WWW - Prosveta.bg Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-619-222-246-8

Екатерина Михайлова, Пламен Митев, Даниел Вачков
Екатерина Михайлова
Пламен Митев
Даниел Вачков
ИСТОРИЯ ИСТОРИЯ
И ЦИВИЛИЗАЦИИ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
Книга за учителя
www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-619-222-246-8
Цена 12,00 лв.
ИСТОРИЯ
И ЦИВИЛИЗАЦИИ
7
ПРОСВЕТА ПЛЮС
София
© Екатерина Кирилова Михайлова, Пламен Димитров Митев, Даниел Христов Вачков, 2018 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2018 г.
© Лало Николаев Николов – художник на корицата, 2018 г.
© „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.
ISBN 978–619–222–246–8
СЪДЪРЖАНИЕ
ВЪВЕДЕНИЕ .......................................................................................................................4
МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ КЪМ УРОЦИТЕ ..........................................................7
ПРИЛОЖЕНИЕ: СРАВНИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ КЪМ ТЕМИ В УЧЕБНИКА .......99
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ......................................................107
3
ВЪВЕДЕНИЕ
Скъпи колеги,
През учебната 2018/2019 г. влиза в сила новата Учебна програма за 7. клас по исто-
рия и цивилизации. Партньорството ни с вас продължава с цел търсене на най-добрите
подходи за усвояване на знания и формиране на умения, като същевременно възпитаваме
любов към историята. Учебната програма за 7. клас, ориентирана за първи път изцяло
към националната ни история, обхваща периода от началото на Възраждането (XVIII
в.) до началото на XXI в. В този клас учениците се запознават с осъществяването на
модернизационните процеси в българското общество, със сложния и противоречив път
на изграждане на съвременните ценности на българите, което прави работата ни много
по-трудна и отговорна.
За да се ориентирате по-добре в учебния комплект, който ви предлагаме, позволете ни
с няколко думи да ви представим отделните негови елементи.
• Учебник по история и цивилизации – печатен вариант
Всеки раздел в учебника започва с карта с обобщена информация за раздела и линия
на времето с основни събития от раздела.
Учебникът съдържа 38 теми за нови знания. Всеки урок започва с въведение в съ-
държанието на урока и завършва с обобщение на най-важното в урока. Отделно от това
в учебника ще откриете 2 теми, представящи прилагането на специфичните техники на
историческо познание, с които вие вече работите от две години – т.нар. „Работилница“,
и 7 урока упражнение. Така напълно се покриват изискванията на Учебната програма
по история и цивилизации за 7. клас по отношение на компетентностите. Всеки урок е в
съотношение 1 : 1,5 на текстовата част спрямо методическата. Най-важното за нас беше
да намерим баланса между фактите и разказа, да постигнем яснота и точност на изказа,
да избегнем скритите понятия в текста и претрупването му с факти. Надяваме се, че се
получи достъпен, ясен, но и емоционален разказ за новата и съвременната българска
история.
Методическата част на всеки урок представлява комбинация от разнообразни истори-
чески източници: илюстративен материал, документи, исторически карти, рубрики. Все-
ки от тези елементи е отбелязан с препратка в основния текст на урока. Към тях също
така са поставени въпроси и задачи за самостоятелна работа на учениците. Специално
внимание сме отделили на илюстративния материал. И в този учебник изображенията в
учебника разширяват, допълват и илюстрират основния текст на всеки урок.
Общо 16 исторически карти, 10 схеми и диаграми съпътстват разделите и уроците.
Специално място сме отделили и на линиите на времето – 21 на брой, така че да да-
дат възможност на учениците да свържат събитието с времето, да открият синхронност
и асинхронност между отделни събития, личности и процеси. Уроците съдържат и две
рубрики. Чрез „Лицата на историята“ показваме колко многолика може да бъде истори-
ята. Освен исторически личности, като българските владетели, Баба Тонка Обретенова,
Станислав Доспевски, Коста Паница, д-р Желю Желев и др., в тази рубрика учениците
ще открият разкази за Свищов, Перущица, Кримската война, локомотива, битката при
Одрин, окопната война, туризма, Берлинската стена, Народния съд, бригадирското дви-
жение, достъпа до информация, новите имена на българската наука и изкуство през ХХІ
век. В учебника е включена и рубриката „Любопитно“, в която представяме интересни
факти, като: световните изложения, раждането на българския химн, Пловдивския пана-
4
ир, хигиената в града и селото, евромонетите и евробанкнотите и др. Към всеки урок ще
откриете и речник, както и разнообразни въпроси и задачи.
Всеки раздел на учебника завършва с обобщение, в което сме включили всички ком-
петентности като очаквани резултати от обучението в същия дял, както и интересни идеи
за работа в екип, работа по проекти и др.
След него – върху две страници под надслов „Работя самостоятелно“, всеки седмо-
класник може да провери доколко е овладял основните умения по история. Така прилага-
ме похвата за преговор чрез умения. Новата задача в тези страници е „Извличам инфор-
мация от документ и изображение“, в която всеки ученик сам може да определи степента
на своите знания и умения чрез дадени критерии за самооценка. В края на учебника,
освен традиционния „Азбучен показалец на новите думи и понятия“, може да намерите
и кратко представяне на споменатите в учебника „Личностите в историята“ с кратка би-
ографична справка.
Чрез предложения учебник всички ние, учителите, имаме шанса да превърнем препо-
даването на историята в нещо повече от постигане на очакваните резултати, заложени в
програмата. Имаме шанса да накараме ученика да мисли и да се вълнува от собствената
си национална история.
• Учебник по история и цивилизации – електронен вариант
Електронният учебник по история и цивилизации може да се използва постоянно в час.
В него са включени над 100 допълнителни ресурса. Чрез предложените тематични задачи
в края на часа ще затвърдявате основни факти, събития и личности, поставяйки учениците
в игрова ситуация. Същевременно по време на самия урок може да използвате всички
елементи от методическия апарат – карти, линии на времето, документи, изображения,
като освен въпросите и задачите към тях, които са в учебника, са поставени допълнителни
такива, които да помогнат на учениците да упражнят своите умения с разнообразни източ-
ници на информация. Тях ще ги откриете под съответното название: „Ориентирам се по
карта, схема“, „Работа с линия на времето“, „Работя с изображение“ и др.
За поредна година едно от големите предимства на електронните учебници на изда-
телство „Просвета“ са и кратките документални филми, създадени от издателството в
партньорство с БНТ, за Паисий Хилендарски, Васил Левски и др., както и аудиозаписи
на характерни документи за разглежданите епохи.
• Тетрадка за ученика
Тя е важен елемент от учебния комплект по история и цивилизации за 7. клас. Тет-
радката е замислена да даде възможност на ученика не само да възпроизвежда дадена
историческа информация, но и постоянно да развива своите умения, да изпитва и своята
наблюдателност и въображение. Към всеки урок за нови знания са дадени 3 или 4 задачи.
Тяхната цел е чрез откриването на решенията им ученикът още веднъж да повтори под
различна форма компетентностите като очаквани резултати от обучението в 7. клас. Във
всеки урок е обърнато специално внимание на развиването на функционалната грамот-
ност на учениците чрез задачи, включващи откъси от документи, научен текст или съз-
даден за целите на обучението методически текст. В тетрадката ще откриете още задачи
от типа: допиши, попълни, открий, свържи; задачи към контурни карти и изображения,
както и такива, свързани с попълване на таблици, които може да използвате и в час.
Тетрадката за ученика съдържа два теста за преговор – начален и годишен, както и три
обобщителни теста, съобразени по време с обобщенията в учебника, които се състоят от
задачи с избираем и свободен отговор.
• Книга за учителя
С нея сме се постарали да бъдем максимално полезни. Надяваме се да ви спестим
време, да ви помогнем в организацията на работата през учебната година, както и да ви
5
ориентираме във възможностите, които предоставя учебникът в конкретната ви работа в
час. В книгата ще намерите:
– Учебна програма по история и цивилизации за 7. клас (общообразователна подго-
товка);
– годишно тематично разпределение (съгласно изискванията на Наредба № 5/
30.11.2015 г. за общообразователната подготовка, чл. 10 – 16);
– методически акценти с отговори към елементите от методическия апарат;
– като приложение – таблици, които може да използвате във вашата работа за обоб-
щаване на информация.
Надяваме се да бъдем партньори и очакваме да споделите опита си с нас, както и
с други колеги. Всичко, което сте изпитали в собствената си работа, ако сте открили
грешки или сте срещнали затруднения, както и всяка оригинална идея изпращайте на
електронната поща на издателството.
Очакваме с нетърпение срещите с вас и вашите коментари.
От авторите
6
МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ КЪМ УРОЦИТЕ
НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР
Началният преговор акцентира върху наследството на Средновековието, разби-
рането на основния смисъл на историческите понятия с акцент върху положение-
то на българите в Османската империя през ХV – ХVІІ в. Така естествено се прави
връзката с новото учебно съдържание, с навлизането в новата историческа епоха в
българската история – Българското възраждане.
Работата с включените задачи в началния преговор цели учениците да:

– използват правилно основните нови понятия от 6. клас;
– работят с линия на времето;
– извличат информация от текст;
– различават паметници на средновековната култура със световно значение.
Компетентности като очаквани резултати от обучението в 6. клас:

Познава паметници на средновековната култура като част от световното културно
наследство.
Попълва върху линия на времето.
Описва устройството на Османската империя.
Описва мястото на българите в системата на османската държава.
Представя съпротивителните действия на българите срещу османската власт.
Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията.
Разбира ролята на християнската религия за съхраняване на българската народност.
Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени
Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери
за тях.
Отговори на задачите от НАЧАЛНИЯ ПРЕГОВОР от учебника:

Задача 1
А) 476 г. – краят на Западната Римска империя; 1492 г. – откриването на Америка.
Б) Годините на събитията са дадени, затова вярното изпълнение на условието зависи
от точното място върху линията на времето, на което е нанесена съответната година.
Задача 2
¾ Боянската църква;
¾ А) дворец – Испания; Б) катедрала – Франция; В) църква – България; Г) крепост –
Сирия; Д) църква – Турция
Задача 3
буржоа (от фр. „бург“ – град) – гражданин, градски жител.
Църква (от гр. „събрание“) – организация, която ръководи духовния живот на хрис-
тияните; християнски храм.
рицар – тежковъоръжен конник с благородно потекло в Западна Европа, за когото
войната била професия; полагал тържествена клетва и със специален ритуал неговият
господар го посвещавал в рицарство.
православие – след 1054 г. изповеданието на повечето от християните в европейския
Изток, изпитали духовното влияние на Византия; Православната църква се състои от
няколко самостоятелни патриаршии и архиепископии.
7
васал – благородник, който се поставял под закрилата на сеньора и получавал от него
феод; от него произлиза понятието „васалитет“ за цялата система от взаимоотношения на
лична зависимост между васал и сеньор.
ислям – световна религия, възникнала през VІІ в. на Арабския полуостров, която
се основава на вярата в един бог (Аллах) и в неговия пророк Мохамед.
Задача 4
• Каква държава е Османската империя?
Османската империя е силно централизирана и военизирана държава. Цялата
власт принадлежи на султана, а държавна религия е ислямът.
• Каква политика провежда тя спрямо българите и другите немюсюлмани? Дайте при-
мери.
Империята провежда спрямо българите и другите немюсюлмани политика на дис-
криминация. Забранявало им се да обличат скъпи дрехи, да яздят коне и да притежа-
ват оръжие. Най-голяма тегоба за българите бил „кръвният данък“.
• Какъв е статутът на българите като поданици на султана?
Те не са пълноправни поданици на султана. Нямат достъп до войската и управле-
нието. Същевременно българите са част от раята. Селяни, занаятчии и търговци –
християни и мюсюлмани, плащат данъци, с които издържат войската, чиновниците
и султанския двор.
• Как протича животът на българите в селото и в града?
Българските селяни са ограничени собственици на земите си, плащат тежки данъ-
ци. Българските семейства в едно село образуват община.
Градският живот в българските земи бавно се възстановява. Разнородното по
народност население живее в отделни квартали (махали), разделени по вяра, но рабо-
тят заедно на чаршията – стопанския център на града.
• Как съжителстват християни и мюсюлмани?
Съжителството на християни и мюсюлмани дава примери както за дискримина-
ция, така и за толерантност.
Задача 5
Г); В); Б); А); Д)
Урок 1. Българите навлизат в Новото време
Урокът запознава учениците със същността на Новото време и на епохата

на Българското възраждане. Откроени са и новите тенденции в развитието на
Османската империя и в живота на българите през ХVІІІ в.
Акцентите са върху:
Светът през Новото време
Османската империя и българите през ХVІІІ в.
Българското възраждане
Светът през Новото време

Новото време е самостоятелна епоха в историята на света, чието начало се свързва
с Великите географски открития от края на ХV и началото на ХVІ в. В рамките на тази
епоха се открояват няколко периода (Ренесанс, Просвещение, промишлена революция),
които за отделните европейски народи започват по различно време и имат различна про-
8
дължителност. Най-общо, Новото време се характеризира с радикални промени в сто-
панския, социалния, културния и политическия живот на съответните държави, които се
дължат на развитието на науката и техниката и утвърждаването на модерните пазарни
отношения.
Османската империя и българите през ХVІІІ в.

В края на ХVІІ в. Османската империя изпада в продължителна криза. Високата порта
губи значителна част от своите територии и постепенно се превръща от страшилище за
християнския свят във второстепенна политическа сила в Европа. Основните институ-
ции, върху които се крепи могъществото на империята в предходните столетия (еничар-
ският корпус и спахийството), не изпълняват вече възложените им функции. Дефицитът
в султанската хазна придобива хроничен характер, сребърното турско акче се обезценя-
ва, корупцията се разраства и засяга всички нива на имперската администрация, в отдале-
чените провинции се засилват проявите на сепаратизъм. Кризата достига своята кулми-
нация в края на ХVІІІ в., когато възникват и кърджалийските размирици, а цяла Румелия
е обхваната от бунтове и прояви на всеобща анархия. Подвластното християнско насе-
ление се възползва от слабостта на централната власт и от засилващото се влияние на
големите европейски страни на Балканите. Селскостопанското производство, занаятите
и търговията по българските земи бележат осезаем подем, мнозина българи се включват
успешно и в търговския обмен с Европа.
Българското възраждане
Настъпилите през ХVІІІ в. промени в живота на българите поставят началото на нов
период в българската история – епохата на Българското възраждане. В икономически
план възрожденските процеси водят до утвърждаване на модерните пазарни отношения
по българските земи. Формират се нови социални групи – възрожденската буржоазия и
националната интелигенция. Промените в духовната област се свързват с изграждането
на нова, светска по характер култура. Поставя се началото на книгопечатането, на пе-
риодичния печат, на театралното и читалищното дело. Формира се българската нация.
Активизират се освободителните борби на българския народ.
Работата с методическия апарат цели учениците да:

– развиват умения за изчисляване, работейки с линия на времето;
– развиват умения за работа с изображение (6);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (5);
– извличат информация от документи (3), (7);
– усвояват новите понятия – Просвещение, корупция, Българско възраждане, на-
ция.
Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Представя Българското възраждане като преход на българското общество към
Новото време.
Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот.
Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически
събития.
Установява синхронност или асинхронност между събития, процеси и личности.
Усвоява знания за историята на български селища.
Познава идеи за значими обществени промени.
9
Отговори към елементите от методическия апарат:
(3) Документ: Корупцията и беззаконието
В какъв момент за Османската империя авторът посещава страната?
– в момент на сериозна криза; в годините на кърджалийските размирици
Какви недостатъци на османското управление правят впечатление на французина?
– продажбата на служебните постове; корупцията (и най-малката услуга се по-
лучава с подаръци)
(6) Технически изобретения през XIX в., литография от 1876 г.
• Кои нововъведения откривате на изображението?
– параход, телеграф, парен локомотив; строителство на жп линии и телеграфни
станции; печатарска преса
• Как парната машина променя света на хората?
– създадената от Джеймс Уат парна машина предизвиква индустриалната рево-
люция в света; парните машини намират приложение във фабричното производство
и в транспорта
• С помощта на интернет намерете информация за откритието на Самюъл Морз.
– американският изобретател Самюъл Морз е роден през 1791 г. Завършва
Йейлския университет. Увлича се по живописта и продължава образованието си в
Лондонската кралска академия. След завръщането си в САЩ проявява интерес към
възможностите за практическо използване на електричеството. През 1837 г. демон-
стрира първия си телеграфен апарат, който по-късно е усъвършенстван. Първото
успешно предадено съобщение е осъществено през 1844 г. Морз води съдебни дела за
получаване на авторското право, които печели едва през 1854 г.
(7) Документ: Новите идеи на възрожденските българи
• Как един народ заявява стремежа си към нов живот и свобода?
– чрез новите идеи, чрез използването на нови сили за постигане на целите си
• Каква програма стои пред българите през ХIХ в.?
– просвещение, напредък и освобождение
• Какви са нейните проявления?
– Печатат се вестници и книги, които помагат за усвояването на нови знания и за
напредъка на народа; въстават, за да отхвърлят робството.
(*) Примерни въпроси към линията на времето: Колко години продължава осман-
ското владичество над българските земи?; Колко столетия разделят началото на
Европейския ренесанс от началото на Българското възраждане?
„Въпроси и задачи“
1. Как се променя светът през Новото време?
– Развитието на науката и техниката позволява да се направят важни открития
(книгопечатането, парната машина, фабричното производство и др.), които осигу-
ряват стопанския подем и културното развитие на европейските държави.
2. Кои са причините за кризата в Османската империя през ХVIII в.?
– военните неуспехи; засилването на влиянието на европейските страни над
Високата порта; финансовата криза; бунтовете и размириците; корупцията и без-
законието
3. Какви промени настъпват в живота на българите през ХVIII в.?
– Засилва се стопанската активност на българите; разраства се производството
в града и селото; богатите българи подпомагат училищното, книжовното и църков-
ното дело.
4. С какво се характеризира епохата на Българското възраждане?
– Променя се животът на българите; възстановява се независимата Българска
църква; изгражда се модерно светско училище; формира се българската нация.
10
Урок 2. Стопански промени през ХVІІІ – ХІХ в.
Урокът разкрива новите тенденции в стопанското развитие на българските земи

през ХVІІІ и ХІХ в., като специално внимание е отделено на реформите в Османската
империя.
Утвърждаване на пазарното стопанство
Първите манифактури и фабрики
Реформи и стопанска модернизация
Утвърждаване на пазарното стопанство

През ХVІІІ и началото на ХІХ в. значението на българските земи в икономиката на
Османската империя нараства. Важна роля за стопанския подем играят разширяващите
се търговски контакти с европейските страни (Франция, Англия, Русия, Австрия, итали-
анските градове, Холандия) и нарастването на населението на големите имперски градо-
ве (Истанбул, Одрин, Смирна, Солун, Александрия). Засиленото търсене на някои сел-
скостопански и занаятчийски стоки (текстилни суровини – памук, вълна, коприна; кожи,
восък и др.) води до увеличаване на тяхното производство. Отделни селища и райони
се специализират в добива на определени земеделски произведения. Развиват се и нови
занаяти. Увеличава се значението на панаирната търговия.
Първите манифактури и фабрики

В края на ХVІІІ и началото на ХІХ в., за да отговорят на засиленото търсене на някои
текстилни суровини, по-предприемчивите занаятчии и търговци започват да организират
манифактурни предприятия (в Габровско, Врачанско, Казанлъшко), а през 1834 – 1835
г. е открита и първата текстилна фабрика в българските земи (Сливен). Добри Желязков
е подпомогнат от Високата порта, като по-късно фабриката е разширена и става дър-
жавна. До Освобождението са открити 11 фабрични предприятия и десетки манифакту-
ри. Осезаемо оживление се наблюдава и в развитието на търговията. Мнозина българи
откриват свои кантори във Виена, Брашов, Букурещ, Гюргево, Галац, Браила, Одеса.
Български търговци въртят успешен алъш-вериш дори и в Индия.
Реформи и стопанска модернизация

Стопанският подем на българите през втората и третата четвърт на ХІХ в. се дължи
не само на инициативата на търговците, занаятчиите и предприемачите, но и на рефор-
мените усилия на турското правителство. Султан Махмуд ІІ (1808 – 1839) премахва ени-
чарския корпус (1826 г.) и започва радикална аграрна реформа (1833 – 1834), а неговите
наследници Абдул Меджид (1839 – 1861) и Абдул Азис (1861 – 1876) полагат сериозни
усилия за модернизацията на основните държавни институции и за изработване на ново
законодателство в Османската империя. Белезите на промяната са видими в различни
области на всекидневния живот – строителство на жп линии, телеграфни и пощенски
станции, изграждане на нови пристанища, мостове и шосета; откриване на банки, болни-
ци, аптеки, светски училища; разпространение на периодичния печат и др.

– извличат информация от документи (5);
11
– използват хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически
събития (линия на времето);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (4), (6);
– усвояват новите понятия – реформа, модернизация.
Дава примери за ролята на стопанското развитие през Възраждането за живота на
българите.
Свързва стопанските промени в българските земи с реформите в Османската импе-
рия.
Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показа-
тели.
Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и нова-
торството в личния и обществения живот.
Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните истори-
чески епохи.
събития.

(5) Документ: Търговските контакти с Европа се разширяват
• Какъв пазар за вносните стоки са българските земи според автора?
– Българските земи са привлекателен (огромен) пазар за чуждите стоки.
• Какви суровини се изнасят от тях?
– восък, коприна, вълна, кожи, мед, масло, месо, коне, ориз, вино; разнообразни сел-
скостопански и занаятчийски стоки
(8) „Русе“, худ. Феликс Каниц, 60-те години на ХIХ в.

• Открийте в картината два белега на модернизацията и ги запишете в тетрадките си.
– наличие на параходи; ново пристанище; белези на благоустрояването на Русе
(нови, по-високи и по-хубави сгради)
Опишете какво вижда един пътник от палубата на параход, който преминава покрай
града.
1. Как българските земи се превръщат в най-големия производител на селскостопан-
ска и занаятчийска продукция на Балканите?
– Териториалните загуби на Високата порта увеличават стопанското значение
на българските земи; благоприятните природни условия позволяват на българите да
увеличат многократно своята селскостопанска и занаятчийска продукция; засилен
интерес на големите европейски страни към българската продукция.
2. Каква е ролята на панаирите за развитието на търговията?
– Панаирите улесняват търговията с големите европейски страни; сключват се
сделки за големи суми; договарят се бъдещи доставки на земеделски и занаятчийски
стоки, което дава тласък за развитието на занаятчийското, манифактурното и
фабричното производство.
3. Какво отличава манифактурата от фабриката?
– В манифактурите производството е ръчно, а във фабриките се използват маши-
ни; във фабриките е увеличен броят на работниците.
12
4. Кои са белезите на модернизация в Османската империя през ХIХ в.?
– Ново законодателство; строителство на жп линии и телеграфни станции;
строят се мостове и шосета; откриват се фабрики; внася се земеделска техника от
чужбина.
(*) Примерни въпроси към линията на времето:

• Колко години след откриването на „Банк Отоман“ е построена жп линията Русе –
Варна?
• Колко години след възкачването на султан Абдул Меджид е издаден новият Закон
за земята в Османската империя?
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Инициативните и предприемчиви българи
Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за

работа с разнообразни източници на информация учениците да разберат в какво се
изразяват стопанският подем и модернизацията през Възраждането, като се запоз-
наят и с конкретни примери за инициативни и предприемчиви българи.
Развитието на занаятите
Фабричното производство
Един от предприемчивите – Иван Денкоглу
Развитието на железопътния транспорт в света
Успехът не може без знание
Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна

информация, след което само организира самостоятелната работа на учениците.
Развитието на занаятите
Задача 1А
• Защо нарастват нуждите за войската?
– Защото в Османската империя се провеждат реформи. Вече има редовна армия
и тя се издържа от държавата.
• От какво се нуждае османската войска?
– Османската войска се нуждае от дрехи, за които са нужни платове – аба.
• Къде се предлага най-голямо разнообразие от този продукт?
– Най-голямо разнообразие на аба има в Пазарджишко, в Ракитово и Михалково.
• Като имате предвид подчертаното изречение в текста, отговорете при какви условия
работят българските занаятчии в Османската империя.
– Над българските занаятчии няма насилия, за работата им няма ограничения, а
за произведеното от тях държавата веднага заплаща/султанът нарежда веднага да
им се заплати произведеното.
• Как според вас държавната поръчка би повлияла върху дейността на българските
занаятчии и техните семейства?
– Българските занаятчии имат много поръчки, които им се заплащат. Те ще се
замогнат. Ще могат да наемат повече хора в работилниците си, да разширяват про-
изводството. Ще си построят големи къщи, семействата им ще се обличат модерно,
децата им ще получат добро образование, могат дори да следват в чужбина.
13
Фабричното производство
Задача 1Б
• Защо е взето решението за откриване на фабрика?
– За да могат хората да имат прехрана и поминък в родните си земи, а не да се
преселват в чужди страни/в чужбина.
• Какво ще произвежда тя и защо?
– Фабриката ще произвежда памучни платове, защото в Пловдив има условия за
това и защото тази стока е много търсена.
• Как се набират средствата за нея?
– Ще се продават акции, като са предвиждат 2000 акции, всяка на стойност една
турска лира.
Задача 2
• За кои предприемчиви българи дава сведения таблицата?
– за Добри Желязков от Сливен, Иван Грозев от Карлово и Гюмюшгердан от
Първенец (Пловдивско)
• Колко текстилни фабрики има в българските земи през Възраждането според ин-
формацията в нея?
– В българските земи през Възраждането има сведения за 5 фабрики.
• Коя от тях е най-голяма? Като се опрете на вече изученото, обяснете защо.
– Най-голяма от тях е фабриката в Сливен, защото тя става държавна и Високата
порта отпуска големи средства и построява модерна фабрика.
• Средно колко работници са необходими за обслужването на един тъкачен стан?
– Пълна информация има за 4 фабрики. Общо в тях има 138 стана и работят 536
работници. Средно за обслужването на един стан са нужни 4 работници (536 : 138
= 3,88).
Един от предприемчивите – Иван Денкоглу

Задача 3
• Каква стопанска дейност развива Иван Денкоглу и къде?
– Той търгува с кожи в Русия, живее в Москва.
• Какви общополезни за българите дела подпомага със свои средства?
– Иван Денкоглу подпомага просветното и църковното дело. С негови лични сред-
ства се издържат училища и читалища, издават се книги и вестници, отпускат се
стипендии за български младежи да продължат образованието си в Русия.
Развитие на железопътния транспорт в света

• В коя държава започва развитието на железопътния транспорт?
– Развитието на железопътния транспорт започва в Англия.
• За колко години според данните в таблицата жп транспортът навлиза широко в екс-
плоатация?
– За 10 – 12 години навлиза в експлоатация в големите европейски държави, в САЩ
и в Русия/в три от Великите сили в Европа и в САЩ.
• Колко години след появата на жп транспорта в Англия той е въведен в Османската
империя?
– 41 години
Успехът не може без знание

• Къде и кога е издадено?
– Списанието е издадено в Пловдив, в книжарницата на Х. Г. Данов, през 1862 г.
14
• Обсъдете девиза, който са избрали издателите му.
– Девизът е: „Успех с разум – работа с наука“. Девизът съдържа най-често среща-
ните думи, които описват Просвещението – разум, наука. Успехът се постига, като
се действа с разум, а в работата трябва да се прилагат научните открития, които
водят до успех.
• Посочете три елемента от изображението, които символизират модернизацията
през Възрожденската епоха.
– На преден план има различни механизми: парна машина, водна помпа и др. Хора
орат и жънат с машини. В далечината се вижда модерно съоръжение на мост, по
който се движи влак. Вляво има фабрика – сграда с много висок комин.
• Според вас с каква цел Иван Богоров издава списанието?
– Иван Богоров издава списанието, за да запознае българските земеделци, занаят-
чии, търговци и предприемачи с постиженията на модерния свят, за да им покаже
новостите в развитието на земеделието и производството.
Като домашна задача на учениците може да се постави да проучат в интернет един от
споменатите български фабриканти. Като използват показателите от таблицата на с. 8 в
учебника, могат да ги представят писмено във вид на кратко съобщение.

– извличат информация от документи;
– развиват умения за работа с изображение;
– развиват умения за работа със статистически данни.

Дава примери за ролята на стопанското развитие през Възраждането върху живота
на българите.
Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст.
Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и новатор-
ството в личния и обществения живот.
Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми.
Урок 3. Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански
Урокът запознава учениците с живота и делото на първите български будители –

Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
Хилендарският монах
„История славянобългарска“ на Паисий
Софроний Врачански (1739 – 1813)
Хилендарският монах
Зараждането на българската национална идея се свързва с името и делото на Паисий
Хилендарски. Историческата наука разполага с малко автентични свидетелства за жи-
вота на Паисий, затова и много въпроси, свързани с неговата биография, имат спорен
характер. За родното му място претендират няколко селища (Банско, Самоков, Кральов
дол и др.), но за най-достоверно се приема, че той е роден в Банско. Не знаем със сигур-
15
ност светското му име, нито къде е учил. Спори се и кога и къде е починал, като най-но-
вите изследвания показват, че това се е случило през лятото на 1773 г. в района на дн.
Асеновград. При подготовката на своята История Паисий използва различни източници
– стари църковни книги, царски грамоти, летописни разкази, жития на български светци.
През 1761 г. посещава Сремски Карловци, където има възможност да работи в богатата
местна библиотека.
„История славянобългарска“ на Паисий

Завършената през 1762 г. в Зографския манастир „История славянобългарска“ не е
голяма по обем. Паисий включва два предговора, в които обяснява ползата от истори-
ята и призовава сънародниците си да пазят българския език и българската книжовност.
Разказът за българския род започва от Потопа и завършва с падането под османска власт,
като специално внимание е отделено на онези български владетели, които са постигнали
най-големи успехи и при които България е била могъща и непобедима държава (Борис,
Симеон, Калоян, Иван Асен). Паисий сам се заема с разпространението на своята исто-
рия. До Освобождението са направени над 60 преписа, като особено ценен е печатният
вариант на Христаки Павлович (1844 г.), станал популярен като учебник по българска
история под името „Царственик“.
Софроний Врачански (1739 – 1813)

Сред първите български будители се откроява и Софроний Врачански. Той се изявява
не само като преписвач на Паисиевата история, но и като талантлив книжовник, пре-
водач и активен политически деец. Автобиографията му („Житие и страдание на греш-
ния Софроний“) разкрива трудностите в живота на подвластното българско население.
Самият Софроний и като свещеник, и като Врачански епископ полага много усилия, за да
подтикне сънародниците си да отделят повече внимание и средства за развитие на модер-
ното светско знание. През 1800 г. е принуден от видинския отцепник Осман Пазвантоглу
да замине за Видин, където е задържан до 1803 г. След като е освободен, се установява
във Влашко, където остава до края на живота си (1813 г.). След избухване на поредната
руско-турска война (1806 – 1812) около него се формира емигрантски политически кръг,
който започва да работи за решаване на българския въпрос и за подпомагане на многото
български бежанци, търсещи спасение на север от р. Дунав.

– извличат информация от историческа карта (2);
– използват хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически
събития (линия на времето);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (6);
– усвояват новите понятия – българска национална идея.

