ПЛОВДИВСКИ УНИВЕРСИТЕТ ПЕДАГОГИЧЕСКИ

„ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ” ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
по
КОГНИТИВНА ПСИХОЛОГИЯ

ТЕМА:

Памет. Видове памет.

Паметови процеси.

Изготвил: Проверил:

Пловдив
2023г.

Резюме:
Паметта е висш познавателен психически процес, който се състои в
запомняне, запазване и последващо възпроизвеждане на съдържанието на
индивидуалния и обобщен социален опит. При човека, за разлика от
животните, в паметта се закрепва не само личният, но и чуждият опит в
систематизиран и обобщен вид.Паметта е всепроникваща психична функция.
Без памет човекът би останал без личностна идентичност.

Увод:

Психичната дейност се характеризира не само с възприемане на обектите от

външния свят, но и със запомняне и съхранение на възприетото.
Способностите на човека да запомня, съхранява и възпроизвежда му
позволява да натрупва опит, да обобщава натрупания опит и да го ползва,
когато е необходимо. Тези процеси на запомняне, съхранение и
възпроизвеждане , съответно забравяне на запомненото наричаме памет. Във
връзка с изясняването на същността на паметта са се оформили различни
теории, които датират още от времето на Аристотел, който слаганачалото на
т . нар. асоциативна теория. Паметта служи за основа на непрекъснатостта на
познавателната дейност на личността, свързвайки в едно цяло миналото,
настоящето и бъдещето. Тя има извънредно голямо значение в живота и
дейността на човека. Нейната същност и роля обаче не може да бъдат сведени
само до запечатване на онова, което е "било в миналото". Нито едно наше
актуално действие не е мислимо извън процесите на паметта, тъй като
протичането на който и да е, дори и най-елементарния психически акт
предполага задържането на всеки негов елемент за "свързване" със
следващите. Така например паметта участва органически при възприятието,
защото видяното, чутото, пипнатото и т. н. от човека винаги съдържа в себе си
елементи на вече видени, чути, пипнати неща. По тази причина всяко ново
действие по време на виждането, чуването, пипането и т. н., приема
елементите възпроизвеждани от "склада" на паметта и зарегистрирани в нея,
но не като отделни такива, а в тези съчетания, в които са били реконструирани
и съхранени в паметта.

Теза:

Формирането на паметта се осъществява посредством

екстероиинтерорецепторите. Всеки един от тях носи информация в
рамките на даден диапазон, чиято основа е в своеобразната специализация
на рецептори, аферентни пътища и корови клетки. Следователно по
отношение на формирането си паметта съдържа белезите на един
многоканален процес. Паметта е и многовариантен процес, т. е. помнят се
различни форми и явления, в човека са налице различни видове памет -
зрителна, образна, двигателна и т. н

1. С поред характера на психичната активност, която преобладава в

дейността, паметта бива: двигателна, емоционална, образна, словесно-
логична.

Двигателната памет е запомнянето, съхранението и възпроизвеждането

на различните движения. В онтогенетичното развитие на личността
двигателната памет се проявява най-рано и благодарение на нея се
развиват и усъвършенстват двигателните навици на човека от най-
простите, като обикновеното ходене, до най-сложните. Този вид памет
достига пълното си развитие по-рано от другите видове памет. Друга
характерна особеност на двигателната памет е сравнително голямата й
устойчивост и трайност.

Емоционалната памет е памет на чувството. На нея се основава

предпазливостта, симпатията и антипатията, а също първичното чувство на
разпознаване. Емоционалната памет силно влияе върху познавателната
активност на човек. Емоциите сигнализират за това, как да задоволим
потребностите си и как да осъществим връзка между себе си и
заобикалящия ни свят. Преживените и запазени в паметта чувства служат
като сигнали, които или подтикват към действия, или задържат от
действията, породили в миналото отрицателни преживявания.

Образната памет се характеризира с помненето на събития и предмети,

родили образи, характеризира се с ангажираност на първата сигнална
система на човека и активнотоучастие на сензорната сфера. Образната
памет заема голямо място в психиката на подрастващите, където тя
доминира при децата в ранните възрасти. Образната памет бива зрителна,
слухова, осезателна, вкусова, обонятелна. Осезателната, обонятелната и
вкусовата памет могат да достигнат до доста високо равнище на развитие у
някои хора, когато е налице необходимостта да се компенсират или
заместват някои липсващи други видове памет, например у слепите,
глухите и т. н.

Съдържанието на словесно-логическата памет са нашите мисли.

