързва я с гръцкото κοντός – греда. В БЕР се посочва че думата е
позната само в южнославянските езици и се свързва с праславянското *kâtja – ъгъл. (БЕР-
3,стр.240-241) В сръбски се среща още кућанство – стопанство, кућани – домашни, близки хора,
кућаник – стопанин. (СРС,стр.365) Скок посочва че kuća – дом е разпространение предимно в
Шумадия, Косово, Черна Гора, Дубровник…и Македония. Смята че произлиза от хипотетичната
праславянска форма kcšta, реконструирана въз основата на словенското koča и българското kasta
(къща). (PS-ERHSJ-1,стр.221)
Думата има ясен източноирански произход. В индоевропейските езици *kat- къща, барака,
колиба, в тох.(б) koskye – къща, дом, осетински kъoes, kъæs – къща, колиба, авестийски kata,
kaožda, пехлеви kadag, ягнобски kat, koza, искашимски kesuk, язгулемски kusek, вахански kэtič,
мунджански kriča, санскрит kŗttiĥ, кюрдски kъoga, белуджи gis, пущунски kodēxa и най-близкото
до българската дума е хотаносакското kūšda – къща. (VS-ETD),(МА,ЕП-
ЯТ,словарь),(КРС,стр.145),(ТП-ВЯ,стр.217),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.212),(СИЯ,ХЯ,стр.242) Също в
дардските езици kōstha, санскрит kāstham, персийски khašа – къща, колиба. (DDSA) В Средна
Азия kēšk – централната кула в крепостта на азата (феодала). За Абаев осетинските форма са
производни на общоиндоевропейски корен и посочва като евентуален паралел чувашкото kas –
квартал, къщи (вж.таджикското кишлак). Тук трябва да посочим много по-точния паралел хüşĕ –
лека постройка, колиба, хижа. (ВА-С-1,стр.630),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.375-376) Така че
прабългарското понятие е макс.близко до източноиранските, тохарската и осетинските форми.

3. коуч - куче, старобългарската форма е използвана в старобългарския превод на

Манасиевата хроника. Произходът на думата е неясен. Среща се в сръбски като диал.дума куче,
куце, словенски kûčak, полски kucziuk, горнолужицки cuzka, чешки cucyk, руски кутя, руски диал.
кычан, кычка, литовски kucis – куче. В сръбски се срещат още кученце, като в български, кучад,
кучићи – малки кученца (мн.ч). (СРС,стр.366) А.Селишчев посочва албанските kut, kute, kuç,
kuçikё – куче като старобългарска заемка. (АС-СНА,стр.199) В румънски cuţi – куче също е
българска заемка. Ако имаме праславянска дума kučъka, то трябвя да се изведе от балтийското
литовско kaũkti – вия, като староиндийското kocati – вия, kōkas – вълк. Ем.Боев предполага
прабългарски произход на думата, аналог на славянското пес, като предлага тюркски произход
във връзка с тюрското казахско kuši, турското диал. kuçu – кученце, подвикване на куче. (БЕР-
3,стр.170-171) П.Добрев посочва пущунското куч, таджикското кучук, нуристанското кучур, в
езика кати кудже – куче. (ПД-ЕАКБ,стр.102) В пущунски kutsh-kutsh е израз за подканване на
кучето, аналогично на българското кучи-кучи. Можем да добавим и кюрдското kučеk и
северноиндийските: хинди kuttā, раджастханскотo, гуджаратско kutto, kutta, kutro. (ЦС-
ВАСБ,стр.38) Гуджаратското кутро е почти идентично с нашето кутре – малко кученце и
пущунското кутрай. Но най-близко до българската дума стои осетинското иронско kuædz,
kuædzme, (мн.ч. kuitæ), дигорски kuj, kъæis, (мн.ч. kujtæ), Абаев го извежда от древноиранското
kuti, с преход t-dz. В авестийски kuti, согдийски kwty, ягнобски kud, хуфски, рушански kid, kud,
сариколски kud, искашимски kəδ, kőδ, шугнански kut, язгулемски k`od, сангличи kod, пущунски
kutraj, талишки kūtile, кховарски keni, нуристански kua, хинду-урду kuta – куче. В тох.(б) ku,
-4-
kuwa, kuñiye, хетски kuwas – куче. (VS-ETD),(IED) Според него угрофинските форми, в манси
kutuv, хантски kuti, унгарски kutya, удмуртски kuti, лапландски (саамски) kutsikas – кученце са
стари ирански заемки. (Б.а.: Фасмер смята руското диал. кычан, кычка – куче, че е заето от коми kitsi, kytši, kitsan
– кученце). Имаме древен бореален корен, в енисейските езици, в кетски qъte, qъut, арински kut,
kūt, kot, пумпоколски xotu – вълк, тибетски khji, китайски , древнокитайски khwīn, в ханския
период khwjэn, средновековен китайски khwíen, съвр.китайски quăn - куче. (S-YE),(SE) В
алатайските езици протоалтайският корен е *káŋV, прототюркски *KAŋ-čīk, древнотюркски,
уйгурски, киргизки, казахски, башкирски, каракалпакски, кумикски qančīq, турски kandžīk,
тюркменски, азърбайджански gandžīq, узбекски qəndžiq – куче. В чувашки ančăk - куче, смята се
че произлиза от прачувашкото xančăk, форма на общотюркската дума, а Рясянен предполага
произход от по-друг корен, в монголски hünegen - лисица, манджурски füneke, тунгузки pünekej –
лисича кожа, фински penikka – кученце. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.50-51) За българското куче може да
предполагаме че, или имаме древна славянска дума (възможно под иранско влияние) или
прабългарска дума идентична с сармато-аланската форма kuædzэ. Прави впечатление че в
бълг.език думата куче почти напълно е изместила в ежедневната употреба общославянското пес.

4. читав – здрав. В сръбски е аналогично, читав – здрав, цял, жив, невредим.

(СРС,стр.1067) Скок посочва думата čit, čiti – изряден, хубав, като разпространена в Косово,
Босна. В текстове от 14 в. се среща като čitav, в израза (čitava vojska), и citovat в 16 в. Посочва че
освен в сръбски се среща единствено в български и като заемка в румънски. Предполага връзка с
литовското kietas, латвийското ciets – здрав, твърд, но не може да обясни пълното отсъствие от
другите славянски езици. (PS-ERHSJ-1,стр.329) Всъщност имаме една типична прабългарска
дума по произход. Използва се почти винаги като израз-билингва „бъди здрав и читав”, т.е. да се
съхраниш и запазиш. Б.Цонев (както и Скок) посочва румънското citov – читав, като вероятно
старобългарска заемка. (БЦ-ИБЕ-2 стр.125) Аналогично по значение е осетинското cættæ – готов,
здрав, изправен. За Абаев cættæ е причастие в мин.вр. на несъхранил се (алански) глагол cad,
caud, cat (б.а.предвид българската дума, може и čat) – извършвам, създавам, правя, сродно с
авестийското saud създавам. (ВА-С-1,стр.305) Интересен паралел е чувашкото čăt – търпя,
издръжлив, čătăm – търпелив, издръжлив. В другите тюркски езици, в уйгурски, узбекски,
татарски čïda/čïdi, казахски, тувински šida – силен, здрав. (ВЕ-ЭСЧЯ,стр.321) Възможна е връзка
с тохарското cetam, citt, хотаносакското cetana – душа, дух, което е символ на живота. (DA-DT-b)

5. леп, лепо – хубав, красив. Думата се среща освен в сърбохърватски lijep/леп – красив,
лепо – красиво, лепотица – красавица, лепота, лепотиња – красота, леполик – с красиво лице,
още в чешки и словашки lepy, словенски lep – хубав, в български като (велико)лепие,
старобългарски (веле)лепие – много красив, голяма красота, старобългарскои лепота – красота,
диал. (Хасковско) полепсам – харесам, пожелавам и се приема за развитие на
протондоевропейското *loip-o- лепя (Покорни). (D-SIL),(СРС,стр.347) В древноиндийски lipta,
lēpayati, съвр.персийски fi-rēftan – измамвам, rēw – измама, осетински fæ-læwun, fæ-liwыn –
измамвам, измамен, немски kleben – лепя, латински lippus – мажа с течност, мокря, литовски
limpu, lipti - лепя, литовски laipns – мил, тох.(а) lip – остатък, хетски lip – мажа. (IEE) В български
този корен дава думата лепя, залепвам, мажа. Явно древното значение е нещо добро направено,
слепено, добре боядисано, изглеждащо красиво, но също така и измамно. Така че имаме типична
славянска дума, макар и с по-ограничено разпространение в западнославянските езици +
родствените им сърбъхърватски и словенски. В източнославянските и български, значението е
по-първично, изразяващо действие, но в старобългарски откриваме и аналогичната на сръбската
форма. Скок дава аналогично етимологично решение на сърбохърватското lijep, (ж.р.) lijepa, от
lijepiti – agglutinare, слепвам, съединявам. (PS-ERHSJ-2,стр.297)

6. лошь – недобър, зъл, нездрав, слаб, нискокачествен. Думата е старобългарска и има

ограничени славянски аналогии. Фасмер посочва руското диал. лоший, сърбохърватското лош,
словенското lоšэn – лош. Смята ги за заемки от готското lasiws, среднодолнонемското lаs – слаб,
вял, отпуснат. Допуска вероятно родство на праславянското *lоšь с гръцкото λοξός - крив,
-5-
ирландсни losc – хром, куц. БЕР преповтаря казаното от Фасмер. (БЕР-3,стр.481) Покорни
посочва различни аналогии: готското lasiws, староисландското lasinn, норвежкото las, lase,
старовисоконемското lasche, нидерландското lasich, lash, протоиндоевропейското lās – със
значения лош, нискокачествен, лумпени, изпражнения. (P-IEW) Също ирландски loigear –
неопрятен, мръсен. (EDGL) Скок посочва думата loš, като южнославянска, разпространена в
български, словенски, но не в цялята сърбо-хърватска територия. В Сърбия думата е характерна
за Косово и отчасти за Срем, Бачка. В Дубровник преминава в lohav, ljоhav – слаб, мършав, а във
Воеводина – laća, записано от Вук Караджич като епитет за мършаво, слабо момиченце. В
Сърбия също лоћа, лоћка – мръсна, неугледна жена лоћкав – увехнал. (СРС,стр.384) Скок
обяснява произхода на лош с хипотетичен тохаро-германо-славянски изоглос, дал готското lasiws
– слаб, мършав, аналогичното славянско las и тохарското ljăsk – долнокачествен. (PS-ERHSJ-
1,стр.319-320)
Предполагам че се касае за много по-вероятно за прабългарска по произход дума с ирански
произход. От същия корен е осетинската обида laxšiz – долен, мръсен човек, в дигорски lægъuz –
лош. За Абаев произходът на lægъuz не е много ясен, смята че е местна кабардинска заемка от
lağuğъej – лош, неприятен, но откриваме индоирански паралели. (ВА-С-2,стр.24-25) В тох.(б)
ljăsk – лош, в кюрдски laş, lix'ar, пущунски laš, талишки lês, персийски laš, lagär, layee, вахански
lōša, шугнански, искашимски loša, гилянски lеšê, lеgêr, хинди lašar, lagar, маратхи lukasāna,
синдхи ālasi, дардски lacša, lāš – сух, слаб, мършав, вял, негоден, вреда. (DA-DT-b),(VS-
ETD),(ТП-ВЯ,стр.218),(DDSA) П.Добрев свързва думата с памирските форми. (ПД-
ЕАКБ,стр.107)
(Б.а.: В старобългарски се е среща и общославянската по произход дума лихъ – долнокачествен, лош, беден,
производна на същия индоевропейски корен *lās. (СИ-РРОД,стр.239) Има аналог в сръбски лоћкав, хърватски lohav,
ljоhav, сърбохърватски liëh, руски лихий, лихой, чешки, словашки, полски lichy, словенски liīh, горнолужицки lichi,
долнолужицки lichy – беден, самотен, отритнат, слаб. (БЦ-ИБЕ-1 стр.95),(D-SIL) Така че лош е прабългарският
аналог на славянското лих.)