Познава духовните процеси в българското общество.
Познава делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности.
събития.
16
(4) Документ: Идеите на Паисий Хилендарски
• Какво е необходимо да знаят българите според Паисий и защо?
– своята история; своя род и език
– за да не бъдат подигравани и укорявани от другите народи
• Кои са най-често срещаните думи в текста?
– род, език, история, български
• За кого е написал Паисий своята „История“?
– за всички, които се чувстват българи
(7) Документ: Просветителските възгледи на Софроний Врачански

• С кого иска Софроний Врачански да се сравняват българите?
– с гърците, евреите, арменците, с другите европейски народи
• Какво според него ще ги превърне в уважаван народ?
– стремежът към знание, учението
1. Проследете живота на Паисий Хилендарски и на Софроний Врачански. Какво е
общото между двамата будители?
– И двамата са духовници; и двамата са книжовници; и двамата работят за ду-
ховната пробуда на своите сънародници.
2. Защо „История славянобългарска“ е толкова значима за българите?
– Защото внушава на българите колко е важно да съхранят своя език и своята
книжовност и да се противопоставят на гърчеенето.
3. Запишете в тетрадките си три прояви на Софроний Врачански като будител и кни-
жовник.
– Прави първия препис на Паисиевата история; организира отпечатването на пър-
вата книга на новобългарски език (1806 г., „Неделник“); пише автобиографията си
(„Житие и страдание грешнаго Софрония“).

• На каква възраст Софроний Врачански изготвя първия препис на Паисиевата ис-
тория?
• Колко години след написването на „История славянобългарска“ Софроний става
Врачански епископ?
Урок 4. Промени в българското общество
Урокът запознава учениците с новите социални групи в българското възрожденско

общество – възрожденската буржоазия и националната интелигенция.
Формиране на възрожденската буржоазия
Възрожденската интелигенция
Формиране на възрожденската буржоазия

В хода на османските завоевания от края на ХІV и началото на ХV в. значителна част
от представителите на средновековната българска аристокрация и интелигенция загиват
2. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др. 17

или емигрират в съседните балкански страни. Друга част са интегрирани в системата на
държавното управление, но са принудени да приемат исляма. Така още през ХV в. бъл-
гарите са лишени от своя елит. Едва през ХVІІІ и началото на ХІХ в. стопанският подем
по българските земи позволява да се оформи прослойката на възрожденската буржоа-
зия – богати, влиятелни и предприемчиви българи (търговци, занаятчии, манифактурис-
ти), които се включват активно в общинските дела, участват в училищните и църковните
настоятелства, помагат на освободителните борби. Ярък пример за ролята на възрож-
денската буржоазия са любородните изяви на Васил Априлов, който събира средства
за откриване на Габровското взаимно училище, на братя Христо и Евлоги Георгиеви,
които създават Добродетелната дружина в Букурещ, а по-късно даряват пари и за създа-
ването на Софийския университет, Димитраки Хаджитошев от Враца, който организира
протестните действия срещу местния гръцки епископ. Активно участие в обществения и
политически живот вземат и представителите на чорбаджийството.
Възрожденската интелигенция
Цялостното стопанско, социално и културно развитие на българското възрожденско
общество води до формирането и на националната интелигенция. Този процес е свър-
зан първоначално с развитието на просветното дело и на книжовността по българските
земи, но духовната пробуда на българите през ХІХ в. и потребността от изграждане на
нова, светска по характер култура водят постепенно до количественото нарастване на
възрожденската интелигенция и до обособяването на нови професионални групи – пи-
сатели, вестникари, печатари, книжари, лекари, аптекари, военни, като най-многобройни
са групите на учителите и на православното духовенство. Възрожденската интелигенция
допринася съществено за преодоляването на вековното изоставане на българите от дру-
гите европейски народи и за бързото усвояване на постиженията на Новото време. В го-
дините след Кримската война възрожденската интелигенция участва и във всички по-зна-
чими прояви на националноосвободителното ни движение – църковни борби (Иларион
Макариополски, Антим І, Гаврил Кръстевич, Стоян Чомаков, Петко Славейков), револю-
ционно движение (Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Панайот Волов).

– развиват умения за работа със статистически данни (5);
– усвояват новите понятия – интелигенция.

Представя новите социални групи в българското възрожденско общество.
Изгражда отношение към инициативността, активността, независимостта и нова-
торството в личния и обществения живот.
Търси информация чрез ИКТ по зададени показатели.
Извлича информация от писмени документи, статистически данни, изображения.
Изработва разширен план.

(4) Документ: Християните в Османската империя
• След коя война руският дипломат наблюдава настъпилите промени?
– Кримската война (1853 – 1856)
18
• Кое според автора е най-голямо престъпление в Османската империя?
– да бъдеш християнин и богат
• На какво се дължи материалното благополучие на българите според автора?
– на работливостта, предвидливостта и умението да се възползват от всяка бла-
гоприятна възможност
1. Какви нови социални групи се появяват в българското общество през Възраждането?
Характеризирайте всяка от тях.
– възрожденската буржоазия и възрожденската интелигенция
3. Каква е ролята на новите социални групи в обществения живот?
– Възрожденската буржоазия и интелигенция участват активно в обществения
живот; представители и на двете социални групи са водачите на българите в про-
светното дело и църковното движение, включват се в освободителните борби.
Урок 5. Новото българско училище
Урокът запознава с развитието на светското образование в българските земи през

епохата на Възраждането, като са представени най-важните етапи и постижения
на движението за новобългарска просвета.
Примерът на Европа
Просветата – „таз сила нова!“
Примерът на Европа
Епохата на Просвещението се характеризира с непознат дотогава напредък на нау-
ката и техниката, които от своя страна дават тласък за стопанския подем и осигуряват
могъществото на големите европейски държави. Примерът на Европа и на съседните
балкански народи подтиква възрожденските българи да обърнат повече внимание на про-
светното дело. В средата на ХVІІІ в. по българските земи функционират вече 112 килий-
ни училища, а половин век по-късно броят им е над 200. Засилва се и светският елемент
в образованието (използване на печатни граматики на сръбски, гръцки или руски език;
за учители се привличат светски лица). Но по-богатите българи предпочитат да изпращат
децата си в гръцки училища, което води до гърчеене на младите българи. За да се избег-
не тази опасност, в отделни селища (Котел, Сливен, Свищов и др.) се създават смесени
българо-гръцки училища, в които отделните дисциплини се преподават на български и
на гръцки език.
Просветата – „таз сила нова!“

Важна роля за реформирането на старите килийни училища и за налагането на модер-
ното светско образование изиграва д-р Петър Берон със своя „Рибен буквар“. Само за
няколко десетилетия, с паричната подкрепа на богатите еснафи и търговци и с активното
участие на българските общини, в българските земи се изгражда широка мрежа от свет-
ски училища (взаимни, класни, девически, гимназии, специализирани училища). Сред
дейците на движението за новобългарска просвета се открояват Райно Попович, Васил
Априлов, Христаки Павлович, Найден Геров, Ботьо Петков. За нуждите на светското
19
училище се пишат и издават нови учебници, строят се училищни сгради. Осигуряват се
стипендии на млади българи да продължат образованието си в чужбина, след което те се
завръщат и стават учители.

– разграничават причини от последици;
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (6), (8);
– развиват умения за работа със схема (2);
– усвояват новите понятия – светско образование.

Разбира необходимостта от светска просвета.
Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели за исторически лич-
ности от епохата.
Усвоява знания за историята на български селища.
Извлича информация от писмени документи, схеми, изображения.
Прави писмено описания на значима историческа личност.

(4) Документ: Мотиви за написване на „Рибния буквар“
• Какви недостатъци на килийните училища отбелязва авторът?
– Учениците в килийните училища изпитват страх; след като завършат училище,
не могат да пишат и да смятат; не учат на роден език; неподготвени учители.
(7) Взаимното училище, част от релеф – изображение
• Каква е организацията на учебния процес в класната стая?
– Използва се взаимоучителният метод. Децата са разделени на групи. С едната
от тях се занимава учителят, а други две групи са наглеждани от по-напредналите
ученици.
• Опишете групата фигури около учителя.
– Четирите деца слушат с интерес обясненията на своя учител; облечени са
скромно; виждат се торбичките, в които носят учебниците си.
1. Как примерът на Европа повлиява на развитието на светското образование в бъл-
гарските земи?
– Примерът на европейските страни показва преимуществата на светското об-
разование; новите знания са предпоставка за напредъка и могъществото на народите
по света.
2. По какво се различава светското от килийното образование?
– Изучават се знания, които се основават не на религията, а на постиженията на
науката в различни области (аритметика, граматика, история, география, ботани-
ка, зоология, астрономия и др.) и на практическата дейност на хората.
3. През какви етапи преминава новото българско училище?
– килийно училище; българо-гръцко училище; взаимно училище; класно училище;
гимназии
20
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Възрожденското училище
Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-

бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с цялост-
ния процес на функциониране на новото училище и разпространението на светското
образование.
Учебни програми и организация на учебния процес
Разпространение на светското образование
Състояние на учителското съсловие
Управление и финанси
Редът в училище

Задача 1
• Кои участват в изработването на учебния план на училището?
– Учителите в училището участват в изработването на учебния план.
• Какви новости са въведени в организацията на учебната година?
– да има годишен изпит, който да се провежда в края на юни (в края на учебната
година), както и ваканция след него
• Кои от предметите, включени в учебната програма, се изучават и днес?
– четене и писане, география, алгебра, геометрия, всеобща история, физика, бъл-
гарски, френски и немски език
• Какво се изучава според вас в учебния предмет, подчертан в текста?
– Вероятно се изучава краснопис/красиво писане/писане без зачеркване и грешки.
Задача 2
• Къде е открито първото българско класно училище?
– Първото българско класно училище е открито в Копривщица.
• Близо до кой град – център на образованието, е разположено то?
– Габрово, възможен отговор е и Пловдив.
• Защо според вас като райони на развитие на българското образование са отбеляза-
ни Букурещ и Истанбул?
– Защото в столиците на Османската империя и Румъния са създадени и действат
чуждестранни училища, както и висши училища, където българите получават по-ви-
соко образование.
• В коя част от българските земи е най-гъста мрежата от училища?
– Най-гъста е мрежата от училища в Централна България, в Старопланинската
област.
Задача 3
• Какъв е редът за влизане в училище?
– Учениците влизат в редица по един и се нареждат по стената на училището.
Там се прави и проверката за присъствие.
21
• Защо са важни мерките за чистота на учениците?
– Защото по това време е имало много заразни болести. Също така децата се
възпитават да са чисти и спретнати.
Задача 4
• Колко учители работят в българските училища към 1871 г.?
– 122 + 214 + 86 + 370 + 382 = 1174 учители работят в българските училища.
• Какво е съотношението между учителите с килийно и взаимно образование и тези с
класно и гимназиално образование?
– 300 – 752, 1 към 2,5 в полза на учителите с класно и гимназиално образование.
• Учители с какво образование преобладават?
– Най-много са учителите с гимназиално образование, но спрямо всички преоблада-
ват учителите с класно и гимназиално образование.
• Направете изводи за общото състояние на българското учителско съсловие.
– Само 10% от българските учители са с висше образование. За онова време за ви-
соко образование се смята и гимназиалното, а такова вече имат 33% от българските
учители. Тоест 43% от учителите са отлично подготвени за преподаватели. Като се
има предвид, че в българските земи има само три гимназии, то и в класните училища
преподават учители с гимназиално образование. Това дава възможност да се изуча-
ват повече предмети, за които са подготвени тези 504 учители.
Задача 5
• Как се управляват училищата във Видинско?
– Има училищно настоятелство, което се грижи за нуждите на училищата.
Решенията за тях обаче се вземат от Видинската община/общината във Видин.
• Какви са основните им нужди?
– Да има повече мъжки училища, за които да се намерят добре подготвени учите-
ли. Това изисква предлаганите на учителите заплати да се увеличат.
• Кой одобрява предложенията и при какво условие?
– Предложенията се одобряват от членовете на общината във Видин, при условие
че настоятелството следи да няма големи разноски.
Задача 6
• Опишете външния вид на учениците.
– Всички ученици са момчета. Облечени са с ризи, потури (панталони) и къса горна
дреха. Имат по една торбичка, която носят през рамо. Всички имат калпаци и коса-
та им е еднакво дълга. Момчетата са приблизително на еднаква/близка възраст.
• С какви пособия разполагат те?
– Едно от децата държи малка книга, друго – хартия, на един от дългите чинове
се вижда и мастилница.
• С какво образование според вас е техният учител?
– Техният учител е свещеник. Сигурно има килийно образование. Може обаче да е
учил и във взаимно училище.
• Къде е организирано училището?
– Училището е организирано към Троянския манастир.
Задача 7
• През коя година е назначена първата българска учителка в Битоля според текста?
– Неделя Петкова е родена през 1826 г., а е назначена за учителка, когато е била
на 15 г. Следователно първата българска учителка в Битоля е назначена през 1841 г.
22
• Какъв е интересът към образованието на момичетата? Аргументирайте се.
– Интересът към образованието на момичетата е много голям. Въпреки че услови-
ята в училището са мизерни, са се записали 102 момичета.
• Какво е необходимо за организирането на едно училище?
– За организирането на едно училище е необходимо да има сграда, добре подготвен
учител, както и помагала (учебници), пособия (материали за писане), чинове, черна
дъска, маса за учителя и др.
• Какви са условията в училището в Битоля?
– Условията са мизерни. Всъщност има само помещение, в което се провеждат
занятията.
• Как учителката организира обучението?
– Тя обръща индивидуално внимание на всяко дете, като му показва какво да пише
и научи, а всеки ден, преди да си тръгнат, чете на всички ученички малка приказка.

– развиват умения за работа със статистически данни;
– развиват умения за разчитане на диаграми;
– се ориентират по историческа карта.

Разбира необходимостта от светска просвета.
Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми.
събития.
Урок 6. Българската възрожденска култура
Урокът запознава учениците с изграждането на възрожденската култура.

Очертани са водещите тенденции и са представени по-ярките творци в областта на
художествената литература, живописта, архитектурата.
Възрожденската книга и литература
Читалищата
Възрожденското изкуство
Възрожденската книга и литература

Засиленият интерес към просветното дело, разширяващите се контакти с големите
европейски държави и примерът на съседните балкански народи дават подтик за разви-
тието на българската книжовност. Светската тема навлиза все по-осезаемо в творчест-
вото на възрожденските писатели. Увеличава се броят на книжовниците, оформят се от-
делните литературни родове: поезия, белетристика, драма. „Неделникът“ на Софроний
Врачански поставя началото на печатната българска книга, а с „Български орел“ на Иван
Богоров се ражда възрожденският периодичен печат, като до Освобождението се издават
23
около 100 вестника и списания. През 1856 г. в Шумен е организирано и първото театрал-
но представление.
Читалищата
Важна роля за утвърждаването и развитието на възрожденската светска култура игра-
ят обществените читалища. Създавани и поддържани с участието на местните български
учители и първенци, читалищата се превръщат в предпочитано място за събиране на
младите българи и за тяхното приобщаване към постиженията на модерната европей-
ска цивилизация чрез организиране на публични лекции, обществени дебати, театрални
постановки. През 60-те години на ХІХ в. започват да се създават ученически и женски
дружества, откриват се обществени библиотеки. По примера на другите европейски на-
роди се учредява и Българското книжовно дружество в Браила, което е първообраз на
днешната Българска академия на науките.
Възрожденското изкуство
Духовната пробуда на българите намира израз и в развитието на възрожденското из-
куство. Старите школи по дърворезба и иконопис се разрастват. Знанията и уменията се
предават от баща на син и така се оформят известните самоковски и тревненски зограф-
ски фамилии, чиито произведения може да се видят и до днес в Рилския, Бачковския и
Троянския манастир, в църквите на Пазарджик, Трявна и Жеравна. През ХІХ в. се за-
ражда и светската живопис, като особени заслуги за това имат Захарий Зограф, Николай
Павлович, Станислав Доспевски. Видим подем се наблюдава и в областта на архитекту-
рата и жилищното строителство (училища, църкви, мостове, часовникови кули, общест-
вени чешми).

– развиват умения за работа с различни видове текст (2), (4), (6);
– се запознават с паметници от епохата с национално значение (4), (5);
– работят с линия на времето;
– усвояват нова понятия: читалище.

Дава примери за промени в духовния живот на българите в резултат на европей-
ското културно влияние: издаване на вестници и списания, поява на театрални трупи,
хорове, оркестри и др.
Свързва възрожденски творци с техните произведения (Добри Чинтулов, Христо
Ботев, Любен Каравелов, Иван Вазов).
Разпознава образци на българската възрожденска живопис и архитектура.
Описва характерни паметници на националната култура.
Усвоява знания за постиженията на видни български творци.
Свързва исторически събития с изучени литературни произведения.
Дава примери за взаимни влияния между различни култури.
събития.
24
(3) Документ: Покана за театрално представление
• Кой организира театралното представление и къде ще се изнесе то?
– българското черковно-певческо дружество в Русе
• Потърсете в интернет информация за авторите на споменатите в текста пиеси.
– „Изгубена Станка“: повест на Илия Блъсков; заради популярността си още пре-
ди Освобождението претърпява две издания; през 1870 г. повестта е драматизирана
и започва често да се играе като театрална пиеса; сюжетът отразява тежката
съдба на българите по време на Кримската война.
– „Чорбаджията“: популярна комедия на Добри Войников; за първи път е отпеча-
тана след смъртта на писателя през 1881 г.
Въпроси и задачи
1. Как се развива възрожденската литература?
– Навлиза светската тематика; правят се преводи на известни произведения; раз-
витие на поезията, пишат се повести; развива се книгопечатането.
2. Каква е ролята на читалищата за развитието на възрожденската култура?
– Чрез читалищата се популяризират културните постижения на Новото време;
организират се публични лекции, театрални представления и тържества; предлагат
се вестници и книги.
3. Как се развива възрожденското изкуство?
– Подем на художествените занаяти (зографство и дърворезба); развитие на
светската живопис; съчетаване на традициите с европейските влияния.
Урок 7. Светът на възрожденските българи
Урокът запознава учениците с белезите на модернизацията във всекидневието на

възрожденските българи.
Делниците
Празниците
Общественото поведение
Делниците
Настъпилите през ХVІІІ и ХІХ в. радикални промени в стопанския, културния и поли-
тическия живот на възрожденските българи намират отражение и в тяхното всекидневие.
Трудът на земеделските стопани е подчинен на сезонния ритъм в живота на българското
село – активна и различна по характер работа на полето и в дома през пролетта, лятото
и есента. Делниците на занаятчиите и търговците в града преминават в дюкяните и на
чаршията. Развитието на пазарните отношения подтиква българите да пътуват както в
пределите на Османската империя, така и извън нея. Навлизането на жп транспорта, на
телеграфните връзки и на пресата допринася за по-бързото усвояване на постиженията
на модерния европейски свят.
През епохата на Възраждането българите запазват старата си празнична система, под-
25
чинена на християнската традиция. Духът на Новото време поставя обаче своя отпечатък
и върху празничния календар. Покрай развитието на просветното дело например годиш-
ните училищни изпити се превръщат във важно празнично събитие за всяко селище, в
което се включват местните първенци и представителите на властта. Училищните сгради
и класните стаи се украсяват с цветя, учениците подготвят театрални сцени, учителите
произнасят тържествени слова, организират се празнични църковни служби, раздават се
награди на отличилите се през годината ученици. По подобен начин се отбелязва 11 май
(Денят на св. св. Кирил и Методий), както и празниците на светците, покровителстващи
по-големите еснафски сдружения.
Общественото поведение
За разлика от своите предци възрожденските българи участват активно в обществения
живот. Богатите и влиятелни търговци, занаятчии и предприемачи предоставят средства
за благоустрояването на своите селища, включват се в училищните и църковните насто-
ятелства, ангажират се в общинските дела. Покрай разрастващите се търговски контакти
на Османската империя с големите европейски страни все повече българи пътуват из-
вън пределите на империята и впоследствие пренасят видяното и наученото в „голяма-
та“ Европа. Така в българските земи навлизат телеграфът, фотографията, европейската
мода, жп транспортът, театърът.

– развиват умения за работа с изображение (4), (6);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (7), (8).

Описва на основата на изображения белезите на „европеизацията“ в облеклото на
възрожденските българи и интериора на домовете им.
Различава традиционни от нови празници, налагащи се в българското общество през
Възраждането.
Извлича информация от писмени документи, изображения.
Дава примери за взаимни влияния между различни култури.
Установява взаимовръзка между природните условия и обществения живот.

(5) Документ: Българите през погледа на един французин
• Какво е демографското състояние на българския народ според автора?
– Българското население нараства; българите живеят в големи села и в малки
градове.
• С кого сравнява българите френският пътешественик?
– с различни европейски народи (германци, швейцарци, французи)
• Какво впечатление му правят българските жени?
– Българските жени са красиви, живи и грациозни; не ходят забулени като тур-
кините.
26
Въпроси и задачи
1. Как протичат делниците на българите в селото и в града?
– Трудът на село има сезонен характер; делниците на занаятчиите и търговците
в града преминават в дюкяните и на чаршията; силно влияние на традиционната
култура.
– Някои от занаятчиите и търговците печелят/забогатяват, други губят/обедня-
ват (фалират).
2. Какви нови тенденции настъпват в живота им през ХVIII – ХIХ в.?
– Пътуват повече; четат вестници; използват „железници“ и телеграф; строят
по-големи къщи, които обзавеждат с вносни мебели.
– строителство на обществени сгради (училища, читалища, часовникови кули)
3. От какво са продиктувани промените в българския празничен календар?
– от промените в стопанския, културния и обществения живот на българите (ес-
нафски празници, училищни празници)
4. Какви промени настъпват в общественото поведение на българите?
– Много българи участват активно и помагат за развитието на просветното и
църковното дело (благотворителност, родолюбие); за строителството на църкви
(трудолюбие и почтеност).
5. Запишете в тетрадките си пет белега на модернизация в живота на българите.
– промени в облеклото, начина на хранене, общественото поведение; поява на
вестниците, телеграфа, фотографията; строителство на жп линии
Урок 8. Движение за независима Българска църква
Урокът запознава учениците с църковнонационалното движение на българите през

епохата на Възраждането, поставящо си за цел възстановяване на независимата
Българска църква, и с изграждането на Българската екзархия.
Начало на българо-гръцкия църковен спор
„Искаме български владици“
Българският Великден
Начало на българо-гръцкия църковен спор

Османските завоевания довеждат до унищожаване на Търновската патриаршия и до
включване на българските земи в диоцеза на Цариградската патриаршия. До 1767 г. само
Охридската архиепископия запазва своя автокефален статут, но по силата на ферман на
Махмуд ІІ, издаден още след завладяването на Цариград (1453 г.), единствен представи-
тел на подвластното християнско население пред Високата порта остава Цариградската
патриаршия. За архиереи по българските земи започват да се назначават гръцки духов-
ници. Гръцкият език се въвежда повсеместно в църковните служби. През ХVІІІ в. се
налага и практиката на откупуване на църковните постове, което води до увеличаване
на църковните такси и данъци. В началото на ХІХ в. Патриаршията подема открита кам-
пания в подкрепа на гръцките училища и гръцката книжовност. Недоволството срещу
гръцките владици и епископи нараства.
27
„Искаме български владици“
Първите прояви на съпротива срещу злоупотребите на гръцките духовници се от-
насят към 20-те години на ХІХ в. Действията имат локален характер. Във Врачанско
например, под ръководството на местния първенец Димитър Хаджитошев, се настоява
за замяна на Врачанския епископ с български архиерей. Подобни искания са отправени
и от българите в Новозагорско, Казанлъшко, Самоковско. През 30-те години на ХІХ
в., когато стопанският подем по българските земи води до нарастване на материалните
възможности и на самочувствието на българите и когато развитието на просветното дело
дава първите видими резултати, се създават предпоставки за възникване на организира-
ното църковно движение. Предпоставка за това е и реформената политика на Портата,
която поема ангажимент да гарантира равни права на всички свои поданици. Началото е
поставено с т.нар. „търновски“ събития от 1839 – 1841 г., свързани с желанието на бъл-
гарите от Търновската епархия за техен митрополит да бъде назначен Неофит Бозвели.
По-късно Бозвели и Иларион Макариополски обобщават българските искания и така
съставят първата програма на църковното ни движение. Постигнати са и първите успе-
хи – построяване на църквата „Св. Стефан“ в Цариград, издаване на първия български
вестник в Османската империя („Цариградски вестник“).
Българският Великден
След Кримската война (1853 – 1856) църковното движение се разраства. Възползвайки
се от новите реформени обещания на Високата порта, българите сформират през 1856
г. свое самостоятелно представителство в Цариград. Изготвена е нова програма, в която
се настоява вече за възстановяване на независимата Българска църква. Патриаршията
обаче не желае да направи никакви компромиси. Тогава по-радикално настроените дейци
начело с Иларион Макариополски организират Великденската акция от 3 април 1860 г.
Повсеместно българските духовници отхвърлят върховенството на патриарха. Българо-
гръцкият църковен спор достига своята кулминация. Опитите за помирение чрез създава-
не на смесена комисия се провалят. За да избегне нарастване на напрежението, Високата
порта решава да се намеси и така се стига до издаването на султанския ферман за учре-
дяване на Българската екзархия. През 1871 г. в Цариград се провежда църковно-народен
събор, който изработва устава на Екзархията и предлага Антим І за екзарх.

– усвояват новите понятия – Велики сили, Екзархия.

Представя действията на българите за извоюване на църковна независимост.
събития.
28
(5) Документ: Търновци срещу гръцкия владика
• Към кого се обръщат българите със своите искания и какви са те?
– към султана; искат свой владика (родом българин); владика, говорещ родния им
език
• Как продължават да отстояват исканията си?
– Изпращат делегация от 5 души в Цариград, която иска от Високата порта
(турското правителство) да им назначи български владика.
1. Запишете в тетрадките си причините за българо-гръцкия църковен спор.
– увеличаване на църковните такси и данъци; назначаване на гърци на архиерей-
ските постове в българските земи; налагане на гръцкия език в църковните служби;
преследване на българските духовници и учители
2. Какви са българските искания, представени от Неофит Бозвели и Иларион
Макариополски?
– назначаване на българи на архиерейските постове по българските земи; призна-
ване на българския език за равноправен на гръцкия в църковните служби; фиксиране на
заплатите на архиереите; изграждане на българска църква в Цариград
3. Как се развива църковното движение след 50-те години на ХIХ в.? Какъв резултат
постига?
– Движението се разраства; в Цариград се сформира българско представител-
ство, което иска възстановяване на независимата Българска църква; на 3 април 1860
г. е организирана Великденската акция.
– Със султански ферман през 1870 г. се създава Българската екзархия.

– Колко години след унищожаването на Търновската патриаршия е създадена
Българската екзархия?
Урок 9. Българската освободителна революция: по пътя на легиите и четите
Урокът запознава с първите прояви на организираното националноосвободително

движение, като специално внимание е отделено на дейността на Георги Раковски, на
инициативите на емигрантските политически организации и на четническите акции
от 60-те години на ХІХ в.
Плановете на Георги Стойков Раковски
Емигрантските организации
Подвигът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Плановете на Георги Стойков Раковски

Георги Раковски, роден през 1821 г. в Котел, се откроява като един от най-ярките
възрожденски дейци. Високообразован и с широка обща култура, той се изявява като
талантлив книжовник, поет и вестникар (издава 4 вестника и 1 списание, като особена
популярност придобива неговият „Дунавски лебед“, печатан в Белград на български и
29
френски език). Включва се в освободителните борби още през 1841 – 1842 г. (в т.нар.
Браилски бунтове). По време на Кримската война сформира чета, а по-късно емигри-
ра. Пребивава в различни страни (Австрия, Русия, Сърбия, Влашко) и навсякъде се от-
кроява като водач на българската емиграция. Разработва три плана за освобождение на
България, в които застъпва идеята за всенародно въстание, ръководено от единен цен-
тър. През 1862 г. създава в Белград Първата българска легия, а с последния си план
(от края на 1866 г.) обосновава използването на четническата тактика в борбата срещу
Високата порта. Като най-близки негови съратници се открояват Панайот Хитов, Филип
Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа. Негов последовател е и Васил Левски.
Емигрантските организации
В годините на Кримската война (1853 – 1856) се създават първите емигрантски поли-
тически организации – Одеското българско настоятелство и Добродетелната дружина в
Букурещ. И двете организации обвързват освобождението на България с руската помощ,
затова и политическите им изяви следват колебанията на руската политика на Балканите.
Развиват и активна благотворителна дейност – отпускат стипендии за български младе-
жи да учат в чужбина, подкрепят издаването на български книги и вестници, помагат на
просветното дело и църковната борба. През пролетта на 1866 г. група емигранти начело
с Иван Касабов учредява в Букурещ и ТБЦК (Таен български централен комитет), който
изгражда мрежа от свои комитети във Влашко и в някои български селища. ТБЦК издава
свой вестник („Народност“) и полага усилия да популяризира българския политически
въпрос в големите европейски страни чрез печатни брошури и политически мемоари.
През пролетта на 1867 г. ТБЦК изготвя и проект за създаване на дуалистична бълга-
ро-турска държава, в която българите ще получат автономен статут.
Подвигът на Хаджи Димитър и Стефан Караджа

Благодарение на Георги Раковски през 60-те години на ХІХ в. в освободителното
движение на българите постепенно се налага идеята за предизвикване на въстание в бъл-
гарските земи чрез организирани четнически акции. Най-голяма и най-добре подготвена
е четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Двамата войводи екипират около 130
доброволци, с които преминават в българските земи на 6 юли 1868 г. Според предвари-
телните планове по-късно от Сърбия и от Румъния е трябвало да преминат и други чети,
но замисълът не се осъществява. Турските власти вземат извънредни мерки за унищожа-
ване на четата. След тежки боеве, привлекли вниманието на европейската дипломация,
четата е разбита.

– усвояват новите понятия – легия.