Мислите не съществуват без език, поради което паметта се нарича
словесно-логическа. Тази памет е свързана със запомнянето и
съхранението на понятия, термини, съждения, формули, концепции и
други. Осъществява се посредством втората сигнална система на човека.
При тази памет запазването на информацията зависи от умението на
човека за систематизирането й. По-лесно се запомня и възпроизвежда
анализираната и логически подредената информация. Словесно-
логическата памет функционира значително по-сложно. От една страна
самият термин или понятие е обобщение на информация, а от друга страна
във втората сигнална система на човека, тази информация трябва да се
подреди в определена йерархическа структура. Това е свързано с
оформянето на логиката като вътрешно присъщо качество на личността.
Липсата на това качество води до замяната на словесно-логическата памет
с механична, а тя е далеч по-неуслужлива и далеч по-неефективна. От
развитието на словесно-логическата памет зависи развитието и на други
видове памет. Тази памет има първостепенна роля в усвояването на знания
от учащите се в процеса на обучението.

2. Според характера на целите на дейността паметта бива: непреднамерена

и преднамерена. Запомнянето и възпроизвеждането, в което няма
определена цел да се запомни или припомни нещо, се нарича
непреднамерена памет, а когато има такава цел паметта се нарича
преднамерена.

3. Според продължителността на затвърдяването и съхраняването на

материала паметта бива: мигновена, краткотрайна, дълготрайна,
оперативна.

Мигновената памет - това е първият етап от обработката на постъпваща

отвън информация, тя се формира пасивно, с нейна помощ организма за
много кратко време задържа достатъчно точна и пълна картина за света,
възприеман със сетивните органи. Мигновената памет осигурява
цялостното възприемане на външния свят. Очевидно е, че непроизволното
движение на очите, мигането и редица други фактори неизбежно биха
довели до това, че възприеманата картина на света непрекъснато би била
накъсвана на части, ако за кратък период от време дадената зрителна
информация не се съхранява в зрителния орган. Същото се отнася и за
слуховата информация.

Краткотрайната памет се нарича още „работна памет“. Това е регистър

на удържане на текуща информация до половин минута. Изследвания са
показали,че човек без предварителна подготовка може да възприеме и
запомни между 5 и 9 несвързани помежду си елемента(букви, цифри,
реални предмети или изображения). Американският психолог Дж. Милър
говори за „магическото число 7+/-2”, което определя границата на
запомнянето на непроменените обекти, възприети и запомнени буквално.
Увеличаването на обема на запомнената информация може да стане само
чрез преструктурирането й в нови, по-едри единици.Краткосрочнатапамет
е ограничена,кактопоотношениенадължината, така и
поотношениенаколичествотоинформация, коетоможедасъбере. Питърсън и
Питърсън (1959)установяват,
чекогатохоратасапомоленидазапомнятсписъкоттрибуквенинизове и
следтоваведнагасапомоленидаизпълнятразсейващазадача, хората забравят
трибуквените низове до 18 секунди. Един от начините да се предотврати
разпадането на информацията от краткосрочната памет е да се използва
работната паметза репетиция на повторение.Поддържането на репетицията
е процес на повтаряне на информацията мислено или на гласс цел да се
задържи в паметта.

Дълготрайната памет съдържа големи количества информация в

продължение на години. В нея се пази само обобщена, преобразувана и
кодирана информация. За дълготрайната памет е характерно свързването
на новата информация с вече наличната. Дълготрайната памет е
процедурна – помага при каране на кола, ски, връзване на обувки и т.н. Тя
може да се раздели на два подвида : семантична и
епизодична.Семантичната памет съдържа термини, понятия, символи,
факти и техните значения, оттам и правилната им употреба.Епизодичната
памет се нарича още събитийна и съдържа информация за събития от
индивидуалното развитие на човека. Пази спомените от лични
приживявания и тяхната последователност. Семантичната памет е
доминираща и използва фрагменти от епизодичната памет.
С понятието „оперативна памет” се означават мнемическите процеси,
които обслужват непосредствено осъществяваните от човека актуални
действия и операции. Според начина на запомнянето и разбирането
паметта се дели на механична и логическа.

Механичната памет се свежда до помненето на термини, понятия и други,

но без да съществува йерархическо подреждане и логическа връзка между
тях.

В логическата памет информацията е подредена, анализирана и

съхранена с участието на логиката.

Всички видове памет независимо по какъв критерий са класифицирани са

взаимносвързани, преминават едни в други.

Паметовите процеси образуват цикъл в който всеки от тях предполага

предходния. Преди възпроизвеждането е необходимо нещо да е удържано
в паметта, а удържането изисква определено съдържание да е било преди
това в паметта.Затова освен процеси, те могат да бъдат наречени фази на
паметовия цикъл. Основните процеси на паметта са: запомняне,
съхранение, възпроизвеждане и забравяне.

