РУМЯНА ТАНКОВА

Румяна ТАНКОВА

КНИГА за КНИГА за
УЧИТЕЛЯ УЧИТЕЛЯ
към учебния комплект по
български език и литература
за трети клас

ISBN 978-954-01-3654-7

Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
 Румяна Танкова

КНИГА за
УЧИТЕЛЯ
към учебен комплект
по български език и литература

за трети клас

ПРОСВЕТА
София
проф. дпн Румяна Димитрова Танкова

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА ЗА 3. КЛАС

Редактор Ели Пещерска

Художник графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на поредицата на корицата Жасмина Бакалова-Минчева
Художник на корицата Мариана Митева-Ежбекова
Художник редактор Бояна Павлова
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева

Българска. Издание I/2018 г. Формат 60x90/8 Печ. коли 15. Изд. коли 15.
Код 40301101208.

Издателство „Просвета – София“ АД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg

Печат „Монт“ ООД – София

© Румяна Димитрова Танкова, 2018 г.

© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2018 г.
© Жасмина Златанова Бакалова-Минчева – художник на поредицата на корицата, 2018 г.
© Мариана Емилова Митева-Ежбекова – художник на корицата, 2018 г.
© Издателство „Просвета – София“ АД, всички права запазени.

ISBN 978–954–01–3654–7
СЪДЪРЖАНИЕ

1. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНИЯ КОМПЛЕКТ / 4

2. ДИАГНОСТИКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК / 4

2.1. Самостоятелна работа: входно ниво / 4
2.2. Самостоятелна работа: изходно ниво / 6

3. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛА „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“ / 8

3.1. Общо представяне / 8
3.2. Организация на методическата работа при отделните уроци по български език / 10

4. ОБУЧЕНИЕТО ЗА ФОРМИРАНЕ НА КОМУНИКАТИВНОРЕЧЕВИ УМЕНИЯ В ТРЕТИ КЛАС / 51

4.1. Общо представяне / 51
4.2. Методически указания за уроците за формиране на комуникативноречеви умения / 51

5. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА / 71

6. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ИЗВЪНКЛАСНО ЧЕТЕНЕ / 74 3

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / 87

 1. ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ НА УЧЕБНИЯ
КОМПЛЕКТ
Комплектът се състои от учебници и тетрадки,
свързани с обучението по български език и литература
като задължителен учебен предмет в трети клас.
Обучението по български език се осигурява чрез
учебник по български език, в който са включени теми-
те по български език и основните уроци за формиране
на комуникативноречеви умения. Към учебника има
две тетрадки. Тетрадка по български език № 1 съдър-
жа уроците за затвърдяване на наученото по български
език. Към нея са добавени и допълнителни текстове за
диктовка или преписи в помощ на обучението по пра-
вопис. Тетрадка № 2 „Пиша, преразказва, съчинявам“
е продължение на темите от учебника за формиране на
комуникативноречеви умения, които основно са свър-
зани със съставяне на текстове чрез преразказване и
съчиняване.
Обучението по литература се осъществява чрез
4
читанка и чрез учебна тетрадка към читанката. В тази
тетрадка са предложени учебни задачи, които разши-
ряват методическия апарат към текстовете в читанка-
та. По този начин учителите и учениците разполагат с
цялостна дидактическа технология за обучение по ли-
тература, която е осигурена с необходимите ресурси,
при което не се налага учителят да търси други помага-
ла и помощни средства.
2. ДИАГНОСТИКА НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ
ОБУЧЕНИЕТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
В учебната програма по български език и литерату-
ра е предвидено осъществяването на дейности, свърза-
ни с диагностика на входното и изходното равнище на
владеене на езиковите знания. В училищната практика
е прието това да се осъществява чрез самостоятелни
работи, които се провеждат в рамките на общия курс
от задължителни уроци по български език.
В учебния комплект „Чуден свят“ тези две са-
мостоятелни работи са включени в учебната тетрадка
по български език. Те са по темите „1. Да си припом-
ним наученото във втори клас“ (за установяване на
входното ниво) и „32. Какво научихме за българския
език?“ (за проверка на резултатите от обучението на
изходното ниво).
Към тези самостоятелни работи има и диктовки,
които са представени в книгата за учителя заедно с
критериите за проверка и оценка на резултатите. Във
всяка диктовка са включени минимум 3 възможности за
проверка на всяка от заложените езикови особености.
Всяка от тях се отчита не само като брой правилни из-
пълнения, но и с оглед на нейната степен на трудност.
Например правописът на съгласните в края на думата
се оценява с 1 точка за всяко правилно изпълнение, до-
като правописът на гласните и съгласните в средата на
думата – с 2 точки, тъй като тези правописни норми са
свързани с прилагането на знания и за сродни думи.
2.1. Самостоятелна работа: входно ниво
Тази самостоятелна работа е на страници 4 – 5 в
Тетрадка по български език № 1. Най-голям е относи-
телният дял на точките за диктовката, тъй като при нея
се проверява прилагането на изучените във втори клас
книжовни норми. На учениците се диктува следният
текст:
Есен
Есен е. Узряха сладки плодове. Пътеките в гора-
та са с покривка от пъстри листа. Дори младите
дръвчета пожълтяха. Над мен един щъркел се върти
в кръг над един покрив. Аз му махам с ръце за поздрав.
Той е готов за дълъг полет. Птиците също ни напус-
кат и отлитат на юг. Ще имат ли почивка по пътя?
Кога ли ще се върнат? А дали ще тъгуват за родина-
та си? Изпращам ги с усмивка.
Резултатите от диктовката се оценяват с отделна
скала, при която изпълнението се смята за неуспешно
(0 точки), когато полученият от ученика брой точки е
под 1/3 от максималния брой точки при отлично изпъл-
нение (в случая: 54 : 3 = 18 точки).
От останалите задачи в тази самостоятелна работа
с по-голяма тежест са правописните задачи, изискващи
проверка на гласен или съгласен в средата на думата
(четвърта и шеста задача). Трудността при тези зада-
чи е в това, че учениците ги изпълняват в началото на
трети клас, преди да са придобили знания и компетент-
ности за сродни думи. Ето защо те могат да осъществят
правописната проверка само с опора на примерите от
уроците във втори клас.
Със сравнително по-високо ниво на трудност са:
трета задача, изискваща от учениците да се ориентират
правилно във форми за множествено число на глаголи
от различни спрежения; седма задача, свързана с об-
разуване на кратки съобщителни и въпросителни из-
речения.
С най-малък брой точки се оценяват първите две за-
дачи – за граматически род на съществителните имена
и за съгласуване на прилагателните имена чрез промя-
ната им по род и число. Дейности от този вид ученици-
те са осъществявали многократно още от първи клас,
при това с опора на собствения речев опит. Тези зада-
чи представляват трудност само за слабо владеещите
българския език, но при тези ученици би следвало не-
прекъснато да се провежда допълнителна методическа
работа за усвояване на граматически правилна реч.
Проверката и оценката на резултатите от изпълне-
нието на тази самостоятелна работа се осъществяват
съобразно с критерии и показатели, представени в
следните таблици:
 Индивидуална листа за успеха на ученика
Задача Критерии Показатели за изпълнението Брой
за оценка точки на
задача
Първа задача Определяне на граматическия род на • 1 точка – за правилен отговор
съществителните имена • 0 точки – за неправилен отговор
(задача с избираем отговор)
Втора задача Съгласуване на прилагателно име чрез • 1 точка – при безгрешно изпълнение
промяната му по род и число • 0 точки – при 1 и повече грешки
(4 словосъчетания)
Трета задача Правилна употреба на формите за • 2 точки – при липса на грешки
множествено число на глаголите • 1 точка – до 2 грешки
(6 глагола) • 0 точки – при 3 и повече грешки
Четвърта задача Правопис на гласните чрез избор на • 3 точки – за правилно изпълнение
дума за проверка • 2 точки – при 1 грешка
(3 случая) • 1 точка – при 2 грешки
• 0 точки – при 3 грешки
Пета задача Правопис на съгласните в края на • 1 точка – при безгрешно изпълнение
думата • 0 точки – при 1 и повече грешки
(6 случая)
5
Шеста задача Правопис на съгласните в средата на • 2 точки – за правилен отговор
думата • 0 точки – за неправилен отговор
(задача с избираем отговор)
Седма задача Образуване на съобщителни и • 2 точки – за правилно образувани
въпросителни изречения 2 изречения
(2 изречения) • 1 точка – за правилно образуване само на
1 изречение
• 0 точки – за грешки и при двете изречения
Осма задача Прилагане на изученото при писане на • 7 точки – от 54 до 55 точки
текст под диктовка • 6 точки – от 48 до 53 точки
• 5 точки – от 42 до 47 точки
• 4 точки – от 36 до 41 точки
• 3 точки – от 30 до 35 точки
• 2 точки – от 24 до 29 точки
• 1 точка – от 18 до 23 точки
• 0 точки – по-малко от 18 точки
Общ брой точки от изпълнението на самостоятелната работа:
Максимален брой точки за самостоятелната работа: 20 точки

Таблица за проверка на изпълнението при диктовката

Критерии за оценка при диктовката Брой точки Брой правилни Общ брой
за правилен отговори по точки по
отговор критерия критерия
1 2 3 4 5
1. Правопис на гласните (9 възможни грешки): плодовѐ 2 точки
(плод), пътѐките (път, пӟтник), горàта (гòрски),
листà (лист), дръвчѐта (дӟрвен), пожълтӣха (жӟлти),
ръцѐ (рӟчен), тъгӞват (тӟжни), родùната (рòден)
2. Правопис на съгласните в средата на думата 2 точки
(5 възможни грешки): сладки (сладък), покривка
(покривам), дръвчета (дървета), почивка (почивам),
усмивка (усмихвам се)
3. Правопис на съгласните в края на думата (6 възможни 1 точка
грешки): кръг (кръгове), покрив (покриви), поздрав
(поздрави), готов (готови), дълъг (дълги), юг (югозапад,
югоизток)
4. Правопис на последна неударена сричка в глаголите 2 точки
(7 възможни грешки): мàхам, напӞскат, отлùтат,
ùмат, вӟрнат, тъгӞват, изпрàщам
 1 2 3 4 5
5. Пунктуация в края на въпросителните изречения 1 точка
(3 възможни грешки)
3 въпросителни знака в края на въпросителните
изречения
9. Други критерии Общо за тези критерии
• Пренасяне на части от думи 4 точки: до 1 грешка
• Отделяне на думите една от друга 3 точки: до 2 грешки
• Пропускане/добавяне на букви и думи 2 точки: до 3 грешки
• Неправилно писане на буквите щ, я, ю 1 точка: до 4 грешки
0 точки: над 4 грешки
Максимален брой точки: 55
Общ брой точки от диктовката:
Забележка: Санкционират се само грешките при думите с проверяем правопис и при изучените книжовни
норми във втори клас. Не се отчитат грешките при правописа на представките. Други правописни грешки се
поправят, но не оказват влияние върху оценката.

Скала за приравняване на получения брой точки към оценка

Незадоволително Задоволително Добро изпълнение Много добро Отлично
6 изпълнение изпълнение изпълнение изпълнение
0 – 6 точки 7 – 10 точки 11 – 14 точки 15 – 18 точки 19 – 20 точки

2.2. Самостоятелна работа: изходно ниво
Тази самостоятелна работа е на страници 66 – 67 в
Тетрадка по български език № 1. Към диагностичните
задачи в тетрадката следва да се добави и диктовката,
чийто текст е следният:
Екскурзия
Днес заминаваме на екскурзия. Аз вече съм готов.
Хайде да тръгваме! Ех, няма по-щастлив от мен!
Спираме за почивка. Ах, каква чудесна местност! Из-
пълва ме с радост. В далечината аз забелязах най-ви-
сокия връх на планината. Искам да снимам тази
гледка с моя нов телефон. Потърсих своя багаж. Но
къде е той? Олеле, забравил съм го у дома! Ох, как
се разтревожих! В този миг виждам родителите си.
Те тичат към мен с голям куфар и с още по-големи
усмивки. Ура, моята екскурзия е спасена!
При оценяването на самостоятелната работа
най-малък е броят на точките за диагностичните зада-
чи, които проверяват теоретични знания – втора и чет-
върта задача. В този случай дейността е репродуктив-
на, тъй като от учениците се очаква да възпроизведат
вече научени определения.
С най-голям брой точки се оценява диктовката,
тъй като при нея третокласниците проявяват всички
компетентности, усвоени в обучението по български
език в трети клас – както по отношение на езиковите
знания, така и по отношение на правописните особе-
ности, свързани с тях. Изпълнението на диктовката е
неуспешно, ако точките са под една трета от общия
брой точки за отлична оценка – в случая: под 18 точки
(54 : 3 = 18).
От останалите диагностични задачи с по-голяма
трудност е петата задача, тъй като тя изисква пренася-
не на знанията за степенуваните прилагателни в нови
условия. От учениците се очаква да сравнят двойка
изречения, в която ПО е или предлог (по висока ска-
ла; по тясна пътека; по мека трева), или частица за
степенуване (по-висока от Пирин; по-тясна рокля;
по-мека възглавница). Сравнително нелесна е и седма
задача. На пръв поглед нейното изпълнение е свързано
с рутинни дейности за разпознаване на личните место-
имения, които третокласниците многократно са повта-
ряли както в съответните уроци, така и при спрежение-
то на глаголите. Трудността обаче е в това, че ученици-
те следва да разграничат личните местоимения от фор-
мите на спомагателния глагол съм, които затрудняват
учениците поради това, че този глагол е специфичен и
в речта той се изговаря слято с останалите думи.
С по-голяма степен на трудност е и шестата задача,
която, макар да е с избираем отговор, изисква по-голя-
мо съсредоточаване и по-сложна езикова дейност. За
да определят на кой ред няма грешка, третокласниците
трябва да спрегнат трите предложени глагола и така да
преценят дали предложеното решение е правилно.
Сравнително по-лесни за изпълнение са първа-
та и третата задача. При тях от учениците се изисква
да сравнят сродни думи и да определят техния корен;
да напишат 3 думи с представки – по собствен избор,
независимо дали тези думи са съществителни имена,
прилагателни имена, или глаголи. Задачи от подобен
вид третокласниците са упражнявали многократно, тъй
като те се съдържат не само в раздела „Части на дума-
та“, но са включени в почти всички уроци от раздела
„Части на речта“. Ето защо очакванията са, че изпъл-
нението на тези две задачи не би следвало да предста-
влява трудност за учениците в края на трети клас.
С оглед на това оценката на изпълнението на изход-
ното ниво се осъществява по критерии, показатели и
скали, както следва:
 Индивидуална листа за успеха на ученика
Задача Критерии Показатели за изпълнението Брой
за оценка точки на
задача
Първа задача Откриване на корен на сродни думи • 2 точки – 3 правилни отговора
(задача с 3 групи сродни думи) • 1 точка – 2 правилни отговора
• 0 точки – 1 правилен отговор или три грешни
отговора
Втора задача Определяне на същността на • 1 точка – за правилен отговор
сродните думи • 0 точки – за неправилен отговор
(задача с избираем отговор)
Трета задача Разграничаване на думи с представки • 2 точки – за правилно написани 3 думи с
от останалите думи в потока на речта представка
(задача за писане на три думи с • 1 точка – за правилно написани 2 думи с
представки – по избор на ученика) представка
• 0 точки – за правилно написана 1 дума с
представка или при написани 3 думи, в които няма
представка
Четвърта Определяне на същността на • 1 точка – за правилен отговор
задача синонимите • 0 точки – за неправилен отговор
(задача с избираем отговор) 7
Пета задача Разграничаване на степенувани • 3 точки – за правилно поставено тире при
прилагателни в езикови ситуации, 3 степенувани прилагателни
при които частицата за сравнителна • 2 точки – за правилно поставено тире при
степен съвпада по звуко-буквен 2 степенувани прилагателни
състав с предлог • 1 точка – за правилно поставено тире при
(задача с 3 двойки изречения, 1 степенувано прилагателно
едното от които е със степенувано • 0 точки – при неправилно поставяне на
прилагателно име) нито едно от трите тирета при степенуваните
прилагателни имена
Шеста задача Определяне на лицето и числото на • 2 точки – за правилен отговор
глаголи • 0 точки – за неправилен отговор
(задача с избираем отговор)
Седма задача Разпознаване на личните • 2 точки – за правилно подчертаване и на двете
местоимения и разграничаването им
думи;
от формите на спомагателния глагол
• 1 точка – за правилно подчертаване на една от
съм двете думи
(задача с 2 подчертавания) • 0 точки – за грешно подчертаване
Осма задача Прилагане на изученото при писане
• 7 точки – от 54 до 55 точки
на текст под диктовка • 6 точки – от 48 до 53 точки
• 5 точки – от 42 до 47 точки
• 4 точки – от 36 до 41 точки
• 3 точки – от 30 до 35 точки
• 2 точки – от 24 до 29 точки
• 1 точка – от 18 до 23 точки
• 0 точки – по-малко от 18 точки
Общ брой точки от изпълнението на самостоятелната работа:
Максимален брой точки за самостоятелната работа: 20 точки

Таблица за проверка на изпълнението при диктовката

Критерии за оценка при диктовката Брой точки Брой правилни Общ брой
за правилен отговори по точки по
отговор критерия критерия
1 2 3 4 5
1. Правопис на гласните (3 възможни грешки): по-щастлùв 2 точки
(щàстие), чудѐсна (чӞдо), родùтели (рòден)
2. Правопис на съгласните в средата на думата (3 възможни 2 точки
грешки): почивка (почивам), гледка (гледам), усмивки
(усмихвам се)
3. Правопис на съгласните в края на думата (5 възможни 1 точка
грешки): готов (готови), по-щастлив (щастливи), нов
(нови), багаж (багажи), миг (мигове)
 1 2 3 4 5
4. Правопис на думи със струпани съгласни в края 2 точки
(4 възможни грешки): щастлив, местност, радост
5. Правопис на представки (5 възможни грешки): 2 точки
заминаваме, изпълва, забелязах, потърсих,
разтревожих се
6. Правопис на местоименията аз и той 1 точка
(3 възможни грешки)

7. Правопис на степенувани прилагателни имена 2 точки

(3 възможни грешки): по-щастлив, най-високия, по-големи
8. Пунктуация в края на четирите вида изречения: 1 точка
(7 възможни грешки)
1 въпросителен знак и 6 удивителни знака – 5 за
възклицателни изречения и 1 за подбудителното
изречение
9. Други критерии: Общо за тези критерии
• Пренасяне на части от думи; 4 точки: до 1 грешка
• Отделяне на думите една от друга; 3 точки: до 2 грешки
• Пропускане/добавяне на букви и думи 2 точки: до 3 грешки
1 точка: до 4 грешки
8
0 точки: над 4 грешки
Максимален брой точки: 55
Общ брой точки от диктовката:
Забележка: Санкционират се само грешките при думите с проверяем правопис и при изучените книжовни
норми. Други правописни грешки се поправят, но не оказват влияние върху оценката.

Скала за приравняване на получения брой точки към оценка

Незадоволително Задоволително Добро изпълнение Много добро Отлично
изпълнение изпълнение изпълнение изпълнение
0 – 6 точки 7 – 10 точки 11 – 14 точки 15 – 18 точки 19 – 20 точки

3. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ПО РАЗДЕЛА „Устно общуване“ и „Писмено общуване. Лично пис-

„БЪЛГАРСКИ ЕЗИК“
3.1. Общо представяне
Темите, свързани с обучението по български език,
съответстват на заложената в учебната програма
концепция за комуникативноречевата ориентация на
езиковото обучение. С оглед на това всяка от тях се
разгръща чрез учебни задачи, които въвеждат трето-
класниците в конкретни речеви ситуации, свързани с
прилагането на езиковите знания, умения и отношения.
Стремежът е у ученика да се изгради нагласата „Уча
българския език, за да мога да общувам“. С оглед на
комуникативната ориентация на езиковото обучение
уроците по български език в трети клас са пряко свър-
зани с уменията на учениците да общуват чрез реч.
Този профил на обучението по български език се зада-
ва чрез уроците по темата „Общуване“, които насочват
третокласниците към основната цел при овладяване на
книжовните норми – ефективно участие в различните
форми на речево общуване при ситуации от ежедне-
вието. Чрез уроците по български език се осигуряват
допълнителни възможности за развитие на словотвор-
ческите и комуникативноречевите умения на трето-
класниците. Специално място е отделено и за овладя-
ване на средствата на речевия етикет както в уроците
мо“ от раздела „Пиша, разказвам, съчинявам“, така
и във всички уроци по български език независимо от
предмета на усвояване. Целта е да се овладеят образци
на речево поведение. Специално място е отделено и на
учтивата форма на общуване чрез правилна употреба
на съответните местоимения.
Знанията за езика са разпределени в четири основ-
ни групи теми, които съответстват на четирите равни-
ща при изучаване на езиковата система – фонетика,
лексикология, морфология, синтаксис. Съответно на
това в учебника и в учебната тетрадка са обособени
следните раздели: „Звуковете и буквите в българския
език“; „Употреба на думите в българския език“; „Час-
ти на думата“; „Части на речта“ и „Изреченията в бъл-
гарския език“. Общият брой на уроците по български
език е 64. Те са разпределени по двойки уроци за всяка
тема, като първият урок по темата е поместен в учеб-
ника, а вторият урок е в учебната тетрадка.
Част от уроците по български език са свързани с пре-
говор на наученото във втори клас. От една страна,
това са двата урока по първата тема „Да си припомним
наученото“, които са свързани с диагностика на входно-
то ниво. От друга страна, това са обобщителните уроци
в началото на всеки раздел, чрез които се актуализират
усвоените във втори клас знания, умения и отношения,
които са основа за надграждането в трети клас.
 Към раздела, свързан с фонетиката на българския
език, с обобщителен характер са темите: „Звукове и
букви“; „Гласни звукове. Правопис“; „Съгласни зву-
кове. Правопис“. При тях се припомнят правописните
правила за писането на редуцирани гласни и обеззвуче-
ни съгласни, но по начина, по който те са усвоени във
втори клас – с опора на образци за думи, чрез които се
прави проверката. В трети клас предстои надграждане,
тъй като се въвежда понятието „сродни думи“ и това
дава възможност за точното формулиране на тези пра-
вила за правописна проверка („Проверка на правописа
с помощта на сродни думи“).
Към раздела „Части на речта“ двата обобщителни
урока са свързани с припомняне на наученото за съ-
ществителните, прилагателните и глаголите („Същест-
вителни имена, прилагателни имена, глаголи“). Върху
основата на актуализираните чрез тези уроци компе-
тентности се осъществява надграждането в трети клас.
При съществителните имена то се осъществява чрез
двата урока по темата „Съществителни имена. Упот-
реба и правопис“, като новите знания и умения са
свързани с: разграничаване на сродни съществителни
нарицателни имена; правописна проверка на гласни
и съгласни в съществителни имена чрез използване
на сродни думи; правилно писане на съществителни
имена със струпани съгласни; уместна употреба на
съществителни имена чрез използването на синоними.
При прилагателните имена надграждането е свързано с
придобиване на нови знания, свързани със степенува-
нето и с правилното писане на прилагателни, съдържа-
щи двойна буква н (нн). Към наученото във втори клас
за глаголите се добавят и компетентности за тяхното
лице и число.
Уроците за преговор на наученото във втори клас
в раздела „Изреченията в българския език“ са по тема-
та „Съобщителни и въпросителни изречения“. В трети
клас се добавят знания и за другите два вида изречения
по цел на изказването – подбудителни и възклицателни
изречения.
В учебника и в учебната тетрадка по български език
за трети клас най-голямо място е отделено на уроците
за нови знания.
Сред тях най-съществено място заемат уроците за
частите на думата, които са отделени в самостоя-
телен раздел. Това са темите: „Сродни думи. Корен на
думата“; „Проверка на правописа с помощта на сродни
думи“; „Образуване на думите. Представка“; „Части
на думата (преговор)“. Този раздел се изучава още в
началото на трети клас, за да може придобитите ком-
петентности да се пренесат и доразвият в уроците за
съществителни, прилагателни и глаголи. По този начин
на третокласника се осигурява възможност многократ-
но да упражнява тези знания и умения, тъй като те са в
основата на правописната му грамотност.
В учебника и учебната тетрадка по български език
за трети клас е обособен и раздел „Употреба на думи-
2. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
те“, в който уроците са свързани с използването на
думите в речта. В тези уроци се усвояват нови знания
и умения да различават в думата нейните две значения
(„Пряко и преносно значение на думите“); въвежда се
понятието „синоними“ („Синоними“); усвояват се уме-
ния за поправяне на лексикални и стилистични грешки
в речта чрез замяна на повторени или неуместно упот-
ребени думи, чрез отпадане на излишни думи, чрез до-
бавяне или разместване на думи („Правилна употреба
на думите. Редактиране“).
Нови знания се въведени и в уроците за звуковете
и за тяхното правилно писане. Акцентът е върху писа-
нето на думи със струпани съгласни и върху писането
на думи, които започват с представката с-.
В раздела „Части на речта“ се въвежда нова
за учениците част на речта – личните местоимения
(„Лични местоимения“; „Употреба и правопис на лич-
ните местоимения“). Тези уроци са непосредствено
преди уроците за глаголите, тъй като това знание е ос-
новополагащо при определянето на лицето и числото 9
на глагола.
Новите знания по отношение на изучените във вто-
ри клас части на речта се съдържат в серия от уроци.
За прилагателните имена те са по темите: „Степе-
нуване на прилагателните имена“, където акцентът е
върху правилното писане на частиците за степенуване
и тяхното отделяне от думата чрез тире; „Употреба и
правопис на прилагателните имена“, като наред с уме-
нията за правописна проверка на гласни и съгласни
чрез сродни думи се въвежда и правилото за писане
на двойна буква н (нн). При глаголите новите знания
се усвояват в уроците по следните теми: темата „Гла-
голи“, в която се упражняват правописните правила
за писане на глаголи, но вече с опора на изученото за
сродни думи и най-вече за представките, тъй като те
най-често се използват при глаголите; темата „Лице и
число на глаголите“, чрез която се въвежда понятието
„лице на глагола“; темата „Спомагателен глагол съм“,
при която наученото за глаголите се проектира спрямо
формите за сегашно време на спомагателния глагол.
Уроците за нови знания, свързани с изреченията,
са двойките уроци по темите „Подбудителни изрече-
ния“ и „Възклицателни изречения“.
В учебника и в учебните тетрадки са включени и
уроци за обобщение. Те са към всеки от разделите.
Това са уроците по темите „Звукове и букви“, „Час-
ти на думата. Преговор“, „Части на речта“ и „Изрече-
нията при общуване“. В края на обучението усвоени-
те знания, умения и отношения се проверяват чрез 4
урока в двете теми – темата „Трудности при писмено
общуване“, свързана с изучените правописни особе-
ности, и темата „Какво научихме за българския език“,
в която целта е да се обобщят новите езикови знания
от трети клас. Последният урок е за установяване на
изходното ниво и той е под формата на самостоятелна
работа в учебната тетрадка по български език.
 3.2. Организация на методическата работа при
отделните уроци по български език
Тема 1: ДА СИ ПРИПОМНИМ
НАУЧЕНОТО ВЪВ ВТОРИ КЛАС
Цели:
– Актуализиране на знанията за езиковите единици
– звук, сричка, дума, изречение, текст;
– Ориентиране в системността на езика;
– Усъвършенстване на уменията за прилагане на
правилата за правописна проверка.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът пише думи и изречения, като спазва
изучените във втори клас книжовни норми;
– Ученикът разграничава изречения в текст;
10 – Ученикът съгласува прилагателни имена със съ-
ществителни;
– Ученикът образува множествено число на глаго-
ли;
– Ученикът знае начини за проверка на съгласни в
края на думата;
– Ученикът открива думи за проверка на неударени
гласни и обеззвучени съгласни в средата на думата.
Методически указания:
Темата се разгръща чрез два урока. В учебника е
урокът за преговор на наученото във втори клас, а в
учебната тетрадка има самостоятелна работа за про-
верка и оценка на усвоените компетентности при вход-
но ниво.
В урока за преговор, който е в учебника, първата
задача е ориентирана към знанията за звуков анализ
на думата. В нея учениците следва да определят кои
са пропуснатите думи в четиристишие. Двете думи са
с еднакви звукови модели, но учениците се ориентират
по римата в стихотворението, която ги насочва към ду-
мите шарана и водата.
Втората задача е с цел да се припомни азбучният
ред. Това знание е в основата на уменията за работа с
правописен речник. Препоръчително е във всеки урок
третокласниците да имат възможност да проверят пра-
вописа на дума, при която имат съмнение. Ако те не
разполагат с речник, в учебника и учебната тетрадка са
включени речникови статии, съдържащи както думи,
използвани в уроците, така и други думи с правописни
особености, които децата често употребяват в писме-
ните си работи и при които се затрудняват, особено ако
са с непроверяем правопис. При тази задача се очаква
третокласниците да подредят предложените думи по
следния начин: Иван, Йордан, Кирил, Лили, Мария,
Нели, Рада.
Третата задача е за правопис на гласните. Учени-
ците си припомнят правилото, като свързват двойки
думи, от които втората е за проверка на пропуснатата
буква в първата дума. Правилно е изпълнението, при
което учениците пишат една до друга следните шест
двойки думи: дете – детски; уши – ушен; река – ре-
чен; луна – лунен; око – очен; студен – студ. В случай
на затруднение децата се ориентират по цвета на ръка-
виците, който им подсказва към кои думи да се насочат.
Четвъртата и петата задача са с цел да се припомнят
основните знания и умения, свързани с изучените във
втори клас части на речта – съществителни, прилага-
телни, глаголи. При съществителните имена акцентът
е върху две основни умения – да се определят родът
и числото на съществително нарицателно име и да се
актуализират уменията за образуване на умалителни
съществителни. При прилагателните имена на преден
план са уменията за промяната им по род и число с цел
да се съгласуват със съществителните имена. Тази за-
дача е съчетана с правописна задача, изискваща да се
допълнят пропуснатите букви в края на прилагателни
от мъжки род. При глаголите от значение е правилно-
то им писане. В условието на задачата е подсказан и
начинът на проверка – как изговаряме предложените
глаголи в единствено число. На учениците може да се
припомни и правилото, формулирано спрямо линг-
вистичния опит на ученика по следния начин: ако в
единствено число глаголът завършва на -м, то в мно-
жествено число го пишем с -ме. Върху тази основа оч-
акването е, че при тази задача учениците ще поправят
грешките при глаголите говориме (говоря → говорим),
броиме (броя → броим) – първи екип; четеме (чета
→ четем), пееме (пея → пеем) – втори екип.
Шестата задача е с цел да се актуализират знанията
за словосъчетания и за тяхното свързване, за да се със-
тави изречение. На вниманието на учениците са две из-
речения, които те трябва да открият, като се ръководят
от главните букви като знак за начало на изреченията
и от точките в края на двете изречения. Ако третоклас-
ниците се съобразят и с римата, то ще се оформи след-
ната римувана гатанка:
Скача момченце
със сиво палтенце.
Из двора все снове
и зрънца си кълве.
Отговорът на гатанката (врабче) е подсказан чрез
илюстрацията.
Седмата задача е свързана с пунктуационното оф-
ормяне на изреченията в текст. В предложената бас-
ня третокласниците следва да различат пет изречения,
които започват с изразите: Една жена...; Всеки ден...;
Стопанката била...; Искала...; Кокошката... .
Вторият урок по тази тема е в учебната тетрадка по
български език и той се осъществява чрез самостоятел-
на работа. Критериите за нейната проверка и оценка са
посочени в предходна глава на тази книга за учителя.
Тема 2: ОБЩУВАНЕ
Цели:
– Развитие на уменията за участие в речево общу-
ване;
– Обогатяване на знанията за видовете общуване –
устно и писмено;
– Овладяване на речев етикет.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът различава устно от писмено общуване;
– Ученикът се ориентира в условията на речева си-
туация;
– Ученикът използва думи от речевия етикет и уч-
тивата форма на личното местоимение за 2 лице мно-
жествено число.
Методически указания:
Темата е преговорна по отношение на наученото в
първи и втори клас за общуването в устна и писмена
форма. Ето защо в полето за знание учениците следва
да допълнят пропуснатото при изброяването на рече-
вите дейности, свързани с устната реч (говорим и слу-
шаме) и с писмената реч (пишем и четем).
В първия урок по тази тема се доразвиват и умени-
ята за ефективно участие в комуникация. Това се осъ-
ществява чрез предложените в учебника задачи.
Първа задача изисква третокласниците да съставят 11
различни диалози в устна форма. Към предложените
ситуации (в час по физическо възпитание; пред све-
тофар на улицата; в автобус и вкъщи) по преценка на
учителя може да се добавят и други – например: тих
разговор по време на театрално представление; спор
относно модел на кола или модерен цвят за сезона; за-
познаване по време на игри в училищния двор и т.н.
Втора задача е свързана с писмено общуване чрез
размяна на съобщения по телефона. Освен да свържат
двата есемеса, както се изисква от условието на зада-
чата, добре е учениците да коментират и ситуацията на
общуване: Кои са участниците в общуването? (майка
и дете); Защо майката пише на детето си? (защото се
тревожи за ваксинирането му); Кое е остроумието в
отговора на детето? (то е избягало и не е позволило да
го ваксинират).
Трета задача насочва към учтиво поведение при
общуване. Чрез нея на учениците са предложени раз-
лични изрази, с които да откажем предложение и да
се извиним. В случая са възможни две изпълнения на
задачата – съставяне на еднакви по смисъл изречения
(например: Съжалявам, но не мога да дойда!; Изви-
ни ме, че не мога да дойда!; Не се сърди, че не мога
да дойда!), но и изречения от цялостно изказване (на-
пример: Съжалявам, но не мога да дойда на гости!;
Извини ме, но днес съм болен!; Не се сърди, защото
много искам да ти гостувам, но ще се уговорим за
друг ден!).
Новите знания и умения в този урок са за учтивата
форма на общуване, при която се използват местои-
менията Ви и Вие. С нея са свързани всички останали
задачи в урока.
Чрез четвърта задача третокласниците се насочват
към разликата при общуване с близък човек и при уч-
тиво общуване с непознат или с уважаван от нас чо-
век. На учениците е предложен откъс от книгата „Пипи
Дългото чорапче“, в който те трябва да открият затруд-
ненията на Пипи при общуване с учителката в клас. На
тази основа се въвежда и правилото за използване на
учтивата форма, като в полето за знание са предложени
12
образци за тази употреба, които да ръководят децата
при собственото им речево поведение.
Пета задача насочва учениците към комуникатив-
на ситуация, в която се получава недоразумение, тъй
като детето не прави разлика между учтивата форма
на местоимението (Вие) и формата на това местоиме-
ние за второ лице множествено число (вие), които при
писмена реч се различават чрез главната буква в учти-
вата форма, но при устна реч разграничаването е само
по смисъл. В конкретния пример лекарят се обръща с
учтива форма на местоимението към детето, защото то
е непознато за него и така го изисква речевият етикет.
Момичето обаче не се ориентира добре във формата
за учтивост и затова смята, че лекарят се интересува
от оплакванията както на детето, така и на неговата
майка. Ето защо очакването е учениците да отгово-
рят на въпросите в условието на задачата по следния
начин: Към кого се обръща лекарят? (само към дете-
то); Какво не разбира момичето? (че въпросът е само
към него); Защо то отговаря така? (защото смята, че
въпросът е към двете, и затова отговаря както от
свое име, така и от името на майка си).
Следващата учебна задача предпоставя упражнения
за употребата на учтивата форма в различни ситуации
на речево общуване.
Вторият урок е с опора на учебната тетрадка, в коя-
то се съдържат задачи, чрез които се затвърдяват зна-
нията и се усъвършенстват уменията за общуване чрез
устна и писмена реч.
Първа задача е за подреждане на диалог, като цел-
та е да се определи правилно последователността на
изреченията в него (Колко букви има в азбуката? →
Осем; Осем ли? Как така осем? → А, З, Б, У, К, А, Т,
А – осем).
Всички останали задачи в тетрадката са свързани с
речевия етикет и с учтивата форма на общуване. Уче-
ниците се упражняват да изразяват подбуда чрез упот-
реба на думи за учтивост (Моля, отвори прозореца!
или Моля те да отвориш прозореца!; Извинявай, не
исках да те обидя! или Извинявай! Не исках да те
обидя!; Заповядай, тези цветя са за теб! или Запо-
вядай! Тези цветя са за теб!; Заповядайте, влезте!
или Заповядайте! Влезте!; Довиждане, ще се видим
утре! или Довиждане! Ще се видим утре!; Благода-
ря, подаръкът ти за мен е много хубав! или Благода-
ря! Подаръкът ти за мен е много хубав!).
С подобен характер са и всички останалите задачи
в учебната тетрадка, като шеста задача предпоставя
възможности за усъвършенстване на уменията от вто-
ри клас за съставяне на поздравителна картичка и уче-
ниците следва да направят разлика между фòрмата на
общуване с акцент върху учтивата форма в картичката,
предназначена за учителя.
Тема 3: ЗВУКОВЕ И БУКВИ
Цели:
– Актуализация на знанията за звуковете в българ-
ския език и буквите за тяхното означаване;
– Усъвършенстване на уменията за работа с право-
писен речник.
 Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът се ориентира за системните отношения
в звуковата система на езика;
– Ученикът прави разлика между звук и буква;
– Ученикът разграничава тесни и широки гласни,
звучни и беззвучни съгласни;
– Ученикът знае азбучния ред. Използва правопи-
сен речник.
Методически указания:
Разпределението на звуковете и буквите в българ-
ския език многократно е представяно на учениците
под различни форми – например балоните на джудже-
то през етапа на ограмотяване в първи клас. В първия
урок по тази тема то се представя под формата на ек-
ран на таблет. При обсъждането на написаното в поле-
то за знание непременно трябва да се обърне внимание
и на групата букви, които са написани отделно, защото
при тях няма пряко съответствие между звук и буква.
Различията в звуко-буквените отношения не е нужно
да се подлагат на обстоен коментар, тъй като те ще бъ-
дат предмет на усвояване в четвърти клас.
В първа задача третокласниците коментират текст,
съставен от името на дете, което неправилно изговаря
звуковете, тъй като е с паднало зъбче.
Втора задача е за разграничаването на корелативни-
те двойки при гласните и изисква учениците да добавят
правилния съответник в думи, които се различават само
по гласния. Получават се следните двойки думи: важен/
въжен; кӞла/колà; селà/сùла; бòря/бӞря; пѐя/пùя.
Трета задача е свързана с припомняне на азбучния
ред. При нея учениците следва да изговорят азбуката
и да открият кои от буквите във верижката не са на
правилните места.
В четвърта задача от учениците се очаква да подре-
дят буквите в следните думи: звезда, мишка, котка,
чанта, легло, грозде.
Всички останали учебни задачи в този урок са свър-
зани с уменията за работа с правописен речник.
В полето за знания е напомнянето, че при затруд-
нения при писане винаги трябва да се прави справка с
правописен речник. Важно е учителят да обърне вни-
мание, че това се отнася за всички случаи – както за
думите с непроверяем правопис, така и за думите с
правописни особености, при които има начини за про-
верка, но те или още не са усвоени, или създават труд-
ности при откриването на думата за проверка.
Пета задача възпроизвежда дейност с речник, тъй
като учениците преписват текст с думи, чийто право-
пис може да се провери само на страниците на предло- 13
жения речник.
Шеста задача също изисква работа с правописен
речник. Ако учениците не разполагат в момента с та-
къв, може да потърсят посочените думи в речника към
учебника.
Седма задача е комуникативноречева и е свързана с
правописно затруднение при използването на речник.
Търсената дума е второ, но детето неправилно я тър-
си в речника при думите, които започват с буквата ф.
И така става ясен отговорът на въпросите в задачата
„Кое е затруднило детето? За какво не се е досетило
 то?“ – детето се е затруднило, защото търси в речника
дума, която започва с буквата в, при думите, които за-
почват с буквата ф.
По подобие се строи и методическата работа във
втория урок, който е върху основата на задачите в
учебната тетрадка. Втора задача е за комбиниране на
букви в думи, при което може да се получат думите
град, гради, градина, градинар, а при по-свободна
комбинация – и думите нар, дар, рана, награда и др.
Словотворческа е и четвърта задача, в която по първия
звуков модел (съгласен + гласен + съгласен + гласен)
може да се съставят думите: мама, баба, роза, вода,
гора, жаба, зеле, кола, лале, пиле, река и т.н.; по вто-
рия звуков модел (гласен + съгласен + гласен + съг-
ласен): орел, елен, ориз, ъгъл, орех, обич, огън, опит,
оцет, урок, език, екип, елек, етаж, есен, удар, ужас,
умен и т.н.; по третия звуков модел (съгласен + гласен
+ съгласен + гласен + съгласен + гласен): малина, ма-
гаре, китара, колело, баница, машина, кокиче, моми-
14 че, тераса, камила, патица, родина, редица, салата,
солети, фанела, фигура, царица, череша и др. В игро-
словицата от седма задача учениците следва да открият
думите: азбука, музика, кокиче, слънце, щъркел, звез-
да, снимка.
Тема 4: ГЛАСНИ ЗВУКОВЕ. ПРАВОПИС
Цели:
– Актуализация на знанията за звуковете в българ-
ския език и буквите за тяхното означаване;
– Усъвършенстване на уменията за работа с право-
писен речник.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът разграничава широки и тесни гласни;
– Ученикът знае начини за правописна проверка на
неударени гласни.
Методически указания:
Правилото за правописа на гласните е на внимание-
то на учениците още с първите уроци във втори клас.
Въпреки това то не е въведено, тъй като проверката
на неударен гласен в дума се осъществява чрез сродни
думи, а на този етап понятието „сродни думи“ все още
не е въведено. Ето защо и при тези два урока не може
да се изисква от учениците самостоятелно да опреде-
лят правилното писане на гласните в думата. Смисълът
на темата е да се актуализират знанията от втори клас,
които са в основата на прилагането на правописното
правило. От друга страна, акцентът в тази тема е рабо-
тата с правописен речник, с което напомняме на учени-
ците, че много от думите са с непроверяем правопис и
единственият начин да напишем правилно гласните в
тях, е да правим справка в правописния речник.
Първият урок започва с припомняне на наученото
в първи и втори клас за двойките гласни – тесни и ши-
роки. По този начин насочваме третокласниците към
буквите, при които се греши – буквите „хитруши“ са
тези, които не са под ударение и се чуват като своя
съответник: а↔ъ; о↔у; е↔и.
Първа задача е с цел да се упражнят уменията от
втори клас – а именно да се провери дали учениците
знаят начини за проверка на гласните и дали могат да
разпознават думите за проверка. Ето защо на внима-
нието на третокласниците са двойка думи, от които те
трябва да изберат думата, с която може да се провери
неударена гласна, при която има правописно съмнение.
Една от двойките думи е множественото число на про-
веряваната дума, тъй като първата реакция на учени-
ците да правят правописна проверка, е чрез формата на
думата за множествено число. Втората дума за провер-
ка е сродна дума. По този начин насочваме учениците
към необходимостта да се търсят други думи за про-
верка, и по този начин поставяме основите за въвеж-
дане на понятието „сродни думи“, което ще се случи в
следващите уроци. В предложените думи за проверка
са посочени и ударенията на думите, за да привикнат
учениците, че от всички възможни думи за проверка
избират онази, в която съмнителният гласен е в силна
позиция, тоест чува се ясно, защото е под ударение.
Подобна е целта и при изпълнението на втора зада-
ча, но тя е в занимателна форма на игра.
Трета задача е с цел да се запомнят чрез картинни
образи някои от гласните в думи с непроверяем пра-
вопис. Много важно е обаче тези думи да се напишат
няколко пъти и с тях да се съставят изречения, защото
чрез многократното повторение ще се включи и двига-
телната памет, тоест ръката ще запомни писането на
буквата и тогава за проверката на тези думи не е нужно
да се прибягва до справка с речник.
Четвърта задача е с цел да се упражнят уменията за
работа с правописен речник. За удобство децата може
да използват речника, който е предложен на последни-
те страници на учебника.
Пета и шеста задача са с цел да провокираме трето-
класниците да направят самостоятелни опити за пра-
вилно писане на гласни. Поради неукрепналите умения
на ученика и при двете задачи му е предложена помощ,
за да се справи успешно.
Вторият урок е в тетрадката и чрез него се осигуря-
ват допълнителни възможности за:
– усъвършенстване на уменията за разграничава-
не на широки и тесни гласни (в първа задача думите
с широки гласни са петел, мотор, баща, банан, бонб-
он, есен, маса, котка, а думите с тесни гласни са ъгъл,
игри, гуми, книги, вилици, чинии, сливи);
– правописни упражнения за писане на гласни в не-
ударена сричка – чрез втора задача, която е за избор на
дума за проверка; чрез трета задача, в която ученици-
те следва да посочат думите за проверка (еде/инùца →
едùн, единица; ча/ъсòвник → час, часовник; ре/идùца
→ ред, редица; гра/ъничàр → грàница, граничар; зве/
издù → звѐзден, звезди; ко/утарàк → кòтка, кота-
рак); чрез четвърта задача, която изисква добавяне на
пропуснати гласни в думи от текст (п_лѐто → пòлски;
тр_вàта → трѐвен; л_стѐнце → лист; с_мùчко →
сам; п_тешѐствие → път; р_кàта → рѐчен; г_рàта
→ гòрски; ш_молѐне → шум; р_кà → рӟчен; _чù →