7. мразя, омраза – ненавист. В сръбски омраза, омразити - мразя, омражен – омразен.

(СРС,стр.540) Думата е с предполагаем славянски произход. В старобългарски мръзъкъ,
староруски мьрзъкъ, руски мерзок, мерзка, мерзко, сърбохърватски мрзак, мрзка, словенски
mrzék, mrzkа, чешки, словашки mrzky, полски mierzić, omierzić, zmierzić, горнолужицки mierzać,
долнолужицки mjersas, mjerzys – скверен, противен. Тук Преображенски включва и българското
омраза, руското омерзеть – да се отвратя, бълг.русизъм омерзение – отвращение. Произходът на
понятието се свързва със славянското мраз – студ, мрази – студено ми е, в руски мерзнуть,
мороз, т.е. чувствам се зле, мръзна. В подкрепа на това мнение се привежда чешкото ostuditi –
предизвиквам отвращение" (студить, студ – стыд - срам), немското Schauder - втрисане, ужас,
отвращение. Преображенски търси връзка и с мръсьнъ - безобразен, отвратителен, бълг. мръсен,
мръсити ся, в бълг. омърсявам, осквернявам. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.603-604),(АП-ЭСРЯ-1,стр.527-
528)
Но интересен паралел откриваме в тох.(б) mrausk – израз на отвращение, неприязън, mār,
marantse, в хотаносакски mārа – зъл, опасен противник, враг. (DA-DT-b) В близка връзка с
българското мразя, омраза. Вж. също омръзва ми – дотяга ми. П.Добрев посочва пущунското
мерца (merca) – вражда, омраза, идентично с българското и тохарското. (ПД-ЕАКБ стр.112)
В алтайските езици *mara, монголски margu, халха-монголски, бурятски marga, калмикски
margъ, ордоски margъuĉi, тунгусоманджурски, манджурски mara, орокски mari, нанайски marîa –
спор, скарване, вражда, в корейски mār – страхувам се. (S-AE) Явно думата мразя, омраза е с
прабългарски (тохарски) произход! Алтайските понятия най-вероятно са стара тохарска заемка.
Все пак не можем да кажем дали прабългарите са имали подобна дума, но българското мразя,
омраза има точно такъв нюанс на значенето – вражда, агресия, за разлика от славянските
означаващи отвращение.

8. чета – отряд, в гръцки ώλαγξ (Супрасилски сб.). Типична славянска дума. Произлиза от
глагола чета – броя. В староруски чета – отряд, община, тълпа, пълчище, съобщници,
старобългарски съчетати – съчетавам, съединявам (Супр.сб.), сърбохърватски чета, чешки,
-6-
словашки čеtа – отряд, шествие. Вероятно, родствено на латинското саtеrvа – отряд, тълпа,
умбрийското kateramu – събрание, ирландското сеthеrn – отряд, тълпа (Беценбергер, Стокс,
Кречмер, Солмсен, Бернекер, Мейе, Ерн).(МФ-ЭСРЯ-4,стр.351) Скок посочва че думата е заета и
в албански (гегския диалект) cete, арумънски žata, румънски ceată, новогръцки (епирски) τσιότα,
турски çete, унгарски csata (16 в.) със значение „банда”, отряд разбойници. В турски възниква
думата četedžija – четник (като аналог. бълг.турцизъм комитаджия), разпространила се и в
унгарски csetedzsi – четник. (PS-ERHSJ-1,стр.314-315) Или имаме славянска по произход дума,
получила разпространение на Балканите и в Унгария по време на Турското робство и
съпротивата на поробените народи.

9. кърпа – парче дебел плат, заето в староруски. (ПЦСС,стр.1027) В сръбски крпа – кърпа,
крпара – парцал за бърсане. (СРС,стр.358) Заета в албански като kёrpё, арумънски, румънски
cîrpă – кърпа, парче плат. (АС-СНА,стр.174) В БЕР кърпа се свързва с руското курпы, курпны,
цървули, полски kurр, kurpia – лапти. Заимствано от балтийското, литовски kūrpē, латвийски
kurpe, древнопруски kurpe - мек ботуш, Фасмер ги свързва и със сърбохърватски крпе – стари
обувки, словенски krplja - вид обувки, гръцки κρηπίς – ботуш, латински carpisculum - вид обувки
(Траутман, Бернекер, Миккола, Брандт, Соболевский, Томсен). Скок свързва křpa с кърпя, стари
кърпени обувки, аналогично на гръцкото κρηπίς – цървули, латинското carpere, келтското caírem
– обущар. (PS-ERHSJ-1,стр.211) Финското kurpunen е балтийска заемка (Калима). (БЕР-
3,стр.216),(МФ-ЭСРЯ-2,стр.428)
Както виждаме старобългарското понятие не е свързано с обувки, а с парче плат. Вероятно
имаме прабългарска по произход дума. Етимология: Като производно на общоиранското ker –
отрязвам, може да се посочи ваханското, искашимското, сариколското kэrpa – памучно одеяло. В
таджикски kurpa – памучно одяло. (DRT) Навлязло е в таджикски. В санскрит karpaţa, палийски
kappaţam, пракритски kappаda, пущунски и хинди-урду kapra, непалски kapar, кашмирски
khāpara – тъкан, парче плат. В белуджи karpás, санскит karpása, хинди kapas, маратхи kārpāsa –
памук. (DDSA) Или както виждаме, първоначалното значение на кърпа е било памучна тъкан.

10. летва – тънка дъска, лата – дървена летва, инструмент за нивелиране, използвана в
зидарството. В сръбски летва – тънка дъска, планка. (СРС,стр.375) Скок посочва още letvenjak –
нещо сковано от летви. Думата е разпространена в Сърбия, Воеводина, Хърватия. Освен в
сърбохърватски, Скок посочва аналози на думата в словенски letva, български и чешки lať,
лужицко-сорбски lata. Той предполага че първоизточникът е някой романски език.(ERHSJ-
1,стр.291) Според БЕР думата се свързва с немското Latte – летва и е навлязла вероятно чрез
еднозначното сърбохърватско летва. (БЕР-3,стр.372)
Най-вероятно имаме неславянска дума, германска или романска проникнала от запад на
изток.
(Бел.Ж.В:Интересен паралел откриваме и в иранските езици. В осетински læzeg, lædzeg, ягнобски latta,
талишки latê, белуджи latta – тояга, палка. Въпреки че Абаев смята læzeg, lædzeg за местна арменска заемка, от
lčъakъ – лост, виждаме и ясните ирански паралели. (ВА-С-2,стр.18,19) Но прабългарският произход е много малко
вероятен.)

11. кровъ – στήγι (Супр.сб.) – покрив. В руски кров, кровля, сърбохърватски кров, крова,
словенски krov, krova, чешки krov, горнолужицки krow. В сръбски кров означава и палуба.
Свързано е с крия, крыть (Бернекер). Родствено на литовското krava - тежест, литовското kraunu,
krauju, krauti - събирам, натрупвам, староисландски hraun – купчина камъни (В.Шулце). Думата
си е с ясен славянски произход. (МФ-ЭСРЯ-2,стр.378),(СРС,стр.377)

12. плоча в съвр.български – плосък камък или кирпич. Среща се в сърбохърватски и

словенски ploča и се свързва със славянско понятие производно на балтийското, респ.
латвийското plakt – гладък, като преходната форма е била plaka (среща се и в съвр.български
плака – нещо отложено, плоско. (БЕР-5,стр.362) Думата плоча е заета в арумънски ploţa, мн.ч.
ploci, румънски plocea, албански ploče, pločkё – плоча, плочи. (БЕР-5,стр.362) Тя е славянска

-7-
дума. В сръбски се среща още плочник, вкл. и като топоним в долината на р.Топлица (място на
битка с турците в 1387 г.), плочаџja – майстор на плочи, плочаджия. (СРС,стр.607)
В руски се използва плита заето от старобългарски, което на свой ред е заето от гръцкото
πλίνθος (И.Шмидт, Младенов, Кипарский, Грот, Маценауер, Фасмер). Среща се в руски,
украински плита - плоча, сърбохърватски плитица – малък съд. В староруски се среща и
формата плинтъ, плинфъ, която директно ни показва гръцкия произход на думата. От същия
индоевропейски корен е англосаксонското flint, сткаровисоконемското flins – кремък,
съвр.английски plate - плоча. (МФ-ЭСРЯ-3,стр.283)

13. таван – вътрешната страна на покрива, „горна стена”. Среща се в сръбски и като
таваница (ж.р.), тавањача – таванска стая. (СРС,стр.928) Думата няма славянски паралели и е
турцизъм (податка на Б.Цонев. „История на бълг.език, том 2, стр.182). Същото пише и Скок:
Думата е разпространена в Косово и Метохия, Босна, Черна Гора, Славония и Сърбия, среща се
освен в български и в румънски, албански tavan, новогръцки ταβάνι, ταβανώνω и е турски
строителен термин. В хърватски е непозната, там е се използва potkrovlje, potkrovnica, potkuplje
(Dubrovnik). (PS-ERHSJ-2,стр.448)

14. търча – бягам, тиря, натирвам - прогонвам. Според Скок, думата trčati (трчати) и
посочена от Вук Караджич като типична за Косово, откъдето се е разпространила във всички
сръбски говори. Предвид факта че по-голямата част от Косово е влиза в ареала на Българската
езиково територия, произхода на думата може да свържем именно с българския език. Според
Скок произхода на думата не е много ясен, тъй като липсва в останалите славянски езици, вкл. и
в изходния балтийски субстрат. Той я свързва с местен балканизъм, с евентуален античен
произход, посочва новогръцкото и епирско τρικοϋλι, румънското (молдавско) otrocol – колело.
(PS-ERHSJ-2,стр.495) Подобно обяснение не можем да приемем!
В руски турить, украински потуриґти, потурлити, белоруски турыць - гоня, албански tur,
turem – бягам са старобългарски заемки. (АС-СПА,стр.192). За Фасмер етимологияна на думата
не е много ясно, но той обърква две думи с различни значения, едното е гоня, аналогично на
българското втурвам се – бягам, а другото е сърбохърватското турити, словенското turati –
поставям, като българското турям и разхвърлям, като бълг. разтурям. (МФ-ЭСРЯ-4,стр.123-124)
Думата е вероятен „прабългаризъм”. Близка аналогия с осетинското иронско, дигорски tæræg –
гонещ, преследващ, tærgæ – скок, в дигорски tærræst – скок. От същият корен е названието на
р.Терек – бърза, скачаща река, от аналог.аланско tæræk – бърз, в карачаевобалкарски terk – бърз, е
вероятен аланизъм, въпреки че има и тюркски паралели. Абаев посочва персийското tarkidan –
бързо, внезапно, като не изключва „контаминация” с тюркското terk - бързо. (ВА-С-3,стр.270) В
осетински иронски tærыn, tard, дигорски tærun, tord, ягнобски tir, ter, tirna, toārta, вахански
zыtruu, пущунски tērawen, санскритски tari, tárati, tiráti, titarti, tarute, авестийски tauru, хетски
tarhu, согдийски ft`yr, t`r (tār), партянски wyd`r, староперсийски vitar, средноперсийски vidar,
пехлеви vidārag, съвр.персийски tarin, талишки töranön – вървя, движа се, преминавам, пътувам,
согдийски tr`n (tārīn) - бягам. (Ch-DIV) В хинди-урду tarkhā, turāwatī – бърз. (DDSA) В тох.(б)
teri, tiri – подход, път, от itar - път. (DA-DT-b)
В алтайските езици, в тюркските езици tez/täz – бърз, бягам, в чувашки ter, монголски tergil,
tergid, халха-монголски teregle, бурятски terjel, tergel, tergede, калмикски tergl – бягам, в
тунгусоманджурски, евенски tirgī – вървя пеш, манджурски čir – бягам в тръст. Също в тюркски
terk, монголски terkei, калмикски terkэ – бърз. (S-AE) B унгарски terel – гоня, е вероятна
българска заемка, или алтайска заемка, родствена с монголските форми Твърде вероятно е
алтайските форми (ако не се касае за ностратическо родство) да са стара индоевропейска заемка.
В основата е тох.(б) tark, tetarku, terk – 1. въртене, завихряне, движение, 2. внезапно, бързо
спиране и обръщане. В санскрит tarku – вретено, иранските езици, tark – въртене, предполага се
че е взаимствано от тохарски. (Ch-DIV) В санскрит tark, tarkay, хетски tarku, латински torquea –
да се обърна. (L-IAIL) Така че независимо от първопроизхода си, думата е от прабългарски език.

