„Кой съм аз?

“ – най-важният въпрос

„Кой съм аз?“ – това е въпросът, чийто отговор човек търси цял живот. Всеки
човек притежава своя индивидуалност, която е малка част от отговора.
 Преценката на човек за себе си е много сложно нещо. Главно е изградена на
мнението, което "аз имам за себе си", мнението, което "другите имат за мен" и това,
което всъщност "искам да бъда.
Всеки човек трябва да се приеме такъв, какъвто е. Когато си вътрешно
задоволен от себе си - нямаш нужда от външно одобрение. Затова си мисля, че
истински богати са онези, които вярват в себе си и знаят какво представляват.
Правя грешки постоянно, но се старая да поправя повечето. Аз съм себе си и
заради това някои ме харесват, а други- не! Старая се да направя всичко, за да
оправдая очакванията на тези, които ме обичат и желаят най-доброто за мен. Всеки
ден вдигам летвата по-високо и се опитвам да я прескоча. Понякога успявам, друг път
се спъвам, но само така мога да открия на какво съм способен и кои са слабостите ми. 
Отговорът на въпросът е труден и безкраен процес. С всяко предизвикателство
научаваме за себе си нови неща. Някои от тях ни харесват, други - не. С някои се
примиряваме или свикваме, други искаме да променим. 
Много е трудно човек да бъде максимално себе си. Трябва да си призная, че не
е никак лесно да разбера отговора на този въпрос, ако съдя по това какво ми се иска в
един или друг момент.
Понякога желанията ми са така противоречиви и отричащи се, че ако се водя по
тях, няма да имам свое лице и живота ми ще бъде хаотичен, безцелен и празен. В
крайна сметка в човека се борят две неща - едното е към доброто, градивното, а
другото е към личните прищявки, егоизма.
И моята личност, както личността на всеки се развива в различни насоки в
зависимост от житейския опит. През моя живот мислите, преживяванията и емоциите
оставят трайни следи в съзнанието и подсъзнанието като формират един сложен и
практически неизмерим "аз", който е загадка и за самият мен. В повечето случаи си
мисля, че познавам себе си и чувствата си, но понякога дълбоко в себе си разбирам,
че това не е така.
„Кой съм аз?“ е най – важният въпрос, защото ако човек не знае кой е, то той не
може да опознае другите, а без тях животът е черно – бял.
Всеки е различен, всеки е индивидуален, всеки е малка вселена! Добри- лоши,
бедни- богати, слаби-дебели, но всички сме хора- това е общото и това ни свързва в
едно цяло, макар и да много различно! От нас зависи как ще изживеем живота си, как
ще ни запомнят или ще ни забравят.
НЕКА БЪДЕМ СЕБЕ СИ!!!