òчен); чрез игрословицата в пета задача, при която се
получават думите ръкав/дърво, ботуш/моряк, певец/
петел; чрез шеста задача, изискваща редактиране на
текст, в който има осем грешки при гласните (гутвàч
→ гòтвя, готвач; хрънù → хрàня, храни; чодѐсни →
чӞдни, чудесни; слъдолѐди → слàдък, сладолед; по-
дърӣвам → подàрък, подарявам; дицàта → дѐтски,
децата; хлъдùлник → хлàден, хладилник; стодѐно →
студ, студено).
Тема 5: СЪГЛАСНИ ЗВУКОВЕ.
ПРАВОПИС
Цели:
– Актуализация на знанията и уменията, свързани
със системата на съгласните звукове;
– Усвояване на умения за откриване на съмнител-
ния съгласен в средата и в края на думата;
– Развитие на уменията за правописна проверка при
озвучаване и обеззвучаване на съгласни;
– Запомняне на думи с непроверяем правопис при
съгласните звукове.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът разграничава звучните и беззвучните
съгласни;
– Ученикът знае начини за правописна проверка на
обеззвучени съгласни в края и в средата на думата.
15
Методически указания:
Тази тема е преговорна по отношение на наученото
във втори клас и целта е чрез упражнения третокласни-
ците да се подготвят за въвеждане на пълното правило,
след като бъде усвоени знанията, уменията и отноше-
нията, свързани със сродните думи.
Първият урок започва с припомняне на наученото в
първи и втори клас за проверката на съгласните. Чрез
представителни примери учениците се насочват към
основното умение, което би следвало да е изградено
във втори клас – да се приучат да избират за проверка
на съгласния думи, в които той се чува ясно, тъй като
след него има гласен.
Първа учебна задача е свързана с правописа на
звучните съгласни в края на думата. Към това насочва
стихотворението за правописни грешки от този тип. По
подобие на думите от стихотворението от учениците се
очаква да добавят свои предложения, като: зъб, кораб,
лебед, ориз, бряг, строеж, гълъб, лъв, молив, гараж,
плаж, залез, мъж, плодов, розов, сив и т.н.
Втора задача наподобява упражненията във втори
клас, при които вниманието на учениците е насочено
към избора на думи за проверка. Целта е те да преодо-
леят своя навик да се насочват само към множествено-
то число на думата, а вместо това да търсят други думи
за проверка, за които по-късно ще научат, че се нари-
чат сродни думи. Важното в случая е третокласниците
да привикнат да избират при проверката дума, в която
след съмнителния съгласен има гласен.
Трета задача е с малко по-висока степен на труд-
ност, защото се очаква учениците да изберат коя от
16
двойката букви е правилно да се постави на мястото
на пропуснатата. Задачата е съставена под формата на
игра, което прави дейността на ученика по-занимател-
на.
С подобен характер са и следващите учебни задачи
в учебника, като с най-голяма тежест сред тях е зада-
чата за редактиране на текст с правописни грешки при
съгласните. От третокласниците се очаква самостоя-
телно да открият думи за проверка на следните осем
сгрешени думи: гра_ския → градове; гълъ_чета →
гълъби; дъж_ → дъждове или дъждовен; гла_ → гла-
ден; сту_ → студен; джо_четата → джобове или
джобен; хля_ → хляба, хлябове; сла_ко → сладък.
Урокът завършва с комуникативноречева задача,
свързана с правописна особеност при съгласните. Чрез
диалога в нея е показана гледна точка на ученик, кой-
то проявява остроумие. По повод на това учениците е
добре да коментират кое е по-лесно – да пишеш пра-
вилно думите или да измислиш как да оправдаеш свое-
то незнание, когато изпаднеш в неудобни ситуации.
Вторият урок е върху основата на задачите в учеб-
ната тетрадка. Той изцяло е ориентиран към усъвър-
шенстване на уменията за правописна проверка при
съгласните. Включена е и игрословица, в която трето-
класниците да открият думите сервиз и залез, кораб и
блузка, морков и врабче.
Тема 6: ПИСАНЕ НА ДУМИ С ГРУПИ
СЪГЛАСНИ
Цели:
– Формиране на умения за правописна проверка на
думи със струпани съгласни;
– Усъвършенстване на уменията за правописна
проверка при обеззвучаване на съгласните;
– Развитие на словотворческите способности на
учениците.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът пише правилно съгласните с и т в нача-
лото или в средата на думи;
– Ученикът знае начини за правописна проверка на
думи с група съгласни.
Методически указания:
Към вече изучените правила за правописа на съ-
гласните звукове се добавя ново правило – за правопи-
са на струпаните съгласни. Алгоритъмът за проверка е
представен по практически път – чрез представителни
образци (гост – гостна → гости). Важното е учени-
ците да разберат, че за да проверят, търсят дума, в коя-
то след съмнителния съгласен има гласен (нощница →
нощи).
В учебника са предложени задачи, които съдържат
езиков материал за упражняване на новото правило. От
една страна, са включени думи със съгласен звук в края
на думата, който при изговор се изпуска – дъжд, дрозд,
грозд, спортист, китарист и т.н. Към тях се добавят и
думите със струпване на съгласни звукове в средата на
думата (пакостник → пакости). Предвидена е и учебна
дейност, свързана със словоизменение и словообразу-
ване с цел да се получи струпване на съгласни в дума:
промяна на думи от мъжки род в женски (пианист →
пианистка); преобразуване на съществителни имена в
прилагателни (възраст → възрастна); образуване на
умалителни имена (кръст → кръстче) и т.н.
Задачите са главно с тренировъчен характер, за да
се усвои механизмът на проверка. Тяхното изпълнение
е съпроводено с коментар, при който се подчертава, че
тези съгласни може да бъдат изпуснати при изговор, но
пропускането им при писане е недопустимо от гледна
точка на книжовната норма.
В първа задача от третокласниците се очаква да от-
крият в текста четири думи с групи съгласни, подобни
на написаните в полето за знание, и да проверят право-
писа им чрез формите за множествено число (скалист
→ скалисти, лъчист → лъчисти, златист → злати-
сти, чист → чисти). Не бива да се пропуска възмож-
ността да се коментират и другите думи в текста, при
които също има възможност за грешка при съгласните
– думите бряг и хубав.
Втора и трета задача насочват учениците към сло-
вообразуване, при което се получават думи със стру-
пани съгласни (групи съгласни). Целта е учениците да
напишат тези думи и да се опитат да запомнят особе-
ностите при писането им.
Следващите учебни задачи са свързани с правилно-
3. Kнига за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
то писане на групи съгласни в средата на думата. След-
вайки предложеното в полето за знание, третокласни-
ците допълват пропуснати букви в думи със струпване
на съгласни. В четвърта задача тяхната дейност е улес-
нена от предложената им дума за проверка, но в пета
задача учениците сами следва да се справят с дадените
им думи и да ги поправят, като добавят на правилното
място буквата Т.
Чрез шеста задача се дава възможност учениците да
упражнят наученото чрез преписване на текст, в който
добавят пропуснатата буква Т в края на думите. Целта
е те да се приучат да пишат подобни думи правилно,
независимо че при изговор тази буква се пропуска или
се чува неясно. Едновременно с това на третокласни-
ците се обръща внимание как да пишат правилно думи
със струпани съгласни в средата на думата.
Комуникативната задача е върху основата на пис-
мено съобщение с допуснати грешки. Преди да редак-
тират и напишат правилно съобщението, третокласни-
ците трябва да обмислят конкретната речева ситуация 17
– Кой е написал съобщението? (ученик, който не знае
правилното писане на думи с групи съгласни); За кого
е това съобщение? (за учителя); Защо е написано?
(за да се обясни отсъствието от училище, когато
е предвидено учениците да имат тест по матема-
тика); Кое е смешното в общуването? (ученикът не е
болен, а хитрува, като обяснява, че може да се раз-
более).
Вторият урок доразгръща посочената методическа
работа чрез задачите в учебната тетрадка. Част от тях
са със занимателен характер:
 – двойка кръстословици, в които учениците добавят
букви в думи със струпани съгласни, при което се по-
лучават двете срички на думата местност;
– буквена верижка, в която се съдържат думи със
струпани съгласни (смелост, старост, трудност,
тенисист, точност, тежест, текст, течност);
– свързване на листчета с думи и образуване на сло-
восъчетания, съдържащи струпани съгласни (известна
артистка, детска нощница, тясно мостче) и др.
Тема 7: ПРЯКО И ПРЕНОСНО
ЗНАЧЕНИЕ НА ДУМИТЕ
Цели:
– Въвеждане на понятията „пряко значение на ду-
мите“ и „преносно значение на думите“;
– Изграждане на умения да се разграничава пряко
от преносно значение на думите;
18
– Формиране на умения за употреба на изрази с
пряко и с преносно значение.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът определя прякото и преносното значе-
ние на думата;
– Ученикът употребява думи в пряко и в преносно
значение.
Методически указания:
Темата е част от методическата работа за правилна
употреба на думите в речта. Целта е върху основата на
въведените две понятия третокласниците да използват
в речта си изрази в преносно значение и да откриват
такива в художествените текстове, които четат в уро-
ците по литература и при самостоятелно четене на ху-
дожествена литература.
Урокът за нови знания е насочен към въвеждане на
двете понятия и придобиване на начални умения за раз-
граничаването им.
В първа задача чрез забавно стихотворение учени-
ците се въвежда в ситуация, при която думата викам
се използва в две значения: 1) издавам вик, крещя; 2)
призовавам, поканвам. За да разберат разликата между
двете значения, на учениците може да се предложи да
образуват изречения с думата викам в значение „кре-
щя“ (например: Чуваш ли някой да вика?; Защо ви-
каш?; Не викай толкова силно...) и с думата викам в
значение „призовавам“ (например: Трябва да викаме
лекар; Майка ти те вика). Като резултат те следва да
отговорят на въпросите към текста по следния начин:
Асансьорът е машина и той не може да чуе нашите
викове. За да дойде при нас, ние натискаме копче и по
този начин го повикваме да дойде на етажа. В случая
думата „викам“ означава „карам го да дойде“. На
тази основа се въвежда знанието за многозначността
на думите – тоест някои думи означават различни неща.
Това знание се онагледява чрез изпълнението на
втората задача, в която чрез снимки са визуализирани
две значения на думата плувам. Едната употреба на
тази дума е позната на учениците, тъй като отговаря на
заобикалящата ги реалност, тоест думата е в прякото
си значение. Другата употреба се среща главно в ху-
дожествената реч, когато за по-голяма изразителност
предмети или действия се сравняват с други, подобни на
тях. В случая първата снимка онагледява прякото зна-
чение на глагола плуват: „движа се по повърхността на
вода или във вода“. Към втората снимка учителят може
да постави следните въпроси: Какво се вижда? (обла-
ци в небето); Какво правят те? (движат се); По какво
тяхното движение прилича на плуване? (небето е синьо
като водата и облаците се движат бавно, плавно,
леко – сякаш плуват в синьото небе); Кое от двете сло-
восъчетания е по-изразително – облаците се движат
по небето или облаците плуват в синьото небе? и т.н.
По преценка на учителя може да се коментират и
други преносни значения на глагола плувам – облян
съм (плувам в пот, яденето плува в мазнина), имам в
изобилие (плувам в разкош) и др.
Всичко това помага на децата да разберат написа-
ното в полето за знание и да го приложат при изпълне-
нието на следващата задача, в която да свържат думите
в следните словосъчетания с преносно значение: вре-
мето лети, усмивката грее, рибката танцува. Добре
е да се даде възможност на учениците да съставят из-
речения с тези изрази, за да се задълбочат в тяхната
употреба и за да ги включат в своя активен речник.
Разликата между прякото и преносното значение на
думите става видима за учениците и чрез четвъртата
задача. Сравнението между прякото значение на дума-
та златен с нейната преносна употреба в стихотворе-
нието може да се осъществи чрез въпроси като: Какви
златни предмети сте виждали?; Какъв е цветът им?;
Имат ли блясък?; Защо наричаме златото скъпоценен
метал?; По какво есенните листа приличат на злато?
(по своя жълт и ярък цвят); А има ли златни сълзи?;
Какво означава този израз? (че сълзите блестят като
злато); А защо наричаме есента златна? (защото със
своите цветове и блясък есента прилича на злато).
При пета задача учениците правят разликата между
прякото и преносното значение на предложените думи,
като се ръководят от изображенията – знаци за пренос-
ното значение са смеещото се слънце и усмихнатото
цвете.
Като резултат от изпълнението на шеста задача в
тетрадките си учениците следва да напишат следните
изрази в преносно значение: горчиви думи, чиста съ-
вест, сладки приказки.
Комуникативната задача също насочва към разли-
ката в употребата на глагола ходя – 1) ходя на учили-
ще, тоест посещавам училище; 2) ходя по улицата,
тоест движа се чрез ходене или возене. Ето защо
думите, които правят смешно общуването, са ходя ↔
возят ме. Момчето пита дали момичето посещава учи-
лище, но момичето не разбира преносното значение на
тази дума и затова му отговаря с дума, чието значение
е движа се (карат ме с кола).
Вторият урок е за затвърдяване на придобитите зна-
ния и той се осъществява с опора на задачите в учеб-
ната тетрадка. Първата задача в него е за откриване на
словосъчетания с думи в преносно значение (сърцето
му ще изскочи; вълшебни пръсти; цигулката пее; лъ-
кът гали; нежни звуци завладяват; мелодията раз-
тапя сърцата; бурни аплодисменти; грее от радост;
топлите прегръдки). Втората задача е за съставяне на
словосъчетания в пряко и в преносно значение, като
в преносно значение са изразите: времето лети; ли-
цето грее; пее капчук. Третата задача е за съставяне
на текст с думи в преносно значение (вятърът лудува;
листата танцуват; гората пее; слънцето се скри;
пристигна нощта). При четвърта задача учениците
следва да се ориентират в смисловите връзки между из-
рази в преносно значение и съответните им съществи-
телни имена (златни ръце → сръчност; горчиви думи
→ обида; остър поглед → наблюдателност; топъл
прием → гостоприемство; желязна воля → упори-
тост). Пета задача е за свързване на части от послови-
ци, в които има думи с преносно значение (Бърз кон се
стига, бърза дума не може; Дълбока рана заздравява,
тежка дума не се забравя). Шеста задача е свързана
със съставяне на собствени изречения с предложени 19
думи в преносно значение (например: Момчето има
златно сърце; Момичето се зарадва и на лицето ù се
появи слънчева усмивка; Певицата запя с меден глас;
Погалих копринените коси на мама и др.).
Тема 8: СИНОНИМИ
Цели:
– Въвеждане на понятието „синоними“;
– Овладяване на умения за откриване на синоними;
– Усъвършенстване на умения за уместна употреба
на думите при общуване;
– Развитие на умения за отстраняване на повторени
думи чрез замяната им със синоними.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът разпознава синоними като близки по
значение думи;
– Ученикът избира подходящ синоним в конкретна
езикова ситуация;
– Ученикът използва синоними за отстраняване на
дразнещи повторения.
Методически указания:
Новото понятие е изяснено в полето за знание както
чрез определение, така и чрез представителни приме-
ри.
Първата учебна задача в учебника е с цел да се мо-
тивират учениците за усвояване на новото знание, като
открият практическата му приложимост. Ето защо тази
задача е комуникативна. Тя може да се изпълни, като
учителят използва следните насочващи въпроси: Защо
момичето е учудено? Какво пише в разписанието? Кои
дни са празнични? (дните, в които всички хора праз-
нуват официално обявени празници); Защо момчето
смята, че и този ден е празничен? (защото то има
рожден ден и за него това е празник); Всички хора
20
ли празнуват в този ден? Ще дочака ли момчето влака
в този ден?.
Втора задача е с цел учениците да направят свои-
те първи опити да свързват двойки синоними. С опора
на образеца те биха могли самостоятелно да открият
двойките думи с близко значение: шише – бутилка,
смел – храбър, тъга – мъка, дума – слово.
Трета задача поставя ученика в нова ситуация – да
замени със синоними думи, за да се избегне използва-
нето на еднакви по звуково-буквен състав думи. Въз-
можни са следните редакции:
– първи текст: С флумастер син рисува моето
(дете или чедо), а после, без да се бои (страхува или
плаши), започва с водните бои.
– втори текст: Зайчето мило (нежно или хубаво)
зъбките си мило.
– трети текст: Не оставяй в гори (гората или сред
дърветата) огън да гори.
Пета задача е за избор на синоними от два възмож-
ни в контекста на стихотворение, при което учениците
се ръководят от римата – събуди – пеперуди; лудуват –
танцуват, игривата – красивата, мили – лекокрили.
Следващата задача е за преписване на текст с избор
на подходящ синоним, за да се избегне възможно пов-
торение (чуден свят; всичко край мен е цветно; ша-
рено вълшебство; пъстри птици; всички са красиви;
и моето е хубаво; прекрасен празник).
Комуникативната задача в края на урока насочва
ученика към успешна стратегия в случаите, когато се
колебаем при правописа на дума. В този случай е по-
добре да я заменим със синоним, вместо да допуснем
правописна грешка.
С подобен характер са и задачите в учебната тет-
радка за втория урок по темата.
Във втора задача учениците трябва да проследят в
текста четирите двойки синоними (утро ↔ сутрин;
велосипедисти ↔ колоездачи; весели ↔ забавни;
празник ↔ тържество).
Трета задача изисква да се открие дума, която не е
синоним на останалите в колонката (мисля, добър, ра-
дост, беда).
В пета задача третокласниците следва да определят
значенията на думите чрез техни синоними (досада
→ скука, отегчение; дяволит → шеговит, закачлив;
тайна → загадка, потайност; татковина → родина,
отечество).
Шеста задача е за редактиране на текст с повторени
думи. При затруднение учениците може да си помагат
с предложените синоними (грижовната майка; бди
над рожбата си; птицата пази чедото си).
Допълнителна задача:
Във всеки ред има по две сродни думи и два сино-
нима. Кои са те? Напишете ги по двойки. Съставете
изречения с някои от тях.
злосторник, вредител, злодей, нарушител;
надсмивам, подигравам, осмивам, иронизирам;
повреждам, развалям, увреждам, похабявам;
премислям, умувам, мъдрувам, обмислям

Тема 9: ПРАВИЛНА УПОТРЕБА
НА ДУМИТЕ. РЕДАКТИРАНЕ
Цели:
– Развитие на умения за усъвършенстване на текст;
– Изграждане на умения за избягване на повторени-
ята чрез синонимна замяна;
– Формиране на умения за допълване на пропусна-
тото и отстраняване на излишното в текст.
Очаквани резултати на ниво учебна програма
за втори клас:
– Ученикът подбира думи в съответствие с конкре-
тен езиков контекст и комуникативна ситуация;
– Ученикът редактира, като замества повторени или
неправилно употребени думи; като добавя пропуснати
думи; като отстранява излишно използвани думи.
Методически указания:
В уроците по тази тема учениците овладяват на
практическа основа основните видове редактиране:
чрез замяна, чрез съкращаване, чрез добавяне. Пред-
мет на анализ са както правописни грешки, така и
грешки при стилистичното оформяне на текста. Ето
защо методическата работа по тази тема се осъществя-
ва в следните направления:
– Редактиране чрез добавяне: С него са свързани
първите две задачи от учебника. Едната от тях е ко-
муникативна и показва смисъла на редактирането (да
се разбираме правилно, когато общуваме). Третоклас-
ниците с лекота ще открият причината за недоразу-
мението – пропуснатата дума в изречението „Колко е
висока?“ вместо правилното „Колко е висока темпе-
ратурата?“. Липсата на тази дума е причина майката
да помисли, че лекарят пита за височината на болното
момиче. Втората задача изисква добавяне на подходя-
щи думи към текст, за да стане той по-образен и по-из-
разителен. В помощ на ученика е листче с предложени
думи, от които той може да избира.
– Редактиране чрез съкращаване: Пример за този
вид редактиране е предложен в трета задача. В текста
ненужно са употребени думи с близко значение, една
от които е целесъобразно да отпадне. За улеснение на
учениците двойките думи са подчертани. Те трябва
да изберат подходящата, а другата да зачертаят. Ако
учителят прецени, тази задача може да се изпълни и в
писмена форма.
– Редактиране чрез заместване: На този вид реда-
ктиране е отделено най-съществено място. Предвиде-
ни са три учебни задачи. Едната задача е свързана с 21
неправилна замяна на букви, при което се получават
правописни грешки и от учениците се очаква да ги от-
странят. Другата насочва третокласниците към замяна
на повторените думи в текст, което е често срещана
грешка в писмените им работи (особено при предава-
не на диалог). В текста повторението на думата може
да се избегне чрез синонимна замяна, като: Пчелите
помолили мечката...; ...попитали те; ...изревала меч-
ката...; ...предложила една пчела.
С подобен характер е и следващата задача, при коя-
то се изисква да се редактира текст с многократно пов-
 торената дума искам. Очакването е учениците с опо-
ра на предложената им помощ да направят следните
промени чрез синоними на тази дума: Моля мама...;
Трябват ми и нови обувки; Желая и бели чорапки; ...
мечтая да скачам... .
Комуникативната задача представя ситуация, в коя-
то има недоразумение заради пропуснати думи. Въп-
росът на майката „С тези дрехи?“ би трябвало да се
доуточни, например: „С тези дрехи ли ще си облечен
по време на игра?“.
Методическата работа за усъвършенстване на уме-
нията за редактиране продължава и във втория урок. В
учебната тетрадка са включени задачи за:
– добавяне на думи в текст – пороен дъжд, бурен
вятър, високите дървета; птичите гнезда, горските
животни, топлото слънце (първа задача);
– правописни особености (втора и трета задача);
– редактиране чрез разместване, при което се полу-
чава изречението „След пролетен дъжд на небето се
22 появява красива дъга“ (четвърта задача);
– отстраняване на излишно употребени думи – на
припек на слънце; непрекъснато и непрестанно; бя-
гали и тичали; подушила и помирисала; скочила и се
хвърлила; побягнала и избягала (пета задача);
– редактиране на дразнещи повторения в текст –
виждам ги как блестят; наблюдавам съзвездията;
да зърна падаща звезда (шеста задача).
Тема 10: СРОДНИ ДУМИ. КОРЕН
НА ДУМАТА
Цели:
– Овладяване на знания и умения за образуване на
сродни думи;
– Изграждане на умения за определяне на корена
на думата.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разграничава корена като най-важна
значеща част на думата;
– Ученикът разпознава сродни думи по общия им
корен;
– Ученикът разграничава сродни думи от синоними.
Методически указания:
Темата е въвеждаща в раздела „Образуване на ду-
мите“, тъй като определянето на корена е в основата
на морфемния анализ – спрямо корена се определят и
другите части на думата. Умението за образуване на
сродни думи е предпоставка за правописна грамотност,
тъй като сродните думи са средство за проверка при
редукция на гласните и при обеззвучаване на съглас-
ните в средата на думата.
В полето за нови знания са посочени примери за
разпознаване на сродни думи. Тренировъчните упраж-
нения имат повтаряща се структура – на третокласни-
ците се предлагат няколко сродни думи и по пътя на
сравнението учениците откриват общата им част, тоест
корена.
При определяне на корена учителят строго трябва
да спазва методическото изискване да се сравняват
най-малко три сродни думи, за да се избегнат възмож-
ни грешки. Ако определянето на корена става с опора
само на двойка сродни думи, възможни са неточности
(например: еднаквата част на сродните думи ковач и
подкова е кова, но за да се определи правилно коре-
нът им, трябва да се добави поне още една сродна дума
– кове, при което става ясно, че коренът е -ков-). Ето
защо учениците следва да се приучат при определяне
на корена да сравняват минимум три сродни думи, за да
не допускат грешки при морфемния анализ.
В първа задача от учебника учениците откриват в
стихотворение сродни думи, свързани със сладкарски
изделия – сладкарница, сладкиши, сладко, подсладù,
сладолед, сладост. Ако учениците се затруднят и
включат думи с близко значение (например: баклава),
то им се обръща внимание на важния признак на срод-
ните думи – близки по звуково-буквен състав и с обща
част.
При втора задача учениците определят корена, като
търсят общата част на предложените думи: -свет-,
-цар-, -обич-, -цвет-.
Трета задача предпоставя употребата на сродни
думи в текст: Тя била много мързелива; По цял ден
мързелувала; Нарекли я Мързеланка; Заради нейния
мързел... .
Четвърта задача е под формата на игра – ще позна-
ем калъфчетата за слънчеви очила по това, че в тях са
написани сродни думи. При изпълнението на тази за-
дача учениците избират само онези двойки думи, които
имат обща част (рибар – рибка, бързина – бързам, ключ
– ключалка, пчелар – пчелен, гордост – горделив, бук-
вар – буква).
Пета задача е свързана с откриване на сродни думи
в гатанки. Отговорът на първата гатанка е „копривата“,
а сродните думи са жарава, жари, пожари; втората
гатанка е с отговор „думата“ и в нея има две двойки
сродни думи: сладило – подсладява, горчило – огорча-
ва; отговорът на третата гатанка е „очите“ и сродните
думи в нея са отворени – затворени.
Шеста задача е под формата на кръстословици с
пропуснати думи, сродни на останалите – звънец (в
първата колонка); ловец (във втората колонка); спор-
тист (в третата колонка) и род (в четвъртата колонка).
С всяка от тези думи учениците съставят изречение,
като целта е да се провери дали се ориентират в ней-
ното значение.
Последната задача е комуникативна и предизвиква
смях, защото героят предлага думи, които са близки по
значение на думата род, но не са сродни на предложе-
ната, тъй като нямат обща част с нея.
С подобен характер са и учебните задачи в тет-
радката, чрез които се организира вторият урок по те-
мата. Чрез тях третокласниците се упражняват:
– да откриват сродни думи в текст – учи, учебник,
ученик, учител, научи (в първа задача);
– да разграничават сродни думи и синоними, като
заменят синоним със сродна дума – сънува вместо спи;
ходи вместо върви; ръка вместо длан (втора задача);

– да избират сродна дума в зависимост от контекста
(трета задача);
– да откриват сродни думи в скоропоговорка и да
определят общия им корен (четвърта задача);
– да съставят сродни думи – лов: ловец, улов, лови,
ловува, ловен и др.; говор: разговор, преговор, отго-
вор, изговор, говорител, говори, отговаря, разговаря,
разговорен, преговорен и др.; чист: чистя, чистота,
чистач, разчиствам, почиствам, изчиствам, чистене
и др.; пея: изпявам, запявам, разпявам, надпявам, пе-
сен и др. (пета задача);
– да откриват група сродни думи в текст – море, По-
морие, мореплавател, морски, моряк (шеста задача).
Тема 11: ПРОВЕРКА НА ПРАВОПИСА
С ПОМОЩТА НА СРОДНИ ДУМИ
Цели:
– Развитие на уменията за образуване на сродни
думи;
– Въвеждане на правилото за проверка на неударе-
ни гласни чрез сродни думи;
– Въвеждане на правилото за правописна проверка
на съгласни с помощта на сродни думи.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът открива сродни думи за проверка при
неударени гласни и при обеззвучаване на съгласни в
средата на думата.
23
Методически указания:
Темата поставя на нови основи усвоените във вто-
ри клас правописни правила за гласните и съгласните.
Новото е в това, че третокласниците научават, че думи-
те за проверка при съмнение се наричат сродни думи,
което е добър ориентир, за да се търсят само думи с
обща част.
В първия урок са обособени два основни компонен-
та – първата страница на учебника изцяло е свързана с
правописното правило за гласните, а втората страница
е за правописа на съгласните. Съответно на това в гор-
ната част на двете страници под формата на определе-
ние е написан алгоритъмът за проверка и е илюстриран
чрез представителни примери.
При правописно затруднение, свързано с гласните,
от значение е от сродните думи да се избере онази, в
която съмнителният гласен е в ударена сричка. Тъй
като уменията на третокласниците да определят уда-
ренията в думите, все още не са усвоени до степен на
автоматизъм, във всички задачи думите са написани с
ударения. Целта е вниманието на учениците да се със-
редоточи върху това в коя от тези думи звукът се чува
ясно, тоест в коя от тях той е под ударение.
В първа задача очакването е учениците да открият
сродната дума, която е с ударение върху съмнителния
гласен, и да я напишат заедно с думата с правописна
особеност, като поставят пропуснатата буква: лѐпенка
→ лепило; мòда → модерен; стӟклен → стъкло; дӟр-
вен → дървò; Кòсмос → космонàвт.
Втора задача е с по-висока степен на сложност, тъй
като третокласниците трябва сами да предложат дума
24
за проверка. В случай на затруднение учителят може да
ги насочи към следните сродни думи: зв_здà (звѐзден
или звездùчка); г_твàч (гòтвя или готвàчка); п_зàч
(пàзя или пазùтел); л_сùца (лùса или лисàна); пл_вѐц
(плӞвам, плӞвен, плӞване или плувкùня); л_жѐц (лъжà,
лъжù или лӟже).
В трета задача се съдържа текст, в който има думи
с правописни особености при гласните. Предмет на
анализ са само думите с проверяем правопис. Тъй като
дейността за откриване на такива думи и определяне на
начина на тяхната проверка е все още трудна за уче-
ниците, към задачата е предложена помощ. Чрез този
ориентир те би следвало да се досетят и да напишат
следните двойки думи: обичам – обич, гората – гор-
ски; пътечките – път; плодове – плод; цветя – цве-
те; листата – лист; дърветата – дървен; рекичка
– речен; крачета – крак; водата – воден; студена –
студ; щастлива – щастие.
При правописно затруднение, свързано със съглас-
ните, важното е от сродните думи да се избере онази, в
която след съмнителния съгласен има гласен и затова
се чува ясно. Към този начин на проверка третоклас-
ниците са насочени не само от определението и при-
мерите в полето за знания, но и от учебните задачи на
втората страница от учебника.
Тези задачи са подредени по степен на трудност.
Четвърта задача е с достатъчно много ориентири, за
да може учениците да се справят самостоятелно. От
тях се очаква да определят думата за проверка и да по-
пълнят пропуснатата съгласна. В случая те трябва да
изберат сродните думи, а не формите за множествено
число. Целта е да преодолеят своя навик при право-
писна проверка да си служат единствено с формата за
множествено число на думата, а вместо това да търсят
възможности и за проверка чрез сродни думи.
Пета задача е за разпознаване на грешно написани
думи и за тяхното редактиране. Опасни са медузите, в
които неправилно са написани следните думи: слат-
киш (сладък), сънлифка (сънлива, сънливец), целуфка
(целувам), дръшка (държа).
С подобен характер е и шеста задача. При нейното
изпълнение учениците следва да използват за провер-
ка сродни думи, които са глаголи: завивка (завивам),
опаковка (опаковам), извивка (извивам), нощувка
(нощувам), подготовка (подготвям), доставка (дос-
тавям). Във всички тях след мястото на съмнение има
гласен и затова съгласният се чува ясно.
Комуникативната задача също е свързана с провер-
ка на правописа чрез сродни думи. Героят хитрува, тъй
като не може да се справи с отговора на въпроса, но
учениците го знаят и ще му подскажат правилното ре-
шение.
С подобен характер са и задачите в учебната тет-
радка, които се изпълняват при втория урок по тема-
та. Сред тях има и кръстословица, в която учениците
допълват букви, след като открият думи за тяхната
проверка (ум_рѐн → умòра; м_дрѐц → мӟдрост; д_
ждòвен → дъжд; г_рделùв → горд; ч_сòвник → час;
з_болѐкар → зъб; хл_дùлник → хлад, хлàден). Със за-
нимателен характер е и следващата задача, изградена
като вълнички, в които учениците следва да открият по
една група сродни думи, да определят с коя от тях се
прави правописна проверка на гласния, и да добавят
пропуснатите букви: м_зикàнт, мӞзика, м_зикàлен;
р_бòтник, рàбота, р_бòтен; сп_ртӞвам, спорт, сп_
ртùст.
Тема 12: ОБРАЗУВАНЕ НА ДУМИТЕ.
ПРЕДСТАВКА
Цели:
– Усъвършенстване на уменията за образуване на
сродни думи и за определяне на корена на думата;
– Формиране на умения за отделяне на представки-
те като части на думите;
– Овладяване на действия за морфемен анализ на
дума.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разграничава представката като слово-
образуваща част на думата;
– Ученикът пише правилно думи с представки.
Методически насоки:
Съобразно с възрастта знанията за частите на ду-
мата в учебника са представени в нагледно-образен
план под формата на хвърчило, в основата на което се
вмества коренът на думата, а в главата – представката.
Посоченият пример (разговор/отговор) показва смис-
лообразуващата функция на представката – тя е част от
думата, с помощта на която се променя значението на
думата, тоест получават се други думи.
4. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
На вниманието на учениците са представени по-чес-
то срещаните представки, с помощта на които трето-
класниците правят своите първи опити да образуват
думи чрез добавяне или заменяне на представки.
Всяка от предложените в учебника задачи може да
се разшири по преценка на учителя. Например в пър-
вата задача, която е свързана с образуване на думи,
предложени в полето за знание, може да се добавят и
думи с други представки. Например: про- (продавам,
проучвам, прочитам, проливам, прогоня, продължа-
вам и др.), пре- (преподавам, преслушвам, прескачам,
преглеждам, премислям и др.), пред- (представям,
предвиждам, предплащам, предпазвам, предричам,
предписвам и др.).
Втора задача онагледява новото знание за предс-
тавките. Под формата на елхи учениците могат да
проследят как към корена се добавят представки и по
този начин се образуват нови думи, които са сродни
помежду си.
Трета задача е насочена към умения да се откри- 25
ват думи с представки в текст. Целта е третокласни-
ците да се подготвят за правилното писане на думи с
представки. В предложения текст учениците следва да
подчертаят думите: поиграх, разлях, обърша, измазах,
залях, удавя, скрих, събори, натроших. Учителят може
да подпомогне изпълнението на тази задача, като пред-
ложи на учениците да сравнят тези думи със сродни на
тях. Например: поиграх → изиграх, надиграх; разлях
→ излях, налях, прелях; обърша → избърша; измазах
→ намазах, замазах; залях → излях, разлях, налях;
удавя → издавя, задавя; скрих → открих, прикрих;
 натроших → потроших, изтроших и т.н. Освен чрез
сродни думи учителят може да насочи учениците към
представката и чрез думи, съдържащи същата пред-
ставка (например: събори → съблече, събира, съдър-
жа, съставя и т.н.). Изключително важно е учениците
да разкажат писмено и за други беди в кухнята и в на-
писания текст да подчертаят думите с представка.
Всички останали задачи в учебника са свързани със
словообразуване чрез представки. В една от тях уче-
ниците трябва да изберат с коя от думите може да се
използва предложената представка (сгреши, отчупи,
подава, избяга). Включена е и задача за работа в екип,
при която във всяко изречение трябва да се поставят
на правилните места две предложени представки. За
първия екип това са изреченията: Ели изряза картин-
ка и я подари на Лили; Петя почисти масата и изми
чиниите. Вторият екип следва да състави изреченията:
Иван откъсна лист и написа бележка; Емил намери
ключа и отвори вратата.
26 В предпоследната задача учениците съставят ду-
мите подарък, загадка, разходка, раздавач, подводен,
покупка и подчертават първата сричка в тях, тъй като
тя е представка. Задачата може да се разшири, като се
предложи на учениците да съставят други думи с тези
представки.
Комуникативната задача в шеговита форма отново
насочва учениците към две сродни думи, като очаква-
нето е те да се досетят, че разликата между тях е в това,
че едната дума е с представка (заспива) за разлика от
другата (спи). Тъй като героят в ситуацията не може
да направи тази разлика, хитрува с остроумен отговор.
По този повод третокласниците може да коментират и
това колко време обикновено изминава от момента, ко-
гато всеки от тях затвори очи, за да заспи, до момента,
в който вече спи.
Вторият урок е с цел да се осигурят на учениците
допълнителни възможности за упражняване на науче-
ното, за да се задълбочат техните знания за представ-
ките и да се усъвършенстват уменията им да ги откри-
ват.
Тема 13: ПРАВИЛНО ПИСАНЕ НА ДУМИ
С ПРЕДСТАВКА
Цели:
– Усъвършенстване на уменията за откриване на
представки в думите;
– Усвояване на умения за правописна проверка на
представките в думите.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът пише правилно думи с представка;
– Ученикът пише правилно беззвучните съгласни с
пред звучни съгласни в началото на думата.
Методически насоки:
При писането на представки се допускат изключи-
телно много грешки. Една от причините за това е неу-
мението на пишещия да определи дали първата сричка
в думата е представка. Ето защо е препоръчително да
се приучат учениците при съмнение да заменят първа-
та сричка в думата с друга представка. Ако се получава
смислена дума (например: изтичам → потичам, при-
тичам, затичам), значи, тази първа сричка е представ-
ка и я пишем така, както сме я запомнили. Ако при про-
мяната се получава безсмислица (например: истина →
потина, натина), това означава, че тази сричка не е
представка, и тогава проверяваме в речник. Друга при-
чина за грешки при представките са звуковите проме-
ни, които се получават, когато се добавят към думата.
Това е потъмняването на гласните в неударена сричка
(попàдам) и промяната при съгласните (изкупувам).
При много от представките промените са и при гласни-
те, и при съгласните (разхòдка). Ето защо важна част
от методическата работа заемат упражненията, чрез
които да се запомнят буквите в представките. Добре е
всички възможни представки да са написани на стенно
табло, за да са непрекъснато на вниманието на трето-
класниците.
Първите две задачи в учебника са свързани с уме-
нията за правилно писане на представките, като при
затруднение учениците правят справка с написаното в
полето за знание и в стенното табло с представките. По
преценка на учителя при изпълнението на втора задача
може да се препишат не само думите с пропуснатите
букви, а и целият текст. Целта е учениците да запомнят
и други думи с правописни особености, които се съ-
държат в този текст (например: бутилка, добър и др.).
Трета задача е с цел учениците да правят разлика
между представка и първа сричка в думата. Ето защо
правилно е изпълнението, ако те са предложили думи
като: изход, изказвам, изтривам; разпитвам, разгова-
рям, разплаквам, разчиствам; подправям, подскачам,
подпирам; надпявам, надничам, надхвърлям и т.н.
Възможно е учениците да допуснат грешки, като из-
ползват представка, различна от предложената (напри-
мер: под → подател, подарък), или предложат думи,
в които първата сричка не е представка, но има съвпа-
дение по буквен състав (например: наденица). При та-
кива грешки следва да се упражни замяната на първата
сричка с други представки, за да се убедят учениците
в правилното изпълнение (не е възможно да се каже
наденица → поденица, заденица и т.н.).
Следващата задача е за преписване на текст, в който
има много думи с представки, които учениците трябва
да подчертаят (разпери, полетя, понесе, събираше, на-
прави, потруди, завърна).
Пета задача е свързана с поправка на думи с непра-
вилно написани представки, а шеста задача е за пра-
вилното писане на представката с- (спуснах, спънах,
счупих, скъсах, сблъсках, скара, сбих, сгреших, сбор-
ник, справям).
Комуникативната задача насочва учениците към
правилното писане на думи с представки. Освен че
преписват правилно съобщението, третокласници-
те обсъждат и ситуацията на общуване – Кой пише?
(дете, което не се е справило добре с контролната
работа); На кого и защо? (пише на баща си, защото
не смее да го помоли устно); Защо детето се е заклю-

чило в стаята? (защото се страхува, че неговият баща
ще му се скара или ще го накаже за слабата оценка).
Вторият урок се осъществява чрез задачите в учеб-
ната тетрадка. Чрез тях третокласниците натрупват
опит да откриват представки в думи и да ги пишат пра-
вилно независимо от звуковите промени в думите.
Тема 14: ЧАСТИ НА ДУМАТА
(ПРЕГОВОР)
Цели:
– Усъвършенстване на уменията за откриване на
сродни думи и за определяне на корена като част на
думата;
– Развитие на уменията за откриване на представки
в думите;
– Натрупване на опит за правописна проверка на
представките в думите.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът образува сродни думи и открива коре-
на;
– Ученикът определя представката в дума;
– Ученикът използва сродни думи при проверка на
правописа на неударени гласни и обеззвучени съгласни.
Методически насоки:
Първа задача в учебника е свързана с преговор на
наученото за сродните думи и за корена на думата.
Третокласниците би следвало без затруднения да оп-
27
ределят, че в текста „Цар и царица“ сродните думи са:
царували, царство, цар, царица.
Всички останали задачи в урока са за представки,
тъй като от голямо значение е да се усвоят умения за
правилното им писане.
Втора задача е с цел да се открие смислоразличи-
телната роля на представката в сродни глаголи. С оглед
на това учениците следва да преразпределят глаголите
скача (към първата илюстрация), прескача (към втора-
та илюстрация) и надскача (към третата илюстрация).
Трета задача е под формата на игра (Кои две зелки
ще откъсне зайчето?) и е за откриване на думи без
представки, към които учениците да добавят правилни
представки. Например: пада → напада, попада, изпа-
да, разпада и др.; чака → почака, изчака и др.; слуша
→ послуша, изслуша, подслуша и др.; плиска → раз-
плиска, наплиска и т.н.
Четвърта задача е за преписване на текст с добавя-
не на пропуснатите представки в думите. Към задачата
не е посочена помощ, тъй като третокласниците, ръ-
ководейки се от смисъла, без затруднения би следвало
да добавят представките: построихме си ракета; ще
откриваме нови планети; направихме си костюми;
избрахме си и капитан; подготвихме всичко за нашия
полет; само да не завали.
Пета задача изисква да се определи коя представка
е подходяща за всички думи в колонката. За първата
колонка това е представката раз-, за втората – пред-
ставката по-, а за третата – представката из-.
Шеста задача е с повишена трудност, тъй като на-
сочва третокласниците към възможността в една дума
28
да има по две представки. Задачата е съставена така, че
да не затрудни учениците. Достатъчно е да определят
представката в първата дума от двойката и да сравнят
с втората дума, която съдържа още една представка.
Комуникативната задача представя употребата на
представки в ежедневната реч на детето. Дадена е рече-
ва ситуация, в която героят хитрува чрез представки в
думата – мисля → не мога да измисля (тоест не искам
да се прибирам) → още малко да помисля (тоест още
малко да си играя).
Вторият урок се осъществява върху основата на
задачите в учебната тетрадка. Първите две от тях са
свързани с проверка на правописни особености с по-
мощта на сродни думи. Трета задача е за разлика между
сродни думи и синоними – двете думи с разменени мес-
та са милувка, която трябва да е в редицата от сродни
думи, и тъга, която трябва да е в редицата от синони-
ми. Четвърта задача изисква да се поправят представ-
ките в думи съобразно с общия смисъл на изреченията
(мишлето изгриза; зайчето избяга; из/огладнелия
вълк; подуши меда; покатери се на дървото). Пета
задача е с по-висока степен на трудност, тъй като от
учениците се очаква да определят, че първата сричка
в думите прежда, пресен и подобен не е представка,
макар че е с подобен звуково-буквен състав. За да про-
верят това, учениците следва да се опитат да заменят
тази сричка с други представки и да се убедят, че това
не е възможно (например не може да се каже: отжда,
подсен, надобен). Проверка на наученото е диктовка-
та в шеста задача, при която учениците се стремят да
напишат правилно думите с представки, да ги откри-
ят и да подчертаят онези от тях, при които може да се
сгреши.
Тема 15: СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА,
ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА, ГЛАГОЛИ
Цели:
– Усъвършенстване на уменията за разграничаване
на съществителни имена, прилагателни имена и глаго-
ли;
– Развитие на уменията за уместна употреба на съ-
ществителни имена, прилагателни имена и глаголи;
– Задълбочаване на знанията за пряко и преносно
значение на думата.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разграничава съществителни имена,
прилагателни имена и глаголи.
Методически насоки:
Тази тема е с цел да се направи преговор на науче-
ното във втори клас за частите на речта, за да може да
се създаде добра основа за допълването на нови знания
за тези части и за въвеждането на други части на речта.
Надграждането е свързано с прилагането на знания и
от трети клас – за прякото и преносното значение на
думите, за сродни думи и за частите на думата.
В първия урок учениците си припомнят наученото
за частите на речта чрез полето за знание, като към по-
сочените примери предлагат и свои.