-8-
 15. ватра – отнище, ватаралъ – ръжен за разбутване на жарта, също вътръ – ковач,
въторство – ковашки занаят. (СДСЯ,стр.119) Днес думата е почти изчезнала от употреба в
български но се използва широко в сръбски. Етимологията е неизяснена. Заимствана е в сръбски
ватра, руски ватрушка, украински ватра, източночешки (моравски) и словашки vatra, полски
watra, румънски vatray, албански гегски votre, тоски vatrë – огнище, огън. Според Педерсон,
Мейе, Валде, „славянското” ватра, показва най-голямо сходство с древноиндийското átharvā,
авестийското ātar – огън, жрец при олтара на огъня. Според Йокл, славянското ватра е
заимствано от румънски или албански, посредством старобългарски и от него прониква в
останалите славянски езици. На същото мнение е и Скок. (ERHSJ-2,стр.569) Други търсят връзка
със староруското обаштритися - възпаление на кожата, обрив, което е съмнително. (IEE),(МФ-
ЭСРЯ-1,стр.279) Отсъствието на ватра от другите антични езици, също прави съмнителен дако-
дарданския произход на понятието. Явно се касае за прабългарска по произход дума,
разпространила се чрез сатробългарския език. Вероятни етимологии:
а). иранска, от ват-атар – вместилище, ложе на огъня. В санскрит atharvan, *athar,
авестийски āthar, протоиндоирански hathar, согдийски atr, пехлеви atūr, кушанобактрийски
athro, осетински дигорски аrt (мн.ч. ærttæ, ærttitæ), иронски аrt (мн.ч. ærtыtæ), съвр.персийски
āđar, кюркски ar, пущунски or, ягнобски altr, рушански aθēr (athēr), мунджански yūr – огън.
Също в осетински иронски arauыn, arud, дигорски arawun, arud – обгарям. (ВА-С-1,стр.56,57)
Например в хуфски и рушански avārt – пепел, въглени от огнището, а в осетински се открива
сходното ferttiwыn – искри, гори, тлее, бавно горящ огън, жарава и аrtdzæst – аrt – огън и сæst –
око или букв. „око на огъня”, кховарски pherwanu - огнище. Абаев посочва че в осетински се
наблюдава преход от първоначлното *atr, аналог на авестийското aθr (athr) –огън, в art, чрез
репозиция в корена. В хуфски и рушански arφon (artdon) – огнище, букв.зн. „вместилище на
огъня”. Скитското (по-точно сарматско, аланско) име Ιατραγόρας букв.означава „търсач на огъня”
от аланското jatr, осет. art и аланското agor, съв,осет. agur – търся (бълг.диал. гурам – скитам).
(ВС-РХТ),(ВА-С-1,стр.70) Старобългарското ватра вероятното отразява двусъставното
прабългарско *ватаръ, от ватъ, осетинското wat, uat, согдийското wād – ложе, стая, т.е. йатъ –
легло и *атаръ/ятаръ – огън, ват(ат)ар – легло на огъня или огнище, преминало в
славянизираното ватра. Виж английското fireplace – място на огъня, огнище.
б). алтайска произход от чувашкото virt - пожар, vut, vоt – огън, vutăš, vоtăš – дух на
огъня, vučах, vоčах – огнище. Протоалтайската форма Старостин въстановява като *ōt`a`t`,
прототюркски *ōt, в останалите тюркски езици ot/ut/od/uod/hut – огън, също в тюркменски,
киргизки, хакаски, якутски, тувински, южноалтайски, казахски ört, татарски ürt,
карачаевобалкарски örten, турски örtmek, чувашки virt – пожар, в прототунгусоманджурски
*(x)utinŋe, евнски utöŋŋö, евенкски utinŋe – горски пожар, uteri – дим от огън, протомонголски
utaγаn, бурятски utaan, монголски uta – дим от огън, протокорейски *ta, протояпонски *àtà-/*àtù-
– топъл. Аналог на чувашкото virt е тугусоманджурското евентско badara – пожар, манджурското
badar – гори, тлее. (ССТМЯ-1,стр.63). Така че ватра се явява прозиводно на virt, vut, vоt.
Алтайските думи са ностратически паралел на общоиранското atr/art и авестийски aêsma,
ягнобски otištan, кюрдски ateş, пущунски a'taš, талишки otêš, персийски ateš, шугнански o'tix'ak,
гилянски еtêš, язгулемски otašak – огън. (VS-ETD) В дравидски *od, праескимоски *uγu-(t-) –
огън, по-стар бореален евразийски корен *qoṭi, древноегипетски hwt, протосинотибетски *q(w)it -
огън. (S-AE),(ССТМЯ-2,стр.293),(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.133-135)

16. цер – дъб. Старостни посочва протоиндоевропейското *kʷres- дъб, в келтски,

ирландски crann, cruinn – дърво, латински cerrus, немски zerreiche – вид дъб, Quercus ilex,
Quercus cerris. Очевидно се касае и за балканска латински заемка. (IEE)

17. биле – лечебна отвара, лекарство, билки – лечебни треви. От старобългарски думата е
заета в руски былье, украински билля, сръбски биље, биљка, словенски bilje, чешки byli, полски
byle – стръкче, трева. Предложената от Бренекер и Фасмер етимология свързваща думата със
славянското был, быть – да бъда е неприемлива и нелогична. (МФ-ЭСРЯ-1,стр.259),(СРС,стр.39)
Явно имаме неславянска по произход дума! Етимологично решение:
-9-
 а). биле – вид лечебно и ритуално растение (тамариск), в старобългарски был - треви.
(ДИ,М,АД-МРСБЕ,стр.71) Друга вероятност е в основата на биле, билка, да стои аланското
bælga, съвр.осетинското bægъa, в грузински balba – растението тамариск (Tamarix), аланска
заемка в руски балга – гребенщик (тамариск) (Даль). (ВА-С-1,стр.245) Тамарискът е растение с
особено значение за древните иранци, свързано с гадаене и жречески обряди. По-малка
вероятност е да търсим връзка с осетинското bælas/bælasæ – зелено дърво, дърво с голяма корона.
Аналогично е талишкото bêlel – дъб. (VS-ETD) В ирландски bullace – дърво. (EDGL) Абаев го
свързва със санскритското pālaša – листа, в тох.(а) palt, тох.(б) pilta – лист. (ВА-С-1,стр.247) Така
че биле, билка вероятно са свързани с названието на тамариска bælga-билка.
б). билка – гадаене. В тунгусоманджурски, евенкски bilki – врачуване, гадаене, bilkэk –
знахар, гадател, от един произход с древнотюркското bil – мъдрост, bilig – знание. (ССТМЯ-
1,стр.82)

18. чапа, стап – мотика, малка мотичка, щап – тояга (Славейков П. Кървава песен. Изд.
Български писател. София. 1965). (РНДДБЕ) Думата се сямта за турцизъм. В руски се среща чап,
цап, заети от турски, татарски, алтайски тюркски čарkу - мотика (Радлов, Бернекер). В чувашки
çap – удрям, çapkač – инструмент с който се удря, сече. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.85-86) В чагатайски
šapa – малка брадвичка. В случая българското чапа е турцизъм, в турски čapa, татарски čapqy,
узбекски čopqi, уйгурски čapqu, киргизки čapqy, ногайски šapqy, кумикски čapgy, башкирски
sapqy – мотика. Старостин посочва алтайската протоформа *č`ap`a/˜-u,-i/, тюркски *čap,
монголски *čabči – удрям, поразявам, раздробявам. В угрофинските езици, в лапландски čuop'pa,
мордвински ćapa, удмуртски čapki, коми ćapki, унгарски csap - удрям. (VS-ETD),(IEE) За думата
стап, щап виждаме паралел с тох.(а) stop, тох.(б) stow – палка, в древногръцки στυποσ – палка,
така че българските форми по-вероятно са гръцка заемка. (DA-DT-b) В санскрит stаpas,
древнобалтийски stups, немски stock, английски stick – палка, сопа.

19. шепа – длан, старобълг. ф-ма шапа, аналог на славянското гръстъ. (СДСЯ,стр.935) В
санскрит sāphā, протоиндоирански scāapha, авестийски safa, хотаносакски saha, осетински
sæftæg, dzæmby, dzæmbu, žаеmb, пущунски swa, čamba – лапа, копито. (L-IAIL),(VS-ETD) Във
вахански spal, sэpal – лапа на животно, в таджикски sэpal, язгулемски, бартангски sаpal – длан,
лапа, се свързват в авестийското safa и древноиндийското sāphā. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.314)
Индоирански произход на прабългарската дума. Вкл. присъства и в чувашки şupkă, şopkă – длан.
Федотов го извежда от şаp/şup – удрям, което е съмнително! (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.137-138)
Абаев посочва като изходно древноиндийското jambh – захват и неясното по произход
италианско zampa, използвано наред с немското по произход tape – лапа. (ВА-С-1,стр.393)
Твърде възможно е да имаме дума-реликт от Алцековите българи.

20. пита, баница – български печени тестени ястия. За пита, Б.Цонев посочва гръцкото
πήτα – кравай. (БЦ-ИБЕ-2,стр.210) Думата баница в БЕР е обяснена със сърбохърватското
гибаница, явно старобългарската форма е била гъбаница с последваща редукция на „гъ”
(гъбаница – гбаница – баница). Смисловото развитие е от гъна, нагъвам, респ. гибам – свивам,
гъна. Също в сръбски гиб – гънка, гибан – пружина. (БЕР-1,стр.31),(СРС,стр.90) Така че баница
вероятно е форма разпространена в бившите български райони на Източна и Южна Сърбия!
Интересен паралел показва келтското, в ирландски boinneуg, бретонски panis – питка, хляб, в
латински panicum, panis – питка, хляб, в ирландски bannag, шотландски bannock – новогодишна
питка. (EDGL) В староиндийски panasa, фригийски bekos, старовисоконемски bakhan,
староанглийски bakan – хляб. (L-PhED) Така че в случая може да мислим и за контаминация с
някакво название дошло чрез балканския латински, със славянското гибам - свивам.

