KU Lit 2kl ProsvetaPlus

ПЕНКА ДИМИТРОВА ПЕНКА ДИМИТРОВА
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО ЛИТЕРАТУРА
ЗА ВТОРИ КЛАС
ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА ВТОРИ КЛАС
ISBN 978-619-222-137-9
www.prosveta.bg
Цена 9,00 лв. www.e-uchebnik.bg
Г О Л Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е Г ОЛ Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е
ПЕНКА ДИМИТРОВА
ПРОСВЕТА ПЛЮС
СОФИЯ
ÃÎËßÌÎÒÎ Ï Ð ÈÊËÞ×ÅÍ ÈÅ ÃÎËßÌÎÒÎ ÏÐÈÊËÞ×ÅÍÈÅ

Пенка Петрова Димитрова
ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 2. КЛАС
Редактор Поли Рангелова

Художник на корицата „Хрис – 2001“ ЕООД
Графичен дизайн Бояна Павлова
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Анелия Иванова
Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 9. Изд. коли 11,66.

Код 40202201165.
Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Монт“ ООД – София
© Пенка Петрова Димитрова, 2017 г.

© „Хрис – 2001“ ЕООД – художник на корицата, 2017 г.
© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2017 г.
© „Просвета Плюс ЕООД“, всички права запазени.
ISBN 978–619–222–137–9
СЪДЪРЖАНИЕ
Специфики на обучението по литература във втори клас .................... 4
Методически насоки ...................................................................................... 4
Примерни методически разработки .......................................................... 6
Примерни методически разработки на уроци

по извънкласно четене ............................................................................... 95
Примерни методически разработки на уроци за диагностика на

входно и изходно равнище........................................................................ 111
Годишно тематично разпределение........................................................ 115
3
СПЕЦИФИКИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО
ЛИТЕРАТУРА ВЪВ ВТОРИ КЛАС
Обучението по литература във втори клас се характеризира с редица спе-

цифики, породени от особеностите на самия учебен предмет и от възрастовите
характеристики на осемгодишните ученици, които се изразяват в следното:
• Основна задача е изграждането на ученика като читател, който изпитва
потребност от самостоятелно четене. Целта на обучението е свързана с
овладяването на адекватни способи за действие с художествения текст.
• Художествените произведения се осмислят практически като общуване с
автора чрез неговия текст.
• Наред с усъвършенстването на четивната техника във втори клас се из-
граждат основите на самообразованието и се развиват уменията за учене.
Тези умения се свързват не само със скоростта и механизма на четене,
но и с прилагането на адекватен способ на четене според вида на текста
и целта на четене.
• В обучението по литература се решават и задачи за усъвършенстване на
речевокомуникативните умения на учениците.
• Уроците по литература във втори клас се отличават с интегралност и
междупредметни връзки с учебните предмети музика, изобразително из-
куство, околен свят, технологии и предприемачество.
МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ
Обучението по литература във втори клас се осъществява в рамките на 3

часа седмично (96 часа годишно) и 0,5 часа седмично (16 часа годишно) за из-
вънкласно четене.
Литературното обучение се реализира чрез читанката и тетрадката към чи-
танката.
В читанката са представени произведения от съвременни български и чуж-
дестранни автори и писатели класици в детската литература. Широко място за-
емат българските и чуждестранните фолклорни произведения.
Включени са различни по жанр творби: приказки, разкази, стихотворения,
басни, народни песни, гатанки, кратки текстове с познавателен характер.
Чрез посредничеството на читанката и тетрадката към читанката се констру-
ират 52 урока за нови знания, 42 урока за затвърдяване и обобщение, 16 урока
за извънкласно четене и 2 урока за диагностика на входното и изходното ниво
на литературните компетентности.
Основен вид урок е урокът за възприемане, осмисляне и интерпретация на
4
художествен текст. На емпирично равнище учениците се запознават с жан-
ровите особености на конкретния текст, изпълняват учебни задачи, насочени
към четене с разбиране на текста, изграждат умения за отделяне на микроте-
мите (епизодите) в текста, за обособяване и характеристика на литературните
герои, откриват спецификите в художествената форма, връзката между текст,
заглавие и илюстрация на текста. Задачите за усъвършенстване на четивната
техника се решават чрез: подборно четене, използване на смисловата догадка,
четене за определено време, четене по роли, изразително четене, драматизация.
В тетрадката към читанката широко място заемат задачи с тестов характер,
които показват степента на разбиране на текста.
И в читанката, и в тетрадката към читанката присъстват задачи, насочени
към речевото развитие и усъвършенстването на словотворческите способности
на учениците: задачи за обогатяване и уточняване на речника, за изясняване на
значението на непозната лексика в контекста на произведението, задачи за до-
съчиняване на текст, преразказ на целия текст или на отделен епизод от текста,
съчиняване на гатанки, словесно рисуване.
Социокултурните компетентности се развиват чрез задачи за екипна работа
и работа по проект.
Обучението по извънкласно четене е компонент от обучението по литера-
тура, чрез който се изгражда читателска дейност и читателска самостоятелност.
В уроците по извънкласно четене се цели изграждане на потребност от чете-
не, читателски интереси и читателска самостоятелност, разширява се кръгът
от книги за четене с достъпна за възрастта литература. Изграждат се умения
за: избиране на книга за четене чрез ориентиране в извънтекстовите компонен-
ти (заглавие, илюстрации, съдържание, фрагменти от страници), ориентация в
библиотечен каталог, обсъждане на самостоятелно прочетен текст, препоръч-
ване на произведения за самостоятелно четене. Основен метод в урока по из-
вънкласно четене е методът четене – разглеждане на книга.
В примерното годишно разпределение са включени два учебни часа за ди-
агностика на литературната компетентност на учениците. Предложена е
детайлна система от критерии за оценка, която изцяло покрива заложените в
учебните програми очаквани резултати в началото и в края на втори клас.
5
ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ
Де е България. Иван Вазов
Цели:
• Да се възприеме и осмисли стихотворение.
• Да се формира чувство за национална идентичност.
• Да се усъвършенства четивната техника.
• Да се стимулира речевото развитие.
Компетентности като очаквани резултати:
• Познава литературни произведения, посветени на България.
• Отговаря на въпроси по стихотворението.
• Рецитира стихотворение.
Ход на урока:
Стихотворението е въвеждащо към цикъл от художествени текстове, пос-
ветени на Родината. Урокът започва със задача за слушане на песента „Де е
България“ с автор на музиката Панайот Пипков. Учениците обсъждат основно-
то чувство и настроението на песента. Следва изразителен прочит на стихотво-
рението от учителя и изясняване на значението на непознатите думи. След тих
самостоятелен прочит или четене на верижка учениците беседват по следните
6
примерни въпроси: Какво си представяте, докато четете стихотворение-
то? Как поетът е изразил преклонението си към родната земя? Учениците
изпълняват задача 1 и 2 от учебната тетрадка. Обсъждат как те биха отговорили
на въпросите: „Де е България“, Защо обичаме нашата Родина? Изпълняват
задача 3 от учебната тетрадка като подготовка за изразително изпълнение на
стихотворението и научаване наизуст.
Примерна домашна работа: Научете стихотворението наизуст.
Отечество. По Любен Каравелов
Цели:
• Да изгради понятието повторение като изразно средство в художестве-
ното произведение.
• Да се усъвършенстват словотворческите способности.
• Отговаря на въпроси по текста.
• Открива повторението в текста.
• Установява сходство между две литературни произведения.
Нови понятия: повторение
7
Урокът започва с рецитиране на стихотворението „Де е България“. При-
помня се основното му чувство и настроение. Учителят прочита разказа „Оте-
чество“ със задача: Какво изпитва писателят към Родината? Изяснява се
значението на непознатите думи. След самостоятелен прочит се въвежда но-
вото понятие „повторение“ като изразно средство за постигане на по-силно
въздействие. Учениците изпълняват задача 1 и 2 в учебната тетрадка. Устно
сравняват текста със стихотворението „Де е България“, откриват сходството на
основата на чувството и настроението и на разликата в художествената форма.
Урокът завършва с беседа за родния край и задача 3 в учебната тетрадка.
Примерна домашна работа: Проучете какви забележителности има във
вашия роден край.
Месечко ясен. Нино Николов
Цели:
• Отговаря на въпроси по стихотворението.
• Участва в изработването на проект.
8
Урокът започва с беседа за родния край и неговите забележителности. Учи-
телят прочита стихотворението със задача: Прилича ли това стихотворение
на „Де е България“ и „Отечество“? По какво? Изяснява се значението на
непознатите думи. След самостоятелен прочит учениците беседват по следните
примерни въпроси: С кого разговаря героят в стихотворението? Какъв въ-
прос задава на месеца? Защо месецът познава най-добре родния край? Под-
крепят отговорите си с подборно четене и изпълняват задачи 1 и 2 в учебната
тетрадка.
Учениците изпълняват задача 3 от учебната тетрадка и обсъждат защо род-
ният край е най-хубав за тях.
Разпределят се екипите и се поставят задачи, свързани с работа по проект
(задача от читанката).
Урокът завършва с изразителен прочит на стихотворението.
Примерна домашна работа: работа по проект.
Картина. Мая Дългъчева
Цели:
9
•Познава литературни произведения, посветени на България.
•Отговаря на въпроси по стихотворението.
Урокът завършва цикъла от уроци, посветени на произведения за Родината.
Анализират се резултатите от проектната задача, поставена в предходния урок.
Стихотворението се прочита изразително от учителя със задача: Кой говори в
стихотворението? Какво споделя героят? След самостоятелен прочит и чрез
подборно четене учениците обсъждат какво е родината за детето, герой в сти-
хотворението, самостоятелно изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
Учениците устно споделят какво е за тях родината. Чрез подпомагащи въ-
проси учителят насочва към определени тематични ядра: семейство, приятели,
природа, исторически или географски забележителности. Прочитат народната
мъдрост от читанката. Коментират нейното значение: Защо родината е срав-
нена с майката?
Учениците самостоятелно изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
Когато. Георги Мишев
Цели:
• Да се развие умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на
разказ.
10
• Да се усъвършенства четивна-
та техника.
• Да се стимулират словотвор-
ческите способности.
Компетентности като очаква-
ни резултати:
• Отговаря на въпроси, свърза-
ни със съдържанието на про-
изведението.
• Открива образите на литера-
турните герои.
• Коментира постъпките на ли-
тературните герои.
Произведението е предвидено за
два учебни часа. Първият учебен
час започва с беседа за изминалата
лятна ваканция и началото на учеб-
ната година. Текстът се прочита
от учителя със задача: За какво се
разказва в това произведение? То приказка ли е, или разказ? Защо? Следва
самостоятелен прочит от учениците. Чрез подборно четене второкласниците
определят кои са приятелите на Мони, кой и как го изпраща на училище.
Вторият учебен час започва с прочит на текста самостоятелно или на ве-
рижка. Учениците изпълняват задача 1, 2 и 3 от учебната тетрадка. Задача 4 се
обсъжда първо устно, като учениците изказват лично мнение и го подкрепят с
примери от текста. Отговорите се записват в тетрадката към читанката.
Урокът завършва със словотворческа задача. Учениците разказват свои ин-
тересни преживявания от изминалата лятна ваканция.
Примерна домашна работа: Нарисувай своя илюстрация към разказа.
Читанката на Славето. По Ангел Каралийчев
Цели:
• Да се изгради понятие за литературен герой.
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпрета-
ция на приказка.
• Да се стимулират словотворческите способности.
• Отговаря на въпроси, свързани със съдържанието на произведението.
• Открива образите на литературните герои.
• Коментира постъпките на литературните герои.
11
Нови понятия: литературен герой
С текста се работи два учебни
часа. Първият учебен час започва с
беседа за книгата и нейното значение
в живота на детето. Припомнят се
произведения, включени в читанка-
та за първи клас. Текстът се прочита
от учителя и се задават въпросите:
Приказка ли е това? По какво раз-
брахте? Самостоятелният прочит е
със задача: Кои са героите в при-
казката? Въвежда се новото поня-
тие литературен герой. Учениците
си припомнят литературни герои от
произведения, включени в читанка-
та за първи клас или прочетени са-
мостоятелно. Чрез подборно четене
проследяват основните моменти в
развитието на случката.
Вторият учебен час започва със
самостоятелен прочит на текста или
12
четене на верижка. Актуализира се новото понятие литературен герой. Учени-
ците свързват героите с определени нравствени характеристики чрез подборно
четене или подборен преразказ. Изпълняват задача 1 и 2 в учебната тетрадка.
Задача 3 се изпълнява първо устно. Учениците досъчиняват приказката с опора
на текста и записват продължението ѝ в тетрадката.
Урокът завършва с беседа за опазване на книгата.
Примерна домашна работа: Нарисувайте илюстрация към тази част от
текста, която ви харесва най-много.
Книжка-пъструшка. Калина Малина
Цели:
• Да се усъвършенстват уменията за възприемане, осмисляне и интерпре-
тация на стихотворение.
• Да се усъвършенства умението за изразително четене.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към произведението чрез
изразителен прочит.
Ход на урока: Урокът започва с беседа за познати и любими произведения
на второкласниците. Стихотворението се чете изразително от учителя със за-
дача: С кого разговаря детето в стихотворението? Изяснява се значението
13
на непознатите думи. Следва самостоятелен прочит и изпълнение на задача 1
от учебната тетрадка. Учениците беседват по въпроса: С какви думи детето
се обръща към книжката? Изпълняват задачи 2, 3 и 4 от учебната тетрадка.
Устно тълкуват значението на думата „бърборичка“: Защо книгата е наречена
„бърборичка“? Какво научаваме от книгите? Къде може да „полетим“ с
тях?
Урокът завършва с беседа за самостоятелно прочетени книги. Учениците
изпълняват задача 5 от учебната тетрадка.
Допълнителни материали: гатанка за книгата:
Разум ни дарява, всички поучава.
Затова децата вредом по земята
много я обичат, ......................... я наричат.
Примерна домашна работа: Прочетете стихотворението изразително.
Препишете тази част от стихотворението, която ви харесва най-много.
Най-хубавото. Българска народна приказка
Цели:
тация на фолклорна приказка.
• Да се усъвършенства умението за четене по роли.
14
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои в произведението.
Урокът започва с беседа за познати и любими български народни приказки.
Припомнят се приказки за животни, вълшебни и битови приказки чрез кратки
откъси или представяне на герои с техни типични характеристики. Приказката
се чете или разказва от учителя със задача: Кои са героите в тази приказ-
ка? Изяснява се значението на непознатите думи. Самостоятелният прочит е с
предварителна задача: Къде ни пренася народният разказвач? Учениците из-
пълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка. Чрез подборно четене и подборен
преразказ отговарят на въпроса: Защо бащата е наречен „мъдрец“? Изпълня-
ват задачи 3 и 4 от учебната тетрадка.
След цялостен самостоятелен прочит учениците коментират поуката от при-
казката. Изпълняват задача 5 от учебната тетрадка. Отговарят на въпроса: Кое
за вас е най-хубавото нещо на света?
Урокът завършва със задача за четене на приказката по роли.
Есен. Божидара Ангелова
Цели:
15
•Да се усъвършенства четивната техника.
•Да се стимулира речевото развитие.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към произведението.
• Изпълнява стихотворението изразително.
Подготовката за възприемане на стихотворението може да се реализира
чрез гатанката на А. Разцветников от читанката, разглеждане на рисунки или
картини, музикален фон. Беседата е ориентирана към разкриване на красотата,
която носи есента с чудните си багри.
Стихотворението се прочита изразително от учителя със задача: За коя кра-
сива фея разказва поетесата? Изяснява се значението на непознатите думи.
Следва тих самостоятелен прочит, беседа и подборно четене по въпроса: По
какво есента прилича на фея? Кои са нейните вълшебства? Учениците из-
пълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка.
Беседата продължава по въпроса: Как си представяте есенната картина?
Кои цветове ще преобладават в нея? Какво настроение предизвиква тя?
Урокът завършва с упражнения в изразително четене: Прочетете стихо-
творението така, че да усетим радостното настроение.
Примерна домашна работа: задача 3 от учебната тетрадка.
Листата. Елин Пелин
Цели:
•Да се усъвършенстват уменията за възприемане, осмисляне и интерпре-
тация на художествен текст.
• Да се усъвършенства умението за откриване на повторението като израз-
но средство в художествен текст.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към героите в произведе-
нието.
• Открива повторението като изразно средство в литературното произве-
дение.
Урокът започва с проверка на домашната работа от предишния учебен час
по литература. Учителят поставя темата и чете произведението със задача: Кои
са героите в тази приказка? Следва тих самостоятелен прочит и подборно че-
тене със задача: Как изглежда есенната гора? Учениците изпълняват задача
1 от учебната тетрадка. Чрез подборно четете учениците откриват думите на
есенните листа и изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
16
Урокът продължава с дискусия по въпроса: Как ли се чувстват есенните
листа? Учениците изказват свое мнение и го подкрепят с подборен преразказ.
Изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Урокът завършва със задача за откриване на повторението в текста и беседа
за неговата художествена функция: Открийте повторението в текста. Защо
писателят е повторил точно тези думи?
Най обичам у дома. Владимир Голев
Цели:
• Да се усъвършенства умението за откриване на повторението като израз-
но средство в художествен текст.
• Открива повторението като изразно средство в литературното произве-
дение.
Подготовката за възприемане на стихотворението включва беседа за есен-
2. Книга за учителя по литература за 2. клас – П. Димитрова 17