Първа задача е свързана с различаването на съ-
ществителните нарицателни имена от съществителните
собствени имена. Под формата на кръстословица тре-
токласниците следва да открият думите град, Варна,
Рила, Пирин, река, Марица и да ги напишат правилно
– с главна или с малка буква.
Втора задача съдържа текст, в който учениците да
открият и да препишат поне по три съществителни,
прилагателни и глагола.
Трета задача е свързана с прилагателните име-
на. Учениците следва да ги открият (тихо, мила, лек,
меки, нови, черно) и да определят техния род и число.
Четвърта задача изисква преписване на послови-
ци, като се избират подходящите глаголи. Към това
се добавя още една цел – учениците да запомнят тези
пословици и да ги употребяват при подходящи случаи
в ежедневието си.
С пета задача се дава възможност на учениците от-
ново да упражнят разграничаването на прякото и пре-
носното значение на думите. Очакването е правилно
да заменят думите: група деца → ято деца; вятърът
духа → вятърът свири; силна болка → остра болка;
усилена работа → тежка работа; лош успех → слаб
успех.
Следващата задача е за преписване на текст с про-
пуснато последно изречение. Учениците сами решават
кое да е то, като се ръководят от снимката. Възмож-
ни са различни варианти – например: В кутията има
истинско котенце; Подаръкът ми е живо котенце;
Получих малко котенце и т.н.
Комуникативната задача е свързана с граматичес-
29
кото число на съществителните имена. Отговорът на
детето е грешен, но остроумен. По подобие на него
учениците може да предложат и следните: множестве-
но число на думата дърво → гора, на думата овца →
стадо, на думата птици → ято, и др.
С подобен характер са и задачите в учебната тет-
радка, които се използват при организацията и провеж-
дането на втория урок по темата. С особено значение
сред тях е втора задача, която изисква съставянето на
сродни думи от различни части на речта (работа, ра-
ботя, работен; приказка, приказва, приказлив; глад,
гладувам, гладен). Към тях учениците може да добавят
и свои – например: плувец, плува, плувен; пътник, пъ-
тува, пътен; чистота, чистя, чист и т.н. Шеста зада-
ча е за редактиране на текст, в който има неправилно
употребени думи, които не съответстват на приказката
за Косе Босе. Ако е нужно, учениците си припомнят
тази приказка и едва тогава пристъпват към поправки-
те (Направило си Косето Босето гнездо... Всеки ден
идвала лисицата... Оплакало се Косето Босето на
кучето. Кучето подгонило лисицата и помогнало на
пиленцето...).
Тема 16: СЪЩЕСТВИТЕЛНИ ИМЕНА.
УПОТРЕБА И ПРАВОПИС
Цели:
– Развитие на уменията за правилно писане на съ-
ществителни имена с гласни в неударена сричка; с
обеззвучаване на съгласните; със струпани съгласни;
 – Усъвършенстване на уменията за откриване на
синоними на съществителни имена и за правилната им
употреба.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разграничава съществителните имена
от другите части на речта;
– Ученикът открива синоними на съществителни
имена;
– Ученикът прави правописна проверка на гласни
и съгласни в съществителни имена чрез сродни думи;
– Ученикът пише правилно съществителни имена
със струпани съгласни и с представки.
Методически насоки:
Тази тема се разгръща върху основата на изучено-
то във втори клас относно: видовете съществителни
имена – съществителни нарицателни, съществителни
собствени имена и умалителни съществителни имена;
30 граматически род и число на съществителните имена;
съгласуването на съществителните имена с прилагател-
ни имена. Към това се добавя и изученото в трети клас
за синонимите, за представките и тяхното правилно
писане, за правописа на думи със струпани съгласни,
за сродните думи и за тяхното използване при право-
писна проверка на гласни и съгласни в слаба позиция.
Първата учебна задача в учебника е упражнение
за откриване на синоними при съществителни имена.
Работейки в екипи, третокласниците би следвало да
разграничат следните групи синоними: измислица, не-
бивалица, фантазия; момче, хлапе, юноша; враг, про-
тивник, неприятел; автор, творец, създател.
Следващата задача е под формата на игра. Тя е цел
да се приложат знанията и уменията за откриване и
правилно писане на представки, като езиковият мате-
риал е само от съществителни имена. Предложените
съществителни имена са с правописна грешка или само
при представката (постъпка), или при правописа на
съгласните в края (преглед, поглед), а при думата из-
ход третокласниците следва да поправят грешките при
представката и в краесловието.
Трета задача е за правописна проверка на струпани
съгласни в края на съществителни имена, а четвърта
задача изисква знания за сродни думи, за да се прове-
ри правописът на неударени гласни в съществителни
имена. Подобна на нея е и следващата задача, но при
нея учениците трябва сами да открият местата на въз-
можни грешки при гласни в съществителни имена и да
предложат сродни думи за проверка. Правилото за пра-
вописа на гласните се прилага и при изпълнението на
шеста задача, като от учениците се очаква да препишат
текст, в който има съществителни имена с пропуснати
гласни в неударени срички.
Комуникативната задача представя в занимател-
на форма колебанията на героя относно правописа на
думата слънчоглед, която е сложна дума и може да се
провери чрез съставящите я основи – слънчо и гледа.
Вторият урок по тази тема се организира върху ос-
новата на учебните задачи в Тетрадка № 1. Първата
от тях изисква избор на подходящ синоним от двойка
предложени съществителни имена. Между тях има пря-
ка съотнесимост – например: парк → алея или градина
→ пътека. Останалите задачи са с правописен харак-
тер – допълване на пропуснати букви в представките
на съществителни имена; образуване на съществител-
ни имена с правописни затруднения при съгласните;
добавяне на пропуснати гласни в неударени срички;
препис на текст с 5 думи, в които трябва да се добави
буквата Т (възрастните, спортист, артист, пакост-
ник, вестник, листчета).
Тема 17: ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА
Цели:
– Развитие на уменията за правилно писане на при-
лагателни имена с гласни в неударена сричка; с обез-
звучаване на съгласните; със струпани съгласни;
– Усъвършенстване на уменията за откриване на
синоними на прилагателни имена и за правилната им
употреба.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разпознава прилагателните имена сред
другите части на речта;
– Ученикът използва сродни думи при правописна
проверка на неударени гласни и обеззвучени съгласни
в прилагателни имена;
– Ученикът разграничава синоними при прилага-
телните имена;
– Ученикът пише прилагателни имена с група съг-
ласни в края.
Методически насоки:
Тази тема е за проектиране върху прилагателни
имена на вече наученото в трети клас за думите и тех-
ния правопис.
Първата задача е да се открие в колонка от прила-
гателни имена едно от тях, което не е синоним на ос-
таналите (красив, весел, невнимателен, работлива,
ниска).
Втората задача е свързана с правопис при съглас-
ните в прилагателните имена. Предложеният текст
съдържа прилагателни с обеззвучаване на съгласните
в средата (сладка) и в края (Радослав, Слав, здрав,
работлив, строг, справедлив, учтив, вежлив, палав,
игрив, талантлив). Към тях третокласниците е добре
да добавят поне по още 3 прилагателни имена със зву-
чен съгласен в края (например: хубав, красив, стра-
хлив, дълъг, горд, див, мъглив, бъбрив, бодлив, трън-
лив, звънлив, чуплив, мълчалив, досетлив, млад и т.н.).
Добре е това подусловие на задачата да се организира
като състезание между учениците. 31
Следващата задача е под формата на игра с тройки
пеперуди, като целта е учениците да изберат с коя от
предложените думи може да се провери пропуснатият
гласен в прилагателните имена (близо, гладък, хладен).
С подобен характер е и пета задача, но при нея про-
верката се осъществява чрез избор на сродна дума. В
помощ на учениците сродните думи са написани с тех-
ните ударения, което помага на третокласниците да из-
берат за проверка сродната дума, в която пропуснатият
гласен е в ударена сричка.
В урока е включена и правописна задача за писане
 на струпани съгласни в края на прилагателни имена.
Тази група съгласни се получава при преобразуването
на предложените прилагателни в мъжки род (горист,
хълмист, каменист и т.н.).
С правописа на гласните е свързана и задачата за
препис на текст, в който има седем грешки при прила-
гателните имена: мудерна (мòда → модерна), чодесни
(чӞдо → чудесни), даждовен (дъжд → дъждовен),
стоден (студ → студен), умурена (умòра → уморе-
на), кръсива (укрàса → красив), щъстлива (щàстие
→ щастлив).
Комуникативната задача представя смешна обява,
чрез която детето няма да може да продаде телефо-
на си, тъй като става ясно, че той е паднал от голяма
височина. Освен това в текста има много правописни
грешки, заради които трудно може да се разбере на-
писаното. Учениците преписват правилно сгрешените
прилагателни имена (нов, хубав, здрав, дълъг).
Учебните задачи в тетрадката осигуряват много-
32 образна методическа работа за овладяване на изучава-
ните книжовни норми. Сред тях преобладават задачите
за редактиране и за правилно и четливо преписване на
занимателни текстове с правописни особености при
прилагателните имена.
Тема 18: СТЕПЕНУВАНЕ НА
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
Цели:
– Въвеждане на понятието „степенувани прилага-
телни имена“;
– Формиране на умения за правилно използване и
писане на степенувани прилагателни имена.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът познава значението на частиците за об-
разуване на сравнителна и превъзходна степен на при-
лагателни имена.
Методически насоки:
Представянето на степенуването в нагледно-обра-
зен план може да бъде чрез сравняване на три предмета
по големина (трите торти в полето за знание). Своеоб-
разна илюстрация на степенуването е и предложеното
в учебника стихотворение „ПО и НАЙ“. Усвояването
на това езиково явление не е съпътствано от особени
трудности, тъй като третокласниците се позовават на
образците от своята речева практика. Ето защо акцен-
тът е върху правилното писане на частиците.
Учителят трябва да внимава при подбора на приме-
рите за сравнителна степен – те трябва да бъдат само
с прилагателни имена, защото при съществителните
имена и при глаголите частиците по и най се пишат
разделно (пò юнак, най юнак; пò обичам, най обичам).
По подобие на посочените примери в полето за зна-
ние третокласниците степенуват предложени им при-
лагателни имена.
Трета задача се изпълнява по екипи и е свързана с
добавяне на частиците за степенуване с оглед на сми-
съла в предложени пословици (Тихата вода е най-дъл-
бока; Трудът е по-лесен с песен; Утрото е по-мъдро
от вечерта; Здравето е най-голямото богатство).
С подобен характер е и следващата задача, но в нея
учениците би следвало да се досетят кои са прилага-
телните имена, и да ги степенуват правилно (Слонът е
по-голям от мравката; Лисицата е по-хитра от въл-
ка; Розата е най-красивото цвете; Лъвът е най-сил-
ното животно).
Пета задача е с по-голяма степен на сложност – с
опора на своя речев опит третокласниците следва да
степенуват предложените прилагателни имена и да
открият при кое от тях не е правилно да се използва
сравнителна или превъзходна степен (бащин, кръгла,
кожено, пролетни).
Шеста задача е с творчески характер – учениците
следва да заменят използваната превъзходна степен на
прилагателните имена (чрез частицата най-) със срав-
нителната степен (чрез частицата по-) и да установят,
че това не променя съществено смисъла на стихотво-
рението.
Задачата за препис е с текст, в който степенувани-
те прилагателни имена са написани грешно. Ученици-
те преписват написаното, като добавят пропуснатото
тире между частицата за степенуване и прилагателно-
то име (най-хубавата, най-голям, по-точен, по-добър,
най-пъстри). Много важно е третокласниците не само
да препишат правилно текста, но и да обсъдят неговото
съдържание. Учителят би могъл да използва и тестови
задачи, чрез които да установи дали текстът е разбран.
Например:
Защо героят смята, че той трябва да е индиан-
ският вожд?
А) защото е най-точен стрелец
Б) защото е по-добър в катеренето
В) защото неговата маска е с най-пъстри пера
Комуникативната задача представя ситуация с рек-
лама, съдържаща степенувани прилагателни имена
(най-пресни, по-пресни), но от илюстрацията се вижда,
че по-правилно е да се каже, че тези яйца са най-разва-
лени и че по-стари от тях няма, тъй като от тях вече се
е излюпило пиленце.
Урокът за упражнения е в учебната тетрадка и в
него акцентите в методическата работа отново са свър-
зани с:
– Разпознаване на степенувани прилагателни имена
в контекст (първа задача);
– Правилно писане на степенуваните прилагателни
имена (втора, четвърта, шеста и седма задача);
– Определяне на прилагателно име, което не може
да се степенува (пета задача, в която учениците трябва
да открият прилагателното зимен).
Допълнителна задача:
Подчертайте степенуваните прилагателни имена и
добавете пропуснатите тирета и думи.
Имало едно време три слона – голям, по-голям и
най-голям.
– Хайде да хванем някоя падаща звезда! – решили
те.

Тогава най големият слон хванал с хобота си по
малкия слон, а той пък хванал най малкия и го под-
хвърлил чак до звездата. Тогава най малкият слон
хванал звездата и я подал на по-..............., а той я
предал на най-................. слон и цяла нощ си играли
с нея.
Тема 19: УПОТРЕБА И ПРАВОПИС НА
ПРИЛАГАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
Цели:
– Въвеждане на правилото за двойно н (нн) при при-
лагателните имена;
– Усъвършенстване на уменията за употреба и пра-
вилно писане на степенувани прилагателни имена.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът пише правилно степенувани прилага-
телни имена и прилагателни имена, които са с двойно н
(нн) в женски род, в среден род и в множествено число.
Методически насоки:
В основата на тази тема е написаното в двете полета
за знание – първото е с цел да се припомни правилното
писане на степенувани прилагателни имена, а второто
е с цел да се въведе правилото за писането на прилага-
телни имена с двойно н (нн).
Първата учебна задача предпоставя възможност да
се упражни правилното писане на степенуваните при-
лагателни имена с тире след частицата за степенуване.
5. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
33
Добре е по подобие на текста „Самохвалко“ трето-
класниците да предложат свои текстове или изречения,
съдържащи степенувани прилагателни имена. Напри-
мер: Моята братовчедка се смята за по-красива и
по-привлекателна от всички други момичета. Тя се
облича с най-скъпите и най-модерните дрехи. Има и
най-новия модел телефон. Тя обаче е с най-слаб успех
в училище. Нейните оценки са по-ниски от нашите. И
тогава с какво тя е по-важна от нас?.
По-съществено място следва да се отдели на новото
правило – за двойното н (нн). Алгоритъмът за неговото
приложение е онагледен чрез представителни примери.
Сравнението насочва към следното обобщение: „Ако в
мъжки род прилагателното завършва на -нен, в женски
и среден род и в множествено число се пише с двойно
н (нн). Ако в мъжки род то завършва на -ен, в другите
форми се пише с едно н. Без съмнение, за усвояването
на това правило са нужни многобройни упражнения с
тренировъчен характер. Ето защо всички следващи за-
дачи в учебника са свързани с това правило. Чрез тях
се изисква учениците:
– да изберат от предложена им редица прилагател-
ни имена само онези, които завършват на -нен, и да ги
напишат в множествено число с двойна буква н (нн)
(втора задача);
– да определят в кои от предложените прилагателни
имена трябва да се добави двойна буква (трета задача);
– да променят по род и число прилагателни имена,
при част от които се получава двойна буква н (нн) –
постоянна, безценна, пустинна, законна (четвърта
задача);
34
– да определят кои от прилагателните имена в игра-
та с фенерчета са с грешки и трябва да се редактират
(пета задача);
– да се препише текст, в който има грешки в шест
прилагателни имена: съвремено → съвременен → съв-
ременно; рàни → рàнен → рàнни; електрони → елек-
тронен → електронни, светлùни → светлинен →
светлинни; безсъна → безсънен → безсънна; дистан-
ционото → дистанционен → дистанционното (пета
задача);
Комуникативната задача също съдържа прилагател-
но с двойно н (нн) (лунно затъмнение), като е добре
учениците не само да коментират незнанието на героя,
но и да разкажат какво знаят за това природно явление
(например: Лунното затъмнение е явление, при което
видимият образ на Луната се закрива изцяло или час-
тично от сянката на Земята. Това се случва, когато
Слънцето, Земята и Луната са почти на една линия,
а по това време Луната е в пълнолуние. За разлика
от слънчевите затъмнения, които се наблюдават
само от определени части на земното кълбо, лунни-
те затъмнения се виждат от всяка точка на неосве-
тената в този момент част от Земята...).
Особено важно е да се изпълни подусловието на
комуникативната задача, изискващо учениците да
предложат и да напишат няколко прилагателни имена
с двойна буква н (нн) (например: чуждестранен, за-
конен, телефонен, непрестанен, пламенен, равнинен,
равностранен, невинен и т.н.). При затруднение може
да им се предложат различни прилагателни имена, сред
които да открият онези, които трябва да се напишат с
двойна буква – например: таен, картинен, склонен,
бавен, струнен, алчен, надменен, зъбен, важен, ста-
ринен и др.
В урока за упражнения се използват учебните за-
дачи от тетрадката, които са ориентирани основно към
новото знание за прилагателните имена – тяхното сте-
пенуване (първа задача) и правилното писане на онези
от тях, при които се получава двойна буква н (нн) при
формите им за женски род, среден род и множествено
число (всички останали задачи).
Допълнителна задача:
Поставете липсващите тирета при степенуваните
прилагателни имена.
Как се образува водопадът?
Когато реката тече от твърди към по меки скали,
по меките скали се разяждат по бързо и образуват
малко стъпало. Водата пада на стъпалото и оттам
се спуска върху по меката скала, като я разяжда още
повече. Постепенно стъпалото и водопадът стават
по големи.
Из „Детска енциклопедия“

Тема 20: ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Цели:
– Формиране на понятие за личните местоимения
като части на речта;
– Развитие на умения за правилна употреба на мес-
тоименията в ситуации на речево общуване;
– Овладяване на умения за правилно писане на лич-
ните местоимения.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разпознава личното местоимение като
част на речта, която замества имена на лица и предмети;
– Ученикът образува форми на лични местоимения;
– Ученикът знае правописа на личните местоиме-
ния аз и той.
Методически насоки:
Наред с вече изучаваните части на речта – същест-
вително име, прилагателно име и глагол, третокласни-
ците усвояват знания и за личните местоимения.
Съобразно с характерния за възрастта наивен се-
мантизъм значението на личните местоимения в учеб-
ника е представено в нагледно-образен план: аз (го-
ворещият посочва себе си); ти (говорещият посочва
събеседника си); той, тя, то (говорещият показва
семейство: баща – той, майка – тя, дете – то); ние (го-
ворещият посочва себе си и другите); вие (говорещият
посочва събеседниците си); те (говорещият посочва
други, които не участват в диалога).
Методическата работа е насочена към запомнянето
на личните местоимения. Ето защо повечето от зада-
чите изискват разпознаване на лични местоимения в
текст.
От значение е да се запомни и редът на местоиме-
нията, тъй като чрез тях учениците впоследствие ще се
ориентират в глаголното лице и число. С оглед на това
при изпълнението на първата задача третокласници-
те многократно следва да повтарят редицата от лични
местоимения в прав и в обратен ред (аз, ти, той, ние,
вие, те / те, вие, ние, той, ти, аз), докато започнат
безпогрешно да се ориентират в този ред.
Втора задача е за откриване на пропуснати место-
имения в текст. Целта е учениците да се ръководят от
лицето и числото на глагола, което им подсказва кои
местоимения да добавят (ние славен сме отбор; аз съм
пръв в игрите; той е пръв в белите; тя е пакостлива;
ако ти си като нас...).
Трета задача е за разграничаване на личните мес-
тоимения по лице, като в нея са с разменени места 35
две местоимения – тя и той, които трябва да са в
групата за трето лице. Със същата цел е и четвърта
задача, в която учениците следва да добавят: личното
местоимение тя в първия кръг; личното местоимение
вие във втория кръг; личното местоимение аз в третия
кръг.
Пета задача насочва към правописните особености
на личните местоимения аз и той, при които са въз-
можни грешки при писане, а останалите задачи са
свързани с правилната употреба на личните местоиме-
ния. При изпълнението на шеста задача третокласни-
 ците работят по екипи и в съвместна дейност заменят
ненужно повторени думи с местоимения.
Комуникативноречевата задача представя ситуация
на неправилна употреба на местоимения. Учениците
коментират ситуацията, редактират изказването и по-
сочват други подобни грешки в речта – например при
употребата на учтивата форма:
– Аз се казвам Иван, а Вие?
– Ние се казваме Пенка.
С подобен характер са и задачите в учебната тет-
радка. Третокласниците не би трябвало да се затруднят
при изпълнението на учебните задачи. При трета зада-
ча се очаква да открият следните местоимения, скрити
в думите: телевизор → те, съчинение → ние, виелица
→ вие, заглавие → вие, картина → ти, тишина →
ти, престой → той, учение → ние, азбука → аз, лис-
то → то, дете → те, летя → тя, лято → то, мраз
→ аз, тяло → тя. С особена важност е писането на
диктовката, в която учениците трябва да напишат пра-
36 вилно местоименията и да ги подчертаят.
Тема 21: УПОТРЕБА И ПРАВОПИС
НА ЛИЧНИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ
Цели:
– Развитие на умения за правилна употреба на мес-
тоименията в ситуации на речево общуване;
– Овладяване на умения за правилно писане на лич-
ните местоимения.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът употребява правилно лични местоиме-
ния според тяхното лице и число;
– Ученикът образува форми на лични местоимения;
– Ученикът използва учтивата форма на личното
местоимение за 2 лице множествено число в съответ-
ствие с комуникативната ситуация;
– Ученикът знае правописа на личните местоиме-
ния аз и той.
Методически насоки:
Тази тема е упражнителна по отношение на пред-
ходната, тъй като чрез нея се осигуряват възможнос-
ти учениците да задълбочат вече придобитите знания,
умения и отношения, свързани с употребата и право-
писа на личните местоимения.
В двата урока по тази тема се проектира в нови ус-
ловия и правилото за учтивата форма при общуване,
въведено в урока на тема „Общуване“, като сега то се
свързва конкретно с личното местоимение във второ
лице множествено число. Ето защо това правило се
актуализира още в началото на първия урок чрез зада-
ча, която изисква учениците да коментират електрон-
но писмо с покана до учителка. Върху тази основа се
извежда и правилото, като то се представя в поле за
знание. С него са свързани и следващите две задачи:
– във втора задача третокласниците следва да оп-
ределят кое от трите местоимения във второ лице
множествено число е за един адресат, тоест пише се с
главна буква, защото се използва при обръщение към
възрастен непознат човек;
 – в трета задача, която изисква да се открие непра-
вилно използвано местоимение (Госпожо, ти си мно-
го добра...).
Останалите задачи в учебника са свързани с редак-
тиране на: грешно написани местоимения аз и той в
стихотворение (четвърта задача); неправилно повторе-
ни лични местоимения в едно и също изречение (пета
задача) и препис на текст, който да се редактира така,
че излишно повторени думи да се заменят с местоиме-
ния (шеста задача).
Комуникативната задача представя смехотворна ситу-
ация, в която ученик не знае личните местоимения и за-
това, вместо да ги изброи, използва хитрост (вместо той,
тя, то, ние, вие те четат отговаря общо: Всички четат).
По подобие се провежда и вторият урок на тази тема.
В него също преобладават задачите за редактиране – ре-
дактиране чрез замяна на дразнещи повторения с лични
местоимения; редактиране чрез добавяне на пропусна-
ти адресати на поздравителни картички, в една от които
е използвано личното местоимение Вие; поправяне на
правописни грешки при местоименията аз и той; доба-
вяне на местоимението за второ лице множествено чис-
ло в зависимост от употребата на учтивата форма при
общуване; редактиране на гатанка, в която личните мес-
тоимения са написани слято с други думи.
Тема 22: ГЛАГОЛИ
Цели:
– Усъвършенстване на уменията за откриване на
глаголи в потока на речта;
– Развитие на уменията за откриване на синоними
при глаголите;
– Усъвършенстване на уменията за проверка чрез
сродни думи на неударени гласни в глаголи;
– Развитие на уменията за откриване и правилно пи-
сане на представки при глаголите.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разпознава глаголите сред другите час-
ти на речта;
– Ученикът открива синоними и сродни думи при
глаголите;
– Ученикът определя представките на глаголи;
– Ученикът пише правилно неударени гласни в
последната сричка на глаголи.
Методически насоки:
Тази тема предпоставя възможности да се задъл-
бочат знанията и уменията на третокласниците за
синонимите, за сродните думи и представките и за
37
начините на правописна проверка на глаголите. За
всяко от тези знания е отделена самостоятелна за-
дача.
Първа задача е за проверка на знанията за сродни
думи и за разграничаване на глаголите от техни сродни
съществителни имена. По преценка на учителя задача-
та може да се разшири, като се предложи на учениците
да открият разликите между двойките сродни глаголи
(различните техни представки).
Втора задача актуализира уменията на третоклас-
ниците да избират подходящ синоним – глагол, който
е подходящ за посочени изречения (стана от масата;
 позволи на детето; дълго обмисля своето решение;
съобщи новината).
Трета задача е с цел да се установи доколко учени-
ците успяват да открият глаголи с представки в текст.
Първоначално те отделят всички глаголи в предложе-
ното стихотворение, а след това преписват само онези
от тях, които са с представки. Ако учениците се зат-
рудняват, предлага им се да заменят първата сричка в
глагола с друга представка: науча (изуча, разуча...),
заплаших (изплаших, наплаших...), подви (изви, раз-
ви...), изгледа (погледа, разгледа...), изсънувах (за-
сънувах). Щом това е възможно, значи, глаголът е с
представка.
Четвърта задача е с цел да се запомни правилно-
то писане на някои глаголи, които са с непроверяем
правопис. Учениците се опитват да запомнят глаголи
с представките у- и о-, като ги свързват с картинния
образ на думите. Добре е да напишат тези глаголи ня-
колко пъти и да съставят изречения с тях.
38 Следващите задачи са свързани с правописа на гла-
голите в последна неударена сричка и с писането на
окончанието при глаголи в първо лице множествено
число.
Комуникативната задача представя ситуация, в коя-
то героят измисля глагол с представка, чрез който от-
говаря остроумно на своята майка.
Структурата на втория урок по темата съответства
на същите учебни цели. В него са включени:
– задача за образуване на глаголи от съществител-
ни имена (плач → плача, почивка → почивам, път →
пътувам, сън → сънувам, завивка → завивам, спорт
→ спортувам, обич → обичам, рисунка → рисувам,
украса → украсявам, покривка → покривам);
– задача за допълване на пропуснати гласни в пос-
ледна неударена сричка на глаголи;
– задача за запомняне на глаголи с представките о-
и у- чрез подреждане на думите в речник и чрез съста-
вяне на изречения с тези глаголи;
– задача за дописване на глагол, който е синоним на
останалите в колонката (гледам; тичам; вървя);
– задача за образуване на сродни глаголи чрез раз-
лични предложени представки;
– задача за редактиране на текст, в който са допус-
нати следните седем грешки при глаголите: береме, ка-
териме, учиме, грижиме, знаеме, храниме, играеме.
Достатъчно е учениците да зачертаят последната буква
в тези глаголи и да препишат правилно текста.
Тема 23: ЛИЦЕ И ЧИСЛО
НА ГЛАГОЛИТЕ
Цели:
– Въвеждане на понятието „лице на глагола“;
– Развитие на уменията за преобразуване на глаголи.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът определя лице и число на глагола;
– Ученикът употребява правилно лични местоиме-
ния и формите на личните местоимения за определяне
на лицето на глагола.
 Методически насоки:
Основната част от методическата работа е насоче-
на към въвеждането на понятието „лице на глагола“. В
основата му е знанието на учениците за личните мес-
тоимения в реда, в който са изучени. Този ред помага
на третокласниците да отделят трите лица на глагола
съответно в единствено и в множествено число.
В езиковото съзнание на учениците трябва да се
закрепи схемата, по която да променят глаголите:
Единствено число Множествено число
Първо лице: АЗ ............... Първо лице: НИЕ
Второ лице: ТИ .............. Второ лице: ВИЕ
Трето лице: ТОЙ, ТЯ, ТО Трето лице: ТЕ
За целта се провеждат многократни упражнения за
изменение на глаголи по тази схема, докато тя се усвои
до степен на автоматизъм.
Ето защо учебните задачи в по-голямата си част са
насочени към усвояването на механизма за спрягане на
глаголите: в единия от вариантите учениците допълват
пропуснати форми на глагола в утвърдената схема, а
в другия вариант свързват глаголи от различни лица и
числа със съответното местоимение.
Едновременно с това в двата урока по тази тема се
включват и задачи със словотворчески характер: об-
разуване на глаголи в определено лице и число (трета
задача от учебника); преписване на текст с поставяне
на глаголите в правилното лице и число в зависимост
от конкретната употреба (шеста задача от учебника);
комуникативна задача със смешна ситуация при спре-
жението на глагол (седма задача от учебника); редакти-
ране на текст с неправилна форма на глаголите по лице
и число (шеста задача от тетрадката) и др.
Използват се и задачи в занимателна форма, като
кръгословицата в трета задача от тетрадката – във все-
ки от кръговете е записано местоимението, което под-
сказва в кое лице и число да се преобразува съответ-
ният глагол, при което в шестте полета се подреждат
шестбуквените думи: милвам, вземаш, извива, даваме,
метете, плетат.
Забавна е и дейността за съставяне на гатанки с глаго-
ли от едно и също лице и число (трета задача от тетрадка-
та). При правилно разпределение на глаголите по лице
и число се получават следните гатанки: кълват, летят,
кацат (отговор: птиците); духа, вее, бушува (отговор:
вятърът); лаем, ръмжим, хапем (отговор: кучета).
Ако предвидените в учебника упражнения не дости-
гат, учителят може да добави и други по този образец,
докато се получат очакваните резултати.
Тема 24: СПОМАГАТЕЛЕН ГЛАГОЛ СЪМ
Цели:
– Въвеждане на понятието „спомагателен глагол
съм“;
– Формиране на уменията за преобразуване на спо-
магателния глагол в различните му форми за лице и
число на сегашно време;
– Развитие на умения за правилна употреба на спо-
магателния глагол.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разпознава думата съм като спомагате-
лен глагол;
– Ученикът употребява и пише правилно спомага-
телния глагол съм в различните му форми.
Методически насоки:
Основната част от методическата работа е насо-
чена главно към усъвършенстване на уменията за из-
менение на глаголите по лице и число, тъй като това
е нова дейност за третокласниците, свързана с висо-
ка степен на абстрактност, и са нужни многобройни
тренировъчни упражнения. Тези упражнения са свър-
зани с новото понятие – „спомагателен глагол съм“.
Изискването на учебната програма е третокласниците
да могат да разпознават неговите форми в различните
лица и глаголни времена. В случая е достатъчно уче-
ниците да знаят, че това е глагол, и да запомнят него-
вите форми за различните лица в сегашно време. Ето
защо в полето за знание е представено по познатия за 39
учениците начин спрежение на глагола съм. Целта е
учениците да запомнят добре неговите форми за лице
и число. С тази цел е и първа задача, която изисква
преразпределение на формите на глагола съм според
тяхното число.
В уроците по тази тема следва да се осъществи и
значима по обем правописна работа за правилното
писане на глагола съм в различните му форми, тъй
като те са кратки думи и твърде често се сливат с
пълнозначните думи, с които се свързват смислово.
С тази цел е втора задача, която се изпълнява по еки-
пи и е свързана с преписването на гатанки, в които
многократно са употребени форми на спомагателния
глагол.
Трета задача е насочена към откриването на раз-
личните форми на спомагателния глагол в текст. Дос-
татъчно е третокласниците да ги разпознаят и да оп-
ределят тяхното лице и число. С подобен характер е
и пета задача. Тя обаче е и словотворческа, тъй като
допълнителната задача предпоставя самостоятелно
съставяне на изречения с форми на спомагателния гла-
гол по избор на ученика.
Четвърта задача е с по-висока степен на трудност,
тъй като при нея очакването е ученикът в съвместна дей-
ност с другите в своя екип да се досети за пропуснатите
форми на глагола съм, като се ориентира по контекста.
Шеста задача е за препис на текст с изобилие от
употребени различни форми на спомагателния глагол.
От учениците се изисква да ги подчертаят в преписания
текст.
Комуникативната задача е изградена върху диалог,
в който многократно се използва най-често срещаната
форма на спомагателния глагол – за трето лице един-
ствено число.
Знанията и уменията за спомагателния глагол съм
се затвърдяват чрез втория урок по тази тема. В него
са включени занимателни задачи. Първа задача е под
формата на пъзел и учениците свързват неговите еле-
менти по двойки, съставени от лично местоимение и
съответната му форма на спомагателния глагол. Пета
40
задача е верижка от букви, в която третокласниците
трябва да открият формите на спомагателния глагол. В
случай на затруднение те се ръководят от цветовете на
кръгчетата във верижката. След като препишат всички
форми в тяхната последователност при спрежението на
глаголи, учениците установяват коя от тях не е вклю-
чена във верижката (е – 3 л. ед.ч.). Останалите задачи
в тетрадката са за откриване на спомагателния глагол
в текст (втора задача); за съставяне на кратък текст с
употреба на спомагателния глагол; за добавяне на пра-
вилна форма на спомагателния глагол съобразно с кон-
текста на предложен разказ (четвърта задача); препис
на текст с поставяне на глагола съм в правилната му
форма (шеста задача).
Тема 25: УПОТРЕБА И ПРАВОПИС
НА ГЛАГОЛИТЕ
Цели:
– Усъвършенстване на уменията за промяна на гла-
голите по лице и число;
– Развитие на уменията за правилно писане на гла-
голите;
– Усъвършенстване на уменията за уместна и пра-
вилна употреба на глаголите и на спомагателния глагол
съм.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът използва и пише правилно глаголи в
различно лице и число;
– Ученикът употребява правилно формите на спо-
магателния глагол съм.
Методически насоки:
Тази тема е с характер на обобщителна по отноше-
ние на наученото за глаголите във втори и в трети клас.
На вниманието на учениците отново са правилата за
писане на гласния в последна неударена сричка на гла-
голите (четвърта задача) и за правилен изговор и писа-
не на формите на глаголите за първо лице множествено
число (трета задача). Към тези правила от втори клас
се добавят и правописните правила, изучени в трети
клас: правопис на представките при глаголите (пета за-
дача) и разделно писане на формите на спомагателния
глагол съм от другите думи в текста (втора задача).
Особено място в урока заема шеста задача, чрез
която се реализира проект за снимане на табели и над-
писи с правописни грешки. Учениците предоставят
своите снимки за коментар и редактиране в съвместна
дейност със своите съученици. Снимките може да са на
табло или да се презентират чрез мултимедия.
С правописен характер е и комуникативната задача,
която изисква редактиране на обява с изобилие от пра-
вописни грешки при глаголите.
Наред с това се усъвършенстват и уменията на тре-
токласниците да използват синоними на глаголите съ-
образно с контекста. За целта в учебника е включена
първа задача, в която учениците проследяват кратък
детски разказ и преценяват кой от предложените си-
ноними е подходящ за конкретната езикова ситуация
(бягат палави агънца; кротко гледа; хрупа сено; се

разхождат кокошки; бранят своите пиленца; да не
излязат навън; из двора обикаля голямо куче).
Подобна е и структурата на втория урок, който се
осъществява с опора на учебната тетрадка.
Предвидена е задача за съставяне на глаголи, които
могат да се свържат в словосъчетания със съществи-
телни имена. Следвайки образеца, учениците може да
предложат глаголи като: деца → играят, пеят, гонят
се, катерят се, люлеят се, плачат, разхождат се,
танцуват...; ученик → учи, чете, пише, рисува, под-
режда, почива...; спортисти → бягат, скачат, прес-
качат, ритат, хвърлят, тренират, състезават се... .
Включена е и задача за представки при глаголите
– разпределяйки представките, учениците би следвало
да определят представката раз- към първата колонка;
под- – към втората, по- – към третата, и пре- – към чет-
въртата.
Синонимната работа е свързана с избор на глагол,
като от двата предложени се избира онзи, чрез който
се получава рима в стихотворението (изгрее → запее;
надига → пристига; събуди → се труди).
Всички останали задачи са с правописен характер и
за определяне на лицето и числото на глаголите.
Тема 26: ЧАСТИ НА РЕЧТА
Цели:
– Развитие на уменията за разграничаване на съ-
ществителни имена, прилагателни имена, лични место-
имения и глаголи;
6. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
41
– Затвърдяване на знанията за граматическите кате-
гории при изучените части на речта;
– Усъвършенстване на уменията за уместна употре-
ба и правописно правилно писане на изучените части
на речта.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът пише и употребява правилно частите на
речта.
Методически насоки:
Тази тема е обобщение на наученото за частите на
речта. Ето защо и в двата урока по темата са предвиде-
ни задачи за всяка от изучените части на речта.
Първата задача е с цел да се установи доколко тре-
токласниците се справят успешно с разграничаването
на съществителни имена, прилагателни имена и глаго-
ли. В предложения текст учениците следва да препи-
шат следните съществителни имена: моливче, губичка,
думички, хора, гумата, капка, умора. Към задачата
би могло да се добави и изискване да се подчертаят
умалителните съществителни имена. Прилагателните
имена са розово, жълта, горда, щастлива, а глаголи-
те са пише, гълта, рисува, изтрива, смее се, почива,
знаете, няма, трие, бърше, смали, свърши. Към тази
задача може да се добави още една допълнителна за-
дача – да се открият местоименията и да се определят
тяхното лице и число.
Следващите две задачи са свързани с граматиче-
ските признаци на глаголите и прилагателните – вто-
ра задача е за промяна на глаголи по лице и число в
42
съответствие с контекста на предложени пословици, а
трета задача предпоставя степенуване на прилагателни
имена.
Чрез четвърта задача се проверяват знанията на
учениците за личните местоимения, които следва да се
разграничат от няколко форми на спомагателния гла-
гол (съм, сте, са).
Пета задача е за препис на текст с пропуснати лич-
ни местоимения, а шеста задача е стихотворение за
момче, което хитрува, когато отговаря на въпроси за
частите на думата и на речта. Учениците може да об-
съдят текста с помощта на въпросите: Каква част на
речта е думата „крава“? А как отговаря момчето?
А какво мисли то за корена на думата „кола“? Вярно
ли е, че то е добър граматик, който знае добре уроци-
те по български език? А вие какво знаете за сродните
думи и за корена на думата? Дайте примери.
Комуникативната задача е свързана с написано
кратко ученическо съчинение. Някои третокласници
може да определят, че съчинението е хубаво, защото е
остроумно. На тях учителят може да предложи да пре-
пишат написаното, като поправят правописните греш-
ки. Други ученици може да преценят, че съчинението
не е хубаво, защото е кратко. В този случай може да им
се предложи да напишат свое съчинение на тази или на
друга тема, предложена от учителя.
Вторият урок по тази тема разширява възможност-
ите за задълбочаване на наученото за частите на речта.
Той се осъществява чрез задачи за: правилно писане
на съгласни в средата на съществителни имена; степе-
нуване на прилагателни имена; кръстословица с форми
на глаголи за лице и число; откриване в текст на лични
местоимения и на форми на спомагателния глагол; пи-
сане на сродни думи в тройки от съществителни имена,
прилагателни имена и глаголи; редактиране на текст с
грешки при прилагателни имена с двойно н (нн).
Тема 27: СЪОБЩИТЕЛНИ И
ВЪПРОСИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Цели:
– Актуализация на знанията за съобщително и
въпросително изречение;
– Развитие на умения за образуване на изречения в
конкретна речева ситуация.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разграничава съобщителни и въпроси-
телни изречения;
– Ученикът пише точка и въпросителен знак в съот-
ветствие с целта на изказването;
– Ученикът употребява и пише правилно съобщи-
телни и въпросителни изречения.
Методически насоки:
Обобщаването се осъществява в сравнителен план
– чрез противопоставянето на изучените два вида изре-
чение по цел на изказването, по интонационно и пунк-
туационно оформяне.
Основната част от методическата работа е насочена
към уменията да се създават изречения за целите на
различни комуникативни ситуации.
Първа задача е за измисляне на кратки съобщи-
телни изречения към серия картини. Третокласниците
имат опит в съставянето на текст по картини, но ако се
затрудняват, учителят може да им помогне със след-
ните насочващи въпроси: Къде било момичето и как-
во правело? (Едно момиченце било в гората за гъби.)
Къде била кошничката? (Кошничката била зад гърба
му и то не я виждало.) Защо момичето се изненадало,
когато се обърнало? (Изведнъж момичето се обър-
нало и се изненадало. Кошницата била празна.) Кой
бил наблизо? Какво носел върху бодлите си? (Наблизо
имало таралеж. Той се отдалечавал с гъбите върху
бодлите си.)...
Втора задача е за преобразуване на съобщителни
изречения във въпросителни. Достатъчно е ученици-
те да добавят въпросителната частици ли и да заменят
точката с въпросителен знак (Страхуваш ли се като
мен? Чуваш ли някакъв шум? Кучето ли лае?). По
преценка на учителя тези изречения може да се прео-
бразуват в диалог между учениците.
Трета задача е за свързване на въпросително и съоб-
щително изречение в една смислова цялост. Учениците
четат въпроса и търсят неговия смешен детски отговор
между три съобщителни изречения (Защо кокошката
не лети? → Страхува се да не си изтърве яйцето;
Защо сънуваме? → За да не скучаем през нощта; Как
разговарят рибите помежду си? → Като правят ме-
хурчета с уста).
Следващите две задачи се отнасят само за въпроси-
телните изречения – едната от тях е свързана с тяхно-
то откриване и изразително четене, а другата изисква
да се съставят изречения с помощта на предложените
думи.
Задачата за препис е с цел да се провери дали тре-
токласниците разграничават двата вида изречения в
контекст. Очакването е, че те ще препишат текста, като
поставят въпросителни знаци при последните три изре-
чения. Учителят не бива да пропуска възможността да
предложи на учениците да обсъдят разказаната исто-
рия с помощта на въпросите: На какво играят децата
на двора? Къде се е скрило момчето? Тайно ли е това
място? За какво се досеща то? Може ли телефонът
да го издаде? Случвало ли ви се е подобно нещо?...
Комуникативната задача е диалог, свързан с позна-
та на децата речева ситуация. Общуването е смешно
поради неправилно зададения въпрос (целта на майка-
та е да укори своето дете). По подобие на този диалог
учениците съставят и свои или измислят продължение
на диалога от ситуацията. Ако не са в състояние да го
направят, редактират предложения диалог, като про- 43
менят въпросителното изречение, например: „Защо си
изяла шоколада?“.
Вторият урок е продължение на описаната методи-
ческа работа.
Изпълнявайки първа задача, учениците съставят
текст, като разширяват изречения в познатата им при-
казка за неволята. Например: Един баща имал... (три-
ма синове). Той много... (ги обичал). Те били много
... (неопитни). Един ден ги изпратил... (в гората за
дърва.) Поръчал им да... (не забравят при трудност
да извикат неволята.) По пътя колата се обърнала.
 Братята не намерили помощ и сами я поправили.
Така те разбрали какво е неволята.
Трета задача изисква да се продължат въпросител-
ни изречения по идеи на учениците, например: Как се
казва... (твоята майка)?; Колко са буквите... (в аз-
буката). Къде зимуват... (щъркелите)?; Защо трябва
да... (внимаваме в час)?; Какви са цветовете на... (дъ-
гата)?...
Обратна на тази дейност е изпълнението на четвър-
та задача. В нея учениците следва да зададат въпро-
си, като се ръководят от предложени отговори (Как се
казваш? На колко години си? Къде живееш? За какво
мечтаеш?).
При изпълнението на пета задача третокласниците
подреждат изреченията в тяхната последователност,
като се ръководят както от смисловата им връзка, така
и от римата, при което се получава следното:
Защо листата падат?
През зимата си лягат.
44 Кога ще се събудят заспалите листа?
Ще се събудят, щом дойде пролетта.
Шеста задача изисква да се отделят изреченията
в предложения текст, като се напишат с главна буква
и с правилен знак за край. Очакването е да се получи
следното: Едно глухарче помоли вятъра да попътува с
него по света. Вятърът го понесе над градове и села.
Летяха над реки и морета. Какво ли не видяха? Защо
обаче глухарчето си мислеше за родното поле? Защо
тъгуваше? Тогава вятърът го върна у дома.
Допълнителна задача:
Поставете пропуснатите знаци за край на изречение
в текста.
Камила
Попитаха веднъж една камила:
– Кога усещаш най-голяма сила__
Кога вървиш най-спорно –
по нанадолно или по нагорно__
По кой път стигаш най-далече__
Камилата им рече:
– Не гледам стръмното и равното,
посоката е главното___
Банчо Банов
Тема 28: ВЪЗКЛИЦАТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Цели:
– Въвеждане на понятието „възклицателно изрече-
ние“;
– Усъвършенстване на уменията за определяне на
изучените видове изречения;
– Развитие на умения за образуване на изречения в
конкретна речева ситуация.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът определя изречението, в което се изказ-
ват чувства, като възклицателно;
– Ученикът оформя пунктуационно правилно края
на възклицателно изречение;
– Ученикът употребява правилно възклицателни
изречения.
Методически насоки:
Въвеждането на понятието „възклицателно из-
речение“ се осъществява чрез представянето на съ-
ществените му признаци – цел на изказване и формал-
но-структурни особености. С възклицателните изрече-
ния се изразяват чувства. Те лесно се разпознават, ако
в тях са включени възклицателни междуметия, като ох,
ах, олеле, брей, ура и др. В края му се поставя удиви-
телен знак.
В учебника понятието „възклицателно изречение“
е представено чрез няколко типични речеви ситуации.
Първата задача е комуникативноречева и се изпълнява
на две равнища:
– от ситуацията към речта: Учениците се ориенти-
рат в трите речеви ситуации, представени чрез илюс-
трации, и определят подходящата речева единица за
всяка от тях (болка при падане от колело – Ох! или
Олеле!; поздравления за шестица – Браво!; удоволст-
вие от спускане с шейна – Ех! или Ура!);
– от речта към ситуацията: Третокласниците четат
останалите възклицания и разказват за случаи, в които
е възможна тяхната употреба. Например: Ура! – уче-
ници научават, че ще имат свободен час (радост); Ах!
– момиче отваря пакет, който е получило за рождения
си ден, и вижда в него неочакван подарък (изненада);
момчета гледат футболен мач: Ееех! – когато е пропус-
ната възможност за гол (разочарование), и Ура! – кога-
то любимият отбор побеждава (възторг).
Втора задача е свързана с откриване на възкли-
цателни изречения в текст. При нейното изпълнение
вниманието на учениците следва да се насочи към за-
петаята, която се поставя след възклицателната дума.
Те трябва да запомнят тази особеност, характерна за
възклицателните изречения, в които са употребени та-
кива думи.
Трета задача е за преобразуване на съобщителни
изречения във възклицателни (Ах, какво красиво цве-
те!; А, това било пчеличка!; Олеле, зло куче!; Ох,
боли ме зъб!).
Четвърта задача изисква да се определи мястото на
пропуснатите възклицателни междуметия по следния
начин: Ура, състезанието започва! Брей, ти много
силно бягаш! Леле, аз много се уморих! Ох, колко е
далеч финалът! Ех, ти ме победи! Браво на теб!.
Пета задача е с по-висока степен на трудност и за-
това се изпълнява в екип. Учениците би следвало да се
ориентират по въпросителната частица ли, за да опре-
делят кое от двете изречение е въпросително (Колко
ли струва?; Колко ли е далеч?). Явно е, че другите из-
речения са възклицателни, тъй като изразяват възторг.
Шеста задача е с цел да се запомни употребата на
удивителен знак в края на възклицателните изречения.
Ето защо от учениците се очаква да се ориентират във
вида на всички изречения в текста за препис и да поста-
вят правилните пунктуационни знаци.
По подобие се изгражда и вторият урок. В учебната
тетрадка има разнообразие от задачи, които помагат на