21. тояга, толjага – клон, дървена палка, диалектно твяга, в старобългарски тоягъ (м.р.),
тояга (ж.р.). В старобългарски тоягъ, толiага (ж.р.) – старобълг.форма на тояга – клон,
дървена палка, диалектно твяга. Думата се смята за прабългарска по произход, съхранена в
старобългарски. От славянските езици, тояга се е срещала единствено в староруски (Житие
- 10 -
Нифонта, Успенский сборник 12 в.), сърбохърватски тоjага, черногорски то`ага. В румънски
toiag е също старобългарска заемака. (БЦ-ИБЕ-2,стр.69),(МФ-ЭСРЯ-4,стр.91) Думата е
ностратическа и има както индоевропейски така и алатйски аналози. Скок разглежда
сърбохърватското tojaga, toljaga, цитирайки Ст.Младенов, като прабългарска „тюркска” дума.
(PS-ERHSJ-2,стр.479)
а). индоевропейски паралели: В пехлеви tāg – клон, ягнобски tayog, шугнански tayōg,
язгулемски tiyog, искашимски, вахански tiyak, осет.дигорски tеlug - тояга. (ИС-ПРС),(VS-
ETD),(ПД-ЕАКБ,стр.131),(ДРС) В бурушаски taγ, taγéśiŋ – тояга, вероятно е източноиранска
заемка. Среща се в скандинавските езици tvege, английски twig, нидерландски twijg, немски zwig
– пръчка, клон.
б). алтайски паралели: В древнотюркски tajaq, тюркменски tajau, башкирски, киргизки,
уйгурски, татарски tajak, турски dajak, чувашки tuja, монголски tajaγ, tajaγa, калмикски tajg,
тунгусоманчжурски tubii, tijэvun, евенкски tuwke, tujэ, tuγu, tuγuček, евенски tiji, негидаски tijэ,
орокски tijō, удегейски tiu, манджурски tjfun, улчийски tuj`e, корейски tip(h), японски tuwai –
тояга, в тюркските езици и подпора. (S-AE),(ССТМЯ-2,стр.176-177,204)
Виждаме че българската дума е идентична както с алтайските, така и с памирсикте форми.
Дали имаме древно алтайско заемане в иранските езици, не може да кажем, предвид и
присъствието на понятието в германските езици, т.е. ностратически корен.

22. пазя – охранявам. Думата е разпространена освен в български, в сърбохърватски,

словенски, украински като paziti/пазити – грижа се гледам, съблюдавам. Заета и в румънски păzî
– пазя. Според БЕР праславянската форма е свързана със значение гледам, производно на
индоевропейският корен *spek - виждам, латински specio – виждам, с последваща метастаза на
сричките, както в албански pashë - видях. Скок посочва че думата има само южнославянско
представяне, цитира мнението на Младенов, макар и да не е много съгласен с него, без да даде
свое обяснение. (PS-ERHSJ-1,стр.626)
Но като цяло произходът на думата не е много ясен. (БЕР-5,стр.11-12) Думата има
интересни индоирански паралели, в санскрит pisaān, pasu, авестийски pāy, протоидноирански
p(e)huson - защита. (L-IAIL) В съвр.персийски paz, pas, pasdar – пазя, пехлеви pāspān - стража.
(ИС-ПРС) В хинди-уруду pās, pāsā – пазя, pāsikhātir – пазач, в белуджи рahrā, кашмшрски
pahara, pāsdār, petarun – пазач, палийски рayāta - защита. (DDSA) В пущунски pаsыnа – пазене,
pāswān – пазач, познато като турцизъм в български, пазвантин, от персийското pazban, pazvand –
пазач. (ВК-ТРТБ,стр.162) Също в тох.(б) pas, pask – осигурявам, охранявям, пазя. (DA-DT-b) В
санскрит pisaān, pasu, протоидноирански p(e)huson - защита. (L-IAIL) Най-вероятно пазя е или
от прабългарски, ирански произход, или е иранска заемка дошла чрез антите.

23. шипка – тясна, тънка летва, шибам – удрям. От славянските езици се среща в руски
като ушиб – рана, ударено място, украински шиба, шибка, словенски šiba, сръбски шиба – прът,
пръчка. Лингвистите смятат че това е старонемска заемка, от старонемското scabo, съвр.немското
scheibe – парче, къс, резен, респ.българската техн.чуждица шайба – гайка. (МФ-ЭСРЯ-4,стр.435)
Според Скок, сърбохърватското šíb, род.п. šiba, е поизводно на глагола шибам – удрям. (PS-
ERHSJ-2,стр.390-391)
Но също в персийски šiba, белуджи šub, талишки šiv, кюрдси şiv, вахански šыр, šэvd,
сариколски x'eyb, хотаносакски kšav – тънка пръчка, удрям, таджикски šapidan, шугнански
šaponār, язгулемски šêpêrag, аналогичнто на българското шибам, в осетински sæv, унгарски seb –
рана, ударено място. В.Абаев смята sæv/seb за осетино-унгарски изоглос. Във вахански šipk,
таджикски, ягнобски šарра, дарвазки šара, древноиндийски kšupa, древноирански xšupaka,
шугнански xufč, xabiz, сариколски xayb, язгулемски xэfč – гъвкава вейка. Произходът на
индоиранските форми също е свързан със шибам – удрям. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.350,337),(ПД-
ЕАКБ,стр.140)
Може да смятаме шибам, за прабългарска дума от ирански произход, заимствана в
посочените славянски езици от старобългарски, а осетино-унгарския паралел вероятно е
възникнал чрез българско посредничество, без да изключвам и исторически доказаните преки
- 11 -
алано-угорски контакти. От същия корен е етруското siwai, хетски suwaait – блъскам, удрям. (ВГ-
ДЕЕ,стр.22)

24. шума – гора. Среща се в сърбохърватски шума, словенски šúmа, старочешки šumа –
гора, в чешки Šumavа - топоним. Според Фасмер се касае за звукоподражателна етимология, от
шум – шумящи листа. (МФ-ЭСРЯ-4,стр.487) Вук Караджич посочва че думата шума - гора е била
разпространена преди всичко в Косово и България. Скок посочва че на запад към Хърватия и
Босна има значение предимно като храсти. По време на Турското робство възниква думата šumag
– беглец, укрил се, напр.: „neka ide u šumu, bježi u šumu” – да избягаш в шумата, аналог. на
нашето „да хванеш гората”. По аналогичен път възниква и много по-късното българско шумкар –
комунистически престъпник, разбойник, бандит, партизанин, в Сърбия са наричани шумац,
(мн.ч.) шумци.
Скок търси връзка с албанското *shem, proshem – храсталак, предвид хърватското значение.
(PS-ERHSJ-2,стр.423)
Но откриваме други етимологични паралели: Може да посочим тохарски и алтайски корени.
В тох.(б) sām, в тох.(а) stam – дърво, гора. (DA-DT-b) В пущунски swadzem – гора. В кховарски
c`um – борова гора. Старостин посочва изходното алтайско *č`ámo˜-e, тюркското *čаm,
монголското *čöme-sü, корейското *čamh, японското *támú-kui – дърво. (S-AE) Особено
интересна податка представлява протоалтайското *siùmu, монголското *sim,
тунгусоманджурското *sum, японското *sùm – трева, ливада, цветя и протоалтайското *š(ià)mì,
тюркското, засвидетелствано само в уйгурски *simek, тунгусоманджурското *šumi(˜č),
корейското *sjэm, японското *sìmà – гора. Уйгурската форма се смята за местна
прототунгусоманджурска заемка - *šumi, *šimu – гора (Martin, Miller 1976, Martin 1996). Също в
древнокитайски shəj, средновековен китайски chiej, тибетски chal, бурушаски *śulú, śuú – гора,
джунгла. (S-AE)
От същият произход със значение трева, е и названието на чувашкия народен празник
Çимĕк, (аналогичен по своята обредност с нашия Еньовден) съвпадащ с лятното слънцестоене.
Според поверието в нощта на Çимĕк, трябвало да се съберат 41 билки и треви, да се сварят и
отварата да се пие, за да бъде човек здрав през годината. Традиционното мнение на Фасмер, че
Çимĕк идвало от руското семь, тъй като съвпадал със седмата неделя след Пасхата (Великдена)
смятам за невярно. Тук става дума за езически народен празник, известен и като „празник на
цъвтежа”, съвпадащ с късно наложената християнска обредност, имащ пряка връзка с билките и
тревите, както и нашия Еньовден. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.119)
По ирония на съдбата, историческата област Шумадия, сърцето на винаги антибългарски
настроената и враждебна нам Сърбия, носи име оставено и от българите, свързано с гористия
характер на терена. Шумадия е историческа област, представляваща хълмистата и гористо-
планинска местност, ограничена от реките Сава и Дунав на север, Велика Морава на изток-
югоизток, Сръбска Морава (сега Западна Морава) на юг и Дрина на запад. Днес Шумадия е
„сърцето на Сърбия”, но в средните векове е неизменна част от І-вата Бълг.д-ва и до 13 в. по-
голямата част от нея влиза във ІІ-та Бълг.д-ва, като е била част от българското етническо
пространство. Западните пътешественици са я наричали Silva Bulgarika – „българската гора”. От
този корен са топонимите Шумен, Шумнатица. Не може да не забележим и ностратическата
общност на алтайския, тохарския и ирански корен, sām, sium, čim – трева, дърво. Явно шума е
прабългарския аналог на славянското гора.

***

Може да разширим списъка със „старосръбските” думи. Ще посочим само някои от тях, тъй
като въпросът е прекалено обширен и изисква обстойно изследване.
През 1895 г. J.Ђорђе-Поповић, посочва думата биба, бибац – пуйка, пуяк, като
употребявана в Поморавието, «особена сръбска дума». Тази „сръбска” дума се среща и в
Хасковско, където биболь е пуяк, също във Врачанско биба, бибка, бибя, бибе – патица, пате.
Скок посочва още bibac, bipca – пуяк (Босна), в хърватски bibati (se) – върви като патица,
- 12 -
словашки bibic – птицата чинка. Среща се в албански biban, bibe и румънски bibilică – пуяк,
пуйка. Според Скок етимологията на названието е неизяснена. (PS-ERHSJ-1,стр.144-145)
Също в румънски babita, babosa, baboasa - пеликан. Турското диалектно (Източна Тракия)
biba – пате, се смята за българска заемка. Думата няма ясна етимология и се смята за
звукоподръжателна. (БЕР-1,стр.45),(НГ-Р-1,стр.40) Една твърде интересна българска,
неславянска дума.
Ст.Младенов посочва като най-близък паралел литовското bibus – penis (виж ирландското
bal, древногръцкото φαλοσ, фригийското bambalon, румънското pula – penis, в немски, хесенски
bulle – vulva, bille – penis). Според автора етимологията на биба показвала тенденцията
названията на мъжкия полов орган да се приравняват с названията на птици и дава пример с
общославянското коуръ – петел и българското название на пениса, както патка – птица и патка
– пенис. (СМ-ИС,стр.85-86) Патка – пенис може да се изведе, по съвсем друг начин, като аналог
на други индоевропейски думи като в келтски pitus, botus, индоирански, тохарски pas, вахански
раţ – penis, така че аналогията на Ст.Младенов е изцяло изкуствена и съмнителна, тъй като не се
потвърждава и съпоставката коуръ – петел/пенис!.(вж. иранската етим. на кур – penis)
Смятам че точен отговор на въпроса дава осетинското иронско babiš, дигорско babuz –
патица, пате, домашна патица. Очевидно се касае за прабългарска дума имаща свой осетински
аналог. Осетинското babiš се смята за кавказка, или „тюркска” заемка, насложана с иранското
*bat(a) - патица, в адъгски и кабардински bаppuš, абхазки babыš, ингушки boabašk – патица. В
балкарски babыš, кумикски babiš, калмикски babiš – патица. Според Абаев балкарското понятие е
в основата на осетинските и останалите кавказки форми, което смятам за доста съмнително, при
липса на такъв тюркски корен. (ВА-С-1,стр.230) Но фактите показват възможен обратен път на
проникване, от осетински (алански) към адъгски и ингушки. При мунджанците babuwa –
водоплаваща птица, пеликан (Грюнберг. Мунджанский язык,стр.289). В пущунски една от
водните птици се нарича babagu. (ДН-НДбНП-КБЦ-К,19.05-20.05.2005) Във вахански и
таджикски batbat, кховарски bātbat, bālbat – патица. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.96) Възможно е
първоначалната форма да е била ba(t)biš с последващо изпадане на «t»? Като втора възможност
може да се мисли за древна синокавказка заемка, в енисейските езици, протоформа *poja/*phoja,
в кетски hoja, югски foja, тибетски bja, лезгински paīa – дива патица. (SE) Така че бибе, биба,
бабуш са от възможен източноирански, или синокавказки поризход, а в български са донесени от
прабългарите! Първоначалното значение е патица, тъй като пуйката идва от Америка и е била
непозната в Евразия.
Друга такава дума е brk (брк) – мустак, аналогично на българското бърк – мустак, бърки,
бурки - мустаци. В БЕР не е дадена ясна етимология на думата. Посочва се сръбското брк –
раздвоена брада, словенското brk – брада, косми на брадата и много по-далечните в чешки brk –
крило на птица, украински боркати – подрязвам перата на крилата на птица, руски борк –
подрязано перо, полски bark – рамо, кобилица, немски Borse – четина, и се извежда
праславянското *brkъ – нещо остро. (БЕР-1,стр.102) Скок посочва че думата брк – мустак е
записана от Вук Караджич в говорите от Косово. Той смята че подобно значение – мустак има
единствено в сръбския език и обяснява думата като метафора, от по-далечните славянски
аналогии – подрязвам, стърча. (PS-ERHSJ-1,стр.212-213)
Очевидно е че българската дума със заемането и в сръбски и словенски и различна по
смисъл, отколкто останалите славянски примери. Още повече че Фасмер свързва глагола
боркать/буркать с вдигам шум, бръмча, хвърлям. (МФ-ЭСРЯ-1,стр.245) П.Добрев предполага че
думата е прабългарска по произход и посочва връзка с пущуннското bret – мустак. (ПД-
ЕАКБ,стр.71) Наистина думата има представяне в иранските езици, в пущунски brētuna,
персийски, таджикски, шугнански burut, язгулемски beret, сариколски bъrъt, вахански bэrъt,
бартангски, рушански bеrut, мунджански bret – мустаци. Но всички те завършват на „т” а не на
„к” като българскта форма. Освен това всички ирански форми се смятат за заемки от тюркското
*burut – мустак. (VS-ETD),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.110) Така че не може да смятаме думата за иранска!
Тя е алтайска но не тюркска по произход. Общоалтайски корен *burdV – брада, в тюркските
езици *burut/murt, murut – мустаци, думата е позната и в чувашки като pаjărkа, pаrkа – снопче,