та: Какво се случва през есента? Как се променя природата? Променят ли
се вашите игри? Стихотворението се чете изразително от учителя със задача:
Кой говори в стихотворението? Изяснява се значението на непознатите думи.
Следва самостоятелен прочит със задача: За какво разказва героят? Чрез под-
борно четене учениците описват есенната вечер. Изпълняват задача 2 от учеб-
ната тетрадка. Чрез задача за подборно четене откриват какво се случва в дома
на детето. Изпълняват задача 3 от учебната тетрадка. След самостоятелен про-
чит откриват повторението и изпълняват задача 1 в учебната тетрадка. Четат
народната мъдрост в читанката и тълкуват нейното значение.
Урокът завършва със задача: Разкажете за своето семейство.
Примерна домашна работа: задача 4 от учебната тетрадка; препис на
народната мъдрост от читанката.
Баба. Дора Габе
Цели:
тация на разказ.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към героите в произведе-
нието.
18
• Открива значението на непознати думи и изрази в контекста на произве-
дението.
Урокът започва с проверка на домашната работа от предходния учебен час
по литература. Учениците разказват за своето семейство. Учителят чете изра-
зително текста „Баба“ със задача: Кой разказва в текста? След самостоятелен
прочит и чрез подборно четене учениците изясняват развитието на случката.
Изпълняват самостоятелно задача 1 от учебната тетрадка.
Урокът продължава с въпроса: Какво чувства детето към своята баба?
Чрез подборно четене учениците откриват думи и изрази, които са отговор на
този въпрос, и изпълняват задача 2 от учебната тетрадка. Устно разказват за
своите баби и изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Примерна домашна работа: съчиняват устен разказ със заглавие „Дядо“.
(Подгответе се да разкажете интересна случка, която сте преживели за-
едно с вашия дядо.)
19
Златната рибка. Антон Шиков
Цели:
•Да се усъвършенстват уменията за възприемане, осмисляне и интерпре-
Подготвителната част от урока включва беседа за любими вълшебни при-
казки: Какво невероятно се случва в тях? Кои са вашите любими вълшебни
герои? Учителят чете стихотворението със задача: За кой вълшебен герой от
приказките се разказва в това стихотворение? Изяснява значението на не-
познатите думи. Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците пре-
създават развитието на случката. Вниманието се насочва към стихотворната
форма: учениците записват в тетрадките по две двойки думи, които завършват
еднакво, устно съставят с тях свои изречения.
Припомня се приказката за рибаря и златната рибка. Коментира се различ-
ното в нея. Урокът завършва със самостоятелна задача: Какво бихте си поже-
лали, ако уловите златна рибка? Учениците устно формулират и обосновават
своите три желания.
Примерна домашна работа:
Напишете своите три желания
към златната рибка.
20
Бърканица в приказките. Джани Родари
Цели:
тация на художествен текст.
• Да се усъвършенства четивната техника чрез четене по роли.
• Открива връзката между текста и неговото заглавие.
След кратка уводна беседа учителят чете текста със задача: Разбрахте ли
защо този текст е наречен така? Кои са героите в него? Самостоятелният
прочит е със задача: Коя приказка разказва дядото? Защо ли я е объркал? С
кои герои дядото замества вълка? Кой го поправя? А вие можете ли да раз-
кажете правилно приказката за Червената шапчица?
Учениците четат текста по роли.
Урокът завършва с прочит от учителя на една объркана приказка. Ученици-
те записват заглавията на трите приказки, объркани в този текст.
Допълнителни материали: „объркана“ приказка:
Живели някога дядо и баба. Веднъж бабата опекла питка. Дошъл вълкът.
Затропал и завикал:
– Ей, скокливи козлета! От-
ключете, отворете! Аз съм ваша-
та майчица.
А бабата отговорила:
– Огледалце, огледалце, повто-
ри, че на света никога не си видяло
друга с мойта красота!
Съчини устно своя „объркана“ при-
казка.
21
Дар от сърце. Българска народна приказка
Цели:
•Да се изгради понятието епизод в художествен текст.
•Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпрета-
ция на фолклорна приказка.
• Ориентира се в последователността на епизодите в произведението.
Нови понятия: епизод
Произведението е предвидено за два учебни часа. Първият учебен час за-
почва с беседа по заглавието на приказката: За какво ли ще се разказва в при-
казка с такова заглавие? Учениците дават предположения за съдържанието на
приказката. Учителят чете текста със задача: Да проверим дали ще се потвърдят
вашите предположения. Изяснява значението на непознатите думи. Следва са-
мостоятелен прочит със задача: Кои са героите в приказката? Чрез подборно
четене учениците работят по отделните епизоди и преразказват подборно тяхното
съдържание. Въвежда се новото понятие епизод. Учениците изпълняват задача 1
22
и 2 от учебната тетрадка. Подпомага-
щи въпроси: Къде в приказката се
променят мястото на действието,
времето на действието или герои-
те в случката?
Вторият учебен час започва
с четене на приказката на вериж-
ка. Тук акцентът се поставя върху
образите на литературните герои.
Учениците проследяват чрез под-
борно четене и подборен преразказ
постъпките на тримата братя. Опре-
делят техните характеристики. Уро-
кът завършва с дискусия: Кога един
дар е от сърце? Как да заслужим
такъв дар? Учениците изпълняват
задача 3 от учебната тетрадка.
Препишете от тетрадката на-
родната мъдрост, която е поука
от приказката.
Да не вярваш. Ран Босилек
Цели:
• Да се затвърди понятието епизод в художествен текст.
ция на авторова приказка.
• Да се усъвършенства четивната техника чрез четене по роли.
• Аргументира предпочитания към герои в произведението.
Урокът започва с беседа за приказките – извор на мъдрост. Учителят чете
приказната творба със задача: Кои са героите? Учениците четат текста са-
мостоятелно със задача да определят епизодите му. Подкрепят своето решение
с подборно четене и беседа по съдържанието. Учениците изпълняват самостоя-
телно задачи 1 и 2 от учебната тетрадка. Следва самостоятелен прочит на при-
казката и изпълнение на задача 3 от учебната тетрадка. Учениците коментират
постъпките на героите и определят кое човешко качество осмива Ран Босилек.
23
Учениците работят върху извеждането на поуката от приказката. Изпълня-
ват задача 4 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с четене на приказката по роли.
Примерна домашна работа: Препишете тази народна мъдрост, която е
поука от приказката.
Златната ябълка. Арменска приказка
Цели:
• Разграничава изучавания текст като фолклорно произведение.
• Открива значението на непознати думи в контекста на произведението.
• Аргументира предпочитания към епизод в произведението.
• Дава идеи за разпределянето на роли и за поведението на героите при
сценично представяне на произведението.
24
Учителят чете текста със задача: Какъв е този текст – приказка или разказ?
По какво разбрахте? (по началото, по завършека). Учениците четат самостоя-
телно със задача да определят епизодите в приказката. Изпълняват задача 1 от
учебната тетрадка. След подборен прочит на последния епизод преразказват
текста устно по опори в задача 2 от учебната тетрадка. Подготвят текста за
драматизация след изразително четене по роли (задача 3 от учебната тетрадка).
Разпределят ролите, определят групата на режисьора, групите за подготовка на
декора и музикалното оформление.
Примерна домашна работа: Нарисувайте или опишете с думи подходя-
щия декор за представлението.
Гостенчето на Хитър Петър. Българска народна приказка
Цели:
• Открива значението на непознати думи в контекста на произведението.
25
•Коментира постъпките на литературните герои.
•Аргументира предпочитания към герой в произведението.
Етапът на предтекстова работа включва беседа, насочена към актуализация
на познати приказки за Хитър Петър: Припомнете си приказки, в които ге-
рой е Хитър Петър? Какъв е той? (умен, съобразителен, находчив). Учителят
чете приказката със задача: Кои са героите в тази приказка? На основата на
контекста се изяснява значението на израза „брàтово момче“. Учениците четат
самостоятелно текста със задача: За каква случка се разказва в приказката?
Чрез подпомагащи въпроси и подборно четене учениците пресъздават разви-
тието на случката. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Беседата про-
дължава с въпроса: Защо момчето не е изпълнило молбата на Хитър Петър?
Учениците изпълняват задача 2 от учебната тетрадка, като аргументират своето
мнение с подборен преразказ на текста. Учениците четат последния епизод от
приказката и го преразказват устно.
С помощта на опорите в задача 3 от учебната тетрадка преразказват текста
писмено. Четат приказката по роли.
Урокът завършва с дискусия по въпросите: Защо Петър е наречен от наро-
да ни „хитър“? Какво ще посъветвате момчето? Каква е поуката от при-
казката? (Напр. Каквото повикало, такова се обадило. Накарай мързеливия
на работа, да те научи на ум.)
Примерна домашна работа: Прочетете и други приказки с герой Хитър
Петър.
26
Шегите на Настрадин Ходжа. Турски народни приказки
Цели:
ция на фолклорни приказки.
• Свързва тематиката на произведенията с различни култури, бит и тра-
диции.
Урокът започва с прочит на информационното каре в читанката и въпрос
към него: Какво научихте за Настрадин Ходжа? Вниманието се насочва към
това, че Настрадин Ходжа е герой от турските народни приказки, но той много
прилича на Хитър Петър, защото е остроумен и забавен. Учениците изпълняват
Учителят чете приказката „Отговор“ със задача: Кои са героите? Текстът
се чете по роли със задача: Защо Настрадин Ходжа отговорил така на мом-
чето? Изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
27
Запознават се с приказката „Кой какво язди“. След самостоятелен прочит
избират верния отговор от задача 3 в учебната тетрадка. Откриват отделни
нравствени характеристики на героите чрез подборен преразказ (Настрадин
Ходжа – умен, находчив, богаташът – самоуверен, глупав).
Урокът завършва с обобщаваща беседа за приказките с герои Хитър Петър
и Настрадин Ходжа. Изпълняват задача 4 от учебната тетрадка.
Примерна домашна работа: Прочетете и други приказки, в които герои
са Хитър Петър и Настрадин Ходжа.
Що е то?
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане и осмисляне на гатанки.
• Да се стимулира продуктивна творческа дейност.
• Разграничава изучавания текст като фолклорна или литературна гатанка.
• Чете и отгатва литературни и фолклорни гатанки.
• Съставя гатанки по опорни думи.
• Участва в изработването на проект.
Подготвителният етап от урока е насочен към актуализиране на познати за
28
детето гатанки. Учителят задава гатанки, познати от първи клас, а учениците
задават гатанки на своите съученици.
Урокът продължава със самостоятелно четене на гатанките на лявата стра-
ница в читанката. Отговорите са скрити в илюстрациите. След всяка гатанка
учениците обсъждат кои думи са помогнали за нейното отгатване: Приличат ли
тези гатанки на стихотворения? По какво? Кои са техните автори? Избе-
рете гатанка и препишете в тетрадката двойките думи, които завършват
с еднакви срички.
Урокът продължава на дясната страница в читанката: Кой е авторът на
тези гатанки? По-лесно или по-трудно ги отгатнахте?
Урокът завършва със словотворческа задача: Кой ще измисли най-интерес-
ната гатанка с думите: родена, гората, връх, планината, всички, обичат,
играчки, кичат? Напишете гатанката в тетрадките си. Нарисувайте от-
говора ѝ.
Допълнителни материали: гатанка за елхата: Тя е родена в гората, точно
на връх планината. Всички я обичат, с играчки я кичат.
Примерна домашна работа: Заедно със съучениците си намерете или съ-
чинете гатанки, свързани с наближаващите зимни празници.
Мишата дъщеря. Гръцка народна приказка
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпре-
тация на фолклорна приказка.
• Да се затвърди понятието епи-
зод в художествен текст.
• Ориентира се в последовател-
ността на епизодите в произ-
ведението.
• Коментира постъпките на ли-
тературните герои.
• Аргументира предпочитания
към епизод в произведението.
29
С текста се работи в два учебни часа. Първият учебен час започва с четене
за определено време на колонка от думи, написана на дъската (мишок, слънце,
облак, вятър, замък): Това са героите в приказката, с която ще се запозна-
ем. За какво ли ще се разказва в нея? Учениците дават своите предположения.
Учителят чете приказката със задача те да се проверят. Коментират се непо-
знатите думи. Следва самостоятелен прочит със задача: Кои са епизодите в
приказката? Чрез подборно четене и подборен преразказ учениците отделят
епизодите в приказката. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
Вторият учебен час започва с четене на приказката на верижка или са-
мостоятелно със задача: За кого се омъжила мишата дъщеря? Учениците из-
пълняват задача 2 от учебната тетрадка, като аргументират отговорите си с под-
борно четене. Четат последния епизод от приказката със задача да го разкажат
на ученици от 1. клас.
Урокът завършва с четене на приказката по роли.
30
Овчарчето и вълкът. Езоп
Цели:
• Да се формира понятието басня.
• Да се изгради умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на
басня.
• Разпознава баснята по осмиваните човешки недостатъци и поуката, свър-
зана с тях.
• Отговаря на въпроси по съдържанието на произведението.
Нови понятия: басня
Темата е структуроопределяща по отношение на осъзнаването на специфич-
ните характеристики на баснята като литературен жанр.
Урокът започва с беседа по илюстрацията в читанката. Учителят прочита
текста със задача: За какво се разказва в този текст? След самостоятелен
прочит и чрез подборно четене учениците проследяват развитието на случката.
Въвежда се новото понятие басня. Чрез кратка беседа учениците се запознават
с автора Езоп. Изпълняват задача 1 в учебната тетрадка. След четене на вериж-
ка изпълняват задача 2 и 3 от учебната тетрадка.
31
Урокът завършва с коментар на поуката от баснята. Анализират се поместе-
ните в читанката пословици. Извършва се пренос към реални житейски ситуа-
ции: Случвало ли ви се е да постъпите като овчарчето? Кога? Защо? Урокът
завършва с изпълнение на задача 4 от учебната тетрадка.
Примерна домашна работа: Препишете народната мъдрост, която е по-
ука от баснята. Подгответе се да разкажете баснята на ученици от 1. клас.
Гарван и лисица. Жан дьо Лафонтен
Цели:
• Да се затвърди понятието басня.
тация на басня.
• Разпознава баснята по осмивани човешки недостатъци и поуката, свър-
зана с тях.
• Разграничава баснята от други литературни и фолклорни произведения.
32
Урокът започва с актуализация на знанията за баснята като нов литературен
жанр. Учителят чете баснята със задача: Басня ли е този текст според вас?
Самостоятелният прочит е със задачи: Кой от героите ви е по-симпатичен?
Защо? Чрез подборно четене и подборен преразказ учениците определят ос-
новните нравствени характеристики, скрити зад образите на гарвана и лисица-
та. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Чрез беседа се извършва пренос
върху реални житейски ситуации.
С подборно четене учениците откриват поуката от баснята, скрита в думите
на лисицата. Изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
Баснята се чете изразително по роли.
Примерна домашна работа: Подгответе се да разкажете баснята на
ученици от 1. клас.
Канарче и котка. Банчо Банов. Върба и лозница. Йордан Давидков
Цели:
• Да се затвърди понятието басня.

• Разпознава баснята по осмивани човешки недостатъци и поуката, свързана с тях.
• Открива значението на непознати изрази в контекста на изучаваното про-
изведение.
Подготвителната част от урока включва актуализация на знанията за бас-
нята: С кои басни се запознахте? Кои са техните автори? Кои са героите в
тях? Кои човешки качества се осмиват? Учителят чете баснята „Канарче и
котка“ със задача: Кои са героите в нея? Изяснява се значението на непознати-
те думи. След самостоятелен прочит учениците отговарят на въпроса: От как-
во се оплаква канарчето? Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Откриват
поуката от баснята и изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Запознават се с баснята „Върба и лозница“. Изпълняват задача 2 от учебната
тетрадка, насочена към характеристика на героите в двете басни. Откриват поу-
ката в баснята чрез самостоятелно изпълнение на задача 4 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с беседа, насочена към пренос на поуките от двете басни
в реални ситуации.
Примерна домашна работа: Подгответе се да разкажете една от две-
те басни на своите съученици.
Фасул и трън. Дядо Благо
Цели:
•Да се затвърди понятието басня.
•Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпре-
• Разпознава баснята по осмивани човешки недостатъци и поуката, свър-
зана с тях.
Урокът започва със задача, насочена към развитието на четивната техника.
На дъската са написани двойките думи: никна – поникна, скубя – изскубя, хвър-
ля – изхвърля, зло – злосторник. Учениците устно съставят изречения с тях.
Баснята се прочита изразително от учителя. Първоначалното ѝ възприемане се
установява чрез следните примерни въпроси: По какво баснята се отличава
от басните, които познавате? Кои са героите?
34
Чрез подборно четене се изясняват основните моменти в развитието на
случката: Прочетете първото изречение. Къде се случва това? Какво си ми-
сли фасулът? Станали ли са приятели фасулът и трънът? Какво се случило
една сутрин? Какво извикал фасулът? Изпълняват се задача 1 и 2 от учебната
тетрадка. Задача 3 е основна за този учебен час. Учениците обосновават своя
избор, подкрепяйки го с преразказ на части от текста.
Баснята се чете по роли. Извежда се поуката (задача 4 от учебната тетрадка).
Урокът завършва със задачата: Познавате ли хора като фасула и тръна? Раз-
кажете.
Снежанка. Братя Грим
Цели:
ция на вълшебна приказка.
• Преразказва устно приказка по серия от картинки.
35
Урокът се разгръща в два учебни часа. Първият учебен час започва с про-
чит на имената на познати герои от приказките, написани на дъската (Пепе-
ляшка и принц, лисица и вълк, трима братя и ламя): Свържете названията
на героите, които са от една и съща приказка. В кои от тези приказки има
някакво вълшебство?
Приказката „Снежанка“ се чете от учителя със задача: От коя приказка е
този откъс? След самостоятелен прочит и чрез подборно четене учениците
разкриват развитието на случката в текста и описват как изглежда Снежанка.
Основна задача през втория учебен час е преразказът на приказката по
серия от илюстрации. Чрез подпомагащи въпроси учениците пресъздават раз-
витието на случката.
Урокът завършва с обобщаваща беседа: Как доброто побеждава злото в
приказката? Кой епизод от приказката най-силно ви развълнува?
36
Снежна песен. Кирил Назъров
Цели:
• Да изгради понятието изброяване като изразно средство в художествено-
то произведение.
• Да се усъвършенства умението за възприемане и осмисляне на стихотво-
рение
• Открива изброяването в стихотворението.
• Рецитира детски стихотворения от български автори.
Нови понятия: изброяване
Урокът започва с кратка музикална импресия на тема „Зима“ и беседа по
илюстрацията в читанката. Подготвителната част от урока включва и гатанка
за зимата.
Стихотворението се прочита изразително от учителя със задача: За кой се-
зон се разказва в стихотворението? Какво чувство изпитахте, докато го
слушахте? Следва самостоятелен прочит със задача: Как се променя всичко
с първия сняг? Чрез подборно четене учениците проследяват нарисуваните с
думи картини в стихотворението. Изпълняват задача 1 в учебната тетрадка.
37
Въвежда се новото понятие „изброяване“. Чрез подборно четене учениците
откриват изброяването в стихотворението. Поставя се задача за изразителен
прочит на стихотворението със задача: С какво чувство трябва да прочетем
стихотворението?
Урокът завършва с беседа за зимата като любим сезон на децата.
Допълнителни материали: гатанка за зимата:
Завивам с черга бяла
земята погрозняла.
Сковавам аз реките
и помрачавам дните.
Но пак съм ви любима.
Наричате ме ... (Асен Разцветников)
Мечо готви се за сън. Димитър Спасов
Цели:
•Да се усъвършенства умението за възприемане и осмисляне на стихотво-
рение.
• Да се усъвършенства умението за откриване на повторение в стихотво-
рението.
• Открива повторение в стихо-
творението.
• Рецитира детски стихотворе-
ния от български автори.
Стихотворението е текст към
любима детска песен по музика на
Хайгашод Агасян. Урокът започва
със запис на песента. Учителят чете
стихотворението със задача: За кого
се разказва в това стихотворение?
След самостоятелен прочит и чрез
подборно четене учениците бесед-
ват по въпросите: С кого шета Баба
Зима? Кои са нейните бели внучки?
Защо Мечо се готви за сън? С кого
разговаря? Как се чувства той?
38
Учениците четат самостоятелно текста със задача: С какъв тон ще прочете-
те стихотворението – тържествен, тревожен или спокоен? Правят първи
опити за изразителен прочит на текста. Откриват изреченията, които се повта-
рят в стихотворението, и ги преписват в тетрадката.
Урокът завършва със задача да се разучи песента.
Приказка за непослушната снежинка. Сергей Герасимов
Цели:
ция на приказка.
• Аргументира предпочитания към епизод в художествения текст.
С произведението се работи в рамките на два учебни часа. Първият час за-
почва с беседа за зимата. Учителят чете текста със задача: За кого се разказва
в тази приказка? Учениците четат самостоятелно текста и определят отделни-
39
те епизоди. Изпълняват задача 1 от
учебната тетрадка.
самостоятелно четене на приказка-
та. Чрез подборно четене ученици-
те определят качествата на снежин-
ката. Изпълняват задача 2 и 3 от
учебната тетрадка. Приказката се
чете по роли. Учениците коментират
постъпката на снежинката и изпъл-
няват задача 4 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с подборен
преразказ на епизод по избор.
Дядо Коледа. Гео Милев
Цели:
рение.
• Познава литературни произведения, посветени на празниците.
• Свързва изучаваните произведения с различни култури, бит, обичаи и
традиции.
Урокът се разгръща в рамките на два учебни часа. Първият учебен час
започва с беседа за предстоящите зимни празници. Текстът се чете със задача:
За кой зимен празник се отнася това стихотворение? Учениците изпълняват
задача 1 от учебната тетрадка. Четат самостоятелно стихотворението и чрез
подборно четене отговарят на въпроси.
Изпълняват задача 2 и 3 от учебната тетрадка. Запознават се с текста в ин-
формационното каре: Научихте ли нещо ново за коледните празници? За до-
машна работа се поставя задача стихотворението да се научи наизуст.
40
Вторият учебен час започва с изразително изпълнение на стихотворение-
то. Учениците разказват как се подготвят за коледните празници. Четат откъса
от коледарската народна песен. От-
гатват гатанката в читанката. Поста-
вя се проектната задача.
Научете наизуст стихотворение-
то „Дядо Коледа“.
41
На Коледа. Доналд Бисет
Цели:
• Доказва разбиране на съдържанието на изучавано произведение.
С произведението се работи в рамките на два учебни часа. Първият учебен
час започва със задача: Прочетете заглавието и разгледайте илюстрацията
в читанката. Предположете каква ще е историята: тъжна, весела, поучи-
телна или невероятна. Догадките се потвърждават или отхвърлят чрез прочит
на текста. Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците определят
развитието на случката в приказката: Къде седял Дядо Коледа в коледната
сутрин? Защо мишката върнала часовника? Как завършва историята?
Вторият учебен час започва със самостоятелен прочит на текста. Ученици-
те изпълняват задача 1 в учебната тетрадка. Разказват за подаръка, който искат
да получат. Изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
42
Допълнителни материали: га-
танка:
От далечната страна
той пристига със шейна.
Носи с пълен кош на гръб
всекиму подарък скъп.
Кой е той?
Новогодишна песен. Йордан Стубел
Цели:
ция на стихотворение.
• Доказва разбиране на въпроси по съдържанието на изучавано произве-
дение.
• Свързва произведението с обичаи и традиции.
Стихотворението продължава цикъла, посветен на зимните празници. Уро-
кът започва с гатанка за Новата година. Учениците разказват как се подготвят
за посрещането на празника. Учителят чете стихотворението със задача: За
кой новогодишен обичай се говори в стихотворението? След самостоятелен
прочит учениците описват сурвачката. Изпълняват задача 1 и 2 в учебната те-
традка. Преписват новогодишното пожелание (задача 3) и го допълват устно
със свои пожелания. Задача 4 от учебната тетрадка е подготвителна за изрази-
телен прочит на текста.
43
Урокът завършва с беседа по въпроса: Защо стихотворението е озаглаве-
но така?
Допълнителни материали:
Гатанка. Борислав Ганчев
Първи ден на календара
от стената ни поглежда.
Тръгна си Сестрата стара –
Нова срещаме с надежда!
(1 януари – Нова година)
Примерна домашна работа: Нарисувайте новогодишната сурвачка.
Сурва, сурва година. Трайко Симеонов
Цели:
• Да се усъвършенства умението за откриване на повторението и изброя-
ването като изразни средства в художествения текст.
• Открива повторението и изброяването в литературно произведение.
44
• Свързва произведението с обичаи и традиции.
Стихотворението завършва цикъла от уроци, посветен на коледните и ново-
годишните празници. Урокът започва с беседа по илюстрацията: На коя бъл-
гарска традиция според вас е посветено това стихотворение? Учениците
четат информационното каре и го допълват с впечатления от своя личен опит.
След прочит на стихотворението се изяснява значението на непознатата лек-
сика. Самостоятелният прочит е със задача: Какво пожелават сурвакарите?
Чрез подборно четене учениците откриват изброяването и повторението в те-
кста. Изпълняват задача 1 и 2 от учебната тетрадка.
Урокът завършва със задачи 3 и 4 от учебната тетрадка.
45
Белодрешко. По Орлин Василев
Цели:
•Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпре-
• Да се затвърди понятието епизод в художествения текст.
• Аргументира предпочитания към епизод в художествения текст.
• Съчинява устно текст по предложено начало.
С произведението се работи в рамките на два учебни часа. Първият уче-
бен час започва със задача: От заглавието и илюстрацията предположете
за какво ще се разказва в този текст? Учителят чете със следните пример-
ни задачи: Приказка или разказ е това? Кой е Белодрешко? Учениците четат
самостоятелно текста. Чрез подборно четене определят епизодите в разказа и
изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
46
Вторият учебен час включва
следните задачи: четене на текста
самостоятелно или на верижка; опи-
сание на Белодрешко чрез подборно
четене и изпълнение на задача 2 от
учебната тетрадка; словотворческа
задача, която може да се реализира
и като екипна работа (задача 3 от
учебната тетрадка).
Урокът завършва с беседа за лю-
бимите зимни игри.
Нарисувайте илюстрация към епи-
зод по ваш избор.
Имена. Георги Константинов
Цели:
• Да се усъвършенства умение-
то за възприемане и осмисля-
не на стихотворение.
• Да се стимулира речевото раз-
витие.
• Обяснява лексикалното значе-
ние на думи от активния речник.
Урокът започва със задача за
стимулиране на четивната техника.
Учениците четат по екипи за опреде-
47
лено време колонки от съществителни имена: Кой прочете и запомни най-мно-
го думи? Има ли деца от нашия клас, които носят тези имена?
Стихотворението се чете от учителя със задача: Защо е озаглавено така?
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците откриват имената
на героите и пожеланието, което се съдържа в тях. Дискутират кога казваме,
че човек е заслужил своето име (когато името ти подхожда; когато носиш
името на свой роднина; когато си старателен и трудолюбив). Устно откри-
ват пожеланието в имената Желязко, Румяна, Снежана. Записват в тетрадката
своето име, презиме и фамилия. Споделят на кого са кръстени, приличат ли на
този човек, с какво тяхното име ги отличава.
Допълнителни материали: колонки от думи за бързо четене:
здрав добро слава весел
Здравко Добри Слави Веско
Здравка Добрина Славина Веселина
Примерна домашна работа: С помощта на родителите си проучeте кое