третокласниците да затвърдят наученото за възклица-
телните изречения.
Първа задача е за поставяне на пунктуационни зна-
ци и чрез нея се проверява дали учениците могат да
разграничат възклицателните изречения от съобщител-
ните. Очакването е те без затруднения да препишат из-
реченията с възклицателни думи (Ах, колко е красива!;
Ех, това е най-хубавата рокля на света!; Благодаря
ти, мамо!). Вероятно учениците ще се замислят върху
другите възклицателни изречения, които не съдържат
такива думи, но също изразяват чувство: Никой няма
такава рокля! (гордост); Защото е ушита с обич!
(радост и признателност); И аз те обичам! (нежност
и обич).
Втора задача е свързана с уместната употреба на
възклицателните междуметия (Ох/Олеле, колко ме
боли!; Ура, ние победихме!; Олеле/Ох, ударих си кра-
ка! Браво, справихте се чудесно!).
По подобие на тези изречения учениците може лес-
но да съставят свои изречения – за болка (Ох, много
ме боли главата!); за радост (Ура, наближава ва-
канция!); за страх (Олеле, страх ме е от инжекции!);
за изненада (Ей, как ме изненада с този красив бу-
кет!); за обич (Ех, знаеш ли колко те обичам!).
В четвърта задача третокласниците отделят думи-
те за възклицание (брей; олеле; ех; ох; ах; браво; ура;
леле; ой) от въпросителните думи (защо; ли; нали;
или). Целта е да ги запомнят и по този начин по-лесно
да определят вида на изречението, което ги съдържа.
Пета задача изисква преобразуване на съобщител-
ни изречения във възклицателни (Студено е. → Ох,
45
много е студено!; Счупиха вазата. → Олеле, счупиха
вазата!; Птицата е красива. → Ах, колко е красива
птицата!; Победихме в състезанието. → Ура, побе-
дихме в състезанието!).
Шеста задача е за редактиране на текст с грешки
при знаците за край на изреченията в него. Учениците
следва да поставят удивителен знак в края на възклица-
телните изречения (Ех, колко горещо е вече навън!; Ах,
колко ще е хубаво!; Леле, какви славни игри ще има!
Ех, само да дойде лятото!; Ох, сега трябва да про-
дължа с домашното!); въпросителен знак – в края на
въпросителното изречение (Колко ли дни остават до
ваканцията?), и точка – при съобщителните изречения
(Лятото наближава; По цял ден ще се забавлявам).
Тема 29: ПОДБУДИТЕЛНИ ИЗРЕЧЕНИЯ
Цели:
– Въвеждане на понятието „подбудително изрече-
ние“;
– Усъвършенстване на уменията за определяне на
изучените видове изречения;
– Развитие на уменията за пунктуационно оформяне
на изреченията в съответствие с целта на изказването.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разпознава подбудителните изречения
за молба, заповед, съвет, забрана;
– Ученикът оформя пунктуационно правилно края
на подбудително изречение;
 – Ученикът разграничава подбудително от възкли-
цателно изречение;
– Ученикът употребява правилно подбудителни из-
речения.
Методически насоки:
В основата на методическата работа в урока за нови
знания е въвеждането на понятието „подбудително из-
речение“. Неговите опознавателни признаци са както
семантични, така и формално-структурни. Разграни-
чаването на видовете изречения е от гледна точка на
целта на изказването. С оглед на това подбудителните
изречения се създават с цел да подбудят към действие.
Степента на волеизявата е различна – молба, подкана,
съвет, заповед, забрана. Всяка от тях има характерна
лексика: за молба (моля); за подкана (хайде); за съвет
(добре е); за забрана (недей) и т.н. Особено характерно
за всички тях е заповедната форма на глагола, която е
един от най-съществените разграничителни признаци
46 на този вид изречения. Разбира се, характерните думи
невинаги се съдържат в изреченията и затова опреде-
лянето на вида им става с опора на контекста, за да се
определи целта на изказването.
Първа задача е свързана с изреченията за заповед
и забрана. Представени са типични примери, които
заобикалят ученика и обикновено са написани на та-
белки: Пази тишина!; Не гази тревата!; Не дразни
животните! и т.н. Задачата е комуникативноречева и
има две части. От една страна, тя изисква третоклас-
ниците да се ориентират в трите илюстрации и да оп-
ределят за всяка ситуация подходящото възклицание.
От друга страна, тя предпоставя и противоположната
дейност – по речевия продукт да се възпроизведе рече-
вата ситуация, в която той е използван. Следователно
от третокласниците се очаква да опишат къде могат да
се видят табелки с изречения за заповед (Не говори с
шофьора!; Не пали огън!; Билети и карти, моля!) и за
какво служат те.
По подобие на тези примери учениците могат да
съставят свои весели забрани, като: Не заспивай по
време на урок!; Не ритайте топка в междучасие-
то!; Не дърпай косата на момичето пред теб!; Не
излизай от класната стая в учебния час!; Не изтри-
вай носа си с ръкав!; Не кашляй!; Никога не се раз-
болявай! и др.
Трета задача е с цел да се допълнят изречения с
думи за подбудителни изречения (Хайде да тръгваме!;
Недей да ме чакаш!; Стига си викал!), а четвърта за-
дача изисква преобразуване на заповедно изречение в
изречение за молба по предложен образец, в който са
отбелязани задължителните запетаи в подобни изрази.
Разбира се, на учениците може да се посочат и различ-
ните варианти за оформяне на тези изречения (Затво-
ри вратата! → Моля, затвори вратата!/Моля те
да затвориш вратата!; Донеси ми очилата! → Ако
обичаш, донеси ми очилата!/Моля те да ми донесеш
очилата!; Купи ми тетрадка! → Моля те, купи ми
тетрадка!/Моля те да ми купиш тетрадка!/Ако оби-
чаш, купи ми тетрадка! и т.н.).
Пета задача е свързана с изразително четене на
подбудителни изречения в стихотворение. Учениците
може да предложат и други подобни примери на коман-
ди за куче (например: Хвани топката!; Не лай!; Не се
крий в храстите!; Не цапай прането на мама!; Не
мърдай с уши!; Не тичай след непознати хора! и т.н.).
Шеста задача е свързана с поставяне на удивителни
знаци в края на подбудителните изречения и на въпро-
сителен знак при последното изречение в текста.
С подобен характер е и методическата работа при
втория урок. В учебната тетрадка има многообразие от
задачи, свързани с:
– откриване и изразително четене на подбудителни
изречения в текст, като по подобие на тях учениците
могат да съставят и свои (например: Стани рано!; Из-
мий си зъбите!; Подреди си чантата!; Не закъснявай
за училище!; Не забравяй раницата си! и т.н.);
– поставяне на удивителни знаци в края на подбуди-
телни изречения и съставяне на подбудителни изрече-
ния: за молба (например: Моля те да ми кажеш исти-
ната!); за подкана (например: Хайде да се разходим!)
и за забрана (например: Никога не лъжи!);
– разграничаване на заповедни форми на глаголи, с
които се образуват подбудителни изречения (тръгвай-
те, чакайте, донесете, помогнете, дайте, станете);
– преобразуване на съобщителни изречения в под-
будителни чрез заповедни форми на глаголите (Пазете
тишина!; Затваряйте вратата!; Уважавайте роди-
телите си!; Яжте здравословна храна!);
– редактиране на текст с грешни пунктуационни
знаци в края на изреченията, като целта е учениците
да разграничат подбудителните изречения от съобщи-
телните (В колата на мама някой непрекъснато гово-
ри; Мама винаги го слуша; Понякога и тя прилича на
него) и от въпросителното изречение (Дали да не ходя
пеша до училище?).
Тема 30: ИЗРЕЧЕНИЯТА
ПРИ ОБЩУВАНЕ
Цели:
– Обобщаване на знанията за съобщителните, въ-
просителните, подбудителните и възклицателните из-
речения;
– Развитие на уменията за употреба на различни по
цел на изказване изречения в конкретни комуникатив-
ни ситуации;
– Усъвършенстване на уменията за пунктуационно
оформяне на границите на изреченията.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът разпознава различни по цел на изказва-
не изречения;
– Ученикът разграничава подбудително от възкли-
цателно изречение;
– Ученикът оформя пунктуационно правилно края
на възклицателни и подбудителни изречения;
– Ученикът употребява видове изречения в съот-
ветствие с комуникативната ситуация.
Методически насоки:
Темата е с обобщителен характер. В нея се прави
преговор на изученото в раздела „Изреченията в бъл-
гарския език“. Акцентът е върху употребата на изуче-
ните видове изречения в конкретни ситуации на речево
общуване.
Обобщаването се осъществява в сравнителен план
– чрез противопоставянето на изучените четири вида
изречения по тяхното интонационно и пунктуационно
оформяне. Акцентът в двата урока по темата е върху
новите знания, свързани с подбудителното и възклица-
телното изречение. Ето защо преобладават задачите за
тяхното разпознаване. Компонентите на методическа
работа в първия урок са:
• Определяне на вида на изреченията в предложени
смислови цялости
Този компонент включва както полето за знание,
така и първа задача, в която от учениците се очаква
да препишат от стихотворението едно съобщително
изречение (например: Татко пак полива.), едно въп-
росително изречение (например: Летен дъжд ли се
излива?), едно възклицателно изречение (например: 47
Опа, цяла ме окъпа!) и едно подбудително изречение
(например: Татко, дай аз да полея!). С подобен харак-
тер е и втора задача, в която учениците следва не само
да определят вида на изреченията, но и да познаят от
коя приказка са те (въпросителното изречение Кой е ял
от чинийката ми? е от приказката „Снежанка и седем-
те джуджета“; подбудителните изречения Косе Босе,
дай ми едно яйчице! и Беж, лиске, да бягаме! са от
приказката „Косе Босе“, а изречението Ах, изгубих си
пантофката! е от приказката за Пепеляшка. Подобна
по своята цел е и пета задача, в която третокласници-
те следва да прочетат изразително по две изречения от
всеки вид. Много от учениците вероятно ще се ръково-
дят от знаците за край на изречение и ще се замислят
главно върху възклицателните и подбудителните изре-
чения. За да ги определят правилно, учителят може да
ги насочи към целта на изказването – възклицателните
изречения изразяват възторг (Колко си добър, Снеж-
ко!) и благодарност (Благодаря ти много!), а подбуди-
телните изречения са за подкана (Я си клъвни от носа
ми!; Хапни си!).
• Отделяне на характерните думи за съответния вид
изречение
С тази цел е трета задача от учебника, представена
под формата на игра, в която учениците следва да отде-
лят възклицателните междуметия (ех, ох, браво, олеле,
ах, ура) от думите за образуване на подбудителни из-
речения (недей, хайде, моля).
• Съставяне на собствени изречения от определен
вид
Този компонент се реализира чрез четвърта зада-
ча, в която учениците по предложения образец може
да съставят смешни и лесни за изпълнение заповеди,
като: Събуй си лявата обувка!; Дръпни леко дясното
си ухо!; Дай ми въздушна целувка!; Изкашляй се!; По-
кажи как лае кучето!; Кажи едно подбудително из-
речение! и т.н.
• Допълване на пропуснати знаци за край на изре-
чение
В първия урок това е шеста задача, в която учени-
48
ците трябва да поставят точка при четири съобщителни
изречения (Навън вали дъжд; Добре, че сестра ми е у
дома; Тя ме научи да си правя лодки от хартия; Ще
ги пускам в локвите); удивителен знак при възклица-
телните изречения (Колко е скучно!; Ей, колко лесно
било!; И колко хубави станаха!; Ех, каква забавна
игра!; Чудни мои лодки!; Колко пъстра е сега ули-
цата с вас!) и при подбудителните изречения (Хайде
сега навън!; Плувайте надалече!; Внимавайте да не
се намокрите!). След като препишат текста, добре е
учениците да го прочетат изразително и да споделят
свои мнения относно съдържанието му.
Комуникативната задача в края на първия урок е с
диалог, съдържащ по едно изречение от четирите вида.
Освен да разграничат тези изречения, учениците об-
мислят и защо продавачката няма да разбере желание-
то на детето (защото тя не знае какви са ръкавиците,
които детето е загубило).
С подобен характер са и задачите в учебната тет-
радка за втория урок по тази тема.
Първа задача изисква вариативност при словореда
на изречение от предложени думи (В нашия клас има-
ме нова ученичка; Имаме нова ученичка в нашия клас;
Нова ученичка имаме в нашия клас). Втора задача е
свързана със съставяне на въпросителни изречения за
лексикон; трета задача е за откриване на подбудителни
изречения с употреба на учтивата форма; четвърта за-
дача е за съставяне на възклицателни изречения, а пета
задача изисква да се напишат четири изречения – по
едно от всеки вид.
С особена тежест е шеста задача, свързана с препис
на текст, в който учениците трябва да обмислят добре
знаците за край на изреченията в зависимост от техния
вид.
Тема 31: ТРУДНОСТИ ПРИ ПИСМЕНО
ОБЩУВАНЕ
Цели:
– Обобщаване на правописните правила, изучавани
в трети клас;
– Усъвършенстване на уменията за прилагане на
изучените правописни правила в различни речеви си-
туации.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът проверява чрез сродни думи правописа
на неударени гласни и обеззвучени съгласни;
– Ученикът пише правилно степенувани прилага-
телни имена и прилагателни имена с двойно н (нн);
– Ученикът пише правилно представките в думите;
– Ученикът спазва правилното писане на личните
местоимения аз и той.
Методически насоки:
Темата е с обобщителен характер. В нея се прави
преговор на изучаваните правописни правила. Стреме-
жът е те да се прилагат в единство.
Първа задача е с цел мотивация на дейността за
правописно правилно писане. Предложеното писме-
но съобщение на Карлсон е с изобилие от грешки и те
правят трудно разбирането. Така се обосновава тезата,
че правописът е важен, защото ни помага да се разби-
раме добре при писмено общуване.
Методическата работа включва компоненти, съот-
ветстващи на правописните правила, които са били на
вниманието на третокласниците. Последователността е
следната:
– Упражняване на правилното писане на степену-
вани прилагателни имена с акцент върху тирето след
частиците за сравнителна и превъзходна степен (втора
задача);
– Упражняване на правилото за двойно н (нн) при
прилагателните имена (трета задача). Във всяка от три-
те колонки има само по едно прилагателно, към което
трябва да се добави още една буква н (есенна, сънно,
постоянни);
– Упражняване на разделното писане на спомагател-
ния глагол съм (четвърта задача);
– Актуализиране на знанията за проверка на обезз-
вучени съгласни в средата на думата чрез сродни думи.
По подобие на посочения образец в стихотворението
учениците може да добавят и свои примери, като: връз-
ка (вързан); обувки (обувам); гледка (гледам); загадка
(гадая); разходка (ходя); сладкиш (сладък); приказка
(приказен); обвивка (обвивам); целувка (целувам) и др.;
– Упражняване на правилното писане на представ-
ки в думите чрез препис на текст с пропуснати букви в
представките (изпрати, изпречи, разпери, изпъна, изпла-
ших, изпуснах, разплаках, разказах). Към това в текста
има пропуснати думи: при последна неударена сричка
в глаголи (спуснах, бягам); при лични местоимения (аз,
7. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
той) и при други правописни особености (яйца).
Комуникативната задача представя хитрост на ге-
рой, който при правописно затруднение използва стра-
тегия на отбягване – вместо да провери и определи
правилната буква, той заменя думата с друга дума без
правописни особености.
Правописните правила се упражняват главно върху
основата на текстове, за да може правописните задачи
да се съчетаят със задачи за четене и разбиране на те-
кста, а така също и за преразказване и досъчиняване.
Същите правописни особености са предмет на ус-
вояване и в урока за упражняване, но учебните задачи
са с по-висока степен на трудност, като съчетават по-
вече от една книжовна норма – например шеста задача,
при която в текста следва да се добавят както лични
местоимения (а тя засмяна) и тирета при степенувани
прилагателни имена (по-игриво за разлика от по зеле-
ната поляна), така и форми на спомагателния глагол
съм (и от теб е по-скоклива, иначе е кръгла, кротка,
щом в покой е всяка топка). Освен това са добавени 49
и други правописни особености – например за правил-
ното писане на струпани съгласни в края и в средата на
думите (пета задача в учебната тетрадка).
Допълнителна задача:
Открийте и поправете грешките.
Хитрец
Купил си вълкът велосипет,
обикаля, хвали се наврет,
че е станъл истински спортис
и че търси само въздох чис.

Тема 32: КАКВО НАУЧИХМЕ
ЗА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
Цели:
– Обобщаване на езиковите знания, изучавани в
трети клас.
Очаквани резултати на ниво учебна програма:
– Ученикът се ориентира в системността на езика;
– Ученикът знае изучените особености за звукове-
те, за думите, за частите на речта и за видовете изре-
чения.
Методически насоки:
Темата е обобщителна по отношение на езиковите
знания, които са нови за третокласниците. За всяко от
тях има по една задача, която е с цел да се проверят
резултатите от обучението по съответната лексикална,
50 граматическа или синтактична категория.
Първа задача е звуковете и тяхното противопоста-
вяне по двойки гласни (да/ърво) и по двойки звучни и
беззвучни съгласни (обув/фки).
Втора задача е за сродните думи – във всяка от ко-
лонките третокласниците следва да открият дума, коя-
то не е сродна на останалите, защото няма общ корен с
тях (книга, болница, лодка, грозде, учебник).
Трета задача е свързана с представките като части
на думата. От учениците се очаква да открият размене-
ните представки и да напишат правилно думите: отго-
вор, подарък, подпис; поправка, отсъствие, размер.
Четвърта задача основно се отнася за степенувани
прилагателни имена (най-голям, най-прочут) и за лич-
ни местоимения (аз, той). Към съдържащите се в тек-
ста примери учениците може да добавят и свои, като
най-добре е да съставят изречения с тях.
Пета задача е насочена към проверка на уменията
на третокласниците да определят лицето и числото на
глаголите, а шеста задача е за препис на текст с про-
пуснати лични местоимения и с употребени форми на
спомагателния глагол съм. Целта е учениците да ги на-
пишат правилно и да ги подчертаят в преписания от тях
текст.
Комуникативната задача предоставя възможност
за обобщаване на знанията на учениците за видове-
те изречения. В диалога между героите има по едно
изречение от всеки вид: подбудително (Спри да дър-
паш котката за опашката!); въпросително (Защо я
дразниш?); съобщително (Аз не я дърпам, тя се дър-
па); възклицателно (Олеле, издраска ме!). Учениците
ги разпознават и предлагат свои примери за всеки вид
изречение. Особено важно е да се коментира и пове-
дението на героя с оглед на доброто отношение към
животните и грижите за тях.
Вторият урок по тази тема е за диагностика на
изходното ниво. Той се осъществява чрез самостоя-
телна работа, която е поместена в учебната тетрадка
по български език. Критериите за нейната проверка и
оценка са посочени в предходна глава на тази книга
за учителя.
 4. ОБУЧЕНИЕТО ЗА ФОРМИРАНЕ
НА КОМУНИКАТИВНОРЕЧЕВИ УМЕНИЯ
В ТРЕТИ КЛАС
4.1. Общо представяне
В трети клас продължава методическата работа за
развитие на устната и писмената свързана реч. Чрез
нея се надграждат вече усвоените знания и компетент-
ности. Ето защо част от темите са свързани с усъвър-
шенстване на придобитите умения от първи и втори
клас. Във връзка с това са темите за видовете общу-
ване, като при всяка от тях се усвояват и нови знания,
умения и отношение. Например при темата за устно-
то общуване се добавят и учебни дейности, свързани
с кавалерското поведение, а при темата за писменото
общуване се усвоява нов речев жанр – лично писмо
(„Писмено общуване. Лично писмо“).
Съществена част е отделена на уменията за създа-
ване на текст чрез преразказване и съчиняване. При
преразказването новото спрямо втори клас е, че учени-
ците създават преразкази не само в устна, но и в пис-
мена форма. Те усвояват умения за съставяне на под-
робен писмен преразказ, което е трудна дейност и из-
исква по-системна и продължителна работа. Ето защо
тези умения се развиват в последователност от няколко
теми – „Подробен писмен преразказ на текст“, „Под-
робен писмен преразказ на басня“, „Подробен писмен
преразказ на разказ“ и „Подробен писмен преразказ
на приказка“. Многократното упражняване на тази ре-
чева дейност е гаранция за успех при усвояването на
уменията да се преразказва кратък художествен текст
подробно и в писмена форма.
Новото по отношение на преразказването е и рабо-
тата с научнопопулярен текст. Тя се осъществява ос-
новно в темите „Преразказ на текст от енциклопедия“
и „Писмен отговор на въпрос към текст от енцикло-
педия“. В дейностите по тези теми се усвояват прак-
тически умения за преразказване на кратки енцикло-
педични текстове с отделяне на съществената инфор-
мация в тях. Тези умения са важни за речевия опит на
третокласника поради повишения му интерес към дет-
ски енциклопедии и поради необходимостта да обра-
ботва научна информация по значими за него въпроси.
В новата учебна програма по български език и ли-
тература за трети клас е отделено съществено място
и на уменията за съчиняване. Добре е те да се разви-
ват върху основата на вече усвоеното в първи и втори
клас – съчиняване на текст по: серия картини, словесни
опори, аналогия. Ето защо видовете съчинения, пред-
видени за изучаване в трети клас, следва да доразвиват
вече усвоените умения. От тази гледна точка в учеб-
ния комплект са включени както дейности за съчиня-
ване по аналогия („Съчиняване на приказка по подо-
бие на друга“) така и дейности за съчиняване по серия
картини и по словесни опори („ключови думи“), като
тези дейности съпътстват целия цикъл на обучение и
подпомагат овладяването на новите видове съчине-
ния – съчинение по преживяване, съчинение по тема
и съчинение с литературен герой. За да бъде ефектив-
но тяхното изучаване, в учебния комплект всяка от
тези дейности се разгръща в последователност от две
теми. За съчинение по преживяване те са „Съчинение
по преживяване“ и „Съчинение по преживяна случка“;
за съчинение по тема – „Съчинение за приятелството“
и „Съчинение за музиката“; за съчинение с литерату-
рен герой – „Съчинение с предложен литературен ге-
рой“ и „Съчиняване на история с герои от книга“. По
този начин се осигурява възможност на учениците да
се упражняват по-продължително и да имат напредък
при усвояването на предвидените в учебната програма
умения за съчиняване.
Усвоените нови умения, знания и отношения са
предмет на методическата работа и в трите обобщител-
ни урока от темата „Припомнете си наученото“ в края
на трети клас. В тях третокласниците показват своите
компетентности за съставяне на лично писмо, за под-
робно писмено преразказване на кратък художествен
текст, за писмен отговор към научнопопулярен текст и
за съчиняване по тема (темата за благодарността). 51
4.2. Методически указания за уроците
за формиране на комуникативноречеви умения
Тема 1. ТЕКСТ. КЛЮЧОВИ ДУМИ
В ТЕКСТ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът определя темата на текста, като озагла-
вява собствен и чужд текст;
– Открива ключови думи в текст и ги използва като
опора при преразказване на авторов текст или при съ-
чиняване на собствен текст.
Методически указания:
Тази тема се разгръща в два последователни урока
– урок за нови знания, който се реализира с опора на
предложеното в учебника по български език, и урок за
упражняване, който се изпълнява чрез учебните задачи
в Тетрадка № 2 „Пиша, преразказвам, съчинявам“.
Основната част от урочната работа е свързана с ус-
вояването на умения от третокласниците да се ориен-
тират в темата на текст. За целта им се предлагат два
основни способа – чрез заглавието на текста, което
съдържа отговор на въпроса „За какво се говори в тек-
ста?“, и чрез ключовите думи, които са опора за разби-
рането на основното съдържание на текста.
Първият компонент в урока за нови знания е свър-
зан с озаглавяване на предложен кратък повествовате-
лен текст. Учениците четат текста, обсъждат неговото
съдържание и основна мисъл, коментират поведението
на героите. Когато учителят се убеди, че всички уче-
ници са разбрали добре прочетеното, ги насочва да из-
берат заглавие на този текст чрез въпрос с избираем
отговор. От предложените отговори отпада „Пчелин в
дървото“, тъй като се отнася само към част от текста.
Неприемлив е и отговорът „Безплодното дърво“, тъй
като историята е свързана не само с дървото, но и с
52
поведението на неговия стопанин. Ето защо е правилно
да се възприеме заглавието „Богатствата на дърво-
то“, тъй като съответства на въпросите „Какво се го-
вори за безплодното дърво?; Какво разбира неговият
стопанин?“.
Вторият компонент на урока е за въвеждане на
понятието „ключови думи“. За целта на учениците се
предлага да прочетат преразказ на текста, в който са
пропуснати думи. При обсъждането на преразказа ста-
ва ясно, че неговото съдържание не може да се разбере
без тези думи, тъй като те са особено важни за текста.
Учениците определят кои са пропуснатите думи, и на
тази основа се въвежда определението за тях като клю-
чови думи за текста.
Третият компонент на урока е с цел учениците да се
упражнят да съставят текст по ключови думи. Дадена е
серия от три картини, които представят сюжет на крат-
ка приказка. Учениците четат предложените ключови
думи и с опора на тях разказват историята.
Урокът за упражняване също се състои от три
основни компонента. Първият е за озаглавяване на
разказаната приказка. Възможни са и трите заглавия,
но най-подходящо от тях е заглавието „Кой е най-до-
сетлив“, тъй като е отговор на въпросите, свързани
с темата (За какво спорят тримата братя от при-
казката?; Кой от тях се справя най-добре?; Какъв
е той?). Вторият компонент е за писмено изпълне-
ние на речевата задача. Третокласниците пишат при-
казката, като се ръководят както от ключовите думи
в учебника, така и от плана на текста, предложен в
помощното поле на тетрадката. Третият компонент в
урока за упражняване е свързан с избор на подходяща
пословица за край на приказката. Най-точно съответ-
ствие с приказката има пословицата „Умът е най-го-
лямото богатство“.
Очакването е като резултат от тази дейност учени-
ците да напишат текст от следния вид:
Кой е най-досетлив
Трима царски синове спорили кой от тях може да
напълни с нещо цяла стая.
Единият донесъл диаманти и успял да напълни
с тях половината стая. Другият доставил памук и
почти напълнил с него стаята. Третият взел лампа и
застанал в средата на стаята. Светлината огряла
навсякъде. Така станало ясно кой е най-досетлив.
Умът е най-голямото богатство.
Тема 2. УСТНО ОБЩУВАНЕ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът осмисля ролите при общуване – говори-
тел и слушател;
– Ориентира се в комуникативноречевата ситуация
(Кой говори? На кого? За какво? Защо? Кога? Как?
Къде?);
– Прилага правила за речева учтивост.
Методически указания:
Тази тема е продължение на темата за устното об-
щуване от втори клас и на урока по български език
„Общуване“. Ето защо тя се разгръща в рамките на
един учебен час, в който се използват учебните задачи
както от учебника, така и от тетрадката „Пиша, пре-
разказвам, съчинявам“. Целта е в урока да се редуват
дейности за четене, писане, говорене и слушане.
Началото на урока е свързано с актуализиране на
знанията за диалог и за най-често използваните учти-
ви думи и изрази при общуване. Очакването е, че тре-
токласниците ще се досетят за пропуснати думи като:
благодаря; съжалявам; ако обичаш; моля те и др.
Проекция на тези думи е стихотворението от първата
задача, което насочва към смисъла на употребата им
при речево общуване.
Втората задача предпоставя съставянето на диалози
в три различни комуникативни ситуации: строг баща и
закъсняло дете (например: Защо закъсня? → Извиня-
вай, татко, но се заиграх с приятели и не усетих, че
е станало късно!; Знаеш, че се тревожим за теб. Не
го прави друг път! → Добре, татко! Обещавам да
внимавам!...); любопитна съседка с учтиво момче (на-
пример: Къде отиваш, момченце? → Извинявайте, но
много бързам!; За къде си се забързал? → Съжалявам,
но това е тайна!; А майка ти знае ли? → Не се трево-
жете! Имам разрешение от родителите си!...); дете
с таблет и дядо, който е против електронните игри (на-
пример: Какво правиш с тоя таблет? → Забавлявам
се, дядо!; Не ти ли омръзнаха тези елекронни игри?
→ Не, защото те са много увлекателни!; А кога ще
си учиш уроците? → Вече съм научил и написал всич-
ко за утре!; Тогава по-добре е да излезеш навън и да
играеш с другите деца! → Не мога, защото и те иг-
раят вкъщи със своите таблети!...).
Следващата задача в учебника е свързана с уме-
нията за учтиво водене на спор. Предложената тема е
за парите и възможните мнения в подобно обсъждане
биха били следните: Според мен не е добре да изчез-
нат парите, защото тогава няма с какво да пазару-
ваме! → Аз мисля, че е по-добре никъде по света да
не се използват пари, защото тогава хората ще си
разменят вещи, ще си ги подаряват и така няма да
се карат!... .
Останалите задачи в учебника са свързани с ка-
валерското поведение. Отговорите на въпросите към
илюстрациите в четвърта задача предполагат разказ
на следната история: Едно момче решило да изненада
приятелката си. То скрило букет цветя зад гърба си
и започнало да разговаря с нея. Неочаквано един кон
изял цветята и от букета останали само дръжките.
Момчето много се засрамило. Приятелката му обаче
не се разсърдила. За нея постъпката е по-важна от 53
букета.
От особено значение са знанията за кавалерството,
посочени в значението на думата и чрез възможните
кавалерски постъпки. Това е повод за обсъждане на
поведението на учениците в класа с примери за кава-
лерско поведение.
В общия ход на урока се включват и двете задачи от
учебната тетрадка, свързани със ситуации на общува-
не, характерни за детското ежедневие.

Тема 3. ПИСМЕНО ОБЩУВАНЕ.
ЛИЧНО ПИСМО
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът пише лично писмо (в хартиен или елек-
тронен вариант);
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема е свързана с овладяване на нови компе-
тентности и затова се разгръща в три последователни
урока с опора предложените дейности в учебника и в
учебната тетрадка. Учителят сам преценява в какъв ред
да ги използва, като се съобразява с темпа на работа на
своите ученици.
Новото знание се въвежда чрез ситуация на общу-
ване чрез лични писма. Едното писмо е адресирано до
Феята на зъбките и е от момиче, недоволно от това, че
54 не е получило подарък за падналото си зъбче. Другото
писмо е от Феята на зъбките, но е написано от майката
с цел да подкани дъщеря си да подреди разхвърляната
си стая. Обсъждайки тези писма, учениците обръщат
внимание и на основните особености на личното пис-
мо, които са обобщени в полето за знание.
За да запомнят задължителните елементи на всяко
лично писмо, учениците проверяват дали те са налич-
ни в електронно писмо, което е предложено на тяхното
внимание. В него освен че не е посочено кога е написа-
но и откъде е изпратено, не става ясно и защо е напи-
сано – неговият автор сам признава, че няма какво да
разкаже в писмото си.
Особено внимание се отделя и на адресирането на
личните писма. Към това насочва стихотворението
„Адрес“ на Зоя Василева, което подсеща децата за не-
обходимостта да знаят точния си адрес и да го пишат
правилно.
По тази тема са предвидени и дейности за писане на
писма: редактиране на писмо на Пипи; лично писмо по
електронна поща; лично писмо на хартия по посочен
образец и попълване на собствения адрес в куриерска
пратка.
Текстът на писмото по електронната поща е отго-
вор на въпрос от връстник – как да се постъпи, когато
се намери плик с пари на улицата. В отговор на това
запитване може да се напише писмо като следното:
Здравей, приятелю!
Разбирам какво те тревожи. Според мен е добре
да съобщим на полицията за намерените пари. Така
полицаите ще открият техния собственик и ще му
върнат загубения плик с парите. Твоят телефон е из-
ключен и ти не можеш да го направиш. Ето защо аз
ще позвъня от своя телефон и така ще ти помогна
да се справиш. Съгласен ли си? Пиши ми!
С поздрав:........
В своя текст на писмо, написано на хартия, ученикът
може да разкаже на приятел или роднина за свое прежи-
вяване или да установи писмена връзка с него по конкре-
тен повод. В случай че някои от учениците се затрудняват
да съставят собствено писмо, те биха могли да напишат
текст, подобен на писмото, предложено като образец.
При писането на собствения адрес учениците след-
ват указанията от помощното поле. По преценка на
учителя може да им се предложи да попълнят адреса си
върху пощенски плик, където е указано точно какво и
къде да се напише.
Тема 4. ПОДРОБЕН ПИСМЕН
ПРЕРАЗКАЗ НА ТЕКСТ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът прави подробен писмен преразказ на
кратък художествен текст;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Овладяването на умения за подробен писмен пре-
разказ е надграждане над вече усвоените умения за
устен преразказ на кратък художествен текст, които
учениците прилагат в уроците по литература, когато
преразказват епизоди от изучаваните повествовател-
ни текстове. Писменият преразказ обаче е с по-висока
степен на трудност, тъй като писмената реч предполага
по-висока степен на самостоятелност, по-добра смис-
лова и структурна организация на изразяването, по-го-
ляма пълнота на изказа (поради липса на неезикови
средства – жестове и мимики, които допълват и доиз-
ясняват устната реч). Ето защо в учебния комплект е
предвидена цялостна система за обучение в подробен
писмен преразказ, което обхваща общо 4 теми в 12
урока.
Първата тема е с цел да се въведе понятието „под-
робен писмен преразказ“ и да се усвоят знания и на-
чални умения за неговото съставяне. Тази дейност се
реализира върху основата на кратък повествователен
текст – съкратен вариант на популярна руска приказ-
ка за жаба пътешественица, преразказана по Всеволод
Гаршин. Този текст е с ясно изразен сюжет, лесен за
възпроизвеждане и за запомняне.
Темата се разгръща в рамките на три последова-
телни урока. Първият от тях е за запознаване с лите-
ратурната творба и за първи опити за устното ѝ пре-
разказване. В този урок третокласниците четат текста,
отговарят на въпроси относно неговото съдържание и
поведението на героите в разказаната история. Когато
учителят се е убедил, че текстът е разбран от всички
ученици, може да им предложи да съставят своя ус-
тен преразказ с опора на серията картини в учебника
и въпросите към тях. След като разкажат поотделно 55
всеки от епизодите в историята, учениците се опитват
да разкажат цялостно текста, като не пропускат важни-
те части в него.
Картинният план и въпросите към него са на внима-
нието на учениците и през втория учебен час, когато от
тях се очаква да напишат своя преразказ в тетрадките
си. За да се справят успешно, в полето за помощ са
им предложени и ключови думи, които да използват в
своя текст. С помощта на всички тези опори за повече-
то третокласници не е трудно да направят своя първи
подробен писмен преразказ. Ако някои от тях не могат
 да се справят с тази задача, добре е да им се предложат
готови изречения, които те да използват в своя текст. В
този случай задачата за тях би била следната:
Прочетете епизодите, номерирайте ги в прави-
лен ред и ги препишете като текст.
Жаба пътешественица
Жабата не се сдържала да се похвали и отвори-
ла уста. Изпуснала клонката и паднала в едно езеро.
Така тя си намерила мястото.
Тогава те хванали с клюновете си една здрава
клонка от двете страни. Жабата захапала клончето
в средата и заедно полетели нависоко. Жабата била
много щастлива.
Хората гледали и не вярвали на очите си. Чудели
се кой е измислил това умно нещо.
Една жаба мечтаела да лети и да опознае света.
Тя помолила дивите патици да я научат как да по-
лети.
56
Третият урок е за редактиране на написания под-
робен преразказ. Утвърдена практика в българското
училище е писмените работи да се поправят от учите-
ля, след което учениците ги преписват правилно, като
отстраняват посочените грешки. В новата учебна прог-
рама е включен очакван резултат за самостоятелно ре-
дактиране на собствен текст. Ето защо е добре да се даде
възможност на третокласника сам да редактира своя
текст, преди да го предаде на своя учител за проверка.
За целта в полето за помощ при поправката се съдържат
въпроси, които ориентират ученика във възможните не-
съвършенства на написания от него текст. Разбира се,
едва ли може да се очаква, че третокласникът ще по-
прави всички свои грешки при изграждането на текста.
Важното е обаче той да има този шанс – най-малкото,
за да поправи правописните си грешки, като проверява
думите в своя текст чрез сравнение с ключовите думи
от помощното поле, в които с червен цвят са отбелязани
местата на възможните правописни грешки.
Тема 5. ПОДРОБЕН ПИСМЕН
ПРЕРАЗКАЗ НА БАСНЯ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът прави подробен писмен преразказ на
кратък художествен текст;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема също се осъществява в рамките на три
урока – урок за подготовка; урок за изпълнение и урок
за редактиране. Тези уроци по своята структура прили-
чат на уроците от предходната тема. Целта е изучава-
ните знания за подробния писмен преразказ и съответ-
стващите им умения да се проектират в нови условия
– в дейност за преразказване на басня.
За да не изпитват затруднения учениците при тази
трудна за тях речева дейност, на тяхното внимание е
кратка басня без пряка реч и с ясно изразен събити-
ен пласт. Целта е третокласниците да се насочат към
най-важното при подробното преразказване – да пре-
дават в своя текст всичко, което е важно за разказаната
история.
В помощ на тяхната дейност е предложен план на
преразказа, в който учениците подреждат епизодите в
правилната последователност. Същите тези епизоди
са представени и чрез картинен план, в който има на-
сочващи въпроси, подпомагащи разказването. На тази
основа третокласниците правят своите опити да пре-
разкажат баснята в устна форма.
При писането на баснята се добавят нови опори –
ключовите думи в помощното поле на тетрадката. По
този начин на ученика се осигуряват изключително
много ориентири и помощи, които да му помогнат при
преразказването и да му дадат увереност за успех.
Ако въпреки това има ученици, които слабо владеят
българския език и които се справят трудно с прераз-
казването, за тях задачата може да се трансформира по
следния начин:
Добавете пропуснатите думи в текста и го пре-
пишете правилно.
Маймуна и рибари
Рибари хвърляли своите мрежи в _______. На ви-
соко ________ близо до тях седяла ________ и ги гле-
дала с любопитство. Тя ________ да прави същото.
Изчакала ________ да отидат на почивка и ________
от дървото. Опитала да прави като тях. Заплела се
в ________ и едва не се ________ . Тогава маймуната
се ________ на себе си и решила да внимава и да не се
заема с неподходящи неща.
8. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
Крайната цел е всеки ученик да има в своята тет-
радка написан преразказ независимо от характера и
степента на трудностите, които изпитва. По този начин
всеки третокласник се чувства успешен и значим.
По подобен начин се провежда и дейността за ре-
дактиране на написания преразказ. Ако ученикът не се
справя самостоятелно, учителят му помага да усъвър-
шенства своя текст и да поправи грешките си в него.
Тема 6. ПОДРОБЕН ПИСМЕН
ПРЕРАЗКАЗ НА РАЗКАЗ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът прави подробен писмен преразказ на
кратък художествен текст;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Темата осигурява нови възможности за третоклас-
57
ниците да се упражнят за подробно преразказване на
текст в писмена форма. Очакването е те да се справят
при по-голяма степен на самостоятелност и с по-голям
успех. Другата разлика спрямо предходните уроци за
подробен писмен преразказ е в спецификата на текста
– разказ, който е в минало свършено и в минало несвър-
шено време поради възприетата от автора свидетелска
позиция спрямо разказваните събития. С оглед на въз-
растовите особености на третокласниците, за които е
трудно да съпреживеят разказа до такава степен, че да
приемат позицията на непосредствени разказвачи по
 подобие на автора и да разказват историята като нейни
свидетели, авторите на този учебен комплект приемат,
че по-лесно е за детето да преразказва от позициите на
несвидетел. Ето защо препоръката ни е преразказите
на учениците да са в преизказни форми на глаголите
(отишъл, видял, направил, казал и т.н.), тоест така,
както е по-лесно за тях.
По темата е предвидено да се организират три уро-
ка, за да могат третокласниците да се подготвят за своя
преразказ, да го напишат в тетрадките и да го редакти-
рат. Тези уроци имат повтаряща се структура с оста-
налите уроци за подробен писмен преразказ, защото
целта е чрез тях учениците да усвоят единен алгори-
тъм за подробно преразказване на кратък художествен
текст. Спецификите на тези уроци са предопределени от
особеностите на литературния жанр – разказ. Текстът е
подбран така, че в него да няма пряка реч, за да се със-
редоточат учениците главно върху структурата на пре-
разказа си, спазвайки последователността на епизодите.
58 В урока за подготовка учениците прочитат разказа
и обсъждат разказаната случка, действията и характе-
рите на героите и авторовото послание. Следващата
стъпка е свързана с ориентация в епизодите чрез зада-
ча за пренареждането им в правилния ред. С опора на
картинен план и въпроси към него учениците се упраж-
няват да преразказват в устна форма и така натрупват
опит за последващото писмено оформяне на своя текст.
В урока за изпълнение се добавят нови опори за
дейността на третокласниците – ключови думи и изра-
зи с означени в тях правописни особености. Целта е
учениците да се съсредоточат върху съдържанието на
своя преразказ, без да се страхуват за своя правопис.
В случай на затруднения, на някои от учениците
може да се предложи да напишат своя преразказ, като
изпълнят следната задача:
Открийте неправилно добавените изречения в
преразказа. Зачертайте ги и препишете текста.
На морското дъно
На морското дъно живеел опасен октопод. Всич-
ки се страхували от него. Веднъж неговите пипала
се заплели във водораслите. Той бил безпомощен.
Всички го отминавали. Само една малка рибка се
престрашила да му помогне. Тя разплела пипалата
на октопода и бързо отплувала. Той дори не успял
да ù благодари. Наблизо имало делфин. Той похвалил
рибката.
След време акула със страшни зъби преследвала
рибката. Октоподът я видял и смело се хвърлил на-
пред. Скрил рибката между пипалата си и я отнесъл
на безопасно място. Така той на доброто отговорил
с добро.
След написването на преразказа учениците правят
опит да открият в него правописни грешки, пропусна-
ти части или неправилно употребени думи. Те нанасят
своите поправки и представят текста за проверка от
учителя.
Тема 7. ПОДРОБЕН ПИСМЕН
ПРЕРАЗКАЗ НА ПРИКАЗКА
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът прави подробен писмен преразказ на
кратък художествен текст;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема поставя обучението на третокласниците
за създаване на подробен преразказ в нови условия –
преразказване на текст с пряка реч. Това е предизвика-
телство за учениците. Налага се те да действат с опора
на езиковата си интуиция, тъй като в началното учили-
ще не е предвидено специално организирано обучение
за преизразяване на пряката реч чрез полупряка или
авторска реч. Ето защо преразказът на предложената
приказка е с по-висока степен на трудност. Акцентът в
методическата работа се пренасочва именно към тази
особеност на ученическия преразказ – в него не бива
да се съдържа пряка реч. Ето защо важна част от урока
за подготовка заема учебната задача за преизразяване
на речта на героите в приказката. Тази дейност се осъ-
ществява на практическа основа – върху основата на
образец за преобразуването на пряката реч. Този обра-
зец насочва учениците към следното:
Пряка реч в текста Предаване на пряката
реч в преразказа
Един викал: Умниците си объркали
– Тия крака са мои! краката и се скарали.
– Не, мои са – викал друг.
В това време минал един Те помолили един човек да
хитрец. им помогне да разплетат
– Ела да ни помогнеш! краката си.
– извикали му те. –
Объркахме си краката и не
знаем кои на кого са...
– Добре, добре – рекъл Хитрецът се съгласил.
хитрецът.
Тази подпомагаща дейност се съчетава и с другите
помощи при преразказването – картинен план на епи-
зодите в приказката, съчетан с насочващи въпроси (в
учебника) и ключови думи и изрази (в помощното поле
в учебната тетрадка). Очакването е, че с педагогичес-
ката подкрепа на учителя третокласниците ще преодо-
леят и тази трудност и ще натрупат опит в подробно
преразказване на кратък повествователен текст – без
ограничения от гледна точка на неговия литературен
жанр и специфики в структурирането.
За да се ориентират в глаголните форми на прераз-
каза и за да получат пример за оформяне на изрече-
нията, учениците съставят своя преразказ като про-
дължение на предложено начало. При писането те се
стремят да не пропускат епизоди от текста, да предават
съдържанието на приказката без изменения, да не до-
пускат дразнещи повторения, да използват правилен
словоред, да следят за правописни и пунктуационни
грешки. Разбира се, не бива да се изисква те да се спра-