- 13 -
къдрица, но според Федотов етимологията и е неясна, той търси паралел с коми parga – пух и
руското парга – пърхот, което не е удачно. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.378)
В монголски burdži, халха-монголски burdžgar, бурятски burdžagar, калмикски burzэγэr,
burcэgr, ородски burdžugъur – къдряв, къдри, в тунгусоманджурски, евенкски budžir, евенски
buduruka, манджурски budžiri – къдряв, ТМ-формите се смятата за монголска заемка. (ССТМЯ-
1,стр.103) В ТМ-езиците също протоформа *burgakta, нанайски bogъaqta/bodžaqta, орокски
bodžaqta, улчийски bodžaqta, евенкски gurgakta, евенски gurgъt, удегейски guakta, солонски
guggakta, gurgakta – мустаци, брада. Формите с начално „г” са се получили чрез асимилация на
„б” - *burga-kta > *gurga-kta. (S-AE),(ССТМЯ-1,стр.1,стр.173) Аналогична е старобълг.дума
бръчъхъ – къдрици! Диал.форма бърк, е производна на същия корен, както и аналогичната
чувашка форма pаjărkа, pаrkа – къдрица, като българската и чувашката форми се доближават
повече до монголските и прототунгусоманджурската отколкото до тюркската! (Бел.Ж.В.:
Ностратически паралели по Старостин, с индоевропейското, авестийско brwat, в санскрит bhrāh, bhria,
древномакедонски abroutes, тохарски p.rwan, perwam, староанглийски brie, brif, литовски bruweis, общославянски
*brъwъ – вежди, и в немски Bart, английски beard, холандски baard, литовски barda, bârzda, старопруски bordus,
славвянското борода/brda, латински barba – брада, старосаксонски bursta – четина, също паралел с картвелското
burdgъa – пух, пера, дравидското *purg(u) – телесно окосмямане).
Трета такава дума е бърдо, в сръбски брдо – височина, хълм. Според Скок имаме
балтославянска дума, като изходното значение е съхранено в балтийското, литовско birde – стан,
кросно, докато значението хълм се е развило само в южнославянските езици, въпреки че и тук
значението стан, кросно се е съхранило, напр. в Косово brdilo и в български бръдило – част от
стана, заето и в румънски brоglă.
От брдо (бърдо) прозилиза и brce – издигнтато място в центъра на селото (Косово, Босна).
(PS-ERHSJ-1,стр.204-205)
Думата бърдо, бърчина – планинско било, е старобългарска, заета в староруски бръдо,
украински бердо, сръбски – брдо, словенски bŕdo, чешки, словашки brdo, полски bardo, заета е
също в румънски bîrglă, унгарски borda – планинска височина, хълм. Също в староруски от
старобългарски бра чина – укрепление. (СДСЯ,стр.51,53),(БЦ-ИБЕ-2,стр.40,167) Фасмер
свързва бёрдо, бърдо със славянското бедро, което показва родство с балтийското birde – част от
тъкачен стан. Но по-нататъчното прерастване към планинска височина, според Бернекер,
Траутман, си остава неясно. Предложената връзка с германското *bord/*bort – край, граница,
също не се приема. В немски, холандски barg, английски barrow, в скандинавските езици bөrgr –
хълм. (МФ-ЭСРЯ-1,стр.152) Старостин въстановява индоевропейската протоформа *bhrd- хълм.
(IEE) А това ни дава основание да мислим за старобългарски и древнобългарски (ирански)
произход на понятието. В древноиндийски brha, авестийски bэrэzant, согдийски βrzγy (brzaka),
пехлеви borz, осетински иронски, дигорски bærzоnd, bærz, кюрдски ber, пущунски bar, bārīk,
персийски bar, färaz, гилянски fêrz, белуджи bwrz, кашмирски buthörü, язгулемски vêrez,
сариколски bewr, искашимски vraza, vыrоzо, вахански vэrz, шугнански vraz, мунджански valgha,
ягнобски bardoš – висок, височина, в нуристански bâd'o – дълъг, висок, планина, връх. В
кховарски phur – планински връх, кюрдски berd, персийски bärd – камък, скала. (ИС,К-
ЭСВЯ,стр.385),(ИРС),(ДРС),(VS-ETD),(IED) В белуджи bhara – висока пясъчна дюня в
пустинята, бархан, персийски bādriya – покрив. Особено ягнобското bardoš – висок, е аналогично
на бърдо, а формата бърчина показва недвусмислен паралел с осетинското bærzоnd, сравни
корените *бърч-/бæрз- и осетинското barz – хълм, височина, могила и особено с иронското bыrc,
дигорското burcæ – стръмнина, склон. (ВА-С-1,стр.238,282) Явно се е получило наслагване на
две думи със сходно звучене но различно знабчение, прабългарското бърдо, бърч(ина) –
височина и славянското брдло – част от тъкачния стан, за което Скок посочва като аналози
келтското brynn, скандинавското bratt – щанги, греди.
Една от често употребяваните думи в сръбския език е врл, врло – много, черезмерно,
крайно. Скок я определя като експресивна метафора и я свързва с българското хвърлям, което
било от румънски произход, заето от румънското azvìrli – „baciti” хвърлям. (PS-ERHSJ-2,стр.628-
629) Всъщност имаме старобългарска дума врълъ – силен, извирати с - издигам се (повест за
Варлам и Йасаф, 15 в.). (СДСЯ,стр.82),(БЕР-1,стр.151) В съвр.български върло – много, много
силно, върл – краен, рязък, радикален, виря, навирвам – издигам, изправям. Думата е широко
- 14 -
използвана от съседните сърби, но е изконно българска, неславянска по произход. В БЕР са
посочени паралелите със сръбски и с арумънски virlu – буен, без да е разгледан произхода на
думата. (БЕР-1,стр.211) Аналогично в чувашки virlĕ (vir връх + -lĕ) остър, боен, стремителен,
здрав, силен, заето в марийски virlы, virlы šаmаk - тежко, страшно, неприятно, подтискащо
чувство, категорична дума. В чувашки virlĕ sămах – тежка дума, свършен факт, дума която на две
не става, ясно и категорично, безприкословно (Федотов). Произлиза от корена *vir -
връх. Производни форми: virеllе – към върха, в планината, срещу течението: şŭş-puş virllе trраtь,
вир-ял – горен чуваш (жител на Горна Чувашия). Тюркски съответствия: турски, киргиски,
чагатаиски ör - високо място, възвишение, алтайски тюркски: телеутски, лебедински örö горна
част, към върха, казахски, тобларски ür – височина, възвишение (Радлов). Откриваме аналогично
в тох.(б) orotstse, в тох.(а) aryu – голям, висок, велик, славен, orotstse walo – велик цар (епитет на
Канишка в будистките текстове). Д.Адамс го свързва с протоиндоевропейското horeh, hor –
голям, силен, висок. Мелхерт смята че прототохарската форма е била uru, с общ корен с хетското
aru, лидийското, лувийското uru – голям, висок, палайското arahai, arahant – издигнат, достоен
(тохаро-тюркски изоглос). вероятно коренът е древен ностратически. Също така ясно е че в
прабългарски е съществувала дума *виръ/уръ, аналогична на чувашката, със значение връх,
висок, издигнат. От този корен освен върло, в български имаме върлина – дълъг, висок прът,
(х)върлям (диал.ф-ми фърлям, фъргам, въргам)– предавам движение на даден предмет на горе и
на далече, (х)върчи, (х)върка – лети, виря – изправям, издигам, виро(глав) – непокорен, с
изправена глава, върга – връх, вр.Върга в Родопите. В чувашки vărăn – подхвърлям, věrlěk –
дълъг, кол. (МФ-ЭСЧЯ-1,стр.108,109,118,119) Точен осетински аналог откриваме в понятието
wæl/wælæ (uæl/uælæ) – връх, висок, издигнат, висш. Абаев го извежда директно от праиранското
*upari – висок, връх, висш, с преход на „p-w” (в съвр.осет.u) и „r-l”, т.е. upari-uwar(i)-war(l)-
wær(l)-wæl-uæl. Прабългарското въръ отразявя по-ранната сармато-аланска форма, в момента на
прехода „r-l”, фиксиран във формата вър(л). В древноиндийски vars·ma, хотаносакски virē, vīra,
язгулемски vêrez, гилянски fêrz, вахански var, мунджански vāriy, йидга voru, кюрдски гурани war,
кюрдски заза var – високо, връх, над, предел. В мордвински vara, коми varga – висок, височина,
според Абаев е от ирански произход (вероятно заемането е станало през чувашки). В авестийски
upairi, пехлеви apar, awar, war, ul, персийски диал. wir, ul, съвр.персийски avar, abar, bar –
високо, връх. (ВА-С-4,стр.71-72)
Интересна дума е и сръбското туњав – глупав. (СРС,стр.951) Тя е аналог на
старобългарското туне, тоунь, тоун – напразно, превод на гръцкото δωρεών (Клоц.пс.,
Супр.сб.). (ДИ,М,АД-МРСБЕ,стр.429) Думата е заета освен в сръбски туњав – глупав, руски
туне, белоруски тунны, словенски stunjа, източнословашки tuni, полски-силезийски tuni, горно-,
долнолужицки tuni – напразно, даром, лъжливо, даром, в руски (откъдето по-късно се върнало в
български) тунеядец – паразит, в староруски тоуньба - подарък. Срещала се е като диал.дума в
Македония – туна-беда (Шапкарев). (БЦ-ИБЕ-1,стр.106),(СДСЯ,стр.739),(СРС,стр.951) Според
Фасмер етимологията на думата е неизвестна. Предлаганите връзка с латинското tenuis – тънък