име се среща най-често сред вашите роднини? Знаете ли какво означава то?
Настинка. Борис Борисов
Цели:
• Съчинява устно текст по предложена опора.
Урокът започва с беседа по заглавието и илюстрацията в читанката. Пър-
вият прочит е със задача: Приказка или разказ е този текст? Защо? Чрез
самостоятелен прочит и подборно четене учениците определят епизодите в раз-
каза и изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. След подборно четене изпъл-
няват задача 2 от учебната тетрадка. Четат последния епизод в разказа и устно
обсъждат постъпката на героя. Изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Урокът завършва със словотворческа задача: Разкажи как твоите близки
ти угаждат, когато си болен.
48
Чудеса. Златина Билярска
Цели:
рение.
• Обяснява лексикалното значение на думи от активния речник.
Урокът започва с гатанка за зимата и снежинките. Стихотворението се чете
изразително със задача: Кои чудеса на зимата описва поетесата? Чрез под-
борно четене учениците откриват описанието на зимната гора и веселия зимен
вятър. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
След самостоятелен прочит учениците обсъждат чувството и настроението
в стихотворението (задача 2 от учебната тетрадка).
Урокът завършва със задача за съставяне на устен текст по опорни думи и
изрази (задача 3 от учебната тетрадка).
Примерна домашна работа: Нарисувайте ваша илюстрация към стихо-
творението.

Приятел пръв. По Валери Петров
Цели:
• Да се усъвършенства умението за откриване на повторение като изразно
средство в художествен текст.
• Доказва разбиране на съдържанието на изучавано произведение.
• Открива повторението в художествен текст.
• Познава литературни произведения, посветени на приятелството.
Етапът на предтекстовата работа включва беседа по въпросите: Кого на-
ричаме истински приятел? Разкажи какво правиш заедно с твоя приятел?
Откъсът се чете със задача: За какво се разказва в текста?
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците определят герои-
те и основните моменти в развитието на случката. Изпълняват задача 1 и 2 от
учебната тетрадка. Стихотворението се чете със задача: Кой приятел наричаме
„пръв“? Учениците откриват повторението и отговарят на въпроса: Защо Ва-
лери Петров е използвал повторение? Съставят изречение, с което да изразят
50
обич или благодарност към своя „пръв“ приятел. Изпълняват задача 3 от учеб-
ната тетрадка с коментар по въпроса: Как записваме стихотворната реч?.
Примерна домашна работа: Научете стихотворението на еленчето на-
изуст.
Зайовата къща. Чешка народна приказка
Цели:
• Открива образите на героите.
• Коментира постъпките на героите.
• Съчинява устно приказка по словесна и нагледна опора.
• Познава фолклорни произведения, посветени на приятелството.
С текста на приказката се работи в рамките на два учебни часа. Първият
учебен час започва с беседа за приятелството. Текстът се чете със задача: Кои
51
са героите в приказката? След самостоятелен прочит и чрез подборно чете-
не учениците определят епизодите в текста и изпълняват задача 1 от учебната
тетрадка.
В началото на втория учебен час
приказката се чете самостоятелно.
Учениците коментират постъпката
на петела. Изпълняват задача 2 от
учебната тетрадка. С помощта на
илюстрациите в читанката и задача
3 от учебната тетрадка съчиняват
устно нов епизод в приказката, като
добавят по избор нов приказен ге-
рой. Урокът завършва със задача:
Измислете друго заглавие на при-
казката (напр. Приятел; Заекът и
лисицата; Заекът и петелът).
Нарисувайте илюстрация към епи-
зод по избор.
52
Неволя. Българска народна приказка
Цели:
• Да се стимулира речниковото развитие.
дението.
Възприемането и осмислянето на текста се разгръща в рамките на два учеб-
ни часа. Първият учебен час започва с коментар на заглавието на приказката:
Какво означава думата „неволя“? Предположете за какво ще се разказва
в текст с такова заглавие. Учителят чете началото на приказката, а учени-
ците предполагат развитието на случката. След първоначалното възприемане
коментират какъв е този текст и определят чрез подборно четене епизодите в
53
развитието. Изпълняват задача 1 от
учебната тетрадка. Обсъждат значе-
нието на израза „ще извикам неволя-
та“. Беседват по въпроса: Случвало
ли ви се е да викате неволята?
самостоятелен прочит на текста със
задача: На какво бащата е искал да
научи синовете си? Изпълняват за-
дача 3 от учебната тетрадка. Комен-
тира се поуката от приказката (зада-
ча 4 от учебната тетрадка). Приказ-
ката се чете по роли.
Подгответе се да разкажете при-
казката устно.
Врабец и самолет. Ангел Каралийчев
Цели:
• Да се усъвършенства умението за драматизация на приказка.
• Дава идеи за разпределяне на ролите и за поведението на героите при
Урокът започва с беседа за приказките – любимо четиво за децата. Четат се
кратки откъси от приказки за животни. Героите се представят с типичните им
черти. Поставя се задача: А какво ли ще се случи в приказка, в която герои са
врабец и самолет? Учениците дават предположения.
След първоначално възприемане на текста се обсъжда формата на текста:
Как е написан този текст? Защо? (Това е разговор между врабеца и са-
молета.) След подборно четене учениците изпълняват задача 1 от учебната
тетрадка.
54
Приказката се чете по роли. Учениците обсъждат по какво си приличат и
по какво се различават врабецът и самолетът (задача 2 от учебната тетрадка).
Урокът завършва с подготовка за драматизация: Колко актьори са необходи-
ми? С какъв тон ще произнесете думите на врабеца, а с какъв – на самоле-
та? Какъв декор ще подготвите? Урокът завършва със задача 3 от учебната
тетрадка.
Кучето и петелът. Турска народна приказка
Цели:
• Установява сходство и различие между две произведения.
Урокът започва с припомняне на познати приказки за животни. По заглавие-
то на текста учениците се ориентират в героите. Приказката се чете със задача:
Какво се е случило с тези герои? След самостоятелен прочит и чрез подборно
55
четене се проследява развитието на случката. Основната задача в урока е насо-
чена към характеризиране на петела и лисицата. Учениците проследяват чрез
подборно четене и подборен преразказ постъпките на героите, приписват им
устно съответните качествени характеристики, изпълняват задача 1 от учебна-
та тетрадка. Следващата задача е свързана със съпоставка на народната приказ-
ка с баснята „Гарван и лисица“. Учениците откриват прилики и отлики (задача
2 от учебната тетрадка). При задача 3 от учебната тетрадка коментират поуката
от приказката и записват подходящите пословици в тетрадката.
Примерна домашна работа: Подгответе се да разкажете устно при-
казката.
Пепеляшка. Шарл Перо
Цели:
ция на вълшебна приказка.
• Преразказва устно приказка по серия от картинки.
56
Урокът се разгръща в два учебни часа. Първият учебен час започва със
задача учениците да си припомнят любими вълшебни приказки. Приказката се
чете от учителя със задача: От коя приказка е този откъс? Изяснява се зна-
чението на непознатите думи. След самостоятелен прочит и чрез подборно че-
тене учениците разкриват развитието на случката в текста и защо героинята се
нарича Пепеляшка.
Основна задача през втория учебен час е преразказът на приказката по
серия от илюстрации. Чрез подпомагащи въпроси учениците пресъздават раз-
Урокът завършва с обобщаваща беседа: Каква е Пепеляшка? (работлива,
търпелива, добра). Как доброто побеждава злото в приказката? Кой епизод
от приказката най-силно ви развълнува? Защо?
Примерна домашна работа: Разкажете какво бихте направили, ако
имате вълшебна пръчица?
57
Силният лъв и малката мишка. Българска народна приказка
Цели:
• Ориентира се в последователността на епизодите в приказката.
• Аргументира предпочитания към герой в произведението.
Урокът започва със задача за разширяване на четивното поле. Учениците
четат колонка от думи и изрази и обсъждат значението на народната мъдрост.
Приказката се чете със задача: Кои са героите в тази приказка? След са-
мостоятелен прочит учениците определят епизодите в приказката. Изпълняват
задача 1 и 2 от учебната тетрадка. Чрез подборно четене приписват съответ-
ните нравствени характеристики на героите (задача 3 от учебната тетрадка).
Изказват предпочитания към определен герой, като обосновават своя избор.
Чрез подборен прочит на последния епизод откриват и коментират поуката от
приказката (задача 4 от учебната тетрадка).
58
Урокът завършва с беседа за приятелството на основата на личния опит и на
прочетеното в изучавани произведения.
Допълнителни материали: колонка от думи:
съкровище
истинско съкровище
е истинско съкровище
другар е истинско съкровище
Добрият другар е истинско съкровище.
Тримата дървари. Ромска приказка
Цели:
• Свързва тематиката на произведението с различна култура и традиции.
59
В началото на урока чрез беседа учениците си припомнят познати приказки
на други етноси и народи: По какво си приличат всички приказки? Приказката
се чете със задача: Кои са героите в тази приказка? След цялостен самостоя-
телен прочит и чрез подборно четене учениците изясняват развитието на случ-
ката. Изпълняват задача 1 и 2 от учебната тетрадка. Вниманието се насочва
към образите на героите. Учениците проследяват постъпките на героите и при-
писват определени характеристики (задачи 3 и 4 от учебната тетрадка). Чрез
подборно четене откриват поуката, „скрита“ в думите на най-големия брат, и я
преписват в учебната тетрадка (задача 5).
Урокът завършва с беседа за вежливото поведение и отношението към
по-възрастните.
Примерна домашна работа: Разкажете как вие помагате на по-въз-
растните.
Апостола на свободата
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и обобщаване
на информация от различни източници.
60
• Търси информация от различни източници.
• Открива образа на литературния герой.
• Коментира постъпките на литературния герой.
• Аргументира предпочитания към герой.
• Познава произведения, посветени на България.
Урокът започва с беседа за Васил Левски. Учениците разглеждат портрета
на Левски, припомнят си това, което знаят за него. След прочит на информа-
ционното каре коментират как е получил името Левски и защо го наричаме
Апостол на свободата: Какво означава думата „апостол“? (Човек, който се
бори за някаква идея.) Учениците четат откъсите от произведенията на Иван
Вазов и на Христо Ботев: Знаете ли кой е Христо Ботев? (Поет и борец за
освобождението на България от турско робство.) Изяснява се значението на
непознатите думи: Как изглежда Васил Левски? Какъв е неговият характер
според Вазов и Ботев? Урокът завършва с прочит и коментар на мисълта на
Левски от читанката и изреченията се преписват в тетрадката.
Примерна домашна работа: Напишете по какво бихте искали да прили-
чате на Левски.
Малък Сечко февруари. Гео Милев
Цели:
• Да се усъвършенства умение-
то за възприемане и осмисля-
не на стихотворение.
• Да се стимулира речевото раз-
витие.
• Открива значението на не-
познати думи в контекста на
произведението.
61
Урокът започва с беседа по илюстрацията в читанката. Стихотворението се
чете от учителя със задача: Защо стихотворението е наречено така? Кой е
този Малък Сечко? Текстът се чете самостоятелно с въпроса: Каква картина
си представяте? Чрез подборно четене и словесно рисуване учениците опи-
сват зрителната и слуховата картина, която си представят: Какво виждате?
Какво чувате? Какво усещате? Откриват и преписват в тетрадката думите,
които показват, че зимният вятър духа все по-силно. Съставят свои изречения
с някои от тези думи (напр. навява, върлува, бушува). Рисуват с думи образа
на Малък Сечко. Четат информационното каре в читанката: Прочетете, за да
разберете защо народът е нарекъл така месец февруари.
Урокът завършва с изразителен прочит на стихотворението.
Примерна домашна работа: Нарисувайте Малък Сечко така, както си
го представяте.
Зимата, пролетта и детето. Елисавета Багряна
Цели:
рение.
• Открива значението на не-
познати думи в контекста на
• Дава идеи за разпределянето
на ролите и за поведението на
героите при сценично пред-
ставяне на произведението.
Урокът започва с беседа за го-
дишните сезони. Творбата се чете
със задача: Кои разговарят в сти-
хотворението? Чрез подборно че-
тене учениците отговарят на въпро-
62
сите: С какво Зимата се опитва да изплаши детето? Кои думи завършват
еднакво? Обсъждат значението на думите люта (страшна) и взор (поглед).
Откриват в произведението думи и изрази, с които да отговорят на въпросите:
Какви промени настъпват в природата през Пролетта? Кой е любимият
сезон на детето – герой в стихотворението?
Чрез словесно рисуване описват как си представят Зимата и как – Пролетта.
Урокът завършва с изразителен прочит по роли като подготовка за драма-
тизация: Колко актьори са необходими? С какъв тон ще прочетете думите
на всеки от героите? Кой ученик е най-подходящ за всяка от ролите? Какъв
декор трябва да подготвим? А какви костюми?
Примерна домашна работа: Нарисувайте илюстрация, с която да пока-
жете кой е вашият любим сезон.
Баба Марта. Елин Пелин
Цели:
63
•Ориентира се в последователността на епизодите в приказката.
•Открива образите на литературните герои.
•Коментира постъпките на литературните герои.
•Аргументира предпочитания към герой в произведението.
Урокът започва с беседа по заглавието и илюстрацията в читанката: Пред-
положете за какво ще се разказва в този текст. Какво ще се случи с Баба
Марта според вас? Приказката се чете със задача да се проверят предположе-
нията на учениците.
Учениците четат самостоятелно и определят чрез подборно четене отдел-
ните епизоди в приказката (задача 1 от учебната тетрадка). Чрез словесно ри-
суване и подборно четене описват как се променя природата. С помощта на
илюстрации отговарят на въпросите: Как си представяте Баба Марта? Как
се променя настроението ѝ? С помощта на подборно четене изпълняват зада-
ча 2 от учебната тетрадка.
Примерна домашна работа: Какво според вас е написал Април в писмото
си до Баба Марта? Напишете или нарисувайте.
Големият мартенски празник. Теодора Ганчева
Цели:
рение.
• Да се усъвършенства умението за откриване на повторение и изброяване
като изразни средства в художествения текст.
• Открива повторението и изброяването в произведението.
• Познава литературни произведения, посветени на българските празници.
Урокът започва с беседа по въпроса: Кой според вас е големият мартенски
празник? Стихотворението се чете със задача: Какво е настроението в сти-
хотворението? Учениците четат самостоятелно стихотворението. Чрез под-
борно четене отговарят на въпросите: Защо Баба Марта обикаля гората? На
кого връзва мартенички? Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
Следващите въпроси насочват към спецификите на стихотворната форма:
Защо лесно ще запомним това стихотворение? Открийте думите, които
завършват еднакво. Коя дума се повтаря в стихотворението? Защо? От-
крийте изброяването. Изпълняват задача 2 от учебната тетрадка. Чрез подбор-
но четене откриват пожеланието за празника (задача 3 от учебната тетрадка).
64
Урокът завършва с беседа за традициите, свързани с празника Първи март.
Стомната. По Асен Босев
Цели:
• Да се усъвършенства умението за разпознаване на разказ.
• Да се развие умението за възприемане, осмисляне и обобщаване на ин-
формация от различни източници.
• Открива значението на непознати изрази в контекста на художествения
текст.
• Открива повторение в художествено произведение.
• Познава произведения, посветени на България.
Урокът е посветен на Националния празник на България – Трети март. Пое-
тичната творба на Анастас Стоянов се чете със задача: На кой празник е посве-
тено стихотворението? Кои думи се повтарят? Защо? Чрез беседа се актуа-