вят с членувани думи от мъжки род или да поставят
запетаи на правилни места. Затова ключовите думи са
подбрани така, че да могат да се образуват кратки изре-
чения, в които не се налага да се използват разделящи
или ограждащи запетаи.
Ако в класа има ученици, които не могат самостоя-
телно да преразкажат приказката, учителят би могъл
да им помогне, като преобразува задачата по следния
начин:
В преразказа има пропуснато изречение. Опреде-
лете кое е то, и изберете правилното.
...Започнали да се карат. Не знаели кои крака на
кого са. Минал хитрец и те го помолили за помощ.
Човекът се съгласил. Те се уплашили и се разбягали
във всички посоки. Така те получили добър урок.
Той седнал до умниците и им разказал поучителна
приказка.
Или:
Той взел една тояга и замахнал с нея към краката
на умниците.
В урока за поправка учителят коментира най-често
допусканите грешки в направените преразкази и заед-
но с учениците обсъжда как да се отстранят тези не-
съвършенства. Това дава ориентир на третокласниците
да препишат своя преразказ правилно и четливо.
59
Тема 8. ПРЕРАЗКАЗ НА ТЕКСТ ОТ
ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът преразказва научнопопулярен текст;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Организацията на методическата работа за реализа-
ция на тази тема протича по подобие на дейностите за
писмено преразказване на текст, като отразява специ-
фиките на научнопопулярния текст. Разликата при този
вид преразказ е необходимостта от строго придържане
към фактологията и използване на специфични тер-
мини. За целта от голямо значение е предварителна-
та работа, насочена към изясняване на същността на
описваните факти и явления.
При тази тема научнопопулярният текст, на който
се прави преразказ, е за зебрите. Ето защо подготви-
телната част е свързана с изясняване на същността
на предмета на научно описание. Преходът е от худо-
жествен към научен текст. На вниманието на ученици-
те е необичайна история, в която чрез поведението на
героя се откроява значението на думата зебра, която
е многозначна и в зависимост от контекста означава
„африканско животно“ или „пешеходна пътека“. Чрез
четенето и обсъждането на тази приказка третоклас-
ниците се насочват към прякото значение на думата.
Чрез следващата задача това значение се доуточнява
в нагледно-образен план чрез комуникативна задача,
60
представяща общуване между баща и син в зоопарка.
Детската гледна точка е обяснима – поради ограниче-
ността на своите знания и наблюдения детето оприли-
чава зебрата на кон с бели и черни ивици. Чрез серия
от въпроси към учениците учителят се ориентира в
техните знания относно това животно – кои от тях са
го виждали в зоопарк, кои са чели за него и са разглеж-
дали снимки, кои от учениците са гледали детски или
научни филми за зебрите и т.н. Добре е третокласници-
те да разгледат и енциклопедия за африкански животни
и да обсъдят снимките и написаното за тези животни.
Още по-добре е, ако им се представи видеоматериал за
зебрите и начина им на живот. Целта е учениците да
получат предварителни знания за това, което им пред-
стои да четат и преразказват.
Основната част на урока за подготовка е четенето
и обсъждането на научнопопулярния текст за зебрите.
След прочитането на текста обсъждането продължава,
но този път чрез фактите, представени в енциклопедич-
ния текст. Коментират се поотделно всяка от неговите
части – описанието на външния вид; храненето и оби-
таваните места; особеностите на поведението; специ-
фичните качества.
Първият опит за преразказване на прочетеното е
чрез четвърта задача, при която третокласниците със-
тавят изречения по дадено начало. Чрез следващата
задача, която е с тестов характер, се установява докол-
ко учениците са усвоили основните знания за зебрата
като предмет на научно описание. Проверка на знанията
предпоставя и следващата задача, която изисква да се
открият фактологически грешки в изречение от текста.
Чрез всички тези дейности се създава добра основа,
върху която третокласниците да направят своя писмен
преразказ на научнопопулярния текст в следващия урок –
урока за изпълнение. При своята дейност учениците имат
и допълнителни опори в помощното поле на тетрадката.
В урока за редактиране те проверяват своя прераз-
каз от гледна точка на пълнота на изложението и точ-
ност при предаване на съдържанието.
Тема 9. ПИСМЕН ОТГОВОР НА ВЪПРОС
КЪМ ТЕКСТ ОТ ЕНЦИКЛОПЕДИЯ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът използва факти и идеи от нехудожест-
вен (научнопопулярен) текст при писмен отговор на
поставен въпрос;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Темата е нова за учениците, но не би следвало да ги
затрудни особено, тъй като е подготвена от предход-
ните дейности – учениците отговарят на въпроса, като
преразказват части от текста, които са доказателства
в подкрепа на изказаното твърдение. Учениците имат
натрупан опит за създаване на подобни текстове в уро-
ците за природата, където в устна форма коментират
написаното в учебника и обосновават своите отговори.
В структурата на урока за подготовка се оформят
два основни компонента – четене и обсъждане на на-
учнопопулярния текст и първи опити за структури-
ране на разгърнат отговор на поставен въпрос към
текста.
В учебника е предложен текст, който не е бил на
вниманието на учениците в уроците за природата, но
има пряка връзка с тях. Ето защо първата задача е с цел
да разкажат наученото за растенията и да посочат кон-
кретни примери. По този начин се актуализират техните
знания за растителния свят, за да може да се подготви
разбирането при четене на конкретния текст „Разпрос-
транение на растенията“. След прочитането на този
текст се коментират факти от него, които следва да се
съдържат в писмения отговор. На първо място, това е
участието на животните при разпространението на се-
мената на растенията – учениците коментират снимка на
птица, кацнала до пита слънчоглед. С опора на въпроси-
те към тази снимка те пресъздават част от прочетения
текст (птичката е кацнала върху растение в градина със
слънчогледи; тя не може да изяде всички семена; опитва
се да пренесе част от тях в гнездото си, за да нахрани
своите малки; по пътя разсипва част от семената и от
тях след време поникват нови слънчогледови растения).
На второ място, това е способността на растенията да
се разпространяват сами. Снимката на ягодови растения
онагледява възелчетата по техните стъбла, от които по-
никват коренчета на нови растения. На трето място, ко-
ментарът е свързан с ролята на хората, които засаждат
растения (зеленчуци и овощни дървета, които са важни
за тяхната храна, а така също и цветя и дървета, чрез
които украсяват домове и градини).
Към това се добавя и примерът с новогодишната
елха. При обсъждането на предложената комуникатив-
на ситуация може да се добави и коментар относно еко-
логичната страна – по-добре елхата да е в саксия, за да
може след това хората да я засадят, а не да я изхвърлят.
Подготовката за съставянето на собствения отговор
се осъществява и чрез допълване на пропуснати думи в
преразказ на текста, които са ключови за неговото раз-
биране. Накрая третокласниците отговарят на въпроса
„Могат ли растенията да пътешестват?“, като продъл-
жават предложени им изречения: Растенията не могат
да (пътешестват сами). Преместват се само техните
(семена). Разпространяват ги вятърът и (птиците). Жи-
вотните също помагат. Катерицата например (забравя
някои от своите скрити орехи и след време от тях
израства ново орехово дърво). Някои растения могат
да се разпространяват и без семена. Например ягодите
(имат пълзящи стъбла с възелчета, от които поник-
ват нови растения). Хората също засаждат (растения
за храна и за градини). Така растенията, без да се дви- 61
жат, се разпространяват (навсякъде и надалече).
По същество отговорът на въпрос към научнопопу-
лярен текст се състои от три основни части:
– първата част е пряк отговор на въпроса;
– втората част е преразказване на избрани части от
прочетеното научнопопулярно четиво, които имат пря-
ка връзка с конкретния въпрос;
– третата част е изречение, което обобщава изказа-
ното твърдение.
 В урока за изпълнение всеки от учениците се опит-
ва да възпроизведе този разгърнат отговор в писмена
форма. Ако са допуснати грешки, те се коментират в
урока за редактиране и учениците написват текста пра-
вилно и като структура, и като езиково оформяне.
Тема 10. СЪЧИНЯВАНЕ НА ПРИКАЗКА
ПО ПОДОБИЕ НА ДРУГА
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява приказка по подобие на друга;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Очакването е, че дейността на учениците по тази
тема е усвоена във втори клас. В този смисъл тя е об-
общителна по отношение на наученото и е подготви-
телна по отношение на предстоящите теми, свързани с
нов вид съчинения. При нея се въвежда и определение-
62
то на съчинението като дейност, свързана с измисляне
на собствена история – самостоятелно или чрез опора
на ключови думи, на насочващи въпроси или на серия
от картини.
За да бъде занимателно за учениците, те прераз-
казват една от необичайните истории от приказка на
Джани Родари – за дворец от сладолед. По подобие на
нея третокласниците измислят история за дърво, чи-
ито плодове са различни сладкиши. При затруднение
учениците могат да се ръководят от предложената им
серия от картини с въпроси към всяка от тях. В учебна-
та тетрадка са им дадени и ключови думи, които могат
да използват в своя писмен текст. За учениците, които
се затрудняват да изпълнят самостоятелно писмената
дейност, може да се предложи следната задача:
Изберете край на приказката и препишете тек-
ста.
Дърво със сладкиши
Едно момче видяло в градината странно дърво.
То било отрупано със сладкиши вместо с плодове.
Момчето много се изненадало. Сестричката му от-
къснала пакетче с бонбони и на тяхно място веднага
израснал сладолед. Момчето извикало другите деца
от града. Те се зарадвали и започнали да късат тор-
ти, шоколади, кексчета, вафли, бисквити. Яли, яли и
преяли.
Първи край
Сладкишите увреждат зъбките на децата. За-
това лекарите издали заповед всички сладки неща да
станат полезни.
Втори край
Сладкарите се ядосали. Те трябвало да затво-
рят сладкарниците си и да станат градинари. Някой
трябвало да се грижи за дървото със сладкиши.
В урока за редактиране на учениците се предлага да
направят самопроверка чрез насочващите въпроси от
помощното поле.

Тема 11. СЪЧИНЕНИЕ
ПО ПРЕЖИВЯВАНЕ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява писмен текст по преживяна
случка и по словесна опора;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Темата е свързана с въвеждане на нов вид съчине-
ние – измисляне и писмено изразяване върху основата
на собствени преживявания.
Същността на този вид съчинение е представена в
полето за нови знания чрез основните компоненти на
текста, които представляват своеобразен план, по кой-
то третокласниците да структурират своите съчинения.
Тя се разгръща в конкретен вид чрез първата задача,
състояща се от серия въпроси към заглавието „Мо-
ята ваканция“, в което учениците да разкажат как са
преминали техните ваканционни дни през лятната или
през коледната ваканция. Предложени са им въпроси,
по които те оформят трите части на своето съчинение:
– уводна част, в която ученикът посочва къде е бил
през ваканцията и с кого;
– основна част, в която той разказва за свои дейнос-
ти през ваканционните дни (игри, разходки, четене на
книги, забавни случки и т.н.);
– заключителна част, която съдържа обобщение на
преживяванията през ваканцията (дали е била забавна
за разказващия и с какво ще я запомни).
На третокласниците е предложен и образец на съ-
чинение от дете, което разказва за весела история, слу-
чила се през лятната ваканция. Учениците четат напи-
саното в учебника, допълват пропуснатото по серията
картини и въпросите към тях и така възпризвеждат
цялостно текста, сътворен от техен връстник. По този
начин те имат пример, по подобие на който да разкажат
собствената история.
В урока за изпълнение учениците, които не могат
да измислят собствена история, може да пресъздадат
предложения им пример. По-добре е, разбира се, ако се
опитат да съчинят собствен текст. За целта в помощно-
то поле на учебната тетрадка са им предложени ключо-
ви думи, по които може да разкажат за себе си:
– ако са били вкъщи (През ваканцията бях у дома.
Имах различни занимания. Рисувах и четях книжки.
Гледах телевизия и си почивах. Забавлявах се и с ху-
бави електронни игри на моя таблет. Чувствах се
добре през ваканцията...);
– ако през ваканцията са били със свои приятели от 63
съседните жилища (Всички деца от квартала се рад-
вахме на ваканцията. По цял ден бяхме заедно по дво-
ровете и по площадките за игра. Играехме без умора.
Криехме се и се гонехме. Забавлявахме се с любими-
те си игри. Момчетата ритаха топка. Момичетата
пък скачаха с въже. Всички заедно играехме на дет-
ски театър. Беше много весела ваканция!);
– ако са били на море (През ваканцията бях на
море с родителите си. Много ми харесваше да съм
във водата. Научих се да плувам. Мама искаше да съм
при нея. Тя често ме викаше при себе си под чадъра
 на плажа. Аз пък предпочитах да си правя пясъчни
кули. Чувствах се чудесно. Не усетих как ваканцията
свърши. Сега чакам следващата и пак искам да съм
на море...);
– ако са прекарали ваканцията си на село (През ва-
канцията бях на село. Гостувах на баба и дядо. Те
имат голям двор и отглеждат животни. Аз им по-
магах да ги хранят. На село имам много приятели
и всички заедно много се забавлявахме. По цял ден
играехме. Излизахме на разходки из близката гора.
Разказвахме си смешни истории. Имахме чудесни ва-
канционни дни...).
Независимо от това към кой от възможните вари-
анти на съчиняване са се насочили учениците, в уро-
ка за редактиране от тях се очаква да усъвършенстват
написаното, като отстранят допуснатите пропуски при
изграждането на текста и като проверят за неточно на-
писани думи и за правописни грешки в своя текст. За
да запомнят правилното писане на сгрешените думи,
64 добре е да ги препишат и да съставят изречения с тях.
Тема 12. СЪЧИНЕНИЕ ПО ПРЕЖИВЯНА
СЛУЧКА
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява писмен текст по преживяна
случка и по словесна опора;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема се разгръща в три последователни уро-
ка, в които учениците си припомнят наученото за този
вид съчинение и се упражняват да съставят друг текст,
свързан със собствени преживявания. Разликата е, че
това съчинение е повествователен текст, в който уче-
ниците разказват не за общи свои преживявания, а за
конкретна случка от своя живот. Разбира се, стреме-
жът е да се разкаже весела и занимателна история, коя-
то ще забавлява читателите на този текст. Възможно е
обаче и да се разкаже някаква поучителна история или
случило се на друг – на приятел, на възрастен човек
и т.н. В краен случай третокласникът може да избере
да разкаже и предложената в учебника история. Тя е
представена като образец на съчинение от този вид.
Учениците четат написаното и го разказват с опора на
картинния план.
В урока за изпълнение учениците съставят своя
текст, като се ръководят от план на текста, предложен
в помощното поле. Следвайки този план, ученикът би
могъл да напише съчинение от типа:
Какво е заглавието на съчинението? (например:
Една моя грешка)
Каква е случката – весела, тъжна или поучител-
на? (например: Веднъж имах една много поучителна
случка)
Къде се случи? (например: Това стана у дома.)
С кого бяхте? (например: На гости ми беше дошъл
мой приятел.)
Какво решихте? (например: Решихме да играем на
състезание с коли.)
Как го направихте? (например: Превърнахме сто-
ловете в състезателни коли и започнахме да се из-
преварваме.)
Как завърши случката? (например: Аз много се за-
силих и без да искам, счупих стола. Закрепих го малко
и го подредих на неговото място. В този момент при
нас дойде моето братче. То искаше да рисува и седна
на счупения стол. Столът се разклати и братчето
ми падна. Удари си крачето и заплака...)
Как се чувствахте? (например: Аз много се притес-
них и уплаших...)
А какво мислеха за случилото се другите около вас?
(например: Вечерта разказах на родителите си какво
се случи. Те ми се скараха. Аз признах грешката си и
обещах да не постъпвам така...)
Ако в класа има ученици, които не могат да съчинят
собствена история за свое преживяване, предлага им
се да напишат своето съчинение по подобие на обра-
зеца в учебника.
В урока за редактиране е добре учениците да раз-
менят тетрадките си, да прочетат съчинението на своя
съученик и да коментират с него кое им е харесало и
кои грешки са открили в написаното. Така те имат въз-
можност да се ориентират във възможните пропуски
при съчиняване на подобни текстове. Тези несъвър-
шенства се коментират в съвместна дейност на учителя
и всички ученици от класа и върху тази основа всеки
ученик поправя своето съчинение и го преписва пра-
вилно.
9. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
Тема 13. СЪЧИНЕНИЕ
ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява текст по зададена тема, като
се придържа към нея;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема е свързана с нови за третокласниците уме-
ния и не може да се очаква, че те могат самостоятелно
да се справят с подобна речева задача. Ето защо на уче-
ниците е предложена помощ – план на съчинението чрез
редица от въпроси; образец на съчинение по тази тема;
ключови думи за съчинение по предложения образец.
Разбира се, първоначално се дава възможност на
учениците да направят опит сами да измислят своя ис-
тория и да напишат самостоятелно съчинението си. За
да се справят успешно, редно е тази дейност да е про- 65
дължение на вече наученото за писане на съчинение по
преживяна случка. В този случай учениците трябва да
се досетят за случки от своя живот, които са свърза-
ни с проява на приятелство. Разбира се, най-добре ще
е, ако в конкретния клас е имало такъв случай, за да
може всички ученици да разкажат за него, като следват
предложения план с въпроси. С опора на този план би
могло да се получи съчинение за преживяна случка за
приятелството от типа:
Кой е приятелят? (Всички в нашия клас си помага-
ме един на друг и сме добри приятели...)
 Къде бяхте? (Веднъж бяхме в клас.)
С какво се занимавахте? (Имахме урок по мате-
матика.)
Какво се случи? (Неочаквано в класната стая вле-
зе майката на наш съученик. Тя със сълзи на очи ни
разказа, че той е много болен и се нуждае от скъпо
лечение. Тогава един от нас предложи да направим
благотворителна изложба.)
Кой постъпи приятелски? Какво направи? (Всички
ние се съгласихме. На следващия ден донесохме свои
рисунки и ги подредихме. Поканихме свои роднини и
приятели. Те харесаха рисунките и си купиха много
от тях. Така събрахме пари и ги дадохме на семейс-
твото.)
Как другият изрази своята благодарност? (След
време получихме писмо от своя болен съученик. Той
ни благодареше за направеното добро. Ние бяхме
щастливи за своя приятел...)
След като уточнят съдържанието на своето съчине-
66 ние, учениците вземат решение и за неговото заглавие.
При посочения пример то може да бъде „Задружен
клас“, „Помощ за болния приятел“, „Приятелите са за-
едно и в беда“ и т.н.
Ако за учениците е трудно да се досетят за свое
лично преживяване, свързано с приятелство, те мо-
гат да се насочат към предложения в учебника обра-
зец със заглавие „Магически прозорец“. С опора на
картинния план и въпросите към него те възпроиз-
веждат случката в устна форма и коментират в как-
во се изразява приятелството в тази история. Когато
се почувстват уверени, че могат да напишат своето
съчинение, се пристъпва към урока за изпълнение. В
учебната тетрадка са им предложени ключови думи
към текста за магическия прозорец, с помощта на
които те пишат текста. Разбира се, учениците, които
са в състояние да изпълнят самостоятелно задачата за
съчиняване на своя преживяна случка за приятелство-
то, използват като опора плана от учебника (както бе
посочено по-горе).
В случай че речевата задача се изпълни като съчи-
нение по преживяно, ясно е, че разказът е в изявително
наклонение, тоест ученикът разказва като свидетел на
случилото се (бяхме, влезе, решихме...). Учениците,
които избират да напишат своето съчинение по подо-
бие на посочения образец, би следвало да разказват
като несвидетели (Едно момче било тъжно. То се раз-
боляло и лежало у дома...).
В урока за поправка на написаното се коментират
различните съчинения и всеки от учениците редактира
своя текст, като следва въпросите от помощното поле
в учебната тетрадка.
Тема 14. СЪЧИНЕНИЕ ЗА МУЗИКАТА
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява текст по зададена тема, като
се придържа към нея;
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема осигурява нова възможност за учениците
да упражнят наученото за съчинение по зададена тема.
Към темата насочва заглавието, което е разгърнат от-
говор на въпроса „За какво се разказва в текста?“. Ето
защо на учениците може да се предложат различни за-
главия на съчинения за музиката и нейното вълшебство
– например: „Момчето с подарената музикална дарба“,
„Забавленията на инструментите в музикалната зала“,
„Вълшебният музикален инструмент“, „Музиката пра-
ви хората по-добри“ и т.н. За да подпомогне дейността
на учениците, учителят може да си служи с насочващи
въпроси от типа:
◊ Как се чувства дете, което пее фалшиво, а
иска да стане музикант? Може ли то да се научи
да свири? Какъв инструмент би избрало? Кой би му
помогнал да се научи добре да свири? Може би не-
говият учител по музика? Или вълшебница му пода-
рява музикална дарба? Изберете, разкажете. Как се
чувствал той, когато станал известен музикант?
Как го слушала публиката? Щастлив ли е малкият
музикален изпълнител? и т.н.
◊ Възможно ли е инструментите в кабинета по
музика всяка нощ да оживяват и да се забавляват
като деца? Какво ли би се случило в една приказка за
тях? Как те се подготвят за общия си концерт? Кой
от тях е най-горделив? Какво казва той на остана-
лите? Как другите инструменти му показват, че и
те са много важни за концерта? А може ли да има
концерт само с музикални инструменти и без деца,
които да свирят на тях? Как инструментите раз-
бират, че тяхната сила е в таланта на музиканта?
и т.н.
◊ Може ли добър музикант да промени хората
около себе си? Какво ли се е случило, когато един
музикант закъснял и попаднал в гора с разбойници?
Какво станало, когато той засвирил? Защо разбой-
ниците се разчувствали? Как постъпили те накрая?
Защо?
Най-добре е, ако учителят избере един от тези вари-
анти, за да може всички ученици да мислят и да пишат
в една посока.
Ако за третокласниците е трудно да изпълнят по
този начин речевата задача, тя може да се преобразува
като задача за съчинение по зададена тема и с предло-
жена словесна опора. В този случай се използват опо-
рите в учебника – картинен план на история със загла-
вие „Музикален дъжд“ и ключови думи към всеки от
епизодите в историята. В урока за изпълнение пък уче-
ниците могат да напишат своя текст, като продължат
написаните изречения в полето за помощ в учебната
тетрадка. Например:
В едно село дълго време не (падала дори капка
дъжд и настъпила голяма суша. Хората се тревоже-
ли и се чудели какво да правят.);
Децата обичали да... (правят концерти);
Качили се на планината и... (засвирили);
Мелодията била много... (весела и забавна);
Облачетата се смеели... (гръмогласно и от очите
им излизали сълзи от смях.);

Сълзите им падали като... (дъждовни капки);
Хората танцували от радост... (под този музикален
дъжд);
От този ден всички се... (научили да свирят);
Качвали се в... (планината и правели коцерти);
Носели радост на облаците с... (хубавите си песни
и с чудните си мелодии).
В урока за поправка учениците редактират своите
текстове, като се ръководят от въпросите, посочени им
като ориентири в полето за помощ в учебната тетрадка.
Тема 15. СЪЧИНЕНИЕ С ПРЕДЛОЖЕН
ЛИТЕРАТУРЕН ГЕРОЙ
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява писмен текст по предложена
словесна опора (литературен герой);
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема също е нова за третокласниците. Те имат
опит в съчиняването по словесна опора, но в случая
следва да измислят собствена история с герой от изу-
чавано литературно произведение. С тази цел в учеб-
ника им е предложено да съставят такава история с
героя на Леда Милева от стихотворението „Хубавец“.
Словесните опори за дейността на учениците са начало
на приказката и ключови думи.
Преди да се пристъпи към съчиняването на истори-
ята, учениците си припомнят външния вид на плаши-
67
лото от стихотворението, разказват неговите действия,
коментират поведението и характера му. Целта е те да
се ориентират в неговите основни качества: доброду-
шен, отзивчив и отговорен към службата си на пазач.
Тези характеристики следва да се проявят и при дейст-
вията на героя в измислената от учениците история.
Ако в класа има ученици с богато творческо въоб-
ражение и с много добра езикова култура, може да им
се предложи да измислят своя история с този герой,
различна от предложената в учебника. В този случай
учителят им дава възможност в урока за подготовка да
разкажат своята измислица, а задачата за останалите
в класа е да проследят дали героят в нея прилича на
литературния герой от стихотворението.
В урока за изпълнение учениците пишат своите съ-
чинения, като следват и плана с въпроси в помощното
поле на учебната тетрадка, който ги насочва към после-
дователността на епизодите в съчинението със загла-
вие „Плашилото и кончето“.
В този урок вниманието на учителя е насочено глав-
но към онези ученици, които са избрали да сътворят и
да разкажат своя история с този герой. Той им оказва
помощ чрез насочващи въпроси и с езикови изрази,
чрез които да изразят по-точно своята измислица.
Добре е учителят да има готовност да подпомогне и
учениците, които изпитват трудности при писането на
своето съчинение, като облекчи тяхната дейност чрез
трансформиране на речевата задача. Например:
Открийте неправилно използваните думи в тек-
ста. Поправете и препишете.
68
Доброто плашило
Настъпила зимата. Доброто плашило трябвало
да пази градина с домати. Птиците обаче никак не
се страхували от него.
Веднъж при плашилото спряло куче и му предло-
жило своята помощ. Плашилото с радост се съгла-
сило. Кучето започнало да гони птиците. То тичало
бързо между доматите и без да иска, ги мачкало. То
уплашило птиците и те избягали. Доматите обаче
били унищожени.
Дошъл стопанинът на нивата. Той се ядосал и из-
гонил кучето. То си тръгнало радостно. Плашилото
отново било щастливо.
Независимо от начина, по който ученикът е из-
пълнил речевата задача, в урока за поправка неговото
внимание се насочва към възможни грешки, свързани
както с последователността на епизодите, така и с ези-
ковото оформяне на съчинението.
Тема 16. СЪЧИНЯВАНЕ НА ИСТОРИЯ
С ГЕРОИ ОТ КНИГА
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът съчинява писмен текст по предложена
словесна опора (литературен герой);
– Редактира собствен текст.
Методически указания:
Тази тема е упражнителна по отношение на пред-
ходната, тъй като третокласниците изпълняват по-
добна речева задача, но с други литературни герои.
Предлага им се да съчинят история с двамата герои от
препоръчана им книга в урок по извънкласно четене –
„Повести за Карлсон“ от Астрид Линдгрен. Не може да
се очаква, че учениците вече са намерили тази книга и
са се зачели в нея. Откъсът в читанката обаче е доста-
тъчно показателен за поведението и характера на Дре-
босъчето и на Карлсон, а така също и за отношението
на родителите на момчето към тяхното приятелство. В
този смисъл учениците имат достатъчно знания за два-
мата герои, за да съставят своите съчинения в съответ-
ствие с техните особености.
Първоначално на третокласниците се предлага да
измислят своя история с тези герои. За целта учителят
може да им даде идеи чрез насочващи въпроси, като:
◊ Какво ли би се случило, ако перките на Карлсон
се развалят и той не може да лети? Какво би напра-
вило Дребосъчето, за да му помогне? Би ли успяло?
◊ Какво би станало, ако Дребосъчето не може да
си напише сам домашното по математика? Може
ли Карлсон да му помогне? Ами ако той реши грешно
задачите? Ще му се довери ли Дребосъчето? Защо?
◊ Какво ще се случи, ако Карлсон прелети край
училището на Дребосъчето и влезе в класната стая?
Как ще се чувства момчето? Какво ще направят не-
говите съученици? Как ще се отнесе учителката към
Карлсон? Как ще завърши историята?...
На учениците се дава възможност за избор – или да
разкажат някоя от историите, предложени от учителя,
или да напишат своя текст по подобие на съдържащата

се в учебника история, представена чрез картинен план
и въпроси към всяка от илюстрациите.
В урока за изпълнение учениците, които пишат
текст по подобие на образеца в учебника, могат да из-
ползват и предложените в учебната тетрадка ключови
думи.
Третокласниците, които избират да напишат своя
история с двамата герои, трябва да имат подкрепата на
учителя си, тъй като той може да им помогне да дораз-
вият своята идея и да я изразят по възможно най-добър
начин.
На учениците, които изпитват езикови затруднения
и не могат да изпълнят самостоятелно дейността по съ-
чиняване на собствена история или по съчиняване на
история по подобие на предложената, може да се пред-
ложи следният облекчен вариант на речевата задача:
Прочетете написаното и открийте кои две изре-
чения са разменили неправилно местата си. Поправе-
те и препишете.
Странна среща
Дребосъчето много се страхувало от тъмното и
решило да се скрие в гардероба. Отворило вратата
му и извикало от ужас. Той се криел от родителите
на Дребосъчето и бил много уплашен. Между дрехи-
те видяло Карлсон. Момчето погалило Карлсон и го
успокоило. Двамата се настанили в леглото и вече
от нищо не се страхували. Цяла нощ си разказвали
смешни истории и били много щастливи.
69
В урока за поправка учениците четат своите съчи-
нения, определят различията между тях, с помощта на
учителя откриват свои грешки в написаното и препис-
ват своя текст правилно и четливо.
Тема 17. ПРИПОМНЕТЕ СИ НАУЧЕНОТО
Очаквани резултати в учебната програма:
– Ученикът пише лично писмо;
– Използва факти и идеи от нехудожествен (науч-
нопопулярен) текст при писмен отговор на поставен
въпрос;
– Прави подробен писмен преразказ на кратък ху-
дожествен текст;
– Съчинява писмен текст по зададена тема, като се
придържа към нея.
Методически указания:
Тази тема е обобщителна и тя е ориентирана към
новите знания, умения и отношения, които са усвоени
в трети клас, а именно: съставяне на лично писмо; пис-
мен подробен преразказ на кратък художествен текст;
писмен отговор на поставен въпрос към научнопопу-
лярен текст; съчинение по зададена тема.
Учителят сам решава как да организира трите урока
по тази тема, като се съобразява с езиковите възмож-
ности на своите ученици. Важното е да се осигури въз-
можност за следните четири писмени дейности:
• Писане на лично писмо
В учебника е предложено писмо от приятел, което
 изисква отговор. Целта е учениците да обмислят и да
напишат свои писма, в които да разкажат какво плани-
рат за предстоящата лятна ваканция. Всеки от тях пише
своя текст в учебната тетрадка, в която е възпроизве-
дена форма на електронно писмо.
• Писмен подробен преразказ
На вниманието на учениците е кратък разказ за мо-
миче, което спасява изпаднало в беда котенце. Първо-
начално третокласниците преразказват устно с опора
на въпросите към текста, а след това пишат своя пре-
разказ в учебната тетрадка, като си помагат с предло-
женото начало на текста и с ключовите думи в полето
за помощ.
Ако учениците се справят лесно и бързо, то е добре
да им се предложи да редактират преразказа си, да го
напишат на отделен лист, да украсят написаното със
свои рисунки и да го публикуват в ученически форум
или да го подарят на ученици от втори клас.
• Писмен отговор на въпрос от детска енцикло-
70 педия
Тази писмена дейност на третокласниците се осъ-
ществява върху основата на предложения в читанката
текст „Шоколадът“. Учениците го четат и го коменти-
рат чрез насочващи въпроси на учителя, като: Защо на-
ричат шоколада цар на десертите? Кой е най-жела-
ният сладкиш от децата? Какво се съдържа в него?
Как се получава какаото? Какво представлява шо-
коладът? В какво се излива, когато все още е горещ?
Защо? Как изглежда той накрая? и др.
След като учителят се убеди, че този текст е добре
разбран от всички ученици, се преминава към следва-
щата дейност – отговор на предложения въпрос. За да
се справят всички третокласници с тази речева задача,
в учебната тетрадка са им предложени начало на отго-
вора и ключови думи, които да се използват в писмена-
та работа. В края на своя текст учениците биха могли
да напишат отговора на въпроса в обобщен вид – на-
пример: Шоколадовите яйца не ги снася кокошка. Те
се получават от шоколад. Той се излива във формата
на яйце.
• Писмено съчинение по темата за благодарност-
та
В тази си дейност третокласниците са подпомогна-
ти от серия картини в учебника. С помощта на въпро-
сите те разказват за доброто отношение на момичето
към премръзналото дърво и за черешите и сянката,
чрез които то се отблагодарява. За да съставят добре
своето съчинение в писмена форма, учениците може да
използват ключовите думи, съдържащи се в помощно-
то поле на учебната тетрадка.
Разбира се, на учениците им се предоставя и въз-
можността да измислят собствена история на тази тема
или да разкажат лично преживяна случка, в която ня-
кой се е отблагодарил за сторено добро.
По преценка на учителя проверка на написаното
може да се направи, като учениците си разменят тет-
радките или като се използват часовете за самостоя-
телни дейности в следобедните занимания.
 5. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ
ЗА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА
Целта на обучението по литература в трети клас е
да се разширят уменията на учениците за художестве-
но въприемане на литературен текст. Едновременно с
това се обръща внимание и на напредъка по отноше-
ние на четивната техника, като чрез подборно четене
се проверяват уменията на децата да четат бързо и с
разбиране, а така също и да прилагат търсещо четене,
при което чрез плъзгане на очи по текста бързо се от-
крива отговор на поставен въпрос.
В уроците по литература следва да се отразят и
съвременните подходи в обучението, отнасящи се до:
работа по екипи; дейности по проекти; интегриране
на художествените дейности – четене на литературен
текст, слушане на музика, изобразяване чрез рисунки.
Изключително важно е в уроците по литература да
се осъществи равномерно редуване на речевите дей-
ности – четене, слушане, говорене и писане. Ето защо
71
не бива да има урок по литература, в който да няма
поне 1 – 2 писмени задачи, свързани с темата на изуча-
ваната литературна творба.
В учебния комплект „Чуден свят“ е предоставена
широка възможност за организиране на уроците по ли-
тература. За всяка от изучаваните художествени твор-
би е предложен подходящ методически апарат в чи-
танката. Наред с това учениците задълбочават своите
знания чрез учебните задачи, предложени в тетрадката
по четене. Това осигурява на учителя цялостна систе- взел гърнето с жълтици? Какво казал? (Ако тези пари
ма на литературно обучение, изградена върху основата са мои, те сами ще дойдат при мене...); Какво смя-
на текстове с висока художествена и нравствено-етич- та неговата жена по този въпрос? (Ти си ги намерил,
на стойност и чрез многообразие от учебни дейности, не си ги крал...); Как парите стигнали до добрия ром?
предложени в читанката и в тетрадката към нея. (Съседът се качил на покрива и пуснал гърнето през
В тази тетрадка не са включени допълнителни учеб- комина...).
ни задачи само за 5 приказки от читанката, тъй като • Тестова задача за проверка на разбирането
тези литературни творби са с опростен сюжет и с от- Защо съседът пуснал гърнето с оси в дома на
четливо послание и за тяхното художествено възпри- добрия ром?
емане е достатъчен един учебен час. В случай че учите- А) за да се пошегува
лят би искал да задълбочи своята методическа работа, Б) за да му причини зло
свързана с тези текстове, може да се ръководи от след- В) за да му вземе жълтиците
ните указания за тези уроци: Преразказ на епизоди от приказката
• Продължете изреченията: Лошият съсед също
отишъл... (при падналото старо дърво); Там видял,
ТЕМА: ДОБРИЯТ РОМ – РОМСКА
че... (жълтиците в гърнето се превърнали в оси); Той
НАРОДНА ПРИКАЗКА
решил да... (пусне осите през комина на съседа си, за
да го изпохапят); Когато гърнето паднало... (осите се
Урокът е за един учебен час и основната дейност превърнали отново в жълтици); Завистникът от яд...
в него е свързана с четене и обсъждане на приказката (се разболял).
по предложените въпроси. В случай че учениците са с • Избор на подходяща пословица
добра четивна техника и се справят бързо с предвиде- Коя от пословиците избирате за край на приказ-
ното, в този урок може да се добавят и други задачи, ката?
допринасящи за затвърдяване на уменията на трето- Завистта ражда злоба.
класниците за интерпретация на литературен текст. Завистливият човек причинява огорчения сам на
Тези задачи биха могли да са следните: себе си.
• Подборно четене Завистникът сам на себе си е враг.
Открийте в текста и прочетете отговорите на От завист човек никога не става по-богат.
въпросите: Какво е разказано за главния герой? (Бе- Срамно е да се държиш приятелски с човек, на кого-
ден, но много добър ром; Хората често се обръща- то тайно завиждаш.
ли към него за съвет или за подкрепа...); Защо той не

ТЕМА: ХИТРИЯТ ПЕТЕЛ – БЪЛГАРСКА
НАРОДНА ПРИКАЗКА
Урокът е за един учебен час и в него е достатъч-
но учениците да се запознаят с приказката, да обсъдят
героите в нея и взаимоотношенията между тях и да
определят кой от тях побеждава и защо. Ако има въз-
можност, в методическата работа може да се включат и
следните допълнителни дейности:
• Четене по роли
Третокласниците се разпределят по трима, като
един от тях чете авторската реч, а другите – думите на
двамата герои в приказката.
• Преразказ от името на героя
Кой от героите разказва? Прочетете и допълне-
те.
• Веднъж при мен дойде лисица и започна да ме уго-
варя да сляза от дървото. Тя искаше да ме надхитри и
да ме изяде. Аз обаче се престорих, че викам кучетата.
72
Тя ми повярва и...
• Веднъж видях петел и ми се прииска да го изям.
Той обаче беше на високо дърво и аз реших да го из-
лъжа да слезе долу. Започнах да го уговарям да се мо-
лим заедно на слънцето да залезе по-бързо. Той повика
кокошките и кучетата да се молят заедно с нас. Тогава
аз...
• Тестови задачи за проверка на разбирането
Какво искала лисицата?
А) да се помоли на слънцето да залезе по-бързо
Б) да се сприятели с петела
В) да сграбчи петела и да го изяде
Как петелът надхитрил лисицата?
А) Извикал кучетата да я прогонят.
Б) Заблудил я, че кучетата идват.
В) Уплашил я със своята сила и храброст.
• Обсъждане на пословици
Коя пословица подхожда на приказката? Препи-
шете я.
Хитрост хитрост надхитря.
Да те е страх от хитрия, а не от глупавия.
Едно мисли, друго казва, трето върши.
На лице светец, на сърце крадец.
ТЕМА: КАК ДЕЦАТА ЗАПОМНИЛИ
ПРИКАЗКИТЕ НА НАСТРАДИН ХОДЖА –
ТУРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
Този урок се осъществява в рамките на един уче-
бен час, тъй като приказката е достъпна за разбиране.
Ако учителят реши да разшири методическата работа,
свързана с текста, може да добави допълнителни зада-
чи от типа:
• Подреждане на епизодите в текста
В какъв ред са думите на Настрадин Ходжа? Но-
мерирайте ги.
Нека тези, които помнят приказката, да я разкажат
на онези, които са я забравили!
Щом не помните вчерашната приказка, и тази ще
забравите. Затова няма смисъл да ви разказвам при-
казки.
Е, щом помните, няма смисъл да ви разказвам друга!
• Писмен отговор на въпрос към текста
Каква хитрост измислили децата? Напишете,
като допълните пропуснатото.
Децата много обичали да слушат... (приказките на
Настрадин Ходжа). Те обаче често ги... (забравяли).
Затова решили да... (се разделят на две групи). Едните
да казват, че... (са забравили предишната приказка).
Другите да твърдят, че... (помнят неговата последна
приказка).
• Тестови задачи за проверка на разбирането
Защо децата се опитват да надхитрят Настра-
дин Ходжа?
А) за да му се подиграят
Б) за да се забавляват
В) за да го накарат да им разкаже приказка
Защо Настрадин Ходжа не иска да разкаже при-
казка на децата?
А) защото не обича децата
Б) защото не обича да разказва приказки
В) защото иска да даде урок на децата
• Редактиране на кратък преразказ на приказката
Кое изречение е неправилно добавено? Открийте
го и прочетете преразказа без него.
Децата все забравяли приказките на Настрадин
Ходжа и той решил да им даде урок. Те се опитали
 Кои две изречения в преразказа са разменили мес-
тата си? Редактирайте текста.
Една яребица си направила гнездо в нивата на мър-
зелив човек. Веднъж стопанинът на нивата дошъл да я
огледа. Решил да повика приятелите си и си тръгнал.
Яребицата не се разтревожила. На другия ден човекът
пак дошъл сам на нивата. Неговите приятели не били
там. Тогава той решил да повика роднините си. След
три дни селянинът пристигнал ядосан на своите прия-
тели и роднини. Него го мързяло да се заеме с работа
и затова решил да запали нивата си. Тогава яребицата
се изплашила. От мързел човекът наистина можел да
погуби житото си.
• Тестови задачи за проверка на разбирането

Какво направил селянинът с нивата си?

А) Засял я.
Б) Ожънал я.
В) Решил да я запали.
73
Защо постъпил така?
А) защото искал да изгони яребицата и нейните
рожби
Б) защото нямал нужда от тази нива
В) защото го мързяло да обработва земята си

• Игра за словообразуване

Подредете думите в пословица и я напишете.

да го надхитрят. Половината от тях казали, че помнят Нищо от пада готово не небето.
неговите приказки. Другата половина признали, че не
ги помнят. Тогава Настрадин Ходжа ги посъветвал да
си разкажат приказките един на друг. Едно от децата
помнело всички приказки и ги разказало на остана-
лите.

ТЕМА: ЯРЕБИЦАТА И ЛЕНИВИЯТ –

БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА

В разпределението на учебната заетост е предвиде-

но този урок да се реализира в рамките на един учебен
час, тъй като приказката е с ясно оформен сюжет и с
отчетливо изразена поука. Ето защо очакването е, че
третокласниците ще разберат прочетеното, без да се
налага допълнителна методическа работа освен бесе-
дата по предложените в читанката въпроси. По пре-
ценка на учителя в урока може да се добавят и други
учебни задачи, като:
• Преразказ на приказката
Разкажете устно приказката по следния план:
1) Гнездо на яребици в нивата на мързелив селянин
2) Решението на стопанина да повика приятелите си
да ожънат нивата му
3) Решението на селянина да повика роднините си
4) Решението на мързеливеца да запали нивата си
5) Уплашената яребица
Ако някои от учениците се затруднят при прераз-
казването, учителят може да им предложи следната за-
дача:

10. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова


ТЕМА: СПЕЧЕЛЕНО С ТРУД –
АРМЕНСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
Методическата работа в този урок може да се до-
пълни със следните задачи:
• Подреждане на епизодите в текста
За да се ориентират учениците в сюжета на при-
казката, може да им се предложи да направят план на
текста, като подредят в правилен ред и номерират след-
ните епизоди на приказката:
Спечелените с труд пари
Недоволното момче
Момчето на работа
Мъдрите думи на бащата
• Преразказ на приказката
Като опора на преразказването учителят може да
използва не само вече съставения план на текста, но
и насочващи въпроси, като: С какво се занимавал
74 бащата? Печелел ли добре? Колко пари давал на
сина си? За какво? Какво правело детето с парите?
Защо? Какво решил бащата? Къде изпратил сина
си? Какво правело момчето през първия си работен
ден? Как се чувствало? Какво научило то от баща
си? и др.
• Тестови задачи за проверка на разбирането
Защо момчето не било доволно от баща си?
А) защото баща му не му давал никакви
пари
Б) защото той му давал само по една дребна монета
за харчене
В) защото баща му го карал да ходи на училище
Кои пари са най-ценни според бащата?
А) чуждите пари
Б) парите, намерени на пътя
В) парите, изкарани със собствен труд
• Обсъждане на мъдростта в приказката
На учениците се предлага да препишат последното
изречение в приказката и да запомнят тази мъдрост.
• Преразказ от името на героя
Третокласниците се опитват да разкажат историята
от гледната точка на момчето. Ако се затруднят, може
да им се предложи да изпълнят задачата по следния на-
чин:
Допълнете пропуснатите думи в разказа на мом-
чето.
Моят баща беше __________ и понякога печелеше
добре. На мен обаче винаги ми даваше само по една
__________ монета. Аз се ядосвах и често я хвър-
лях в _________. Баща ми реши да ме изпрати да уча
__________. Работих цял ден при един _________
и много се уморих. Спечелих обаче една дребна
________. Бях много доволен и с гордост я показах на
__________. Той ми каза да ________ и нея в реката.
Аз обаче не се съгласих. Цял ден бях работил за нея
и тя беше много ценна за мен. Така разбрах цената на
_________ с труд пари.
6. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА ОБУЧЕ-
НИЕТО ПО ИЗВЪНКЛАСНО ЧЕТЕНЕ
Целта и задачите на обучението по извънкласно че-
тене е да се насочват читателските интереси на учени-
ците и да се стимулират читателската им самостоятел-
ност и активност.
Извънкласното четене е ключ към успеха на учени-
ка. Добрият читател има не се само по-добра четивна
техника и по-богат емоционално-нравствен опит, но и
по-висока езикова култура. При четене на книги той
разширява своя речников запас, узнавайки нови думи
и тяхното значение. Едновременно с това той непред-
намерено запомня правилното писане на думите и няма
затруднения при правописа. Ето защо тази част от обу-
чението трябва да се организира добре, за да се подо-
брят не само резултатите по отношение на четенето, но
и за да се развият уменията на учениците да се изразя-
ват добре в устна и в писмена форма.
Още с първия урок за преговор на наученото по
литература във втори клас учителят следва да провери
кои книги от препоръчителния списък за ваканцията
са успели да прочетат неговите ученици. Това му дава
възможност да се ориентира най-общо в техните чи-
тателски интереси и на тази основа да планира своята
работа за уроците по извънкласно четене. Учителят
трябва да подготви и книгите, които ще са нужни за
тези уроци. Най-добре е той да преобразува един от
шкафовете в класната стая в импровизирана класна
библиотека. Целта е тези книги непрекъснато да са на
вниманието на децата и през свободното си време те да
ги разглеждат и да се зачитат в тях. По своя преценка
учителят може да включи в урочната работа и книги,
които неговите третокласници обичат да четат.
Уроците по извънкласно четене са съществено раз-
лични от останалите уроци по литература. При тях се
работи с книги, които третокласниците разглеждат, об-
съждат, препоръчват за четене на своите съученици.
При тези уроци в читанката са предложени откъси от
препоръчваните книги, но то е за удобство на учителя
– в случай че не успее да осигури съответните книги за
урока. Предложените текстове се четат, за да може да
ориентират учениците в основните герои на книгата и
за да се провокира у тях интерес към съответната книга
и желание да я прочетат.