(Горяев), или като производно на *tu nа „вот, на” ето така (Вайян) са отхвърлени. (МФ-ЭСРЯ-
4,стр.121) Думата вероятно е от прабългарски произход. Аналогиччно в чувашки tun, tunnă –
отказвам, отричам се, tunsăх - скука. Открива се в чагатайски, киригизки, казахски, турски,
башкирски tan, тюркменски, азърбайджански dēn – отричам. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.248) В
протоалтайски t`ème˜o – рядко, оскъдно, монголски tanhaj – разпуснат, безпорядъчен,
тунгусоманджурски *temu, евенкски tomokūn – напразно, корейски tīmul – рядко, старояпонски
tomo-si – оскъден. (S-AE) Предвид доста западното и проникване, можем да мислим и за аварско
преносителство?
И до днес сърбите използват думата тумач – преводач, коментатор, тълкувател, аналог на
старобългарското тълмач – преводач, пратеник, тлъковати, тлъкъ – ήρμηνες (Супр.сб.),
тълмеж, тълмя, тълкувам – вниквам в смисъла, обяснявам. (СИ-РРОД,стр.517) Думата е заета
в староруски тълкар – преводач, руски толк, толковати, в литовски tulkas, латвийски tulks,
естонски tulk – обяснявам, тълкувам, превеждам. (СДСЯ,стр.863) Фасмер я свързва с толмач –
преводач. Също в среднодолнонемски tolk, староскандинавски tulkr, холандски tolk, английски
tale – разказвам, talk – разговор, норвежки tal, фризки tale, немски zahl, нидерландски taal –
- 15 -
говоря, разказвам. Твърде вероятно старобългарската дума да е с прабългарски произход. В
осетински дигорски tælæn – мечта, блян, дума с неясна етимология. (ВА-С-3,стр.255) Аналогично
в чувашки tĕlĕk – сън, заето в марийски като tыlnäš – мечта. Свързва се с древнотюркското tül, tüš
– сън, съновидение. (МФ-ЭСЧЯ-2,стр.214,215),(ДТС(t),стр.596,599,600) Като произход тълкувам
се свързва с тълмач. Заимствана в унгарски и се счита за българизъм – tolmaćs. (БЦ-ИБЕ-
2,стр.174) В староруски тълмачь, толмач (16-17 в., Сказание об Мамаевском побоище),
хърватско (глаголическо) тльмачь, сръбски тумач, словенски tolmač, чешки tlumač, словашки
tlmač, полски tłumacz, горнолужицки tоłmаč – пратеник, преводач, последното е заемка от полски.
От някой западнославянски език или унгарски, понятието попада в средновисоконемски
tolmetsche, нововисоконемски Dolmetsch – преводач. (МФ-ЭСРЯ-4,стр.72) Има и точен осетински
иронски tælmac, дигорски tælmaci и чувашки аналог, tolmač – пратеник, преводач. Заето в
кавказките езици, чеченски talmaž, ингушки talmač, убихски tеlmaž, кабардински tэlmэš, лакски
dilmač – преводач. (ВА-С-3,стр.258) Смята се че произлизат от куманското tylmač, казахското
tilmäš, телеутско-алтайското tilmäč, турското dilmač, уйгурското tilmäži – пратеник, преводач
(Радлов). Според Скок tumač/to(l}mač е остатък от езика на аварите. (PS-ERHSJ-2,стр.521-522)
Други учени търсят произхода на думата в индоарийския митаннийски език, където talami –
преводач (Клюге-Геьотце, Юркянкалио). Натъкваме се на древен ностратически корен. В тох.(б)
t.laikantsa – предяветел, в тох. (а) tāl – да бъде. (DA-DT-b) В ягнобски taloš, шугнански talōs -
искам. (VS-ETD) Във вахански talwal – беседа, разговор, таджикски talowat – ясно и високо
четене, шугнански-баджовист, таджикски talwasa, персийски, таджикски talwоsa, пущунски
talwasa, talwalа – вълнение, очакване. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.354) Сходно до тохаро-памирските
примери е киргизкото talaš – спор, talap – искане, потребност. Менгес смята че първоизточника е
тюркски, от *til – език. Старостин посочва общоалтайското ti`ula, тюркското t`lda, монголското
tula, тунгусоманджурското tul – разсъждавам, говоря. В тунгусоманджурски tэlъu – разказвам. (S-
AE),(ССТМЯ,стр.180) Като цяло може да кажем дали имаме древна алтайска заемка, достигнала
с аланите и прабългарите до европейските езици, по-късна куманска дума, или независимо
развитие на ностратическия корен *tāl-, имаш съответното развитие и в алтайските езици.
Също разпространена сръбска дума е турити, турати, turati (se), túram, аналогична на
българското турям – слагам, поставям да стои, в сръбски означава и хвърлям. В български това
значение има формата разтурям – развалям, разхвърлям, която се среща в Косово rastur, rasturа,
rasturač – разтурвач. Скок смята че думата е праславянска но с ограничено представяне в
южнославянските и източнославянските езици, като цяло етимологията не е много ясна. (PS-
ERHSJ-2,стр.525) Смятам че се касае за прабългарска дума производна на алтайския глагол
*tor/*tur - поставям, слагам, подпирам, стоя. В чувашки tăr (произнася се като tъur), татарски,
башкирски tor, в останалите тюркски езици dur/tur – стоя, полагам, слагам, намирам се в
пространството, в тунгусоманджурски tirэ – подпирам, стоя върху нещо, притискам и по-точното
евенкско, евенско, удегейско, солонско tiru – възглавница, заето и в унгарски terhes –
възглавница. (S-AE),(МФ-ЭСЧЯ-2,стр.194-195) Интересен паралел откриваме и в монголски,
където taraah/tarah означава разпръсквам, разхвърлям, taruu – разхвърлян, разпилян.
(РМРС,стр.802)
През 80-те год. на 19 в. известният сръбски езиковед Даничич, посочва че в
новопридобитите „сръбски” земи в Поморавието се използва странната „южносръбска” дума
комай (комаj), комай чи – като че ли, защото. Става дума за специфична българска дума,
разпространена в цялата българска езикова област. Според БЕР етимологията не е ясна.
Посочени са евентуални връзки с тюркското komaki – може би, румънското camai – повече,
съвсем, и съвсем некоректен пример със „сърбохърватското” komaj (комаj). (БЕР-2,стр.566)
Комай има аналози в осетински cæmæj – защо, защо така, cæmæ – ами, така. Връзката
комай – цæмæй е очевидна, а думата е от прабългарски произход.
Тихомир Павлов е записал една интересна дума от езика на тимошките българи куряк –
вълк, българска диалектна дума от Тимошко, с.Равна, по време на българското управление: 1915-
18 г. (ТП-БМТ,стр.88) Скок посочва kurjak – вълк, като дума записана в речника на Вук
Караджич, разпространене в Срем и Дубровник. Обяснява е като унгарска заемка kurya – вълк и
посочва сходното юкагирско korie - вълк. (PS-ERHSJ-1,стр.243) В манси xar, хантски kъar,
- 16 -
унгарски here, коми kыr, фински koira, естонски koer, вепски koir, вотякски koirа, селкупски
kanaira, kanэjra – мъжко куче. (VS-ETD) Показва също паралели със санскрит kur, kukkura,
кховарски kuri – куче, пракрит kaĺāra, karák, пущунски karāl, kharatt, дари karār – вълк. Имаме
древен урало-индоирански езиков контакт. В случая обаче по-вероятно е българската форма да е
по-стара унгарска или сръбска заемка.
В сръбски са навлезли и някои термини свързани с родството, баjа, бача – обръщение към
по-старши по възраст, чича (čiča) – чичо, аналог на славянското стрико, пашеног – баджанак.
(СРС,стр.26)
Баjа, бача е аналог на българските бай, байно, бачо – чичо, почетно обръщение към по-
възрастен. В БЕР е обяснена като производна на брат. (БЕР-1,стр.37) Във вахански bakšt – чичо,
вуйчо. (ЙС,К-ЭСВЯ,стр.92) В пущунски bako, хуфски, рушански bačo – бате, обръщение към по-
голям брат. (ВС-РХТ) В йидга bai, мунджански bōy, вахански beč, beči, искашимски bъči – чичо,
брат на бащата. (IED),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.106) Във вахански baj – голям, согдийски b`y (bāī)
означава по-стар, в дардските езици baj – хубав. (ИС,К-ЭСВЯ,стр.91) В индийския диалект
маратхи bhāî – почетно обръщение към брат, приятел, кашмирски bāye, bāyō, bāyien, хинди-
урду bāňh – по-голям брат. Сравни с идентичните български байо, байно.
В чувашки piččе – старши брат, чичо. Предложената етимология с тюркското bäg – княз,
аристократ е невярна защото самата тюркска дума е сравнително късна согдийска заемка! (МФ-
ЭСЧЯ-1,стр.439) Предвид специфичността на тези български думи, прабългарският им, ирански
произход е много по-вероятен.
Чича е аналог на българското чичо – брат на бащата, или обръщение към по-възрастен
човек. Скок посочва čiča – стрико, чичо, като дума записана от Вук Караджич в Косово. В
Сърбия и Хърватия се използва ciko, а във Воеводина kika. Според Скок думата е „балкански
турцизъм” (fife – „tetak” - чичо) разпространен и в България. (PS-ERHSJ-1,стр.321) Според
Ст.Младенов, думата чичо е прабългарска „тюркска” дума. той я свързва със съвр.индийско
(хинди) čača – чичо, kaka - вуйчо и чагатайското ciča – леля. (СМ-ИБЕ,стр.189-190) Други