лизират знания и основни понятия, свързани с официалните празници.
Учителят чете разказа, а учениците свързват темата с действителни съби-
тия. Изпълняват задача 1 от учебна-
та тетрадка. Чрез подборно четене
проследяват постъпката на момчето,
доказват основни черти от характе-
ра му и изпълняват задача 2 от учеб-
ната тетрадка.
След подборен преразказ на по-
следния епизод от разказа изясня-
ват значението на израза Балканът
оживя: Коя наша планина нари-
чаме Балкан? Може ли Балканът
да оживее? Кога? Четат информа-
ционния текст в читанката със зада-
ча: Какво научихте за боевете на
връх Шипка?
Примерна домашна работа: за-
дачи 3 и 4 от учебната тетрадка.
66
Мама. Иван Василев
Цели:
• Открива значението на непознати думи и изрази в контекста на художест-
вения текст.
Учителят чете текста със задача: Кой разказва – дете или възрастен? Чрез
самостоятелен прочит и подборно четене учениците отговарят на въпросите:
Кога се случва това? Как детето описва своята майка? С какви нежни думи
майките най-често наричат децата си? Изпълняват задача 1 от учебната те-
традка. След нов самостоятелен прочит обсъждат какво чувства детето към
своята майка (задача 2 от учебната тетрадка).
Следващата задача е свързана с описанието на природната картина. Ученици-
те четат подборно, изясняват на основата на контекста значението на думите сноп
и простор, изпълняват задача 3 от учебната тетрадка. Следва беседа по въпроса:
Приличат ли си всички майки? По какво? Доказват чрез подборно четене.
Урокът завършва със задача: Нарисувай с думи портрет на твоята майка.
Какво изпитваш към нея?
67
Мама. Валери Петров
Цели:
рение.
• Установява сходство и различие между две литературни произведения.
Урокът започва със задача 1 от учебната тетрадка. Учениците обсъждат зна-
чението на народните мъдрости и преписват една от тях по свой избор. След
първоначалното възприемане на стихотворението работят по следните пример-
ни въпроси: Как детето в стихотворението описва своята майка? С какви
чувства говори за нея? Кога е най-щастливо? За какво мечтае? Изпълняват
задача 2 от учебната тетрадка. Припомня се разказът „Мама“ на Иван Василев.
Чрез беседа търсят прилики и отлики между двата текста (задача 3 от учебната
тетрадка) на основата на съдържателни и формални белези. Припомнят си и
други произведения, посветени на майката.
Урокът завършва със задача 4 от учебната тетрадка.
Примерна домашна работа: Напишете няколко мили и нежни думи за
вашата майка, за да изразите обичта си към нея.
68
Пролет. Димитър Гундов. Кокиченце. Димитър Спасов
Цели:
рение.
• Да се развият словотворческите способности.
• Установява сходство и различие между две литературни произведения.
Урокът започва с беседа по илюстрации и снимки на тема „Пролет“. Стихо-
творението „Пролет“ се чете със задача: Кой скъп гост посрещат децата в сти-
хотворението? Чрез подборно четете учениците откриват описанието на при-
родната картина, изпълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка. Обсъждат какво
е настроението в стихотворението и с какъв основен тон трябва да се прочете.
Стихотворението „Кокиче“ се чете със задача: Кой говори в стихотворе-
нието? Чрез подборно четене откриват за кои предвестници на пролетта се
говори в стихотворението (задача 4 от учебната тетрадка). Урокът завършва
с беседа: По какво си приличат двете стихотворения? (описват пролетна
картина, настроението е радостно и весело).
Примерна домашна работа: Нарисувайте илюстрация към едно от две-
те стихотворения.
69
Чадър. Леда Милева
Цели:
•Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интепрета-
• Съчинява устно текст по предложен герой.
В началото на урока учениците отгатват гатанка за чадъра. След първона-
чалното възприемане на стихотворението и чрез подборно четене беседват по
следните примерни въпроси: С какво Леда Милева сравнява чадъра? Кога ча-
дърът се втурва да тича? Препишете в тетрадките си думите и изразите,
с които чадърът е представен като жив.
Урокът завършва със словотворческа задача. Учениците съчиняват устно
текст със заглавие „Приключенията на черния чадър“ по предложени опори:
Имало някога... Един ден... Изведнъж... Тогава... Накрая...
Допълнителни материали:
Гатанка на Веселин Чернялски:
Дъжд внезапен ли запръска,
над теб бързо разпъни ме.
С куполчето ми тъй пъстро
под капчуците ще минеш.
70
Синя приказка. Леда Милева
Цели:
• Да се усъвършенства умението за откриване на литературните герои.
С произведението се работи в рамките на два учебни часа. Първият учебен
час започва с беседа по заглавието и илюстрацията в читанката: Според вас
кога една приказка е синя? За какво ще се разказва в текст с такова за-
главие? След първоначалното възприемане на творбата учениците проверяват
своите предположения. Чрез самостоятелен прочит и подборно четене опреде-
лят епизодите в приказката (задача 1 от учебната тетрадка).
Акцент в работата през втория учебен час са литературните герои и техни-
те характеристики. Чрез подборно четене учениците определят постъпките на
71
героите и нравствените им характе-
ристики. Изпълняват задача 2 и 3 от
учебната тетрадка. Изказват предпо-
читания към един от героите: Неза-
бравката или глухарчето харесва-
те повече? Защо? Урокът завършва
със задача 4 от учебната тетрадка.
Подгответе се да преразкажете
устно чудния сън на мравката. На-
рисувайте илюстрация.
Момиче мъничко. Народна песен
Цели:
•Да се изгради понятието народна песен.
•Да се изгради умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на
народна песен.
• Да се усъвършенства умението за откриване на изброяване във фолклор-
но произведение.
• Осмисля текста на народната песен като фолклорно произведение.
• Открива изброяване във фолклорно произведение.
Нови понятия: народна песен
Урокът започва с музикални фрагменти от народни песни, познати от обуче-
нието по музика. Въвежда се новото понятие народна песен. Първоначалното
възприемане на „Момиче мъничко“ е със задача: Кого описва народният певец
в песента? Чрез подборно четене учениците отговарят на въпросите: С какво
народният певец сравнява момичето? Кой се е грижел за момичето? (задача
1 от учебната тетрадка). Коментират специфичната лексика. Откриват изброя-
72
ването в текста на песента. Чрез словесно рисуване учениците изграждат порт-
рет на момичето, изпълняват задача 2 от учебната тетрадка. Урокът завършва с
четене на народната песен по роли.
Синигерова сватба. Народна песен
Цели:
• Да се затвърди понятието народна песен.
ция на народна песен.
• Да се стимулира на словотворческите способности.
• Осмисля текста на народната песен като фолклорно произведение.
• Открива изброяване във фолклорно произведение.
• Съчинява устно текст по предложена словесна опора.
Урокът започва с актуализация на новото понятие народна песен: Кой е
създал народните песни? За какво обикновено се разказва в тях? Какви думи
и изрази се използват? Песента се чете със задача: Весела, тъжна или поу-
чителна е тази народна песен? Уточнява се значението на непознатите думи.
73
Самостоятелният прочит е със задача: Кое е необикновеното в песента?
Открийте изброяването. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Сло-
вотворческата задача е свързана с допълване на нови герои в песента (задача 2
от учебната тетрадка). Урокът завършва с устна задача народната песен да се
превърне в приказка: Кои приказни герои ще участват? Как ще започнем?
Какво ще се случи накрая с героите?
Вълшебното дърво. Английска народна приказка
Цели:
• Да се стимулира четивната техника.
• Свързва тематиката на произведението с различни култури, бит, обичаи,
традиции.
Урокът започва с беседа за познати вълшебни приказки и вълшебни пред-
74
мети: Предположете кога едно дърво може да е вълшебно? Какво може да
се случи с негова помощ? Първоначалното запознаване с текста е със задача:
Да разберем какво може да прави вълшебното дърво. След самостоятелен
прочит учениците определят героите в приказката. Чрез подборно четене от-
криват постъпките на господин Смит и коментират промяната в поведението
му. Изпълняват задача 1 и 2 от учебната тетрадка. Устно обсъждат какво биха
си пожелали, ако попаднат под вълшебно дърво.
Какво правят децата. Кирил Гончев
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интепрета-
• Съчинява устен текст по предложена словесна опора.
Урокът започва с беседа по заглавието на стихотворението: Как ще отго-
ворите на въпроса, зададен в заглавието на стихотворението? Разкаже-
75
те вие какво обичате да правите.
След първоначалното възприемане
на стихотворението и чрез подборно
четене учениците обсъждат въпроса:
На какво играят децата през раз-
личните сезони? Написват отгово-
рите си в тетрадката, като използват
думи и изрази от стихотворението.
Вниманието се насочва към худо-
жествената форма: Препишете по
двойки думите, които завършват
еднакво в стихотворението (чак
– мрак, пролет – полет, трепти –
полети, есен – песен). Напишете
изречение за вашите игри с двойка
думи по избор.
Разкажете за вашата любима
игра. Нарисувайте вашата любима
играчка.
Палачинковата тайна. Виктор Самуилов
Цели:
•
Да се усъвършенства умение-
то за възприемане, осмисляне
и интепретация на стихотво-
рение.
• Да се развият словотворче-
ските способности.
• Съчинява кратък устен текст
по предложена словесна опора.
76
Урокът започва с прочит на френската детска песен от читанката: Какво
иска бащата от детето? А какво иска то? Защо това стихче ви кара да се
усмихвате?
Учениците четат самостоятелно стихотворението на В. Самуилов със задача
да се досетят кои са пропуснатите думи. Чрез подборно четене работят по след-
ните примерни въпроси: Защо според вас героят в стихотворението решава
да прави палачинки: защото не му се спи, защото е гладен или защото иска
да изненада родителите си? Какво прави детето? Какво си представя? Как
завършва всичко? Весело или тъжно е това стихотворение? Защо?
Поставя се задача да се превърне стихотворението в разказ, като учителят
задава примерно начало: Снощи реших да направя палачинки. Нашите отдав-
на бяха заспали. Станах на пръсти и включих печката. За да не ме чуе никой,
разбих без миксер... Задачата се изпълнява устно.
Младият техник. Николай Марангозов
Цели:
рение.
77
•Отговаря на въпроси, свързани със съдържанието на произведението.
•Открива значението на непознати думи и изрази в контекста на произве-
дението.
Подготвителният етап в урока включва беседа по въпроса: Обичате ли сами
вкъщи да майсторите различни неща? Какви инструменти използвате? Раз-
кажете. Стихотворението се чете със задача: Кой е този млад техник? Изя-
снява се значението на непознатите думи.
Чрез предварително подборно четене учениците изпълняват задачи 1, 2 и
3 от учебната тетрадка. След самостоятелен прочит обсъждат поправил ли е
наистина героят дървеното конче (задача 4 от учебната тетрадка). Припомнят
си предмети, които сами са изработили в уроците по технологии и предприема-
чество, и изпълняват задача 5 от учебната тетрадка.
Лазарки. По Георги Марковски
Цели:
78
• Открива сходство и различие между литературни и фолклорни произведения.
• Познава литературни и фолклорни произведения, посветени на празниците.
Урокът започва с прочит на лазарската народна песен от читанката: Какъв е
този текст? По какво разбрахте? Знаете ли за кой празник е народната пе-
сен? Запознават се с текста в информационното каре в читанката и изпълняват
Първоначалното запознаване с разказа на Г. Марковски е със задача: Прили-
ча ли този текст на народната песен? По какво? Учениците четат подборно
текста, за да открият как изглеждат лазарките (задача 2 от учебната тетрадка).
Чрез подборно четене проследяват каква е традицията на този празник (задача
3 от учебната тетрадка).
Урокът завършва с беседа за пролетните празници, характерни за родния
край на учениците.
Цветница. Ран Босилек
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане на стихотворение.
79
•Отговаря на въпроси, свързани със съдържанието на произведението.
•Открива значението на непознати думи в контекста на изучаваното про-
изведение.
Урокът започва с беседа за пролетните празници. Учениците се запознават с
текста в информационното каре в читанката. Стихотворението се чете със зада-
ча: Каква е традицията на този пролетен празник? Чрез подборно четене се
провежда беседа по въпросите: С какво поетът е сравнил Цветница? (задача
1 от учебната тетрадка). Какъв е обичаят на този ден? (задача 2 от учебната
тетрадка). С какво окичваме вратите си на Цветница? Изяснява се значение-
то на думите златокоса и светлолица: Какво означават тези думи? Досеща-
те ли се от кои думи са образувани? Урокът завършва със задача: Имате ли
роднини или приятели, които празнуват имен ден на Цветница? Как ще ги
поздравите? Какво ще им пожелаете?
Приказка за великденското яйце. Народна приказка
Цели:
С приказката се работи в рамките на два учебни часа. Първият учебен час
започва с беседа за празника Великден. Учениците се запознават с текста в ин-
формационното каре в читанката: Каква е традицията на този празник? При-
казката се чете със задача: Защо великденското яйце е необикновено? Чрез са-
мостоятелен прочит и подборно четене определят епизодите в приказката: Ве-
ликден наближава; Необикновеното яйце; Яйцето и катеричката; Срещата
с котето; Срещата с мишката; Срещата с другите яйца; Подготовка на ве-
ликденската трапеза. Изпълняват задача 1 и 2 от учебната тетрадка.
Вторият учебен час започва със самостоятелен прочит на приказката. Чрез
подборно четене обсъждат кой как помага в подготовката за празника. При-
80
казката се чете по роли. Урокът завършва с разказ от учениците за празника
Великден: Напиши в тетрадката две неща, с които ще участваш в подго-
товката за празника.
Примерна домашна работа: за-
дача 4 от учебната тетрадка.

Вълшебната градина. Радой Киров
Цели:
• Открива изброяването в художественото произведение.
Урокът започва със задача, стимулираща смисловата догадка при четене. На
дъската е представено заглавието на приказката с недописани букви: Кой пръв
ще прочете заглавието на приказката, с която ще се запознаем в този час?
Предположете защо тази градина е вълшебна.
Текстът се чете със задача: По какво тази приказка се отличава от приказ-
ките, които познавате? Вниманието се насочва към спецификите на римувания
текст. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Чрез подборно четене ученици-
те определят основните моменти в текста, откриват изброяването и изпълняват
задачи 2, 3 и 4 от учебната тетрадка. Урокът завършва със словотворческа зада-
ча: Искате ли да имате такава вълшебна градина? Какво ще отгледате в нея?
82
Бобчо. По Юлия Момчилова
Цели:
• Да се стимулира развитието на четивната техника.
Урокът започва с беседа по заглавието на приказката: Кой според вас е Бобчо?
Какво ли ще случи на герой с такова име? Първоначалното запознаване с текста
потвърждава или отхвърля дадените от учениците предположения. Чрез подборно
четене учениците проследяват развитието на случката и изпълняват задачи 1 и 2 от
учебната тетрадка. След самостоятелен прочит обсъждат въпроса: Кой от героите
в приказката проявява смелост, а кой – нерешителност? (задача 3 от учебната
тетрадка). Изказват личното си мнение, като отговарят на въпросите: Одобрявате
ли постъпката на Бобчо? Защо? Какво бихте попитали герой като Бобчо?
83
Пипи става нещотърсач. По Астрид Линдгрен
Цели:
•Да се формират начални умения за запознаване с творчеството на писа-
тел.
Произведението е предвидено за работа в два учебни часа. Първият учебен
час започва с беседа за любими приказни герои. Учителят „представя“ Пипи
Дългото чорапче: Пипи Дългото чорапче е необикновено момиче. Живее съв-
сем сама в стара къща. Наблизо живеят приятелите ѝ Томи и Аника. Всеки
ден те играят заедно и преживяват необикновени приключения. Текстът се
чете от учителя със задача: Кога се случва това? Кои са героите? Чрез под-
борно четене учениците определят отделните моменти в развитието на случка-
та. Изпълняват задача 1 и 2 от учебната тетрадка.
84
самостоятелен прочит на текста.
Чрез подборно четене и подборен
преразказ учениците доказват, че
Пипи е необикновено момиче (зада-
ча 3 от учебната тетрадка). Изразя-
ват своето отношение: Харесва ли
ви играта на нещотърсачи? Какво
бихте искали да откриете? Инте-
ресни ли са за вас приключенията
на Пипи? Защо?
Допълнителни материали: Опи-
сание на Пипи:
Носът ѝ, досущ като мъничко
картофче, беше обсипан с лунички.
Под него аленееше доста голяма
уста, пълна със здрави бели зъби.
Роклята ѝ беше направо странна.
Пипи си я беше ушила сама. Отна-
чало смяташе да я направи цялата
синя, но синият плат не стигна и
Пипи се принуди да пришие тук-там по някое червено парче. Дългите ѝ тън-
ки крачета бяха обути в дълги чорапи – един кафяв и един черен. Освен това
носеше черни обувки точно два пъти по-големи от стъпалата ѝ.
Гергьовден. Александър Божинов
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане на стихотворение.
• Открива значението на непознати думи в контекста на изучаваното про-
изведение.
• Чете информация от различни източници.
Урокът започва с беседа за пролетните празници. Учениците се запознават с
текста в информационното каре, поместен в читанката: Кой е авторът на този
текст? Кога празнуваме Гергьовден? Защо за писателя това е най-хубавото
време през годината?
85
Стихотворението се чете със за-
дача: За кой празник се подготвят
децата? Изяснява се значението на
непознатите думи. След самостояте-
лен прочит и подборно четене учени-
ците отговарят на въпросите: Как се
казват децата – герои в стихотво-
рението? Каква е традицията на
празника според стихотворението?
Знаете ли защо вратите се окичват
с венци от пролетни цветя?
Урокът завършва с беседа: Кой
празнува имен ден на Гергьовден?
Какво ще пожелаеш на имениците?
Нарисувайте пролетен букет за
празника.
Празникът. По Константин Константинов
Цели:
•Да се усъвършенства умението за разпознаване на разказ.
•Да се усъвършенства четивната техника.
дението.
Произведението се чете от учителя със задача: За кой празник се готвят
героите? След самостоятелен прочит и чрез подборно четене учениците от-
криват описанието на природната картина (задача 1 от учебната тетрадка) Об-
съждат кои са героите и как се подготвят за празника: С какво се занимават
преди празника дядо Паруш и Янко? Защо старецът въздиша? Какво озна-
чава изразът „трябва да се готвим здравата“? Изпълняват задача 2 и 3 от
учебната тетрадка. Следва подборно четене със задача: Какво се е случило на
сутринта? Изпълняват задача 4 от учебната тетрадка.
86
Урокът завършва с въпросите: Защо куклите са необикновени? Искате ли
и вие да имате такива? Защо?
Невидимият Тонино. По Джани Родари
Цели:
• Ориентира се в последователността на епизодите.
С текста се работи в рамките на два учебни часа. Първият учебен час за-
почва с беседа: Какво е да си ученик? Какво най-много ти харесва в училище?
Текстът се чете със задача: Кое е необикновеното в тази приказка? След са-
мостоятелен прочит и чрез подборно четене се решават следните учебни зада-
чи: Кой е Тонино? Защо искал да стане невидим? Какви пакости извършил?
87
Съжалил ли е за постъпкаките си? Кой му помогнал? Учениците работят с
учебната тетрадка (задача 1 и 2).
самостоятелен прочит на текста със
задача: Дали старчето в приказка-
та е обикновен човек? Защо Тонино
не иска вече да е невидим? (задача
3 от учебната тетрадка). Ученици-
те обсъждат защо е лошо да си сам.
Разказват за най-близките си хора.
Коментират постъпките на Тонино и
изпълняват задача 4 от учебната те-
традка. Разказват устно какво биха
искали да преживеят, ако можеха да
са невидими.
88
Баба не ме обича. По Станка Пенчева
Цели:
• Да се формират начални умения за запознаване с творчеството на писа-
тел.
• Търси информация от различни източници.
Урокът се разгръща в рамките на два учебни часа. Първият учебен час
започва с беседа за домашните любимци на децата. Текстът се чете със зада-
ча: Какъв е този текст? Защо е оформен така? Самостоятелният прочит е
със задача: Кой е авторът на писмото? (задача 1 от учебната тетрадка). Чрез
подборно четене учениците решават следните примерни учебни задачи: Какво
донесла бабата вкъщи? Какъв е кошмарът на Джери? Защо Джери мисли, че
баба не го обича? Какво се случва един ден? Как завършва историята? Как
Джери подписва писмото? Защо?
89
самостоятелен прочит: Защо бабата
казва, че Джери е проявил доблест?
Учениците преразказват устно по-
следния епизод. Обсъждат кога една
постъпка е доблестна. Четат текста в
информационното каре в читанката и
отговарят на въпросите: Как изглеж-
дат кучетата от порода дакел?
Какво научихте за тази порода?
Слънцето и книгата. Елисавета Багряна
Цели:
•
Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпрети-
ране на стихотворение.
изведение.
• Аргументира предпочитания към герой в художествения текст.
• Чете изразително художествен текст.
• Познава литературни произведения, посветени на знанието.
Работата със стихотворението протича в рамките на два учебни часа. Пър-
вият учебен час включва следните дейности:
► беседа за знанието и книгата;
► първоначално цялостно възприемане на стихотворението с въпрос: Кои
разговарят в произведението? (задача 1 от учебната тетрадка);
► самостоятелен прочит и подборно четене по въпросите: Каква е книгата спо-
ред слънцето? С какви думи то се обръща към нея? На какво се чуди? (задача
2 от учебната тетрадка). Какво отговаря книгата? В какво е нейната сила?
90
Вторият учебен час започва с четене по роли на стихотворението. Чрез под-
борно четене учениците обсъждат как книгата прониква в сърцето на човека. Из-
пълняват задача 3 от учебната тетрадка. В края на часа обсъждат значението на
народните мъдрости, поместени в читанката, и преписват една по свой избор.
На Кирил и Методий. Иван Давидков
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпрети-
изведение.
• Познава литературни произведения, посветени на знанието.
Урокът започва с песента „Кирил и Методий“ по текст на Стоян Михай-
ловски: На кой празник е посветена тази песен? На коя дата го празнува-
ме? Стихотворението се чете със задача: За кой празник се разказва в това
стихотворение? На основата на контекста се изяснява значението на думата
91
предци. Самостоятелният прочит и
подборното четене предхождат из-
пълнението на следните задачи: Как
децата се подготвят за празника?
Как поетът е описал природната
картина? За поета това е най-ве-
ликият празник. Съгласни ли сте с
него? Защо?(това е празник на на-
шата азбука и българската книга).
Урокът завършва с беседа: Защо
книгите са важни за нас? На как-
во ни учат те? Как според вас би
изглеждал животът ни без книги?
Нарисувайте празничен венец.
Спомен на Ран Босилек за една учителка. Георги Русафов
Цели:
•
Да се усъвършенства умение-
то за разпознаване на разказ.
• Изразява емоционално-оце-
нъчно отношение към герои в
• Открива значението на непо-
знати думи и изрази в кон-
текста на произведението.
92
Урокът започва с прочит на стихове от Атанас Цанков: На кого са посве-
тени тези стихове? С какво чувство поетът говори за своята учителка?
Съгласни ли сте с поета, че училището дава криле и открива нови пътеки?
Актуализират се знания за Ран Босилек и негови произведения. Разказът се чете
със задача: Защо бъдещият писател харесва учителката? Подборното четене
е със следните примерни задачи: Защо ученикът харесва тази учителка? Как е
прочела тя познатата приказка? Защо познатата приказка звучи различно?
Допълнителни материали: стихове от Атанас Цанков:
Ти даде ми криле от мисълта си,
пътека ми откри неповторима.
За цял живот запомних ти коя си –
това си ти – учителко любима.
Примерна домашна работа: Потърсете и прочетете приказката „Чуд-
ната кутийка“, преразказана от Ран Босилек.
Празник. Леда Милева. Ваканция. Петя Йорданова
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпрети-
• Открива значението на непо-
знати думи в контекста на изу-
чаваното произведение.
• Познава литературни произ-
ведения, посветени на празни-
ците.
Урокът започва с беседа за пред-
стоящата лятна ваканция. Стихо-
творението „Празник“ се чете със
задача: На кой празник е посвете-
но това произведение – 24 май, 15
септември, 1 юни? Какъв празник
е 1 юни? Самостоятелният прочит и
93
подборното четене предхождат изпълнението на следните задачи: Как изглеж-
да паркът в празничния ден? Как се чувства детето в празничния ден? (ве-
село, щастливо, възторжено). Кого иска да поздрави за празника? С какво
е пълна чантата на ученика в последния учебен ден? Прочетете стиховете,
от които разбирате това.
Урокът завършва с беседа: С какви чувства очаквате лятната ваканция?
Какво изпитвате при раздялата със съучениците си? Какво искате да ви се
случи през лятото?
94
ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА
УРОЦИ ПО ИЗВЪНКЛАСНО ЧЕТЕНЕ
Книжко мила
Цели:
• Да се формира понятието заглавие на книга.
• Да се усъвършенстват уменията за ориентиране в света на книгата.
• Да се изгради отношение към книгата като културна ценност.
• Отразява впечатления от самостоятелно прочетени книги.
Нови понятия: заглавие на книга
Урокът е по извънкласно четене. По възможност се организира в училищ-
ната библиотека. Учениците разглеждат книги в библиотеката или носят свои
любими произведения. Актуализират се понятията корица, страница, илюс-
трация. Второкласниците разглеждат книгите, четат предговорите и изказват
предположения за това, което ще се разказва във всяка от тях. В сборници с
приказки откриват познати творби. Четат заглавията на книгите със задачи:
Какви произведения ще съдържа книга с това заглавие? Какво разбираме от
него? Запознават се с информацион-
ното каре в читанката и се изяснява
новото понятие заглавие на книга.
Урокът продължава със стихо-
творението на В. Ханчев „Чудната
врата“. След първоначалното запоз-
наване с произведението и чрез под-
борно четене учениците коментират
коя е тази чудна врата и как пътеше-
стваме с книгата.
В края на урока споделят впечат-
ления от прочетени през лятната ва-
канция книги и разказват как се гри-
жат за книгите в своята библиотека.
95
Малки артисти
Цели:
•Да се усъвършенстват читателските интереси на учениците.
•Да се стимулира участие в екипна дейност за сценично представяне на
литературно произведение.
• Доказва разбиране на въпроси по съдържанието на произведението.
• Дава идеи за разпределението на ролите и за поведението на героите при
Урокът е за извънкласно четене. Започва с беседа по следните примерни
въпроси: Обичате ли да ходите на театър? Защо? Какво според вас е не-
обходимо, за да си добър актьор? Знаете ли кой освен актьорите участва в
подготовката на едно представление? Обсъжда се ролята на автора на тек-
ста, режисьора и художника. Поставя се темата: Днес вие ще бъдете малки
артисти. Произведението се чете със задача: Кои разговарят в стихотворе-
нието? Чрез подборно четене учениците отговарят на въпросите: Защо заекът
се крие в храстите? Какво разказва щъркът? Защо се шегува със заека? Как
се шегува? Защо заекът не иска да отиде на юг?
Учениците се подготвят за драматизация на произведението: Кои учени-
ци ще са режисьори на представлението? Колко актьори са необходими?
Кой е най-подходящ за ролята на
щърка? А на заека? Кои думи в
произведението ще помогнат на
актьорите да изразят най-добре
преживяванията на героите? Кои
ученици ще подготвят декорите за
представлението? Кои ще отгова-
рят за музикалното оформление на
спектакъла? Учениците четат про-
изведението изразително по роли
като подготовка за драматизация.
Обсъждат най-доброто изпълнение.
Коментират варианти за декор и му-
зикално оформление на представле-
нието.
96
Мъдростта на приказките
Цели:
• Да се стимулират читателските интереси на второкласниците.
• Да се усъвършенстват четивните умения.
• Отразява впечатлението си от самостоятелно прочетено произведение.
дение.
Урокът е за извънкласно четене. По предварително поставена задача уче-
ниците носят сборници с български народни приказки. През първата част от
урока разглеждат книгите, коментират илюстрациите, преразказват устно лю-
бимата си българска народна приказка, препоръчват самостоятелно прочетени
приказки на съучениците си. В процеса на беседата се обобщават знанията за
жанра: В народните приказки герои са хора или животни. Доброто винаги
побеждава злото.
Втората част от урока се организира на основата на произведенията в читан-
ката. Чрез прочит от учителя второкласниците се запознават с двете приказки.
Чрез подборно четене обсъждат: Кои са героите в двете приказки? Припом-
нете си други приказки, в които герой е лисицата? Коя от двете приказки е
весела, а коя – поучителна?
Урокът завършва със задача: На-
мерете и разкажете и други бъл-
гарски народни приказки, в които
герои са животни.