Познава идеите и дейността на Георги Стойков Раковски като основоположник на
организираното националноосвободително движение.
Използва хронологични ориентири при описание на исторически събития.
30
(3) Документ: Призив на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
Към какво призовават четниците своите сънародници?
– да ги последват; да не се надяват някой друг да ги освободи; да не чакат със
скръстени ръце; да не слушат чужди съвети, а с оръжие в ръка да извоюват сами
своята свобода
Кой образ в текста символизира свободата?
– „златогривий лъв, който реве из Балкана“ и ги зове под своето знаме
С какви примери е подкрепен призивът на четниците?
– с примера на славните „прадеди“ – Крум, Борис, Симеон, които не са търпели
чуждо иго
1. Каква личност е Георги Раковски?
– Притежава много добро образование; широка обща култура; знае много ези-
ци; изявява се успешно в различни области (талантлив книжовник, вестникар, поет,
предприемач, политик, идеолог).
2. Какви идеи за освобождението на България развива Раковски в своите планове и
какви действия предприема той за осъществяването им?
– за освобождение чрез всенародно въстание, ръководено от единен център; идея-
та за организиране на чети
– Организира Белградската (Първата българска) легия; издава вестници, с които
популяризира своите идеи.
3. Потърсете в интернет допълнителна информация за дейността на българските еми-
грантски организации, създадени във Влашко и Русия.
– Добродетелна дружина в Букурещ (свой вестник „Отечество“; организира
Втората българска легия в Белград (есента на 1867 г.); проект за българо-турска
държава; благотворителна дейност)
– Одеско българско настоятелство (помага на Филип Тотю; подкрепя Васил
Левски; помага за екипиране на Българското опълчение; благотворителна дейност)
– ТБЦК (свой вестник „Народност“; изгражда мрежа от комитети във Влашко и
в някои български градове; проект за българо-турска държава от пролетта на 1867 г.)
4. Защо Хаджи Димитър и Стефан Караджа действат с четата си като последователи
на Раковски?
– Възприемат идеята на Раковски за предизвикване на въстание в българските земи
чрез прехвърляне на добре подготвени чети от съседните страни (Сърбия, Влашко).
Урок 10. Българската освободителна революция:

делото на Любен Каравелов и Васил Левски
Урокът запознава учениците със създаването и дейността на Българския революцио-

нен централен комитет, като са откроени конкретните приноси на Любен Каравелов и
Васил Левски за развитието на българското националноосвободително движение.
Създаване на нова революционна организация
Апостола на свободата
Начало на Източната криза
31
Създаване на нова революционна организация
В края на 60-те години на ХІХ в. българското националноосвободително движение
преживява сериозни затруднения. На 9 октомври 1867 г. умира Георги Раковски, малко
по-късно окончателно се саморазпуска Тайният комитет, а през лятото на 1868 г. неуспех
претърпява и четническата акция на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. В този труден
за освободителното дело момент сред българската емиграция се откроява фигурата на
Любен Каравелов. С натрупания при престоя си в Русия, Сърбия и Австро-Унгария по-
литически опит той успява да обедини идейно разединената емиграция около редакцията
на своя в. „Свобода“. В края на 1869 г. е създаден БРЦК, а през пролетта на 1870 г.
Каравелов съставя и първата програма на новия комитет.
Апостола на свободата
Сред учредителите на БРЦК е и Васил Левски. Неговото идейно израстване премина-
ва през легията на Раковски, учителстване в Карловско и в Добруджа, четата на Панайот
Хитов, обиколки из българските земи. Опознал добре обществените настроения, Левски
убедено защитава идеята, че самостоятелната борба за освобождение на българите е
възможна и че бъдещата революция трябва да се подготви предварително. Затова, след
продължителни спорове с останалите членове на БРЦК, той решава да премине през
май 1870 г. в българските земи и сам да се заеме с изграждането на широка комитет-
ска мрежа. Начело на така създадената Вътрешна революционна организация застава
Ловешкият комитет. В дейността си Левски е подкрепен и от своите помощници Ангел
Кънчев и Димитър Общи. Комитетската организация бързо се разраства, но проблем
се оказва набирането на средства за купуване на оръжие. Така се замисля и обирът на
Турската поща, след който обаче властите вземат извънредни мерки за разкриване на
извършителите. Полицията арестува над 60 души, включително заловения в с. Къкрина
Левски. В София е организиран извънреден процес, който осъжда Апостола на свобода-
та на смърт. Присъдата е изпълнена на 18 февруари 1873 г.
Начало на Източната криза

Ударът, който изживява БРЦК в края на 1872 г., има тежки последици за освободи-
телното дело. Опитите да се намери заместник на Левски, се оказват неуспешни. Някои
комитети преустановяват дейността си, а мнозина дейци се оттеглят от борбата. Самият
Каравелов започва да изпитва колебания относно възможността на българите сами да се
освободят. По това време сред последователите на Левски се откроява Христо Ботев.
Той внимателно следи обстановката на Балканите и когато през пролетта на 1875 г. в
Босна и Херцеговина избухват бунтове, дали началото на т.нар. Източна криза, преце-
нява, че и българите трябва да вдигнат въстание. В Букурещ е свикано извънредно ко-
митетско събрание, на което е изработен план за бъдещото въстание. Краткото време за
изпълнение на този план обаче довежда до изолирани опити за въстание в Стара Загора,
в Русенско и Шуменско.

– развиват умения за работа с линия на времето;
– усвояват новите понятия – национална революция, Източна криза.
32
Описва основните идеи и дейността на Васил Левски, Любен Каравелов, Христо
Ботев.
събития
Установява синхронност или асинхронност между събития и личности.

1. Какви са идеите на Любен Каравелов за освобождението на България?
– Любен Каравелов защитава идеята за лична и народна свобода; българите тряб-
ва да отхвърлят чуждото господство („турските синджири“; „да унищожат тур-
ското правителство“).
2. Какъв е опитът на Васил Левски в освободителните борби на българския народ и
как се отразява той на неговите идеи?
– Участие в легията на Раковски; знаменосец в четата на Панайот Хитов; учи-
телства; натрупва ценен военен и политически опит, опознава народното страдание.
3. Какви действия предприема Левски за осъществяването им?
– Предприема опознавателни обиколки из българските земи; разбира необходи-
мостта от предварителна подготовка на бъдещото въстание; изгражда широка ко-
митетска мрежа.
4. Как смъртта на Левски се отразява на революционната организация?
– Гибелта на Апостола се отразява тежко върху освободителното дело; Любен
Каравелов започва да изпитва съмнения относно възможностите сами да се освободим.
5. Към какво тласка Източната криза българските революционери?
– Източната криза подтиква българските революционери начело с Христо Ботев
към организиране на въстание и в българските земи.
Урок 11. Априлското въстание
Урокът запознава с подготовката, хода, потушаването и значението на

Априлското въстание – най-ярката, най-масовата и най-добре организирана проява
на българското националноосвободително движение през епохата на Възраждането.
Гюргевските апостоли и техните планове
Въстанието
Европа в защита на българите
Гюргевските апостоли и техните планове

След неуспеха на замисления от емиграцията опит за въстание в българските земи през
септември 1875 г. по-революционно настроените комитетски дейци (около 15 – 17 души)
се събират в румънския град Гюргево. Заседанията се ръководят от Стефан Стамболов. В
хода на обсъжданията гюргевските апостоли отчитат причините за провала през септември

и изработват подробен план за ново въстание. Специално внимание е отделено на пред-
варителната подготовка. Територията на страната е разделена на революционни окръзи,
определeни са техните ръководители, изяснени са основните задачи, които трябва да се
изпълнят – активна революционна пропаганда, военнотехническа подготовка на населе-
нието, организиране на диверсионни акции по жп линиите и телеграфните станции, из-
граждане на укрепени лагери в планинските местности, създаване на Временно българско
правителство. В края на декември 1875 г. и в първите дни на 1876 г. гюргевските апостоли
преминават в българските земи и започват да изпълняват взетите решения.
Въстанието
Подготовката на въстанието в отделните окръзи включва: възстановяване на старата
комитетска мрежа от времето на Левски и създаване на нови комитети в селищата, къ-
дето не е имало такива; осъществяване на активна революционна пропаганда с използ-
ване на различни средства (напр. буквеното значение на годината 1876 г. – „Туркия ке
падне!“); купуване и изработване на оръжие; военна подготовка на мъжкото население;
изграждане на складове с припаси и боеприпаси; изработване на въстанически унифор-
ми и бойни знамена. Най-добре подготовката се осъществява в ІV революционен окръг.
Вследствие на предателство турските власти предприемат опит да арестуват водачите на
окръга. Следвайки предварително взетите решения, Тодор Каблешков обявява въстание-
то на 20 април 1876 г. в Копривщица. Вестта за започналото въстание се разпространява
до другите селища и окръзи чрез т.нар. „кървави“ писма. Най-масово се надига населе-
нието в Средногорието (Панагюрище, Клисура, Стрелча и др.) и в Родопската област
(Батак, Перущица, Брацигово). Под ръководството на Георги Бенковски е сформиран
конен отряд („Хвърковатата чета“). В Сливенско, Търновско, Тревненско и Севлиевско
действат големи въстанически чети. Под ръководството на Христо Ботев е сформирана
чета, която се насочва към Врачанския Балкан. Чета, която трябвало да се насочи към
Сливенско, е организирана от Таньо Стоянов. Властите предприемат извънредни мерки
за смазване на българското въстание. Към въстаналите селища са изпратени башибозук
и редовна армия, които извършват нечувани насилия и жестокости.
Европа в защита на българите

Кървавото потушаване на Априлското въстание предизвиква широк международен
отзвук. В над 200 от най-четените европейски вестници са поместени повече от 3000
статии, отразяващи героичната борба на българския народ. Особено внимание е отделе-
но на подвига на Ботевата чета. Лидерът на английската опозиция Уилям Гладстон пише
специална брошура „Българските ужаси и Източният въпрос“, големият френски писа-
тел Виктор Юго произнася пламенна реч в защита на българите пред френския парла-
мент. Специална международна анкетна комисия с участието на американския журналист
Макгахан посещава районите на въстанието и отразява насилията над българите. За да се
привлече вниманието на европейската дипломация към българския въпрос, е организира-
на и българска делегация, която посещава столиците на Великите сили.

– развиват умения за работа с различни видове текст (4), (5).

Представя подготовката, избухването и последиците от Априлското въстание (1876 г.).
34
събития.

2. Как протича подготовката на въстанието?
– Подготовката обхваща всички слоеве на българското население.
– Свикано е общо събрание на представителите на комитетите от ІV окръг в
местността Оборище, на което се обсъждат подробностите около бъдещите въс-
танически действия.
3. Потърсете информация в интернет и представете примери на героизъм, проявен от
въстаниците по време на въстанието.
– отбраната на Батак, Перущица, Брацигово, Панагюрище, Клисура; саможерт-
вата на Кочо Чистеменски, Спас Гинев, Георги Мишев; боевете на четата на поп
Харитон при Дряновския манастир; героизмът на Ботевата чета; действията на
четата на Таньо Стоянов; саможертвата на апостолите и др.

– Кои събития от българското националноосвободително движение предизвикват за-
дълбочаване на Източната криза?
– Кое от отбелязаните върху линията на времето събития е опит за мирно уреждане
на Източната криза?
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: „Свобода или смърт!“ – Априлското въстание (1876 г.)

бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят чрез свиде-
тели на събитието с подготовката, избухването, потушаването и международния
отзвук от Априлското въстание и да ги съпреживеят.
Подготовка и избухване на въстанието
Обхват на въстанието
Потушаване на въстанието
Международната подкрепа

Задача 1А
• Кога и къде се провежда събранието?
– Събранието се провежда късно вечерта в черквата/църквата на селището.
• Как започва то?
– с изчитане на молитва от свещеника
35
• Кои са основните аргументи на оратора?
– славната история на българския народ; тежкото му положение под турско иго
с конкретни примери; това, че и други балкански народи са в същото положение, но
също въстават
• Какво е необходимо за бъдещото въстание?
– Българите да се готвят, като набират дрехи, оръжие и сухари.
Задача 1Б
• Кои са първите въстанически действия?
– Убити са шестима турци, а седем са арестувани и веднага са уведомени за избух-
ването на въстанието съседните селища и апостолите в Панагюрище.
• Какъв е размахът на въстанието според написаното?
– Споменават се по-големите градове и още 32 селища, основно в планински райо-
ни, като всички проходи са под контрола на въстаниците. За ІV революционен окръг
въстанието има голям обхват.
• Кои са уведомени за случилото се и кои още трябва да бъдат информирани?
– Първо са уведомени съседните селища и центърът на революционния окръг –
Панагюрище. Трябва да бъдат уведомени апостолите на І (Търновски) и ІІ (Сливенски)
революционен окръг.
Задача 2
• – Кои са революционните окръзи и техните апостоли?
– Революционните окръзи са 4: І Търновски с апостол Стефан Стамболов; ІІ
Сливенски с апостол Иларион Драгостинов; ІІІ Врачански с апостол Стоян Заимов и
ІV Пловдивски (Панагюрски) с апостоли Панайот Волов и Георги Бенковски.
• В кой от окръзите въстанието е най-масово?
– Най-масово е въстанието в ІV революционен окръг.
• Кой е районът на действие на Хвърковатата чета?
– Тя действа в района около Панагюрище и р. Марица.
• На територията на кой революционен окръг се сражава четата на Христо Ботев?
– Четата на Христо Ботев се сражава на територията на ІІІ революционен окръг
– Врачански.
Задача 3
• Къде се развива действието?
– Действието се развива в Панагюрище.
• На кого е поверено знамето и защо?
– Знамето е поверено на Райна Попова, а не на официално назначения байрактар,
за да се произведе по-добро впечатление, както и за да се възнагради нейният патри-
отичен труд (тя е ушила знамето).
• Кое е събитието, предизвикало такъв интерес у хората?
– Освещаване на въстаническото знаме в Панагюрище./Обявяване на въстанието
в Панагюрище.
Задача 4-1
• Какво предизвиква ужаса на журналиста?
– Купищата овъглени човешки тела в малкия църковен двор.
• Откъде Европа и светът разбират за кървавото потушаване на Априлското въстание?
– От дописките на чуждите кореспонденти, които намясто виждат какво се
случва.
36
• Разгледайте снимката. Предположете на колко години е била жената при потушава-
не на въстанието.
– Снимката е правена 50 години след Априлското въстание. Жената е възрастна.
По време на въстанието може би е била момиче на 10 – 12 години или млада жена на
18 – 19 години.
• Потърсете информация в интернет какво е състоянието на църквата в Батак днес.
– Днес църквата костница „Света Неделя“ не е действаща църква, а е превърната
в музей. Построена е през 1813 г. В нея се пазят костите на загиналите в Баташкото
клане. През 1977 г. е обявена за национален исторически паметник на културата.
Църквата е символ на саможертвата в името на свободата.
Задача 4-2
• Кога и пред кого е произнесена речта?
– Речта е произнесена на 29 август 1876 г., непосредствено след потушаване на
Априлското въстание, пред депутатите във френския парламент.
• С каква сила трябва да се въздейства на правителствата?
– Трябва да се въздейства със силата на човешката съвест.
• Потърсете информация в интернет за този защитник на българите.
– Виктор Юго е един от най-известните френски писатели. Сред най-четените
му романи в цял свят е „Клетниците“. Той се изявява и като политик и общественик.
Отстоява принципите си на републиканец. Уважаван от своите сънародници, той е
един от националните герои на Франция.
Задача 4-3
• В какви условия са поставени арестуваните след въстанието?
– Арестуваните са поставени в тежки условия – в мръсни килии, спят направо на
пода.
• Защо властта предприема мерки за подобряване на тези условия?
– Властта предприема мерки за подобряване на тези условия, защото затворници-
те ще бъдат посетени от европейски кореспонденти.
• От какво най-вече се интересуват чуждите кореспонденти?
– Чуждите кореспонденти се интересуват от причините, поради които се нами-
рат в затвора арестуваните, и дали са били изтезавани.
• Колко време след събитието са писани спомените?
– Иван Андонов пише своите спомени 38 години след Априлското въстание.

– извличат информация от изображение;
– се ориентират по историческа карта;
– търсят и подбират информация по интернет.

Представя подготовката, избухването и последиците от Априлското въстание (1876 г.).
Използва хронологични и пространствени ориентири при описанието на истори-
чески събития.
Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели.
37
Урок 12. Руско-турската война (1877 – 1878) и Освобождението на България
Урокът запознава учениците със събитията, свързани с руско-турската война от

1877 – 1878 г., в резултат на която се създава възможност за възстановяване на бъл-
гарската държавност.
Опити за мирно уреждане на Източната криза
Българското опълчение
Пътят към свободата
Опити за мирно уреждане на Източната криза

Жестокото потушаване на Априлското въстание предизвиква широк международен
отзвук. Под натиска на общественото мнение правителствата на Великите сили са при-
нудени да се ангажират пряко с разрешаването на задълбочаващата се Източна криза.
През декември 1876 г. в Цариград е организирана т.нар. „посланическа“ конференция,
която има за задача да изработи конкретни проекти за реформи в Османската империя.
По българския въпрос се предлага създаване на две автономни области (Източна с цен-
тър Търново и Западна с център София). Под предлог, че султан Абдул Хамид ІІ „да-
рява“ поданиците си с конституция, Високата порта отказва да изпълни решенията на
Цариградската конференция. Последвалите нови опити за мирно уреждане на кризата
също се провалят и за да запази влиянието си на Балканите, руският император е прину-
ден да обяви на 12 април 1877 г. война на Турция.
Българското опълчение
В очакване на предстоящата война българската емиграция предприема кампания за
набиране на доброволци. Стотици българи се отзовават на призивите, а с помощта на
Одеското българско настоятелство е осигурено и купуването на необходимото оръжие.
Командването на Българското опълчение е възложено на ген. Столетов. Първоначално
са екипирани 6 отряда, като в хода на бойните действия броят на опълченските дружини
е удвоен. Според предварителните разчети Българското опълчение е трябвало да изпъл-
нява помощни функции, но в хода на войната то е включено в Предния отряд на ген.
Гурко и участва активно в сраженията. Символ на героизма и мъжеството на българските
доброволци става Самарското знаме, което е поверено на Трета опълченска дружина.
Пътят към свободата

Войната се води на два фронта – Кавказки и Дунавски, като решаващи са действи-
ята на Дунавския фронт. След преминаването на р. Дунав в района на Свищов руската
армия е разделена на три отряда (Преден, Западен и Източен). През първите седмици
трите отряда постигат успехи. Предният отряд на ген. Гурко преминава на юг от Стара
планина, но в края на юли и през август 1877 г. възникват сериозни затруднения. След
тежки отбранителни боеве при Стара Загора и Шипка руското командване преустановява
настъпателните действия. Едва след успешната обсада и превземането на Плевен руската
армия се насочва към Одрин и Цариград. Високата порта иска примирие, а на 3 март 1878
г. е подписан и Санстефанският предварителен договор. След пет века чуждо владичес-
тво българите отново са свободни.
38
– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития (линия
на времето);
– усвояват новите понятия – конституция.

Описва участието на българите във военните действия по време на Руско-турската
война (1877 – 1878) въз основа на информация от различни исторически източници.
Извлича информация от писмени документи, карти, изображения.
събития

(6) Документ: Българите в помощ на руските войски
• Каква задача поставя на българите руското командване?
– Събиране на актуална информация за действията на турската армия: къде са
разположени турските отряди, тяхната численост, въоръжение, състояние на кре-
постните съоръжения.
1. Как Великите сили се опитват да намерят разрешение на българския въпрос?
– чрез мирни средства (свикване на Цариградската посланическа конференция,
която изработва проекти за реформи в Османската империя)
– след провала на усилията за мирно уреждане на Източната криза – чрез военни
действия от страна на Русия
2. Кога и как се сформира Българското опълчение?
– Българското опълчение се сформира в навечерието на руско-турската война с
активното участие на българската емиграция.
3. С помощта на картата представете основните военни действия по време на Руско-
турската война от 1877 – 1878 г.
– Бойните действия на Балканите започват с преминаването на руски отряди в
района на Добруджа и при Свищов. След освобождаването на Свищов руската ар-
мия се разделя на три отряда (Преден, Западен и Източен). Предният отряд на ген.
Гурко стига до Стара Загора, след което отстъпва до Шипка. След превземането
на Плевен руското настъпление се осъществява основно през София към Пловдив
и Одрин. Активни бойни действия се водят и в направлението Шипка – Шейново –
Стара Загора.

– Каква е продължителността на Източната криза?
– Колко време продължава Руско-турската война?
39
Работилница І: Художествената литература като исторически източник
Урокът за практически дейности задава модела (стъпка по стъпка) за използване-

то на художествената литература като източник на информация. Когато е създа-
дена през разглежданата епоха, тя пресъздава света на хората, техните проблеми и
чувства. Художествената литература, създадена от дистанцията на времето, по-
мага разказът за миналото да е по-емоционален и въздействащ.
Стъпка по стъпка – работа с откъси от художествена литература
Художествената литература като източник на изучаваната епоха
Пример: По повестта „Нещастна фамилия“, Васил Друмев, 1860 г.
Исторически творби, създадени от дистанцията на времето, които реконстру-
ират историческата действителност
Пример: По „Пътят към София“, Стефан Дичев, 1962 г.
По преценка на учителя учениците могат да препишат основните стъпки в тетрадките

си. Стъпките трябва да се проиграят последователно с всеки от дадените откъси – от
епохата и от дистанцията на времето.
Използването на художествената литература като източник на информация беше при-
ложено вече в учебника и учебната тетрадка за 6. клас. Откъсите от исторически романи,
писани от дистанцията на времето, бяха използвани като методически текстове за разви-
ване на функционалната грамотност на учениците.
Работа с текстове от епохата, поставени като задачи за учениците

Текст 1
Представяне на писателя Иван Вазов.
Романът „Под игото“ в българската литература.
Акценти: бързото развитие на просветата в българските земи; в какво вярва чорба-
джи Марко; положението на образованите хора в онази епоха; училищният настоятел
– как се заема тази длъжност, какво изисква; защо Марко бяга от длъжност, свързана с
конака.
Текст 2
Представяне на поета Петко Славейков.
Да потърсят в речника определението на думата конте: човек, който обича да се из-
докарва на външен вид.
Акценти: елементите от европейското облекло – описание на мъжко облекло от епо-
хата; отношението на поета към хората, които държат само на външния си вид; изключе-
нието от европейското облекло – фесът.

– развиват умения за работа с различни видове текст;
– развиват функционалната си грамотност;
– търсят и подбират информация по интернет;
– усвояват новите понятия.
40
Разбира връзката между художествен образ и исторически контекст.
Чрез литературни образи осмисля българските национални ценности, изгражда раз-
биране за кодексите на поведение, общоприети в различните общества и среди, както и за
това по какъв начин националната културна идентичност взаимодейства с европейската
идентичност.
Свързва исторически събития с изучени литературни произведения.
ОБОБЩЕНИЕ – раздел І
То има за цел да се преговорят и обобщят очакваните резултати, заложени в те-

мите в раздел І от учебната програма по история и цивилизации.
Идеи и национални движения
Общество и всекидневен живот
Култура и културно наследство
По преценка на учителя очакваните резултати от темите може да се преговорят устно.

Преговарят се основните понятия: нация, светско образование, Екзархия, нацио-
нална революция, модернизация, реформа, интелигенция, читалище.
Предварително учителят може да избере личности от Българското възраждане, както

от споменатите в уроците, така и известни в селището или региона, където живеят уче-
ниците, и да възложи на учениците да подготвят презентация за тях в не повече от 20
слайда за личност. При представянето на личността да се използват показателите от с. 8
в учебника. Презентациите могат да се използват в хода на обобщението.
Отговори на задачите от „Работя самостоятелно“

1. – пречертават линията на времето в тетрадките си и свързват дадените букви с ци-
фрите: А – 4; Б – 5; В – 6; Г – 2; Д – 1; Е – 3. Записват името на Васил Левски.
2.
Понятие Определение
българска стремежът на поколения българи да заживеят в своя свободна
национална идея държава, в чиито граници влизат всички български земи
интелигенция социална група в обществото, обединяваща хора, които извършват
умствен труд и чиито професии са свързани със създаването или
опазването на духовните ценности
модернизация организиране на стопанския, политическия и културния живот на
един народ или страна по образеца на развити държави
светско образо- образование, което не се влияе от религията, а дава знания, основани
вание на научни изследвания и свързани с практическата дейност на човека
читалище обществена институция, която се появява през Възраждането и служи
за разпространяване на знания чрез поддържане на библиотеки,
организиране на театрални представления, публични лекции и др.
реформа преобразование, нововъведение в дадена област от живота: стопанс-
тво, култура, управление, с цел подобряване на положението
41
3.
1. Каква стопанска дейност е изобразена на картината?
На картината е изобразена вършитба/вършеене – отделяне на зърното от класовете
на житните растения.
2. Потърси в речника какво представлява изобразеният земеделски уред диканя.
Примитивен земеделски уред за вършитба (отделянето на зърното от стъблото – сла-
мата) от сковани дебели дъски с набити отдолу остри кремъци, който се тегли от коне
или волове.
3. Каква сила се използва при извършването на работата?
Човешка и животинска сила се използват при извършването на работата.
4. Посочи аргументи, че в работата са заети членове на семейството.
На картината се виждат две групи, всяка събрана около диканята. На преден план гру-
пата е от мъж и две жени, като по-младата от тях държи малко дете/бебе в ръце. Всички
са на различна възраст. Вероятно това е мъж с младата си жена, детето си и майка си.
4.
1. Запиши заглавие на картата.
Българското националноосвободително движение през 60-те – 70-те години на ХІХ в.
2. Кой град е център на Българския революционен централен комитет и кой –
на Вътрешната революционна организация?
Центърът на БРЦК е Букурещ, а на ВРО – Ловеч.
3. Кои са столиците, отбелязани с А и Б ?
А – Белград, на Сърбия; Б – Истанбул/Цариград, на Османската империя
4. Кой окръжен център е разположен на р. Марица?
Град Пазарджик е разположен на р. Марица.
5. Кои дунавски пристанища са включени в мрежата от революционни коми-
тети?
Видин, Лом и Русе са включени в мрежата от революционни комитети.
6. В коя част на България е най-гъста революционната мрежа от комитети?
Най-гъста е революционната мрежа от комитети в Северна България/Централна
България.
5.
1. Представи откъса – автор, вид на документа, време на създаване.
Откъсът е от „Нареда на работниците за освобождението на българския народ“ – про-
ект за програма и устав на Вътрешната революционна организация, изготвен от Васил
Левски през 1871 г.
2. Кой е Васил Левски и в каква обстановка е съставен документът?
Васил Левски е един от водачите на българската национална революция. Един от учре-
дителите на БРЦК и създател на Вътрешната революционна организация. Той има богат
опит в освободителните борби на българите и притежава голямо обаяние и убедителност,
когато говори с хората. Документът е съставен, когато българите вече имат свои светски
училища и са извоювали своята църковна независимост – Българската екзархия, когато
са създадени плановете на Георги Раковски за освобождение и се разпространяват идеи-
те на Любен Каравелов за свобода.
3. Кое налага българите да извоюват свободата си с оръжие в ръка?
Това, че те живеят в тиранство, под чужда власт и трябва да извоюват с оръжие пра-
вото да имат своя свободна държава като прадедите си.
4. Кои са главните цели, които Левски поставя пред борците за национално
освобождение?
С обща революция да отхвърлят чуждата власт и да създадат република, в която ще
42
има равенство между хората независимо от тяхната вяра и народност и всички ще се
подчиняват на един общ закон, създаден от тях.
5. С какви средства ще се постигнат те?
Главните цели ще се постигнат с революция, за която са необходими организация,
пари, хора и оръжие.
6. Каква е структурата на създадената организация?
Има Централен български революционен комитет, на който са подчинени частни ре-
волюционни български комитети, създадени в градове и села. Между тях има постоянна
връзка, за което е създадена тайна поща. Всички трябва да се подчиняват на решенията
на Централния комитет.
7. Кои идеи на Левски са ценност за хората и днес?
Ценност за хората и днес са идеите за демократично (народно) управление, за това
всички хора да бъдат равни независимо от своята вяра и народност; да има закон, който
да се спазва от всички граждани.
Урок 13: Светът, Европа и Балканите в края на XIX в.
Урокът запознава с политическата и икономическата обстановка в света и на

Балканския полуостров във времето, когато се възстановява българската държава.
Възходът на либерализма
Господството на Великите сили
Положението на държавите от Балканския полуостров
Възходът на либерализма
Установяването на политически и икономически свободи в страните от Западна
Европа и в САЩ води до невиждан дотогава подем на световната икономика. Отпадането
на множеството ограничения от предишната епоха и развитието на световната търговия
предизвикват впечатляващ подем на индустриалното производство. Появяват се нови
стопански отрасли, въвеждат се технически открития, използват се нови енергийни из-
точници. Но с тези процеси рязко се засилва икономическото неравенство между отдел-
ните райони на света.
Господството на Великите сили

Нарастващата политическа, икономическа и военна мощ на големите европейски дър-
жави издига тяхната роля в международните отношения. Още на Виенския конгрес през
1815 г. се оформя т.нар. „концерт на Великите сили“, който е в основата на вземането
на всички по-важни политически решения в световен план през следващите сто години.
Съперничеството между Великите сили се изостря особено след появата на две нови
обединени държави – Германия и Италия, които също се включват в колониалната над-
превара и в борбата за влияние на световните пазари.
Положението на държавите от Балканския полуостров

Макар и част от Европейския континент, Балканският полуостров сериозно изостава
в политическото и икономическото си развитие. Възстановените наскоро християнски
държави се сблъскват с множество политически и икономически проблеми. Нерешеният
национален въпрос създава голямо напрежение между отделните държави в региона.
43
– усвояват новите понятия – либерализъм, държавни институции, индустрия, по-
литическа партия.

за тях.
събития
Отговори към елементите на методическия апарат:

(1) Карикатура: Колосът на лорд Сесил Роудс
• Кой паметник от Античността е използван от карикатуриста?
– Този на Родоския колос. В случая двата крака на лорд Сесил Роудс са стъпили в
северната и южната част на Африканския континент и символизират посоката на
английското колониално проникване.
• Каква е съдбата на паметника?
– Родоският колос се срутва след земетресение. Намекът е, че и Британската
империя може да се срути.
(3) Документ: Индустриалното развитие на Западна Европа
• Посочете примери за мащабите на индустриализацията в Западна Европа.
– От втората половина на XIX в. Западна Европа започва бурно развитие на ин-
дустрията. Само за 40 г. заводът „Круп“ се превръща от малко предприятие с 122
работници в огромен индустриален комплекс с 45 000 души персонал, а в началото на
XX в. вече има 70 000 работници.
• Какви институции подпомагат работниците?
– Различни спомагателни каси и застрахователни дружества, които осигуряват
тях и техните семейства в случаи на трудови злополуки или инвалидност.
Урок 14: Възстановяване на българската държава:

от Сан Стефано до Берлин
Урокът запознава с основните положения в договорите, отнасящи се до възстано-

вяването на българската държава. Отбелязва се първоначалната съпротива на бъл-
гарския народ срещу решенията на Берлинския конгрес.
Санстефански договор – мечтаната свобода
Берлинският договор – разпокъсването на България
Кресненско-Разложкото въстание
44
Санстефански договор – мечтаната свобода
Представени са границите на българската държава, които обхващат историческите
области Мизия, Тракия и Македония. Очертан е международният статут на Княжеството
като зависима от султана държава. Санстефанският договор е предварителен и подписан
и от двете страни с ясното съзнание, че ще бъде променен, още повече че не отговаря
на поетите от Русия ангажименти пред Великите сили преди започването на войната с
Османската империя.
Берлинският договор – разпокъсването на България

Опасенията на западните Велики сили, че Русия изключително много разширява вли-
янието си на Балканите и нарушава баланса на силите, води до създаването в Берлин на
твърде ограничена в териториално отношение българска държава. Територии, населява-
ни с българи, са включени в състава на всички съседни на Княжество България държави.
Това прави бъдещото обединение на българския народ изключително трудно.
Кресненско-Разложкото въстание
Веднага след като стават известни решенията на Берлинския конгрес, българите за-
почват съпротива срещу тях. Първи най-значим опит е Кресненско-Разложкото въста-
ние. Категоричното нежелание на Великите сили да преразгледат Берлинския договор,
обрича на неуспех въстанието.

– усвояват новите понятия – автономия, български национален въпрос.

Разбира възникването на българския национален въпрос като резултат от решенията
на Берлинския конгрес от 1878 г.
Проследява с помощта на карта промените в границите на България от 1878 до 1940 г.
за тях.