ТЕМА: ПРИКАЗКИ – РАН БОСИЛЕК

В този урок на вниманието на учениците са книги с

приказки на този автор. На книжния пазар има голямо
разнообразие от тези книги, така че най-добре е учени-
ците да донесат по една книга. Целта е в урока да има
книги с различни заглавия в различни техни издания.
Тези книги се подреждат като изложба, за да може да
са на вниманието на всички ученици. Третокласниците
са около тези книги и имат свободен достъп до тях, за
да могат да ги разглеждат и сравняват.
Първата част от урока е за коментар на тези книги
– коя от тях е с най-интересно заглавие, коя от тях е с
най-привлекателна корица, в коя има най-много при-
казки и т.н. Вниманието на учениците се насочва към
съдържанието на книгата като важен елемент от нея.
За целта те преглеждат съдържанието на отделните
книги и в него търсят познати заглавия на приказки
– например „Косе Босе“, „Дядо и ряпа“, „Неродена
мома“ и др.
Втората част от урока може да е с прочитане на ня-
коя от тази приказки. Тази дейност е в зависимост от
готовността на учениците. Най-добре е те да се разде-
лят на екипи, като лидери в тях са третокласници, кои-
то са добри четци и обичат да четат книги. Задачата на
всеки екип е да прегледа една от книгите от изложбата
и да избере приказка, която е непозната за останалите.
Учениците четат заедно тази приказка и се подготвят
да я представят на останалите. Те могат да я прераз-
кажат накратко, но може само да посочат героите и да
коментират техните качества. От особено значение е в
края на своето представяне учениците от екипа да на-
правят препоръка (Кое е хубаво в тази приказка? Защо
е добре и другите ученици да я прочетат?). Ако в учеб-
ния час третокласниците не разполагат с книги на този
автор, то им се предлага да прочетат приказката „Баба
и внуче“ в читанката и да обсъдят героите и тяхното
поведение.
Третата част от урока е за работа с читателски днев-
ник. Той може да бъде обикновена тетрадка за писане,
в която учениците да описват прочетени книги, да пре-
писват части от тях и да рисуват свои илюстрации или
украсителни елементи.
75
Учителят сам решава в какъв формат да е този днев-
ник – дали ще е под формата на таблица, или ще е в
свободна форма. Задължителните елементи за всяка
книга са:
– заглавие на книгата и име на нейния автор;
– кратко представяне на книгата (В нея се разказва
за...);
– препис на кратък текст от книгата, който е харес-
ван от читателя;
– оценка на книгата – само с една дума (например:
хубава, интересна, забавна, увлекателна) или с ед-
но-две изречения, които изразяват отношението на чи-
тателя в по-разгърнат вид.
В този урок третокласниците може да попълнят
страница от този дневник, като: напишат заглавието
на книгата, която е пред тях; препишат от нейното съ-
държание заглавия на някои от приказките; разкажат
накратко за прочетената приказка или препишат от нея
изказаната в края поука.
ТЕМА: ВЕСЕЛ ГЪДЕЛИЧКАЩ СМЯХ –
МАРГАРИТ МИНКОВ
Тази книга е сравнително нова за книжния пазар,
тъй като е на съвременен автор. Тя е в две части, но
независими една от друга, тъй като в тях се съдържат
отделни приказки. Всички те са много забавни и се че-
тат с интерес от децата.
Ако учителят не успее да осигури поне една книга,
той може да организира четенето на предложената в

76
читанката приказка така, че тя да представи всички ос-
танали приказки от този автор. От откъса в учебника
ставя ясно, че историите, разказани от Маргарит Мин-
ков, са необичайни и са изпълнени с много фантазия
и смях. Като доказателство за това учителят може да
представи и откъси от други приказки на този автор,
като използва насочващи въпроси, чрез които да про-
вокира децата да се досетят за разказаната история.
Например:
• Из приказката „Кучето което“
Не помня отдавна или по-преди се беше появило
едно Куче, което свиреше на акордеон. То ходеше от
село на село и от град на град, акордеонът му, който
се казваше Траян, ходеше на една опашка разстояние
след него и от време на време, като прескачаше някой
камък, казваше „Тра-тра-траяне“... И затанцуваха пти-
ците, и затанцуваха дърветата, а най-весело затанцува-
ха цветята. Те така играеха, че когато Кучето и Траян
млъкнаха, видяха цветята, сплетени на венец. (Какво
прави кучето? Защо неговият акордеон се нарича
Траян? Какво ли се е случило, когато акордеонът се
разтегнал от единия до другия край на една поляна?
Каква е тяхната музика? Кое е забавно в история-
та? и т.н.).
• Из приказката „До хартиената страна и об-
ратно“
В хартиената страна всичко е от хартия. Реките са
от тънка хартия, дърветата са от по-дебела, а планини-
те са от картон. Хартиени птици летят, хартиени цветя
цъфтят, хартиени крави пасат люцерна... Шивачът жи-
вее в хартиена къща. На първия етаж мери, на втория
крои, на тавана шие, на покрива копчета поставя. Звъ-
нят на звънеца. Шивачът не чува, защото звънецът му
е от хартия. Отварят вратата и влизат лястовица и фъс-
тък. Когато отварят, в къщата става течение и шивачът
излетява през прозореца заедно с метъра си. Нали е от
хартия! „Трябва да го почакаме“ – казва лястовицата
и сядат да чакат... След малко шивачът се завръща.
„Много се извинявам, че ви накарах да чакате – покла-
ня се той, – но трябваше да премеря небето, защото
съм решил да му ушия палто, за да не му е студено през
зимата... (Как изглежда хартиената страна? Какво
друго според вас има в нея? Какво се случва с шива-
ча? Защо? Къде отишъл той? С каква цел? Защо спо-
ред вас го чака лястовицата? Кое ли ù се е скъсало?
Ще може ли шивачът да ù помогне? и т.н.).
• Из приказката „Приказка за разказване“
В едно царство живееше кокошка, която снесе
бонбон. „Това, че снесох бонбон, е съвсем нормално
– помисли си тя, – но защо е шарен?“. Реши, че се е
разболяла, и веднага отиде при лекаря. Лекарят я на-
кара да се съблече, после да се облече, после да легне,
после да стане, после да диша, после да не диша и се
зае да я преглежда. След като я прегледа, той седна
да се чуди каква може да е болестта. Взе една дебе-
ла книга, прочете я цялата и каза: „Странно, много
странно!“, и млъкна. Кокошката постоя, повъртя се,
почеса се, покашля се, рече учтиво „Довиждане!“ и
си излезе... „Е – помисли си тя, – щом никой не може
да ми обясни защо снасям шарени бонбони, ще пода-
ря бонбона на някое добро дете... (Нормално ли е ко-
кошка да снася бонбон? От какво е учудена тя? Как
я преглежда лекарят? Успява ли да ù помогне? Как-
во решава кокошката? Какво ли се случило, когато
отишла за помощ при царя и царицата? Измислете,
разкажете.)
В края на урока учениците попълват в читателския
си дневник заглавието на книгата, името на нейния ав-
тор и заглавията на приказките, за които са научили.
ТЕМА: БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ
ПРИКАЗКИ
Подготовката за този урок включва предварителна
препоръка към учениците да открият в домашната или
в училищната библиотека поне една книга с народни
приказки. Целта е в урока на всеки чин да има поне по
една книга, която децата да разглеждат и коментират.
Урокът може да започне с четене на приказката,
предложена в учебника. След нейното обсъждане уче-
ниците търсят заглавието ѝ в своите книги. Тази задача
може да се разшири и с търсене на заглавията на други
изучени народни приказки, например: „Двама друга-
ри“, „Кой е по-силен“ и „Бърза печалба, бърза загу-
ба“ (от читанката в първи клас); „Сънят на врабчето“,
„Най-скъпоценният плод“, „Неволята“, „Лястовица
и врабче“, „Лъжливото овчарче“, „Мечката и лошата
дума“, „Мен ли трябваше да викате“ (от читанката във
втори клас) и др. По този начин учениците се учат да
работят със съдържание на книга и разбират неговата

функция като ориентир за заглавията в сборник с худо-
жествени текстове.
В съдържанието на книгата пред себе си третоклас-
ниците четат и заглавия на непознати за тях приказки.
В тази част от урока се прилага методът „четене – раз-
глеждане на книга“. Учениците разглеждат илюстраци-
ите към приказката, преглеждат текста, за да открият
героите в нея и да се ориентират в историята, и вземат
решение дали тази приказка ще е интересна за другите
в класа. Ако е така, подготвят се да разкажат за нея и
да я препоръчат на своите съученици.
Последната част от урока е свързана с попълването
на читателския дневник. Учениците преписват данните
на книгата, която имат пред себе си, преписват някои
от заглавията на приказки, отбелязват кои са героите
в тях и с няколко думи разказват писмено за тях. При
представянето на тази книга в читателския си дневник
е добре ученикът да напише и някои от пословиците в
приказките (например: Чисто носи, сладко яде; Дру-
гар се в нужда познава; Сговорна дружина планина
повдига; Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се
забравя; Каквото повикало, такова отговорило; По
дрехите посрещат, по ума изпращат и т.н.).
ТЕМА: БАСНИ – ЛАФОНТЕН
Басните са кратки текстове и затова се четат лесно
от учениците при самостоятелна работа с книгата.
Книги с басни на Лафонтен има в изобилие както
в книжарниците, така и в библиотеките. Добре е при
среща с родителите учителят да им предложи да оси-
гурят за домашната библиотека на децата си някои от
достъпните и популярни детски книги, сред които да са
и книги с басни.
Препоръчително е в този урок всеки ученик да раз-
полага с книга с басни на Лафонтен и да има възмож-
ност да я преглежда и да се зачита в нея.
Първата част от урока е свързана с четене и обсъж-
дане на баснята, предложена в учебника, а също и с
припомняне на други изучени басни от този автор (на-
пример „Пчелите и стършелите“ от втори клас).
Следващата част от урока се организира с опора
на книгите, които са пред учениците. По преценка на
учителя третокласниците работят самостоятелно или
в екипи по двама (със съседния ученик на чина) или
по четирима (учениците от два чина, които са един зад
друг). Целта е учениците да имат възможност да срав-
няват различни издания на книги от автора и да откри-
ват тези различия.
При съпоставката учениците няма как да не забе- 77
лежат, че една и съща басня на Лафонтен в някои от
книгите е в стихотворна форма, а в други е в проза.
Това дава възможност да се разширят техните знания
за спецификите на баснята като литературен жанр, а
именно – тя може да бъде и в стихотворна форма. За да
удовлетвори детското любопитство, учителят би могъл
да предложи сравнение на два текста на една и съща
басня – превод на оригиналната басня и адаптиран ва-
риант на тази басня. Например баснята на Лафонтен
„Жабата, която искала да стане колкото вола“ в два ва-
рианта изглежда така:
• В превод на Бойко Ламбовски:
Вол жабата веднъж видя –
в което нищо чудно няма,
ала от завист, за беда,
наду се – като него да стане тя голяма,
защото ѝ хареса той
по фигура, снага и бой.
И каза: „Гледайте, не стигнах ли го вече?“ –
„Не още“ – „Как? Я вижте пак.“
Отново се наду: „Кажи!“ – „Не, още си далече.“
„Ха пак!“ – дорде се пукна жалкият тумбак.
Светът е пълен със такива хора:
простакът само затова, че е богат,
се сили да изглежда като аристократ.
• В преработка на Пламен Тотев:
Гледала жабата вола и започнала да му завижда за
огромното и силно тяло. Рекла си:
– Защо и аз да не стана голяма като него?!
Надула се и попитала:
– Вижте дали го стигнах?
Отвърнали ѝ:
– Не си.
Тя се надула още повече и пак попитала:
– А сега?
– Още не си.
Отново се надула жабата:
– Я вижте пак.
– Трябва още – бил отговорът.
Надула се жабата до краен предел и се пръснала.
 пръсти – хванала край село пет кокошки тлъсти.
Още неогризла кокалците сладки, ето срещу нея
идат стадо патки.
– Слава тебе, боже – викнала Лисана, – инак щях
без малко гладна да остана!
Как ги изпояла, те и не видели... Седнала да чис-
ти зъбите си бели. Но невзела още върбовите клечки,
ето към нея идат сто юрдечки.
– Като съм се наяла, не съм заговяла! – казала си
Лиса и ги връхлетяла.
Станало край пътя само перушина. Смаяли се
всички трънки и глогини.
Най-подире сита, сънна и ленива, тръгнала Лиса-
на веч да си отива.

Хоро
Комар-гайдар писука с тънка гайда под бука. Под
буката висока трийсет и три жабока мъжко хоро
люлеят, викат, лудеят:
78 – Ква-ква, ква-ква, ква-ква-квак! Хà тропнете с
десен крак! Троп! Подскокнете нагоре, па клекнете
бре, мòре! Хоп!... Вряка-вряка-кряки-кяк, хайде пак
със десен крак! Здраво тупай бре, юнак!

Има много такива хора по света: заради богатство-
то си простаци искат да изглеждат като аристократи.
Но дали успяват?
Лошото мишленце
Имало едно време едно мишленце, което си носело
опашката завита на колеленце, крадяло от жито-
то, намърсявало брашното във ситото и по цял ден
тършувало из каците и се заканвало на котаците.
Дълго време го гонели ядосаните котараци, но
успели да отскубнат само един косъм от дългите
му мустаци... Затова се оплакали най-после на едно

Тези два текста може да бъдат написани на учебна-

та дъска или да се презентират чрез медия. Учениците
разказват историята в баснята и изказват своите пред-
почитания към една от двете ѝ форми. Третокласниците
сравняват и различните начини на словесно оформяне
на поуката и я пишат в читателския си дневник заедно
с други заглавия на басни от Лафонтен и изказаните в
тях мъдрости.

ТЕМА: ПРИКАЗКИ –
АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ

Както във всеки урок по извънкласно четене, добре

е и в този учебен час учениците да разполагат с някол-
ко книги от този автор и различни техни издания. Това
дава възможност на третокласниците да разглеждат
тези книги по екипи, за да се запознаят по-обстойно с
творчеството на автора.
Освен приказката „Бързите комари“, предложена в
читанката, добре е на вниманието на третокласниците
да бъдат и други приказки на Асен Разцветников.
Ако учителят не разполага с книга, може да прочете
на учениците си следните приказки:

Хитрана
Тръгнала веднъж нашата Лисана – да се пораз-
ходи, нещичко да хване. Душила, вървяла, дебнала на
момченце, което имало едно бързо, бързо жребченце.
Пуснало тогава жребчето си момчето, подгони-
ло мишлето, па хà през тая стая, хà през оная, тука
се сгуши, там се преметне – уловило го момченцето
най-сетне.
– Сега ще ти дам аз на тебе един хубав урок! –
рекло то на лошия мишок, па си направило от кожа-
та му един кожух със топъл миши мъх и един голям,
голям калпак като за юнак.
По преценка на учителя темата на урока може да се
разшири, като освен приказките на Асен Разцветников
се обхванат и негови стихотворения и гатанки. В този
случай е добре да се подготви мултимедийна презента-
ция за автора и неговите произведения.
В своя читателски дневник учениците записват
заглавия на книги на Асен Разцветников – например:
Сговорна дружина; Любими детски приказки и стих-
чета; Стихотворения, приказки, гатанки; От нищо
нещо; Щурчово конче; Тръгнал кос и др. В дневника
учениците може да напишат и заглавията на популяр-
ни творби от Асен Разцветников и да препишат кратки
части от тях.
ТЕМА: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛИСКО –
БОРИС АПРИЛОВ
Урокът е за препоръчване на книга. Той следва да
се организира така, че да провокира интерес у учени-
ците и желание да потърсят книгата и да се зачетат в
нея. Ето защо първата част от урока е за обсъждане на
героя в предложения откъс в читанката.
Втората част от урока е свързана с очертаване на
героите в книгата и с ориентация към техните необи-
чайни приключения. За да представи по-пълно образа
на героя, учителят може да прочете на своите ученици
и някои кратки откъси от книгата. Например:
С какво обича да се занимава Лиско?
Лиско искаше „да отиде на реката, да се гмурне в
Резедавия вир, да легне във водата с лице към небето
и да брои облаците. Какво ли не минава пред очите
му, когато лежи по гръб в Резедавия вир – птици,
пеперуди, водни кончета и най-много облаци, които
отначало приличат на нещо, а после се превръщат в
нещо друго. Така си минаваше времето – в разгада-
ване на облачетата, които от скука ли, какво ли, се
променяха и в подобни непрекъснати промени скита-
ха по света.
Кой е приятелят на Лиско? Какво се случва по вре-
ме на пътя им към морето? Прочетете, разкажете. 79
По асфалта се вървеше добре... Лиско седеше
удобно върху гърба на магарето Мокси и се прозява-
ше. Спеше му се, но се стараеше да бъде буден, да
не обиди магарето, което отдавна спеше, но прис-
тъпваше ритмично и от време на време отваряше
едното си око. Така ги завари големият ръмжащ
звяр. Мокси се събуди и изви глава назад. Лиско вече
трепереше. Докато се усетят, големият ръмжащ
звяр се зададе, профуча край тях и изчезна зад завоя.
– Слушай, какъв беше според теб този… звяр? –
попита магарето.
 – Мокси, да не би това да са автомобилите, за
които пише в енциклопедиите?
– Де да знаеш, никога не съм виждал автомобили.
Учителят може да предложи и някои известни цита-
ти от тази книга, от които третокласниците да изберат
един, който да запишат в своя читателски дневник. На-
пример:
„Приятно е някак си, когато проявяваш смелост,
отстрани да те гледат и да си казват: брей, колко
смел е този Лиско.“
„Тежко е да си откривател – мислеше си Лиско. –
Неблагодарна работа. Уж откриваш нещо ново, а от-
критието ти внезапно експлодира и те прави на прах.“
„Примерен може да бъде само този, който не е
видял широкия свят. Аз съм го видял. Той е много дъ-
лъг и много широк… Добре, но само това ли е широ-
кият свят? Само това, което видях от гнездото на
орела?… Смешно е да се твърди такова нещо. Ако
80 е така, той не ще да е много широк и само дето го
хвалят наляво и надясно… Следователно време е да
напусна Тихата гора и да поема големия път.“
Ако прецени, че е необходимо, учителят може да
посочи и поредицата от книги за този герой – „Десет
приключения на Лиско“, „Приключенията на Лиско в
гората“, „Приключенията на Лиско по море“, „Новите
приключения на Лиско“.
ТЕМА: ПРИКАЗКИ – НИКОЛАЙ РАЙНОВ
Тази книга е от препоръчителния спъсък с книги за
ваканцията, предложен на учениците в края на втори
клас. Учителят би могъл да разчита, че някои от учени-
ците са потърсили книгата през лятото и са прочели ня-
кои от приказките на автора. Ето защо в първата част
на този урок се предоставя на учениците да разкажат
някоя от самостоятелно прочетените приказки или да
споделят впечатления от книга, която не са прочели, но
са прегледали най-общо.
Следващата част от урока е свързана с четенето на
предложената в читанката приказка. След нейното об-
съждане е добре учителят да покаже различни книги с
приказки от този автор – „Български приказки“, „Бъл-
гарски вълшебни приказки“, „Приказки от цял свят“,
„Източни приказки“ и др. Тези книги би могло да се
представят и чрез презентация, в която да се покажат
не само техните корици, но и илюстрации и списък с
най-популярните приказки на Николай Райнов – „Златна
ябълка“, „Царица – птица“, „Игра на криеница“, „Спо-
луката“, „Четирима братя“, „Чиракът на магьосника“.
По преценка на учителя може да се предложи на
учениците словесна опора – начало или край на приказ-
ка, по която те да се досетят за историята. Например:
Прочетете края на приказката „Царица – пти-
ца“ и измислете какво се случило на момичето в го-
рата.
По едно време царят, както държал птичката,
съгледал, че на главата ѝ свети игла. Измъкнал иг-
лата и птичката тутакси се превърнала на жена –
по-хубава, отколкото била по-рано.
– Кой направи това чудо, та те превърна на птич-
ка? – запитал я царят.
– Сестрите ми – рекла царицата, – те ми завиж-
даха за хубостта и ме оставиха сама в гъста и тъм-
на гора. Там ме намери царският син и...
В края на урока учениците попълват в своя читател-
ски дневник заглавията на книги с приказки от Николай
Райнов, заглавията на някои от препоръчаните им при-
казки или кратък преразказ на приказката „Царят на
птиците“ от читанката (например: Един сиромах наме-
рил чучулига на нивата си. Тя го помолила да я отнесе
при баща ù и му обещала голямо богатство. Човекът
изпълнил молбата на птицата. Нейният баща бил
цар на птиците. Той подарил на сиромаха вълшебна
пръчица, която го направила много богат...).
ТЕМА: ПОВЕСТИ ЗА КАРЛСОН –
АСТРИД ЛИНДГРЕН
Книгата е от препоръчителния списък за четене за
лятната ваканция след втори клас. Тази книга е много
популярна и я има почти във всяка домашна библио-
тека с детски книги. Ето защо две седмици преди уро-
ка учителят напомня на своите ученици да я намерят,
разгледат и да прочетат отделни епизоди от нея или да
прочетат предложения в читанката откъс.
Първата част на урока е свързана със споделяне на
впечатления от книгата от ученици, които са изпълни-
ли задачата. На останалите може да се предложи да си

припомнят и разкажат текста „Карлсон на рожден ден“
от читанката в първи клас. Едновременно с това тре-
токласниците разглеждат различни издания на книгата,
донесени от учениците или осигурени от учителя. Ко-
ментират се и възможните различни заглавия – в зави-
симост от това дали е цялата книга („Три повести за
Карлсон“) или отделни нейни части („Карлсон, който
живее на покрива“, „Карлсон отново лети“, „Ето го пак
Карлсон от покрива“).
Втората част от урока е за обсъждане на текста в
читанката. За да се направи връзка между този откъс и
книгата, на учениците може да се предложи да напра-
вят преразказ на самостоятелно прочетени кратки епи-
зоди от повестите за Карлсон или да изпълнят задачи
от следния вид:
Прочетете откъса и добавете пропуснатите
имена на героите.
Момчето изтича до масата и почна да рови в сан-
дъчето, дето криеше най-скъпоценните си вещи. Там
лежеше и едно малко електрическо фенерче.
– Мога да ти подаря ето това – каза ___________.
– Ура! Свети! Сега вече няма да се лутам в тъм-
нината между комините – каза _____________ и
поглади с ръка фенерчето.
Тия думи доставиха голяма радост на _____
________.
Последната част от урока е свързана с попълва-
нето на читателския дневник. Към задължителните
елементи в него третокласниците може да открият в
книгата и да препишат описанието на героя, което е
следното:
11. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова
Карлсон е малко, дебеличко, самоуверено човече.
При това умее да лети. Всеки умее да лети със само-
лет и вертолет, но едничък Карлсон умее да лети са-
мичък. Достатъчно е да натисне копчето на корема
си и тозчас едно малко чудновато моторче забръм-
чава на гърба му. Докато перката се завърти как-
то трябва, Карлсон стои една минута неподвижен.
Но щом моторът заработи с пълна сила, Карлсон се
издига, полетява с леко поклащане и си дава такъв
важен и достолепен вид, сякаш е някой директор –
разбира се, ако можете да си представите директор
с перка на гърба.
ТЕМА: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА
НА ПИНОКИО – КАРЛО КОЛОДИ
Урокът е свързан с книга от списъка с книги, пре-
поръчани на учениците в края на втори клас за четене
през лятната ваканция. Ето защо учениците са имали
81
възможност да я потърсят в домашната или в училищ-
ната библиотека. Онези от тях, които са успели да про-
четат книгата или отделни епизоди от нея, споделят
свои впечатления за героя и разказват за случки с него,
които са ги впечатлили и са запомнили. Ако се окаже,
че в класа няма такива ученици, то урокът се преобра-
зува от урок за обсъждане на книга в урок за препо-
ръчване на книга. В този случай основният компонент
в него е прочитането на откъса, предложен в буквара,
и обсъждане на неговото съдържание.
Ако учителят е поставил задача за предварително
самостоятелно четене на този откъс, то учениците пре-
разказват текста и чрез подборно четене описват Пино-
кио и коментират саможертвата на неговия баща. При
възможност учителят може да прочете и друг откъс от
книгата, който представя признателността на Пинокио.
Например:
Брегът гъмжеше от хора, които ръкомахаха, като
гледаха към морето.
– Какво се е случило? – запита Пинокио една ста-
рица.
– Какво ли? На един нещастен баща, който изгубил
сина си, му хрумнало да се качи на лодка, за да отиде
да го търси отвъд морето; а морето днес е много раз-
вълнувано и лодката всеки миг може да потъне…
Пинокио втренчи очите си в тая посока и нададе
остър вик:
– Това е татко! Това е татко!
Неочаквано се появи ужасна вълна и лодката из-
чезна. В този миг хората видяха едно момченце, кое-
то се хвърли от върха на една скала в морето, като
викаше:
– Искам да спася баща си!
Понеже беше от дърво, Пинокио се държеше лесно
на повърхността на водата и плуваше като риба...
В своя читателски дневник третокласниците за-
писват както заглавието на книгата и името на нейния
автор, така и описанието на героя в прочетения текст
82

(малко дървено човече, с дрешки от шарена хартия, с на читателски картон. В хода на тази игра учениците
обувки от кора на дърво и шапчица от среда на хляб). четат изразително някои от стихотворенията, които са
Към това може да се добави и самооценката на героя. За им харесали. Добре е да си припомнят и вече изучени
целта учителят би могъл да продиктува следния текст:
Колко нещастия ме сполетяха!... И си ги заслужа-
вам! Защото съм вироглаво и заядливо дървено чове-
че... и искам винаги да правя, каквото си зная, без да
слушам ония, които ме обичат и които са хиляди пъти
по-умни от мен!... Но от сега нататък решавам да се
променя и да стана разумно и послушно момче. Още
повече, добре видях, че момчетата винаги губят, като
са непослушни, и не постигат нищо.

ТЕМА: СТИХОТВОРЕНИЯ –
ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

Тъй като Елисавета Багряна има изключително мно-

го книги със стихотворения за деца, добре е този урок
по извънкласно четене да се проведе в библиотека. По
този начин третокласниците ще усвоят и библиотечни
умения, които са от голямо значение за оформянето им
като добри читатели.
Ако посещението на библиотека е трудно за орга-
низиране, то учителят може да направи импровизирана
библиотека в клас, като предостави на вниманието на
учениците няколко книги на авторката. Организира се
сюжетно-ролева игра между читатели и библиотекари.
Ролята на екипа библиотекари е да подредят книгите
върху рафта в азбучен ред, а ролята на читателите е
да избират книги, да ги разглеждат и ако решат да ги
прочетат, да ги запишат на листчета във функцията им
стихотворения на авторката, като „Майски Великден“
(от читанката за първи клас) и „Тополата“ (от читанка-
та за втори клас). Така урокът се превръща в своеоб-
разен празник за творчеството на Елисавета Багряна,
предназначено за деца.
По преценка на учителя в урока може да се включат
и словотворчески задачи, подпомагащи запомнянето
на някои от най-известните стихотворения на поете-
сата. Например да се подредят в стихове изреченията,
като се разделят на три реда:

Цвете
Всички Цвете ме наричат, / затова, че ме обичат,
/ но самички вий кажете: / има ли такова цвете / –
със ръчички и крачета?

В края на урока учениците попълват в читателския

си дневник срещу името на Елисавета Багряна загла-
вия на нейни стихотворения, които знаят или които са
им харесали. Добре е да препишат и част от стихотво- 83
рение, което смятат да научат наизуст.

ТЕМА: ТУФО РИЖИЯТ ПИРАТ –

ГЕОРГИ КОНСТАНТИНОВ

Урокът е за препоръчване на книга за четене и това

определя неговата структура. Основните дейности в
този учебен час са насочени към провокиране на ин-
терес към историята на героя и стимулиране на жела-
ние у третокласниците да прочетат книгата с неговите
приключения.
Основната част от урока е свързана със запознава-
не с особеностите на героя върху основата на предло-
жения в читанката откъс. Учениците четат текста, за
да се ориентират както във външния вид на котарака
Туфо, така и в спецификите на неговото поведение.
Целта е да предположат какви негови приключения са
описани в книгата. В резултат на тази дейност трето-
класниците записват в читателския си дневник заглави-
ето на книгата, името на автора и кратко описание на
основния герой – външен вид (риж котарак с остри
уши, който е риж като листата на дърветата ес-
енно време, бърз като рижа светкавица), характер
(храбър, най-храбрият котарак в жилищния блок, с
пиратско сърце, не се страхува от асансьора, ходи
по парапета на балкона, без да му мигне окото), на-
чин на живот (израснал в кутия за луксозни обувки на
шестнадесетия етаж в съвременен апартамент – с
хладилник, телевизор и голяма библиотека) и жела-
ния (да се впусне в смели пътешествия и да участва в
събития, които не може да станат без него).
Всичко това е достатъчно, за да може учениците
да придобият ясна представа за героя и да изградят
свои предположения за негови приключения. Учителят
следва да насочи третокласниците към забавния харак-
тер на постъпките на героя и към смешните ситуации, в
които той обикновено изпада. За целта учениците раз-
глеждат книгата, коментират нейните илюстрации и по
тях се опитват да разкажат за весели истории, които
се случват на героя. По-добрите четци от класа поемат
инициативата да прочетат отделни части от текста на
книгата, а останалите изразяват свое отношение към
прочетенето.
Ако в урока книгата не е налична, то учителят може
да прочете някои кратки откъси от нея. Например:
„Останал сам в лодката, Туфо се унасяше в дрямка,
когато лодката започна да се движи нагоре-надолу и
ужасеният котарак разбра, че отвън свиреше и гърме-
ше океанската буря... На третия ден бурята неочаквано
спря. Изморен от блъскането, огладнял и премръзнал,
Туфо показа муцунката си изпод брезента. Нямаше
сили дори да измяучи.
– Корабът потъва – каза му неговият приятел. –
Влез в пластмасовата вана, в която се къпеше капита-
нът. Важното е да успееш да се задържиш в нея. До-
виждане, котарако! Пожелавам ти щастие!
Туфо искаше да попита какво е това щастие, ала ня-
маше време за повече въпроси...“
„Облякоха Туфо в лъскав космонавтски костюм,
сложиха му кожени ръкавици и го понесоха към каби-
ната. На ракетната площадка нямаше много изпраща-
чи. Той чу тържествен глас:
– Твоят полет, драги рижльо, ще бъде исторически!
От сърце ти пожелавам успешно завръщане!
Човекът раздруса лапата на Туфо и натисна копче-
то за автоматично затваряне на капака. Туфо остана
сам в кабината. Решителният миг за отлитане в Кос-
моса беше настъпил. Дочу се далечно бучене и Туфо
усети как подът го повдигна с гигантска мощ. Захапа
мустак и стисна очи. „Да става каквото ще – рече си
 развълнуван той. – Едно нещо, за да свърши, първо
трябва да започне!“
По повод на тези откъси третокласниците обмислят
тяхното продължение. За да проверят дали догадките
им са правилни, трябва да намерят книгата и да открият
в нея какво се случва с героя и какви други приключе-
ния и неочаквани събития преживява той.
ТЕМА: ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ЛУКЧО –
ДЖАНИ РОДАРИ
Тази книга е много популярна като класика в лите-
ратурата за деца. Тя е на вниманието на учениците още
от края на втори клас, тъй като е в препоръчителния
списък с книги за четене през ваканцията. Ето защо в
зависимост от готовността на учениците урокът може
да се организира или като урок за обсъждане на про-
четена книги, или като урок за препоръчване на кни-
га. И в двата случая като опора на дейността може да
84
се използва съдържанието на книгата, тъй като всяка
от главите в нея е със заглавие, което е своеобразна
анатоция на разказаното в нея (например: Лукан нас-
тъпва принц Лимон; Как Лукчо накара дон Домат
да плаче за първи път; Чичо Боровинка си поставя
звънец против крадци; Без да иска, барон Портокал
премазва двадесет свои генерали и т.н.). Това съдър-
жание подсеща третокласниците, които са прочели час-
ти от книгата, за някои от съществените епизоди в нея
и те може да разкажат накратко за тях. В същото време
това съдържание може да се използва като ориентир, в
случай че никой от учениците не е разглеждал книгата.
По него те могат да предположат какви са героите и
какво се случва с тях. Разбира се, учителят може да ги
насочи към общия сюжет на книгата: Тя е за приключе-
нията на малкия, но храбър Лукчо, който заедно със
своите бедни приятели и роднини от зеленчуковата
фамилия се противопоставя на богатите и алчни
владетели от плодовата фамилия, начело с принц
Лимон и барон Портокал.
Особено показателна за героите и за случващото се
с тях е завръзката на историята в първия епизод, който
учителят може да прочете за всички ученици:
Лукчо беше син на Лукан и имаше седем братя и
сестри: Лукчо, Лучка, Луканчо и така нататък – все
с имена, подходящи за едно почтено лучено семейс-
тво. Лукан живееше с децата си в една дървена ба-
рака, малко по-голяма от щайга за зеленчук. Богата-
шите, които минаваха покрай тях, извръщаха носове
с погнуса. Един път из тези места трябваше да мине
и владетелят принц Лимон. Придворните се безпо-
кояха за неговия нос... Веднага една дузина лимонче-
та бяха изпратени, за да парфюмират бедняците.
Те помъкнаха варели, пълни с одеколон, парфюм от
теменужки и българска розова вода, най-хубавата
в света. Напръскаха ги така добре, че Лукчо съвсем
настина...
Всичко това е с цел да се убедят третокласниците,
че в книгата е разказана интересна история с необичай-
ни герои и че нейното четене е забавно и приятно. Това
впечатление се допълва и чрез четене на откъса, който
е поместен в читанката.
 В своя дневник учениците може да запишат не само
заглавието и автора на книгата, но и някои смешни осо-
бености на героите (например: Барон Портокал – яде
от сутрин до вечер и от вечер до сутрин и смята
спането за губене на време, защото докато спи, не
може да яде; градинарят Праз – с дълги мустаци,
на които жена му простира прането и той трябва
да се пече на слънцето, докато дрехите изсъхнат;
Маестро Круша – с цигулка от круша и по време на
концерт по нея кацат мухи или червейчета издълба-
ват тунели в нея и тя често се разваля и свири фал-
шиво и т.н.).

ТЕМА: ПРИКАЗКИ –
СВЕТОСЛАВ МИНКОВ

Авторът е представен в читанката чрез откъс от

своята приказка „Златното яйце“. След като го проче-
тат и обсъдят, учениците следва да придобият предста-
ва и за други приказки на Светослав Минков. Те може
да си припомнят изучената във втори клас приказка
„Снежният човек и врабчето“. Добре е обаче да се ко-
ментират и други приказки от този автор.
Тъй като книгата е от препоръчителния списък с
книги за ваканцията след втори клас, възможно е някои
от учениците да са прочели няколко негови приказки и
да разкажат за тях. В случай обаче, че в класа няма та-
кива ученици, учителят би могъл да провокира у трето-
класниците желание да прочетат някои от приказките
на Светослав Минков, като прочете избрани откъси от
тях. Например:
• Из „Захарното момиче“
„Имаше някога в едно омагьосано царство една
чудна градина. Всичко в тая градина беше направено
от захар: и цветята, и дърветата, и пеперудите, и птич-
ките, та най-сетне и малкото златокосо момиче, което
седеше по цял ден на една захарна пейка в градината и
плетеше захарна тантела със захарни игли.
А на другия край на земята, далеч от омагьосаното
царство, живееше беден ковач с жена си и с малкия си
син. Когато синът порасна, каза на баща си:
– Тате, намислил съм да отида в омагьосаното
царство и да се оженя за захарното момиче...“
• Из „Цар Безсънко“
„Имаше някога едно джудже с дълга бяла брадица и
с алена шапчица. Палтенцето му беше синьо като небе-
то, а на върховете на обущата му дрънкаха весело две
сребърни звънчета...
Една пролетна утрин до него спря едно чудно звер-
че.
– Църрр, църрр! – извика то. – Аз ида от палата на
стария цар Безсънко, който се нуждае от твоята по-
мощ. От дълги години, още откакто се е възкачил на
престола, той стои буден и не може да спи. Всички ле-
кари по земята се опитваха да го приспят, но никой не
можа да му помогне. Ако ти успееш да го приспиш, ще
получиш богата награда.
– От това по-лесно няма – рече джуджето, като
поглади меката си брадица и се усмихна. – Почакай ме
85
само да си взема книжката с приказките, че може да ми
дотрябва...“
• Из „Маскираната лисица“
„Веднъж мечката стръвница, магарето, вълкът, сви-
нята, заекът и лисицата решиха да се маскират... Съб-
раха се маскираните животни в гората и веселбата за-
почна. Ала преди това всички си дадоха дума да не се
закачат и никой никому зло да не стори...“
В края на урока учениците записват някои от загла-
вията на тези приказки, за да ги потърсят и прочетат.
ТЕМА: СТИХОТВОРЕНИЯ –
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
В началото на този урок по извънкласно четене е
добре учениците да си припомнят изученото във вто-
ри клас за книгата „Пет приказки“, представена им в
читанката с откъса „Приятели“. Учениците, които са
успели да прочетат книгата или части от нея, споделят
свои впечатления за прочетеното, като се стремят да
убедят учениците си, че книгата е интересна и ще им
е забавно да я прочетат. Ако в класа няма такива уче-
ници, в тази част от урока се предоставя възможност
за припомняне на изучени стихотворения от Валери
Петров – стихотворението за приятелството от откъ-
са „Приятели“ („Казва се „приятел пръв“, но защо е
той такъв...“); стихотворението „Мама“ – от читанка-
та за първи клас („Косата на мама е светла и мека,
ръката на мама е нежна и лека...“); стихотворението
„Зимен пейзаж“ – от читанката за втори клас („Сняг
 през нощта навалял е навън и цял е света като гледан и затуй барабанчето
насън...“) и двете стихотворения „Игри“ – от читанката от него се крие.
за трети клас („Ето, имам си хвърчило, дето би летя-
ло като птица, ако...; А пък аз си имах куче...“). • Какво означава думата „пакост“? Прочетете,
Към тези стихотворения се добавя и предложено- обсъдете.
то в читанката – „Време за игри“. Учениците го четат,
обсъждат и записват откъси от него в своя читателски Пакости
дневник. Когато човек не е вече дете,
Ако учителят реши да представи и други стихотво- пак разбира децата, но трудно.
рения за деца от Валери Петров, той може да го напра- Например, защо пакостливи са те,
ви чрез задачи от типа: му се вижда ужасно чудно.
• Кой според вас крие барабанчето? Защо? А Ванчето тези дни постави рекорд
във този вид спорт:
Барабанчето петно от мастило върху покривката;
Да сте видели вие каналът на мивката –
барабан да се крие, запушен с останките от три карамфила,
барабан с привичка изскубнати с просто учудваща сила
да играе на жмичка? от лехата в съседския двор...
А тъкмо такова е барабанчето, – Стига толкова, сине! –
86 което подарихме на Ванчето. всички молим го жалко. –
Инак има силен звук: Остави да почине
трам-та-там, та-там, та-там! тази къща за малко!
Но оставиш ли го тук, Но час не е минал, и от кухнята в миг –
утре го намираш там... трясък и вик!
– Де е барабанчето? – – Пакост ли пак, бе! – разтърсвам го аз,
пита всички Ванчето. но дочул своя глас,
Всеки вдига рамена, усмихнат се спирам: – какъв съм глупак!
всеки гледа настрана, А може би „пакост“ произлиза от „пак“?
и тъй като търсим го от няколко дена,
вече цялата къща е съвсем убедена, Очакваният краен резултат от този урок е ученици-
че сигурно Ванчето те да знаят името на автора и да знаят наизуст части от
премного го бие негови стихотворения.
 УТВЪРДИЛ
Директор: ..........................................................
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет български език и литература за 3. клас
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици x 7 часа седмично = 126 часа

№ Учеб- Тема на урочната Вид урочна Компетентности като очаква- Нови Контекст и дейности за всяка урочна Методи и фор- Забе-
по на сед единица единица ни резултати от обучението понятия единица ми на оценява- леж-
ред мица не по теми и/ ка
по ред или раздели
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Литература Знае имена на известни автори Припомняне на изучени във втори клас Устна и писмена
на детски произведения. По- произведения. Диагностични задачи за ли- проверка
Да си припомним нау- Преговор от знава съдържанието на изучени тературни жанрове – басня, народна песен,
ченото във втори клас втори клас литературни произведения. Чете приказка, гатанка; за епизод, за изброяване и
с разбиране. за повторение.
2 Български език Пише думи и изречения, като Свързване на думи с правописни особености Формиращо
спазва изучените във втори клас с думи за тяхната правописна проверка. От- оценяване
Да си припомним нау- Преговор от книжовни норми. Разграничава криване на грешки при глаголи. Свързване
ченото във втори клас втори клас изречения в текст. на словосъчетания в изречения. Препис на
текст с отделяне на изреченията в него. Ко-
муникативноречева задача.
3 Литература Рецитира детски стихотворения Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
от български автори. Откриване на повторението в стихотворе- разбирането при
„Есенни листа“ – Ата- Нови знания нието. Писмени задачи в тетрадката към четене чрез въп-
нас Цанков читанката. Игрословица с думи от текста. роси с избира-
еми отговори
4 Български език Съгласува прилагателни имена Изпълнение на тестови задачи с избираем Тестова пис-
със съществителни. Образува отговор. Правописни игри. Писане на кратък мена проверка/
Да си припомним нау- Диагностика множествено число на глаго- текст под диктовка. Проверка на разбиране- Самостоятелна
ченото във втори клас на входно ли. Знае начини за проверка то при четене/писане на текста от диктовка- работа
ниво на съгласни в края на думата. та.
Открива думи за проверка на
неударени гласни и обеззвучени
съгласни в средата на думата.
5 Литература Илюстрира с примери от текста Четене на текста и обсъждане на темата и Проверка на
отговора си по въпрос, свързан авторовото послание. разбирането при
„Защо Врабчо не оти- Нови знания със съдържанието на изучавано Писмени задачи в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
де в топлите страни“ – литературно произведение. Отговор на въпроса от заглавието. Игри роси с избира-
Радой Киров за образуване на пословици, подходящи за еми отговори
текста.
6 Формиране на кому- Нови знания Определя темата на текста, като ключови Озаглавяване на текст. Допълване на ключо- Устна проверка
никативноречеви озаглавява собствен и думи ви думи в неговия преразказ. Съставяне на
87
 88
1 2 3 4 5 6 7 8 9
умения чужд текст. приказка по предложено начало –
Открива ключови думи в текст с опора на ключови думи към картинен план.
Текст. Ключови думи и ги използва като опора при
в текст преразказване на авторов текст
или при съчиняване на собствен
текст.
7 Формиране на ко- Затвърдяване Ориентира се в темата на текста. Писмено изпълнение на създадена приказка Самопроверка
муникативноречеви Съчинява текст с опора на клю- по картинен план с ключови думи. Самопро-
умения чови думи. верка на написаното.