примери са в персийски kākā - чичо, в непалски kāko – по-голям брат, kāncho – по-малък брат,
кашмирски caca – вуйчо, чичо (брат на бащата). (DDSA) Но най-голяма близост дават
угрофинските езици, протоформата *ćečä, във фински setä, естонски sedi, лапландски čäcce,
мордвински čiče, марийски čэčэ, ćüćö, čüčö, удмурски čuž, čečeī, tšetšeî, коми čož, манси šäš, sasiγ,
ненцки tide, нганасански titid́a, селкупски citca, cica, četčeka, četšeka, юкагирски čača, t'at'a –
чичо, също в манси s'os, хантски sis, унгарски csösz, удмурски čužmurt, коми čož, марийски čüčü,
лапландски citca, фински setä, мордвински tšitše – възраст. (VS-ETD) Има и алтайски паралели,
но те са смислово и звуково по-далечни, в старотюркски eči – по-голям брат, чичо, в турски adzu,
edze – по-стар човек, татарски azîj, эzi – старец, баща, уйгурски ača – леля, саръуйгурски ača –
старец, баща, казахски adza, шорски ača - чичо, чувашки aźa, якутски, долгански ehe – баща,
тувински ača, тофларски aš'a, adza, киргизки ačaj, adza – старец, баща, кумикски ečiw – леля,
старокорейски àčami - леля, àčàpi – чичо. По-близко е монголското (Вътр.Монголия) šušu – по-
малък брат на бащата, čuču – връстник, čoči – сват. (АР-МГВМ,стр.161,155),(S-AE) Също
ностратически паралел с дравидското *ádz – дядо и баба, ескимоското *acaγ, юпското (ескимоси
в Аляска) acak, ätcaq* - леля. (UE) Българското чичо показва най-вече угрофински паралел, което
показва че се касае за прабългарска дума, но не от тюркски произход, тъй като в алтайските
форми, изключая монголските, липсва началното „ч”. По подобен начин възниква руското
диалектно чача – леля, използвано в Камчатка, като заемка от местното čаčа – леля (Фасмер).
(МФ-ЭСРЯ- 4,стр.320)
Пашеног, pašānac (Славония), pašenac (Черна Гора, Босна и Херцеговина) – баджанаг,
пашанац – племеник, са интересни думи, аналогични на старобългарското пашеногъ.
(СРС,стр.588-589) Скок цитира мнението на Ст.Младенов че това е „прабългарска” дума, но
изразява съмнение, тъй като била разпространена доста по-западно от България и смята че е
езиков остатък от аварите. (PS-ERHSJ-1,стр.617-618)
Българската наука смята че пашаногъ е една от „тюркските” думи, останали от езика на
прабългарите, а баджанак е по-късния османотурски аналог. От старобългарски заета в
сърбохърватски и словенски pašenog – баджанак. (БЕР-5,стр.116) Старостин въстановява
- 17 -
изходната алтайска форма *p-/*bā́č`V˜, прототюркски *bāča, в тюркските езици, в уйгурски
badža, чагатайски badžinak, тюркменски, казахски ba`ča, узбекски bоdža, турски bačanak,
гагаузки badžanaq, азърбайджански badžanag, карачаевобалкарски, тувински, киргизки bač'a,
татарски, хакаски pača, padža, южноалтайски bada, чувашки puşana – брат на сестрата. (VS-ETD)
От чувашки е заето в марийски posana, pasana, удмуртски buseno, мордвински bazja – баджанак.
(МФ-ЭСЧЯ-1,стр.453) В тюркменски, турски, азърбайджански badžī, хакаски pidže, кумикски
badžiw – старша сестра, от което произлиза bаdžа, bаčа – мъж на старшата сестра и умалителния
суфикс -nаk.
От тюркските езици имаме заемане в монголски badža, калмикски baz, халха-монголски
badz, бурятски baz, ордоски badža – баджанак и със значение момиче, в протомонголски *bača-
gan, халха-монголски bacgan, бурятски basagan – момиче (респ.дъщеря). От монголски е заето в
манджурски като baša – младша сестра и в евенкски badža - баджанак. (S-AE),(ССТМЯ-
1,стр.78,63)
Най-вероятно се касае за двусъставна дума, първата част е аналогична на монголското
*bača-gan, манджурското baša, респ. несъхр.чувашко puşa – момиче(?), сестра, а втората част не
умалителен суфикс, а производно на едно друго алтайско понятие, в тюркските езици *ini –
младши брат, тунгусоманджурски, евенкски inan – девер, евенски inъn, орокски ina – племеник,
нанайски inã – зет, средновековен корейски ana – младши брат, японски ani – старши брат. (S-
AE) Така че пашеног/puşana вероятно означава най-общо зет, мъж на сестрата, респ. брат,
побратим.
Според Фасмер именно това понятие стои в основата на етнонима печенеги, в унгарски
besenyő. (МФ-ЭСРЯ-3,стр.255) Предивд факта че първоначално племената паси, пасики, пасиани,
пацинаки, пачанаки, по-късното печенеги, са източни иранци, може да посочим в пехлеви
откриваме pēshanīg – родственик, от pēsh – чело, глава, начало, т.е. от едни род (вж.аналог.бълг.
влака – род). (ИС-ПРС) Значението на етнонима е сродници, аналогично на кангари, хони, хиони,
означаващо същото, в дигорски хеuоn, иронски xion – близък роднина, родственик, земляк,
сродник. (ДРС),(ИРС) Това показва че пашеногъ може да има и източноирански произход, със
значение сродник.
И ще завършим с една твърде употребявана и от българи и от сърби, нецензурна дума,
название на мъжкия полов член – кур. В сръбски kurac, род.п. kurca, в Косово kurište, kurcòvina,
kúronja – пенис, хърватски kurac, заето и в словенски kurac, kurec, kurc, Скок ги обяснява като
производни на общославянското кур/кура – петел/кокошка. (PS-ERHSJ-1,стр.240-241)
Ст.Младенов дава примери с руски курок, полски kurok – негоден петел, кокошкоподобен, в
български курек – кастриран петел или друго мъжко животно, мъж с един тестис, полово негоден
(вероятно от кура – кокошка, кокошкоподобен). (СМ-ИС,стр.67) Според БЕР кур е производно на
старобългарското коуръ – петел и се явява табуирано название на пениса. (БЕР-3,стр.142-143) Но
ако беше така, би трябвало да очакваме общославянско представителство на думата и в
значението и пенис, а такова няма. Явно че то е характерно за южнославянските езици, най-вече
български, сръбски, после заето в хърватски и словенски и албански kar – пенис.
Schrader, Niederle, Meillet издигат хипотезата че „праславянското” kurz – пенис е от ирански
произход. В миналото и у нас, също е бил повдиган въпроса за евентуален ирански произход на
даденото понятие (Известия на Народния етнографски музей ІV-1924 г. кн.1-2, стр.33-36), но са
отхвърлени от Ст.Младенов който го смята за славянско понятие производно на коуръ – петел.
(ВГ-БЕО,стр.6)
Индоирански паралели: В санскрит gŗdaā, протоиндоирански grda, авестийски gārād,
хотаносакски kūra, kūraka, съвр.персийски kēr, таджикски kir, пущунски ghīrrn, кюрдски сорани
kêr, кюрдски курманджи kîr, xirr, белуджи kīr, γеr (kher), ker, вахански, сариколски γur (khur),
сангличи, язгулемски γor (khоr), кашмирски kir, kēr, kutsürü, урду kīr, ker, хинди katrā, непалски
*kãro, цигански kar, kanro, - пенис, персисйки, шугнански, рушански γur (khur) - тестиси. (L-
IAIL),(ИС,К-ЭСВЯ,стр.183) В персийски khurosa, khurosak - lingula vulvæ при жената, препуциум
при мъжа, кюрдски kîr, означава още екстаз, удоволствие, оргазъм. (DDSA) В пехлеви kurrak,
персийски kurrah – мъжко животно, жребче, осетински kыur/kur – бик за разплод, кюрдски kuvr,
kur – син, момче, рушански kūr – мъж (Бейли). (ВА-С-1,стр.531,608) В осетински пенис е džыl,
- 18 -
произлизащо от по-старото иронско gыl, gil, а в дигорски се е запазила старата форма – gеl. Като
се има под внимание, правилото че в осетински в протоиранските думи, звука „к” преминава в в
осетински като „г”, а „р” – като „л”, то gыl, gil, gеl отразява по-старото kыr/kir/kēr. Откриваме
също, сходни санскритски аналози gula, golaka и персийски сhal, chillā, – пенис. В келтски
(корнуелски) kalgh, литовски kakale – пенис (вж.бълг. какаляшка – кочан и старобълг. кочанъ -
пенис), санскрит khallaĥ, хинди-урду khalā - препуциум. Дори в лапландски karras е едно от
названията на пениса. (UE)
Виж също българската диалектна дума кърлуване – coitus при домашни птици, петел и
кокошка. А във Врачанско керлувам означава подигравам се с някого (аналог по значение е съвр.
„ебавам се” с някого, т.е. подигравам му се). (ХХ-РГРВ-БД-ІХ,стр.265) Обяснението на БЕР, е че
произлизало от люлея се, в диал.форма кърлям, кърлюшкам, кърбалям, кърляшка, карбалка –
люлка, но го смятам за невярно. (БЕР-3,стр.210-211) В кър-луване и кер-лувам, откриваме
изходния индоирански корен *kar-/*kыr/*ker- penis. В унгарски kúrás – полов акт, вероятно също
е българска заемка.
Така че може да мислим кур за дума донесена от прабългарите (особено с идентичните
хотаносакска, ваханска, сариколска форми), а впоследствие е станало наслагването
(контаминацията) със славянското название на петела.