(2) Документ: Временно руско управление
• Каква е целта на Временното руско управление?
– Да осигури реда и спокойствието в българските земи до създаването на местна
милиция.
• От кого се представлява то?
– От руски императорски комисар и руски окупационен корпус. Срокът на тяхното
действие е две години и издръжката им се поема от местното българско население.
(5) Документ: Из Берлинския договор

• Кои интереси на Великите сили са уредени в договора?
– Чл. 8 защитава търговските интереси на Великите сили, които имат право да
превозват своите стоки през България, без да плащат митнически такси.
45
• Какви отстъпки са направени на Високата порта?
– Чл. 9 определя размера на годишния данък, който Княжеството ще плаща на
Високата порта, а чл. 10 дава право на османските власти да ползват пътищата,
пощата и телеграфите в България.
Урок 15: Изграждане на нова България
Урокът запознава с основните събития, свързани с изграждането на модерната

българска държава – изработването на Търновската конституция, избирането на
първия български княз и оформянето на политическите партии в страната.
Идеите за модерната българска държава
Търновската конституция
Първите политически партии
Идеите за модерната българска държава

В Учредителното събрание разпалено се разискват политическите идеи относно из-
граждането на българската държава. Обособилите се две течения – либерално и консер-
вативно, отразяват както основните политически доктрини на XIX в., така и оформилата
се още през Възраждането българска политическа мисъл. Егалитаристката структура на
българското общество дава категорично предимство на либералните възгледи.
Разпоредбите на Търновската конституция

Разгледани са основните положения в конституцията на българската държава.
Изведени са принципите на разделение на властите и съответните отговорности на всяка
от тях. Отбелязани са главните функции на държавните институции.
Първите български партии

Политическите партии осигуряват функционирането на демократичната система, като
дават възможност на гражданите да правят своя избор за управлението на държавата.
Представени са основните идеи на Либералната и на Консервативната партия и различи-
ята между тях.

– развиват умения за работа със схема (5);
– усвояват новите понятия – законодателна власт, изпълнителна власт, граждан-
ски права, парламентарни избори.

Познава основни идеи на либерали и консерватори за устройството на България.
Представя устройството на Княжество България според Търновската конституция.
Разграничава видовете власти и техните институции.
Изброява основни права и задължения на българските граждани според Търновската
конституция.
46
Описва форми на държавно управление и институции.
Отговори към елементи на методическия апарат:

(1) Корицата на Търновската конституция
• Коя дата е записана върху нея?
– 16 април 1879 г.
• С помощта на интернет открийте какъв празник честваме днес на тази дата.
– 16 април е ден на Търновската конституция и празник на юриста.
(2) Страница от вестника на Либералната партия „Целокупна България“
• Защо според вас либералите избират това име за своя вестник?
– Показват, че в своята дейност ще се стремят да постигнат обединението на
българския народ.
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Търновската конституция

бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с текстове
от първата българска конституция, приета в Търново, която открива пътя за разви-
тие на модерна и демократична България.
Правомощия на българския княз
Лидерите на либералите – създателите на Търновската конституция
Права и задължения на българските граждани
Борба в защита на конституцията 1881 – 1883 г.

Задача 1
• Върху кои от трите власти в държавата се разпростират правата на българския вла-
детел?
– Правата на българския владетел се разпростират и върху трите власти.
Законодателната власт дели с Народното събрание – той утвърждава и обнарод-
ва законите. Изпълнителната власт принадлежи на него – държавните институции
действат под негов надзор. Съдебната власт действа от негово име, князът има пра-
во да отменя наказания и да помилва.
• Открийте значението на понятието „неприкосновеност“.
– неприкосновеност – положение, установено от закона, върху което никой не
може да посегне.
Задача 2
• На каква възраст са лидерите на либералите по време на приемането на Търновска-
та конституция?
47
– Драган Цанков и Петко Славейков за почти връстници, наскоро навършили 50
години, докато Петко Каравелов е по-млад – на 36 години.
• Какво излъчват лицата им на портретите, правени приблизително по същото време?
– Лицата им излъчват вглъбеност, решителност, вяра, самочувствие, отговор-
ност.
• Според вас либералите постигат ли ограничение на правата за българския владетел?
Аргументирайте се.
– Не, те не успяват да ограничат правата на българския владетел, защото той
има правомощия и в трите власти.
Задача 3
• Каква мечта на българите, след повече от 500 години чуждо потисничество, въплъ-
щават тези текстове?
– за равноправие, без разделение в обществото и за човешка свобода
• В какъв случай само се предвижда отличие и кой го предоставя?
– Отличие се предвижда само по време на време на война и само за военни лица. То
се предоставя от княза.
Задача 4
Права на българския гражданин Задължения на българския гражданин
■ Свобода на словото и печата. ■ Законите са задължителни за всички.
■ Право на събрания и сдружавания. ■ Всеки трябва да плаща определените от
■ Не може да се наложи наказание без закона данъци.
съд и присъда. Не може да се използват ■ Всеки поданик е длъжен да служи военна
мъчения. служба.
■ Безплатно начално образование.
Задача 5
• Как се нарича периодът от линията на времето между 1881 и 1883 г.?
– Периодът между 1881 и 1883 г. се нарича „Режим на пълномощията“.
• Колко години след приемането на конституцията нейното действие е прекратено?
– Само две години след приемането на Търновската конституция нейното
действие е прекратено.
• Колко пъти се отменя Търновската конституция и за колко години българската дър-
жава се управлява без конституция?
– Търновската конституция се отменя два пъти – от 1881 до 1883 г. и от 1934
до 1946 г. Общо 13 – 14 години българската държава се управлява без конституция.
• Предположете какви са последствията от това действие за живота на хората.
– Няма основание да се спазват гражданските права и свободи на хората. Те от-
викват от важното право – да избират управляващите ги.

– развиват умения за попълване на таблица;
на времето).
48
Разграничава видовете власти и техните институции.
Изброява основни права и задължения на българските граждани според Търновската
конституция.
за тях.
Урок 16: Съединението и неговата защита
Урокът представя начините, по които Източна Румелия се утвърждава като

втора българска държава. Проследени са основните етапи в подготовката и обя-
вяването на Съединението. Разгледани са военните и дипломатическите успехи по
признаването на Съединението.
Източна Румелия
Обявяване на Съединението
Сръбско-българската война (1885 – 1886)
Признаване на Съединението и неговото значение
Източна Румелия
Демократичните принципи на Органическия устав на Източна Румелия позволяват
на най-многобройния елемент – българския – да се наложи в управлението на областта.
В политическо и културно отношения Източна Румелия придобива облика на българска
държава.
Обявяването на Съединението
В подготовката на Съединението се включват най-широки кръгове от българското
общество в Източна Румелия. Водеща обаче е фигурата на Захари Стоянов, който пре-
нася революционния опит от епохата на Възраждането. Централният комитет възприема
по-прагматичния подход усилията да се съсредоточат единствено върху Съединението
на Източна Румелия с Княжество България, като освобождаването на Македония е ос-
тавено за следващ етап в борбата за национално обединение. Актът на Съединението е
безкръвен и не среща никаква съпротива в Източна Румелия.
Сръбско-българската война (1885 – 1886)

С обявяването на Съединението младата българска държава е изправена пред първо-
то си голямо изпитание. Негативната реакция на почти всички Велики сили и балкански
държави създава много сложна международна обстановка за България. По време на
дипломатическата криза българското общество показва впечатляващо единство и жела-
ние да се отстои справедливата кауза на Съединението.
Признаване на Съединението и неговото значение

Решимостта на българите и военните успехи на наскоро създадената им армия карат
Великите сили да намерят изход в създалата се обстановка, като признаят Съединението
под формата на персонална уния в лицето на княз Александър I.

Съединението увеличава политическия, икономическия и военния потенциал на бъл-
гарската държава. То дава надежди, че справедливата борба на българите за обединение
ще възтържествува.

– се ориентират и извличат информация от историческа карта (3);
– усвояват новите понятия – пропаганда.

Представя последици от Съединението на Източна Румелия с Княжество България.
Извлича информация от писмени документи, карти, изображения.
събития.

(5) Пощенска картичка, посветена на Съединението
• Какво впечатление създават доброволческите чети, влизащи в Пловдив?
– всеобща радост, патриотичен подем, решимост да се защити съединисткото
дело
• Опишете една от групите, които ги приветства.
– Преобладават хора в градско облекло, повечето са мъже на млада възраст и
също споделят ентусиазма на доброволците.
Друга група са тези, носещи български традиционни дрехи. Сред тях може да се
видят и жени. Всички са въодушевени от обявеното Съединение.
(6) Документ: Възвание на БТЦРК за обявяване на Съединението
• Под скиптъра на кого е обявено Съединението? Какво символизира той?
– На княза. Единството на нацията.
• Какво според вас целят предвидените наказания за граждани?
– Целта е да не се допуснат грабежи и насилия, особено срещу други народнос-
ти. Внушението е, че Съединението не е насочено срещу никоя общност, живееща в
Източна Румелия.
• Към какво са призовани офицерите и войниците?
– Офицерите и войниците на Източна Румелия да приемат символите на българ-
ската държава и на християнството и така да подкрепят Съединението, което се
извършва в името на българското обединение.
Урок 17: България по пътя на модернизацията – управлението

на Стефан Стамболов
Урокът запознава с бурните събития около преврата срещу княз Александър

I, последвалата политическата криза и управлението на Стефан Стамболов.
Проследяват се процесите на политическо укрепване на българската държава и на-
чалото на икономическа модернизация.
50
Политическата криза от 1886 – 1887 г.
Управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894)
Политическата криза от 1886 – 1887 г.

Противопоставянето в българското общество между русофили и русофоби довежда
до военния преврат от август 1886 г. и насилственото абдикиране на княз Александър I.
Бързото развитие на събитията извежда на преден план политическите сили, обявяващи
се за по-голяма самостоятелност на България от Русия. Управлението на Регентството и
руските дипломатически ходове изострят още повече политическата криза, за да се стиг-
не до кулминацията със скъсването на двустранните отношения. В условията на заговори
и бунтове на престола в България се възкачва княз Фердинанд I.
Управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894)

В този напрегнат момент министър-председател на страната става доказалият своята
решителност и енергичност Стефан Стамболов. С твърди действия той политическата
обстановка и укрепва международния авторитет на България. Започва ускорена поли-
тика на икономическа модернизация, изразяваща се в отварянето на страната към све-
товната търговия и изграждане на съвременна инфраструктура – железници, пътища,
пристанища.

– развиват умения за работа с различни видове текст (4), (5);
– усвояват новите понятия – преврат, Регентство, опозиция, атентат.

Дава примери за модернизацията и ги свързва с български държавници (Стефан
Стамболов).
Посочва елементи на стопанска модернизация на България.
за тях.

(3) Документ: Отношенията между България и Русия
• Защо България според автора трябва да се отърси от своята освободителка?
– България ще укрепне вътрешно и външно като държава само ако има възмож-
ност да води самостоятелна политика.
• С кого Стамболов сравнява Русия за отношението ѝ към България? Защо?
– С Османската империя. Защото Русия се стреми да владее България, както в
миналото го е правила Османската империя.
51
Урок 18: България по пътя на модернизацията – правителството
на Константин Стоилов
Урокът разглежда политическото и икономическото развитие на България в

края на XX в. Проследяват се решаването на някои важни външно- и вътрешнопо-
литически проблеми на България и оформянето на партийно-политическа система
в страната.
Управлението на Константин Стоилов и Народната партия
Продължаване на модернизацията на България
Княз Фердинанд и политическата система
Новият министър-председател и неговата партия

Поел управлението на страната в момент на сериозно обществено напрежение,
Константин Стоилов успява постепенно да нормализира политическата обстановка.
Осъществени са и важни дипломатически успехи – възстановени са отношенията с Русия
и е постигнато международно признаване на княз Фердинанд.
Продължаване на модернизацията на България

И новото управление продължава политиката на ускорена модернизация на българ-
ското стопанство. Развиват се предприятия на леката индустрия. Правят се стъпки за
издигане на равнището на селското стопанство. Нараства притокът на външни капитали
в българската икономика. Провеждат се важни данъчни и финансови реформи.
Княз Фердинанд и политическата система

Роенето на политическите партии в България в края на XIX и началото на XX в. от-
слабва тяхното влияние в обществото. Това позволява на княз Фердинанд ловко да сменя
управляващите в държавата и да насочва нейната политика в желаната от него посока.

– развиват умения за работа с различни видове текст (2), (8).
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (5), (7).

Дава примери за модернизацията и ги свързва с български държавници (Константин
Стоилов).

(3) Карикатурата „Бай Ганьо убива своя автор“
• Кое явление в политическия живот на България представя карикатурата?
– политическите убийства в страната
(4) Документ: Едноличното управление на Фердинанд
52
• Защо според автора цар Фердинанд успява да наложи своя контрол върху управле-
нието на България?
– заради политическата неопитност на българския народ и липсата на издигната
обществена прослойка
• Какво в поведението на българските политици го разочарова?
– това, че когато са на власт, се стремят да задоволят личните си интереси и да
се обогатят
(6) „Розоварна в Клисура“, худ. Златю Бояджиев
• Опишете етапите на производство на розово масло, показани на картината.
– Розовият цвят се бере на полето. След това се пренася до розоварната. Там
розовият цвят се пресипва в метални съдове за дестилация (процес на изпаряване и
следващо втечняване на пàрите, при който става пречистване на течност), които са
поставени върху огън.
• Кои са заети с производството?
– В брането и пренасянето на розовия цвят са заети предимно жени. Процесът на
дестилация се обслужва от двама мъже, които трябва да поддържат постоянен огън.
Работилница ІІ: Периодичният печат като исторически източник
Урокът за практически дейности задава модела (стъпка по стъпка) за извличане

на информация от характерни за епохата писмени източници – периодичния печат.
Основни стъпки при работа с публикация в периодично издание
Пример: Работа с публикация във в. „Женски глас“
Пример: Работа с публикация в „Държавен вестник“
По преценка на учителя учениците могат да препишат основните стъпки в тетрадките

си. Стъпките трябва да се проиграят последователно с всеки от примерите.
Извличане на информация от публикация в „Държавен вестник“

• Какъв вид е публикацията?
– бюлетин за времето
• Защо според вас в официалния вестник на държавата се публикува и бюлетин за
времето?
– Защото това е официално издание, което информира държавните институции
и хората, които се интересуват от данните за времето.
• Защо има информация за две различни дати?
– Защото го издава централната метеорологична станция в София. Тя публикува
данните от предходния ден и същевременно дава информацията от 7 ч. сутринта за
столицата в деня на публикацията.
• Коментирайте подбора на чуждите и на българските градове.
– В бюлетина е включена информация за три пристанища: Лом – на р. Дунав,
Варна и Бургас – на Черно море. Освен столицата в бюлетина са включени и градо-
вете Габрово и Сливен, които се намират в Централна България, от двете страни
на Стара планина. Освен за българските градове в бюлетина е включена информация
за столиците на балканските съседи на България – Румъния, Османската империя
53
и Гърция, а от европейските държави – за столиците на Русия, Австрия и Унгария.
Вероятно данните са свързани с обслужване на дейността на българските търговци,
чиито стоки минават основно през пристанищата или съседните държави, за да про-
дължат на изток, към Русия, или към Централна Европа – Австрия и Унгария.
• Защо според вас е включена информация за Рилския манастир?
– Рилският манастир е свято място за българите. То е посещавано постоянно от
поклонници и сигурно затова манастирът е включен в бюлетина за времето.
• Кой в този момент е владетел на Княжество България и кое правителство управ-
лява?
– 8 – 9 септември 1893 г. – владетел на Княжество България е княз Фердинанд І, а
на власт е правителството на Стефан Стамболов.
• Откъде днес вие получавате информация за прогнозата за времето?
– от телевизията, радиото, мобилния телефон, интернет

– развиват умения за работа с различни видове текст;
– развиват функционалната си грамотност;
– търсят и подбират информация по интернет;

Различава видове исторически източници.
Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми.
Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст
Урок 19: Всекидневието на българско общество (кр. на ХIХ – нач. на ХХ в.)
Урокът запознава с промените, които настъпват в живота и бита на българите

в началото на XX столетие.
Българското общество
Трудовият делник
Битът – между новото и традиционното
Всекидневието на другите народности
Българското общество
Осъщественият в хода на Руско-турската война аграрен преврат оформя основните
характеристики на българското следосвобожденско общество, основаващо се на дребни
и средни земеделски собственици. С развитието на държавните институции, търговията и
индустриалното производство в градовете започва да се оформя малко по-разнообразна
социална структура, носеща елементите на модерно общество.
Трудовият делник
Голяма част от времето на българите от тази епоха преминава в труд. Повечето дей-
ности и професии са свързани с тежки физически натоварвания. В повечето случаи вре-
54
метраенето на работния ден все още не е законово регламентирано и често пъти следва
естествения трудов ритъм на съответния сезон.
Почивката и забавленията на по-голямата част от обществото следват установените
традиции. В градската среда, макар и бавно, се забелязват някои промени, свързани глав-
но с външни влияния. Общото честване на религиозни и национални празници допринася
за сплотяване на обществото и укрепване на чувството за национално единство.
Битът – между новото и традиционното

Тенденцията, която се забелязва още през Възрожденската епоха, за поява на разли-
чия между градското и селското население в облеклото, храненето, хигиенните навици,
след Освобождението още повече се откроява. Хората, живеещи на село, продължават
плътно да следват традицията, докато тези в града все повече се отварят към новостите.
По отношение на бита се оформя доста осезаема разграничителна линия между селското
и градското население.
Всекидневието на другите народности

След Освобождението на територията на българската държава остават да живеят
сравнително голям брой чужди народности. Традиционната толерантност на българите и
либералните принципи на Търновската конституция им позволяват свободно да упраж-
няват своята религия и да живеят по утвърдените си народностни традиции.

– развиват умения за работа с изображение (2), (6), (7), (11), (13);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (3), (4), (8), (12), (14);
– търсят и подбират информация по интернет (9).

Разпознава европейски белези в бита и ежедневието на българите: облекло, храна,
навици, развлечения.
Търси и подбира информация чрез ИКТ за модернизацията на българското обще-
ство.
Установява взаимовръзка между природните условия и обществения живот.

(2) Дете със своите играчки, началото на ХХ в.
• Какви детски играчки се виждат на снимката?
– плюшено мече, топка, две малки кукли
(6), (7) Фотографии на селско и градско семейство
• По какво се отличават хората от фотографиите: облекло, обстановка, поза?
– Да се сравнят двете снимки, като се отбележи, че при селското семейство об-
леклото е по-традиционно, макар че при мъжа се забелязва използване на градски
55
костюм. Да се отбележат по-изисканата обстановка при снимката на градското
семейство, броят на децата и др.
• Опишете облеклото на жените в селото и в града.
– Да се обърне внимание, че жената от село е облечена изцяло в традиционна но-
сия, докато тази от града следва европейската мода.
(11) Тронната зала на Царския дворец в София, началото на ХХ в.
• С какво въздейства вътрешността на тронната зала?
– с усещането си за мащабност, комфорт, чрез голямото празно пространство,
огромните полилеи и огледала по стените
(13) Поглед от Лъвов мост, София 1900.
• Запишете три белега на модерността в живота на столичани.
– Може да се отбележат: трамваите, електрическите стълбове за осветление,
павираните улици. Възможни са и други отговори.
(15) Документ: Храната на българите

• Кои са основните храни, които употребява българският селянин?
– главно хляб, лук, пипер и в по-малка степен сланина, сирене, месо
• Какви продукти използват селяните за набавяне на пари?
– предимно яйца и мляко, които продават в бакалниците и на градското население
• С какво се различава храненето в селото и града?
– Според текста в града хората се хранят по-добре заради по-разнообразната и
питателна храна.
Урок 20: Българският национален въпрос
Урокът запознава с националноосвободителните борби на българите, останали

след Берлинския договор под османска власт.
Акцентите са поставен върху:

Българите под чужда власт
Освободителното движение в Македония и Одринско
Илинденско-Преображенското въстание
Българите под чужда власт

Българите, останали извън свободното Княжество, са поставени под различен ста-
тут. Тези, които се ползват с по-голяма политическа свобода (Източна Румелия), успяват
скоро да се приобщят към българската държава. Но много по-тежко е положението на
онези български общности, които са поставени под пряка чужда власт – Нишко, Северна
Добруджа, Македония и Одринско. Те са подложени на асимилационен натиск и нацио-
нален гнет.
Освободителното движение в Македония и Одринско

Изключително важен момент в развитието на националните борби на българите в
Османската империя е появата на Македонската революционна организация. Освен че
подготвя българите за осъществяване на националната революция, тя ги защитава от чуж-
дата пропаганда. Съществена роля в освобождението на Македония и Одринско се очаква
да изиграе и българската държава, за което се създава и Върховният комитет в София.
56
Илинденско-Преображенското въстание
Върховната проява на освободителните борби на българите в Македония и Одринско
е Илинденско-Преображенското въстание от лятото на 1903 г. То обхваща обширни те-
ритории в Битолско, Охридско, Леринско, Крушевско и в района на Странджа планина.
Въпреки масовия му характер османската армия бързо се справя със съпротивата. В
този момент българската държава няма потенциала да се притече на помощ. Великите
сили, ангажирани с други конфликти в различни райони на света, не желаят да се намесят
по-активно в балканските дела. Въведените реформи не решават проблемите на европей-
ските провинции на Османската империя.

– се ориентират и да извличат информация от историческа карта (3);
– усвояват новите понятия – асимилация, гръцка и сръбска пропаганда.

Разбира възникването на българския национален въпрос като резултат от решенията
на Берлинския конгрес от 1878 г.
Описва основни моменти от освободителното движение на българите в Македония
и Одринско.
за тях.
(4) Документ: Цели и членство във ВМОРО
• Каква е целта на ВМОРО?
– пълна политическа автономия
• С какви средства ще бъде постигната тя?
– с пробуждане на съзнанието на българите, разпространение на революционните
идеи и вдигане на въстание
• Кой може да бъде член на организацията?
– всеки честен българин и от двата пола, който е готов да допринесе за револю-
ционното дело
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Българските партии и държавници

бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с полити-
ческите идеи и лидерите на по-значимите български партии.
Български политически партии
Политическите идеи на БЗНС и БКП
Българските политически лидери
57
Задача 1-2. Вж. попълнената таблица в Приложението
Задача 3А
• Интересите на коя част от българското общество защитава БЗНС?
– БЗНС защитава интересите на „грамадното“ земеделско население в България.
• Какво е неговото отношение към монархията и съществуващата политическа сис-
тема?
– Отношението на БЗНС към монархията и политическата система е отрицател-
но/негативно.
• Какво е отношението на Земеделския съюз към държавните служители и интели-
генцията?
– За БЗНС държавните служители и интелигенцията са паразити и експлоата-
тори на народа.
• Какво според вас означава подчертаната дума в текста?
– прошенописец – човек, който пише прошения (молби)
Според вас осъществим ли е подчертаният в текста принцип на БЗНС? Аргументи-
райте се.
– Подчертаният в текста принцип не е осъществим – той противоречи на
Търновската конституция, в която е записано, че частната собственост е непри-
косновена.
Задача 3Б
• Каква е основната критика към социалдемокрацията?
– В теоретичната им основа се съдържа критиката на БКП – социалдемокрация-
та е за извоюване и разширение на буржоазната демокрация.
• Чий опит следва БКП?
– БКП следва опита на революцията в Русия.
• Коя е основната цел на БКП и с какви средства може тя да се постигне?
– Основната цел на БКП е установяване на диктатура на работническата кла-
са, а средствата за постигането ѝ са „от масовата акция и масовата политическа
стачка до въоръженото въстание“.
Задача 4
Петко Каравелов (А, Б)
• Какви качества на политик и държавник открояват авторите в личността на Петко
Каравелов?
– Ум и доблест; лично безкористие и пример за държавна пестеливост; пази свои-
те убеждения и своето достойнство с готовност за мъченичество; съчетава като
никой друг българин от неговото време европейската мисъл с духа на Възраждането.
• Кои са неговите заслуги?
– Той е изключителна фигура в българската нова история. И да прави грешки, те
не са в ущърб на държавата. Възпитава поколения български политици.
• От кого получава той признание за своята държавническа дейност?
– Той получава признание от българския владетел Фердинанд – „Той беше един
голям държавен мъж“.
58
Задача 4
Иван Гешов
• В какви сфери на държавния и обществения живот се изявява Иван Гешов?
– Той се изявява в различни сфери: политика, финанси, култура, дарителство (ме-
ценат).
• Какви исторически моменти преживява той в своята политическа кариера?
– Той преживява възстановяването на българската държава, Съединението,
периода на модернизация, провъзгласяването на Независимостта на България,
Балканската война, по времето на която е министър-председател на България.

– попълват таблица;
– работят с различни видове текст.

Урок 21: Независимостта на България
Урокът представя основните събития, свързани с обявяването на Независимостта.

Разгледано е нейното значение за по-нататъшното развитие на България.
Ограниченият статут на Княжеството
Обявяването на Независимостта
Значението на Независимостта
Ограниченият статут на Княжеството

Берлинският договор налага редица ограничения на възстановената българска дър-
жава. Те са предимно в областта на външната политика. Зависимостта на България се
изразява и в редица финансови задължения към Османската империя, включващи го-
дишния данък, източнорумелийския дълг, пропорционалното обслужване на отоманския
дълг и др. Но още първите български правителства си издействат правото да водят са-
мостоятелна външна политика, а при Стамболов се сключват преки търговски договори
с европейските държави.
Обявяването на Независимостта
Скоро след установяването на младотурския режим в Османската империя отношени-
ята с България рязко се влошават. В желанието да издигне международния си авторитет,
новата власт в Истанбул иска от България да се съобразява със статута си на васална
държава. Това поведение на младотурците е абсолютно неприемливо за България, която
за 30-те години на своето самостоятелно съществуване е показала способността си ус-
пешно да се развива, и в много отношение е изпреварила останалите балкански държави.
Заедно с Австро-Унгария е извършена ревизия на Берлинския договор, като България
обявява на 22 септември 1908 г. своята независимост.
59
Значението на Независимостта
Признаването на българската независимост има важно външно- и вътрешнополитиче-
ско значение. България получава равноправен международен статут с останалите евро-
пейски държави и отново започва сближаване с Русия. Във вътрешнополитически план
нарастват самочувствието на българския народ в резултат на успешното му развитие и
вярата в осъществяването на националния идеал. Наред с това се засилва ролята на бъл-
гарския цар в управлението на държавата.

– разграничават причини от последици;
– усвояват новите понятия – суверенитет.

Обяснява значението на обявяването на Независимостта през 1908 г. във вътрешно-
и външнополитически аспект.
тели.
Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през епохата.
събития.

(6) Документ: Тронното слово на цар Фердинанд I
• Към какво призовава царят българите?
– към обединение на народа в името на възхода и благоденствието
• Как българският народ може да постигне благоденствието?
– с вяра в собствените си сили и с търпение да понася временни несгоди и изпи-
тания
• Кои са основните насоки в дейността на правителството?
– защита на националните права и създаване на условия за спокойна вътрешна
културна дейност
Урок 22: Балканските войни (1912 – 1913)
Урокът разглежда опита на балканските държави да постигнат националното си

обединение по пътя на въоръжен конфликт.
Балканският съюз
Войната с Османската империя
Конфликтът между съюзниците
Националната катастрофа
60
Балканският съюз
Нерешеният национален въпрос на Балканите създава сложен възел от конфликти и
противоречия между държавите от региона. Задълбочаващата се криза в Османската им-
перия и избухналата през 1911 г. война с Италия карат балканските държави да започнат
трескави преговори помежду си за създаване на военна коалиция. Великите сили също
се стремят да разширят влиянието си в тази невралгична част на Европа. Създаденият
под егидата на Русия Балкански съюз не урежда острите териториални спорове между
балканските държави.
Войната с Османската империя

Армиите на обединените балкански държави нанасят тежки поражения на османски-
те войски. Главната тежест на войната понася българската страна, чиито военни сили
постигат и най-ключовите победи. Но поради географското разположение на силите
Македония, заради която България основно започва войната, се оказва в по-голямата си
част заета от сръбски и гръцки войски.
Конфликтът между съюзниците

Въпреки сключените още преди войната споразумения със Сърбия правителството
на Пашич отказва да се оттегли от териториите, признати за български. Русия, която е
арбитър по договора, не прави нищо, за да накара Сърбия да спазва ангажиментите си. С
Гърция няма териториални договорености и е ясно, че заетите от нея земи в Македония
няма да бъдат отстъпени. Румъния предявява искания за териториални компенсации по-
ради голямото разширение на България. В много напрегната обстановка българското
главно командване дава заповед за атака на сръбските и гръцките части в Македония.
Скоро България се оказва атакувана от всички страни и въпреки някои важни успехи в
Македония, е принудена да капитулира.
Националната катастрофа
Балканските войни завършват с огромни загуби за България – над 48 000 убити, близо
1 млрд. златни лева изразходвани и същевременно огромната част от Македония е по-
делена между гърци и сърби. България също така трябва да отстъпи на Румъния Южна
Добруджа и да се откаже в полза на Турция от Одринска Тракия. На мирната конферен-
ция в Букурещ страната се оказва в международна изолация. Никоя Велика сила не се
застъпва за нейните справедливи искания.

– усвояват новите понятия – национална катастрофа.

Открива причини и последици от Балканските войни и Първата световна война.
Търси и подбира информация чрез ИКТ и различни исторически източници за учас-
тието на българи във войните за национално обединение.
Разпознава елементи на понятието „национална катастрофа“ чрез примера на
България.
61
събития.

(6) Документи: Отзиви в европейския печат за българската армия
• Какви са оценките за българската армия в чуждия печат?
– Българската армия е оценена като най-добрата в Европа, силна, смела и ефи-
касна.
• По кое време в хода на военните действия са дадени те?
– В самото начало на бойните действия, малко след като българските войски са
превзели Лозенград и настъпват към Люлебургас.
Урок 23: България в Първата световна война (1914 – 1918)
Урокът запознава с усилията на българската държава да поправи несправедливите

граници, очертани след Балканските войни, и да постигне националното обединение.
Избухване на Първата световна война
Участието на България във войната
Последиците
Избухване на Първата световна война

В началото на XX в. Великите сили са разделени на два враждуващи лагера – Тройния
съюз и Антантата. Съперничеството между тях за световно влияние прави мира все
по-крехък. Убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд от
сръбски националист предизвиква непреодолима криза в международните отношения,
довела до избухването на Първата световна война.
Участието на България
Първата година на войната преминава при активни дипломатически преговори на
България с воюващите Велики сили за включването ѝ във военните действия. След като
през лятото на 1915 г. Германия печели важни победи на Източния фронт и същевремен-
но дава на България категорични гаранции, че тя ще присъедини Македония, през октом-
ври цар Фердинанд и правителството на Васил Радославов вкарват страната в световния
конфликт. И през тази война българската армия показва своя висок боен дух и постига
впечатляващи победи в Македония и Добруджа. Но Първата световна война се решава на
Западния фронт, където Германия не успява да постигне крайния успех.
Последиците
Първата световна война завършва за България с нова национална катастрофа – ог-
ромни човешки и материални загуби, разстроена икономика и финанси. Българите не
успяват да постигнат националното си обединение – Македония, Западните покрайнини,
Южна Добруджа и Западна Тракия преминават под чужда власт. Държавата е натоварена
да плати на победителите огромни репарации.
62
– се ориентират и извличат информация от историческа карта (3);
– усвояват новите понятия – репарации.

