КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

по

Информационни технологии

за 9. клас
Съдържание:

КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ ........................................................................................................... 3

Тема1: Суперкомпютри. Бъдеще на компютърните системи ........................................................ 3
Тема 2: Грид и облачни технологии ................................................................................................. 4
Тема 3: Системи за глобално позициониране ................................................................................ 5
КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ И УСЛУГИ .......................................................................................... 6
Тема 4: Локални компютърни мрежи .............................................................................................. 6
Тема 5: Глобални компютърни мрежи ............................................................................................ 7
Тема 6: Основни комуникационни устройства и съобщителни среди ......................................... 8
Тема 7: Свързване и конфигуриране на малка мрежа ................................................................... 9
Тема 8: Споделяне на ресурси в локална мрежа.......................................................................... 10
Тема 9: Защита на информацията в мрежова среда .................................................................... 11
Тема 10: Защита на лични данни ................................................................................................... 12
Тема 11: Инфрмация и услуги за гражданите в интернет ............................................................ 13
Тема 12: Електронна търговия ........................................................................................................ 14
Тема 13: Електронни разплащания ................................................................................................ 15
ПРИЛОЖНИ ПРОГРАМИ ............................................................................................................. 16
Тема 14: Шаблони и теми в текстов документ .............................................................................. 16
Тема 16: Сортиране в електронна таблица по няколко признака .............................................. 17
Тема 17: Филтриране на данни в електронни таблици ............................................................... 18
Тема 18: Техники за пресмятане в електронни таблици ............................................................. 19
Тема 19: Валидиране на данни в електронни таблици................................................................ 20
Тема 21: Сздаване на циркулярно писмо ...................................................................................... 21
Тема 23: Формуляри ........................................................................................................................ 22
Тема 25: Изготвяне на справки ....................................................................................................... 23
Тема 26: Обобщаване на данни в електронна таблица ............................................................... 24
Тема 27: Упражнение ...................................................................................................................... 25
РАБОТА ПО ПРОЕКТИ .................................................................................................................. 26
Тема 28: Разработване на проект в екип ....................................................................................... 26
 КОМПЮТЪРНИ СИСТЕМИ

Тема1: Суперкомпютри. Бъдеще на компютърните системи

В тази тема се очаква учениците да овладеят следните основни компетенции:

 проявяват интерес към най-новите постижения в областта на компютърните
технологии и тяхната роля за развитието на обществото;
 познават основните характеристики на суперкомпютрите и специалните единици
за измерване на тяхната производителност;
 описват различни области на приложение на суперкомпютрите.
Основни понятия: суперкомпютър ; Flops – основна единица за измерване
производителността на суперкомпютър.
Темата е изключително теоретична свързана с добре познатия за учениците компютър
с тази разлика, че става въпрос за високопроизводителна машина, работеща милион
пъти по-бързо.
Според уикипедия „Суперкомпютър се нарича компютър, който за момента на
създаването си притежава най-високите показатели на капацитет на обработка на
данни и в частност, скорост на изчисленията.“
В днешно време суперкомпютрите са уникални машини, създавани само по поръчка.
Провокирайте въображението на учениците с въпросите – „От какви компоненти е
изграден един суперкомпютър?“, „Как изглежда?“, „За какво се използва?“.
Интерес представлява мерната единица, както и сферирите на приложение на
суперкомпютрите.
Тъй като България притежава засега само два суперкомпютъра -"Авитохол" в Института
по информационни и комуникационни технологии (ИИКТ) към БАН - най-мощният
суперкомпютър на целия Балкански полуостров и близо до понятието
"суперкомпютър" е и клъстерът Nestum в лабораторията за високопроизводителни
изчисления към "София тех парк". Когато няма възожност да бъдат посетени, се налага
визуална представа учениците да добият от фотографиите в интернет.
Обърнете внимание на приложението на суперкомпютрите – метеорологична
прогноза, земетресения, квантовата информатика (изучаване поведението на
квантово-механични системи), нанотехнологиите, биофизиката и други области.
Може да поставите задача на учениците да проучат архитектурата на един
суперкомпютър – процесор (процесорни ядра), памет, твърд диск.
Разгледайте историята на суперкомпютрите и десетте най-мощни в света, както и кои
държави притежават тези суперкомпютри.
Тема 2: Грид и облачни технологии

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 разбира структурата и организацията на работа при грид технологиите;
 разбира структурата и организацията на работа при облачните технологии;
 познава приликите и разликите между грид и облачни технологии.
Основни понятия: Grid; грид изчисления; грид инфраструктура; облачни Cloud
технологии
Запознаване с новите технологии, които навлизат в училище и бизнеса. Голяма част от
учителите преминаха обучение свързано с облачните технологии и това е предимство
при преподаване на тази тема.
Основните въпроси са какво представляват, какви ресурси се използват, как работят.
Понеже става въпрос за използване на споделени ресурси трябва да се уточни
понятието Клъстер - (на английски: cluster) представлява група компютри, свързани в
мрежа помежду си, за да осигурят повече изчислителна мощ, взети заедно.
Цел на Grid - създаване на инфраструктура, базирана на създадените компютърни и
телекомуникационни инфраструктури и осигуряваща възможност за отдалечен достъп
до разнообразни изчислителни ресурси, независимо от местоположението на
потребителя.
База на Grid - програмни технологии, използващи нови стандарти и протоколи заедно с
известните мрежови и Интернет протоколи.
Grid, метод – метод използващ разпределени процесорни мощности и разпределени
системи за съхранение, станал популярен благодарение на схеми, позволяващи да се
използват незаетите изчислителни ресурси, разхвърляни по целия свят (енциклопедия
Britannica).
Grid, суперкомпютър - виртуален суперкомпютър, в който отдалечени изчислителни
устройства съвместно образуват мощна обработваща среда.
Новият модел на компютърни технологии получи названието облачни компютърни
технологии като облакът е метафора за интернет – т.е. технологии и услуги, достъпни
през интернет.
Облачните технологии имат много предимства за да бъдат предпочитано IT решение
като най-важното от всички е преминаване към заплащане само на изразходваните
ресурси като значително се намаляват или дори елиминират разходите за
инвестициите в IT структура.
Колкото и да си приличат двете технологии потребителите предпочитат облачните
технологии защото Cloud computing инфраструктура дава възможност да обединят
оборудването си в една система, да я управляват по-лесно, да минимизират
техническите прекъсвания, да намалят чувствително разходите си за хардуер, софтуер
и за човешки ресурси.
За да отговорят на разнородните изисквания на потребителите, доставчиците на
облачни технологии предлагат различни услуги (SaaS - софтуер като услуга, PaaS -
инфраструктура като услуга, IaaS - платформа като услуга) и модели (Public - публични,
Private - частни, Hybrid – хибридни).
Популярните облачни услуги са: iCloud, Dropbox, Amazon Cloud Drive, Google Drive,
Windows Live SkyDrive.
Целта е подготвяне на учениците за бъдещето с което ще работят.
Тема 3: Системи за глобално позициониране