***
Както виждаме от този анализ, т.нар. „старосръбски” думи представляват български заемки
и „прабългаризми” които пък показват ирански, алански, тохарски, чувашки и урало-алтайски
паралели. Всъщност със своето развитие, сръбската държава на Неманичите, поглъща голяма
част средновековно българско население, в Срем, Шумадия, Косово. В годините на Турското
робство и възстановяването на Сръбската Печка патриаршия, то се подлага на окончателна
сърбизация. По-късно през 19 в. Новосъздаденото Сръбско княжество, отличаващо се с голяма
агресивност и асимилаторска стръв, поглъща 25 000 кв.км български земи по долината на
р.Велика и Българска Морава, в Ресавската, Тимошката и Нишката област, а населението му в
следващите десетилетия се сърбизира, но със своите диалектни думи обогатява сръбския език
(т.нар. „екзотично южносръбско наречие” на проф.Белич, или Косово-Тимошкото, Северно- и
Централно-Македонско българско наречие). Това и обяснява странните „старосръбски” думи
с ирански и алтайски паралели.
***

- 19 -
- 20 -
 Използвана литература:

(АП-ЭСРЯ-1) – А. Преображенский. Этимологический словарь русского языка, Т-1 (А-О).

М. 1910-14 г.
(АС-СНА) - Славянское населения в Албании. А.М.Селишчев. С.1981 г. (фототипно
издание, по изданието от 1931г.)
(АР-МГВМ) - А.Д.Руднев. Матерiалы по говорамъ Восточной Монголiи. С-Петербургъ,
1911 г. Уеб-сайт: “Monumenta Altaica” - http://altaica.ru/Articles/rudnev.htm
(БЕР-1) - Български етимологичен речник. Том – 1 (А -З), под редакцията на Вл.Георгиев. С.
1971 г.: http://www.kroraina.com/knigi/ber_1/index.html
(БЕР-2) - Български етимологичен речник. Том – 2 (И-Крепя), под редакцията на
Вл.Георгиев. С. 1979 г.: http://www.kroraina.com/knigi/ber_2/index.html
(БЕР-3) - Български етимологичен речник. Том – 3 (Крес-Минго), под редакцията на
Вл.Георгиев. С. 1986 г.: http://www.kroraina.com/knigi/ber_3/index.html
(БЕР-5) - Български етимологичен речник. Том – 5 (Падеж-Пуска), под редакцията на
Ив.Дуриданов. С- 1999 г.: http://www.kroraina.com/knigi/ber_5/index.html
(БЦ-ИБЕ-1) – История на българския език. Том – 1. Беньо Цонев. С.1919 г.
(БЦ-ИБЕ-2) – История на българския език. Том – 2. Беньо Цонев. С.1984 г. (фототипно
издание)
(ВА-С-1) - В.И.Абаев. ИСТОРИКО-ЭТИМОЛОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ ОСЕТИНСКОГО
ЯЗЫКА. Том I. А-К'. Издательство Академии наук СССР, Москва-Ленинград, 1958 г., 657 стр.
http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm (формат djvu, 13 МВ).
(ВА-С-2) – В.И.Абаев. ИСТОРИКО-ЭТИМОЛОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ ОСЕТИНСКОГО
ЯЗЫКА. Том IІ. L-R. Издательство Академии наук СССР, Ленинград, 1973 г., 449 стр.
http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm (формат djvu, 6,7 МВ).
(ВА-С-3) – В.И.Абаев. ИСТОРИКО-ЭТИМОЛОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ ОСЕТИНСКОГО
ЯЗЫКА. Том III. S-T'. Издательство Академии наук СССР, Ленинград, 1979 г., 360 стр.
http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm (формат djvu, 7,2 МВ)
(ВА-С-4) – В.И.Абаев. ИСТОРИКО-ЭТИМОЛОГИЧЕСКИЙ СЛОВАРЬ ОСЕТИНСКОГО
ЯЗЫКА. Том IV. U-Z. Издательство Академии наук СССР, Ленинград, 1989 г., 326 стр.
http://www.allingvo.ru/LANGUAGE/etimolog_slovar.htm (формат djvu, 9 МВ).
(ВГ-БЕО) – Вл. Георгиев. Българска етимология и ономастика. С. 1960 г.
(ВГ-ДЕЕ) – Вл.Георгиев. Дешифриране на етруския език. С. 1971 г.
(ВЕ-ЭСЧЯ) – В.Г.Егоров. Этимологический словарь чувашского языка. Чебоксары. 1964 г.
http://altaica.ru/LIBRARY/chuvash.pdf
(ВК-ТРТБ) – Весела Кръстева. Тълковен речник на турцизмите в българския език. С.
2003 г.
(ВС-РХТ) – Рушанские и хуфские тексты и словари. В.С.Соколов. АНСССР М.Л. 1959 г.
(ДН-НДбНП-КБЦ-К,19.05-20.05.2005) - проф.Димитър Нанкинов. „За някои
древнобългарски имена на птиците”, „Корени на българската цивилизация”- академична
интердисциплинарна конференция. София. 19 - 20 май 2005 г. - http://info.datacom.bg/BG-
MREJA/www/BGSarakt.html
(ДИ,М,АД-МРСБЕ) – Д.Иванова-Мирчева, А.Давидков. Малък речник на старобългарския
език. В.Търново. 2001 г.
(ДРС) – Ф.М.Таказов. Дигорско-русский словарь (30 000 слов). Владикавказ. 2003 г. Уеб-
сайт: www.allingvo.ru
(ИРС) – Осетинско (иронско) русский словарь. 3-е ДОПОЛНЕННОЕ ИЗДАНИЕ ОКОЛО 28
000 СЛОВ С приложением грамматического очерка осетинского языка В. И. АБАЕВА
ИЗДАТЕЛЬСТВО «ИР» ОРДЖОНИКИДЗЕ * 1970 г. -http://www.allingvo.ru/DIC/iron-
rus_dictionary.htm (Для Lingvo версий 9, 10, 11, 12)
(ИС,К-ЭСВЯ) – И.Стеблин-Каменский. Этимологический словарь ваханского языка. С-П. 1990 г.
(ИС-ПРС) - Искандер Санзари. Пехлевийско-русский словарь. http://www.avesta.org.ru (в
момента свален от сайта)
- 21 -
 (КРС) – Курдско-русский словарь. Ч.Бакаев. М. 1957 г.
(МА,ЕП-ЯТ,словарь) – М.Андреев, Е.Пещерева. Ягнобские тексты. АНСССР. М.Л.1957 г.
(МФ-ЭСРЯ-1) – Фасмер М. Этимологический словарь русского языка, Т-1 (А-Д)
(МФ-ЭСРЯ-2) – Фасмер М. Этимологический словарь русского языка, Т-2 (Е-Муж)
(МФ-ЭСРЯ-3) – Фасмер М. Этимологический словарь русского языка, Т-3 (Муза-Сят)
(МФ-ЭСРЯ-4) – Фасмер М. Этимологический словарь русского языка, Т-4 (Т-Ящур) - Пер.
с нем. и доп. О. Н. Трубачева. М., 1964-1973; 2-е изд. М., 1986 – 1987. (Издание на немецком
языке было осуществлено ранее в Гейдельберге в1950-1958 гг.); 3-е изд., стереотип. СПб., 1996.
В елеткронен вид: http://vasmer.narod.ru, http://starling.rinet.ru
(МФ-ЭСЧЯ-1) – М.Р.Федотов. „Этимологического словаря чувашского языка” (1 том А-Р
pdf, 13Mb), Чебоксары - 1996 г. Уеб-сайт: Monumenta altaica - http://altaica.narod.ru/v-turks.htm
(МФ-ЭСЧЯ-2) – М.Р.Федотов. „Этимологического словаря чувашского языка” (2 том C-Я
pdf, 22 Mb) Чебоксары - 1996 г. Уеб-сайт: Monumenta altaica - http://altaica.narod.ru/v-turks.htm
(НГ-Р-1) - Речник на Блъгарскый языкъ съ тлъкувание речи-ты на блъгарскы и на русскы
Събралъ, нарядилъ и на светъ изважда Найденъ Геровъ, Т-1, (А-Д) (Пловдивъ. 1895) :
gerov_rechnik_tom_1.pdf ( 44.1 Мб)
(ПД-ЕАКБ) - Езикът на Аспаруховите и Куберови българи.П.Добрев.С. 1995 г.
(ПЦСС) – Г.Дьяченко. Полный церковно-славянский словарь. Издательство „Отчий дом”,
2005 г. (фототипно издание от 1900 г.) : http://www.slavdict.narod.ru/ и
http://www.knigka.info/2008/10/19/polnyjj-cerkovno-slavjanskijj-slovar.html
(РНДДБЕ) – Иван Танев Иванов. РЕЧНИК НА НЕСЛАВЯНСКИ ДИАЛЕКТНИ ДУМИ И
ДУМИ, СВЪРЗАНИ С БЪЛГАРСКАТА ЕТНОГРАФИЯ. Страница за прабългарите.
http://protobulgarians.com, адрес на статията:
http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Dialektni%20dumi%20-
%2021%20may%202007/Dialektni%20dumi%20-%20vaavedenie.htm
(РН-СКВП) - Реља Новаковић. Срби, име срби кроз време и простор. Б. 1993.
(РМРС) - Большой современный русско-монгольский и монгольско-русский словарь.
Ю.Кручкин. М. 2006 г.
(СДСЯ) – А.Старчевский. Словарь древнего славянского языка. С-П.1899 г.
(СИ-РРОД) – Речник на редки, остарели и диалектни думи в литературата ни от ХІХ и ХХ
век. Стефан Илчев. С.1998 г.
(СИЯ,ХЯ) - Основы иранского языкознания. Среднеиранские языки. Под редакции
В.С.Расторгуева. М. изд.Наука. 1981 г., Хотано-сакский язык
(СМ-ИБЕ) - История на българския език. Ст.Младенов. С. 1979 г. (превод от немското
издание на тази книга – 1929 г.)
(СМ-ИС) – Избрани съчинения. Ст.Младенов. С. 1992 г.
(СРС) – Сербско-хорватско-русский словарь. И.Толстой. М. 1957 г.
(ССТМЯ-1) - Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков, том-1 (А-Нг),
Материалы к этимологическому словарю. Издательство „Наука”. Ленинградское отделение.
Ленинград 1975. Отв. редактор В.И.Цинциус. Сканирование: Александр Лиджиев (Элиста), 2005
г. Все файлы представлены в формате pdf и имеют размер от 300 Кб до 5 Мб. Уеб-сайт:
„Monumenta altaica” - http://altaica.narod.ru/tms.htm
(ССТМЯ-2) - Сравнительный словарь тунгусо-маньчжурских языков, том-2 (О-Э),
Материалы к этимологическому словарю. Издательство „Наука”. Ленинградское отделение.
Ленинград 1975. Отв. редактор В.И.Цинциус. Сканирование: Александр Лиджиев (Элиста), 2005
г. Все файлы представлены в формате pdf и имеют размер от 300 Кб до 5 Мб. Уеб-сайт:
„Monumenta altaica” - http://altaica.narod.ru/tms.htm
(ТП-БМТ) - Тихомир Павлов. Българите в Моравско и Тимошко, история, език, нрави,
обичаи, поверия, борби и очаквания. Днешният моравчанин. С.1931 г.
(ТП-ВЯ) – Т.Пахалина. Ваханский язык. М. 1975 г.
(ХХ-РГРВ-БД-ІХ) - Христо Хитов. Речник на говора на с.Радовене, Врачанско. Българска
Диалектология, проучвания и материали. Книга – ІХ, издателство на БАН. София – 1979 г.
(ЦС-ВАСБ) – Власт и авторитет в ранносредновековна България. С.1999 г.
- 22 -
 (Ch-DIV) – A Dictionary of the Iranian Verb. Cheung. http://www.indo-european.nl/cgi-
bin/main.cgi?root=leiden
(D-SIL) – Slavic inherited lexicon. R.Derksen. http://www.indo-european.nl/cgi-
bin/main.cgi?root=leiden
(DA-DT-b) – A dictionary of Tocharian B. - D. Adams. http://www.indo-european.nl/cgi-
bin/main.cgi?root=leiden This database, created by S.Starostin and A.Lubotsky, reflects the text of the
book by Douglas Q. Adams A dictionary of Tocharian B, Leiden Studies in Indo-European 10, Rodopi:
Amsterdam - Atlanta, 1999 (the book is still available at the „Editions Rodopi”, information at:
http://www.rodopi.nl/home.htm
(DDSA) - Digital South Asia Library. The Dictionaries on-line -
http://dsal.uchicago.edu/dictionaries/index.html
(DRT) – Woerterbuch: Deutsch-Russisch-Tadschikisch. Уеб-сайт: http://www.ge-li.de/
(EDGL) - - An Etymological Dictionary of the Gaelic Language MacBain, Alexander Gairm
Publications, 1982 Published by Gairm Publications, 29 Waterloo Street, Glasgow G2 6BZ Tel. 041-221
1971 Printed by Clark Constable (1982) Let, Edinburgh ISBN 0 901771 68 6 1st edition – 1896 2nd
edition (revised) – 1911 Photolitho Reprint of 1911 edition – 1982 Keyed in by Caoimhín P. Ó
Donnaíle, Sabhal Mór Ostaig.HTML version by John T. McCranie, San Francisco State University. -
http://www.ceantar.org/Dicts/MB2/index.html
(IED) - Iskaskimi – English dictionary. www.angelfire.com/sd/tajikistanupdate/isheng.html
(IEE) - Indo-European etymology by S. Starostin. http://starling.rinet.ru The Indo-European
database, compiled on the basis of Walde-Pokorny’s dictionary by S. L. Nikolayev. All etymologies are
also linked - whenever it is possible - to Pokorny’s on-line etymological dictionary.
(L-IAIL) - Indo-Aryan inherited lexicon. - А.Lubotsky http://www.indo-european.nl/cgi-
in/main.cgi?root=leiden
(L-PhED) - A Phrygian etymological database. А.Lubotsky. http://www.indo-european.nl/cgi-
n/main.cgi?root=leiden
(P-IEW) - Indogermanisches etymologisches Woerterbuch. J.Pokorny. http://www.indo-
european.nl/cgi-bin/main.cgi?root=leiden The database represents the text of J. Pokorny’s
„Indogermanisches Etymologisches WЈrterbuch”, scanned and recognized by George Starostin
(Moscow), who has also added the English meanings. The database was further refurnished and
corrected by A.Lubotsky.
(PS-ERSHJ-1) - Petar Skok. Etimologijski rjecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. kn.-1,2 (A -
J),(K- poni'). Zagreb. 1971-72.: http://www.kroraina.com/knigi/skok/skok.html
(PS-ERSHJ-2) - Petar Skok . Etimologijski rjecnik hrvatskoga ili srpskoga jezika. kn.-3 (ponii' -
Z). Zagreb. 1973.: http://www.kroraina.com/knigi/skok/skok.html
(S-AE) - Altaic etymology. S. Starostin. Copyright 1998-2003. Это этимологический словарь
алтайских языков, над которым группа исследователей - С.Старостни, А. В. Дыбо, О. А. Мудрак
и И. Шервашидзе - работает уже около четырех лет. Эта база данных содержит большое
количество еще довольно сырого материала, который мы надеемся отполировать в финальном
издании. Однако мы готовы выставить этот материал на всеобщее обозрение, чтобы последние
достижения алтаистики стали общедоступными. - www.starling.rinet.ru
(S-YE) - Yenisseian etymology. S. Starostin. Comparative vocabulary of the Yenisseian
languages, published as Starostin 1995. The glosses and comments here are in Russian (no English
translation is available yet), so you need a Cyrillic font and some knowledge of Russian to utilize this
database. Database structure.: http://starling.rinet.ru
(SE) - Sino-Caucasian etymology. Compiled by Sergei Starostin. http://starling.rinet.ru
(UE) - Uralic etymology by S. Starostin. http://starling.rinet.ru This is the database that had been
originally (in the early 90’s) started by E. Helimski on the basis of Redei’s dictionary (UEW), but left
unfinished. The material from UEW was ultimately transferred into the database by S. Starostin, so it is
available as a more or less complete product right now. Meanwhile, S. Nikolayev is working on
expanding it considerably and constructing a number of subordinated databases, so we expect a
renovated Uralic database system shortly.

- 23 -
 (VS-ETD) - “Etymological Table dictionaries of language families, Indoeuropean, Turkic, Finno-
Ugric, Iranian,Germanic” . Valenyn Stetcuk - http://www.geocities.com/valentyn_ua/

- 24 -