Валентина СТОЯНОВА

Румен ПЕНИН

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
ПО
ГЕОГРАФИЯ
И
ИКОНОМИКА

ЗА 5. КЛАС

Издателство
БУЛВЕСТ 2ООО
София
 Съдържание

Увод . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 3

Общо представяне
на обучението
по география и икономика
в средното училище и в 5. клас. . . . . 4

Учебният комплект
по география и икономика
за 5. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 5

Интерактивни методи
на обучение и приложението им
в обучението
по география и икономика . . . . . . . . 8

Примерно годишно разпределение

Книга за учителя
по география и икономика
за 5. клас
Автори
© Валентина Миланова Стоянова, 2016
© Румен Любенов Пенин, 2016
Графичен дизайн
© Боряна Владиславова Паскалева, 2016
Издателство
© БУЛВЕСТ 2ООО, 2016
ISBN 978-954-18-0987-7
на учебното съдържание
по география и икономика
за 5. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10
Методични указания
за реализиране на уроците. . . . . . . 27
Примерни тестове
за контрол. . . . . . . . . . . . . . . . . . . 63
Приложение. . . . . . . . . . . . . . . . . . 79

2
 Увод
Образованието е това, Настоящата книга представлява част от учебно-
което остане след като методическия комплект по география и икономика за
всичко друго бъде 5. клас. Представен е един вариант за обучението
забравено. по география и икономика за 5. клас. Разработките
Айнщайн в нея спазват изискванията на Закона за училищно
и предучилищно образование и конкретизиращите
го наредби, свързани с процеса на обучение по
география и икономика като общообразователен
предмет. Чрез него се гарантира постигане на
Държавните образователни стандарти за учебно
съдържание и заложените в Учебната програма по
география и икономика за 5. клас компетентности
като очаквани резултати от обучението.
Разкрити са основните идеи на курса по
география и икономика в 5. клас, отразени в
учебника. Отделено е значително място на
организацията на учебния процес с отчитане
на съвременните изисквания. Стремежът е към
преодоляване на предаването на знания от учителя
на ученика, включване на съвременни интерактивни
методи на преподаване и учене, поставяне на
ученика в центъра на образователния процес,
използване на информационните и комуникационните
технологии във всеки един вариант на урок.
В зависимост от педагогическия опит на учителя
и условията за работа в училище, предложените
идеи могат да се използват творчески. Книгата
за учителя съдържа: кратко общо представяне
на обучението по география в средното училище,
представяне на комплекта по география и икономика
за 5. клас, годишно тематично разпределение,
варианти за провеждане на уроците по география
и икономика в 5. клас, варианти на тестове за
контрол – входен, изходен и тематичен (текущ). В
приложението са представени Учебната програма
по география и икономика за 5. клас и Приложение 9
на Наредба № 5, отнасящо се до обучението по
география и икономика.

Авторите

3
 ОБЩО ПРЕДСТАВЯНЕ
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
В СРЕДНОТО УЧИЛИЩЕ
И В 5. КЛАС
Според Закона за училищно и
предучилищно образование в сила от
01.08.2016 г. география и икономика е
общообразователен предмет, който се
изучава в основна и в средна степен
на образованието от 5. до 10. клас
като задължителна подготовка
(Наредба № 5).
Според ДОС (Държавни образователни стан-
дарти) за предмета география и икономика се оп-
ределят специфични цели на обучението за съот-
ветния етап. Те включват:
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ
ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ:
ОСНОВНА
ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ
НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА
В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП:
yyДа започне формиране на географската
култура на учениците като част от тяхната
обща култура за пространството на глобал-
но, регионално и национално ниво.
yyДа се усвои система от географски знания
за:
––природния облик на Земята;
––отделните континенти, океани и България;
––населението, селищата, политическата карта
и стопанството.
yyДа се формират умения за:
––получаване на информация от различни из-
точници;
––интерпретиране и представяне на информа-
ция.
yyДа се формират модели на разумно поведе-
ние в географското пространство.
yyДа се формират ценности:
––интерес към географското знание;
4
– светоглед за взаимната връзка между при-
родата и човека, за природата и нейното опазва-
не – нравствено-естетически, насочени към раз-
биране на някои проблеми на хората в различни
континенти и страни, осъзнаване необходимостта
от сътрудничество и уважение между тях.
В пети клас започва изучаването на география
и икономика като самостоятелен учебен предмет.
До момента учениците са изучавали географски
материал в 3. и 4. клас по „Човекът и обществото“.
В Учебната програма за 5. клас са включени ба­
зисни знания, умения и придобиване на ключови
компетентности, свързани с формирането на ос-
новите на географската култура за заобикалящо-
то пространство на глобално и регионално ниво,
като част от общата култура на учениците.
Застъпени са пет области на компетентност:
––Планетата Земя
––География на природата
––География на обществото и стопанството
––География на континентите и страните
––Географска информация
Към всяка от тях са формирани знания, умения,
отношения, като 21 очаквани резултата (вж. УП в
Приложението). Петте глобални теми (области на
компетентности) са разбити на 28 подтеми, към
всяка от тях са формирани компетентности като
очаквани резултати от обучението – 95 на брой.
Новите понятия, определени в колона 3 на УП, са
66 на брой.
Застъпените в УП области на компетентност са
част от предвидените в обучението по география и
според ДОС – приложение 9 на Наредба 5:
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ,
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
(ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И
ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ
КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1. Компетентности в областта на българския
език
2. Умения за общуване на чужди езици
3. Математическа компетентност и основни
компетентности в областта на природните науки
и на технологиите
4. Дигитална компетентност
5. Умения за учене
6. Социални и граждански компетентности
7. Инициативност и предприемчивост
8. Културна компетентност и умения за изра-
зяване чрез творчество
9. Умения за подкрепа на устойчивото разви-
тие и за здравословен начин на живот и спорт
 В УП за 5. клас са включени дейности за придо-
биване на ключови компетентности, както и меж-
дупредметни връзки (вж. УП в Приложението).
На основата на посочената задължителна доку-
ментация е разработен учебникът по география и
икономика за пети клас и годишното тематично
разпределение (според изискванията на Наред-
ба № 5 – раздел V). Спазени са изискванията за
процентно разпределение на часовете – до 30%
за нови знания, до 10% за упражнения, до 3% за
преговор, до 3% за обобщение, до 5% за контрол.
Предоставена е възможност за включване на уче-
ниците в учебна екскурзия, по време на която да
наблюдават природни обекти, явления, процеси,
да се ориентират в природата по карта и компас,
да правят измервания – на температура, вятър, да
демонстрират умение за разумно поведение сред
природата и да опазват природата.
УЧЕБНИЯТ КОМПЛЕКТ
ПО ГЕОГРАФИЯ И
ИКОНОМИКА
ЗА 5. КЛАС
Учебният комплект по география и икономика
за 5. клас включва: учебник, учебна тетрадка, кни-
га за учителя, електронен учебник. Към комплекта
са добавени учебен атлас по география и иконо-
мика за 5. клас и контурни карти по география и
икономика за 5. клас.
УЧЕБНИК
Външна структура
В Учебника по география и икономика са вклю-
чени:
yyКарта на природните зони на сушата – пред-
на вътрешна корица – дава възможност на
учениците за бързо ориентиране при изуча-
ване на тема „Природни зони“ както на пла-
нетата, така и по региони. Политическа карта
на света – задна вътрешна корица – във все-
ки един момент учениците могат да направят
справка, изучавайки политическата карта на
света или Африка.
yyУводът съдържа насоки за ползване на учеб-
ника, разработена е система за самооценка в
уроците за упражнения, обяснени са задачите
в апарата за контрол след всяка урочна еди-
ница по степен на трудност. Всички нови поня-
тия по учебна програма са отделени шрифтово
в текста, както и ключовите думи и основните
нови моменти – опора за съставяне на план
на урока.
yy
Съдържанието включва всички глобални теми
и теми на урочни единици. Пътеводителят към
учебника дава възможност за добра ориента-
ция в структурата на различните типове уро-
ци.
yy
Разработени са уроци за нови знания, за
преговор – начален, тематичен, годишен, об-
общение по раздели, упражнения, включител-
но урок-игра и урок-екскурзия.
yy
В края на учебника е включен речник на но-
вите понятия – обозначени в синьо, както и
на вече познати основни понятия по предмета.
Речникът е изключително полезен при работата
на учениците през цялата година, особено при
уроците за упражнение, обобщение и преговор.
yy
В списъка с литература са включени актуални
заглавия, които ще са от полза на любозна-
телните ученици при подготовката на писме-
ни кратки съобщения, презентации и доклади.
yy
В приложенията е включена таблица с инфор-
мация за територията, броя на населението
и столицата на подбрани държави по конти-
ненти. Тя дава възможност за изпълнение на
задачи от апарата за контрол по съответните
теми, както и за поставяне на допълнител-
ни задачи, свързани с изчисляване на сред-
на гъстота, сравнение на страните по площ,
брой на населението и др.
yy
Учениците имат възможност да проверят сами
знанията си с помощта на тестове за само-
контрол. Предложени са тестове за входно
и изходно ниво, тест по раздел „Планетата
Земя“ и тест за Африка и Антарктида. За все-
ки от тестовете е посочен брой на точките за
верен отговор и скђла за самооценка. В кни-
гата за учителя е поставен ключът с верните
отговори за всеки от тестовете.
yy
В края на приложението са поставени всички
предписания за изпълнение на различни дей-
ности във вид на стъпки, така лесно ученици-
те ще могат да открият необходимото.
Вътрешна структура
Вътрешната структура на учебника по геогра-
фия и икономика за 5. клас включва:
yyУроци за преговор – начален, годишен
yyУроци за нови знания – 30 теми
yyУроци за упражнения – 10 теми
yyУроци за обобщение – 2 теми
yyУрок ролева игра – 1 тема
yyУрок за провеждане на екскурзия – 1 тема.
5
 СТРУКТУРА НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ
Под заглавието на всяка тема се съдържа въ-
прос – целта е чрез въвеждащ въпрос и неговото
разширяване да се навлезе в темата, да се моти-
вират учениците за работа. Често той е свързан с
припомняне на вече изучен материал и цели при-
лагането на стари знания в нова ситуация. Друг
вариант на въвеждащия въпрос е чрез него да се
влезе в темата, като се съобщава интересен факт,
който да бъде обсъден и да предизвика интереса
на учениците (мозъчна атака).
yyВ хода на урока в учебника са отделени ос-
новни моменти от материала чрез удебелен
шрифт, от тях произлиза и планът на урока
по точки. Предложени са допълнителни въ-
проси и практически задачи за изпълнение
в хода на урока или при самоподготовката
на учениците в зависимост от преценката на
учителя. Учениците се подтикват към проучва-
телна дейност или припомняне на вече усво-
ени знания и умения, приложими по темата.
При самоподготовка учениците се насочват
към работа с различни източници на инфор-
мация: атлас, карта, контурна карта, схеми и
илюстрации, което да допринесе не просто
за усвояване на учебния материал, но и за
неговото разбиране и приложение.
yyОбемът, в който са разработени урочните
единици, в голяма степен е кратък, съдържа-
нието е представено на достъпен език, посо-
чени са достатъчно примери.
yyУроците за нови знания завършват с рубри-
ката „Какво знам и мога“. В нея са изведени
най-важните изводи по темата.
yyРубриката „Ключови думи“ (към всяка тема
за нови знания) включва основните нови по-
нятия по темата, както и ключови понятия и
думи, свързани с изучаваното. Използваме ги
при мотивация, заключение и обобщение на
наученото, при съставяне на текст.
yyВ рубриките „Да научим още за...“ и „Любо-
питно“ са включени допълнителни текстове.
Тези кратки текстове, често придружени с
илюстрации, дават информация по темата,
като допълват или изясняват съдържанието
на основния текст. В хода на урока към тези
текстове може да се отнесем или когато те
допълват основната тема, или в края на уро-
ка при затвърдяване на наученото.
yyАпаратът за контрол е представен чрез рубри-
ката „Въпроси и задачи“. След всяка урочна
единица са предложени набор от задачи с
различна степен на трудност, както и изис-
кващи проучвателна или практическа работа,
подходящи за домашна работа. Знаците, оп-
6
ределящи вида на задачите, са изяснени в
увода на учебника.
yyУчебникът е богато илюстриран с много сним-
ков материал, карти, схеми, таблици и др. Те
са съотнесени към текста, като го илюстри-
рат, допълват и изясняват. По тях учениците
могат да коментират, анализират, разчитат
различни типове диаграми, да получават ин-
формация от различни източници. При въвеж-
дане на ново умение са предложени стъпки
за последователно усвояване на конкретната
дейност.
СТРУКТУРА НА УРОЦИТЕ ЗА УПРАЖНЕНИЯ
В уроците за упражнения са включени различен
тип задачи, илюстративен и графичен материал,
стъпки за изпълнение на различни дейности, апа-
рат за самооценка. В десетте теми са обхванати
всички дейности по Учебната програма, изпълне-
нието им гарантира покриване на ключовите ком-
петентности като очаквани резултати от Учебната
програма. Правят се междупредметни връзки.
УРОЦИТЕ ЗА ПРЕГОВОР И ОБОБЩЕНИЕ
включват набор от задачи за обобщение и пре-
говор, дейности; изисква се правене на важни
изводи, припомнят се основни понятия. Уроците
са разработени така, че да може да се прилагат
различни интерактивни техники, както и самите
ученици да работят самостоятелно, в екип или
група, да използват ИКТ.
ЕЛЕКТРОНЕН УЧЕБНИК
Във всички теми учителят ще бъде подпомогнат
от допълнителни ресурси чрез електронния учеб-
ник, който е онлайн базиран. В учебника се съ-
държат допълнителни ресурси: видеоматериали,
снимки, презентации, интерактивни карти, схеми,
задачи от различен тип и трудност, както и въз-
можност за оценяване и проверка на знанията на
учениците в реално време. Предложените ресур-
си са добра основа за дискусия и коментар по
учебния материал.
УЧЕБНА ТЕТРАДКА
Учебната тетрадка по география и икономика
за 5. клас е разработена в цветен вариант, което
привлича и мотивира учениците за занимания с
нея. Съдържа учебни задачи по теми и урочни
единици. Задачите са разнообразни по тип, с раз-
лична трудност, предимно за:
– знаене – назовава, описва, определя, про-
следява, разграничава, разпознава;
 – разбиране – илюстрира, обяснява, посочва
примери;
– приложение – посочва на карта, представя
в изображение, чете графично или картографско
изображение (по Блум).
Включени са и задачи от по-висок таксономи-
чен ранг: оценяване – доказва, изразява мнение,
определя значение, оценява, като в 5. клас след-
ва да се стремим към формиране на собствено
мнение у учениците по глобални и географски
проблеми на родния край.
Включени са задачи със структуриран отговор и
от свободен тип, за отговор на географски въпрос
и съставяне на кратък текст, задачи с практически
характер за работа с карта, климатограма, хидро-
грама, изчисляване на средна гъстота и др. спо-
ред изискванията на Учебната програма. Част от
задачите дават възможност за творческа изява
на учениците. В учебната тетрадка са включени и
няколко обобщителни теста – след изучаване на
„Планетата Земя“, след изучаване на континенти-
те Африка и Антарктида. Предложена е система за
самооценка – скђла за оценяване. Отчитайки въз-
растта на учениците, авторите са се постарали да
включат и задачи от игрови тип – буквословици,
кръстословици, анаграми и др.
Независимо от по-големия брой задачи по ня-
кои от темите, те могат да се използват в рабо-
тата на учителя и в часовете по задължително-
избираема подготовка, като всеки учител може
да подбере подходящи за своите ученици задачи,
може да се приложи индивидуален подход.
Добре е при възможност учениците да изпъл-
няват една, две задачи от учебната тетрадка за
затвърдяване на наученото в края на часа.
е да се предвиди време за провеждане на учеб-
на екскурзия с наблюдение и на учениците да се
даде възможност да наблюдават природни обекти,
процеси и явления; да се ориентират по карта и с
компас; да правят измервания; да демонстрират
умения за разумно поведение сред природата; да
опазват природата.
В част от книгата за учителя, базирайки се на
разработки в областта на образованието и на ба-
зата на собствен опит, авторът предлага кратък
обзор на интерактивните методи и техники в обу-
чението, свързани с обучението по география.
Ценен инструментариум за учителя е разработ-
ка на раздела „Методични указания за реализи-
ране на уроците“, в който се предлагат варианти
за преподаване на темите – идеи, методи, допъл-
нителна информация за всички урочни единици.
Посочени са конкретни задачи и материали от
учебната тетрадка и електронния учебник, които
могат да се използват в хода на урока по всяка
тема.
Предложени са тестове за текущ и тематичен
контрол в два варианта. Приложена е Учебната
програма по география и икономика, Наредба № 5
от 30.11.2015 г. за общообразователната подготов-
ка, която включва ДОС за общообразователни
предмети, включително география и икономика –
Приложение № 9, за годишно тематично разпре-
деление и др.

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
Книгата за учителя предлага кратък анализ на
новите нормативни документи по отношение на
обучението по предмета география и икономика
в средна образователна степен в българското
училище. Разгледана е структурата на учебника
по география и икономика за 5. клас, накратко е
представен целият учебен комплект по география
и икономика. Разработено е примерно годишно
тематично разпределение, като всеки колега би
могъл да преработи предложеното, в зависимост
от специфичните особености на учениците, с кои-
то работи. Тематичното разпределение се разра-
ботва според изискванията на Наредба № 5, раз-
дел V. То може да се разработи по класове и по
паралелки с отчитане на различията в училище.
Спазвайки изискванията, не следва да съдържа
повече от 30 теми за нови знания. Необходимо

7
 ИНТЕРАКТИВНИ МЕТОДИ
НА ОБУЧЕНИЕ
И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ
В ОБУЧЕНИЕТО ПО
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

Понятието „активни методи“ принадлежи на

Джон Дюи (американски философ, реформатор в
образованието). То се свързва с т.нар. активно
учене, което стимулира учениците да правят нещо
повече от това да получават информация от един
учител или учебник, да я запомнят и да я възпро-
извеждат.
Интерактивните методи изискват партньорски
взаимоотношения между учител и ученици, уче-
ници и интерактивна мултимедия и между самите
ученици. В зависимост от целите, които си по-
ставяме и времето, което отнемат, ги делим на
методи и техники. В този смисъл в обучението
по география и икономика в 5. клас предимно ще
прилагаме различни интерактивни техники, които
изискват по-малко време и ресурс. Често една
техника може да прерасне в метод – например
мозъчната атака да прерасне в панелна дискусия.
Методът може да се използва и като конкретна
учебна цел: например при ролева игра, за да се
отделят отделните герои, които имат обща задача.
Ето някои интерактивни техники, които с успех
може да прилагаме в часовете по география и
икономика в 5. клас:

Светкавица – може да се използва и като ме-

тод, и като техника за „разсънване“ на класа,
както и за бърза проверка на знанията или от-
ношенията на учениците към даден проблем. Не-
обходима е малка топка или плюшена играчка.
При хвърлянето є на даден ученик той трябва да
отговори на зададения от учителя въпрос и така
последователно целият клас може да бъде вклю-
чен в играта. Подходяща техника е за припомняне
на изучените нови понятия в уроците за обобще-
ние и преговор. Топката може да се връща на
учителя всеки път или да се предава от ученик на
ученик.

Мозъчна атака (брейнсторминг) – известна още

като генериране на идеи. Широко приложима техни-
ка за мотивация на учениците за работа по темата.
За прилагане на техниката може да се използ-
ват и въвеждащите въпроси към някои от уро-
ците. За кратко време се провокират учениците
да дадат свои предположения за това какво ще

8
изучават по дадена тема. Учителят записва асо-
циациите на дъската и след това ги използва при
развиване на темата. Техниката е подходяща и
при изучаване на населението на Земята и на
Африка в уроците за упражнения.
Рисуване на идеи – дава възможност за прово-
киране на въображението на учениците по дадена
тема. Изисква доста време – 20 – 30 мин. Техника-
та е подходяща за теми, по които учениците имат
малко информация, например в урока „Светът, в
който живеем“. На учениците се предлага да на-
рисуват своите идеи за по-добър и справедлив
свят. Добре би било рисунките да останат на вид­
но място и при желание да бъдат променяни от
децата.
Ролеви игри – учениците могат да изразят
собственото си отношение и да покажат науче-
ното в малки групи. Ролевата игра изисква от
учениците да бъдат някой друг, във въображаема
ситуация. В учебника по география и икономика е
разработена ролева игра в урока „Млади изсле-
дователи“, в който учениците се превръщат в уче-
ни, специалисти в различни географски области.
Целта им е да проведат експедиция и да изслед-
ват райони с различни природни условия, за да
открият най-подходящите за заселване на хора,
пострадали от разрушително природно бедствие.
При този метод учениците работят в екип, което
предполага развиване на умението да общуват
помежду си, да вземат общи решения в името
на общата цел. Предложената ситуация е особено
подходяща за заключително занятие за природ-
ните особености на Земята и пример за прилага-
нето на теоретичните знания в реална житейска
ситуация.
Симулационни игри – дават възможност да се
използват аспекти от реалния живот в образова-
телна среда. При обучението по география и ико-
номика това е приложимо, например при запозна-
ване с правилата за поведение при земетресение
или наводнение. В зависимост от конкретните ус-
ловия може да се проиграят като реална ситуация
– например евакуация при земетресение.
Повечето интерактивни методи и техники са за
групова (или екипна) работа. Това ги прави пред-
почитани за постигането на образователните и
възпитателните цели.
Широко приложим подход в обучението в ев-
ропейските страни, а и по света, е изнасяне на
учебния час в музеи, както и сред природата. В
този смисъл всеки природонаучен музей предла-
га такива възможности. Особено подходящи за
тази цел са условията в Детския научен център
„Музейко“ в гр. София, където се предлагат чудес-
ни интерактивни експонати по различни теми, не
само по география и икономика. Така учениците,
чрез докосване до същността на природните яв-
ления, сами, чрез преживявания, ще научат много
за планетата ни.
Моделирането като метод – процес на постро-
яване на модели. Помага при изучаването на нови
характеристики на предмети и явления. Новият мо-
дел може да се построи по аналогия, на основата
на сходни признаци, като се отчитат новите усло-
вия. Може да се приложи при изучаване на конти-
нентите Африка и Антарктида, опирайки се на зна-
нията и уменията на учениците за планетата Земя.
Прилагането на съвременни интерактивни про-
дукти в обучението по география допринася за
усъвършенстване на знанията, уменията и компе-
тентности на учениците в съчетание с традицион-
ните методи на обучение, както и за постигане на
очакваните резултати в обучението по география
и икономика.
В съответствие с изискванията, целите и специ-
фиката на образованието за развитие обучението
по география и икономика трябва да провокира
мотивация за учене и повишаване качеството на
обучението, увереност в знанията и уменията,
придобити от учениците. Развитието на електрон-
ното обучение е пряко свързано с нарастващите
възможности и намаляването на цената за достъп
до информационните и комуникационните техно-
логии, както и на възможността на ИКТ да поддър-
жат обучение и преподаване, основаващо се на
използването на мултимедийни ресурси. Разра-
ботките към учебника по география и икономика в
електронен вариант са добра основа за прилага-
не на съвременните ИКТ в часовете по география.
9
 ПРИМЕРНО ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
НА УЧЕБНОТО СЪДЪРЖАНИЕ
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 5. КЛАС*
Нови знания – 30 часа Упражнения – 10 часа
Преговор – 3 часа Контрол – 4 часа
Обобщение – 2 часа Екскурзия – 2 часа
Общо – 51 часа за годината

№ Тема и урочна Тип урок Срок Компетентности

единица като очаквани резултати
от обучението
1 2 3 4 5
1 1. География на Начален септември Знае посоките на света, границите на България.
континентите и преговор 1. седмица Използва изучени понятия.
страните Разпознава обекти от България по снимка.
Пред географската
карта

2 Входно ниво Контрол септември Знае посоките на света, границите на България.

1. седмица Използва изучени понятия.
Разпознава обекти от България по снимка.

3 Географията – древ- Нови знания септември Определя какво изучава географията.

на и съвременна 2. седмица Описва откритията на Христофор Колумб, Вашку да Гама и
наука Фернандо Магелан.
Нанася маршрути на мореплаватели на контурна карта.
Дава примери за използване на географията в своя живот.
Междупредметни връзки: БЕЛ, „Математика“, „Информационни технологии“,
„Човекът и обществото“, „История и цивилизации“
4 2. Географска Нови знания септември Знае какво е ориентиране.
информация 2. седмица Знае начини за ориентиране – по Слънцето, с компас, по
Ориентиране в при- карта, по местни признаци.
родата Ориентира се в природата с помощта на компас и карта.

5 Географски глобус и Нови знания октомври Определя какво е географска карта и мащаб.
географска карта 1. седмица Чете условни знаци на географска карта.
Познава способите за картографиране (на количествения
фон, на качествения фон, на линиите на движение, точков
способ).
Използва елементите на географската карта (чете условни
знаци, изчислява разстояния, разпознава способи за карто-
графиране)
6 Географски глобус и Нови знания октомври Определя какво е географска карта и мащаб.
географска карта 1. седмица Чете условни знаци на географска карта.
Познава способите за картографиране (на количествения
фон, на качествения фон, на линиите на движение, точков
способ).
Използва елементите на географската карта (чете условни
знаци, изчислява разстояния, разпознава способи за карто-
графиране.)
* Вж. пояснителните бележки на с. 26

10
 Нови Контекст и дейности Методи/форми на оценяване Забе­
понятия по раздели леж­
ки
6 7 8 9
– Решава задачи, работи с карта, снимков и графи- интерактивни техники, ИКТ, са-
чен материал, получава информация, интерпрети- мостоятелна работа, дискусия,
ра информация. лекция, работа с учебника, четене
на карта, визуализация/
общокласно (писмено), текущ
контрол –
индивидуално (устно)
– Решава тест.

Велики географ- Работи с учебник, снимков материал, атлас кон-

ски открития турна карта.
Подготвя кратко съобщение за ВГО, попълва
таблица.

Ориентира се с помощта на карта и компас, оп-

ределя посоките на света по Слънцето, по местни
признаци, решава практически задачи.