Текст. Ключови думи

в текст
8 2 Литература Чете с разбиране и изразително Четене на стихотворението и отговори на Проверка на
текста на изучаваното произве- въпроси по съдържанието и смисъла му. разбирането при
„Грешно програми- Нови знания дение. Писмени задачи в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
раните компютри“ – роси с избира-
Красимир Машев еми отговори
9 Български език Различава устно от писмено Анализ на различни ситуации на речево об- Формиращо
общуване. Ориентира се в усло- щуване от детското ежедневие. Съставяне на оценяване
Общуване Нови знания вията на речевата ситуация. Из- диалози по определена тема. Създаване на
ползва думи от речевия етикет. изказвания, съобразени с целта на общуване
Използва учтивата форма на в конкретни речеви ситуации. Комуникатив-
личното местоимение за 2 лице норечева задача.
множествено число.
10 Литература Осмисля условния характер на Четене на двата текста и сравняване на ху- Проверка на
художествения текст. дожествен и нехудожествен текст. Писмени разбирането при
„Мишка, ама друга!“ – Нови знания Извлича конкретна информация задачи по текста в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
Петя Александрова, от нехудожествен текст. Отговор на въпроси с думи от двата текста. роси с избира-
„Какво може да прави Споделяне на собствени впечатления за зна- еми отговори
компютърът?“ – Дейни чението на компютрите в живота на съвре-
Арънс, Бети Гленън менното дете.
11 Български език Ориентира се в условията на Попълване на изказвания на герои в ситуа- Тестова задача
конкретни ситуации на общува- ции на общуване. Писане на поздравителни чрез въпрос с
Общуване Затвърдяване не. Използва правилно учтивата картички с използване на учтивата форма. избираем отго-
форма за общуване. вор и самооцен-
ка за нейното
изпълнение
12 Литература Отговаря на въпроси, свързани Четене и беседа на стихотворението и на Проверка на
със съдържанието на изучавано енциклопедичния текст. Сравняване на двата разбирането при
„Неудобният“ – Иван Нови знания произведение. текста, за да се открият специфики на худо- четене чрез въп-
Цанев, Разграничава художествен от жествения текст. Писмени задачи в тетрадка- роси с избира-
„Таралеж“ – По „Дет- нехудожествен текст. та към читанката. еми отговори
ска енциклопедия“
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
13 Формиране на комуни- Осмисля ролите при общуване Съставяне на диалози към различни кому- Устна проверка
кативноречеви умения – говорител и слушател. Ори- никативни ситуации. Илюстриране чрез
Устно общуване ентира се в комуникативноре- собствени примери на случаи на неправилно
Обобщение чевата ситуация (Кой говори? речево общуване. Обсъждане на варианти за
от втори клас На кого? За какво? Защо? Кога? речево поведение в ситуации на спор. Ко-
Как? Къде?). Прилага правилата ментар на примери за кавалерско поведение.
за речева учтивост (съгласие,
несъгласие).
14 Извънкласно четене Знае възможен кръг от детски Разглеждане на различни книги с приказки Устна проверка
книги за четене. Стреми се да на Ран Босилек. Обсъждане на предложената
„Приказки“ – Ран Нови знания запомни заглавието на предло- в читанката приказка. Разказване на други
Босилек („Баба и вну- жена книга и името на нейния приказки от същия автор.
че“) автор.
15 3 Литература Осмисля условния характер на Четене и беседа по двете стихотворения. Проверка на
художествения текст. Сравняването им с текст от енциклопедия и разбирането при
„Портрети в куплети“ Нови знания Интерпретира факти и идеи от натрупване на впечатления относно разли- четене чрез въп-
– Цанко Лалев научнопопулярен текст. ките на художествен и нехудожествен текст. роси с избира-
Писмени задачи в тетрадката към читанката. еми отговори
16 Български език Ориентира се за системните от- Отделяне на групите звукове и букви в бъл- Формиращо

12. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова

ношения в звуковата система на гарския език. Образуване на думи с корела- оценяване
Звукове и букви Обобщение езика. Разграничава тесни и ши- тивните двойки гласни и съгласни звукове.
от втори клас роки гласни; звучни и беззвучни Подреждане на букви в правилен азбучен
съгласни. Знае азбучния ред. ред. Препис на текст с добавяне на букви с
Използва правописен речник. помощта на речник. Комуникативноречева
задача.
17 Литература Доказва, че е разбрал смисъла Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
на прочетеното чрез изразител- Писмени задачи по текста в тетрадката към разбирането при
„Между нас да си Нови знания но четене на художествен текст. читанката. Игри с думи от стихотворението. четене чрез въп-
остане“ – Виктор Са- роси с избира-
муилов еми отговори
18 Български език Ориентира се в разпределението Съставяне на думи по предложени звукови Тестова задача
на звуковете в българския език. модели. Игрословици за образуване на думи. чрез въпрос с
Звукове и букви Обобщение Прави разлика между звук и Препис на текст чрез проверка на думи в избираем отго-
от втори клас буква. правописен речник. вор и самооцен-
ка за нейното
изпълнение
19 Литература Установява сходство и различия Четене на приказката и на баснята. Обсъж- Проверка на
между две литературни произ- дане на съдържанието и идейното им вну- разбирането при
„Гузен негонен бяга“ – Нови знания ведения. шение. Съпоставяне на двата текста по вид. четене чрез въп-
Елин Пелин, „Сърната Писмено редактиране на преразказ на при- роси с избира-
и лозата“ – Езоп казката в тетрадката към читанката. еми отговори
20 Формиране на ко- Пише лично писмо (в хартиен лично Анализ на комуникативна ситуация на Устна проверка
муникативноречеви или електронен вариант). писмо писмено общуване. Описание на дейности,
умения свързани с четене и писане на лични писма.
89
 90
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Писмено общуване. Нови знания Откриване на грешки в написани лични пис-
Лично писмо ма.
21 Формиране на ко- Съставя лични писма за целите Редактиране на писмо с коментар на допус- Писмена про-
муникативноречеви на конкретни ситуации на пис- натите грешки в него. верка
умения мено общуване, включително Съставяне на собствено лично писмо като
електронно. отговор на имейл по електронна поща.
Писмено общуване. Затвърдяване
Лично писмо
22 5 Литература Установява сходство и различия худо- Четене и обсъждане на двете литературни Проверка на
между две литературни произ- жествен произведения. Сравняване на приказката, разбирането при
„Пеперуди“ – Дора Нови знания ведения. текст баснята, разказа и стихотворението на двете четене чрез въп-
Габе, страници и въвеждане на знания за худо- роси с избира-
„Кънки на колелца“ – жествен текст. Писмени упражнения в тет- еми отговори
Леда Милева радката към читанката.
23 Български език Разграничава широки и тесни Избор на думи за проверка на пропуснати Текущо форми-
гласни. Знае начини за право- неударени гласни в думи. Игра за свързване ращо оценяване
Гласни звукове. Пра- Обобщаване писна проверка на неударени на гласни с думи с правописни особености.
вопис от втори клас гласни. Запомняне на думи с непроверяем правопис
чрез картинен аналог на неударения гласен.
Работа с речник. Препис на текст с добавяне
на пропуснати гласни в думите. Комуника-
тивноречева задача.
24 Литература Изразява емоционално-оценъч- Четене на текста и беседа относно разказа- Устна проверка
но отношение към герои и епи- ната история. Преразказ на текста по серия-
„Палавник“ – Марк Нови знания зоди в изучавано произведение. та картини към него и с опора на предложен
Твен план.
25 Български език Знае двойките гласни в тяхното Правописни задачи за допълване на гласни в Тестова задача
противопоставяне по признака думи чрез избор на думи за проверка и чрез чрез въпрос с
Гласни звукове. Пра- Обобщаване широки/тесни. Открива думи за самостоятелно прилагане на изученото пра- избираем отго-
вопис от втори клас правописна проверка на неуда- вило. Препис на текст с пропуснати гласни. вор и самооцен-
рени гласни. Игрословица. Редактиране на текст с право- ка за нейното
писни грешки. изпълнение
26 Литература Осмисля литературната творба Писмени упражнения в тетрадката по четене Проверка на
и я интерпретира съобразно за задълбочаване на разбирането и за об- разбирането при
„Палавник“ – Марк Затвърдяване със своя житейски и читателски съждане на епизодите в текста. Допълване четене чрез въп-
Твен опит. на думи в преразказ на текста от името на роси с избира-
героя. еми отговори
27 Формиране на ко- Уместно употребява езикови Анализ на речева ситуация на общуване Самопроверка
муникативноречеви средства според комуникативна- чрез лично писмо на хартия (Кой пише? На
умения та ситуация. кого? Какво? Защо?). Съставяне на собстве-
но писмо до близък човек. Попълване на
Писмено общуване. Затвърдяване своя адрес в пратка по куриер.
Лично писмо
1 2 3 4 5 6 7 8 9
28 Извънкласно четене Разглежда книги и по техните Четене и обсъждане на предложената при- Устна проверка
корици и илюстрации се ориен- казка от книгата. Разглеждане на книгата и
„Весел гъделичкащ Нови знания тира в съдържанието им. беседа относно заглавията на други приказ-
смях“ – Маргарит ки в нея и тяхното възможно съдържание.
Минков („Важното Споделяне на впечатления от прочетеното.
приключение на важ-
ната готварска книга“)
29 5 Литература Чете с разбиране и изразително Четене с отгатване на думите, пропуснати отПроверка на
текста на изучаваното произве- автора. Обсъждане на стихотворението по разбирането при
„Палачинкова тайна“ – Нови знания дение. предложените въпроси към текста. Писмени четене чрез въп-
Виктор Самуилов упражнения в тетрадката към читанката. роси с избира-
еми отговори
30 Български език Разграничава звучните и безз- Откриване на думи с правописни особености Текущо форми-
вучните съгласни. Знае начини при съгласните. Определяне на думи за про- ращо оценяване
Съгласни звукове. Обобщение за правописна проверка на верка на пропуснати съгласни. Игра за до-
Правопис от втори клас обеззвучени съгласни в края и в пълване на съгласни в думи. Редактиране на
средата на думата. текст с правописни грешки при съгласните.
Комуникативноречева задача.
31 Литература Познава произведения, посве- сравне- Четене на стихотворението и обсъждане с Проверка на
тени на България, българския ние опора на въпросите към текста. Изразително разбирането при
„Картина“ – Мая Дъл- Нови знания народ и българския език. четене. Преписване на изразите, съдържа- четене чрез въп-
гъчева, Открива сравнението в изучава- щи думата като, и въвеждане на понятието роси с избира-
„Облаче“ – Иван Ми- но произведение. „сравнение“. Четене на второто стихотворе- еми отговори
шев ние и откриване на сравненията в него чрез
въпрос с избираем отговор. Писмени упраж-
нения в тетрадката към читанката.
32 Български език Открива противопоставянето на Свързване на съгласни с тяхното правилно Тестова задача
съгласните по признака звуч- място в думи. Образуване на умалителни чрез въпрос с
Съгласни звукове. Обобщение ност/беззвучност. Прилага на- съществителни имена с обеззвучаване избираем отго-
Правопис от втори клас чини за правописна проверка на на съгласни. Добавяне на пропуснати вор и самооцен-
обеззвучени съгласни. съгласни в текст. Игрословица с думи с ка за нейното
правописни особености при съгласните. изпълнение
Редактиране на текст с правописни грешки
при съгласните.
33 Литература Познава произведения, посве- Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
тени на България, българския Проверка на разбирането чрез въпроси с разбирането при
„Оттука почва обичта“ Нови знания народ и българския език. избираем отговор. Писмени упражнения в четене чрез въп-
– Христо Радевски тетрадката към читанката. Наизустяване на роси с избира-
стихотворението или на части от него. еми отговори
34 Формиране на ко- Прави подробен устен преразказ подробен Четене на текст, беседа върху съдържанието Устна проверка
муникативноречеви на кратък текст. преразказ и проверка на разбирането. Устен подробен
умения преразказ на текста с помощта на картинен
Писмен подробен пре- Нови знания план и въпроси към всеки от епизодите на
разказ на текст текста.
91
 92
1 2 3 4 5 6 7 8 9
35 Формиране на ко- Прави подробен писмен пре- Съставя писмено подробен преразказ на Писмена про-
муникативноречеви разказ на кратък художествен текст с опора на предложени ключови думи, верка
умения повествователен текст. в които са означени и местата на възможни
правописни грешки.
Писмен подробен пре- Затвърдяване
разказ на текст
36 6 Литература Ориентира се във взаимоотно- Четене на текста и обсъждане на разказаната Проверка на
шенията между героите в изуча- история. Коментар върху гатанките и свърз- разбирането при
„Пътешествие по река- Нови знания вано литературно произведение. ване на техните отговори със съдържанието четене чрез въп-
та“ – Никола Райков на текста. роси с избира-
еми отговори
37 Български език Пише правилно съгласните с и група Игра за образуване на думи със струпване Текущо форми-
т в началото или в средата на съгласни на съгласни. Поправяне на грешки в думи ращо оценяване
Писане на думи с гру- Нови знания думи. със струпани съгласни. Препис на текст с
па съгласни допълване на пропуснати думи. Комуника-
тивноречева задача.
38 Литература Участва в обсъждането на фраг- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Устна проверка
менти от литературното произ- танката. Отделяне на епизодите в текста и Проверка на
„Пътешествие по река- Затвърдяване ведение. преразказване на всеки от тях. Обсъждане разбирането при
та“ – Никола Райков поведението на героите и коментари по те- четене чрез въп-
мата за приятелството. роси с избира-
еми отговори
39 Български език Знае начини за правописна про- Кръстословици за допълване на буквата т в Тестова задача
верка на думи с група съгласни. думи. Игрословица за отделяне на думи със чрез въпрос с
Писане на думи с гру- Затвърдяване струпани съгласни. Допълване на букви в избираем отго-
па съгласни думи от текст. Редактиране на текст с право- вор и самооцен-
писни грешки при групи съгласни. ка за нейното
изпълнение
40 Литература Доказва разбиране на художест- Четене и обсъждане на двете части на сти- Проверка на
вен текст чрез изразителното му хотворението. Откриване на използваните разбирането при
„Игри“ – Валери Пе- Нови знания четене. сравнения. Съставяне на други сравнения. четене чрез въп-
тров Открива сравнението в изучава- Писмени упражнения в тетрадката към чи- роси с избира-
но произведение. танката. еми отговори
41 Формиране на ко- Редактира собствен текст – под- Проверка на съставения подробен писмен Самопроверка
муникативноречеви робен писмен преразказ. преразказ с помощта на въпроси, ориенти-
умения ращи към основните изисквания при струк-
турирането на текста и при езиковото му
Писмен подробен пре- Затвърдяване оформяне.
разказ на текст – по-
правка
42 Извънкласно четене Отразява впечатленията си от Самостоятелно четене на приказката, пред- Устна проверка
самостоятелно прочетено произ- ложена в читанката. Споделяне на впечатле-
„Български народни Нови знания ведение. ния от прочетеното. Разглеждане на книги с
приказки“ български народни приказки. Коментиране
1 2 3 4 5 6 7 8 9
(„Гостенчето“) на техните илюстрации и обсъждане на дру-
ги прочетени народни приказки.
43 7 Литература Открива нравствени ценности в послови- Четене на приказката. Отделяне на епизо- Устна проверка
пословици. ца дите в нея. Обсъждане на поведението на
„Златната тиква“ – Нови знания Прави връзка между епизода и двамата герои в съпоставителен план. Ко- Проверка на
Братя Грим цялостния текст на произведе- ментар относно поуката. Избор на подходя- разбирането при
нието. ща пословица към приказката. Въвеждане на четене чрез въп-
понятието „пословица“. роси с избира-
еми отговори
44 Български език Определя прякото и преносното пряко Анализ на комуникативна ситуация, свърза- Текущо форми-
значение на думата. Употребява значение на с употреба на многозначни думи. Сравня- ращо оценяване
Пряко и преносно зна- Нови знания думи в пряко и в преносно зна- ване на думи с пряко и с преносно значение.
чение на думите чение. преносно Съставяне на изречения с думи и изрази в
значение преносно значение. Комуникативноречева
задача.
45 Литература Коментира постъпките на герои- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Устна проверка
те от изучавано произведение. танката. Задълбочаване на разбирането чрез
„Златната тиква“ – Затвърдяване тестови задачи; чрез определяне на качества- Проверка на
Братя Грим та на героите; чрез допълване на изречения, разбирането при
съдържащи основната мисъл на текста. четене чрез въп-
роси с избира-
еми отговори
46 Български език Разграничава пряко и преносно Откриване и съставяне на изрази с думи в Тестова задача
значение на думата. Съставя преносно значение. Избор на думи за обра- чрез въпрос с
Пряко и преносно зна- Затвърдяване изречения с думи и изрази в зуване на словосъчетание в преносно значе- избираем отго-
чение на думите преносно значение. ние. Употреба на думи в преносно значение вор и самооцен-
в собствени изречения. ка за нейното
изпълнение
47 Литература Изразява емоционално-оценъч- Предварително запознаване с непознатите Проверка на
но отношение към изучавани думи в текста. Четене и обсъждане на образ- разбирането при
„Мома и слънце“ – Нови знания литературни и фолклорни про- ната система в песента. Писмени упражне- четене чрез въп-
Българска народна изведения. ния в тетрадката към читанката. Описание на роси с избира-
песен моминската хубост с думи от текста. еми отговори
48 Формиране на ко- Прави подробен устен преразказ Четене и беседа по предложена басня. Про- Устна проверка
муникативноречеви на кратък художествен текст следяване на епизодите в нея. Устен подро-
умения (басня). бен преразказ на баснята с помощта на кар-
тинен план и въпроси към епизодите.
Писмен подробен пре- Нови знания
разказ на басня
49 Формиране на ко- Прави подробен писмен прераз- Съставяне на писмен преразказ на басня с Писмена про-
муникативноречеви каз на кратък художествен текст опора на ключови думи, в които са означе- верка
умения Затвърдяване (басня). ни правописните им особености. Избор на
Писмен подробен пре- пословица към текста.
разказ на басня
93
 94
1 2 3 4 5 6 7 8 9
50 8 Литература Открива логически акценти в Предварително запознаване с непознатите Проверка на
художествения текст. думи в приказката. Четене и обсъждане на разбирането при
„Сливи за смет“ – Нови знания Открива нравствени ценности в текста. Писмени упражнения в тетрадката четене чрез въп-
Елин Пелин пословици. към читанката. Определяне на качествата на роси с избира-
героите и обсъждане на подходящи посло- еми отговори
вици.
51 Български език Разпознава синоними като близ- синоними Анализ на речева ситуация, изискваща пра- Текущо форми-
ки по значение думи. Използва вилна употреба на синоними. Игра за свърз- ращо оценяване
Синоними Нови знания синоними за отстраняване на ване на двойки синоними. Откриване на
дразнещи повторения. синоними в текстове. Избор на синоними с
оглед на контекст на стихотворение. Препис
на текст с добавяне на пропуснати думи с
помощта на синоними. Комуникативнорече-
ва задача.
52 Литература Открива логически акценти в Четене и обсъждане на текста. Отделяне на Проверка на
художествения текст. епизодите в него. Коментар върху характе- разбирането при
„Приятелство с дел- Нови знания Прави връзка между епизод и ристиките на героите. Преписване на посло- четене чрез въп-
фин“ – Дончо Цончев цялостния текст на произведе- вици за приятелството. роси с избира-
нието. еми отговори
53 Български език Открива синоними на думи. Из- Откриване на синоними в текст. Разгранича- Тестова задача
бира подходящ синоним в кон- ване на синоними. Назоваване със синоними чрез въпрос с
Синоними Затвърдяване кретна езикова ситуация. на качества на приказни герои. Подреждане избираем отго-
на думи в синонимен речник. Редактиране на вор и самооцен-
текст чрез замяна на повторени думи с техни ка за нейното
синоними. изпълнение
54 Литература Проследява взаимоотношенията Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
между героите в изучавано про- танката. Задълбочаване на художественото разбирането при
„Приятелство с дел- Затвърдяване изведение. възприемане на текста. Споделяне на свои четене чрез въп-
фин“ – Дончо Цончев виждания относно приятелството. роси с избира-
еми отговори
55 Формиране на ко- Редактира собствен текст – Коментар относно допуснати грешки в по- Самопроверка
муникативноречеви подробен писмен преразказ на следователността на епизодите и при ези-
умения басня. ковото оформяне на преразказа. Правилно
преписване на подробния преразказ.
Писмен подробен Затвърдяване
преразказ на басня –
поправка
56 Извънкласно четене Проявява интерес към предло- Разглеждане на различни издания на книги с Устна проверка
жена му книга. басни на Лафонтен и сравняване на техните
„Басни“ – Лафонтен корици и илюстрации. Четене на някои от
(„Петлето, котаракът и Нови знания басните (включително предложена в читан-
мишлето“) ката). Обсъждане на поуките в тях.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
57 9 Литература Открива логически акценти в Четене и обсъждане на двете басни. Прераз- Проверка на
художествения текст. казване на съдържанието им. Обсъждане на разбирането при
„Орел, рак и щука“ – Нови знания Открива значението на непозна- поведението на героите и коментар относно четене чрез въ-
Петко Р. Славейков, ти думи в контекста на изучава- техните качества. Писмени упражнения в проси с избира-
„Хвърчилото“ – Иван ното произведение. тетрадката към читанката. Припомняне на еми отговори
Крилов други изучени басни.
58 Български език Подбира думи в съответствие редакти- Анализ на комуникативна ситуация с недо- Текущо форми-
с конкретен езиков контекст и ране разумение поради неправилно пропуснати ращо оценяване
Правилна употреба на Нови знания комуникативна ситуация. Реда- думи. Добавяне на думи в текст. Отстраня-
думите. Редактиране ктира текст. ване на излишни думи в текст. Редактиране
на правописни грешки. Отстраняване на
дразнещи повторения в текст. Редактиране
на текст чрез употреба на синоними. Кому-
никативноречева задача.
59 Литература Илюстрира с примери от текста Четене и обсъждане на текста. Преразказ на Устна проверка
отговора си по въпрос, свързан сънуваната история от името на момчето и
„Ловец на слонове“ – Нови знания със съдържанието на изучавано от името на слона. Четене на гатанки за аф-
Цветан Ангелов литературно произведение. рикански животни.
60 Български език Употребява правилно думи в Добавяне на пропуснати букви и думи. Тестова задача
изречения и в текст. Редактира, Редактиране на грешки при употребата на чрез въпрос с
Правилна употреба на Затвърдяване като замества повторени или думите. Разместване на думи в изречения избираем отго-
думите. Редактиране неправилно употребени думи; съобразно с българския словоред. Зачерта- вор и самооцен-
добавя пропуснати думи; от- ване на излишни думи в текст. Редактиране ка за нейното
странява излишно употребени на текст с прекомерна употреба на една и изпълнение
думи. съща дума.
61 Литература Участва в обсъждането на фраг- Писмени упражнения в тетрадката към Проверка на
менти от литературното произ- читанката. Задълбочаване на разбирането разбирането при
„Ловец на слонове“ – Затвърдяване ведение. чрез: тестови задачи; избор на подходяща четене чрез въ-
Цветан Ангелов пословица; допълване на пропуснати думи в проси с избира-
преразказана част от текста. еми отговори
62 Формиране на ко- Прави подробен устен прераз- Четене на разказ и беседа относно неговото Устна проверка
муникативноречеви каз на кратък художествен по- съдържание. Определяне на последова-
умения вествователен текст – разказ. телността на епизодите. Устен преразказ
с помощта на картинен план и насочващи
Писмен подробен пре- Нови знания въпроси.
разказ на разказ
63 Формиране на ко- Прави подробен писмен прераз- Съставяне на подробния преразказ в писме- Писмена про-
муникативноречеви каз на кратък художествен по- на форма с опора на ключови думи и изрази, верка
умения вествователен текст – разказ. в които са означени възможни правописни
трудности.
Писмен подробен пре- Затвърдяване
разказ на разказ
64 10 Литература Илюстрира културния диалог Четене и обсъждане на приказката. Опреде- Устна проверка
между различни общности с ляне на качествата на героите в
95
 96
1 2 3 4 5 6 7 8 9
„Добрият ром“ – Ром- Нови знания примери от литературни и фол- съпоставителен план. Преразказ на история-
ска народна приказка клорни произведения. та и коментар относно поуката.
65 Български език Разграничава корена като сродни Откриване на сродни думи в текст. Опреде- Текущо форми-
най-важна значеща част на ду- думи ляне на корена в сродни думи. Употреба на ращо оценяване
Сродни думи. Корен Нови знания мата. Разпознава сродни думи сродни думи в контекст. Разграничаване на
на думата по общия им корен. корен сродни думи от думи с близък звуково-бу-
квен състав. Игрословица с добавяне на
сродни думи. Комуникативноречева задача.
66 Литература Разграничава художествен от Четене на два текста за ябълковото дърво с Устна и писмена
нехудожествен текст. цел да се определи кой от тях е художествен. проверка
Припомнете си науче- Обобщение Открива сравнението в изучава- Актуализиране на знанията за пословица.
ното но произведение. Откриване на сравнения в текст. Писмени
Открива нравствени ценности в упражнения в тетрадката към читанката.
пословици.

67 Български език Разграничава сродни думи от си- Откриване на сродни думи в текст. Опреде- Тестова задача
ноними. Открива корен на дума ляне на дума, която не е сродна на останали- чрез въпрос с
Сродни думи. Корен Затвърдяване чрез съпоставка със сродни на те в колонката. Избор на подходяща сродна избираем отго-
на думата нея думи. дума в конкретен контекст. Съставяне на вор и самооцен-
сродни думи. Препис на текст с подчертава- ка за нейното
не на сродните думи в него. изпълнение
68 Литература Интерпретира текста на лите- Четене на приказката и беседа относно ней- Устна проверка
ратурни и фолклорни произ- ното съдържание. Преразказване на истори-
„Хитрият петел“ – Нови знания ведения чрез участие в екипна ята. Обсъждане на поведението на героите.
Българска народна дейност на игрови и сценични Театрализиране на диалога между тях.
приказка форми.

69 Формиране на ко- Редактира собствен текст – Откриване и поправяне на грешки при пре- Самопроверка
муникативноречеви писмен подробен преразказ на разказване на текста. Правилно преписване
умения кратък художествен повествова- на поправената чернова. Правописна про-
телен текст – разказ. верка на думи в написания текст.
Писмен подробен Затвърдяване
преразказ на разказ –
поправка
70 Извънкласно четене Участва в обсъждането на кни- Четене и обсъждане на предложената в чи- Устна проверка
ги. танката приказка. Разглеждане на различни
„Приказки“ – Асен Нови знания книги от този автор и коментар върху вида
Разцветников („Бър- на неговите произведения – приказки, стихо-
зите комари“) творения, гатанки.
71 11 Литература Открива епитета като изразно епитет Четене и обсъждане на стихотворението и Проверка на
средство в изучавано произве- на неговото емоционално въздействие. разбирането при
„Поточе“ – Елин Пе- Нови знания дение. Откриване на повторението в него. Отделяне четене чрез въп-
лин Разграничава епитета от прила- на думите, които правят описанието образ- роси с избира-
гателното име. но. Въвеждане на понятието „епитети“. еми отговори
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Откриване на епитетите в стихотворението.
Писмени упражнения в тетрадката към чи-
танката.
72 Български език Открива правописни особености Правописна проверка на гласни чрез срод- Текущо форми-
на сродни думи. ни думи. Игра за допълване на пропуснати ращо оценяване
Проверка на правопи- Нови знания гласни с помощта на сродни думи. Препис
са с помощта на срод- на текст с проверка на неударени гласни
ни думи чрез сродни думи. Игра за откриване на
грешки при съгласните в думи. Правописна
проверка на съгласни чрез сродни думи.
Комуникативноречева задача.
73 Литература Открива епитета като изразно Четене и обсъждане на стихотворението Проверка на
средство в изучавано произве- и на гатанката. Откриване на епитетите в разбирането при
„Горска пързалка“ – Нови знания дение. двете произведения. Писмени упражнения в четене чрез въп-
Цанко Лалев Разграничава епитета от прила- тетрадката към читанката. роси с избира-
гателното име. еми отговори
74 Български език Открива сродни думи за про- Разпределяне на думи в групи от сродни Тестова задача
верка при неударени гласни и думи. Игра за образуване на сродни думи от чрез въпрос с
Проверка на правопи- Затвърдяване при обеззвучаване на съгласни в глаголи в съществителни имена. Кръстосло- избираем отго-

13. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова

са с помощта на срод- средата на думата. вица с думи с правописни особености при вор и самооцен-
ни думи гласни, проверявани чрез сродни думи. Игра ка за нейното
за откриване на сродни думи. Диктовка. изпълнение
75 Литература Ориентира се в последовател- Четене с последваща беседа относно съдър- Устна проверка
ността на епизодите при разви- жанието на текста. Отделяне на епизодите в
„Страшилище за снеж- Нови знания тието на действието в изучавано историята. Преразказване на части от текста.
ните човеци“ – Йордан произведение. Четене на гатанки и свързване на техните
Радичков отговори с героите от текста. Обсъждане на
поведението и характера на главния герой.
76 Формиране на кому- Прави подробен устен прераз- Четене на кратка авторова приказка и беседа Устна проверка
никативно-речеви каз на кратък художествен по- относно нейното съдържание. Обсъждане
умения вествователен текст – приказка. на поведението на героите. Упражнения за
преобразуване на пряка в непряка реч. Ус-
Писмен подробен пре- Нови знания тен преразказ с помощта на картинен план и
разказ на приказка въпроси.
77 Формиране на ко- Прави подробен писмен прераз- Подреждане на епизодите в правилен ред. Писмена про-
муникативноречеви каз на кратък художествен по- Писмено изпълнение на преразказа с опора верка
умения вествователен текст - приказка. на предложени ключови думи и изрази с
означени в тях правописни особености.
Писмен подробен пре- Затвърдяване
разказ на приказка
78 12 Литература Изразява емоционално-оценъч- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
но отношение към герои и епи- танката. Задълбочаване на художественото разбирането при
„Страшилище за снеж- Затвърдяване зоди в изучавано произведение. възприемане чрез: тестови задачи; описание четене чрез
97
 98
1 2 3 4 5 6 7 8 9
ните човеци“ – Йордан на главния герой; допълване на думи в части въпроси с изби-
Радичков от текста. раеми отговори
79 Български език Разграничава представката представ- Образуване на думи чрез добавяне на пред- Текущо форми-
като словообразуваща част на ка ставки. Откриване на думи с представки в ращо оценяване
Образуване на думите. Нови знания думата. Пише правилно думи с текст. Игра за избор на подходяща представ-
Представка представки. ка. Добавяне на представка към дума с оглед
на контекст. Игра за подреждане на части на
думи. Комуникативноречева задача.
80 Литература Открива логически акценти в Четене и обсъждане на текста. Откриване на Проверка на
художествения текст. сравнението и съставяне на други сравнения разбирането при
„Зима“ – Петя Кара- Нови знания Открива сравнението в изучава- по подобие. четене чрез въп-
колева но произведение. Четене на гатанки за зимата и на части от тях, роси с избира-
които насочват към отговора им. Писмени еми отговори
упражнения в тетрадката към читанката.
81 Български език Разграничава представката Групиране на думи според представката им. Тестова задача
като словообразуваща част на Откриване на думи с представките с- и съ-. чрез въпрос с
Образуване на думите. Затвърдяване думата. Пише правилно думи с Избор на подходяща представка на думи. избираем отго-
Представка представки. Образуване на думи с противоположно вор и самооцен-
значение чрез промяна на представката им. ка за нейното
Диктовка. изпълнение
82 Литература Открива логически акценти в Четене на стихотворението и обсъждане на Проверка на
художествения текст. неговото емоционално въздействие. Четене разбирането при
„Добрият Снежко“ – Нови знания Открива епитета като изразно на две кратки стихотворения за зимата и четене чрез въп-
Димитър Спасов средство в изучавано произве- откриване на епитетите в тях. Писмени уп- роси с избира-
дение. ражнения в тетрадката към читанката. еми отговори
83 Формиране на ко- Редактира собствен текст – Откриване и поправка на грешки в написа- Самопроверка
муникативноречеви подробен писмен преразказ на ното. Проверка за допуснати правописни
умения приказка. грешки при думите в преразказа. Правилно
писане и оформяне на преразказа.
Писмен подробен пре- Затвърдяване
разказ на приказка –
поправка
84 Извънкласно четене Разглежда книга и запомня ней- Четене на откъса от книгата, предложен в Устна проверка
ното заглавие и името на автора читанката. Обсъждане на героите и на тях-
„Приключенията на ѝ. ното поведение. Споделяне на впечатления
Лиско“ – Борис Ап- Нови знания от прочетеното и изказване на предположе-
рилов („В гнездото на ния относно продължението на историята в
орела“) книгата. Препоръка за четене на книгата.
85 13 Литература Открива логически акценти в Четене и беседа по съдържанието на текста. Устна проверка
художествения текст. Определяне на героите и обсъждане на тях-
„Джуджетата под Нови знания Проследява взаимоотношенията ното поведение с позоваване на части от
пряспата“ – Георги между героите в изучавано про- текста. Преразказване на историята и измис-
Райчев изведение. ляне на нейно продължение.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
86 Български език Пише правилно думи с пред- Избор на буква в представки с обеззвуча- Текущо форми-
ставка. ване на съгласния. Добавяне на пропуснати ращо оценяване
Правилно писане на Нови знания Пише правилно беззвучните букви в представки с правописни особе-
думи с представка съгласни с пред звучни съгласни ности. Препис на текст. Игра за откриване
в началото на думата. на сгрешени представки. Откриване на думи
с представката с-. Комуникативноречева
задача.
87 Литература Участва в обсъждането на фраг- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
менти от литературното произ- танката. Задълбочаване на художественото разбирането при
„Джуджетата под Затвърдяване ведение. възприемане чрез: тестови задачи; номери- четене чрез въп-
пряспата“ – Георги ране и преразказване на епизодите; обсъж- роси с избира-
Райчев дане на основната мисъл. еми отговори
88 Български език Пише правилно представките в Откриване на думи с представки в текст. Тестова задача
думите. Плетеница за свързване на представки в чрез въпрос с
Правилно писане на Затвърдяване думи. Групиране на думи според представ- избираем отго-
думи с представка ките им. Правилно писане на думи с разме- вор и самооцен-
нени представки. Откриване на сродни думи, ка за нейното
съдържащи се в думи с две представки. изпълнение
Диктовка.
89 Литература Познава литературни произве- Четене и обсъждане на стихотворението и Проверка на
дения, посветени на празниците. на текста за коледуването. Писмени упраж- разбирането при
„Коледарче“ – Дими- Нови знания Открива епитета като изразно нения в тетрадката към читанката. Открива- четене чрез въп-
тър Спасов средство в изучавано произве- не на епитети, решаване на кръстословица, роси с избира-
дение. наизустяване на части от стихотворението. еми отговори
90 Формиране на ко- Преразказва устно достъпен Подготовка за преразказ на текст за зебрите Устна проверка
муникативноречеви нехудожествен (научнопопуля- – коментар относно техния външен вид, на-
умения рен) текст. чин на живот и поведение.
Четене на научнопопулярен текст за зебрите
Преразказ на текст от Нови знания и устно преразказване по въпроси към тек-
енциклопедия ста.
91 Формиране на ко- Преразказва научнопопулярен Пренасяне на уменията за писмен преразказ Писмена про-
муникативноречеви текст. на художествен текст в нови условия – пре- верка
умения разказване на научнопопулярен текст по
ключови думи и изрази.
Преразказ на текст от Затвърдяване
енциклопедия
92 14 Литература Познава литературни произве- Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
дения, посветени на празниците. Откриване на епитетите и сравнението в разбирането при
„Коледна нощ“ – Мая Нови знания Открива епитет и сравнение в него. Писмени упражнения в тетрадката към четене чрез въп-
Дългъчева литературни произведения. читанката. Препис на части от стихотворе- роси с избира-
нието и наизустяване. еми отговори
93 Български език Образува сродни думи. Открива Откриване на сродни думи в текст и опреде- Текущо форми-
корена на думата. Определя ляне на корена им. Игра за свързване на ращо оценяване
99
 100
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Части на думата (пре- Обобщение представката в дума. Използва представки с дума в контекст на картини.
говор) сродни думи при проверка на Игра за откриване на думи с представка.
правописа на неударени гласни Препис на текст с добавяне на представки
и обеззвучени съгласни. към думи в него. Игра за избор на подходя-
ща представка на думи. Определяне на двой-
ка представки в думи. Комуникативноречева
задача.
94 Литература Открива логически акценти в Четене на текста и беседа относно неговото Устна проверка
художествения текст. съдържание и особеностите на героите. Оп-
„Пипи Дългото чорап- Нови знания Разграничава описание в худо- исание на коледната елха, за да се подготви
че и коледната елха“ – жествен текст. въвеждането на термина „художествено опи-
Астрид Линдгрен сание“. Преразказ на историята.
95 Български език Разграничава сродни думи от Правописни задачи за добавяне на гласни Устна проверка.
синоними. Пише правилно пред- и съгласни в думи с правописни особе- Тестова задача
Части на думата (пре- Обобщение ставки с редукция на гласния в ности при представките. Разпределяне на чрез въпрос с
говор) тях и с обеззвучаване на съглас- думи в група на сродни думи и на синони- избираем отго-
ния в края на представката. ми. Редактиране на неподходящо използ- вор и самооцен-
вани представки в изречения. Разгранича- ка за нейното
ване на думи с представки от други думи. изпълнение
Диктовка.
96 Литература Участва в обсъждането на фраг- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
менти от литературното произ- танката. Задълбочаване на художественото разбирането при
„Пипи Дългото чорап- Затвърдяване ведение. възприемане чрез: тестови задачи; подреж- четене чрез въ-
че и коледната елха“ – дане на епизодите; преписване на описание- проси с избира-
Астрид Линдгрен то на коледната елха. еми отговори
97 Формиране на ко- Редактира собствен текст. Коментар върху възможните грешки при Самопроверка
муникативноречеви писане на текст. Преписване на текста и за-
умения помняне на правописни особености на някои
от използваните думи.
Преразказ на текст от Затвърдяване
енциклопедия – по-
правка
98 Извънкласно четене Споделя впечатления за проче- Изложба или мултимедийна презентация на Устна проверка
тени книги или откъси от тях. различни издания на книги с приказки на
„Приказки“ – Николай Нови знания Николай Райнов. Четене на части от приказ-
Райнов („Царят на ки на този автор, включително приказката от
птиците“) читанката.
99 15 Литература Открива епитета като изразно Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
средство в изучавано произве- Писмени упражнения в тетрадката към чи- разбирането при
„Страшен звяр“ – Ли- Нови знания дение. танката. Откриване на епитети. Преписване четене чрез въ-
ана Даскалова на художественото описание с цел подготов- проси с избира-
Разграничава описание в худо- ка за последващо въвеждане на понятието. еми отговори
жествен текст.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
100 Български език Разграничава съществителни Игра за откриване на съществителни собст- Текущо форми-
имена, прилагателни имена и вени и съществителни нарицателни имена. ращо оценяване
Съществителни имена, Обобщение глаголи. Откриване на съществителни, прилагателни
прилагателни имена, от втори клас и глаголи в текст. Игра за откриване на при-
глаголи лагателни имена в буквения състав на съ-
ществителни. Избор на подходящи глаголи в
пословици. Преобразуване на текст с изрази
в преносно значение. Препис на текст с до-
бавяне на изречение в него. Комуникативна
задача.
101 Литература Открива епитета като изразно Четене и обсъждане на двете стихотворения. Проверка на
средство в изучавано произве- Писмени упражнения в тетрадката към чи- разбирането при
„Нова година“ – Асен Нови знания дение. танката. Откриване на епитети. Преписване четене чрез въп-
Босев, на части от стихотворенията и наизустяване. роси с избира-
„Новогодишна песен“ еми отговори
– Йордан Стубел
102 Български език Открива и разграничава съ- Игра за свързване на думи според техния Тестова задача
ществителни, прилагателни и вид. Таблица за попълване на сродни думи – чрез въпрос с
Съществителни имена, Обобщение глаголи. съществителни, прилагателни, глаголи. Пре- избираем отго-
прилагателни имена, от втори клас образуване на изречения чрез използване на вор и самооцен-
глаголи глаголи и прилагателни в преносно значение. ка за нейното
Съставяне на редица от примери за всяка от изпълнение
трите части на речта. Избор на подходящи
думи от няколко възможни. Редактиране на
текст.
103 Литература Открива логически акценти в Изразително четене на стихотворението и Проверка на
художествения текст. беседа относно неговото съдържание и емо- разбирането при
„Зимна ваканция“ – Нови знания Открива сравнението в изучава- ционално въздействие. Откриване на сравне- четене чрез въп-
Леда Милева но произведение. нието в текста. Писмени упражнения и игри роси с избира-
в тетрадката към читанката. еми отговори
104 Формиране на ко- Използва факти и идеи от неху- писмен Четене на научнопопулярен текст и беседа Устна проверка
муникативноречеви дожествен (научнопопулярен) отговор върху представените в него факти и идеи.
умения текст при писмен отговор на на въп- Съставяне на устен отговор на поставен
поставен въпрос. рос към въпрос с помощта на план, представен като
Писмен отговор на Нови знания текст начало на изреченията в отговора.
въпрос към текст от
енциклопедия
105 Формиране на ко- Съставя писмен отговор на Писмен отговор на поставения въпрос към Писмена про-
муникативноречеви въпрос към научнопопулярен научнопопулярния текст с помощта на пред- верка
умения текст. ложени ключови думи и изрази.

Писмен отговор на Затвърдяване

въпрос към текст от
енциклопедия
101
 102
1 2 3 4 5 6 7 8 9
106 16 Литература Открива логически акценти в Четене на текста и беседа относно неговото Устна проверка
художествения текст. Изразява съдържание и литературни герои. Обсъжда-
„Омагьосаният ком- Нови знания емоционално-оценъчно отноше- не и оценка на поведението на главния ге-
пютър“ – Бойко Лам- ние към герои и епизоди в изу- рой. Съотнасяне с примери от ежедневието
бовски чавано произведение. на учениците. Четене на гатанки за предмети
от разказаната история.
107 Български език Разграничава съществителните Разпределяне на съществителни имена в гру- Текущо форми-
имена от другите части на речта. пи синоними. Игра за редактиране на грешки ращо оценяване
Съществителни имена. Нови знания Открива синоними при същест- при представки в съществителни имена. До-
Употреба и правопис вителни имена. Прави правопис- бавяне на пропусната буква т в края на съ-
на проверка на съществителни ществителни имена. Определяне на възмож-
имена чрез сродни думи. Пише ни грешки при съществителни имена в текст.
правилно съществителни имена Препис на текст с добавяне на пропуснати
със струпани съгласни и с пред- неударени гласни. Комуникативна задача.
ставки.
108 Литература Проследява взаимоотношенията Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
между героите в изучавано про- танката. Свързване на героите от разказа с разбирането при
„Омагьосаният ком- Затвърдяване изведение. техните действия. Определяне на качествата четене чрез въп-
пютър“ – Бойко Лам- на олицетворения компютър. Преписване на роси с избира-
бовски части от текста. еми отговори
109 Български език Пише правилно съществител- Избор на подходящо съществително име Тестова задача
ни имена с неударени гласни, от два синонима. Добавяне на букви в съ- чрез въпрос с
Съществителни имена. Затвърдяване обеззвучени съгласни при пред- ществителни с правописни особености при избираем отго-
Употреба и правопис ставките или в корена на думата. представките. Игра с кръгове за образуване вор и самооцен-
Употребява правилно съществи- на съществителни имена. Попълване на таб- ка за нейното
телни имена. лица със съществителни имена със струпани изпълнение
съгласни.
110 Литература Доказва, че е разбрал смисъла Четене и обсъждане на стихотворението и Проверка на
на прочетеното чрез изразител- на допълнителния текст към него. Писмени разбирането при
„Мач до здрач“ – Зоя Нови знания но четене на художествен текст. упражнения в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
Василева Преписване на части от стихотворението с роси с избира-
цел да се наизустят. еми отговори
111 Формиране на ко- Редактира собствен писмен Проверка на написаното от гледна точка Самопроверка
муникативноречеви текст – отговор на въпрос към на: възможни пропуснати части на текста;
умения нехудожествен текст. неправилно изградени изречения или право-
писни грешки при използваните думи. Пра-
Писмен отговор на Затвърдяване вилно и четливо преписване на отговора.
въпрос към текст от
енциклопедия – по-
правка
112 Извънкласно четене Чете с разбиране откъси от Прочит на откъса, предложен в читанката. Устна проверка
книги. Обсъждане на съдържанието и на поведе-
„Повести за Карлсон“ нието на двамата герои. Обмисляне на въз-
– Астрид Линдгрен Нови знания можно продължение на историята.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
(„Карлсон, който жи- Препоръка за четене на книгата.
вее на покрива“)
113 17 Литература Ориентира се в последовател- повество- Четене и обсъждане на текста. Отделяне на Устна проверка
ността на епизодите при разви- вание епизодите в разказа по предложен план. Ус-
„Селфи с Елфи“ – Ми- Нови знания тието на действието в изучавано тен преразказ на всеки епизод. Определяне
хаил Вешим произведение. на тяхната последователност и въвеждане на
понятието „повествование“.
114 Български език Разграничава прилагателните Откриване на прилагателно име, което не е Текущо форми-
имена от другите части на речта. синоним на останалите в групата. Опреде- ращо оценяване
Прилагателни имена Нови знания Използва сродни думи при пра- ляне на възможни правописни грешки при
вописна проверка на неударени прилагателни имена в текст. Игра за избор
гласни и обеззвучени съгласни в на сродна дума за проверка на обеззвучени
прилагателни имена. Разграни- съгласни в прилагателни имена. Писане на
чава синоними при прилагател- прилагателни имена със струпани съгласни в
ните имена. Пише прилагателни края. Правописна проверка чрез сродни думи
имена с група съгласни в края. на неударени гласни в прилагателни имена.
Редактиране на текст. Комуникативна задача.
115 Литература Илюстрира с примери от текста Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
отговора си по въпрос, свързан танката. Преписване на части от текста и разбирането при
„Селфи с Елфи“ – Ми- Затвърдяване със съдържанието на изучавано тяхното преразказване с цел да се обогати четене чрез въ-
хаил Вешим литературно произведение. речниковият фонд на учениците. проси с избира-
еми отговори
116 Български език Проверява чрез сродни думи Добавяне на прилагателно име в група си- Тестова задача
правописа на прилагателни име- ноними. Откриване на прилагателни имена чрез въпрос с
Прилагателни имена Затвърдяване на. Разграничава синоними при в текст. Включване на прилагателни имена в избираем отго-
прилагателни имена. Употребя- словосъчетания с преносно значение. Пра- вор и самооцен-
ва прилагателни имена в пренос- вописна проверка на прилагателни имена ка за нейното
но значение. чрез използване на сродни думи. Образуване изпълнение
на прилагателни имена от съществителни
имена. Редактиране на текст. Препис.
117 Литература Ориентира се във взаимоотно- Предварително запознаване с непознати Устна проверка
шенията между героите в изуча- думи от текста. Четене и беседа относно
„Ламята“ – По Петър Нови знания вано литературно или фолклор- съдържанието и героите в историята. Раз-
Бобев но произведение. граничаване на епизодите в повествование-
то, определяне на тяхната последователност
и сравняване с предложен план с разместени
места на епизодите. Преразказ на текста или
на отделен епизод от него.
118 Формиране на ко- Съчинява устно приказка по съчине- Четене на авторова приказка. Разгранича- Устна проверка
муникативноречеви предложена словесна опора – ние ване на епизовите в нея. Разглеждане на
умения аналогия. картинен план на приказка с подобен сюжет,
Нови знания но с други герои и при други обстоятелства.
Съчиняване на приказ- Устно разказване на променената приказка.
ка по подобие на друга
103
 104
1 2 3 4 5 6 7 8 9
119 Формиране на ко- Съчинява писмено приказка по Съчиняване на приказка по подобие върху Писмена про-
муникативноречеви подобие на друга. основата на предложени опорни думи и из- верка
умения рази.

Съчиняване на приказ- Затвърдяване

ка по подобие на друга
120 18 Литература Отговаря на въпроси, свързани Пресъздаване на диалога между героите. Проверка на
със съдържанието на изучавано Оценка на тяхното поведение. Писмени разбирането при
„Ламята“ – По Петър Затвърдяване произведение. упражнения в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
Бобев Откриване на сравнения в текста. Решаване роси с избира-
на кръстословица с герои от разказаната еми отговори
история.
121 Български език Познава значението на частици- степену- Четене на стихотворение за частиците за Текущо форми-
те за образуване на сравнителна вано при- степенуване. Екипна работа за избор на ращо оценяване
Степенуване на прила- Нови знания и превъзходна степен на прила- лагателно частица в контекст на изречения. Добавяне
гателните имена гателни имена. име на подходящо степенувано прилагателно.
Откриване на прилагателни имена, които не
се степенуват. Преобразуване на текст чрез
замяна на превъзходната степен на прилага-
телните имена със съответната сравнителна
степен. Препис на текст със степенувани
прилагателни имена. Комуникативна задача.
122 Литература Изразява емоционално-оценъч- Отделно четене на всяка от трите приказки Устна проверка
но отношение към герои и епи- и беседа относно съдържанието и героите
„Три приказки за до- Нови знания зоди в изучавано произведение. във всяка от тях. Определяне на познатите
сънуване“ – Зорница приказки, върху чиято основа са изградени
Христова трите авторови приказки. Откриване на раз-
ликите.
123 Български език Използва правилно частиците Откриване на степенувани прилагателни Тестова задача
за степенуване на прилагателни имена в текст. Разграничаване на части- чрез въпрос с
Степенуване на прила- Затвърдяване имена. цата по- за степенуване от предлога по . избираем отго-
гателните имена Избор на подходящи степенувани имена. вор и самооцен-
Попълване на таблица с трите степени на ка за нейното
прилагателни имена. Определяне на прила- изпълнение
гателно име, което не може да се степенува.
Диктовка на текст със степенувани прила-
гателни имена.
124 Литература Илюстрира с примери от текста Съчиняване на собствени приказки по по- Проверка на
отговора си по въпрос, свързан добие на трите авторови приказки. Писмени разбирането при
„Три приказки за до- Затвърдяване със съдържанието на изучавано упражнения в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
сънуване“ – Зорница литературно произведение. Редактиране на писмен преразказ, в който е роси с избира-
Христова объркано съдържанието на една от приказ- еми отговори
ките.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
125 Формиране на ко- Редактира собствен текст – при- Проверка на написаната приказка от гледна Самопроверка
муникативноречеви казка по аналогия. точка на възможни пропуснати епизоди;
умения неправилно изградени изречения или право-
писни грешки при използваните думи. Пра-
Съчиняване на приказ- Затвърдяване вилно и четливо преписване на текста.
ка по подобие на друга
– поправка
126 Извънкласно четене Чете самостоятелно отделни Четене на откъса от книгата, предложен в Устна проверка
части от книга. читанката. Обсъждане на външния вид и
„Приключенията на на поведението на Пинокио. Споделяне на
Пинокио“ – Карло Нови знания впечатления от прочетеното. Препоръка за
Колоди („Пинокио четене на книгата.
получава буквар“)

ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 14 седмици x 7 часа седмично = 98 часа

1 2 3 4 5 6 7 8 9
127 19 Литература Прави връзка между епизода и Четене и беседа по съдържанието и героите Устна проверка

14. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова

цялостния текст на произведе- в историята. Отделяне на епизодите в текста
„Крокодилът Гена“ – Нови знания нието. и определяне на тяхната последователност.
Едуард Успенски Изразява емоционално-оценъч- Четене на предложен план на повествова-
но отношение към герои и епи- нието и определяне на излишния епизод в
зоди в изучавано произведение. него. Обсъждане на поведението на героите
и оценка на техните характери.
128 Български език Пише правилно степенувани Поставяне на пропуснати тирета в степену- Текущо форми-
прилагателни имена и прилага- вани прилагателни в текст. Разграничаване ращо оценяване
Употреба и правопис Нови знания телни имена, които са с двойно н на прилагателни имена, завършващи на -нен
на прилагателните (нн) в женски род, в среден род и -ен. Добавяне на буквата н в думи с двойно
имена и в множествено число. н (нн). Екипна работа за правилно писане на
прилагателни имена с двойно н (нн). Игра за
откриване на грешки при прилагателни име-
на с двойно н (нн). Редактиране и препис на
текст. Комуникативна задача.
129 Литература Интерпретира текста на литера- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
турни произведения чрез учас- танката. Устен преразказ на текста. Четенеразбирането при
„Крокодилът Гена“ – Затвърдя- тие в екипна дейност на игрови по роли. Театрализиране на разказаната ис-четене чрез въп-
Едуард Успенски ване и сценични форми. тория и измисляне на нейно продължение. роси с избира-
еми отговори
130 Български език Пише и употребява правилно Редактиране на текст с пропуснати тирета Тестова задача
степенувани прилагателни име- при степенувани прилагателни имена. От- чрез въпрос с
Употреба и правопис Затвърдя- на. Знае правописа на прилага- криване на грешки при степенувани прила- избираем отго-
на прилагателните ване телни имена с двойно н (нн). гателни имена в текст. Преобразуване на вор и самооцен-
имена прилагателни имена в техни форми с двойно ка за нейното
105
 106
1 2 3 4 5 6 7 8 9
н (нн). Кръстословица с прилагателни имена изпълнение
с двойно н (нн). Добавяне на пропуснато
двойно н (нн) в прилагателни имена. Диктов-
ка на текст с прилагателни имена с двойно н
(нн).
131 Литература Познава произведения, посвете- Четене и беседа по стихотворението. Откри- Проверка на
ни на България. ване на епитетите в него. Писмени упражне- разбирането при
„Обич“ – Дора Габе Нови знания Рецитира стихотворения от бъл- ния в тетрадката към читанката. Кръстосло- четене чрез въп-
гарски автори (например „Обич“ вица с думи от стихотворението. Преписва- роси с избира-
от Дора Габе). не на части от него, за да се научи наизуст. еми отговори
Открива епитета като изразно
средство в изучавано произве-
дение.
132 Формиране на ко- Съчинява устно текст по пре- съчине- Обсъждане на случки през лятната ваканция, Устна проверка
муникативноречеви живяна случка и по словесна ние по които може да се разкажат. Устно съчинява-
умения опора. преживя- не по предложен план с въпроси. Разглежда-
на случка не на картинен план на история с предложен
Съчинение по прежи- Нови знания и по герой. Устно разказване на историята с опо-
вяване и умения словесна ра на серия картини и насочващи въпроси.
опора
133 Формиране на ко- Съчинява писмен текст по пре- Съчиняване на текст за собствено преживя- Писмена про-
муникативноречеви живяна случка и по словесна ване през лятната ваканция върху основата верка
умения опора. на посочени в тетрадката ключови думи и
изрази. Писане на съчинението.
Съчинение по прежи- Затвърдя-
вяване ване
134 20 Литература Познава произведения, посве- Четене и беседа по стихотворението. Из- Проверка на
тени на България, българския пяване или слушане на песента. Писмени разбирането при
„Високи сини плани- Нови знания народ и българския език. упражнения в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
ни“ – Младен Исаев Открива епитета като изразно Откриване на използваните епитети. Под- роси с избира-
средство в изучавано произве- реждане на стихове от втория куплет с цел еми отговори
дение. да се научи той наизуст.
135 Български език Разпознава личното местоиме- лично Игра за запомняне на личните местоимения Текущо форми-
ние като част на речта, която местои- в тяхната последователност по лице и число. ращо оценяване
Лични местоимения Нови знания замества имена на лица и пред- мение Допълване на лични местоимения в текст.
мети. Образува форми на лични Игра за откриване на пропуснати лични
местоимения. местоимения. Препис на текст с правописни
грешки при местоименията аз и той. Екипна
работа за използване на лични местоимения
при отстраняване на неправилни повторе-
ния. Комуникативна задача.
136 Литература Познава произведения, посве- Предварително запознаване с непознатите Устна проверка
тени на България и българския думи от текста. Четене и обсъждане на него-
„Левският скок“ – Нови знания народ. вото съдържание. Четене на народна песен
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Стефан Дичев, Открива логически акценти в и обсъждане на герои от историческото ни
„Стара планина“ – художествения текст. минало. Писмени упражнения в тетрадката
Българска народна към читанката.
песен
137 Български език Употребява правилно лични Групиране на личните местоимения според Тестова задача
местоимения според тяхното тяхното лице и число. Разпознаване на лич- чрез въпрос с
Лични местоимения Затвърдя- лице и число. Пише правилно ни местоимения в текст. Откриване на лични избираем отго-
ване личните местоимения. местоимения, съдържащи се в други думи. вор и самооцен-
Допълване на лични местоимения в посло- ка за нейното
вици. Заместване на думи с лични местоиме- изпълнение
ния. Диктовка на текст.
138 Литература Разграничава епитета от прила- Откриване на епитети в стихотворение. Устна и писмена
гателното име. Четене на кратък повествователен текст и проверка
Припомнете си нау- Обобщение Прави връзка между епизода и определяне на епизодите в него. Избор на
ченото цялостния текст на произведе- подходяща пословица към текста. Откриване
нието. на сравнения в народна песен. Писмени уп-
Открива нравствени ценности в ражнения в тетрадката към читанката.
пословици. Открива сравнение-
то в изучавано произведение.
139 Формиране на ко- Редактира собствен текст – съ- Проверка на написаното от гледна точка на Самопроверка
муникативноречеви чинение по преживяване. неправилно изградени изречения или право-
умения писни грешки при използваните думи. Пра-
Затвърдя- вилно и четливо преписване на съчинението.
Съчинение по прежи- ване
вяване – поправка
140 Извънкласно четене Знае имената на известни бъл- Припомняне на изучени стихотворения от Устна проверка
гарски автори на детска литера- Елисавета Багряна. Разглеждане или презен-
„Стихотворения“ – тура. тиране на книги с нейни стихотворения за
Елисавета Багряна Нови знания деца. Четене на други стихотворения от тази
(„Зимата, пролетта и авторка освен предложеното в читанката.
детето“)
141 21 Литература Познава литературни и фол- Четене и обсъждане на стихотворението Проверка на
клорни произведения, посветени заедно с другите две кратки стихотворения разбирането при
„Мартенички от Баба Нови знания на празниците. за мартениците. Писмени упражнения в четене чрез въп-
Марта“ – Веса Паспа- тетрадката към читанката. Четене на текст роси с избира-
леева за народните обичаи за 1 март. Добавяне на еми отговори
свои примери, отнасящи се до мартениците.
142 Български език Използва учтивата форма на Анализ на писмо до учител с използване на Текущо форми-
личното местоимение във 2 лице учтивата форма на местоимението Вие. Об- ращо оценяване
Употреба и правопис Нови знания множествено число в съответ- съждане на комуникативна ситуация с упо-
на личните местоиме- ствие с комуникативната ситуа- треба на двете форми – вие и Вие. Откри-
ния ция. Знае правописа на личните ване на грешки при употребата на учтивата
местоимения аз и той. форма. Препис на текст с грешки
107
 108
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Употребява правилно лични при местоименията аз и той. Определяне на
местоимения. излишно местоимение в текст. Редактиране
на текст чрез заместване на повторени думи
с местоимения. Комуникативна задача.
143 Литература Открива логически акценти в Четене и беседа по съдържанието и героите Устна проверка
художествения текст. в разказаната история. Обсъждане на отно-
„Езикът на животни- Нови знания Участва в обсъждането на фраг- шението на главния герой към животните и
те“ – Хю Лофтинг менти от литературното произ- откриване на доказателства в текста. Оценка
ведение. на неговия характер и поведение.

144 Български език Използва правилно учтивата Добавяне на пропуснати лични местоиме- Тестова задача
форма на личното местоимение ния. Редактиране на текст чрез замяна на чрез въпрос с
Употреба и правопис Затвърдя- за 2 лице множествено число. повторени думи с местоимения. Попълване избираем отго-
на личните местоиме- ване Пише правилно личните место- на поздравителни картички с използване вор и самооцен-
ния имения. на учтивата форма. Редактиране на текст. ка за нейното
Избор на местоимение вие или Вие в съот- изпълнение
ветствие с комуникативна ситуация. Реда-
ктиране на текст със слято написани лични
местоимения. Препис.
145 Литература Изразява емоционално-оценъч- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
но отношение към герои и епи- танката. Тестови задачи. Преразказ от името разбирането при
„Езикът на животни- Затвърдя- зоди в изучавано произведение. на един от литературните герои. Измисляне четене чрез въп-
те“ – Хю Лофтинг ване на продължение на историята. роси с избира-
еми отговори
146 Формиране на ко- Съчинява устно текст по пре- Устно съчиняване на собствена история за Устна проверка
муникативноречеви живяна случка и по словесна преживяна случка с помощта на насочващи
умения опора. въпроси. Обсъждане и разказване на пред-
Нови знания ложен образец на съчинение с помощта на
Съчинение по прежи- и умения картинен план.
вяна случка
147 Формиране на ко- Съчинява писмен текст по пре- Съставяне на писмено съчинение за прежи- Писмена про-
муникативноречеви живяна случка и по словесна вяна случка по предложен в тетрадката план верка
умения опора. на работа с насочващи въпроси.
Затвърдя-
Съчинение по прежи- ване
вяна случка
148 22 Литература Чете с разбиране и изразително Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
текста на изучаваното произве- Изразително четене и наизустяване. Писме- разбирането при
„Мамо“ – Калина Нови знания дение. ни упражнения в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
Малина Подреждане на части от стихотворението в роси с избира-
правилен ред. Писане на поздравление във еми отговори
връзка с осмомартенския празник. Рецитира-
не на други познати стихотворения за обич-
та към майката.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
149 Български език Разпознава глаголите от другите Откриване на сродни думи при глаголите. Текущо форми-
части на речта. Открива синони- Екипна работа за избор на подходящ сино- ращо оценяване
Глаголи Нови знания ми и сродни думи при глаголите. ним на глагол. Разграничаване на глаголи с
Определя представките на гла- представки в текст. Картинен образ на гла-
голи. Пише правилно неударени голи с непроверяем правопис за запомняне
гласни в последната сричка на на тяхното писане. Редактиране на гатанки
глаголи. с грешно написани глаголи. Препис на текст
с добавяне на пропуснати гласни в последна
неударена сричка. Комуникативна задача.
150 Литература Доказва, че е разбрал смисъла Четене и обсъждане на стихотворението. Проверка на
на прочетеното, чрез изразител- Разсъждения относно детската мечта, изра- разбирането при
„Картинка“ – Дядо Нови знания но четене на художествен текст. зена на рисунката. Писмени упражнения в четене чрез въп-
Пънч тетрадката към читанката. Писане на описа- роси с избира-
ние. Писмен отговор на въпрос по темата на еми отговори
стихотворението.
151 Български език Изговаря и пише правилно гла- Образуване на глаголи от съществителни Тестова задача
голи. Открива техни синоними. имена. Добавяне на пропуснат гласен в чрез въпрос с
Глаголи Затвърдя- Образува сродни думи на гла- последна неударена сричка на глаголи. Под- избираем отго-
ване голи. Използва правилни пред- реждане на глаголи с непроверяем правопис вор и самооцен-
ставки при глаголи. в страници на правописен речник. Допъл- ка за нейното
ване на глагол в редица от синоними. Обра- изпълнение
зуване на сродни глаголи с различни пред-
ставки. Редактиране и преписване на текст с
правописни грешки при глаголите.
152 Литература Доказва, че е разбрал смисъла Четене на стихотворението и беседа относно Проверка на
на прочетеното, чрез изразител- неговото съдържание и поведението на геро- разбирането при
„Град Пчелин“ – Нови знания но четене на художествен текст. ите. Писмени упражнения в тетрадката към четене чрез въп-
Христо Радевски читанката. Преписване на части от тихотво- роси с избира-
рението. Съставяне на пословици за сговора еми отговори
и съдружието.
153 Формиране на ко- Редактира свой писмен текст – Проверка на написаното от гледна точка на Самопроверка
муникативноречеви съчинение по преживяна случка възможни грешки – неправилно изградени
умения или по словесна опора. изречения или правописни грешки при из-
ползваните думи. Правилно и четливо пре-
Съчинение по пре- Затвърдя- писване на текста.
живяна случка – по- ване
правка
154 Извънкласно четене Проявява интерес към разглеж- Четене на откъса от книгата, поместен в чи- Устна проверка
дана книга. танката. Описание на външния вид на героя
„Туфо рижият пират“ Нови знания с думи от текста. Обсъждане на неговото по-
– Георги Константи- ведение и мечтата му за бягство и интересни
нов („Първо бягство“) приключения. Измисляне на продължение
на историята и препоръка за прочитане на
книгата.
109
 110
1 2 3 4 5 6 7 8 9
155 23 Литература Открива логически акценти в Четене и беседа по съдържанието на текста. Устна проверка
художествения текст. Обсъждане на поведението на героите. Пре-
„Лили Чудото забър- Нови знания Коментира постъпките на герои- разказ на историята от името на Лили Чудо-
ква хаос в клас“ – те от произведението. то и от името на училищния инспектор.
Книстер
156 Български език Определя лице и число на глаго- лице и Промяна на глаголи по лице и число. Оп- Текущо форми-
ла. Употребява правилно лични число на ределяне на лицето и числото на глаголи в ращо оценяване
Лице и число на гла- Нови знания местоимения и формите на лич- глагола текст. Образуване на глаголи от съществи-
голите ните местоимения за определяне телни имена и спрягане на тези глаголи. До-
на лицето на глагола. бавяне на лични местоимения към глаголи в
зависимост от тяхното лице и число. Препис
на текст с поставяне на глаголи в правилно-
то им лице и число. Комуникативна задача.
157 Литература Илюстрира с примери от текста Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
отговора си по въпрос, свързан танката. Определяне на излишни епизоди разбирането при
„Лили Чудото забър- Затвърдя- със съдържанието на изучавано от повествованието. Съчиняване на смешни четене чрез въп-
ква хаос в клас“ – ване литературно произведение. въпроси и забавни математически задачи. роси с избира-
Книстер еми отговори
158 Български език Променя глаголите по лице и Свързване на лични местоимения с глаголи Тестова задача
число. Употребява правилно от различно лице и число. Съставяне на га- чрез въпрос с
Лице и число на гла- Затвърдя- глаголи в различно лице и число. танки с глаголи от определено лице и число. избираем отго-
голите ване Промяна на глаголи по лице и число. Игро- вор и самооцен-
словица с правилно изписване на глаголи в ка за нейното
съответното лице и число. Редактиране на изпълнение
текст с неправилно лице и число на използ-
ваните глаголи.
159 Литература Открива логически акценти в Четене и обсъждане на разказаната история. Устна проверка
художествения текст. Обсъждане на героите и на тяхното пове-
„Жабешки истории“ – Нови знания Участва в обсъждането на фраг- дение. Четене по роли и театрализиране на
Венцеслав Констан- менти от литературното произ- диалога от текста.
тинов ведение.
160 Формиране на ко- Съчинява текст по зададена съчине- Устно съчиняване на собствена история за Устна проверка
муникативноречеви тема, като се придържа към нея. ние по приятелството с опора на предложени въ-
умения зададена проси. Обсъждане на образец за съчинена
тема и по история и разказване за нея по картинен
Съчинение за прия- Нови знания словесна план и чрез насочващи въпроси.
телството и умения опора
161 Формиране на ко- Пише съчинение по зададена Съставяне и писане на собствено съчинение Писмена про-
муникативноречеви тема, като се придържа към нея. за приятелството или съчиняване по ана- верка
умения логия на предложения образец и с опора на
ключови думи.
Съчинение за прия- Затвърдя-
телството ване
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
162 42 Литература Проследява взаимоотношенията Четене на басня за жаби и обсъждане на Проверка на
между героите в изучавано про- поуката. Писмени упражнения в тетрадката разбирането при
„Жабешки истории“ – Затвърдя- изведение. към читанката. Определяне на качествата четене чрез въп-
Венцеслав Констан- ване на жабчето. Четивна загадка с пословици за роси с избира-
тинов семейството и роднините. еми отговори
163 Български език Разпознава думата съм като спо- спома- Откриване на грешки при разпределянето Текущо форми-
магателен глагол. гателен на формите на спомагателния глагол съм по ращо оценяване
Спомагателен глагол Нови знания глагол лице и число. Екипна работа за редактиране
съм съм на гатанки със слято написани форми на
спомагателния глагол. Разграничаване на
съм сред другите думи в текст. Екипна рабо-
та за допълване на спомагателния глагол в
пословици. Определяне на лицето и числото
на спомагателния глагол. Съставяне на изре-
чения с глагола съм. Препис на текст с упо-
треба на спомагателния глагол в различните
му форми. Комуникативна задача.
164 Литература Разпознава художественото худо- Четене и обсъждане на съдържанието и Устна проверка
описание в литературното про- жествено героите в разказаната история. Определяне
„На поляната“ – Фе- Нови знания изведение. описание на техните характери с опора на думи от
ликс Залтен Открива описания на външен текста. Подборно четене за отделяне на ду-
вид на герои, на обстановка, на мите, с които е описана пеперудата. Съста-
пейзаж в художествен текст. вяне на устен текст описание. Въвеждане на
понятието „художествено описание“.
165 Български език Употребява и пише правилно Пъзел за свързване на лични местоимения с Тестова задача
спомагателния глагол съм в раз- форми на спомагателния глагол. Откриване чрез въпрос с
Спомагателен глагол Затвърдя- личните му форми. на форми на спомагателния глагол, използ- избираем отго-
съм ване вани в текст. Съставяне на разказ за себе вор и самооцен-
си чрез употреба на различните форми на ка за нейното
глагола съм. Добавяне на форми на глагола изпълнение
съм в текст. Верижка от букви за свързване-
то им във формите на спомагателния глагол.
Препис на текст с поставяне на глагола съм
в правилната му форма.
166 Литература Ориентира се във взаимоотно- Писмени упражнения в тетрадката към Проверка на
шенията между героите в изуча- читанката. Допълване на думи от текста. разбирането при
„На поляната“ – Фе- Затвърдя- вано литературно произведение. Обсъждане на гатанки и свързване на отго- четене чрез въп-
ликс Залтен ване ворите им с герои от текста. роси с избира-
еми отговори
167 Формиране на ко- Редактира собствен текст. Проверка на написания текст. Отстраняване Самопроверка
муникативноречеви на грешки при неговото изграждане и езико-
умения во оформяне с опора на насочващи въпроси.
Съчинение за прия- Затвърдя- Преписване на текста.
телството –поправка ване
111
 112
1 2 3 4 5 6 7 8 9
168 Извънкласно четене Зачита се в предложена му кни- Четене на откъса от книгата, предложен в Устна проверка
га. читанката. Обсъждане на разказаната исто-
„Приключенията на Нови знания рия и на героите в нея. Споделяне на впечат-
Лукчо“ – Джани Ро- ления от прочетеното. Измисляне на собст-
дари („Едно необик- вени истории с герои от книгата. Препоръка
новено влакче“) за нейното прочитане.
169 25 Литература Открива описания на външен Четене на текста и последваща беседа върху Устна проверка
вид на герои, на обстановка, на съдържанието и поведението на героите.
„Добрият дракон“ – Нови знания пейзаж в художествен текст. Подборно четене с цел да се открие в текста
Доналд Бисет Разграничава художественото художественото описание на главния герой.
описание от повествованието в Преразказване на текста или на части от
художествен текст. него.
170 Български език Употребява глаголи в правилно Избиране на синоними на глаголи съобразно Текущо форми-
лице и число. Пише правилно с контекст. Екипна работа за разделно пи- ращо оценяване
Употреба и правопис Нови знания представките при глаголи. Из- сане на формите на спомагателния глагол.
на глаголите ползва и пише правилно форми- Откриване на нарочни грешки при употреба
те на спомагателния глагол съм. на глаголи в стихотворение. Добавяне на
пропуснати гласни в последна неударена
сричка на глаголи. Редактиране на текст с
правописни грешки при представки на глаго-
лите. Комуникативна задача.
171 Литература Съпоставя постъпките на герои- Четене на гатанките под текста в читанката и Проверка на
те и нравствените им качества. обсъждане на техните отговори в пряка връз- разбирането при
„Добрият дракон“ – Затвърдя- Открива нравствени ценности в ка с характера на главния герой от текста. четене чрез въп-
Доналд Бисет ване пословици. Писмени упражнения в тетрадката към читан- роси с избира-
ката. Определяне на последователността на еми отговори
епизодите в повествованието. Преписване на
пословици по темата на текста.
172 Български език Използва и пише правилно гла- Допълване на пропуснати букви в глаголи. Тестова задача
голи от различно лице и число. Избор на подходящи представки на глаголи. чрез въпрос с
Употреба и правопис Затвърдя- Употребява правилно формите Избор на синоним на глагол в конкретен избираем отго-
на глаголите ване на спомагателния глагол съм. контекст. Замяна на глагол, който не съот- вор и самооцен-
ветства по лице и число на група глаголи. ка за нейното
Редактиране на текст с правописни грешки изпълнение
при представки на употребените глаголи.
173 Литература Открива логически акценти в Четене и беседа относно съдържанието на Устна проверка
художествения текст. стихотворението. Обсъждане на поведе-
„Хубавец“ – Леда Нови знания Доказва, че е разбрал смисъла нието на литературните герои. Задаване на
Милева на прочетеното, чрез изразител- собствени въпроси към стихотворението и
но четене на художествен текст. търсене на техните отговори чрез подборно
четене на думи и изрази от текста.
174 Формиране на ко- Съчинява текст по зададена Съчиняване на собствена история за музи- Устна проверка
муникативноречеви тема, като се придържа към нея. ката с помощта на предложени въпроси и
умения сюжети. Обсъждане и разказване на
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
Съчинение за музи- Нови знания предложена история за вълшебството на
ката и умения музиката с помощта на картинен план и клю-
чови думи и изрази.
175 Формиране на ко- Пише съчинение по зададена Писане на собствено съчинение за музиката Писмена про-
муникативноречеви тема, като се придържа към нея. или на текст по подобие на предложеното верка
умения Затвърдя- съчинение върху основата на посочен план с
ване начало на изречения.
Съчинение за музи-
ката
176 26 Литература Разпознава художественото Писмени упражнения в тетрадката към Проверка на
описание в литературното про- читанката. Писмено описание на външния разбирането при
„Хубавец“ – Леда Затвърдя- изведение. вид на героя. Допълване на думи и изрази в четене чрез въп-
Милева ване Открива описания на външен предложен преразказ на историята от името роси с избира-
вид на герои, на обстановка, на на плашилото. еми отговори
пейзаж в художествен текст.
177 Български език Разграничава съществителни, Разпознаване на частите на речта в текст. Текущо форми-
прилагателни имена, лични мес- Екипна работа за поставяне на глаголи в ращо оценяване
Части на речта Обобщение тоимения и глаголи. правилното лице и число. Игра за разграни-

15. Книга за учителя по български език и литература за 3. клас – Р. Танкова

Пише правилно тези части на чаване на личните местоимения от форми на
речта. спомагателния глагол съм. Препис на текст
с добавяне на местоимения. Обсъждане на
текст, свързан с граматически знания. Кому-
никативна задача.
178 Литература Доказва, че е разбрал смисъла Четене на двете стихотворения и обсъждане Проверка на
на прочетеното, чрез изразител- на тяхната тема и герои. Откриване на срав- разбирането при
„Крос“ – Асен Босев, Нови знания но четене на художествен текст. нения. Писмени упражнения в тетрадката към четене чрез въп-
„Тича ми се боса“ – читанката. Четене и научаване на народни роси с избира-
Лиляна Стефанова броилки за детски игри. Съчиняване на текст еми отговори
за детските занимания в свободното време.
179 Български език Пише и употребява правилно Добавяне на пропуснати букви в същест- Тестова задача
частите на речта. вителни имена с правописни особености. чрез въпрос с
Части на речта Обобщение Степенуване на прилагателни имена. Кръс- избираем отго-
тословица с глаголи в различно лице и чис- вор и самооцен-
ло. Откриване на лични местоимения и на ка за нейното
спомагателния глагол, употребени в текст. изпълнение
Попълване на таблица със сродни думи от
трите части на речта. Редактиране на текст с
грешки при писането на прилагателни имена
с двойна буква н (нн).
180 Литература Съпоставя постъпките на герои- Четене на двата текста и обсъждане на съ- Проверка на
те и нравствените им качества. държанието и на литературните герои. Пис- разбирането при
„Защо да ти се кла- Нови знания мени упражнения в тетрадката към читанка- четене чрез въп-
ням“ – Българска на- та. Четивни загадки с пословици за богат- роси с избира-
родна приказка, ството. Редактиране на излишни повторения еми отговори
113
 114
1 2 3 4 5 6 7 8 9
„Надпяване“ – Бъл- в предложен преразказ на приказката.
гарска народна песен
181 Формиране на ко- Редактира собствен текст – съ- Откриване на грешки при изграждането и Самопроверка
муникативноречеви чинение по зададена тема. езиковото оформяне на съставения собствен
умения Затвърдя- текст. Поправяне на грешките и преписване
ване на текста.
Съчинение за музика-
та – поправка
182 Извънкласно четене Проявява интерес към предло- Четене и обсъждане на откъса в читанката. Устна проверка
жени му книги. Разглеждане или презентиране на различни
„Приказки“ – Све- Нови знания книги с приказки за деца от Светослав Мин-
тослав Минков ков. Препоръка за четене.
(„Златното яйце“)
183 27 Литература Познава литературни произведе- Четене и беседа по стихотворението. Откри- Устна проверка
ния, посветени празниците. ване на сравнения. Обсъждане на текста за
„Великден“ – Атанас Нови знания народни обичаи при празнуване на Велик-
Цанков ден. Писмени упражнения в тетрадката към
читанката.
184 Български език Разграничава съобщителни и Съставяне по картинен план на кратък текст Текущо форми-
въпросителни изречения. Пише със съобщителни изречения. Преобразуване ращо оценяване
Съобщителни и въп- Обобщение точка и въпросителен знак в на съобщителни изречения във въпроси-
росителни изречения от втори клас съответствие с целта на изказ- телни. Свързване на въпроси и отговори с
ването. опора на смисъла. Изразително четене на
въпросителни изречения. Съставяне на изре-
чения с въпросителни думи. Препис на текст
с правилно поставяне на знаците за край на
изреченията. Комуникативна задача.
185 Литература Открива логически акценти в Четене на текста и обсъждане на историята Проверка на
художествения текст. и героите. Отделяне на епизодите и опре- разбирането при
„Приказка за палавото Нови знания Прави връзка между епизод и деляне на онзи от тях, който е пропуснат в четене чрез въп-
скакалче“ – По Кина цялостния текст на произведе- предложен план с частите на повествование- рос с избираем
Къдрева нието. то. отговор
186 Български език Употребява и пише правилно Допълване и подреждане на съобщителни Тестова задача
съобщителни и въпросителни изречения. Съставяне на въпросителни из- чрез въпрос с
Съобщителни и въп- Обобщение изречения. речения. Определяне на последователността избираем отго-
росителни изречения от втори клас на изречения в диалог. Редактиране на текст вор и самооцен-
чрез разграничаване на изреченията в него. ка за нейното
изпълнение
187 Литература Проследява взаимоотношенията Писмени упражнения в тетрадката към чи- Устна проверка
между героите в изучавано про- танката. Отстраняване на грешки в объркани
„Приказка за палавото Затвърдя- изведение. части от текста. Редактиране на излишни
скакалче“ – По Кина ване думи в писмен преразказ на епизод от тек-
Къдрева ста.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
188 Формиране на ко- Съчинява устно текст по пред- съчи- Измисляне на история с хвърчилото от „Ху- Устна проверка
муникативноречеви ложена словесна опора (литера- нение с бавец“ на Леда Милева. При затруднение –
умения турен герой). предло- разказване на предложена история с помо-
жен лите- щта на нейния картинен план и ключови
Съчинение с пред- Нови знания ратурен думи и изрази към него.
ложен литературен герой и
герой по сло-
весна
опора
189 Формиране на ко- Съчинява писмен текст по пред- Писане на собственото съчинение или на Писмена про-
муникативноречеви ложена словесна опора (литера- съставения текст по предложения образец верка
умения турен герой). (с помощта на посочен план от насочващи
въпроси).
Съчинение с пред- Затвърдя-
ложен литературен ване
герой
190 28 Литература Открива описания на външен Четене и беседа по текста. Преразказване на Устна проверка
вид на герои, на обстановка, на историята или на части от нея. Описване на
„Шапка с перо“ – Ге- Нови знания пейзаж в художествен текст. героя с използване на думи от текста. Об-
орги Константинов Разграничава художественото съждане на неговото поведение и подборно
описание от повествованието в четене за представяне на негови действия.
художествен текст.
191 Български език Определя изречението, в което възкли- Свързване на картинки със съответстващите Текущо форми-
се изказват чувства, като въз- цателно им възклицателни думи. Откриване на въз- ращо оценяване
Възклицателни изре- Нови знания клицателно. Оформя пунктуа- изрече- клицателни изречения в текст. Образуване
чения ционно правилно края на въз- ние на възклицателни изречения. Добавяне на
клицателно изречение. пропуснати възклицателни думи в изречения.
удивите- Екипна работа за разграничаване на въпроси-
лен знак телни и възклицателни изречения. Редактира-
не на текст с неправилно написани знаци за
край на изреченията. Комуникативна задача.
192 Литература Изразява емоционално-оценъч- Писмени упражнения в тетрадката към Проверка на
но отношение към герои и епи- читанката. Четене и обсъждане на научно- разбирането при
„Шапка с перо“ – Ге- Затвърдя- зоди в изучавано произведение. популярен текст за истинската природа на четене чрез въп-
орги Константинов ване слънчевите зайчета. Кръстословица с думи рос с избираем
от текста. Съставяне на писмен кратък пре- отговор
разказ от името на героя.
193 Български език Употребява правилно възклица- Поставяне на правилни пунктуационни Тестова задача
телни изречения. Оформя пунк- знаци. Редактиране и съставяне на въз- чрез въпрос с
Възклицателни изре- Затвърдя- туационно правилно възклица- клицателни изречения. Разграничаване на избираем отго-
чения ване телно изречение. възклицателните думи от въпросителните. вор и самооцен-
Преобразуване на съобщителни изречения ка за нейното
във възклицателни. Редактиране на текст с изпълнение
неправилни пунктуационни знаци.
115
 116
1 2 3 4 5 6 7 8 9
194 Литература Илюстрира културния диалог Четене на приказката и беседа по нейното Устна проверка
между различни общности с съдържание. Разграничаване на епизодите в
„Как децата запомнили Нови знания примери от литературни и фол- текста и определяне на тяхната последова-
приказките на Настра- клорни произведения. телност. Устен преразказ на приказката или
дин Ходжа“ – Турска на части от нея.
народна приказка
195 Формиране на ко- Редактира писмен текст. Откриване на грешки при изграждането и Самопроверка
муникативноречеви езиковото оформяне на съставения текст с
умения литературен герой. Поправяне на грешките и
правилно и четливо преписване на текста.
Съчинение с пред- Затвърдя-
ложен литературен ване
герой – поправка
196 Извънкласно четене Споделя впечатления относно Самостоятелно четене на стихотворението, Устна
прочетен откъс от книга. предложено в читанката. Припомняне и об- проверка
„Стихотворения“ – съждане на други изучени стихотворения от
Валери Петров Нови знания същия автор. Разглеждане или презентиране
(„Време за игри“) на негови книги. Обсъждане на техните
илюстрации и прочитане на кратки откъси
от текстове.
197 29 Литература Илюстрира с примери от текста Четене и беседа по съдържанието на текста. Устна проверка
отговора си по въпрос, свързан Определяне на качествата на героя чрез про-
„Тошко Африкански Нови знания със съдържанието на изучавано следяване на неговото поведение и с опора
раздава дарове“ – Ан- литературно произведение. на думи и изрази от текста. Четене и обсъж-
гел Каралийчев дане на стихотворението за героя, което е
след текста в читанката.
198 Български език Разпознава подбудителните подбу- Свързване на илюстрирани комуникативни Текущо форми-
изречения за молба, заповед, дително ситуации с подходящи за тях подбудителни ращо оценяване
Подбудителни изре- Нови знания съвет, забрана. изрече- изречения. Откриване, съставяне и преобра-
чения Оформя пунктуационно правил- ние зуване на подбудителни изречения. Препис
но края на подбудително изрече- на текст с добавяне на знаци за край на изре-
ние. Разграничава подбудително ченията. Комуникативна задача.
от възклицателно изречение.
199 Литература Прави връзка между епизода и Преразказ на текста по предложен в читан- Проверка на
цялостния текст на произведе- ката план на епизодите в повествованието. разбирането при
„Тошко Африкански Затвърдя- нието. Писмени упражнения в тетрадката към чи- четене чрез въ-
раздава дарове“ – Ан- ване танката. Писмено продължение на история- проси с избира-
гел Каралийчев та. Четене на гатанки за героя. еми отговори
200 Български език Употребява правилно подбу- Откриване на подбудителни изречения в Тестова задача
дителни изречения. Оформя текст. Поставяне на удивителен знак в края чрез въпрос с
Подбудителни изре- Затвърдя- пунктуационно правилно подбу- на подбудителни изречения. Съставяне на избираем отго-
чения ване дително изречение. подбудителни изречения. Преобразуване вор и самооцен-
на съобщителни изречения в подбудителни. ка за нейното
Редактиране и препис на текст с грешки при изпълнение
пунктуационното му оформяне.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
201 Литература Разграничава художественото Четене и беседа по съдържанието на текста. Устна проверка
описание от повествованието в Откриване на художествени описания на
„Синьото краче“ – Нови знания художествен текст. гълъбчето. Преразказ на епизод, избран от
Константин Кон- предложен план на повествованието.
стантинов
202 Формиране на ко- Съчинява устно текст по пред- Съчиняване на собствена история с литера- Устна проверка
муникативноречеви ложена словесна опора (литера- турни герои от книга. Обсъждане на пред-
умения Нови знания турен герой). ложен образец и разказване на посочената
и умения история по нейния картинен план и серия от
Съчиняване на исто- въпроси.
рия с герои от книга
203 Формиране на ко- Съчинява писмен текст по пред- Писане на собственото съчинение или на Писмена про-
муникативноречеви ложена словесна опора (литера- предложения образец на история с литера- верка
умения турен герой). турни герои от книга (с опора на посочени
ключови думи и изрази).
Съчиняване на исто- Затвърдя-
рия с герои от книга ване
204 30 Литература Преразказва устно изучавани Устно преразказване с опора на серията Проверка на
литературни произведения. картини към текста в читанката. Писмени разбирането при
„Синьото краче“ – Затвърдя- упражнения в тетрадката към читанката. четене чрез въп-
Константин Кон- ване Писмен отговор на въпрос към текста. Об- роси с избира-
стантинов съждане на ситуации с различно отношение еми отговори
към птиците.
205 Български език Разпознава различни по цел на Откриване на съобщителни, въпросителни, Текущо форми-
изказване изречения. Разграни- възклицателни и подбудителни изречения в ращо оценяване
Изреченията при об- Обобщение чава подбудително от възклица- текстове. Игра за разграничаване на възкли-
щуване телно изречение. Оформя пунк- цателните думи от думите за подбудителни
туационно правилно края на изречения. Редактиране на текст с неправил-
възклицателни и подбудителни но написани пунктуационни знаци. Комуни-
изречения. Употребява видове кативна задача.
изречения в съответствие с ко-
муникативната ситуация.
206 Литература Изразява емоционално-оценъч- Четене на текста и обсъждане на съдържа- Проверка на
но отношение към герои и епи- нието му. Проследяване на пакостите на разбирането при
„Пакостите на Емил Нови знания зоди в изучавано произведение. героя чрез подборно четене. Преразказ на четене чрез въп-
от Льонеберя“ – Ас- текста или на отделни епизоди от него. рос с избираем
трид Линдгрен отговор
207 Български език Употребява уместно и пише Съставяне на различни видове изречения. Тестова задача
правилно видовете изречения – Разграничаване на учтивата форма на обръ- чрез въпрос с
Изреченията при об- Обобщение съобщителни, въпросителни, щение при подбудителни изречения. Препис избираем отго-
щуване възклицателни, подбудителни. на текст с допълване на пропуснатите знаци. вор и самооцен-
ка за нейното
изпълнение
117
 118
1 2 3 4 5 6 7 8 9
208 Литература Участва в обсъждането на фраг- Писмени упражнения в тетрадката към чи- Проверка на
менти от литературното произ- танката. Образуване на изречения, допъл- разбирането при
„Пакостите на Емил Затвърдя- ведение. ващи историята в текста. Представяне на четене чрез въп-
от Льонеберя“ – Ас- ване книгите, в които са описани приключенията роси с избира-
трид Линдгрен на героя. еми отговори
209 Формиране на ко- Редактира текст. Откриване на грешки при изграждането и Самопроверка
муникативноречеви езиковото оформяне на съставения текст с
умения литературни герои. Поправяне на грешките
и правилно и четливо преписване на текста.
Съчиняване на исто- Затвърдя-
рия с герои от книга ване
– поправка
210 Извънкласно четене Знае имена на известни българ- Поправяне на грешки при имената на герои- Устна проверка
ски детски поети и писатели. те в откъси от обсъдени книги. Посочване на
Книгите около нас Обобщение Познава произведения от дет- автори на познати книги. Разказване за ге-
(преговор) ската класика. рои от тези книги. Добавяне на пропуснати
имена на автори на изучени книги.
211 31 Литература Съпоставя постъпките на герои- Четене на приказката и беседа относно ней- Устна проверка
те и нравствените им качества. ното съдържание и поука. Обсъждане на
„Яребицата и лени- Нови знания постъпките на героя. Подборно четене на
вият“ – Българска части от текста, съдържащи оценка на пове-
народна приказка дението на героя.
212 Български език Проверява чрез сродни думи Коментар на комуникативна задача относно Текущо форми-
правописа на неударени гласни значението на правилното писане. Допълва- ращо оценяване
Трудности при писме- Обобщение и обеззвучени съгласни. Пише не на тире при степенувани прилагателни в
но общуване правилно степенувани прила- текст. Игра за откриване на прилагателни с
гателни имена и прилагателни двойна буква н (нн). Редактиране на гатанки
имена с двойно н (нн). Пише със слято писане на форми на спомагателния
правилно представките в думи- глагол съм. Редактиране на текст с грешки
те. Спазва правилното писане на при лични местоимения и при представки.
личните местоимения аз и той. Комуникативна задача.
213 Литература Познава произведения, посве- Четене и обсъждане. Писмени упражнения Проверка на
тени на България, българския в тетрадката към читанката. Подреждане на разбирането при
„Кирил и Методий“ – Нови знания народ и българския език. стиховете от първия куплет в правилен ред с четене чрез въп-
Никола Фурнаджиев Открива сравнението в изучава- цел да се наизустят. Решаване на кръстосло- роси с избира-
но произведение. вица по темата на стихотворението. Откри- еми отговори
ване на сравнения в друго стихотворение за
буквите.
214 Български език Прилага изучените правописни Добавяне на пропуснати букви в думи с пра- Тестова задача
и пунктуационни правила. вописни особености. Образуване на думи с чрез въпрос с
Трудности при писме- Обобщение правописни особености при представките. избираем отго-
но общуване Откриване на грешки при писането на думи вор и самооцен-
със струпани съгласни. Допълване на про- ка за нейното
пуснати лични местоимения. Редактиране на изпълнение
текст с правописни грешки.
 1 2 3 4 5 6 7 8 9
215 Литература Рецитира детски стихотворения Четене и беседа по стихотворението. От- Проверка на
от български автори. криване на сравнения. Писмени упражнения разбирането при
„Мечти“ – Елисавета Нови знания Открива сравнението в изучава- в тетрадката към читанката. Добавяне на четене чрез въп-
Багряна но произведение. пропуснати думи от стихотворението с цел роси с избира-
да се научат наизуст части от него. Комента- еми отговори
ри за значението на книгите и споделяне на
собствени впечатления от книги, прочетени
в свободното време.
216 Формиране на ко- Пише лично писмо. Четене на лично писмо с цел да се поправят Устна проверка
муникативноречеви Използва факти и идеи от неху- грешки, допуснати в него. Съставяне на пис-
умения дожествен (научнопопулярен) мено лично писмо, като отговор на предло-
текст при писмен отговор на женото. Четене на научнопопулярен текст и
Припомнете си нау- Обобщение поставен въпрос. обсъждане на съдържанието му. Съставяне
ченото на писмен отговор на въпрос към текста.
217 Формиране на ко- Прави подробен писмен пре- Четене на разказ и съставяне на негов под- Писмена про-
муникативноречеви разказ на кратък художествен робен преразказ. Писане на преразказа с верка
умения текст. помощта на предложени ключови думи и
изрази.
Припомнете си нау- Обобщение
ченото
218 32 Литература Илюстрира културния диалог Четене на приказката и беседа по нейното Устна проверка
между различни общности с съдържание и поука. Обсъждане на поведе-
„Спечелено с труд“ – Нови знания примери от литературни и фол- нието на героите и определяне на техните
Арменска народна клорни произведения. качества. Устен преразказ на историята.
приказка
219 Български език Ориентира се в системността Отговаря на гатанки с помощта на звукови Текущо форми-
на езика. Знае основните коре- модели. Открива излишна дума в редица от ращо оценяване
Какво научихме за Обобщение лативни двойки при звуковете. сродни думи. Екипна работа за подреждане
българския език Познава изучените части на на разменени представки в думи. Откриване
речта. Определя техните грама- на степенувани прилагателни имена и на
тически признаци. Разграничава лични местоимения в текст. Преобразуване
съобщителни, въпросителни, на глаголи по лице и число. Препис на текст
възклицателни и подбудителни с допълване на лични местоимения и форми
изречения. на спомагателния глагол съм. Комуникатив-
на задача.
220 Литература Открива описание в художест- Четене на кратък текст и откриване на ху- Устна и писмена
вен текст. дожествено описание в него. Посочване проверка
Припомнете си нау- Обобщение Разграничава художественото на определение за същността на текст по-
ченото (годишен пре- описание от повествованието в вествование. Откриване на епитети в сти-
говор) художествен текст. хотворение. Избор на пословица за труда.
Открива епитета като изразно Писмени упражнения и игри в тетрадката
средство в изучавано произве- към читанката.
дение.
119
 120
1 2 3 4 5 6 7 8 9
221 Български език Образува сродни думи и опреде- Тестови задачи. Правописни игри. Писане Тест/ Самостоя-
ля корена в тях. Прави разлика на текст под диктовка. Проверка на разбира- телна работа за
Какво научихме за Диагностика между пряко и преносно значе- нето при четене/писане на текста от диктов- оценка на из-
българския език на изходно ние на думите; между синоними ката. ходното ниво
ниво и сродни думи. Разграничава
степенувани прилагателни име-
на. Променя глагол по лице и
число. Знае личните местоиме-
ния и формите на спомагателния
глагол съм.
222 Литература Открива логически акценти в Четене и беседа по стихотворението. Проверка на
художествения текст. Писмени упражнения в тетрадката към чи- разбирането при
„Най-добрите игри“ – Нови знания Изразява емоционално-оценъч- танката. Четене и преписване на гатанка по четене чрез въп-
Михаил Берберов но отношение към литературни темата на стихотворението. рос с избираем
произведения. отговор
223 Формиране на ко- Съчинява писмен текст по за- Съчиняване на текст за благодарността с Самопроверка
муникативноречеви дадена тема, като се придържа опора на серия картини и ориентиращи въп-
умения към нея. роси. Писане на текста и редактиране на
написаното.
Припомнете си нау- Обобщение
ченото
224 Извънкласно четене Ориентира се във възможния Разглеждане на книги от препоръчителния Устна проверка
кръг от детски книги за четене. списък за ваканцията. Изказване на предпо-
Книги за ваканцията Знае заглавия на препоръчани читания към някои от тези книги. Записване
Нови знания книги и на техните автори. на техни заглавия.
Прави избор на книга съобразно
със своите интереси.
 РУМЯНА ТАНКОВА

Румяна ТАНКОВА

КНИГА за КНИГА за
УЧИТЕЛЯ УЧИТЕЛЯ
към учебния комплект по
български език и литература
за трети клас

ISBN 978-954-01-3654-7

Цена 9,00 лв.

www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg