KU Literatura 4kl ProsvetaPlus

ПЕНКА ДИМИТРОВА
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

ЗА ЧЕТВЪРТИ КЛАС
ПО ЛИТЕРАТУРА
ISBN 978-619-222-304-5
Цена 15,00 лв.

www.prosveta.bg ● www.e-uchebnik.bg
Г О Л Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е Г ОЛ Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е
© Пенка Петрова Димитрова, 2019 г.
© Бояна Иванова Павлова – художник на графичния дизайн, 2019 г.
© „Хрис – 2001“ ЕООД – художник на корицата, 2019 г.
© „Просвета Плюс ЕООД“, всички права запазени.
ISBN 978–619–222–304–5
СЪДЪРЖАНИЕ
СПЕЦИФИКИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В ЧЕТВЪРТИ КЛАС / 4

1. МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ / 5
2. ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ / 7
3. ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИ
ЗА ИЗВЪНКЛАСНО ЧЕТЕНЕ / 93
ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИ ЗА ДИАГНОСТИКА

НА ВХОДНО, МЕЖДИННО И ИЗХОДНО РАВНИЩЕ НА ЧЕТЕНЕ И
РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТ / 111
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / 116
3
СПЕЦИФИКИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО
ЛИТЕРАТУРА В ЧЕТВЪРТИ КЛАС
Обучението по литература в четвърти клас се осъществява в рамките на 3 часа сед-

мично (102 часа годишно), а по извънкласно четене – 0,5 часа седмично (17 часа годиш-
но). Реализира се чрез читанката и тетрадката към читанката.
Целта на обучението по литература в четвърти клас е свързана с изграждането на
ученика като читател, който изпитва потребност от самостоятелно четене. Основните за-
дачи са ориентирани към овладяването на адекватни способи за действие с художествен
и нехудожествен текст. Наред с това включените художествени и нехудожествени тек-
стове съдействат за приобщаване на ученика към общочовешки ценности и изграждане
на самосъзнание за национална идентичност.
Определящи при подбора на произведенията, включени в читанката, са:
• изискванията на учебната програма за жанрово представяне: приказки, разкази, сти-
хотворения, басни, народни песни, пословици, легенди, кратки нехудожествени текстове;
• възможностите на художествените текстове за овладяване на новите литературни
понятия: олицетворение, диалог, монолог;
• изискването за разширяване на читателския опит;
• читателските интереси на съвременното дете.
Обемът на художествените текстове е съобразен с читателските възможности на
четвъртокласниците. Реализират се както вътрешнопредметни, така и междупредметни
връзки.
В читанката за 4. клас са представени класици на българската детска литература като
Иван Вазов, Елин Пелин, Ран Босилек, Ангел Каралийчев, Асен Разцветников, Дора
Габе, Константин Константинов, Леда Милева. Реализираният подход е в пълно съот-
ветствие с учебната програма, в която е записано, че се „изгражда представа за автора
чрез значими негови произведения“. Чрез работата с текста в информационното каре в
читанката учениците възприемат автора като любим и близък до тях събеседник, който
споделя свои спомени от детските си години или свои размисли, свързани с четенето и
художествената литература. Така четенето се реализира като вид общуване.
4
МЕТОДИЧЕСКИ НАСОКИ
Основен вид урок в обучението по литература в 4. клас е урокът за възприемане, ос-

мисляне и интерпретация на художествено произведение. На емпирично равнище чрез
достъпни определения учениците се запознават с жанровите особености на конкретния
текст, изпълняват учебни задачи, насочени както към извличане и използване на инфор-
мация, така и към четене с разбиране на текста, усъвършенстват уменията за отделяне
на микротемите (епизодите) в текста, за откриване и характеристика на литературните
герои, обсъждат на практическа основа спецификите в художествената форма, аргумен-
тират отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на текста.
Структурата на урока преминава през следните инвариантни компоненти:
подготвителен етап – създава се необходимата нагласа за художествено възприемане;
етап на непосредствено възприемане на художествения текст;
решаване на аналитико-синтетични задачи, свързани с осъзнаване съдържателния
компонент на текста (напр. взаимовръзка между епизодите в развитието на действи-
ето, свързване на постъпките на героите с мотивите за поведението им) и със сти-
ловото и езиковото му изграждане (напр. откриване на олицетворение в художествен
текст);
обобщаване на представите – сравняване на случки и герои, изразяване на емоционал-
но-оценъчно отношение, създаване на писмен текст във връзка с произведението.
В тетрадката към читанката широко място заемат както учебни задачи с тестови
характер, които показват степента на разбиране на текста, така и учебни задачи със сво-
боден отговор, чрез които се стимулират самостоятелното мислене, свободното изразя-
ване на позиция и креативността на учениците в края на началния етап. Чрез работата
с такъв тип учебни задачи ученикът съпоставя своята гледна точка с тази на останалите
читатели и така се превръща в пълноценен участник в литературната комуникация.
Социокултурните компетентности на четвъртокласниците се усъвършенстват чрез за-
дачи за екипна работа и работа по проект.
Обучението по извънкласно четене (темите започват от с. 106 в читанката) е компо-
нент от обучението по литература, чрез който се изгражда читателската дейност. Чрез
уроците по извънкласно четене се цели развиване на потребност от четене, читателски
интереси и читателска самостоятелност, разширява се кръгът от книги за четене с дос-
тъпна за възрастта литература. Включените произведения са представителни за българ-
ската и чуждестранната детска литература и съответстват на интересите на съвременния
ученик. Обединени са в следните рубрики: Обичам те, Родино! В света на народното
творчество. Приказки на народите. Легендите разказват. Приказни разказвачи. Ко-
ледни вълшебства. Моята енциклопедия. За свободата. Приказките разказват. Ва-
канция, здравей!. Основни методи в уроците по извънкласно четене са четене и раз-
глеждане на книги и препоръчване на книги.
В примерното годишно разпределение са включени три учебни часа за диагностика
на литературната компетентност и уменията за четене с разбиране на художествен
текст. Включените диагностични задачи са насочени към:
• търсене и извличане на определена информация;
• формулиране на преки заключения;
• интерпретиране и обобщаване на идеи;
• анализ на езика и формата на текста.
5
Трите диагностични теста са поместени в тетрадката към читанката.
В книгата за учителя е предложена система от критерии за оценка, която изцяло пок-
рива заложените в учебната програми очаквани резултати в началото, в средата и в края
на четвърти клас. Максималният брой точки във всеки тест е различен в зависимост от
приложените критерии за оценка. По своя преценка учителят приравнява резултатите от
тестовете към шестобалната система за оценяване.
Включените примерни методически разработки са само един от възможните варианти
за конструиране на урока по литература. Те се използват по преценка на учителя и не
ограничават възприетия от него творчески подход.
6
ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ
„ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО“, ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
Цели:
• Да се възприеме и осмисли стихотворение.
• Да се формира чувство за национална идентичност.
• Да се усъвършенства четивната техника.
• Да се стимулира речевото развитие.
Компетентности като очаквани резултати:
• Открива посланието на текста.
• Познава съдържанието на значими произведения на класиката и съвременната лите-
ратура за деца, посветени на България.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, епизоди, картини.
• Рецитира стихотворения от български автори.
Ход на урока:
Стихотворението е въвеждащо към цикъла от художествени текстове, посветени
на Родината. Урокът започва с беседа за родния край и неговите забележителности.
Стихотворението се чете със задача: Защо Елисавета Багряна е написала това сти-
хотворение? Какво споделя тя с читателите?. Изяснява се значението на непоз-
натите думи. Следва самостоятелен прочит със задача: Какви картини си предста-
вяте, когато четете произведението?. Чрез подборно четене учениците откриват
7
картините, споделят своите представи. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
Следващата учебна задача ориентира към спецификите на художествения език. Ак-
туализира се понятието епитет чрез информационното каре в учебника, учениците из-
пълняват задача 2 от учебната тетрадка. Откриват за кои добродетели на нашия народ се
говори в стихотворението (задача 3 от учебната тетрадка), обобщават от какво е породе-
на обичта към Родината (задача 4 от учебната тетрадка).
Урокът завършва с подготовка за изразителен прочит на стихотворението: С какъв
основен тон ще прочетете стихотворението? Какви чувства ще изразите чрез про-
чита? (задача 5 от учебната тетрадка).
Изпълнението на задача 6 от тетрадката се коментира устно. Писменият текст е пред-
мет на работа в часа за самоподготовка.
Допълнителни материали: текст за Елисавета Багряна.
Родена съм в София. Баща ми и майка ми са от Сливен. Мама умееше да играе с де-
цата и затова всичките ни приятели и съученици идваха у нас. Правехме театър, тя ни
шиеше костюми, правеше завеси от чаршафи.
Вкъщи научих Ботевите песни. И приказки, разбира се. Например за Палечко, за дядо
и ряпа. Купуваха ми книжки с картинки. Четеше се у нас Елин Пелин. Мисля, че Елин
Пелин е първото име на български писател, което съм запомнила.
Примерни задачи за самоподготовка: Научете стихотворението наизуст. Пис-
мено изпълнение на задача 6 от учебната тетрадка.
„БАЩИН КРАЙ“, АТАНАС ЦАНКОВ
Цели:
• Да се възприеме и осмисли стихотворение.
Нови понятия: автор.
Урокът започва с изразително изпълнение на стихотворението „Обичам те, Родино“
на Елисавета Багряна. Припомня се основното чувство в стихотворението. Стихотворе-
нието „Бащин край“ се чете със задача: Прилича ли то на стихотворението „Обичам
те, Родино“? По какво?. Учениците търсят сходството по отношение на основното чув-
ство в двете стихотворение.
Чрез подборно четене учениците отговарят на въпросите: Къде пътешества героят?
Какви картини описва?. Изпълняват задача 1 и задача 2 от учебната тетрадка.
Въвежда се и се осмисля новото понятия „автор“ на художествено произведение. Уче-
ниците споделят имената на свои любими автори и заглавията на техни произведения.
Задача 3 от учебната тетрадка е свързана с обобщаване представите на четвърто-
класниците и актуализиране на познати произведения за Родината. Учениците рецитират
любимото си стихотворение.
8
Урокът завършва с поставяне на проектна задача, свързана с подготовката на рецитал
с откъси от произведения, посветени на родината. Срок за изпълнение: една седмица.
Примерни задачи за самоподготовка: задача 4 от учебната тетрадка.
„ИСКА МИ СЕ“, ИВАН ВАЗОВ. „В ПИРИН“, ИВАН ВАЗОВ
Цели:
• Изгражда представа за автора чрез негови значими произведения.
• Сравнява литературни произведения.
Урокът започва с беседа за Иван Вазов. Учениците рецитират стихотворението „Аз
съм българче“, запознават се с текста от информационното каре в читанката.
Стихотворението „Иска ми се“ се чете със задача: Какво е желанието на героя?. След са-
мостоятелен прочит и подборно четене учениците изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
Устно тълкуват значението на стиховете „тези ниви преорани, със пот напоени“, изпълняват
задача 2 от учебната тетрадка. Обсъждат чувството, което поетът изпитва към Родината.
9
Текстът „В Пирин“ се чете със задача: Каква картина рисува писателят в това
произведение?. Изяснява се значението на непознатата лексика. Чрез подборно четене
учениците откриват словосъчетанията, с които е описана красотата на Пирин (задача 3
от учебната тетрадка), епитетите и повторението в текста.
Урокът завършва със задача: По какво си приличат двете произведения? (чувство
на обич и преклонение пред красотата на родината; възторжено, бодро чувство). По
преценка на учителя писменото изпълнение на тази задача се реализира в часовете за
самоподготовка.
Примерни задачи за самоподготовка: писмено изпълнение на задача 4 от учебната
тетрадка.
„ПЕСЕНТА НА СИНЧЕЦА“, ИВАН ВАЗОВ
Цели:
• Да се формира понятие за олицетворение.
• Открива олицетворение в художествен текст.
• Познава съдържанието на значими произведения на класиката и съвременната ли-
тература за деца.
10
Нови понятия: олицетворение.
В методически план целта на урока е свързана с въвеждане и осмисляне на ново по-
нятие – олицетворение. Същевременно стихотворението допълва представата за автора
с друго негово значимо и достъпно произведение.
Урокът започва с беседа за Иван Вазов и негови познати произведения. Текстът се
чете със задача: Кой говори в стихотворението?. Учениците изпълняват задача 1 в
учебната тетрадка. След самостоятелен прочит изпълняват и задача 2. Задача 3 реализира
вътрешнопредметни връзки със знанията по български език. Чрез подборно четене уче-
ниците изпълняват задача 4 от учебната тетрадка. Колективно обсъждат по какво героят
в стихотворението прилича на малко дете. Откриват думите и изразите, които придават
на цветето човешки качества (любя, кича, мило кат дете).
Въвежда се новото понятие олицетворение с помощта на информационното каре в
читанката. Новото знание се прилага и затвърдява чрез изпълнението на задача 5 и за-
дача 6 в учебната тетрадка (паун – суетност, високомерие; петле – самолюбие, самох-
валство).
„НЕОБИКНОВЕНО ПЪТУВАНЕ“, ПО ВАЛЕРИ НИКОЛОВ
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на ху-
дожествен текст.
11
Компетентности като очаквани ре-
зултати:
• Открива взаимовръзката между епи-
зодите в развитието на действието в изу-
чаваното произведение.
• Открива връзките между мотивите и
действията на героите.
• Аргументира отговора си на въпрос,
свързан със съдържанието на художест-
вен текст.
• Открива основни белези на национал-
ната си идентичност.
• Създава писмен текст с помощта на
словесна опора във връзка с изучавано-
то литературно произведение.
С произведението се работи в рамките
на два учебни часа.
Първият учебен час започва с беседа
за любимите детски игри. Текстът се чете
със задача: Кое е невероятното в тази
история?. След самостоятелен прочит уче-
ниците определят епизодите в текста (Пред компютъра. На зеления остров. Срещата
със славяните. В колибата. Разговорът със Славота), изпълняват задача 1 и задача 2 в
учебната тетрадка. Откриват описанието на славяните. Коментират какво изпитва героят
12
при срещата със славяните (удивление, страх), изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Вторият учебен час започва със самостоятелен прочит на произведението. Чрез бе-
седа се реализират междупредметни връзки с учебния предмет човекът и обществото:
Какво знаете за създаването на Българската държава? Разкажете. Учениците из-
пълняват задача 4 от учебната тетрадка, като избират продължение на историята. По
преценка на учителя се прилага екипна дейност.
тетрадка.
„ЗЛАТНА ЕСЕН“, ПО ЕЛИН ПЕЛИН. „ПЕСЕН“, КРЪСТЬО СТАНИШЕВ
Цели:
• Да се затвърди понятието олицетворение.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към картини в произведението.
Двете произведения са свързани с есента. Ето защо урокът започва с беседа за есента
и промените, които тя носи в природата и в живота на хората. Разказът „Златна есен“ се
чете със задача: Какви картини рисува писателят?. Чрез самостоятелно и подборно че-
тене учениците определят двете картини в текста, коментират как се променя чувството,
и изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
13
Стихотворението „Песен“ се чете със задача: Прилича ли стихотворението на раз-
каза „Златна есен?“. Самостоятелният прочит е насочен към подготовка за словесно
рисуване на зрителна и слухова картина. Чрез подборно четене учениците откриват епи-
тетите, които описват есенния дъжд (задача 2), отбелязват най-точните синоними на ду-
мата ласкав (задача 3).
Преди изпълнението на задача 4 от учебната тетрадка учениците си припомнят какво
наричаме олицетворение. Откриват думи и изрази в преносно значение (задача 5).
Урокът завършва с беседа, свързана с чувството и настроението от стихотворението.
„ЕСЕННИЯТ ВЯТЪР“, ИВАН ТЕОФИЛОВ
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на сти-
хотворение.
• Да се затвърди понятието олицетворение.
Стихотворението се чете със задача: Кой е героят в това стихотворение?. Изяснява
се значението на непознатите думи.
След самостоятелен прочит учениците изпълняват задача 1 в учебната тетрадка.
Чрез подборно четене четвъртокласниците откриват доказателства в текста и изпъл-
няват задача 2 и задача 3 в учебната тетрадка.
14
Припомнят какво означава олицетворение и изпълняват задача 4 от учебната тет-
радка.
Урокът завършва с беседа и изразителен прочит: Какво настроение създава стихо-
творението? Прочетете го така, че да изразите това настроение.
Примерни задачи за самоподготовка: Нарисувайте илюстрация към стихотво-
рението.
„СИРОМАШКО ЛЯТО“, ПО ВЕСА ПАСПАЛЕЕВА.

„ЕСЕН“, МЛАДЕН ИСАЕВ
Цели:
• Да се изгради понятието диалог в художествен текст.
• Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието в изучавано-
то произведение.
• Открива връзката между мотивите и действията на героите.
• Разпознава диалог в художествен текст.
• Сравнява случки и герои в литературни и/или фолклорни произведения.
Нови понятия: диалог.
Урокът започва с коментар на значението на израза „сиромашко лято“. Приказка-
15
та се чете със задача: Да разберем защо е
озаглавена по така.
След самостоятелен прочит и подборно
четене учениците изпълняват задача 1 и за-
дача 2 от учебната тетрадка. По преценка
на учителя следващият самостоятелен про-
чит е свързан с определяне на епизодите в
приказката (Слънчовата майка слиза на
земята. Разговорът на берачите. Жела-
нието на стареца. Молбата на младата
майка. Разговорът на майката със слън-
цето. Решението на слънчовата майка.)
Вниманието се насочва към образа на
слънчовата майка. Чрез подборно четене и
подборен преразказ учениците изпълняват
задача 3 от учебната тетрадка. Сравняват
героя в приказката с герои от други познати
произведения.
Въвежда се и се осмисля понятието ди-
алог с помощта на информационното каре
в учебника. Припомнят се произведения,
които съдържат диалог. Диалогът се чете
по роли.
В края на урока четвъртокласниците се запознават със стихотворението „Есен“. При-
мерни въпроси: Какво изпитва героят в есенния ден? (топлота, спокойствие). А ти
какво изпитваш, когато четеш стихотворението?. Изпълняват задача 4 в учебната
тетрадка.
Примерни задачи за самоподготовка: Разкажете писмено последния епизод от
приказката „Сиромашко лято“.
„ДОБРО ЗА ДОБРО“, ПО РАН БОСИЛЕК
Цели:
• Сравнява случки и герои в литературни и/или фолклорни произведения.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои в произведението.
С приказката се работи два учебни часа.
Първият учебен час започва с беседа по пословицата „Доброто с добро се отплаща“.
Учениците си припомнят произведения, за които е подходяща тази пословица.
Преди прочита на приказката „Добро за добро“ назовават заглавия на познати произ-
16
ведения на Ран Босилек. Приказката се чете
със задача: Защо писателят е озаглавил
по този начин своята приказка?. Следва-
щият самостоятелен прочит е със задача
да се определят епизодите в развитието на
действието. Изпълняват задача 1 от учебна-
та тетрадка (Срещата на момчето с пче-
лите. Подаръкът на мравките. Първата
задача на царя. Втората задача на царя.
Сватба).
Чрез подборно четене и подборен пре-
разказ учениците отговарят на въпросите:
Какви вълшебни дарове получава момче-
то? Как те му помагат?. Припомнят се
познати приказки и вълшебните дарове в
тях.
В методически план вторият учебен
час е свързан с наблюдение върху героя
и решаването на словотворческа задача.
Чрез самостоятелно и подборно четене
учениците определят качествата на героя
(състрадателен, смел, сърдечен, добър),
изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
Разсъждават по въпроса: Благодарение на какво момчето успяло да се ожени за цар-
ската дъщеря – на вълшебните дарове или на своята храброст и доброта? Докажете
мнението си.
2. Книга за учителя по български език за 4. клас – П. Димитрова 17

Урокът завършва със словотворческа задача (задача 3 от учебната тетрадка).
Допълнителен материал: текст за Ран Босилек.
Роден съм в Габрово. Истинското ми име е Генчо Негенцов. Моите ученици ме под-
тикнаха да стана детски писател. Най-добрата ми ученичка често водеше в училище мал-
кото си сестриче. То ме помоли да ѝ напиша стихотворение. На другия ден стихотворе-
нието беше готово. Прочетох го в клас. Всички го харесаха. Подписах го с писателското
име Ран Босилек.
По Ран Босилек
тетрадка.
МЪДРОСТТА НА ПОСЛОВИЦИТЕ
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на
пословици.
• Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на художествен
текст.
тература за деца и на фолклора.
Урокът поставя началото на цикъл от уроци, посветени на народното творчество.
В началото учениците възстановяват пословица по разбъркан набор от думи (напр.
18
Без книги човек е сляп или Знанието е по-скъпо от парите). Актуализират знанията
си от трети клас. Четат пословиците в читанката, свързват ги с познати произведения,
преразказват кратко съдържанието им („Приятели“, по Емилиян Станев, „Овчарчето
и вълкът“, Езоп, „История за тигърчето Скокльо“ по Иван Раденков, „Заек и косте-
нурка“ по Лафонтен“, „Най-голямото богатство“, турска народна приказка, „Нево-
ля“, българска народна приказка). По преценка на учителя беседват по въпроса: Прили-
чат ли си пословиците на различните народи? По какво?.
Работата продължава в учебната тетрадка. В числовия код (задача 3) е скрита посло-
вицата Денят се познава от сутринта.
Урокът завършва с поставяне на проектната задача.
БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ГАТАНКИ
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и отгатване на гатанки.
текст.
тература за деца и на фолклора.
Темата на урока е продължение на цикъла, свързан с народното творчество. Гатанки-
те са любим текст за учениците, безспорна е тяхната роля не само за развитие на въобра-
жението и мисленето, но и за речникото развитие и умението за разбиране на метафора.
Учителят поставя темата чрез задава-
не на гатанка на учениците. Определят
гатанката като остроумен текст. Работата
продължава чрез отгатване на гатанки в
читанката. Примерни въпроси към текста
„Гатанка“: Кой е старецът? Кои са пти-
ците? Какво означават първите три
птици? А вторите три? Какво означа-
ват перата на птиците? Кои са техни-
те имена? Коя част от денонощието
означават цветовете на перата?.
Урокът завършва с поставяне на екип-
ната задача.
Допълнителни материали: фолклор-
ни гатанки.
Само ум дава, а не приказва. Що е
то? Книгата. Каквото му покажеш, това
ти сочи. Що е то? Огледалото. На едно
огнище цял свят се грее. Що е то? Слън-
цето. Рибар не е, мрежа плете. Що е то?
Паякът. Не го гониш, а все бяга. Що е то?
Времето.
19
„ГЪРНЕТО С МЛЯКОТО“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на фол-
клорна приказка.
• Да се изгради умение за откриване на монолог в художествен текст.
• Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на художествен текст.
• Разпознава монолог в художествен текст.
Нови понятия: монолог.
Урокът е за ново знание, свързано с понятието монолог и умението за неговото раз-
познаване в художествен текст.
В началото на урока учениците дават предположения за съдържанието на текста по
неговото заглавие. Приказката се чете със задача: Да прочетем, за да разберем потвър-
диха ли се вашите предположения.
След самостоятелно и подборно четене учениците обсъждат кой е герой в приказката
(Това е приказка, в която се разказва за живота на хората.), изпълняват задача 1 в
учебната тетрадка. Определят качествата на героя (задача 2 от учебната тетрадка), като
аргументират своите отговори.
20
С помощта на информационното каре в учебника осмислят понятието монолог. Четат
изразително монолога на сиромаха, изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с беседа: Тъжна или шеговита е тази приказка? Защо?. Отгово-
рът на този въпрос по преценка на учителя се организира като екипна задача.
„ЧОВЕКЪТ И ЛЪВЪТ“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
Цели:
текст.
Урокът е свързан с фолклорни приказки, в които герои са животни.
След самостоятелен прочит на приказката учениците изпълняват задача 1 в учебната
тетрадка и определят епизодите в приказката (Предложението на лъва. Първото изпи-
тание за лъва. Лъвът се учи да свири. Прескачането на рова. Кой е най-силен?).
Чрез подборно четене изпълняват задача 2 от учебната тетрадката, като аргументират
своя отговор (– Е, човече, дотук ти си по-силен – рекъл лъвът. – Хем си по-силен, хем
21
си по-хитър и умен). Обсъждат как човекът победил царя на животните – с ум и съобра-
зителност. Поуката се извежда чрез задача 4 в учебната тетрадка.
В края на урока се припомнят приказки, в които герои са животни („Болен здрав
носи“, българска народна приказка, „Лястовица и врабче“, българска народна при-
казка, „Зайовата къща“, чешка народна приказка, „Кучето и петелът“, турска
народна приказка, „Лисица и заек“, българска народна приказка, „Бърза работа“,
българска народна приказка и други), учениците обсъждат какви човешки качества
притежават животните герои в тези приказки. Изпълняват задача 5 в учебната тет-
радка.
„ЖИВА ВОДА“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА
Цели:
текст.
• Създава текст по визуална опора във връзка с художественото произведение.
22
Урокът продължава цикъла от уроци, свързани с фолклорните приказки. С текста се
работи два учебни часа.
Първият учебен час започва с беседа за познати вълшебни приказки: По какво си
приличат приказките „Снежанка“, „Пепеляшка“, „Момче и вятър“, „Добро за до-
бро“? Кое е невероятното в тях? Как добрите герои побеждават? Какви вълшебни
средства използват?. Откъсът се чете със задача: Кои са героите в тази приказка?.
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците разкриват развитието на случ-
ката.
В началото на втория учебен час приказката се чете самостоятелно. Поставя се сло-
вотворческата задача: С помощта на илюстрациите разкажете приказката докрай.
На кого царят дал престола?.
Урокът завършва с обобщаваща беседа, свързана с вълшебните приказки и тяхното
послание.
„У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН.

„БРАТЯ И СЕСТРИ“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН
Цели:
• Да се усъвършенства умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на на-
родна песен.
• Познава съдържанието на значими произведения на фолклора, посветени на бъл-
гарския народ.
23
• Познава произведения, свързани с нравствените добродетели на българския народ.
текст.
Урокът започва с беседа за народното творчество и народните песни. Учениците при-
помнят познати народни песни, свързани с българския празничен календар.
Народната песен „У Недини слънце грее“ се чете със задача: За кого се пее в на-
родната песен?. След самостоятелен прочит учениците беседват по въпросите: Как е
описана Неда в народната песен? С какво е сравнена нейната хубост?. Изпълняват
самостоятелно задача 1 и задача 2 в учебната тетрадка. При възприемането на народната
песен вниманието се насочва към постоянните епитети с помощта на информационното
каре в читанката.
Народната песен „Братя и сестри“ се чете със задача: С какво са сравнени братята и
сестрата в народната песен?. Учениците изпълняват самостоятелно задача 3 в учебна-
та тетрадка. Чрез подборно четене учениците описват картината, нарисувана в началото
на народната песен, откриват думи и изрази, с които е изразена обичта между братята и
тяхната сестра. Изпълняват задача 4 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с обобщителна беседа: На какво ни учат тези народни песни?.
„ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на народна
песен.
Урокът започва с беседа за героите в националноосвободителното движение. Народ-
ната песен се чете със задача: За кой велик хайдутин се пее в народната песен?. Запоз-
нават се с информацията от познавателното каре в читанката. Чрез самостоятелен прочит
учениците откриват изброяването в народната песен. След подборно четене изпълняват
задача 1 в учебната тетрадка.
Задача 3 в учебната тетрадка е свързана с постоянните епитети, характерни за българ-
ския песенен фолклор (гора зелена, вода студена, сянка дебела).
Задача 4 от учебната тетрадка се изпълнява колективно: планината, гората, всяко
клонче и листенце, даже и водата в планинските извори плачат за Индже и искат да
се погрижат за него, да му дадат дебелата си сянка.
В края на урока учениците четат текста в задача 5 на учебната тетрадка.
Допълнителни материали:
Жени хайдути
Сирма войвода е реална историческа личност. Още преди да е навършила 20 години,
24
тя повежда малка хайдушка чета, за да брани българите от безчинствата на поробители-
те. Легендата разказва, че Сирма се престорила на мъж и затова успяла да бъде начело
на хайдушкия отряд.
Румяна войвода е сред малкото жени хайдути. За нея в народната песен се пее:
Румена мома войвода
турнала пръстен на бука.
– Който си пръстен удари,
той ще войвода да бъде!
Румена пръстен удари.
– Хайде, момци, със мене,
със мене, момци, при мене,
аз ще ви бъда войвода!
„САМОДИВСКО ДЕТЕ“, БЪЛГАРСКА ЛЕГЕНДА, ПРЕРАЗКАЗАЛ

ЦАНКО ЛАЛЕВ
Цели:
• Да се изгради умение за възприемане, осмисляне и интерпретация на легенда.
• Разпознава легендата като жанр.
• Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието в изучавано
произведение.
25
с. 18

вен текст.
Нови понятия: легенда.
Първият учебен час започва с четене
на текста със задача: Какъв е този текст,
приказка, разказ или нещо друго? За кого
се разказва в него?. Въвежда се новото по-
нятие легенда с помощта на информацион-
ното каре в читанката.
Самостоятелният прочит е със задача да
се определят епизодите в текста. Чрез под-
борно четене учениците изпълняват задача
1 в учебната тетрадка (Раждането на Ор-
фей. Необикновеното момче. Забраната
на царя. Счупената лира. Подаръкът от
бог Аполон. Божественият певец и въл-
шебната лира).
26
Чрез подборно четене учениците откриват описанието на Орфей като дете, изпъл-
няват задача 2 от учебната тетрадка. Доказват с аргументи от текста защо Орфей бил
необикновен – заради необикновената си дарба (задача 3 от учебната тетрадка).
Вторият учебен час започва с актуализиране на понятието легенда. Учениците че-
тат самостоятелно текста, за да открият как въздейства песента на Орфей на неговите
слушатели (задача 4 от учебната тетрадка): Жътварите в полето се изправяли, за да го
слушат. Всички го слушали като омагьосани. Звездите се скупчили над главата му, за
да слушат по-добре.
В края на урока учениците коментират защо царят променил решението си (задача 5 от
учебната тетрадка). Четат познавателното каре в учебника, свързано с героя в легендата.
Поставя се проектната задача.
„ЗАВЕТЪТ НА ХАН КУБРАТ“, ПО АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на легенда.
• Познава съдържанието на значими произведения, посветени на българския народ.
27
вен текст.
Урокът обхваща два учебни часа.
Първият учебен час започва с актуали-
зиране на легендата като нов литературен
жанр. По преценка на учителя учениците
представят резултатите от проектната зада-
ча, поставена в предишния учебен час. Тек-
стът се чете със задача: Легенда ли е този
текст?. Учениците устно аргументират
своя отговор, изпълняват задача 1 в учеб-
ната тетрадка.
След самостоятелно и подборно четене
учениците откриват в текста описанието на
вечерната картина и сравненията в текста
(задача 2 и задача 3 от учебната тетрадка).
Коментират какви чувства изпитва хан
Кубрат към синовете си, доказват, като от-
криват обръщението в текста (соколи мои)
– задача 4 от учебната тетрадка. Отговарят
на въпросите: На кого от синовете си ха-
нът казва: „Ти ще завладееш една нова земя“? Какво знаете за Исперих?.
След самостоятелен прочит и подборно четене в началото на втория учебен час уче-
ниците обсъждат защо хан Кубрат кара сина си да счупи копията (задача 5 от учебна-
та тетрадка). Четат и обсъждат завета на хана. Подкрепят твърденията си с подходящи
пословици и примери.
„ПОТОЧЕ“, ЕЛИН ПЕЛИН
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на стихотво-
рение.
• Открива олицетворението в художествен текст.
текст.
Урокът започва с беседа за Елин Пелин с помощта на информационното поле в читан-
ката. Припомнят се познати негови произведения („Баба Марта“, „Пролет“, „Три умни
глави“).
Стихотворението се чете със задача: Кой е героят в стихотворението?. След са-
мостоятелен прочит учениците проследяват пътя на поточето (задача 1 от учебната тет-
28
радка). Изясняват значението на израза „сърце му го тегли“: изпитва силно желание
за нещо (задача 2 в учебната тетрадка). Чрез подборно четене откриват глаголите, кои-
то назовават действията на поточето (рови, тича, премята се, прескача), и епитетите,
които описват поточето (сребристо, игриво, чисто, бъбриво, щастливо). Самостоя-
телно след подборно четене изпълняват останалите задачи в учебната тетрадка.
Урокът завършва с беседа за настроението в стихотворението: весело, жизнера-
достно.
„ИЗОСТАНАЛ“, ПО ЕЛИН ПЕЛИН
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на разказ.
Целта на урока е ориентирана не само към решаване на конкретни методически зада-
чи, но и към разширяване на представите за творчеството на един от класиците на бъл-
гарската литература Елин Пелин.
29
Текстът се чете със задача: Какъв е този текст: приказка, разказ или легенда?
Обосновете своя отговор.
Чрез подборно четене учениците откриват описанието на есенната картина, изпъл-
няват задача 1 от учебната тетрадка. Изпълняват задача 2 от учебната тетрадка, като
откриват точното изречение в разказа.
Чрез анализ и подборно четене проследяват развитието на действието, изпълняват
задача 2 от учебната тетрадка. Избират най-точния синоним на думата покòрен в текста
(задача 3 от учебната тетрадка).
Вниманието се насочва към поведението и чувствата, които изпитва щъркелът, герой
в разказа: подплашен, безпомощен, тъжен (задача 4 в учебната тетрадка).
Урокът завършва със задача за досъчиняване на разказа (задача 5 от учебната тет-
радка). По преценка на учителя задачата може да се изпълни и писмено в часовете за
самоподготовка.
„ЛУДИЯТ ВЯТЪР“, ДОРА ГАБЕ
Цели:
рение.
текст.
30
• Сравнява герои в литературни произведения.
• Създава писмен текст по словесна опора във връзка с художественото произведе-
ние.
Урокът започва с беседа за Дора Габе и прочит на информационното поле в читанка-
та. Припомнят се познати нейни произведения („Дете и калинка“, „Обич“).
Стихотворението се чете със задача: Защо Дора Габе е озаглавила по този начин
своето стихотворение?. Самостоятелният прочит и подборното четене са със задача:
Кои са лудориите на вятъра?. Учениците изпълняват задача 1 от учебната тетрадка
(Влиза през кожуха. Разпилява жаравата през комина. Гони кокошките. Прекършва
сухите клони). Учениците откриват подходящ синоним на думите шири се (разпростира
се) и надува се (перчи се) в стихотворението. Чрез подборно четене изпълняват задача 2
от учебната тетрадка (мята се, шири се, надува се, тича).
Припомня се стихотворението „Поточе“ от Елин Пелин. Учениците сравняват герои-
те в двете стихотворения (задача 3 от учебната тетрадка): Героите са палави и немирни.
Използвано е олицетворение.
Урокът завършва със словотворческа задача (задача 4 от учебната тетрадка), свърза-
на с преобразуване на текста от стихотворение в разказ по дадено начало.
31
„БАБИНИТЕ ПРИКАЗКИ“, ДОРА ГАБЕ
Цели:
рение.
текст.
Урокът започва с беседа за любими приказки. Стихотворението се чете със задача: Кои
познати приказки са скрити в това стихотворение? („Пепеляшка“, „Болен здрав носи“).
След самостоятелен прочит учениците откриват изрази, които показват, че бабата
разказва много дълго (задача 1 от учебната тетрадка): сенките им на стената спрели;
сенките им стават по-големи; сенките им вече са стопени.
Лексикалната работа е свързана с изпълнение на задача 2 и задача 3 от учебната тет-
радка.
Урокът завършва със словотворческа задача. По преценка на учителя писменото из-
пълнение се реализира в часовете за самоподготовка.
32
„ГОРСКИЯТ ЦАР“, ПО КОНСТАНТИН КОНСТАНТИНОВ
Цели:
• Да се затвърди умението за възпри-
емане, осмисляне и интерпретация на
авторова приказка.
• Да се усъвършенства четивната тех-
ника.
зултати:
чавано произведение.
• Открива връзката между мотивите и
• Познава произведения, свързани с
нравствените добродетели на българ-
ския народ.
• Изразява емоционално-оценъчно от-
ношение към герои в произведението.
вен текст.

С произведението се работи два учебни часа.
В методически план първият учебен час е предвиден за възприемане на сюжета на
произведението. Урокът започва с беседа за автора и прочит на информационното поле
в читанката. Припомнят се познати произведения на Константин Константинов („Праз-
никът“, „Старият щърк“).
Първоначалното възприемане на произведението е със задача: Приказка или разказ е
този текст? Кои са героите в него?.
След самостоятелен прочит учениците откриват къде Горският цар изпраща своите
дъщери, и изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Чрез подборно четене откриват
описанието на трите дъщери и изпълняват задача 2 от учебната тетрадка.
Вторият учебен час започва със самостоятелен прочит на произведението. Ученици-
те коментират чрез подборно четене защо Горският цар възнаграждава момчето. Откри-
ват пожеланието на Горския цар за дългите зимни дни (задача 3 от учебната тетрадка).
Чрез подборно четене разпознават описанието на зимната картина и изпълняват задача
4 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с беседа: А вие какво очаквате от зимата? Разкажете.
„ДЕКЕМВРИ“, ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА
Цели:
рение.
34
текст.
Урокът започва с гатанки за зимата. Стихотворението се чете със задача: Какви кар-
тини описва Елисавета Багряна в своето стихотворение?. След самостоятелен прочит
учениците откриват думите, с които е описана зимната картина в началото на стихотво-
рението (студ, мъгли, вятър). Изпълняват задача 1 и задача 2 в учебната тетрадка.
Вниманието се насочва към динамиката на чувството в стихотворението. Чрез под-
борно четене учениците изпълняват задача 3 в учебната тетрадка.
Урокът завършва с гатанката в читанката и със словотворческа задача (задача 4 от
учебната тетрадка).
Допълнителни материали: гатанки за зимата.
За децата малки
тя е тъй любима,
прави им пързалки
и се казва... (зима)
Бели мухи долетяха, слънце пекна, те измряха. Що е то? (снежинки)
„ПЪРВИ СНЯГ“, ПО АТАНАС ДАЛЧЕВ. „ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ“,

КИНКА КОНСТАНТИНОВА
35
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на художест-
вени произведения.
• Сравнява случки и герои в литературни произведения.
Включените художествени произведения продължават цикъла, посветен на зимата.
След самостоятелен прочит на текста „Първи сняг“ учениците откриват описанието
на зимната улица. Чрез подборно четене разпознават сравненията в художественото опи-
сание. Изпълняват задача 1 и задача 2 от учебната тетрадка, изразяват своето отношение.
Стихотворението „Зимен прозорец“ се чете със задача: Какво вижда героят през
своя прозорец?. Чрез подборно четене учениците откриват епитетите, с които е описана
зимната градина. Изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
Урокът завършва със задача за сравнение на картините и настроението в двете про-
изведения (задача 4 от учебната тетрадка): художественото описание на зимната кар-
тина; чувството на удивление и възторг.
„ДЪЖДОВНИТЕ КАПКИ“, ПО МАРИЯ МАРИНОВА
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на авторова
приказка.
36
ника.
зултати:
вен текст.
Първият учебен час започва със зада-
ча: Днес ще прочетем приказка със загла-
вие „Дъждовните капки“. Предположете
за какво ще се разказва в нея. Учениците
изказват предположенията си. Чрез са-
мостоятелен прочит и подборно четене от-
криват как Дъждовната кралица се обръща
към своите дъщери (лудетини, палавници). Изпълняват задача 1 и задача 2 от учебната
тетрадка. Доказват с аргументи от текста как се чувстват Дъждовните капки през про-
летта и лятото (радостни и щастливи) и през есента (тъжни и унили). Изпълняват за-
дача 3 от учебната тетрадка.
След самостоятелен прочит на приказката в началото на втория учебен час ученици-
те изпълняват задача 4 от учебната тетрадка. По преценка на учителя урокът продължава
с подготовка за драматизация на приказката. Текстът се чете по роли, обсъжда се подхо-
дящата интонация, коментират се костюмите и декорът, избират се режисьор и актьори.
Задачата би могло да се организира и като проектна дейност.
„КОГАТО ВАЛИ“, ЛЕДА МИЛЕВА
Цели:
рение.
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои и картини в произведението.
текст.
Урокът започва с беседа за Леда Милева с помощта на информационното поле в чи-
танката. Припомнят се познати произведения: „Чадър“, „Синя приказка“, „Дървено кон-
че“, „Карнавал в гората“, „Другари“, „Планината от моя прозорец“.
37
Стихотворението се чете със задача: Как се чувства героят в дъждовния ден?. Чрез
самостоятелно и подборно четене учениците откриват повторението в текста и обосно-
вават неговата роля. Изпълняват задачи 1, 2 и 3 от учебната тетрадка.
Допълнителни материали: пословици за книгата: Книгата е като градина, която
носиш в джоба си. Книгата е лекарство за душата. Книгите са приятели, книгите
са учители.
„ШЕЙНИЧКА“, ЛЕДА МИЛЕВА
Цели:
рение.
Стихотворението се чете със задача: Какво настроение създава това произведение?.
Чрез самостоятелно и подборно четене учениците откриват думите и изразите, които
описват зимната картина, изпълняват задача 1, задача 2 и задача 3 от учебната тетрадка.
Урокът завършва със словотворческа задача, свързана с разказ от името на героя
(задача 4 от учебната тетрадка).
38
„ЕЛАТА“, ПО ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
39
Цели:
ника.
зултати:
• Разпознава монолог в художествен
текст.
вен текст.
• Изгражда представа за автора чрез не-
гови значими произведения.
Първият учебен час започва с беседа за Ханс Кристиан Андерсен. Учениците при-
помнят познати произведения, напр. „Царкинята върху граховото зърно“.
Приказката се чете със задача: Кое е най-голямото желание на малката ела?. Чрез
самостоятелен прочит учениците определят епизодите в развитието на действието: В го-
рата. Мечтата на малката ела. Преди Коледа. Отсечената еличка. В голямата стая.
Вечерта на Коледа. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
Чрез подборно четене учениците изпълняват задача 2 от учебната тетрадка. Разпозна-
ват и четат изразително монолога на елата.
Вторият учебен час започва със самостоятелен прочит на приказката. Учениците
изпълняват задача 3 от учебната тетрадка, като подкрепят отговорите си с аргументи от
текста.
„КОМПЮТЪРЪТ, КОЙТО ПИСА НА ДЯДО КОЛЕДА“,