Приказки на народите
Цели:
•Разширяване на читателската култура на учениците и на достъпния кръг
от книги за четене.
• Отразява впечатленията си от самостоятелно прочетено произведение.
• Доказва разбиране на въпроси по съдържанието на изучаваното фол-
клорно произведение.
• Свързва тематиката на изучаваните произведения с различни култури,
бит, обичаи и традиции.
Урокът е по извънкласно четене. Първата му част включва задачи за четене
и разглеждане на книги. По възможност урокът се организира в училищната
библиотека. Учениците разглеждат корици на приказки на различни народи,
обсъждат илюстрациите и съдържанието, припомнят си познати произведения.
Друг възможен вариант е тези задачи да се решат на основата на кориците на
книги в читанката. Чрез беседа учениците стигат до следните обобщения: При-
казките на различните народи си приличат по героите (животни или хора)
и по това, че доброто винаги побеждава.
Урокът продължава със задачи за възприемане и интерпретация на при-
казката „Маймуна, питон и заек“: Каква е тази приказка? Кои са героите
в нея? Кои от животните – герои
в приказката, може да видим само
в зоологическата градина? Кой от
героите е умен, а кой – неблагода-
рен? Кой от героите прилича на ге-
рой от българска народна приказ-
ка? По какво?
Урокът завършва със задача:
Прочети приказки на други народи.
Подготви се да разкажеш тази,
която ти е харесала най-много.
98
Мъдростта на басните
Цели:
• Разширяване на читателската култура на учениците и на достъпния кръг
• Отразява впечатленията си от самостоятелно прочетени произведения.
• Доказва разбиране на въпроси по съдържанието на изучаваното произ-
ведение.
Урокът е по извънкласно четене. Започва с проверка на предварително
поставена задача: да прочетат басни и да открият сборници с басни от Езоп,
Лафонтен и други автори. Учениците подреждат донесени от тях или от учи-
теля книги, разглеждат кориците и илюстрациите и търсят разликите между
тях. Актуализират знанията си за баснята, припомнят си героите и поуката от
включените в читанката басни. Коментират по какво баснята се различава от
приказката. (Баснята е по-кратка от приказката и винаги завършва с поука.
В баснята се приписват човешки качества на животни или предмети.)
Урокът продължава с възприемане и интерпретация на баснята „Мечката и
пътниците“ от Езоп: Кои са героите в тази басня? Открийте и препишете
поуката от нея?
Урокът завършва със задача:
Напишете в тетрадката заглавия
на басни, които ви заинтригуваха.
Потърсете ги и ги прочетете.
99
Отгатни
Цели:
• Разширяване на читателската култура на учениците и на достъпния кръг
• Усъвършенстване на словотворческите способности.
ведение.
Урокът е по извънкласно четене. Започва с изпълнение на предварително
поставена задача: учениците носят сборници с гатанки или предварително са
подготвили гатанки, които да зададат на съучениците си. Второкласниците че-
тат, задават и отгатват гатанки. Обсъждат кой измисля гатанките (народните
разказвачи, поетите, писателите, децата).
Четат се поместените в читанката гатанки. Вниманието се насочва към га-
танката на Дядо Пънч: Гатанка или стихотворение е това? Отгатнете кои
са пропуснатите думи. Гатанката на Асен Разцветников се отгатва със задача:
Кои думи ви помогнаха, за да я отгатнете по-лесно? По какво тази гатанка
прилича на стихотворение? Открийте двойките думи, които завършват ед-
накво. Гатанката на Дядо Благо се отгатва със задача: Прилича ли тази гатан-
ка на народните гатанки, които
познавате? По какво?
В условия на екипна работа уче-
ниците измислят или си припомнят
гатанки, които да зададат на съу-
чениците си: Кой екип ще измисли
най-интересната гатанка?
100
Иде Баба Зима
Цели:
• Да се изградят читателски интереси.
• Да се формира читателска самостоятелност.
ведение.
Урокът е по извънкласно четене. На учениците предварително е поставе-
на задача да открият и прочетат стихотворения, посветени на зимата и зим-
ните празници. При този методически вариант урокът се разгръща като урок
за обсъждане на предварително прочетени произведения. Учениците изразяват
своето предпочитание към една или друга прочетена творба, показват илюстра-
ции, подреждат изложба от книгите в класната стая.
Друг методически вариант е запознаването с произведението на Е. Багряна
в читанката. Учениците четат стихотворението и го свързват с неговия автор.
Беседват по следните примерни въпроси: На кой зимен празник е посветено
това стихотворение? Каква приказка разказва бабата? Как е описан Дядо
Коледа? Подготвят илюстрация по стихотворението и разказват как се подгот-
вят за празника.
101
Да попеем за зимата
Цели:
• Да се изградят читателски интереси.
• Да се стимулира читателска активност.
• Да се усъвършенства културната компетентност и уменията за изразява-
не чрез творчество.
• Доказва разбиране на въпроси по изучаваното произведение.
• Отразява впечатленията си от самостоятено прочетено произведение.
Урокът е по извънкласно четене. Целта на този урок е ориентирана към
постигане на междупредметни връзки с обучението по музика. Учениците рабо-
тят по предварително поставена задача: да си припомнят любими детски песни,
посветени на зимата и зимните игри. Запознават се с текста на две от тях в чи-
танката: Познати ли са ви тези песни? Кои са авторите на текстовете? Кое
е общото между стихотворенията? (И двете са весели и закачливи, защото
разказват за детските игри през зимата.) Опишете с думи картините, които
си представяте. Нарисувайте илюстрация към стихотворение по ваш избор.
Композитор на песента „Снежен човек“ е Веса Берова, а на„Зимно хоро“
– Петър Ступел. Хайде да чуем тези песни. Подходящи ли са мелодиите за
тези текстове? Защо? Нека да изпеем песните заедно.
102
Бяла приказка
Цели:
• Да се разшири кръга от достъпна за възрастта литература.
дение.
• Познава произведения, посветени на приятелството.
Урокът е по извънкласно четене. Цел на урока е запознаването с поредицата
„Пет приказки“ на Валери Петров. Героите на В. Петров са познати на учени-
ците от поместения в читанката откъс „Приятел пръв“.
В началото на урока учениците разглеждат различни издания на книгата.
Откриват „Бяла приказка“ и познатия им откъс от читанката, като работят със
съдържанието и илюстрациите. Запознават се с информационното каре, за да
осмислят цялостното развитие на случката в приказката. Четат откъса в читан-
ката и го свързват с познатия им откъс от „Бяла приказка“: С кой нов герой се
е срещнало котето? Как писателят е описал зимната виелица? Дали това е
краят на историята за Ванчо и неговото коте Мачо? Според вас коя песен
са запели героите?
Урокът завършва с препоръчва-
не на книгата за самостоятелно че-
тене от учениците.
103
Карлсон, който живее на покрива
Цели:
• Да се разшири кръгът от достъпна за възрастта литература.
дение.
Урокът е по извънкласно четене и има за цел да се разширят представите на
учениците за творчеството на Астрид Линдгрен, която те познават от уроците
по литература в първи клас.
В методически план урокът се разгръща в следната последователност: уче-
ниците разглеждат различни издания на книгата; четат заглавието и съдържа-
нието ѝ; обсъждат илюстрациите; дават предположения за това кой е Карлсон,
къде живее и защо е необикновен герой; четат откъса в читанката и откриват
описанието на Карлсон; обсъждат невероятните способности, които героят
притежава. Учителят чете представителен откъс от книгата, с който да заинтри-
гува учениците.
Урокът завършва с препоръчване на книгата за самостоятелно четене от
учениците.
104
Дора Габе в рими
Цели:
• Да се разшири читателската култура на учениците.
• Да се стимулира читателската активност.
Урокът е за извънкласно четене. Творчеството на Дора Габе е представено
в читанката за 2. клас с разказа „Баба“. Ето защо се поставя акцент върху ней-
ното поетично творчество. Работи се по предварително поставена задача: да се
потърсят и донесат стихосбирки на Дора Габе. Урокът започва с подреждане
на изложба от книги. Учениците четат заглавията, разглеждат илюстрациите,
ориентират се по съдържанието, четат отделни стихотворения, изказват мнения
и предпочитания.
Методическата работа продължава с разглеждане на стихотворението „Дете
и калинка“ от читанката. След първоначалното възприемане на текста се про-
вежда беседа по следните въпроси: Кои разговарят в стихотворението?
Защо детето е загрижено за калинката? Учениците четат стихотворението
изразително по роли, като предварително обсъждат с какъв тон трябва да се
прочетат репликите на героите. Рисуват илюстрация към стихотворението.
Урокът завършва със задача да
запишат в тетрадката заглавия на
поетични сборници на Дора Габе, за
да ги открият и прочетат.
105
Стихотворения от Леда Милева
Цели:
• Да се разшири читателската култура на учениците.
Урокът е за извънкласно четене. Творчеството на Леда Милева е предста-
вено в читанката за 2. клас със стихотворението „Чадър“ и с приказката „Синя
приказка“. Акцент в урока се поставя върху нейното поетично творчество. Ра-
боти се по предварително поставена задача: да се потърсят и донесат стихо-
сбирки на Леда Милева и да се подреди изложба с нейните книги.
Урокът започва с музикална задача – песента „Зайченцето бяло“: Всички
знаете тази детска песничка. А знаете ли кой е авторът на нейния текст?
Вниманието се насочва към изложбата с книги. Учениците четат заглавията
им, разглеждат илюстрациите, ориентират се по съдържанието, запознават се с
отделни стихотворения, изказват мнения и предпочитания.
Методическата работа продължава с прочит на стихотворението „Дървено
конче“ от читанката. Чрез самостоятелно и подборно четене учениците отгова-
рят на следните въпроси: Кой говори в стихотворението? Къде са пътешест-
вали детето и дървеното конче?
Какво са видели в джунглата?
Урокът завършва с препоръчва-
не на книги от Леда Милева за са-
мостоятелен прочит от учениците.
106
Добре дошла, мила пролет!
Цели:
• Да се разшири кръгът от достъпна за възрастта литература.
дение.
• Установява сходство и различие между литературни произведения.
Урокът е по извънкласно четене и се организира на тематичен принцип – за-
познаване с произведения, обединени от темата за настъпващата пролет. Уро-
кът започва с разглеждане на кориците на книги в читанката: Познавате ли
тези автори? Кои техни произведения сте чели? Припомнете си приказките
„Листата“ и „Баба Марта“. За какво се разказва в тях?
Чрез предварително поставена задача за самостоятелно четене или чрез про-
чит от учителя второкласниците се запознават с произведенията, включени в
читанката. Методическата работа включва следните въпроси и задачи: По как-
во си приличат и по какво се различават трите произведения? Каква про-
летна картина е описал Елин Пелин? Нарисувайте я със свои думи. На кои
предвестници на пролетта са посветени двете стихотворения? Нарисувай-
те илюстрация към произведение
по ваш избор.
Урокът завършва с разглеждане
на сборници на пролетна темати-
ка („Пролетни тайнства“, „Детство
мое“, „Зелени игри“). По съдържа-
нието и илюстрациите учениците
откриват и четат произведения, пос-
ветени на пролетта.
107
Стихотворни шеги
Цели:
• Да се насочат читателските интереси.
• Доказва разбиране на въпроси по съдържанието на произведение.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение.
• Установява сходство между литературни произведения.
Урокът е за извънкласно четене. Започва с музикална задача – песента „Тон
бонбон“ по стихове на Радой Киров и музика на Борис Карадимчев. Учениците
слушат със задача: Какво е настроението в тази песен – весело или тъжно?
Вслушайте се в текста ѝ. Истина ли е това, за което се говори в него, или е
шега? Учениците четат стихотворенията в читанката, откриват и обсъждат кое
е невероятното в тях, кои думи е объркал поетът Кирил Назъров в своето сти-
хотворение, кои думи завършват еднакво в стихотворението на Радой Киров,
търсят сходство с приказката „Вълшебната градина“ от същия автор.
Урокът продължава със словотворческа задача: Опитайте се да съчините
стихотворение или разказ, в които се разказват шеговити измислици. Из-
ползвайте думи от стихотворенията, добавете и свои думи. За ученици със
слабо езиково и литературно разви-
тие задачата е да нарисуват шегови-
та илюстрация към стихотворение
по избор.
Учениците разглеждат книги на
Радой Киров, при желание четат от-
къси или цели произведения, откри-
ват кое е забавното в тях.
108
Как избирам книга за четене?
Цели:
• Да се формира читателска самостоятелност.
• Аргументира предпочитания към художествени произведения.
• Преразказва съдържанието на кратък художествен повествователен
текст.
Урокът е за извънкласно четене. Задачите в урока са ориентирани към овла-
дяване на умения за избор на книга и за препоръчване на книга. В началото се
провежда беседа по илюстрациите в читанката: Кои са героите в илюстраци-
ята? Къде са те? Какво търси момчето на първата картина? В кои книги
ще намерим информация за неща, които ни интересуват? Каква книга търси
момичето? Какво предлага библиотекарката? Дали според вас приключени-
ята на Пипи ще допаднат на момичето? Знаете ли как са подредени книгите
в училищната библиотека?
Третата илюстрация ориентира към умението за препоръчване на книга: За
какво разговарят двете деца? Коя книга препоръчва момичето? А вие бихте
ли я препоръчали? Защо?
Урокът продължава със задача: А
вие коя книга бихте препоръчали на
своите съученици? Помощните въ-
проси в читанката задават подходящ
за второкласниците алгоритъм на
дейността.
109
Ваканция, ура!
Цели:
• Да се насочат читателските интереси на второкласниците.
• Аргументира предпочитания към художествени произведения.
Урокът е за извънкласно четене. Тъй като това е последният урок по из-
вънкласно четене във втори клас, задачите са ориентирани към обобщаване на
читателския опит и изграждане на устойчив интерес към книгата.
Урокът започва с беседа за предстоящата лятна ваканция. Учениците спо-
делят своите очаквания и разказват за интересните летни игри. Самостоятел-
ният прочит (или прочитът от учителя) на двете стихотворения решава след-
ните задачи: Кой говори в стихотворението „Ваканция, ура!“? С какъв тон
ще прочетете последното изречение? Кои са героите в стихотворението
„Гоненица“? На какво играят децата? Как понякога завършват веселите
детски игри?
Урокът продължава с въпрос: Ще намерите ли време за четене през дъл-
гата лятна ваканция? Какви книги бихте искали да прочетете? Учениците
споделят своите читателски предпочитания, четат откъси от препоръчителните
книги за ваканцията в читанката.
110
ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ
НА УРОЦИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ВХОДНО И
ИЗХОДНО РАВНИЩЕ
Какво научих в първи клас
Цели:
•Да се диагностицира развитието на литературните компетентности в на-
чалото на втори клас.
• Познава произведения от различни литературни и фолклорни жанрове,
представени в учебното съдържание – приказка, разказ, стихотворение.
• Отговаря накратко на въпроси, свързани със съдържанието на изучавани
произведения.
Урокът е за диагностика на степента на изграждане на литературната компе-
тентност в началото на втори клас.
ПРИМЕРНИ ДИАГНОСТИЧНИ ЗАДАЧИ
1. Прочети откъсите. Напиши заглавията на творбите и имената на

авторите им:
.......................................................... .........................................................
Аз съм българче и расна Къщичке на дните злати,
в дни велики, в славно време., кът свиден и мил!
син съм на земя прекрасна, И за царските палати
син съм на юнашко племе. не бих те сменил!
........................................................ ........................................................
2. Свържи откъсите отляво с думите отдясно.

Отишла Кума Лиса у Щъркела на гости.
– Добър ден, Щъркелчо!
– Добър ден, Лисанке! разказ
– Как си?
– Добре съм. А ти как си?
Ани и Роси всяка вечер играеха заедно в градин-
ката през жилищния блок. Тази вечер Роси изнесе
новата си топка. Двете приятелки застанаха една приказка
срещу друга и започнаха да я подхвърлят.
111
 За какво се разказва във всеки от двата текста?
_______________________________________________________________
_______________________________________________________________
3. Прочети внимателно текста.

ПРИЯТЕЛИ
Врабчето кацна върху рамото на снежния човек. Заговори му тихо:
– Недей ми се сърди, моля те! Аз няма да ти сторя никакво зло. Дойдох
само да ти се оплача. Днес не съм клъвнал нито трохичка.
– Много ли си гладен, врабчо?
– Умирам от глад.
– Знаеш ли какво, клъвни си от носа ми. Той е от морков.
– Колко си добър! – изчурулика радостно врабчето.
По Св. Минков
 Огради верния отговор.
Какъв е Врабчо? Какъв е снежният човек? Това произведение е:
А) сърдит А) груб А) гатанка
Б) уморен Б) мил Б) разказ
В) гладен В) строг В) приказка
 Препиши от текста изречението, което показва добрината на снеж-

ния човек.
_______________________________________________________________
_______________________________________________________________
Критерии за оценка на диагностика на изходно ниво по литература

№ Критерии Брой точки
1. Познава авторите на литературни произведения. 2 т.
2. Познава приказка. 1 т.
3. Познава разказ. 1 т.
3. Познава стихотворение. 1 т.
4. Чете с разбиране художествено произведение. 3 т.
5. Открива в текста отговор на въпрос по съдържанието на 3 т.
художественото произведение.
Общ брой точки 11 т.
Какво научих във втори клас?
Цели:
• Да се диагностицира развитието на литературните компетентности в края
на втори клас.
112
•
Разграничава баснята и народната песен от други литературни и фол-
клорни произведения.
• Отговаря на въпроси, свързани със съдържанието на изучавани произ-
ведения.
• Открива повторение и изброяване в изучаваните произведения.
• Открива образите на героите в изучени произведения.
Урокът е за диагностика на степента на изграждане на литературната компе-
тентност в края на втори клас. Конструира се по учебната тетрадка. Учениците
самостоятелно изпълняват включените диагностични задачи.
Критерии за оценка на диагностика на изходно ниво по литература

Брой
№ Критерии
точки
1. Познава авторите на литературни произведения. 3 т.
2. Разграничава баснята от други литературни произведения. 1 т.
3. Разграничава народната песен от други литературни произведения. 1 т.
3. Открива образите на героите в изучени произведения. 3 т.
4. Открива повторение в изучено произведение. 1 т.
5. Открива изброяване в изучено произведение. 1 т.
6. Свързва народна мъдрост с фолклорен текст. 1 т.
Общ брой точки 11 т.

УТВЪРДИЛ
114
Директор: ………………………………….
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет български език и литература за 2. клас
Литературно обучение 32 седмици х 3 часа = 96 часа
Извънкласно четене 32 седмици х 0,5 часа = 16 часа
Общо: 112 часа
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици х 3 часа седмично = 54 часа
18 седмици х 0,5 часа седмично = 9 часа
Учеб- За-
Тема Вид Методи и фор-
на Нови Контекст и дейнос- бе-
№ по на урочна- урочна Компетентности като очаквани ми на оценява-
седми- поня- ти за всяка урочна леж-
ред та едини- едини- резултати от обучението не по теми и/
ца по тия единица ка
ца ца или раздели
ред
1 2 3 4 5 6 7 8 9
1 1 Какво Диагно- Диагностика на следните компоненти Свързване на откъс Тестова писмена
научих стика като очаквани резултати: от художествен текст проверка.
в първи Познава произведения от различни с автор и заглавие.
клас? литературни и фолклорни жанрове, Съотнасяне на текст
представени в учебното съдържание към определена жан-
– приказка, разказ, стихотворение. рова група. Кратък
Отговаря кратко на въпроси, свърза- отговор на въпроси
ни със съдържанието на изучавани за съдържанието и
произведения. героите в художест-
Преразказва устно епизод от литера- вен текст. Устен
турно и/или фолклорно произведе- преразказ на худо-
ние и кратък художествен текст. жествен текст.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
2 1 Де е Бълга- Нови Познава литературни произведения, Слушане с разбиране Формиращо
рия. Иван знания посветени на България. Отговаря на на стихотворението. оценяване.
Вазов въпроси по стихотворението. Реци- Четене с разбиране. Четене с разби-
(Ч, с. 4, тира стихотворение. Подборно четене и ране на стихо-
ТЧ, с. 3) беседа. Научаване творение.
наизуст.
3 1 Отечество. Нови Познава литературни произведения, Пов- Четене с разбиране Формиращо оце-
Любен знания посветени на България. Отговаря на торе- на произведението. няване. Четене с
Каравелов въпроси по текста. ние Подборно четене и разбиране.
(Ч, с. 5, Открива повторението в текста. беседа. Изясняване
ТЧ, с. 4) Установява сходство между две на новото понятие
литературни произведения. „повторение“ и роля-
та му в художествен
текст. Установя-
ване на сходство и
различие със сти-
хотворението „Де е
България“.
4 2 Месечко Нови Познава литературни произведения, Подборно четене и Четене с разби-
ясен. Н. знания посветени на България. Отговаря на беседа по стихотво- ране.
Николов въпроси по стихотворението. рението. Формиращо
(Ч, с. 6, Участва в изработването на проект. Разпределяне на оценяване.
ТЧ, с. 5) задачите за проектна
работа.
5 2 Картина. Нови Познава литературни произведения, Четене с разбиране Четене с разби-
Мая Дъл- знания посветени на България. Отговаря на на стихотворението. ране.
гъчева въпроси по стихотворението. Подборно четене и Формиращо
(Ч, с. 7, беседа. Беседа за оценяване.
ТЧ, с. 6) Родината.
115
1 2 3 4 5 6 7 8 9
116
6 2 Когато. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа за изминалата Четене с разби-
Георги знания съдържанието на произведението. ваканция. Четене с ране на разказ.
Мишев Открива образите на литературните разбиране. Подборно Формиращо
(Ч, с. 8 и 9, герои. четене. оценяване.
ТЧ, с. 7) Коментира постъпките на литератур-
ните герои.
7 2 Книжко Извън- Отговаря на въпроси, свързани със Загла- Четене и разглеждане Формиращо
мила класно съдържанието на произведението. вие на на книги. Актуализи- оценяване.
(Ч, с. 100) четене Отразява впечатления от самостоя- книга ране на понятия от 1.
телно прочетени книги. клас: книга, корица,
страница. Изясня-
ване на понятието
„заглавие на книга“.
Подборно четене.
8 3 Когато. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Подборно четене. Четене с разби-
Георги дяване съдържанието на произведението. Създаване на кратък ране на разказ.
Мишев Открива образите на литературните устен текст по сло- Формиращо
(Ч, с. 8 и 9, герои. весна опора. оценяване.
9 3 Читанката Нови Отговаря на въпроси, свързани със Ли- Беседа за значението Формиращо
на Славето. знания съдържанието на произведението. тера- на книгата. Съотна- оценяване.
Ангел Ка- Открива образите на литературните турен сяне на текста към Четене с разби-
ралийчев герои. герой определена жанрова ране на приказ-
(Ч, с. 10 и Коментира постъпките на литератур- група. Изясняване ка.
11, ТЧ, ните герои. на новото понятие
с. 8) „литературен герой“.
Подборно четене с
цел изясняване раз-
1 2 3 4 5 6 7 8 9
10 3 Читанката Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Самостоятелен про- Формиращо оце-
на Славето. дяване съдържанието на произведението. чит. Подборно четене няване.
Ангел Ка- Открива образите на литературните и подборен прераз- Четене с разби-
ралийчев герои. каз. Харакеристика ране на приказка.
(Ч, с. 10 и Коментира постъпките на литератур- на литературните
11, ТЧ, ните герои. герои.
с. 8)
11 4 Книжка- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Самостоятелен про- Четене с разби-
пъструшка. знания съдържанието на произведението. чит. Подборно четене ране на стихо-
Калина Изразява емоционално-оценъчно и беседа по стихотво- творение.
Малина отношение към произведението чрез рението. Формиращо
(Ч, с. 12, изразителен прочит. Изясняване на значе- оценяване.
ТЧ, с. 9) нието на специфична
лексика. Изразителен
прочит на стихотво-
рението.
12 4 Най-ху- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Самостоятелен про- Четене с разби-
бавото. знания съдържанието на произведението. чит. Подборно чете- ране на фол-
Българска Изразява емоционално-оценъчно не, беседа, свързана клорна приказка.
народна отношение към герои в произведе- с героите в приказка- Формиращо
приказка нието. та. Четене на приказ- оценяване.
(Ч, с. 13, ката по роли.
ТЧ, с. 10)
13 4 Есен. Б. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Самостоятелен про- Четене с разби-
Ангелова знания съдържанието на произведението. чит, беседа, подбор- ране на стихо-
(Ч, с. 14, Изразява емоционално-оценъчно но четене. Ориенти- творение.
ТЧ, с. 11) отношение към произведението. ране в спецификите Формиращо
Изпълнява стихотворението изрази- на стихотворната оценяване.
телно. реч. Рисуване на сло-
весна картина.
117
1 2 3 4 5 6 7 8 9
118
14 4 Малки Извън- Доказва разбиране на въпроси по Самостоятелен Формиращо
артисти класно съдържанието на произведението. прочит, подборно оценяване.
(Ч, с. 101) четене Дава идеи за разпределението на четене, беседа.
ролите и за поведението на героите Разпределяне на ро-
при сценично представяне на произ- лите и задачите при
ведението сценично предста-
вяне. Изразителен
прочит по роли.
15 5 Листата. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Самостоятелен тих Четене с разби-
Елин Пе- знаниясъдържанието на произведението. прочит, подбор- ране.
лин Изразява емоционално-оценъчно отно- но четене, беседа. Формиращо
(Ч, с. 15, шение към героите в произведението. Дискусия. Откриване оценяване.
ТЧ, с. 12) Открива повторението като изразно на повторението в те-
средство в литературното произве- кста и аргументиране
дение. на неговата роля.
16 5 Най оби- Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- Четене с разби-
чам у дома. дяване съдържанието на произведението. не. Самостоятелен ране на стихо-
В. Голев Открива повторението като изразно прочит. Подборно творение.
(Ч, с. 16, средство в литературното произве- четене. Словесно Формиращо
ТЧ, с. 13) дение. рисуване. Откриване оценяване.
на повторението в
стихотворението.
Разказ за семейството.
17 5 Баба. Дора Нови Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- Четене с разби-
Габе знания съдържанието на произведението. не. Самостоятелен ране.
(Ч, с. 17, Изразява емоционално-оценъчно прочит. Подборно че- Формиращо
ТЧ, с. 14) отношение към героите в произведе- тене. Беседа. Изясня- оценяване.
нието. ване на значението
Открива значението на непознати на непознати изрази
думи и изрази в контекста на произ- чрез контекста.
ведението.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
18 6 Златната Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбиране. Четене с разби-
рибка. А. дяване съдържанието на произведението. Самостоятелен тих ране на стихо-
Шиков Изразява емоционално-оценъчно прочит. Подборно творение.
(Ч, с. 18) отношение към произведението. четене. Ориентиране Формиращо
в спецификите на оценяване.
стихотворната реч.
19 6 Бърканица Нови Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- Четене с разби-
в приказ- знания съдържанието на произведението. не. Връзка между съ- ране на авторова
ките. Дж. Изразява емоционално-оценъчно държанието на текста приказка.
Родари отношение към произведението. и неговото заглавие. Формиращо
(Ч, с. 19) Открива връзката между текста и Подборно четене. оценяване.
неговото заглавие. Беседа. Четене по
роли.
20 6 Дар от Нови Ориентира се в последователността Епи- Беседа по заглави- Четене с разби-
сърце. знания на епизодите в произведението. зод ето на приказката. ране на фолклор-
Българска Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- на приказка.
народна съдържанието на произведението. не. Самостоятелно Формиращо
приказка Открива образите на литературните четене, подборно оценяване.
(Ч, с. 20 герои. четене. Изясняване
и 21, ТЧ, Коментира постъпките на литератур- на новото понятие
с.15) ните герои. „епизод“. Опреде-
ляне на епизодите в
приказката.
21 6 Мъдростта Извън- Отразява впечатлението си от Четене и разглежда- Формиращо
на приказ- класно самостоятелно прочетено произве- не на книги. Беседа. оценяване.
ките четене дение. Самостоятелно и
(Ч, с. 102) Доказва разбиране на въпроси по подборно четене.
съдържанието на изучавано произ-
ведение.
119
1 2 3 4 5 6 7 8 9
120
22 7 Дар от Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Четене на верижка. Четене с разби-
сърце. дяване съдържанието на произведението. Подборно четене. ране на фолклор-
Българска Открива образите на литературните Определяне на ге- на приказка.
народна герои. роите в приказката. Формиращо
приказка Коментира постъпките на литератур- Дискусия. оценяване.
(Ч, с. 20 и ните герои.
21, ТЧ, с.
15)
23 7 Да не вяр- Затвър- Ориентира се в последователността Слушане с разбира- Четене с разби-
ваш. Ран дяване на епизодите в произведението. не. Самостоятелен ране.
Босилек Отговаря на въпроси, свързани със тих прочит. Подбор- Формиращо
(Ч, с. 22, съдържанието на произведението. но четене. Подборен оценяване.
ТЧ, с. 16) Открива образите на литературните преразказ. Четене по
герои. роли.
Коментира постъпките на литератур-
Аргументира предпочитания към
герои в произведението.
24 7 Златната Нови Разграничава изучавания текст като Слушане с разбира- Четене с разби-
ябълка. знания фолклорно произведение. не. Самостоятелен ране на фолклор-
Арменска Открива значението на непознати тих прочит със зада- на приказка.
приказка думи в контекста на произведението. ча. Подборно четене. Формиращо
(Ч, с. 23, Ориентира се в последователността Изразително четене оценяване.
ТЧ, с. 17) на епизодите в произведението. по роли. Подготовка
Отговаря на въпроси, свързани със за драматизация.
съдържанието на произведението.
Открива образите на литературните
герои.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
епизод в произведението.
Дава идеи за разпределянето
на роли и за поведението на героите
при сценично представяне на произ-
ведението.
25 8 Гостенчето Нови Разграничава изучавания текст като Беседа. Слушане с Четене с разби-
на Хитър знания фолклорно произведение. разбиране. Самостоя- ране на фолклор-
Петър. Открива значението на непознати телен тих прочит. на приказка.
Българска думи в контекста на произведението. Подборно четене. Формиращо
народна Отговаря на въпроси, свързани със Подборен преразказ оценяване.
приказка съдържанието на произведението. на епизод от приказ-
(Ч, с. 24, Открива образите на литературните ката. Дискусия.
ТЧ, с. 18) герои.
герой в произведението.
26 8 Шегите на Нови Разграничава изучавания текст като Слушане с разбира- Четене с разби-
Настрадин знания фолклорно произведение. не. Самостоятелен ране на фолклор-
Ходжа. Отговаря на въпроси, свързани със прочит. Подборно ни приказки.
Турски съдържанието на произведението. четене. Четене по Формиращо
приказки Открива образите на литературните роли. Обобщаваща оценяване.
(Ч, с. 25, герои. беседа.
Свързва тематиката на произве-
денията с различни култури, бит и
традиции.
121
1 2 3 4 5 6 7 8 9
122
27 8 Що е то? Затвър- Разграничава изучавания текст като Четене и отгатване Формиращо оце-
(Ч, с. 26 и дяване фолклорна или литературна гатанка. на гатанки по наглед- няване. Устна
27) Чете и отгатва литературни и фол- на опора. Самостоя- проверка. Четене
клорни гатанка. телно съставяне на с разбиране.
Съставя гатанки по опорни думи. гатанка по словесна
Участва в изработването на проект. опора.
28 8 Приказки Извън- Отразява впечатленията си от Четене и разглеждане Формиращо
на наро- класно самостоятелно прочетено произве- на книги. Беседа. Са- оценяване.
дите четене дение. мостоятелен прочит.
(Ч, с. 103) Доказва разбиране на въпроси по Подборно четене.
съдържанието на изучаваното фол-
клорно произведение.
Свързва тематиката на изучаваните
произведения с различни култури,
бит, обичаи и традиции.
29 9 Мишата Нови Ориентира се в последователността Стимулиране на Четене с разби-
дъщеря. знания на епизодите в произведението. четивната техника. ране на фолклор-
Гръцка Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- на приказка.
приказка съдържанието на произведението. не. Самостоятелно и Формиращо
(Ч, с. 28 и Открива образите на литературните подборно четене. оценяване.
29, ТЧ, герои.
с. 20)
30 9 Мишата Затвър- Коментира постъпките на литератур- Самостоятелно чете- Четене с разби-
дъщеря. дяване ните герои. не. Подборно четене. ране на фолклор-
Гръцка Аргументира предпочитания към Подборен преразказ. на приказка.
приказка епизод в произведението. Четене по роли. Формиращо
(Ч, с. 28 и оценяване.
29, ТЧ,
с. 20)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
31 9 Овчарчето Нови Разпознава баснята по осмивани Басня Беседа по илюс- Четене с разби-
и вълкът. знания човешки недостатъци и поуката, трацията. Слушане ране на басня.
Езоп свързана с тях. с разбиране. Са- Формиращо
(Ч, с. 30, Отговаря на въпроси, свързани със мостоятелен прочит. оценяване.
ТЧ, с. 21) съдържанието на произведението. Подборно четене.
Открива образите на литературните Беседа. Дискусия.
герои.
32 10 Гарван и Затвър- Разпознава баснята по осмивани Слушане с разбира- Четене с разби-
лисица. дяване човешки недостатъци и поуката, не. Самостоятелен ране на басня.
Лафонтен свързана с тях. прочит. Подборно Формиращо
(Ч, с. 31, Разграничава баснята от други лите- четене. Подборен оценяване.
ТЧ, с. 22) ратурни и фолклорни произведения. преразказ.
Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Дискусия.
съдържанието на произведението.
Открива образите на литературните
герои.
33 10 Канарче и Затвър- Разпознава баснята по осмивани Беседа. Слушане Четене с разби-
котка. Бан- дяване човешки недостатъци и поуката, с разбиране. Са- ране на басня.
чо Банов свързана с тях. мостоятелен прочит. Формиращо
Върба и Отговаря на въпроси, свързани със Подборно четене. оценяване.
лозница. съдържанието на произведението. Подборен преразказ.
Йордан Открива образите на литературните
Давидков герои.
(Ч, с. 32, Коментира постъпките на литератур-
ТЧ, с. 23) ните герои.
Открива значението на непознати
изрази в контекста на изучаваното
123
произведение.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
124
34 10 Фасул и Затвър- Разпознава баснята по осмивани Стимулиране на Четене с разби-
трън. Дядо дяване човешки недостатъци и поуката, четивната техника. ране на басня.
Благо свързана с тях. Слушане с разбира- Формиращо
(Ч, с. 33, Отговаря на въпроси, свързани със не. Самостоятелен оценяване.
ТЧ, с. 24) съдържанието на произведението. прочит. Подборно
Открива образите на литературните четене. Подборен
герои. преразказ. Четене
Коментира постъпките на литератур- по роли. Беседа.
35 10 Мъдростта Извън- Отразява впечатленията си от самос- Четене и разглеждане Формиращо
на басните класно тоятелно прочетено произведение. на книги. Обобщава- оценяване.
(Ч, с. 104) четене Доказва разбиране на въпроси по ща беседа. Слушане с
съдържанието на изучаваното произ- разбиране. Самостоя-
ведение. телен прочит.
36 11 Снежанка. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- Четене с разби-
Братя Грим знания съдържанието на произведението. не. Самостоятелно ране на приказка.
(Ч, с. 34 и Открива образите на литературните и подборно четене. Формиращо
35) герои. оценяване.
37 11 Снежанка. Затвър- Коментира постъпките на литератур- Самостоятелен про- Устен преразказ
Братя Грим дяване ните герои. чит. Преразказ по серия
(Ч, с. 34 и Преразказва устно приказка по серия по серия от картини. от картини.
35) от картинки. Подборен преразказ. Формиращо
Беседа. оценяване.
38 11 Снежна Нови Открива изброяването в стихотворе- Из- Беседа. Четене Четене с разби-
песен. К. знания нието. броя- и отгатване на гатанка. ране на стихо-
Назъров Отговаря на въпроси, свързани със ване Слушане с разбиране. творение.
(Ч, с. 36, съдържанието на произведението. Самостоятелно четене. Формиращо
ТЧ, с. 25) Рецитира детски стихотворения от Подборно четене. оценяване.
български автори. Изясняване на поняти-
ето „изброяване“.
Изразителен прочит.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
39 12 Мечо готви Затвър- Открива повторение в стихотворе- Слушане с разбира- Устна проверка.
се за сън. дяване нието. не. Самостоятелен Четене на текст
Д. Спасов Отговаря на въпроси, свързани със прочит. Подборно с разбиране.
(Ч, с. 37) съдържанието на произведението. четене. Изразително Формиращо
Рецитира детски стихотворения от четене. оценяване.
български автори.
40 12 Приказка Нови Ориентира се в последователността Беседа. Слушане Устна проверка.
за непо- знания на епизодите в произведението. с разбиране. Са- Четене на текст
слушната Отговаря на въпроси, свързани със мостоятелен прочит. с разбиране.
снежинка. съдържанието на произведението. Подборно четене. Формиращо
С. Гераси- Открива образите на литературните оценяване.
мов герои.
(Ч, с. 38 и
39, ТЧ,
с. 26)
41 12 Приказка Затвър- Коментира постъпките на литератур- Самостоятелен Четене с разби-
за непо- дяване ните герои. прочит. Подборно че- ране.
слушната Аргументира предпочитания към тене. Четене по роли. Формиращо
снежинка. епизод в художествения текст. Подборен преразказ оценяване.
С. Гераси- на епизод от приказ-
мов ката.
(Ч, с. 38 и
39, ТЧ,
с. 26)
42 12 Отгатни Извън- Отразява впечатленията си от Четене – разглежда- Формиращо
(Ч, с. 105) класно самостоятелно прочетено произве- не. Самостоятелен оценяване.
четене дение. прочит. Съставяне
Доказва разбиране на въпроси по на гатанки в екип.
съдържанието на изучаваното произ-
ведение.
125
1 2 3 4 5 6 7 8 9
126
43 13 Дядо Ко- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане Четене с разби-
леда. Гео знания съдържанието на произведението. с разбиране. Са- ране на стихо-
Милев Познава литературни произведения, мостоятелно четене. творение.
(Ч, с. 40 и посветени на празниците. Подборно четене. Формиращо
41, ТЧ, Научаване наизуст. оценяване.
с. 27)
44 13 Дядо Ко- Затвър- Свързва изучаваните произведения Изразително изпъл- Формиращо
леда. Гео дяване с различни култури, бит, обичаи нение. Самостоя- оценяване.
Милев и традиции. телно четене. Беседа.
(Ч, с. 40 и Рецитира детски стихотворения
41, ТЧ, от български автори.
с. 27)
45 13 На Коледа. Нови Доказва разбиране на въпроси по Беседа по заглавие- Четене с разби-
Д. Бисет знания
съдържанието на изучавано произ- то и илюстрацията. ране на приказка.
(Ч, с. 42 и ведение. Слушане с разбира- Формиращо
43, ТЧ, Отговаря на въпроси, свързани със не. Самостоятелно и оценяване.
с. 28) съдържанието на произведението. подборно четене.
Познава литературни произведения,
посветени на празниците.
46 14 На Коледа. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Самостоятелно чете- Четене с разби-
Доналд дяване съдържанието на произведението. не. Подборно четене. ране.
Бисет Познава литературни произведения, Беседа. Формиращо
(Ч, с. 42 и посветени на празниците. оценяване.
43, ТЧ,
с. 28)
47 14 Нового- Нови Доказва разбиране на въпроси по Беседа. Слушане Четене с разби-
дишна знания съдържанието на изучавано произ- с разбиране. Са- ране на стихо-
песен. Й. ведение. мостоятелен прочит. творение.
Стубел Отговаря на въпроси, свързани със Подборно четене. Формиращо
(Ч, с. 44, съдържанието на произведението. Словесно рисуване. оценяване.
ТЧ, с. 29) Познава литературни произведения, Изразителен прочит.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
посветени на празниците.
Свързва произведението с обичаи и
традиции.
48 14 Сурва, сур- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане Четене с разби-
ва година. знания съдържанието на произведението. с разбиране. Са- ране на стихо-
Т. Симео- Открива повторението и изброяване- мостоятелен прочит. творение.
нов то в литературно произведение. Подборно четене. Формиращо
(Ч, с. 45, Познава литературни произведения, Откриване на пов- оценяване.
ТЧ, с. 30) посветени на празниците. торение и изброя-
Свързва произведението с обичаи и ване чрез подборно
традиции. четене. Научаване
Рецитира детски стихотворения от наизуст.
български автори.
49 14 Иде Баба Извън- Отразява впечатленията си от Четене и разглеждане Формиращо
Зима класно самостоятелно прочетено произве- на книги. Обсъждане оценяване.
(Ч, с. 106) четене дение. на предварително
Доказва разбиране на въпроси по прочетени произведе-
съдържанието на изучаваното произ- ния. Самостоятелно
ведение. четене. Създаване на
илюстрация.
50 15 Белодреш- Нови Ориентира се в последователността Беседа по заглавие- Четене с разби-
ко. О. знания на епизодите в произведението. то и илюстрацията. ране на разказ.
Василев Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- Формиращо
(Ч, с. 46 и съдържанието на произведението. не. Самостоятелен оценяване.
47, ТЧ, Открива образите на литературните прочит. Подборно че-
с. 31) герои. тене за определяне на
епизодите в разказа.
51 15 Белодреш- Затвър- Коментира постъпките на литератур- Самостоятелен про- Четене с разби-
ко. Орлин дяване ните герои. чит. Подборно четене. ране на разказ.
Василев Аргументира предпочитания към Съчиняване на устен Формиращо
(Ч, с. 46 епизод в художествения текст. текст по начало. оценяване.
127
1 2 3 4 5 6 7 8 9
128
и 47, ТЧ, Съчинява устно текст по предложено
с. 31) начало.
52 15 Имена. Г. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Стимулиране на Четене с разби-
Константи- дяване съдържанието на произведението. четивната техника. ране на стихо-
нов Обяснява лексикалното значение на Слушане с разбира- творение.
(Ч, с. 48) думи от активния речник. не. Самостоятелен Формиращо
прочит. Подборно оценяване.
четене. Дискусия.
53 16 Настинка. Нови Ориентира се в последователността Беседа по заглавие- Устна проверка.
Б. Борисов знания на епизодите в произведението. то и илюстрацията. Четене с разби-
(Ч, с. 49, Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- ране на разказ.
ТЧ, с. 32) съдържанието на произведението. не. Самостоятелен Формиращо
Открива образите на литературните прочит. Подборно оценяване.
герои. четене. Словотворче-
Коментира постъпките на литератур- ска задача.
Съчинява устно текст по предложена
опора.
54 16 Чудеса. Зл. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане Устна проверка.
Билярска знания съдържанието на произведението. с разбиране. Са- Четене с разби-
(Ч, с. 50, Обяснява лексикалното значение мостоятелен прочит. ране на стихо-
ТЧ, с. 33) на думи от активния речник. Подборно четене. творение.
Съставяне на кратък Формиращо
устен текст по сло- оценяване.
весна опора. Изрази-
телно четене.
55 16 Приятел Нови Доказва разбиране на въпроси по Беседа. Слушане с Четене с разби-
пръв. В. знания съдържанието на изучавано произ- разбиране. Самостоя- ране на приказка.
Петров ведение. телен прочит. Под- Формиращо
(Ч, с. 51, Отговаря на въпроси, свързани със борно четене. Четене оценяване.
ТЧ, с. 34) съдържанието на произведението. по роли. Откриване
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Открива повторението в художест- на повторението в
вен текст. текста. Словотворче-
Познава литературни произведения, ска задача.
посветени на приятелството.
56 16 Да попеем Извън- Доказва разбиране на въпроси Беседа. Слушане с Формиращо
за зимата класно по изучаваното произведение. разбиране. Изрази- оценяване.
(Ч, с. 107) четене Отразява впечатленията си от телно четене. Създа-
самостоятелно прочетено произве- ване на илюстрация
дение. към стихотворение
по избор.
57 17 Зайовата Нови Ориентира се в последователността Беседа. Слушане Четене с разби-
къща. Чеш- знания на епизодите в произведението. с разбиране. Са- ране на фолклор-
ка приказка Отговаря на въпроси, свързани със мостоятелен прочит. на приказка.
(Ч, с. 52 и съдържанието на произведението. Подборно четене за Формиращо
53, ТЧ, Открива образите на героите. определяне на епизо- оценяване.
с. 35) дите в приказката.
9. Книга за учителя по литература за 2. клас – П. Димитрова

