ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ СВ.СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ “

ЦЕНТЪР ЗА КВАЛИФИКЦИЯ

ПЛАН - КОНСПЕКТ
ПО ТЕКУЩА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА
ПО ФИЛОСОФИЯ

ТЕМА НА УРОК :
„Добро и зло“

Изготвил: Маргарита Марценкова Проверил:………………….

Факултетен номер: 2230015200 гл.ас..д-р Стоян Бъчваров
Специалност: Учителска правоспособност

ВЕЛИКО ТЪРНОВО 2023

Клас: 9
1. Тема на урока: ,,Добро и зло“
2. Вид на урока: урок за нови знания.
3. Цели на урока:
3.1 Образователни цели: Учениците да се запознаят с основните понятия в
урока; учениците да формират разбиране за добро и зло; Да познават поне
две концепции за добро и зло / християнство, модерен релативизъм/ ;
Учениците да различават понятията за добро и зло в религията; Да
проявяват нагласа за отговорно решаване на морални казуси; развиване на
умения за изразяване, чрез специфична за предмета терминология;
3.2 Възпитателни цели: Развиване на наблюдателност, концентрация на
мисленето и желание за по-добро усвояване на изучавания материал,
мотивация за работа в екип;
3.3 Практически цели: Умения за работа в изследователска общност.
Умения за критическо мислене, за участие в дискусия. Умение за
аргументация и избор на теза, обвързана с определени ценности. Умения
за учене. Дигитална компетентност. Обществени и граждански
компетентности. Културна ориентация и осъзнатост.
4. Методи използвани в урока:
4.1 Учебни методи: Лекция; фронтална беседа.
4.2 Познавателни методи: наблюдение, анализ, обобщение.
5. Учебно-техническа осигуреност на урока: черна/бяла дъска, средство за
писане върху дъската; лаптоп, проектор, презентация на урок, план-
конспект; учебник по Философия на изд.Педагог6, автори Галя Несторова,
Райна Димитрова, Румяна Тултукова и Бойчо Бойчев.
6. Междупредметни връзки: История, Литература.
7. Основни понятия: добро, зло, добродетел, порок, модерен релативизъм.
8. Структура на урок и времетраене на всяко структурно ядро.

Наименование на основните структурни ядра Времетраене

1. Подготовка на вътрешните психологически 5-10 мин.
условия на учениците за обучение
1.1 Организационна работа за часа – поздрав,
проверка и вписване на отсъстващи ученици;
(2 минути)
1.2 Проверка на домашна работа; (3-4 минути)
1.3 Мотивация за нови знания, задаване на
въвеждащи въпроси. (4-5минути)
1.4 Преминаване към изложение на новия
материал, чрез лекция и фронтална беседа. –
(25 минути)
1.5 Затвърдяване, чрез обобщение (7-8минути)
1.6 Задаване на домашна работа. (2-3минути)
Общо: 45минути
 2. Въвеждане на нови знания: 25 мин.
2.1 План:
2.1.1 Житейско разбиране за доброто и злото
2.1.2 Проблемът за доброто и злото в
религиите;
2.1.3 Философски възгледи за доброто и
злото – модерен релативизъм
2.2 Основни понятия: добро, зло, добродетел, 5-10мин.
порок, модерен релативизъм – отрицание.
3. Систематизация и обобщение на знанията.
4. Задаване на домашна работа.

Край на часа: Общо 45 мин.

9. Ход на урока.

Основни Ход на урока /примерен сценарии/ - дейности на учителя

структурни и дейности на ученика
елементи на
урока 1. Уводна част:
Учителят влиза в час и поздравява.
Проверка на Учениците стават и го поздравяват.
присъствието и Проверка за отсъстващи ученици от учебния час и
създаване на отбелязване. Проверка на домашна работа. Създаване на
позитивна и благоприятно атмосфера за започване на работа.
емоционална Встъпителни въпроси за насочване към темата за доброто и
нагласа за работа
злото.
У: какво разбирате под думата добро?
У какво разбирате под думата зло?
У: Как определяте кое е добро и кое е зло?

Учителят записва заглавието на урока на дъската ,,Добро и

зло“. След това пуска презентация на урока и започва
изложение по първа точка - ,,Житейско разбиране за доброто
и злото“.
У: много често използваме думи като ,,добро“, добър-а, лошо
и зло, а също и техните синоними. С тях ние оценяваме
конкретни неща, като действия ,събития, изразяваме
конкретно отношение или пък някакво наше душевно
Изложение на състояние. Нашите оценки, обаче са едностранчиви и
новия материал преходни – също като нещата и постъпките, които
оценяваме. Ние рядко се питаме дали това, за което казваме,
че е добро, наистина е добро; дали то е било добро, преди да
сме го оценили като такова; дали това, което за нас е добро и
за останалите е добро;
Отговорите на тези въпроси произтичат от житейския ни
опит и от наблюденията ни върху поведението и резултатите
от него върху конкретни хора в конкретни ситуации. Ние
имаме нужда да даваме такива пределни положителни или
отрицателни оценки на почти всичко, с което е свързан
животът ни. При тези оценки ние използваме едни и същи
или сходни думи, което подсказва, че всичко, което
оценяваме като добро, хубаво, зло и лошо е сходно по един и
същ признак. Можем да направим следното заключение, че
има такова добро, което трябва да е изначално, образцово и
всеобщо благо, за да е разбираемо по един и същи начин за
всички хора и при всички случаи. Това означава, че трябва да
се откажем от желанието си винаги ние да сме прави и да
даваме окончателна оценка на нещата. Необходимо е
оценките на другите за това кое е добро и кое е зло да
приемаме или отхвърляме след необходимата аргументация.

За Аристотел добродетелта е мяра, средина между две

крайности. Добродетелта е ценност, цел и поведение.
Например щедростта е средина между прахосничеството и
скъперничеството. „Мярата“ тук е съвършенството,
въплъщаваща нравствената красота. Подобно понятие има
развито и в будизма, нарича се „среден път“: то е израз на
свобода от крайностите на бурния живот и аскетизма,
средина между зависимост и независимост. Тук можем да
направим препратка към библейската мъдрост „Прекален
светец и Богу не е драг“.
От своя страна порочността е израз на всичко, което е извън
мярата – разпуснатост, излишество, скъперничество. Тя
разрушава хармонията.
У: някой от вас чел ли е библията? За какво се разказва в
нея?
У: Кое според Библията е добро и кое не?
У: запишете следваща точка от плана:

2. Проблемът за доброто и злото в религиите.

Религиите са духовната дейност, в която най-обстойно се
изследват и най-аргументирано се обосновават доброто и
злото. Главното в тях е, че те на практика изискват и
повеляват как човек да следва доброто и как да се
противопоставя на злото в живота. Библията е най-старият
писмен източник, в който се разисква въпросът за доброто и
злото. В нея се говори за сътворението на света и човека,
заселването, последвалото грехопадение и изгонването на
човека то рая. Тези събития са разгледани и оценени през
призмата на разбирането за доброто и злото като
противоположности. Ако доброто е създаване, злото е
унищожаване, ако доброто е даване на живот, то злото е
отнемане на живота и т.н. Разбира се, в религията доброто и
злото не са понятия, нито безлични сили. Бог ,който е творец
на всичко, е самото добро и затова, всичко сътворено от него
е добро., включително и човека, защото е сътворен по негово
подобие и образ. Противникът на Бог е едно от неговите
създания, което се е разбунтувало срещу него и всячески му
се противопоставя. Тъй като няма силата да противостои на
Бог по космически, вселенски мащаб, той му се
противопоставя чрез човека.

Фридрих Ницше (1844 – 1900г.): Отвъд доброто и злото

Той негодува срещу културата на слабостта и състраданието,
създадени от християнството, като представя идеята за нов
морал и нова култура, в които ще оцеляват само силните.
Позицията, към която се стреми Ницше, е отвъд доброто и
злото. С неговото име се свързва понятието „нихилизъм“
като отрицание на ценностите. Ницше отхвърля
християнския морал и издига идеята за „свръхчовека“.
Според него има два вида морал: моралът на робите и
моралът на господарите. Да обичаш ближния и дори врага си
е проява на слабост, а любовта и състраданието водят до
израждане на човечеството.
Силният подкрепя силния, господарите създават раса от
свръхчовеци: свободни, гениални и прокарващи пътя на
свръхчовека. Те властват над „стадото“ и подготвят почвата
за висшата раса. Днес се развиват различни утопии за
генетическото превъзходство на нова раса мутанти, които ще
дойдат на мястото на днешния човек и ще господстват на
земята.
Учителят записва трета точка на дъската: ,,Философски
възгледи за доброто и злото – модерен релативизъм.
Запознава учениците със схващанията за доброто и злото в
съвременната философия.
Разбирането на понятията ,,добро“ и ,,зло“ се отнася до
същността на живота на човека и обществото през цялата им
история. Това са две централни понятия за етиката и те
разкриват нравствените и моралните изменения на културата
на човешките общности и социални структури, обособили се
през историческия ход на времето. Това е давало
възможности за тяхното изследване, изучаване и прилагане в
конкретния живот, както и да претърпят множество
трансформации и погрешни интерпретации, но все пак
 доминиращото схващане е, че доброто е изцяло свързано с
живота, а злото със смъртта.

Обобщение: За да прецени до каква степен е разбран урока

от учениците, учителят задава следните въпроси:
У: Какво е различието между житейското и философското
тълкувание на понятието добро?
У: Съществува ли абсолютен критерий за правилно и
неправилно според модерния релативизъм?
Анализ и
обсъждане У: С какво се свързват образът на доброто и образът на
злото?

У: Какво означава „крайност“ и какво „средина“ и „мяра“?

3. Самостоятелна работа на учениците

У: Ученици, след като разгледахме темата за доброто и
Поставяне на
злото, за домашно създайте профил на добрия човек, като
задача за домашна
работа този профил може да бъде словесен, нарисуван, смесен,
изработен като колаж, имате пълна свобода на избор.

4. Заключителна част
Учителят накратко обобщава и обсъжда работата на класа
през часа.
У: Благодаря ви за вниманието и участието в днешния урок!
Хубав ден!