ПО ТЕРИ ПРАТЧЕТ
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на авторова
приказка.
40
вен текст.
Урокът започва с беседа за наближа-
ващите коледни празници. Текстът се чете
със задача: Кое е невероятното в тази ис-
тория?.
След самостоятелен прочит и чрез под-
борно четене учениците изпълняват задача
1 и задача 2 от учебната тетрадка. Беседата
продължава по следните въпроси: Как се
чувства компютърът в Коледната нощ?
Какви играчки харесват съвременните
деца по думите на Дядо Коледа? Защо
компютърът спира да работи месец след
Коледа? Какво подарява Дядо Коледа на
компютъра? Защо според Дядо Коледа
мечето е подходящ подарък за компютъра?.
Урокът завършва със задача 6 от учебната тетрадката. По преценка на учителя писме-
ното ѝ изпълнение се реализира в часовете за самоподготовка.
41
„НОВОГОДИШНО“, КАТЯ ВОДЕНИЧАРОВА. „НОВОГОДИШНИ
СУРВАКАРСКИ ЛИКОВЕ“, ПО ЛОЗИНКА ЙОРДАНОВА
Цели:
вени произведения.
• Да се формира чувство на национална идентичност.
текст.
• Познава произведения, свързани с културното многообразие и нравствените добро-
детели на българския народ.
• Открива основни белези на националната си идентичност.
Откъсът от стихотворението „Новогодишно“ е въвеждащ по отношение на темата на
урока. Разказът „Новогодишни сурвакарски ликове“ се чете със задача: Кога и къде се
случва това?, изяснява се значението на непознатите думи.
Беседата продължава по следните въпроси: С какво значение е употребена думата
„лик“ в текста? С какво е сравнен танцът на сурвакарите в текста? Как хората се
подготвят за празника?. Учениците изпълняват задачи 1, 2 и 3 от учебната тетрадка.
Подкрепят отговорите си с подборно четене.
Урокът завършва с въпроса: Как празнувате първия ден от Новата година?.
42
„СНЕЖНИ ЧОВЕЦИ“, ВАЛЕРИ ПЕТРОВ
Цели:
рение.
• Открива връзките между мотивите и действията на героите.
текст.
• Разпознава диалог в художествен текст.
Стихотворението се чете със задача: Кои герои разговарят в стихотворението?.
Чрез подборно четене учениците отговарят на следните въпроси: Как се обръщат
героите един към друг? Защо единият снежен човек напуснал поста си? Защо героите
искат да разменят местата си?. Изпълняват задачи 1, 2, 3 и 4 от учебната тетрадка.
В края на урока учениците четат стихотворението по роли, като предварително об-
съждат подходящата интонация.
Примерна задача за самоподготовка: задача 5 от учебната тетрадка.
43
„ЗАЩО ИМА ВЕЧНОЗЕЛЕНИ ДЪРВЕТА“, ПО ФЛОРАНС ХОЛБРУК
Цели:
литературна приказка.
ника.
зултати:
• Открива взаимовръзката между епизо-
дите в развитието на действието в изуча-
вано произведение.
вен текст.
• Познава произведения от детската ли-
тература, свързани с нравствени добро-
детели.
44
Първият учебен час е ориентиран към проследяване на развитието на действието в
произведението. След самостоятелен прочит и чрез подборно четене учениците изпъл-
няват задача 1 в учебната тетрадка, като попълват пропуснатите заглавия в плана: Пти-
чето моли дъба за помощ. Птичето и върбата. На сутринта. Възнаграденото добро.
Чрез анализ и подборен преразказ възстановяват съдържанието на всеки епизод.
Вторият учебен час е насочен към характеристика на литературните герои. Уче-
ниците обсъждат защо според приказката смърчът, борът и хвойната са зелени дори и
през зимата (задача 2 от учебната тетрадка), съотнасят качества с герои в приказката
(смърчът, борът и хвойната са отзивчиви, сърдечни и добри; брезата, дъбът и върба-
та са високомерни, надменни и груби). Подкрепят изводите с аргументи от текста чрез
подборно четене и подборен преразказ.
Урокът завършва с отговор на въпроса: За кои човешки качества всъщност се раз-
казва в приказката?. Учениците изпълняват задача 3 от учебната тетрадка.
„ПРИ ХОРАТА“, ПО ЕМИЛИЯН СТАНЕВ
Цели:
45
вен текст.
• Изгражда представа за автора чрез не-
гови значими произведения.
С произведението се работи два учебни
часа.
за Емилиян Станев с помощта на инфор-
мационното поле в учебника. Учениците
си припомнят познати произведения („Па-
лавница“, „Приятели“). Учителят съобщава
заглавието на новото произведение: Как
мислите, за какво ще се разказва в това
произведение?.
Разказът се чете със задача: Кои са ге-
роите в разказа?.
борно четене учениците проследяват пре-
живяванията на кошутата и еленчето в зимната гора. Изпълняват задачи 1, 2 и 3 от учеб-
Вторият учебен час започва със самостоятелен прочит на разказа. Учениците ко-
ментират как се чувства еленчето в надпреварата с вълците, и подкрепят своите изводи с
думи и аргументи от текста (трепери от умора, изплашено е до забрава, диша тежко).
Изпълняват задача 5 от учебната тетрадка.
В края на урока учениците споделят отношението си към разказа на Емилиян Ста-
нев. Преразказват след подборно четене този епизод от разказа, който ги е развълнувал
най-много.
„СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК“, ПО АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Цели:
текст.
В методически план работата с произведението протича в рамките на два учебни часа.
46
Първият учебен час започва с беседа за Ангел Каралийчев с помощта на информа-
ционното поле в учебника. Учениците си припомнят познати произведения („Читанката
на Славето“, „Врабец и самолет“, „Колко са магаретата“, „Самотна елхица“, „Магаре и
кон“). Въвеждащата задача е свързана със стихотворението „Снежни човеци“ на Валери
Петров.
Текстът се чете със задача: Прилича ли
снежният човек на героите от стихотво-
рението на Валери Петров? По какво?.
В процеса на анализ учениците раз-
съждават и четат подборно по следните
въпроси: Кои са епизодите в текста? (В
училищния двор. Снежният човек и авто-
мобилът. Срещата с градския метач. Не-
уморният помощник. В кафенето). Опи-
шете снежния човек с думи от текста.
Открийте сравненията в текста. Учени-
ците изпълняват задачи 1, 2 и 3 от учебната
тетрадка.
Вторият учебен час започва със са-
мостоятелен прочит. Учениците откриват
описанието на стария метач. Коментират
какво изпитва снежният човек при среща-
та с него (задача 4 от учебната тетрадка).
Уточняват значението на израза развъртя
се като хала (много бързо и сръчно) и из-
пълняват задача 5. Подборно преразказват
47
този епизод от текста, който разкрива златното сърце на снежния човек. Самостоятелно
изпълняват задача 6 от учебната тетрадка, като аргументират устно мнението си.
Урокът завършва с дискусия по темата: Този разказ над какво ви кара да се за-
мислите?.
„ПЕСНИЧКА ЗА ПРИЯТЕЛЯ“, НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ.

„ПРИЯТЕЛ В НУЖДА СЕ ПОЗНАВА“, ВЛАДИМИР РУСАЛИЕВ
Цели:
вено произведение.
текст.
• Познава съдържанието на значими произведения, посветени на приятелството.
Урокът започва с припомняне на познати произведения, посветени на приятелството
(„Песен за приятелството“ – Златина Билярска, „За да имаш приятели“ – Йордан Радич-
ков, „Приятели“ – Емилиян Станев, „Снежният човек и врабчето“ – Светослав Минков).
Стихотворението се чете със задача: Защо според автора е добре да имаш приятели?.
Изпълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка.
Началото на приказката „Приятел в нужда се познава“ се чете със задача: На коя
48
друга приказка ви напомня началото на този текст? Какво ще се случи след това
според вас?.
След самостоятелен прочит учениците изпълняват задача 3 от учебната тетрадка. От-
криват чрез подборно четене изреченията, в които се крие поуката от приказката.
Примерна задача за самоподготовка: Илюстрирайте епизод от приказката по
ваш избор.
„С ДРУГАРЧЕТА ДОБРИ“, ЛЕДА МИЛЕВА
Цели:
стихотворение.
ника.
зултати:
свързан със съдържанието на худо-
жествен текст.
• Познава съдържанието на значими
произведения, посветени на приятел-
ството.
Урокът продължава темата за прия-
телството.
След самостоятелен прочит и подбор-
но четене учениците рисуват с думи кар-
тините, които си представят. Споделят
коя от тях им харесва най-много.
Четат и коментират пословиците в чи-
танката, припомнят си пословици и произведения, посветени на приятелството (Да имаш
приятели, значи да имаш съкровище. Не ти трябва безценен камък при верен приятел).
В края на урока учениците разказват интересни преживявания с най-добрия си прия-
тел.

„ЖАЛОСТИВАТА СЛЪНЧОГЛЕДОВА ПИТА“,
ПО КРЪСТЬО СТАНИШЕВ
Цели:
ника.
зултати:
вен текст.
• Сравнява случки и герои в литератур-
ни произведения.
50
• Познава съдържанието на значими произведения, посветени на приятелството.
В методически план работата с произведението протича в рамките на два учебни часа.
Първият учебен час започва с коментар на заглавието на приказката: Какво озна-
чава думата „жалостив“? Може ли една слънчогледова пита да е жалостива? Да
прочетем, за да разберем.
След самостоятелен прочит учениците изпълняват задача 1 от учебната тетрадка. Чрез
подборно четене откриват епизодите в развитието на действието (На балкона. Врабчето
Ванко. Срещата на врабчето със слънчогледовата пита. Раненото врабче. Предло-
жението на слънчогледовата пита). Изпълняват задачи 2 и 3 от учебната тетрадка.
Вторият учебен час започва с четене по роли на диалога между слънчогледовата
пита и врабчето. След подборно четене учениците изпълняват задача 4 от учебната тет-
радка. Коментират как слънчогледовата пита ще помогне на врабчето и каква е един-
ствената ѝ молба. Сравняват слънчогледовата пита с героите от приказката „Защо има
вечнозелени дървета“.
Урокът завършва с дискусия по въпроса: Кое е по-важно – физическата красота
или добрата постъпка?. Учениците подкрепят мнението си с примери от познати произ-
ведения и с подходящи пословици (Доброто сърце прави лицето красиво).
Примерна задача за самоподготовка: писмено изпълнение на задача 5 от учебната
тетрадка.
„СНЕЖНАТА ТОПКА“, ПО ЕДМОНДО ДЕ АМИЧИС
Цели:
51
ника.
зултати:
• Разграничава автора на произведение-
то от неговия герой.
вен текст.
• Създава писмен текст във връзка с
изучаваното произведение.
часа.
Първият учебен час започва с прочит
на текста със задача: Кой разказва тази история?. Учениците изпълняват задача 1 от
учебната тетрадка.
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците проследяват развитието на
действието: Кога и къде се случва това? Кои са героите? Как завършва историята?.
По преценка на учителя определят епизодите в разказа и ги озаглавяват. Изпълняват
задача 2 от учебната тетрадка.
След самостоятелен прочит в началото на втория учебен час учениците обсъждат
поведението на героите, свързват мотивите им с техните постъпки: Как се чувства Га-
рофи? Защо не иска да си признае, че е ударил стареца? Защо директорът се намесва?
Защо директорът казва, че никой не трябва да унижава момчето?. Изпълняват задачи
3 и 4 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с обобщаваща беседа: Как ще постъпиш в подобна ситуация?
Трудно ли е да признаеш вината си?. Изпълняват задача 5 от учебната тетрадка.
52
„ГОЛЕМИЯТ СНЯГ“, ЛИАНА ДАСКАЛОВА
Цели:
ника.
зултати:
Чрез самостоятелен прочит и подбор-
но четене учениците определят настрое-
нието в стихотворението: Какво изпитва
героят в стихотворението? (задовол-
ство, радост). Откриват думите и из-
разите, които описват зимната картина.
Откриват и обосновават ролята на повто-
ренията в стихотворението.
Урокът завършва с беседа: Открива-
те ли в стихотворението свои мисли и
желания? Споделете ги със съучениците си.
53
„ВСЕОБЩА ИСТОРИЯ“, ПО ДЖАНИ РОДАРИ.
„КНИГА И СЛАДОЛЕД“, ГЕОРГИ ГОСПОДИНОВ
Цели:
художествени произведения.
ника.
зултати:
ношение към герои и картини в произ-
ведението.
• Сравнява случки и герои в худо-
Двете произведения си приличат по
жанровите си особености.
Учениците си припомнят познати про-
изведения на Джани Родари („Бърканица
в приказките“, „Невидимият Тонино“).
Текстът се чете със задача: Как е възник-
нал светът според писателя? Защо пи-
сателят казва, че в началото земята била сбъркана? Как завършва произведението?
Какво изобретение бихте искали да създадете, за да стане светът по-съвършен?.
След самостоятелен прочит и чрез подборно четене на „Книга и сладолед“ учениците
коментират кое е невероятното в историята. Изясняват значението на израза „ще изям
книгата с кориците“.
Урокът завършва със задача: Кое е общото между двете произведения? (Истории-
те са необикновени и забавни).
„ДВАМАТА БРАТЯ“, ПО ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на литератур-
на приказка.
54
вен текст.
изучаваното произведение.
Целта на първия урок е свързана с въз-
приемане и осмисляне на литературното
произведение чрез ориентиране в сюжетно-
то развитие и характеристиките на литера-
турните герои в текста. При първия вариант
на урока в началото се дава възможност на
учениците да изказват предположения, като
се опират на заглавието и илюстрацията в
читанката: За какво мислите, че ще се раз-
казва в текст с такова заглавие? Приказ-
ка или разказ ще бъде той?. Вторият вари-
ант на урока започва с прочит на началото
на текста и прогнозиране на развитието на
случката: Какво научихте от началото на
текста? Напомня ли ви на приказка с вълшебства? По какво? Задайте въпроси към
него. Задайте въпроси за това, което ще се случи по-нататък. Да прочетем, за да
разберем дали вашите предположения съответстват на текста.
55
При следващия етап от урока учениците решават учебни задачи по съдържанието на
текста: Какво намерили двамата братя в гората? Какво пишело на камъка? Какви
били доводите на по-големия брат? А на по-малкия? Какво знаете за пословиците?
С кои пословици всеки от братята защитава мнението си?. Учениците изпълняват
задача 2 от учебната тетрадка. По преценка на учителя урокът завършва със задача уче-
ниците да отразят развитието на случката в мисловна карта. Тя може да се подготви ко-
лективно, а индивидуалното изпълнение да протече в часовете за самоподготовка.
Вторият учебен час е насочен към изграждане на начални умения за участие в ли-
тературна дискусия. Чрез подборно четене учениците изпълняват задача 3 от учебната
тетрадка. На тази основа обсъждат качествата на литературните герои и подкрепят мне-
нието си с подборен преразказ: малкият брат е смел, обича да рискува, решителен е и
е упорит; големият брат е предпазлив, благоразумен, разсъдлив, не обича да рискува.
Откриват в думите на кой от двамата братя е скрито посланието на приказката.
Беседата се организира по следните въпроси: Защо авторът ни разказва тази исто-
рия, с какво тя е важна за него? А с какво е важна за нас, неговите читатели? За да
отговорим, нека да си помогнем с някои народни мъдрости.
Урокът завършва с екипна учебна задача, като учениците се разделят на четири екипа.
Всеки екип работи с една от пословиците:
Съдбата помага на смелите.
Велик е не онзи, който никога не пада, а който винаги се изправя.
Куражът е първото богатство на човека.
По-добре да живееш един ден с орлите, отколкото година с кокошките.
Всеки екип избира отговорник, който изтегля една от пословиците. Задачата е да се
създаде кратък текст, отговор на въпроса: Съгласни ли сте, че...(следва пословицата).
Докажете мнението си с текста на приказката и с примери от познати литератур-
56
„АПОСТОЛЪТ В ПРЕМЕЖДИЕ“, ПО ИВАН ВАЗОВ
Цели:
разказ.
ника.
зултати:
вен текст.
нравствените добродетели на българ-
С разказа се работи в рамките на два учебни часа.
Първият учебен час започва с беседа за Васил Левски. След прочита на разказа се
изяснява значението на непознатата лексика. Чрез подборно четене учениците опреде-
лят епизодите в развитието на действието (На чаршията. Разговорът на Али чауш със
заптието. В Илчовото кафене. Въпросите на Али чауш. Реакцията на Левски. Дрипа-
вият шоп). Откриват описанието на външния вид на Левски, изпълняват задачи 1 и 2 от
Вторият учебен час е свързан с характеристиките на литературните герои. Чрез под-
борно четене учениците изпълняват задача 3 от учебната тетрадка, търсят доказателства
в текста на произведението.
Урокът завършва с беседа и подготовка за изпълнение на задача 4 от учебната тет-
радка: Кои качества на Левски са разкрити в този разказ? Подкрепете мнението си с
доказателства от текста.
Поставя се проектната задача от читанката, определят се екипите и ролите на всеки
ученик.
57
„СНЕЖКО СИ ОТИВА“, ТЕОДОРА ГАНЧЕВА.
ГАТАНКА, МАРКО МАРКОВ
Цели:
ника.
зултати:
Урокът започва с беседа за отиваща-
та си зима. Стихотворението „Снежко си
отива“ се чете със задача: Какви подаръци
е оставил снежният човек?. Учениците
подкрепят отговорите си с подборно чете-
не. Обсъждат чувството и настроението,
което предизвиква стихотворението.
Урокът завършва с отгатване на гатан-
ки. Стихотворението „Гатанка“ се чете
със задача: Кои думи и изрази ви помог-
наха да отгатнете гатанката? Защо поетът нарича пролетта „огнелика“? Какво
означава думата „шета“ в гатанката?.
Допълнителни материали: гатанки за пролетта.
Сред снега момиче бяло Чудна птица хубавица
песенчица е запяло, кацнала в полето.
сякаш че звънче звъни: Махне ли с крилете – ето:
„Идват пролетните дни!“ (кокиче) вятърът повява, всичко разцъфтява. (пролетта)
58
„СРЕБЪРНО ГЛАСЧЕ“, ПО КИНА КЪДРЕВА
Цели:
текст.
Учениците четат текста със задача: Как разбирате израза „сребърно гласче“, който
е и заглавие на произведението? (ясен и мелодичен глас). Изпълняват задача 1 от учеб-
Чрез подборно четене изпълняват задача 2 от учебната тетрадка, като подкрепят от-
говорите си с доказателства от текста. Проследяват как авторката описва идването на
пролетта (задача 3 от учебната тетрадка). Коментират художествените изразни средства
в произведението (повторение и олицетворение – задача 5 от учебната тетрадка).
Примерна задача за самоподготовка: Нарисувайте своя илюстрация по произве-
дението.
59
„МАРТЕНИЦИ“, АЛЕКСАНДЪР ВУТИМСКИ
Цели:
ника.
зултати:
• Сравнява случки и герои в литера-
турни произведения.
• Открива основни белези на нацио-
налната си идентичност.
Урокът започва с беседа за наближа-
ващите мартенски празници.
но четене учениците откриват описанието
на Баба Марта. Сравняват го с познати
произведения („Баба Марта“ – Елин Пелин, „Големият мартенски празник“ – Теодора
Ганчева, „Защо Баба Марта ту се сърди, те се смее“ – по Димитър Хаджитодоров).
В края на урока търсят аналогии с друг познат приказен гост (Дядо Коледа).
„МАРТЕНИЧКЕ БЯЛА И ЧЕРВЕНА“, ПО ЛОЗИНКА ЙОРДАНОВА.

„МАРТЕНСКИ ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ“, ПО ЛИЛИЯ СТАВРЕВА
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на нехудо-
• Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдържанието на нехудожествен
текст.
• Открива основни белези на националната си идентичност.
Урокът е посветен на традициите и ритуалите по случай Първи март.
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене на текста „Мартеничке бяла и червена“
учениците откриват каква е традицията на този ден и какво символизират цветовете на
мартеницата според нехудожествения текст. Устно или писмено отправят пожелания към
свои близки и приятели.
60
Чрез подборно четене откриват кои са
мартенските предсказания в текста „Мар-
тенски гадания и предсказания“. Изясня-
ват с помощта на контекста значението на
израза „Да ти върви по вода!“ – всичко,
което си пожелаеш, да се случва бързо
и лесно.
Допълнителни материали: легенда
за мартеницата.
Легенда за мартеницата
Древна легенда разказва, че черве-
но-белите украшения идват от времето
на хан Аспарух. Едно от преданията е,
че той получил дар от сестра си под фор-
мата на китка, привързана към крака на
лястовица с бял конец. Червената багра
била от кръвта на птицата, чийто крак бил
наранен от конеца. Птичката пристигнала
при хан Аспарух точно на Първи март,
откъдето води началото си и традицията
на този ден всички българи да си даряват
червено-бели мартеници за здраве, щас-
тие и сполука.
„ТРЕТИ МАРТ“, КРЪСТИНА ТОДОРОВА. „БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ“,

ПО ЛЮБОМИР РУСАНОВ. „ПЛАНИНСКИ ЕДЕЛВАЙСИ“,
ПИРИНСКА ЛЕГЕНДА, ПО ПЕТЯ ЙОРДАНОВА
Цели:
вен и нехудожествен текст.
• Познава съдържанието на произведения, посветени на България и българския на-
род.
текст.
• Открива основните белези на националната си идентичност.
Урокът е посветен на Националния празник на България – Трети март.
Откъсът от стихотворението на Кръстина Тодорова е въвеждащ към темата на урока:
Защо за поетесата Трети март е велик и свят ден за българския народ?.
61
Чрез работа с нехудожествения текст
учениците затвърдяват уменията си за от-
криване на информация в текст: Кога за
първи път цветовете на българското
знаме се подреждат в реда бял – зелен –
червен? На какво са символ цветовете на
българското знаме според текста?.
Текстът „Планински еделвайси“ се чете
със задача: Как ще докажете, че този
текст е легенда?.
Чрез подборно четене учениците прос-
ледяват развитието на действието. Изпъл-
няват задачите от учебната тетрадка.
62
„МАЙКА МИ“, ИВАН ВАЗОВ
Цели:
рение.
• Разграничава автора на литературното произведение от неговия герой.
текст.
• Създава писмен текст във връзка с изучавано литературно произведение.
По преценка на учителя урокът започва с беседа за празника Осми март или с беседа
за личността и творчеството на Иван Вазов.
Стихотворението се чете със задача: Кой е най-яркият образ в спомените на по-
ета?. След самостоятелен прочит учениците изясняват значението на израза „спомени
свещени“ – скъпи, лични спомени (задача 1 от учебната тетрадка).
Чрез подборно четене учениците проследяват с какви чувства поетът говори за своята
майка (благодарност, обич, признателност), какво е научил синът от майка си (задача 2
от учебната тетрадка), за какво още е признателен на своята майка (задача 3 от учебната
тетрадка). Откриват епитетите в художественото произведение (спомени свещени, образ
въжделени, нощи безпокойни, грижи мили).
63
Урокът завършва беседа по въпроса: Защо поетът казва „ти два пъти ми майка
беше“?. Учениците изпълняват задача 4 от учебната тетрадка.
Примерна задача за самоподготовка: Научете стихотворението наизуст. С ка-
къв тон ще рецитирате? Какви чувства ще предадете?
Допълнителни материали: пословици за майката и майчината обич: Майката за
детето е това, което е дъждът за цветята. Сърцето на майката е винаги с нейните
деца.
„МАЙКА МИ“, ПО ПАКО ХИМЕНЕС.

„ДЕТСКА ОБИЧ“, ЦВЕТАН АНГЕЛОВ
Цели:
текст.
Урокът започва с рецитиране на стихотворението „Майка ми“ от Иван Вазов. Уче-
64
ниците си припомнят познати произведения, посветени на майката („Мама“ – Валери
Петров, „Мамо“ – Петя Йорданова).
Текстът „Майка ми“ е откъс от любимо произведение на съвременните деца – серията
романи „Soy Luna“/„Аз съм Луна“ от Пако Хименес.
Чрез самостоятелен прочит и подборно четете учениците беседват по следните въп-
роси: Кой разказва в текста? Защо за детето вкъщи е чудесно? С кои думи детето
описва своята майка?. Разпознават формалните особености на художествения текст
(монолог на детето).
Урокът завършва с прочит на откъса от стихотворението на Цветан Ангелов и са-
мостоятелно изпълнение на задача 4 от учебната тетрадка.
„ПРОЛЕТ ИДЕ“, НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ.

„ПРОЛЕТЕН ВЯТЪР“, РАН БОСИЛЕК
Цели:
рение.
текст.
• Сравнява случки и герои в литературни произведения.

Урокът е свързан с цикъла художествени текстове, посветени на пролетта.
Стихотворението „Пролет иде“ се чете със задача: Какви картини си представяте?
Нарисувайте ги с думи. Чрез подборно четене учениците откриват сравнението в текста,
изясняват значението на изразите „изтънели дървета“ (дървета без листа) и „пролет ще
залее със радост родния ни край“ (ще изпълни). Определят основните чувства в стихо-
творението.
Стихотворението „Пролетен вятър“ се чете със задача: Как е описан пролетният
вятър в стихотворението? Кои глаголи описват действията на пролетния вятър в
стихотворението? (лудея, пея, вея, рея се). Учениците си припомнят стихотворението
„Есенният вятър“ на Иван Теофилов“ и сравняват героите в двете произведения на осно-
вата на олицетворението.
„ЗИМАТА И ЦВЕТЯТА“, ПО ТАНЯ КАСАБОВА
Цели:
• Открива взаимовръзката между епизодите в развитието на действието.
66
Текстът се чете със задача: Защо Баба Зима е сърдита?. След самостоятелен прочит
учениците изпълняват задача 1 от учебната тетрадка, чрез която се проверява разбиране-
то при възприемане на текста. Чрез подборно четене описват преобразената Баба Зима
(задача 2 от учебната тетрадка). Откриват как продавачката успява да спаси цветята (за-
дача 3 от учебната тетрадка).
Урокът завършва със задача за устен преразказ от името на героя по предложеното
начало в учебната тетрадка (задача 4 от учебната тетрадка). Припомня се, че разказваме
само това, което нашият герой е видял и преживял. По преценка на учителя преразказът
се изпълнява писмено в часовете за самоподготовка.
„ИМЕНАТА НА ЦВЕТЯТА“, ПО ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА
Цели:
текст.
67
Първият учебен час започва с беседа:
Според вас как любимите ни цветя са по-
лучили имената си?.
но четене учениците изпълняват следните
примерни задачи: Кой е трябвало да даде
имена на цветята? Как цветята получи-
ли имената си?. Изпълняват задачи 1 и 2 от
След самостоятелния прочит в началото
на втория учебен час учениците отгатват
гатанката на Дядо Пънч и се запознават
с нехудожествения текст в читанката и в
Поставя се проектната задача.
Допълнителни материали: легенди за
цветя.
Легенда за зюмбюла
Едно от първите пролетни цветя е зюм-
бюлът. Той се появява, когато още снегът
не се е стопил напълно. Зюмбюлът е цвете
на пролетните дъждове – така е известно
още в Древна Гърция преди 2 – 3 хиляди години. То било посветено на бога на слънцето
– Аполон, и се наричало „цвете на тъгата“. Древно предание говори, че зюмбюлът из-
раснал от кръвта на юношата Тиаций, загинал по време на спортни състезания от диска,
хвърлен от Аполон.
Легенда за теменужката
Древноримска легенда разказва, че в теменужки били превърнати любопитните и
тези, които обичали да се бъркат в чуждите тайни. Във Франция и Англия ги наричат
„цветя на мисълта“ и се подаряват при раздяла за спомен. За всички народи теменужката
е символ на оживяващата природа.
„СЪБУДИ СЕ!“, КИНКА КОНСТАНТИНОВА
Цели:
рение.
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои в произведението.
• Създава писмен текст във връзка с изучаваното литературно произведение.
Урокът започва с беседа за пролетта. Припомнят се познати произведения ( „Пролет“
– Асен Разцветников).
Стихотворението се чете със задача: Кои са участниците в диалога?.
68
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците изпълняват задачи 1, 2 и
3 от учебната тетрадка. Откриват епитетите в стихотворението (задача 4 от учебната
тетрадка), преписват словосъчетания по свой избор. Описват пролетната картина с думи
от стихотворението.
Урокът завършва с изразително четене по роли на стихотворението, отгатване на
гатанката в читанката и поставяне на писмена творческа задача (задача 4) в учебната
тетрадка.
„СИВА ПРИКАЗКА“, МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА.

„ЗЕЛЕНА ПРИКАЗКА“, МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА
Цели:
текст.
• Съставя писмен текст с помощта на словесна опора във връзка с изучаваното лите-
ратурно произведение.
Произведенията са от цикъла „Цветни приказалки“ на Мая Дългъчева.
Текстът „Сива приказка“ се чете със задача: Какво ще се промени, ако изведнъж све-
69
тът около нас стане сив?. Чрез самостоятелно и подборно четене учениците откриват
най-подходящите синоними на думата „сив“ в текста (скучен, еднообразен), изпълняват
задачи 1 и 2 от учебната тетрадка. Изразяват своето мнение по въпроса: Сбъдват ли се
сивите мечти?.
Текстът „Зелена приказка“ се чете със задача: Кой е литературният герой в това
произведение?. Изпълняват задача 3 от учебната тетрадка. Чрез подборно четене отгова-
рят на въпросите след текста в читанката.
Урокът завършва със словотворческа задача за съчиняване на приказка по ключови
думи (задача 4 от учебната тетрадка). По преценка на учителя учениците се запознават
със „Синя приказка“ от Мая Дългъчева.
Допълнителни материали: „Синя приказка“, Мая Дългъчева.
Нейде в бездънния син океан синя медуза шие юрган и го бродира с морски звезди, та
като звездно небе да блести... После пощипва по сините бузки своите палави сини меду-
зки и ги приспива с две раковини, дето припяват приказки сини...
Люшкат безкрайните сини вълни сто водорасли със сини ресни. Сини делфини нещо
свирукат, рибките сини шушукат-бълбукат... А океанът скришом гребе синьо от синьото
звездно небе, за да осъмне – син великан... по-син дори от мастило в буркан!
Тази история пазя във папка – спомен от малка мастилена капка.
„ЗАЩО КУКУРИГАТ ПЕТЛИТЕ“, ПО ГЕОРГИ МИШЕВ
Цели:
70
ника.
зултати:
вен текст.
• Съставя писмен текст с помощта на
словесна опора във връзка с изучавано-
то литературно произведение.
часа.
Първият учебен час започва с диску-
сия на заглавието на произведението: Зна-
ете ли защо кукуригат петлите? Какво е
вашето мнение?.
борно четене учениците работят с текста по следните въпроси: Какъв бил някога живо-
тът на петлите? Кой е Кукуригу? Откъде петлето научило за опасния крадец в дър-
жавата? Как постъпило младото петле?. Изпълняват задача 1 от учебната тетрадка.
71
В методически план вторият учебен час е ориентиран към усъвършенстване на уме-
нието за характеристика на литературните герои: Защо старите петли не повярвали
на петлето? Докажете с аргументи от текста, че те се отнасят с недоверие към
него (задача 2 от учебната тетрадка). С помощта на подходящите думи учениците са-
мостоятелно довършват изречението в задача 3 от учебната тетрадка. Обсъждат защо
петлето отказало да стане председател на Съвета на старейшините (То повече обичало
свободата).
Урокът завършва със задача за преразказ на приказката от името на петлето по дадено
начало (задача 5 от учебната тетрадка). По преценка на учителя задачата се реализира
писмено в часовете за самоподготовка.
Допълнителна задача: Коя от пословиците е подходяща за тази приказка?
А) Умът не е във възрастта, а е в главата.
Б) Желаеш ли чуждото, загубваш и своето.
В) Крачка по крачка далеч се отива.
„ОРЕЛ, РАК И ЩУКА“, ПО ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ
Цели:
• Да се затвърди умението за възприемане, осмисляне и интерпретация на басня.
текст.
72
С баснята на П. Р. Славейков се поставя началото на цикъл от уроци за актуализиране
на знанията и компетентностите за баснята като литературен жанр.
Текстът се чете със задача: Какъв е този текст: стихотворение, приказка в стихо-
ве или басня?. С помощта на информационното каре в учебника се актуализират знания-
та за баснята от предишните класове. Припомнят се и други познати басни: „Овчарчето и
вълкът“ по Езоп, „Гарван и лисица“ от Лафонтен, „Фасул и трън“ от Банчо Банов, „Заек
и костенурка“ по Лафонтен, „Дърварят и лисицата“ от Езоп.
Чрез самостоятелно и подборно четене учениците проследяват развитието на действи-
ето в баснята. Изясняват значението на думата „сполука“ в текста. Откриват глаголите,
които описват действията на героите в баснята (напрягат се, напъват се). Вниманието
се насочва към героите и поуката от баснята. Учениците изпълняват задача 2 от учебната
тетрадка, като подкрепят мнението си с аргументи от текста.
Урокът завършва с беседа по въпроса: На какво ни учи тази басня?.
Примерна задача за самоподготовка: задача 4 от учебната тетрадка.
„ПОТОК И СКАЛА“, НИКОЛАЙ ЗИДАРОВ
Цели:
73
• Съставя писмен текст във връзка с изучавано литературно произведение.
Чрез подборно четене учениците проследяват развитието на действието и беседват
по следните въпроси: Кои думи описват скалата в началото на баснята? (исполинска,
величествена, непоклатима) Кои глаголи описват действията на скалата, когато за-
шумял ветрецът? (запукала, застенала, строполила се) Кой успял да срине великана?.
Учениците доказват характеристиките на героите в баснята чрез подборен преразказ.
Изпълняват задачи 2 и 3 от учебната тетрадка. Чрез подборно четене откриват изрече-
нието, в което е скрита поуката от баснята.
Урокът завършва със словотворческа задача (задача 4 от учебната тетрадка). Учени-
ците подкрепят мнението си с примери от познати литературни и фолклорни произведе-
ния („Заек и костенурка“ – Езоп; „Лястовица и врабче“ – народна приказка; „Историята
на тигърчето Скокльо“ – Иван Раденков) и личен опит. По преценка на учителя писмено-
то изпълнение на задачата се реализира в часовете за самоподготовка.
„СЕЛЯНИН И ОРЕЛ“, ЕЗОП. „ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ“, ЕЗОП
Цели:
текст.
74
Урокът е свързан с обобщаване на представите за великия баснописец Езоп. В началото
на урока учениците си припомнят познати езопови басни: „Овчарчето и вълкът“, „Дърва-
рят и лисицата“, „Мечката и пътниците“. Четат информационното каре в читанката.
Учениците се запознават с баснята „Селянин и орел“ и отговарят на следните въпро-
си: Защо селянинът пуснал орела на свобода? Как орелът се отблагодарил на селя-
нина? Очаквал ли селянинът благодарност? Докажете с текста. Кои пословици са
подходящи за поука от баснята? Разтълкувайте тяхното значение.
Прочитът на баснята „Лисица и грозде“ е със задача: Вярно ли е, че гроздовете на
лозницата са зелени?. Учениците тълкуват значението на израза „гроздето е кисело“,
употребен в преносно значение, подкрепят с примери.
Допълнителни материали: Кои от пословиците са подходящи за поука от басня-
та „Селянин и орел“?
А) Доброто с добро се заплаща.
Б) По-добре да даваш, а не да искаш.
В) Който зло прави, зло намира.
Г) Който последен се смее, най-добре се смее.
„МАГАРЕ И СЛАВЕЙ“, ИВАН КРИЛОВ
Цели:
75
текст.
• Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литературно произведение.
В началото на урока се актуализират знанията и компетентностите на учениците,
свързани с възприемане и интерпретация на басня.
След самостоятелен прочит и чрез подборно четене изразяват мнението си по следни-
те въпроси: Какво поискало магарето от славея? Каква е песента на славея? С какво
е сравнена тя? Как въздейства на околните? Дали славеят заслужено е наречен „цар
на певците“? Докажете. Как магарето се отнася към славея? Според вас магарето
специалист ли е в пеенето? Какво е вашето мнение? Тази басня над какво ви кара да
се замислите?.
В края на урока учениците изпълняват задача 5 от учебната тетрадка. По преценка на
учителя писменото изпълнение е в часовете за самоподготовка.
Допълнителни материали: Коя от пословиците е подходяща за поука от басня-
та? Обяснете значението ѝ.
А) По дърво, което не дава плодове, никой не хвърля камъни.
Б) Тежко̀ на нозете под глупава глава.
В) С труд и постоянство всичко се постига.
„ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА“, МАРИЯ СЪБЕВА
Цели:
рение.
ника.
зултати:
културното многообразие на българ-
Урокът започва с беседа за Великден.
Припомнят се произведения, посвете-
ни на този голям християнски празник:
„Приказка за великденското яйце“ – на-
родна приказка; „Златното яйце“ по Све-
тослав Минков.
Чрез самостоятелен прочит и под-
борно четене учениците откриват повто-
76
рението в стихотворението. Коментират традицията на празника, отразена в произве-
дението, и основното чувство. Четат изразително стихотворението така, че да изразят
тържественото и радостно чувство.
Урокът завършва със задача: Празнувате ли Великден? Разкажете как се подгот-
вяте за празника.
„ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ“, ПО НИКОЛАЙ РАКИТИН
Цели:
• Разграничава автора на произведението от неговия герой.
текст.
• Познава произведения, свързани с културното многообразие на българския народ.
Разказът е посветен на традициите по случай големия християнски празник Великден.
Текстът се чете със задача: Слушайте внимателно, за да изпълните задачата в
тетрадката. След възприемане на произведението учениците изпълняват задача 1 от
учебната тетрадка, с която се установява степента на разбирането.
Чрез подборно четене учениците възстановяват развитието на действието в разказа и
77
откриват литературния герой. Коментират какъв е ритуалът за празника, как бабата бла-
гославя децата. Вниманието се насочва към постъпката на героя: Защо героят е недово-
лен? Защо сменя яйцата? Какво се случва вечерта? Какво означава изразът „не смея
да погледна никого в очите“? Случвало ли ви се е да изпаднете в такава ситуация?
Одобрявате ли постъпката на героя?.
Учениците изпълняват задача 4 от учебната тетрадка. По преценка на учителя писме-
ното изпълнение се реализира в часовете за самоподготовка.
Урокът завършва с дискусия, свързана с посланието на текста: Кое е по-лошо за вас
– да ви се скарат или да премълчат вината ви? Защо?.
„СЛАВНИЯТ ХУДОЖНИК“, ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА.

„В ГОРАТА“, ПЕТЯ ДУБАРОВА
Цели:
рение.
текст.
Стихотворението „Славният художник“ се чете със задача: Кой е славният худож-
ник в стихотворението?. По преценка на учителя се изяснява значението на думата
78
„славен“ в стихотворението – прочут, знаменит, известен.
Чрез подборно четене учениците откриват какво рисува славният художник със своя-
та четка, и назовават използваните изразни средства – изброяване и олицетворение (за-
дача 2 от учебната тетрадка). Тълкуват думите на месец май в края на стихотворението.
Определят основното чувство в стихотворението.
В методически план работата със стихотворението „В гората“ е насочена към специ-
фичните изразни средства на художествената реч. Учениците рисуват с думи картината,
която си представят. Откриват епитетите и коментират тяхната функция в художествения
текст. Изясняват значението на прилагателното име „волна“ в стихотворението чрез из-
бор на подходящ синоним.
„ЖЕСТОКИЯТ КРАЛ“, ПО ДОНАЛД БИСЕТ
Цели:
текст.
В началото на урока учениците се запознават с началото на приказката: Какво научих-
79
те за краля от началото на приказката?
Според вас какво ще се случи след това?.
Чрез цялостен самостоятелен прочит и
подборно четене учениците проследяват
развитието на случката в приказката. Из-
пълняват задачи 1 и 2 от учебната тетрадка.
Чрез подборен преразказ описват действи-
ята на момиченцето: Как момиченцето ус-
пяло да откъсне цветето?.
Урокът завършва с дискусия: Кои са
по-силни според вас – добротата и усмив-
ката или жестокостта и грубостта?
Защо? Докажете с текста. Изпълняват
„НАЙ-ЦЕННОТО“, ПО ПАВЕЛ МАТЕЕВ
80
Цели:
литературна приказка.
ника.
зултати:
ношение към герои и епизоди в произ-
ведението.
вен текст.
• Съставя писмен текст във връзка с
изучаваното литературно произведение.
часа.
Първият учебен час започва с беседа:
Защо според вас този текст е озаглавен така? Как мислите, кое е най-ценното? Раз-
кажете.
След цялостно възприемане на текста и чрез подборно четене учениците отговарят на
следните въпроси: Каква задача получили царските синове? Защо царят им поставил
такава задача? Какво донесъл всеки от тях след шест месеца? Защо царят разделил
царството на четири равни части?.
Учебните задачи през втория учебен час подготвят учениците за създаване на текст,
отговор на въпрос по произведението: Допишете думите на стария цар (задача 3 от
учебната тетрадка). В кое изречение е скрита поуката от приказката?. Изпълняват
„ЧЕРЕША С АЛЕНИ СЪРЦА“, ПО СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ
Цели:
• Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои и епизоди в произведението.
текст.
С произведението се работи в рамките на два учебни часа.
През първия учебен час чрез самостоятелно и подборно четене се решават учебни

задачи, свързани със съдържанието на те-
кста: Кой разказва тази история? Кога и
къде се случва тя? Защо според вас всички
уважават Човека, който никога не лъже?
Какво се случило на улицата, когато пе-
телът изчезнал? Прочетете описанието
на нощната картина, как си я представя-
те, какво изпитвате? Изберете най-точ-
ните синоними (тъмна – мрачна, непрог-
ледна, тъжна) Какво си мислели хората?
А какво направили? Защо?. Учениците са-
мостоятелно изпълняват задача 1 и задача
2 от тетрадката към читанката. Задача 1 е
тестова задача с един верен отговор. При
изпълнението на задача 2 верните отговори
за два.
Изпълнението на задача 3 от учебната
тетрадка се предшества от подборно четене
и устна дискусия.
Целта на учебните задачи през втория
учебен час е да се усъвършенстват умени-
ята на учениците да дискутират. Поставя се
следният въпрос: Защо човекът, който ни-
кога не лъже, излъгал съседите си?. По преценка на учителя учениците се разделят на
екипи и се прилагат интерактивни методи: „Аквариум“, „Лавина“, „Бъзз метод“ и други.
Задача 4 от учебната тетрадка е задача за обобщаване и интеграция: Възрастните често
82
използват израза благородна лъжа. Какво означава той според теб? Кога една лъжа
е благородна?.
Финалната учебна задача е свързана с образа на разказвача, автор на произведение-
то. Беседата се организира по следните въпроси: Защо писателят ни разказва тази
история, с какво тя е важна за него? А с какво е важна за нас, неговите читатели?
Защо според вас писателят не е дал име на своя герой, а го е нарекъл Човекът с глав-
на буква? Защо авторът е озаглавил по този начин своя разказ? Разбрахте ли кои са
големите сърца на черешата? (обичта и уважението на хората).
„НЕЩО ХУБАВО“, ИВАН ЦАНЕВ
Цели:
ника.
зултати:
Целта на самостоятелния прочит е
учениците да се ориентират в съдържа-
нието на стихотворението: Кои са герои-
те? Какво вижда героят? Какво чува?.
Откриват сравнението и изясняват него-
вото значение.
Беседата се насочва към мислите и
чувствата на героя: Какво чувства геро-
ят? (нещо хубаво край мене очаквах да се случи; радостно ми беше) Какво мисли геро-
ят? (и мислех си така, в сърцето без капчица омраза, за нещо хубаво...).
Учениците разсъждават по въпроса: Според вас какво е казало синигерчето на де-
тето?.
Примерна задача за самоподготовка: Нарисувайте илюстрация по стихотворе-
нието.
83
„МОЙТА БАБА“, МОНИКА СТОЯНОВА.
„ДОМАШНО МОРЕ“, ВИКТОР САМУИЛОВ
Цели:
ника.
зултати:
• Разграничава автора на литератур-
ното произведение от неговия герой.
Включените в урока стихотворения са
забавни, весели и съответстват на свето-
усещането на съвременното дете.
Учениците се запознават със стихо-
творението „Мойта баба“, чрез подборно
четене работят по следните въпроси: Кой
говори в стихотворението? Какво е работила бабата на детето? Кое е истинско
мъчение за детето? Какво иска то от своята баба?. Поставя се проектната задача,
включена в читанката. Разпределят се екипите.
Стихотворението „Домашно море“ се чете самостоятелно и подборно по следните
въпроси: Как се е получило домашното море? Как се забавлява героят? Кои според
вас са домашните пирати?.
Урокът завършва с обобщителна задача: Кое е общото между двете стихотворе-
ния?.
„ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ТОМ СОЙЕР“, ПО МАРК ТВЕН
Цели:
84
• Съставя писмен текст във връзка с
изучаваното литературно произведение.
Текстът е част от романа на Марк Твен.
Ето защо в началото на първия учебен час
по преценка на учителя учениците разглеж-
дат страници от произведението. Учителят
кратко представя съдържанието на романа:
В произведението се разказва за неверо-
ятните приключения на Том Сойер и не-
говите приятели Хъкълбери Фин и Беки
Тачър.
Чрез подборно четене учениците бесед-
ват по следните въпроси: Къде се случва
това? Кои са героите? Защо Том Сойер
казва истинската причина за закъснение-
то си? Как разбирате израза „сякаш ток
го удари“? Какво изпитва Том към русоко-
сото момиче? Как Том успява да привлече
вниманието на Беки? Как Том показва, че
харесва Беки?.
През втория учебен час след самостоятелен прочит учениците работят по въпро-
сите: Дали и Беки харесва Том? Докажете с примери от текста („Въпреки това
тя се изчерви и си личеше, че ѝ стана драго“). Справя ли се Том със задачите в
85
учебния час? Защо?. Изпълняват самостоятелно задача 5 от учебната тетрадка.
Урокът завършва с обобщаваща беседа: Какво според вас означава да си влюбен – да
харесваш някого само заради външния му вид или да се чувстваш истински щастлив в
присъствието му и да искаш да го виждаш по-често?.
„ЛЮБОПИТНИЯТ ФРИДРИХ“, ПО ЕРИХ КЕСТНЕР
Цели:
текст.
Първият учебен час започва с прочит на началото на текста със задача: Какво нау-
чихте за Фридрих от началото на разказа?.
Чрез самостоятелно и подборно четене учениците беседват по следните въпроси: Кои
постъпки на Фридрих доказват, че той е много любопитен? Какво означава изразът
„пъха си носа навсякъде“? Как героят се среща с Шерлок Холмс? Кое е невероятното
при тази среща? Какъв вълшебен дар получава Фридрих? Защо Фридрих се отказва от
необичайната дарба?.
86
В методически план работата през вто-
рия учебен час е подготвителна по отно-
шение на съставянето на текст: Според
вас нужно ли е любопитството в профе-
сията на детектива? Дали Фридрих ще
стане детектив? Знаете ли кой е Шерлок
Холмс?.
„КОЙ Е СЪЗДАЛ НАШИТЕ БУКВИ“, ПО НАДЕЖДА ДРАГОВА
87
Цели:
разказ.
ника.
зултати:
ведението.
вен текст.
• Познава съдържанието на значими
произведения, свързани с българския
език.
Първият учебен час започва с беседа за българската азбука и нейните създатели.
Припомнят се познати художествени произведения: „На Кирил и Методий“ от Иван Да-
видков, „На Кирил и Методий“ от Асен Разцветников.
Произведението се чете със задача: С какво се занимавали Солунските братя и уче-
ниците им?.
Чрез подборно четене учениците откриват как е описан българският език в произведение-
то: Как звучи славянският език? Защо за Константин буквите са като пчелички? Кой е
създал реда на буквите според текста? Кой е измислил думата „азбука“ според текста?.
След самостоятелен цялостен прочит през втория учебен час учениците работят по
Урокът завършва с четене на нехудожествения текст в читанката и задача, свързана
с него.
„ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА „РАДЕЦКИ“, ПО ПЕТЪР СТЪПОВ
Цели:
• Познава съдържанието на значими произведения, свързани с България и българ-
88
за Христо Ботев и неговият подвиг. Чрез
самостоятелно и подборно четене ученици-
те откриват описанието на Ботев, изпълня-
ват задача 1 от учебната тетрадка. Работят
по следните въпроси: Защо Ботев и чет-
ниците му са на кораба „Радецки“? Защо
Ботев казва на капитана, че никоя сила не
може да го спре? Как капитанът реагира
на думите на Ботев?.
Вторият учебен час започва с беседа
по въпроса: Защо капитанът на кораба
приема да изпълни заповедта на Ботев?
Докажете мнението си.
Учениците се запознават с откъса от
стихотворението „Радецки“ на Иван Вазов.
Сравняват описанието на четниците в две-
те произведения. Изпълняват задача 5 от
В края на учебния час се поставя проектната задача, включена в читанката, определят
се екипите и се разпределят задачите.
89
„НОВАТА УЧИТЕЛКА“, ПО ДОМИНИК ДЕМЕРС
Цели:
художествено произведение.
ника.
зултати:
ведението.
вен текст.
• Съставя писмен текст по словесна
опора във връзка с изучаваното произ-
ведение.
90
часа. Включеният в читанката текст е откъс от романа на Доминик Демерс „SOS. Нова
учителка“.
През първия учебен час чрез самостоятелно и подборно четене вниманието на уче-
ниците се насочва към възприемане на информационния аспект на текста: Как е описа-
на новата учителка? Кое е необичайното във външния ѝ вид?? Как протича първи-
ят учебен час с новата учителка? Кое в поведението на новата учителка изглежда
най-странно през първия учебен ден? Какво се случва след седмица? Как преминава
футболната среща? Как се справя госпожица Шарлот като футболистка? Защо
учениците канят директора в отбора?. Учениците изпълняват задачи 1, 2 и 3 от учеб-
След самостоятелен прочит през втория учебен час учениците беседват по следния
въпрос: Защо учениците защитават своята учителка пред директора? (задача 4 от
учебната тетрадка). Изпълняват устно задача 5 от учебната тетрадка, като преразказват
историята от името на директора по дадено начало в тетрадката.
Урокът завършва с обобщаваща беседа: Как мислите, дали новата учителка ще
промени живота на своите ученици?.
„МОЯТА УЧИТЕЛКА“, ЛЕДА МИЛЕВА
Цели:
рение.
91
текст.
• Създава писмен текст във връзка с изучавано произведение.
Стихотворението се чете със задача: Кой говори в стихотворението?. Учениците
коментират следните въпроси: Как героят описва своята учителка? С кои синоними
можем да заменим думата „ласкаво“ в стихотворението? Коя е причината учени-
кът да обикне своята учителка още в първия миг? Кои две имена ще пази героят в
сърцето си? С какви чувства героят говори за своята учителка?.
Учениците изпълняват самостоятелно задача 4 от учебната тетрадка.
Примерни задачи за самоподготовка: Научете стихотворението наизуст.
„ВАКАНЦИЯ“, МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА
Цели:
ника.
зултати:
• Разграничава автора на литератур-
ното произведение от неговия герой.
изучавано произведение.
Урокът започва с беседа за предсто-
ящата ваканция.
Чрез самостоятелно и подборно че-
тене учениците работят по следните въ-
проси: Какви чувства изпитва героят
в летния ден? Открийте епитетите в
стихотворението. Защо поетесата използва епитета „златно“? Какво означава ду-
мата „бързей“ (буен поток или река)? Как разбирате значението на израза „с топли
бързеи в телата“?.
Урокът завършва със словотворческа задача, която се изпълнява устно или писмено
по преценка на учителя: Какво очаквате да преживеете през лятната ваканция? Раз-
кажете на съучениците си.
92
НА УРОЦИ ПО ИЗВЪНКЛАСНО ЧЕТЕНЕ
ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО! „ТАТКОВИНА“, ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ.

„МЕЧТИ“, ПЕТЯ ДУБАРОВА. „ЛЕГЕНДА ЗА БЪЛГАРИЯ“
Цели:
• Да се разшири читателската култура на учениците и достъпният кръг от художест-
вени произведения, посветени на родината.
• Да се усъвършенстват читателските умения.
текст.
• Сравнява случки и герои в литературни и фолклорни произведения.
ратура, посветени на България и българския народ.
Урокът е за извънкласно четене. В началото на учебния час учениците си припомнят
познати произведения, посветени на България и българския народ.
Урокът започва с песента „Татковина“ по текст на П. Р. Славейков. Учениците комен-
тират с какво се гордее героят в стихотворението, с какво сравнява родината.
93
Стихотворението „Мечти“ се чете със задача: За какво мечтае героят? Къде ще се
завърне след своето пътешествие? Защо?.
Учениците се запознават с „Легенда за България“. Урокът завършва с обобщаваща
беседа: Кое е общото между тези произведения?
По преценка на учителя урокът може да се организира под формата на екипна дей-
ност.
В СВЕТА НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО. „НЕ СЕЧИ КЛОНА,

НА КОЙТО СЕДИШ“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА.
„ЮНАК ПЕТЛЬО“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА.
БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ
Цели:
• Да се разшири читателската култура на учениците и достъпният кръг от книги за
четене.
Урокът е свързан с обобщаване на представата на учениците за народното творчест-
во. Включени са битова приказка, приказка за животни и български пословици. Ето защо
урокът започва с беседа за любими български народни приказки и показване на сборници.
94
Приказките „Не сечи клона, на който седиш“ и „Юнак Петльо“ се четат със задачи,
свързани както с развитието на действието, така и с откриване на поуката и препратки
към съвремието: Какво означава изразът „Не сечи клона, на който седиш“, употребен
в преносно значение? Подкрепете мнението си с примери. Кои човешки качества ос-
мива народният разказвач в приказката „Юнак Петльо“?.
В края на урока учениците съотнасят пословиците към познати фолклорни и литера-
турни произведения. Подготвя се драматизация на приказка по избор.
ПРИКАЗКИ НА НАРОДИТЕ. „БЛАГОДАРНИТЕ СТАТУИ“, ЯПОНСКА

НАРОДНА ПРИКАЗКА
Цели:
четене.
текст.
В началото на урока учениците разглеждат сборници с приказки на народите. При-
помнят си познати приказки на различни народи.
Запознават се с текста на приказката и след подборно четене обсъждат следните въп-
роси: От какво се прехранвали бабата и дядото? През кой сезон се случило това?
95
Защо японците почитали добрия дух Джидзо? Как статуите се отблагодарили на
стареца?.
В края на урока учениците разказват любими приказки на народите.
ЛЕГЕНДИТЕ РАЗКАЗВАТ. „ЛЕТЯЩИЯТ ХОЛАНДЕЦ“,

МОРЯШКА ЛЕГЕНДА, ПО ДЖЕРАЛДИН МАККОРИЪН
Цели:
четене.
В началото на урока учениците разглеждат сборници с легенди на народите. Текстът
се чете със задача: Докажете, че това е легенда.
Урокът продължава със задачи за възприемане и интерпретация на произведението:
Какво научихте за капитан Вандердекен от началото на легендата? Как е описана
страшната морска буря? Какво означава изразът „не давам пукната пара“? (не се
интересувам; не ме е грижа) С какво значение е употребено прилагателното име
„суров“ в съчетанието „суров мъж“? (безсърдечен) Какво е проклятието на загадъч-
ната фигура?.
Урокът завършва със задача: Прочетете легенди на други народи.
96
ПРИКАЗНИ РАЗКАЗВАЧИ. „ДОБРИТЕ СТОПАНИ“,
ПО АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ
Цели:
четене.
текст.
• Изгражда се представа за автора чрез негови значими произведения.
Урокът е свързан с разширяване представата за творчеството на Асен Разцветников.
В началото на урока учениците разглеждат сборници с негови произведения, припомнят
си познати творби.
Във втората част на урока учениците се запознават с приказката „Добрите стопани“.
Четат самостоятелно и подборно и отговарят на въпроси с опора на текста: Защо писа-
телят е озаглавил така своята приказка? С какво чувство разказва за своите герои?.
Учениците четат приказката по роли, подготвят се за драматизация на текста.
Допълнителни материали: текст за Асен Разцветников.
Аз съм роден в едно село близо до Горна Оряховица. Баща ми беше учител, но имахме
земеделско стопанство и още от малък започнах да помагам и да паса воловете. Обичах
по цели часове да свиря на свирката си и да гледам разстланата далеко на юг Стара пла-
нина.

Видял съм и съм преживял много хубави и лоши неща. Но споменът за никое от тях
не ми е тъй скъп, както споменът за дните, когато тичах бос подир воловете, а къпините
режеха краката ми или свирех със свирката си и гледах към далечните снежносини вър-
хове. Когато вие пораснете, ще разберете тия мои думи.
По Асен Разветников
КОЛЕДНИ ВЪЛШЕБСТВА. „БЪДНИ ВЕЧЕР“, ПО КОНСТАНТИН

КОНСТАНТИНОВ. „КОЛЕДА“, ИВАН БУНИН
Цели:
четене.
текст.
Урокът е свързан с големия християнски празник Коледа. Ето защо в началото на
урока учениците си припомнят познати коледни произведения. Разглеждат сборници с
приказки на Константин Константинов.
В методически план работата се организира по следните въпроси: Истинска ли е
тази история, или е само сън? Опишете приказната нощ с думи от приказката и със
свои думи.
98
Учениците се запознават с нехудожествения текст в читанката и със стихотворението
на Иван Бунин.
В края на урока се поставя проектна задача.
Допълнителни материали: коледарска народна песен.
Станенине, господине, Млада Бога благославя:
добри сме ти гости дошли, колко сняг по планината –
добри гости коледари, толкоз здраве на челядта.
носиме ти много здраве, Колко листе по гората –
че се роди млада Бога. толкоз имот в тая къща.
ПРИКАЗНИ РАЗКАЗВАЧИ. „СНЕЖАНКА“, ПО ЕЛИН ПЕЛИН
Цели:
четене.
текст.
Урокът е свързан с разширяване на представата за творчеството на Елин Пелин. Ето
защо започва с припомняне на познати негови творби и показване на сборници с детски
99
Централната част на урока е свързана с възприемане и интерпретация на приказката
„Снежанка“. Чрез самостоятелно и подборно четене учениците обсъждат следните въп-
роси: Защо тъгували бабата и дядото? Опишете снежното дете. Прилича ли то на
героиня от позната приказка? По какво? Какво се случило през лятото?.
Урокът завършва с препоръчване на произведения на Елин Пелин.
МОЯТА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ. КАКВО СМЕ ДАЛИ НА СВЕТА
Цели:
четене.
Извлича информация от детски енциклопедии.
• Открива основни белези на националната си идентичност в самостоятелно прочете-
• Познава произведения, посветени на България и българския народ.
Урокът е свързан с четене и разбиране на нехудожествен текст (текст от детска ен-
циклопедия), свързан с историята и постиженията на нашия народ в различни социални
сфери.
Урокът започва с беседа за енциклопедията – вид справочник, който съдържа инфор-
мация от различни области на знанието. По предварително поставена задача учениците
намират и разглеждат различни енциклопедии, включително електронни, ориентират се
по заглавието за тяхното съдържание.
100
Учениците се запознават с поместените в читанката откъси, допълват темата на урока
с други данни.
Урокът завършва с поставяне на проектната задача в читанката.
ЗА СВОБОДАТА. „ЧИСТИЯТ ПЪТ“, ПО ИВАН ВАЗОВ
Цели:
четене.
текст.
• Познава съдържанието на значими произведения, посветени на България и българ-
Темата на урока е свързана с Апостола на свободата – Васил Левски. Урокът започва
с беседа за неговия подвиг. Припомнят се познати произведения от предходните класове.
Учениците се запознават с текста на разказа. Беседват по следните въпроси: Кога и
къде се случва това? Защо Грозев е ужасèн? Кои качества на Левски предизвикват
възхищението на писателя?.
В края на урока учениците се ориентират към самостоятелно четене на произведения,
посветени на Васил Левски.
101
ПРИКАЗНИ РАЗКАЗВАЧИ. „КОЛИБРИТО И СЛОНЪТ“,
ПО АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ
Цели:
четене.
текст.
Урокът е свързан с разширяване на представата за творчеството на Ангел Каралийчев
с достъпни за възрастта негови произведения. Ето защо в началото на урока учениците
си припомнят познати творби, коментират героите в тях, разглеждат сборници с произ-
ведения на писателя.
Основната част на урока е свързана с възприемане и интерпретация на приказката
„Колибрито и слонът“. Учениците обсъждат следните въпроси: Какво научихте за ко-
либрито в началото на приказката? Какво се случило в гората, когато майката за-
минала? Кой е по-голям и страшен – слонът или майката? Какво е настроението в
приказката? Кои човешки качества се осмиват в приказката?.
В края на урока учениците се запознават с нехудожествения текст в читанката. По
преценка на учителя сравняват двата текста.
102
ПРОЛЕТ МОЯ! „ГАТАНКА“, АСЕН РАЗЦВЕТНИКОВ. „ПРОЛЕТ ИДЕ“,
ЕМАНУИЛ ПОПДИМИТРОВ. СТИХОТВОРЕНИЕ, АНА
АЛЕКСАНДРОВА. „ЧЕРВЕНО МОРЕ“, БОРИСЛАВ ГАНЧЕВ
Цели:
четене.
текст.
Включените в урока произведения са тематично свързани с цикъла „Пролет“. В нача-
лото на урока учениците си припомнят познати творби, посветени на пролетта, разглеж-
дат сборници с произведения.
Чрез самостоятелен прочит и подборно четене учениците обсъждат следните въпро-
си: Кои думи и словосъчетания ви помогнаха да отгатнете гатанката? По какво
стихотворението „Пролет иде“ прилича на народна песен? Открийте епитети, с
които е описана пролетната картина в стихотворението на Ана Александрова. Защо
полянката в стихотворението на Борислав Ганчев прилича на червено море?.
По преценка на учителя урокът се организира като екипна дейност.
Допълнителни материали: текст за Червено море.
Червено море е разположено на запад от континента Африка. Водата му е кристално
синя и то в никакъв случай не е червено. Защо тогава то се нарича така?
103
Има няколко теории по този въпрос. Според някои учени е възможно Червено море
да е кръстено по този начин заради водораслите, които по време на цъфтежа си се оцве-
тяват в червено. Те плуват точно под повърхността на водата и така я правят да изглежда
червена.
Възможно е и мореплаватели, пътували из тези води, да са нарекли морето Червено
море заради цвета на заобикалящите го червени скали.
Иранските мореплаватели именували небесните посоки с цветове. За юг те опреде-
лили червения цвят, а от тяхна гледна точка морето се намирало южно от техните земи.
По интернет
ПРИКАЗНИ РАЗКАЗВАЧИ. „ЖАБЕШКО ПРАНЕ“,

ПО ЙОРДАН РАДИЧКОВ
Цели:
четене.
текст.
Урокът е свързан с разширяване представата за творчеството на Йордан Радичков с
достъпни за възрастта негови произведения. Ето защо в началото на урока учениците си
104
припомнят познати творби, коментират героите в тях, разглеждат сборници с произведе-
ния на писателя.
Учениците беседват и подкрепят отговорите си с подборно четене по следните въпро-
си: Какво се случило с прането на жабите? Кое е забавното в тази приказка? Кои
думи най-добре описват тази приказка?.
Урокът завършва с подготовка за драматизация и с препоръчване на книги от Йордан
Радичков.
Допълнителни материали: текст за Йордан Радичков.
Йордан Радичков е роден близо до град Монтана. Удостоен е с много награди както
у нас, така и в чужбина. Любими на децата са книгите му „Шарена черга“, „Ние, враб-
четата“, „Малки жабешки истории“. За децата и детството той казва: „Децата са нашите
ангели, затова всички трябва да ги пазим и да се грижим за тях. Цялото детство е красиво,
може би най-красивото от целия живот“.
ПРИКАЗКИТЕ РАЗКАЗВАТ. „ПЕТ В ЕДНА ШУШУЛКА“,

ПО ХАНС КРИСТИАН АНДЕРСЕН
Цели:
четене.
текст.
105
В началото на урока учениците припомнят познати произведения на Андерсен. Раз-
глеждат сборници с негови приказки.
След самостоятелен прочит обсъждат въпросите: За какво си мислят граховите зър-
на в шушулката? Къде попадат те? Какво се случва с последното от тях? Как грахо-
вото зърно помага на момичето да оздравее?.
Урокът завършва с препоръчване на приказки от Андерсен.
Допълнителни материали: текст за Андерсен.
Ханс Кристиан Андерсен е датски писател и поет. Известен е най-вече със своите при-
казки. Сред тях са „Храбрият оловен войник“, „Снежната царица“, „Малката русалка“,
„Палечка“, „Малката кибритопродавачка“, „Грозното патенце“. Андерсен постига между-
народна известност още преди смъртта си. По-късно негови текстове са преведени на по-
вече от 150 езика и вдъхновяват множество пиеси, балети, игрални и анимационни филми.
2 април – рожденият ден на Андерсен, е признат за Международен ден на детската книга.
ПРИКАЗНИ РАЗКАЗВАЧИ. „ВЪЛШЕБНИКЪТ ОТ ОЗ“,

ПО ЛИМАН ФРАНК БАУМ
Цели:
четене.
106
Текстът е откъс от романа „Вълшебникът от Оз“ на Лиман Франк Баум. Учениците
разглеждат книгата, предполагат за какво ще се разказва в нея.
Чрез самостоятелно и подборно четене обсъждат въпросите: Къде живее Дороти?
Какво се случва един ден? С кого се среща Дороти?.
Урокът завършва с препоръчване на романа.
Допълнителни материали: текст за романа „Вълшебникът от Оз“.
„Вълшебникът от Оз“ e детски роман, написан от американския писател Лиман Франк
Баум. В книгата се разказва за момиче на име Дороти, което живее с леля си и чичо си
във ферма. Фермата е връхлетяна от разрушителен циклон, който отнася Дороти с къ-
щата ѝ и кучето ѝ Тото във вълшебната страна на Оз. Дороти е посъветвана от Добрата
вълшебница от север да отиде при вълшебника от Оз, който знае как Дороти да се върне
обратно. По време на пътешествието си тя се среща с Плашилото, Тенекиения човек и
Страхливия лъв, които тръгват с нея към Изумрудения град с надеждата да получат това,
което им липсва (мозък, сърце и смелост).
ПРИКАЗКИТЕ РАЗКАЗВАТ. „СПЯЩАТА ЦАРКИНЯ“,

ДЖАНИ РОДАРИ. „ДРЕСИРАНИЯТ КОН“, ДЖАНИ РОДАРИ
Цели:
четене.
107
текст.
Урокът е свързан с творчеството на Джани Родари. Учениците си припомнят познати
негови произведения, разглеждат сборници с творби на писателя.
Стихотворението се чете със задача: Обичате ли приказки? Знаете ли откъде идват
те? Кой може да отвори кутията с приказки според Джани Родари?.
След като се запознаят с приказката „Дресираният кон“ учениците беседват по след-
ните въпроси: На какво фокусникът Теодоро научил своя кон? Какъв човек бил Теодо-
ро? Защо конят Пегас получил медал?.
В края на урока учениците разказат свои любими приказки на Джани Родари. Урокът
завършва с препоръчване на произведения.
Допълнителни материали: текст за Джани Родари.
Джани Родари е един от най-известните италиански детски писатели. Любими на
всички деца по света са „Приключенията на Лукчо“, „Приказки по телефона“, „Разни
приказки за игра“ и много други негови произведения.
Джани Родари е роден в малко градче, разположено край живописно езеро в Северна
Италия. Малкият Джани изучавал музика, увличал се и от поезия.
Известно време Джани Родари работил като начален учител и често разказвал на
своите ученици измислени от него истории. Писателят е убеден, че „на света няма нищо
по-прекрасно от детската усмивка и по-необятно от детската фантазия“.
ПРИКАЗНИ РАЗКАЗВАЧИ. „НЕОБИКНОВЕНОТО МОМЧЕ“,

ПО ДЖ. К. РОУЛИНГ
Цели:
четене.
текст.
В читанката е включен откъс от любимо произведение на всяко съвременно дете –
„Хари Потър и стаята на тайните“. В началото на урока учениците разглеждат кориците
на серията от романи на Дж. К. Роулинг. Тези от учениците, които вече познават произ-
ведението, разказват свои любими моменти.
Текстът се чете и интерпретира със следните задачи: Защо Хари Потър е необикнове-
но момче? Каква необичайна способност притежава? Къде учи? Как изглежда Хари
Потър? Прочетете описанието му. Какво научихте за мӟгълите? Как се отнасят те
с Хари?.
Урокът завършва с препоръчване на романите на Дж. К. Роулинг.
108
Допълнителни материали: текст за Хари Потър.
Хари Потър е герой от едноименната поредица фантастични романи на английската
писателка Джоан Роулинг. Романите разказват за живота на младия магьосник Хари По-
тър и неговите приятели Хърмаяни Грейнджър и Рон Уизли, които учат в училището за
магия и вълшебство „Хогуортс“. Историята се развива около борбата на Хари с убиеца
на неговите родители – черния магьосник Лорд Волдемор, който иска да се сдобие с вър-
ховна власт над света на магьосниците.
Романите за Хари Потър срещат голяма популярност, признание и успех по целия
свят. Поредицата е преведена на множество езици. Тя привлича както възрастни, така и
млади читатели.
ВАКАНЦИЯ, ЗДРАВЕЙ! „НЕ ИСКАМ ДА ПОРАСНА“,

КИРИЛ НАЗЪРОВ. „ДВА НА НУЛА“, ДИМИТЪР ЗЛАТЕВ.
„ПЛАНИРАНЕ“, ВИКТОР САМУИЛОВ. „ТАЕН МУЗИКАЛЕН ЗНАК“,
ВАСИЛ СОТИРОВ. НАРОДНИ ЗАДАЧКИ-ЗАКАЧКИ
Цели:
четене.
текст.
109
Подборът на включените произведения е съобразен с етапа в провеждането на урока
– последната седмица от учебната година. Ето защо текстовете са със занимателен харак-
тер, съответен на потребностите на съвременните четвъртокласници.
Учениците четат и интерпретират произведенията въз основа на следните учебни за-
дачи: Защо героят в стихотворението на Кирил Назъров не иска да порасне? А вие ис-
кате ли да пораснете? Какво чувство предизвиква стихотворението „Два на нула“?
Защо пропада планът на героя в стихотворението на Виктор Самуилов? Защо героят
от стихотворението на Васил Сотиров не разкрива симпатиите си към Дора? Какъв
таен знак измисля той? Кое е общото между тези произведения? (Това са стихотво-
рения. Героите са деца, които споделят свои мисли, чувства и преживявания).
Урокът завършва с отгатването на народните задачки.
110
НА УРОЦИ ЗА ДИАГНОСТИКА НА ВХОДНО,
МЕЖДИННО И ИЗХОДНО РАВНИЩЕ НА
ЧЕТЕНЕ И РАЗБИРАНЕ НА ТЕКСТ
КАКВО НАУЧИХ В ТРЕТИ КЛАС
Цели:
• Да се диагностицира равнището на литературните компетенции и уменията за чете-
не и разбиране в началото на четвърти клас.
• Отговаря на въпроси по съдържанието на произведението.
• Разпознава сравнението в художествен текст.
• Разграничава повествованието в художествен текст.
• Формулира изводи и открива послания в текста.
Урокът е за диагностициране на степента на овладените умения за работа с текст и
четене с разбиране в началото на четвърти клас. Конструира се на разтвор в учебната те-
традка към читанката. Учениците самостоятелно изпълняват включените учебни задачи.
Отговори на въпросите с избираем отговор: 2. В. 4. с хитрост. 6. В
Примерни верни отговори на въпросите със свободен отговор:
3. Лисицата решила да направи заешки скок, но попаднала в кладенеца.
5. Козелът се мислел за много умен, но в действителност бил глупав и наивен.
Първо доказателство: Повярвал, че лисицата се къпе в кладенеца.
111
Второ доказателство: Помогнал на лисицата да се измъкне от кладенеца, а той ос-
танал вътре.
7. Текстът е повествование, защото в него се разказва случка с лисица и козел
Критерии за диагностика на входно равнище
№ на Критерии Брой
задачата точки
2. Открива явно изразена информация в текста. 1
4. Формулира преки заключения. 2
за посочено едно доказателство: 2
за посочени две доказателства: 4
6. Анализ на езиковите средства. 1
7. Анализ на формата на текста. 1
Общ брой точки: 10
СКАЛА ЗА ПРИРАВНЯВАНЕ НА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЕСТА

КЪМ ШЕСТОБАЛНАТА СИСТЕМА НА ОЦЕНЯВАНЕ
От 0 до 1 точка – Слаб (2,00)

От 2 до 3 точки – Среден (3,00)
От 4 до 5 точки – Добър (4.,00)
От 6 до 7 точки – Много добър (5,00)
От 8 до 10 точки – Отличен (6.00)
ЧЕТА И РАЗБИРАМ
Цели:
• Да се диагностицира равнището на литературните компетентности и уменията за
четене и разбиране в средата на четвърти клас.
• Аргументира отговора се на въпрос, свързан със съдържанието на художествен
текст.
Урокът е за диагностициране на степента на овладените умения за работа с текст и
четене с разбиране в средата на четвърти клас. Конструира се на разтвор в учебната тет-
радка към читанката. Учениците самостоятелно изпълняват включените учебни задачи.
Отговори на въпросите с избираем отговор: 2. В. 4. В. 6. Защото свирнята на
Щуреца стопля сърцето на Минзухара. 7. В.
112
3. дългокрак, прегърбен
5. добър, състрадателен
Първо доказателство: тревожи се за Щуреца, иска да му помогне.
Второ доказателство: предлага да го подслони и да го пази от дъжда.
Критерии за диагностика на междинно равнище
6. Интерпретира идеи и информация. 1


КАКВО НАУЧИХ В ЧЕТВЪРТИ КЛАС
Цели:
Да се диагностицира равнището на литературните компетенции и уменията за четене
и разбиране в края на четвърти клас.
• Аргументира отговора се на въпрос, свързан със съдържанието на художествен
текст.
Урокът е за диагностициране на степента на овладените умения за работа с текст и че-
тене с разбиране в края на четвърти клас. Конструира се на разтвор в учебната тетрадка
към читанката. Учениците самостоятелно изпълняват включените учебни задачи.
114
Отговори на въпросите с избираем отговор: 2. В. 5. гъби. 6. олицетворение. 7. Б.
3. весела е, мята се от клон на клон
4. Първо доказателство: стрелка се над главата на героя.
Второ доказателство: пръхва заканително.
Критерии за диагностика на изходно равнище
7. Анализ на формата на текста. 1


115
УТВЪРДИЛ
116
Директор: ................................................
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
по учебния предмет български език и литертура за 4. клас
Литературно обучение: 34 седмици х 3 часа = 102 часа
Извънкласно четене: 34 седмици х 0,5 часа = 17 часа
Общо: 119 часа
ПЪРВИ УЧЕБЕН СРОК – 18 седмици х 3 часа седмично =54 часа

18 седмици х 0,5 часа седмично = 9 часа
№
Тема на урочната
по Очаквани резултати от обучението Методи при работа
единица
ред
ца по ред
Бележки/
коментари
Учебна седми-
1 2 3 4 5 6
1 1 Обичам те, Родино. Открива посланието на текста. Беседа за родината. Изясняване
Елисавета Багряна. Познава съдържанието на значими произведения на на значението на непознатата
(Ч, с. 4, УТ, с. 3) класиката и съвременната литература за деца, посветени лексика. Самостоятелен прочит
на България. и подборно четене. Откриване
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, на епитетите в стихотворението.
епизоди, картини. Словесно рисуване на картини
Рецитира стихотворения от български автори. по стихотворението. Научаване
на стихотворението наизуст.
1 2 3 4 5 6
2 1 Бащин край. Открива посланието на текста. Слушане с разбиране на стихо-
Атанас Цанков Познава съдържанието на значими произведения на творението. Четене с разбира-
(Ч, с. 5, УТ, с. 4) класиката и съвременната литература за деца, посветени не. Подборно четене и беседа.
на България. Словесно рисуване. Въвеждане и
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, затвърдяване на новото понятие
епизоди, картини. „автор“. Работа по проект.
3 1 Иска ми се. Открива посланието на текста. Беседа. Четене и разбиране на
Иван Вазов. Познава съдържанието на значими произведения на художествени произведения.
В Пирин. класиката и съвременната литература за деца, посветени Сравняване на художествени
Иван Вазов на България. произведения.
(Ч, с. 6, УТ, с. 5) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои,
епизоди, картини.
Изгражда представа за автора чрез негови значими
Сравнява литературни произведения.
4 2 Песента на синчеца. Открива олицетворението в художествен текст. Беседа. Четене с разбиране.
Иван Вазов Познава съдържанието на значими произведения на Въвеждане, осмисляне и затвър-
(Ч, с. 7, УТ, с. 6) класиката и съвременната литература за деца. дяване на ново понятие – „оли-
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, цетворение“.
епизоди, картини.
5 2 Необикновено Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Четене с разбиране на
пътуване. на действието в изучаваното произведение. художествено произведение.
По Валери Николов Открива връзките между мотивите и действията на Подборно четене и беседа.
(Ч, с. 8 и 9, УТ, с. 7) героите.
6 2 Необикновено Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелно четене. Беседа.
пътуване. жанието на художествен текст. Създаване на текст, продълже-
По Валери Николов Открива основни белези на националната си идентич- ние на художественото произве-
(Ч, с. 8 и 9, УТ, с. 7) ност. дение.
Създава писмен текст с помощта на словесна опора във
117
връзка с изучаваното литературно произведение.
1 2 3 4 5 6
118
7 2 Извънкласно четене. Разграничава автора на литературното произведение от Беседа. Четене и разбиране.
Обичам те, Родино. неговия герой. Рисуване на словесни картини.
Татковина. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Изразителен прочит. Обобщава-
Петко Р. Славейков. в произведението. ща беседа. Работа в екип.
Мечти. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
Петя Дубарова жанието на художествен текст.
(Ч, с. 106 и 107) Сравнява случки и герои в литературни и фолклорни
Познава съдържанието на значими произведения на
класиката и съвременната литература, посветени на
България и българския народ.
8 3 Диагностика. Какво Отговаря на въпроси по съдържанието на произведение- Четене и разбиране на художест-
научих в трети клас. то. вен текст. Търсене и извличане
Умният козел. Разпознава сравнението в художествен текст. на определена информация.
По Ангел Каралийчев Разграничава повествованието в художествен текст. Разпознаване на текстовата
Формулира изводи и открива послания в текста. разновидност. Разпознаване
на използваните езикови сред-
ства. Формулиране на изводи от
текста.
9 3 Златна есен. Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- Беседа. Четене и разбиране.
По Елин Пелин. ни в произведението. Откриване на епитети и олице-
Песен. Открива олицетворение в художествен текст. творение. Словесно рисуване.
Кръстьо Станишев
(Ч, с. 10, УТ, с. 10)
10 3 Есенният вятър. Иван Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- Беседа. Четене с разбиране.
Теофилов ни в произведението. Откриване на епитети и олице-
(Ч, с. 11, УТ, с. 11) Открива олицетворение в художествен текст. творение. Изразителен прочит.
11 4 Сиромашко лято. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
По Веса Паспалеева. на действието в изучаваното произведение. Подборно четене и беседа по
Есен. Открива връзката между мотивите и действията на текста. Определяне на епизодите
Младен Исаев героите. в приказката. Подборен прераз-
(Ч, с. 12 и 13, Разпознава диалог в художествен текст. каз.
1 2 3 4 5 6
УТ, с. 12) Сравнява случки и герои в литературни и/или фолклор-
Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти-
ни в произведението.
12 4 Добро за добро. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
По Ран Босилек на действието в изучаваното произведение. Подборно четене, беседа, свър-
(Ч, с. 14 и 15, Открива връзката между мотивите и действията на зана с откриване на епизодите в
УТ, с. 13) героите. приказката. Съпоставка с позна-
ти фолклорни приказки.
13 4 Добро за добро. Сравнява случки и герои в литературни и/или фолклор- Самостоятелен прочит, беседа,
По Ран Босилек ни произведения. подборно четене. Ориентиране
(Ч, с. 14 и 15, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои в характеристиката на героя.
УТ, с. 13) в произведението. Създаване на писмен текст.
14 4 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно четене.
В света на народното в произведението. Обобщаваща беседа. Препоръч-
творчество. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ване на книги. Подготовка за
Не сечи клона, жанието на художествен текст. драматизация.
на който седиш. Сравнява случки и герои в литературни и фолклорни
Българска народна произведения.
приказка. Познава произведения, свързани с нравствените добро-
Юнак Петльо. детели на българския народ.
Българска народна
приказка.
Български пословици
(Ч, с. 108 и 109)
15 5 Мъдростта на Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Възстановяване на пословици по
пословиците жанието на художествен текст. разбъркан набор от думи. Съот-
(Ч, с. 16, УТ, с. 14) Познава съдържанието на значими произведения на насяне на пословици с познати
класиката и съвременната литература за деца и на фолк- произведения. Проектна задача.
лора.
119
1 2 3 4 5 6
120
16 5 Български народни Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Отгатване на фолклорни гатанки.
гатанки жанието на художествен текст. Работа в екип.
(Ч, с. 17) Познава съдържанието на значими произведения на
класиката и съвременната литература за деца и на фолк-
лора.
17 5 Гърнето с млякото. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Четене и разбиране на битова
Българска народна на действието в изучаваното произведение. фолклорна приказка. Характе-
приказка Открива връзката между мотивите и действията на ристика на герой. Въвеждане и
(Ч, с. 18, УТ, с. 15) героите. осмисляне на понятието „мо-
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- нолог“. Изразително четене.
жанието на художествен текст. Екипна задача.
Разпознава монолог в художествен текст.
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
в произведението.
18 6 Човекът и лъвът. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Четене и разбиране на фолклор-
Българска народна на действието в изучаваното произведение. на приказка за животни. Опреде-
приказка Открива връзката между мотивите и действията на ляне на епизодите в развитието
(Ч, с. 19, УТ, с. 16) героите. на действието. Подборно четене.
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Обобщаваща беседа.
жанието на художествен текст.
19 6 Жива вода. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Четене и разбиране. Оп-
Българска народна на действието в изучаваното произведение. ределяне на епизодите в разви-
приказка Открива връзката между мотивите и действията на тието на действието. Подборно
(Ч, с. 20 и 21) героите. четене.
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
20 6 Жива вода. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно четене, подбор-
Българска народна в произведението. но четене. Създаване на текст
приказка Създава текст по визуална опора във връзка с художест- по визуална и словесна опора.
(Ч, с. 20 и 21) веното произведение. Обобщаваща беседа.
1 2 3 4 5 6
21 6 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно и под-
Благодарните статуи. в произведението. борно четене. Препоръчване на
Японска народна Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- книги.
приказка жанието на художествен текст.
(Ч, с. 110 и 111) Сравнява случки и герои в литературни и фолклорни
22 7 У Недини слънце Познава съдържанието на значими произведения на Беседа. Самостоятелен прочит
грее. фолклора, посветени на българския народ. и подборно четене. Словесно
Българска народна Познава произведения, свързани с нравствените добро- рисуване. Обобщаваща беседа.
песен. детели на българския народ.
Братя и сестри. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
Българска народна в произведението.
песен Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
(Ч, с. 22, УТ, с. 17) жанието на художествен текст.
23 7 Заплакала е гората. Познава съдържанието на значими произведения на Беседа. Четене и разбиране.
Българска народна фолклора, посветени на българския народ. Самостоятелен прочит. Подбор-
песен Познава произведения, свързани с нравствените добро- но четене. Четене и разбиране на
(Ч, с. 23, УТ, с. 18) детели на българския народ. нехудожествен текст.
24 7 Самодивско дете. Разпознава легендата като жанр. Беседа. Четене и разбиране.
Българска легенда. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Въвеждане и осмисляне на по-
Преразказал Цанко на действието в изучавано произведение. нятието „легенда“. Определяне
Лалев Познава съдържанието на значими произведения на на епизодите в развитието на
(Ч, с. 24 и 25, фолклора, посветени на българския народ. действието. Откриване описа-
УТ, с. 19) Познава произведения, свързани с нравствените добро- нието на герой в текста.
25 8 Самодивско дете. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно и под-
Българска легенда. в произведението. борно четене. Четене и разбира-
121
Преразказал Цанко Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- не на нехудожествен текст.
1 2 3 4 5 6
122
Лалев жанието на художествен текст. Поставяне на проектна задача.
(Ч, с. 24 и 25,
УТ, с. 19)
26 8 Заветът на хан Разпознава легендата като жанр. Беседа. Четене и разбиране.
Кубрат. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелно четене. Подбор-
По Ангел Каралийчев на действието в изучавано произведение. но четене.
(Ч, с. 26 и 27, Познава съдържанието на значими произведения, посве-
УТ, с. 20) тени на българския народ.
Познава произведения, свързани с нравствените добро-
27 8 Заветът на хан Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелен прочит. Подбор-
Кубрат. в произведението. но четене. Характеристика на
По Ангел Каралийчев Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- героите. Откриване на поуката.
(Ч, с. 26 и 27, жанието на художествен текст. Обобщаваща беседа.
УТ, с. 20)
28 8 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно четене. Разглеж-
Легендите разказват. в произведението. дане на книги. Препоръчване на
Летящият холандец. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- книги.
Моряшка легенда жанието на художествен текст.
(Ч, с. 112 и 113) Разпознава легендата като жанр.
29 9 Поточе. Открива олицетворението в художествен текст. Беседа, свързана с автора на
Елин Пелин Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- произведението. Четене и разби-
(Ч, с. 28, УТ, с. 21) ни в произведението. ране. Подборно четене. Обобща-
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ващо беседа.
30 9 Изостанал. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелно и
По Елин Пелин на действието в изучавано произведение. подборно четене. Създаване на
(Ч, с. 29, УТ, с. 22) Познава произведения, свързани с нравствените добро- текст по словесна опора.
1 2 3 4 5 6
31 9 Лудият вятър. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа за автора на произве-
Дора Габе в произведението. дението. Четене. Подборно
(Ч, с. 30, УТ, с. 23) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- четене. Разпознаване на епитети
жанието на художествен текст. в стихотворението. Сравняване
Сравнява герои в литературни произведения. с друго художествено произ-
Открива олицетворение в художествен текст. ведение. Създаване на текст по
Изгражда представа за автора чрез негови значими словесна опора.
Създава писмен по словесна опора във връзка с худо-
жественото произведение.
32 10 Бабините приказки. Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- Беседа. Четене с разбиране.
Дора Габе ни в произведението. Самостоятелен прочит. Подбор-
(Ч, с. 31, УТ, с. 24) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- но четене. Лексикална задача.
жанието на художествен текст. Създаване на писмен текст.
33 10 Горският цар. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа за автора. Първоначално
По Константин на действието в изучавано произведение. възприемане. Самостоятелно
Константинов Открива връзката между мотивите и действията на четене. Подборно четене.
(Ч, с. 32 и 33, героите.
УТ, с. 25) Познава произведения, свързани с нравствените добро-
123
1 2 3 4 5 6
124
34 10 Горският цар. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Беседа. Самостоятелен прочит.
По Константин жанието на художествен текст. Подборно четене. Подборен пре-
Константинов Изгражда представа за автора чрез негови значими разказ. Обобщаваща беседа.
(Ч, с. 32 и 33, произведения.
УТ, с. 25)
35 10 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Подборно четене.
Добрите стопани. в произведението. Разглеждане на книги. Препо-
По Асен Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ръчване на книги. Подготовка за
Разцветников жанието на художествен текст. драматизация.
(Ч, с. 114 и 115) Изгражда се представа за автора чрез негови значими
36 11 Декември. Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- Беседа. Самостоятелен прочит.
Елисавета Багряна ни в произведението. Подборно четене. Изясняване
(Ч, с. 34, УТ, с. 26) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- на чувството и настроението в
жанието на художествен текст. произведението. Изразителен
Изгражда представа за автора чрез негови значими прочит. Словотворческа задача.
37 11 Първи сняг. Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- Беседа. Самостоятелно и под-
По Атанас Далчев. ни в произведението. борно четене. Словесно рису-
Зимен прозорец. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ване. Откриване на сравнения и
Кинка Константинова жанието на художествен текст. епитети. Изразителен прочит. Съ-
(Ч, с. 35, УТ, с. 27) Сравнява случки и герои в литературни произведения. поставка на двете произведения.
38 11 Дъждовните капки. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
По Мария Маринова на действието в изучавано произведение. Подборно четене. Определяне на
(Ч, с. 36 и 37, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои епизодите в текста. Аргументи-
УТ, с. 28) в произведението. ран отговор на поставен въпрос.
39 12 Дъждовните капки. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелно и подборно
По Мария Маринова жанието на художествен текст. четене. Създаване на текст. Из-
(Ч, с. 36 и 37, разителен прочит. Подготовка за
УТ, с. 28) драматизация.
1 2 3 4 5 6
40 12 Когато вали. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа за автора на произведе-
Леда Милева и картини в произведението. нието. Самостоятелно и подбор-
(Ч, с. 38, УТ, с. 29) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- но четене. Откриване на повто-
жанието на художествен текст. рението. Създаване на текст по
Изгражда представа за автора чрез негови значими словесна опора.
41 12 Шейничка. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Четене и разбиране.
Леда Милева и картини в произведението. Самостоятелно и подборно
(Ч, с. 39, УТ, с. 30) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- четене. Анализ на настроението
жанието на художествен текст. в произведението. Създаване на
Изгражда представа за автора чрез негови значими разказ от името на героя.
42 12 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Разглеждане и препоръч-
Коледни вълшебства. в произведението. ване на книги. Самостоятелно
Бъдни вечер. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- и подборно четене. Работа по
По Константин жанието на художествен текст. проект.
Константинов. Изгражда се представа за автора чрез негови значими
Коледа. произведения.
Иван Бунин
(Ч, с. 116 и 117)
43 13 Елата. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа за автора на произведе-
По Ханс Кристиан на действието в изучавано произведение. нието. Възприемане на произ-
Андерсен Открива връзките между мотивите и действията на ведението. Самостоятелно и
(Ч, с. 40 и 41, героите. подборно четене. Определяне
УТ, с. 31) Разпознава монолог в художествен текст. на епизодите в развитието на
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои действието.
125
1 2 3 4 5 6
126
44 13 Елата. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелно четене. Подбор-
По Ханс Кристиан на действието в изучавано произведение. но четене. Дискусия. Създаване
Андерсен Открива връзките между мотивите и действията на на текст по словесна опора.
(Ч, с. 40 и 41, героите.
УТ, с. 31) Разпознава монолог в художествен текст.
45 13 Компютърът, който Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Четене и разбиране.
писа на Дядо Коледа. на действието в изучавано произведение. Подборно четене. Отговор на
По Тери Пратчет Открива връзките между мотивите и действията на въпрос по произведението.
(Ч, с. 42 и 43, героите. Създаване на текст във връзка с
УТ, с. 32) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои произведението.
46 14 Новогодишно. Изразява емоционално-оценъчно отношение към карти- Беседа. Четене и разбиране на
Катя Воденичарова. ни в произведението. художествен и нехудожествен
Новогодишни Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- текст. Речникова работа. Съз-
сурвакарски жанието на художествен текст. даване на текст във връзка с
ликове. По Лозинка Познава произведения, свързани с културното мно- произведението.
Йорданова гообразие и нравствените добродетели на българския
(Ч, с. 44, УТ, с. 33) народ.
Открива основни белези на националната си идентич-
ност.
47 14 Снежни човеци. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно четене. Подбор-
Валери Петров и картини в произведението. но четене. Беседа. Изразително
(Ч, с. 45, УТ, с. 34) Открива връзките между мотивите и действията на четене. Създаване на текст във
героите. връзка с произведението.
1 2 3 4 5 6
Разпознава диалог в художествен текст.
48 14 Защо има Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
вечнозелени дървета. на действието в изучавано произведение. Подборно четене. Определяне
Флоранс Холбрук Открива връзката между мотивите и действията на на епизодите в развитието на
(Ч, с. 46 и 47, героите. действието.
УТ, с. 35) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
Познава произведения от детската литература, свързани
с нравствени добродетели.
49 14 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелен прочит.
Приказни разказвачи. в произведението. Подборно четене. Обобщаваща
Снежанка. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- беседа. Препоръчване на книги.
По Елин Пелин жанието на художествен текст.
50 15 Защо има Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелен прочит. Подбор-
вечнозелени дървета. на действието в изучавано произведение. но четене. Характеристика на
Флоранс Холбрук Открива връзката между мотивите и действията на литературните герои. Създаване
(Ч, с. 46 и 47, героите. на текст във връзка с произведе-
УТ, с. 35) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои нието.
Познава произведения от детската литература, свързани
с нравствени добродетели.
51 15 При хората. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа, свързана с автора на
По Емилиян Станев на действието в изучавано произведение. произведението. Четене и
127
1 2 3 4 5 6
128
(Ч, с. 48 и 49, Открива връзката между мотивите и действията на разбиране. Подборно четене.
УТ, с. 36) героите.
52 15 При хората. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелен прочит. Под-
По Емилиян Станев на действието в изучавано произведение. борно четене. Устно словесно
(Ч, с. 48 и 49, УТ, Открива връзката между мотивите и действията на рисуване. Подборен преразказ
с. 36) героите. на епизод по избор.
53 16 Снежният човек. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа за писателя. Самостоя-
По Ангел Каралийчев на действието в изучавано произведение. телен прочит. Подборно четене.
(Ч, с. 50 и 51, Открива връзката между мотивите и действията на Определяне на епизодите в
УТ, с. 37) героите. развитието на действието.
54 16 Снежният човек. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелно и подборно че-
По Ангел Каралийчев на действието в изучавано произведение. тене. Устно словесно рисуване.
(Ч, с. 50 и 51, Открива връзката между мотивите и действията на Подборен преразказ. Дискусия.
УТ, с. 37) героите.
1 2 3 4 5 6
55 16 Песничка за Открива връзката между мотивите и действията на Беседа. Самостоятелен прочит.
приятеля. Недялко героите. Подборно четене. Сравняване с
Йорданов. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои познати произведения. Илюстри-
Приятел в нужда се в произведението. ране на епизод по избор.
познава. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
Владимир Русалиев жанието на художествен текст.
(Ч, с. 52, УТ, с. 38) Познава съдържанието на значими произведения, посве-
тени на приятелството.
9. Книга за учителя по български език за 4. клас – П. Димитрова

56 16 Извънкласно четене. Извлича информация от детски енциклопедии. Беседа. Четене и разглеждане
Моята енциклопедия. Открива основни белези на националната си идентич- на енциклопедии. Поставяне на
Какво сме дали на ност в самостоятелно прочетени произведения. проектна задача.
света. Познава произведения, посветени на България и българ-
(Ч, с. 120 и 121) ския народ.
57 17 С другарчета добри. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно и под-
Леда Милева в произведението. борно четене. Словесно рису-
(Ч, с. 53) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ване. Създаване на текст във
жанието на художествен текст. връзка с произведението.
Познава съдържанието на значими произведения, посве-
58 17 Жалостивата Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
слънчогледова на действието в изучавано произведение. Подборно четене за определяне
пита. По Кръстьо Открива връзката между мотивите и действията на на героите и епизодите в разви-
Станишев героите. тието на случката.
(Ч, с. 54 и 55, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
УТ, с. 39) в произведението.
129
1 2 3 4 5 6
130
Сравнява случки и герои в литературни произведения.
59 17 Жалостивата Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелен прочит. Под-
слънчогледова на действието в изучавано произведение. борно четене. Четене по роли.
пита. По Кръстьо Открива връзката между мотивите и действията на Сравняване с герои от познати
Станишев героите. произведения. Дискусия. Съз-
(Ч, с. 54 и 55, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои даване на текст във връзка с
УТ, с. 39) в произведението. произведението.
60 18 Снежната топка. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
По Едмондо де на действието в изучавано произведение. Подборно четене. Определя-
Амичис Открива връзката между мотивите и действията на не на епизодите в развитието
(Ч, с. 56 и 57, героите. на действието. Определяне на
УТ, с. 40) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои героите.
Разграничава автора на произведението от неговия
герой.
61 18 Снежната топка. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелен прочит. Подборно
По Едмондо де жанието на художествен текст. четене за характеристика на геро-
Амичис (Ч, с. 56 и 57, Създава писмен текст във връзка с изучаваното произ- ите. Дискусия. Създаване на текст
УТ, с. 40) ведение. във връзка с произведението.
62 18 Големият сняг. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелен прочит. Подбор-
Лиана Даскалова в произведението. но четене. Беседа, свързана с
(Ч, с. 58) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- настроението в произведението.
жанието на художествен текст. Беседа.
1 2 3 4 5 6
За свободата. в произведението. Препоръчване на произведения.
Чистият път. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
По Иван Вазов жанието на художествен текст.
тени на България и българския народ.
ВТОРИ УЧЕБЕН СРОК – 16 седмици х 3 часа седмично = 48 часа

16 седмици х 0,5 часа седмично = 8 часа
№
Тема на урочната
по Очаквани резултати от обучението Методи при работа
единица
ред
Бележки/
коментари
Учебна сед-
мица по ред
1 2 3 4 5 6
64 19 Всеобща история. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно и
Джани Родари. Книга и картини в произведението. подборно четене. Изясняване
и сладолед. Георги Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- значението на фразеологизми.
Господинов жанието на художествен текст. Сравняване на литературни про-
(Ч, с. 59) Сравнява случки и герои в художествен текст. изведения.
65 19 Двамата братя. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелен прочит. Подбор-
По Лев Толстой на действието в изучавано произведение. но четене и подборен преразказ
(Ч, с. 60 и 61, Открива връзката между мотивите и действията на с цел изясняване развитието на
УТ, с. 41) героите. случката.
131
1 2 3 4 5 6
132
66 19 Двамата братя. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелен прочит. Подбор-
По Лев Толстой жанието на художествен текст. но четене. Подборен преразказ.
(Ч, с. 60 и 61, Създава писмен текст във връзка с изучаваното произ- Дискусия. Създаване на текст
УТ, с. 41) ведение. във връзка с произведението.
Работа в екип.
67 20 Апостолът в премеж- Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелен прочит.
дие. на действието в изучавано произведение. Речникова работа. Подборно
По Иван Вазов Открива връзката между мотивите и действията на четене. Определяне на епизодите
(Ч, с. 62 и 63, героите. в развитието на действието.
ност.
68 20 Апостолът в премеж- Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелен прочит. Подбор-
дие. на действието в изучавано произведение. но четене и подборен преразказ
По Иван Вазов Открива връзката между мотивите и действията на за изясняване характеристиката
(Ч, с. 62 и 63, героите. на героите. Проектна задача.
Открива основни белези на националната си идентичност.
69 20 Снежко си отива. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно и под-
Теодора Ганчева в произведението. борно четене. Разширяване и
(Ч, с. 64) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- усъвършенстване на речниковия
жанието на художествен текст. запас. Отгатване на гатанки за
пролетта.
1 2 3 4 5 6
Приказни разказвачи. в произведението. Разглеждане на книги. Препо-
Колибрито и слонът. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ръчване на книги. Четене на
По Ангел Каралийчев жанието на художествен текст. нехудожествен текст.
71 21 Сребърно гласче. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелен прочит. Подбор-
По Кина Къдрева на действието в изучавано произведение. но четене. Словесно рисуване.
(Ч, с. 65, УТ, с. 43) Открива връзката между мотивите и действията на Илюстриране на епизод от
героите. текста.
72 21 Мартеници. Алексан- Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно и подборно
дър Вутимски в произведението. четене. Характеристика на герой.
(Ч, с. 66) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Сравняване с познати произве-
жанието на художествен текст. дения.
ност.
73 21 Мартеничке бяла и Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Задачи за четене с разбиране на
червена. жанието на нехудожествен текст. нехудожествен текст. Задачи за
По Лозинка Йордано- Открива основни белези на националната си идентич- разбиране лексикалното значе-
ва. Мартенски гада- ност. ние на думи и изрази.
ния и предсказания.
По Лилия Ставрева
(Ч, с. 66 и 67)
133
1 2 3 4 5 6
134
74 22 Трети март. Кръстина Познава съдържанието на произведения, посветени на Беседа. Четене с разбиране на
Тодорова. Българско- България и българския народ. нехудожествен текст. Тестови
то знаме. По Любо- Открива взаимовръзката между епизодите в развитието въпроси. Самостоятелен прочит.
мир Русанов. на действието в изучавано произведение. Подборно четене. Определяне
Планински еделвай- Открива връзката между мотивите и действията на на епизодите в резвитието на
си. героите. действието.
Пиринска легенда, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
по Петя Йорданова в произведението.
(Ч, с. 68 и 69, Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
УТ, с. 44) жанието на художествен текст.
Разпознава легендата като жанр.
Открива основните белези на националната си идентич-
ност.
75 22 Майка ми. Разграничава автора на литературното произведение от Беседа. Самостоятелно четене.
Иван Вазов неговия герой. Подборно четене с цел открива-
(Ч, с. 70, УТ, с. 45) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои не на епитетите в стихотворе-
в произведението. нието. Изясняване на основното
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- чувство. Научаване наизуст.
жанието на художествен текст. Създаване на текст във връзка с
Рецитира стихотворения от български автори. произведението.
Създава писмен текст във връзка с изучавано литера-
турно произведение.
76 22 Майка ми. Разграничава автора на литературното произведение от Самостоятелен прочит. Подбор-
По Пако Хименес неговия герой. но четене. Създаване на текст
(Ч, с. 71, УТ, с. 46) Разпознава монолог в художествен текст. във връзка с произведението.
Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Препоръчване на книга.
1 2 3 4 5 6
Пролет моя. Гатанка. в произведението. Четене и разглеждане на книги.
Асен Разцветников. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Препоръчване на книги.
Пролет иде. Емануил жанието на художествен текст.
Попдимитров. Сти-
хотворение.
Ана Александрова.
Червено море. Борис-
лав Ганчев
(Ч, с. 126 и 127)
78 23 Пролет иде. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно и подборно
Никола Фурнаджиев. в произведението. четене. Откриване на основното
Пролетен вятър. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- чувство. Сравняване с познати
Ран Босилек жанието на художествен текст. произведения.
(Ч, с. 72, УТ, с. 47) Сравнява случки и герои в литературни произведения.
Открива олицетворение в художествен текст.
79 23 Зимата и цветята. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелно и подборно чете-
По Таня Касабова на действието. не. Преразказ от името на герой.
(Ч, с. 73, УТ, с. 48) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
80 23 Имената на цветята. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелно и под-
По Петя Алексан- на действието. борно четене. Текстови въпроси.
дрова Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
(Ч, с. 74 и 75, в произведението.
УТ, с. 49) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
135
1 2 3 4 5 6
136
81 24 Имената на цветята. Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Самостоятелно четене. Отгатва-
По Петя Алексан- на действието. не на гатанка. Четене и разби-
дрова Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои ране на нехудожествен текст.
(Ч, с. 74 и 75, в произведението. Проектна задача.
82 24 Събуди се. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно четене.
Кинка Константинова в произведението. Подборно четене. Словесно ри-
(Ч, с. 76, УТ, с. 50) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- суване. Словотворческа задача.
Създава писмен текст във връзка с изучаваното литера-
Открива олицетворение в художествен текст.
83 24 Сива приказка. Зе- Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно и подборно чете-
лена приказка. Мая в произведението. не. Дискусия. Създаване на текст
Дългъчева Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- по словесна опора.
(Ч, с. 77, УТ, с. 51) жанието на художествен текст.
Съставя писмен текст с помощта на словесна опора във
връзка с изучаваното литературно произведение.
84 24 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Четене и разглеждане.
Приказни разказвачи. в произведението. Самостоятелно четене. Препо-
Жабешко пране. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ръчване на книги.
По Йордан Радичков жанието на художествен текст.
85 25 Диагностика. Чета и Открива връзките между мотивите и действията на Четене и разбиране на художест-
разбирам. героите. вен текст. Търсене и извличане
Сушинка за една Открива олицетворение в художествен текст. на определена информация.
самотна душа. Аргументира отговора се на въпрос, свързан със съдър- Извеждане на преки заключения.
По Методи Бежански жанието на художествен текст. Разпознаване функциите на из-
ползваните езикови средства.
1 2 3 4 5 6
86 25 Защо кукуригат Открива връзките между мотивите и действията на Дискусия. Самостоятелен про-
петлите. героите. чит. Подборно четене за откри-
По Георги Мишев Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои ване на епизодите в приказката.
(Ч, с. 78 и 79, в произведението.
УТ, с. 54)
87 25 Защо кукуригат Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелен прочит. Подбор-
петлите. жанието на художествен текст. но четене за изясняване характе-
По Георги Мишев Съставя писмен текст с помощта на словесна опора във ристиките на героите. Преразказ
(Ч, с. 78 и 79, връзка с изучаваното литературно произведение. от името на героя.
УТ, с. 54)
88 26 Орел, рак и щука. Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Самостоятелен прочит.
Петко Р. Славейков героите. Подборно четене. Речникова
(Ч, с. 80, УТ, с. 55) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои работа. Обобщаваща беседа.
89 26 Поток и скала. Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Четене с разбиране.
Никола Зидаров героите. Подборно четене за изяснява-
(Ч, с. 81, УТ, с. 56) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои не развитието на случката и
в произведението. характеристиката на героите.
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Подборен преразказ. Създаване
жанието на художествен текст. на текст във връзка с баснята.
Съставя писмен текст във връзка с изучавано литера-
90 26 Селянин и орел. Ли- Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Самостоятелен прочит.
сица и грозде. Езоп героите. Подборно четене за изясняване
(Ч, с. 82, УТ, с. 57) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои характеристиките на героите.
137
1 2 3 4 5 6
138
91 26 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Четене и разглеждане на
Приказките разказ- в произведението. книги. Самостоятелно и под-
ват. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- борно четене. Препоръчване на
Пет в една шушулка. жанието на художествен текст. произведения.
По Ханс Кристиан Изгражда се представа за автора чрез негови значими
Андерсен произведения.
(Ч, с. 130 и 131)
92 27 Магаре и славей. Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Самостоятелно и под-
Иван Крилов героите. борно четене. Откриване харак-
(Ч, с. 83, УТ, с. 58) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои теристиките на литературните
в произведението. герои.
Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литера-
93 27 Великденски яйца. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелно четене.
Мария Събева в произведението. Подборно четене. Създаване на
(Ч, с. 84) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- устен текст във връзка с произ-
жанието на художествен текст. ведението.
Познава произведения, свързани с културното многоо-
бразие на българския народ.
94 27 Великденско яйце. По Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Беседа. Самостоятелно четене.
Николай Ракитин на действието. Подборно четене. Дискусия.
(Ч, с. 85, УТ, с. 59) Разграничава автора на произведението от неговия
герой.
1 2 3 4 5 6
Познава произведения, свързани с културното многоо-
бразие на българския народ.
95 28 Славният художник. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно четене. Подбор-
Елисавета Багряна. в произведението. но четене. Словесно рисуване.
В гората. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
Петя Дубарова жанието на художествен текст.
(Ч, с. 86, УТ, с. 60) Открива олицетворение в художествен текст.
96 28 Жестокият крал. Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Слушане с разбиране.
По Доналд Бисет героите. Самостоятелно четене. Подбор-
(Ч, с. 86 и 87, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои но четене. Определяне на епизо-
УТ, с. 61) в произведението. дите в развитието на действието.
Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Дискусия. Създаване на текст
жанието на художествен текст. във връзка с произведението.
Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литера-
97 28 Най-ценното. Открива връзките между мотивите и действията на Самостоятелен прочит. Подбор-
По Павел Матеев героите. но четене за откриване епизоди-
(Ч, с. 88 и 89, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои те в развитието на действието.
УТ, с. 62) и епизоди в произведението. Текстови задачи.
98 28 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Четене и разглеждане на книга.
Приказни разказва- в произведението. Самостоятелно четене. Препо-
чи. Вълшебникът от Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ръчване на книга.
Оз. По Лиман Франк жанието на художествен текст.
Баум Изгражда се представа за автора чрез негови значими
(Ч, с. 132 и 133) произведения.
99 29 Най-ценното. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелно четене. Под-
По Павел Матеев жанието на художествен текст. борно четене. Словотворческа
(Ч, с. 88 и 89, Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литера- задача.
УТ, с. 62) турно произведение.
139
1 2 3 4 5 6
140
100 29 Череша с алени Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Слушане с разбиране.
сърца. героите. Самостоятелен прочит. Подбор-
По Станислав Стра- Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои но четене с цел проследяване на
тиев и епизоди в произведението. развитието на случката. Словес-
(Ч, с. 90 и 91, но рисуване. Тестова задача.
УТ, с. 63)
101 29 Череша с алени Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелен прочит. Подбор-
сърца. жанието на художествен текст. но четене. Интерактивни методи.
По Станислав Стра- Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литера- Дискусия.
тиев турно произведение.
(Ч, с. 90 и 91,
УТ, с. 63)
102 30 Нещо хубаво. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Самостоятелен прочит.
Иван Цанев в произведението. Подборно четене. Дискусия във
(Ч, с. 92) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- връзка с произведението.
103 30 Мойта баба. Разграничава автора на литературното произведение от Самостоятелен прочит. Под-
Моника Стоянова. неговия герой. борно четене. Проектна задача.
Домашно море. Вик- Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Сравняване на произведения.
тор Самуилов. в произведението.
(Ч, с. 93) Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър-
104 30 Приключенията на Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Слушане с разбиране.
Том Сойер. героите. Самостоятелен прочит. Подбор-
По Марк Твен Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои но четене.
(Ч, с. 94 и 95, и епизоди в произведението.
УТ, с. 64)
1 2 3 4 5 6
105 30 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Беседа. Четене и разглеждане на
Приказките разказ- в произведението. книги. Самостоятелно четене.
ват. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Препоръчване на произведения.
Спящата царкиня. жанието на художествен текст.
Джани Родари. Дре- Изгражда представа за автора чрез негови значими
сираният кон. Джани произведения.
Родари
(Ч, с. 134 и 135)
106 31 Приключенията на Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелен прочит. Подбор-
Том Сойер. жанието на художествен текст. но четене. Дискусия.
По Марк Твен Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литера-
(Ч, с. 94 и 95, турно произведение.
УТ, с. 64)
107 31 Любопитният Фри- Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Слушане с разбиране.
дрих. героите. Самостоятелно четене. Подбор-
По Ерих Кестнер Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои но четене.
УТ, с. 65)
108 31 Любопитният Фри- Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Беседа. Самостоятелно четене.
дрих. жанието на художествен текст. Подборно четене. Четене и раз-
По Ерих Кестнер Съставя писмен текст във връзка с изучаваното литера- биране на нехудожествен текст.
(Ч, с. 96 и 97, турно произведение. Дискусия.
УТ, с. 65)
109 32 Кой е създал нашите Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Самостоятелен про-
букви. героите. чит. Подборно четене. Тестови
По Надежда Драгова Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои задачи.
Познава съдържанието на значими произведения, свър-
зани с българския език.
141
Открива основни белези на националната си идентичност.
1 2 3 4 5 6
142
110 32 Кой е създал нашите Открива връзките между мотивите и действията на Самостоятелно четене. Четене
букви. героите. и разбиране на нехудожествен
По Надежда Драгова Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои текст.
зани с българския език.
ност.
111 32 Завладяването на Открива връзките между мотивите и действията на Беседа. Слушане с разбиране.
„Радецки“. героите. Самостоятелен прочит. Подбор-
По Петър Стъпов Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои но четене. Словесно рисуване.
зани с България и българския народ.
ност.
112 32 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Четене и разглеждане на книги.
Приказни разказва- в произведението. Самостоятелно четене. Препо-
чи. Необикновеното Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- ръчване на книги.
момче. жанието на художествен текст.
По Джоан Роулинг Изгражда се представа за автора чрез негови значими
(Ч, с. 136 и 137) произведения.
113 33 Завладяването на Открива връзките между мотивите и действията на Самостоятелно четене. Четене
„Радецки“. героите. и разбиране на стихотворение.
По Петър Стъпов Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Съпоставка на произведения.
(Ч, с. 100 и 101, и епизоди в произведението. Поставяне на проектна задача.
1 2 3 4 5 6
зани с България и българския народ.
ност.
114 33 Новата учителка. Открива връзките между мотивите и действията на Четене и разбиране. Подборно
По Доминик Демерс героите. четене. Беседа.
(Ч, с. 102 и 103, Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои
УТ, с. 68) и епизоди в произведението.
115 33 Новата учителка. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- Самостоятелно четене. Прераз-
По Доминик Демерс жанието на художествен текст. каз от името на герой. Обобща-
(Ч, с. 102 и 103, Съставя писмен текст по словесна опора във връзка с ваща беседа.
УТ, с. 68) изучаваното произведение.
116 34 Моята учителка. Леда Разграничава автора на литературното произведение от Самостоятелно четене. Подбор-
Милева неговия герой. но четене. Беседа. Създаване на
(Ч, с. 104, УТ, с. 69) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои писмен текст. Научаване стихо-
в произведението. творението наизуст.
Създава писмен текст във връзка с изучавано произве-
дение.
Рецитира стихотворения от български автори.
117 34 Ваканция. Разграничава автора на литературното произведение от Беседа. Самостоятелно и

Мая Дългъчева неговия герой. подборно четене. Създаване на
(Ч, с. 105) Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои писмен текст във връзка с произ-
в произведението. ведението.
Създава писмен текст във връзка с изучавано произве-
дение.
143
1 2 3 4 5 6
144
118 34 Диагностика. Какво Открива взаимовръзката между епизодите в развитието Извличане и използване на ин-
научих в четвърти на действието. формация от художествен текст.
клас. Открива връзките между мотивите и действията на Четене и разбиране на художест-
Огърлицата на гор- героите. вен текст. Извеждане на преки
ската поляна. Открива олицетворение в художествен текст. умозаключения. Анализ на езика
По Иван Василев Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- и структурата на текста.
Разпознава монолог в художествен текст.
119 34 Извънкласно четене. Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои Самостоятелно четене. Четене
Ваканция, здравей! в произведението. и разглеждане. Занимателни
Не искам да порасна. Аргументира отговора си на въпрос, свързан със съдър- задачи. Препоръчване на книги
Кирил Назъров. жанието на художествен текст. за ваканцията.
Два на нула. Димитър
Златев. Планиране.
Виктор Самуилов.
Таен музикален знак.
Васил Сотиров.
Народни задачки-за-
качки.
(Ч, с. 138 и 139)
Разработил: ..................................................
(Име, фамилия, подпис)
Пояснителни бележки:
1. Годишното тематично разпределение се разработва от преподаващия учител за
всяка учебна година и за всеки клас (а при необходимост – и по паралелки), като
се отчитат интересите на учениците и спецификата на образователната среда.
2. Годишното тематично разпределение на учителя по т. 1 се утвърждава от дирек-
тора на училището преди началото на учебната година.
3. В колона 1 се записва поредният номер на учебния час. Броят на учебните часове
в тематичното разпределение трябва да отговарят на броя на часовете по учили-
щен учебен план за съответния клас.
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по ред, като следва да се отчита броят на
учебните седмици по заповед на министъра за графика на учебното време.
5. В колона 3 се посочва темата на урочната единица, като тя трябва да отговаря на
темата, записана в дневника. Темата на урочната единица се определя от учителя
и може да не е същата като темата на урока в учебника или темата в учебната
програма.
6. В колона 4 се описват накратко компетентностите като очаквани резултати от
обучението в рамките на конкретната урочна единица.
7. В колона 5 се записват учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен
материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението
на учебната програма, в съответствие с предвиденото в раздел „Дейности
за придобиване на ключови компетентности и междупредметни връзки“ на
съответната учебна програма.
88 При възникнали обстоятелства от обективен характер годишното тематично
разпределение подлежи на изменение, допълнение и преструктуриране, което се
отразява в колона 6 или в допълнителна таблица и се утвърждава допълнително
от директора на училището при спазване на препоръчителното процентно
разпределение на задължителните учебни часове за годината.
145
БЕЛЕЖКИ
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
146
БЕЛЕЖКИ
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
_________________________________________________________________________________________________
147
Пенка Петрова Димитрова
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО ЛИТЕРАТУРА ЗА 4. КЛАС
Редактор Поли Рангелова

Художник на графичния дизайн Бояна Павлова
Художник на корицата „Хрис – 2001“ ЕООД
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
ISBN 978–619–222–304–5
Българска. Издание I/2019 г. Формат 70х100/16. Печ. коли 9,25. Изд. коли 11,99.
Код 40402201315.
Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ № 2

www.prosveta.bg; www.e-uchebnik.bg
Печат „Алианс принт“ ЕООД – София

ПЕНКА ДИМИТРОВА
ПО ЛИТЕРАТУРА
ISBN 978-619-222-304-5
Цена 15,00 лв.

www.prosveta.bg ● www.e-uchebnik.bg
Г О Л Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е Г ОЛ Я М О Т О П Р И К Л Ю Ч Е Н И Е

KU Literatura 4kl ProsvetaPlus

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

KU Literatura 4kl ProsvetaPlus

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ПЕНКА ДИМИТРОВА

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ

Цена 15,00 лв.

СПЕЦИФИКИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЛИТЕРАТУРА В ЧЕТВЪРТИ КЛАС / 4

ПРИМЕРНИ МЕТОДИЧЕСКИ РАЗРАБОТКИ НА УРОЦИ ЗА ДИАГНОСТИКА

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ / 116

Обучението по литература в четвърти клас се осъществява в рамките на 3 часа сед-

Основен вид урок в обучението по литература в 4. клас е урокът за възприемане, ос-

„ОБИЧАМ ТЕ, РОДИНО“, ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

„БАЩИН КРАЙ“, АТАНАС ЦАНКОВ

„ИСКА МИ СЕ“, ИВАН ВАЗОВ. „В ПИРИН“, ИВАН ВАЗОВ

„ПЕСЕНТА НА СИНЧЕЦА“, ИВАН ВАЗОВ

„НЕОБИКНОВЕНО ПЪТУВАНЕ“, ПО ВАЛЕРИ НИКОЛОВ

„ЗЛАТНА ЕСЕН“, ПО ЕЛИН ПЕЛИН. „ПЕСЕН“, КРЪСТЬО СТАНИШЕВ

„ЕСЕННИЯТ ВЯТЪР“, ИВАН ТЕОФИЛОВ

„СИРОМАШКО ЛЯТО“, ПО ВЕСА ПАСПАЛЕЕВА.

„ДОБРО ЗА ДОБРО“, ПО РАН БОСИЛЕК

2. Книга за учителя по български език за 4. клас – П. Димитрова 17

БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ГАТАНКИ

„ЧОВЕКЪТ И ЛЪВЪТ“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА

„ЖИВА ВОДА“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА

„У НЕДИНИ СЛЪНЦЕ ГРЕЕ“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН.

„ЗАПЛАКАЛА Е ГОРАТА“, БЪЛГАРСКА НАРОДНА ПЕСЕН

„САМОДИВСКО ДЕТЕ“, БЪЛГАРСКА ЛЕГЕНДА, ПРЕРАЗКАЗАЛ

• Познава съдържанието на значими произведения на фолклора, посветени на бъл-

„ЗАВЕТЪТ НА ХАН КУБРАТ“, ПО АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

„ПОТОЧЕ“, ЕЛИН ПЕЛИН

„ИЗОСТАНАЛ“, ПО ЕЛИН ПЕЛИН

„ЛУДИЯТ ВЯТЪР“, ДОРА ГАБЕ

3. Книга за учителя по български език за 4. клас – П. Димитрова 33

„ДЕКЕМВРИ“, ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

Бели мухи долетяха, слънце пекна, те измряха. Що е то? (снежинки)

„ПЪРВИ СНЯГ“, ПО АТАНАС ДАЛЧЕВ. „ЗИМЕН ПРОЗОРЕЦ“,

„ДЪЖДОВНИТЕ КАПКИ“, ПО МАРИЯ МАРИНОВА

„КОГАТО ВАЛИ“, ЛЕДА МИЛЕВА

„ШЕЙНИЧКА“, ЛЕДА МИЛЕВА

„КОМПЮТЪРЪТ, КОЙТО ПИСА НА ДЯДО КОЛЕДА“,

„ПРИ ХОРАТА“, ПО ЕМИЛИЯН СТАНЕВ

„СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК“, ПО АНГЕЛ КАРАЛИЙЧЕВ

„ПЕСНИЧКА ЗА ПРИЯТЕЛЯ“, НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ.

„С ДРУГАРЧЕТА ДОБРИ“, ЛЕДА МИЛЕВА

4. Книга за учителя по български език за 4. клас – П. Димитрова 49

„СНЕЖНАТА ТОПКА“, ПО ЕДМОНДО ДЕ АМИЧИС

„ДВАМАТА БРАТЯ“, ПО ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ

„МАРТЕНИЧКЕ БЯЛА И ЧЕРВЕНА“, ПО ЛОЗИНКА ЙОРДАНОВА.

„ТРЕТИ МАРТ“, КРЪСТИНА ТОДОРОВА. „БЪЛГАРСКОТО ЗНАМЕ“,

„МАЙКА МИ“, ПО ПАКО ХИМЕНЕС.

„ПРОЛЕТ ИДЕ“, НИКОЛА ФУРНАДЖИЕВ.

5. Книга за учителя по български език за 4. клас – П. Димитрова 65

„ЗИМАТА И ЦВЕТЯТА“, ПО ТАНЯ КАСАБОВА

„ИМЕНАТА НА ЦВЕТЯТА“, ПО ПЕТЯ АЛЕКСАНДРОВА

„СЪБУДИ СЕ!“, КИНКА КОНСТАНТИНОВА

„СИВА ПРИКАЗКА“, МАЯ ДЪЛГЪЧЕВА.

„ЗАЩО КУКУРИГАТ ПЕТЛИТЕ“, ПО ГЕОРГИ МИШЕВ

„ОРЕЛ, РАК И ЩУКА“, ПО ПЕТКО Р. СЛАВЕЙКОВ

„ПОТОК И СКАЛА“, НИКОЛАЙ ЗИДАРОВ

„СЕЛЯНИН И ОРЕЛ“, ЕЗОП. „ЛИСИЦА И ГРОЗДЕ“, ЕЗОП

„МАГАРЕ И СЛАВЕЙ“, ИВАН КРИЛОВ

„ВЕЛИКДЕНСКИ ЯЙЦА“, МАРИЯ СЪБЕВА

„ВЕЛИКДЕНСКО ЯЙЦЕ“, ПО НИКОЛАЙ РАКИТИН

„СЛАВНИЯТ ХУДОЖНИК“, ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА.

„ЖЕСТОКИЯТ КРАЛ“, ПО ДОНАЛД БИСЕТ

„НАЙ-ЦЕННОТО“, ПО ПАВЕЛ МАТЕЕВ

„ЧЕРЕША С АЛЕНИ СЪРЦА“, ПО СТАНИСЛАВ СТРАТИЕВ