58 17 Зайовата Затвър- Коментира постъпките на героите. Самостоятелен тих Четене с разби-
къща. Чеш- дяване Съчинява устно приказка по словес- прочит. Подборно че- ране на фолклор-
ка приказка на и нагледна опора. тене. Устно съчиня- на приказка.
(Ч, с. 52 и Познава фолклорни произведения, ване на приказка по Формиращо
53, ТЧ, посветени на приятелството. словесна и нагледна оценяване.
с. 35) опора.
59 17 Неволята. Нови Ориентира се в последователността Беседа по заглави- Четене с разби-
Българска знания на епизодите в произведението. ето на приказката. ране на фолклор-
народна Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбира- на приказка.
приказка съдържанието на произведението. не. Самостоятелен Формиращо
(Ч, с. 54 и Открива значението на непознати прочит. Подборно оценяване.
55, ТЧ, думи и изрази в контекста на произ- четене за отделяне на
с. 36) ведението. епизодите в текста.
60 18 Неволята. Затвър- Открива образите на героите. Самостоятелен про- Четене с разби-
129
Българска дяване Коментира постъпките на героите. чит. Подборно четене ране на фолклор-
1 2 3 4 5 6 7 8 9
130
народна за характеристика на на приказка.
приказка героите. Подборно Формиращо
(Ч, с. 54 и четене и беседа за из- оценяване.
55, ТЧ, веждане на поуката.
с. 36) Четене по роли.
61 18 Врабец и Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с Четене с разби-
самолет. знания съдържанието на произведението. разбиране. Самостоя- ране на стихо-
Ангел Ка- Открива образите на героите. телен прочит. Под- творение.
ралийчев Коментира постъпките на героите. борно четене. Четене Формиращо
(Ч, с. 56, Дава идеи за разпределяне на ролите по роли. Подготовка оценяване.
ТЧ, с. 37) и за поведението на героите при за драматизация на
сценично представяне на произведе- приказката.
нието.
62 18 Кучето и Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане Четене с разби-
петелът. знания съдържанието на произведението. с разбиране. Са- ране на фолклор-
Турска Открива образите на героите. мостоятелен прочит. на приказка.
приказка Коментира постъпките на героите. Подборно четене и Формиращо
(Ч, с. 57, Установява сходство и различие подборен преразказ оценяване.
ТЧ, с. 38) между две произведения. за проследяване по-
стъпките на героите.
Съпоставка с баснята
„Гарван и лисица“.
Откриване на поука-
та от приказката.
63 18 Бяла при- Извън- Отразява впечатленията си от самос- Четене и разглеждане Формиращо
казка. В. класно тоятелно прочетено произведение. на книги. Самостоя- оценяване.
Петров четене Доказва разбиране на въпроси по телно четене. Беседа.
(Ч, с. 108) съдържанието на изучавано произ- Препоръчване на
ведение. книга.
Познава произведения, посветени
на приятелството.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК − 14 седмици х 3 часа седмично = 42 часа
14 седмици Х 0,5 часа седмично = 7 часа
Учебна Методи и фор- Забе-

Тема на Вид Нови
№ по седми- Компетентности като очаква- Контекст и дейности за ми на оценява- леж-
урочната урочна поня-
ред ца по ни резултати от обучението всяка урочна единица не по теми и/ ка
единица единица тия
ред или раздели
1 2 3 4 5 6 7 8 9
64 19 Пепеляш- Нови Отговаря на въпроси, свързани Беседа. Слушане с разби- Четене с разби-
ка. Шарл знания със съдържанието на произведе- ране. Самостоятелен тих ране на приказка.
Перо нието. прочит. Подборно четене Формиращо
(Ч, с. 58 и Открива образите на литератур- с цел изясняване разви- оценяване.
59) ните герои. тието на случката.
65 19 Пепеляш- Затвър- Коментира постъпките на лите- Самостоятелен про- Устен прераз-
ка. Шарл дяване ратурните герои. чит. Подборно четене. каз по серия от
Перо Преразказва устно приказка по Преразказ по серия от картини.
(Ч, с. 58 и серия от картинки. илюстрации. Подборен Формиращо
59) преразказ. Беседа. оценяване.
66 19 Силният Затвър- Отговаря на въпроси, свързани Задача за усъвършенства- Четене с разби-
лъв и дяване със съдържанието на произведе- не на четивната техника и ране на фол-
малката нието. разширяване на четивното клорна приказка.
мишка. Ориентира се в последовател- поле. Слушане с разбира- Формиращо
Българска ността на епизодите в приказката. не. Самостоятелен прочит. оценяване.
народна Открива образите на литератур- Подборно четене за опре-
приказка ните герои. деляне на епизодите. Под-
(Ч, с. 60, Коментира постъпките на лите- борно четене и подборен
ТЧ, с. 39) ратурните герои. преразказ за характерис-
Аргументира предпочитания към тика на героите. Подборно
герой в произведението. четене за извеждане на
поуката. Беседа.
67 20 Тримата Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с разби- Устна проверка.
131
дървари. знания съдържанието на произведението. ране. Самостоятелен тих Четене на текст
1 2 3 4 5 6 7 8 9
132
Ромска Открива образите на литератур- прочит. Подборно четене с разбиране.
приказка ните герои. и подборен преразказ за Формиращо
(Ч, с. 61, Коментира постъпките на лите- изясняване характеристи- оценяване.
ТЧ, с. 40) ратурните герои. ката на героите. Подбор-
Аргументира предпочитания към но четене за откриване
герой в произведението. на поуката от приказката.
Свързва тематиката на произве- Дискусия за аргументи-
дението с различна култура ране предпочитания към
и традиции. герой.
68 20 Апостола Нови Търси информация от различни Беседа. Използване на Четене с разби-
на свобо- знания източници. информация от различни ране.
дата Отговаря на въпроси, свързани със източници. Самостоя- Формиращо
(Ч, с. 62 и съдържанието на произведението. телно и подборно четене. оценяване.
63) Открива образа на литературния Разширяване и усъвър-
герой. шенстване на речниковия
Коментира постъпките на лите- запас.
ратурния герой.
герой.
Познава произведения, посвете-
ни на България.
69 20 Малък Нови Отговаря на въпроси, свързани Беседа по илюстрация. Устна проверка.
Сечко знания със съдържанието на произведе- Слушане с разбиране. Четене на сти-
февруари. нието. Самостоятелен прочит. хотворение
Гео Милев Обяснява лексикалното значение Подборно четене. Словес- с разбиране.
(Ч, с. 64) на думи от активния речник. но рисуване на зрител- Формиращо
Открива значението на непозна- ни и слухови картини. оценяване.
ти думи в контекста на произве- Изясняване значението на
дението. непознати думи в конте-
кста на произведението.
Четене на информация
от различни източници.
Изразително четене.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
70 20 Карлсон, Извън- Отразява впечатленията си от Четене и разглеждане Формиращо
който класно самостоятелно прочетено произ- на книга. Самостоятелен оценяване.
живее на четене ведение. прочит. Описание
покрива. Доказва разбиране на въпроси на герой. Препоръчване
Астрид по съдържанието на изучавано на книга.
Линдген произведение.
(Ч, с.109)
71 21 Зимата, Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с раз- Четене с разби-
пролетта знания съдържанието на произведението. биране. Самостоятелно и ране на стихо-
и детето. Обяснява лексикалното значение подборно четене. Словес- творение.
Елисавета на думи от активния речник. но рисуване. Изясняване Формиращо
Багряна Открива значението на непозна- значението на непознати оценяване.
(Ч, с. 65) ти думи в контекста на произве- думи в контекста на сти-
дението. хотворението. Изразите-
Дава идеи за разпределянето на лен прочит. Подготовка
ролите и за поведението на геро- за драматизация.
ите при сценично представяне на
72 21 Баба Мар- Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа по илюстрацията Четене с разби-
та. Елин дяване съдържанието на произведението. и заглавието, издигане ране.
Пелин Ориентира се в последовател- на хипотеза за съдър- Формиращо
(Ч, с. 66, ността на епизодите в приказката. жанието на приказката. оценяване.
ТЧ, с. 41) Открива образите на литератур- Слушане с разбиране.
ните герои. Самостоятелен прочит.
Коментира постъпките на лите- Подборно четене. Сло-
ратурните герои. весно рисуване.
герой в произведението.
73 21 Големият Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа по заглавието Четене с разби-
мартенски дяване съдържанието на произведението. на стихотворението. ране на стихо-
празник. Открива повторението и изброя- Слушане с разбиране. творение.
Теодора ването в произведението. Самостоятелен тих про- Формиращо
133
Ганчева Познава литературни произве- чит. Подборно четене, оценяване.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
134
(Ч, с. 67, дения, посветени на българските откриване на повторе-
ТЧ, с. 42) празници. нието и изброяването в
произведението. Задача за
откриване спецификите на
стихотворната реч. Откри-
ване на пожеланието чрез
подборно четене. Беседа
за празничните традиции.
74 22 Стомна- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа за националния Четене на текст
та. По А. знания съдържанието на произведението. празник 3 март. Слушане с разбиране.
Босев Коментира постъпките на лите- с разбиране. Самостоя- Формиращо
(Ч, с. 68 и ратурния герой. телно четене. Подборно оценяване.
69, ТЧ, Открива значението на непозна- четене с цел характерис-
с. 43) ти изрази в контекста на худо- тика на героя. Четене на
жествения текст. познавателен текст.
Открива повторение в художест-
вено произведение.
Познава произведения, посвете-
ни на България.
75 22 Мама. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбиране. Четене на
Иван знания съдържанието на произведението. Самостоятелен прочит. кратък текст с
Василев Коментира постъпките на лите- Подборно четене. Описа- разбиране.
(Ч, с. 70, ратурния герой. ние на природна картина. Формиращо
ТЧ, с. 44) Открива значението на непозна- Изясняване на значението оценяване.
ти думи и изрази в контекста на на непознати думи в кон-
художествения текст. текста на произведението.
Словесно рисуване.
76 22 Мама. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Изясняване значението Устна проверка.
Валери дяване съдържанието на произведението. на народни мъдрости за Четене с разби-
Петров Установява сходство и различие майката. Слушане с раз- ране на стихо-
(Ч, с. 71, между две литературни произве- биране. Самостоятелно и творение.
ТЧ, с. 45) дения. подборно четене. Срав-
1 2 3 4 5 6 7 8 9
няване на стихотворе- Формиращо
нието с разказа „Мама“. оценяване.
77 22 Дора Габе Извън- Отразява впечатленията си от Четене и разглеждане Формиращо
в рими класно самостоятелно прочетени произ- на книги. Самостоятелен оценяване.
(Ч, с. 110) четене ведения. прочит на стихотворе-
Доказва разбиране на въпроси по ние. Изразително четене
съдържанието на произведението. по роли. Обсъждане и
самостоятелно създаване
на илюстрация към сти-
хотворението. Препоръч-
ване на книги.
78 23 Пролет. Д. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа на основата на Четене с разби-
Гундов дяване съдържанието на произведението. илюстрации или фотоси. ране на стихо-
Коки- Установява сходство и различие Самостоятелно и под- творение.
ченце. Д. между две литературни произве- борно четене. Словесно Формиращо
Спасов дения. рисуване на природна оценяване.
(Ч, с. 72, картина. Откриване на
ТЧ, с. 46) сходство между две про-
изведения.
79 23 Чадър. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Отгатване на гатанка. Четене с разби-
Леда Ми- знания съдържанието на произведението. Слушане с разбиране. ране на стихо-
лева Съчинява устно текст по предло- Самостоятелно и подбор- творение.
(Ч, с. 73) жен герой. но четене. Устно съчиня- Формиращо
ване на текст по предло- оценяване.
жена словесна опора.
80 23 Синя при- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа на основата на за- Четене с разби-
казка. Л. знания съдържанието на произведението. главието и илюстрацията. ране на авторова
Милева Ориентира се в последовател- Слушане с разбиране. приказка.
(Ч, с. 74 и ността на епизодите в приказката. Самостоятелен прочит Формиращо
75, ТЧ, Открива образите на литератур- със задача. Подборно че- оценяване.
с. 47) ните герои. тене за диференциране на
епизодите в приказката.
135
1 2 3 4 5 6 7 8 9
136
81 24 Синя при- Затвър- Коментира постъпките на лите- Самостоятелно четене. Четене с разби-
казка. Л. дяване ратурните герои. Подборно четене за опре- ране на авторова
Милева Аргументира предпочитания към деляне характеристиките приказка.
(Ч, с. 74 и герой в произведението. на героите. Подборен пре- Формиращо
75, ТЧ, разказ за аргументиране на оценяване.
с. 47) предпочитания към герой.
82 24 Момиче Нови Отговаря на въпроси, свързани със На- Беседа по музикални Устна проверка.
мъничко. знания съдържанието на произведението. родна фрагменти. Слушане Четене с разби-
Народна Осмисля текста на народната пе- песен с разбиране. Самостоя- ране на народна
песен сен като фолклорно произведение. телно и подборно четене. песен.
(Ч, с. 76, Открива изброяване във фол- Изясняване на понятието Формиращо
ТЧ, с. 48) клорно произведение. „народна песен“. Откри- оценяване.
ване на изброяването
чрез подборно четене.
Словесно рисуване.
Четене по роли.
83 24 Синигеро- Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа за народните Устна проверка.
ва сватба. дяване съдържанието на произведението. песни. Слушане с раз- Четене с резби-
Народна Осмисля текста на народната пе- биране. Самостоятелен ране на народна
песен сен като фолклорно произведение. прочит и подборно чете- песен.
(Ч, с. 77, Открива изброяване във фол- не. Откриване на избро- Формиращо
ТЧ, с. 49) клорно произведение. Съчиня- яването чрез подборно оценяване.
ва устно текст по предложена четене. Досъчиняване
словесна опора. на народната песен.
84 24 Стихо- Извън- Отразява впечатленията си от Четене и разглеждане на Формиращо
творения класно самостоятелно прочетени произ- книги. Самостоятелно и оценяване.
от Леда четене ведения. подборно четене. Препо-
Милева Доказва разбиране на въпроси по ръчване на книги.
(Ч, с. 111) съдържанието на произведението.
85 25 Въл- Затвър- Отговаря на въпроси, свързани Беседа за вълшебни Четене с разби-
шебното дяване със съдържанието на произведе- приказки и вълшебни ране на фол-
дърво. нието. предмети. Слушане с клорна приказка.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Английска Открива образите на литератур- разбиране. Самостояте- Формиращо
приказка ните герои. лен прочит. Подборно оценяване.
(Ч, с.78, Коментира постъпките на лите- четене за характеристика
ТЧ, с. 50) ратурните герои. на герой.
Свързва тематиката на произве-
дението с различни култури, бит,
обичаи, традиции.
86 25 Какво Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа по заглавието Устна проверка.
правят дяване съдържанието на произведението. на стихотворението. Четене с разби-
децата. К. Съчинява устен текст по предло- Слушане с разбиране. ране на стихо-
Гончев жена словесна опора. Самостоятелен прочит. творение.
(Ч, с. 79) Подборно четене. Откри- Формиращо
ване на римуваните думи. оценяване.
87 25 Пала- Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа и четене на Устна проверка.
чинкова дяване съдържанието на произведението. информация от различни Четене с разби-
тайна. В. Съчинява кратък устен текст по източници. Самостояте- ране на стихо-
Самуилов предложена словесна опора. лен прочит. Откриване творение.
(Ч, с. 80) на пропуснатите думи. Формиращо
Словотворческа задача. оценяване.
88 26 Младият Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с разби- Устна проверка.
техник. Н. дяване съдържанието на произведението. ране. Подборно четене. Четене на текст
Маранго- Открива значението на непозна- Словотворческа задача. с разбиране.
зов ти думи и изрази в контекста на Формиращо
(Ч, с. 81, произведението. оценяване.
ТЧ, с. 51)
89 26 Лазарки. Нови Отговаря на въпроси, свързани със Четене на информация от Четене с разби-
Г. Мар- знания съдържанието на произведението. различни източници. Бесе- ране на разказ.
ковски Открива сходство и различие да. Слушане с разбиране. Устна проверка.
(Ч, с. 82, между литературни и фолклорни Самостоятелен прочит. Формиращо
ТЧ, с. 52) произведения. Откриване сходство и раз- оценяване.
Познава литературни и фолклор- личие с фолклорно произ-
ни произведения, посветени на ведение. Подборно четене.
137
празниците. Словесно рисуване.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
138
90 26 Цветница. Нови Отговаря на въпроси, свързани Беседа. Четене на ин- Устна проверка.
Ран Боси- знания със съдържанието на произведе- формация от различни Четене с разби-
лек нието. източници. Слушане с ране на стихо-
(Ч, с. 83, Открива значението на непозна- разбиране. Самостоятелно творение.
ТЧ, с. 53) ти думи в контекста на изучава- и подборно четене. Изя- Формиращо
ното произведение. сняване значението на не- оценяване.
Познава литературни произведе- познати думи в контекста.
ния, посветени на празниците. Словотворческа задача.
91 26 Добре до- Извън- Отразява впечатленията си от Четене и разглеждане на Устна проверка.
шла, мила класно самостоятелно прочетено произ- книги. Препоръчване на Формиращо
пролет! четене ведение. книга. Самостоятелно и оценяване.
(Ч, с. 112) Доказва разбиране на въпроси подборно четене. Рису-
по съдържанието на изучавано ване на илюстрация към
произведение. произведение по избор.
Установява сходство и различие
между литературни произведения.
92 27 Приказка Нови Отговаря на въпроси, свързани Беседа за празника. Устна проверка.
за велик- знания със съдържанието на произведе- Слушане с разбиране. Четене с разби-
денското нието. Самостоятелно чете- ране на фол-
яйце. Ориентира се в последовател- не. Подборно четене и клорна приказка.
Народна ността на епизодите в приказ- подборен преразказ с цел Формиращо
приказка ката. определяне на епизодите оценяване.
(Ч, с. 84 и в приказката.
85, ТЧ,
с. 54)
93 27 Приказка Затвър- Открива образите на литератур- Самостоятелно четене. Устна проверка.
за велик- дяване ните герои. Подборно четене. Подбо- Четене с разби-
денското Коментира постъпките на лите- рен преразказ. Четене по ране на фол-
яйце. ратурните герои. роли. Беседа. клорна приказка.
Народна Познава литературни произведе- Формиращо
приказка ния, посветени на празниците. оценяване.
(Ч, с. 84 и
85, ТЧ,
с. 54)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
94 27 Въл- Нови Отговаря на въпроси, свързани Четене на заглавието на Устна проверка.
шебната знания със съдържанието на произведе- основата на смислова до- Четене с разби-
градина. нието. гадка. Слушане с разбира- ране.
Р. Киров Ориентира се в последовател- не. Самостоятелно четене. Формиращо
(Ч, с. 86, ността на епизодите в приказ- Беседа върху специчната оценяване.
ТЧ, с. 55) ката. форма на текста. Подбор-
Открива изброяването в худо- но четене. Откриване на
жественото произведение. изброяването. Словотвор-
ческа задача.
95 28 Бобчо. Ю. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани Беседа по заглавието на Устна проверка.
Момчи- дяване със съдържанието на произведе- приказката. Слушане с Четене с разби-
лова нието. разбиране. Самостоя- ране на приказка.
(Ч, с. 87, Ориентира се в последовател- телно четене. Подборно Формиращо
ТЧ, с. 56) ността на епизодите в приказката. четене. Дискусия. оценяване.
Открива образите на литератур-
Коментира постъпките на лите-
ратурните герои.
Изразява емоционално-оценъчно
отношение към герои в произве-
дението.
96 28 Пипи Нови Отговаря на въпроси, свързани Беседа за любими при- Четене с разби-
става знания със съдържанието на произведе- казни герои. Слушане ране.
нещотър- нието. с разбиране. Самостоя- Формиращо
сач. А. Открива образите на литератур- телен прочит. Подборно оценяване.
Линдгрен ните герои. четене.
(Ч, с. 88 и
89, ТЧ,
с. 57)
139
1 2 3 4 5 6 7 8 9
140
97 28 Пипи Затвър- Коментира постъпките на лите- Самостоятелен прочит. Устна проверка.
става дяване ратурните герои. Подборно четене. Сло- Четене с разби-
нещотър- Изразява емоционално-оценъчно вотворческа задача. ране.
сач. А. отношение към герои в произве- Формиращо
Линдгрен дението. оценяване.
(Ч, с. 88 и
89, ТЧ,
с. 57)
98 28 Стихо- Извън- Доказва разбиране на въпроси Музикална задача. Устна проверка.
творни класно по съдържанието на произведе- Самостоятелно четене. Формиращо
шеги четене ние. Словотворческа задача. оценяване.
(Ч, с. 113) Изразява емоционално-оценъчно Препоръчване на книги.
отношение.
Установява сходство между
литературни произведения.
99 29 Гер- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа за пролетните Устна проверка.
гьовден. знания съдържанието на произведението. празници. Слушане с Четене с разби-
А. Божи- Открива значението на непозна- разбиране. Самостояте- ране на стихо-
нов ти думи в контекста на изучава- лен прочит. Подборно творение.
(Ч, с. 90) ното произведение. четене. Словесно рисува- Формиращо
Чете информация от различни не. Беседа за традициите оценяване.
източници. на празника.
Познава литературни произведе-
ния, посветени на празниците.
100 29 Празни- Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Слушане с разбиране. Устна проверка.
кът. К. дяване съдържанието на произведението. Самостоятелен прочит. Четене с разби-
Констан- Открива образите на литератур- Подборно четене. Изя- ране н худо-
тинов ните герои. сняване значението на жествен текст.
(Ч, с. 91, Коментира постъпките на лите- непознатите думи Формиращо
ТЧ, с. 58) ратурните герои. в контекста на произве- оценяване.
Изразява емоционално-оценъчно дението. Словотворческа
отношение към герои в произве- задача.
дението.
1 2 3 4 5 6 7 8 9
Открива значението на непозна-
ти думи и изрази в контекста на
101 29 Невиди- Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с разби- Устна проверка.
мият То- знания съдържанието на произведението. ране. Самостоятелен про- Четене с разби-
нино. Дж. Ориентира се в последовател- чит. Подборно четене. ране на приказка.
Родари ността на епизодите. Формиращо
(Ч, с. 92 и Открива образите на литератур- оценяване.
93, ТЧ, ните герои.
с. 59)
102 30 Неви- Затвър- Коментира постъпките на лите- Самостоятелен прочит. Устна проверка.
димият дяване ратурните герои. Подборно четене. Подбо- Четене с разби-
Тонино. Изразява емоционално-оценъчно рен преразказ. Дискусия. ране на приказка.
Джани отношение към герои в произве- Словотворческа задача. Формиращо
Родари дението. оценяване.
(Ч, с. 92 и
93, ТЧ,
с. 59)
103 30 Баба не ме Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с разби- Устна проверка.
обича. С. знания съдържанието на произведението. ране. Самостоятелен про- Четене с разби-
Пенчева Открива образите на литератур- чит. Подборно четене. ране на худо-
(Ч, с. 94 и ните герои. жествен текст.
95, ТЧ, Формиращо
с. 60) оценяване.
104 30 Баба не ме Затвър- Коментира постъпките на лите- Самостоятелен прочит. Устна проверка.
обича. С. дяване ратурните герои. Подборно четене. Подбо- Четене с разби-
Пенчева Изразява емоционално-оценъчно рен преразказ. Четене ране на худо-
(Ч, с. 94 и отношение към герои в произве- на информационен текст жествен и позна-
95, ТЧ, дението. със задача. вателен текст.
с. 60) Търси информация от различни Формиращо
източници. оценяване.
141
1 2 3 4 5 6 7 8 9
142
105 30 Как изби- Извън- Отразява впечатленията си от Беседа по илюстрациите Формиращо
рам книга класно самостоятелно прочетено произ- в читанката. Препоръчва- оценяване.
за четене? четене ведение. не на книга.
(Ч, с. 114) Аргументира предпочитания към
художествени произведения.
Преразказва съдържанието
на кратък художествен повество-
вателен текст.
106 31 Слънцето Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с раз- Устна проверка.
и книгата. знания съдържанието на произведението. биране. Самостоятелно Четене с разби-
Е. Багряна Открива значението на непозна- четене. Подборно четене. ране на стихо-
(Ч, с. 96, ти думи в контекста на изучава- творение.
ТЧ, с. 61) ното произведение. Формиращо
оценяване.
107 31 Слънцето Затвър- Аргументира предпочитания към Самостоятелно четене. Устна проверка.
и книгата. дяване герой в художествения текст. Четене по роли. Подбор- Четене с разби-
Е. Багряна Чете изразително художествен но четене. Беседа. ране на стихо-
(Ч, с. 96, текст. творение.
ТЧ, с. 61) Познава литературни произведе- Формиращо
ния, посветени на знанието. оценяване.
108 31 На Кирил Затвър- Отговаря на въпроси, свързани Беседа. Самостоятелен Устна проверка.
и Мето- дяване със съдържанието на произведе- прочит. Подборно чете- Четене с разби-
дий. Иван нието. не. Изясняване значение- ране на стихо-
Давидков Открива значението на непозна- то на непознати думи с творение.
(Ч, с. 97) ти думи в контекста на изучава- помощта на контекста. Формиращо
ното произведение. оценяване.
Познава литературни произведе-
ния, посветени на знанието.
109 32 Спомен Нови Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с раз- Формиращо
на Ран знания съдържанието на произведението. биране. Самостоятелен оценяване.
Босилек Открива образите на литератур- прочит. Изясняване значе- Устна проверка.
за една ните герои. нието на непознати думи
1 2 3 4 5 6 7 8 9
учителка. Изразява емоционално-оценъчно с помощта на контекста. Четене с разби-
Г. Руса- отношение към герои в произве- Подборно четене. ране.
фов дението.
(Ч, с. 98) Открива значението на непозна-
ти думи и изрази в контекста на
110 32 Празник. Затвър- Отговаря на въпроси, свързани със Беседа. Слушане с разби- Устна проверка.
Леда дяване съдържанието на произведението. ране. Самостоятелен про- Четене с разби-
Милева. Открива значението на непозна- чит. Подборно четене. ране на стихо-
Ваканция. ти думи в контекста на изучава- Словесно рисуване. творение.
П. Йорда- ното произведение. Формиращо
нова Познава литературни произведе- оценяване.
(Ч, с. 99) ния, посветени на празниците.
111 32 Какво Диагно- Диагностика на следните компо- Свързване на худо- Формиращо
научих стика ненти като очаквани резултати: жествен текст с неговия оценяване.
във втори Разграничава баснята и народна- автор.
клас? та песен от други литературни Съотнасяне на текст
(ТЧ, с. 62 и фолклорни произведения. към определена жанрова
и 63) Отговаря на въпроси, свързани група.
със съдържанието на изучавани Откриване на повторение
произведения. и изброяване. Откриване
Открива повторение и изброява- и оценка на героите в
не в изучавани произведения. изучени произведения.
Открива образите на героите
в изучени произведения.
112 32 Ваканция, Извън- Отразява впечатленията си от Беседа. Самостоятелно Формиращо
ура! класно самостоятелно прочетено произ- четене. Подборен прераз- оценяване.
(Ч, с. 115) четене ведение. каз. Препоръчване
Аргументира предпочитания към на книги.
художествени произведения.
Разработил: ……………………………………
143
(Име, фамилия, подпис)
Пояснителни бележки:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учи-
тел за всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по
паралелки), като се отчитат интересите на учениците и спецификата на об-
разователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от
директора на училището преди началото на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните
часове в тематичното разпределение трябва да отговаря на броя на часове-
те по училищен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита
броят на учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебно-
то време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отго-
варя на темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се опре-
деля от учителя и може да не е същата като темата на урока в учебника или
темата в учебната програма.
6. В колона 4 се посочва урочната единица, като за ориентир може да се из-
ползва съответната таблица в учебната програма за препоръчителното
процентно разпределение.
7. В колона 5 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати
от обучението в рамките на конкретната урочна единица.
8. В колона 6 се описват новите понятия за конкретната урочна единица (ако
има такива).
9. В колона 7 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов
учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпъл-
нението на учебната програма, в съответствие с предвиденото в раздел
„Дейности за придобиване на ключови компетентности и междупредметни
връзки“ на съответната учебна програма.
10. В колона 8 се посочват методите и формите за оценяване (те може да са
свързани с конкретната тема на урочната единица, но може да са и ориен-
тирани върху цял раздел) при спазване на ДОС за оценяване на резултати-
те от обучението на учениците, както и за оценяване на другите дейности
(домашни работи, лабораторни упражнения, семинари, работа по проекти и
др.) и при отчитане на съотношението при формиране на срочна и годишна
оценка в раздел „Специфични методи и форми за оценяване на постиженията
на учениците“ на съответната учебна програма.
11. При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тема-
тично разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструк-
туриране, което се отразява в колона 9 или в допълнителна таблица и се
утвърждава допълнително от директора на училището при спазване на
препоръчителното процентно разпределение на задължителните учебни
часове за годината.
144
ПЕНКА ДИМИТРОВА ПЕНКА ДИМИТРОВА
ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА ВТОРИ КЛАС
ISBN 978-619-222-137-9
www.prosveta.bg
Цена 9,00 лв. www.e-uchebnik.bg
Г О Л Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е Г ОЛ Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е

KU Lit 2kl ProsvetaPlus

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

KU Lit 2kl ProsvetaPlus

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ПЕНКА ДИМИТРОВА ПЕНКА ДИМИТРОВА

ÃÎËßÌÎÒÎ Ï Ð ÈÊËÞ×ÅÍ ÈÅ ÃÎËßÌÎÒÎ ÏÐÈÊËÞ×ÅÍÈÅ

Редактор Поли Рангелова

Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 9. Изд. коли 11,66.

Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

Печат „Монт“ ООД – София

© Пенка Петрова Димитрова, 2017 г.

Специфики на обучението по литература във втори клас .................... 4

Методически насоки ...................................................................................... 4

Примерни методически разработки .......................................................... 6

Примерни методически разработки на уроци

Примерни методически разработки на уроци за диагностика на

Годишно тематично разпределение........................................................ 115

Обучението по литература във втори клас се характеризира с редица спе-

Обучението по литература във втори клас се осъществява в рамките на 3

Де е България. Иван Вазов

Отечество. По Любен Каравелов

Месечко ясен. Нино Николов

Картина. Мая Дългъчева

Когато. Георги Мишев

Читанката на Славето. По Ангел Каралийчев

Книжка-пъструшка. Калина Малина

Най-хубавото. Българска народна приказка

Есен. Божидара Ангелова

Листата. Елин Пелин

Най обичам у дома. Владимир Голев

2. Книга за учителя по литература за 2. клас – П. Димитрова 17

Баба. Дора Габе

Да не вярваш. Ран Босилек

Златната ябълка. Арменска приказка

Гостенчето на Хитър Петър. Българска народна приказка

Мишата дъщеря. Гръцка народна приказка

Гарван и лисица. Жан дьо Лафонтен

Канарче и котка. Банчо Банов. Върба и лозница. Йордан Давидков

3. Книга за учителя по литература за 2. клас – П. Димитрова 33

Фасул и трън. Дядо Благо

Снежанка. Братя Грим

Мечо готви се за сън. Димитър Спасов

Приказка за непослушната снежинка. Сергей Герасимов

Дядо Коледа. Гео Милев

Новогодишна песен. Йордан Стубел

Сурва, сурва година. Трайко Симеонов

Имена. Георги Константинов

Примерна домашна работа: С помощта на родителите си проучeте кое

Настинка. Борис Борисов

4. Книга за учителя по литература за 2. клас – П. Димитрова 49

Зайовата къща. Чешка народна приказка

Врабец и самолет. Ангел Каралийчев

Кучето и петелът. Турска народна приказка

Пепеляшка. Шарл Перо

Тримата дървари. Ромска приказка

Малък Сечко февруари. Гео Милев

Зимата, пролетта и детето. Елисавета Багряна

Баба Марта. Елин Пелин

Големият мартенски празник. Теодора Ганчева

Стомната. По Асен Босев

5. Книга за учителя по литература за 2. клас – П. Димитрова 65

Момиче мъничко. Народна песен

Синигерова сватба. Народна песен

Вълшебното дърво. Английска народна приказка

Какво правят децата. Кирил Гончев

Палачинковата тайна. Виктор Самуилов

Младият техник. Николай Марангозов