Запомнянето може да се определи като процес, при който в резултат на

постъпването на нова информация от най-различен род в паметта става
нейното запечатване, закрепване и свързване с тази, която е по-рано
придобита и съхранена. То е необходимо условие за обогатяване опита на
личността с ново знание за действителността и форми на поведение и
дейност. Условно запомнянето може да се раздели на два вида:
непроизволно и произволно. Като и в двата случая, запомнянето е продукт
на действието на субекта с обекта, т.е. намира се в пряка връзка с
особеностите на изпълняваната от личността дейност. Непроизволно се
нарича запомнянето на едни или други обекти от действителността, което
се осъществява в резултат на непосредственото им възприемане и без
личността да си е поставила такава цел, без специално желание за това.
Непроизволното запомняне е продукт и условие за осъществяване на
познавателните и практическите действия на личността. То е естествен
спътник на човешката дейност. Благодарение на него се запомня огромно
количество информация от всекидневния живот. Произволно се нарича
запомняне, което е целенасочено, съпроводено с проява на волево
внимание и на определени волеви усилия от страна на личността.
Произволното запомняне е продукт на специални мнемически действия,
т.е. на такива действия, чиято основна цел е самото запомняне на дадена
информация. Продуктивността на това действие е свързана с особеностите
на неговите цели, мотиви и начини за осъществяване. При това едно от
основните условия е ясното поставяне на задачата да се запомни. Но
ролята на мнемическата задача не може да бъде сведена до действието на
отделно взетото намерение да се запомни. Различните мнемически задачи
пораждат различна ориентировка в информацията, в нейното съдържание и
структура, в нейната езикова форма и т. н., обуславяйки избора на
съответните начини за запомняне. Затова е важно да се определи какво
именно и как да се запомни.

Съхранениетона запомненото е вторият последователен паметов процес,

който заема централно място във всички процеси на паметта: ако е налице
съхранение, било е налице оптимално запомняне, ако е налице
съхранение , ще има и възпроизвеждане. Съхранението като процес това е
задържане на запомненото. Задържането зависи почти от същите
предпоставки , от които зависи и дълготрайното и логическото запомняне.
Съхранението е свързано с изменения в субстрата на паметта, с
настъпването на ревербационни процеси в по-голям диапазон и най-вече с
наличието на активно действащи потребности и мотиви на личността в
процеса на дейността й.

Възпроизвеждането представлява пресъздаване в дейността или

общуването на съхранената в паметта информация. При
възпроизвеждането става актуализация на затвърденото по-рано
съдържание на психиката чрез неговото извличане от дълговременната
памет и преминаването му в кратковременната. Частен вид
възпроизвеждане е спомнянето . Споменът – това са отнесени и
локализирани във времето и пространството възпроизведени образи от
миналото на даден човек. Споменът е основа на историческата памет, в
която намира израз човешкото съзнание. Това ни различава от животните.

Забравянето е обратната страна на съхранението и може да се определи

като невъзможност да се възпроизведе дадена информация, която е била
възприета по един или друг начин. Загубата на информация, дължаща се на
липсата на наличност или на достъп, води до най-разпространената
непатологична форма на паметово разстройство – забравяне. Забравянето
може да бъде както полезно, така и вредно. Положителната роля на
забравянето е, че се премахва огромно количество информация, която се
явява ненужна, а това от своя страна предотвратява прегряване.
Негативните резултати от забравянето са свързани със загубата на
информация, която е необходима за нормалното съществуване на човека.

Заключение:

От казаното до тук установяваме, че изучаването на паметта е едно от

най- важните направления в развитието на психологията. Паметта е
психично преживяване, което се приема за правдиво представяне на
събитие от собственото минало.Тя е централен психичен процес сред
познавателните процеси. Паметта е форма на психично отражение на
действителността,изразяващасе в запомняне,съхраняване и
възпроизвеждане на опит.Паметовите процеси, видовете памет и
различните форми, които тя приема са изключително любопитно поле за
изучаване. Разбирането на процесите, които водят до това да заучим даден
материал и след това да можем да го възпроизведем е от голямо значение
за развитието на индивидите и на обществото като цяло.

Тази възприета в общата психология дефиниция за същността на паметта

вече подсказва , че става дума за особена форма на психичен живот на
човека , без която не е възможна неговата съзнателна дейност. Без паметта
всички усещания биха били интерпретирани като субективно нови и
непознати. Дори най-елементарното действие изисква задържане за
определено време на всеки отделен моменти свързване с останалите
моменти . Както и трупането на опит и знания е немислимо без паметта ,
защото се осъществява на базата на запаметените вече предмети и явления.

Ето защо човешкият вид не би могъл да съществува без паметта , без нея
ние хората щяхме да бъдем едни примитивни същества , които нямаше да
могат да постигнат нищо, защото с помощта на паметта човек трупа знания
и ги използва в нужния момент.Формирането на навици и умения е
немислимо без сглобяването на отделните действия в паметта.

Използвана литература:

1. Трифонов Т. Обща психология. – София, 2002

2. Минчев Б. Обща психология. – Ciela, 2008
3. Доц. Д-р. К. Тодорков Когнитивна психология – В. Търново
4. Сиймън,Дж.,Д.Кенрик (2002)-Психология, София, НБУ
5. http://www.dspmuranchi.ac.in/pdf/Blog/memory.pdf