България.
за тях.
събития.

(1) „Свободна Македония“, худ. Васил Маринов, 1916 г.
• Какво символизират фигурите на преден план на картината?
– Фигурите на български войник и прегърнато от него момиче в народна носия от
югозападните български земи символизират целта на България за участие в светов-
ния конфликт – освобождението на българите в Македония.
(5) Документ: Женски бунтове срещу войната
• В кой момент от развитието на Първата световна война избухва бунтът?
– през последната година на конфликта, когато икономическото положение в
страната е изключително тежко
• Какви са исканията на жените?
– да се сложи край на войната, мъжете да се върнат при семействата си и да се
осигурят най-необходимите продукти
• Към кого насочват гнева си?
– към кмета, който е представител на властта в селото
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Българският войник и офицер – пример за доблест

бота с разнообразни източници на информация учениците да разберат мястото на
българските войници и офицери в новата българска история, да научат за доблестни
воини и офицери, да дискутират върху смисъла на войната.
Генерал Владимир Вазов и Дойранската епопея
Паметникът на Скърбящия воин
63
Задача 1
• Кога правят своите изявления чужденците?
– Чужденците правят своите изявления след поражението на България в
Междусъюзническата война.
• Каква разлика умеят да правят българските офицери и лекари по време на война?
– Българските офицери и лекари умеят да правят разлика между суровите необхо-
димости на войната и безполезните жестокости по време на война.
• Коя от балканските армии според Шукри паша е най-силна и защо?
– Според Шукри паша (пленения защитник на Одринската крепост) най-силна сред
балканските армии е българската, защото българските войници са дисциплинирани,
твърди на поста си, възторжени патриоти, а офицерите им са доблестни.
• Какви качества на българския воин изтъкват френските лекари и турският генерал?
– дисциплиниран, доблестен, с високо съзнание, суров, но не и жесток, възторжен
патриот
Задача 2
• Според вас какво влияние оказва семейната среда на професионалния избор на Вла-
димир Вазов?
– Възпитан е в дух на родолюбие, следва примера на братята си.
• В колко войни участва?
– Генерал Владимир Вазов участва в четири войни: Сръбско-българската война
(1885 г.); Балканската война (1912 – 1913); Междусъюзническата война (1913 г.);
Първата световна война (1914 – 1918).
• Как се развива неговият живот като цивилен след Първата световна война?
– Той е общественик и политик. Обявява се срещу политиката на противопоста-
вяне на българи един срещу друг, водена от БЗНС и БКП с различни средства, избран
е за кмет на София.
Задача 3
• Какъв тип е сражението при Дойран?
– Сражението край Дойранското езеро за българската армия е отбранително.
• Как е организирана защитната система?
– Организирана е изключително стабилна защитна система пред фронтовата ли-
ния. Изградени са дълбоки траншеи, пред които са разположени телени ограждения
и минни полета.
• Какви са резултатите от сраженията при Дойран?
– Българските войници остават докрай твърди защитници на фронта въпреки
вражеския огън. Само в сраженията при Дойран противникът дава над 30 000 жерт-
ви, без да постигне дори частичен успех.
• На какво според вас се дължат те?
– Те се дължат на високия боен дух на българските войници.
Задача 4
• В памет на кого е създаден паметникът?
– Паметникът е създаден в памет на загиналите български войници в Сръбско-
българската война през 1885 г.
64
• По време на кои събития е издигнат?
– Издигнат е в навечерието и по време на Балканските войни.
• Опишете фигурата.
– Умиращият войник лежи гологлав на лакът, привел глава над оръжието, с което
вероятно е изстрелял последния си патрон. Изобразен е български гренадир ((войник
или офицер от елитна военна част) от Сръбско-българската война през 1885 г. за
защита на Съединението и независимостта на България.
• От какво е впечатлен английският журналист?
– Той открива в паметника на Скърбящия воин уникален творчески поглед към
победата и победителя, който тъжи. Паметник на почитта и смирението, на хуман-
ността и човечността. Себеотрицание, на което са способни само българите в цяла
Европа.
• Защо според вас го наричат „паметника на Скърбящия воин“?
– заради скръбта, която изразява лицето му
• Дискутирайте в час има ли наистина победители в една война.
– В дискусията се дава възможност учениците да изразят своето мнение и да се
аргументират защо мислят така.

– работят с различни видове текст;
– търсят информация чрез интернет.

Урок 24: Политически живот (1918 – 1938)
Урокът запознава с политическото и икономическото развитие на България в пе-

риода между двете световни войни.
Следвоенната криза и управлението на БЗНС
Време на противопоставяне
Политика на умиротворяване
България и световната икономическа криза
Авторитарното управление
Следвоенната криза и управлението на БЗНС

Разочарованието от проваленото национално обединение, както и тежката икономи-
ческа и финансова обстановка в страната довеждат през есента на 1919 г. до установява-
нето за първи път в българската история на ляво управление. Правителството на БЗНС

провежда множество спорни реформи, които имат социална насоченост, но неблагопри-
ятен икономически ефект. Във външната политика сближаването с Сърбо-хърватско-
словенското кралство също се възприема негативно сред част от българската обществе-
ност. Грубите действия на властта срещу опозицията още повече повишават политиче-
ското напрежение в страната и подготвят почвата за осъществяването на военен преврат.
Време на противопоставяне
Дошло на власт след военен преврат, правителството на проф. Александър Цанков
е изправено пред огромни изпитания. По заповед на Коминтерна българските кому-
нисти вдигат през септември 1923 г. въстание. То е бързо и безмилостно потушено от
управляващите. Започва жестоко обществено противопоставяне, в което нелегалната
Комунистическа партия организира множества убийства и атентати, на които властите
отговарят с хладнокръвна жестокост. Жертви на червения и белия терор стават много
невинни хора.
Политика на умиротворяване
Правителството на Андрей Ляпчев, формирано в началото на 1926 г., бързо пости-
га успокояване на обществената обстановка и финансова и икономическа стабилност.
Решен е тежкият бежански проблем. С помощта на Обществото на народите са настанени
и оземлени близо 250 000 бежанци.
България и световната икономическа криза

В края на октомври 1929 г. светът е потопен в най-тежката и дълбока икономиче-
ска криза, която е преживявал до този момент. Поради огромния спад на цените на сел-
скостопанските продукти кризата изключително остро засяга аграрните държави, като
България. През 1931 г., въпреки безспорните си постижения, правителството на Ляпчев
трябва да отстъпи властта на коалицията Народен блок. Тя обаче не може да се справи с
проблемите на кризата. Засилват се антидемократичните настроения в българското об-
щество.
Авторитарното управление
Военният преврат от 19 май 1934 г. слага край на действието на Търновската консти-
туция. Забранени са политическите партии, отменени са редица граждански свободи. Но
вследствие на липсата на обществена подкрепа, неефективна икономическа политика и
най-вече разногласия сред управляващите скоро превратаджиите са отстранени от власт-
та. С установяването на безпартийните правителства на Г. Кьосеиванов постепенно се
утвърждава авторитарният режим на цар Борис III. В икономическо отношение страната
навлиза в период на подем.

– работят с различни видове текст (4), (14);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (3), (5), (7), (8), (10),
(12), (13);
– развиват умения за работа със статистически данни;
– развиват умения за разчитане на диаграми (11);
– използват хронологични ориентири при описанието на исторически събития (линия
66
– усвояват новите понятия – репресии, инфлация, коалиция, тоталитарно упра-
вление, авторитарна власт, референдум.

Дава примери за вътрешнополитически конфликти и противопоставяния през 20-те
– 30-те години на XX в.
Описва форми на държавно управление.
Търси и подбира информация по зададени показатели за личности, исторически съ-
бития и процеси чрез ИКТ.
за тях.
събития.

(6) Документ: Мерки на държавата срещу Комунистическата партия
• Защо с този закон се забранява дейността на БКП?
– Защото тя иска да постигне своите цели, като проповядва и прибягва до прес-
тъпления, въоръжени акции, насилия или терористични действия.
• Какви наказания се предвиждат?
– Наказанията, които се предвиждат, са сурови – за организаторите, вдъхновите-
лите и извършителите на убийства и терористични действия се предвижда смъртно
наказание или доживотен затвор, а за останалите участници в подобни организации
и групи – не по-малко от 10 години строг тъмничен затвор и високи глоби.
• Преди кое събитие, свързано с нарастване на насилието в България, е приет за-
конът?
– преди атентата в църквата „Св. Неделя“ на 16 април 1925 г.
(9) „Отвличане на конституцията“, карикатура на Илия Бешков, 1936 г.

• Кое явление в политическия живот на България е представено на карикатурата?
– неконституционното управление на цар Борис III и установяването на автори-
тарен режим
(11) Националният доход на България, диаграма

• Кога България усеща последиците от кризата?
– Спадът на националния доход започва още през 1930 г. и достига най-ниското си
равнище през 1934 г.
• Какви са показателите през 1928 и 1929 г.? На какво се дължат те?
– Това са най-успешните в икономическо отношение години. Те се дължат на по-
дема в световната икономика, на ефективната икономическа политика на правител-
ството на А. Ляпчев и на двата външни заема, с които се настаняват бежанците и
се укрепват държавните финанси.
67
Урок 25: Променящият се свят на българина след Първата световна война
Урокът запознава с постепенното навлизане на научните открития и технически-

те новости във всекидневния живот на българите в периода между двете световни
войни.
Техниката и всекидневието
Новото възприемане на света
Техниката и всекидневието
Откритията, които най-пряко се отнасят до дълбоките промени в начина на живот на
човека от 20-те и 30-те години на XX в., са електричеството и двигателят с вътрешно
горене. Електрическите машини и осветлението осезаемо правят живота по-лек и труда
– по-лесен. А автомобилният транспорт не само увеличава възможностите за придвиж-
ване, но и създава нови удоволствия и забавления. Развитието на техниката позволява да
се осъществи истински бум в градското строителство, водоснабдяването, канализацията.
Освен по-удобен животът става и по-хигиеничен и здравословен.
Новото възприемане на света

Научните и техническите открития разширяват неимоверно хоризонтите на човека от
тази епоха. Телефонът, радиото разширяват възможностите за общуване и разпростра-
няване на информация. С прилагането на техниката във всички сфери на живота започва
да се увеличава времето за почивка и забавления. Атракциите стават все по-многобройни
и разнообразни. Всичко това привнася ново чувство и смисъл в човешкото битие.

– развиват умения за работа със статистически данни.


(7) Документ: Първите таксита в София, 1924 г.
• С какво първите таксита правят впечатление на софиянци?
– с устройствата, измерващи изминатото разстояние и дължимата от клиента
такса
• В какво се изразява ползата от тях за гражданите?
– Прави заплащането ясно и точно и спестява разправиите и пазарлъците, харак-
терни за файтонджиите.
68
Урок 26: България и неспокойният европейски мир
Урокът запознава с международната обстановка в Европа в периода между двете

световни войни и с външнополитическите усилия на България да промени клаузите на
Ньойския договор.
Победители и победени в Европа
Българският национален въпрос след Първата световна война
Опити за промяна на Ньойския мирен договор
На прага на Втората световна война
Победители и победени в Европа

Периодът между двете световни войни се характеризира с противопоставянето меж-
ду страните победителки и тези, които са победени. Първите се стремят да увековечат
следвоенното статукво, докато вторите всячески се опитват да го променят. Тези разно-
посочни политики са в основата на множество конфликти и правят мира на континента
крайно несигурен.
Българския национален въпрос след Първата световна война

След края на войната перспективите за благоприятно решаване на българския нацио-
нален въпрос стават минимални. Съседните държави, владеещи земи, населени с бъл-
гари, провеждат засилена политика на асимилация и духовен гнет. На българите им е
абсолютно забранено да се самоопределят като такива и да поддържат контакти с бъл-
гарската държава. Действията на революционните организации, насочени към атентати и
убийства, не спомагат за подобряване на обстановката.
Опити за промяна на Ньойския мирен договор

Основната външнополитическа цел на всички български правителства в периода меж-
ду двете световни войни е осъществяване на мирна ревизия на несправедливия мирен
договор. Бавно и търпеливо са постигнати някои значими резултати. Вследствие на аб-
сурдно високите репарации и тоталната несъстоятелност на България, в началото на 30-
те години отпадат репарационните плащания. Под въздействието на общите процеси на
ревизия на Версайската мирна система, през 1938 г. отпадат и военните ограничения,
наложени на България.
На прага на Втората световна война

От втората половина на 30-те години на XX в. тоталитарните държави засилват своя
натиск за промяна на статуквото. Особено агресивни са действията на водача на нацист-
ка Германия Адолф Хитлер. В условията на динамично променящата се международна
обстановка българското правителство формулира българските териториални искания –
Южна Добруджа, излаз на Бяло море и Западните покрайнини.

69
– усвояват новите понятия – национално малцинство, изолация.

Обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война.
събития.

(4) Документ: Политиката спрямо българите в Югославия
• Какви действия са предприети срещу българите, живеещи в Югославия?
– Забрана да ползват майчиния си език на публични места, да четат български
книги и вестници, да пеят български песни. Променят им имената.
• Каква е целта на югославското правителство?
– Да се унищожат българщината и българското национално самосъзнание във
Вардарска Македония.
• Как аргументират своето оплакване българите от Вардарска Македония?
– Отбелязват, че мерките на югославското правителство срещу българите са
пълно отрицание на съвременната цивилизация.
Урок 27: България в годините на Втората световна война (1939 – 1945)
Урокът проследява различните позиции, които българската държава заема по вре-

ме на Втората световна война.
Българският неутралитет
България в Тристранния пакт
Участие в разгрома на нацистка Германия
Българският неутралитет
При избухването на световния конфликт целта на управляващите среди в България е
да предпазят страната от унищоженията на войната, но същевременно да използват всяка
възможност да променят несправедливо очертаните граници. През първата година и по-
ловина от войната те постигат поставените цели – България запазва неутралитет и успява
да си върне Добруджа по мирен път.
България в Тристранния пакт

Под натиска на развитието на бойните действия на Балканите, на 1 март 1941 г.
България е принудена да се присъедини към Тристранния пакт. Пряка последица от
този акт е присъединяването на Вардарска Македония и Беломорието. Макар и сателит
на Германия, България успява да запази определена самостоятелност в политиката си.
70
Това намира израз по два много съществени въпроси – страната не изпраща войски на
Източния фронт и не допуска депортирането на българските евреи. Неблагоприятният
за Тристранния пакт развой на военните действия предизвиква политическа криза в
България, която се проявява след смъртта на цар Борис III.
Участие в разгрома на нацистка Германия

Скоро след завземането на властта от Отечествения фронт България се включва в ак-
тивни военни действия срещу Германия. Дадени са скъпи човешки жертви и са направени
огромни финансови разходи. В крайна сметка България продължава да бъде третирана
като съюзник на Германия и се налага по-късно да сключи мирен договор с победителите.

– усвояват новите понятия – неутралитет, лагери на смъртта.

Обяснява избора и действията на България по време на Втората световна война.
Разбира значението на действията за спасяването на българските евреи през Втората
световна война.
България.

(3) Документ: Антиеврейско законодателство
• Какви ограничения са наложени на българските евреи?
– Не могат да бъдат български поданици, нямат граждански права да гласуват и
да бъдат избирани, нямат право да заемат държавни и общински служби, както и в
частни дружества. Не могат да встъпват в брак с лица от български произход.
• В какъв момент от развитието на световните събития е приет законът?
– В началото на войната, когато през 1940 г. Германия и нейните съюзници кон-
тролират почти цяла Европа.
Урок 28: Българската култура след Освобождението
Урокът запознава с развитието на културните процеси в българското общество в

периода от Освобождението до 1944 г.
Към всеобщо образование
Развитие на науката и висшето образование
Литературата в свободна България
Нови хоризонти пред изкуството
71
Към всеобщо образование
Следвайки духовните процеси още от Възраждането, възстановената българска дър-
жава полага усилия да разшири максимално кръга на образованите българи. Още в на-
чалото на XX в. България е на първо място по грамотност сред балканските държави.
През втората половина на 30-те години почти всички деца са обхванати в системата на
образованието.

След Освобождението в България започва да се развива една напълно съизмерима
с европейските критерии наука. Основните ѝ центрове са Софийският университет и
Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. на Българска академия
на науките. Разраства се броят на факултетите и се увеличават студентите, включително
тези от женски пол.
Литературата в свободна България

Литературата през този период се развива под въздействието на различни идейни вли-
яния. От една страна, на тези, свързани с предходната епоха на Възраждането, от друга
страна, на новите художествени течения в Европа от началото на XX в. и особено след
Първата световна война, свързани с темите за социалното неравенство и политическата
ангажираност.
Нови хоризонти пред изкуството

В началото изобразителното, театралното изкуство и архитектурата получават съ-
ществен тласък посредством дейността на различни чуждестранни творци. Скоро със
съдействието на държавата, чрез изпращане на специализации в чужбина, се изгражда
значително ядро талантливи български художници, актьори, музиканти, архитекти.

– извличат информация от документи (5), (8), (16);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 4), (6 – 7), (9 – 10), (12
– 15);
– усвояват новите понятия – факултет.

Посочва примери за напредъка на българското образование и наука.
Свързва български творци и произведения в областта на литературата, изкуството и
архитектурата с европейски културни течения.
Описва характерни паметници на националната култура.

(5) Документ: Възход на висшето образование
• Какво е значението на Софийския университет за развитието на българската наука?
– Той е водещ научен център в страната. Създал е институти, семинари, биб-
лиотеки, натрупал е множество публикувани и непубликувани трудове на български
учени.
72
• Какви са неговите сфери на дейности?
– Подготвя студенти по различни специалности и прави научни открития.
(8) Документ: Обликът на променяща се София

• Какви новости открива в облика на столицата чужденецът?
– Предимно в новите красиви сгради, които се строят усилено в столицата – на
Народната банка, кметството, Археологическия музей. Също така използването на
електрически звънци – все още истинско чудо в края на XIX в.
(16) Документ: Културният живот в столицата

• Опишете зала „България“.
– Удобна, обширна, светла, луксозна. Има истински европейски вид.
• Каква характеристика е дадена на оркестъра?
– Състои се от млади даровити музиканти, които отлично изпълняват музикал-
ните произведения.
• С какво публиката впечатлява автора?
– Публиката аплодира изпълнителите в такт, дружно и красиво. Публика, която
притежава голяма музикална култура.
ОБОБЩЕНИЕ – раздел ІІ

мите в раздел ІІ от учебната програма по история и цивилизации.
Държавни институции и политики
Общество, икономика, всекидневие
Култура и културно развитие

Преговарят се основните понятия: Велики сили, български национален въпрос,
конституция, Народно събрание, законодателна власт, изпълнителна власт,
Министерски съвет, граждански права, политическа партия, парламентарни из-
бори, опозиция, преврат, авторитарна власт.
Предварително учителят може да избере личности – държавници и политици от изу-

чавания период, или важни събития и да възложи на учениците да подготвят презента-
ция за тях в не повече от 10 слайда. При представянето на личността да се използват
показателите от с. 8 в учебника. Презентациите може да се използват в хода на обоб-
щението.

1. Пречертават линията на времето в тетрадките си, откриват (преговарят) годините
на дадените събития и ги нанасят на точното място върху линията на времето. Записват
името на цар Борис ІІІ и периода на Първата световна война (1914 – 1918).
73
2.
конституция основният закон, по който се управлява една държава
граждански права основни права на гражданите, отвоювани през епохата на Новото
време, преди всичко правото да участват в управлението
държавни съвкупност от органите на държавното управление: министерства,
институции Народно събрание, съд, финанси, просвета, полиция, армия, чрез които
се осъществява управлението на страната
политическа организирана група хора, обединени от определени възгледи за
партия развитието на стопанството, вътрешната и външната политика на
държавата с цел да я управляват
опозиция политическите партии, които не са на власт и се противопоставят на
решенията на мнозинството в Народното събрание и на действията на
правителството
български въпросът за съдбата на българите, останали извън пределите на
национален свободна България в резултат на решенията на Берлинския
въпрос договор, и за тяхното обединение с родината
3.
1. Запиши заглавие на картата.
Българската държава след Балканските войни
2. Кои територии са отбелязани с 1 и 2?
Македония и Беломорието
3. В територията на коя държава остават Силистра и Балчик?
Градовете остават в територията на Румъния.
4. Кои са столиците, отбелязани с А и Б?
С А е отбелязан Белград, а с Б – Букурещ.
5. На кое море има излаз България на юг?
България има излаз на Егейско (Бяло) море.
4. Вж. попълнената таблица в Приложението.
5.
1. Представи изображението – автор, вид, време на създаване.
Това е литография – отпечатана върху гладка повърхност картина, така че да се про-
дава и разпространява. Неин автор е Николай Павлович – български възрожденски ху-
дожник. Създадена е през 1881 г.
2. Кой е Николай Павлович и в каква обстановка е създадена творбата?
Николай Павлович е син на Христаки Павлович, който отпечатва за първи път
„История славянобългарска“. Той е един от първите български художници, получили
специално образование (в Художествената академия във Виена). Създава и литография-
та „Съединението на Северна и Южна България“.
3. Какви са композицията и фонът, кой е в центъра на изображението?
Композицията представя три жени, които символизират съответно Княжество
България, Източна Румелия и земите, останали под османска власт. Те са дадени на фона
на руини на средновековна стена, планини и облачно небе. На преден план е изобразена
една от жените. До нея се е изправил на задните си крака гордо вдигнал главата си ревящ
лъв с корона на главата – символ на държавността.
74
4. Опиши всяка от женските фигури: поза, облекло, място в композицията,
настроение, което излъчва.
Жената в центъра на композицията, която представя Княжество България, сияе в
своите великолепни военни одежди, с корона на главата и лента с кръст на врата, намет-
ната с царствена мантия. Тя държи в едната си ръка гордо развято българското знаме, а
в другата – вдигнат меч.
Жената вляво, изобразена малко по-назад от централната фигура, е облечена в хубави
бели дрехи, на главата ѝ има венец. Протегнала е ръка нагоре с молба и надежда. През
кръста си е препасала меч, подпряла се е на щит, на който също е изобразен лъв.
В десния ъгъл е третата жена, седнала.
Облечена е в траурни черни дрехи и забрадка, подчертаващи нещастието ѝ. Жената е
с наведена глава, окована.
5. Обясни какво символизират предметите.
Скъсаното и със строшена дръжка знаме на поробителя – с турски полумесец, вър-
ху което е стъпила жената в центъра, олицетворява отхвърлената власт на султана.
Короната и лъвът са символ на държавността. Триумфът ѝ е подчертан от меча, който е
вдигнала в ръка, и от разветия български трибагреник.
Байракът на жената вляво е сгънат, но е подготвен в очакване да бъде развят.
Изправеният лъв с корона, който се вижда на щита ѝ, показва неразривната ѝ връзка с
отечеството – свободна България. Над жената в дъното, в десния ъгъл се вее турското
знаме – символ на османската власт. Веригите, в които е окована, са символ на нейната
съдба – оставена е под властта на султана.
6. Обясни какво символизира всяка от женските фигури.
Жената в центъра на композицията символизира свободната българска държава –
Княжество България, жената вляво на по-заден план олицетворява автономната област
Източна Румелия, а седналата жена в дъното на картината е символ на земите, останали
под османска власт – Македония и Одринско.
7. Обясни идеята на творбата.
Изображението илюстрира разпокъсването на България от Берлинския договор и
възникването на българския национален въпрос. То показва стремежа на българите да
обединят разпокъсаните си земи в границите на една свободна държава.
Урок 29: Светът и Европа след Втората световна война
Урокът запознава учениците с обстановката, на фона на която ще се развиват съ-

битията от новия раздел. Представени са новото разделение в света след Втората
световна война – времето на Студената война, характеристиките на тоталитар-
ния модел на управление и разпространението му в Европа под натиска на СССР.
Акцентите са поставени върху:

Спускането на „желязната завеса“ – Студената война
Между демокрацията и тоталитаризма
Краят на Студената война – новото начало за света
Спускането на „желязната завеса“ – Студената война

Представен е процесът на спускането на „желязната завеса“ чрез отделянето на
СССР от Антихитлеристката коалиция заедно с окупираните от него държави в Източна
Европа, в които до 1948 г. е наложено тоталитарно управление по съветски модел. Този
75
процес може да се обясни чрез историята на Берлинската стена, превърнала се в символ
на това разделение.
Между демокрацията и тоталитаризма

Представят се две различни идеи за управление – демокрацията и тоталитаризмът.
Белезите на демокрацията вече са познати на учениците чрез Търновската конституция и
управлението на България след Освобождението.
Затова акцентът тук трябва да се постави върху белезите на тоталитарното управле-
ние: една партия установява пълен контрол върху политическия, стопанския и културния
живот в държавата, като унищожава опозицията, налага своята идеология чрез контро-
лираните средства за масова информация, прониква във всички държавни институции
и изгражда нови, премахва разделението на властите. Партията се слива с държавата,
изгражда се култ към личността на нейния вожд. Властта се поддържа чрез физически и
психически терор, като потъпква всички граждански права и свободи, налага пълен кон-
трол дори върху личния живот на хората.
Необходимо е да се припомни на учениците, че тоталитарният модел на управление
се появява още след Първата световна война и че първата държава, която въвежда този
модел, е СССР.
Краят на Студената война – новото начало за света

Тъй като в темата се представя периодът на Студената война, то трябва да се отбеле-
жи и неговият край – разпадането на Източния блок през 1989 – 1991 г. Очертават се и
перспективите пред бившите комунистически държави – постепенно да се приспособят
към новите условия, определени от НАТО и от Европейския съюз, който постепенно
постига интеграция на своите държави членки в различни сфери от живота.

– работят с различни видове текст (3);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4 – 7);
– усвояват новите понятия – Източен блок, култ към личността, интеграция.

Познава основни характеристики на тоталитарната държава.
Урок 30: Политическата система на комунизма
Урокът запознава учениците с налагането от БКП на тоталитарно управление в

България по съветския модел и изграждането от комунистическите лидери на култ
към собствената им личност.

Овладяване на властта
Без право на избор: налагане на тоталитарната система
Времето на „култа към личността“ на Вълко Червенков
„Ерата“ на Тодор Живков
76
Овладяване на властта
Да се разясни ситуацията, в която БКП постепенно овладява властта: България е оку-
пирана от съветските войски, контролира се от съюзна комисия, чийто ръководител ген.
Бирюзов е представител на СССР. На власт е правителството на ОФ, доминирано от бъл-
гарските комунисти, което управлява с наредби-закони. Назначен е нов Регентски съвет.
Всичко това се развива в обстановка на мащабни репресии, извършвани по места от при-
върженици на БКП. По тяхна инициатива са създадени лагери за „политически опасни
лица“. Организиран е и „Народен съд“, който произнася най-тежките присъди в сравне-
ние с всички други военни трибунали след Втората световна война. Същевременно вой-
ната не е приключила и българската армия настъпва към Централна Европа на страната
на Антихитлеристката коалиция.
Без право на избор: налагане на тоталитарната система

Две години след постепенното завладяване на властта от БКП и година след края
на Втората световна война България след референдум е провъзгласена за република.
Проведени са избори за Велико народно събрание, което трябва да изработи нова кон-
ституция. Целта на завърналия се от Москва лидер на БКП – Георги Димитров, е изграж-
дане на тоталитарно управление по съветски модел и налагане на „култ на личността“
към вожда на партията.
В този период единството на ОФ вече е разрушено и се отделя опозицията, в която
най-силните партии са земеделците начело с Никола Петков и социалдемократите начело
с Коста Лулчев. Разправата с тях започва, след като през февруари 1947 г. е подписан
мирният договор с държавите от Антихитлеристката коалиция. Лидерите на опозицията
са отстранени, опозиционните партии са забранени, веднага е извършена национализа-
ция на промишлеността и банковото дело.
Приетата на 4 декември 1947 г. конституция на Народна република България от доми-
нираното от комунистите ВНС премахва разделението на властите; частната собственост
е поставена при такива условия, че може произволно да бъде отнемана; многопартийната
система на практика е ликвидирана; всички държавни институции са подчинени на БКП;
комунистическата идеология е наложена на цялото общество. Така само за три години е
утвърден тоталитарният модел на управление на България, и то без чужда помощ, а само
чрез действията на българските комунисти.
Времето на „култа към личността“ на Вълко Червенков

Акцентът се поставя на няколко важни събития: култът към личността на Вълко
Червенков, смъртта на Сталин, опитите за смекчаване на режима в СССР и Априлският
пленум на БКП през 1956 г. Последният не променя с нищо наложения тоталитарен мо-
дел на управление в България. Той само извежда Тодор Живков начело на партията, а
по-късно – и на държавата.
„Ерата“ на Тодор Живков

Изясняват се похватите на управление на Тодор Живков, които го задържат толко-
ва дълго на власт: изолиране на съперниците и постепенното им изтласкване от ръко-
водните позиции; създаване се партийна върхушка, зависеща от първия ръководител на
партията, която се ползва с редица привилегии – големи жилища и вили, командировки в
чужбина, специално снабдяване със стоки на по-ниски цени от тези за населението и др.
Разкрива се структурата на управление на партията и държавата чрез решенията на
партийните конгреси и отчетите пред делегатите им. Затова новата програма на БКП
през 1971 г. води и до приемане на нова конституция на България. В член 1 на конститу-
цията официално е обявена ръководната роля на БКП в държавата и в обществото.
77
– развиват умения за свързване на текст с изображение (3), (5 – 10), (13);
– развиват умения за разчитане на схема (11);
– усвояват новите понятия – национализация, пленум, петгодишен план (пети-
летка), комунистически режим.

Проследява промени в политическото развитие на България, настъпили след Втората
тели.
Познава основни държавни институции и техните функции.
Разграничава видовете власти.
за тях.