числен мащаб, Дава определение за географска карта, разпоз-

общогеографска нава видове карти в географския атлас, чете
карта, тематична географски карти по условни знаци, разпознава
карта способи за картографиране, знае как се изчисля-
ва разстояние по карта.

числен мащаб, Дава определение за географска карта, разпоз-

общогеографска нава видове карти в географския атлас, чете
карта, тематична географски карти по условни знаци, разпознава
карта способи за картографиране, знае как се изчисля-
ва разстояние по карта.

11
1 2 3 4 5
7 Градусна мрежа Нови знания октомври Определя географски координати по карта. Изчислява разсто-
2. седмица яния с помощта на числен мащаб.

8 Да опознаем езика Упражнение октомври Определя какво е географска карта и мащаб.

на картата, да 2. седмица Чете условни знаци на географска карта.
определим „точния Познава способите за картографиране (на количествения фон,
географски адрес“ на качествения фон, на линиите на движение, точков способ).
Използва елементите на географската карта (чете условни
знаци, изчислява разстояния, разпознава способи за карто-
графиране,
Определя географски координати по карта. Изчислява разсто-
яния с помощта на числен мащаб
9 Да опознаем езика Упражнение октомври Определя какво е географска карта и мащаб.
на картата, да 3. седмица Чете условни знаци на географска карта.
определим „точния Познава способите за картографиране (на количествения фон,
географски адрес“ на качествения фон, на линиите на движение, точков способ).
Използва елементите на географската карта (чете условни
знаци, изчислява разстояния, разпознава способи за карто-
графиране,
Определя географски координати по карта. Изчислява разсто-
яния с помощта на числен мащаб
Междупредметни връзки: БЕЛ, „Математика“, „Информационни технологии“, „Технологии и предприема­
чество“, „Човекът и обществото“
10 3. Планетата Земя Нови знания октомври Описва мястото на Земята в Слънчевата система, нейната
Планетата Земя – 3. седмица големина и форма.
форма, размери и Обяснява движенията на Земята около оста є и около Слън-
движение цето и последиците от тях.
Дава примери за влиянието на формата и движението на
Земята върху природата и живота на човека.
11 Строеж на Земята Нови знания октомври Описва вътрешния строеж на Земята – ядро, мантия и земна
4. седмица кора.
Разграничава външните обвивки на Земята – литосфера,
хидросфера, атмосфера, педосфера, биосфера.
Дава пример за взаимодействието между обвивките на Земята.
Изработва схема на вътрешния строеж и външните обвивки
на Земята.
12 Сушата и водата на Нови знания октомври Обяснява какво е континент и океан, бряг и брегова линия.
Земята – континенти 4. седмица Описва формирането на съвременните континенти.
и океани Посочва на картата континентите, океаните и бреговите
форми.
13 Да сравняваме кон- Упражнение ноември Сравнява континентите и океаните по географско положения
тиненти и океани 1. седмица и по площ.

Междупредметни връзки: БЕЛ, „Математика“, „Информационни технологии“, „Човекът и природата“

12
 6 7 8 9
Посочва главните паралели и меридиани по кар-
тата, определя географска ширина и географска
дължина по картата в атласа, работи с контурна
карта, изчислява разстояние с помощта на числен
мащаб.
Определя елементите на географската карта,
разпознава видове карти по мащаб и съдържание,
чете и записва числен мащаб, работи с числен
мащаб, изчислява разстояния по карта, разпозна-
ва условни знаци, определя географски координа-
ти и посоки на карта.

Определя елементите на географската карта,

разпознава видове карти по мащаб и съдържание,
чете и записва числен мащаб, работи с числен
мащаб, изчислява разстояния по карта, разпозна-
ва условни знаци, определя географски координа-
ти и посоки на карта.

земна ос, равно- Попълва схема на Слънчевата система, на движе- интерактивни техники, ИКТ, лекция,
денствие, слън- нието на Земята около Слънцето. работа с учебника, самостоятелна
цестоене Обяснява последствията от движенията на Земята работа, четене на карта, визуализа-
(по схема), изяснява значението им за природата ция, работа с контурна карта/
и хората. Решава практически задачи в учебната текущ контрол – индивидуално
тетрадка. (устно)
ядро, мантия, Разпознава външните обвивки на Земята по схе-
земна кора, ма/анимация, вътрешния строеж по схема.
литосфера, хи- Изработва схема на вътрешния строеж и външни-
дросфера, атмос- те обвивки на Земята.
фера, педосфера, Дава примери за взаимодействието между обвив-
биосфера. ките на Земята. Работи в учебната тетрадка.

Лавразия, Гонд- Разпознава и посочва континентите и океаните,

вана; провлак, проток, остров, залив по карта; про-
провлак, проток; следява формирането на континентите на видео,
остров, залив работи с контурна карта
Групира континенти и океани по географско по-
ложение и площ, сравнява континенти и океани,
определя особености на природата в зависимост
от географското положение.

13
1 2 3 4 5
14 4. География на Нови знания ноември Определя какво е релеф.
природата 1. седмица Обяснява особеностите на релефа – образуване, видове ска-
Релеф и полезни ли (магмени, седиментни и метаморфни), които го изграждат,
изкопаеми форми на релефа, абсолютна и относителна височина. Раз-
познава (на карта, в изображение, в текст) форми на релефа
(планина, хълм, плато, низина, равнина, долина, котловина,
депресия).
Дава примери за изкопаеми горива, рудни и нерудни полезни
изкопаеми.
Определя значението на релефа и на полезните изкопаеми.

15 Релеф на земната Упражнение ноември Знае правилата за разумно поведение по време на земетре-
повърхност 2. седмица сение.

16 Климат – фактори и Нови знания ноември Определя какво е време и климат.

елементи 2. седмица Обяснява факторите и елементите на климата.
Знае за изменението на климата по географска ширина и
надморска височина.
Чете климатограма по правило.
Определя значението на климата.
17 Климатични пояси и Нови знания ноември Знае особеностите на основните климатични пояси (еквато-
области 3. седмица риален, тропичен, умерен, полярен) и планинската климатич-
на област.
18 Световен океан. Нови знания ноември Обяснява свойствата на водата в Световния океан (темпера-
3. седмица тура, соленост, движения).
Определя значението на Световния океан и необходимостта
от опазването му.
19 Води на сушата Нови знания ноември Обяснява особеностите на водите на сушата.
4. седмица Чете хидрограма по правило.
Определя значението на водите на сушата и необходимостта
от опазването им.

20 Да четем климато- Упражнение
грами и хидрограми,
да характеризираме
климатични пояси
ноември Знае особеностите на основните климатични пояси (еквато-
4. седмица риален, тропичен, умерен, полярен) и планинската климатич-
на област.
Разпознава климатичен пояс по климатограма.
Чете хидрограма по правило.
Съставя кратък писмен текст с помощта на ключови думи или
съпътстващи въпроси.

14
 6 7 8 9
вътрешни и външ- Разпознава видове скали по изображение, групи- лекция, самостоятелна работа, ра-
ни земни сили ра скали според произхода им. Определя форми бота в екип, интерактивни техники,
на релефа според произхода им. ИКТ, работа с учебника, четене
на карта, графични изображения,
визуализация, работа с контурна
карта
текущ контрол – индивидуално
(устно), екипно
симулационни игри (земетресение/
наводнение)

ролева игра

– Разпознава форми, образувани от вътрешни и от

външните земни сили (на карта, в изображение,
в текст). Характеризира форми на релефа по
предписание. Определя абсолютна н.в., изчислява
относителна н.в.
Проследява движението на континентите по схема,
сравнява разположението им днес с това след
150 млн. г.
Запознава се с правилата за поведение при земе-
тресение.
въздушни маси, Проследява фактори и елементи на климата по
океански течения; схема.
температура, ат- Представя изменението на елементите по географ-
мосферно наляга- ска ширина, чете климатограма по предписание,
не, вятър, валежи решава задачи в учебната тетрадка.

Характеризира основните климатични пояси с

помощта на таблица, проследява ги по карта.

вълни; Проследява океанските течения по карта, изясня-

приливи и отливи ва влиянието им на климата. Дават примери за
значението на Световния океан и необходимостта
от опазването му.
речна система; Дава примери за значението на водите на сушата
устие; и използването им от хората.
водосборен ба- Чете хидрограма по правило.
сейн;
ледник;
подземни води;
пълноводие и
маловодие на
реките
Разпознава климатичен пояс по климатограма.
Съставя кратък писмен текст с помощта на ключо-
ви думи или съпътстващи въпроси.
Знае правилата за разумно поведение при навод-
нение.

15
1 2 3 4 5
21 Почви, растителен и Нови знания декември Определя какво е почва.
животински свят 1. седмица Описва особеностите на почвите – формиране, типове, раз-
пространение и значение.
Описва особеностите на растителния и животинския свят –
основни видове, разпространение и значение.
Знае за изменението на природните компоненти по географ-
ска ширина и по надморска височина.
Обяснява необходимостта от опазването на почвите, расти-
телния и животинския свят.

22 Природни зони на Нови знания декември Определя какво е природна зона.

Земята 1. седмица Описва основните природни зони по правило.
Проследява по карта измененията на природните зони по
географска ширина.
Разпознава природна зона по текст или изображение.

23 Млади изследова- Упражнение декември Определя значението на природните компоненти и природни-

тели – географско обобщение 2. седмица те зони като среда за живот и условия за труд.
пътешествие Обяснява необходимостта от опазване на природната среда.

Междупредметни връзки: БЕЛ, „Математика“, ИКТ, „Човекът и природата“, „Човекът и обществото“, „Техноло­
гии и предприемачество“
24 5. География на Нови знания декември Знае броя, гъстотата и разпределението на населението.
обществото и сто­ 2. седмица Изчислява средна гъстота на населението.
панството Описва основните човешки раси.
Население на Зе- Определя разпространението на основни религии (християн-
мята ство, ислям, будизъм).
Дава примери за взаимно уважение и търпимост между
хората.

25 Население на Зе- Нови знания декември Знае броя, гъстотата и разпределението на населението.
мята 3. седмица Изчислява средна гъстота на населението.
Описва основните човешки раси.
Определя разпространението на основни религии (християн-
ство, ислям, будизъм).
Дава примери за взаимно уважение и търпимост между
хората.

26 Селища Нови знания декември Определя какво е селище.

3. седмица Обяснява образуването на селищата.
Описва особеностите на видовете селища (град, село).
Назовава и описва основни проблеми на селищата – за-
мърсеност, пренаселеност или обезлюдяване, транспортни
проблеми.

16
 6 7 8 9
латеритни, Дава примери за основни типове растителност,
пустинни, черно- групира растителни и животински видове по опре-
земни, кафяви делени признаци. Проследява изменението на рас-
горски почви тителния свят по географска ширина и надморска
височина по схема. Дава примери за опазване на
растителния и животинския свят. Съставя презен-
тация за Червената книга на България

зона на влажните Характеризира природни зони по предписание с

екваториалните помощта на карта, илюстрации, проследява видео
гори; клипове, визуализира природните зони на кон-
зона на тропич- турна карта, разпознава природни зони по текст,
ните пустини; изображение и видео.
зона на горите в
умерения пояс;
зона на полярни-
те пустини

– Характеризира природните компоненти по при-

родни зони с помощта на ключови думи, карта,
изображения, анализира климатограма и хидро-
грама, оценява природните компоненти за живота
и стопанската дейност на хората.

Проследява по карта страни с най-голям брой на работа в екип, интерактивни тех-

населението, най-голяма, най-малка гъстота. ники, ИКТ, лекция, самостоятелна
Разпознава основни човешки раси по изображе- работа, работа с учебника, четене
ние, назовава основни белези. на карта, графични изображения,
Проследява разпространение на световни религии визуализация, работа с контурна
по карта. карта, симулационни игри, рисуване
Изказва мнение за търпимостта между хората. на идеи, мозъчна атака
текущ контрол – индивидуално
(устно), екипно, тематично – общо-
класно
Проследява по карта страни с най-голям брой на
населението, най-голяма, най-малка гъстота.
Разпознава основни човешки раси по изображе-
ние, назовава основни белези.
Проследява разпространение на световни религии
по карта.
Изказва мнение за търпимостта между хората.
Работи в контурна карта и учебна тетрадка.
Съставя кратко съобщение по въпроса за съвре-
менните миграции.
Проследява по изображение различни типове
застрояване на селищата. Разграничава етапите
на образуване на селищата.
Дискутира по основни проблеми на съвременните
селища.

17
1 2 3 4 5
27 Политическа карта Нови знания януари Знае какво е държава и форма на управление.
на света 1. седмица Групира държавите по: площ, географско положение, брой на
населението и форма на управление (република, монархия).
Назовава някои международни организации (ООН, ЕС, НАТО).

28 Да опознаем поли- Упражнение януари Знае какво е държава и форма на управление.

тическата карта на 2. седмица Групира държавите по: площ, географско положение, брой на
света населението и форма на управление (република, монархия).

29 Светът, в който Упражнение януари Осъзнава съвременните измерения на бедността на голяма

живеем 2. седмица част от населението на планетата.
Назовава и описва основни проблеми на съвременния свят,
познава усилията на световната общност за преодоляването
им.

30 Стопанство Нови знания януари Определя какво е стопанство.

3. седмица Обяснява влиянието на природните и обществените фактори
върху развитието на стопанството.
Назовава основни стопански дейности (добиващи, обработва-
щи, обслужващи).
31 Стопанство Нови знания януари Определя какво е стопанство.
3. седмица Обяснява влиянието на природните и обществените фактори
върху развитието на стопанството.
Назовава основни стопански дейности (добиващи, обработва-
щи, обслужващи).

32 Население, селища, Обобщение януари Посочва основни раси и религии и географското им разпрос-
стопанство 4. седмица транение.
Чете стълбчеста и кръгова диаграма, разграничава основни
производствени дейности.

ВТОРИ СРОК:
33 Планетата Земя Тематичен февруари Отговаря на въпроси, характеризиращи Земята като планета,
контрол 1. седмица особеностите на природните компоненти, населението, сели-
щата, политическата карта и стопанството.
Междупредметни връзки: БЕЛ, „Математика“, „Информационни технологии“, „Човекът и обществото“, „Техно­
логии и предприемачество“
34 6. География на Нови знания февруари Определя географското положение, големината и границите
континентите и 2. седмица на Африка по правило.
страните Описва бреговете по карта.
Географско поло- Описва опознаването и изследването на континента от Вашку
жение, големина, да Гама и Дейвид Ливингстън.
брегове и опознава- Нанася върху контурна карта названията на: Гибралтарски
не на Африка проток, Суецки канал, Средиземно море, Червено море,
о. Мадагаскар, Гвинейски залив, п-в Сомалия.

18
6 7 8 9
Групира държавите по форма на управление,
площ, географско положение, брой на население-
то. Посочва ги на политическата карта.
Визуализира символи на международни организа-
ции. Дава примери за страни членки.
Изработва политическа карта в контурната карта,
разпознава страни по контур и характерни сим-
воли, флаг. Съотнася символи на международни
организации с градове – седалища на организаци-
ите.
Коментира състоянието на населението по приме-
ра на едно малко село.
Проследява видео за проблемите на човечеството
и неравенството между хората. Запознава се с
глобалните цели за устойчиво развитие. Генерира/
рисува идеи за постигане на глобалните цели.
Дава примери за влиянието на природни и об-
ществени фактори за развитие на стопанството.
Групира стопански дейности. Чете обобщителна
таблица. Проследява географското разпределение
на стопанството по стопанска карта.
Дава примери за влиянието на природни и об-
ществени фактори за развитие на стопанството.
Групира стопански дейности. Чете обобщителна
таблица. Проследява географското разпределение
на стопанството по стопанска карта. Работи с
контурна карта, учебна тетрадка.
Проследява държави с голяма средна гъстота по
картата.
Чете стълбчеста и кръгова диаграма по предписа-
ние. Разпознава селища от различни географски
региони по изображение.
Обяснява основни понятия.

Решава тест.

Проследява географското положение на конти- работа в екип, интерактивни тех-

нента и границите му по карта, описва бреговата
линия.
Нанася върху контурна карта названията на обек-
ти от границите и бреговата линия на Африка.
Чете допълнителна информация за опознаването
на континента. Изготвя проект за континента.
ники, ИКТ, лекция, самостоятелна
работа, работа с учебника, четене
на карта, графични изображения,
визуализация, работа с контурна
карта, симулационни игри, рисуване
на идеи, мозъчна атака
текущ контрол – индивидуално
(устно), екипно, тематично – общо-
класно, изходно ниво,
екскурзия с учебна цел

19
1 2 3 4 5
35 Релеф и полезни Нови знания февруари Характеризира релефа на Африка.
изкопаеми 3. седмица Познава типичните полезни изкопаеми за Африка и тяхното
териториално разпределение.
Нанася върху контурна карта названията на изучените форми
на релефа: Заирска котловина, областта Судан, Сахара,
Етиопска планинска земя, Калахари, Намиб, Килиманджаро,
Драконови планини, Атласки планини.

36 Климат и климатич- Нови знания февруари Обяснява факторите и елементите на климата в Африка.
ни пояси и области 4. седмица Знае схемата на пасатите.
Характеризира климатичните пояси и планинската област в
Африка по правило.
Нанася върху контурна карта климатичните пояси на Африка.
Отговаря на географски въпрос, като комбинира различни
източници на информация (климатограма и карта).
37 Води Нови знания март Характеризира водите на Африка – главен вододел,
1. седмица отточни и безотточни области, използване и опазване.
Характеризира река по правило.
Нанася върху контурна карта названията на изучените реки
(Нил, Конго, Нигер, Замбези), езера (Виктория, Танганика,
Чад) и водопада Виктория.

38 Природни зони Нови знания март Характеризира природните зони и планинската област в
2. седмица Африка.
Съставя маршрут за мислено пътешествие из природните
зони на Африка.

39 Из природните зони Упражнение март Съставя маршрут за мислено пътешествие из природните

на Африка 3. седмица зони на Африка.

40 Население и поли- Нови знания март Характеризира населението на Африка – брой, разпределе-
тическа карта 4. седмица ние, расов състав, бит и култура.
Описва изменението и съвременното състояние на политиче-
ската карта на Африка.
Изразява мнение за типични проблеми на населението (глад,
болести, неграмотност).

41 Народите на Африка Упражнение април Запознава се с разнообразието на народите в Африка.

1. седмица Описва изменението и съвременното състояние на политичес­
ката карта на Африка.
Изразява мнение за типични проблеми на населението (глад,
болести, неграмотност).

20
 6 7 8 9
Проследява и показва обекти от релефа на Аф-
рика, групира ги по области на релефа, обяснява
формирането на релефа, проследява по карта и
нанася на контурна карта находища на полезни
изкопаеми. Дава примери за използването им.

субекваториален Проследява факторите на климата и обяснява

пояс; влиянието им в отделните части на Африка.
субтропичен пояс Чертае схемата на пасатите. Отговаря на географ-
ски въпрос – характеризира климатични пояси по
предписание. Работи с климатична карта и клима-
тограми. Нанася на контурна карта климатичните
пояси и планинската област.
делта, естуар Проследява главния вододел, отточни и безот-
точни области по карта. Характеризира река по
предписание. Нанася на контурна карта обекти от
водите на Африка.

червенокафяви Характеризира природните зони по предписание,

почви, тера роса; нанася на контурна карта природните зони, реша-
зона на сава- ва задачи в учебната тетрадка.
ната, зона на
твърдолистните
вечнозелени гори
и храсти;
оазис

Работи с карта, текст, климатограми и хидрограми,

изображения – съставя маршрут за географско
пътешествие, избира и групира растения и живот-
ни по природни зони. Съставя текст по ключови
думи, изготвя презентация, визуализира маршрута
на пътешествието.

местно и пресе- Проследява географското разпределение на на-

лено население; селението по карта, групира народите, живеещи
колония в Африка. Изчислява средна гъстота. Проследява
формирането на съвременната политическа карта
по схеми. Нанася на контурна карта избрани
страни. Отговаря на географски въпрос – изказва
мнение за проблемите на населението в Африка.
местно и пресе- Попълва обобщаваща таблица, разпознава наро-
лено население; дите на Африка по изображение и ключови думи,
колония проследява изменението на дела на населението
на Африка спрямо населението на света, открива
причини в текст. Проследява схема за проблемите
на населението, предлага начини за решаването
им.

21
1 2 3 4 5
42 Стопанство Нови знания април Характеризира съвременното състояние на стопанството на
2. седмица Африка.
Обяснява териториалното разпределение на основни стопан-
ски дейности.

43 Страни в Африка – Нови знания април Характеризира страните Египет и РЮА по правило.
РЮА, Египет 3. седмица

44 Антарктида Нови знания май Определя географското положение, големината и границите

1. седмица на Антарктида.
Описва опознаването и изследването на континента –
Белингс­хаузен – Лазарев, Руал Амундсен, българското учас-
тие.
Характеризира природата на Антарктида.
Познава особеното в политическия статут на Антарктида.
Междупредметни връзки: БЕЛ, „Математика“, „Информационни технологии“, „Технологии и предприема­
чество“, „Човекът и природата“, „Човекът и обществото“

45 Природата и хората Обобщение май Характеризира географското положение и границите на Афри-

на Африка и Антарк­ 2. седмица ка и Антарктида и на избрани страни в Африка.
тида Характеризира особеностите на природата на Африка и Антар-
ктида.
Характеризира политическата карта, населението, стопан-
ството в Африка и в избрани страни (Египет и РЮА). Познава
особеното в политическия статут на Антарктида.

46 Природата и хората Контрол май Характеризира географското положение и границите на Афри-

на Африка и Антарк­ 3. седмица ка и Антарктида и на избрани страни в Африка.
тида Характеризира особеностите на природата на Африка и Антар-
ктида.
Характеризира политическата карта, населението, стопан-
ството в Африка и в избрани страни (Египет и РЮА). Познава
особеното в политическия статут на Антарктида.

22
 6 7 8 9
Чете диаграми за стопанство и схеми, разпознава
дейности по изображения.
Проследява по стопанската карта на Африка
териториалното разположение на стопанските
дейности.
Нанася стопански дейности на контурна карта.
Проследява географското положение и границите
на страните по карта.
Характеризира по правило страните с помощта на
карта и текст. Нанася страните, техните столици и
по големи градове на контурна карта.
Разпознава обекти от страните по илюстрации.
проток Дрейк, Ан- Проследява географското положение и граници-
тарктически п-в, те на континента по карта. Чете допълнителен
о. Ливингстън, текст за опознаването на Антарктида. Наблюдава
айсберг; изображения и видео за природата на континента.
озонова дупка Прави проучване и кратко съобщение за българ-
ската научна станция на Антарктида.

– Припомня основни понятия за двата континента,

сравнява континентите по географско положение.
Обяснява влиянието на географското положение
на природата на континентите, дискутира по про-
блемите за опазване на природата.
Разпознава характерни изображения от конти-
нентите; съставя кратък текст по ключови думи и
изображения.
– Решава тест.

23
1 2 3 4 5
47 Взаимодействие Преговор май Характеризира Земята като планета.
между човека и 4. седмица Дава примери за взаимодействието между обвивките на Зе-
природата – годи- мята и влиянието на формата и движенията на Земята върху
шен преговор природата и живота на човека.
Определя какво изучава географията и описва важни открития
48 Взаимодействие Преговор юни за опознаването на света и развитието на географското позна-
между човека и 1. седмица ние.
природата – годи- Обяснява особеностите на природните компоненти и връзките
шен преговор между тях.
Описва и разпознава природните зони на Земята.
Определя значението на природните компоненти и природни-
те зони като среда за живот и условия за труд.
Обяснява необходимостта от опазване на природната среда.
Разпознава и използва елементи на географската карта и
глобуса.
Разпознава видове географски карти и основни способи за
картографиране.
Използва географска информация от различни източници.
Идентифицира и изразява мнение за географски проблем(и)
на базата на подбрана географска информация.
Представя географска информация в карта, текст, различни
графични изображения или чрез ИКТ.
49 Годишен преговор Контрол юни –
2. седмица
50 Екскурзия с наблю- Екскурзия юни Наблюдава природни обекти, процеси и явления; ориентира
дение 3., 4. сед- се по карта и с компас; прави измервания; демонстрира уме-
мица ния за разумно поведение сред природата; опазва природата.

51 Екскурзия с наблю- Екскурзия юни Наблюдава природни обекти, процеси и явления; ориентира
дение 3., 4. сед- се по карта и с компас; прави измервания; демонстрира уме-
мица ния за разумно поведение сред природата; опазва природата.

24
6 7 8 9
– Припомня основни понятия – работа с речника.
Попълва таблица за ВГО.
Работи с географска карта на света.
Коментира движението на континентите и форми-
рането на съвременните и бъдещи континенти на
– Земята.
Попълва схема за взаимодействието на природни-
те компоненти.
Разказва по схема за движението на въздушните
маси.
Попълва схема за стопанските дейности.
Прави връзки между природните условия и раз-
пределението на населението на планетата.
Описва раси по външни белези.
Дава примери за въздействието на човек върху
природата, предлага начини за опазване на при-
родната среда.

– Решава годишен тест – изходно ниво.

– Описва природните компоненти в района на ек-

скурзията.
Определя преобладаващата стопанска дейност на
хората в района.
Попълва таблица.
Събира снимков материал и информация за съста-
вянето на разказ.
– Описва природните компоненти в района на ек-
скурзията.
Определя преобладаващата стопанска дейност на
хората в района.
Попълва таблица.
Събира снимков материал и информация за съста-
вянето на разказ.

Разработил: Валентина Стоянова

25
 ПОЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПРИМЕРНОТО
ГОДИШНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

Според изискванията на учебната програма ча- 6. В колона 4 се посочва урочната единица,

совете за нови знания не трябва да са повече от като за ориентир може да се използва съответна-
30 ч. При темите, които включват по-голям обем та таблица в учебната програма за препоръчител-
на учебния материал, може да се използват и ното процентно разпределение.
часовете за упражнения, част от задачите в тях 7. В колона 5 се описват накратко компетент-
да се поставят за домашно. Необходимо е да се ностите като очаквани резултати от обучението в
отдели време за провеждане на учебни екскурзии рамките на конкретната урочна единица.
с наблюдение. Това може да бъде част от общо­ 8. В колона 6 се описват новите понятия за
училищните екскурзии, зелено училище или да се конкретната урочна единица (ако има такива).
организират в местния парк, близката природна 9. В колона 7 се записват учебни дейности,
местност. В учебната програма се включват също свързани с преподаване на нов учебен матери-
като очакван резултат и дейности като грижа за ал, упражнения, преговор, както и за гарантиране
природата (например почистване на училищния на изпълнението на учебната програма, в съот-
двор), ориентиране с компас, измервания – на-
ветствие с предвиденото в раздел „Дейности за
пример попълване на календар на времето.
придобиване на ключови компетентности и меж-
1. Годишното тематично разпределение се раз-
дупредметни връзки“ на съответната учебна про-
работва от преподаващия учител за всяка учебна
грама.
година и за всеки клас (а при необходимост – и
10. В колона 8 се посочват методите и формите
по паралелки), като се отчитат интересите на уче-
за оценяване (те може да са свързани с конкрет-
ниците и спецификата на образователната среда.
ната тема на урочната единица, но може да са и
2. Годишното тематично разпределение на учи-
ориентирани върху цял раздел) – при спазване на
теля по т. 1 се утвърждава от директора на учили-
ДОС за оценяване на резултатите от обучението
щето преди началото на учебната година.
на учениците, както и за оценяване на другите
3. В колона 1 се записва поредният номер на
дейности (домашни работи, лабораторни упраж-
учебния час. Броят на учебните часове в тематич-
нения, семинари, работа по проекти и др.), и при
ното разпределение трябва да отговарят на броя
отчитане на съотношението при формиране на
на часовете по училищен учебен план за съответ-
срочна и годишна оценка в раздел „Специфични
ния клас.
методи и форми за оценяване на постиженията на
4. В колона 2 се посочва учебната седмица по
учениците“ на съответната учебна програма.
ред, като следва да се отчита броят на учебните
11. При възникнали обстоятелства от обективен
седмици по заповед на министъра за графика на
характер годишното тематично разпределение
учебното време.
подлежи на изменение, допълнение и преструк-
5. В колона 3 се посочва темата на урочната
туриране, което се отразява в колона 9 или в
единици, като тя трябва да отговаря на темата,
допълнителна таблица, и се утвърждава допълни-
записана в дневника. Темата на урочната единица
телно от директора на училището, при спазване
се определя от учителя и може да не е същата
на препоръчителното процентно разпределение
като темата на урока в учебника или темата в
на задължителните учебни часове за годината.
учебната програма.

26
 МЕТОДИЧНИ
УКАЗАНИЯ
ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ
НА УРОЦИТЕ
Целите и очакваните резул-
тати, както и дейностите и
методите по урочни единици
и раздели са формулирани в
годишното тематично раз-
пределение.
В разработката шрифтово
са отделени рубриките, кои-
то се използват за изяснява-
не на материала, допълнител-
ните въпроси към учениците,
изводи и обобщения по теми-
те, допълнителна информа-
ция по темата за мотивиране
на работата на учениците.
НАЧАЛЕН ПРЕГОВОР.
ПРЕД ГЕОГРАФСКАТА КАРТА
План на урока:
1 . Природни области в Бълга-
рия
2 . Географска карта
3 . Ние, хората, и природата
Опорни знания и умения:
– познават картата на Бълга-
рия;
– познават посоките на света
и някои условни знаци на кар-
тата;
– познават някои защитени
територии – национални парко-
ве, резервати в България;
– правят връзка между при-
родата и различни дейности на
хората .
1
1 – По карта се изпълняват
зад . 1, 2, 3, 6 . Може да се ра-
боти и в учебната тетрадка (с .
3 – зад . 1, 2) или задачите се
поставят за домашна работа .
2 – Задачата е за съотнасяне
на илюстрациите с местополо-
жението на обектите на картата,
като допълнителна задача може
да се постави да разпознаят
символите (характерни форми
на релефа, растения, животни)
на национални паркове и резер-
вати в България .
3 – Задачата може да се из-
пълни, като учениците се раз-
делят на групи – всяка група
отговаря за 2 – 3 снимки; да
се организира състезание –
коя група ще бъде най-бърза и
най-точно и вярно ще отговори .
4 – Задачи 7, 8, 10 могат да бъ-
дат изпълнени като беседа или
дискусия (устно) по проблемите
на опазването на природата .
На учениците се дават няколко
минутки да запишат предложе-
нията си . Задачите са логично
свързани .
5 – Задача 1 . След 1 – 2 ми-
нути за прочитане на понятията
може да се проведе кратък ва-
риант на „Светкавица“; учителят
посочва ученици, които да обяс-
нят с няколко думи понятията .
4 4
5
4
2 3
27
 ГЕОГРАФИЯТА –
ДРЕВНА И СЪВРЕМЕННА
НАУКА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Възникване на географията
2 . Какво изучава географията
3 . Велики географски открития
а) Христофор Колумб
б) Фернандо Магелан
в) Вашку да Гама
Опорни знания и умения:
– познават природните
елементи: вода, почви, скали,
растения, животни;
– познават понятията: насе-
ление, селище;
– ориентират се по карта за
посоките на света .
1 – Въпросът се поставя за въ-
веждане на темата . Учителят за-
писва на дъската отговорите на
учениците . В хода на урока при
т . 2 с верните предложения на
децата се допълва определение-
то – какво изучава науката гео-
графия .
2 – По т . 1 . Лекция на учителя .
Насочва вниманието на ученици-
те към фиг . 1; Информация има
и в електронния учебник; вж . и
фиг . 7 – анимирани карти в елек-
3
5
4
7 9
28
тронния учебник .
3 – Връщаме се към предложе-
нията на учениците от началото
на урока . Извежда се определе-
ние (какво изучава географията) .
4 – По т . 2 се допълва с рубри-
ката „Още нещо за . . .“ (Без да
има задължителен характер!)
5 – По т . 3 . Лекция на учителя
за ВГО . Насочва се вниманието
към фиг . 5 – проследяват се пъте-
шествията на Христофор Колумб,
Фернандо Магелан, Вашку да
Гама .
В хода на разказа на учителя
може да се добавят интересни и
любопитни факти: 1 .  Колумб до
края на живота си не е разбрал,
че е открил нов континент . Наре-
къл е местните жители „индийци“
– по-късно от тук идва наимено-
ванието „индианци“ 2 .  Магелан
всъщност не завършва пъте-
шествието си, защото загива при
сблъсък с местните жители на
един от Филипинските острови в
Тихия океан .
Правят се изводи – значение-
то на ВГО от периода на XV –
XVIII век:
– Откриват се и се завладя-
ват нови територии – нови при-
родни богатства .
– Развива се търговията и ко-
рабоплаването .
5
6
8
– Разширяват се познанията
на хората за света, развива се
науката .
6 – Информацията по т . 3 се до-
пълва с текста за покоряването
на полюсите на Земята и фиг . 6
или допълнителни текстове и
снимки от електронния учебник .
7 – За обобщение на научено-
то по темата използваме „Клю-
чови думи“ и рубриката „Какво
ново знам и мога“ .
8 – В края на урока може да
поставим зад . 4, 5, 6 от апарата
за контрол или с . 5, зад . 6 от
учебната тетрадка за самостоя-
телно изпълнение . Нанасят се
маршрутите на мореплавателите
на контурната карта .
9 – За домашна работа – за-
дачи от апарата за контрол с
акцент на зад . 7 – при изпъл-
нението є учениците могат да
бъдат оценени . Задачите към
урока в учебната тетрадка мо-
гат да се изпълнят или в клас (в
задължителноизбираемите часо-
ве), или самостоятелно вкъщи и
да бъдат проверени от учителя .
 ОРИЕНТИРАНЕ
В ПРИРОДАТА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Какво означава да се ори-
ентираме
2 . Начини за ориентиране в
природата:
а) ориентиране по небесни
тела
б) ориентиране по местни
предмети
в) ориентиране с компас
3 . Ориентиране по карта
Опорни знания и умения:
– познават посоките на света
по карта;
– определят местоположение
на обекти спрямо други обекти;
– познават понятията изгрев,
залез, пладне;
– познават значението на го-
дишните кръгове на дърветата .
1 – Въвеждащият въпрос на-
сочва вниманието към използ-
ване на опорните знания от
4 . клас за посоките на картата
и определяне на местоположе-
нието на обектите един спрямо
друг . Дава се възможност на
учениците да споделят личен
опит . Обяснява се значението
на ориентирането . Може да се
включи информация за съвре-
менни средства за ориентиране
– електронни устройства (GSM,
сателити, GPS навигация) .
2 – Въвежда се понятието „хо-
ризонт“ и на примера на това
какво се вижда през прозореца
на класната стая се определя
хоризонта . Извежда се опреде-
лението за ориентиране или от-
говорът на въвеждащия въпрос .
3 – За въвеждане на начините
за ориентиране може да започ-
нем със следния въпрос: Какво
бихме направили, ако нямаме
съвременна техника? Последо-
вателно се изясняват начините
за ориентиране сред природата .
(Използва се фиг . 4 и фиг . 1 към
т . 2) .
4 – Чете се текста от рубрика-
та „Още нещо за . . .“, проследява
се фиг . 1 .
5 – При ориентиране по мест-
ни предмети може да се нарису-
ват на дъската годишни кръгове,
дърво с мъх, корона на дърво и
да се запишат посоките север и
юг . Вариант е и изпълнение на
задачата в контурната карта .
6 – Използва се текста от
с . 13, рубриката „Още нещо за . . .“
(компаса) . С помощта на стъп-
ките за ориентиране с компас
2 6
1
3
7 6
4 9
се обяснява това умение . Пред-
варително учителят поставя на
учениците задача да донесат,
ако разполагат в къщи, компас .
7 – Допълваме: Знаейки по-
соките на картата и след като
сме определили посоките на хо-
ризонта, можем да ориентираме
картата по тях, за да определим
коя е правилната посока, в коя-
то да се движим, ако сме на от-
крито .
8 – Затвърдяваме наученото,
като четем „Ключови думи“ и
рубриката „Какво ново знам и
мога“ .
9 – От апарата за контрол се
поставят зад . 4, 5, 6 за изпълне-
ние след часовете или по обяд –
12 .00 ч . В края на часа може да
се изпълнят задачи от учебната
тетрадка (с . 6 и 7 – зад . 3, 4, 7, 8,
9, 10) . Друга възможност е да се
изпълнят задачи от електронния
учебник .
29
 ГЕОГРАФСКИ ГЛОБУС И План на урока: 1 – Поставяйки водещия въ-
ГЕОГРАФСКА КАРТА 1 . Какво представлява гео- прос, учителят записва посо-
2 ЧАСА (НОВИ ЗНАНИЯ) графската карта чени от децата признаци на
2 . Мащаб на картата географската карта на дъската .
3 . Условни знаци Работи се с географската карта
4 . Видове географски карти: на България . Допълнителни въп-
а) общогеографски роси: Как са показани обектите
б) тематични на картата? Може ли да пока-
5 . Географски глобус жем цялото земно кълбо?
2 – Учителят обяснява основ-
Опорни знания и умения: ните признаци на картата: обоб-
– познават географската кар- щена, върху плоскост, с помощта
та на България; на условни знаци и цветове . . .
– познават някои условни Въвежда се определение за
знаци; географска карта, записва се
– познават географския гло- на дъската, включват се верни-
бус . те предложения на учениците,
ползва се фиг . 7, с . 15 .
3 – Въвежда се понятието
2 мащаб – числен мащаб . (Тук е
важно да се упражни примерът
1 с превръщането на сантиметри
в метри и километри, за да се
премине после към изчислява-
3 не на разстояния по карта) . До-
4 4 пълнителният текст и фиг . 1, 2
4 поясняват понятието . Прави се
разграничаване на картите по
3 мащаб, като се обръща внима-
ние на степента на обобщеност
на представената информация .
Учениците четат числения ма-
щаб на карти от атласа .
7 5 4 – Учителят поставя въпроса:
5 Кои условни знаци си спомняте?
Въвежда се понятието способ
на картографиране: по фиг . 3, 4,
5 и 6 се обясняват способите .
На учениците може да се поста-
ви задача да потърсят в атласа
карти, представени с различни-
те способи . Записват се приме-
5 5 5 ри към плана на урока .
5 – Въвеждат се понятията об-
щогеографска и тематична кар-
та . Посочват се примери: фиг . 7
и фиг . 11, 12, 13 . По атласа се
6 показват примери за видовете
8 карти . Допълнителна информа-
ция за географски атлас – на
с . 17, рубриката „Още нещо за . . .“ .
7 5 6 – Учителят, разказвайки за
географският глобус, насочва
вниманието към фиг . 8, 9, 15 .
Обръща се внимание, че това

30
е най-точният модел на Земя-
та, който представя максимално
вярно взаимното разположение
на континентите и океаните на
планетата (пример с размерите
на Гренландия и Австралия на
карта и на глобуса) . Посочва се,
че с помощта на глобуса можем
да изучаваме движенията на Зе-
мята .
7 – Затвърдяваме наученото,
като четем „Ключови думи“ и
рубриката „Какво ново знам и
мога“ .
8 – Поставят се зад . 5 и 7
от апарата за контрол . В клас
може да се изпълнят задачи
от учебната тетрадка (с . 8 и 9
– зад . 4, 5, 10) . За домашно се
дават задачи от тетрадката и
от учебника (с . 16 – зад . 1 – 4
и 6) . Може да се използват и
задачи и ресурси по темата от
електронния учебник за общо-
класна работа . Предвид това,
че урокът е свързан с прилагане
на стари знания в нова ситуа-
ция и изпълнението на задачите
е самостоятелно от учениците,
в края на часа най-активните и
добре представили се може да
бъдат оценени .
2 3
1 3
5 думи“ и рубриката „Какво ново
3 знам и мога“, задачи от елек-
4 тронния учебник за определяне
7 зад . 11 – 19) . За домашно – за-
ГРАДУСНА МРЕЖА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Какво представлява градус-
ната мрежа
2 . Работа с градусна мрежа:
а) географска ширина
б) географска дължина
3 . Географски координати –
точният географски адрес
Опорни знания и умения:
– познават понятието земна
ос;
– знаят какво е ъгъл (измер-
ва се в градуси), окръжност, по-
луокръжност – междупредметна
връзка с математика;
– имат логическо и простран-
ствено мислене .
1 – Въвеждащият въпрос може
да се развие така: Ние сме жи-
тели на планетата Земя . Тя е
трета планета от Слънчевата
система, която е част от галак-
тиката Млечен път . Всеки от нас
знае адреса, на който живее,
но може ли да определим още
по-точно нашето местоположе-
ние на планетата?
2 – За целта да си представим
географския глобус . От движе-
нието на Земята около оста є из-
веждаме понятието земна ос (по-
5 6 – Изяснява се какво е гео-
5 като четем рубриките „Ключови
8 апарата за контрол . От учебната
6 тетрадка може да се изпълнят
знато от „Човекът и природата“),
следвано от Северен и Южен по-
люс, фиг . 1 .
3 – Ползвайки фиг . 2, 3 и 4
(примера на нарязания порто-
кал), въвеждаме понятията Ек-
ватор и паралели, като част от
градусната мрежа . По картата в
атласа учениците откриват Ек-
ватора . Учителят рисува на дъс-
ката земното кълбо с Екватора,
полюси и паралели . Обозна-
чават се градуси . Поясняваме
защо се обозначават градуси, а
не други единици – окръжност,
полуокръжност; ъглите измерва-
ме в градуси . Може да допъл-
ним с информация от речника
или с графика от контурната
карта – за географски дължини
и ширини .
4 – Използваме допълнителния
текст на с . 18 . Изясняваме роля-
та на тропичните и полярните ок-
ръжности, като използваме при-
мера с движението на Земята
и смяната на сезоните, продъл-
жителността на деня и нощта –
фиг . 1 . Тук може да ползваме ани-
мация от електронния учебник .
5 – Изясняваме понятието ме-
ридиан с помощта на фиг . 5, 6,
7 . Учителят допълва разказа с
информация за Екватора и Гри-
нуичкия меридиан, фиг . 8, 9, 10 .
Чете се допълнителният текст от
с . 19 („Още нещо за . . .“) .
графска ширина и географска
дължина . Използва се примерът
за гр . София, фиг . 11 . Тук може
да ползваме анимация от елек-
тронния учебник .
7 – Затвърдяваме наученото,
на географски координати .
8 – Поставят се зад . 2, 3 от
задачи (с . 10 – зад . 2 и с . 11 –
дачи от учебната тетрадка .
31

1
2 4
3 Като въвеждане в темата може
ДА ОПОЗНАЕМ ЕЗИКА
НА КАРТАТА,
ДА ОПРЕДЕЛИМ „ТОЧНИЯ
ГЕОГРАФСКИ АДРЕС“
(УПРАЖНЕНИЕ)
1 – Въвеждане в темата на
урока, кратко запознаване с
дейностите .
2 – Набор от задачи за упраж-
няване на дейности за работа с
карта, задачи 2 и 3 се изпълня-
ват устно . Задачи 6 и 7 се из-
пълняват с помощта на атласа .
3 – Преди решаването на за-
дачи 6 и 7 се четат правилата за
работа с числен мащаб .
4 – Третата част от урока е от
задачи за определяне на гео-
графски координати .
Четат се стъпките за опреде-
ляне на географска ширина и
географска дължина . Илюстри-
раме ги с анимация от електрон-
ния учебник . Задачите изискват
работа с атлас . Може да се
организира работа по групи за
бързина и точност .
5 – За изпълнението на зад . 11
учениците работят самостоя-
телно, като използват картата в
урока . Изисква се да определят
посоки, географски координати,
разстояния .
6 – Учениците могат да се са-
мооценят по предложената схе-
32
5 6
ма . Учителят може да провери
тетрадките и всеки да бъде оце-
нен по изпълнението на задачите .
ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ –
ФОРМА, РАЗМЕРИ,
ДВИЖЕНИЕ (НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Как в древността хората си
представяли формата на Земята
2 . Доказателства за кълбо-
видната форма на Земята
3 . Площ на земната повърх-
ност
4 . Земята като планета
1 2
3
2
4 4
5
1
5 . Движения на Земята около
оста є, последици
6 . Движения на Земята около
Слънцето, последици
Опорни знания и умения:
– знания за Слънчевата сис-
тема от „Човекът и природата“;
– знания за движенията на
Земята в пространството .
1 – Отговор на въвеждащия
въпрос следва да се получи в
хода на урока при т . 2, т . 5 и 6 .
да се използват и ключовите
думи .
2 – Тук следва да се даде въз-
можност учениците да обяснят,
на основата на знанията си до
момента и наученото по „Чове-
кът и природата“ .
Да се обърне внимание на
последиците за природата на
Земята . Допълва се с рубриката
„Любопитно“, с . 22 .
3 – Да се подчертае преоб-
ладаващата част на водата на
Земята . Записват се основните
данни .
4 – Използваме информацията
от рубриката „Още нещо за . . .“ и
фиг . 4, 5, 6, 7 на с . 23, както и
схемата на Слънчевата система –
фиг . 9 на с . 25 . Правим връзка със
4
знанията от „Човекът и природа-
та“ за Земята като планета . Уче-
ниците могат да разкажат сами .
5 – С помощта на фиг . 8 на
с .  24 ученикът може да обясни
движението на Земята, учителят
допълва и коригира, ако е необ-
ходимо .
6 – Движението на Земята око-
ло Слънцето се изяснява от гео-
графска гледна точка, набляга се
на наклона на земната ос, ъгъла,
под който слънчевите лъчи падат
на земната повърхност на те-
ритории с различна географска
ширина и последиците от това
за сезоните в противоположните
полукълба и промяната в продъл-
жителността на деня от Екватора
към полюсите и през годината .
Използва се фиг . 10 .
7 – Затвърдяваме наученото,
като четем рубрика „Какво ново
знам и мога“ .
8 – Поставят се зад . 2, 5, 6 от
апарата за контрол и от учебна-
та тетрадка (с . 12 – зад . 8) . За
домашно се поставят зад . 4 – за
проучвателна дейност и използ-
ване на ИКТ, задача от учебната
тетрадка . Може да се използват
задачи от електронния учебник .
5 тояние и т .н .), за почвите и живи-
6 те същества на Земята, примери .
8 темите за релефа на Земята .
7 пълнят рубриката, използвайки
2
1
3
3
3
5
3
4
СТРОЕЖ НА ЗЕМЯТА Опорни знания и умения:
(НОВИ ЗНАНИЯ) – познават някои свойства на
въздуха, водата, скалите, почви-
План на урока: те от „Човекът и природата“;
1 . Външни обвивки на Земята: – могат да направят връзка
а) атмосфера между жива и нежива природа
б) хидросфера (образуване на почвите, напри-
в) биосфера мер) .
г) литосфера
д) педосфера 1 – Поставеният въпрос ще
2 . Взаимодействие между бъде задаван многократно в
външните обвивки на Земята хода на урока, ще получи отго-
3 . Вътрешен строеж на Земята: вор при т . 2 . Добре е ученици-
а) ядро те да формулират отговора, из-
б) мантия ползва се фиг . 5 .
в) земна кора 2 – Въвеждат се нови понятия,
обясняват се от учителя и се про-
следяват по фиг . 5 . Може да се
опрем на знанията на учениците
за свойствата на някои вещества
4 (въздухът е прозрачен, водата – в
твърдо, течно и газообразно със-
3 – По фиг . 4 се изяснява въ-
трешният строеж на Земята,
допълваме с информация за
движенията на земната кора и
земетресенията като преход към
4 – Затвърдяваме научено-
то, като четем „Ключови думи“
и рубрика „Какво ново знам и
6 мога“ . Тук учениците могат да до-
ключовите думи .
33
 5 – Може да се изпълни зад . 3
от апарата за контрол, зад . 1 и
2 – устно; от учебната тетрадка:
за домашно (с . 13 – зад . 1); с
по-дълъг срок за изпълнение
(задачи от учебната тетрадка и
зад . 4 от учебника) .
СУШАТА И ВОДАТА
НА ЗЕМЯТА –
КОНТИНЕНТИ И ОКЕАНИ
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Изпъкналите континенти и
океанските понижения
2 . География на океаните
3 . География на континентите:
а) острови
б) провлак
в) проток
г) залив
4 . Бряг и брегова линия
обръща внимание на разполо-
жението на Тихия океан . Задава
въпроса: Защо е така отбелязан
на картата?
Допълваме с текста от „Любо-
питно“ и фиг . 6, използват се ре-
сурси от електронния учебник .
4 – Проследяват се по карта
континентите, ученик може да
излезе да ги посочи на учебната
карта, обръща се внимание на
особеностите на природата на
сушата – пустини, ледници, висо-
ки планини . Посочват се най-ви-
сокото и най-ниското място на
сушата . Записват се в плана .
2
1
5 – Проследяват се по карта
– острови, допълнителен текст
за видовете им по произход,
фиг . 7 и 8 . Прави се сравнение за
размера на най-големия остров .
Като вариант може да се срав-
ни с континента Австралия, кой-
то на картата не изглежда мно-
го по-голям . Обяснява се защо
е така (деформации на картата
при преминаване от кълбо към
плоскост, разтягане в областта
на полюсите) .
Поставя се задача – Потър-
сете на картата и други големи
острови .

Опорни знания и умения: 3 4

– знаят понятията: континент, 3
полуостров, море, крайбрежие;
– познават картата на света,
разграничава суша и вода; 2 4
– знаят наименования на 3
континенти: Европа, Азия, Афри-
ка .
5
1 – Въпросът се използва за
поставяне на темата . По при-
мера на фиг . 1 и 2 се изясняват
промените в очертанията на кон-
тинентите и океаните на Земята .
2 – Учителят обяснява основ- 9
ните признаци, по които отде- 5
ляме континенти и океани . По
фиг . 1 и 2 учениците проследя-
ват промените на очертанията и
местоположението на континен-
тите (хипотезата за движението
на литосферните плочи на Алф- 5
ред Вегенер) . Коментират: Кои
са движещите сили? Как това се
отразява на природата им? Чете
се допълнителният текст „Още
нещо за . . .“
3 – По картата на фиг . 3 се 10
проследяват океаните . Учите- 9
лят коментира накратко разпо-
ложението им и особеностите,

34
 6 – Въвеждат се понятията
проток и провлак, като се съ-
поставят; проследяват се по фиг .
10 и 11, показват се на картата
на света . Към учениците: Дай-
те примери за други протоци и
провлаци на картата .
Проследяват се полуострови
и заливи, примери от картата .
7 – Разглеждат се понятия-
та бряг и брегова линия (видо-
ве) . Да се обърне внимание
на значението на бреговете за
възможността за развитие на
различни дейности по крайбре-
жието . Използват се фиг . 12, 13
(беседа с учениците) .
8 – В заключение: рубрика
„Любопитно“, за континентите,
с . 31 .
Да се постави като задача: Да
съставят рубриката „Какво ново
знам и мога“, като използват
ключовите думи по урока . След
което се прочита рубриката .
9 – Може да се изпълнят зад .
3, 4, 5 от учебника и 1 и 5 от
учебната тетрадка . За домашно
задачи от апарата за контрол в
учебната тетрадка . Може да се
използват и задачи от електрон-
ния учебник .
ДА СРАВНЯВАМЕ
КОНТИНЕНТИ И ОКЕАНИ
(УПРАЖНЕНИЕ)
1 – Въвеждане в темата – Как-
ви дейности ще се изпълнят и
какви резултати ще имаме след
урока .
2 – Стъпки за сравняване –
Четат се общокласно, като учи-
телят пояснява в контекста на
урока, конкретизира какво ще
се сравнява, по какви признаци .
3 – В I и II част – Предлага се
вариант за изпълнение на зада-
чите, като таблицата може да
отпадне, в случай, че учениците
се затрудняват да я начертаят .
Задачите може да се изпълнят
и в учебната тетрадка – (с . 15 –
зад . 7, 8, 9, 10) или устно с елек-
тронния учебник, общокласно .
4 – При изпълнението на зад .
1, 2, 3, 4 от учебника ученици-
те попълват и контурната карта,
като с помощта на атласа откри-
ват най-високото и най-ниското
място на континентите . (Нужна
е помощ от учителя!) Ползват се
данните от с . 33 . Нанася се и
най-дълбокото място в Светов-
ния океан и най-голямото море
във всеки океан . Така учениците
получават добра пространстве-
на ориентация .
3 4
4
5 – Задачите в част III изис-
кват ориентация по отношение
на Екватора и Гринуичкия мери-
диан . Използва се атласът или
картата от учебника в урока . За
всяко от условията се записват
в тетрадките или на дъската
предложенията на учениците .
6 – Задачата изисква умение
за обобщение и правене на
изводи . Учителят насочва вни-
манието към вече изпълнените
задачи, откъдето се извеждат
заключения за зад . 9, 10, 11,
12 . При зад . 13, 14, 15 се прави
връзка между природните усло-
вия на различна географска ши-
рина и разположението на кон-
тинентите .
7 – Предложената схема дава
възможност за самооценка на
учениците по изпълнението на
задачите от урока . Споделяне-
то на самооценката с учителя
може да бъде основа за насоче-
на работа по преодоляване на
пропуските и затрудненията .
5
6
35
 РЕЛЕФ И 4 . Полезни изкопаеми те описали формите на земната
ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ повърхност?
(НОВИ ЗНАНИЯ) Опорни знания и умения: 2 – Въвеждат се видове скали
– познават някои видове ска- по начин на образуване, които
План на урока: ли; изграждат земната кора . Едно-
1 . Състав на земната кора – познават видовете полезни временно с разглеждането на
2 . Движения на земната кора: изкопаеми; понятията магмени, седимент-
а) вътрешни земни сили – познават видовете земни ни, метаморфни се проследява
б) външни земни сили форми на сушата (планина, кот- фиг .  4 за строежа на земната
3 . Форми на земната повърх- ловина, низина, равнина) . кора . Чете се допълнителни-
ност: ят текст на с . 35 от рубриката
а) абсолютна и относителна 1 – Въвеждащ въпрос – Как- „Още нещо за . . .“ (минералите) и
надморска височина во е релеф и какви са негови- се проследяват фиг . 2, 3 . Инфор-
б) заравнени форми те особености? Въпросът за мацията се допълва и с рубрика-
в) изпъкнали форми изясняване на понятието релеф та „Любопитно“ на с . 34 и фиг . 1 .
г) вдлъбнати форми може да се допълни с: Как бих- Уместно е, ако разполагаме с
различни минерали и скали, да
ги покажем на учениците .
2 2 3 – Въвеждат се понятията
вътрешни и външни земни сили .
1 Използваме фиг . 5, 6, 7 и 8, как-
то и ресурси от електронния
учебник . Обръщаме внимание на
последиците от действието на
вътрешните земни сили . Какви
3 форми образуват? Как външни-
те земни сили оформят земната
повърхност? Преди учителят да
разкаже, може да покани учени-
2 ците да предположат кои форми
са образувани от външните зем-
ни сили .
4 – Тук вече може да говорим
за релеф – форми на релефа .
3 Въвеждаме понятията абсолют-
на и относителна надморска ви-
сочина (фиг . 9 илюстрира обяс-
нението на учителя) . Тук може
да се даде пример за Софийско-
то поле (550 m н .в .) и вр . Черни
4 връх (2290 m н .в .), като ученици-
те сами изчислят относителната
4 височина .
5 – Видовете форми на релефа
групираме като: изпъкнали, за-
5 равнени и вдлъбнати . Посочваме
пример и като задача даваме: Да
се открият по картата още при-
мери за равнини, низини, плани-
ни, плата . . . Обръщаме внимание
на разликата във височината на
равнина и низина . Как са отбеля-
зани на картата? Ниски, средно-
високи и високи планини – Как
се отбелязват на картата?

36

6 не на релефа (демонстрация на
8 3 – Въвежда се предписание
7 от тях форма . Необходимо е
6 – Изяснява се значението
на полезните изкопаеми – За
какво служат въглищата, руди-
те? Групирането по видове на
полезните изкопаеми е според
тяхната същност . Учениците
може да опитат самостоятелно
да подредят в три колонки при-
мери за трите групи, като полз-
ват картата (фиг . 16 на с . 39) .
Обръщаме внимание на по-
следиците от добива на изкопа-
еми по открит способ – фиг . 17,
20 . Допълнителна задача по кар-
тата на фиг . 16: Определете кои
континенти разполагат с най-го-
лямо разнообразие от видове
полезни изкопаеми .
7 – В заключение четем „Как-
во ново знам и мога“, допълва-
ме с ключовите думи по темата .
8 – За домашно: задачи от
учебната тетрадка, зад . 2, 7 от
апарата за контрол . В клас, при
наличие на време, може устно
да се изпълнят зад . 1, 3, 4 .
6 http://uspelite .com/inovacia-v-
РЕЛЕФ НА
ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ
(УПРАЖНЕНИЕ)
1 – Въведение в темата – Да
се обсъди какви дейности ще се
изпълнят и какви резултати ще
има след урока . Може да се по-
кажат интерактивни материали
от електронния учебник .
2 – Задачи (с . 40 – зад . 1 –
5), (с . 41 – зад . 7 и 8) упраж-
няват наученото в предишния
урок – групирането на скали
1 4
2
по произход, разпознаването
на видове форми и причините
за образуването им . На адрес:
aitos-uchenici-uchat-geografia-s-
interaktivna-piasachna-karta/ мо-
жем да покажем съвременен
интерактивен метод за изучава-
различни форми на релефа) .
за характеристика на форма на
релефа . По него учениците пра-
вят характеристика на избрана
ползването на атлас .
4 – Задача 10 проследява про-
мените при формиране на конти-
нентите, изисква се съпоставка
и с внимание да се проследят
фиг . 6, 7, 8 . Да се направят изво-
ди . Използва се видео от елек-
тронния учебник .
5 – Въвеждат се правила за
поведение при земетресение . Тук
ситуацията може да се разиграе
като симулационна игра, като се
изпълняват правилата . Допълва-
ме с видео от електронния учеб-
ник .
6 – Предложената схема дава
възможност за самооценка на
учениците по изпълнението на
задачите от урока . Самооценка-
та се споделя с учителя .
3
37
 КЛИМАТ – разликите в климата на Земята, променя времето и климата в
ФАКТОРИ И ЕЛЕМЕНТИ фиг . 4 на с . 43 . планината?
(НОВИ ЗНАНИЯ) 2 – Учителят разказва за фак- Как хората променят климата?
торите на климата, като се опи- 3 – При елементите: Обръщаме
План на урока: ра на знанията на учениците за внимание на хода на температу-
1 . Климат и време затоплянето и изстиването на рата през годината и денонощи-
2 . Фактори, определящи кли- въздуха и водата – фиг . 3 . Как се ето, опирайки се на знания на
мата: променя времето в мястото, къ- децата от ежедневните им наблю-
а) географска ширина и слън- дето живеем? Кое го променя? дения . Допълваме с „Още нещо
чево греене Въвежда се понятието въздушни за . . .“, с . 45 . Изясняваме средного-
б) въздушни маси маси . По картата се проследя- дишната температура, необходи-
в) суша и вода ват въздушни маси от различни ма при четене на климатограма .
г) океански течения географски ширини и основните Изучаването на елементите е
д) релеф им характеристики се записват обвързано с уредите за тяхното
е) стопанска дейност – топли, студени, умерени, сухи, измерване – фиг . 5, „Още нещо
3 . Елементи на климата: влажни . От учениците може да за . . .“, фиг . 7, 13, 17 . Разпределе-
а) температура на въздуха се изиска да обяснят: Как се нието на атмосферното наляга-
б) атмосферно налягане
в) ветрове
г) валежи
4 . Климатограми 1
1
Опорни знания и умения: 2
– познават понятията: тем-
пература, време, прогноза за
времето;
– свойства на въздуха и
водата – затопляне, изстиване, 2
маса („Човекът и природата“);
– познават особеностите на
релефа;
– знаят видовете валежи . 1
1 – Насочваме вниманието към 3
познатото понятие, за да обясним 2
понятието климат . Отговорите на
учениците може да отбележим на
дъската . Използваме фиг . 2, за да
обясним сезоните и промяната на
времето в тях („Още нещо за . . .“, 3
с . 43) . Изясняваме какво значи
„режим“ – неща, повтарящи се
през определен период от време . 3
След това изясняваме понятието
климат . Обясняваме ролята на ат-
мосферата за живота на Земята
(даваме пример с температурите
на Луната през деня и нощта) .
Преди да преминем към фак-
торите, може да обясним откъде
идва думата „климат“ – от гръц-
ки, означава „наклон, под който
слънчевите лъчи огряват земна-
та повърхност“ . „Любопитно“ –
правим връзка с причината за

38

3 3
7 простирането на климатичните
4 тична област, отново по картата
6 следим разпространението на
не, като задача: да се просле-
ди по фиг . 11 – тук е нужно да
се обвърже с температурата и
разликите, които се създават в
налягането над различни тери-
тории, което поражда движение
на въздуха – вятър . Силата на
ветровете се проследява по фиг .
15 . Допълваме с ресурси – ви-
део от електронния учебник . Ва-
лежите се илюстрират с фиг . 16 .
За неравномерното им разпре-
деление на Земята може да
посочим примера как на едни
места на Земята хората страдат
от наводнения, а на други – от
недостиг на вода . Допълваме с
„Още нещо за . . .“ на с . 47 .
4 – Въвеждаме климатограма –
като вид графика .
5 – Стъпките за четене на кли-
матограма (с . 47) . Учениците из-
читат последователно стъпките,
като учителят обръща внимание
на фиг . 23; да открият прочете-
ното на графиката .
6 – В заключение четем „Как-
во ново знам и мога“, допълва-
ме с ключовите думи по темата .
7 – От апарата за контрол из-
пълняваме зад . 1, 2, 4, 5 . За до-
машно: зад . 3, 6, 7 .
От учебната тетрадка в клас
може да се изпълнят зад . 2 и 13 .
Задача 14 на с . 20 е подходяща за
изпълнение по време на ваканция .
– знаят изменението на клима-
тичните елементи по географска
ширина и надморска височина .
1 – Поставяйки водещия въ-
прос, целим да преминем към
изясняване на понятието клима-
тичен пояс .
2 – Обръщаме внимание на
пояси по географска ширина,
5 като следим учебната климатич-
на карта или карта от атласа .
Изяснявайки какво е клима-
планинската климатична област .
3 – Тази точка е разработена
във вид на обобщаваща табли-
КЛИМАТИЧНИ ПОЯСИ И ца . Като вариант на урока може
ОБЛАСТИ (НОВИ ЗНАНИЯ) да се използва кратък разказ на
учителя за климатичните пояси;
План на урока: следва самостоятелна работа
1 . Същност на климатичните на учениците, които да направят
пояси и области разширен план на т . 2 от урока
2 . Видове климатични пояси и и т . 3, като използват информа-
техните особености: цията в табл . 1 .
а) екваториален 4 – Следва рубрика „Какво
б) тропичен ново знам и мога“, като до-
в) умерен пълваме с „Още нещо за . . .“ и
г) полярен фиг . 2 . Организираме дискусия
3 . Планинска климатична за промените в климата, предиз-
област викани от хората и вариантите
Опорни знания и умения: за намаляване на замърсяване-
– знаят кои са факторите и то – предложения на учениците .
елементите на климата;
4
2
1
3
4
4
3
5
39
 5 – Устно се изпълняват зад .
1, 2, 3 . За домашно се поставят
зад . 4 и 5 от апарата за контрол .
От учебната тетрадка се изпъл-
нява зад . 1 на с . 21 . Останалите
задачи се поставят за домаш-
на работа и като подготовка за
урока за упражнения .
СВЕТОВЕН ОКЕАН
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Световен океан
2 . Свойства на океанската
вода:
а) цвят, вкус, затопляне, соле-
ност
б) движение на океанските
води – вълни, приливи и отли-
ви, океански течения
Опорни знания и умения:
– знаят кои са океаните,
включени в Световния океан;
– познават някои от свой-
ствата на водата – цвят, вкус,
затопляне, соленост, приливи и
отливи от уроците по „Човекът
и природата“;
– правят връзка между богат-
ствата на океаните и моретата
и стопанските дейности, свър-
зани с тях .
1 – Въпросът цели да се насо-
1 – знаят какво е река, езеро;
2 – познават водния кръговрат
3 на Земята;
5 1 – Въпросът насочва към изя-
4 4
6 4
40
чи вниманието към значението
на Световния океан за живота
на Земята .
2 – При общата характеристи-
ка на Световния океан използ-
ваме фиг . 1 и фиг . 3 . Обръща-
ме внимание на голямата площ,
която заема Световният оке-
ан (71% от планетата) . Правим
връзка с изученото вече за кли-
мата и влиянието на водите на
Земята за формирането му . До-
пълваме с рубриката „Още нещо
за . . .“, като учениците си припом-
нят какво е море . По фиг . 3 на
с . 51 посочваме отделните оке-
ани и по-големите морета .
3 – При разглеждането на
свойствата на водите в Светов-
ния океан използваме придо-
битите знания на учениците по
„Човекът и природата“ – за свой-
ствата на водите, приливите и
отливите . Въвеждаме единицата
промил (1/1000) за соленост . По
фиг . 4 обясняваме схемата на
океанските течения, а в атласа
откриваме най-големите от тях .
4 – В края на урока се връща-
ме към въвеждащия въпрос, из-
ясняваме значението на водите
за живота на Земята . (Заражда-
нето му става именно в океаните
и моретата .) С помощта на илюс-
трациите на учениците се поста-
2 – могат да дават примери за
7 отговорите на дъската, от тях се
4 2 – Видовете води се характе-
вя задача: Как днес използваме
богатствата на Световния океан?
5 – Въвеждат се стъпки за
характеристика на океан или
море . Поставя се задача: Всеки
да направи кратка характерис-
тика на един океан по избор,
като използвате атласа .
6–В заключение: Четем
рубриката „Какво ново знам и
мога“, допълваме с ключовите
думи по темата .
7 – В часа устно се решават
зад . 1, 4 . За домашно: зад . 2,
3 от апарата за контрол и зад .
1 – 6 от учебната тетрадка . В
часа може да се използват за-
дачи от електронния учебник за
общокласна работа или индиви-
дуално оценяване .
ВОДИ НА СУШАТА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Води на сушата:
а) подземни води
б) реки:
– устие
– речна система
– водосборен басейн
– пълноводие, маловодие
– хидрограма
в) езера
г) ледници
2 . Използване на водите и
тяхното опазване
Опорни знания и умения:
използване на водите .
сняване кои от водите на Земя-
та са на сушата . Записват се
построява планът на урока .
ризират с помощта на учениците .
Въвеждат се понятията: устие,
речна система, водосборен ба-
сейн, проследяват се по фиг . 1 .
 Коментира се фиг . 4 и рубрика-
та „Още нещо за . . .“ (водния кръ-
говрат) . Прави се връзка между
1 2
климат и води, което логично
води до изясняване на периоди-
те на пълноводие и маловодие 4
и въвеждане на понятието хи-
дрограма . По предписанието на
с . 53 „Как да четем хидрограма“ 2
учениците усвояват това умение . 3
Може последователно стъпките
да се изчетат от различни учени-
ци, като учителят насочва внима-
нието към фиг . 6 .
3 – Учениците познават поняти-
2
ето езеро . Поставяме задача: От-
крийте на картата на света най-го- 5
лямото и най-дълбокото езеро .
Ледниците са ново понятие, но
от часовете по „Човекът и приро- какви резултати ще имаме след ци и се проверяват общокласно,
дата“ учениците познават твърдо- урока . като зад . 3 – 6 може да се из-
то състояние на водата . Изясня- 2 – Въвеждаме правила, после- пълнят устно . За съпоставяне на
ва се формирането на ледниците, дователни стъпки за характерис- териториите е необходимо да се
като се обръща внимание на ус- тика на климатичен пояс, като се работи с различни карти от ат-
ловията, при които те може да съ- посочват източниците на инфор- ласа (политическа, климатична) .
ществуват (връзка с климат – по- мация . Заедно с умението за че- 4 – Въвеждат се правила за
лярен, планинска област) . Може тене на климатограма учениците поведение при наводнение . Си-
да се постави въпрос: Къде на могат да решат зад . 1 в урока, туацията може да се разиграе
земното кълбо днес може да на- като използват климатичната кар- като симулационна игра, като
блюдаваме ледници? та и климатограмите на с . 54 . Ор- се изпълняват правилата . До-
4 – За изясняване на стопан- ганизацията е по групи – всяка пълваме с видео от електронния
ското значение и опазването на група изпълнява задачи за един учебник . Възлагат се задачи за
водите можем в края на урока пояс, като при по-голям клас за- четене на хидрограми, елементи
да поставим зад . 6 от апарата дачите могат да се повторят . на речната система и др .
за контрол . В клас може да се 3 – На с . 55 задачите от 2 до 7 5 – По схемата за самооценка
изпълни зад . 1 от учебната те- се изпълняват от всички учени- учениците могат да се оценяват
традка . За домашно да се дадат
зад . 1, 2 от учебника, изискващи
проучване и работа с различни 2
източници на информация, както 2
и задачи от учебната тетрадка-
та .
5 – В заключение четем руб-
риката „Какво ново знам и мо-
1 4
га“, като допълваме с ключови-
те думи по темата .

ДА ЧЕТЕМ ХИДРОГРАМИ
И КЛИМАТОГРАМИ,
ДА ХАРАКТЕРИЗИРАМЕ 3
КЛИМАТИЧНИ ПОЯСИ 2 2
(УПРАЖНЕНИЕ)

1 – Въвеждане в темата: Как- 5

ви дейности ще се изпълнят и

41
при изпълнението на задачите от
урока . Самооценката се споде-
ля с учителя . Регулиращото въз-
действие от страна на учителя
за преодоляване на пропуските
се осъществява чрез индивиду-
ална работа, консултации .
ПОЧВИ, РАСТИТЕЛЕН
И ЖИВОТИНСКИ СВЯТ
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Педосфера:
а) същност на почвата
б) фактори за почвообразуване
в) типове почви и географско-
то им разпространение
г) значение и опазване на
почвите
2 . Биосфера:
а) разнообразие на растител-
ния и животинския свят
б) географско разпростране-
ние на организмите
в) опазване на растителния и
животинския свят
Обръща се внимание на факта,
че формирането на 1 cm почва
изисква дълъг период от време
и определени природни условия .
3 – Предвид това, че по пред-
мета „Човекът и природата“ в
4 . клас е изучен материал, свър-
зан с биосферата, подходът при
разработването на тази точка
може да е на основата на зна-
нията на учениците . Задача: Гру-
пирайте растенията и животните
по типове . Предложенията на
учениците се записват на дъска-
та и в тетрадките .
4 – Географското разпростра-
2
1
нение на организмите (растител-
ността) се проследява по фиг . 13 .
Илюстрира се как се изменя рас-
тителността според географската
ширина и надморската височина .
Прави се връзка с изученото в
4 . клас за хранителните вериги и
се обвързва с разпространение-
то на животинския свят .
5 – Обръща се внимание на
влиянието на хората за раз-
пространението на растенията
и животните по Земята . Правим
преход към опазването на рас-
тенията и животните .
6 – С помощта на рубриката

Опорни знания и умения:

– знаят основни типове рас- 6
тителност и животни;
– знаят какво е национален 3
парк, резерват;
– разбират необходимостта
от опазване на околната среда .

1 – Въпросът насочва вни-

манието към връзката между
климата, скалите и разпростра-
нението на почвите, растител-
ността и животинския свят .
2 – Почвите са познато поня-
4
тие за учениците . Чрез схемата
на фиг . 2 се изясняват факто- 7
рите за формиране на почвите .
От географска гледна точка се
разглежда тяхното разпростра- 5
нение по географска ширина и
типове . Проследява се по кар- 8
тата в атласа . По фиг . 1, 3 – 6 6
се разглеждат особеностите на
типовете почви . Използваме до-
пълнителния текст „Още нещо 7
за . . .“, за да изясним разликите
между различните типове почви .

42
„Още нещо за . . .“ на с . 57 въвеж-
даме знания за Червената кни-
га и коментираме значението на
опазването на природата . Поста-
вяме задача за домашна работа:
Да се представи по един защи-
тен вид растение и животно от
България или света под формата
на презентация . Използват се
ИКТ
7 – В заключение четем рубри-
ката „Какво ново знам и мога“,
допълваме с „Още нещо за . . .“ на
с . 59 . Правим изводи .
8 – Може да се изпълнят зад .
1, 2, 4, 5 (устно) . За домашно се
дават задачи 3 и 6 . Зад . 8 и 9
в учебната тетрадка се изпъл-
няват в клас . За вкъщи остават
задачите от с . 24 и останалите
от с . 25 .
ПРИРОДНИТЕ ЗОНИ
НА ЗЕМЯТА
2 ЧАСА (НОВИ ЗНАНИЯ)
Акцентира се на изменението на
природните условия от Екватора
към полюсите по фиг . 3 . Извеж-
да се определение за природна
зона . Основни характеристики:
– по географска ширина;
– плавен преход от една в
друга зона;
– видим елемент е растител-
ността – определя наименова-
нието на зоните .
На основата на изученото за
релефа, климата, почвите и расти-
телността и изменението им в за-
висимост от надморската височи-
на се описва планинската област .
3 – Въвеждат се правила за
2
1
3
характеристика на природна
зона – стъпки . На основата на
тях се разработват т . 5 – 8 от
урока, като всяка стъпка може
да се обособи като подточка .
Използват се картата на форза-
ца на учебника, илюстрациите в
урока, материали и видеоклипо-
ве, задачи от електронния учеб-
ник, за да се илюстрира темата .
4 – Възможен подход е: След
всяка една от зоните да се из-
пълнят задачи от учебната те-
традка и от учебника или това да
стане в края на урока .
5 – От апарата за контрол уст-
но общокласно учениците отго-

План на урока:
1 . Географска зоналност
2 . Природна зона
3 . Планинска природна област 4
4 . Как се характеризира при-
родна зона
5 . Зона на влажните екватори-
ални гори
6 . Зона на тропичните пустини
7 . Зона на горите в умерения
пояс
8 . Зона на полярните пустини

Опорни знания и умения:

– познават климатичните по-
яси на Земята;
– познават основните почве-
ни типове и географското им 3
разпространение;
– знаят основни типове рас-
тителност и географското им
разпространение .

1 – Въвеждащият въпрос насоч-

ва към проследяване на хода на
урока и отговор в края на часа .
3
2 – Въвежда се понятието гео-
графска зоналност, с цел да се
изясни какво е природна зона .

43

5 гласуване доколко са се спра-
6 екипите: как са се справили и
варят на зад . 1, 2, 5, 7 .
За домашно поставяме зад .
3, 8, 9 . Допълнителна задача за
домашна работа може да бъде:
Подгответе презентация за една
от изучените природните зони,
като използвате информацията от
урока и илюстрации от интернет .
6 – В края на урока се чете
рубриката „Какво ново знам и
мога“ . Попълва се контурната
карта и се работи в учебната те-
традка .
МЛАДИ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ:
ГЕОГРАФСКО ПЪТЕШЕСТ-
ВИЕ (УПРАЖНЕНИЕ)
Играта не изисква специал-
на предварителна подготовка .
Добре е учениците да разполагат
с блокови листа и цветни моливи
за изработване на карта на екс-
педицията и за представяне във
вид на рисунка на моменти от из-
следването . Възможен вариант е:
един ученик да изпълнява ролята
на 2-ма специалисти . Така еки-
пите ще са от по 4 ученици . Ако
ролите се разпределят предвари-
телно, е възможна допълнителна
подготовка преди играта в час .
1 – Обявяване на темата и мо-
тивиране . Важно е да се постави
целта: Откриване на подходящи
условия за заселване на постра-
44
дали и загубили дома си хора .
2 – Важен момент е всеки
екип да е наясно с условията,
които се търсят . Възможно е
част от тях да бъдат открити в
повече от една природна зона .
За да се постигне целта, е не-
обходимо всички условия да са
изпълнени .
3 – В табл . 1 са описани ро-
лите . Всеки участник има право
да използва различни източни-
ци – учебник, атлас, ресурсите
в урока, карти от предишни уро-
ци, за да даде най-пълна и точна
характеристика на изследваната
1
1 2
6
3
4
природна зона .
4 – Ръководителят и художни-
кът имат важната задача – да
обобщят всички проучвания и
да ги представят като доклад с
илюстрации .
5 – В края на часа трябва да
се даде възможност на всеки от
екипите да представи своите ре-
зултати . Може да се организира
вили със задачата и дали оста-
налите ученици смятат, че това
са необходимите условия, които
се търсят .
6 – Важна е самооценката на
къде са изпитали затруднение .
Може да се постави като до-
пълнителна задача изработване-
то на презентация или постер за
съответната природна зона – с
материалите, които са изработи-
ли учениците .
НАСЕЛЕНИЕ НА ЗЕМЯТА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Брой на населението
2 . Гъстота и разпределение на
населението
3 . Човешки раси
4 . Миграции
5 . Основни религии
5
 Опорни знания и умения: миграции използваме рубриката Важен момент е да се обърне
– знаят понятията население, „Още нещо за . . .“ на с . 70 и фиг . внимание, че способностите на
религия; 10 . Може да се дадат приме- хората не зависят от расата и
– знаят какво е площ, могат ри със съвременните миграции външните им белези . Рубрики
да изпълнят действието деле- на населението или с древните „Още нещо за . . .“ на с . 69 и „Лю-
ние; миграции, като се направи връз- бопитно“ на с . 70 .
– имат визуална представа от ка с предмета „История и циви- 8 – Основните религии са поз-
картата на света и могат да раз- лизации“ . нати на учениците . Важно е да
познават континентите . 6 – Въвежда се понятието получат информация за тяхното
раса . Определянето на външни- възникване, основни символи
1 – Въвеждащият въпрос може те белези може да стане като и географско разпространение
да се разшири, като учениците двама ученици бъдат помолени (електронен учебник, атлас, фиг .
трябва да отговорят дали всички да се опишат един друг . 11 – 18 на с . 71) .
места на Земята са еднакво на- 7 – Трите основни раси се ха- Коментар: Да се обърне вни-
селени, дали има разлики между рактеризират от учителя с учас- мание на факта, че в много стра-
хората, които живеят на различни тието на децата и използване на ни хора с различна религия жи-
континенти, или те си приличат . фиг . 1, 2, 3, 7, 8, 9 от учебника . веят заедно и в разбирателство .
2 – Учителят структурира те-
мата, като прави кратък обзор 3
какво ще се изучава за насе-
2
лението на Земята . Може да се 1 3
прочетат ключовите думи .
3 – При изучаване на броя
на населението е добре да се 4
използват сравнения (примери-
те в учебника), а съществува и
възможност да се покаже на де-
цата сайтът за световното насе- 3
ление: http://www .worldometers . 5
info/world-population, където ин- 6
терактивно се вижда как се про- 7
меня населението на света в мо-
мента и да се коментират факто- 7
рите – раждаемост и смъртност, 2
както и фактът, че населението
на света зависи пряко от тях и
се увеличава непрекъснато .
Чете се допълнителният текст 8
„Още нещо за . . .“ на с . 69 и се 7
обсъжда фиг . 5 .
4 – Обяснява се какво предста- 8
влява и как се изчислява сред-
ната гъстота . Илюстрира се с по-
мощта на картата на гъстотата на
населението на света (от атласа
или от електронния учебник) или
се коментира населението на Ки- 5
тай – фиг . 4, 6 на с . 69 .
Допълнителна задача: Да се 9
изчисли средната гъстота на на-
селението в Европа, като учени-
ците си припомнят каква е площ-
та и използват информацията от
фиг . 5 за броя на населението . 9
5 – За изясняване на термина

45
 9 – В края на урока да се про-
чете рубриката „Какво ново знам
и мога“ . Изпълняват се зад . 2, 3, 4
от апарата за контрол, зад . 1 и 3
от учебната тетрадка и задачи от
електронния учебник . За домашно
се дават зад . 1, 5, 6, 7, 8 от учебни-
ка и задачи от учебната тетрадка .
Попълване на контурната карта .
СЕЛИЩА (НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Възникване на селищата
2 . Селски селища
3 . Градски селища
Опорни знания и умения:
– познават понятието сели-
ще (актуализиране на знания по
предметите „История и цивилиза-
ции“ и „Човекът и обществото“);
– знаят за историческото
развитие на човечеството и про-
мените в бита му;
– знаят градове в България .
1 – Прави се препратка към
„История и цивилизации“ и бита
на древните народи, възниква-
нето на градове в Месопотамия
в древния свят .
2 – Изясняват се причини-
те за възникване на градовете
– пазарни средища, развитие
2 тата се проследяват границите
1 на България (р . Дунав, Черно
3 ка или Африка, по паралели и
4 нятието република . Въпрос: Кой
5
6 лонки на дъската основните бе-
46
на транспорта; по-късно – ин-
дустриалната революция и на-
растването на градовете .
3 – Извеждат се основните
характеристики на селата, като
подход може да предложим уче-
ниците да разкажат за своето
село: къде е разположено, с
какво се занимават там хора-
та . Проследяват се фиг . 5, 6, 7
– „Любопитно“ на с . 73 .
4 – Обръща се внимание на
факта, че голяма част от населе-
нието днес живее в градовете .
Какви проблеми имат големите
градове (пренаселеност, бед-
ност, замърсеност . . .)? Проследя-
ват се фиг . 1, 2, 8, 9, 10 .
5 – Даваме примери за въз-
никване на градове по различ-
ни причини . (Най-големият град
в света – Токио, се отличава с
голяма гъстота и строителство
във височина . Липсата на прос-
транство е накарала инженерите
да построят на изкуствен остров
летище от отпадъци с формата
на бръмбар .)
6 – В края на урока да се
прочете рубриката „Какво ново
знам и мога“ и ключовите думи .
7 – В края на часа се изпъл-
няват зад . 1, 3 от апарата за
контрол и зад . 1 от учебната те-
традка .
7 та типа държавно управление,
ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА
НА СВЕТА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Политическа карта
2 . Държава и държавна граница
3 . Форми на управление:
а) републики
б) монархии
4 . Групиране на държавите
5 . Международни организации
Опорни знания и умения:
– знаят какво е държава, сто-
лица;
– знаят какво е площ, брой
на населението;
– използват понятията кон-
ституция, република, ЕС .
1 – Въвеждаме понятието по-
литическа карта, като показва-
ме политическата карта на све-
та . Въпрос: Какво виждаме на
тази карта, каква информация
можем да получим?
2 – Записваме към т . 1 опре-
деление с помощта на предло-
женията на децата . Запознава-
ме учениците с ключовите думи
по темата .
3 – Изясняваме какво е дър-
жава и държавна територия,
като използваме пример за
България . Въпрос: Кога се е
образувала българската дър-
жава? Обвързваме с учебното
съдържание по история . По кар-
море) . По политическата карта
на света се посочват граници
на държави от Северна Амери-
меридиани .
4 – Учениците познават по-
ръководи държавите републики,
например България, (президент)?
Правейки съпоставка между два-
въвеждаме понятието монархия .
Може да се запишат в две ко-
лези . Коментират се фиг . 1 и 2 .
 2 – Въвеждане на правила
2 за работа с контурната карта с
цел изработване на политическа
1 3 карта на света . Задачи 3, 4, 5
целят прилагане на знанията от
4 6 предишния урок и работа с по-
6
литическата и контурната карта .
4 3 – В зад . 6 и 7 се търсят при-
5 мери за страни членки на меж-
6 8 дународните организации, като
4 за ЕС се изисква съпоставка на
6 картата от фиг . 1 с политическа-
та карта .
6 6 4 – Задача 7 е за съотнасяне
6 на символи и организации .
7 5 – Задача 8 е за разпознава-
1 2 нето на страните по карта – чрез
контур, флаг и символи, като се
допълва със задача за съставя-
не на кратък текст за показа-
По картата се проследяват и се апарата за контрол и от учебна- ните страни – кои са символи-
записват примери за държави та тетрадка зад . 1, 2, 7 . те, площ, брой на населението,
републики и монархии . 8 – За домашно се поставят форма на управление . Включва
5 – Във вид на таблица или задачи от апарата за контрол и се информация за столицата . В
като отделни подточки в плана учебната тетрадка . зависимост от времето, което е
се дават признаците за групи- на разположение, тази задача
ране на страните . Поставя се ДА ОПОЗНАЕМ ПОЛИТИ- може да се постави за 1 или за
задача: учениците да дадат при- ЧЕСКАТА КАРТА НА СВЕТА 2 държави .
мери, като учителят помага . Ра- (УПРАЖНЕНИЕ) 6 – Учителят може да допълни
боти се с политическата карта информацията с любопитни факти
от форзаца на учебника, с атла- 1 – Въвеждане в темата и мо- за символите на страните или
са и данните от приложението тивиране за дейностите в урока . това да направят учениците . Друг
– таблицата на с . 141 . След това Работи се самостоятелно, като вариант е при наличие на мулти-
един ученик показва на учебна- задачите се изпълняват от всеки медия и интернет да се потърси
та карта записаните примери . ученик индивидуално и се про- кратка информация за някои от
6 – Записват се съкратените веряват общокласно . символите и да се прочете .
наименования на международ-
ните организации на дъската,
след което с помощта на таб-
1 4
лицата на с . 75 и рубриката
„Още нещо за . . .“ на с . 75 и 74
се изясняват пълните наимено-
вания и основните характерис- 2
тики . Въпросът след текста се
поставя като задача за домаш- 3 5
но . Проследяват се фиг . 3, 4 и 5 .
По карта от електронния учеб-
ник или атласа се дават приме-
6
ри за страни членки . Отделя се
по-специално внимание на ЕС и
членството на България .
7 – В заключение обобщаваме
знанията, като се чете рубриката 7
„Какво ново знам и мога“ . Може
да се изпълни в клас зад .  1 от

47
 7 – В края на часа учениците
могат да се самооценят по пред-
ложената схема или да бъдат
оценени от учителя, в зависимост
от това каква част от задачите
са изпълнили, доколко те са вер-
ни и дали са спазили правилата
за попълване на контурна карта .
СВЕТЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЕМ
(УПРАЖНЕНИЕ)
1 – Въвеждане в темата . С
този урок се цели да се запоз-
наят учениците с основни про-
блеми, пред които е изправено
човечеството, да се предложи
те сами да осъзнаят значението
на думи като приятелство, вза-
имопомощ, опазване на приро-
дата, безопасност, равенство и
т .н .; да могат да обяснят защо
са важни глобалните цели .
2 – Добре е класът да се раз-
дели на екипи, като всеки екип
трябва да разполага с материа-
ли за рисуване, да се използва
мултимедия . Учениците с изявени
художествени умения могат да
бъдат ангажирани в илюстриране
на урока . Всичко, което се комен-
тира, трябва да се визуализира –
като рисунка или няколко после-
дователни рисунки (комикс) .
3 – Като приравним света към
3 5
1 2
4 6
48
едно село със 100 жители, по
достъпен начин извеждаме ос-
новни световни проблеми: глад,
липса на питейна вода, бедност,
липса на образование и съвре-
менни технологии .
4 – Провеждаме кратка диску-
сия, коментар по фактите от таб-
лицата и преминаваме към зад .
2 и 3 . След поставянето на тези
въпроси проследяваме видеоа-
нимацията (от електронния учеб-
ник или от сайта на UNESCO) .
5 – Ако не разполагаме с мул-
тимедия, запознаваме децата с
глобалните цели на ООН по фиг .
Глобални цели за устойчиво раз-
витие на с . 78 . Зад . 5 може да
се изпълни като прочитане на
някои от проблемите и в допъл-
нение учениците да ги съотнесат
към целите на ООН .
6 – За да сведем проблемите
по-близо до децата и да бъдат
по-достъпни за осъзнаване, пра-
вим съпоставка с ежедневните
проблеми на децата в училище
или населеното място, в което
живеят .
7 – Задача 7 помага да се
формулират като възможни ре-
шения целите на ООН и страни-
те, членуващи в организацията .
8 – В заключение се прочитат
и коментират думите на британ-
7 текстилни изделия, хранителни
8 да и трудовата дейност на хората;
9 стоки и услуги .
ския автор Кен Робинсън, като
дискусията се подкрепя със
снимките в учебника .
9 – За домашно се поставя
зад . 10 . Учениците да предложат
собствен план за действие по
една от целите и да представят
визуално как изглежда един кра-
сив свят според тях . Изпълнение-
то на домашното може да се оце-
ни и да се стимулират учениците,
които показват отношение по по-
ставените проблеми .
СТОПАНСТВО
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Какво е стопанство
2 . Пазарно стопанство
3 . Фактори за развитие на
стопанството
4 . Основни стопански дейности:
а) добиващи
б) обработващи
в) обслужващи
5 . Земеделие:
a) растениевъдство
б) животновъдство
6 . Промишленост
7 . Транспорт
8 . Търговия
9 . Туризъм
10 . Образование, наука и кул-
тура
Опорни знания и умения:
– разбират ограничеността на
ресурсите като основен иконо-
мически проблем;
– използват въведените по-
нятия: ресурси, икономика, тър-
говия, стока, услуга, производ-
ство, производител, потребител,
изделия (въведени в „Технологии
и предприемачество“);
– посочват връзката между
особеностите на природната сре-
– разбират значението на ре-
сурсите при производството на
1 – Въвеждаме темата с въпрос,
използваме отговорите на учени-
 1 2 ците, за да формулираме опреде-
1 ление за стопанство . Обръщаме
2 внимание на формирането на
стопанството през историческото
3 минало на страните – връзка с
„История и цивилизации“ .
2 – При изясняване на понятие-
то пазарно стопанство за учени-
ците в 5 . клас е подходящо да се
4 дадат примери, близки за децата
и да се използват понятия като
стоки и пазар . Основните харак-
теристики на пазарното стопан-
7 ство се изписват на дъската в ко-
лона . („Още нещо за . . .“ на с . 81) .
3 – При проследяване на фак-
торите за развитие задаваме
въпрос към учениците: Каква е
връзката между местоположе-
нието на страните и развитието
на стопанството им? Учениците
трябва да разбират значението
на ресурсите при производство-
то на стоки и услуги . За значе-
нието на науката и техниката
може да се организира кратка
дискусия, да се посочат приме-
ри за съвременни производства .
4 – Разглеждането на основ-
ните стопански дейности може
5 да се представи схематично на
5 5 дъската, като в хода на урока
5 схемата се попълва с примери
за добиващи, обработващи и
обслужващи дейности . Разглеж-
дането на отделните части на
стопанството е придружено от
примери или въпроси към уче-
6 ниците, като от знанията си до
4 . клас могат да дадат приме-
ри за производство на зърнени
култури в България и др .
5 – Промишлеността като част
от стопанството се разглежда с
6 6 помощта на табл . 1 на с . 83, коя-
то представя видовете промиш-
лени дейности, суровините, кои-
6 то се използват, и продуктите,
които се произвеждат . Допълва-
ме с информация от рубриката
„Още нещо за . . .“ на с . 82, 83 .
Проследяваме изображенията .
7 6 – При разглеждане на транс-
порта използваме фиг . 22 на
с .  85 . Видовете транспорт също

49

1 3
2 4
могат да се включат в плана на
урока . При темата за търговия-
та и туризма учениците могат
да посочат примери за стоки,
които България внася или изна-
ся и за популярни туристически
обекти у нас .
7 – В заключение може да об-
общим наученото чрез рубрика
„Какво ново знам и мога“, като
допълним с ключовите думи по
темата от с . 80 . Отговаря се об-
щокласно на въпроси от апарата
за контрол: 2, 4, 7 . От учебната
тетрадка се изпълняват зад . 1, 2 .
За домашно се поставят задачи
от учебната тетрадка .
НАСЕЛЕНИЕ, СЕЛИЩА,
СТОПАНСТВО
(ОБОБЩЕНИЕ)
1 – Въвеждаме умението за
четене на кръгови и стълбчести
диаграми . Използваме го за ха-
рактеристика на някои производ-
ства на стопанството при зад . 8
и зад . 2 – гъстота и разпределе-
ние на населението по държави .
2 – При усвояване на умението
за четене на диаграми използва-
ме и вече усвоеното от ученици-
те умение за сравняване .
3 – При зад . 1 е възможно
прилагане на метода „Светкави-
ца“ за припомняне на основните
50
с карта . За улеснение на учени-
ците са използвани илюстрации,
5 подобни на тези в уроците .
6 – Задача 7 изисква умение
за групиране . Предложени са
дейности, които учениците да
5 съотнесат към трите групи на
световното стопанство . Таблица-
та се начертава в тетрадките и
попълва от всеки ученик .
7 – В края на часа учителят
може да оцени работата и ак-
тивността на учениците, а също
4 така всеки един може да се са-
мооцени по схемата от предиш-
6 ните уроци за упражнение . Ко-
7 ментират се пропуските .
Като подготовка за урока за
контрол се изпълняват пропус-
понятия по темата . Друг вариант натите задачи от учебната те-
е всеки ученик да запише какво традка и тестът за самопровер-
означават тези понятия и да се ка на с . 40 – 41 . Може да се
използва речникът в учебника на даде и за домашна работа .
с . 138 .
4 – Задачи 3 и 6 са за допъл- ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ,
ване и избор на вярното твър- ГОЛЕМИНА, БРЕГОВЕ И
дение за селища и стопанство . ОПОЗНАВАНЕ НА АФРИКА
Изпълняват се от всеки ученик (НОВИ ЗНАНИЯ)
писмено .
5 – Задачи 4 и 5 изискват да План на урока:
се разпознаят някои световни 1 . Географско положение
градове и различен тип селища и 2 . Големина
да се съотнесат към континенти- 3 . Брегове и брегова линия
те и частите на света, където са 4 . Опознаване и изследване
разположени . Изисква се работа на континента
1 3
2
1
3 2
3
3
5
4 4
 Опорни знания и умения:
– знаят посоките на света,
понятията Екватор, Гринуички
меридиан, Северна и Южна тро-
пична окръжност;
– знаят площта на континента
и мястото му сред останалите
континенти;
– знаят какво е бряг, брегова
линия;
– знаят за пътешествието на
Вашку да Гама, проследяват го
по карта .
1 – Въвеждат се стъпки за оп-
ределяне на географско положе-
ние на континент . Обвързва се
с въвеждащия въпрос за значе-
нието на географското положе-
ние за природата, като се ко-
ментират природните елементи
климат, води, природни зони – в
зависимост от географската ши-
рина . Обръща се внимание на
симетричното разположение на
Африка спрямо Екватора .
2 – Границите на Африка се
проследяват по географската
карта . Могат едновременно да
се нанесат на контурната кар-
та или това да се направи след
края на урока, например за до-
машно .
Допълваме с рубриката „Още
нещо за . . .“ на с . 89 (информаци-
ята за Суецкия канал) . Изясня-
ваме значението му за разви-
тието на транспортните връзки .
3 – При изучаването на голе-
мина и брегова линия правим
сравнение с другите континен-
ти . Припомняме знания от уро-
ка „Да сравняваме континенти
и океани“ . По картата се про-
следяват обектите от бреговата
линия . За да разберат ученици-
те как е станало опознаването
и изследването на континента,
се опираме на знанията за пъ-
тешествието на Вашку да Гама .
Правим връзка с изученото по
„История и цивилизации“ за
древните народи, опознавали
северна Африка, наричана от
древните гърци Ливия . Допълва-
ме с рубриката „Още нещо за . . .“
на с . 89 . Използваме ресурси от
електронния учебник – интерак-
тивни карти .
4 – В заключение, с помощта
на рубриките „Какво ново знам и
мога“ и „Ключови думи“, се пра-
ви обобщение по темата . Ученик
показва обектите по границите и
бреговете на Африка на картата .
5 – В края на часа от апара-
та за контрол (за затвърдяване)
се решават зад . 1 и задачи от
учебната тетрадка – 1, 2, 3 . За
домашно се дават зад . 2, 3 и 4
от апарата за контрол и задачи
от учебната тетрадка на с . 42 .
Може да се използват и задачи
от електронния учебник .
РЕЛЕФ И
ПОЛЕЗНИ ИЗКОПАЕМИ
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Особености на релефа
2 . Формиране на релефа
3 . Ниска Африка
4 . Висока Африка
5 . Полезни изкопаеми в Афри-
ка:
а) изкопаеми горива
б) рудни полезни изкопаеми
в) нерудни изкопаеми
1 2
1 2
3
5
Опорни знания и умения:
– знаят за вътрешни и външ-
ни земни сили;
– знаят за континента Гондвана;
– познават форми на релефа
на сушата, могат да ги характе-
ризират по предписание и карта;
– познават основни видове
полезни изкопаеми по групи .
1 – Въвеждащият въпрос на-
сочва към вече усвоените зна-
ния за релеф . На основата на
тях учителят конкретизира фор-
мирането на релефа на Африка .
Обръща се внимание на глав-
ните му особености, като те се
проследяват по картата .
2 – Формирането на релефа е
свързано с действието на вът-
решните земни сили (допълва-
ме с информация от „Още нещо
за . . .“ на с . 91) . Основните данни
за възрастта на скалите, сред-
ната надморска височина се за-
писват в плана на урока .
3 – Особеностите на двете
области на релефа се разглеж-
дат, като по картата се посочват
отделни обекти от релефа . Въз-
можен е вариант, при който се
нанасят показаните обекти на
контурна карта или се записват
в плана и след края на урока се
работи с контурна карта .
3
51

4 д) планинска климатична об-
4
6 – знаят основни особености
5
Допълваме с информация за
пустинята Сахара („Още нещо
за . . .“, с . 91) . Проследяват се
илюстрациите в учебника .
4 – Полезните изкопаеми се
разглеждат, като едновременно
находищата се записват и про-
следяват по картата . Може да се
използва и обобщената карта в
учебника . Допълваме с рубриката
„Още нещо за . . .“ на с . 93 . Обръща-
ме внимание на факта, че макар
и богат на ценни полезни изкопа-
еми, континентът е беден, защото
колонизаторите ги използват, без
страните от Африка да получават
нищо . Проследяват се илюстра-
циите на с . 93, като се коменти-
рат последиците за природата от
добива на полезни изкопаеми .
5 – В заключение с помощта
на рубриките „Какво ново знам
и мога“ и „Ключови думи“ пра-
вим обобщение по темата . Уче-
ник показва обектите от релефа
на Африка, находища на полез-
ни изкопаеми .
6 – От апарата за контрол се
решават зад . 1, 4, 5 и зад . 1, 2 от
учебната тетрадка . За домашно
се поставят зад . 2, 3 от апарата
за контрол . Учениците са усвои-
ли умението за характеристика
на форми на релефа по стъпки
– от с . 41 . и зад . от учебната
тетрадка .
52
4 – знаят географското положе-
КЛИМАТ И КЛИМАТИЧНИ
ПОЯСИ И ОБЛАСТИ
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Фактори и елементи на кли-
мата:
а) географско положение
б) въздушни маси
в) океански и морски течения
г) релеф
2 . Климатични пояси:
а) екваториален климатичен
пояс
б) субекваториален климати-
чен пояс (северен и южен)
2
1 3
3 4
8 5
в) тропичен климатичен пояс
г) субтропичен климатичен
пояс
ласт
Опорни знания и умения:
ние на Африка;
– знаят какво е влиянието на
въздушните маси, океанските те-
чения и релефа върху климата;
на екваториалния и тропичния
климат .
1 – Въвеждаме класа в тема-
та, като се опираме на знанията
им за географското положение
на континента . Записваме пред-
ложенията на учениците на дъс-
ката, в края на часа обсъждаме
кое от тях се е потвърдило .
2 – Проследяваме последова-
телно факторите на климата и
конкретното им проявление в
Африка . Обръщаме внимание на
симетричното разположение на
континента спрямо Екватора .
3 – При въздушни маси въвеж-
даме понятието пасати, като из-
ползваме фиг . 1 и знанията на
учениците за разпространение-
то на температурата и атмосфер-
ното налягане от урока „Климат

6 4, 5 от апарата за контрол и за-
5 1 . Обща характеристика
9 6
7 б) от басейна на Индийския
8 3 . Езера
– фактори и елементи“ . „Пасат“
в превод означава „вятър, пома-
гащ за придвижването“ . Въпрос:
Как да обясним това наимено-
вание? Припомняме основните
причини за поява на ветрове-
те . Поясняваме, че пасатите са
едни от най-устойчивите ветро-
ве, за тях е характерна постоян-
на скорост – 15 – 20 km/h .
4 – С помощта на картата про-
следяваме океанските течения,
които влияят на климата в Афри-
ка . Обясняваме значението на
студеното Бенгелско течение за
формиране на пустинята Намиб .
При ролята на релефа обръща-
ме внимание на връзката между
високите планини и голямото ко-
личество на валежите, в съчета-
ние с екваториален климат .
5 – Въвеждаме климатичните
пояси, като при екваториален и
тропичен даваме възможност на
учениците сами да ги характери-
зират, като използват климато-
грамите на с . 96, 97 и наученото
до момента .
6 – Въвеждаме понятията суб-
екваториален и субтропичен кли-
мат . Обясняваме на учениците
последиците от смесването на
въздушни маси от различни ши-
рини (поява на сезони и особе-
ностите на тези два типа климат
в Африка – на север и на юг; вли-
6 ВОДИ (НОВИ ЗНАНИЯ)
янието на влажните югоизточни
пасати от Индийския океан) .
Проследяваме географското им
разпространение по климатична-
та карта в атласа . Използваме и
климатограмата – фиг . 10 на с . 97 .
7 – Припомняме особеностите
на планинската област, по картата
определяме обхвата є в Африка .
8 – В заключение с помощта
на рубриките „Какво ново знам
и мога“ и „Ключови думи“ пра-
вим обобщение по темата .
9 – Изпълняват се задачи от
апарата за контрол: 1, 2, 3, как-
то и от учебната тетрадка – зад .
1
2
3
3
3
6
1, 3 на с . 45 . За домашна работа
даваме в контурната карта зад .
дачи от учебната тетрадка .
План на урока:
2 . Реки:
а) от басейна на Атлантиче-
ския океан:
– делта
– естуар
океан
4 . Стопанско значение на
водите
Опорни знания и умения:
– познават понятията речна
система, водосборен басейн,
река, езеро;
– знаят какво е хидрограма и
период на пълноводие и мало-
водие .
1 – Въвеждане в темата – чрез
въвеждащия въпрос и преход
към първа точка .
Обща характеристика – изяс-
няваме особеностите на речната
мрежа, проследяваме картата
на водите в атласа . Проследява
3
53
 ри на язовири .
6 – В заключение, с помощта
на рубриките „Какво ново знам
3 и мога“ и „Ключови думи“, пра-
3 вим обобщение по темата .
7 – Изпълняват се задачи от
апарата за контрол (зад . 1 и 2)
4 и от учебната тетрадка (с . 47 –
зад . 1; с . 48 – зад . 5) . За домаш-
но се дава: работа в контурната
карта, зад . 3, 4, 5 от апарата за
4 контрол и задачи от учебната
тетрадка .
7
5
6

се главният вододел и отточните на Африка . Дава се информация

области . Записваме ги в плана . за Източноафриканския разлом,
2 – Обръщаме внимание, че като на децата се обяснява с
голяма част от територията на влиянието на вътрешните земни
Африка не се оттича към околни- сили и разкъсването на конти- ПРИРОДНИ ЗОНИ
те океани и морета (безотточна нента (фиг . 8 на с . 41) . Допълва- (НОВИ ЗНАНИЯ)
област) . Правим връзка с осо- ме с текста от рубриката „Още
беностите на климата и релефа нещо за . . .“ (за ез . Чад) . План на урока:
на континента . За да обясним 5 – При темата „Използване и 1 . Влажни екваториални гори
влиянието на релефа, използва- опазване на водите“ трябва да 2 . Савани
ме примера за най-високия во- се обърне внимание на особе- 3 . Тропични пустини
допад и множеството водопади но важното значение на водите 4 . Твърдолистни гори и храсти
и прагове в Африка . за населението на голяма част 5 . Планинска природна област
3 – Реките се разглеждат по от континента . Като рационално 6 . Влияние на човека върху
отточни области . Въвеждаме използване се посочват приме- природата
стъпки за характеристика на
река, по които учителят запис-
ва кратка характеристика на
р . Нил (с . 99) . Възможен подход 2
е самостоятелна работа с по-
мощта на атласа и учебника за 1
останалите реки или задача за
вкъщи да се направи такава ха-
рактеристика, а в клас учителят 1
разказва .
Въвеждат се нови понятия:
делта и естуар – чрез примера
с р . Нил и р . Конго (фиг . 2, 3) .
При р . Замбези допълваме с
„Любопитно“ (за водопада Вик-
тория) . Проследяваме илюстра-
циите в учебника . 3
4 – При разглеждане на езе- 7
рата се обяснява защо голяма
част от тях са в източната част-

54
 Опорни знания и умения: 5 – Твърдолистните вечнозе- (фиг . 38 на с . 107) и отрицател-
– знаят какво е природна лени гори и храсти свързваме с ните въздействия . Допълваме с
зона; особеностите на климата – суб- рубриката „Любопитно“ на с . 107 .
– познават характеристиките тропичен . Въвеждаме понятието 7 – В заключение, с помощта
на влажните екваториални гори тера роса, почви, характерни на рубриките „Какво ново знам
и тропичните пустини; за зоната . Характерните расте- и мога“ и „Ключови думи“, пра-
– знаят стъпките за характе- ния и животни се проследяват вим обобщение по темата .
ристика на природна зона . по илюстрациите и с помощта 8 – Изпълняват се задачи от
Урокът е подходящ за съста- на електронния учебник . апарата за контрол № 2, 3, 5 и
вяне на план от учениците по 6 – Влиянието на човека вър- от учебната тетрадка – зад . 2 на
правилата за характеристика на ху природата се разглежда във с . 49 . За домашно: работа в кон-
природни зони . връзка с правилата за характе- турната карта, зад . 1, 4, 6, 7 от
ристика на природна зона . Об- апарата за контрол и задачи от
1 – Въвеждащият въпрос пра- ръща се внимание за намеса- учебната тетрадка .
ви връзка с географското поло- та на човека и положителните
жение на Африка и основната
географска закономерност – зо-
налността . Използваме карта на
природните зони . Един ученик
може да прочете легендата и да
се проследят природните зони .
Допълваме с рубриката „Любо-
питно“, с . 103 .
2 – Зоната на екваториалните
гори може да се разгледа с учас-
тието на учениците . Ролята на
учителя е да насочи внимание-
то към особеностите є в Африка .
Обръщаме внимание на уникал-
ните за континента видове рас- 4 4
тения и животни . Проследяваме
ги по илюстрациите в учебника,
използваме ресурси от елек-
тронния учебник (видеоматериа-
ли, задачи за съотнасяне) .
3 – При въвеждане на зоната
на саваните се обръща внима-
ние на особеностите на суб-
екваториалния климат – сух и
влажен сезон; влиянието върху
особеностите на природата в 5
тази зона . Характерните и уни-
5
калните за саваните на Африка 6
растения и животни се просле-
дяват по илюстрациите и с по-
мощта на електронния учебник . 6
4 – При зоната на тропични-
те пустини се въвежда поняти-
ето оазис . Илюстрираме го с 6 6
фиг . 25 . Обръща се внимание 8
на приспособленията на расте-
нията и животните за суровите 6
условия . Допълваме с ресурси
от електронния учебник (видеа, 7
задачи) .

55
 ИЗ ПРИРОДНИТЕ ЗОНИ
НА АФРИКА –
(УПРАЖНЕНИЕ)
1 – Въвеждане в темата, моти-
вация за работа . В началото на
часа учителят обявява и начина
на оценяване, както на екипите
(групите), така и индивидуално .
Това може да стане чрез въвеж-
дане на критерии, по които да
се оценят готовите продукти –
презентации, постери, разказ,
рисунка . Индивидуално може да
се оценят и самите тетрадки на
децата .
2 – Въвеждат се стъпки за
съставяне на маршрут за пъте-
шествие, с . 108, които ще се из-
ползват в урока за упражнения .
3 – Като използват ресурсите
от учебника – карти, климато-
грами, илюстрации – учениците
изпълняват последователно за-
дачите от 2 до 9 . Попълват днев-
ник .
4 – Задачи 9, 10 и 11 биха мог-
ли да останат за вкъщи, като в
следващия учебен час трябва да
се отдели време за проверка –
представяне на резултата .
5 – За да се обхванат всички
климатични пояси, учениците се
насочват към климатограмите
в урока за климат на Африка –
с . 96, 97 .
1 дите – ръст, цвят на кожата . . . За
2 културата на африканското насе-
3 Припомня се номадският начин
5 на живот на някои от племена-
56
6 – Подготовката на презен-
тация за национален парк или
резерват в Африка, или за гео-
графското пътешествие се оценя-
ват допълнително . Критериите за
оценка могат да бъдат: спазване
на последователността за ха-
рактеристика на природна зона,
пълнота на характеристиките,
вярност, използване на илюстра-
ции, графики, карти, спазване на
техническите изисквания за пре-
зентация, лично представяне на
презентацията и др .
НАСЕЛЕНИЕ И
ПОЛИТИЧЕСКА КАРТА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Брой на населението
2 . Гъстота на населението
3 . Разпределение
4 . Състав на населението:
– местно
– преселено
5 . Бит и култура на населението
6 . Колонизиране на континента
7 . Съвременна политическа
карта
Опорни знания и умения:
– знаят какво е брой, гъстота
на населението;
– познават политическата
карта на света;
4 та в континента . Акцентира се
6 време . Обяснява се разнообра-
– знаят основните раси и тях-
ното географско разпределение .
1 – Като въвеждане в темата и
мотивация можем да коментира-
ме накратко какво ще научим за
населението на Африка; какви
особености ще открием . Въвеж-
даме стъпки за характеристика
на населението на континент .
2 – Когато обсъждаме броя на
населението, при възможност
показваме страницата на сай-
та – Световно население: http://
www .worldometers .info/world-
population/, където в подраздела
за населението по региони може
да се покажат данни за населе-
нието на отделните континенти
и да се направи сравнение на
Африка с останалите континен-
ти . Коментират се причините за
големия брой на населението .
3 – Припомня се какво е гъс-
тота на населението, как се из-
числява средна гъстота . Разпре-
делението на населението се
проследява по картата в атласа
или отново онлайн, по картата
на света за гъстотата на насе-
лението .
4 – При „Състав на населе-
нието“ в две колони записваме
представители на местното и
преселеното население . Про-
следяваме ги по картата . Резул-
татите може и да се отбележат
на контурната карта . Допълва-
ме с информация от рубриката
„Още нещо за . . .“, с . 111 . Описва-
ме отличителни белези на наро-
всеки от народите отбелязваме
териториите, които населява .
5 – При изясняване на бита и
ление препоръчително е учите-
лят да разказва, като се просле-
дяват илюстрациите в учебника .
на приноса на Древния Египет
и културните паметници от това
зието на религии и вярвания .
 се попълва с помощта на изобра-
2 4 женията, текста към тях и науче-
3 ното в урока за население . Изво-
1 дите се записват на дъската .
3 – Задачи 2 и 3 насочват вни-
1 4 манието на учениците към факта,
че макар и броят на населението
в континента Африка да се уве-
5 личава непрекъснато, неговият
относителен дял от населението
на света намалява и се търсят
7 на причините за това . За изясня-
6 ването им се използва схемата
на с . 113 и зад . 6 .
7 9 4 – Задачи 4 и 5 може да се из-
пълнят устно, като учениците ко-
8 8 ментират по картата на гъстота на
населението (електронен учебник) .
Важно е да се изяснят причините
Използват се ресурси от елек- 9 – От апарата за контрол за това разпределение . Отговори-
тронния учебник или интернет . се изпълнява зад . 1, задачи от те се записват на дъската .
6 – Въвежда се понятието ко- учебната тетрадка – зад . 1 или 5 – При тази задача може да
лония – чрез лекция . Учителят зад . 8 . За домашно зад . 2, 3 от подканим учениците да си при-
изяснява същността на колони- апарата за контрол и задачи от помнят световните организации,
зирането на Африка и понятието учебната тетрадка . в частност ООН и UNICEF . Може
колония . Посочват се въздейст- да се използват материали от
вията от този процес за конти- НАРОДИТЕ НА АФРИКА урока „Светът, в който живеем“ .
нента и населението му – по- (УПРАЖНЕНИЕ) 6 – В заключение се поставя
ложителни (прилагане на опита задача за съставяне на кратък
на европейците) и отрицателни 1 – Въвеждане в темата и за- текст с помощта на ключови
(ограбване на богатствата на познаване с дейностите, които ще думи, който да характеризира на-
континента, насилствено изсел- се изпълняват в урока . Припомня селението на Африка . Учениците
ване на хора, намаляване на се схемата за самооценка . да изкажат собствено мнение по
населението) . 2 – Изпълнението на зад . 1 ста- проблемите, с които се сблъсква
7 – По карта се проследяват ва в тетрадките, като таблицата населението на Африка .
най-големите и най-малките дър-
жави по площ и население . Об-
ръща се внимание на характе- 2
ра на голяма част от границите
на страните в Сахара . Африка
е континентът с най-голям брой 1
държави! Кои са причините? До-
пълваме с рубриката „Още нещо
за . . .“, с . 110 . Поставяме въпроси
към текста: Кои са били колони- 2 5
заторите на континента? Кои са
2 4
съвременните колонии? Потър- 4 6
сете ги на политическата карта .
8 – В заключение, с помощта 3 3
на рубриките „Какво ново знам и 3
мога“ и „Ключови думи“, правим
обобщение по темата . Посочват
се по картата основните пред-
ставители на местното населе-
ние и най-големите държави .

57
 СТОПАНСТВО
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
1 . Фактори за развитие на
стопанството
2 . Земеделие
3 . Добивна дейност
4 . Промишленост
5 . Транспорт
6 . Туризъм
Опорни знания и умения:
– знаят факторите за разви-
тие на стопанството;
– знаят основните стопански
дейности;
– четат стопанската карта на
Африка .
1 – Въвеждащият въпрос на-
сочва към целта на урока – да
се открои специфичното за сто-
панството на Африка, което от-
личава континента . Може да
допълним с въпрос за природ-
ните условия и значението им
за развитието на различни сто-
пански дейности, след това да
преминем към разглеждане на
факторите .
2 – Обръщаме внимание на
значението на колониалния пе-
риод за развитието на стопан-
ството, географското положение
2 ват Африка;
1 – знаят основни стопански
3 дейности, четат стопанска карта .
на страните и степента на раз-
витие .
3 – Отделните стопански дей-
ности се разглеждат последо-
вателно, като се работи със
стопанската карта от атласа .
Използваме текста от рубрика-
та „Още нещо за . . .“ . Записват
се към плана основни култури
за земеделието на континента,
като се прави връзка с усло-
вията (климат, . . .), при които те
се отглеждат . Проследяват се
илюстрациите в учебника .
4 – При тази част се обръща
внимание на голямото богатство
на полезни изкопаеми, но в съ-
щото време много от страните
са бедни . Отново правим връзка
с колониалния период . Коменти-
раме и въздействието на доби-
ва на полезни изкопаеми върху
околната среда .
5 – За разглеждането на про-
мишлените дейности децата из-
ползват стопанската карта на
Африка . Проследяват се основ-
ни производства и териториал-
ното им разположение, запис-
ват се основните .
6 – Изясняваме значението
на транспорта и факторите за
развитието му (природни, сто-
панското развитие на страни-
те) . Проследяваме фиг . 7 и 9 . По
картата ученик посочва най-го-
лемите пристанища .
7 – Правим връзка с „История
и цивилизации“ (древни цивили-
зации, оставили забележителнос-
ти), а също поставяме въпроса:
Кои природни забележителности
са туристически обекти?
8 – В заключение четем рубри-
ката „Какво ново знам и мога“ и
ключовите думи по темата .
9 – За затвърдяване изпълня-
ваме зад . 1, 2, 3 от апарата за
контрол в учебника . За домашно
поставяме зад . 4, 5 и задачи от
учебната тетрадка .
СТРАНИ В АФРИКА
(НОВИ ЗНАНИЯ)
План на урока:
I . Египет – площ, население,
столица
1 . Географско положение
2 . Природа
3 . Население
4 . Стопанство
II . Република Южна Африка –
площ, население, столица
1 . Географско положение
2 . Природа
3 . Население
4 . Стопанство
Опорни знания и умения:
– познават политическата кар-
та на континента;
– знаят народи, които населя-

1 – Чрез въвеждащия въпрос

поставяме целта на урока – да
се запознаем с особеностите на
4 някои страни в континента .
2 – Въвеждаме стъпките за
5 характеристика на страна . Ва-
6 риант за разработване на уро-
6 6
ка е самостоятелна работа на
7 9 учениците с насоки от учителя
за съставяне на план на урока
и изпълнение на стъпките . Полз-
8 ват се учебникът и атласът .
3 – Като се следват стъпки-

58
 Четат се допълнителните тек-
стове от рубриката „Още нещо
3 за . . .“, с .  116 и 119 . Проследяват
1 се илюстрациите в учебника и
2 се ползват допълнителни мате-
риали и задачи от електронния
4 учебник .
3 6 – В заключение четем рубри-
ката „Какво ново знам и мога“
и ключовите думи по темата .
Правим сравнение между двете
5 страни по стъпките за характе-
ристика – зад . 1 от апарата за
контрол .
5 7 – За затвърдяване изпълня-
ваме зад . 2 от апарата за кон-
6 трол в учебника . За домашно
поставяме зад . 3, 4 и задачите
от учебната тетрадка . Задача 12
може да се постави като про-
ектна работа – да се подготви
постер за национален парк или
резерват в РЮА .

АНТАРКТИДА
(НОВИ ЗНАНИЯ)

План на урока:
1 . Географско положение, бре-
гова линия и големина
2 . Откриване и опознаване
7 3 . Природа:
5 а) релеф и полезни изкопаеми
б) климат и води
6 в) растителност и животински
свят

Опорни знания и умения:

те, се характеризира Египет .
Поставя се задача на ученици-
те да използват картата, за да
определят местоположението
на страната . Чете се рубрика-
та „Любопитно“ . Коментира се
фактът, че Египет е разположен
на два континента . Оценява се
разположението му за стопан-
ството на страната . Поставя се
въпрос към учениците за при-
родните условия в страната – да
се посочат по картата обекти от
релефа, водите, полезните изко-
паеми, климата и т .н .
4 – Населението се разглежда
по схемата: брой, гъстота и раз-
пределение . Поставя се задача:
да се изчисли средната гъстота .
По картата се посочват най-го-
лемите градове и пристанища .
С помощта на картата се оп-
ределят основни стопански дей-
ности . Записват се към характе-
ристиката – какво се отглежда,
какво се произвежда .
5 – Република Южна Африка
се разглежда по същата схема .
Може да се възложи и като са-
мостоятелна работа . Изпълне-
нието на задачата се проверя-
ва в края на часа и се оценява .
– знаят положението на кон-
тинента на картата;
– знаят за площта и мястото,
което заема континентът сред
останалите;
– знаят основни характерис-
тики на полярните пустини и по-
лярния климат .
1 – Разглеждането на особе-
ностите на Антарктида ще даде
отговор на водещия въпрос . В
началото на часа учениците
може да опитат да отговорят, а
отговорите да се отбележат на
дъската и да се сравнят със зна-
нията в края на часа .

59
 нещо за . . .“, за да допълним ха-
2 3 рактеристиката (чете се от уче-
ник) .
1 5 – В заключение, с помощта
на рубриките „Какво ново знам
3 и мога“ и „Ключови думи“ пра-
вим обобщение по темата . Зат-
върдяваме новите понятия: айс-
берг, ледник, озонова дупка .
6 – От апарата за контрол се
изпълнява зад . 2 и 5 . От учебна-
3 та тетрадка – зад . 3 . За домаш-
4 но се поставят: задачи 1, 3, 4,
4 6 и 7 от апарата за контрол и
задачи от учебната тетрадка .
5 2 ПРИРОДАТА И ХОРАТА
НА АФРИКА
И АНТАРКТИДА
(ОБОБЩЕНИЕ)

1 – Урокът е разработен като

6 ни . Задачата може да се изпълни,
5
2 – Припомняме си от урока
за сравнение на континентите
какво е особеното в географ-
ското положение на Антарктида .
По картата (фиг . 7 на с . 121) се
посочват обекти от границите на
континента, попълват се на кон-
турната карта, фиг . 7 .
3 – Обръщаме внимание на
статута на континента . Допъл-
ваме с информация от рубри-
ката „Още нещо за . . .“ – за от-
криването на Антарктида и
Антарктическия договор, както и
за българската научна станция .
Посочваме на картата Южните
4 и най-студения континент на
4 вори на въпроса: Какво е това? .
Шетлъндски острови, за да илю-
стрираме текста от с . 120 . До-
пълнителни материали – от елек-
тронния учебник .
4 – При обсъждането на при-
родата на континента използ-
ваме знанията на учениците за
най-високия връх на континента
и ср . н .в ., полярен климат и по-
лярни пустини . Обръщаме вни-
мание на особеностите на жи-
вотинския свят, илюстрации на
с . 122 – 123, както и електронния
учебник .
Използваме текстовете от
рубриките „Любопитно“ и „Още
сравнение между най-горещия
Земята . Целта е да се открият
приликите и разликите между
континентите, като учениците,
решавайки задачите от урока,
да направят това неусетно .
2 – В зад . 1 се припомнят ос-
новни понятия – общи и единич-
като се използва интерактивният
метод „Светкавица“ . Да се отго-
Дава се и кратка допълнителна
информация .
Втори вариант, който ще отне-
ме повече време, но понякога е
по-подходящ, е да се запишат
понятията и тяхното обяснение,
като се използва при необходи-
мост речника на с . 138 – 139 .
3 – Задачите от 3 до 7 срав-
няват и обобщават най-важното
за природата и населението на
континентите . В зад . 6 с помощ-
та на илюстрациите трябва да
се коментира въпросът за опаз-
ването на природата . Като до-
пълнителни насочващи въпроси
може да използваме: Кой от
континентите е с по-запазена
природа? Коя е причината спо-
ред вас? Има ли значение гео-

60

1 4
2 5
3 тия, насочваме вниманието към
4 на София изисква припомняне
графското положение за интен-
зивността на използването на
ресурсите на континента?
4 – При задачи 7 и 9 ученици-
те имат възможност да получат
информация от графични изо-
бражения (умение за четене на
диаграми) . Изводите от тях за-
писват в тетрадките . Отново се
сравняват континентите .
5 – Задача 10 е за съпоставя-
не на изображения от континен-
тите и тяхното локализиране на
географската карта, което може
да се покаже от ученик .
6 – На основата на изученото
за континентите и припомненото
в часа се поставя зад . 11 – да се
приложи наученото в една зада-
ча, която предполага проява на
творчество и индивидуални ин-
тереси в областта на природата,
населението, стопанското разви-
тие на Африка и Антарктида . Тази
задача би могла да бъде поста-
вена и за домашно, като подго-
товка за урока за контрол .
7 – В края на часа всеки уче-
ник може да прецени до каква
степен се е справил със задачи-
те, а учителят би могъл да оцени
и мотивира поставените оценки
на най-добре представилите се
и на най-активните в часа деца .
4 Задачите са обобщаващи, из-
6 и заключения . Припомняйки кои
7 ме речника и задачи от елек-
ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ
ЧОВЕКА И ПРИРОДАТА
(ГОДИШЕН ПРЕГОВОР)
1 – Въвеждане в темата: По-
ставяме този въпрос и комен-
тираме с учениците какво ги е
впечатлило и какво са запомни-
ли от изученото .
2 – Отново е възможен ва-
риантът с метода „Светкавица“ .
Изискват се кратки отговори .
3 – Урокът е разработен в се-
дем части, които покриват обла-
стите на компетентности, зало-
1
3
4 6
5
жени в Учебната програма .
искват прилагане на знанията,
получени през учебната година,
както и формулираме на изводи
са великите географски откри-
тяхното значение за света .
4 – Към задачите за географ-
ска карта: задачата за определя-
не на географските координати
на понятията географска ширина
и дължина . Можем да използва-
тронния учебник .
5 – Задачите от 4 до 9 помагат
да се постигнат компетентности-
те от област „Планетата Земя“ .
За изпълнението на зад . 4 пра-
вим междупредметна връзка с
предмета „Човекът и природата“ .
Поставя се акцент върху форми-
рането на континентите (зад . 5
– 9) и съвременното им разполо-
жение . Задача 9 изисква пред-
варителна подготовка – да се
изрежат контурите на континен-
тите от карта . Децата трябва да
разполагат с бял лист и лепило,
за да моделират реална карта
на света след 150 млн . години .
6 – Попълва се схема за външ-
ните земни обвивки . Въпрос:
7
8
61
9
Какво е взаимодействието меж-
ду тях? Посочват се примери .
Припомняме вътрешния строеж
на Земята .
7 – В частта „Природата на
Земята“ задачи 12, 13 и 14 са
свързани с климата на Земята
и влиянието му върху живота
на хората . Изводите от зад . 13
трябва да са свързани с това,
че смяната на въздушните маси
води до промени във времето,
оттам следва формирането на
различен климат на различните
географски ширини . По фиг . 1 се
припомнят и елементи на клима-
та, като атмосферно налягане и
вятър, които са тясно свързани .
8 – Задачите от частта „Хо-
рата и страните в света“ при-
помнят основни характеристики
на населението, политическата
карта и стопанството . Задачи-
те са за самостоятелно изпъл-
нение от учениците . Задача 18
може да се изпълни и устно,
като се включат учениците, за
да покажат на политическата
карта примерите за отделните
групи държави .
9 – Последната част от урока
е свързана с влиянието на хо-
рата върху природата . Задачите
изискват на базата на получени-
те знания през годината учени-
62
ците да могат да коментират, да
правят изводи, като използват
снимков и графичен материал;
да изказват собствено мнение и
да дават предложения за опаз-
ване и разумно използване на
природата на планетата в кон-
текста на умението за подкрепа
на устойчивото развитие .
ЕКСКУРЗИЯ –
УРОК НА ОТКРИТО
(ЗАКЛЮЧИТЕЛНО ЗАНЯТИЕ)
Този урок дава възмож-
ност всеки ученик да направи
собствено географско изслед-
ване . Предложеният вариант на
урока може да бъде променян
в зависимост от конкретните
условия и възможности за про-
веждането му . Разработен е и
работен лист, който учениците
да попълнят по време на екскур-
зията . Заключителната задача е
съставяне на кратък разказ, на
основата на наблюдаваното и
впечатленията на децата от ек-
скурзията .
 ПРИМЕРНИ ТЕСТОВЕ 7. На снимката разпознавате:
а) остров
ЗА КОНТРОЛ б) полуостров
в) проток
ТЕСТ – ВХОДНО НИВО – ВАРИАНТ 1 г) залив

1. С кой от знаците на картата се oбознача-

ват находищата на медна руда?
а)
б)
в)
г)

2. Равнините на географската карта се по-

казват с:
а) червено
б) зелено
в) кафяво
г) синьо 8. Прочутата българска роза, лавандулата и
ментата се отглеждат в:
3. Ако на географската карта посочим наго- а) Самоковската котловина
ре, това ще е посока: б) Казанлъшката котловина
а) север в) Горнотракийската низина
б) юг г) Дунавската равнина
в) изток
г) запад 9. Забележителност от кой град виждате на
снимката?
4. Нарисувайте срещу всяко определение а) София
знака, с който се изобразява на картата: б) Копривщица
1) нефт: в) Пловдив
2) езеро: г) Велико Търново
3) столица:
4) желязна руда:
5) река:

5. В деня на пролетното равноденствие у

нас за хората в Австралия започва:
а) пролет в) есен
б) лято г) зима

6. На снимката е изобразена:
а) речна долина в) планина
б) котловина г) равнина
10. Наличието на плодородни почви, рав-
нини, достатъчно валежи е добро условие за
развитието на:
а) добив на полезни изкопаеми
б) преработващи дейности
в) земеделие
г) туризъм

11. Запишете планетите от Слънчевата сис-

тема:
...................................
...................................

63
 ТЕСТ – ВХОДНО НИВО – ВАРИАНТ 2 7. На схемата е изобразен:
а) залив
1. С кой от знаците на картата се изобразя- б) полуостров
ват находищата на желязна руда? в) проток
а) г) остров
б)
в)
г)

2. Водните обекти на географската карта се

изобразяват с:
а) червено
б) черно
в) кафяво
г) синьо

3. Ако застанем срещу географската карта и

разперим ръце встрани, то дясната ни ръка ще 8. Почвите осигуряват на растенията:
сочи на: а) светлина
а) север б) хранителни вещества
б) юг в) кислород
в) изток г) въздух
г) запад
9. Забележителност от кой град виждате на
4. Нарисувайте срещу всяко определение снимката?
знака, с който се изобразява на картата: а) София
1) оловно-цинкова руда: б) Копривщица
2) езеро: в) Пловдив
3) град: г) Велико Търново
4) проход:
5) държавна граница:

5. Времето, за което Земята обикаля около

Слънцето, наричаме:
а) година
б) месец
в) седмица
г) денонощие

6. На снимката е изобразена:
а) речна долина
б) котловина
в) планина
г) равнина 10. Наличието на запаси на руди и въглища
е добро условие за развитието на:
а) добив на полезни изкопаеми
б) преработващи дейности
в) земеделие
г) туризъм

11. Запишете планетите от Слънчевата сис-

тема:
...................................
...................................
...................................
...................................

64
 ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ – 7. Кой от важните паралели на Земята е от-
ВАРИАНТ 1 белязан на фигурата с 1?
а) Южна полярна
1. Запишете: Кои открития са наречени Ве- окръжност
лики географски открития? б) Екватор
................................... в) Южна тропична
................................... окръжност
................................... г) Северна тропична
................................... окръжност
...................................
1
2. Защо Полярната звезда от съзвездието
Малка мечка ни помага да се ориентираме?
а) показва ни линията на хоризонта 8. На кои дати в Северното полукълбо за-
б) разположена е винаги на север почват лятото и есента?
в) най-ярка е на небето а) 21 март и 22 декември
г) разположена е винаги на юг б) 21 март и 23 септември
в) 22 юни и 22 декември
3. Числото, което показва колко пъти са г) 22 юни и 23 септември
нама­лени истинските размери на всеки обект
и разстояние, отразени на картата, се нарича: 9. Литосфера наричаме:
а) паралел в) мащаб а) водната обвивка на Земята
б) номер г) меридиан б) скалната обвивка на Земята
в) почвената покривка на Земята
4. За кой способ се отнася характеристика- г) въздушната обвивка на Земята
та: „Използва се за явления, които са неравно­
мерно разположени по площ.“? 10. На схемата от-
а) способ на количествения фон бележете местополо-
б) способ на линии на движение жението на мантията:
в) точков способ
г) способ на качествения фон

11. На картата с число 1 е отбелязан океанът:

а) Тихи
б) Индийски
в) Атлантически
г) Северен ледовит
5. Гринуичкият меридиан разделя Земята на:
а) северно и южно полукълбо
б) източно и западно полукълбо
в) северно и западно полукълбо
г) южно и източно полукълбо 1
6. Географската ширина и географската дъл-
жина се определят в:
а) географски градуси
б) километри
в) метри
г) географски мили

65
 12. Най-дълбокото място в Световния оке- 20. В коя природна зона преобладават иг-
ан е в: лолистни видове растения, умерен климат и
а) Атлантическия океан се срещат животни като елен, лисица, глухар,
б) Черно море сова?
в) Карибско море а) тайгата
г) Тихия океан б) смесените и широколистните гори
в) влажните екваториални гори
13. Как се нарича изкуствено прокопан от г) тропичните пустини
хората воден път?
а) залив 21. Най-слабо населеният континент е:
б) канал а) Северна Америка
в) проток б) Австралия
г) провлак в) Африка
г) Европа
14. Вулканите и земетресенията са проява на:
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . земни сили 22. Най-разпространената религия в света е:
а) ислям
б) будизъм
15. Кой е най-дъж- в) индуизъм
довният месец в г) християнство
София според клима-
тограмата?
а) май 23. Границите на коя страна са очертани на
б) декември фигурата?
в) юни а) Русия
г) април б) Испания
в) Гърция
г) Франция

16. „Много ниска годишна температура, сил-

ни и студени ветрове, малко годишно количе-
ство валежи, предимно от сняг“ са характерис-
тики на:
а) екваториалния климат
б) тропичния климат
в) полярния климат
г) умерения климат

17. Какво е речна система?

а) всички реки на дадена територия
б) територията, от която реката събира водите си
в) реката и всичките є притоци
г) границата между два водосборни басейна 24. В кой от изброените градове се намира
административният център на Европейския
18. Какво наричаме речно устие? Запише- съюз?
те определението: а) Ню Йорк
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . б) Лондон
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . в) Париж
г) Брюксел
19. Кои почви се образуват при умерен
климат и тревиста растителност? 25. Енергетиката произвежда:
а) сиви горски а) метали и машини
б) черноземни б) храни и суровини
в) пустинни в) лекарства и пластмаси
г) кафяви горски г) електричество и топлина

66
 ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ – 7. Кой от важните
ВАРИАНТ 2 паралели на Земята е
отбелязан на фигура-
1. Запишете какви части от природата изу- та с числото 1?
чава науката география: а) Северна полярна
................................... окръжност
б) Екватор 1
...................................
в) Южна тропична
2. Мъхът по дърветата в гората расте от се- окръжност
верната им страна, а короните и годишните г) Северна тропична
им кръгове са по-големи и по-широки от: окръжност
а) южната
б) северната 8. На кои дати продължителността на деня и
в) източната нощта са равни?
г) западната а) 21 март и 22 декември
б) 21 март и 23 септември
3. С най-точния модел на Земята, глобуса, в) 22 юни и 22 декември
изучаваме: г) 22 юни и 23 септември
а) географската карта
б) формите на земната повърхност 9. Атмосфера наричаме:
в) движенията на Земята а) водната обвивка на Земята
г) строежа на Земята б) скалната обвивка на Земята
в) почвената покривка на Земята
4. Какъв вид карта е показан? г) въздушната обвивка на Земята
а) общогеографска
б) тематична
10. На схемата отбе-
лежете местополо-
жението на ядрото на
Земята:

11. На картата с числото 1 е отбелязан кон-

тинентът:
а) Африка
б) Азия
5. Екваторът разделя Земята на: в) Южна Америка
а) Северно и Южно полукълбо г) Австралия
б) Източно и Западно полукълбо
в) Северно и Западно полукълбо
г) Южно и Източно полукълбо

6. Разстоянието от Гринуичкият меридиан

до дадена точка от земната повърхност източ-
но или западно от него се нарича:
а) географска ширина 1
б) географска дължина
в) градусна мрежа
г) географски координати

67
 12. Най-високата точка на Земята 19. Кое от твърденията за почвите НЕ е вярно?
(8848 m н.в.) е: а) цветът им се определя от минералните час-
а) връх Еверест тици, хумуса и водата
б) връх Монблан б) отличават се по дебелината на почвения
в) връх Денали слой
г) връх Ухуру в) хумусът се образува от скали и вода
г) трябва да се опазват от замърсяване и уни-
13. Тясна ивица вода, която свързва две мо- щожаване
рета, се нарича:
а) залив 20. Коя е правилната последователност за
б) провлак характеристика на природна зона?
в) проток а) въздействие на човека, природни особености,
г) канал географско положение
б) географско положение, въздействие на чове-
14. Пясъчните дюни в пустините се образу- ка, природни особености
ват в резултат на: в) географско положение, природни особе-
Дейността на . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . ности, въздействие на човека
г) природни особености, географско положе-
15. Каква инфор- ние, въздействие на човека
мация носи линията,
показана със стрелка 21. Най-многобройно население на Земята
на климатограмата на има:
София? а) Китай
а) температурен ход б) САЩ
б) средногодишна в) Бразилия
температура г) Индия
в) годишна валежна
сума 22. Представители на негроидната раса жи-
г) температурна ам- веят предимно в:
плитуда а) Африка и Америка
б) Европа и Австралия
в) Азия и Европа
16. „Високи температури през цялата година, г) Австралия и Америка
малка годишна температурна амплитуда, голя-
мо годишно количество валежите“ са характе- 23. Границите на коя страна са очертани на
ристики на: фигурата?
а) Франция
а) екваториалния климат
б) Испания
б) тропичния климат
в) Китай
в) умерения климат
г) Индия
г) полярния климат

17. Най-соленото море в Световния океан е:

а) Черно море
б) Червено море
в) Средиземно море 24. НАТО е:
г) Каспийско море а) икономическа организация
б) организация на страните, изнасящи петрол
18.
Какво наричаме водосборен басейн? в) военна организация
Запишете определението: г) организация за наука и култура
............................ . . . . . . .
............................ . . . . . . . 25. Нефт, нефтопродукти и природен газ се
............................ . . . . . . . превозват с:
............................ . . . . . . . а) железопътен транспорт
............................ . . . . . . . б) въздушен транспорт
............................ . . . . . . . в) речен транспорт
............................ . . . . . . . г) тръбопроводен транспорт

68
 АФРИКА И АНТАРКТИДА – 8. Кое от показаните животни НЕ можем да
ВАРИАНТ 1 срещнем в друг континент освен в Африка?

1. На север Африка граничи с Европа чрез:

а) Суецкия канал и Червено море
б) Средиземно море и Гибралтарския проток
в) Атлантическия океан
г) Гибралтарския проток и Индийския океан
б)
а)
2. Остров Мадагаскар е разположен в Ин-
дийския океан, а Канарските острови?
а) в Червено море
б) в Атлантическия океан
в) в Средиземно море
г) на юг от Африка

3. Защо на планината Килиманджаро в Аф-

рика има сняг през цялата година? г)
а) защото е разположена на Екватора в)
б) защото височината є е над 5000 m
в) защото Африка е била част от Гондвана
г) защото е с вулкански произход

4. Югоизточните пасати в Африка са причина

за:
а) обилните валежи в Драконовите планини 9. Лиани, орхидеи, маслена палма и маха-
б) студения климат в Атласките планини гоново дърво са характерни растения за при-
в) образуването на пустинята Сахара родната зона на:
г) липсата на валежи в пустинята Намиб а) пустините и полупустините
б) твърдолистните гори и храсти
5. За кой климати- в) влажните екваториални гори
чен пояс е характерна г) саваните
климатограмата?
а) екваториален 10. В кои райони на Африка живеят араби-
б) субекваториален те?
в) тропичен а) басейна на р . Конго
г) субтропичен б) Северна Африка
в) Южна Африка
г) Източна Африка

11. В коя част на континента Африка гъсто-

тата на населението е най-малка?
а) в пустинята Сахара
6. Защо река Конго в Африка е пълноводна б) по долината на р . Нил
през цялата година? в) Гвинейското крайбрежие
а) защото тече през екваториалния климатичен г) Средиземномор-
пояс ското крайбрежие
б) защото пресича два пъти Екватора
в) защото има многобройни пълноводни притоци 12. Кое е отбеляза-
г) всички изброени ното пристанище на
картата?
7. За кое от езерата в Африка се отнася на- а) Кейптаун
писаното: „Разположено е в източната част, б) Кайро
има удължена форма и е най-дълбокото в конти- в) Александрия
нента.“ ? г) Порт Елизабет
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

69
 13. В Западна Африка се отглежда:
а) памук
б) какао
в) цитруси
г) пшеница
14. За коя държава се отнася характерис-
тиката?
„Населението е представено предимно от
араби, има добре развит туризъм, свързан със
световно известни исторически забележител-
ности, едно от големите є пристанища е Алек-
сандрия.“
...................................
15. Коя от характеристиките НЕ се отнася
за Антарктида?
а) ледници с дебелина до 4 километра
б) най-ниските температури на Земята
в) най-високият връх на планетата
г) няма постоянно население
АФРИКА И АНТАРКТИДА –
ВАРИАНТ 2
1. Кое от изброените е вярно единствено за
континента Африка?
а) разположен е само в Западното полукълбо
б) разположен е в Северното и Западното полу-
кълбо
в) разположен е в четирите полукълба
г) разположен е в Южното и Източното полу-
кълбо
2. Кое от твърденията за бреговата линия на
Африка НЕ е вярно?
а) бреговете са предимно стръмни и високи
б) дължината на бреговата линия е около 30 500 кm
в) бреговата линия е силно разчленена
г) полуостров Сомалия е вдаден в Индийския
океан
3. Големи находища на злато са разкрити в:
а) долното течение на р. Нил
б) котловината на р. Конго
в) Етиопската планинска земя
г) Южна Африка

4. Разгледайте кли-
матограмата и опре-
делете за кой клима-
тичен пояс в Африка
се отнася?
а) тропичен
б) екваториален
в) субтропичен
г) субеквториален

5. За кой климатичен пояс се отнася харак-

теристиката: „Температурите през цялата годи-
на са високи, но с ясно изразени сезонни коле­
бания. Обосо­бяват се два периода по отношение
на валежите – влажен летен и сух зимен.“?
а) субтропичния
б) екваториалния
в) тропичния
г) субекваториалния

6. Коя от реките в Африка е с най-голяма

дължина и се влива чрез делта?
а) Замбези
б) Нил
в) Конго
г) Нигер

70
 7. За кое африканско езеро се отнася на- 12. Кой е отбеляза-
писаното: „Най-голямо по площ в континента, ният град на картата?
през него преминава р. Нил.“? а) Кайро
................................... б) Йоханесбург
в) Асуан
8. Кое от показаните животни НЕ можем да г) Алжир
срещнем в друг континент освен в Африка?

б) 13. Коя африканска страна се счита за

родина на кафето?
а) а) Етиопия
б) Танзания
в) Египет
г) Мароко

14. За коя държава се отнася характерис-

тиката: „Най-добре развита в стопанско отно-
шение страна в континента. В страната има 11
официални езика.“?
...................................
в)
15. Кое от животните е характерно за зона-
та на полярните пустини, но НЕ и за континен-
та Антарктида?
а) пингвин
б) тюлен на Уедъл
в) морски слон
г) бяла мечка

г)

9. Баобабът и чадъровидната акация са ха-

рактерни видове за зоната на:
а) пустините и полупустините
б) твърдолистните гори и храсти
в) влажните екваториални гори
г) саваните

10. Пигмеите в Африка живеят в:

а) пустинята Сахара
б) екваториалните гори
в) полупустинята Калахари
г) Драконовите планини

11. „Колония“ се нарича:

а) малка независима държава
б) политически и стопански зависима държава
в) държава с голям брой на населението
г) държава, от която населението се изселва

71
 ИЗХОДНО НИВО –
ВАРИАНТ 1 6. Земята прави една обиколка около оста
си за:
1. Кой мореплавател е осъществил първото
а) едно денонощие
околосветско пътешествие и е доказал кълбо- б) един месец
видната форма на Земята и връзката между в) една година
океаните? г) една седмица
а) Вашку да Гама
б) Христофор Колумб 7. Изригването на вулкани, земетресения­
в) Джеймс Кук та, разместването и нагъването са характерни
г) Фернандо Магелан
процеси за:
а) мантията
2. Мястото, където в далечината небето се б) вътрешното ядро
слива със земната повърхност, се нарича: в) външното ядро
а) брегова линия г) земната кора
б) Млечен път
в) линия на хоризонта 8. Кой континент и кой океан на схемата е
г) тропична окръжност
отбелязан с числото 1?
а) Северна Америка и Атлантически океан
3. Действителното разстояние между София б) Азия и Индийски океан
и Пловдив е 150 km. Определете колко санти- в) Африка и Северен ледовит океан
метра ще бъде то на карта с мащаб 1: 300 000? г) Австралия и Тихи океан
...................................
1
4. Каква тематична карта по съдържание
разпознавате?
а) политическа
б) природна 1
в) стопанска
г) климатична

9. Коя от изброените скали се образува при

застиването на магмата вътре в земната кора
или на земната повърхност?
а) гранит
б) мрамор
в) варовик
г) пясъчник

10. Изпъкнала и заравнена земна форма се

5. Определете географските координати на нарича:
т. А от схемата? а) хълм
а) 25° ю.ш. и 20° и.д. б) плато
б) 60° с.ш. и 50° и.д. .В в) планина
в) 10° с.ш. и 10° з.д. .Г г) вулкан
г) 30° ю.ш. и 140° и.д.
.Б
.А
0° 11. Кое от изброените има определящо
значение за климата?
.Д а) географска ширина
.Е
б) въздушни маси
10° в) океани и морета
г) релеф

72
 12. Каква част от земната повърхност е за-
ета от водите на Световния океан?
а) около 150 млн. km2
б) около 180 млн. km2
в) около 360 млн. km2
г) около 90 млн. km2
13. За коя природна зона се отнася харак-
теристиката: „Най-характерни дървесни видове
са дъб и бук, а почвите са кафяви горски. Живо-
тинският свят е богат на видове: кафява меч-
ка, елен, лисица. Причина за това е изобилието
на храна.“ ?
...................................
14. Срещу всяка от държавите запишете
според формата є на управление: Р – за репу-
блика и М – за монархия:
Румъния
Великобритания
Франция
Япония
19. За кой вид стопанство се отнася харак-
теристиката: „Производ­ството и търговията
със стоки и услуги и техните цени се оп­ределят
от пазара, от търсенето и предлагането.“?
...................................
...................................
20. С коя от двойките океани граничи Афри-
ка?
а) Атлантически и Северен ледовит
б) Атлантически и Индийски
в) Северен ледовит и Индийски
г) Тихи и Индийски
21. През коя година Белингсхаузен и Лаза-
рев достигат до бреговете на Антарктида?
а) 1920 г. в) 1870 г.
б) 1820 г. г) 1901 г.
22. Едно от изброените НЕ е находище на
нефт и земен газ в Африка
а) пустинята Сахара
б) долините на реките Нигер и Конго
в) крайбрежието на Гвинейския залив
г) Южна Африка

15. Символ на 23. Какъв вид устие разпознавате на изо-

коя световна рели- бражението?
гия разпознавате на
илюстрацията?
а) ислям
б) християнство
в) будизъм
г) друга

16. Една от характеристиките на населе-

нието е средна гъстота. Какво показва тя? ...................................
................................... 24. Коя от посочените култури НЕ се от-
................................... глежда в Египет?
а) памук
17. Кое от изброените НЕ се отнася към б) захарна тръстика
проблемите на големите градове днес? в) какао
а) замърсяване на въздуха и водите г) ориз
б) транспортни проблеми
в) намаляване на населението 25. За кой континент се отнася характе-
г) престъпност ристиката: „Разположен е почти изцяло отвъд
Южната полярна окръжност, бил е част от
18. В коя от двойките страна – столица от- континента Гондвана, последен е открит сред
кривате грешка? континентите.“ ?
а) Русия – Москва а) Южна Америка
б) Испания – Мадрид б) Австралия
в) Германия – Берлин в) Африка
г) Италия – Милано г) Антарктида

73
 ИЗХОДНО НИВО – 7. Коя от скалите е с метаморфен произход?
ВАРИАНТ 2 а) варовик в) базалт
б) мрамор г) гранит
1. Кой от мореплавателите открива морски
път до Индия? 8. Кой континент и кой океан на схемата са
а) Вашку да Гама отбелязан с числото 1?
б) Христофор Колумб а) Северна Америка и Атлантически океан
в) Джеймс Кук б) Азия и Индийски океан
г) Фернандо Магелан в) Африка и Северен ледовит океан
г) Австралия и Тихи океан
2. Полярната звезда винаги показва посо-
ката:
а) запад
б) север
в) юг 1
г) изток

3. Мащабът на картата е 1:500 000. Какво ще 1

е действителното разстояние между две се-
лища, ако на картата сме измерили 10 cm?

.................
..................
9. Коя от изброените скали се отнася към
4. Каква тематична
скали, образували се на дъното на водни ба-
карта по съдържание
сейни, когато разрушен материал от други
разпознавате?
скали се споява?
а) политическа
а) гранит
б) природна
б) мрамор
в) стопанска
в) варовик
г) климатична
г) базалт

10. Как се наричат вдлъбнати земни форми

над морското равнище, отвсякъде обгра­дени
5. Определете географските координати на от склонове на планини или възвишения?
т. В от схемата. а) долина
а) 25° ю.ш. и 20° и.д. б) низина
б) 60° с.ш. и 50° и.д. в) депресия
г) котловина
в) 10° с.ш. и 10° з.д. .В
г) 30° ю.ш. и 140° и.д. .Г 11. Кое от твърденията за ветровете НЕ е
.Б вярно?
.А а) вятърът се образува при разлика на атмос-
0°
ферното налягане на две съседни територии
.Д б) въздухът се движи от места с ниско към мес-
.Е та с високо атмосферно налягане
в) колкото е по-голяма разликата в налягането,
толкова е по-висока скоростта на вятъра
г) посоката на вятъра се определя с помощта
на ветропоказател
6. Земята прави една обиколка около Слън-
цето за: 12. Какво изобразява хидрограмата?
а) едно денонощие а) всички реки на дадена територия
б) един месец б) територията, от която реката събира водите си
в) една година в) годишното изменение на водите
г) една седмица г) границата между два водосборни басейна

74
 13. За коя природна зона се отнася харак- 19. Какво е значението на територията за
теристиката: „Климатът е горещ и вла­жен, ха- развитието на стопанството в една държава?
рактерни са увивните растения (лиани), кои- ...................................
то правят горите трудно проходими, ценни ...................................
дървес­ни видове, използвани от човека, са маха-
гоновото и каучуковото дърво, маслената пал- 20. Кое твърдение за географското поло-
ма, кокосовата палма.“? жение на Африка е грешно?
.................................................................................... а) Африка граничи с два океана и две морета.
б) Африка граничи със Средиземно море на се-
14. Срещу всяка от държавите запишете вер.
мястото є в света по брой на население: в) Африка е разположена в двете полукълба
спрямо Екватора.
Индия г) Африка се намира само в източното полукъл-
Индонезия бо спрямо Гринуич.
Китай 21. Най-ниската температура, измерена на
САЩ Антарктида е:
а) –89,2°С в) –91,2°С
15. Символ на коя страна и на коя световна б) –88,4°С г) –97,1°С
религия разпознавате на илюстрацията?
22. В Атласките планини и Източна Сахара
са разкрити едни от най-големите находища
на:
а) диаманти
б) фосфорити
в) графит
г) живак

23. Какъв вид устие разпознавате на изо-

бражението?

а) ислям
б) християнство
в) будизъм
г) друга

16. Важна характеристика на населението

е миграцията. Какво представлява тя?
................................... ...................................
...................................
24. Дърбан, Йоханесбург, Кейптаун са голе-
17. Кой от градовете има най-голям брой ми градове в:
на населението? а) Алжир в) РЮА
а) Токио б) Египет г) Нигерия
б) Мексико
в) Ню Йорк 25. За кой континент се отнася характерис-
г) Лондон тиката: „Основата на континента е из­градена
от най-старите скали на планетата. Тук са съ-
18. В коя от двойките страна – столица от- брани около 80% от пресните води на Земята.
кривате грешка? Най-висока планина е Винсън (4892 m).“ ?
а) Русия – Москва а) Южна Америка
б) Испания – Барселона б) Австралия
в) Германия – Берлин в) Африка
г) Италия – Рим г) Антарктида

75
 ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВЕТЕ ОТ КНИГАТА ЗА УЧИТЕЛЯ

Ключ на верните отговори и точки на Тест – Входно ниво – Вариант 1:

Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Отго­ Меркурий, Венера, Земя, Марс,
г б а в а а б а в
вор Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун
Точки 1 1 1 5 1 1 1 1 1 1 8

Ключ на верните отговори и точки на Тест – Входно ниво – Вариант 2:

Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11
Отго­ Меркурий, Венера, Земя, Марс,
в г в а в б б г а
вор Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун
Точки 1 1 1 5 1 1 1 1 1 1 8
Максимален брой точки: 22 т. 0 – 5 т. – слаб 2 14 – 19 т. – мн. добър 5
6 – 8 т. – среден 3 20 – 22 т. – отличен 6
9 – 13 т. – добър 4

Ключ на верните отговори и точки на Тест – Планетата Земя – Вариант 1:

Въ­
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
прос
Откри-
тията,
направени
от Хрис- Мястото,
тофор Сред- Вът­ където
Колумб, ният реш­ реката
Отго­
Вашку да б в в б а а г б слой в г б ните в в в се влива б а б г а г г
вор
Гама и – ман- земни в друг
Фернандо тия сили воден
Магелан басейн
в периода
XV – XVIII
век
Точки 3 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 1 2 1 1 1 2 1 1 1 1 1 1 1

Ключ на верните отговори и точки на Тест – Планетата Земя – Вариант 2:

Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Почвите, Терито-
релефа, Външ- рията,
климата, Най-вът­ ни от
Отго­ водите, решния земни която
а в б а б в б г г а в а а б в в а а в в г
вор растител- слой – сили, реката
ността и ядро ветро- събира
животин- ве водите
ския свят си
Точки 3 1 1 1 1 1 1 1 1 2 1 1 1 2 1 1 1 2 1 1 1 1 1 1 1

Максимален брой точки: 30 т.

0 – 7 т. – слаб 2 12 – 18 т. – добър 4
8 – 11 т. – среден 3 19 – 26 т. – мн. добър 5
27 – 30 т. – отличен 6

76
Ключ на верните отговори и точки на Тест – Африка и Антарктида – Вариант 1:
Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Отго­
б б б а б г Танганика в в б а а б Египет в
вор
Точки 1 1 1 1 1 1 2 1 1 1 1 1 1 2 1

Ключ на верните отговори и точки на Тест – Африка и Антарктида – Вариант 2:

Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15
Република
Отго­
в в г а г б Виктория в г б б а а Южна Аф- г
вор
рика (РЮА)
Точки 1 1 1 1 1 1 2 1 1 1 1 1 1 2 1
Максимален брой точки: 17 т.
0 – 4 т. – слаб 2 7 – 10 т. – добър 4
5 – 6 т. – среден 3 11 – 14 т. – мн. добър 5
15 – 17 т. – отличен 6
Ключ на верните отговори и точки на Тест – Изходно ниво – Вариант 1:
Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 1613 14 15
17 18 19 20 21 22 23 24 25
Средният
Широко- Пазарно
50 брой на
Отговор г в а в а г в а б а в листни Р,М,Р,М в в г стопан- б б г Делта в г
cm жителите
гори ство
на 1 km2
Точки 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 4 1 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1

Ключ на верните отговори и точки на Тест – Изходно ниво – Вариант 2:

Въпрос 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 25
Колкото е
Те пред-
по-голяма
ставляват
територията
придвиж-
и разно-
ване на
образни
населе-
при­родните
Влажни нието в
ресурси,
50 еквато- рамките
Отговор а б в б в б б в г б в 2,4,1,3 б а б толкова г в б Естуар в г
km риални на света,
повече са
гори на кон-
и възмож-
тиненти-
ностите
те или
за разви­
отделни
тието на
райони и
стопанските
страни.
дейности.
Точки 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 1 4 1 2 1 1 2 1 1 1 1 1 1
Максимален брой точки: 30 т. Трансформирането на броя получени точки в оценки
0 – 7 т. – слаб 2 12 – 18 т. – добър 4 става спрямо следната формула: Qn = 2 + n . k, където
8 – 11 т. – среден 3 19 – 26 т. – мн. добър 5 Qn е оценката на резултатите на конкретния ученик,
27 – 30 т. – отличен 6 k = __4__
N max,
N max – максималният брой точки след правилното
решаване на всички задачи.
n – броят точки, получени от ученика.
Отнася се за всички тестове, предложени в книгата за
учителя или в учебната тетрадка!

77
 ОТГОВОРИ НА ТЕСТОВЕТЕ ОТ УЧЕБНИКА

Входно ниво. Ключ на верните отговори и точки Африка и Антарктида. Ключ на верните отговори и
Въпрос Отговор Точки точки
1 а 1 Въпрос Отговор Точки
2 в 1 1 б 1
3 г 1 2 б 1
4 в 1 3 б 1
5 5 4 в 1
5 а 1
6 г 1
6 в 1
7 г 1
7 Чад 2
8 г 1
8 а 1
9 а 1
9 б 1
10 а 1
10 б 1
11 а 1
11 б 1
12 г 1
12 в 1
Меркурий, Венера, Земя, Марс,
13 8 13 а 1
Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун
14 в 1
14 б 1
15 в 1
15 в 1
16 Египет 2
16 б 1
17 в 1
17 в 1
18 в 1
Максимален брой точки: 28 т. 19 в 1
20 в 1
Планетата Земя. Ключ на верните отговори и точки Максимален брой точки: 17 т.
Въпрос Отговор Точки
Характерните особености и законо­мер­
но­стите на природата, население­то,
1 трудовата дейност, селищата, в ко­ито 3
живеем, както на цялата планета, така и Изходно ниво. Ключ на верните отговори и точки
на отделните континенти и страни. Въпрос Отговори Точки
2 б 1 1 а 1
3 в 1 2 г 1
4 б 1 3 а 1
5 б 1 4 а 1
6 г 1 5 б 1
7 б 1 6 в 1
8 в 1 7 б 1
9 а 1 8 г 1
10 Най-външният слой – 3 – земна кора 2 9 б 1
11 в 1 10 в 1
12 г 1 11 б 1
13 б 1 12 б 1
14 Вътрешните земни сили 2 13 а 1
15 б 1 14 б 1
16 в 1 15 Азия 2
17 в 1 16 б 1
18 Една река и всички нейни притоци 2 17 Русия, Канада САЩ, Китай 4
19 б 1 18 в 1
20 г 1 19 г 1
21 б 1 20 б 1
22 г 1 21 Делта 2
23 а 1 22 Савани 2
24 г 1 23 в 1
25 б 1 24 а 1
Максимален брой точки: 30 т. Максимален брой точки: 30 т.

78
 ПРИЛОЖЕНИЕ
УЧЕБНА ПРОГРАМА
ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
ЗА V КЛАС
(ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА
ПОДГОТОВКА)
КРАТКО ПРЕДСТАВЯНЕ
НА УЧЕБНАТА ПРОГРАМА
ности, свързани с формиране на основите на ге-
Обучението по география и икономика в 5. клас
ографската култура за заобикалящото простран-
е насочено към овладяване на базисни знания,
ство на глобално и регионално ниво, като част от
умения и придобиване на ключови компетент-
тяхната обща култура.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ЗА ПОСТИГАНЕ

НА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА В КРАЯ НА КЛАСА

Области на компетентности Знания, умения и отношения

Планетата Земя
География на природата
География на обществото и
стопанството
Характеризира Земята като планета.
Дава примери за взаимодействието между обвивките на Земята и влиянието на
формата и движенията на Земята върху природата и живота на човека.
Обяснява особеностите на природните компоненти и връзките между тях. Описва и
разпознава природните зони на Земята.
Определя значението на природните компоненти и природните зони като среда за
живот и условие за труд.
Обяснява необходимостта от опазване на природната среда.
Характеризира населението на света по основни демографски показатели. Описва
основните форми на заселване в света.
Назовава и описва основни проблеми на населението и селищата.
Познава политическата карта на света и нейните промени, назовава някои между-
народни организации.
Знае същността на стопанството; назовава и групира основни стопански дейности.

География на континентите и
страните
Определя какво изучава географията и описва важни открития за опознаването на
света и развитието на географското познание.
Характеризира географското положение и границите на Африка и Антарктида и на
избрани страни в Африка.
Характеризира особеностите на природата на Африка и Антарктида.
Характеризира политическата карта, населението, стопанството в Африка и в избра-
ни страни (Египет и РЮА). Познава особеното в политическия статут на Антарктида.

Географска информация Използва различни начини за ориентиране в природата. Разпознава и използва

елементи на географската карта и глобуса.
Разпознава видове географски карти и основни способи за картографиране. Из-
ползва географска информация от различни източници.
Идентифицира и изразява мнение за географски проблем(и) на базата на подбрана
географска информация.
Представя географска информация в карта, текст, различни графични изображения
или чрез ИКТ.

79
 УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ

Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятия

1.Тема География на Определя какво изучава географията. Велики географски
континентите и страните Описва откритията на Христофор Колумб, Вашку да Гама и Фер- открития
нандо Магелан.
1.1. Географията – древ­ Нанася маршрутите на мореплавателите върху контурна карта.
на и съвременна наука Дава примери за използване на географията в своя живот.
2. Тема Географска Знае какво е ориентиране. хоризонт;
информация Знае начини за ориентиране – по Слънцето, с компас, по карта- компас
2.1. Ориентиране в при­ та, по местни признаци.
родата Ориентира се в природата с помощта на компас и по карта.

2.2. Географски глобус и Определя какво е географска карта и мащаб. Чете условни зна- числен мащаб;
географска карта ци на географска карта. общогеографска
Познава способите за картографиране (на количествения фон, карта;
на качествения фон, на линиите на движение, точков способ). тематична карта
Използва елементите на географската карта (чете условни знаци,
изчислява разстояния, разпознава способи за картографиране).

2.3. Градусна мрежа Определя географски координати по карта. Изчислява разстоя- градусна мрежа;
ния с помощ­та на числения мащаб. географска ширина;
географска дължина
3. Тема Планетата Земя Описва мястото на Земята в Слънчевата система, нейната голе- земна ос;
3.1. Планетата Земя мина и форма. равноденствие;
– форма, размери и Обяснява движенията на Земята около оста є и около Слънцето слънцестоене
движения и последиците от тях.
Дава примери за влиянието на формата и движенията на Земята
върху природата и живота на човека.

3.2. Строеж на Земята Описва вътрешния строеж на Земята – ядро, мантия и земна
кора.
Разграничава външните обвивки на Земята – литосфера, хидрос-
фера, атмосфера, педосфера, биосфера.
Дава пример за взаимодействието между обвивките на Земята.
Изработва схема на вътрешния строеж и външните обвивки на
Земята.

3.3. Сушата и водата на Обяснява какво е континент и океан, бряг и брегова линия. Лавразия, Гондвана;
Земята – континенти и Описва формирането на съвременните континенти. Посочва на провлак, проток;
океани картата континентите, океаните и бреговите форми. остров, залив
Сравнява континентите и океаните по географско положение и
по площ.
4. Тема География на Определя какво е релеф. вътрешни и външни
природата Обяснява особеностите на релефа – образуване, видове скали земни сили
4.1. Релеф и полезни (магмени, седиментни и метаморфни), които го изграждат, фор-
изкопаеми ми на релефа, абсолютна и относителна височина. Разпознава
(на карта, в изображение, в текст) форми на релефа (планина,
хълм, плато, низина, равнина, долина, котловина, депресия).
Дава примери за изкопаеми горива, рудни и нерудни полезни
изкопаеми.
Определя значението на релефа и на полезните изкопаеми.
Знае правилата за разумно поведение по време на земетресе-
ние.

80
Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятия
4.2. Климат – фактори и Определя какво е време и климат. въздушни маси,
елементи Обяснява факторите и елементите на климата. океански течения;
Знае за изменението на климата по географска ширина и над- температура, ат-
морска височина. мосферно налягане,
Чете климатограма по правило. Определя значението на климата. вятър, валежи
4.3. Климатични пояси и Знае особеностите на основните климатични пояси (екваториален,
области тропичен, умерен, полярен) и планинската климатична област.
Разпознава климатичен пояс по климатограма. Съставя кратък пис-
мен текст с помощта на ключови думи или съпътстващи въпроси.
Обяснява свойствата на водата в Световния океан (температура,
соленост, движения).
4.4. Световен океан Определя значението на Световния океан и необходимостта от вълни;
опазването му. приливи и отливи
4.5. Води на сушата Обяснява особеностите на водите на сушата. Чете хидрограма речна система; устие;
по правило. водосборен басейн;
Определя значението на водите на сушата и необходимостта от ледник; подземни води;
опазването им. пълноводие и мало-
Знае правилата за разумно поведение при наводнение. водие на реките
4.6. Почви, растителен и Определя какво е почва. латеритни, пустинни,
животински свят Описва особеностите на почвите – формиране, типове, разпрос- черноземни, кафяви
транение и значение. горски почви
Описва особеностите на растителния и животинския свят – основни
видове, разпространение и значение. Знае за изменението на при-
родните компоненти по географска ширина и по надморска височина.
Обяснява необходимостта от опазването на почвите, растител-
ния и животинския свят.
4.7. Природни зони на Определя какво е природна зона. зона на влажните
Земята Описва основните природни зони по правило. Проследява по екваториалните гори;
карта измененията на природните зони по географска ширина. зона на тропичните
Разпознава природна зона по текст или изображение. пустини; зона на
гори­те в умерения
пояс; зона на поляр-
ните пустини
5. Тема География на об­ Знае броя, гъстотата и разпределението на населението. миграция
ществото и стопанството Изчислява средна гъстота на населението. Описва основните
5.1. Население на Зе­ човешки раси.
мята Определя разпространението на основни религии (християнство,
ислям, будизъм).
Дава примери за взаимно уважение и търпимост между хората.
5.2. Селища Определя какво е селище. Обяснява образуването на селищата.
Описва особеностите на видовете селища (град, село). Назовава
и описва основни проблеми на селищата – замърсеност, прена-
селеност или обезлюдяване, транспортни проблеми.
5.3. Политическа карта Знае какво е държава и форма на управление. политическа карта
на света Групира държавите по: площ, географско положение, брой на
населението и форма на управление (република, монархия).
Назовава някои международни организации (ООН, ЕС, НАТО).
5.4. Стопанство Определя какво е стопанство. пазарно стопанство;
Обяснява влиянието на природните и обществените фактори земеделие
върху развитието на стопанството. Назовава основни стопански
дейности (добиващи, обработващи, обслужващи).
Чете стълбчеста и кръгова диаграма.

81
Теми Компетентности като очаквани резултати от обучението Нови понятия
6. География на конти­ Определя географското положение, големината и границите на
нентите и страните Африка по правило.
6.1. Географско положе­ Описва бреговете по карта.
ние, големина, брегове и Описва опознаването и изследването на континента от Вашку да
опознаване на Африка Гама и Дейвид Ливингстън.
Нанася върху контурна карта названията на: Гибралтарски про-
ток, Суецки канал, Средиземно море, Червено море,
о. Мадагаскар, Гвинейски залив, п-в Сомалия.
6.2. Релеф и полезни Характеризира релефа на Африка.
изкопаеми Познава типичните полезни изкопаеми за Африка и тяхното
териториално разпределение.
Нанася върху контурна карта названията на изучените форми на
релефа: Заирска котловина, областта Судан, Сахара, Етиопска
планинска земя, Калахари, Намиб, Килиманджаро, Драконови
планини, Атласки планини.
6.3. Климат Обяснява факторите и елементите на климата в Африка.
Знае схемата на пасатите.
6.4. Климатични пояси и Характеризира климатичните пояси и планинската област в субекваториален
области Африка по правило. пояс;
Нанася върху контурна карта климатичните пояси на Африка. субтропичен пояс
Отговаря на географски въпрос, като комбинира различни източ-
ници на информация (климатограма и карта).
6.5. Води Характеризира водите на Африка – главен вододел, делта;
отточни и безотточни области, използване и опазване. Характе- естуар
ризира река по правило.
Нанася върху контурна карта названията на изучените реки
(Нил, Конго, Нигер, Замбези), езера (Виктория, Танганика, Чад) и
водопада Виктория.
6.6. Природни зони Характеризира природните зони и планинската област в Африка. червенокафяви поч-
Съставя маршрут за мислено пътешествие из природните зони ви, тера роса;
на Африка. зона на саваната,
зона на твърдолист-
ните вечнозелени
гори и храсти; оазис
6.7. Население и полити­ Характеризира населението на Африка - брой, разпределение, местно и преселено
ческа карта расов състав, бит и култура. население;
Описва изменението и съвременното състояние на политическа- колония
та карта на Африка.
Изразява мнение за типични проблеми на населението (глад,
болести, неграмотност).
6.8. Стопанство Характеризира съвременното състояние на стопанството на
Африка.
Обяснява териториалното разпределение на основни стопански
дейности.
6.9. Страни в Африка Характеризира страните Египет и РЮА по правило.
6.10. Антарктида Определя географското положение, големината и границите на проток Дрейк, Ан-
Антарктида. тарктически п-в, о.
Описва опознаването и изследването на континента – Белингсха- Ливингстън, айсберг;
узен – Лазарев, Руал Амундсен, българското участие. озонова дупка
Характеризира природата на Антарктида.
Познава особеното в политическия статут на Антарктида.

82
 ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО Допълнителни уточнения за конкретния
ПРОЦЕНТНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ учебен предмет география и икономика
НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ УЧЕБНИ ЧАСОВЕ Необходимо условие за постигане на целите на
обучението по география и икономика в 5. клас е
За нови знания 59% провеждането на учебни екскурзии. По време на
За упражнения 19% екскурзиите на учениците трябва да се даде въз-
можност: да наблюдават природни обекти, про-
За преговор 6%
цеси и явления; да се ориентират по карта и с
За обобщение 6% компас; да правят измервания; да демонстрират
За контролни работи 10% умения за разумно поведение сред природата; да
опазват природата.

СПЕЦИФИЧНИ МЕТОДИ И ФОРМИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПОСТИЖЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ

Съотношение при формиране на срочна оценка:

Текущи оценки (от устни, от писмени, от практически изпитвания) 40%
Оценки от контролни работи 30%
Оценки от други участия (работа в час, изпълнение на домашни работи, работа по групи и др.) 30%

ДЕЙНОСТИ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА КЛЮЧОВИТЕ КОМПТЕНТНОСТИ,

КАКТО И МЕЖДУПРЕДМЕТНИ ВРЪЗКИ
Ключови компетент­ Дейности
ности
Компетентности в об­ Назоваване, определяне, описване, обясняване, характеризиране на географски и икономи-
ластта на българския чески обекти, процеси и явления; посочване на примери; изказване на обобщени изводи.
език Съставяне на текст кратък отговор на географски въпрос и текст на мислено пътешествие.
Изразяване на мнение по географски въпроси.
Математическа ком­ Познаване на основни понятия, закономерности, процеси и явления. Четене на географска
петентност и основни карта, климатограма, хидрограма, стълбчеста и кръгова диаграма. Сравняване, разпоз-
компетентности в наване, разграничаване, групиране, определяне на значението, характеризиране (вкл. по
областта на при­ правило) на географски и икономически обекти, процеси и явления, обобщаване, даване
родните науки и на на отговори, основани на доказателства. Изразяване на мнение по географски въпроси.
технологиите Изработване на схеми, таблици, карти, табла и др.; нанасяне на маршрути върху контурна
карта. Ориентиране в природата с помощта на карта и компас; наблюдаване на природни
обекти и явления.
Изчисляване на разстояния, относителна височина, средна гъстота. Определяне на географ-
ски координати.
Дигитална компе­ Използване на ИКТ за търсене, събиране, представяне и обмен на информация.
тентност
Умения за учене Самонаблюдаване и наблюдаване на съучениците, упражняване на самоконтрол при изпъл-
няване на дидактически и/или комуникативни задачи, както и при учене с цел определяне
на собствените силни и слаби страни, на собствения стил на учене.
Използване на информация от различни източници. Работа с елементите на учебника и с
речник. Съставяне на кратък план.
Социални и граждан­ Изразяване на мнение по географски въпроси; познаване на правила за разумно пове-
ски компетентности дение в различни житейски ситуации и по време на природно бедствие (земетресение,
наводнение). Посочване на примери за търпимост и взаимно уважение между хората.
Умения за подкре­ Разбиране на необходимостта от опазване на околната среда.
па на устойчивото
развитие и за здра­
вословен начин на
живот и спорт

83
Ключови компетентности Междупредметни връзки
Компетентности в об­ Български език и литература:
ластта на българския Използва знания и развива умения за работа с различни видове текст в устна или в пис-
език мена форма за изпълнение на конкретна дидактическа или изследователска задача с цел
обогатяване на езиковата култура.
Използва знания и развива умения за работа с терминологичен речник.
Чрез цялото обучение се развива техниката на четене и писмената култура на учениците.
Математическа ком­ Математика:
петентност и основни Математическата компетентност включва в различни степени възможностите да се из-
компетентности в ползват математически методи на мислене (логическо и пространствено мислене), което
областта на природни­ спомага за използването на пространствени ориентири при работата с модели, схеми и
те науки и на техноло­ диаграми. Познава и прилагa мерните единици за дължина и за лице на повърхнина (кв.
гиите км), и за ъгъл (градус), процент. Използва обикновена и десетична дроб.
Човекът и природата:
Основните компетентности в природните науки са свързани със знанията за движенията на
небесните тела в Слънчевата система; топлинните процеси и явления; състояние на веществата;
въздуха (състав, значение, замърсяване); природните води, кръговрата на водата. Обяснява:
преходи между състоянията на телата, температурната аномалия на водата, значението и прило-
жението на веществата. Аргументира и илюстрира с примери взаимовръзката природа – човек.
Човекът и обществото:
Използва географската карта и глобуса като източници на знания. Посочва връзката меж-
ду особеностите на природната среда и трудовата дейност на хората.
Технологии и предприемачество:
Познава и използва мащаб. Разбира значението на ресурсите при производството на сто-
ки и услуги. Използва понятията: термометър, температурна скала и скица.
История и цивилизации:
Развива умения за ориентиране по картата и за работа с различни видове карти. Развива
способности за изчисляване, работейки с линия на времето.
Развива способности за чертаене (и разчитане) на графика.
Дигитална компетент­ Информационни технологии:
ност Изпълнява задачи, свързани с търсенето, намирането и обработката на информация по
определени теми в глобалната мрежа.
Изготвя мултимедийни презентации по зададена тема.
Изготвя отговори на географски въпроси, доклади и съобщения, като използва текстооб-
работващи програми.
Умения за учене Български език и литература и ИКТ:
Развива основни умения като езикова и дигитална грамотност.
Човекът и обществото:
Използва въведените понятия: глобус, условни знаци, посоки на света, континент, полу-
остров, равнина, низина, планина, река, езеро, море, полезни изкопаеми, крайбрежие,
религия, Библия, християнство, ислям, Конституция, република, ЕС.
Социални и граждан­ История и цивилизации:
ски компетентности Изгражда разбиране за кодексите на поведение, характерни за древните общества, ос-
мисля ценностите на Античността и връзката им със съвременността.
Инициативност и пред­ Технологии и предприемачество:
приемчивост Познава и разграничава производството, търговията и услугите като основни икономически
дейности. Класифицира видовете стоки и услуги по определени признаци. Разбира огра-
ничеността на ресурсите като основен икономически проблем. Използва въведените поня-
тия: ресурси, икономика, търговия, стока, услуга, производство, производител, потребител,
текстилни изделия, хранителни изделия.
Умения за подкрепа Човекът и природата:
на устойчивото разви­ Разбира многообразието и неповторимостта на природната среда. Осъзнава необходи-
тие и за здравословен мостта от опазването и съхраняването на биоразнообразието. Представя възможности за
начин на живот и опазване чистотата на природата и на питейната вода.
спорт Човекът и обществото: Използва въведените понятия: Национален парк, Природен парк,
резерват, природна забележителност, защитена местност.

84
 НАРЕДБА № 5 ОТ 30.11.2015 Г.
ЗА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА,
Приложение № 9 към чл. 6, ал. 1, т. 9
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА
ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ––получаване на информация от различни из-

ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП
yyДа започне формиране на географската кул-
тура на учениците като част от тяхната обща
култура за пространство на глобално, регио-
нално и национално ниво.
yyДа се усвои система от географски знания за:
––природния облик на Земята;
––отделните континенти, океани и България;
––населението, селищата, политическата карта
и стопанството.
yyДа се формират умения за:
точници;
––интерпретиране и представяне на информация.
yyДа се формират модели на разумно поведе-
ние в географското пространство.
yyДа се формират ценности:
––интерес към географското знание;
––светоглед за взаимната връзка между природа-
та и човека, за природата и нейното опазване;
––нравствено-естетически, насочени към раз-
биране на някои проблеми на хората в раз-
лични континенти и страни и осъзнаване не-
обходимостта от сътрудничество и уважение
между тях.

ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ,
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
(ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И
ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

1 Компетентности в областта на българския език

2 Умения за общуване на чужди езици
3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на техноло-
гиите
4 Дигитална компетентност
5 Умения за учене
6 Социални и граждански компетентности
7 Инициативност и предприемчивост
8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на ком­ Знания, умения и отношения

1 2 3 4 5 6 7 8 9
петентност В резултат на обучението ученикът:
Планетата Земя Характеризира Земята като планета. X X X
Дава примери за взаимодействието между
обвивките и влиянието на формата и
движенията на Земята върху природата и
живота на човека.

85
Област на ком­ Знания, умения и отношения
1 2 3 4 5 6 7 8 9
петентност В резултат на обучението ученикът:
География на Обяснява особеностите на природните X X X X
природата компоненти и връзките между тях.
Описва и разпознава природните зони на Земята.
Определя значението на природните компоненти и при-
родните зони като среда за живот и условие за труд.
Обяснява необходимостта от опазване на
природната среда.
География на Характеризира населението на света по основни демо- X X X X
обществото и графски показатели.
стопанството Описва основните форми на заселване в света.
Назовава и описва основни проблеми на населението
и селищата.
Познава политическата карта на света и нейните промени,
назовава някои международни организации.
Знае същността на стопанството; групира основни
стопански дейности.

География на Определя какво изучава географията и описва важни X X X X X X

континентите и открития за опознаването на света и развитието на
на страните географското познание.
Характеризира географското положение и границите на
континентите, океаните и избрани страни.
Характеризира особеностите на природата на континен-
тите и на океаните.
Характеризира политическата карта, населението, сто-
панството в континентите и в избрани страни.

География на Характеризира географското положение и границите на X X X X X X

България България.
Характеризира природните компоненти и природните
области в България.
Характеризира населението и селищата на България.
Обяснява формата на управление и държавното устрой-
ство на България.
Характеризира основни стопански дейности.

Географска Използва различни начини за ориентиране в природата. X X X X X X X X

информация Разпознава и използва елементи на географската карта
и глобуса.
Разпознава видове географски карти и основни спосо-
би за картографиране.
Използва, подбира и анализира географска информа-
ция от различни източници.
Идентифицира и изразява мнение за географски про-
блем(и) на базата на подбрана географска информа-
ция.
Представя географска информация в карта, текст, раз-
лични графични изображения или чрез ИКТ.

86
 СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА
ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН

СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП

yyДа продължи формиране на географската yyДа продължи формирането на умения за:

култура на учениците като част от общата им
култура за ориентиране и за разумна дейност
в географското пространство на глобално,
регионално и национално ниво.
yyДа продължи усвояването на система от гео-
графски знания за:
––природната структура на Земята и природно-
ресурсния є потенциал;
––политическата и социално-икономическата
организация на обществото, населението, се-
лищата и стопанството;
––основните географски региони в света и из-
брани страни в тях;
––географското положение, природата, населе-
нието, селищата, стопанството и районите в
България.
––получаване на информация от различни из-
точници;
––интерпретиране и представяне на информа-
ция;
––генериране на географска информация.
yyДа продължи формирането на модели на ра­
зумно поведение в географското пространс­
тво.
yyДа продължи формирането на ценности:
––интерес към географското знание;
––светоглед за системата природа – общество
– стопанство;
––опазване на околната среда;
––отговорност, толерантност и уважение към
културното многообразие от позицията на
граждани на България, Европа и света.

ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ,
ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ
ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И
ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

1 Компетентности в областта на българския език

2 Умения за общуване на чужди езици
3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4 Дигитална компетентност
5 Умения за учене
6 Социални и граждански компетентности
7 Инициативност и предприемчивост
8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на ком­ Знания, умения и отношения

1 2 3 4 5 6 7 8 9
петентност В резултат на обучението ученикът:
Планетата Земя Доказва с примери кълбовидната форма и движенията X X X
на Земята.
Прави изводи за влиянието на формата на Земята и
движенията є върху протичащите явления и процеси в
природата и живота на човека.
География на Характеризира геосферите и природните комплекси. X X X X
природата Оценява природноресурсния потенциал на Земята.
Дефинира идеята за устойчиво развитие и обяснява
глобални проблеми.

87
Област на ком­ Знания, умения и отношения
1 2 3 4 5 6 7 8 9
петентност В резултат на обучението ученикът:
География на Анализира населението на света по основни демограф- X X X X X X
обществото и ски показатели;
стопанството коментира проблеми на демографското и социалното
развитие.
Класифицира селищата по различни признаци; обясня-
ва същността и формите на урбанизацията и коментира
последиците от нея.
Обяснява промените в съвременната политическа
карта, причините за тях и основните форми на полити-
ческа организация на обществото.
Обяснява влиянието на факторите за развитие на све-
товното стопанство и териториалното му разположе-
ние; знае основните белези и механизми на пазарната
икономика и показатели за икономическо развитие.
Характеризира по алгоритъм структурата и териториал-
ната организация на стопанството.

География на Определя какво изучава географията и описва важни X X X X X X X

континентите и открития за опознаването на света и развитието на
на страните географското познание.
Характеризира географското положение и границите на
континентите, океаните и избрани страни.
Характеризира особеностите на природата на континен-
тите и на океаните.
Характеризира политическата карта, населението, сто-
панството в континентите и в избрани страни.
География на Оценява географското положение и границите на Бъл- X X X X X X X X
България гария.
Характеризира природните компоненти, природните
области в България и оценява техните ресурси.
Оценява демографската ситуация в България по основ-
ни демографски показатели.
Характеризира селища в България.
Коментира държавното устройство и управление в
България.
Характеризира стопанството в България.
Характеризира социално-икономическите райони на
планиране в България по алгоритъм.
Географска Идентифицира и локализира географски и икономичес­ X X X X X X X X
информация ки обекти по карта.
Интерпретира географска и икономическа информация
от различни източници.
Генерира географска и икономическа информация и я
представя в различни форми.

88