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 проявяват интерес към най-новите постижения в областта на информационните и
комуникационните технологии и приложенията им в практиката;
 познават структурата и принципите на функциониране на система за глобално
позициониране;
 умеят да намират местоположение на даден обект, да планират и съставят
маршрути за придвижване чрез информационни технологии.
Придвижването от една точка до друга в миналото е ставало с помоща на компас,
Слънцето, карти и др. ориентири в днешно време за тази цел масово се използват
навигационни системи. С тяхна помощ се определя местоположението, маршрута,
времето за достигане на крайната цел.
За целта достатъчно е учениците да разполагат с мобилна техника и навигационно
приложение останалата част от задачата се осъществява от наземна станция и сателит.
Като структурата на системите за глобално позициониране – GPS се състои от следните
елементи:
Космически – спътници; 4 атомни часовника на всеки спътник; пълна орбитална
обиколка на спътника – 11 часа 58 минути.
Контролни –станция за главно управление; наземни станции; специализирани
контролни станции.
Потребителски GPS приемници с различни функции.
Как функционират системите? Независимо от отговорите на учениците обяснете, че
първо се определя разстоянието до приемника след това определяне на текущото
местоположение на спътниците и определяне положението на приемника.
Освен системата GPS съществуват и още няколко други такива – европейската Galileo ,
руската ГЛОНАСС, китайската BeiDou, индийската IRNSS и японската QZSS.
Поставете задача на учениците да открият подробна информация за една от
изброените системи за глобално позициониране, както и за приложението ѝ.
Както всяко техническо решение има и известни грешки допускани при определяне на
координати, при отчитане на времето и др.
Освен традиционно предлаганата възможност да откриете точен адрес има топо-
графски, метереологични, икономически, демографски, исторически атласи.
Различните категории карти позволяват търсене на информация по различни признаци
както в България така и по света единствиния проблем е актуализацията на данните.
Един интересен сайт е https://marshruti.eu/marshrut.
Поставете задача на учениците да направят виртуална разходка в някоя точка на света,
която биха желали да посетят или място което много им е харесало чрез
приложението Google maps. Тази функция се реализира като се премести човечето от
мащабиращия инструмент върху картата. Стартира се реално изображение от мястото.
Задачите към урока са добро упражнение.
Какво е приложението на системите за глобално позициониране – картографиране,
авиация, управление на транспорта, проследяване на движещи се обекти (птици, диви
и застрашени от изчезване животни – миграция, популация, обитаване).
 КОМПЮТЪРНИ МРЕЖИ И УСЛУГИ

Тема 4: Локални компютърни мрежи

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 Разбира предимствата и недостатъците на работата в мрежова среда.
 Знае и разбира предимствата и недостатъците на различните видове мрежи.
 Познава най-разпространените топологии на локална мрежа.
Основни понятия: мрежови топологии ; локална мрежа LAN – Lokal Area Network ;
клиент ; сървър - server.
Какво представлява компютърната мрежа (computer network)? Съвкупност от
компютърни системи и устройства, свързани помежду си с цел да ползват общи
ресурси.
Има два вида мрежи - локална мрежа LAN – Lokal Area Network и глобална мрежа –
WAN – Wide Area Network.
Този урок е посветен на локалната мрежа, която дава възможност на независими
устройства да комуникират помежду си и да използват общи мрежови устройства.
Всяко устройство, свързано в мрежата е възел. Мрежата има междинни и крайни
възли. Крайни възли са компютрите, а междинни са комутатори (swich), мостове,
маршрутизатори (router) те осъществяват функционирането на мрежата.
Така определението за топология на локална мрежа става по-ясно, а това е - начинът
на разполагане и свързване на отделните възли на мрежата.
Разгледайте основните видове топологии – линейна/шина (bus), звезда (star),
кръгова(ring) и дървовидна (tree). Смесена мрежа – хибрид (wireless – безжичена).
Направете съпоставка на предимствата и недостатъците на основните видове
топологии.
Освен физическата топология съществува и логическа топология (logical topology).
 Физическата топология означава формата на мрежата - начинът, по който се
разполага кабелът. Логическата топология означава пътя, по който пътуват сигналите от
една точка на мрежата до друга. Двете топологии могат да бъдат едни и същи.
Може да определите вида топология на мрежата в компютърният кабинет.
В локалната мрежа всеки потребител работи на самостоятелен компютър, който има
собствена операционна система, като мрежата предполага използване на общи
ресурси.
Мрежовият софтуер играе управляваща роля. Предаването на данни в мрежата се
регламентира от множество софтуерно реализирани правила, наречени мрежови
протоколи (network protocols). В зависимост от предназначението и функциите, които
изпълняват, компютрите в мрежата се делят на:
Сървър (server) – компютър, който предлага на другите включени в мрежата компютри
услуги и периферни устройства, като по този начин се осигурява функционирането на
мрежата като такава.
Клиент (client) – използва услугите.
Според организацията и управлението на локалните мрежи са два вида:
- мрежа клиент – сървър (client-server) – един от компютрите има централна
роля, а другите компютри са клиенти (работни станции). Управлението се
осъществява от системен администратор.;
- мрежа с равноправен достъп (peer-to-peer) – всички компютри имат
приблизително еднакви функции.
Важно е преди изграждането на една локална мрежа да се уточни с каква цел се
изгражда, какви споделени ресурси ще се използват, нива на достъп и сигурност.
Тема 5: Глобални компютърни мрежи

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 разбира предимствата и недостатъците на работата в мрежова среда.
 знае и разбира предимствата и недостатъците на различните видове мрежи.
 разбира структурата, организацията и правилата за работа в глобалната мрежа
интернет.
Припомнете с учениците правлата за работа в интернет.
Думата Интернет (Internet) произлиза от словосъчетанието Interconnected networks –
свързани мрежи. Това е глобална система от свързани компютърни мрежи, обединяваща
много локални, регионални и корпоративни мрежи и включваща в себе си стотици компютри.
В по-широк смисъл Интернет е информационно пространство, разпределено между
милиони компютри по целия свят, които постоянно обменят данни. За да се осъществи
високонадежна връзка е разработена специална технология за доставка на данни.
Връзката на разнообразни мрежови технологии и поддържане на стабилна
комуникация между тях се осъществява с помоща на протоколи.
Разгледайте с учениците трите нива на подчиненост на мрежите в Интернет.
Интернет има мрежовидна структура. Компютрите, които са част от Интернет, се
наричат хостове (hosts). Организацията на работа и обмена на данни в Интернет се
основава на технологията клиент – сървър.
World Wide Web Consortium (W3C) е основната организация по стандартизация,
установяваща международни стандарти за WWW (или съкратено W3),
Какви услуги предоставя?
Интернет предоставя много услуги, като WWW, електронна поща, социални мрежи,
мобилни приложения, мултиплейър игри, интернет телефония и споделяне на
файлове.
Тема 6: Основни комуникационни устройства и съобщителни среди

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 познават различните мрежови устройства и свързващи елементи и тяхното
предназначение;
 познават основните съобщителни среди за пренос на информация;
 описват основните начини за организация на локална компютърна мрежа.
Основни понятия: мрежова платка, модем, многопортов комутатор (switch),
маршрутизатор (router), точка на достъп (access point), безжична мрежа, кабелна
мрежа, коаксиален кабел, кабел усукана двойка, оптичен кабел.
До тук учениците познават архитектурата на компютъра и как е изградена една мрежа
(локална и глобална).
Въпроса чийто отговор се търси е „Как се пренася информацията?“.
Когато за пренос на данни се използва кабел мрежата е кабелна, а при безжична
връзка – безжична мрежа.
Уточнете понятието трафик – всички данни, които преминават по мрежата. Общия
обем на трафика, който една мрежа може да поеме в даден момент определя и
нейната пропускателна способност.
Кабелната връзка включва: коаксиален кабел, кабел с усукани двойки проводници и
кабел с оптични влакна.
Кабел с усукана двойка - Cat5, 6 е указание за стандарт на екраниране на кабел, така че
трафикът да може да преминава през мрежата надеждно, без да се губи сигнал или да
има проблеми със смущения. Плътния кабел не е толкова гъвкав, но е по-траен и това
го прави идеален за постоянни инсталации, както и използването му на открито.
Коаксиален кабел - дебелата изолация и доброто екраниране гарантират по-добра
защита от електромагнитни смущения в сравнение с усуканата двойка проводници.
Оптичният кабел се различава от останалите кабели за мрежово окабеляване, защото
предава импулси от светлина, а не електрически импулси и може да предава данни със
скорост 40 Gbp/s.
В учебника са показани снимки с описание на кабелите използвани за мрежова връзка.
Безжичната мрежа се базира на стандарт при който се използват радио вълни. Ако не
се изполва парола всеки може да се свърже към мрежата.
Друг компонент за работа в мрежова среда са така наречените мрежови устройства.
Мрежовата платка (карта, адаптер) - NIC (Network Interface Card) е платка
позволявяща на компютрите комуникация в мрежова среда. Основен параметър е
скорост на предаване на данните, която се измерва в бит в секунда.
Модем (модулатор/демодулатор) – устройство за предаване на данни през аналогови
(телефонни) линии или кабелна мрежа.
Комутатор суич (switch) – свързващо устройство в мрежа тип звезда. Запазва
скоростта на мрежата за всеки от портовете си.
Маршрутизатор рутер (router) – устройство, което свързва разнородни мрежи.
Access Point - (точка за достъп, AP) устройство, наричано още базова станция, чиято
функция е да осигурява връзка между безжичните устройства в една мрежа с нейната
окабелена част.
Задайте въпроса „Кой от свързващите елементи не е задължителен при връзка на
компютър към локална мрежа?“
Тема 7: Свързване и конфигуриране на малка мрежа

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 познават протоколите, използвани в интернет;
 познават, разбират и използват адресирането в среда на интернет;
 проследяват процеса на конфигуриране на настройките на компютър;
 дават пример за модел на домашна мрежа.
Основни понятия: адрес на компютър (IP адрес), маска, шлюз - gateway, област на
имена (Domain Name).
Интернет няма централизирано управление като всяка съставна мрежа използва
собствени стандарти. Само най-общите дефиниции на двете основни именни
пространства в Интернет, IP-адресите и Domain Name System, се задават от
поддържащата организация ICANN - неправителствена организация, която отговаря за
регистрациите на IP-адресите и определянето на адресни блокове на Regional Internet
Registry, за поддържане на домейните от първо ниво.
От 25 май 2018 г. регламентът за защита на личните данни (GDPR) е приложим в ЕС.
При разследвания на кибер престъпления в много случаи се иска информация за
регистрираното под конкретен домейн лице, а тази информация се предоставя от
ICANN. (съобщение на електронното правителство)
Главното предназначение на множеството от Интернет протоколи е свързването на
разнообразни мрежови технологии и подържане на стабилна комуникация между тях.
Тези протоколи биват два вида:
- протоколи, ориентирани към пренасяне на информация – TCP (Transfer Control
Protocol) - протокол за управление на обмена на информация, SMTP (Simple Mail
Transfer Protocol) - протокол за обмен на електронна поща, FTP (File Transfer
Protocol) - протокол за обмен на файлове;
- протоколи, които осигуряват и разрешават връзките в мрежата – ARP
(Address Resolution Protocol) - протокол за преобразуване на адреси, ICMC (Internet
Control Message Protocol) - протокол за обмен на информация и съобщения за
грешки между маршрутизаторите и сървърите в мрежата, IP (Internet Protocol) -
протокол на Интернет, IGMP (Internet Group Management Protocol) - протокол за
групово управление в Интернет мрежата и осигурява обмена на IP дейтаграми
между различни мрежи, RARP (Reverse Address Resolution Protocol) - протокол за
обратно преобразуване на адреси, като превръща адресите от физическата мрежа в
IP адреси, DNS (Domain Name System)- за осъществяване на връзка между имената
на машините и техните мрежови адреси.
Всеки възел в Интернет има уникален IP адрес. Поради факта, че IP адресите се
запомнят трудно, вместо тях се използват имена на домейни. За да направи връзката
между имената на домейни и IP адреси се изисква специализирана услуга, наречена
DNS (Domain Name System).
Адреса на компютъра (IP адрес) се състои от две части – адрес на мрежата и адрес на
компютъра. IP адресът е 4 байтов (1 байт са 8 бита) и се записват с 4 десетични числа в
интервала от 0 до 255, разделени с точки.
Мрежовата маска (Subnet Mask) е тази, която показва за един IP адрес докъде стига
адресът за мрежата и кой е адресът на хоста в нея.
Мрежите в интернет пространството са свързани директно една с друга, или чрез
“gateway” - шлюз (врата, вход). Gateway е устройство, което свързва две мрежи от
различен тип и прави възможно предаването на информация между тях.
Тема 8: Споделяне на ресурси в локална мрежа

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 имат представа за организация на достъпа до ресурси в мрежата;
 обменят файлове в локална мрежа с помощта на програма за управление на
файловата система;
 използват мрежов принтер.
Основни понятия: мрежови ресурси, споделени ресурси.
Практическа тема свързана с въпроса какво може да се споделя в една локална мрежа,
как и какви са предимтвата и проблемите при споделена информация.
Важно е учениците да знаят, че една от основните причини за широкото използване на
компютърните мрежи е възможността за съвместно ползване на различни видове
ресурси - устройства, файлове, място, програми, изчислителни ресурси.
Какво е споделен ресурс (shared resource) – това е устройство или информация,
намиращи се на даден компютър, до които може да бъде осъществяван отдалечен
достъп от друг компютър чрез локална мрежа по начин, по който това би станало от
локалния компютър.
Важно е учениците да разберат, че достъпът до споделени ресурси може да се
реализира по един от двата начина:
 чрез мрежи с равноправен достъп от тип peer-to-peer;
 чрез мрежи от тип клиент-сървър.
Типът на мрежата зависи от начина на администрирането ѝ (как и от кого се управляват
мрежовите ресурси).
Процесът на споделяне в мрежата зависи от мрежовата ОС, която трябва да осигурява
средства за контрол на достъпа до споделените ресурси.
 сигурност на ниво споделен ресурс (share-level security);
 сигурност на ниво потребител (user-level security).
В учебника подробно е разгледана теоретичната част свързана със споделяне на
ресурси, обмяна на файлове в локална мрежа заедно с няколко задачи за упражнение.
Windows 10 позволява и възможност за отдаване на даден ресурс под различни имена
с различни позволения за достъп за различните потребители и групи. За извършване на
това действие е необходимо да се използва бутона Add от прозореца Advanced Sharing
Обърнете внимание на мрежови и в същото време споделени ресурси. Като пример
може да разгледате принтер който не е инсталиран на компютър или така наречения
мрежов принтер достъпен от всички компютърни устройства в една локална мрежа
(жична и безжична). Преди да използвате принтера в мрежова среда, трябва да бъдат
конфигурирани настройките за TCP/IP. За да бъде използван принтера в TCP/IP
мрежова среда, трябва да се конфигурира IP адрес и маска за подмрежа. IP адресът,
който ще бъде зададен на сървъра за печат, трябва да бъде в същата логическа мрежа,
в която са компютрите. Това се прави обикновенно в малки офиси, банки, учреждения.
Важно е учениците да се запознаят с мрежовата сигурност, която е основен проблем
при използване на мрежова среда. Съществуват немалко случай, свързани с
проникване в мрежи на правителствени и бизнес организации, както и сериозни атаки
от компютърни вируси в широк мащаб.
Тема 9: Защита на информацията в мрежова среда

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 разбират рисковете, свързани с работа в мрежова среда, и прилагат съответни
мерки за защита;
 познават основни нормативни документи, свързани със: защита на личните данни,
авторско право (за програми и данни);
 познават принципите, основните начини и средства за защита на мрежата от
неоторизиран достъп;
 задават права на достъп до ресурси в локална мрежа.
Основни понятия: потребител, парола, нива на достъп.
Осъществяването на мерките за сигурност в мрежова среда и по-точно в локална
мрежа може да бъде постигнато по различни начини:
 потребители с различни нива на достъп - администратор (Administrator),
позволяващ пълен контрол над компютъра и достъп до всички програми,
настройки, файлове и др., стандартен (Standard user), който ограничава
потребителя до използване на софтуер и възможността да прави промени в
рамките на правата дадени му от админестратора, гост (Guest) с твърде ограничени
права – да използва програмите, но без да променя настройките.
 използване на сигурни пароли – комбинация от малки и големи букви и цифри и
честа смяна на паролата
 поддържане на актуални версии на софтуерните продукти и най-вече обновяване
на антивирусния софтуер и промените („ъпдейтите“) на операционната система –
Windows Update.
 контролиране на достъпа до мрежата чрез използване на защитни стени – Firewall
– използва се срещу злонамерени атаки от отдалечени компютри.
 инсталиране на програма против шпионски софтуер – чрез тези програми се
осигурява защита в реално време.
 криптиране на данните - често се приема, че криптирането е компонент на
сигурността, но в действителност то е механизъм за постигане на сигурност.
Всичко това е свързано с цел защита на информацията от унищожаване, блокиране,
модифициране, незаконно копиране, присвояване.
Защитата на локална мрежа от неоторизиран външен достъп е важно условие за
функциониране на редица институции в държавата.
Независимо от прилаганите нива на защита и сигурност често хакери крадат
информация, програми, сайтове.
По подразбиране, комуникациите през Интернет са отворени и неконтролирани.
Тема 10: Защита на лични данни

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 познават основни нормативни документи, свързани със: защита на личните данни,
авторско право (за програми и данни) и електронен подпис;
Основни понятия: “бисквитки” (cookies), електронен подпис.
За защита на данните в Интернет пространството държавата е приела нормативни
документи: Закон за защита на личните данни и Закон за авторското право и сродните
му права.
Разгледайте с учениците клаузите в „Закон за защита на личните данни“, тъй като
ежедневно се сбъскват с казуси в които се прилага закона.
В Република България поставянето на цифрови подписи е регламентирано от Закона за
електронния подпис и електронния документ. Комисията за регулиране на
съобщенията регистрира доставчиците на удостоверителни услуги.Те предлагат
Удостоверения за универсален електронен подпис, който има силата на
собственоръчно поставен подпис. Останалите цифрови подписи, които се използват
(например за целите на електронно банкиране) се наричан Обикновени електронни
подписи. Удостоверения за универсален електронен подпис се признават от
държавната и общинската администрации, включително Националната агенция по
приходите, Националния осигурителен институт, Агенцията по вписванията и др .
Електронен подпис (Electronic signature) е реквизит на електронен документ,
предназначен за защитата му от фалшификация. Електронният подпис е уникална
двойка цифрови ключове.
Първият ключ е частен.Той се генерира и съхранява върху смарт-карта. Достъп до
картата и ключа в нея има собственикът на подписа, чрез ПИК-код. Именно с частния
ключ се подписва, а той съдържа името на титуляра, сериен номер, дата на валидност
и копие от публичния ключ.
Другият ключ от двойката е публичен. Той е нужен, за да се разчете подписът, положен
с частния ключ. Това дава възможност за разчитане на документите, подписани от
съответния притежател на частния ключ.
Ако зададете въпроса – „Какво са "бисквитки" (cookies) и за какво се използват?“.
Вероятността да получите правилен отгвор от учениците е голяма.
Другият въпрос е „Колко време стои бисквитката записана на компютъра?“ и „За какво
са тези предупреждения навсякъде, че сайта ползва бисквитки?“.
При всяка заявка за нова web страница, името на браузъра; операционната система;
предпочитания език, на който да се покаже страницата; информация за момента за
последно посещение на web сайта; IP адреса и името на домейна на дадения
компютър се изпращат автоматично към сървъра.
Компаниите използват Интернет за да проследяват предпочитанията на потребителите
като използват cookies – бисквитки. Бисквитките представляват файлове, които се
съхраняват на компютъра на потребителя и съдържат специфична информация, която
може да се върне към собственика на сайта. Един cookie файл може да съдържа
информация за паролата, необходима за определен web сайт, име на потребител,
адрес на електронна поща или информация за покупки. Дизайнът на cookie файла не
позволява разпространяването на информацията към други web сайтове.
Независимо, че компаниите имат обявена политика на конфиденциалност на своята
web страница и предупреждават посетителите, по какъв начин ще използват получена
от тях информация.
Тема 11: Инфрмация и услуги за гражданите в интернет

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 познават основни сайтове на държавните институции;
 намират в интернет информация относно електронни услуги за гражданите,
предлагани от основни правителствени и неправителствени организации;
 дават примери за различни видове услуги в интернет.
Основни понятия: електронно правителство, електронна услуга.
Всяка държавна институция от законодателната, изпълнителната и съдебната власт
имат уеб сайтове където публикуват информация и услуги за гражданите.
Министерство на образованието и науката (МОН) като държавен орган, който взема
решения за функционирането на образователната система на България има интернет
страница, намираща се на адрес www.mon.bg.
Сайтовете на останалите държавни институции са изброени в учебника.
По-голямо внимание обърнете на електронното управление.
Сайта на е-правителството или електронното управление на Република България е
www.egov.bg. Сред основните цели на е-управлението е повишаване
удовлетвореността на гражданите и насърчаване на тяхното участие в правителството.
Подобряване на ефективността на работа и качеството на услугите, предоставяни от
изпълнителната, съдебната и законодателната власти. Стратегията за развитие на
електронното управление в Република България 2014 – 2020 г. е основният документ, който
дава визията за развитие на електронното управление в страната и има три стратегически цели:
1. Предоставяне на качествени, ефективни и леснодостъпни електронни услуги за
гражданите и бизнеса;
2. Трансформиране на администрацията в цифрова администрация посредством
интеграция на информационните процеси;
3. Популяризиране, достъп и участие.
Разгледайте с учениците услугите до които имат свободен достъп като граждани и
които предоставя сайта.
Друга публична институция е Националният осигурителен институт (НОИ), която
управлява държавното обществено осигуряване в Република България и предоставя
информация и услуги на гражданите - www.noi.bg.
Националната агенция за приходите (НАП) – www.nap.bg, специализиран държавен
орган към министъра на финансите. Основните функции на НАП са свързани с
обслужването на гражданите и представителите на бизнеса във връзка с техните
данъчни и осигурителни задължения.
Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) - https://pis.nhif.bg/main/ и е система
за eлектронно поддържане на здравна информация за пациентите, предоставяне на
възможност за онлайн избор на личен лекар.
Портал с електронни услуги има и МВР - https://www.mvr.bg/.
Всяка община има сайт с информация и услуги за гражданите.
Достъп до електронните услуги, които предоставят държавните институции на
гражданите биват два вида – със свободен достъп и с персонален код. Когато услугата е
свързана с подаване на данни е необходимо притежаване на електронен подпис.
Тема 12: Електронна търговия

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 познават основните принципи на електронната търговия;
 посочват области на приложение на електронната търговия;
 познават основни нормативни документи, свързани с електронната търговия;
Основни понятия: електронна търговия (e-commerce).
Интернет търговията включва продажбите на стоки и услуги на крайни потребители
или бизнеси през Интернет. А това са:
 Продавачите на дребно т.нар. E-tаilers;
 Производителите продаващи online;
 Фирмите базирани на абонамент или начална такса;
 Продавачите на самолетни билети;
По-голямата част от търговските web страници са е-магазини, в които се продават от
цветя (http://www.fleurop.com/) до самолетни билети (http://www.travelocity.com/).
Един магазин в Интернет е неограничен от гледна точка на време и пространство. Няма
ограничение и в броя на предлаганите продукти.
А потребителите могат да открият всички стоки или услуги, от които се интересуват, за
съвсем кратко време и само с няколко натискания на бутона на мишката.
Интернет пространството е място, на което хората помежду си обменят най-различни
стоки и услуги. В тази насока съществуват различни по вид и предназначение интернет
борси, на които може да се продава и купува всичко, което е обект на желание за
притежание от страна на едни и в наличност у други.
„Когато при предоставянето на услуги на информа ионното об ество се посочват
ени, те трябва да се обозначават по ясен и разбираем начин оставчикът на
услуги е длъжен да указва дали ените вкл чват данъ и, такси и разноски, които
формират крайната ена.“(чл.4 ал.2 от Закона за електронната търговия)
Как се осъщесвява електронната търговия?
В учебника подробно са описани основните принципи на електронната търговия, които
може да бъдат илюстрирани с конкретни примери посещавайки конкретен е-магазин.
По отношение на клиентите онлайн пазаруването има следните основни предимства:
 разширяване на достъпа до стоки и услуги;
 оптимизиране на доставките;
 удобство, бързина, ефикасно обслужване на клиентите;
 по-ниски разходи за поддръжка;
 стоката се доставя до избрано от потребителя място.
Приложения на електронната търговия - Интернет (електронен) магазин; Интернет сайт
за електронен търг; Интернет сайт за електронно сравнение на цените; Интернет сайт
за групово пазаруване; Интернет сайт за предлагане на онлайн стоки и услуги в реално
време; Електронни услуги – банкиране, реклама, търговия, онлайн портфейл; Мобилна
търговия – плащания, билети.
Нормативни документи за електронна търговия:
Закон за електронната търговия; Закон за защита на потребителите; Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние; Закон за електронните съобщения;
Закон за електронния документ и електронния подпис.
Тема 13: Електронни разплащания

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 разбират смисъла на понятието електронни пари;
 разбират как се извършват електронни разплащания чрез софтуерни системи в
интернет.
Основни понятия: електронно разплащане, електронни пари.
Ролята на парите като средство за размяна при осъществяването на покупки и търговия
се е променило през вековете. Заляти от новите технологични изобретения и
съответните им предимства и недостатъци, ние привикваме към малко по-различен
вид на парите, като кредитни карти, цифрови пари и техните доста нови производни -
виртуални пари, е-пари, цифров кеш.
Електронните пари (или е-пари) представляват парична стойност, съхранявана и
прехвърляна като електронна информация върху различни електронни устройства.
(Уикипедия)
Разгледайте с учениците, чрез примери следните видове е-пари:
карти (смарт карти) – зареждат се с парична стойност в банки. При плащане с картата
трябва да се използва специално устройство – четец за смарткарти, наречено ПОС
терминал;
софтуерни е-пари – използва се специален софтуер за осъществяване на
разплащания. Този вид е-пари се нарича още мрежови пари (дигитален кеш). Те могат
да бъдат трансферирани в мрежа от компютри.
Електронните системи за разплащане трябва да поддържат различни модели на
плащане и прехвърлянето на цифровите пари от една в друга система за разплащане.
Системите за плащане биват: системи за предплащане, системи за моментално
плащане и системи за последващо плащане.
Системата за последващо плащане е плащане с кредитни карти, които се приемат
навсякъде. Кредитните карти не са обвързани с национални валути - конверсията се
извършва автоматично.
За защита на плащанията с кредитни карти са създадени два стандарти - SSL (Secure
Socket Layer) кодирането, създадено от Netscape и SET (Secure Electronic Transactions-
защитени електронни транзакции), създаден от Visa и MasterCard. Разликите между SSL
и SET са значителни - SSL кодира само трафика между web браузъра и web сървъра
(между компютрите на потребителя и търговеца), докато SET представлява напълно
завършено решение за разплащане, включващо не само купувача и търговеца, но и
банките, необходими за плащането с кредитни карти.
Към системите за моментално плащане са: дебитните карти едни от най-често
използваните платежни средства. Директният дебит е друго решение за последващо
плащане, което се използва в онлайн транзакциите. Вместо да искат от потребителя
номера на кредитната му карта, те питат за банковата сметка и банковия код на
потребителя.
Системи за предплащане - Решенията за електронно плащане в брой използват
софтуер, който съхранява цифровия еквивалент на парите върху твърд диск.
Смарт картите са особено популярни в Европа, а напоследък започват да навлизат и
в САЩ. Вече съществуват системи, които могат да съхраняват електронен еквивалент на
пари в чипа. Парите в картата са кодирани и защитени с парола.
Разгледайте с учениците видовете електронни плащания с конкретни примери.
 ПРИЛОЖНИ ПРОГРАМИ

Тема 14: Шаблони и теми в текстов документ

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 познават основните възможности на текстообработващите програми за използване
на шаблони при решаването на конкретни практически задачи.
 работят с готови шаблони в различен режим.
 създават шаблон за текстов документ.
 познават стандартни теми на документи.
 създават собствена тема.
Основни понятия: шаблон - template, тема - theme, цвят, шрифт и ефект на тема.
Шаблоните са начин да се използва един и същ текст (оформен по определен начин,
съдържащ определени информация) на много страници, без да се налага да се изписва
на всяка страница. Има различни причини дадена информация да се изнася в шаблон,
но основните са:
 лесна поддръжка — когато дадена, сравнително често актуализираща се
информация трябва да присъства в повече на брой страници;
 икономия — когато на по-голям брой страници трябва да присъства голяма като
обем информация;
 стил на оформление — функционално и естетическо оформяне по един начин.
На практика всяка една страница, която съдържа текст, графичен обект, таблица може
да бъде третирана и използвана като шаблон.
Word разполага с голям избор на шаблони. Може да се използват стандартните,
предлагани от програмата или да създадете като потребители съобразно поставената
задача. За да бъде записан един документ, като шаблон трябва да бъде записан във
файлов формат .dotx в директорията за съхранение на потребителски шаблони Custom
Office Templates.
Шаблоните могат да бъдат писма, визитни картички, календари, автобиография,
грамоти, дипломи, сертификати. На практика всеки документ може да бъде записан
като шаблон.
След като бъде избран един шаблон може да бъде редактиран чрез добавяне и
модифициране на съдържанието - текст, графични обекти, таблици.
Когато създадете и съхраните един шаблон може да добавите нстройки относно
контрола на достъпа и модифициране на съдържателната част на шаблона – да се
въведе парола за отваряне на документа или да се въведе парола за разрешаване на
достъпа до редактиране на документа.
Темата на един компютърен документ е съвкупността от елементи – цветове, шрифтове
и графики, които определят външния вид (изглед) на документа. Разбира се, всеки
потребител може също да създаде сам собствена тема. Той може да променя опре-
делени дизайнерски елементи на създадена вече тема и след това да я съхрани като
готова за ново използване. Темите на документите могат да се споделят от всички MS
Office програми. Изборът на нова тема към даден документ се извършва чрез
командата Тhemes на менюто Design (MS Word 2010 командата Тhemes на менюто Page
Layout).
Когато се променят шрифтовете на една тема се променят всички заглавия и водещи
символи в текста на документа. Може да се промяня цвета на темата. Ефектите на една
тема са контурните линии и запълване на дадено графично изображение. Тези ефекти
се задават към диаграми, SmartArt графики, фигури, картини, таблици, WordArt текст.
Тема 16: Сортиране в електронна таблица по няколко признака