(1, 2) Българските гербове (1948 – 1990)
• Какви разлики откривате в двата герба?
– Първият герб има само една дата – 9.ІХ.1944 г., и всичко е на червен фон, знаме-
ната също са червени. Вторият герб има две години: 681 г. – създаването на българ-
ската държава, и 1944 г. – идването на комунистите на власт в България. Фонът е
син и е сложен трикольорът.
• Какво според вас символизират елементи като петолъчката, червената лента с го-
дините в герба?
– Петолъчката се е превърнала в символ на СССР и съветските комунисти. Върху
българския герб тя е символ освен на комунистическата власт, но и на близостта,
обвързването със СССР. Същото важи и за червената лента.
(12) Документ: Вождовете на БКП

• Кои черти от характера на двамата водачи на БКП отбелязва авторът?
– Вълко Червенков е рязък и груб, настъпателен и еднопосочен. За разлика от него
Тодор Живков е хитър и ловък, гъвкав и лъкатушещ.
• Сравнете средствата, с които действат Вълко Червенков и Тодор Живков.
– Вълко Червенков действа с репресии, като неудобните и опасните се пращат в
затвор, лагер или на заточение, а Тодор Живков действа с хитрост, като ги отстра-
нява от централното управление – мести ги, изпраща ги надалеч като дипломати.
• Кой е общият принцип в тяхната политика?
– Принципът е трайно единовластие, като неудобните и опасните за партийните
вождове не трябва да бъдат алтернатива на властта.
78
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Култът към личността на вожда
през погледа на един писател

бота с разнообразни източници на информация учениците да вникнат в същността
на явление като култа към личността и да могат да дават конкретни примери за
неговото проявление.
Писателят Георги Марков (1929 – 1978)
Същността на „култа към личността“
Ритуалите на „култа към личността“

Задача 1
І
• Кога се появява в България култът към личността?
– Култът към личността се появява в България със завръщането на Георги
Димитров с страната.
• Какво цели комунистическият режим с налагането му?
– Той е част от общото насилие, духовно и физическо. С него се цели сриването на
човешкото достойнство на всеки отделен българин, да се всее страх.
ІІ
Ликът на вожда ви гледа отвсякъде
• Кое проявление на култа авторът смята за най-безвкусно?
– Най-безвкусното проявление на култа са т.нар. „червени кътове“ – ъгъл, покрит
с червен плат, пред който стоят снимка или малък бюст на някой от българските или
съветските комунистически вождове – Сталин, Димитров, Ленин.
• Защо иронично използва думата „светци“?
– Защото християнската култура отдава почит само на светци, не на хора на
властта.
Манифестациите
• Кой ритуал на култа авторът намира за най-унизителен?
– Най-унизителен ритуал на култа според автора са манифестациите.
• Защо го нарича и „античовешки“?
– Защото манифестиращите трябва да се преклонят пред партийните величия
като дресирани маймуни и защото внушението към хората е „Аз съм всичко, вие сте
нищо“.
Вечна възхвала на имената

• Коя проява на култа авторът определя като най-трагикомична?
– Най-трагикомичната проява на култа според автора е постоянната смяна на
наименования на улици, градове, села, фабрики, болници, училища и дори на планински
върхове, като те се кръщават на партийни величия и дейци.
79
• Какво е предназначението на издаването на официален календар?
– Чрез издаването на официален календар се опитват да отхвърлят християнска-
та традиция и същевременно вождовете отново да се възхвалят. Те включват в него
рождените си дати, по-важните събития от живота си, като мислят, че така ще
станат по-известни и ще накарат хората да помнят и тези неща.
Задача 2
Ликът на вожда ви гледа Вечна възхвала
Манифестациите
отвсякъде на имената
„Почетна стража“ пред памет- Манифестация по случай 24 „Почетна стража“ пред На-
ника на Васил Коларов пред май, София, 70-те години на родната библиотека „Васил
Народната библиотека, 50-те ХХ в. Коларов“ (днес „Св. св.
години на ХХ в. Кирил и Методий“),
50-те години на ХХ в.
Изпълнение на бигбенда на Манифестация на площад
Техническия университет в „Девети септември“, София,
зала „България“, април 1953 г. 70-те години на ХХ в.
Торта, посветена на Вълко Тържествено преименуване
Червенков по повод 10-годиш- на град Горна Джумая в Бла-
нината от 9.ІХ.1944 г., 1954 г. гоевград, 7 май 1950 г.
Мавзолеят на Георги Дими-
тров на площад „Девети сеп-
тември“ (дн. „Александър І“),
София, 80-те години на ХХ в.
Ликовете на вождовете се Голямо множество деца, об- Сменят се имена на градове,
виждат навсякъде – върху лечени еднакво/в униформи. площади, културни институ-
торта, в центъра на столицата Манифестират пред мавзо- ции.
– пред Народната библиотека лея на Г. Димитров, където е
и Мавзолея, дори в концертна- трибуната, от която им махат
та зала, когато свири бигбенд. партийните ръководител. Те
носят различни лозунги.

– развиват умения за свързване на текст с изображение;

Описва чрез изображения от периода характерни белези на култа към личността.
за тях.
80
Урок 31: Икономически промени в селото и в града
Урокът запознава учениците с радикалните промени, които настъпват в българ-

ската икономика след 9 септември 1944 г., и как премахването на частната собстве-
ност и държавната намеса водят до натрупването в края на 80-те години на серио-
зен външен дълг.

Коопериране на селото
Индустриализация на България
Социални промени – миграция от селото към града
Коопериране на селото
Разясняване на същността на кооперирането, което всъщност води до премахване на
частната собственост в българското село. Да се обърне внимание за колко кратки сроко-
ве се извършва този процес. Резултатът от тази политика е настройване на българските
селяни срещу властта, липса на лична отговорност и интерес от положения труд, което
довежда до западане на българското село.
Индустриализация на България
Да се откроят основните елементи на политиката на БКП в града: ускорена индус-
триализация чрез развитие предимно на тежката индустрия; държавна собственост в
промишлеността; планиране на икономиката – петилетките, които не са съобразени с
възможностите на хората и производството и често изпълнението им се отчита чрез лъж-
ливи данни.
Допълнително затруднение за българската икономика е специализирането на произ-
водството в рамките на СИВ. СССР се превръща в основен пазар за българските сто-
ки, което води до финансова зависимост и до спадане на качеството на производството.
Външният дълг към 1989 г. възлиза на близо 12 млрд. долара и неговото обслужване
става невъзможно. Вместо да бъдат закрити губещи предприятия, те се поддържат с дър-
жавни средства, което още повече влошава държавните финанси.
Социални промени – миграция от селото към града

Промените в икономиката водят и до социални промени. Да се обяснят причините и
последиците от миграцията от селото към града, която превръща България от държава с
близо 80% селско население в страна с преобладаващо градско население.

– усвояват новите понятия – колективизация, индустриализация, миграция.

Обяснява стопански промени, настъпили при комунистическия режим.
Разбира причините за миграции от селото към града.

Посочва нововъведения, подобрили бита на хората.
за тях.

(2) Документ: Западане на българската икономика
• Какви проблеми съществуват в потреблението и производството? На какво се дъл-
жат?
– В потреблението се чувства недостиг на безалкохолни напитки, бира и сокове,
както и на пластмасови чаши. В производството има липси на детайли, внасяни от
Япония (за което е нужно валута).
• Кого засягат проблемите в икономиката?
– Проблемите в икономиката засягат всички граждани, както и работници в от-
делни предприятия.
• До какво могат да доведат съществуващите проблеми?
– Съществуващите проблеми могат да доведат до отрицателни политически
настроения сред гражданите и работниците, като последните дори са готови да
напуснат завода.
(4) Манифестация по случай посещение на Тодор Живков в Созопол, 1975 г.
• Колко тона повече улов отчитат рибарите в сравнение с петилетния си план?
– При план 9715 тона риба са отчетени 13 643 тона, т.е. 3928 тона повече.
Урок 32: България зад „желязната завеса“
Урокът запознава учениците с периода 1944 – 1989 г., когато България е част от
т.нар. Източен блок, който се оформя под контрола на СССР. Това предопределя и
нейната външна политика, която се подчинява на съветските интереси.

Оформянето на Източния блок
Най-верен съюзник на СССР
България и останалият свят
Оформянето на Източния блок

Връзките между държавите в Източния блок се заздравяват чрез създаването на ико-
номически (СИВ) и военен (Варшавския договор) съюз.
Най-верен съюзник на СССР

Външната политика на България не само е подчинена на интересите на СССР, но се
стига и до национално предателство. Централният комитет на БКП на два пъти – пpез
1963 – 1964 и пpез 1973 г., по предложение на Тодор Живков обмисля възможността
България да бъде превърната в 16-а република на СССР – по своята същност една мно-
гонационална империя.
От събитията в Чехословакия (1968 г.), която е окупирана от съветски войски с учас-
тието и на български военни части, до идването на власт на Михаил Горбачов (1986 г.)
82
СССР следва спрямо съюзниците си формулираната от Брежнев политика – те не могат
да предприемат никакви вътрешни промени без съветско одобрение.
България и останалият свят

След втората половина на 50-те години на ХХ в. България възстановява дипломати-
ческите си отношения със западните държави, установява специални връзки със страни
от арабския свят, подкрепя и редица революционни режими по света.
Акцентът да се постави върху две събития, които поставят сериозно петно върху
международния престиж на България: обвинението за участие в организирането на атен-
тата срещу папа Йоан Павел ІІ и т.нар. „възродителен процес“ – политиката на БКП в
периода 1984 – 1989 г. на насилствена замяна на мюсюлманските имена и обичаи на бъл-
гарските турци и българите мохамедани с християнски, което предизвиква изселването
на над 300 хил. от тях в Турция.

– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 5);
– усвояват новите понятия – Организация на обединените нации (ООН).

Дава примери за ролята на СССР във външната политика на България през втората
половина на XX в.
Урок 33: Българското общество (1944 – 1989)
Урокът запознава учениците с това как повече от 45 години БКП поддържа власт-
та си чрез физически и морални репресии, чрез ограничения на човешките свободи и
налагане на пълен контрол върху всички сфери на обществения живот.

Да всееш страх
Да отнемеш вярата
Всички да бъдем еднакви
Партията контролира човешкия живот
Другите общности
Да всееш страх
Важно е да се откроят пътищата за всяване на страх – физически терор чрез трудови-
те лагери и постоянен морален терор, осъществяван от Държавна сигурност. Репресиите
не спират през целия период на комунистическия режим, но са притъпени с времето или
избухват с нова сила при конкретно събитие.
Натискът на властта върху човека може да се илюстрира чрез конкретен пример –
какви ограничения биха били наложени на седмокласниците, ако живееха през 60 – 70-те
години на ХХ в.
83
Да отнемеш вярата
Да се разкрие и ролята на БКП за прекъсване на християнската традиция в българ-
ското общество. Успехът с провъзгласяването на Българската патриаршия е съчетан с
ограничаване и следене на посещението на храмовете от вярващите, с репресии срещу
различните християнски общности, с подмяна на християнските празници.
Всички да бъдем еднакви

Целта на тоталитарното управление е да заличи личността, да създаде маса от хора
– колектив, в който се чувстват еднакво, изглеждат еднакво, мислят еднакво. Целта е по
този начин да се заличи индивидуалността и да се създаде лъжлива представа за социално
равенство. Партийната върхушка/номенклатурата е особена социална група, която няма
аналог в историята. Това са хора, които дължат богатството и охолството си не на съзи-
дателен труд, бизнес, откритие, а на вярност на определена идеология и по-скоро на пар-
тийния вожд. През 1981 г. БКП има над 825 000 членове, защото без партиен билет човек
трудно може да постигне обществена и професионална реализация. Това е факт, върху
който може да се дискутира с учениците, защото нападките в българското общество от-
носно някогашното членство в БКП продължават. Все пак трябва да стане ясно, че сред
тези членове има различни хора, с различно социално състояние, с различни ценности.
Партията контролира човешкия живот

Да се проследи пътят на роден през социализма българин, който трябва да премине
през всичките форми на обществени организации, създадени от БКП. Към „Чавдарче“,
ДПО „Септемврийче“ и ДКМС може да се добавят и ОФ и държавните профсъюзи.
При изучаване на промяната в празничната система на българите може да се дискути-
ра проблемът с манифестациите – какво влага в тях комунистическата власт, но защо те
съществуват и преди, и след нея (не формата на организация, а смисълът, който се влага
в нея). Интерес може да предизвика например дискусия около това как да се отбелязва 24
май – безлично, защото отричаме манифестацията като комунистическа форма на праз-
нуване, или чрез участието в подобни организирани форми с усещането, че си част от
общността, отбелязваща може би най-българския от всички празници.
Ограничаването на достъпа до информация може да се представи чрез примера за
аварията в атомната електроцентрала в Чернобил на 26 април 1986 г., като учениците
сами могат да потърсят информация за мащабността на катастрофата и същевременно да
сравнят как българите са били информирани или защитени от нея.
Другите общности
Отношението спрямо българските мюсюлмани е твърде противоречиво през целия
период на новата и най-новата българска история. Решението на Тодор Живков и ЦК
на БКП относно „възродителния процес“ обаче надхвърля всякакви граници на човеш-
ките и гражданските права, които светът настоятелно налага. Същевременно някои от
действията на българите мюсюлмани не са насочени към виновниците за тяхната съдба,
а към невинни граждани. Вследствие на „възродителния процес“ сериозно е застрашен
етническият мир в България, това е и най-голямото петно върху страната ни в сферата на
международните отношения.

– извличат информация от документи (8), (13), (14);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 3), (5 – 7), (9 – 10), (15 – 16).
84
Посочва нововъведения, подобрили бита на хората.
Дава примери за нарушаване на граждански права от комунистическия режим.
Разбира ролята на пропагандата сред децата и младежите.
Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени пока-
затели

(8) Документ: Значението на пропагандата
• Каква задача е поставена пред членовете на Комунистическата партия?
– Трябва да се положат извънредни усилия, да се мобилизират всички в цялата
страна, манифестациите и митингите трябва да бъдат още по-внушителни.
• Защо това е важно за БКП в конкретния момент?
– За да видят всички в страната и в чужбина, че „народната власт“ (властта на
БКП) се поддържа от народа (хората). Конкретният момент е 1947 г., когато БКП
се разправя с опозицията в страната. Така вождът иска да докаже на всички, че ко-
мунистите са на власт, защото хората ги искат, а не защото партията действа с
репресии и всява страх, за да запази властта си.
(11) Детска градина в град Мадан, 60-те години на ХХ в.
• Кое в облеклото и поведението на децата ви прави най-силно впечатление?
– Децата са облечени еднакво, с престилки с бели якички, и трудно се разпознава
кое е момче и кое е момиче. Те са седнали, като неестествено държат ръцете си зад
гърба – приличат на наказани.
(12) Магазин за хранителни стоки в ЦУМ в София, 70-те години на ХХ в.
• Какви продукти се продават в магазина?
– На надписите се четат продуктите: пакетиран хляб, сухари, хляб, захар, бонбони.
• Съществува ли разнообразие в предлаганите стоки? Аргументирайте се.
– На пръв поглед има различни продукти, но когато се вгледаш в снимката, се
вижда, че всички те са една марка. Следователно не съществува разнообразие в пред-
лаганите стоки.
(13) Документ: Властта и младежта
• С какви събития е свързана 1968 г. за България и за Източния блок?
– В България през лятото на 1968 г. се провежда IX световен фестивал на мла-
дежта и студентите (26 юли – 6 август, може да се допълни с информация). По също-
то време Чехословакия прави опит да се откъсне от Източния блок („Пражката
пролет“) и през лятото на 1968 г. (от 20/21 август) тя е окупирана от съветски
войски, към които се присъединяват и български части, като членове на Варшавския
договор.
(14) Документ: Клетва при приемането в ДПО „Септемврийче“
• В какво се заклева 10-годишното дете?
– То се заклева да се бори всеотдайно за делото на БКП, за победата на комуниз-
ма. Да бъда верен на заветите на Георги Димитров.
• Каква представа се формира в него за „достоен“ гражданин?
– Достоен е този гражданин, който изцяло (всеотдайно) приема към комунисти-
ческата идеология.
85
Урок 34: Развитие на българската култура през втората половина на ХХ в.
Урокът запознава с развитието на образованието и културните процеси в българ-

ското общество по време на комунистическата власт през 1944 – 1989 г., когато те
са подчинени на комунистическата идеология, а БКП направлява културния живот
чрез финансиране, преки забрани, критика и цензура.
Образование и наука
Партията и интелигенцията
Литература и изкуство
Образование и наука
След 1944 г. и българското образование приема съветския модел, като задължител-
но е и изучаването на руски език. Чрез учебниците се налага комунистическата идео-
логия. Същевременно е даден тласък на развитието на професионалното образование.
Нарастват изискванията към образованието, като задължително вече става основното
образование.
Държавата отделя значителни средства и за развитие на българската наука, откриват
се много научни институти и висши учебни заведения. Комунистическата идеология оба-
че слага тежък печат върху научните изследвания.
Партията и интелигенцията
БКП не подценява ролята на интелигенцията за формиране на общественото мнение
и за стабилността на режима. Затова творците са следени да бъдат „послушни“, като или
се привличат с материални блага към властта, или са репресирани – спират се от печат
книги, забраняват се пиеси и филми и др. Значителна роля за „отварянето“ на българска-
та култура към света играе дъщерята на Т. Живков – Людмила Живкова. След смъртта ѝ
обаче редица културни инициативи са прекратени.
Литература и изкуство
През цялото управление на БКП творците работят по партийна поръчка и за нуждите
на комунистическата пропаганда. Независимо от това обаче се раждат значими произве-
дения от всички жанрове. Писатели, художници, оперни изпълнители пробиват „желяз-
ната завеса“ и славят името на България по света.

– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 3), (5 – 7);

Посочва приноси на България в европейското и световното културно наследство.
Търси и подбира по зададени показатели чрез ИКТ информация за световноизвестни
български творци.

(4) Документ: И математиката трябва „да възпитава“
• С кои думи в задачите е заменена най-общо думата „дете“?
– чавдарчета, пионери, ученици, октомврийчета, приятелчета
86
• В какви събития участват децата?
– поднасяне на цветя на паметника на Альоша в Пловдив; в Асамблеята „Знаме
на мира“
ОБОБЩЕНИЕ – раздел ІІІ

мите в раздел ІІІ от учебната програма по история и цивилизации.
Държавна система и политики
Култура и културно наследство

Преговарят се основните понятия: Източен блок, референдум, тоталитарно уп-
равление, култ към личността, миграция, комунистически режим.
Предварително учителят може да избере личности и събития от изучавания период

и да възложи на учениците да подготвят презентации за тях в не повече от 10 слай-
да. При представянето на личността да се използват показателите от с. 8 в учебника.
Презентациите може да се използват в хода на обобщението.

1. Пречертават линията на времето в тетрадките си и нанасят върху нея годините на
управление на Георги Димитров и Тодор Живков.
Откриват (преговарят) годините на дадените събития и ги нанасят на точното място
върху линията на времето.
2.
култ към израз, който показва възвеличаването на партийния вожд още приживе
личността в тоталитарните държави, като се използват средствата на властта и
пропагандата
Източен блок термин в дипломацията и политиката за обозначаване на всички страни
с комунистическо управление в Европа, намиращи се под контрола на
СССР
миграция придвижване или преселване на хора от едно населено място на друго
или от една страна в друга
комунистически тоталитарна политическа система, основана на формулираната от Ленин
режим комунистическа идеология, в която единствената управляваща партия е
Комунистическата
пропаганда разпространяване и разясняване пред населението на идеи, учения,
политически теории с цел да се спечелят привърженици
87
3.
1. Честването на кой празник е запечатала снимката? Къде и кога е направена?
Снимката е запечатала момент от манифестацията по случай 1 май, Деня на труда,
през 1947 г. в град Сливен.
2. Кой процес от промените в българската икономика илюстрира снимката?
Запиши понятието и неговото определение.
Снимката илюстрира процеса на национализация в българската икономика – как
Текстилното акционерно дружество „Илия Г. Калов“ вече е Държавна текстилна фабри-
ка „Георги Кирков“. Национализация означава прехвърляне на собствеността на дадени
предприятия от частни лица към държавата.
4.
Отговор на въпроса „Какви промени настъпват в България по време на комунисти-
ческия режим?“: 1. Какви промени настъпват в държавното устройство? 2. С какво се
характеризира тоталитарната власт? 3. Какви действия са предприети в селското стопан-
ство и в промишлеността? 4. Как комунистическият режим променя цялостния живот на
обществото?
По време на комунистическия режим в България настъпва коренна промяна във всяка
сфера на държавния и обществения живот. България след проведен референдум става
република, а с конституцията от 1947 г. е наложен тоталитарният модел на управление.
При тоталитаризма една партия установява пълен контрол върху политическия жи-
вот, като унищожава опозицията и налага своята идеология чрез контролираните сред-
ства за масова информация. Тя прониква във всички държавни институции и изгражда
нови, премахва разделението на властите. Така партията се слива с държавата, изграж-
да култ към личността на своя вожд. Тоталитарното управление поддържа властта си
чрез физически и психически терор, като потъпква всички граждански права и свобо-
ди. Налага пълен контрол дори върху личния живот на хората. Партията монополизира
и икономиката, променя социалната структура на обществото. Това прави Българската
комунистическа партия, след завземането на властта в България, като следва съветския
модел в своята политика.
Комунистическата власт предприема процес на коопериране в българското село, като
отнема земята на българските селяни, превръщайки я в държавна. Това настройва селя-
ните срещу властта, отчуждава ги от земята им и води до сериозна миграция от селото
към града. Настъпва сериозна социална промяна в българското общество – България
от държава с преобладаващо селско население се превръща в държава с преобладава-
що градско население. В промишлеността БКП провежда политика на ускорена индус-
триализация чрез: развитие предимно на тежката индустрия; държавна собственост в
промишлеността; планиране на икономиката – петилетките, които не са съобразени с
възможностите на хората и производството и често изпълнението им се отчита чрез лъж-
ливи данни. В резултат в края на 80-те години на ХХ в. България е натрупала сериозен
външен дълг.
Комунистическия режим променя цялостния живот на обществото, като всява страх
чрез физически и психически тормоз. Държи всички в подчинение, иска всички да са ед-
накви, не цени отделната личност, а масата от хора, които по-лесно може да манипулира
със своята пропаганда или като дава различни привилегии на отделни групи в партията
и обществото.
88
Урок 35: Краят на комунизма
Учениците се запознават с промените, които настъпват в българското общество

и държава след 10 ноември 1989 г., с прехода на България към демокрация, със своето
съвремие.
От партиен преврат към „безкръвна“ революция
Дългият преход
От партиен преврат към „безкръвна“ революция

В резултат на партиен преврат на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от поста
генерален секретар. Поставя се началото на сериозни промени, които се извършват под
натиска на обществото. Въпреки това БКП под новото име Българска социалистическа
партия запазва лостовете на властта и капиталите си. Независимо от това Великото на-
родно събрание избира лидера на опозицията д-р Желю Желев за президент и приема
през 1991 г. нова конституция – България е обявена за република с парламентарно уп-
равление. Разделението на властите – законодателна, изпълнителна, съдебна, се гаранти-
ра от Конституционен съд.
Дългият преход
В България не е извършена лустрация на бившите управленски кадри на БКП, не са
осъдени виновните за престъпленията през 45-годишното управление на българските ко-
мунисти. Това води до забавяне на темповете на реформите. Резултатът е преминаване
през тежки финансови и политически кризи. Да се обърне внимание на честата смяна на
правителства, което говори, че българските граждани не вярват на политиците и на тех-
ните обещания. Правото на избор – едно от основните граждански права, обаче води до
чести избори, когато политическите партии не изпълняват своите предизборни обещания.
Основните проблеми пред българското общество днес продължават да бъдат ниските
доходи, корупцията, битовата престъпност, емигрирането на млади хора в чужбина, не-
спазването на закона.

– работят с различни видове текст (6), (7);
– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 5);
– усвояват новите понятия – режим на тока, организирана престъпност, прива-
тизация.

Описва прехода към многопартийна политическа система.
тели.
за тях.
89
УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Търновската конституция

бота с разнообразни източници на информация учениците да се запознаят с функци-
ите на основните държавни институции и собствените си права и задължения като
български граждани на Република България.
Държавно устройство на Република България
Права и задължения на гражданите
Търновската конституция и Конституцията на Република България

Задача 1
Народно събрание
• Кои сфери на държавното управление контролира Народното събрание?
Народното събрание контролира изпълнителната власт, но и други сфери на дър-
жавното управление, тъй като приетите от него закони са задължителни за всички
държавни органи, организациите и гражданите.
• Коя от трите власти в държавата представлява?
Народното събрание притежава законодателната власт.
• Функциите на Народното събрание отговарят ли на формата на държавно управле-
ние на България – „парламентарна република“? Аргументирайте се.
Да, защото без съществуването на Народното събрание държавата не може да
функционира. То приема държавния бюджет, установява данъците; насрочва избори
за президент на републиката; приема решение за провеждане на национален референ-
дум; избира и освобождава министър-председателя; избира и освобождава ръководи-
телите на Българската народна банка; решава въпросите за обявяване на война и за
сключване на мир; дава амнистия.
• Открийте в речника определение на понятието „амнистия“ и го запишете в тетрадка-
та си.
Законодателен акт на пълно или частично помилване на осъдени лица; опрощаване.
Министерски съвет
• Коя от трите власти в държавата представлява?
Министерският съвет представлява изпълнителната власт.
• Кое налага българските законотворци да прибавят подчертаната в текста точка в
Конституцията?
Приемането на България в Европейския съюз
Президент на републиката
• Кои са основните сфери на дейност на Президента?
Президентът насрочва парламентарните и местните избори, обнародва зако-
ните, назначава и освобождава посланиците, награждава, има право да помилва.
Президентът е върховен главнокомандващ на българската армия.
Съдебна власт
• Как е гарантирана независимостта на съдебната власт?
90
Съдебната власт има самостоятелен бюджет и съдиите, съдебните заседатели,
прокурорите и следователите се подчиняват само на закона.
• Коя според вас е основната функция на Конституционния съд?
Дава задължителни тълкувания на Конституцията. Така се гарантира, че всеки
закон съответства на Конституцията.
Всеки отговор може да се приеме за верен, ако ученикът го аргументира.
Задача 2
• На каква възраст са лидерите на либералите по време на приемането на Търновска-
та конституция?
Драган Цанков и Петко Славейков за почти връстници, наскоро навършили 50 го-
дини, докато Петко Каравелов е по-млад – на 36 години.
• Какво излъчват лицата им на портретите, правени приблизително по същото време?
Лицата им излъчват вглъбеност, решителност, вяра, самочувствие, отговорност.
• Според вас либералите постигат ли ограничение на правата за българския владетел?
Аргументирайте се.
Не, те не успяват да ограничат правата на българския владетел, защото той има
правомощия и в трите власти.
Задача 3
• Открийте и запишете в тетрадката си членовете, в които правата са същевременно и
задължения на българския гражданин.
Чл. 36. (1) Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на
българските граждани. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълно-
летието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.
Чл. 55. Гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда. Те
са длъжни да опазват околната среда.
• На основание на кой член от конституцията се организират протести против застро-
яването на Българското Черноморие?
На член 43, но и на член 55.
Задача 4
• В коя от конституциите задълженията на гражданите са описани по-обстойно и под-
робно?
Задълженията на гражданите са описани по-обстойно и подробно в конституция-
та на Република България.
• Кои задължения на гражданите се повтарят?
Законите са задължителни за всички. Всеки трябва да плаща определените от
закона данъци. Всеки поданик е длъжен да служи военна служба.
• Кои задължения присъстват само в една от двете конституции? Как си обяснявате
това?
Задълженията: Религиозните и другите убеждения не са основание за отказ
гражданите да изпълняват задълженията, установени в Конституцията и закони-
те; Гражданите трябва да оказват съдействие на държавата и обществото в слу-
чай на природни и други бедствия при условия и по ред, определени със закон, присъст-
ват само в конституцията на Република България.
Всяко обяснение на учениците се приема за вярно, стига да бъде аргументирано.
91
– развиват умения за разчитане и попълване на схема.

Изброява основни права и отговорности на гражданите според Конституцията на
Република България.
Свързва видовете власти в съвременна България с институциите, които ги предста-
вляват.
Урок 36: България в обединяваща се Европа
Учениците се запознават с пътя на България до пълноправно членство в НАТО и

ЕС, със структурата и функционирането на ЕС и правата на европейските гражда-
ни, каквито са и те.
България и НАТО – гарантиране на националната сигурност
Пътят на България към Европейския съюз
България в Европейския съюз
България и НАТО – гарантиране на националната сигурност

Акцентът се поставя върху създаването на военния съюз и необходимостта бившите
държави от Източния блок, включително България, да се присъединят към него – нови
гаранции за националната им сигурност. Какъв е днес ангажиментът на българската ар-
мия – участие в операции по поддържане на мира и сигурността в редица точки на света.
Днес вниманието на НАТО е насочено в нова посока – към борбата с глобални опаснос-
ти, като тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение.
Пътят на България към Европейския съюз

Акцентът се поставя върху процеса на евроинтеграция – дългия път до създаването
на Европейския съюз, в който държавите членки се интегрират в единна икономическа
и политическа структура. Другият процес, който протича след края на Студената война,
е на приемане на нови държави членки в съюзи от Източна Европа, като ЕС приема
строги принципи за присъединяването им: стабилни институции, върховенство на за-
кона, спазване на правата на човека, защита на малцинствата, функционираща пазарна
икономика и способност на държавата кандидат да посрещне натиска на конкуренцията
в Съюза.
След дълъг период, в който България се старае да изпълни критериите за членство, от
1 януари 2007 г. България е пълноправен член на Европейския съюз.
България в Европейския съюз

Като европейски граждани, учениците трябва да познават основните институции на
92
ЕС, техните функции и взаимна обвързаност, присъствието във всяка от тях на предста-
вители на българската държава. Процесите на интеграция не застрашават националната
идентичност във всяка държава членка.
Представят се икономическите предимства на членството в ЕС: участие в единния
вътрешен пазар със свободно движение на стоки, услуги, хора и капитали. България по-
лучава достъп до структурните фондове, инвестиции и нови технологии. Държавата ги
използва за изграждане на магистрали и пътища, развитие на земеделието, опазване на
околната среда, развитие на образованието и държавната администрация. Днес 2/3 от
износа на България са към страните от ЕС. Десетки хиляди българи учат в други държави
от общността. Още повече българи пътуват и работят в рамките на Съюза, възползвайки
се от правото за свободно движение на работната сила. По този начин България успява
да удържа безработицата на относително ниско ниво.
Десет години след присъединяването си към Европейския съюз България за първи път
поема председателството на Съвета на ЕС на 1 януари 2018 г. То се осъществява чрез ре-
дуване на държавите членки за срок от шест месеца. През това време България съчетава
функциите на посредник, политически лидер, представител и координатор. Най-важните
теми за дискутиране, избрани от българското правителство, са: бъдещето на Европа и
младите хора, сигурност и стабилност, цифрова икономика и Западните Балкани.

– развиват умения за работа със схема на институциите на ЕС (8);
– усвояват новите понятия – инвестиции, национална сигурност, глобален.

Разбира значението на присъединяването на България към НАТО и Европейския
съюз.
Познава основни институции и техните функции.
тели.
за тях

(1) Българското знаме и флагът на ЕС
• С помощта на интернет открийте информация за химна на ЕС.
– Европейският химн е „Ода на радостта“, фрагмент от Девета симфония на
Лудвиг ван Бетовен, композирана през 1823 г. Той става символ на Европейския съюз
през 1985 г.
(2) Плакат по случай 10 години от членството на България в НАТО, 2014 г.
• Знамената на кои европейски държави разпознавате на плаката?
93
– Задачата може да се постави като домашно или като общ проект с изучавано-
то по география и икономика.
(5) Документ: Права на гражданите на ЕС
• Какво е основното право на европейския гражданин?
– Да избира членовете на Европейския парламент.
• Към кого може да се обръща всеки европейски гражданин, ако смята, че са наруше-
ни правата му в неговата държава?
– Той може да се обръща към органите и институциите на ЕС и трябва да получи
отговор.
(9) Документ: България в очите на Европа
• На кого българите дължат своите успехи?
– Българите дължат своите успехи на самите себе си.
• Какво от българската история е впечатлило Доналд Туск?
– Тракийското наследство (потомците на Спартак); наследници на най-старата
държава в Европа, която и до днес е запазила своето име; участието на България във
войните през ХХ в. – никога не сте загубили бойно знаме в битка.
• Какъв пост в ЕС заема Д. Туск?
– Той е председател на Съвета на ЕС.
Урок 37: Българските граждани
Учениците се запознават с раждането на гражданското общество в България и

със своето всекидневие с неговото многообразие и проблеми.
Гражданското общество
Промяната във всекидневието
Предизвикателствата на бъдещето
Гражданското общество
Българският гражданин постепенно се учи да защитава правата си пред българския
съд или Съда на ЕС. Неправителствените организации дават възможност на граждани-
те по-успешно да контролират държавното управление. От 1989 г. по различни пово-
ди българските граждани изразяват своето неодобрение от управлението чрез стачки,
участие в различни кампании и др. Така постепенно в България се ражда гражданското
общество.
Промяната във всекидневието

Навсякъде в живота на българите настъпва промяна. Обликът на селищата, стоки-
те, които се консумират, жилищата, транспортните средства, дрехите. Цялата промяна е
пропита от една дума – различно. То изразява вече индивидуалност, вкус, предпочита-
ния, но и социални различия.
Новите технологии навлизат във всекидневието, за да направят живота на хората по-
лек. Българите имат право свободно да избират къде да учат, работят и живеят в страните
от ЕС. Широкото използване на интернет, прилагането на научните открития и високите
технологии коренно променят живота на съвременния човек.
94
Предизвикателствата на бъдещето
Пред българите, както и пред всички хора на нашата планета, стоят важни проблеми.
ООН разработва модела на устойчивото развитие – да живеем днес така, че това да не е
за сметка на бъдещите поколения. Едни от най-сложните глобални проблеми са суровин-
но-енергийният и екологичният. Учениците чрез интернет могат да посочат конкретни
примери от България.

– развиват умения за свързване на текст с изображение (1), (2), (4 – 6);
– усвояват новите понятия – синдикат, неправителствена организация (НПО),
гражданско общество.

Дава примери за промени в ежедневието на българите.
Разбира положителната роля на новите технологии.
Създава кратък писмен отговор на исторически въпрос със зададени опори.
Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния
живот.
за тях.
Урок 38: Българските граждани
Учениците се запознават с реформите в българското образование след 1989 г., с

развитието на културните процеси в България през първите десетилетия на ХХІ в.
Реформи в средното образование
Литературата и изкуството в демократична България
Реформи в средното образование

След края на комунистическото управление започва тежък преход към демократи-
зиране на образованието. От 2000 г. са разработени нови програми, съобразени със
съвременното развитие на света, а новият Закон за образованието от 2016 г. се превръ-
ща в необходимост, за да отговори на уеднаквяването на образованието между страни-
те на ЕС, развитието на технологиите, променящата се роля на учителя в обучението.
Българското образование е изправено пред сериозни проблеми, като качеството на об-
разованието, липсата на връзка между образование и работодатели, акцентът върху зна-
нието, а не върху прилагането му, нарастването на агресията в училище и др. Причина
за съществуването им са и малкото средства, които се отделят от държавния бюджет за
училищата.
95
След 1989 г. са премахнати идеологическите ограничения пред българските учени,
които вече свободно отстояват различни мнения. Бурно развитие отбелязва висшето об-
разование. Икономическите трудности на България обаче довеждат до рязко намаляване
на финансирането на научните изследвания.
Литературата и изкуството в демократична България

И културата се развива, освободена от идеологическия контрол, но и без достатъчно
финансиране от държавата. Постепенно кризата е преодоляна и започват да се създа-
ват много стойностни творби в областта на литературата, театъра, киното, живописта,
скулптурата.

– развиват умения за свързване на текст с изображение (1 – 5), (7).

Дава примери за българско културно присъствие по света.
Представя чрез примери влиянието на съвременната глобална култура върху бъл-
гарската.
Представя чрез средствата на ИКТ българи със световни постижения в различни
области.
ОБОБЩЕНИЕ – раздел ІV

мите в раздел ІV от учебната програма по история и цивилизации.
Държавност и политика
Културно развитие

Преговарят се основните понятия: НАТО, Европейски съюз.
Предварително учителят може да избере личности или важни събития от изучавания

период и да възложи на учениците да подготвят презентации за тях в не повече от 10
слайда. При представянето на личността да се ползват показателите от с. 8 в учебника.
Презентациите може да се използват в хода на обобщението.

1. Пречертават линията на времето в тетрадките си и нанасят върху нея годините на
управление на Георги Димитров и Тодор Живков.
Откриват (преговарят) годините на дадените събития и ги нанасят на точното място
върху линията на времето.
96
2. а) синдикат; б) инвестиции; в) интеграция; г) приватизация; д) гражданско обще-
ство
3.
Литература Музика Изобразително изкуство
Захари Карабашлиев, Райна Кабаиванска, Александрина Христо Явашев – Кристо
Теодора Димова, Геор- Пендачанска, Дарина Такова, Васко
ги Господинов Василев, Веско Ешкенази, Свилен
Русев (цигулар), Валя Балканска
4. Отговор на въпрос „Как се ражда гражданското общество в България?“: 1. Как бъл-

гарският гражданин може да защити правата си? 2. Каква е ролята на неправителствените
организации за контрол върху управлението? 3. Как българските граждани изразяват
своето неодобрение от управляващите и условията на труд и заплащане?
Българският гражданин може да защити правата си, ако друг човек или институция
са ги нарушили, като се обърне към българския съд, а като европейски гражданин – и
към Съда на ЕС. Той може свободно да изрази мнението си по проблема пред медиите
или да потърси неправителствена организация (НПО), чиято цел е защита на правата на
гражданите.
Неправителствените организации играят важна роля за контрол върху управлението.
Те наблюдават различни сфери от управлението на държавата – здравеопазване, образо-
вание, финанси, икономика, и ако открият нередности, подават жалби, обръщат се към
прокуратурата или информират хората чрез медиите. Когато европейски институции ра-
ботят над важни за ЕС правила, те се консултират и с гражданските организации.
След приемането на конституцията през 1991 г. българските граждани по различни
поводи могат свободно да изразяват своето неодобрение от управлението. Те протести-
рат против условията на труд и заплащане, закриването на предприятия, безработицата
чрез стачки, организирани от синдикатите. Българите участват в различни кампании за
защита на правата на децата, на хората с увреждания, на пенсионерите, на потребителите
и др. НПО провеждат протести, чрез които да се обърне внимание на важни за всички
хора проблеми: замърсяването на въздуха, презастрояването на Черноморието, защита-
та на природата и др.
ГОДИШЕН ПРЕГОВОР
Годишният преговор е предложен във вид на сравнителна таблица на основните

исторически периоди от българската история, включени в учебната програма за
7. клас.
Работата с включените задачи в теста за годишен преговор цели учениците да:

– използват правилно основните нови понятия от 7. клас;
– развиват умения за работа с историческа карта;
– използват хронологични ориентири при описание на исторически събития;
– разпознават значими личности от българската история.

Компетентности като очаквани резултати от обучението в 7. клас:
за тях.
събития.
Проследява промени в политическото развитие на България, настъпили след Втората
Представя новите социалните групи в българското възрожденско общество.
Познава идеите и дейността на Георги Стойков Раковски като основоположник на
организираното националноосвободително движение.
Познава делото на Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
Отговори на задачите от теста за ГОДИШЕН ПРЕГОВОР от учебника:

1 – 12
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12
А) В) Г) Б) Г) Б) Б) А) В) А) Г) Б)
13
модернизация организиране на стопанския, политическия и културния живот на един
народ или страна по образец на развити държави
конституция основният закон, по който се управлява една държава
нация хора, обединени от общото си минало, език, култура и традиции; те имат
общ стопански живот и общи цели за бъдещето си
комунистически тоталитарна политическа система, основана на формулираната от Ленин
режим комунистическа идеология, в която единствената управляваща партия е
Комунистическата
интеграция обединение на групи, организации, държави поради общи интереси,
върху основата на общи принципи
14. Вж. попълнената таблица в Приложението.

15. Васил Левски – Д; Стефан Стамболов – Г; Александър Батенберг – А; Гоце Делчев
– Б; Желю Желев – В
16.
• Какво е изобразено на стенописа?
Колелото на живота – периодите, през които минава човешкият живот.
• Коя фигура олицетворява смъртта?
Фигурата долу на изображението, която държи коса в ръката си.
98
ПРИЛОЖЕНИЕ: СРАВНИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ
КЪМ ТЕМИ В УЧЕБНИКА
Към Тема 10
Водачите на българската национална революция

Водач Биография Идеи
Георги Раковски Роден е в Котел. Получава много Изготвя три плана за
(1820 – 1867) добро образование. Живее във освобождение на България,
Франция, Русия, Сърбия и Румъния. в които излага идеята за
Изготвя три плана за освобождение организиране на всенародно
на България. През 1862 г. създава въстание, ръководено от единен
в Белград Първата българска център. По-късно разработва
легия. Талантлив поет и журналист, четническата тактика –
Раковски участва активно и в подготвени чети извън страната
църковното движение. Умира в ще навлязат в българските земи
Букурещ след тежко боледуване от и ще вдигнат населението на
туберкулоза. въстание.
Любен Каравелов Роден е в Копривщица. Учи в Отстоява идеята за
(1834 – 1879) гръцко училище в Пловдив и в освобождение на България
Московския университет. По-късно чрез една всеобща национална
живее в Сърбия и Влашко. През революция – осъществяване на
есента на 1869 г. започва да издава коренна промяна чрез оръжие.
в Букурещ в. „Свобода“ и създава Ръководеният от него БРЦК
БРЦК. Автор и преводач на десетки популяризира революционните
разкази, повести и стихотворения, идеи, обмисля и подготовка
той се откроява като един от най- на бъдещата революция.
талантливите български писатели и Каравелов е за свобода лична и
вестникари. народна.
Васил Левски Роден е в Карлово, отрано остава Натрупал опит в борбата
(1837 – 1873) сирак и е принуден да прекрати срещу Високата порта,
учението си. През 1862 г. се включва Левски достига до идеята за
в легията на Г. Раковски, а по-късно предварителна подготовка
е знаменосец в четата на П. Хитов. на българската национална
Участва в създаването на БРЦК, революция. След създаването
завръща се във вътрешността на на БРЦК се завръща във
страната и изгражда Вътрешната вътрешността на страната
революционна организация. След и изгражда Вътрешната
предателство е заловен и обесен в революционна организация –
покрайнините на София. мрежа от тайни комитети. Тя
трябва да подготви една обща
революция, до създаването на
демократична република.
99
Христо Ботев Роден в Калофер, в семейството Най-възторженият
(1848 – 1876) на учителя Ботьо Петков. Учи за последовател на В. Левски,
кратко в Одеса, където се сближава с той ръководи БРЦК по време
руските революционери. Хр. Ботев е на Източната криза. Ботев
талантлив поет и журналист, издател изразява идеите на най-
на вестници на революционната ни революционно настроените
емиграция в Румъния. През 1874 български емигранти. Обявява
г. застава начело на БРЦК, а през се за незабавни действия и
1876 г. оглавява чета от 200 души, вдигане на въстание, макар и
която превзема кораба „Радецки“ и без да е извършена достатъчна
се включва в Априлското въстание. подготовка.
Загива на 2 юни 1876 г. на връх Вола.
Към Тема 15/упражнение
Права и задължения на българския гражданин

според Търновската конституция
Права на българския гражданин Задължения на българския гражданин
■ Право да гласува има всеки, навършил 21 г. ■ Законите са задължителни за всички.
■ Неприкосновеност на частната собственост ■ Всеки трябва да плаща определените от
и личната кореспонденция. закона данъци.
■ Свобода на словото и печата. ■ Всеки поданик е длъжен да служи военна
■ Свобода на религиите. служба.
■ Право на събирания и сдружавания.
■ Не може да се наложи наказание, което не е
установено от законите.
■ Безплатно начално образование.
Към Тема 18
Модернизация на България
Управление на Управление на
Въпроси за сравнение
Стефан Стамболов Константин Стоилов
Период, в който 1887 – 1894 г. 1894 – 1899 г.
управляват България
Жизнен път Едва на 20 години е, когато Завършил право в Германия,
БРЦК го определя за заместник има богат опит като политик.
на Левски. Организира и Депутат в Учредителното
участва в три въстания: събрание, виден консерватор,
Старозагорското, Априлското министър, той участва и в
и Кресненско-Разложкото. По преговорите с Фердинанд да
време на политическата криза заеме българския трон.
заема страната на русофобите.
100
Политическа партия,
Народнолиберална партия Народна партия
чиито лидери са
Стопанска политика Предприема активно Продължава да покровителства
железопътно строителство. развитието на местната
В Пловдив се провежда промишленост, като приема
първото търговско изложение Закон за насърчаване на
(1892). местната индустрия.
Сключва първите държавни Построяват се модерни
заеми. фабрики и се развиват нови
Появяват се първите големи производства.
частни български банки. Приема важни закони за
Започва политика на търговията.
покровителство на развитието Започва модернизация и на
на местната промишленост. селското стопанство
Приема важни закони за
търговията.
Вътрешна политика Управлява в условията на остро Постепенно възстановява
обществено противопоставяне. гражданските свободи.
Нарушават се гражданските Фалшификациите и
права, има гонения срещу насилията по време на
опозицията. избори обаче продължават.
Политически убийства – на
Стефан Стамболов и Алеко
Константинов.
Външна политика Сключва търговски договори След постъпки пред новия
с държавите от Централна и руски император Николай II,
Западна Европа. Подобряват през 1896 г. се възстановяват
се отношенията с Османската дипломатическите отношения
империя. Не успява да между двете държави. Русия и
възстанови дипломатическите другите Велики сили признават
отношения с Русия и да получи княз Фердинанд за законен
признание на княз Фердинанд. български владетел.
Към Тема 18/21/Годишен преговор
Първите български владетели след Освобождението

Княз Александър І
Въпроси за сравнение Княз Фердинанд І
Батенберг
Период, в който 1879 – 1886 г. 1887 – 1918 г.
Отношение към В първите години от своето Използва всички права,
Търновската управление полага усилия да които му дава Търновската
конституция отмени и промени Търновската конституция, и постепенно
конституция, която намира за се налага те да се увеличават.
твърде демократична. Стреми Наблюдават се ограничаване
се да ограничи гражданските и нарушаване на гражданските
права. права.
101
Отношение към Представите му за Използва малките и слаби
политическите партии управлението на страната партии в България, за да
са близки до идеите на увеличава своята власт.
консерваторите, които се
превръщат в негови съюзници.
Установяване на За повече от две години Разчитайки на слабостта на
еднолично управление – установява Режим на партиите, цар Фердинанд
особености княжеските пълномощия. раздава властта – избира кой
Той управлява сам, без и кога да управлява, като се
Конституция, като внася ръководи от своите интереси.
промени в държавното Важните държавни решения
устройство. Ограничени са обаче взема сам.
политическите свободи.
Към Тема 19
Празниците на българите след Освобождението

Традиционни празници Официални празници
■ Рождество Христово, Възкресение ■ 3 март – Ден на Освобождението
Христово ■ 24 май – Ден на българската просвета и
■ Гергьовден, Никулден, Трифон Зарезан култура и на славянската писменост
■ Цветница (Децата могат да добавят ■ Възкачването на монарха на престола
празници на светци, които се празнуват в
техния дом.)
■ (Децата могат да добавят традиционни
празници, характерни за тяхната
етническа общност.)
Към Тема 20
Съдбата на българите извън свободното княжество

Държава Положение на българското население
в Румъния Румънското правителство заселва румънско население в Северна Добру-
джа и българите там скоро се превръщат в безправно малцинство.
в Сърбия Сръбските власти подлагат българското население на силен натиск да се
признават за сърби. Голяма част са асимилирани в културно отношение.
в Османската В Македония и Одринско продължава да живее най-голямата българска
империя общност извън Княжеството. Българите са подложени на администрати-
вен произвол, насилия и беззакония. Освен това властите често предиз-
викват раздори между отделните народности, заселили се тук. Към всичко
това се прибавя и засилилата се гръцка и сръбска пропаганда, чиято цел е
да наложат сред местното население собствените си езици и Църкви.
102
Към Упражнение: Българските политически партии
от Освобождението до 1944 г.
Създа-
Партия дена Лидери Политически идеи
през
1 Либерална партия 1879 г. Драган Цанков Като своя цел определя спазването
Петко Каравелов и прилагането на Търновската кон-
Петко Славейков ституция и запазването на дребната
собственост в града и в селото. Във
външната си политика показва свои-
те симпатии и признателност към
Русия, която приема за единствен
покровител.
2 Консервативна 1879 г. д-р Константин Българското общество, което дълго
партия Стоилов е живяло в безправие, се нуждае от
Григор Начович време. Те настоява в управлението
Димитър Греков на страната да влязат по-образовани
и заможни хора, които по-успешно
и отговорно ще решават проблемите
на обществото.
3 Народнолиберална 1886 г. Стефан Една от най-влиятелни партии в
партия (НЛП) Стамболов страната. В програмата си застъпват
Димитър Петков модерни идеи за стопанско разви-
Никола Генадиев тие на страната и за самостоятелна
външна политика, ориентирана към
западноевропейските страни.
4 Народна партия 1894 г. д-р Константин Една от силните и влиятелни партии
(НП) Стоилов в България, подкрепена от икономи-
Иван Гешов ческия ни елит. Прилага модерните
си идеи за стопанско развитие на
страната, а във външната политика е
ориентирана към Русия.
5 Демократическа 1896 г. Една от най-влиятелните партии
партия (ДП) в България с най-дълга история.
Защитава принципите на консти-
туционализма и спазването на
гражданските права. Във външната
политика е ориентирана към Русия.
6 Български земе- 1899 г. Янко Забунов Политическа партия, която защитава
делски народен Александър интересите на българските селяни.
съюз (БЗНС) Стамболийски Дели обществото на съсловия, от
Никола Петков които водещо е селското. Това по-
ражда отрицателно отношение към
представителите на другите съсло-
вия. Пропагандира за равни матери-
ални блага между хората.
103
7 Българска работни- 1903 г. Янко Сакъзов Партия, която защитава интереси-
ческа социалдемо- Коста Лулчев те на българските работници чрез
кратическа партия реформи и реализиране на сериозна
БРСДП (ш.с.) социална програма.
8 Българска кому- 1919 г. Георги Димитров БКП приема в своята политическа
нистическа партия Трайчо Костов програма много от идеите на кому-
(БКП) нистите в Съветска Русия. Обявява
се за установяване на диктатура
на работническата класа, която ще
доведе до построяване на нов социа-
лен ред – социализма, като първи
стадий към комунизма. Обявява
средства за революционна борба на
пролетариата – от масовата акция
и масовата политическа стачка до
въоръженото въстание. БКП става
член на Комунистическия интерна-
ционал и постепенно подчинява дей-
ността си на интересите на СССР.
Към Тема 23
Европейските държави в Първата световна война
Държави от Централните
Държави от Антантата Неутрални държави
сили
Великобритания Германия Дания
Франция Австро-Унгария Исландия
Русия Османската империя Испания
Италия България Норвегия
Сърбия Холандия
Румъния Швейцария
Гърция Швеция
Белгия
Португалия
Към тема 24/Обобщение ІІ
Въпроси за сравнение Цар Фердинанд І Цар Борис ІІІ

Период, в който 1887 – 1918 г. 1918 – 1943 г.
Отношение към Използва всички права, Управлява в много напрегнат
Търновската които му дава Търновската период, в който настъпва
конституция и конституция, и постепенно силно противопоставяне
политическите партии се налага те да се увеличават. в обществото. Намира
Наблюдават се ограничаване ожесточената борба между
и нарушаване на гражданските партиите за основна причина
права. Използва малките и за тежкото положение на
слаби партии в България, за да страната.
увеличава своята власт.
104
Налагане и особености Разчитайки на слабостта на Възползва се от забраната
на личното им партиите, цар Фердинанд на политическите партии
управление раздава властта – избира кой и управлява с помощта на
и кога да управлява, като се правителства от специалисти,
ръководи от своите интереси. без да зачита Търновската
Важните държавни решения конституция. Взема еднолично
обаче взема сам. всички важни решения за
държавата.
Към Тема 28
Български творци Български творци

от кр. на ХІХ – нач. на ХХ в. след Първата световна война
Иван Вазов Гео Милев
Димчо Дебелянов Йордан Йовков
Пенчо Славейков Христо Смирненски
Пейо Яворов Никола Вапцаров
Николай Павлович Петко Стайнов
Любомир Пипков
Златю Бояджиев
Кръстьо Сарафов
Към Тема 34
Български творци, 1944 – 1989 г.
Литература Изобразително изкуство Музика
Валери Петров Дечко Узунов Борис Христов
Йордан Радичков Светлин Русев Николай Гяуров
Ивайло Петров Иван Кирков Райна Кабаиванска
Блага Димитрова Георги Баев Гена Димитрова
… … …
Към Тема 35/упражнение

Задължения на българския гражданин
Съгласно Търновската конституция, Съгласно конституцията на Република
1879 г. България, 1991 г.
• Законите са задължителни за всички. • Да спазва законите.
• Всеки трябва да плаща определените от • Да плаща данъци.
закона данъци. • Да защитава страната си.
• Всеки поданик е длъжен да служи военна
служба.
Изисквания за изготвяне на съобщение с помощта на текстообработваща про-

грама за български творец:
План на съобщението:
– Кратки биографични данни
– Образование
105
– Творчество (дейност; идеи за освобождение)
– Представяне на една известна творба/изследване (неговото значение в българската
история)
– Използвани източници
1. Кратки биографични данни: къде е роден, семейство, образование

2. Творчество
3. Представяне в 3 – 4 изречения на най-известната му творба
4. Използвани източници
Подходящи личности в сферата на възрожденската ни култура и наука за из-

готвяне на съобщение:
Добри Войников, Васил Друмев, Добри Чинтулов, Петко Славейков, Христо Ботев,
Любен Каравелов, Константин Фотинов, Иван Богоров, Найден Геров, Иван Вазов, Сава
Доброплодни, Захарий Зограф, Николай Павлович, Станислав Доспевски, Никола Фичев
(Колю Фичето), Спиридон Палаузов, Марин Дринов и др.
Подходящи личности в сферата на българската литература и наука, 1878 – 1944 г.,

за изготвяне на съобщение:
Пенчо Славейков, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов, Николай Лилиев, Теодор Траянов,
Алеко Константинов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Христо Смирненски, Гео Милев,
Никола Фурнаджиев, Атанас Далчев, Дора Габе, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев,
Фани Попова-Мутафова, Асен Златаров, Васил Златарски, Петър Мутафчиев, Христо
Гандев, Атанас Иширков, Иван Батаклиев и др.
Подходящи личности в сферата на българската литература след 1944 г. за из-

готвяне на съобщение:
Димитър Талев, Димитър Димов, Чудомир, Валери Петров, Йордан Радичков, Блага
Димитрова, Асен Босев, Ангел Каралийчев, Ран Босилек, Емилиян Станев, Радой
Ралин, Дамян Дамянов, Леда Милева, Вера Мутафчиева, Антон Дончев, Пеньо Пенев,
Владимир Башев, Веселин Ханчев, Георги Марков, Павел Вежинов, Богомил Райнов,
Евтим Евтимов, Николай Хайтов, Дончо Цончев, Георги Данаилов, Ивайло Петров,
Недялко Йорданов, Стефан Цанев и др.
СКАЛА ЗА ПРЕВРЪЩАНЕ НА ТОЧКИТЕ В ОЦЕНКА

от тестовете обобщение в тетрадката на ученика
Брой точки Оценка
до 6 Слаб (2)
от 7 до 11 Среден (3)
от 12 до 16 Добър (4)
от 17 до 20 Много добър (5)
от 21 до 25 Отличен (6)
106
УТВЪРДИЛ
Директор: .........................................................................
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

по учебния предмет история и цивилизации за 7. клас
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК − 18 седмици X 2 часа седмично = 36 часа
Методи и
Тема на Вид Компетентности като очаквани Контекст и дейности
Нови форми на
урочната урочна резултати за всяка
понятия оценяване
единица единица от обучението урочна единица
№ по ред
по теми
Забележка
Учебна сед-
мица по ред
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Начален Преговор Съгласно ДОС за ОП по история и – Съставяне на исторически реч-
преговор практ. цивилизации, включени в очаква- ник;
2 1 Начален дейности ните резултати в края на 6. клас – използване на различни средства
преговор за онагледяване: компютър, мул-
тимедия, електронна дъска, интер-
нет, електронен учебник, стенна
карта и др. (отнася се за всички
уроци);
– развиване на умения за попъл-
ване на таблица, ориентиране в
посоките на света; работа с линия
на времето.
3 2 Тест Преговор Съгласно ДОС за ОП по история и – Исторически личности и основ- Тест – ди-
(диагнос- контрол и цивилизации, включени в очаква- ни понятия от учебната програма агностично
тика на оценка ните резултати в края на 6. клас за 6. клас; извличане на инфор- оценяване
входно мация от различни исторически (входно
ниво) източници. ниво).
107
1 2 3 4 5 6 7 8 9
108
4 2 1. Бъл- Нови Представя Българското възраж- Просве- – Развиване на умения за изчис- Домашно
гарите знания дане като преход на българското щение, ляване чрез работа с линия на задание –
навлизат общество към Новото време. корупция, времето; линия на
в Новото Представя влиянието на техни- Българско – развиване на умения за работа с времето –
време чески и научни постижения върху възражда- изображение; епохата на
всекидневния живот. не, – развиване на умения за свързва- Българско-
Установява синхронност или нация не на текст с изображение; то възраж-
асинхронност между събития, про- – извличане на информация от дане.
цеси и личности. документи;
Търси и подбира информация чрез – усвояване на нови понятия.
ИКТ по зададени показатели.
Усвоява знания за историята на
български селища.
Познава идеи за значими общест-
вени промени.
Използва хронологични и прос-
транствени ориентири при описа-
ние на исторически събития.
5 3 2. Сто- Нови Дава примери за ролята на сто- реформа, – Извличане на информация от Устно.
пански знания панското развитие през Възражда- модерни- документи;
промени нето върху живота на българите. зация – използване на линия на времето;
през Свързва стопанските промени в – развиване на умения за работа с
ХVIII – българските земи с реформите в изображение;
ХIХ в. Османската империя. – развиване на умения за свързва-
Описва и обяснява стопански, по- не на текст с изображение;
литически и духовни промени по – усвояване на нови понятия.
зададени показатели.
Изгражда отношение към иници-
ативността, активността, независи-
мостта и новаторството в личния и
обществения живот.
Дава примери за устойчивост и
промени в начина на живот през
различните исторически епохи.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
6 3 Инициа- Упражне- Дава примери за ролята на сто- – Извличане на информация от Практиче-
тивните и ние панското развитие през Възражда- документи; ско.
предпри- нето в живота на българите. – развиване на умения за работа с
емчиви Използва знания и развива умения изображение;
българи за работа с различни видове текст. – развиване на умения за работа
Извлича информация от писмени със статистически данни.
документи, изображения, статисти-
чески данни.
Изгражда отношение към инициа-
тивността, активността, независи-
мостта и новаторството в личния и
обществения живот.
7 4 3. Пър- Нови Познава духовните процеси в бъл- българска – Извличане на информация от Практиче-
вите бу- знания гарското общество. национал- документи; ско.
дители: Познава делото на Паисий Хилен- на идея – извличане на информация от
Паисий дарски и Софроний Врачански. историческа карта;
Хилен- Определя принадлежност към – работа с линия на времето;
дарски общност въз основа на езика и ре- – развиване на умения за свързва-
и Софро- лигията. не на текст с изображение;
ний Вра- Използва хронологични и прос- – усвояване на нови понятия.
чански транствени ориентири при описа-
Обяснява основни исторически
понятия и може да посочи примери
за тях.
Прави писмено описания на значи-
ма историческа личност.
Посочва примери за идеи, свързани
с конкретни исторически личности.
109
1 2 3 4 5 6 7 8 9
110
8 4 4. Проме- Нови Представя новите социалните интели- – Извличане на информация от Устно
ни в бъл- знания групи в българското възрожденско генция документи; практиче-
гарското общество. – развиване на умения за работа с ско
общество Изгражда отношение към инициа- изображение; писмено:
тивността, активността, независи- – развиване на умения за свързва- изра-
мостта и новаторството в личния и не на текст с изображение; ботване на
обществения живот. – развиване на умения за работа разширен
Търси информация чрез ИКТ по със статистически данни; план.
зададени показатели. – усвояване на нови понятия.
Използва знания и развива умения
за работа с различни видове текст.
9 5 5. Новото Нови Разбира необходимостта от свет- светско – Извличане на информация от Устно
българ- знания ска просвета. образова- документи; Практиче-
ско учи- Търси и подбира информация чрез ние – разграничаване на причини от ско.
лище ИКТ по зададени показатели за последици;
исторически личности от епохата. – развиване на умения за работа с
Усвоява знания за историята на изображение;
български селища. – развиване на умения за свързва-
Прави писмено описания на значи- не на текст с изображение;
ма историческа личност. – развиване на умения за работа
Посочва примери за идеи, свързани със схема;
с конкретни исторически личности. – усвояване на нови понятия.
10 5 Възрож- Упражне- Разбира необходимостта от свет- – Извличане на информация от Устно
денското ние ска просвета. документи; практиче-
училище Извлича информация от писмени – развиване на умения за работа с ско.
документи, карти, изображения, изображение;
схеми, диаграми. – развиване на умения за работа
Използва хронологични и прос- със статистически данни;
транствени ориентири при описа- – развиване на умения за разчита-
ние на исторически събития. не на диаграми;
Определя принадлежност към общ- – ориентиране по историческа
ност въз основа на езика и религията. карта.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
11 6 6. Бъл- Нови Дава примери за промени в духов- читалище – Развиване на умения за свързва- Устно
гарската знания ния живот на българите в резултат не на текст с изображение; Практиче-
възрож- на европейското културно влияние: – извличане на информация от ско.
денска издаване на вестници и списания, документи;
култура поява на театрални трупи, хорове, – развиване на умения за работа с
оркестри и др. различни видове текст;
Свързва възрожденски творци с – запознаване с паметници от епо-
техните произведения (Добри Чин- хата с национално значение;
тулов, Христо Ботев, Любен Кара- – работа с линия на времето;
велов, Иван Вазов). – усвояване на нови понятия.
Разпознава образци на българска-
та възрожденска живопис и архи-
тектура.
Описва характерни паметници на
националната култура.
Усвоява знания за постиженията
на видни български творци
Свързва исторически събития с
изучени литературни произведения.
Дава примери за взаимни влияния
между различни култури.
Търси и подбира информация чрез
ИКТ по зададени показатели за
исторически личности от епохата.
12 6 7. Све- Нови Описва на основата на изображе- – Извличане на информация от Устно
тът на знания ния белезите на „европеизацията“ в документи; Практиче-
възрож- облеклото на възрожденските бъл- – развиване на умения за работа с ско.
денските гари и интериора на домовете им. изображение;
българи Различава традиционни от нови – развиване на умения за свързва-
празници, налагащи се в българско- не на текст с изображение.
то общество през Възраждането.
Дава примери за взаимни влияния
между различни култури.
111
1 2 3 4 5 6 7 8 9
112
Установява взаимовръзка между
природните условия и обществения
живот.
Представя влиянието на техни-
чески и научни постижения върху
всекидневния живот.
13 7 8. Дви- Нови Представя действията на българи- Велики – Развиване на умения за изчис- устно
жение за знания те за извоюване на църковна неза- сили, ляване чрез работа с линия на домашно
независи- висимост. Екзархия времето; задание:
ма Бъл- Определя принадлежност към – развиване на умения за свързва- кратък
гарска общност въз основа на езика и ре- не на текст с изображение; отговор
църква лигията. – извличане на информация от на истори-
Създава кратък писмен отговор на историческа карта; чески въ-
исторически въпрос със зададени – извличане на информация от прос.
опори документи;
Прави писмено описания на значи- – усвояване на нови понятия.
14 7 9. Бъл- Нови Познава идеите и дейността на Ге- легия – Развиване на умения за изчис- Устно
гарската знания орги Стойков Раковски като осново- ляване чрез работа с линия на Практиче-
освобо- положник на организираното нацио- времето; ско.
дителна налноосвободително движение. – развиване на умения за свързва-
револю- Търси и подбира информация чрез не на текст с изображение;
ция: ИКТ по зададени показатели за – извличане на информация от
по пътя исторически личности от епохата. документи;
на ле- Посочва примери за идеи, свързани – усвояване на нови понятия.
гиите и с конкретни исторически личности.
четите
1 2 3 4 5 6 7 8 9
15 8 10. Бъл- Нови Описва основните идеи и дейност- национал- – Развиване на умения за работа с Практиче-
гарската знания та на Васил Левски, Любен Караве- на рево- линия на времето; ско
освобо- лов, Христо Ботев. люция, – развиване на умения за свързва- писмено:
дителна Търси и подбира информация чрез Източна не на текст с изображение; попълване
револю- ИКТ по зададени показатели за криза – извличане на информация от на таблица.
ция: исторически личности от епохата. документи;
делото на Посочва примери за идеи, свързани – извличане на информация от
Любен с конкретни исторически личности. историческа карта;
Кара- Установява синхронност или – усвояване на нови понятия.
велов и асинхронност между събития и
Васил личности.
Левски
16 8 10. Бъл-
гарската
освобо-
дителна
револю-
ция:
делото на
Любен
8. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