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 проектират и попълват електронна таблица за съхраняване на атрибутите на
конкретен обект.
 прилагат техники за подреждане на данните по един или няколко признака.
 прилагат техники за различни пресмятания в подредени по един или няколко
признака ЕТ.
Основни понятия: атрибути на обект, сортиране по няколко признака, сортиране по
собствен списък.
Сортирането на данни е неделима част от прегледността на данните. Данните може да
бъдат подредени в списък с имена по азбучен ред, да бъдат подредени от най-
високото число към най-ниското и обратно или да бъдат подредени дати по
хронология. Сортирането на данни позволява да бъдат визуализирани още по-бързо и
разбираемо данните, да бъде направена организация за бързо намирате на данните,
за да бъдат взети ефективни решения.
Когато трябва да бъдат подредени данните в една таблица наложително е да бъде
избрана колона чийто стойности ще бъдат подредени / сортирани. Избраната колона е
първия критерий на сортирането. Ако това не е достатъчно може да бъде посочен
втори критерий – колона, различна от първата – и редовете, които имат равни
стойности по първия критерий, да бъдат сортирани помежду си по втория критерий.
Когато и вторият критерий не е достатъчен, може да се посочи трети и т.н.
Сортирането на данни по няколко признака или по собствени списъци зависи от
поставената задача, но и в двата случая трябва да се маркира колоната / колоните /
таблицата т.е. областта с данни където ще бъде прилагано сортиране.
Когато сортирате по няколко признака задължително е колоните да бъдат именувани.
След което избирате командата Sort и правите необходимите настройки.
Тема 17: Филтриране на данни в електронни таблици

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 проектират и попълват електронна таблица за съхраняване на атрибутите на
конкретен обект.
 прилагат техники за подреждане на данните по един или няколко критерия.
Основни понятия: атрибути на обект, филтриране, филтриране на данни чрез
комбинирани заявки.
Темата е свързана с овладяване на технически умения и повече практическа работа.
Електронните таблици учениците изучават от пети клас и имат достатъчно теоретични и
практически знания и умения.
Електронните таблици съхраняват толкова данни колкото потребителите са въвели,
възможно е да се наложи да се работи с част от данните. Това се постига с лимитиране
на данните, като се създава филтър (filter) – правило, селектиращо редовете, които
трябва да бъдат показвани. Когато се включи филтрирането, Excel третира клетките в
колоната с активната клетка като област от клетки. За да бъде осигурена правилната
работа на филтрирането, трябва да се слага етикет на колоните, които се филтрират.
Условието, което се задава за филтриране на данните се нарича критерии на
филтриране.
Важен момент при усвояване на материала свързан с филтриране на данни е
правилното задаване и подбиране на критериите, които са описани в учебника.
Какви данни могат да се филтрират – текст, числа, дата, час, дори и празни клетки.
За да бъдат филтрирани данните трябва да се извърши търсене по критерии и ако
учениците боравят отлично с тази материя не би трябвало да срещнат трудности.
Донякъде филтрирането на данни прилича на търсене на стока без конкретика в
електронен магазин или сайт.
При филтриране на данни могат да се използват като критерии за сравнение за
текстови филтри: ? (въпросителен знак) - произволен единичен знак; * (звезда) -
произволен брой знаци.
Към филтрирани данни може да се прилага сортиране.
Команда Filter предоставя възможност за визуализиране на получените резултати в
отделни самостоятелни редове. Тази възможност е много удобна, ако трябва да бъдат
съхранени в друг работен лист. След като бъдат филтрирани данните, може да се
копират, редактират, форматират, графично представят и отпечатват.
Между два критерия е възможно, а в някои случаи се налага да бъде посочено
условието OR (логическо ИЛИ), а за едновременно сравнение AND (логическо И).
Когато се налага филтриране на данни по повече от два критерия се използва
командата Advanced Filter - разширен филтър.
Може също да филтрирате по повече от една колона. Филтрите са натрупващи се,
което означава, че всеки допълнителен филтър се базира на текущия филтър и още
повече конкретизира търсените данни.
Задачите в учебника позволяват прилагане на различни техники на филтриране на
данни.
Тема 18: Техники за пресмятане в електронни таблици

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 проектират и попълват електронна таблица за конкретен обект;
 прилагат техники за различни пресмятания в подредени по един или няколко
признака електронни таблици.
Преди всичко темата темата е практическа или упражнение на натрупаните знания и
умения до този етап от обучението. Представлява естествено допълнение на темите
свързани с търсене (филтриране) и подреждане (сортиране) на данни в електронна
таблица.
Учениците познават фунцията SUM() за извършване на събиране на данни вертикално
по колона, хоризонтално по ред или чрез посочване на клетки и област от клетки.
Вероятно познават и логичиската функция IF – „ако то ..., в противен случай ...“.
Фунцията се използва, когато е необходимо да се извършат различни изчисления в
зависимост от това дали е изпълнено определено условие или не има три аргумента, а
форматът е:
IF(условие, стойност при вярно(true) условие, стойност при невярно(false) условие)
Условието може да бъде израз, с който се сравняват съдържанията на две клетки, или
израз, с който се сравнява съдържанието на клетка с константа. Допустимо е и
въвеждане на функция, която извършва някакво действие.
За стойност при вяярно / невярно условие могат да бъдат използвани текст, числови
стойности или изрази. Когато условието е по-сложно се използват вложени условни
изрази.
Предназначението на функцията SUMIF() е да намира сумата на посочен интервал от
клетки, като ще включва само тези клетки, които отговарят на зададено условие
(критерий).
Ако трябва да бъдат сумирани стойности с повече от едно условие добре е да
използвате функцията SUMIFS().
Втората функция предвидена в учебника е COUNTIF() – броене с условие. Тя има два
аргумента:
 Range – област от клетки, от които ще се извърши преброяването;
 Criteria – изписване/въвеждане на критерия на който трябва да отговаря клетката
при броене.
Когато има повече от едно условие/критерий може да се използва функцията COUNTIFS
която преброява колко пъти всички критерии са изпълнени и има следния формат:
COUNTIFS(criteria_range1, criteria1, [criteria_range2, criteria2]…)
Функцията COUNTIF() третира празната клетка като стойност 0 (нула).
Упражненията към урока може да използвате за затвърждаване на знанията.
Вече има и функция IFS, която може да замени множество вложени инструкции IF с
една-единствена функция IFS() която е чудесна, защото няма да се притеснявате за
множеството инструкции IF() и скобите.
Тема 19: Валидиране на данни в електронни таблици

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 проектират и попълват електронна таблица за конкретен обект;
 налагат ограничения на въвежданите данни.
С тази тема се цели учениците да усвоят определени знания и умения и да разберат, че
MS Excel не е само база данни, табличен калкулатор, а възможност за разработване на
нестандартни задачи.
Валидиране на данни
Тази техника дава възможност за определена клетка или набор от клетки да се създаде
ограничително условие за данните, които ще се въвеждат от потребителите, а про-
грамата MS Excel предоставя инструмента Data Validation. В случай, че въведената
стойност отговаря на поставеното условие за клетката, то тя се допуска да стане нейно
съдържание. Ако въведената стойност не отговаря на поставеното условие се появява
прозорец, който съдържа съобщение за грешка. Много разочароващото и неприятно
съобщение за грешка при въвеждане може да се избегне като към така зададеното
правило за въвеждане на стойност може да се добави подсещащо съобщение при
въвеждане на данни, което да предупреди потребителя какви данни трябва да въведе
в клетката.
Коректната обработка изисква данните да бъдат въведени в някакви граници или да
удовлетворяват определени изисквания.
Задаване на условие за валидиране на данни
За да бъде зададено условие за валидност на данни за дадена област от клетки, трябва
да се изпълни команда Data Validation от панела Data Tools на менюто Data. Командата
може да бъде прилагана и към вече въведени данни.
Отваря се диалогов прозорец, който има три страници: Settings , Input Message и Error
Alert.
В страницата Settings на диалоговия прозорец Data Validation се задава ограничаващо
правило за въвеждане на данни в клетките от маркираната област – цяло число,
десетичен знак, ограничен брой символи, дата, час, избор от падащ списък.
В страницата Input Message на диалоговия прозорец Data Validation може да се създаде
подсещащо съобщение при въвеждане на данни.
В страницата Error Alert на диалоговия прозорец Data Validation може да се създаде
съобщение при некоректен вход, което предупреждава потребителя какви данни
трябва да въведе в съответната клетка, за която е зададено ограничението.
Могат да бъдат създавани три стила предупредителни съобщения Stop(спри/внимание
– с избор на два бутона Retry и Cancel и евентуално Help), Warning(предупреждение – с
избор на три бутона Yes, No и Cancel) и Infоrmation(информация- с избор на два бутона
ОК и Cancel). Естествено избора на съобщения зависи от въвежданите данни и от
потребителите за които е предназначена електронната таблица.
Може да бъде изключено валидирането на данни чрез Clear All встраницата Settings на
диалоговия прозорец Data Validation.
Темата е практически насочена към създаване на електронни таблици с прецизни
валидиращи правила с цел да бъдат избегнати грешки при въвеждане както и бързо и
лесно въвеждане на необходимите данни или с други думи точност на въвежданите
данни.
Задачите към учебника могат да бъдат изпълнавани едновременно с въвеждане на
понятията и разширяване на условията им.
Тема 21: Сздаване на циркулярно писмо

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 създават циркулярни писма;
 свързват циркулярно писмо със създаден списък.
Темата е свързана с получаване на практически опит от учениците особено ако им се
наложи да работят в офис.
Циркулярното писмо е компютърен текстов документ, който представлява образец,
състояш се от постоянна и изменяема част. Използва се в случаи, когато трябва да
бъдат създадени голям брой екземпляри от даден документ, в който да се променят
само някои компоненти.
Създаването на циркулярен документ преминава през шест етапа:
1. Избор на тип на циркулярния документ (писмо, пощенки плик, електронно
съобщение и др.);
2. Избор на основния документ (нов, вече създаден или от шаблон) който съдържа
информация, която е една и съща за всички версии на документа;
3. Свързване към файл с база от данни за изменяемата част от документа и избор на
записи от нея. (Файлове с данни могат да бъдат таблици в Word, таблица на
Excel,база от данни на Access и дори обикновен текстов файл);
4. Добавяне на полета към основния документ;
5. Визуализиране и преглед на получения документ;
6. Разпечатване или съхраняване на документа.
При създаване на циркулярен документ се използва страница Mailings и две техники:
 чрез последователно преминаване през шестте основни стъпки за създаване на
циркулярния документ - Step-by-Step Mail Merge Wizard... от падащия списък на
бутона Start Mail Merge;
 директен избор на основните настройки за циркулярния документ чрез избор на
необходимите за целта бутони от страница Mailings.
За по-добро усвояване на материята създайте едновременно един примерен документ
заедно с учениците и едва тогава преминете към самостоятелно изпълнение на
задачите.
След като вече е създаден документа има възможнст да бъдат направени
допълнителни настройки преди печат.
Като пример можете да посочите писмата, които ежемесечно получава потребителите
от мобилните оператори.
Създаване на пощенски пликове, баджове.
Тема 23: Формуляри

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 ползват и създават формуляри;
 познават основните възможности на текстообработващите програми за използване
на шаблони при решаването на конкретни практически задачи.
Основни понятия: формуляри, дизайн на формуляри.
Отново темата е с практическа насоченост.
Добър подход е да обясните на учениците, че формулярите са документи, които се
състоят от два вида елементи – постоянни (текст, графики и др.) и полета (в които
потребителите въвеждат или избират данни).
В повечето случаи формулярът представлява обикновенна таблица, която е
форматирана съобразно изискванията на потребителите.
Често формулярите се съхраняват като шаблони, за да може всички съдържащи се
макроси да бъдат съхранени заедно с формуляра и да бъдат на разположение на
потребителите, когато ги попълват.
Полетата, които превръщат един документ във формуляр са три вида:
 текстово поле – поле за въвеждане на текст или числа;
 контролна кутия с две състояния – активирано и неактивирано;
 списъчни полета – съдържа списък от който може да се избира.
Към полетата на формуляра може да се прикрепи помощна информация, а
посредством командата Restrict Editing може да се добави защита срещу редактиране
на готовия за попълване формуляр, така че потребителите да имат достъп само до
полетата на формуляра, които са предвидени за попълване.
Всеки един елемент на формуляра може да бъде променян и форматиран в процеса на
изработване.
Как се създава един формуляр:
 въвежда се името на формуляра;
 добавяне на полетата, дефиниране на техния тип и форматиране в зависимост от
предназначението им;
 въвеждане на забрана за промяна на формуляра;
 съхраняване на формуляра.
Разгледайте с учениците голямото разнообразие от формуляри: адресни, банкови,
медицински, митнически, складови, счетоводни, касови.
Важно е учениците да разберат, че разлика между хартиен и електронен формуляр
няма. Единственото предимство на електрония формуляр, е че може да бъде
естетически оформен (когато не е онлайн)-добавени редове, изтрити излишни редове,
прецизиран текста, многократно редактиран.
Може да попитате учениците дали една медицинска бележка е формуляр?
Изключително неприятно впечатление прави когато при попълване на формуляр и по-
специално автобиография или така нареченото CV всички излишни полета са оставени,
особенно когато няма въведена информация. Създаването на собствен формуляр е
отлично упражнение.
Тема 25: Изготвяне на справки

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 изработват справки в електронна таблица по критерии за търсене;
 извеждат резултатите във вид на списъци;
 извършват междинни пресмятания в подредени таблици;
 обобщават данните на електронна таблица по определен критерий.
Основни понятия: междинни пресмятания в подредени таблици.
Практически ориентирана тема към усвояване на базови знания за изготвяне основно
на счетоводни и други справки работейки с голям обем от данни.
Преди всичко трябва да се обърне внимание на техниката за обобщаване на данни
спрямо определени критерии чрез реализиране на междинни пресмятания в
подредени таблици.
Учениците ще бъдат запознати с извеждане на междинни суми или обобщения със
Subtotal или с други думи казано изготвяне на справки чрез пресмятане.
Междинните суми са едно голямо удобство при обобщаване на данни и по-точно при
изготвяне на представителна извадка за определен тип данни в таблицата.
Активирането му става от Data Tab / Outline / Subtotal.
За да функционира коректно този инструмент, има важна предпоставка. Subtotal може
да обобщава данни, т.е. да извежда сума, средна стойност, брой числа, най-голяма или
най-малка стойност от таблицата, на база повтаряща се последователност от данни.
При употреба на интрумента се предполага че колоната, съдържаща критерия за
обобщаване е подредена така, че в нея има поредица от редове с еднакво
съдържание. Междинните обобщения, които инструментът извежда, са за
последователно представените данни.
За да се създаде обобщаваща таблица по определен критерий е необходимо
предварително таблицата да бъде сортирана по желания критерий. Това се налага, тъй
като при изпълняване на командата Subtotal , Excel вмъква по един допълнителен ред в
края на всяка група редове, съдържащи еднакви стойности/ символи на избрания
критерий и в него създава обобщаваща формула под колоните, които са посочени.
Синтаксис на SUBTOTAL(function_num, ref1, ref2, ...)
Function_num е число от 1 до 11 (включва скрити стойности) или от 101 до 111
(игнорира скрити стойности), което указва коя функция да се използва при
пресмятането на междинни суми в списък.
Function_num Function_num Функция
1 101 AVERAGE
2 102 COUNT
3 103 COUNTA
4 104 MAX
5 105 MIN
6 106 PRODUCT
7 107 STDEV
8 108 STDEVP
9 109 SUM
10 110 VAR
11 111 VARP
В учебника е описана теорията подкрепена с практически задачи. Добре е да демон-
стрирате пред учениците как се изработват справки в електронна таблица по критерии
за търсене чрез пресмятане на данните в електронна таблица.
Тема 26: Обобщаване на данни в електронна таблица

Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците:

 обобщават данните на електронна таблица по определен критерий;
 извеждат резултати във вид на списъци;
 изработват справки в електронна таблица по критерии за търсене.
Темата е практически ориентирана. Примери за използване на този инструмент може
да намерите в счетоводни отчети и програми изцяло базирани на Excel.
Какво трябва да знаят учениците преди да преминете към работа с Pivot Table - обоб -
щаваща таблица.
Изучаването на Pivot Table изисква предварителни знания за няколко важни действия и
инструменти в MS Excel , които ще внесат яснота и разбиране в цялата функционалност
на т.н. динамични или осеви таблици.
Обърнете внимание на следните ключови знания преди да преминат учениците към
обработка на данните с Pivot Table?
1. Свързване на данни в Excel (Links). В Excel съществуват три категории връзки: връзки
към клетки от същия работен лист, връзки към клетки от съседен работен лист, връзки
към клетки от друг файл.
2. Консолидиране на данни. Процес на обобщаване на данни чрез сумиране,
извеждане на средна стойност, преброяване на числови данни, представяне на най-
голяма или най-малка стойност.
3. Сортиране на данни. Подреждането или сортирането на данни е от значение при
работа с голям брой редове и колони в MS Excel. Подредените данни се четат и
управляват значително по-лесно.
4. Филтриране на данни. Достигането до точно определени данни, текст, числа или
дати, често се извършва с вградения автоматичен филтър в програмата. Филтрирането
по един или множество критерии позволява да се ограничи до минимум излишната
информация и да се извлече търсеното, за кратко време.
5. Групиране на данни. При големи обеми от данни, удобство е организирането им в
групи. Групите създават компактен изглед на таблицата.
Предварителното им усвояване, разбиране, осмисляне и практическо приложение от
учениците е ключът към успешна и ефективна работа с този изключителен инструмент.
Теоретичнат част е описана последователно в учебника и подкрепена с примери и
задачи.
Тема 27: Упражнение

Целта на урока е обобщение на изученото в последните две теми, както и

затвърждаване на знанията и уменията на учениците свързани с темите, тъй като
материала е обемен и в рамките на един учебен час е невъзможно усвояването му.
От друга страна цел на урока е систематизиране на придобитите знания и отработване
на умения за работа с приложните програми за изпълнение на конкретни задачи по
темите.
Задачите са подбрани така, че да бъдат изработени в рамките на един учебен час.
Независимо от различното темпо с което работят учениците, както и ниво на усвоения
материал това е добра предпоставка и за тяхното оценяване.
 РАБОТА ПО ПРОЕКТИ

Тема 28: Разработване на проект в екип

Въвеждането на проекти в учебната програма не е нова и е начин за организиране на

самостоятелната дейност на учениците, насочена към решаване на задачи в рамките на
учебния проект, метод, който дава на учениците сложни задачи, базирани на
предизви-кателни въпроси или проблеми, които включват решаване на проблеми,
вземането на решения, изследователски умения.
Насърчава практиката на формиране на нови навици за учене, като се набляга на
уменията за творческо мислене и позволява на учениците да открият, че има много
начини за решаване на проблема.
Основната цел на учителя е да формира у учениците няколко групи умения:
-„рефлексивни умения: за отговор на въпроса: Какво е необходимо да науча за
решаването на проблема?;
-изследователски умения;
-умения за работа в екип;
-технологични умения;
-мениджърски умения;
-комуникативни умения;
-презентационни умения.
На този етап от обучението учениците познават основните етапи, фази и правила при
изработването и представянето на един проект.
Припомнетe това, което са учили в 7 и 8 клас под формата на далог или демострация.
Друг вариант е да поставите тема и учениците да опишат всички етапи, срокове,
средства за осъществяване на проекта.
Основни компетенции, които трябва да постигнат учениците залегнали в учебната
програма са:
 Набелязват ясна, конкретна и съобразена с темата на проекта цел;
 Подбират и използват подходящи технологични средства за създаване на план на
проекта;
 Поставят междинни цели, насочени към постигане на крайната цел, и ги обвързват
с междинни резултати;
 Разпределят сроковете за изпълнение на дейности в процеса на планиране на
работа по проекта;
 Избират технологична платформа за работата по проекта;
 Изготвят и защитават проекта в рамките на планираните срокове.
Жизнения цикъл на проекта е последователност от фази, които показват какво трябва
да бъде направено, за да бъде свършена работата по проекта.
При работа с проекти може да се каже, че се търси отговор на следните въпроси:
 Защо трябва да бъде изпълнен проектът?
 Какво се цели да бъде постигнато с помощта на проекта?
 Какви ресурси са необходими за изпълнение на проекта?
Независимо какъв е проекта (общесвен, частен) за каква сфера е предназначен, важни
са крайните резултати и ефекта от реализиране на проекта т.е. проекта трябва да е
уникален.
Следващите три теми в учебника са свързани с конкретни проекти, които много точно и
подробно са описани в учебника и са добра предпоставка за затвърждаване и
упражняване на наученото от учениците.