Кара-
велов и
Васил
Левски
17 9 11. Ап- Нови Представя подготовката, избухва- – Развиване на умения за работа с
рилското знания нето и последиците от Априлското линия на времето;
въстание въстание (1876 г.) – развиване на умения за свързва-
Търси и подбира информация чрез не на текст с изображение;
ИКТ по зададени показатели за – развиване на умения за работа с
исторически личности от епохата. различни видове текст.
ние на исторически събития
113
1 2 3 4 5 6 7 8 9
114
18 9 „Свобо- Упражне- Представя подготовката, избухва- – Извличане на информация от Устно
да или ние нето и последиците от Априлското документи; практиче-
смърт!“ – въстание (1876 г.). – извличане на информация от ско
Април- Използва хронологични и прос- изображение; оценяване
ското транствени ориентири при описа- – ориентиране по историческа на работата
въстание ние на исторически събития. карта; в екип.
(1876 г.) Извлича информация от писмени – търсене и подбиране на инфор-
документи, карти, изображения, мация в интернет.
схеми.
19 10 12. Ру- Нови Описва участието на българите конститу- – Извличане на информация от Устно
ско-тур- знания във военните действия по време на ция документи; практи-
ската Руско-турската война (1877 – 1878) – извличане на информация от ческо по
война въз основа на информация от раз- историческа карта; карта.
(1877 – лични исторически източници. – работа с линия на времето;
1878) Използва хронологични и прос- – развиване на умения за свързва-
и Осво- транствени ориентири при описа- не на текст с изображение;
божде- ние на исторически събития. – усвояване на нови понятия.
нието на
България
20 10 РАБО- Прак- Разбира връзката между художест- – Развиване на умения за работа с Практиче-
ТИЛ- тически вен образ и исторически контекст. различни видове текст; ско.
НИЦА дейности Чрез литературни образи осмисля – развиване на функционална гра-
I: Худо- българските национални ценности, мотност;
жестве- изгражда разбиране за кодексите на – търсене и подбиране на инфор-
ната ли- поведение, общоприети в различ- мация в интернет;
тература ните общества и среди, както и за – усвояване на нови понятия.
като това по какъв начин националната
истори- културна идентичност взаимодейст-
чески ва с европейската идентичност.
източник Свързва исторически събития с
изучени литературни произведения.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
21 11 БЪЛ- обобще- Очакваните резултати от І глобална – Развиване на функционална гра- Устно, из-
ГАРСКО ние тема от учебната програма. мотност; готвяне на
ВЪЗ- – извличане на информация от презента-
РАЖ- документи; ции.
ДАНЕ – извличане на информация от
(XVIII – историческа карта;
ХIX в.) – работа с линия на времето;
– усвояване на нови понятия.
22 11 БЪЛ- Контрол Очакваните резултати от І глобална Тест текущ
ГАРСКО и оценка тема от учебната програма. контрол
ВЪЗ- (темати-
РАЖ- чен).
ДАНЕ
(XVIII –
ХIX в.)
23 12 13. Све- Нови Познава идеи за значими общест- либерали- – Извличане на информация от Устно.
тът, Ев- знания вени промени. зъм, документи;
ропа и Представя влиянието на техни- държавни – развиване на умения за работа с
Балкани- чески и научни постижения върху институ- изображение;
те в края всекидневния живот. ции, – развиване на умения за работа с
на XIX в. Обяснява основни исторически индус- линия на времето;
понятия, с които работи, и може да трия, – развиване на умения за свързва-
посочи примери за тях. политиче- не на текст с изображение;
Използва хронологични и прос- ска партия – усвояване на нови понятия.
24 12 14. Въз- Нови Разбира възникването на българ- автоно- – Извличане на информация от Устно
стано- знания ския национален въпрос като ре- мия, документи; практи-
вяване зултат от решенията на Берлинския български – извличане на информация от ческо по
на бъл- конгрес от 1878 г. национа- историческа карта; карта.
гарската Проследява с помощта на карта лен – развиване на умения за свързва-
държава: промените в границите на България въпрос не на текст с изображение;
от 1878 до 1940 г. – усвояване на нови понятия.
115
1 2 3 4 5 6 7 8 9
116
от Сан Обяснява основни исторически
Стефано понятия, с които работи, и може да
до Бер- посочи примери за тях.
лин Използва хронологични и прос-
25 13 15. Из- Нови Познава основни идеи на либерали законо- – Развиване на умения за работа с Устно
граждане знания и консерватори за устройството на дателна изображение; домашно
на нова България. власт, – извличане на информация от задание:
България Представя устройството на Кня- изпъл- документи; писмено
жество България според Търнов- нителна – развиване на умения за работа представя
ската конституция. власт, със схема; съобщение
Разграничава видовете власти и граждан- – развиване на умения за свързва- за истори-
техните институции. ски права, не на текст с изображение; ческа лич-
Описва форми на държавно упра- парла- – усвояване на нови понятия. ност.
вление и институции. ментарни
избори
26 13 Търнов- Упражне- Познава основни идеи на либерали съдебна – Извличане на информация от Устно
ската ние и консерватори за устройството на власт документи; практиче-
консти- България. – развиване на умения за работа с ско
туция Представя устройството на Кня- изображение; оценяване
жество България според Търнов- – развиване на умения за попълва- на работата
ската конституция. не на таблица; в екип.
Разграничава видовете власти и – работа с линия на времето.
техните институции.
Изброява основни права и задъл-
жения на българските граждани
според Търновската конституция.
понятия, с които работи, и може да
посочи примери за тях.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
27 14 16. Съ- Нови Представя последици от Съедине- пропаган- – Развиване на умения за работа с Устно
едине- знания нието на Източна Румелия с Княже- да изображение; домашно
нието и ство България. – ориентиране и извличане на ин- задание:
неговата Проследява с помощта на карта формация от историческа карта; кратък
защита промените в границите на България – извличане на информация от отговор
28 14 16. Съ- от 1878 до 1940 г. документи; на истори-
едине- Извлича информация от писмени – развиване на умения за свързва- чески въп-
нието и документи, карти, изображения. не на текст с изображение; рос.
неговата Използва хронологични и прос- – усвояване на нови понятия.
защита транствени ориентири при описа-
29 15 17. Бъл- Нови Дава примери за модернизацията преврат, – Извличане на информация от Устно
гария по знания и ги свързва с български държавни- Регент- документи; практиче-
пътя на ци (Стефан Стамболов). ство, – развиване на умения за работа с ско.
модерни- Посочва елементи на стопанска опозиция, различни видове текст;
зацията – модернизация на България. атентат – развиване на умения за свързва-
управле- Посочва примери за идеи, свързани не на текст с изображение;
нието на с конкретни исторически личности. – усвояване на нови понятия.
Стефан Обяснява основни исторически
Стамбо- понятия, с които работи, и може да
лов посочи примери за тях.
30 15 18. Бъл- Нови Дава примери за модернизацията – Развиване на умения за работа с Устно.
гария по знания и ги свързва с български държавни- изображение; Домашно
пътя на ци (Константин Стоилов). – извличане на информация от задание:
модерни- Посочва елементи на стопанска документи; попълване
зацията – модернизация на България. – развиване на умения за работа с на таблица.
прави- Прави писмено описания на значи- различни видове текст;
телството ма историческа личност. – развиване на умения за свързва-
на Кон- Посочва примери за идеи, свързани не на текст с изображение.
стантин с конкретни исторически личности.
Стоилов
117
1 2 3 4 5 6 7 8 9
118
31 16 РАБО- Прак- Различава видове исторически – Развиване на умения за работа с Устно.
ТИЛНИ- тически източници. различни видове текст;
ЦА IІ: дейности Извлича информация от писмени – развиване на функционална гра-
Перио- документи, карти, изображения, мотност;
дичният схеми, диаграми. – търсене и подбиране на инфор-
печат Използва знания и развива уме- мация в интернет;
като ния за работа с различни видове – усвояване на нови понятия.
истори- текст.
чески
източник
32 16 19. Все- Нови Посочва елементи на стопанска – Развиване на умения за работа с Устно,
кидне- знания модернизация на България. изображение; писмено.
вието на Разпознава европейски белези в – извличане на информация от
българ- бита и ежедневието на българите: документи;
ското облекло, храна, навици, развлече- – развиване на умения за свързва-
общество ния. не на текст с изображение;
(кр. на Търси и подбира информация чрез – търсене и подбиране на инфор-
ХIХ – ИКТ за модернизацията на българ- мация в интернет.
нач. на ското общество.
ХХ в.). Определя принадлежност към
33 17 19. Все- Нови общност въз основа на езика и ре-
кидне- знания лигията.
вието на Установява взаимовръзка между
българ- природните условия и обществения
ското живот.
общество Дава примери за устойчивост и
(кр. на промени в начина на живот през
ХIХ – различните исторически епохи.
нач. на Представя влиянието на техни-
ХХ в.). чески и научни постижения върху
1 2 3 4 5 6 7 8 9
34 17 Българ- Упражне- Посочва примери за идеи, свързани – Извличане на информация от Оценяване
ските ние с конкретни исторически личности. документи; работата в
партии – попълване на таблица; екип.
и дър- – работа с различни видове текст.
жавници
35 18 Българ-
ските
партии
и дър-
жавници
36 18 Офор- Обобще- Очаквани резултати от І и ІІ гло- Устно, пис-
мяне на ние бална тема от учебната програма. мено,
срочни оценка на
оценки тетрадка.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК − 18 седмици X 2 часа седмично = 36 часа
Методи и
Тема на Вид Компетентности като очаквани Контекст и дейности
Нови форми на
урочната урочна резултати за всяка
понятия оценяване
единица единица от обучението урочна единица
№ по ред
по теми
Забележка
Учебна сед-
мица по ред
1 2 3 4 5 6 7 8 9
37 19 20. Бъл- Нови Разбира възникването на българ- асимила- – Ориентиране и извличане на Устно
гарският знания ския национален въпрос като ре- ция, информация от историческа карта; практиче-
национа- зултат от решенията на Берлинския гръцка и – развиване на умения за работа с ско,
лен въ- конгрес от 1878 г. сръбска линия на времето; писмено:
прос Описва основни моменти от осво- пропаган- – извличане на информация от изра-
бодителното движение на българи- да документи; ботване на
те в Македония и Одринско. – развиване на умения за свързва- разширен
Обяснява основни исторически не на текст с изображение; план.
понятия, с които работи, и може да – усвояване на нови понятия.
119
1 2 3 4 5 6 7 8 9
120
38 19 21. Не- Нови Обяснява значението на обявява- суверени- – Развиване на умения за работа с Устно
зависи- знания нето на Независимостта през 1908 тет линия на времето; практиче-
мостта на г. във вътрешно- и външнополити- – разграничаване на причини от ско.
България чески аспект. последици;
Описва и обяснява стопански, – извличане на информация от
политически и духовни промени по документи;
зададени показатели. – развиване на умения за свързва-
Дава примери за устойчивост и не на текст с изображение;
промени в начина на живот през – усвояване на нови понятия.
епохата.
39 20 22. Бал- Нови Открива причини и последици от национал- – Ориентиране и извличане на Домашно
канските знания Балканските войни и Първата све- на ката- информация от историческа карта; задание:
войни товна война. строфа – развиване на умения за работа с кратък
(1912 – Търси и подбира информация линия на времето; отговор
1913) чрез ИКТ и различни исторически – извличане на информация от на истори-
източници за участието на българи документи; чески въп-
във войните за национално обеди- – развиване на умения за свързва- рос.
нение. не на текст с изображение;
Проследява с помощта на карта – усвояване на нови понятия.
промените в границите на България
от 1878 до 1940 г.
Разпознава елементи на понятието
„национална катастрофа“ чрез при-
мера на България.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Извлича информация от писмени
документи, карти, изображения,
схеми.
40 20 23. Бъл- Нови Открива причини и последици от репарации – Развиване на умения за работа с Домашно
гария в знания Балканските войни и Първата све- изображение; задание:
Първата товна война. – ориентирне и извличане инфор- кратък
световна Търси и подбира информация мация от историческа карта; отговор
война чрез ИКТ и различни исторически – развиване на умения за работа с на истори-
(1914 – източници за участието на българи линия на времето; чески въп-
1918) във войните за национално обеди- – извличане на информация от рос.
нение. документи;
Проследява с помощта на карта – развиване на умения за свързва-
промените в границите на България не на текст с изображение;
от 1878 до 1940 г. – усвояване на нови понятия.
Разпознава елементи на понятието
„национална катастрофа“ чрез при-
мера на България.
41 21 Българ- Упражне- Открива причини и последици от – Извличане на информация от Практиче-
ският ние Балканските войни и Първата све- документи; ско
войник товна война. – работа с различни видове текст;
и офицер Търси и подбира информация – развиване на умения за работа с
– пример чрез ИКТ и различни исторически изображение;
за доб- източници за участието на българи – търсене на информация чрез
лест във войните за национално обеди- интернет.
нение.
121
1 2 3 4 5 6 7 8 9
122
Използва знания и развива уме-
ния за работа с различни видове
текст.
42 21 24. Поли- Нови Дава примери за вътрешнополи- репресии, – Развиване на умения за работа с Устно
тически знания тически конфликти и противопос- инфлация, изображение; практиче-
живот тавяния през 20-те – 30-те години коалиция, – извличане информация от доку- ско,
(1918 – на XX в. тоталитар- менти; писмено
1938) Описва форми на държавно упра- но управ- – работа с различни видове текст; представя
43 22 24. Поли- Нови вление. ление, – развиване на умения за свързва- съобщение
тически знания Търси и подбира информация по автори- не на текст с изображение; за истори-
живот зададени показатели за личности, тарна – развиване на умения за работа ческа лич-
(1918 – исторически събития и процеси власт, със статистически данни; ност, като
1938) чрез ИКТ. референ- – развиване на умения за разчита- използва
Извлича информация от писмени дум не на диаграми; текстооб-
документи, карти, изображения, – работа с линия на времето; работваща
схеми. – усвояване на новите понятия. програма.
44 22 25. Про- Нови Дава примери за устойчивост и – Извличане на информация от Устно.
менящи- знания промени в начина на живот през документи;
ят се свят различните исторически епохи. – развиване на умения за свързва-
на бълга- Представя влиянието на техни- не на текст с изображение;
рина след чески и научни постижения върху – развиване на умения за работа
Първата всекидневния живот. със статистически данни.
световна
война
1 2 3 4 5 6 7 8 9
45 23 26. Бъл- Нови Обяснява избора и действията на национал- – Извличане на информация от Устно.
гария и знания България по време на Втората све- но мал- документи;
неспо- товна война. цинство, – развиване на умения за свързва-
койният Търси и подбира информация по изолация не на текст с изображение;
европей- зададени показатели за личности, – работа с линия на времето;
ски мир исторически събития и процеси – ориентиране и извличане на ин-
чрез ИКТ. формация от историческа карта;
Описва форми на държавно управ- – усвояване на новите понятия.
ление.
46 23 27. Бълга- Нови Обяснява избора и действията на неутрали- – Извличане на информация от Домашно
рия в го- знания България по време на Втората све- тет, документи; задание:
дините на товна война. лагери на – развиване на умения за свързва- кратък
Втората Разбира значението на действията смъртта не на текст с изображение; отговор
световна за спасяване на българските евреи – работа с линия на времето; на истори-
война през Втората световна война. – усвояване на новите понятия. чески въп-
(1939 – Описва форми на държавно упра- рос.
1945) вление.
47 24 28. Бъл- Нови Посочва примери за напредъка на факултет – Извличане на информация от Писмено
гарската знания българското образование и наука. документи; представя
култура Свързва български творци и про- – работа с различни видове текст; съобщение
след Ос- изведения в областта на литерату- – развиване на умения за свързва- за българ-
вобожде- рата, изкуството и архитектурата с не на текст с изображение; ски тво-
нието европейски културни течения. – усвояване на новите понятия. рец, като
48 24 28. Бъл- Описва характерни паметници на използва
гарската националната култура. текстооб-
култура Търси и подбира информация чрез работваща
след Ос- ИКТ по зададени показатели. програма.
вобожде-
123
нието
1 2 3 4 5 6 7 8 9
124
49 25 БЪЛГА- Обобще- Очаквани резултати от ІІ глобална – Развиване на функционална гра- Практиче-
РИЯ ОТ ние тема от учебната програма. мотност; ско
ОСВО- – извличане на информация от устно
БОЖДЕ- документи; изготвяне
НИЕТО – извличане на информация от на презен-
ДО ВТО- историческа карта; тация.
РАТА – работа с линия на времето;
СВЕ- – усвояване на нови понятия.
ТОВНА
ВОЙНА
50 25 БЪЛГА- Контрол Очаквани резултати от ІІ глобална Тест текущ
РИЯ ОТ и оценка тема от учебната програма. контрол
ОСВО- (темати-
БОЖДЕ- чен).
НИЕТО
ДО ВТО-
РАТА
СВЕ-
ТОВНА
ВОЙНА
51 26 29. Све- Нови Познава основни характеристики Източен – Работа с различни видове текст; Устно.
тът и Ев- знания на тоталитарната държава. блок, – развиване на умения за свързва-
ропа след Използва хронологични и прос- „култ не на текст с изображение;
Втората транствени ориентири при описа- към ли- – усвояване на нови понятия.
световна ние на исторически събития. чността“,
война Познава идеи за значими общест- интегра-
вени промени. ция
52 26 30. Поли- Нови Проследява промени в политичес- национа- – Развиване на умения за работа с Домашно
тическата знания кото развитие на България, настъ- лизация, изображение; задание:
система пили след Втората световна война. пленум, – извличане на информация от кратък
на кому- Познава основни характеристики петгоди- документи; отговор
низма на тоталитарната държава. шен план – работа с различни видове текст; на истори-
Описва и обяснява стопански, (петилет- – развиване на умения за свързва- чески въп-
политически и духовни промени ка), не на текст с изображение; рос.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
53 27 30. Поли- Нови по зададени показатели. комунис- – развиване на умения за разчита-
тическата знания Описва форми на държавно управ- тически не на схема;
система ление и институции. режим – усвояване на нови понятия.
на кому- Познава основни държавни инсти-
низма туции и техните функции.
54 27 Култът Упражне- Познава основни характеристики – Развиване на умения за работа с Устно
към лич- ние на тоталитарната държава. изображение; Практиче-
ността Описва чрез изображения от пе- – извличане на информация от ско.
на вож- риода характерни белези на култа документи;
да през към личността. – работа с различни видове текст;
погледа Търси и подбира информация по – развиване на умения за свързва-
на един зададени показатели за личности, не на текст с изображение;
писател исторически събития и процеси – усвояване на нови понятия.
чрез ИКТ.
Установява синхронност или асин-
хронност между събития, процеси и
личности.
понятия, с които работи и може да
55 28 31. Ико- Нови Обяснява стопански промени, колекти- – Развиване на умения за работа с Устно
номи- знания настъпили при комунистическия визация, изображение; писмено:
чески режим. индустри- – извличане на информация от изра-
промени Разбира причините за миграции от ализация, документи; ботване на
в селото селото към града. миграция – работа с различни видове текст; разширен
и града Посочва нововъведения, подобри- – развиване на умения за свързва- план.
ли бита на хората. не на текст с изображение;
125
Изработва разширен план. – усвояване на нови понятия.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
126
56 28 32. Бъл- Нови Дава примери за ролята на СССР Органи- – Работа с различни видове текст; Устно
гария знания във външната политика на Бълга- зация на – развиване на умения за свързва- практиче-
зад „же- рия през втората половина на XX в. обедине- не на текст с изображение; ско.
лязната ните нации – усвояване на нови понятия.
завеса“ (ООН)
57 29 33. Бъл- Нови Посочва нововъведения, подобри- – Развиване на умения за работа с Устно
гарското знания ли бита на хората. изображение; практиче-
общество Дава примери за нарушаване на – извличане на информация от ско домаш-
(1944 – граждански права от комунисти- документи; но задание:
1989) ческия режим. – работа с различни видове текст; кратък
58 29 33. Бъл- Разбира ролята на пропагандата – развиване на умения за свързва- отговор
гарското сред децата и младежите. не на текст с изображение. на истори-
общество Дава примери за устойчивост и чески въп-
(1944 – промени в начина на живот през рос.
1989) различните исторически епохи.
Извлича информация от писмени
документи, карти, изображения,
схеми.
Описва и обяснява стопански,
политически и духовни промени по
59 30 34. Раз- Нови Посочва приноси на България в – Извличане на информация от Устно
витие знания европейското и световното култур- документи; домашно
на бъл- но наследство. – развиване на умения за свързва- задание:
гарската Търси и подбира по зададени по- не на текст с изображение. подготвяне
култура казатели чрез ИКТ информация за на презен-
през световноизвестни български творци. тация.
втората
половина
на ХХ в.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
60 30 БЪЛ- Обобще- Очаквани резултати от ІІІ глобална – Развиване на функционална гра- Устно
ГАРИЯ ние тема от учебната програма. мотност; практиче-
СЛЕД Създава кратък писмен отговор на – извличане на информация от ско.
ВТОРА- исторически въпрос със зададени документи;
ТА СВЕ- опори. – извличане на информация от
ТОВНА историческа карта;
ВОЙНА – работа с линия на времето;
ДО 1989 г. – усвояване на нови понятия.
61 31 БЪЛ- Контрол Очаквани резултати от ІІІ глобална Тест текущ
ГАРИЯ и оценка тема от учебната програма. контрол
СЛЕД (темати-
ВТОРА- чен).
ТА СВЕ-
ТОВНА
ВОЙНА
ДО 1989 г.
62 31 35. Краят Нови Описва прехода към многопартий- режим на – Работа с различни видове текст; Устно – ра-
на кому- знания на политическа система. тока, – развиване на умения за свързва- бота в екип.
низма Описва форми на държавно управ- организи- не на текст с изображение;
ление и институции. рана прес- – усвояване на нови понятия.
Познава основни държавни инсти- тъпност,
туции и техните функции. привати-
Разграничава видовете власти. зация
127
1 2 3 4 5 6 7 8 9
128
63 32 Консти- Упражне- Изброява основни права и отговор- – Извличане на информация от Устно;
туцията ние ности на гражданите според Консти- документи; практиче-
на Ре- туцията на Република България. – работа с различни видове текст; ско.
публика Свързва видовете власти в съвре- – развиване на умения за разчита-
България менна България с институциите, не и попълване на схема.
(1991 г.) които ги представляват.
Изброява основни права и отговор-
ности на гражданите според Консти-
туцията на Република България.
Описва форми на държавно упра-
вление и институции.
Познава основни държавни инсти-
туции и техните функции.
64 32 36. Бъл- Нови Разбира значението на присъеди- инвести- – Развиване на умения за работа с Устно
гария в знания няването на България към НАТО и ции, изображение; домашно
обединя- Нови Европейския съюз. национал- – извличане на информация от задание:
ваща се знания Създава кратък писмен отговор на на сигур- документи; кратък
Европа исторически въпрос със зададени ност, – работа с различни видове текст; отговор
65 33 36. Бъл- опори. глобален – развиване на умения за свързва- на истори-
гария в Търси и подбира информация чрез не на текст с изображение; чески въп-
обединя- ИКТ по зададени показатели. – развиване на умения за работа рос.
ваща се Обяснява основни исторически със схема на институциите на ЕС;
Европа понятия, с които работи, и може да – развиване на умения за работа с
посочи примери за тях. линия на времето;
Познава идеи за значими общест- – усвояване на нови понятия.
Познава основни институции и
техните функции.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
66 33 37. Бъл- Нови Дава примери за промени в еже- синдикат, – Работа с различни видове текст; Устно
гарският знания дневието на българите. неправи- – развиване на умения за свързва- домашно
гражда- Разбира положителната роля на телствена не на текст с изображение; задание:
нин новите технологии. органи- – усвояване на нови понятия. проект за
Създава кратък писмен отговор на зация устойчиво-
исторически въпрос със зададени (НПО), то разви-
опори граждан- тие.
Дава примери за устойчивост и ско об-
промени в начина на живот през щество
Представя влиянието на техни-
чески и научни постижения върху
67 34 38. Кул- Нови Дава примери за българско кул- Устно
турно знания турно присъствие по света. писмено:
развитие Представя чрез примери влияние- изра-
на съвре- то на съвременната глобална култу- ботване на
менна ра върху българската. разширен
9. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др.

България Представя чрез средствата на ИКТ план.
българи със световни постижения в
различни области.
68 34 Посеще- Прак-
ние на тически
музей дейности
69 35 Годишен Преговор Очаквани резултати от обучението – Правилно използване на основ- Устно
преговор в края на 7. клас. ните нови понятия от 7. клас; практиче-
– развиване на умения за работа с ско.
историческа карта;
– развиване на умения за работа с
изображение;
129
1 2 3 4 5 6 7 8 9
130
– използване на хронологични
ориентири при описание на исто-
рически събития;
– разпознаване на значими лич-
ности от българската история.
70 35 Годишен Преговор Очаквани резултати от обучение- Устно.
преговор то в края на 7. клас, насочени към
практически дейности.
71 36 Тест Контрол Очаквани резултати от обучението Тест диаг-
(диагнос- и оценка в края на 7. клас. ностично
тика на оценяване
изходно (изходно
ниво) ниво).
72 36 Оформя- Обобще- Очаквани резултати от обучение- Устно,
не на го- ние то в края на 7. клас, насочени към писмено,
дишните практически дейности. практиче-
оценки ско.
Разработил: ............................................................................................
(Име, фамилия, подпис)
ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за

всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като
се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от
директора на училището преди началото на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове
в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часовете по училищен
учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на
учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на
темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя
и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната
програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се използва
съответната таблица в учебната програма за препоръчителното процентно
разпределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от
обучението в рамките на конкретната урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако има
такива). Със звезда (*) са отбелязани понятия, които се съдържат в очакваните
резултати от обучението.
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен
материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението
на учебната програма в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности
за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на
съответната учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване, свързани с конкретната
тема на урочната единица при спазване на ДОС за оценяване на резултатите от
обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности (домашни
работи, упражнения, работа по проекти и др.) и при отчитане на съотношението
при формиране на срочна и годишна оценка в раздел „Специфични методи и форми
за оценяване на постиженията на учениците“ на съответната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично
разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се
отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително
от директора на училището при спазване на препоръчителното процентно
разпределение на задължителните учебни часове за годината.
131
д-р Екатерина Кирилова Михайлова
проф. д-р Пламен Димитров Митев
доц. д-р Даниел Христов Вачков
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ ЗА 7. КЛАС
Редактор Екатерина Михайлова

Художник на графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на корицата Лало Николов
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
ISBN 978–619–222–246–8
Българска. Издание I/2018 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 8,25. Изд. коли 10,69.
Код 40711201277.
Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

Екатерина Михайлова, Пламен Митев, Даниел Вачков
ИСТОРИЯ ИСТОРИЯ
И ЦИВИЛИЗАЦИИ И ЦИВИЛИЗАЦИИ
www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
ISBN 978-619-222-246-8
Цена 12,00 лв.

WWW - Prosveta.bg Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-619-222-246-8

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

WWW - Prosveta.bg Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-619-222-246-8

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Екатерина Михайлова, Пламен Митев, Даниел Вачков

МЕТОДИЧЕСКИ АКЦЕНТИ КЪМ УРОЦИТЕ ..........................................................7

ПРИЛОЖЕНИЕ: СРАВНИТЕЛНИ ТАБЛИЦИ КЪМ ТЕМИ В УЧЕБНИКА .......99

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ......................................................107

Работата с включените задачи в началния преговор цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението в 6. клас:

Отговори на задачите от НАЧАЛНИЯ ПРЕГОВОР от учебника:

Урок 1. Българите навлизат в Новото време

Урокът запознава учениците със същността на Новото време и на епохата

Светът през Новото време

Османската империя и българите през ХVІІІ в.

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Урокът разкрива новите тенденции в стопанското развитие на българските земи

Утвърждаване на пазарното стопанство

Първите манифактури и фабрики

Реформи и стопанска модернизация

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Отговори към елементите от методическия апарат:

(8) „Русе“, худ. Феликс Каниц, 60-те години на ХIХ в.

(*) Примерни въпроси към линията на времето:

УРОК УПРАЖНЕНИЕ: Инициативните и предприемчиви българи

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна

Един от предприемчивите – Иван Денкоглу

Развитие на железопътния транспорт в света

Успехът не може без знание

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Урок 3. Първите будители: Паисий Хилендарски и Софроний Врачански

Урокът запознава учениците с живота и делото на първите български будители –

„История славянобългарска“ на Паисий

Софроний Врачански (1739 – 1813)

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

(7) Документ: Просветителските възгледи на Софроний Врачански

(*) Примерни въпроси към линията на времето:

Урок 4. Промени в българското общество

Урокът запознава учениците с новите социални групи в българското възрожденско

Формиране на възрожденската буржоазия

2. Книга за учителя по история и цивилизации за 7. клас – Е. Михайлова и др. 17

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Отговори към елементите от методическия апарат:

Урок 5. Новото българско училище

Урокът запознава с развитието на светското образование в българските земи през

Просветата – „таз сила нова!“

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Отговори към елементите от методическия апарат:

Урокът упражнение има за цел чрез самостоятелно прилагане на уменията за ра-

Учителят при всеки акцент в началото представя накратко включената допълнителна

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Урок 6. Българската възрожденска култура

Урокът запознава учениците с изграждането на възрожденската култура.

Възрожденската книга и литература

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението:

Урок 7. Светът на възрожденските българи

Урокът запознава учениците с белезите на модернизацията във всекидневието на

Работата с методическия апарат цели учениците да:

Компетентности като очаквани резултати от обучението: