WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-619-222-042-6

Люсила Цанкова, Емилия Лазарова Люсила Цанкова
Емилия Лазарова
Нели Гетова, Георги Коцев Нели Гетова
Георги Коцев
ГЕОГРАФИЯ
И ИКОНОМИКА
Книга за учителя
ISBN 978-619-222-042-6
Цена 9,00 лв. www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg
Люсила Цанкова, Емилия Лазарова
Нели Гетова, Георги Коцев
ГЕОГРАФИЯ
ПРОСВЕТА ПЛЮС
София
© Люсила Петкова Цанкова, Емилия Цветанова Лазарова, Нели Маринова Гетова,
Георги Василев Коцев, 2016 г.
© Антония Михайлова Мечкуева – художник на корицата, 2016 г.
© Бояна Иванова Павлова – графичен дизайн, 2016 г.
© „Просвета Плюс“ ЕООД, всички права запазени.
ISBN 978–619–222–042–6
СЪДЪРЖАНИЕ
ЧАСТ ПЪРВА
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 5. КЛАС
ОБЩОНАУЧНИ И ДИДАКТИЧЕСКИ ОСНОВИ НА КУРСА / 5
1. МЯСТО НА КУРСА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 5. КЛАС
В СИСТЕМАТА НА ГЕОГРАФСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ / 5
2. МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА
В 5. КЛАС. ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ / 7
2.1. Цели на обучението / 11
2.2. Учебно съдържание / 14
2.3. Образователният процес по география и икономика / 16
2.4. Контролът в обучението по география и икономика в 5. клас / 18
2.5. Ресурси за осъществяване на образователния процес по география
и икономика в 5. клас / 19
Примерен тематичен план / 23
Годишно тематично разпределение / 26
ЧАСТ ВТОРА
ИДЕИ, ПОДХОДИ И ТЕХНИКИ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА МОДЕЛА / 50
1. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ – ОСОБЕНОСТИ,
МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ / 50
2. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ДЕЙНОСТ – ОСОБЕНОСТИ,
МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ / 127
3. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ОБОБЩАВАНЕ – ИЗХОДНИ
ПОСТАНОВКИ, МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ
РАЗРАБОТКИ / 129
4. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА КОНТРОЛ – ИЗХОДНИ ТЕОРЕТИЧНИ
РАЗРАБОТКИ / 134
4.1. Тестови задачи за входно ниво / 138
4.2. Тестови задачи за тематичен контрол / 141
4.3. Тестови задачи за годишен контрол / 162
Литература / 166
3
Уважаеми учители,
Настоящата книга представя модела на обучение по география и икономика
в 5. клас. Той е израз на стратегията на авторския колектив за обучението в този
клас. Този модел е изцяло съобразен с изискванията на ДОИ за учебно съдър-
жание и на новата учебна програма за 5. клас. Той е съчетание на иновациите в
географското образование и на традициите при изучаването на курса. Чрез мо-
дела се прилагат идеите на новата образoвателна политика на държавата в сред-
ното училище, насочена към разбиране и осмисляне на знанието, ограничаване
на ролята на репродуктивното знание, стимулиране на творческата активност
на учениците, създаване на нагласа за обучение, самообучение и самоусъвър-
шенстване през целия живот. Тези идеи са в основата на разработената от нас
учебна документация за 5. клас – учебник, учебна тетрадка, книга за учителя.
Учебникът за 5. клас с проектираният в него модел на обучение е един от
възможните варианти за изучаване на основни въпроси на природната и со-
циално-икономическата география на света и на регионалната география (гео-
графия на континентите и страните – на примера на Африка и на Антарктида).
Акцентът при разработването му е поставен върху подбора, структуриране-
то и представянето на учебното съдържание съобразно целите на обучение и
очакваните резултати от него и връзката им с фиксираните в учебната програма
области на компетентности; върху функционалността на учебника, постигната
чрез проектиране на всички негови компоненти (текстови и извънтекстови) и
на методика и технология за работа с тях; върху мотивирането на учебната
дейност чрез въвеждащ текст към всеки урок; върху извеждане на главното,
същественото при всеки урок за нови знания в рубриката „Запомнете“; върху
предоставянето на допълнителна информация за учениците с повишен интерес
към географското знание и познание чрез рубриката „Аз искам да знам и да
мога повече“. При разработване на учебното съдържание в учебника сме се
съобразили с новото място на ученика в образователния процес – с превръ-
щането му от обект в субект на обучението, с интересите и потребностите на
учениците от тази възрастова група, с постигането на целите на обучението
чрез дейност и на базата на мотиви и не на последно място, с функциите на
училищния учебник (класически и съвременни). Книгата за учителя е с прак-
тико-приложна насоченост. Чрез нея целим както да ви представим модела на
обучение в 5. клас и някои съвремнни теорeтични постановки от дидактиката
на географията, така и да ви дадем идеи за тяхното осъществяване, за да улес
ним конкретната ви подготовка за всеки урок. Книгата съдържа методически
разработки на всички уроци за нови знания. Обобщителните уроци, уроците за
дейност и уроците за контрол също са представени в системи чрез извеждане
на основните характеристики на всяка от посочените системи и конкретизира-
нето им с примерни методически разработки на уроци за обобщаване, уроци
за дейност и уроци за контрол.
Уважаеми колеги,
Желаем на вас и вашите ученици успешна и ползотворна работа с учебния
комплект по география и икономика в 5. клас.
Авторите
4
ЧАСТ ПЪРВА
ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 5. КЛАС
ОБЩОНАУЧНИ И ДИДАКТИЧЕСКИ ОСНОВИ
НА КУРСА
1. МЯСТО НА КУРСА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 5. КЛАС

В СИСТЕМАТА НА ГЕОГРАФСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
Географското образование (ГО) у нас се осъществява в условията на центра-
лизирано планиране върху основата на класно-урочната система и предметно
обучение с нови акценти. Предметното учебно знание произтича от съответ-
ната научна област, в случая – от географията, която е основен източник на
учебно съдържание. То е трансформирано в учебен предмет и организирано
в предметна образователна система (ПОС), или в система на географско-
то образование (СГО). По своя обхват тя е национална система с определе-
но развитие във времето, а по съдържание е образователна, което предполага
нейното състояние, особеностите на нейните параметри (състав, структура, ор-
ганизация и т.н.) на даден етап да се описват и обясняват с атрибутите, основ-
ните характеристики на ГО, респективно – на обучението по география: цели,
организация, учебно съдържание, образователен процес и т.н. (Гайтанджиева,
2000). Най-важен фактор за статута и за някои особености на системата на ГО
е образователната политика на държавата. Тя е продукт на обществено-полити-
ческите и социално-икономическите условия.
СГО като всяка система има точно определено място в общата система на
средното образование у нас съобразно държавните документи и изпълнява
определена мисия. Мисията на системата определя нейната роля в общообра-
зователната подготовка на младите хора и произтича както от обществените
потребности, така и от особеностите на географията като наука и като учебен
предмет. Системата на ГО в средното общообразователно училище е да осигу-
ри географската образованост на младите хора като част от общообразова-
телната им подготовка (Гайтанджиева, 2000).
„Географското образование според Ф. Пинчмъл „...е призвано да помогне
учениците по-добре да разбират пространствените взаимоотношения на зем-
ната повърхност и характера на нейното усвояване от човека. Ако на нас ни се
струва напълно естествено децата да се учат да четат, да пишат..., т.е. да овла-
дяват средствата за общуване, то нима не е също толкова естествено децата
да се учат разумно да действат в пространството, да виждат териториалните
аспекти на проблемите, да попълват знанията си за околната среда“ (Пинчмъл,
1986: 34 – 35).
„Географското обучение е много необходимо за развитие на отговорни и
активни граждани на настоящия и бъдещия свят – се казва в Международната
5
харта за географско обучение. – ...Географията е една информираща, даваща
умения интересна дисциплина на всички нива на образование и учащите се
имат нужда от глобално разбиране за света, за да могат да си сътрудничат гло-
бално в областта на икономиката, политиката, по културни и природозащитни
проблеми...“ (Международна харта, 2006).
Нормативно статутът на системата на ГО на този етап се обуславя от Закона
за предучилищното и училищното образование (ДВ, брой 79/2015), Учебния
план, ДОИ за учебно съдържание.
С отношение към системата на ГО, т.е. фактори на нейната среда, са ня-
колко основни положения от нормативните документи: запазването на трите
вида подготовка – ЗП, ЗИП, СИП; мястото на учебния предмет география и
икономика в КОО „Обществени науки, гражданско образование и религия“ и в
общата структура на средното образование, както и годишният хорариум.
С курса по география и икономика в 5. клас се поставя началото на изучава-
не на нов учебен предмет, започва реализирането на стратегията на географско-
то образование в средното училище, проектирана в учебната документация по
предмета. Това налага задълбочено предварително проучване от всеки учител
на ДОИ за учебно съдържание и на новата учебна програма за 5. клас, тъй като
те са в основата на разработения модел на обучение в този клас. Структурата
на учебната програма по обективни причини проектира заложеното в географ-
ската наука противоречие – между интегралния характер на географската нау-
ка, изследваща взаимодействието между природата и обществото на различни
равнища, от една страна, и уникалното, неповторимото, особеното на географ-
ските обекти и явления, от друга. Основен момент в разработения от нас модел
на обучение в 5. клас е преодоляването на това противоречие чрез извеждане
на водещи идеи със светогледен характер, обединяващи цялото учебно съдър-
жание. Водещата идея в 5. клас е: „Човекът и обществото са свързващият, во-
дещият елемент в системата „природа – общество – стопанство“. При взаимо-
действието си с природата човекът я променя“.
Курсът по география и икономика в 5. клас се основава на дедуктивния и
на индуктивния подход. В 5. клас учениците ще усвоят знания както за общо-
то (основни въпроси от природната и социално-икономическата география на
света), така и за конкретното проявление на общото при изучаването на геогра-
фията на континентите и страните на примера на Африка и Антарктида. Тези
подходи са от значение при определяне на мястото на курса в 5. клас в систе-
мата на обучението по предмета. Този курс се явява свързващо звенo както
между началния и прогимназиалния етап на средното училище, така и между
прогимназиалния и гимназиалния етап. В началния етап на основната степен
учениците усвояват знания за природната картина на родината, за нейното мно-
гообразие, за етапите в развитието на обществото; формират умения за наблю-
даване и описване на природни обекти, за елементарно четене на карта и др.
Курсът в 5. клас е свързан с всички курсове в прогимназиaлния и гимназиалния
етап на средното училище, защото чрез него се усвояват знания, формират се
6
умения и компетентности с фундаментален характер. За обучението по пред-
мета водещите идеи, ключовите понятия, основните закономерности, уменията
и компетентностите, усвоени в 5. клас, са с голяма честота на използване в
целия курс на обучението. Следователно курсът в 5. клас е основополагащ
за цялата система на географското образование в средното училище. Нов
момент в учебната програма в сравнение с предходната е изучаването в 5. клас
на два от континентите на Земята – Африка и Антарктида. Следователно чрез
обучението по география и икономика в 5. клас ще се усвоят и знания за
конкретното проявление на общото, системи от единични понятия, чрез
които учениците ще придобият знания за уникалното, неповторимото,
особеното на географските обекти и явления.
2. МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

В 5. КЛАС. ОСНОВНИ КОМПОНЕНТИ
Моделът на обучението по география и икономика е разработен въз основа на
изходните постановки на стратегията за развитие на средното образование.Тя е
съчетание на традиционни и иновационни решения за географското образова-
ние. Тази стратегия е проектирана в нормативните документи, отнасящи се до
съдържанието и организацията на обучението. Документите са адекватна реак-
ция на промените в обществените потребности, насочени към утвърждаване на
демократичните принципи на гражданското общество и механизмите на пазар-
ното стопанство, към формиране на нови ценности. Те са отражение и на све-
товните тенденции в образованието. Създадената въз основа на тях нормативна
база на обучението има за цел да подобри качеството на географското образо-
вание, да провокира търсенето и прилагането на нови, по-съвършени техноло-
гии и методи на обучение и контрол като надеждно средство за установяване на
ефективността на системата на обучението по география и икономика.
В съвременното образование необходимо и дори задължително условие за
осъществяването на процеса на обучение е съгласуването с научни критерии за
качество. Това съвсем не означава, че трябва и може да се предложи определе-
на „рецепта“ за осъществяване на обучението, тъй като всеизвестен факт е, че
много пътища водят към целта. Във връзка с това ясно се очертава ролята на
дидактическото моделиране за качеството и ефективността на обучението по
география.
Моделът на обучението по география и икономика в 5. клас е разработен на
основата на задълбочено проучване от наша страна на модели, доказали своя-
та ефективност в образователния процес по география на страните с развита
образователна система. Нещо повече, направен е опит да се избегнат техните
недостатъци и да се приложат онези техни характеристики, които са ефективни
и които кореспондират с новите нормативни документи у нас и с традициите на
географското образование в страната.
За целите на обучението ще се позовем на утвърдени, доказали своята ефек-
7
тивност дидактически модели, които имат значение за дидактиката на геогра-
фията и приложимост в обучението по география, а именно: модела на обра-
зователно-теоретичната дидактика, на критично-конструктивната дидактика,
Берлинския и Хамбургския модел, модела на конструктивистката дидактика.
Образователно-теоретичният и критично-конструктивният модел са констру-
ирани около водещото понятие „образование“. Образователно-теоретичният
модел се основава на теорията за категориалното образование. Според него чо-
векът е в състояние да прави умозаключения за света посредством своите поз
нания. Той е отворен към действителността благодарение на своите „категори-
ални“ възгледи, преживявания, опит (Klafki, 1963, с. 298). Образователно-тео-
ретичната дидактика разграничава две схващания за образованието. Първото се
основава върху важните за живота на учениците положения на нещата – учебно
съдържание, а второто е ориентирано към търсенето на отношения и компе-
тентност за дейност, важни за настоящия и бъдещия живот, към развиването на
способност за дейност и развитие в света, в който живеем (пак там). Теорията
на категориалното образование (Klafki, 1963) обединява тези две схващания и
придава нов смисъл на образованието. То вече се разбира като развитие на чо-
века между материалната и духовната реалност. В обучението по география
това означава да се търси отговор на въпроса как учебното съдържание,
т.е. пространствената реалност на нашия свят, въздейства върху учещия
се субект и как в същото време учещият се субект въздейства върху света.
За подобен анализ на образователното съдържание и за конструирането на
обучението в една тема са водещи следните основни дидактически въпроси:
значимост за настоящето; значимост за бъдещето; структура на учебно-
то съдържание; „екземплярно“ значение (значение за индивида); достъпност
(Klafki, 1963). Тези въпроси са основата за пресъздаването и конкретизиране-
то на образованието в съответно учебно съдържание. Недостатъци на модела
са високата степен на абстрактност, пренебрегването на учебно-методическия
и организационния аспект на обучението, както и липсата на съгласуваност с
входното равнище, интереси, способности на учещите се.
Моделът на критично-конструктивната дидактика (Klafki, 1985; 1996) раз-
глежда обучението като интеракционен процес, в който определяща е ролята
на учениците, които си комуникират, взаимодействат си, могат да разви-
ват своите силни страни. Ключова цел на развитието им е преди всичко из-
граждането на способност за комуникиране и взаимодействие, за креатив-
но решаване на задачи, за изграждане на собствено хуманно отношение. За
постигането на тази цел се предлага включването в учебното съдържание
на типични за епохата „ключови проблеми“, които се разбират като „го-
рещи точки“ в настоящото и бъдещото обществено национално и глобално
развитие.
Берлинският модел е базиран върху идеята за открояването на всички въз-
действащи, постоянни структурни елементи на всеки урок/процес на обучение
и подчиняването им на научен контрол. Към постоянните елементи се числят
8
целите, учебното съдържание, методите и източниците на информация.
Преподаващият винаги, при всяко планиране и осъществяване на обучение,
трябва да взема решение относно новото в тези четири константи, които
образуват „полето на вземане на решение“. Като фактори за решение в
урока/обучението, те са в имплицитна взаимовръзка, защото всяко отделно
решение на преподаващия относно даден структурен елемент оказва въз-
действие върху всички останали. Всички решения на преподаващия в този
смисъл са взаимозависими. Моделът на Берлинската школа бива критикуван
преди всичко поради пренебрегването в него на образователните и възпитател-
ните цели поради едностранчивото центриране върху учителя, а също и поради
несъобразяването на междуличностните взаимоотношения в учебния процес, и
то не само между учителя и учениците, но и между самите ученици.
Хамбургският модел представлява един дейностен модел. Решенията относ-
но процеса на обучение вече не се определят изцяло от общата компетентност
на учителя, а планирането на обучението тук е резултат от съвместната ра-
бота на всички участници. Така учениците излизат от ролята си на обект на
обучение и приемат тази на субект. Дидактическата дейност следователно
търси приоритетно дейностния момент в обучението, взаимодействието
между преподаващи и учещи относно учебните цели, изходното положение,
променливите в процеса на обучение и контрола на учебния успех. Процесът
преподаване – учене бива повлияван, от една страна, посредством инсти-
туционални условия (УП, образователни стандарти, специализирани конфе-
ренции, училищна среда), а от друга – посредством обществените очаквания
от образованието, т.е. нуждите на производствената дейност, разбирането за
себе си и за света на всички свързани с училището действащи лица (Schulz,
1981). Моделът търси отговор на четири дидактически въпроса:
– Какво трябва да бъде преподадено/научено? Става дума за целите на обу-
чението, които засягат не само намеренията/целите, но и темите/учебното
съдържание.
– Кой учи и от кого научава? Тръгва се от изходното положение на участници-
те в обучението (ученици и учител), техните подбуди, наличен опит, позна-
ния и възгледи.
– По какъв начин става това, посредством кои „варианти“ на обучение (мето-
ди, форми, източници на информация)?
– Как да се установи дали обучението е било успешно – контрол на резулта-
тите? По какво се разпознава учебният напредък? Кой ще го проверява и
оценява? (Gudjons, 1999, с. 151 – 152).
Конструктивисткият дидактически модел най-силно подчертава собствено-
то участие на индивида в учебния процес. Ученето вече не е просто последи-
ца от преподаването, а „собствено конструктивно постижение на учещия се“
(Jank&Meyer, 2003, с. 286; Keck, Sandfuchs&Feige, 2004, с. 245). Учениците
вече не са пасивни получатели на знанието. Те са активни, самоуправляващи
се учещи. Способни са да планират своето учене, да го организират, да го осъ-
9
ществяват, да го оценяват. От своя страна преподаващият е по-малко посредник
на знанията и повече помощник, подкрепящ осъществяването на учебния про-
цес (Gudjons, 2003, с. 255). Тук методическото многообразие, индивидуални-
ят подход, ориентирането към дейност се определят като „основен стълб“
в методическото конструиране на процеса на обучението. Във връзка с това
се поставят големи очаквания към този дидактически модел относно пови-
шаването на ефективността на процеса на обучение. Във връзка с горепо-
соченото обучението по география създава възможността учениците да се
приближат до различните пространствени перспективи, да ги възприемат,
да ги отразяват критично, да ги оценят и по този начин да конструират
своя собствена индивидуална картина на света.
Двата образователно-теоретични модела на Klafki предлагат на учителя по
география необходимия инструмент и средството да идентифицира географска-
та тематика в обучението, да провери спецификата на географското образо-
вателно съдържание. Владеенето на такъв тип компетентност е важно по две
причини. От една страна, географската наука постоянно се развива и усъвър-
шенства, разглеждайки нови проблемни положения и въпроси и създавайки
нови теми за обучението по география (учебното съдържание). От друга стра-
на, предвид факта, че образователният процес по география е ориентиран към
овладяване на компетентност, предлаганите в учебното съдържание теми след-
ва да предоставят възможност за вземане на решение в настоящето и в бъде-
щето, възможност за поемане на отговорност и за все по-независимо собствено
отношение.
От своя страна теоретичните модели на преподаването и ученето предоста-
вят на учителя по география т.нар. скелет/гръбнак на всяко обучение/урок. По-
тенциалът им се дължи преди всичко на това, че ясно очертават имплицитните
взаимовръзки между четирите фактора за вземане на решение (цели, учебно съ-
държание, методи, източници на информация). Намирането на баланса между
равнището „цел – учебно съдържание“ и методико-информационното равнище
на урока има особено висока стойност за обучението по география, защото ге-
ографията като учебен предмет е характерна със своята информационна и ме-
тодическа динамика. В процеса на обучението по география важно място имат
разнообразните методи на обучение, традиционните и нетрадиционните източ-
ници на информация, модерните дигитални информационни и комуникационни
технологии. В съвременното общество без широката комуникационна, инфор-
мационна и методическа компетентност би било трудно справянето с житейски-
те ситуации в настоящето, а в бъдеще – още повече. Обучението по география
има значителен принос към изграждането и развитието на важни за живота на
учещите се умения и способности.
Конструктивизмът предлага теоретичната рамка за анализ и насърчаване
на процеса на научното познание в различен социален контекст (Gerstenmaier/
Mandl, 1995, с. 883). Водеща цел на ОГ е формирането на знания за взаимо-
връзките между природните условия и обществената дейност в различните
10
пространства на Земята, изграждането въз основа на тези знания на компетент-
ност за дейност и модел на поведение в географското пространство. Простран-
ството съзнателно се разглежда през четири различни перспективи (по DGFG,
2010; 2002):
– в реалистичен смисъл;
– като система от пространствени взаимоотношения на материални обекти;
– като категория на възприятия;
– според перспективата за неговата социална, техническа и обществена кон-
структивност (пак там).
Във връзка с горепосоченото обучението по география създава възмож-
ността учениците да се приближат до различните пространствени перспективи,
да ги възприемат, да ги рефлектират критично, да ги оценят и по този начин да
конструират своя собствена индивидуална картина на света.
Разработеният от нас модел на обучение за 5. клас е основан на силните
страни на посочените успешни модели на обучение в страните с развита об-
разователна система, на онези техни характеристики, които са доказали своя-
та ефективност и са в съответствие с традициите и иновациите в българското
географско образование. Моделът гарантира постигането на фиксираните в
учебната програма по география и икономика за 5. клас очаквани резултати за
знания, умения и отношения. Той дава конкретни идеи за планирането, реали-
зирането и рефлексията на обучението.
Моделът на обучение включва: учебна програма, учебник, учебна тетрадка
и книга за учителя.
Учебната програма за 5. клас е официален документ на МОН, публикуван
през 2015 г. Тя е обществено детерминиран управленски инструмент за обуче-
нието по предмета. Отразява обществените интереси и очаквания към географ-
ското образование в 5. клас и предполага перманентен процес на развитие и
промяна. Обхваща освен предметно-съдържателни, дидактически и педагоги
чески указания и задължителни предписания. Тя е система от учебни изисква-
ния за изпълнение, свързани с дефинирани и операционализирани учебни цели.
Отразява структурата и логиката на учебния предмет в 5. клас.
2.1. Цели на обучението
Целите на обучението по география и икономика по образователни степени
и етапи са представени в нормативните документи на МОН за обучението по
предмета (ДВ, брой 95/2015 г.; Учебна програма по география и икономика
за 5. клас – 2015 г.). Те са формулирани въз основа на водещи положения от
теориите за социалното управление на системите и за управлението на обра-
зователния процес. Според тях: „Целта е първа процедура на управлението
на учебния процес, своеобразен механизъм, „движеща сила“ в този процес,
...норма и критерий за оценяване на резултатите“ (по Гайтанджиева, 2000, с.
117). Веднъж приета, тя е задължителна за всички участници в образователния
процес. Обучението по география и икономика в 5. клас е насочено към овла-
11
дяване от учениците на базисни знания и умения и придобиване на ключови
компетентности, свързани с формиране на основите на географската култура
за заобикалящото пространство на глобално и на регионално ниво, като част
от тяхната обща култура. Тази насока на обучението в 5. клас се определя от
обществените интереси, потребности и норми на поведение; от интересите на
учениците, техните потребности и способности; от важността на географската
наука и нейния интеграционен потенциал; от ценностите, които се формират
чрез обучението по география, и тяхната значимост за настоящето и бъдещето
на учениците. Тези фактори влияят върху цялата система на географското об-
разование в средното училище. Те са водещи при формирането на главната му
цел, при нейното декомпозиране по образователни степени, етапи и класове.
Целта на обучението по география и икономика в 5. клас е да започне формира-
нето на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура
за разумна дейност в географското пространство на глобално и на регионално
равнище. Тя е декомпозирана на подцели, определящи очакванията към основ-
ните постижения на учениците в края на учебната година по отношения на:
знания – усвояване на системи от знания за природния облик на Земята, за от-
делните континенти на примера на Африка и Антарктида, за населението, сели-
щата, политическата карта и икономиката на света и на Африка; формиране на
умения за получаване на информация от различни източници, за интерпретира-
не и представяне на информация; формиране на модели за разумно поведение
в географското пространство; формиране на ценности – интерес към географ-
ското знание, светоглед и взаимна връзка между природата и човека, за приро-
дата и нейното опазване; формиране на нравствено-естетически ценности,
насочени към разбиране на някои проблеми на хората на глобално равнище и
по континенти, за равенство между хората, осъзнаване на необходимостта от
сътрудничество между тях. Нов момент в нормативната база е обвързването на
очакваните резултати от обучението с отделни ключови компетентности, пред-
ставени в девет групи.
Учебният предмет география и икономика има отношение към всички групи
и допринася, според изискванията на учебната програма, за тяхното формира-
не. Посочените в нормативната база компетентности са проектирани в състава
на учебното съдържание и в извънтекстовите компоненти на новия учебник за
5. клас. Главната цел и подцелите на учебната програма са декомпозирани по
области на компетентостни, на ниво теми и урочни единици. Съдържанието и
обемът на целта на посочените равнища са представени във втората част на
книгата. Съдържанието на очакваните резултати по стандарти и теми пряко ко-
респондира с целите, гарантира тяхното постигане, насочва към усвояване на
обобщени знания за географските обекти и явления, на методологични знания с
голяма честота на приложение, на водещи идеи и закономерности, формиращи
светогледа на учениците, към регионалното проявление на посочените водещи
идеи и закономерности, към подбор на ярки факти за изучаваните географски
обекти. Очакваните резултати на учебната програма представят „общообра-
12
зователния минимум“ по предмета в 5. клас, който включва знания, умения и
отношения с голяма честота на приложение в средното училище, т.е. с голяма
научна и практико-приложна значимост. Начинът, по който се измерват край-
ните резултати от обучението, е представен във втората част на книгата (вж.
системата за контрол). По наше мнение, с оглед осъществяване на приемстве-
ност с гражданското образование и усвояване на модели за разумна дейност в
геопространството, на базата на усвоени географски знания и компетентности
би могло да се формулира и нова подцел: „да започне социалното адаптиране
на учениците към заобикалящата ги действителност“.
Във втората част на книгата сме поставили акцент върху постигането на
целите на обучението в урочните единици чрез дейност и на базата на мотиви.
Поради това сме използвали таксономията на целите в психологически смисъл,
според която те се поделят на когнитивни, инструментални, афективни, соци-
ални и акционални. Причина за това са възрастовите особености на учениците,
типът мислене (предимно конкретно-образно), възможността за постигането
чрез тях на главната цел на географското образование на основата на дейност-
ния подход.
– Когнитивните цели са свързани със сферата на разума и развитието на инте-
лектуалните способности; те описват поведение, отнасящо се до възприема-
не, придобиване, обработка и репродукция на знания.
– Инструменталните цели са свързани с изграждането на методическа компе-
тентност чрез упражняване на работни техники, географски методи и начини
на работа по събиране, проучване, представяне и тълкуване на информация.
– Афективните/емоционалните цели са свързани с нагласи и отношения, опре-
делят се по степен на привлекателност и по степен на възприемане на морал-
ни ценности.
– Социалните цели са свързани със социалната сфера на човешкото поведение
и изграждането на социална компетентност, включваща следните аспекти
– контактност и комуникативност, способност за интегриране и участие в
екип, отговорност и готовност за оказване на помощ, солидарност, способ-
ност за участие в конфликтна ситуация, способност за понасяне на критикa.
– Акционалните цели се свързват с изграждането на поведенческа промяна;
развитието се извършва от пространствена и времева гледна точка, например
участие в проект (екологичен или мултикултурен) чрез мероприятия в класа
– училището – населеното място – региона – в глобален обсег (Rinschede,
2007, с. 156).
От казаното става ясно, че обучението по география и икономика в 5. клас
е насочено към света на съвременния ученик, към неговото бъдеще, тъй като
познаването на същността, особеностите и териториалното разположение на
географските обекти, на динамичните промени в природата, в управлението и
организацията на обществото в глобалния свят изискват от ученика такива зна-
ния и компетентности, които да му позволят да се включи успешно в социална-
та среда.
13
2.2. Учебно съдържание
Учебното съдържание в 5. клас е средство за постигане на целите на обучение-
то в този клас. То е конструирано въз основа на учебната програма и отразява
съвременните дидактически постановки за учебното съдържание. Представе-
но е на две равнища – макроструктура и микроструктура. Макроструктурата
включва една тема и шест раздела. Тя дава представа за логическата структура
на географското познание в курса.
Подборът, структурирането, разработването и представянето на учебното
съдържание в модела са обусловени от целите на обучението в 5. клас, от логи-
ката на географията като наука и нейните съвременни постижения, от особено-
стите на образователния процес по география, от възрастовите характеристики
на учениците, от тяхното входно равнище, от мястото на курса в средното учи-
лище, от фиксираните в учебната програма очаквани резултати към постижени-
ята на учениците в края на учебната година. Всеки раздел започва с въведение,
което включва кратки теоретико-мотивиращи текстове и очакваните резултати
към знанията, уменията, компетентностите, моделите на поведение и ценност-
ните ориентации на учениците. Акцентите при разработване на всеки от раз-
делите на учебното съдържание са два: 1. Представяне на необходима и доста-
тъчна географска информация за овладяване на предвидените в учебната про-
грама географски знания; 2. Представяне на методологични знания и създаване
на условия, позволяващи формирането на умения за извършване на различни
дейности и формирането на компетентности – вземане на решения въз основа
на усвоени географски знания и умения. Последователността на разделите се
определя от структурата на учебната програма и не се нуждае от обосновка.
Разделите са обвързани логически, което позволява на учениците да прила-
гат усвоените знания и умения при овладяване на ново съдържание. Формули-
ровките на темите са изведени от учебната програма. Смятаме, че за учениците
от тази възрастова група това е подходящо, тъй като се извеждат на преден
план географските обекти, предвидени за изучаване в 5. клас. Чрез структу-
рирането на учебното съдържание в посочените раздели на учениците се дава
възможност да осмислят комплексността на географската наука и нейния прак-
тико-приложен характер, ролята и значението ѝ в живота на отделния човек.
Логическата структура на всеки дял от учебното съдържание е представена във
втората част на книгата.
Микроструктурата на учебното съдържание е конкретизация на макрос-
труктурата чрез разработване на учебното съдържание на ниво урочни единици
в учебника по география и икономика за 5. клас. Подборът, структурирането и
представянето му на това равнище е в съответствие с принципите за научност,
достъпност, системност, нагледност, възпитаваща насоченост; с очакваните
резултати от постиженията на учениците. Акцентът е поставен върху състава
на учебното съдържание – водещи идеи, теоретични знания (закономерности,
общи понятия), емпирични знания – представи и факти, методологични знания
– алгоритми за начините за дейност.
14
Водещите идеи са изведени към всеки раздел. Предложени са конкретни ме-
тодически решения за осмислянето им (вж. методическите разработки на уро-
ците във втората част).
Основна закономерност в учебното съдържание е зоналността. Тя се ос-
мисля от учениците чрез учебния материал на раздела „Природата на Земята
– неповторима и разнообразна“. В него се проследяват промените на природ-
ните компоненти (без релефа) по географска ширина и надморска височина,
разкриват се връзките и взаимното влияние между тях, обяснява се резултатът
от взаимодействието между компонентите – формирането на природните зони
на Земята. В следващите раздели се проследява връзката между природните ус-
ловия, живота и дейността на хората, политическата и икономическата органи-
зация на обществото. В шестия раздел „География на континентите и страните
в света“ се проследява регионалното проявление на зоналността (широчинна
и височинна) при изучаването на Африка и Антарктида. Разкриват се връзки-
те и взаимодействието между природните компоненти, резултатът от тяхното
взаимодействие – природните зони на Африка. Проследява се връзката между
природните условия на Африка, стопанската организация на обществата и жи-
вота на хората в континента; влиянието на географската ширина и надморската
височина на Антарктида върху нейната природа.
Общите понятия са основен структурен компонент в състава на учебното
съдържание. В 5. клас се формират структуроопределящи понятия за целия
курс на обучение в средното училище: географска карта, географска ширина,
географска дължина, континенти, океани, природни компоненти (релеф, полез-
ни изкопаеми, климат, води, почви, растителност и животински свят), населе-
ние, селища, икономика и др. Съдържанието им е разкрито чрез определения.
Поради голямото значение на общите понятия и по-големия им относителен
дял в първите пет раздела от учебното съдържание в 5. клас, във втората част
са предложени методически решения за въвеждането и разкриването на съ-
ществените им белези. Общите понятия са изведени и в речника. Въвеждането
на раздел „География на континентите и страните“ е причина за нарастването
на дела на единичните понятия и формирането на системи от такива понятия.
Чрез тях се разкриват специфичните, уникалните особености на единичните ге-
ографски обекти (Заирска котловина, Сахара, Калахари, Килиманджаро, реките
Нил, Конго, Нигер, Замбези, протока Дрейк, Антарктически п-в, о. Ливингстън
и др.). Във втората част на книгата са предложени конкретни методически ре-
шения за въвежданието на единичните географски понятия, за разкриването на
тяхното съдържание. Учителят разкрива съществените белези на дадено еди-
нично понятие, които са еднакви с тези на общото понятие, след което разкрива
чрез обяснение признаците, които правят единичния географския обект уника-
лен, неповторим.
Много прецизно сме подходили при подбора на фактите. В първите пет раз-
дела те са включени на принципа „необходими и достатъчни“ и отговарят на
изискванията на учебната програма. Съдържат данни (например за големината
15
на континентите и океаните, за размера на Земята, за броя на населението в
света и др.) и географска номенклатура – имена на географски обекти. Чрез
учебното съдържание в шестия дял се въвеждат факти, които потвърждават
общите закономерности и особености в развитието на природата на Африка и
Антарктида, на населението, икономиката и избрани страни в Африка. Броят
им се определя от изискванията на учебната програма и отново включва данни
и географска номенклатура.
Методологичните знания имат голям относителен дял в учебното съдържа-
ние поради новата образователна политика на държавата за усвояване на зна-
нията чрез дейност. Уроците на дейност са седем на брой. Чрез тях се формират
и развиват проектираните в учебната програма умения и компетентности – за
„четене“ на географска карта, за работа с мащаба и градусната мрежа, за наб-
людаване и описване на географски обекти по примера на релефните форми
и природните зони, за четене на климатограма и хидрограма, за работа с кон-
турна карта и др. В тези уроци се въвеждат правила (алгоритми), чрез които
се изгражда ориентировъчна основа на дадено умение, осигурява се възмож-
ност за многократно прилагане на формираните умения, например за четене на
климатограма и хидрограма, за извличане на информация от различни източ-
ници, за сравняване и географско характеризиране на обекти, за изготвяне на
маршрути за пътешествие в Африка и др. Особено голямо внимание е отделено
на дейностите, свързани с формирането на географски компетентности, цен-
ностни ориентации и модели на поведение (например на умения за оценяване
на географско положение на континент или страна; за изразяване на мнение и
отстояване на собствено становище; за разбиране на проблемите на хората в
света и в Африка; за опазването и съхраняването на природата и нейните бо-
гатства и др.).
Равнищата на формиране на уменията и компетенциите – изграждане на
ориентировъчна основа, формиране и развиване на умения чрез възприемане,
представяне, осмисляне и интерпретиране на географска информация, са пред-
ставени във втората част на книгата (вж. Система на уроците за дейност).
2.3. Образователният процес по география и икономика
При функционирането на системата на географското образование във времето
се осъществява процесът на обучение. Той се определя като „поток от изменя-
щи се състояния“, който може да се конструира, представи и изследва, от една
страна, статично, като идеален модел, проектиращ във времеви план „постъп-
ково“ движение от клас в клас – от една към друга цел, от едно към друго учеб-
но съдържание и т.н., и от друга страна – като реален акт на взаимодействие
на двата субекта в конкретни условия в урока, който може да се нарече образо-
вателен (учебен) процес с движение от „учебен проблем“ към „решен учебен
проблем“. Основните характеристики на съвременния образователен процес по
география (в т.ч. и в 5. клас) са изведени на основата както на традиционните
постановки за него (идеи, опит, подходи, средства, принципи на обучение, тип
16
обучение и др.), така и на иновационни такива. Отличителни черти на съвре-
менния образователен процес по география са: осъществяване на нов тип вза-
имодействие между учителя и учениците, при което и двата субекта изпълня-
ват нови роли (на сътрудничество, на партньорство, на съвместна дейност във
всички звена на образователния процес, на споделена отговорност); поставяне
на ученика с неговите интереси и потребности в центъра на образователния
процес; изграждане на нова среда на общуване, която създава условия за вза-
имно възприемане, зачитане и разбиране на субектите, обмяна на информация
между тях, взаимодействие на субектите, основано на интеракцията, на различ-
ни форми на организация на обучението, на съвременни технологии, основани
на учебните ситуации и насочени към постигането на целта на обучението (Гай-
танджиева, 2001).
Основна форма на организация на образователния процес по география е
урокът, с нови акценти относно неговата структура и проектиране. В учебни-
ка за 5. клас уроците са представени в система, проектирана на основата на
системно-структурния и на интегралния подход на вътрешнопредметно и меж-
дупредметно равнище. Системата включва четири подсистеми – на уроците за
нови знания; на уроците за дейност; на уроците за обобщаване; на уроците за
контрол. Всяка подсистема е обособена въз основа на водещите цели, начина на
организация на дейността на субектите в нея, макроструктурата на съответните
типове уроци. Във втората част на книгата сме представили основните харак-
теристики на всяка от посочените подсистеми, предложили сме методически
разработки на всички уроци за нови знания (структурата на всеки урок за нови
знания сме представили чрез три подструктури – макроструктура, мезострукту-
ра и микроструктура), на отделни уроци за дейност и за обобщаване.
Специфичните характеристики на образователния процес по география и
нормативните изисквания за нарастване на дела на самостоятелната позна-
вателна дейност на учениците, за постигане на баланс между теоретичните и
методологичните знания, от една страна, и формирането на компетентност, от
друга, ни дадоха основание да акцентираме върху по-силното диференциране
и индивидуализиране в образователния процес. В модела това е представе-
но както чрез учебното съдържание, така и чрез системата за контрол и чрез
формите на организация на дейността на учениците. За целта сме представили
учебното съдържание в обобщен вид, чрез редукция около основното, същест-
веното, фиксирано в учебната програма като очакван резултат. Чрез учебното
съдържание географското пространство е представено като голяма обвърза-
на система, чиито принципи и закономерности често прехвърлят границите
на учебния предмет. Учениците постепенно разбират (от 5. до 10./12. клас),
че много от проблемите на съвременността имат географски измерения и че
географията допринася за тяхното решаване. Системното мислене, възпри-
емането на динамичните промени на географските обекти, процеси и явления,
разглеждането на взаимодействието между природата и обществото на различ-
но равнище, като обвързаност на елементите на системата „природа – обще-
2. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др. 17

ство – стопанство“, и водещата роля на обществото в тази система, анализът
и рефлексията на комплексния харатер на географското знание, насочеността
към устойчиво развитие и усвояване на ценности – всичко това е аспект на
учебния предмет география. Той насърчава системното, ориентирано към ре-
шение на проблеми мислене и устойчивото поведение. Диференцирането на
обучението е осъществено чрез проектирани в учебника дейности – норма-
тивно зададени и разработени от авторите съобразно различните способности
и интереси на учениците от тази възрастова група. Това е постигнато чрез
разработване в учебника на учебни ситуации, надграждащи индивидуалните
налични знания на учениците, тъй като успешното учене се постига само чрез
такива ситуации. Диференцирането и индивидуализирането на образователния
процес са резултат от различията в интересите, мотивацията, пътищата на уче-
не и успеваемостта на учениците.
2.4. Контролът в обучението по география и икономика в 5. клас
Контролът в 5. клас е обвързан с очакваните резултати от обучението, предста-
вени в нормативните документи (ДОИ за учебно съдържание и учебната про-
грама за 5. клас). Разработен е в система, която включва текущ контрол (урочен
и тематичен) и годишен контрол. Начален контрол липсва, тъй като изучаване-
то на учебния предмет география и икономика започва в 5. клас. Системата за
контрол е разработена на основата на иновациите по проблема в съвременната
дидактика на географията (Гайтанджиева, 2000, с. 173 – 176). Основните пара-
метри на контрола, проектирани в разработената от авторския колектив систе-
ма за контрол, са: цели на контрола, съдържание, инструментариум, методика
и технология на контрола (форма, време, начин на отчитане на резултатите,
промяна на параметрите в зависимост от степента на формираност на географ-
ската култура и др.). Акценти при разработването на системата авторите са
поставили върху коректното и точно формулиране на: целта на контрола и об-
вързването ѝ с целите на обучението; върху функциите на контрола (диагнос-
тична, обучаваща, мотивираща, управленска, формираща); върху предмета на
контрола (като обем учебно съдържание); върху неговия състав (водещи идеи,
знания, начини за дейност, умения, компетентности, модели на поведение) и
ниво на усвоеност (по Б. Блум); върху формите на контрола (индивидуална,
групова, екипна). Системата за контрол в учебника е представена от въпроси и
задачи към всички уроци за нови знания, за дейност и за обобщаване. Тя включ-
ва и пет теста за тематичен контрол към всеки раздел на учебното съдържание,
както и тест за годишен контрол. Всички тестове са с по 25 въпроса: 20 със
структуриран отговор и 5 със свободен. В книгата има идеи за коментиране на
резултатите от контрола, както и примерна разработка на урок за контрол. Кон-
тролът дава информация за постигнатите резултати в образователния процес и
е в основата на вземането на управленски решения за повишаване на ефектив-
ността на обучението.
18
2.5. Ресурси за осъществяване на образователния процес по география
и икономика в 5. клас
Ресурсите, с помощта на които се осъществява образователният процес, са нор-
мативни (ДОИ за учебно съдържание, учебната програма за 5. клас, ДОИ за
учебниците и учебните помагала) и информационно-методологически ресурси
(учебникът по география за 5. клас, книгата за учителя, географските карти,
електронните източници на информация – ГИС, интернет). Учителите по гео-
графия са основният човешки ресурс, с помощта на който се внедрява новата
учебна документация и се постигат фиксираните в нея очаквани резултати по
области на компетентност.
Учебникът по география и икономика за 5. клас е основен компонент на
модела на обучение в този клас. Чрез него учебното съдържание се проектира
на равнище учебен материал. Той е материализиран израз на проектираната
в учебната програма и доразвита от авторите стратегия за обучението в този
клас. Разработен на основата на системно-структурния, интегралния, дейност-
ния подход, на класическите и съвременни функции на училищния учебник, той
осигурява постигането на целите на обучението.
Учебникът е основно средство за организиране и осъществяване на позна-
вателната дейност на учениците в клас и у дома, за стимулиране на познавател-
ните им интереси, за развиване на мисленето им.
Структурата на учебника се състои от съдържание, обръщение към учени-
ците, пътеводител, учебен материал, рубриката „Аз искам да знам и да мога
повече“, речник. Основно звено в структурата е учебният материал, групиран
в шест раздела. Останалите компоненти са с обслужващ характер, повишават
функционалността на учебника, улесняват усвояването на учебния материал.
Обръщението е насочено към учениците и има организиращ характер. То им
дава информация за компонентите на учебника, за необходимостта от работа с
него в клас и у дома; за апарата за контрол и класификацията на въпросите и
задачите в него; за предназначението на учебната тетрадка; за източниците на
информация и ролята им за постигане на целта на обучението в 5. клас.
Пътеводителят дава визуална представа на учениците за предстоящите учеб-
ни дейности, за структурата на отделните типове уроци, за мястото и пред-
назначението на структурните звена на разработените теми и изпълнява функ-
циите на апарат за ориентиране. С него се работи в първия учебен час, при
представянето на учебника от учителя.
Съдържанието отразява логическта структура на учебния материал. С него
се работи в началото на учебната година, при започване на нов раздел с цел
определяне на обема на учебното съдържание и последователността на уроците
в него, при обосноваване на структурата и възловите въпроси в съдържанието
на обобщителните уроци.
Учебното съдържание е основната част на учебника. Организирно е в една
тема и шест раздела. Всеки раздел започва с въведение, чрез което се мотиви-
19
ра необходимостта от изучаването му и се представят очакваните резултати,
които ученикът трябва да постигне. Учебното съдържание е разработено чрез
основния текст. Той е носител на задължителната за усвояване географска ин-
формация, предвидена в учебната програма. Представен е в широките колони.
Чрез цифри в основния текст учениците се насочват към средствата за пред-
ставяне или поясняване на задължителното за усвояване учебно съдържание,
разработено чрез текст, таблици, илюстрации; към извършване на разнообразна
по характер и сложност дейност. Този начин за разработване на основния текст
повишава функционалността на учебника. Основният текст съдържа и разкрива
съдържанието на водещи идеи, закономерности, системи от общи и единични
понятия, понякога – и правила за извършване на различни видове дейности. Но-
вите понятия в него са откроени чрез ошрифтяване и цветен фон. Общите по-
нятия са въведени чрез определения, а единичните – чрез описания. Основният
текст в уроците за нови знания е структуриран под формата на въпроси. По този
начин е направен опит да се стимулират познавателните интереси на учениците.
Степента на обобщеност на основния текст е висока. В общата част (първите
пет раздела) са приведени малко на брой, но ярки факти, чрез които се улеснява
осмислянето му. Текстът е съчетан с голям брой илюстрации (в т.ч. карти и кар-
тосхеми към всеки урок за нови знания), с разнообразни знаци за ориентиране,
които привличат вниманието на учениците и улесняват нагледното представяне
на основните компоненти от състава на учебното съдържание. Стилът на ос-
новния текст е достъпен, съобразен с възрастовите особености на учениците. С
основния текст се работи в клас (във всички моменти в урока) и у дома.
Широко приложение в учебника имат и инструментално-практическите тек-
стове, чрез които се въвеждат предписанията (правилата) за извършване на раз-
лични познавателни дейности.
В тесните колони обикновено се разполагат допълнителният, пояснителният
текст, някои илюстрации, рубриката „Запомнете“.
Допълнителният текст е предназначен за учениците с повишен интерес към
географското познание. Може да се използва за мотивиране на учебната дей-
ност. Учителят трябва да насочва вниманието на учениците към него в клас с
цел да стимулира интереса им, да ги приучи да използват този вид текст.
Текстът към илюстрациите в урочните единици и във въведенията към раз-
делите е пояснителен. Ползва се за мотивиране при започване на нов дял и при
разработване на новия учебен материал.
Апаратът за организиране на усвояването обхваща въпросите и задачите.
Те се различават по характер, сложност, предназначение – за усвояване на нов
учебен материал, на различни видове дейности, за обобщаване, за контрол и
самоконтрол. Прилагат се във всички моменти от макроструктурата на урока,
в различни микроструктурни варианти. Въпросите и задачите покриват цялото
учебно съдържание. Те са представени в апарата за контрол към всяка урочна
единица за нови знания. Резултатите се измерват по таксономията на Б. Блум:
знаене, разбиране, приложение, анализиране, синтезиране и оценяване. Това
20
важи и за въпросите и задачите в уроците за контрол, изведени в система във
втората част на книгата.
Апаратът за ориентиране изпълнява важни функции – позволява на ученика
бързо и лесно да се ориентира в учебника, което улеснява учебната дейност.
Към него се отнасят обръщението, пътеводителят, съдържанието, въведение-
то в разделите, речникът на новите понятия, изучавани в 5. клас, различните
шрифтове и знаци.
Илюстрациите в учебника са обвързани с основния текст и повишават него-
вата функционалност. Те са водещи и равностойни. При преподаване на новия
урок равностойните илюстрации могат да станат водещи, ако не се чете тек-
стът, който ги пояснява.
Формите на организация на образователния процес по география са предста-
вени в система. Във втората част на книгата за учителя са изведени основните
постановки на стратегията относно подсистемите на уроците за нови знания, за
дейност, за обобщаване и за контрол. Представени са методически разработки
на всички типове уроци.
Електронният учебник по география и икономика за 5. клас – особености
и възможности
Развитието на съвременното информационно общество предполага навлиза-
нето на информационните технологии във всички сфери на човешката дейност.
Ето защо основна задача на българското средно училище е формирането на
дигитална култура на учениците. Тя се постига както чрез изучаването на ин-
форматика и информационни и комуникационни технологии (ИКТ), така и чрез
прилагане на придобитите в тях знания, умения и компетентности в обучението
по всички учебни предмети, включително по география и икономика. ИКТ са
един от възможните пътища за внедряване на съвременните образователни тен-
денции (технологизиране, социологизиране, хуманизиране на образователния
процес) в обучението по география и икономика. Те са възможност за постига-
не на ново, по-високо качество на географското образование.
Електронният учебник по география и икономика за 5. клас е интерактивен
информационно-методологичен ресурс, който предоставя възможности за ак-
тивно учене и преподаване, за прилагане на дейностния подход, за мотивиране
и стимулиране на самостоятелната познавателна дейност на учениците.
Въвеждането в образователната практика по предмета на такъв тип ресурс
е дългосрочен процес, подчинен на световните тенденции и стратегическите
виждания за развитие на географското образование в България.
Новият електронен учебник за 5. клас е базиран на печатното издание,
пресъздава неговото съдържание в дигитален вид. Разработен е в Portable
Document Format (PDF) с програма за Flipping Book (mozaBook) на Mozaik
Education. Като информационно-методологичен ресурс от нов тип, той предла-
га широки възможности за организиране на интеракция в образователния про-
цес, повишаване на емоционалната готовност за работа на учениците и учене
чрез забавление (edutainment).
21
В електронния интерактивен учебник са разработени дидактически ресурси
към всяка тема, които я обогатяват съдържателно, подпомагат усвояването на
програмния материал, разширяват знанията на учениците, визуализират слож-
ни процеси и явления в геопространството, създават възможност за качествен,
бърз контрол и самоконтрол. Иконите на електронните ресурси са озаглавени
(показват типа задача), което прави ориентирането на учителя и учениците лес-
но. Учителят има свободата да избира тези ресурси, които са най-подходящи
съобразно локалните условия за постигане на целите и задачите на урока.
При работа с текста в електронния учебник подходяща възможност за ак-
центиране върху някой участък от съдържанието е използването на функци-
ят Zoom. Тя е валидна и за всички извънтекстови компоненти – илюстрации
(снимки, карти, графики, диаграми и др.), апарат за контрол – въпроси и задачи
в края на всяка тема, рубриката „Запомнете“.
Дидактическите ресурси в електронния учебник може да бъдат обединени в
три групи:
Интерактивни тестови задачи (упражнения). Разнообразието от ва-
рианти на дидактически ресурси тук е най-голямо. Съдържателно задачите са
конструирани съобразно целта на урока, характерните особености на учебното
съдържание и възрастта на учениците в 5. клас. Задачите може да бъдат дифе-
ренцирани в няколко типа: задачи с един верен отговор; задачи с множествен
отговор; задачи от алтернативен тип – правилно/грешно; задачи за съответ-
ствие; за попълване на пропуснат текст или дума; за подреждане; за търсене
на грешки в текст; кръстословици, попълвани с помощта на клавиатурата; за
свързване – тип пъзел; за обозначаване (локализиране) на географски обект и
др. При работа с тестовите задачи подходящо софтуерно решение е вграждане-
то на панел, даващ информация за резултатите, получени при работа с ресурса
– брой на правилните, грешните и липсващите отговори, както и резултат в
проценти и възможност за редакция на отговорите след получаването на оцен-
ка. Предвидено е автоматично преподреждане на отговорите след „затваряне“
на ресурса с цел да се избегне запомнянето на позицията на верния отговор от
учениците при повторно „отваряне“ на ресурса.
Интерактивни задачи (упражнения) и визуализации тип презентация
(слайдшоу). Тези дидактически ресурси подпомагат в значителна степен опос-
редстваната нагледност в образователния процес чрез методически сполучливо
подбран, висококачествен снимков материал и графични изображения. Влага-
нето на задачи (упражнения) в ресурса подпомага лесното и трайно усвояване
на учебното съдържание. В повечето случаи ресурсите са озвучени, което им
придава още по-голяма атрактивност.
Триизмерните анимации (3D модели) в електронния учебник визуализи-
рат на високо графично равнище сложни природни процеси и обекти, произ-
водствени дейности, културни забележителности и др. За обучението по геогра-
фия, с оглед на развитието на картографската култура на учениците, са ценни
възможностите на ресурса да представя интерактивни карти с динамично съ-
22
държание. В част от ресурсите са вложени игри и тестове, подпомагащи по-лес-
ното разбиране и осмисляне на демонстрираните процеси и явления. Ресурсът
дава възможност на учителя за работа с интерактивен интерфейс за подбор
на съдържание, премахване на ненужна информация, работа със спомагателни
текстове, включване на музикален фон, ротиране на моделите.
Електронният интерактивен учебник за 5. клас е съвременен мултимедиен
продукт, съдържащ богато разнообразие от дидактически ресурси, разработе-
ни на високо технологично и методически обосновано съдържателно равнище.
Той не заменя печатното издание, а е информационно-методологичен ресурс,
който го съпътства в отговор на потребностите на съвременния учител и уче-
ник, живеещи в условията на информационното общество.
Учебната тетрадка е основен компонент на учебният комплект за 5. клас.
Съдържа система от въпроси и задачи, разнообразни по характер и сложност.
Чрез тях се постигат по-задълбочено разбиране и осмисляне на учебното съдър-
жание, усвояване на понятията и водещите идеи, заложени в учебната програма,
прилагане на знанията и уменията в сходни ситуации. Въпросите и задачите са
със структуриран, с полуструктуриран, със свободен отговор, за извличане на
информация от схеми, климатограми, хидрограми, за работа с контурна карта,
за изчертаване на графични изображения и др. Тетрадката трябва да се използва
както при общокласна, така и при самостоятелна работа на учениците у дома. Тя
дава възможност за прилагане на индивидуален подход в обучението. Чрез нея се
постига методическо разнообразие в организирането и провеждането на уроците
за нови знания. Въпросите и задачите покриват цялото съдържание на този тип
уроци. Те са организирани по раздели, теми и урочни единици съобразно с логи-
ката на учебното съдържание. Всички задачи се изпълняват писмено.
Книгата за учителя ориентира преподавателя в комплекта учебни докумен-
ти, улеснява го в работата му с новия учебник, предлага теоретични постановки
за стратегията и модела на обучение в 5. клас, както и конкретни методически
решения за постигане на целите на обучението по предмета. В нея са предста-
вени методически разработки на всички уроци за нови знания, на избран урок
за дейност и за обобщаване, което показва практическата ѝ насоченост. Важни
моменти в книгата са представянето на отделните типове уроци – за нови зна-
ния, за дейност, за обобщаване, за контрол в системи, разкриването на особе-
ностите и техниките за осъществяване на всяка от системите, на отношението
на съгласуваност и съподчиненост на уроците в тях.
Примерен тематичен план
Учебни седмици – 34
Седмичен хорариум – 1,5 часа
Годишен хорариум – 51 часа
За нови знания – 31
За дейност – 8
За обобщаване – 6
За контрол – 6
23
За За За За
№ Тема нови дей обоб кон
знания ност щаване трол
1 2 3 4 5 6
1. Как да работим с учебника, учебната тетрадка
и атласа по география и икономика 1
2. Географията – древна и съвременна наука 1
3. Ориентиране по земната повърхност 1
4. Географски глобус и географска карта 1
5. Градусна мрежа – паралели и меридиани 1
6. Как да работим с елементите на географската 1
карта
7. Ориентиране, изображения на земната по- 1
върхност
8. Тематичен контрол 1
9. Планетата Земята – форма, големина и дви- 1
жения
10. Вътрешен строеж и външни обвивки на Земя- 1
та
11. Сушата и водата на Земята 1
12. Земята – планета в Слънчевата система 1
14. Релеф на Земята. Релефни форми 1
15. Как да наблюдаваме, описваме и обясняваме 1
формите на релефа. Поведение при земетре-
сение
16. Полезни изкопаеми 1
17. Климат – същност, фактори и елементи 1
18. Как да четем графика, диаграма, климатогра- 1
ма
19. Климатични пояси и области 1
20. Световен океан 1
21. Водите на сушата 1
22. Как да четем хидрограма. Какво да правим 1
при наводнение
23. Почви, растителност и животински свят 1
24. Природни зони 1
24
1 2 3 4 5 6
25. Как да описваме природни зони 1
26. Природата на Земята – неповторима и разно- 1
образна
28. Населението на Земята 1
29. Човешките раси. Религиите в света 1
30. Селищата на Земята 1
31. Държавно и политическо устройство на света 1
32. Политическа карта на света 1
33. Икономиката на света 1
34. Групиране на икономическите дейности 1
35. Как да четем стълбчеста, кръгова диаграма и 1
икономическа карта на света
36. Население, държавно и политическо уст 1
ройство, икономика на света
38. Географско положение, граници и опознава- 1
не на Африка
39. Релеф и полезни изкопаеми на Африка 1
40. Африка – климат, климатични пояси и об- 1
ласти
41. Водите на Африка 1
42. Природни зони в Африка 1
43. Население и политическа карта на Африка 1
44. Икономиката на Африка 1
45. Страни в Африка: Египет, Република Южна 1
Африка (РЮА)
46. Пътешествие в Африка 1
47. Африка 1
49. Антарктида – леденият континент 1
50. Какво знам и мога в края на учебната година 1
51. Годишен контрол 1
Общ брой часове по типове уроци 31 8 6 6
25
УТВЪРДИЛ
26
Директор: ………………………………….
(Име, фамилия, подпис)
ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

по учебния предмет география и икономика за 5. клас
№ Тема на Компетентности като Нови Контекст и дей Методи и Забележка/

по урочната очаквани резултати от поня ности форми на оце Стандарт
ред единица обучението тия няване
по ред
Учебна
седмица
Вид уроч
на единица
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
1. Въведение Дей- – Запознава се с еле-
ност ментите на учебника
(съдържание, въве-
дение, пътеводител).
2. География- Нови Определя какво изучава Велики – Проследява марш- Обяснител- Определя
та – древна зна- географията. географ- рути на известни но-илюстрати- какво изучава
и съвре- ния Описва откритията на ски от- пътешественици по вен метод. географията и
менна на- Христофор Колумб, крития карта; Индивидуални описва важни
ука Вашку да Гама и Фер- – нанася маршрути оценки от устно открития за
нандо Магелан. на пътешественици изпитване. опознаването
Нанася маршрутите на на контурна карта; на света и
мореплавателите върху – работи с основния развитието на
контурна карта. текст и илюстрации- географското
Дава примери за използ- те в учебника; познание.
ване на географията в – посочва примери
своя живот. за използване на
географията в своя
живот.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
3. Ориенти- Нови Знае какво е ориенти- хори- – Ориентира се в Частично-тър- Използва раз-
ране. Из зна- ране. зонт, природата с помощ сещ метод. лични начини
ображения ния Знае начини за ориен- компас та на компас и Индивидуални за ориентиране
на земната тиране – по Слънцето, карта; оценки от устно в природата.
повърх- с компас, по карта, по – познава основни изпитване.
ност. местни признаци. понятия;
Ориенти- Ориентира се в приро- – работи с основния
ране в при- дата с помощта на ком- текст и илюстрации-
родата пас и по карта. те в учебника.
4. Географ- Нови Определя какво са числен – Чете географска Обяснител- Разграничава
ска карта и зна- географска карта и мащаб, карта; но-илюстрати- видове географ-
географски ния географски глобус. общо – разпознава спосо- вен метод. ски карти и ос-
глобус Познава способите на геог- бите за картографи- Индивидуални новни способи
картографиране (на рафска ране; оценки от устно за картографи-
количествения фон, на карта, – работи с елемен- изпитване. ране за извлича-
качествения фон, на тема- тите на учебника. не на конкретна
линиите за движение, тична географска
точков способ). карта информация.
5. Градусна Нови Дефинира градусна мре- градус- – Определя географ- Обяснител- Разпознава
мрежа – зна- жа, географска ширина на мре- ски координати по но-илюстрати- и използва
паралели и ния и географска дължина. жа, карта; вен метод. елементите на
меридиани Определя географски геог – определя географ- Индивидуални географската
координати по карта. рафска ско положение на оценки от устно карта и глобус.
ширина, точка по въведено изпитване.
географ- правило;
ска дъл- – работи с основния
жина текст и илюстрации-
те в учебника.
6. Как да Дей- Знае правилото за чете- – Чете условните Репродуктивен Разпознава и
работим с ност не на географска карта, знаци и мащаба на метод. използва
27
28
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
елементите за изчисляване на дейст- географската карта; Текущи оценки елементите на
на геог вителни разстояния – определя дейст- от практически географската
рафската между два обекта при вителни разстояния изпитвания. карта и глобус.
карта даден мащаб. между два обекта с Решава задачи,
Чете условни знаци на помощта на мащаба; свързани с ма-
географската карта. – разпознава способи- щаб и градусна
Използва елементите те за картографиране мрежа.
на географската карта и географските карти
(чете условни знаци, според мащаба им;
изчислява разстояния, – определя географ-
разпознава способи за ски координати по
картографиране). карта.
7. Ориенти- Обоб- Изказва обобщени изво- – Обяснява понятия; Групова устна
ране и из- щение ди за изображенията на – прилага обобщени дейност чрез
ображения земната повърхност. знания в различни участие в дис-
на земната учебни ситуации; кусия.
повърх- – проучва и комен-
ност тира обобщаваща
таблица.
8. Тест 1 Тема- Знания и умения за из – Решава тестови Общокласно
тичен ображенията на Земята. задачи; писмено чрез
конт – самооценява се и критериално-
рол наблюдава резулта- ориентиран тест
тите на съучениците чрез рецензия.
си. Писмено оценя-
ване по рангова
скала.
Междупредметни връзки за раздела
Компетентности в областта на българския език:
Използване на знания и развиване на умения за работа с различни видове текст. Развиват се техниката на четене и писмената
култура на учениците. Използваните понятия обогатяват и езиковата им култура.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки:
Математика – Познава и прилага мерната единица ъгъл (градус).
Човекът и обществото – Използва географската карта и глобуса като източници на информация.
Технологии и предприемачество – Познава и използва мащаби.
История и цивилизации – Развива умения за ориентиране по карта и за работа с различни видове карти.
Умения за учене:
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „глобус“, „условни знаци“, „посоки на света“.
9. Земята – Нови Описва мястото на Зе- земна – Описва мястото на Обяснител- Характери-
планета в зна- мята в Слънчевата сис- ос, Земята в Слънчева- но-илюстра- зира Земята
Слънче ния тема, нейната големина равно та система, нейната тивен; час- като планета.
вата сис и форма. денс големина и форма; тично-търсещ Дава примери
тема Обяснява движенията твие, – изказва изводи за метод. за влиянието
Земята – на Земята около оста слънце движенията на Зе- Индивидуални на формата и
форма и ѝ и около Слънцето и стоене мята; оценки от устно движенията на
движения последиците от тях. – работи с основния изпитване. Земята върху
Дава примери за вли- текст и илюстрации- природата и
янието на формата и те в учебника. живота на чо-
движенията на Земята века.
върху природата и жи-
вота на човека.
10. Вътрешен Нови Описва вътрешния стро- ядро, – Познава основни Обяснително- Дава примери
строеж и зна- еж на Земята – ядро, мантия, понятия и обяснява илюстративен и за взаимо-
външни ния мантия и земна кора. земна закономерности, частично-тър- действието
обвивки на Разграничава външните кора, процеси и явления; сещ метод. между обвив-
Земята обвивки на Земята – ли- литос- – работи с елемен- Индивидуални ките на Земя-
тосфера, хидросфера, фера, тите на учебника; оценки от устно та.
атмосфера, педосфера, хидрос- – посочва примери; изпитване.
биосфера. фера, – изказва обобщени Групово устно
Дава пример за взаимо- атмос- изводи; оценяване на
действието между об- фера, – изработва схема; резултатите от
29
вивките на Земята. – използва ИКТ за проучването.
30
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Изработва схема на педос- изготвяне на научно
вътрешния строеж и фера съобщение.
външните обвивки на
Земята.
11. Сушата и Нови Обяснява какво са кон- Лавра- – Обяснява понятия Обяснител- Характеризира
водата на зна- тинент и океан, бряг и зия, и разпознава геог но-илюстрати- географското
Земята ния брегова линия. Гондва- рафски обекти; вен метод. положение и
Описва формирането на, – посочва примери Индивидуални границите на
на съвременните конти- провлак, за брегови форми; оценки от устно континентите
ненти. проток, – работи с контурна изпитване. и океаните.
Посочва на картата кон- остров, карта; Представя
тинентите, океаните и залив, – чете географска географска
бреговите форми. бряг, карта; информация в
Сравнява континентите брегова – работи с елемен- карта.
и океаните по географ- линия тите на учебника и с
ско положение и по речник.
площ.
12. Земята – Об- Изказва обобщени из- – Обяснява понятия; Групова устна Представя
планета на обще- води за Земята като пла- – изготвя съчинение дейност чрез географска
живота ние нета в Слънчевата сис- – описание; участие в дис- информация в
тема, вътрешния строеж – упражнява само- кусия. текст.
на Земята, външните ѝ контрол при изпъл-
обвивки, континентите и няване на дидакти-
океаните. ческа задача.
13. Тест 2 Тема- – Решава тестови Общокласно
тичен задачи; писмено чрез
кон- – самооценява се и критериално-
трол наблюдава резулта- ориентиран
тите на съучениците тест чрез ре-
си. цензия.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Писмено оценя-
скала.
Използване на знания и развиване на умения за работа с различни видове текст, както и на умения за създаване на текст (отго-
вор на географски въпрос). Чрез цялото обучение се развиват техниката на четене и писмената култура на учениците. Използва-
ните понятия обогатяват езиковата им култура. Работа с терминологичен речник.
Математика – Работи с модели, схеми, познава и прилага мерните единици за лице на повърхнина (кв. км) и за процент.
Човекът и природата – Знания за движенията на небесните тела в Слънчевата система. Аргументира и илюстрира с примери
взаимовръзката природа – човек.
Човекът и обществото – Посочва връзката между особеностите на природната среда и трудовата дейност на хората.
Дигитална компетентност:
Информационни технологии – Изпълнява задачи, свързани с търсенето, намирането и обработката на информация по определе-
ни теми в глобалната мрежа.
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „континент“, „полуостров“.
14. Земята – Нови Определя какво е релеф. вътреш- – Познава основни Обяснител- Обяснява
неповто зна- Обяснява особеностите ни и понятия; но-илюстрати- особеностите
рима и ния на релефа – образуване, външни – назовава и описва вен метод. на природните
разнооб видове скали (магмени, земни форми на релефа по Частично-тър- компоненти
разна седиментни и метаморф- сили, географска карта и сещ метод. и връзките
Релеф на ни), които го изграждат, видове снимка; Индивидуални между тях.
Земята. форми на релефа, абсо- скали, аб- – определя абсолют- оценки от устно Използва,
Релефни лютна и относителна ви- солютна на и относителна изпитване. подбира и
форми сочина. Разпознава (на и отно- височина; Екипно оце- анализира
карта, в изображение, в сителна – работи с елемен- няване на ре- географска
текст) форми на релефа надмор- тите на учебника; зултатите от информация от
31
(планина, хълм, плато, ска – използва ИКТ за проучването. различни
32
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
низина, равнина, доли- височи- търсене, събиране, източници.
на, котловина, депре- на, деп представяне и обмен
сия). Определя значе- ресия и на информация.
нието на релефа. плато
15. Как да Дей- Описва форми на реле- – Наблюдава и Репродуктивен Провежда те-
наблю- ност фа по правило. описва по правило метод. ренно наблю-
даваме, Знае правилата за раз- форма на релефа на Индивидуал- дение.
описваме умно поведение по вре- терена или по карта; ни оценки от
и обяс- ме на земетресение. – попълва резулта- практическата
няваме тите от наблюдение- работа.
формите то в бланка;
на релефа. – определя абсолют-
Поведение на и относителна
при земе- височина;
тресение – обсъжда правила-
та за поведение при
земетресение.
16. Полезни Нови Назовава и дава приме- – Групира видовете Обяснител- Обяснява осо-
изкопаеми зна- ри за изкопаеми горива, полезни изкопаеми; но-илюстрати- беностите на
ния рудни и нерудни полез- – разбира необходи- вен метод. природните
ни изкопаеми. мостта от опазване Индивидуални компоненти и
Определя значението на на околната среда; оценки от устно връзките меж-
полезните изкопаеми. – изразява мнение изпитване. ду тях.
за опазване на при- Определя
родата при добив на значението на
полезни изкопаеми; природните
– работи с елемен- компоненти
тите на учебника. като среда за
живот и усло-
вие за труд.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Обяснява не-
обходимостта
от опазване
на природната
среда.
17. Климат – Нови Определя какво е време климат, – Познава основни Обяснителен Обяснява осо-
същност, зна- и климат. въздуш- понятия; разказ. беностите на
фактори и ния Обяснява факторите и ни маси, – назовава и раз- Индивидуални природните
елементи елементите на климата. океан- граничава фактори оценки от устно компоненти и
Знае за изменението на ски те- и елементи на кли- изпитване. връзките меж-
климата по географска чения, мата; ду тях.
ширина и надморска темпе- – определя по геог Анализира
височина. ратура, рафска карта изме- географска
Определя значението на атмос- нението на климата информация.
климата. ферно по географска ши- Определя зна-
наля- рина; чението на при-
гане, – чете тематични родните компо
вятър, карти; ненти като среда
3. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др.

валежи – работи с елемен- за живот и усло-
тите на учебника. вие за труд.
18. Как да Дей- Чете климатограма по клима- – Чете графика, диаг Репродуктивен Използва,
четем ност правило. тограма рама, климатограма; метод. анализира
графика, – характеризира Оценки от гру- и подбира
диаграма, климат по текст; повата практи- географска
климато- – съставя кратък ческа работа. информация
грама текст (отговор на от различни
географски въпрос). източници.
19. Климатич- Нови Обяснява особеностите клима- – Разграничава и Обяснител- Обяснява осо-
ни пояси и зна- на основните климатич- тичен описва климатичните но-илюстрати- беностите на
климатич- ния ни пояси (екваториален, пояс – пояси и планинската вен метод. природните
33
ни области тропичен, умерен, по- еквато- климатична област; компоненти и
34
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
лярен) и планинската риален, – съставя кратък Индивидуални връзките меж-
климатична област. тро- текст по зададен оценки от устно ду тях.
Разпознава климатичен пичен, алгоритъм; изпитване. Анализира
пояс по климатограма. умерен, – чете климатограми географска
Съставя кратък писмен полярен, по правило; информация.
текст с помощта на клю- и пла- – работи с елемен- Определя
чови думи или съпът- нинска тите на учебника. значението на
стващи въпроси. клима- природните
тична компоненти
област като среда за
вия за труд
20. Световен Нови Обяснява свойствата на Све- – Познава основни Обяснител- Обяснява осо-
океан зна- водата в Световния оке- товен понятия; но-илюстрати- беностите на
ния ан (температура, соле- океан, – разбира свойства- вен метод. природните
ност, движения). вълни; та на Световния Индивидуални компоненти и
Определя значението на приливи океан; оценки от устно връзките меж-
Световния океан и необ- и отливи – определя значе- изпитване. ду тях.
ходимостта от опазване- нието на Световния Определя
то му. океан; значението на
– разбира необходи- природните
мостта от опазване компоненти
на Световния океан. като среда за
вие за труд
21. Водите на Нови Обяснява особеностите речна – Назовава и посоч- Обяснител- Обяснява осо-
сушата зна- на водите на сушата. система, ва особеностите на но-илюстрати- беностите на
ния Определя значението на устие, водите на сушата; вен метод. природните
водите на сушата и не- водо- – разбира необходи- Индивидуални компоненти и
обходимостта от опазва- сборен мостта от опазване оценки от устно връзките меж-
нето им. басейн, на водите на сушата; изпитване. ду тях.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
ледник, – изразява мнение Определя
подзем- за опазване на во- значението на
ни води, дите; природните
пълно- – използва инфор- компоненти
водие и мация от различни като среда за
малово- източници; живот и усло-
дие на – работи с елемен- вие за труд.
реките тите на учебника. Идентифици-
ра и изразява
мнение за
географски
проблем.
22. Как да Дей- Чете хидрограма по хидро- – Чете хидрограма Репродуктивен Използва,
четем хид ност правило. Знае правилата грама по правило; метод. подбира и
рограма? за разумно поведение – характеризира во- Оценки от анализира
Какво да при наводнение. ден обект по карта; практическата географска
правим – познава правила работа. информация
при навод- за разумно поведе- от различни
нение? ние при наводнение. източници.
23. Почви, Нови Определя какво е почва. латерит- – Назовава, раз- Обяснител- Обяснява осо-
растител- зна- Описва особеностите на ни, пус познава и съотнася но-илюстрати- беностите на
ност и жи- ния почвите – формиране, тинни, типовете почви; вен метод. природните
вотински типове, разпростране- черно- – назовава и гру- Индивидуални компоненти и
свят ние и значение. земни, пира растенията и оценки от устно връзките меж-
Описва особеностите кафяви животните; изпитване. ду тях.
на растителния и живо- горски – разбира измене- Определя
тинския свят – основни почви нието на природни- значението на
видове, разпростране- те компоненти по природните
ние и значение. географска ширина компоненти
Знае за изменението на и надморска висо- като среда за
35
природните компоненти чина; живот и усло-
36
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
по географска ширина и – разбира необходи- вие за труд.
по надморска височина. мостта от опазване Идентифици-
Обяснява необходи- на почвите, растени- ра и изразява
мостта от опазването на ята и животните; мнение за
почвите, растителния и – работи с елемен- географски
животинския свят. тите на учебника; проблем.
– изразява мнение
за опазване на поч-
ви, растения и жи-
вотни.
24. Природни Нови Определя какво е при- природ- – Познава основни Обяснител- Описва и
зони зна- родна зона. на зона понятия; но-илюстрати- разпознава
ния Описва основните при- – зона – описва природна вен метод. природните
родни зони по правило. на влаж- зона по алгоритъм; Индивидуални зони на Земя-
Проследява по карта ните – работи с елемен- оценки от устно та. Определя
измененията на природ- еквато- тите на учебника; изпитване. значението на
ните зони по географска риални – дава отговори, природните
ширина. гори, основани на доказа- компоненти
зона на телства, за връзките и природните
тропич- между компонен- зони като сре-
ните тите на природната да за живот
пустини, среда на примера на и условие за
зона на избрана природна труд. Обяснява
горите зона; необходимост-
в уме- – разбира необходи- та от опазване
рения мостта от опазване на природната
пояс, на природните бо- среда.
зона на гатства в природни- Използва,
поляр- те зони. подбира и
ните анализира гео-
пустини графска
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
информация
от различни
източници.
25. Как да Дей- Описва основните при- – Описва природна Репродуктивен Описва и
описваме ност родни зони по правило. зона по алгоритъм; метод. разпознава
природни Разпознава природна – работи с различни Оценки от природните
зони зона по текст и изобра- източници на ин- практическа зони на Земя-
жение. формация; работа. та. Определя
– нанася природните значението на
зони на контурна природните
карта; зони като сре-
– прави пътешест- да за живот
вие по географска и условие за
карта; труд.
– използва ИКТ за Представя
търсене на инфор- географска
мация. информация.
26. Природата Об- Систематизира основни – Обяснява понятия; Групова устна Обяснява осо-
на Земята обще- понятия, закономернос- – обобщава инфор- дейност чрез беностите на
– неповто- ние ти, процеси и явления за мация и попълва участие в дис- природните
рима и раз- природата на Земята. таблица; кусия. компоненти и
нообразна – упражнява само- връзките меж-
контрол при изпъл- ду тях.
няване на дидакти- Определя
ческа задача; значението на
– разпознава природ- природните
ни зони по снимка; компоненти
– изработва рисунка като среда за
на избрана природ- живот и усло-
на зона. вие за труд.
37
38
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Представя
географска
информация.
27. Тест 3 Тема- Знания и умения за при- – Решава тестови Общокласно
ти родата на Земята. задачи; писмено чрез
чен – самооценява се и критериал-
кон- наблюдава резулта- но-ориентиран
трол тите на съучениците тест чрез ре-
си. цензия.
скала.
Междупредметни връзки за раздела:
Използване на знания и развиване на умения за работа с различни видове текст, както и на умения за създаване на създаване на
текст (отговор на географски въпрос). Чрез цялото обучение се развиват техниката на четене и писмената култура на ученици-
те. Използваните понятия обогатяват езиковата им култура.
Математика – Работи с модели, схеми, познава и прилага мерните единици за лице на повърхнина (кв. км) и за процент.
Човекът и природата – Топлинни процеси и явления; състояния на веществата; въздух (състав, значение, замърсяване); природ-
ни води, кръговрат на водата. Аргументира и илюстрира с примери взаимовръзката природа – човек.
Човекът и обществото – Използва географската карта като източник на знания. Посочва връзката между особеностите на при-
родната среда и трудовата дейност на хората.
Технологии и предприемачество – Използва въведени понятия „термометър“, „източници на енергия“.
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „равнина“, „низина“, „планина“, „река“, „езеро“, „море“, „полезни изко-
паеми“, „крайбрежие“.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот:
Използва въведени понятия „Национален парк“, „Природен парк“, „резерват“, „защитена местност“.
28. Земята – Нови Знае броя, гъстотата и брой, – Познава основни Обяснител- Характеризира
планета зна- разпределението на на- гъстота понятия и законо- но-илюстрати- населението
на хората ния селението. и раз- мерности; вен метод. на света по
Населе- Изчислява средна гъсто- преде- – изразява мнение Индивидуални основни демо-
нието на та на населението. ление на за проблемите на оценки от устно графски пока-
Земята населе- населението в света; изпитване. затели.
ние – работи с различни Използва,
то, миг- източници на ин- подбира и
рация формация; анализира
– изчислява средна географска
гъстота на населе- информация
нието. от различни
източници.
29. Човешките Нови Описва основните чо- раси, – Разпознава и Обяснител- Характеризира
раси. Ре- зна- вешки раси. христи- описва представите- но-илюстрати- населението
лигиите в ния Определя разпростра- янство, ли на раси по сним- вен метод. на света по
света нението на основни ислям, ки, описания; Индивидуални основни демо-
религии (християнство, буди- – посочва по кар- оценки от устно графски пока-
ислям, будизъм). зъм, тата на света раз- изпитване. затели.
Дава примери за взаим- пространението на Използва,
но уважение и търпи- основните раси и подбира и
мост между хората. религии; анализира
– използва инфор- географска
мация от различни информация
източници; от различни
– изразява мнение източници.
за толерантност Проявява от-
между хората. ношение на
39
40
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
толерантност
към расовите,
етническите и
религиозните
различия в
света.
30. Селищата Нови Определя какво е сели- град; – Познава основни Обяснител- Описва основ-
на Земята зна- ще. село понятия; но-илюстрати- ните форми
ния Обяснява образуването – назовава и описва вен метод. на заселване в
на селищата. различни видове Индивидуални света.
Описва особеностите на селища; оценки от устно Назовава и
видовете селища (град, – изразява мнение изпитване. описва главни-
село). за основни пробле- те проблеми на
Назовава и описва ос- ми в селищата; селищата.
новни проблеми на се- – работи с елемен-
лищата – замърсеност, тите на учебника.
пренаселеност или обез-
людяване, транспортни
проблеми.
31 Държав- Знае какво е държава и – Групира държа- Обяснител-
но-поли- форма на управление. вите по площ, геог но-илюстрати-
тическо Групира държавите рафско положение, вен метод.
устройство по: площ, географско брой на населението Индивидуални
на света положение, брой на и форма на управле- оценки от устно
населението и форма на ние; изпитване.
управление (република, – чете географска
монархия). карта.
32. Политичес Назовава някои между- поли- – Познава основни Обяснител- Посочва при-
ка карта на народни организации тическа понятия; но-илюстрати- мери за проме-
света: (ООН, ЕС, НАТО). карта – работи с елемен- вен метод. ни в политичес-
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
съвремен- тите на учебника; Индивидуални ката карта на
на картина – сравнява поли- оценки от устно света, назовава
тически карти на изпитване. международни
Европа от различни организации.
години;
– нанася държавите
в Европа, образува-
ни след 1990 г., на
контурната карта.
33. Икономика Определя какво е сто- пазарно – Познава основни Обяснител- Знае същ-
на света: панство. стопан- понятия; но-илюстрати- ността на
същност, Обяснява влиянието на ство – работи с елемен- вен метод. стопанството;
фактори, природните и общест- тите на учебника. Индивидуални групира основ-
елементи вените фактори върху оценки от устно ни стопански
развитието на стопан- изпитване. дейности.
ството.
34. Групиране Назовава основни сто- земеде- – Групира стопан- Обяснител- Знае същ-
на иконо- пански дейности (до- лие ските дейности; но-илюстрати- ността на
мическите биващи, обработващи, – описва основните вен метод. стопанството;
дейности обслужващи). стопански дейности. Индивидуални групира основ-
оценки от устно ни стопански
изпитване. дейности.
35. Как да Дей- Чете стълбчеста и кръ- стълб- – Чете икономичес Репродуктивен Използва,
четем ност гова диаграма. честа ка карта, стълбчеста метод. подбира и
стълбчес- диагра- и кръгова диаграма Индивидуални анализира
та, кръгова ма, по правило. оценки от прак- географска
диаграма и кръгова тически изпит- информация
стопанска диагра- вания. от различни
карта ма източници.
41
42
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
36. Население, Об- Систематизиране на – обобщава инфор- Групова устна Стандартите
държавно обще- знания за обществото и мация, като попълва дейност чрез от география
и полити- ние икономиката. липсващи думи в участие в дис- на обществото
ческо ус- текст; кусия. и стопанство-
тройство, – работи в група; то; географска
стопанство – упражнява само- информация.
на света контрол при изпъл-
нение на дидакти-
чески задачи;
– разпознава основ-
ни икономически
дейности по снимка.
37. Тест 4 Тема- Знания и умения за на- – Решава тестови Общокласно Стандартите
тичен селението, държавното задачи; писмено чрез от география
кон- и политическо устройс – наблюдава резул- критериално- на обществото
трол тво на света; за иконо- татите на съучени- ориентиран тест и стопанство-
миката. ците си. чрез рецензия. то.
скала.
Използване на знания и развиване на умения за работа с различни видове текст. Чрез цялото обучение се развиват техниката на
четене и писмената култура на учениците. Използваните понятия обогатяват езиковата им култура.
Математика – Работи с модели, схеми и диаграми; познава и прилага мерните единици за процент.
Технологии и предприемачество – Разбира значението на ресурсите при производството на стоки и услуги.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „религия“, „Библия“, „християнство“, „ислям“, „конституция“, „репуб
лика“, „ЕС“.
Социални и граждански компетентности:
Литература, история и цивилизации – Разбира значението на равенството, сигурността и толерантността в обществения живот.
Формира нагласи за съжителство на хора от различни религиозни и културни общности.
Инициативност и предприемчивост:
Технологии и предприемачество – Познава и разграничава производството, търговията и услугите като основни икономически
дейности. Използва въведените понятия „стока“, „услуга“, „икономика“, „търговия“, „производство“, „текстилни изделия“ и
„хранителни изделия“.
38. Африка Нови Определя географското – Определя географ- Обяснител- Характеризира
Географско зна положение, големината ско положение по но-илюстрати- географското
положение, ния и границите на Африка правило; вен метод. положение и
брегове, по правило. – чете географска Индивидуални границите на
опознаване Описва бреговете по карта; оценки от устно континентите,
на конти- карта. – определя географ- изпитване. океаните и из-
нента Описва опознаването и ски координати на брани страни.
изследването на конти- крайните точки на
нента от Вашку да Гама континента;
и Дейвид Ливингстън. – изчислява разсто-
Нанася върху контурна яния с помощта на
карта названията на: Ги- мащаба;
бралтарски проток, Су- – нанася на контур-
ецки канал, Средиземно на карта брегови
море, Червено море, о. форми в континента.
Мадагаскар, Гвинейски
залив, п-в Сомалия.
39. Релеф и Нови Характеризира релефа – Чете географска Обяснител- Характеризира
полезни зна- на Африка. карта; но-илюстрати- особеностите
изкопаеми ния Познава типичните – нанася форми на вен метод. на природата
43
релефа и
44
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
полезни изкопаеми за полезни изкопаеми Индивидуални на континен-
Африка и тяхното тери- върху контурна оценки от устно тите и на оке-
ториално разпределение. карта; изпитване. аните.
Нанася върху контурна – изразява мнение
карта названията на изу- за опазване на при-
чените форми на релефа: родната среда;
Заирска котловина, об- – работи с елемен-
ластта Судан, Сахара, тите на учебника.
Етиопска планинска
земя, Калахари, Намиб,
Килиманджаро, Драко-
нови планини, Атласки
планини.
40. Африка – Нови Обяснява факторите и субеква- – Чете тематични Обяснител- Характеризира
климат, зна- елементите на климата в тори- карти; но-илюстрати- особеностите
климатич- ния Африка. ален – чете климатогра- вен метод. на природата
ни пояси и Познава схемата на па- пояс, ма; Индивидуални на континен-
области сатите. субтро- – описва климатичен оценки от устно тите и на оке-
пичен пояс по правило; изпитване. аните.
пояс, – работи в група с
пасати елементите на учеб-
ника.
41. Водното Нови Характеризира водите делта, – Характеризира Обяснител- Характеризира
богатство зна- на Африка – главен во- естуар главните черти на но-илюстрати- особеностите
на Африка ния додел, отточни и безот- водите в Африка; вен метод. на природата
точни области, използ- – чете географска Индивидуални на континен-
ване и опазване. карта и хидрограма; оценки от устно тите и на оке-
Характеризира река по – характеризира изпитване. аните.
правило. река по правило;
Нанася върху контурна – нанася водни
карта названията на обекти в континента
изучените реки и езера в на контурна карта;
Африка: – разбира необходи-
– реки: Нил, Конго, Ни- мостта от опазване
гер, Замбези; на околната среда;
– езера: Виктория, Тан- – работи с елемен-
ганика, Чад, водопад тите на учебника.
Виктория.
42. Природни Нови Характеризира природ- черве- – Характеризира Обяснител- Характеризира
зони в Аф- зна- ните зони и планинската но-ка- природна зона по но-илюстрати- особеностите
рика ния област в Африка фяви правило; вен метод. на природата
почви, – използва ИКТ за Индивидуални на континен-
тера търсене, събиране, оценки от устно тите и на оке-
роса, представяне и обмен изпитване и от аните.
зона на на информация. изпълнение на
савана- домашна ра-
та, зона бота.
на твър-
долист-
ните
вечно-
зелени
гори и
храсти,
оазис
43. Пътешест- Дей- Съставя маршрут за – Съставя маршрут Оценки от Характеризира
вие в Аф- ност мислено пътешествие за мислено пъте- практическа ра- особеностите
рика из природните зони на шествие; бота по групи. на природата
Африка. – работи с различни на континенти-
източници на ин- те и на океани-
45
формация. те; използва,
46
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
подбира и
анализира
географска
информация
от различни
източници.
44. Население Нови Характеризира населе- местно – Характеризира Обяснител- Характеризира
и полити- зна- нието на Африка – брой, и пре- населението на Аф- но-илюстрати- политичес
ческа карта ния разпределение, расов селено рика; вен метод. ката карта,
на Африка: състав, бит и култура. населе- – чете тематични Индивидуални населението,
контрасти Описва изменението и ние, карти; оценки от устно стопанството в
и неповто- съвременното състоя- колония – изразява мнение изпитване. континентите
римост ние на политическата за проблемите на и в избрани
карта на Африка. населението в света; страни.
Изразява мнение за – работи с елемен-
типични проблеми на тите на учебника.
населението (глад, бо-
лести, неграмотност).
45. Икономика Нови Характеризира съвре- – Характеризира Частично-тър- Характеризира
на Африка зна- менното състояние на съвременната ико- сещ метод. политичес
ния стопанството на Аф- номика на Африка; Индивидуални ката карта,
рика. – чете тематични оценки от устно населението,
Обяснява териториал- карти; изпитване. стопанството в
ното разпределение на – работи с елемен- континентите
основни стопански дей- тите на учебника; и в избрани
ности. – използва ИКТ за страни.
търсене, събиране,
представяне и обмен
на информация.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
46. Страни в Нови Характеризира страните – Характеризира Обяснител- Характеризира
Африка: зна- Египет и РЮА по пра- страни в Африка по но-илюстрати- политичес
Египет, ния вило. правило; вен метод. ката карта,
РЮА – чете географска Индивидуални населението,
(ЮАР) карта. оценки от устно стопанството в
изпитване. континентите
и в избрани
страни.
47. Африка Обоб- Систематизира знания – Обяснява поня- Групова устна Стандартите
щение за природата, общество- тия; дейност чрез от география
то, политическата карта, – попълва таблица участие в дис- на природата,
икономиката и страни в за обобщаване на кусия обществото и
Африка. информация; стопанството
– разпознава и на Африка.
описва природна
зона в Африка по
снимка;
– избира маршрут
за пътешествие в
Африка.
48. Тест 5 Тема- Знания и умения за – Решава тестови Общокласно Стандартите
тичен природата, населението, задачи; писмено чрез от география
кон- политическата карта и – наблюдава резул- критериално- на природата,
трол икономиката на Африка. татите на съучени- ориентиран тест обществото и
ците. чрез рецензия. стопанството
Писмено оценя- на Африка.
скала.
47
48
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
49. Антарк Нови Определя географското проток – Разкрива особе- Частично-тър- Характеризира
тида зна- положение, големината Дрейк, ностите в географ- сещ метод. особеностите
Антаркти- ния и границите на Антарк Антар- ското положение, Оценки от уст- на природата
да – леде- тида. кти- природата и управ ни изпитвания. на континен-
ният кон- Описва опознаването чески лението на Антар- тите и на оке-
тинент и изследването на кон- полуос- ктида; аните.
тинента – Белингсха- тров, – работи с различни Характеризира
узен – Лазарев, Руал о. Ли- източници на ин- политичес
Амундсен, българското винг- формация; ката карта,
участие. стън, – работи с елемен- населението,
Характеризира природа- айсберг, тите на учебника. стопанството в
та на Антарктида. озонова континентите
Познава особеното в дупка и в избрани
политическия статут на страни
Антарктида.
Използване на знания и развиване на умения за работа с различни видове текст. Чрез цялото обучение се развиват техниката на
четене и писмената култура на учениците. Използваните понятия обогатяват езиковата култура.
Математика – Работи с модели, схеми и диаграми; познава и прилага мерните единици за лице на повърхнина (кв. км) и за ъгъл
(градус), процент. Използва обикновена и десетична дроб.
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „религия“, „ислям“, „република“.
(1) (2) (3) (4) (5) (6) (7) (8) (9)
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „равнина“, „низина“, „планина“, „река“, „езеро“, „море“, „полезни изко-
паеми“, „крайбрежие“.
Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот:
Човекът и природата – Осъзнава необходимостта от опазването и съхраняването на биоразнообразието.
Човекът и обществото – Използва въведените понятия „Национален парк“, „резерват“.
Инициативност и предприемчивост:
Технологии и предприемачество – Използва въведените понятия „стока“, „услуга“, „икономика“, „търговия“, „производство“,
„текстилни“ и „хранителни изделия“.
50. Какво зная Го- Систематизиране на – Изработва и по- Оценки от
и мога в диш- знания за природата, пълва обобщаваща устни и практи-
края на но обществото, полити- таблица; чески изпитва-
учебната обоб- ческото устройство и – използва ИКТ за ния.
година ще- икономиката на Земята, търсене, събиране,
ние Африка и Антарктида. представяне и обмен
на информация;
– работи в група;
– съставя маршрут
4. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др.

за мислено пъте-
шествие;
– посочва примери;
– представя емблема
на Африка.
51 Изходно Годи- Знания и умения за – Решава тестови Писмено оценя-
ниво шен природата, населението, задачи. ване по балова
кон- държавното устройство, скала.
трол политическата карта и
икономиката на Земята,
Африка и Антарктида.
49
ЧАСТ ВТОРА
ИДЕИ, ПОДХОДИ И ТЕХНИКИ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА МОДЕЛА
1. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ – ОСОБЕНОСТИ,

МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ
Системата е разработена въз основа на дидактическите цели и задачи на уро-
ците за нови знания, на системно-структурния, типологичния и интегралния
подход. Тя е един вариант за постигане на целите на обучението по география
и икономика в 5. клас. Чрез нея на учениците се дава възможност да усвоят
теоретични и фактологични знания за географията и географската карта, за
планетата Земя – нейният строеж, форма, големина, за природата ѝ, за населе-
нието, селищата, държавното устройство, политическата карта и икономиката
на света; за континентите Африка и Антарктида. Системата се състои от 31
урока, групирани в една тема и шест раздела. Структурата и организацията
на системата произтичат от логическата структура на науката и на учебна-
та програма за 5. клас. Съставът ѝ (водещи идеи, закономерности, системи
от общи и единични понятия, факти) се определя чрез подбора на учебното
съдържание, основан на следните детерминанти: структура, логика и съвре-
менно състояние на географската наука; цели на обучението по география и
икономика в 5. клас; очаквани резултати от обучението по предмета на ниво
учебна програма; процеса на обучение с неговите принципи и закономернос-
ти; входното равнище и възрастовите особености на учениците. Функциите
на системата (информативна, систематизираща, мотивираща, развиваща, ин-
тегративна и др.) са проектирани в уроците за нови знания в учебника за 5.
клас. Учебното съдържание на този тип уроци е въведено чрез основния текст.
Той е структуриран и организиран съобразно с посочените детерминанти.
Основният текст е представен раздвижено. Причина за това са: възрастовите
особености на учениците; новата образователна политика на държавата, на-
сочена към стимулиране на самостоятелната познавателна дейност на учени-
ците; необходимостта от повишаване на функционалността на учебника за 5.
клас. С цифри в основния текст учебното съдържание от даден смислов блок
се извежда на дясната страница чрез водещи илюстрации, схеми, основен по-
яснителен и допълнителен текст с цел по-задълбочено разкриване и обясня-
ване на изучавания географски процес, обект или явление. По този начин се
преодолява информационната претовареност на основния текст, съчетават се
сетивното и абстракно-логическото познание, повишава се функционалността
на учебника, развива се логическото мислене на учениците, формират се лич-
ностни качества – наблюдателност, съобразителност, способност за извлича-
не на информация от различни източници. При разработването на системата
сме положили усилия да ограничим броя на фактите както в общата, така и
50
в регионалната част. За да постигнем тази цел, сме подбирали ярки факти за
изучаваните обекти, групирали сме ги около водещи идеи, основни закономер-
ности, ключови понятия съгласно изискванията на съвременната дидактика на
географията. При подбора на фактите сме се стремили да включим само онези
от тях, които ще помогнат на учениците да възприемат, разберат и осмислят
теоретичните знания. При всеки урок са изведени обобщения за най-важното,
основното от учебния материал, необходимо за усвояването на предстоящото
за изучаване учебно съдържание, въведен е и апарат за контрол.
Примерните методически разработки на уроците за нови знания, които пред-
лагаме на вашето внимание, са основани на съвременните постановки за усъ-
вършенстване и технологизиране на уроците за нови знания чрез представяне
на тяхната структура, чрез три подструктури (макро-, мезо-, и микроструктура).
Тема: Географията – древна и съвременна наука
Темата поставя началото на изучаване на учебния предмет география и иконо

мика в средното училище – равнище задължителна подготовка. От ученото в
началния етап на основната степен на средното училище (1. – 4. клас) ученици-
те имат основополагащи познания за природата и обществото, които в 5. клас
се диференцират чрез изучаване на повече учебни предмети, един от които е
географията. В началния етап на основната степен започва формирането на ня-
кои умения – за наблюдаване, за описване, за сравняване, за обобщаване, които
имат основна роля за постигане на целите на обучението по география и в 5.
клас. Учениците обаче не знаят, че усвоените знания са географски, а въведе-
ните умения – начини за изучаване на учебния предмет география. Очакваните
резултати по теми в учебната програма по човекът и обществото в 4. клас по-
казват, че в тях са залегнали водещи идеи за мира, свободата, равнопоставе-
ността и човешките права, за разумното, рационалното природоползване, за
разбиране на ролята на религиите за културното многообразие, за разбиране на
взаимодействието между човека и природата и настъпилите промени в природ-
ната среда в резултат от това взаимодействие, за влиянието между различните
култури. Много от посочените идеи имат географски измерения. Тяхното раз-
криване и развитие продължават в 5. клас. Чрез водещите идеи се осъществява
приемственост с изучавания в 4. клас учебен материал.
Задачи: Да се усвоят знания за предмета на географията; за начините и
средствата, които тя използва при разкриване и изучаване на географските
обекти; за причините, довели до възникването ѝ; за нейното развитие през ве-
ковете; за големи географски открития и тяхното значение за хората; за из-
ползване на съвременните географски знания в живота на човека. Въвежда се
понятието Велики географски открития.
Да се формират умения за работа с контурна карта – нанасяне на марш-
рути на известни пътешественици и изследователи; за работа с учебника – из-
51
вличане на задължителна за усвояване географска информация от основния
текст в темата и от водещи илюстрации; за описване на географски открития
на видни пътешественици; за оценяване на ролята на географските открития
за развитието на географското познание; за връзката между географията и
икономиката.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво изучава и каква наука е
географията, кога и защо възниква, как се развива, какви методи използва, къде
намират приложение географските знания.
Да могат: да обясняват същността на географията; да доказват необходи-
мостта от изучаването ѝ и приложимостта на географските знания в живота
на съвременния човек и в своя живот; да работят с контурна карта; да описват
открития и да оценяват значението им за географското познание и за хората.
Ход на урока:
Макро Мезо Микроструктура Източни

струк струк ци на ин
тура тура формация
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят обяснява на учениците, че от днес те за- Въвеждащ
дение и тично почват изучаването на нов учебен предмет – без- текст
мотиви- крайно интересен и много полезен. Привежда до-
ране на казателства в подкрепа на твърдението си.
темата Съдър- Възлага самостоятелна работа с въвеждащия
жателно текст. Задава въпросите: „Можете ли да определи-
те какво изучава географията? На какви въпроси
ще ни даде отговор тя?“. Основен
Учителят поставя въпроса: „Как ще изучим тема- текст
та? Определете основните въпроси, на които ще
се търси отговор“. Четат се въпросите в текста.
Учителят обяснява, че този начин на работа ще се
прилага при изучаване на всички теми.
Техно- Учителят съобщава как ще се организира работа-
логично та в урока: 1) Ще се отговаря последователно на
всички въпроси в текста; 2) Ще се работи с карта
и схема.
Разра- Кога и Учителят поставя на учениците задача да наблю- Интер
ботване защо дават представени от него обекти на интерактив- активна
на новия въз- ната дъска и да дадат отговор на въпроса: „Какво дъска
учебен никва изучава географията?“. Представя на интерактив- PowerPoint
матери- геогра- ната дъска (или в презентация) природни обекти, презента-
ал фията? представители на различни раси, различна сто- ция
панска дейност (земеделие, промишленост, транс-
порт, туризъм, образование и др.), различни по го-
лемина и външен вид селища. Прави се коментар
на наблюдаваното.
52
1 2 3 4
Разра- Какво Учителят пояснява, че посочените обекти се изу-
ботване изучава чават по отношение на тяхната същност (какво
на новия геогра- представляват), техния произход и най-вече на
учебен фията? тяхното териториално разположение. Обектите
мате се изучават общо за света (глобално равнище), по
риал континенти и страни (регионално равнище) и за
конкретно място (локално равнище). Чрез беседа
се формулират въпросите, на които географията
дава отговор: какво представлява географският
обект, какво е особеното (уникалното, неповто-
римото) в него, къде е разположен, кои са причи-
ните за това. Чрез обяснителен разказ учителят
разкрива произхода на думата „география“, дава Фиг. 1
определение на съвременната география, като по-
ставя акцент върху взаимодействието и взаимното
влияние между природата и обществото. Доказва с
конкретни примери ролята на природата за живота
и трудовата дейност на хората и за изменението на
природата от човека – позитивно и негативно. Раз-
крива връзката между географията и икономиката.
Чрез беседа се разкриват причините за появата на
географията и времето, когато това става. Чрез
илюстрацията от учебника учениците откриват
приложната значимост на географските знания в
живота на съвременния човек. Поставя им се за-
дача да дадат конкретни примери за използване на
географските знания в техния живот. Учителят об-
общава казаното от учениците, формулира извод
относно приложимостта на географските знания и
умения в живота, бита, трудовата дейност и в раз-
лични учебни ситуации.
Как се По илюстрацията в учебника учениците се запоз- Фиг. 6
развива нават с откритията на Хр. Колумб, В. да Гама и
геогра- Ф. Магелан. Проследяват маршрутите на експе-
фията? дициите. Коментират последиците от посочените
открития за хората.
Учителят въвежда понятието ВГО. Доказва необ-
ходимостта от картографирането на новооткрити-
те земи, от използването на географската карта от
древността до днес. Насочва учениците вкъщи да
прочетат за други велики пътешественици.
Методи Учителят обяснява какво са методите, посочва ос- Фиг. 2
на геог новните методи на изследване в географията. Дава
рафс примери за всеки метод. Обяснява на учениците,
ките че използването им е свързано с конкретни дей-
изслед- ности, които те ще усвоят през тези и следващите
вания учебни години. Например при работа с географска
53
1 2 3 4
карта трябва да могат да се ориентират, да извърш-
ват измервания, да откриват географски обекти, да
извличат географска информация чрез условните
знаци и т.н.
Затвър- Обяснете каква наука е съвременната география?
дяване Кога и в какви случаи ще използвате географски
знания във вашия живот? Дайте примери.
Поста- Задачите от учебната тетрадка.
вяне
на до-
машна
работа
Примерен план на урока:

1. Кога и защо възниква географията?
2. Какво изучава географията?
3. Как се развива географията?
а) в древността
б) в периода на Великите географски открития
в) от големите открития до днес
4. Методи на географските изследвания
РАЗДЕЛ I. ОРИЕНТИРАНЕ, ИЗОБРАЖЕНИЯ

НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ
Тема: Ориентиране по земната повърхност
Задачи: Да се усвоят знания за същността на ориентирането и начините за

ориентиране. Да се въведат понятията ориентиране и хоризонт.
Да се изгради ориентировъчна основа на умението за ориентиране с компас
и по географска карта.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е ориентиране и кои са
начините за ориентиране – по Слънцето, с компас, по карта, по местни призна-
ци; да разкриват същността на общите понятия в урока;
Да могат: да се ориентират с компас и по карта.
54
Макро Мезо Микроструктура Източ
струк структура ници на
тура информа
ция
1 2 3 4
Въве- Тематично Беседа. Проверяват се опорните знания на уче-
дение и ниците за посоките на света и за ориентиране-
мотиви- то им по карта.
ране Четене и коментиране на въвеждащия текст в Въвеждащ
темата. Формулиране на извод за необходи- текст
Съдържа- мостта и ползата от ориентирането.
телно Четат се въпросите, на които ще се търсят от- Основен
Техноло- говори. текст
гично Учителят съвместно с учениците определят как Основен
ще се организира и проведе учебната дейност: текст
1) Ще се отговаря на всички въпроси, струк- Въпроси
туриращи материала, на въпросите и задачите и задачи
към текста и илюстрациите, както и на тези в в края на
края на темата. темата
2) Ще се използват различни източници на ин- Илюстра-
формация – схеми, рисунки, снимки, рубриката ции
„Запомнете“.
Разра- Какво е Въвеждат се понятията ориентиране, хори- Фиг. 1, а
ботване ориентира- зонт и линия на хоризонта. Разкрива се тях- иб
на новия не? ната същност чрез определенията.
матери- Как се Самостоятелна работа с фиг. 3. Коментар и из- Фиг. 3
ал ориентират води. Изпълняват се задачите под илюстраци-
хората? ята. Текстът и схемите за ориентиране по По-
 по Слън- лярната звезда и по Слънцето и часовника имат Фиг. 2, 8
цето за цел да стимулират интереса на учениците и
 с компас не са задължителни. Може да се разглеждат в
клас или да се насочат учениците да ги проучат
 по геог вкъщи.
рафска Въвежда се понятието компас. Учителят обяс- Фиг. 7;
карта нява устройството на компаса и ориентирането компас
чрез него. Работи се с компас.
 по мест- Общокласен коментар. Учителят поставя зада- Фиг. 9, 10;
ни природ- чи на учениците да определят по географската Географ-
ни обекти карта посоката на различни обекти – градове, ска карта
планини и др. на Бълга-
 с нови Самостоятелна работа. Коментар на възмож- рия
технологии ностите за ориентиране по местни природни
обекти. Фиг. 4,
Кога е Учителят изброява нови технологии, чрез кои- 5, 6
нужно на то хората се ориентират.
хората да На учениците се поставя задача да посочат
се ориенти- най-малко три примера, в които могат да при-
рат? ложат умението за ориентиране. Коментар.
55
1 2 3 4
Затвър- Обобща- Чете се и се коментира рубриката „Запомне- Рубриката
дяване ване те“. „Запомне-
Въпроси и задачи в края на урока. те“; Зада-
чи 1 и 3
вяне на
домашна
работа

1. Какво е ориентиране?
2. Как се ориентират хората?
а) по Слънцето
б) с компас
в) по географска карта
г) по местни природни обекти
д) с нови технологии
3. Кога е нужно на хората да се ориентират?
Тема: Географски глобус и географска карта
Урокът е от фундаментално значение за обучението по география и икономика

в средното училище, тъй като усвояването на знания за географската карта и
за географския глобус и на умения за работа с тях се отнасят към абсолютните
ценности на географското познание.
Задачи: Да се усвоят знания за същността на географската карта; за видо-
вете географски карти и за основните способи за картографиране; да се въведат
понятията числен мащаб, общогеографска карта, тематична карта.
Да се формират умения за разпознаване на някои от елементите на гео-
графската карта; да се развие умението за работа с условни знаци, за обяснява-
не на числен мащаб и на условни знаци.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: съдържанието на понятия-
та числен мащаб, общогеографска карта, тематична карта; съществените
признаци, видовете географски карти и основните способи за картографиране
(на количествения фон, на качествения фон, на линиите за движение, точков
способ).
Да могат: да описват географска карта; да четат числен мащаб и условни
знаци; да различават общогеографските от тематичните карти.
56
струк струк ници на
тура тура информа
ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Чете се въвеждащият текст, като акцент се поставя
ване и тично върху използването на картата и глобуса при ус-
мотиви- вояване на географските знания и върху формира- Въвеждащ
ране на нето на умения за работа с тях. Учителят обяснява текст
темата ползата и голямото приложение на географската
карта и глобуса в различни житейски и учебни си-
туации чрез ярки примери. Посочва, че те са ос-
новно средство при изучаване на учебния предмет
география и икономика във всички класове. Основен
Съдър- Четат се основните въпроси в урока. текст
жателно Учителят поставя задача на учениците да разгле-
Техно- дат разработката и да определят как ще се работи
логично в часа. Акцентира се върху предстоящата работа с Фиг. 1, 2,
географски карти, схема, снимки. 3, 5
Разра- Какво е Учителят показва на учениците географския гло- Географ-
ботване географ- бус. Обяснява какво представлява, какво изобра- ски глобус
на новия ският зява, за какво служи. С негова помощ учениците
мате глобус? разпознават отделни континенти и океани.
риал
Какво е Учителят разкрива същността на географската Атлас
географ-карта. Записват се съществените ѝ признаци.
ската Показва на учениците карти: на света, на избран
карта? континент, на България, на регион от нея. Поставя
им задача да определят какво е изобразено на гео-
графските карти, какви са размерите на изобразе-
ните територии в сравнение с действителните по
примера на България, върху какво се изобразява
земната повърхност. Въвежда понятията мащаб
Мащаб и числен мащаб, разкрива тяхното съдържание.
Обяснява как се чете числен мащаб, демонстрира
чрез примери, различни от този в учебника. Фор-
мулира се съждение за първия съществен признак
на географската карта – умалено, обобщено изоб
ражение на земната повърхност върху равнина
чрез условни знаци.
Условни Учителят доказва на учениците, че на земната по- Фиг. 3
знаци върхност има изключително голям брой географ-
ски обекти. На стенна географска карта на света и
по илюстрацията в учебника той показва начина,
по който те се изобразяват върху географската Атлас
карта. Припомня се какво са условните знаци. Чрез
легендите на карти от атласа учениците разпозна-
ват основните условни знаци. Последователно
57
1 2 3 4
чрез беседа се припомнят и цветовете, използвани
при изобразяване на земната повърхност. Форму-
лира се извод, че географската карта е условно из-
ображение на земната повърхност.
Видове Сравняват се географски карти по броя на изобра-
геог зените върху тях обекти. Изяснява се, че броят
рафски на обектите върху географската карта се определя
карти от предназначението ѝ и в зависимост от нейния
мащаб.
Учителят посочва, че съществуват различни ви-
дове географски карти според мащаба и съдър-
жанието им. Въвежда понятията общогеографска Фиг. 5
карта и тематична карта. Чрез общокласна ра-
бота с таблицата в урока и атласа се разпознават
различни географски карти според мащаба и съ-
държанието им (припомня се, че съдържанието се
Способи определя от заглавието на картата). 4 А, Б, В,
за кар- Способите за картографиране се изясняват чрез Г; Фиг. 3,
тогра- обяснително четене на текста в учебника и разпоз- а, б, в, г
фиране наването им чрез илюстрациите.
Затвър- Четене и коментиране на рубриката „Запомнете“.
дяване
вяне на
домашна
работа

1. Изображения на Земята:
а) географски глобус – същност и предназначение;
б) географска карта – същност и предназначение.
2. Видове географски карти
3. Способи за картографиране
Тема: Градусна мрежа – паралели и меридиани
Задачи: Да се усвоят знания за градусната мрежа и нейните елементи. Да се

въведат понятията градусна мрежа, географска ширина, географска дължи-
на, географски координати; да се разкрие тяхната същност чрез определения.
Да се формират умения за разпознаване и показване на паралелите и ме-
ридианите на географската карта и на глобуса; за определяне на географско
положение на точка от земната повърхност по глобус и географска карта.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: елементите на градусната мре-
58
жа – паралели и меридиани, и да ги характеризират – какво представляват, как-
во е особеното, което ги отличава едни от други, кой е началният меридиан, кои
са главният и основните паралели, как се отбелязват, за какво служат, какво
представляват и как се определят географска ширина, географска дължина и
географско положение на точка, как се записват.
Да могат: да посочват на картата и глобуса Екватора, Гринуичкия мериди-
ан, основните паралели, Северното, Южното, Източното и Западното полукъл-
бо; да определят географска ширина и географска дължина (т.е. географските
координати) на точка от земната повърхност; да определят географското поло-
жение на точка по въведеното правило.
Ход на урока: Микроструктурата на урока е подчинена на следната водеща
идея: градусната мрежа е основен елемент на географската карта и глобуса,
който позволява на хората да определят точното местоположение на географ-
ските обекти, да изчисляват действителните разстояния между тях, да се ориен-
тират бързо и лесно в пространството. Познаването ѝ е задължително условие
за успешното изучаване на учебния предмет география и икономика.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Прилага се ситуационният метод. На учениците се
дение и тично поставя следната задача: „Вие сте капитан на ко-
мотиви- Съдър- раб, изпаднал в беда в открито море. Какви данни
ране на жателно трябва да съобщите по радиостанцията, за да бъ-
темата Тема- дете спасени? Отговор на този въпрос ще дадете в
тично края на часа“.
Разра- Учителят въвежда понятието градусна мрежа и
ботване посочва елементите ѝ.
на новия Какво Чрез фиг. 1 и 7 и с обяснителен разказ на учите- Фиг. 1, 7
учебен са мери- ля се въвежда и разкрива същността на понятието
матери- диани- меридиани. По фигурите се определят дължината
ал те? им, начинът, по който са изобразени на глобуса и
на картата, посоката, която показват краищата им;
посочват се началният меридиан, меридианната Фиг. 2
окръжност и двете полукълба, на които тя разделя
Земното кълбо (2).
Какво Работи се по аналогичен начин. Чрез фиг. 3, 4, 5 се Фиг. 3, 4, 5
са пара- въвеждат понятията Екватор, паралели и основни
лелите? паралели и се разкрива тяхната същност; опреде-
лят се дължината на паралелите и посоката, която
показват, окръжността на Екватора и двете полу-
кълба, на които тя разделя Земното кълбо. По фиг. Фиг. 7
7 се въвежда и разкрива същността на понятието
географска ширина. Учениците посочват с пръст
59
1 2 3 4
За какво на фиг. 3, 4, 5, 7 паралели (Екватор и основни па- Фиг. 3
служат ралели), Северното и Южното полукълбо, конти-
парале- ненти, разположени изцяло в Северното и изцяло Фиг. 1
лите и в Южното полукълбо. Общокласно четене и ко- Фиг. 3
мериди- ментиране на текста срещу фиг. 3. Фиг. 7
аните? По фиг. 7 се въвежда и обяснява понятието гео-
графска дължина. Учениците посочват с пръст на
фиг. 1 меридиани, на фиг. 2 – Западното и Източно-
то полукълбо, на фиг. 7 – континенти, разположени
изцяло в Западното полукълбо, и континенти, чиято
Как се по-голяма част или изцяло са в Източното полукъл- Фиг. 6
опреде- бо. Упражнението се повтаря на стенната географ-
ля гео- ска карта или на карти от атласа и на глобуса.
графско Чете се текстът за определяне на географско поло-
положе- жение на точка в клас. С помощта на учителя и фиг.
ние на 6 се извежда и записва правило. Определя се и гео-
точка? графското положение на точка А на същата фигура.
Затвър- Учениците решават поставената в началото на
дяване часа задача.
Учителят посочва конкретни координати на кораб,
изпаднал в беда. Учениците откриват мястото на
географската карта, посочена от учителя.
Поста- Задачите от учебната тетрадка. Учебна
вяне на тетрадка
домашна
работа

1. Какво са меридианите?
2. Какво са паралелите?
3. За какво служат паралелите и меридианите?
4. Как се определя географско положение на точка?
РАЗДЕЛ II. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА В СЛЪНЧЕВАТА

СИСТЕМА
Тема: Планетата Земя – форма, големина и движения
Задачи: Да се усвоят знания за особеностите на Земята като планета от Слън-

чевата система: какви са мястото, големината, формата, движенията около оста
ѝ и около Слънцето и последиците от тях. Да се въведат понятията земна ос,
равноденствие, слънцестоене.
Да се формират умения за описване и за обясняване.
60
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е мястото на Земята в
Слънчевата система, нейната големина и форма; да обясняват движенията на
Земята около оста ѝ и около Слънцето и последиците от тях.
Да могат: да дават примери за влиянието на формата и движенията на Зе-
мята върху природата и живота на човека; да извличат информация от водещи
илюстрации.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Беседа. Проверяват се опорните знания на учени-
дение и тично ците по темата, усвоени в 3., 4. и 5. клас по чове-
мотиви- кът и природата. Обяснява се, че знанията им са
ране непълни. Въвеждащ
Съдър- Четене и коментиране на въвеждащия текст в те- текст
жателно мата.
Четат се въпросите, на които ще се търси отговор Основен
в урока. Разяснява се тяхната последователност. текст
Техно- Учителят съвместно с учениците определят как ще Основен
логично се организира и проведе учебната дейност: текст
1) Ще се отговаря на всички въпроси, структу- Въпроси
риращи материала, на въпросите и задачите към и задачи
текста и илюстрациите, както и на тези в края на в края на
темата. темата
2) Ще се използват различни източници на инфор- Илюстра-
мация – схеми, снимки, рубриката „Запомнете“. ции
Разра- Какво Основен акцент в урока е проучването на схема
ботване е мяс- 3 и последователното общокласно решаване на
на новия тото на задачите към схемата. Учениците трябва да раз-
матери- Земята берат, че всяка планета обикаля около Слънцето.
ал в Слън- Пътят, който тя изминава, наречен орбита, е пос
чевата тоянен поради силата на привличане на Слънцето. Фиг. 3
система? По схемата се установява, че отстоянията на пла-
нетите от Слънцето са различни.
Каква Чрез беседа се припомнят усвоените от учениците
планета в 3. и 4. клас знания за Земята. Пояснява се, че
е Земя- те са непълни. Разкриват се нови особености на
та? нашата планета – форма и площ. Учениците дават
примери за влиянието на формата на Земята върху
Защо природата и живота на човека.
хората Самостоятелна работа с текста. Чрез беседа се от- Основен
изслед- говаря последователно на въпросите в началото на текст
ват Кос- текста.
моса? По фиг. 1 се обяснява движението на Земята около Фиг. 1
61
1 2 3 4
Въртене оста ѝ. Акцентира се върху посоката на въртене,
на Земя- времето за едно пълно завъртане, последиците от
та около въртенето. Текстът и схемата за скоростта, с която
оста ѝ: се движат отделните точки от земната повърхност,
 посо- не е задължителен, може да се разгледа в клас или
ка да се насочат учениците да го проучат вкъщи. В
първия случай учениците четат текста под илюс-
 ско- трацията и го коментират. Разкриват причините
рост за нееднаквата скорост на въртене на отделните Фиг. 2
точки от земната повърхност. Околоосното вър-
тене може да се демонстрира с глобус и светеща
крушка.
Обясняват се последиците от това въртене. Про-
 пос жектират се снимки, изобразяващи промените в
ледици природата и живота на хората през деня и нощта. Глобус
Учителят поставя задача на учениците с помощта
на снимките да дадат примери за влиянието на
въртенето на Земята около оста ѝ върху природата PowerPoint
и живота на хората. презента-
Обика- Учителят обяснява обикалянето на Земята около ция
ляне на Слънцето, като чете текста в учебника. Учениците
Земята следят текста. Изясняват се причините за нееднак-
около вата продължителност на дните и нощите в различ- Фиг. 4
Слънце- ни географски ширини, за различното количество
то топлина и светлина, които получават едни и същи
територии пред годината.
Учениците работят самостоятелно със схема 3 и
текста под нея и търсят отговор на следните въ-
проси: „Кои са и колко са основните положения Фиг. 3
на Земята спрямо Слънцето? Как се наричат яв-
ленията при всяко от изобразените на схемата по-
ложения? Защо годишните сезони в Северното и
в Южното полукълбо са противоположни?“. Фор-
Кои са мулират се изводи, които се записват в тетрадката.
после- Прожектират се снимки, изобразяващи промените
диците в природата и живота на хората през отделните се-
от смя зони. Учителят поставя задача на учениците с по- PowerPoint
ната на мощта на снимките да дадат примери за влиянието презента-
сезо- на смяната на сезоните върху природата и живота ция
ните? на хората.
Затвър- Обоб- Чете се и се коментира рубриката „Запомнете“. Рубриката
дяване щаване „Запомне-
те“
Поста- Задачи от учебната тетрадка.
вяне на
домашна
работа
62
1. Място на Земята в Слънчевата система
2. Форма и размери на Земята
3. Защо хората изследват Космоса?
4. Въртене на Земята около оста ѝ – посока на въртене; време за едно пълно
завъртане; последици от въртенето
5. Движения на Земята около Слънцето – време за една пълна обиколка;
основни положения на Земята спрямо Слънцето; последици
6. Смяна на годишните сезони – последици
Тема: Вътрешен строеж и външни обвивки на Земята
Задачи: Да се усвоят знания за вътрешния строеж на Земята, за слоевете, кои-

то изграждат тялото ѝ, и тяхното взаимодействие. Да се въведат понятията зем-
на кора, мантия, ядро. За външните обвивки на Земята – същност, особености,
разположение, взаимодействие, процеси протичащи в тях, значение; да се въ-
ведат понятията литосфера, атмосфера, хидросфера, биосфера, педосфера;
взаимодействието между обвивките на Земята.
Да се формират умения за изработване на схема, за извличане на информа-
ция от основен текст и оценяването ѝ, за извличане на информация от схема и
четенето ѝ.
Очаквани резултати: Учениците да могат: да описват вътрешния строеж
на Земята, кои са слоевете, които я изграждат, и как си взаимодействат; да раз-
граничават и описват външните обвивки на Земята; да знаят и дават примери за
взаимодействието на обвивките; да оценяват значението на обвивките на Земя-
та; да изработват схема на вътрешните и външните обвивки.
Да могат: да прилагат знания в сходна ситуация, да изработват схема, да
оценяват и дават примери за взаимодействието на обвивките и уникалността на
планетата.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят мотивира необходимостта от изучаване
ване и тично на темата с аргумента, че животът на нашата пла-
мотиви- нета е повлиян от процесите, които протичат във Въвеждащ
ране на вътрешността на Земята и на нейната повърхност. текст
темата Тяхното познаване може да даде много отговори
на въпроси, свързани с настоящото и бъдещото
развитие на човешките общества.
63
1 2 3 4
Съдър- Четат се въпросите в текста и се мотивира тяхната
жателно последователност.
Учителят съвместно с учениците определят орга-
Техно- низацията на работата – ще се отговаря последова-
логично телно на всички въпроси, ще се работи със схема.
Разра- Вътре- Поставя се въпрос защо е необходимо да се изуча-
ботване шен ват вътрешният строеж и външните обвивки на Зе-
на новия строеж мята. Учениците четат текста към точка 1 от урока Основен
мате на Земя- и записват в тетрадките си най-важните причини. текст
риал та Учителят дава конкретни примери за тази необхо-
димост от заобикалящата ни действителност. Фиг. 2
Вътрешния строеж на Земята се изучава по схема-
та в учебника. Въвеждат се понятията земна кора,
мантия и ядро. Учениците откриват вътрешните
слоеве по фигурата и ги посочват. Чете се текстът
към фиг. 1 и се отговаря на следните въпроси:
„Какво представляват земната кора, мантията и
ядрото? Как се променят в дълбочина дебелина-
та на отделните слоеве и температурата? Какво е
състоянието на веществата?“. При проследяване
на температурата в дълбочина и състоянието на
веществата учителят обръща внимание на зако-
номерността на изменението. Четат се определе- Power
нията на понятията, като учителят ги коментира. Point
Демонстрират се при възможност изображения на презента-
изригващи вулкани, на форми, образувани след из- ция
стиване на магмата, на пукнатини в земната кора
след земетресение. Изображенията се коментират
от учениците с помощта на учителя, като по този
начин се доказва взаимодействието между вът
решните обвивки и промените, които то предиз-
виква в лика на Земята.
Външни По фиг. 2 учениците назовават и разграничават Фиг. 3
обвивки външните обвивки на Земята. Последователно се
на Земя- въвеждат понятията литосфера, атмосфера, хи-
та дросфера, биосфера и педосфера. Разкриват се
особеностите на всяка обвивка по отношение на
нейния строеж, състав и разположение. Класът се Таблица
разделя на пет групи. Учениците от всяка група от фиг. 4
работят самостоятелно с таблицата, като просле-
дяват процесите, протичащи в отделните външни
обвивки на Земята. Разграничават и оценяват зна-
чението на всяка сфера за живота на Земята, бита
и трудовата дейност на хората. Учителят комен-
тира, допълва отговорите на учениците, привежда
ярки примери.
Учителят чрез ярки примери доказва как си вза-
имодействат вътрешните и външните обвивки на
64
1 2 3 4
Земята, като насочва вниманието на учениците
към идеята, че в резултат на това взаимодействие
Земята е уникална планета в Слънчевата система.
По илюстрацията за воден кръговрат учениците
разкриват взаимодействието между хидросферата Фиг. 4 от
и останалите външни обвивки. Беседа за привеж- учебника,
дане и на други примери за взаимодействие. с. 59
Затвър- Писмено кратко, обобщено представяне на най- Рубриката
дяване важното по темата от учениците. Сравняване на „Запомне-
написаното от тях с текста в рубриката „Запом- те“
нете“.
Поста- Задача 1 от апарата за контрол. Апарат за
вяне на контрол
домашна
работа

1. Причини за изучаване на вътрешния строеж и външните обвивки на Земята
2. Вътрешен строеж на Земята:
а) земна кора;
б) мантия;
в) ядро.
3. Външни обвивки на Земята – литосфера, атмосфера, хидросфера, биосфе-
ра и педосфера:
а) същност на външните обвивки;
б) процеси във външните обвивки;
в) значение на всяка от тях.
4. Взаимодействие между обвивките на Земята – причини, резултати
Тема: Сушата и водата на Земята – континенти и океани
Задачи: Да се усвоят знания за най-големите части на земната кора – кон-

тинентите и океанските понижения; за тяхното образуване; кои са крайбреж-
ните форми; да се въведат понятията: Лавразия, Гондвана, провлак, проток,
остров, залив.
Да се усъвършенстват уменията за работа с географска карта, в т.ч. за
описание и сравнение.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: кои са, какво представляват и
как са се образували континентите и океаните; кои са крайбрежните форми; да
описват формирането на съвременните континенти; да разкриват същността на
новите понятия.
Да могат: да назовават континентите и океаните; да ги сравняват по гео-

графско положение и площ с помощта на географска карта; да работят с кон-
турна карта.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят мотивира темата, като разкрива значе-
ване тично нието и мястото ѝ в обучението по география и Въвеждащ
и моти- предстоящото изучаване на континентите и оке- текст
виране аните на Земята в този и следващите класове. Чете
на тема- Съдър- се въвеждащият текст.
та жателно Четат се основните въпроси в урока. Основен
Учителят съвместно с учениците определят ор- текст
Техно- ганизацията на работата – ще се отговаря пос
логично ледователно на всички въпроси, ще се работи с Фиг. 1, 2,
географска карта, схеми, рисунка, графични из- 3
ображения.
Разра- Какво Учениците се насочват към първия въпрос. С по- Географ-
ботване са кон- мощта на стенна карта и в хода на беседа се от- ски глобус
на новия тинен- криват неравностите на земната повърхност. Учи-
мате тите и телят организира самостоятелна работа с текста в
риал океан- учебника. Коментар, при който се открояват по-
ските нятията континент, океанско понижение, море,
пониже- Световен океан. Работата се подкрепя с анализ на
ния? фиг. 4, като се сравняват континентите и океаните
по географско положение и площ. Коментира се Фиг. 4
диаграмата за разпределението на сушата и водата
на Земята и съотношението между тях. Фиг. 3
Образу- По фиг. 1 и чрез обяснителен разказ на учителя,
ване на следващ текста в темата, учениците получават Фиг. 1
конти- информация за образуването на континентите и
нентите океанските понижения, за причините, променящи
и океан лика на Земята. Въвеждат се понятията Лавразия
ските и Гондвана. Формулират се изводи за движението
пониже- на континентите в миналото и днес.
ния По фиг. 2 учениците си припомнят крайбрежни- Фиг. 2
те (бреговите) форми, които са изучавали, дават
Край- определения за тях, споделят лични впечатления
брежни от наблюдение на такива форми. Дават примери
форми с местоположението им на картата на България.
Учителят въвежда новите понятия провлак, про-
ток, остров, залив. Учениците по фиг. 2 откриват
новите понятия в рисунката. Коментира се стопан-
ското значение на отделни брегови форми.
66
1 2 3 4
Затвър- Четене и коментиране на рубриката „Запомнете“. Рубриката
дяване „Запомне-
те“
домашна
работа

1. Континенти – същност, разположение
2. Океански понижения – океани, морета, Световен океан
3. Образуване на континентите и океанските понижения
4. Крайбрежни форми – брегова линия, бряг, видове брегове, крайбрежни
форми
РАЗДЕЛ III. ЗЕМЯТА – НЕПОВТОРИМА И РАЗНООБРАЗНА
Тема: Релеф на Земята. Релефни форми
Задачи: Да се усвоят знания за образуването на релефа; вътрешните и външ-

ните процеси (същност, причини за възникването им, резултати от протичането
им); образуването, видовете и особеностите на скалите; значението на релефа
за живота и трудовата дейност на хората; разумното поведение по време на
зeметресение; формите на релефа; техните белези; абсолютната и относителна-
та височина; значението на основните форми.
Да се формират и развият умения за работа с графичен материал (четене
и анализиране, разпознаване на релефни форми); работа със статистически ма-
териал; разкриване на причини; особености; оценяване на ресурси за трудовата
дейност; формулиране на проблеми; съотнасяне на отделни форми на релефа
към основните видове форми; оценяване на формите като условие за стопанска
дейност; разпознаване на форми на релефа.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: същността на релефа като
природен компонент; вътрешните и външните процеси, формиращи релефа,
и тяхната взаимосвързаност; видовете скали, образуването, особеностите им;
значението на релефа за трудовата дейност на хората; земните форми на суша-
та: равнинни, изпъкнали, вдлъбнати; техните основни белези; понятията абсо-
лютна и относителна височина; стопанското значение на формите на релефа.
Да могат: да четат и анализират табличен и графичен материал; да правят
изводи; да оценяват планините като условие за развитие на различни дейности;
да разкриват връзки и взаимодействия между външните и вътрешните процеси;
67
да посочват примери за различни видове скали; да сравняват видовете скали; да
формулират проблеми; да разпознават отделните групи, в които са обединени;
да определят абсолютна и относителна надморска височина; да посочват при-
мери за различните земни форми; да оценяват земните форми като условие за
живот, труд и отдих на хората; да посочват примери за релефа в родния край; да
оценяват формите на релефа в родния край, да определят значението на земните
форми и да обясняват необходимостта от опазването им.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира изучаването на раздела с необ- Въвеждащ
дение и тично ходимостта от знания за природата на Земята, коя- текст
мотиви- то създава условия за живота на човека, за неговия
ране на бит, отдих и трудова дейност. Богатствата на при-
темата родата са разпределени неравномерно, ограничени
са, показват големи различия в количествено отно-
шение. Това налага тяхното разумно използване и
опазването им. Природата на Земята е разнообраз-
на. Природните компоненти показват различия по
географска ширина и надморска височина. За да се
използват от човека най-добрите условия за живот
и труд, е необходимо да се познават природните
компоненти, връзките и взаимодействията между
тях. Чрез беседа се актуализират знанията за външ-
ните обвивки на Земята и взаимодействията между
тях. Учениците правят извод: резултат от това вза-
имодействие са неповторимостта и разнообразието
на природата; външните обвивки правят възможен
живота на човека на Земята
Учителят задава въпроса: „Защо изучаването на
природата започва с релефа на Земята?“. Обясня-
Съдър- ва какво е релеф и какво е неговото влияние върху Основен
жателно климата, водите, растенията и животните. Следва текст
коментар въз основа на актуализираните знания и
обясненията на учителя. Учениците правят извода,
че релефът определя в голяма степен условията за Илюстра-
живот на Земята чрез влиянието си върху климата, ции
водите, почвите, растенията и животните и е един
от факторите за различията им.
Техно- Съвместно с учениците се определя организация-
логично та на урока – ще се отговаря последователно на
всички въпроси, ще се работи със схеми, снимки,
таблица.
68
1 2 3 4
Разра- Какво Учителят дефинира понятието релеф. Система-
ботване е релеф тизира знанията от коментара за влиянието на
на новия и защо релефа върху останалите природни компоненти и
матери- трябва значението му за живота и труда на хората. Обяс-
ал да го нява, че релефът се образува от едновременното
изучава- действие на непрекъснато протичащите вътрешни
ме? и външни процеси (земни сили).
Как се Учителят актуализира знанията за източниците на
образу- енергия за протичане на вътрешните и външните
ва реле- процеси и чрез беседа учениците стигат до извода,
фът на че вътрешните процеси създават големите, едри-
Земята? те форми на релефа, а външните ги видоизменят и
създават нови.
Учителят отбелязва основните вътрешни проце-
си: издигания и потъвания, нагъване, разкъсване,
вулканизъм, земетресения. Онагледява обяснител-
ния разказ с илюстрациите в учебника. Изисква Фиг. 1, 2,
примери за съвременни вулкани и големи земе- 3, 4
тресения и формулиране на проблеми, свързани
с тези процеси. Чрез фиг. 1 обяснява нагъването Фиг. 1
и разкъсването на скалите на равнище създаване
на представа. Онагледява издигането и потъване-
то с фиг. 4. Посочва формите, които се образуват Фиг. 4
от тези процеси. Учителят изброява и основните
външни процеси и най-разпространените форми,
образувани от тях. Задава въпроса: „Как човекът
изменя релефа?“. Чрез беседа се прави изводът,
че той създава нови форми при добива на полезни
изкопаеми, при строителството на пътища, напои-
телни канали и др.
Какво Учителят дефинира понятието скали и видове
предс скали.
тавляват Учителят коментира фиг. 6 в учебника. Акценти- Фиг. 6
скалите? ра на връзката между видовете скали, процесите,
които ги образуват, и разположението им. Посоч-
ва представители на видовете скали. Прави извод
относно различията в начина на образуване на
скалите и съответно различията в строежа и раз-
положението им.
Кои са Учителят обяснява, че земните форми се групират
земните по различни признаци. Всички форми имат общи
форми белези, по които може да се обединят в групи.
на суша- Това позволява и тяхното оценяване като условия
та? за живот, труд и отдих.
Учителят посочва общите белези на всички зем- Фиг. 7
ни форми: определена височина и външен вид.
69
1 2 3 4
Формулира понятията абсолютна височина и от-
носителна височина с помощта на илюстрацията
от учебника. Представя схематично на дъската Географ-
групите земни форми според външния им вид. Ко- ска карта
ментира общите черти съответно за равнинните,
изпъкналите и вдлъбнатите форми. Посочва при-
мери от България. Показва на географската карта
на България. Актуализира знанията за способа на
количествения фон и използването му за изобра-
зяване на релефа. Изисква примери от учениците
за конкретни форми, посетени от тях; описване на
височината и на външния им вид (за изпъкналите
форми). Коментира разнообразието на планините
по отношение на височина, форма, площ, харак-
тер на склоновете и върховете. Посочва примери.
Групира ги на високи, средновисоки и ниски пла-
нини. Използва общогеографската карта на света.
Посочва всички обекти на географската карта.
Учителят поставя въпроса: „Кои от изучените фор-
ми предлагат най-добри условия за живот? Защо?“.
Чрез беседа учениците стигат до извода, че рав-
нинните форми и котловините предлагат най-добри
условия за живот и за изграждане на селища. Не
затрудняват транспорта, строежа на пътища, пред-
приятия и др. В тези земи се развива и производ-
ството на земеделски продукти, с които се изхранва
населението. Учителят поставя въпросите: „Какви
условия предлагат на хората планините? Как се из-
ползват те?“, и изисква от учениците да им напра-
вят оценка (горски ресурси, спорт, туризъм, отдих).
Затвър- Коментар на задача 3. Апарат за
дяване контрол
Поста- Задача 5. Апарат за
вяне на контрол;
домашна Задачи 3 и 7. учебна
работа тетрадка

1. Какво е релеф и защо трябва да го изучаваме?
2. Как се образува релефът на Земята?
а) вътрешни процеси – хоризонтални движения на земната кора (издига-
не и потъване), нагъване на скалите, разкъсване на скалите, вулканизъм,
земетресения
б) външни процеси – затопляне и изстиване на повърхността, дейност на
речната и морската вода, вятър, ледници, валежи
в) дейност на човека
70
3. Какво представляват скалите?
а) видове скали – утаечни, магмени, метаморфни
б) образуване на скалите
в) особености на видовете скали
4. Кои са земните форми на сушата?
а) равнинни – равнини, низини, полета
б) изпъкнали – планини, хълмове, плата
в) вдлъбнати – котловини, долини, депресии
5. Значение на формите на релефа за живота и дейността на човека
Тема: Полезни изкопаеми
Задачи: Да се усвоят знания за основните видове полезни изкопаеми; белезите

и предназначението им, значението на отделните видове полезни изкопаеми;
проблемите, свързани с добива им; възможностите за намаляване на остротата
на проявлението им; връзките между процесите в земната кора и образуването
и разположението на полезните изкопаеми.
Да се развият умения за разкриване на връзки между процесите в земната
кора и над нея и образуването и разположението на полезните изкопаеми; за
определяне на значението на видовете полезни изкопаеми за живота на човека;
работа с графичен и табличен материал; систематизиране на информация.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво представляват полезни-
те изкопаеми; видовете полезни изкопаеми в зависимост от предназначението
им и в зависимост от веществата, които ги изграждат; образуването им; тери-
ториалното им разположение; стопанското значение на видовете полезни изко-
паеми; проблемите, свързани с добива им; основните начини за решаването им;
връзките между процесите в земната кора и образуването и разположението на
полезните изкопаеми.
Да могат: да дават примери за отделните групи полезни изкопаеми; да оп-
ределят значението на полезните изкопаеми; да четат и анализират графичен
материал; да систематизират информация и да правят изводи.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Беседа. Проверяват се опорните знания на учени-
дение и тично ците по темата, усвоени в 3. и 4. клас. Обяснява се,
мотиви- че знанията им са непълни.
ране
71
1 2 3 4
Четене и коментиране на въвеждащия текст в те-
мата. Учителят обръща внимание на значението на
полезните изкопаеми за развитието на производ- Въвеждащ
ството и необходимостта от тяхното проучване, текст
разкриване на особеностите им и определяне на
значението им.
Съдър- Четат се въпросите, на които ще се търси отговор Основен
жателно в урока. Разяснява се тяхната последователност. текст
Учителят съвместно с учениците определят как ще
Техно- се организира и проведе учебната дейност: Основен
логично 1) Ще се отговаря на всички въпроси, структу- текст
риращи материала, на въпросите и задачите към Въпроси
текста и илюстрациите, както и на тези в края на и задачи
темата. в края на
2) Ще се използват различни източници на инфор- темата
мация – схема, рисунки, таблица, рубриката „За- Илюстра-
помнете“. ции
Разра- Как са Учителят формулира понятието полезни изкопа-
ботване се обра- еми чрез определение. Обяснява, че образуване-
на новия зували и то им е свързано с процесите в земната кора и на
матери- къде се повърхността и с образуването на скалите и фор-
ал откри- мирането на релефа (обяснението се осъществя-
ват по- ва едновременно с актуализация на тези знания).
лезните Правят се изводи.
изкопае- Учителят насочва вниманието на учениците към
ми? таблицата от фиг. 5 и фиг. 1. По тях съвместно с Фиг. 1, 5
учениците се определят основните групи полезни
Кои са изкопаеми според предназначението им. Поставя
основ- задача към трите групи: „Проучете внимателно
ните информацията в таблицата от фиг. 5 на с. 49 от
групи учебника по география. Проучете белезите и пред-
полезни назначението на полезните изкопаеми“. Разделя
изкопае- класа на групи: І група – за изкопаемите горива, ІІ
ми? група – за рудните изкопаеми, ІІІ група – за неруд-
ните изкопаеми. Самостоятелна работа: 4 – 5 ми-
нути. Беседа за основните видове полезни изкопа- Учебна
еми: белези, връзки с процесите в земната кора и сбирка с
над нея, с формите на релефа. Учителят посочва образци
примери за изкопаеми горива, рудни и нерудни по- на полезни
лезни изкопаеми. Демонстрира образци от учебна- изкопаеми
та сбирка.
Учителят коментира предназначението на групите
полезни изкопаеми. Използва в коментара си фиг.
1. Прави обобщен извод за значението им за чо- Фиг. 1
века.
Учителят обяснява, че добиването на полезни
изкопаеми създава проблеми. Поставя задачата:
„Разгледайте снимките на с. 48 – 49 от учебника.
72
1 2 3 4
Доби- Каква информация носят те?“. Чрез „мозъчна ата- Фиг. 2,
ване и ка“ се формулират проблемите, свързани с добива 3, 4
използ- на полезните изкопаеми. Учителят определя вре-
ване на мето за изказване на предложения – 30 сек. Об-
полезни ръща внимание, че през това време не се правят
изкопа- коментари. Всички предложения се записват от
еми – учителя на дъската. След изтичане на времето се
ползи и правят изводи. Учителят задава въпроса: „Кои от
вреди формулираните проблеми се отнасят и за вашия
роден край?“.
те“
вяне на
домашна
работа

1. Какво са полезните изкопаеми?
2. Основни групи полезни изкопаеми:
а) изкопаеми горива (въглища, нефт, природен газ);
б) рудни полезни изкопаеми (желязна, манганова, медна, оловно-цинкова,
уранова руда);
в) нерудни полезни изкопаеми (каменна сол, гипс, варовици, мрамори, ка-
олин и др.).
3. Особености на полезните изкопаеми
4. Значение на полезните изкопаеми
5. Проблеми, свързани с добиването на полезните изкопаеми
Тема: Климат – същност, фактори и елементи
Задачи: Да се усвоят знания за същността на времето и климата; факторите,

формиращи климата; основните типове въздушни маси; елементите на климата;
промяната им по географска ширина и надморска височина; влиянието на кли-
мата върху бита, труда и отдиха на хората. Да се въведат понятията въздушни
маси, океански течения, температура, атмосферно налягане, вятър.
Да се развият умения за разкриване на причинно-следствени връзки между
географската ширина и типа климат; между количеството и разпределението
на валежите и отстоянието от моретата и океаните; работа с тематични карти.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: понятията време и климат;
факторите за формиране на климата (географска ширина, движения на въздуш-
73
ните маси, отстояние от моретата и океаните, релеф); основните типове въздуш-
ни маси, основните им характеристики и разположението им по Земното кълбо;
климатичните елементи (температура, валежи, ветрове); изменението на климата
по географска ширина и надморска височина; стопанското значение на климата.
Да могат: да обясняват факторите и елементите на климата; да определят
значението на климата; да четат тематични карти.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата със значението на кли-
дение и тично мата за здравето, бита и труда на хората и необ-
мотиви- ходимостта от знания за атмосферните процеси и
ране разпределението на температурата и валежите по
Земята. Чрез беседа изяснява мястото на темата в
раздела. Акцентира на влиянието на температура-
та върху водите, почвите, растителността и живо-
тинския свят.
Прави извод за ролята им като фактор, влияещ
Съдър- върху останалите природни компоненти. Основен
жателно Четат се въпросите, на които ще се търси отговор. текст
Учителят съвместно с учениците определят как ще
Техно- се организира и проведе учебната дейност: Основен
логично 1) Ще се отговаря на всички въпроси, структу- текст
риращи материала, на въпросите и задачите към Въпроси
текста и илюстрациите, както и на тези в края на и задачи
темата. в края на
2) Ще се използват различни източници на инфор- темата
мация – схеми, тематични карти, рубриката „За- Илюстра-
помнете“. ции
Разра- Какво Учителят формулира понятията време и климат.
ботване са вре- Обръща внимание на разликата между тях. Обяс-
на но- мето и нява причините за различните климати по Земното
вото клима- кълбо.
учебно тът? Учителят разкрива влиянието на географската
съдър- ширина върху климата. Прави извод, че тя е най-
жание Кои са важният фактор.
клима- Въвежда понятието въздушни маси. Обяснява Фиг. 1
тичните връзката им с географската ширина, като се отго- Основен
факто- варя на въпросите под илюстрацията. Прави извод текст
ри? за влиянието им върху климата. Чрез обяснителен
разказ се изяснява влиянието на останалите фак-
тори – отстояние от моретата и океаните и релеф.
Дават се примери.
74
1 2 3 4
Кои са Учителят насочва вниманието на учениците към
елемен- климатичните елементи и тяхното проявление.
тите на Учениците работят самостоятелно с фиг. 3 и фиг. Фиг. 3
клима- 4. С помощта на учителя четат и анализират те- Фиг. 4
та? матичните карти, като отговарят на въпросите под
изображенията. Правят извод за изменението на
температурата и валежите по географска ширина.
Разкрива се връзката между температурите и ко-
личеството на валежите. Коментира се отстояние-
то от океана като фактор за определяне на валеж-
ното количество.
Учителят въвежда понятието вятър чрез опре-
деление. Посочва и основните му характеристи-
Какво е ки – посока и скорост. Допълва информацията за Основен
значе- посоката на ветровете – периодични и постоянни текст
нието на ветрове.
клима- Учителят съвместно с учениците определят значе-
та? нието на климата. Дават се примери.
дяване щаване Коментар на задача 3 от „Въпроси и задачи“. „Запомне-
те“;
задача 3 от
„Въпроси
и задачи“
вяне на
домашна
работа

1. Какво са времето и климатът?
2. Кои са климатичните фактори?
а) географска ширина
б) движение на въздушните маси
в) отстояние от моретата и океаните
г) релеф
3. Кои са елементите на климата?
а) температура на въздуха
б) валежи
в) ветрове
4. Какво е значението на климата?
75
Тема: Климатични пояси и климатични области
Задачи: Да се усвоят знания за същността на климатичните пояси и области;

факторите, които са ги формирали; характеристиките на климата в тях; терито-
риалния им обхват; преходните климатични пояси; основни графични средства
за изобразяване на хода на стойностите на климатичните елементи – клима-
тограма; да се въведат понятията екваториален, тропичен, умерен, полярен
климатичен пояс; климатична област.
Да се формират и развият умения за разкриване на връзки и зависимости
между климат и географска ширина, климат и релеф, климат и отстояние от
водните басейни; за разкриване на закономерностите в хода на климатичните
елементи на климатичния пояс; за оценяване на климата като условие за живот,
отдих и трудова дейност на хората; за работа с тематични карти, графични из
ображения – климатограма, таблици.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво са климатичен пояс и
климатична (планинска) област, като обясняват тяхната същност и особености;
основните климатични пояси; характеристиките на климата в тях; факторите,
които ги формират; териториалния им обхват; факторите, формиращи планин-
ската климатична област; характеристика на планинския климат; преходните
климатични пояси – териториалния им обхват; факторите, които ги формират;
характеристиките на климата.
Да могат: да правят описание на климатичен пояс; да разпознават климати-
чен пояс по климатограма; да сравняват климатични пояси; да разкриват връзки
и зависимости между климат и географска ширина, климат и релеф, климат и
отстояние от водните басейни; да оценяват климата като фактор за стопанско
развитие; да четат и анализират табличен материал; да четат климатични карти;
да показват по географска карта териториалния обхват на климатичните пояси
и области; да четат климатограма.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят вече е мотивирал изучаването на клима-
ване тично та в предходната тема. Пояснява, че независимо
и моти- от разнообразието на климата, в обширни части Въвеждащ
виране на Земята той има сходни черти. Това се дължи текст
на тема- на приблизително еднакви стойности на клима-
та Съдър- тичните елементи. Териториите със сходни кли-
жателно матични елементи формират климатичните пояси
и области, които предлагат различни условия на
76
1 2 3 4
живот. Учителят задава въпроса: „Какви усло-
Техно- вия за живот и труд предлагат те?“. Отговорът на Фиг. 1, 2,
логично въпроса може да се даде в края на часа, след изу- 3, 4
чаване на темата.
Учителят съвместно с учениците определят орга- Таблица
низацията на работата – ще се отговаря последова- от фиг. 6
телно на всички въпроси, ще се работи с географ-
ска карта, схема, климатограми, таблица.
Разра- Какво Учителят въвежда понятията климатичен пояс
ботване са кли- и климатична област. Поставя въпроса: „Каква
на новия матич- е разликата между климатичен пояс и климатич-
мате ните на област?“. Чрез беседа се изясняват основните
риал пояси и фактори за формиране на климатичните пояси (ге-
клима- ографска ширина и движение на въздушни маси)
тичните и на климатичните области (отстояние от водните
облас басейни и надморска височина). Учителят показва
ти? на географската карта териториалното разположе-
ние на основните климатични пояси и пояснява, че
климатът между тях носи белезите на два съседни
пояса. Така между основните климатични пояси се
формира преходни ивици – това са преходните кли-
матични пояси. Актуализират се знанията за харак-
теризиране на климата на дадено място и за четене
на графика на температурата, диаграма на валежите
и климатограма. Учителят отбелязва, че тези зна-
ния са необходими за описване на климатичен пояс
и климатична област. Дава последователността на
описание, която учениците записват в тетрадките си.
Кои са Въвежда понятието екваториален климатичен
основ- пояс, като посочва на картата териториалния му
ните обхват. Поетапно се описват аналогично и другите
клима- основни климатични пояси, като се въвеждат по-
тични нятията тропичен, умерен, полярен климатичен
пояси? пояс и климатична област. Учениците поетапно, Атлас
използвайки географската карта и климатограми- Фиг. 2
те в учебника, разкриват факторите, формиращи Фиг. 1, 3,
климата във всеки пояс, като развиват умението 4, 5
за анализиране на климатограма. Чрез беседа се
разкриват връзки, зависимости, закономерности в
хода на климатичните елементи.
Чрез обяснително четене на таблица 6 се описват
преходните климатични пояси. Коментар с обяс-
нения и допълнения от учителя. Таблицата
Учителят обяснява формирането на планинската от фиг. 6
климатична област, промяната на климатичните
елементи с увеличаване на надморската височина,
коментира се значението на планинския тип кли-
мат за живота и отдиха на хората.
77
1 2 3 4
Затвър- Учителят обръща внимание на зададения въпрос
дяване в началото, като го конкретизира: „Кой климати-
чен пояс според вас предлага най-добри условия
за живот и труд на хората?“. Учениците записват Основен
в тетрадките си кратко с помощта на текста в учеб- текст
ника и на илюстрациите отговора на въпроса, като
привеждат доказателства. Чрез беседа се извеждат
благоприятните и неблагоприятните черти на кли-
мата във всички климатични пояси.
домашна
работа

1. Какво са климатичните пояси и климатичните области?
2. Основни климатични пояси:
а) екваториален климатичен пояс;
б) тропичен климатичен пояс;
в) умерен климатичен пояс;
г) полярен климатичен пояс.
3. Преходни климатични пояси:
а) субекваториален;
б) субтропичен;
в) субполярен.
4. Планинска климатична област
5. Проблеми, свързани с дейността на човека
Тема: Световен океан
Задачи: Да се усвоят знания за Световния океан като част от хидросферата;

свойствата на океанската вода; движенията на океанската вода; значението на
Световния океан за живота на хората; проблемите на Световния океан.
Да се развият умения за разкриване на връзки и зависимости между гео-
графската ширина и свойствата на океанската вода; работа с графични изобра-
жения и тематични карти; обсъждане на проблеми; изказване и мотивиране на
собствено мнение.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: определението за Световен оке-
ан; влиянието на Световния океан върху останалите обвивки на Земята; свойства
на океанската вода, температура, соленост; движения на океанската вода (вълни,
приливи и отливи); значението на Световния океан за живота и дейността на хо-
рата; проблемите на Световния океан и необходимостта от опазването му.
78
Да могат: да разкриват и обясняват причинно-следствените връзки между
географската ширина, климата, температурата и солеността на океанската вода;
да четат климатични карти, да четат и анализират графични материали (схеми);
да обсъждат проблемите на Световния океан; да изказват и мотивират собстве-
но мнение; да проследяват процеси в Световния океан.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира изучаването на темата с вли- Въвеждащ
дение и тично янието на Световния океан върху останалите об- текст
мотиви- вивки на Земята и върху развитието на човешкото
ране на общество. Обръща внимание на големия дял на
темата Световния океан в хидросферата – над 96% от
всички води на планетата.
Съдър- Четат се въпросите в урока и се мотивира тяхната Основен
жателно последователност текст
Съвместно с учениците се определя организацията
на урока – ще се отговаря последователно на всич-
Техно- ки въпроси, ще се работи с географската карта, Илюстра-
логично със снимки и схеми. ции
Разра- Кои са Учителят припомня понятието Световен океан от
ботване свойс темата „Сушата и водата на Земята – континенти
на новия твата на и океани“ чрез беседа и разглежда влиянието му
мате океан върху останалите обвивки на Земята. Обяснителен Основен
риал ската разказ за свойствата на океанската вода. Много текст
вода? важно е да се изясни, че температурата и солеността
са състояния на водата, резултат от поглъщане на
топлина (за температурата) и разтворимост (за
солеността). Разкриват се връзки и зависимости
между температурата и солеността на водата на
Световния океан. Учителят изисква учениците да
определят географските ширини, в които океан-
ската вода е най-солена, и тези, в които е най-сла-
бо солена. Посочва единицата за измерване на со-
леността на водите – промил, и средната соленост
на Световния океан (35‰). Учителят актуализира
знанията за източника на затопляне на океанската
вода, както и за по-бавното ѝ нагряване и изстива-
не в сравнение със сушата. Извод за влиянието на
тази разлика върху климата, особено по крайбре-
жията. Беседа върху промяната на температурата
на океанската вода в дълбочина и по географска
ширина. Учениците правят извод, че с увеличаване
79
1 2 3 4
на географската ширина и на дълбочината темпе-
ратурата на океанската вода се понижава. Учите-
лят обяснява по-ниската температура на повърх-
ностните води около полюсите в сравнение с дъл-
бочинните води.
Какви Учителят представя схематично на дъската основ- Схема
движе- ните движения на океанската вода. Чрез обясни-
ния из- телен разказ разглежда вълните, приливите и от-
вършва ливите и океанските течения. Използва картата на Фиг. 2, 4
океан- океанските течения в урока. Посочва причините за
ската образуването им: постоянните ветрове, разлики-
вода? те в солеността, температурата. Прави изводи за:
връзката между температурата на теченията и гео-
графската ширина; влиянието на теченията върху
климата на крайбрежията; причините за непрекъс-
натото движение на океанските води. Учителят Фиг. 5, 6
използва и фиг. 4 при разглеждане на приливите
и отливите.
Застра- Самостоятелна работа със съответния допълните- Фиг. 3
шен ли лен текст. Беседа и изводи.
е Све-
товният
океан?
Затвър- Коментар на въпроса: „Какво е значението на Све-
дяване товния океан?“.
домашна
работа

1. Кои са свойствата на океанската вода?
а) соленост
б) температура
2. Какви движения извършва океанската вода?
а) вълни
б) течения
в) приливи и отливи
3. Какво е значението на Световния океан?
4. Застрашен ли е Световният океан?
80
Тема: Водите на сушата
Задачи: Да се усвоят знания за водите на сушата като част хидросферата; ви-

довете води на сушата (подземни води, реки, езера, ледници); участието им във
водния кръговрат; образуването, особеностите, стопанското значение на води-
те на сушата; връзките и зависимостите между режима на водите на сушата и
географската ширина; значението на водите за живота и дейността на хората;
проблемите на водите на сушата.
Да се формират и развият умения за работа с кръгови диаграми, схеми, ма-
кети; разкриване на връзки и зависимости между речния отток и климатичните
елементи; между отделните обвивки на Земята; проучване на водните обекти в
родния край; формулиране на проблеми; изказване и мотивиране на становище;
предложения и подбор на варианти за решаване на проблеми; доказване на теза;
работа с текст.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: водите на сушата (подземни,
реки, езера, ледници); понятията устие, речна система, водосборен басейн,
речен режим; видовете речен режим (постоянен, непостоянен); зависимостта
между годишното количество и режима на речната вода и разпределението на
температурата, валежите, изпарението, снеготопенето; дела на водите на сушата
в хидросферата; съотношението между отделните елементи на водите на сушата.
Да могат: да четат и анализират кръгови диаграми, схеми и макети; да раз-
криват връзки между речния режим и климата; да извеждат и формулират проб
леми; да проучват обекти в родния край; да посочват примери, да определят
проблеми на реките в родния край; да доказват връзките между литосферата,
атмосферата, биосферата и хидросферата; да изказват и мотивират становище;
да работят с текст; да оценяват значението на водите на сушата за живота на
планетата и за стопанската дейност на хората.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата със значението на во-
дение и тично дите на сушата за живота и дейността на хората,
мотиви- за развитието на селищата, както и за развитието
ране на на организмовия свят на сушата. Използва знани- Фиг. 2
темата ята на учениците за провеждане на беседа, както
и фиг. 2 от учебника за определяне на дела им в
хидросферата. Разглеждането на учебното съдър-
жание също се извършва чрез беседа. Извод за ви-
довете води на сушата.

1 2 3 4
Съдър- Четат се въпросите и се мотивира тяхната после-
жателно дователност.
Съвместно с учениците се определя как ще проте-
Техно- че работата. Акцентира се върху източниците на
логично информация в учебника – графични изображения,
схеми, снимки
Разра- Кои са Откриване на видовете води на сушата чрез са-
ботва- водите мостоятелна работа със схемата на водния кръго- Фиг. 4
не на на суша- врат. Обяснителен разказ за подземните води. Ак-
новото та? цент върху образуването и стопанското им значе-
учебно ние. Актуализация на понятието воден кръговрат
съдър- (от началния етап) с помощта на фиг. 4. Извод:
жание подземните води са елемент на водния кръговрат
и имат връзка с всички останали елементи. Уче- Фиг. 3
ниците определят дела на подземните води чрез
анализиране на кръгова диаграма за определяне на
дела на водите във водните басейни на сушата.
Учителят формира понятието реки чрез определе-
ние. Въпроси за разглеждане: образуване, скорост
на течението: връзка между скоростта и наклона
на склона; между скоростта, наклона на склона и
рушителната дейност на водата; между климата
(количеството и режима на валежите, температу-
рите, изпарението) и водите (режима на реките).
Използва беседа. Формулира понятието речен ре-
жим. Изисква разкриване на връзки и отношения.
Дава примери за реки с постоянен и с непостоянен
режим (изисква примери от учебниците за режима
на нашите реки). Може да зададе въпроса „Какъв е
режимът на нашите реки? Обосновете се“.
Учителят въвежда понятията водосборен басейн,
устие, речна система чрез определение. Обясни- Географ-
телен разказ с изчертаване на схеми на дъската. ска карта
Посочва примери на географската карта. Разделя
класа на две групи и поставя задача на ученици-
те да прочетат самостоятелно текста под снимки-
те: I група – за езерата, II група – за ледниците.
Коментар и извеждане на същността на обектите,
необходимите условия за образуването им, значе-
нието им. Посочва примери на географската кар-
та. Формира пространствени представи. Обяснява
въздействието на движещите се ледници върху ре-
лефа чрез рушенето и отлагането на разрушения
материал. Отбелязва някои ледникови форми само Фиг. 4
като примери. Анализиране на фиг. 4 и изясняване
на връзката на езерата и ледниците с другите зве-
на на водния кръговрат и непрекъснатия обмен на
82
1 2 3 4
вода между тях. Анализиране на фиг. 3, изводи за
дела на езерата и ледниците от водите на сушата.
Коментар относно възможностите за използване Фиг. 3
на водите на ледниците. Изказване и мотивиране
на становища.
За какво Учителят поставя въпроса: „За какво служат во-
служат дите на сушата?“. Чрез беседа се изяснява стопан-
водите ското им значение.
на суша- Учителят поставя задачата: „Очертайте пробле-
та? мите на водите на сушата“. Чрез беседа се из-
веждат следните аспекти: замърсяване; недостиг
поради нарастване на потреблението на вода; по-
качване на нивото на Световния океан вследствие
на глобалното затопляне и разтопяването на лед-
ниците; неравномерно разпределение на водите.
Учениците изказват предложения и варианти за
решаване на проблемите.
Затвър- Учителят поставя задачата: „Докажете с примери,
дяване че съществува връзка между хидросферата, ат-
мосферата и литосферата“. Изказване и мотивира-
не на становища от учениците. Корекция и насоч-
ване от учителя.
Поста- Задача 5 от рубриката „Въпроси и задачи“, задачи
вяне на 7 и 8 от учебната тетрадка.
домашна
работа

1. Кои са водите на сушата?
а) подземни води
б) реки
в) ледници
г) езера
2. Воден кръговрат
3. За какво служат водите на сушата?
4. Опазване на водите на сушата
Тема: Почви, растителност и животински свят
Задачи: Да се усвоят знания за същността, особеностите и свойствата на поч-

вата, факторите за формиране на почвите, растителността и животинския свят;
основните типове почви и растителност, основните животински видове; хори-
зонталното и височинното им зониране; териториалното им разпространение;
83
връзките и зависимостите между тях; значението на почвите, растителния и
животински свят за живота и дейността на хората; проблемите, свързани с из-
ползването им.
Да се формират и развият умения за работа с тематични карти, графичен
материал и таблици; доказване на връзки и зависимости; разкриване на връз-
ки между почви, растителност, животински свят, климат, релеф; определяне на
значението на почвите, растителния и животинския свят.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е почва; факторите за
формиране на почвите, растителността и животинския свят; основните почве-
ни и растителни типове и териториалното им разположение; основните видове
животни и разпространението им; изменението на природните компоненти по
географска ширина и надморска височина; значението на почвите, естествената
растителност и животинския свят за живота и дейността на хората и техните
проблеми.
Да могат: да описват особеностите на почвите, растителността и животин-
ския свят; да четат и анализират таблица; да извличат информация от графичен
материал; да четат тематични карти и да показват разпространението на естест-
вената растителност на географската карта; да посочват примери; да определят
значението на почвите, растителността и животинския свят за живота и дей-
ността на хората.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят поставя въпроса: „Защо трябва да изу-
дение и тично чаваме почвите, растителния и животински свят на Въвеждащ
мотиви- планетата?“. Чете се въвеждащият текст. „Защо ги текст
ране изучаваме последни – след релефа, климата и во-
дите?“ Учителят обръща внимание, че отговорът
Съдър- ще се търси през целия час. Основен
жателно Четат се въпросите, на които ще се търси отговор текст
в урока. Разяснява се тяхната последователност.
Техно- Учителят съвместно с учениците определят как ще Основен
логично се организира и проведе учебната дейност: текст
1) Ще се отговаря на всички въпроси, структу- Схеми
риращи материала, на въпросите и задачите към Таблица
текста и илюстрациите, както и на тези в края на Карто
темата. схема
2) Ще се използват различни източници на инфор-
мация – схеми, картосхема, таблица.
84
1 2 3 4
Разра- Какво е Учителят формира понятието почва чрез опреде-
ботване почва? ление. Съобщава, че почвата се състои от мине-
на новия Какви рална и органична част. Тъй като учениците не
матери- са със- знаят органична (част), съдържанието ѝ се опре-
ал тавът и деля чрез схема (1). Обяснителен разказ за съста- Фиг. 1
свойс ва на почвата. Извод за състава на почвата. Обяс-
твата ѝ? нителен разказ за свойствата на почвата с акцент
върху слоестия ѝ строеж.
Как се Учителят поставя въпроса: „Как се образуват поч-
образу- вите и какви фактори влияят върху този процес?“.
ват поч- Учениците не могат да отговорят пълно или до-
вите? пускат грешки. Учителят обяснява, че при обра-
зуването на почвите влияят различни географски
фактори. Поставя задача: „По текста в учебника Основен
определете кои фактори влияят върху образуване- текст
то на почвите. Те са отбелязани със стрелки“. Уче-
ниците изброяват факторите. Обяснителен разказ
на учителя за всеки от факторите.
Кои са Съвместно с учениците се определя най-важният
основ- фактор при образуване на почвите (който влияе и
ните върху останалите фактори) – климатът. Следова-
типове телно във всеки климатичен пояс има определени
почви? почвени типове. Учителят насочва вниманието Таблицата
на учениците към таблицата. По нея учениците от фиг. 4
определят основните почвени типове – латерити,
пустинни, черноземни, кафяви горски, както и ал-
горитъма, по който се описват: условия за образу-
ване, особености и свойства. Следва обяснително
четене на таблицата и коментиране на всеки поч-
вен тип. Разкриване на връзки между условията за
образуване на почвите, техните особености и те-
риториалното им разположение.
При как- Чрез беседа се извеждат условията за развитие-
ви усло- то на растенията и животните.Чрез коментар се
вия се разкриват връзките между растителния и живо-
развиват тинския свят и релефа, климата, водите и почвите.
расти- Прави се извод за промяната в състава на расти-
тел- телността и животинския свят по географска ши-
ността рина и надморска височина.
и живо- Коментар за влиянието на човешката дейност вър-
тинският ху териториалното им разположение. Показват Power
свят? се снимки на растения и животни в различни гео- Point пре-
графски ширини и надморска височина, залесява- зентация
не, защитени територии и др.
85
1 2 3 4
Кои са Обяснителен разказ за типовете растителност:
основ- дървесна, храстова и тревиста. Акцент на учите- Power
ните ля върху видовото разнообразие и значението му. Point пре-
типове Показват се снимки на представители на различ- зентация
расти- ните типове растителност.
телност? Чрез беседа учителят разглежда растителността и Фиг. 3, 4
животинския свят в екваториалния пояс, като прави
извод за зависимостта на растителността от клима-
тичните условия. Описва и видовете животни.
Учителят разделя класа на групи и поставя след- Фиг. 4
ната задача: „Прочетете таблицата във фиг. 4 за
растителността и животинския свят в тропичния,
умерения и полярния климатичен пояс. Опишете
основните видове и разпространението им“. Са-
Кои са мостоятелна работа – 2 – 3 мин по групи: І група
основ- – тропичен пояс; ІІ група – умерен пояс; ІІІ група Power
ните – полярен пояс. Коментар с пояснения и допълне- Point пре-
видове ния от учителя. Показват се снимки на растителни зентация
живот- и животински видове.
ни? Изводи за промяната на растителността по над-
морска височина. Фиг. 2
Затвър- Обоб- Отговор на поставения въпрос в началото на учеб-
дяване щаване ния час.
Поста- Задачи 4, 5, 7, 8 и 10 от учебната тетрадка.
вяне на
домашна
работа

1. Какво е почва?
2. Състав и свойства на почвата:
а) минерална част;
б) органична част.
3. Фактори за образуване на почвата:
а) географски фактори (скали, релеф, климат, води);
б) биологични фактори (растения, бактерии);
в) дейност на човека.
4. Основни почвени типове:
а) латерити;
б) пустинни;
в) черноземни;
г) кафяви горски.
5. Условия за развитие на растенията и животните
6. Основни типове растителност:
а) дървесна;
86
б) храстова;
в) тревна.
7. Разпространение на растителността и животните:
а) по географска ширина;
б) по надморска височина.
Тема: Природни зони
Задачи: Да се усвоят знания за същността на природната зона; основните при-

родни зони на Земята; условията за живот в тях; водещата роля на растител-
ността за облика на природните зони; правилото за описване на природна зона.
Да се формират и развият умения за описване на природна зона; работа с
тематични карти, таблици, графичен материал; оценяване на условията за живот
в природните зони; формулиране на въпроси; разкриване на връзки между при-
родните компоненти; разпознаване на природна зона по изображение или текст.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е природна зона; кои са
основните природни зони (зона на екваториалните гори, зона на тропичните
пустини, зона на горите в умерения пояс, зона на полярните пустини); същест-
вуването на междинни природни зони (зона на саваните, зона на вечнозелените,
твърдолистни гори и храсти, зона на тундрата); условията за живот в природни-
те зони; връзките между природните компоненти в природните зони; водещата
роля на растителността за формирането на облика на природните зони; алгори-
тъма за описание на природна зона.
Да могат: да описват основните природни зони; да ги сравняват, да обяс-
няват причините за различията и сходствата между тях; да проследяват на
географската карта измененията на природните зони по географска ширина;
да формулират въпроси; да оценяват условията за живот в природните зони;
да четат и анализират таблица и графични материали; да посочват основните
проблеми в природните зони, свързани с човешката намеса.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят отбелязва разнообразието на природата
дение и тично на планетата и разнообразните условия за живот
мотиви- и дейност на човека. Набляга на необходимостта
ране на от знания за териториалните различия и възмож-
темата ностите за стопанско усвояване на разнообразни-
те природни богатства. Обяснява, че определени
87
1 2 3 4
места на Земята са с еднакви белези на климата,
водите, почвите, растителния и животинския свят.
Техно- Те се обединяват в природна зона. На планетата Географ-
логично ни са обособени следните основни природни зони: ска карта
на екваториалните гори, на тропичните пустини,
на горите в умерения пояс, на полярните пустини. Илюстра-
Съвместно с учениците се определя организация- ции
та на урока – ще се отговаря последователно на Основен
всички въпроси, ще се работи с тематични карти, текст
снимки, презентация.
Разра- Учителят формулира понятието природна зона
ботва- чрез определение. Обяснява, че водещият приро-
не на ден компонент, който променя останалите компо-
новото ненти, е климатът. Пояснява ролята на растител-
учебно ността за определяне на облика на природните
съдър- зони. Там, където няма растителност, той се опре-
жание деля от скалите или водите. Учителят насочва вни- Фиг. 1
манието към тематичната карта за разположението
на природните зони. Определяне на териториалния
обхват на природните области и коментар, свързан
с извод за пейзажите. Извеждане на особености-
те им по илюстрациите в учебника. Коментар на
връзката между териториалното разположение на
природните области и смяната на климата по ге-
ографска ширина. Учителят обяснява понятието
преходна природна зона, посочва на стенната гео-
графска карта разположението на природните зони
и особеностите им. Чрез беседа разкрива връзки
и зависимости. Изисква от учениците да съставят
правило за описание на природна зона, да оценят
условията за живот в основните природни зони,
като ги групират на благоприятни или неблагопри-
ятни. Отговорите да са мотивирани.
Учителят обяснява формирането на планинската
климатична област, промяната на климатичните
елементи с увеличаване на надморската височина,
коментира се значението на планинския тип кли-
мат за живота и отдиха на хората.
Затвър- Учителят поставя задачата: „Докажете връзката
дяване между климата, почвите, растителния и животин- Фиг. 1
ския свят с помощта на фиг. 1 от с. 65“. Изказване
на становища, мотивиране, корекция и насоки от
учителя.
Поста- Коментар на въпроса: „Защо се формират при- Учебна
вяне на родните зони на Земята?“, задача 2 от учебната тетрадка
домашна тетрадка.
работа
88
1. Какво са природните зони?
2. Кои са основните природни зони на Земята?
а) зона на екваториалните гори
б) зона на тропичните пустини
в) зона на горите в умерения пояс
г) зона на полярните пустини
3. Преходни природни зони:
а) зона на саваните;
б) зона на вечнозелените гори и храсти;
в) зона на тундрата.
4. Как се описва природна зона?
РАЗДЕЛ IV. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА НА ХОРАТА
Тема: Населението на Земята
Задачи: Да се усвоят знания за броя, гъстотата, разпределението на население-

то в света, за преместването на населението и причините, които го пораждат.
Да се въведат общите понятия население, гъстота, миграция на населе-
нието.
Да се развият умения за четене на тематична карта (карта на гъстотата на
населението в света и на миграционните потоци); работа със статистически ма-
териали (таблици) и формулиране на изводи.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: някои от особеностите на на-
селението на Земята и признаците, по които те се определят, в случая – брой,
териториално разпределение, гъстота и движение на населението, причините,
които влияят върху техните стойности и динамика; същността на посочените
понятия; направленията на основните миграционните потоци; някои от причи-
ните за демографския проблем.
Да могат: да проследяват динамиката (промените) в броя на населението
чрез работа със статистически данни; да работят с тематична карта (да посочват
на географска карта континентите с най-голям и с най-малък брой население;
регионите с най-голяма и с най-малка гъстота; направленията на миграционните
потоци след Великите географски открития); да разкриват факторите (природни
и социално-икономически) за формиране на посочените демографски показате-
ли; да формулират изводи; да посочват някои от проблемите на населението в
света; да предлагат идеи за решаването им; да извличат информация от текст.
Ход на урока: Микроструктурата на урока е конструирана така, че да даде
възможност на ученика да осмисли някои аспекти на заложените в учебното
съдържание водещи идеи: 1. Природата и населението на Земята си взаимо-
89
действат и взаимно си влияят; 2. Световното стопанство е резултат от потреб-
ностите на хората в различните части на планетата; 3. Населението на Земята е
изправено пред решаване на сложни проблеми.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата чрез четене и комен-
дение и тично тар на въведението в урока. Учениците трябва
мотиви- да стигнат до извода за взаимодействието между
ране на природата и обществото, за ролята на природата
темата за живота и трудовата дейност на хората, за ня-
кои от характеристиките на населението на плане-
тата (производител, потребител на блага, носител
на традиции и културни ценности). Учителят въ-
вежда понятието население, като разкрива негови
съществени и вариативни признаци. Обяснява на
учениците как учебното съдържание за населе-
нието обединява цялото учебно съдържание в 5.
клас. Разкрива връзката на раздела с предишното
Съдър- и следващото учебно съдържание.
жателно Четат се въпросите и се мотивира тяхната после-
дователност.
Техно- Съвместно с учениците се определя как ще проте-
логично че работата. Акцентира се върху източниците на
информация в учебника – ще се работи с таблица,
с графични изображения, с тематична карта.
Разра- Колко Чрез беседа и общокласна работа с фиг. 1 се про- Фиг. 1
ботва- са хо- следява промяната в броя на населението в света,
не на рата на очертават се периодите на удвояване на населе-
новото Земята нието, формулират се изводи.
учебно и как се Учителят разкрива съвременните регионални раз- Атлас
съдър- променя личия в броя на населението. Учениците посочват
жание техният на географска карта континентите с най-голям и с
брой? най-малък брой население. В общокласен коментар
се изясняват последиците от промяната на броя на Допъл-
населението в света днес. Учителят насочва учени- нителен
ците вкъщи да прочетат съответния допълнителен текст
текст в рубриката „Аз искам да знам и да мога пове-
че“ с коментар в началото на следващия час.
Как е Въвежда се понятието гъстота на население-
разпре- то. Учителят обяснява необходимостта от из- Основен
делено ползването му. Учениците четат от учебника оп текст
населе- ределението и го анализират.
нието на
Земята?
90
1 2 3 4
Учениците използват усвоени знания и извеждат
природните компоненти с най-голямо влияние
върху териториалното разпределение на насе- Фиг. 2
лението. Мотивират отговора си. С помощта на
фиг. 2 правят изводи за регионалните различия в
гъстотата на населението. Определят териториите
с най-голяма географска гъстота в света. На гео-
графската карта посочват най-гъсто и най-рядко
населените части от континентите.
Учителят въвежда някои социално-икономически Фиг. 3
фактори, влияещи върху териториалното разпре-
деление и гъстотата на населението, и ги обяснява.
Коментират се контрастите в териториалното раз-
пределение на населението в света.
Защо Учителят въвежда понятието миграция и обясня-
хората ва необходимостта от използването му. Чете се
в света определение в текста за преселнически поток и
се пре- се анализира. Учителят проследява в исторически
местват план миграционните потоци в света, като ползва
и какви текста в урока. По фиг. 4 учениците проследяват Фиг. 4
са пос основните направления на миграционните потоци
леди в света след Великите географски открития и от- Power
ците от белязват последиците от тях. Обясняват се причи- Point пре-
това? ните, които пораждат съвременните миграционни зентация
потоци, с конкретни примери. Учителят привеж-
да ярки факти, презентира материали, специално
подбрани от интернет, по проблема. Формулира се
извод за неравномерното териториално разпреде-
ление на населението и причините за него.
Затвър- На учениците се дава възможност да изведат и
дяване опишат представените в урока особености на на-
селението в света, да коментират проблемите на Апарат за
населението, да посочат причините, които ги обус контрол
лавят, да дадат идеи за преодоляването им.
Решаване на задача 2. Решаване на задача 3.
Поста- Решаване на задачите в учебната тетрадка. Учебна
домашна
работа

1. Колко са хората на Земята и как се променя техният брой?
2. Как е разпределено населението на Земята?
3. Защо хората в света се преселват и какви са последиците от това?
91
Тема: Човешките раси. Религиите в света
Задачи: Да се усвоят знания за основните човешки раси – техните признаци,

териториалното им разпространение, различията; за основните религии в света,
тяхното възникване и териториално разпространение.
Да се формират и усъвършенстват умения за разпознаване и описание на
човешки раси по основни признаци; за работа с тематична карта; за изразяване
на собствено мнение относно расовата, религиозната търпимост и взаимното
уважение между хората.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е раса; кои са основните
раси (европеидна, монголоидна, негроидно-австралоидна); кои са признаците
за описване и сравняване на расите; какво е териториалното разпространение
на всяка раса; какво е религия; кои са основните религии (християнство, ислям,
будизъм); какво е тяхното териториално разпространение; някои от чертите на
всяка от основните религии.
Да могат: да разпознават човешките раси по снимки; да описват представи-
телите на отделните раси по определени признаци, да изразяват мнение за рав-
нопоставеността на всички раси; да посочват различията в начина на живот на
отделните раси и причините за тях; да показват по тематична карта териториал-
ното разпространение на основните религии; да откриват и описват общото и
различното между тях; да обосновават необходимостта (с примери) от расова и
религиозна търпимост и уважение между хората.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят обяснява с ярки примери на учениците,
ване тично че изучаването на населението на всички конти-
и моти- ненти в този и следващите класове ще бъде свър- Въвеждащ
виране зано с тази тема, като по този начин доказва ней- текст
на тема- ната значимост. Чете се въвеждащият текст, като
та акцент се поставя върху идеята, че всички хора на
Земята имат общ произход. Расовите различия са
външни, несъществени и не влияят на интелекта на
човека, на възможностите за неговото развитие и
изява. Религиозните различия трябва да се позна-
ват, за да бъдат гаранция за толерантност между
последователите на различните религии; тъй като
незачитането на религиозните вярвания на голе-
ми групи хора от отделни представители на друга
92
1 2 3 4
религия може да е в основата на проблеми (кон-
фликти) в съвременното общество. Взаимното
уважение и търпимост между хората са условие за
запазване на мира на Земята.
Четат се основните въпроси в текста. Основен
Съдър- Учителят съвместно с учениците определят орга- текст
жателно низацията на работата – ще се отговаря последова-
Техно- телно на всички въпроси, ще се работи с географ- Фиг. 1, 2,
логично ска карта и снимки. 3, 4
Разра- Кои са Учителят насочва вниманието към снимките в Фиг. 1,
ботване основ- учебника и поставя задача да се посочат различи- 2, 3
на новия ните ята между хората, изобразени на снимките. Чрез
мате раси на беседа се извеждат основните признаци за срав-
риал Земята? нение. Учителя изисква от учениците да дадат оп-
ределение за раса. Той допълва и стилово оформя
определението.
Класът се разделя на три групи и всяка група опис-
ва една от основните раси по посочените призна-
ци, като ползва снимките и текста в учебника. По
картата в учебника ученик от всяка група описва Фиг. 4
териториалното разпространение на съответната
раса, а друг ученик показва посочените терито-
рии на стенната общогеографска карта. Учени-
ците с помощта на учителя привеждат конкретни
примери за народи и племена – представители на
основните раси. Учителят обяснява причините за
появата на смесените раси. По картата в учебника Стенна
(фиг. 4) учениците сами откриват кои са смесените карта
раси, как са се формирали и кои части на планета-
та населяват техните представители.
Какви Учителят разяснява какви са истинските различия
са ис- между хората – различията в начина на живот и
тински- достъпа до природните богатства, като се посоч-
те раз- ват регионалните различия. Учениците с помощта
личия на учителя привеждат примери от живота и дей-
между ността на представители на отделните раси (писа-
хората? тели, музиканти, учени, актьори, спортисти и др.).
Формулира се извод, че независимо от расовите
различия всички хора в по-голяма степен си при-
личат, отколкото се различават, защото изповяд-
ват едни и същи общочовешки ценности.
Учителят запознава учениците с основните въп
роси, на които ще се търсят отговори: „Какво е
религия? Как и къде възникват религиите? Кои са
основните религии? Какво е общото и различното
между тях? Коя религия и в кой регион се изпо-
вядва?“.
93
1 2 3 4
Какво е Учениците самостоятелно с помощта на текста
религия в учебника дават определение за религия. Учи-
и какво телят допълва и стилово оформя определението.
е влия- Коментар от учителя къде и как възникват рели-
нието ѝ гиите. Акцентира се върху ролята на религията за
върху развитието на съвременното общество в глобален
общес мащаб, за ценностите, които се утвърждават чрез
твото? нея (по примера на християнството); върху опас-
ността от използване на религиозните различия за
политически цели.
Кои са Учителят запознава учениците с основните рели- Фиг. 5, 6,
основ- гии и най-характерните им белези. Учениците ги 7, 8
ните ре- записват кратко в тетрадките си. Чрез беседа се
лигии? откриват и описват общото и различното между Стенна
основните религии в света. Учителят с помощта карта
на стенна карта посочва териториално им раз-
пространение. Учениците следят картата в учеб- Фиг. 8
ника.
Затвър- Коментира се рубриката „Запомнете“, като се Рубриката
дяване търси отговор на въпросите: „Какво е нашето от- „Запомне-
ношение към хора от различни раси и религии? те“
Защо хора от различни раси и религии не трябва
да се противопоставят един на друг?“. Чрез бе-
седа се доказва необходимостта от взаимна ра-
сова и религиозна търпимост и уважение между
хората.
домашна
работа

1. Основни раси на Земята:
а) европеидна раса;
б) монголоидна раса;
в) негроидно-австралоидна раса;
г) смесени раси.
2. Религия и влиянието ѝ върху обществото. Възникване
3. Основни религии в света – юдаизъм, християнство, ислям, будизъм. Тери-
ториално разпространение
4. Взаимоотношения между расите и религиите
94
Тема: Селищата на Земята
Задачи: Да се усвоят знания за селищата като форма на заселване; условията,

при които възникват; причините, водещи до промяна в техния облик; основните
видове селища; проблемите на селищата. Да се въведат понятията селище, град,
село.
Да се усъвършенстват уменията за сравняване (откриване на приликите и
разликите между основните видове селища), описване на селище, извличане на
информация и използването ѝ в сходна ситуация.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е селище; къде възник-
ват селищата и защо там; защо променят облика си; какво представляват градо-
вете и селата; какви са проблемите на селищата.
Да могат: да описват селищата като форма на заселване; да обясняват об-
разуването на селищата; да извличат информация от таблица и да я използват в
хода на урока; да открояват най-важното различие между селищата; да описват
основни проблеми на селищата – замърсеност, пренаселеност или обезлюдява-
не, транспортни проблеми.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Четене и коментиране на въвеждащия текст в те-
дение и тично мата. Въвеждащ
мотиви- Четат се въпросите, на които ще се търси отговор текст
ране на Съдър- в урока. Учителят акцентира върху географските
темата жателно аспекти при изучаване на селищата – условията
за възникване на селищата, техния вид, проблеми.
Така той формулира целите на урока.
Учителят съвместно с учениците определят как ще Основен
се организира и проведе учебната дейност: текст
1) Ще се отговаря на всички въпроси, структурира-
Техно- щи материала, на въпросите и задачите към текста
логично и илюстрациите, както и на тези в края на темата. Илюстра-
2) Ще се използват различни източници на инфор- ции
мация – снимки, таблица, рубриката „Запомнете“. Таблица
Разра- Кога Учителят, като изхожда от опита на учениците,
ботване и къде изисква от тях да дадат определение на селище.
на новия възник- Коригира и допълва определението.
мате ват се-
риал лищата?
95
1 2 3 4
Защо Учителят прожектира снимки на селища по мор- Power
сели- ското крайбрежие, в равнините, по речните до- Point пре-
щата се лини, в райони на добив на полезни изкопаеми. зентация
проме- Учениците извеждат самостоятелно природните
нят? фактори с най-голямо влияние за възникване на
селищата.
На снимки показва християнски и мюсюлмански
град; село с обработваема земя и град с промишле-
но предприятие; паметници на културата в Афри- Power
ка, Югоизточна Азия, Европа, Австралия. Извеж- Point пре-
дат се някои обществени фактори за формиране на зентация
селищата – религия, трудова дейност, култура на
хората.
Кои са Учителят посочва и записва на дъската призна-
основ- ците, по които се описват селищата – местополо-
ните жение, големина, брой жители, основна трудова
видове дейност. По примера на родното селище ученици-
селища? те правят характеристика на съответния селищен Фиг. 1 – 8
тип. Чрез противопоставяне и по посочените приз
наци се описва и другият тип селище. Показват се Power
снимки на големи градове в света – Шанхай, Мум- Point пре-
бай, Ню Йорк, Истанбул, Кайро и др. зентация
Учителят обобщава, като посочва най-характер-
ните белези на градовете и на селата и отбелязва
най-важните различия между тях.
Същест- Самостоятелна работа с таблицата (2 – 3 мин). Ко- Таблица
вуват ли ментар. Формулиране на проблемите на родното от фиг. 9
пробле- селище. Предлагане на идеи за решаване ( може да
ми в раз- се използва „мозъчна атака“).
витието
на сели-
щата?
те“
вяне на
домашна
работа

1. Какво представляват селищата?
2. Условия за възникване на селищата
3. Причини за промени в облика на селищата
4. Видове селища – градове, села
5. Проблеми на селищата
96
РАЗДЕЛ V. ДЪРЖАВНО, ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО
И ИКОНОМИКА НА СВЕТА
Тема: Държавно и политическо устройство на света
Задачи: Да се усвоят знания за държавата като форма на политическо обе-

динение на хората, за нейните белези и предназначение, за класификацията на
държавите в света по определени признаци.
Да се развият уменията за извличане на информация от основния текст на
учебника, за работа с контурна карта, за работа в екип, за прилагане на краевед-
ския принцип в обучението по география и икономика.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е държава, кои са беле-
зите ѝ и какво е тяхното предназначение, по какви признаци се групират държа-
вите в света, кои са типичните представители във всяка група.
Да могат: да описват белезите на държавата и нейното предназначение; да
групират държавите по площ, географско положение, брой на населението и
форма на управление (републики, монархии); да нанасят на контурна карта из-
брани страни в континентите съобразно посочените белези за класификация; да
работят в екип – да опишат мястото на България в класификацията на страните
според площта ѝ, броя на населението, държавното управление; да докажат, че
България е демократична държава, с помощта на таблицата.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Четене и коментиране на въвеждащия текст в те- Въвеждащ
дение и тично мата. Общокласен коментар. Използват се опор- текст
мотиви- ните знания на учениците по човекът и общество-
ране на Съдър- то. Привеждат се примери от миналото на българ- Основен
темата жателно ската държава. текст
Учителят откроява двата основни въпроса в урока. Илюстра-
Техно- Учителят съвместно с учениците определят как ще ции
логично се организира и проведе учебната дейност. Таблица
Разра- Кои са Учениците откриват основните белези на всяка Основен
ботване основ- държава в основния текст (повдигнатите думи) и текст
на новия ните ги назовават. Учителят разкрива последователно
мате характе- същността и предназначението на всеки от тези
риал ристики белези. Учениците си припомнят от ученото в 3.
на една клас условния знак за държавна граница на поли-
държава? тическата карта на света в атласа. Звучи откъс от

1 2 3 4
националния химн, учениците са прави. Чрез бе-
седа се припомнят националното знаме и нацио-
налният герб. Формулира се извод за предназна-
чението на държавните знаци – символи на неза-
висимостта и националното достойнство, обединя-
ващи нацията. Учителят демонстрира изработена Power
от него схема (на презентация или на дъската) за Point пре-
органите на държавно управление. Коментар. Ра- зентация
зясняване на функциите на държавните органи, на
предназначението на паричните знаци и официал-
ния език. Привеждат се примери от България.
Как се Открояване на признаците за класифициране на
групи- страните по повдигнатия текст. Учителят чете
рат дър- текста към всеки признак, а учениците го следят Основен
жавите в учебника. Учителят показва на стенната карта текст
в света? страните, принадлежащи към всяка група, а уче-
ниците ги откриват на картата на света в атласа.
Класът се разделя на два екипа. И двата работят
с таблицата от фиг. 4: първият екип прави харак- Таблица
теристика на демократичните държави, а вторият от фиг. 4
екип – на тоталитарните държави. Първият екип
привежда доказателства, че съвременна България
е демократична държава, а вторият на базата на
опорни знания от 4. клас – че в периода 1944 –
1989 г. България е била тоталитарна държава. Ко-
ментар.
Затвър- Обоб- На учениците се поставя задачата да опишат об-
дяване щаване общено мястото на България в посочената кла-
сификация, като срещу всеки признак запишат с
една дума групата страни, към която принадлежи
България (например срещу площ – малка страна,
по брой на населението – ...). Коментар.
Поста- Задача 3 от учебната тетрадка. Учебна
домашна
работа

1. Същност на държавата
2. Белези на държавата:
а) държавни граници;
б) държавни символи;
в) органи на управление: парламент, правителство, президент (монарх),
съдилища;
г) валута, официален език.
98
3. Групиране на държавите:
а) по площ;
б) по брой на населението;
в) по форма на управление;
г) по форма на държавно устройство.
Тема: Политическа карта на света
Задачи: Да се усвоят знания за същността на политическата карта, особено-

стите на съвременната политическа карта на света. Да се въведат общото поня-
тие политическа карта и единичните – ЕС, ООН, НАТО.
Да се усъвършенстват картографските умения на учениците за работа с
контурна карта; за извличане на информация от тематични карти; за съпоставя-
не на тематични карти от различни периоди.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: същността, предназначението,
особеностите и видовете политически карти.
Да могат: да назовават международни организации – ЕС, ООН, НАТО, да
нанасят върху контурна карта страни в Европа, образувани след 1990 г.; да
обясняват особеностите на съвременната политическа карта.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят поставя задача на учениците да докажат
дение и тично многообразието на страните в света, като използ- Въвеждащ
мотиви- ват знанията си от предходната тема. Чете се въ- текст
ране на веждащият текст и се привеждат нови доказател-
темата ства за това многообразие. Основен
Съдър- Четат се основните въпроси, на които ще се търси текст
жателно отговор в урока. Учителят формулира новите цели.
Учителят съвместно с учениците определят как ще Илюстра-
Техно- се организира и проведе учебната дейност: ще се ции
логично работи с тематични карти, снимки, с контурната Контурна
карта. карта
Разра- Какво е Учителят насочва учениците към политическата Атлас
ботване полити карта на света в атласа, към политическата карта Фиг. 3, 4
на новия ческа на Европа. Поставя им се задачата да опишат пос
мате карта на ледователно какво е изобразено на всяка от карти-
риал света? те и да дадат определение какво е политическа кар-
та. Чете се определението от учебника. Учениците Основен
сравняват своите отговори с тези в текста. текст
99
1 2 3 4
Кои са Учителят записва на дъската четирите най-важни
особе- особености на съвременната политическа карта.
ностите При първата особеност чрез обяснителен разказ
на по- на учителя се разкрива същността на държавната
лити- територия и държавните граници, независими и
ческата зависими територии. Дават се примери. При вто-
карта? рата особеност обяснява причините за промените
в нея – разпадане, обединяване, разделяне на дър-
жави. Подкрепя изложението си с конкретни при-
мери от фиг. 3 и фиг. 4. Учениците следят изло- Фиг. 3
жението, съпоставят двете карти, откриват върху Фиг. 4
тях настъпилите промени, назовават новите дър-
жави в Европа, образувани след 1990 г. Третата
особеност се въвежда чрез фиг. 1 и обяснителен Фиг. 1
разказ на учителя. Акцентира се върху резултата
от задълбочаване на връзките и взаимната обвър-
заност между страните – формирането на съюзи,
обединения. Назовават се международни органи-
зации. Четат се ключови изрази от текста с цел да
се представи обобщено предназначението на тези Основен
организации – улесняване на търговията, гаранти- текст
ране на независимостта на страните, поддържане
на международния ред и уреждане на отношенията
между държави при възникнали спорове или во-
енни конфликти, помощ при природни бедствия и
др. Дават се ярки примери от дейността на някои
международни организации.
Учениците се насочват вкъщи да прочетат пове-
че за международните организации от „Моята ен
циклопедия“.
Затвър- Обоб- Направете кратко обобщено описание на съвре-
дяване щаване менната политическа карта на света.
Поста- Задачи 3, 4 и 5 от учебната тетрадка. Учебна
домашна
работа

1. Същност и предназначение на политическата карта
2. Особености на политическата карта:
а) територия и граници;
б) промяна – разпадане, обединяване, разделяне на държави;
в) задълбочаване на връзките и взаимната обвързаност между страните –
образуване на обединения;
г) промяна на формата на управление на страните.
100
Тема: Икономиката на света: същност, фактори, елементи
Задачи: Да се усвоят знания за същността на икономиката (стопанството), за

нейните елементи и факторите, които влияят на развитието ѝ; коя икономика
е пазарна; да се въведат понятията пазар, пазарно стопанство (икономика),
стока, цена.
Да се усъвършенстват умения за описване, за разкриване на връзки, за ана-
лизиране на информация в таблица, за работа с основен текст.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: какво е икономика (стопанство);
кои фактори (природни и обществени) влияят върху формирането, развитието и
изменението ѝ; кои са елементите на икономиката; коя икономика е пазарна.
Да могат: да определят какво е икономика (стопанство); да познават фак-
торите за развитието ѝ; да описват елементите на икономиката; да разкриват
влиянието на всеки фактор върху икономическите дейности; да извличат ин-
формация от основен текст.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят обявява темата. Формулира целите на
ване тично урока, определя мястото му в системата от уро-
и моти- ци. Чете се въвеждащият текст, като се акцентира Въвеждащ
виране върху влиянието на икономиката върху живота и текст
на тема- дейността на хората както в глобален, така и в на-
та ционален мащаб.
Съдър- Четат се основните въпроси в текста. Основен
жателно Учителят съвместно с учениците определят орга- текст
логично телно на всички въпроси, ще се работи с географ- Фиг. 1,
ска карта, таблица. 2, 3
Разра- Какво е Чрез беседа учениците си припомнят познатите
ботване иконо- видове трудови дейности, изясняват се причините
на новия мика за тяхното организиране. Въвежда се и се изясня-
мате (стопан- ва понятието икономика (стопанство). Изяснява
риал ство)? се разликата между национална и световна иконо-
мика. На тази основа се посочва, че икономиките
в света не са еднакво развити, като по този начин
страните се поделят на групи в зависимост от сте-
пента на икономическо развитие. Чрез общоклас-
на беседа се изяснява значението на икономиката
за живота на хората.
101
1 2 3 4
Кои Анализира се таблицата „Фактори за развитие на
фактори икономиката“ чрез обяснително общокласно чете- Таблица
влияят не. Учениците обясняват и коментират влиянието от фиг. 3
върху на всеки от факторите за развитие на икономиката
разви- (стопанството). Учителят привежда ярки примери
тието на от България за влиянието на всеки от посочените
иконо- фактори върху изграждането и разположението на
миката? избрани стопански обекти.
Елементите на икономиката се разкриват чрез бе-
Кои са седа, в която учителят използва житейските пред-
елемен- стави и понятия на учениците. На учениците се за-
тите на дават следните въпроси: „Защо хората посещават
иконо- пазарите? Какво място е пазарът – каква дейност
миката? се извършва там? С какво се съобразяват хората,
преди да купят дадена стока?“. Въвеждат се поня-
тията стока, пазар, цена. Учителят обяснява съ-
държанието им, като ползва текста от учебника и
примери от ежедневието на учениците в училище
и извън него. Основен
Учителят въвежда понятието пазарна икономика текст
(стопанство). Изяснява съдържанието му, като
дава примери с настоящото и миналото икономи-
ческо развитие на България.
Затвър- На учениците се поставя въпросът: „Кои фактори
дяване имат най-голямо значение за развитието на пазар-
ната икономика?“.
Чрез беседа се разкрива значението им. Учителят
дава примери със силно и слаборазвити страни в
света.
домашна
работа

1. Икономика – същност, видове
2. Фактори за развитие на икономиката:
а) географско положение;
б) природни фактори;
в) човешки фактори;
г) екологични фактори.
3. Елементи на икономиката
4. Пазарна икономика
102
Тема: Групиране на икономическите дейности
Задачи: Да се усвоят знания за основните икономически (стопански) дейнос-

ти, тяхната същност; как се групират и причините за групирането им; да се
въведе понятието земеделие.
Да се развият и усъвършенстват умения за обяснение на икономическа
(стопанска) дейност, за разкриване на причинно-следствени връзки между дей-
ностите; за работа с текста в учебника; за прилагане на знания в нова ситуация.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: основните икономически дей-
ности; как и защо се групират.
Да могат: да назовават и обясняват основните икономически (стопански)
дейности; да разкриват връзките между тях; да извличат информация от ос-
новен текст и от снимки в урока; да проучат и опишат типични икономически
дейности в родното селище.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят обяснява кратко разнообразието от ико-
ване и тично номически дейности, като дава примери от иконо- Въвеждащ
мотиви- миката на България. Акцентира върху значението текст
ране на им за живота на хората и развитието на обществото.
темата Четат се основните въпроси в текста. Основен
Техно- телно на всички въпроси, ще се работи с географ- Фиг. 1 – 7
логично ска карта и снимки.
Разра- Как се Учителят обяснява, че многобройните икономи-
ботване групи- чески дейности се групират с цел по-лесно орга-
на новия рат ико- низиране на производството на стоки и услуги,
мате номи- по-тясно обвързване на икономическите дейности.
риал ческите Самостоятелно учениците четат текста в учебника
дейнос- как се групират дейностите. С помощта на учителя
ти? учениците дават различен пример от този в учеб-
ника за групиране на икономически дейности.
Кои са Учителят разяснява същността на икономическите
основ- дейности. Учениците разпознават отделни иконо-
ните мически дейности по илюстрациите в урока, като
иконо- ги отнасят към съответната група.
мически Учителят обяснява основните дейности в земеде-
дейнос- лието, като въвежда понятието земеделие. Поста-
ти? вя задача на учениците да опишат значението на
103
1 2 3 4
икономическата дейност за хората и развитието
на други дейности. Поетапно изяснява същността
на останалите икономически дейности, като ак-
центира на връзките между тях с ярки примери.
Привеждат се примери от икономиката на Бъл-
гария. При възможност учителят демонстрира Power
изображения, различни от учебника, на отделни Point
икономически дейности. Учениците ги отнасят презента-
към съответната дейност – земеделие, промиш- ция
леност, транспорт, търговия, туризъм. Описват
ги и ги обясняват, като отново се търсят връзките Фиг. 1 – 7
между тях. Поставя се задача на учениците да из-
ползват знанията си от предходната тема „Иконо-
мика: същност, фактори, елементи“ и да посочат
кои фактори за развитие на икономиката оказват
най-силно влияние върху развитието на отделни-
те икономически дейности. При затруднение се Таблица
ползва таблицата от фиг. 3, с. 91. Фактори за раз- от фиг. 3,
витие на икономиката. Коментар на отговорите. с. 91 от
Учителят допълва и коригира. учебника
Затвър- Коментира се рубриката „Запомнете“. Рубриката
те“
домашна
работа

1. Как се групират икономическите дейности?
а) добивни
б) обработващи
в) обслужващи
2. Основни икономически дейности – същност, значение, фактори за раз-
витие:
а) земеделие;
б) промишленост;
в) транспорт;
г) търговия;
д) туризъм.
3. Резултати от групирането на икономическите дейности
104
РАЗДЕЛ VI. ГЕОГРАФИЯ НА КОНТИНЕНТИТЕ
И СТРАНИТЕ В СВЕТА
Тема: Географско положение, брегове, опознаване на Африка
Задачи: Да се усвоят методологични знания (правило) за определяне на ге-

ографско положение на континент, знания за географското положение, грани-
ците, големината и бреговата линия на Африка, за опознаването и изследва-
нето на континента. Да се въведат понятията Гибралтарски проток, Суецки
канал, Средиземно море, Червено море, о. Мадагаскар, Гвинейски залив, п-в
Сомалия.
Да се изгради ориентировъчната основа на умения за определяне на гео-
графско положение на континент по правило; за описание на бреговата линия
на континент; да се затвърдят уменията за работа с мащаба на географската
карта, за работа с контурна карта.
Очаквани резултати. Учениците да знаят: правилото за определяне на
географското положение на континент, крайните точки на континента и техните
координати, водните басейни, с които граничи, големината му, особеностите на
бреговата линия и нейните форми.
Да могат: да определят географското положение на Африка по правило,
да изчисляват разстоянието между крайните ѝ точки с помощта на мащаба, да
нанасят на контурната карта географските координати на крайните точки на
континента, границите и формите на бреговата линия.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата, като разкрива мястото Въвеждащ
дение и тично ѝ в обучението по география и икономика в 5. – текст
мотиви- 6. клас при изучаването на всеки от континентите
ране на Съдър- на Земята. Актуализира се понятието географско
темата жателно положение. Чете се и се коментира въвеждащият
в темата текст.
Съвместно с учениците се разглежда разработката Основен
Техно- и се определя как ще се проведе учебната дейност текст
логично – ще се отговаря последователно на всички въпро- Илюстра-
си, ще се работи с географската карта. ции
105
1 2 3 4
Разра- Как се Учениците се насочват към правилото за опре-
ботване определя деляне на географското положение на континент.
на новия географ- Използват се опорните им знания за географски
матери- ското координати, географска дължина, географска ши-
ал положе- рина, абсолютно и относително географско поло-
ние на жение на точка. Четене и общокласен коментар на
конти- правилото.
нент?
Къде е Общокласна работа с фиг. 3. Учениците изпъл- Стенна ге-
разпо- няват задачите към фигурата. Учителят посочва ографска
ложен крайните точки на континента на стенната гео- карта
конти- графска карта. Изисква от учениците да ги откри-
нентът ват в атласа.
Афри- По фиг. 3 и обяснителен разказ на учителя учени- Фиг. 3
ка? ците получават знания за крайните точки на Аф-
рика и техните координати, за разстоянието между
тях. Чрез беседа се разкрива положението на кон-
тинента спрямо Екватора и Гринуичкия меридиан. Атлас
По картата в атласа учениците описват и показват
водните басейни, с които граничи Африка; поло-
жението ѝ спрямо другите континенти; бреговата
линия и нейните форми. Учителят допълва про-
пуските. Изчисляват с помощта на мащаба раз-
стоянието между крайните точки на континента.
Какви Използват се опорните знания на учениците за Атлас
са голе- крайбрежните форми (бряг, полуостров, остров,
мината залив). По картата в атласа учениците описват
и брего- бреговата линия и показват крайбрежни форми.
вете на Формулират се изводи за уникалното в географ-
Афри- ското положение на континента – това, което го
ка? отличава от всички останали; за разчленеността на
бреговата линия и за нейните форми. Географско-
то положение на Африка се оценява като фактор за
стопанското развитие на континента. На сравнител-
на основа се определя големината на континента.
Опозна- Учителят проследява опознаването и изследване-
ване и то на континента от древността до XV в. и въз ос-
изслед- нова на текста в учебника и фиг. 3 коментира голе- Фиг. 3
ване на мите изследователи на Африка и техния принос за
Африка опознаването и изследването ѝ. Учителят поднася
при наличие на време допълнителна информация
за Д. Ливингстън и В. да Гама.
Затвър- Учениците изпълняват задачите от апарата за Апарат за
дяване контрол. Използват рубриката „Запомнете“. Са- контрол
мостоятелна работа – 3 – 4 мин. Коментар на от- Рубриката
говорите. „Запомне-
те“
106
1 2 3 4
Поста- Учителят поставя задачата: „Нанесете на контур-
вяне на ната карта на Африка названията на бреговите
домашна форми“.
работа

1. Как се определя географското положение на континент?
2. Къде е разположен континентът Африка?
3. Какви са големината и бреговете на Африка?
4. Опознаване и изследване на Африка
Тема: Релеф и полезни изкопаеми на Африка
Задачи: Да се усвоят знания за образуването и главните черти на релефа на

Африка, за подялбата на континента в зависимост от надморската височина на
релефа, за представителните форми на всяка част; да се въведат понятията Ат-
ласки планини, Сахара, Заирска котловина, Судан, Етиопска планинска земя,
Килиманджаро, Драконови планини, Калахари, Намиб.
Да се формират и развият уменията за характеризиране на релеф и полез-
ни изкопаеми на континент; за работа с контурна карта.
Очаквани резултати. Учениците да знаят: какво е взаимното влияние
между релефа и останалите компоненти в природата на Африка; формирането,
развитието, специфичните особености на релефа; подялбата на континента въз
основа на релефа; полезните изкопаеми и тяхното териториално разпределение
и предназначение.
Да могат: да характеризират релефа и полезните изкопаеми на Африка; да
обясняват формирането и развитието на релефа; да показват и нанасят върху
контурна карта релефни форми и находища на полезни изкопаеми; да оценяват
релефните форми и полезните изкопаеми за развитието на стопанството.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата на урока чрез въвежда- Въвеждащ
дение и тично щия текст и стенната географска карта. Учениците текст
мотиви- формулират извод за разнообразието на релефа.
ране на Учителят поставя въпроса: „Как влияе релефът
темата върху средата за живот и стопанска дейност на хо-
рата?“. Общокласен коментар с изводи.
107
1 2 3 4
Съдър- Учителят поставя въпроса: „Как се характеризира Основен
жателно релеф на континент?“. Четат се въпросите в урока текст
и се мотивира тяхната последователност
Техно- Съвместно с учениците се определя организацията Илюстра-
логично на урока – ще се отговаря последователно на всич- ции
ки въпроси, ще се работи с диаграма, тематични
карти, снимки, презентация.
Разра- Как се Чрез беседа учителят актуализира знанията на
ботване е обра- учениците за формиране на континентите на Зе- Фиг. 1
на новия зувал мята. Чрез обяснителен разказ ги запознава с фор-
матери- релефът мите, образувани от вътрешните земни процеси.
ал на Аф- Въвежда понятията Атласки планини, Сахара,
рика? Заирска котловина, Судан, Етиопска планинска Географ-
земя, Килиманджаро, Драконови планини, Кала- ска карта
хари, Намиб.
Показва всички обекти на географската карта. Раз-
криват се промените в релефа на Африка, резултат
от действието на външните земни процеси.
Кои са Учителят извежда специфичните черти на реле-
харак- фа в Африка. Доказва твърденията си с приме- Фиг. 2
терните ри. Посочва отново всички географски обекти на
особе- географската карта и изисква от учениците да ги Географ-
ности на открият в атласа. Формулира с помощта на учени- ска карта
релефа в ците изводи за характерните особености на релефа
Африка? в Африка.
Подялба Мотивира поделянето на Африка на две части –
на Аф- Северозападна и Югоизточна. Чрез беседа се из- Географ-
рика в веждат особеностите на релефа на всяка от тях. ска карта
зависи- Акцентира се върху типичните релефни форми в
мост от тях. Формулира се извод и за стопанската им роля.
разли-
чията в
надмор-
ската ви-
сочина
Какви Чрез беседа се припомнят усвоените знания за
полезни полезните изкопаеми, тяхната класификация и
изкопа- предназначение. Презентация с илюстративен ма- Power
еми има териал за полезните изкопаеми в Африка. Акцент Point пре-
в Афри- на разнообразието им. Най-големите находища от зентация
ка? всеки вид се показват на географската карта. Учи-
телят поставя въпросите: „На какви полезни изко- Фиг. 6 и
паеми е богата Африка? Къде са рзпространени таблицата
те?“. Общокласен коментар. от фиг. 7
Формулиране на извод за подземните богатства на
континента.
108
1 2 3 4
Чрез беседа учителят изяснява значението на по-
лезните изкопаеми за населението в Африка; начи-
на, по който се експлоатират; разпределението на
доходите, получени от добива им; дава примери за
нарушаване на природното равновесие в терито-
риите с развита добивна промишленост.
Затвър- Правят се изводи от урока. Рубриката
те“
вяне на
домашна
работа

1. Как се е образувал релефът на Африка?
2. Кои са характерните особености на релефа в Африка?
3. Подялба на Африка в зависимост от различията в надморската височина
4. Какви полезни изкопаеми има в Африка?
Тема: Африка – климат, климатични пояси и области
Задачи: Да се усвоят знания за факторите, формиращи климата на Африка;

за климатичните елементи, климатичните пояси и области на континента, за
влиянието на климата върху живота и стопанската дейност на хората; да се
затвърдят понятията климатичен пояс и климатична област; да се въведат
понятията субекваториален пояс, субтропичен пояс.
Да се формират и развият умения за разкриване на причинно-следствени
връзки между климатичните фактори и климатичните елементи; за разкриване
на закономерности в годишния ход на климатичните елементи; за оценяване на
климата като среда за живот, труд и отдих; за работа с тематична карта (карта
на климатичните пояси и области); за четене на климатограми; за работа с кон-
турна карта.
Очаквани резултати: Учениците да използват знанията си от общата част
за факторите, елементите на климата, климатичните пояси и области на Земята;
да знаят и обясняват специфичното проявление на факторите и елементите
на климата на Африка; да знаят климатичните пояси и области – тяхното гео-
графско положение, териториален обхват, факторите, които са ги формирали,
стойностите на климатичните елементи и техните закономерни промени.
Да могат: да разкриват влиянието на климатичните фактори върху клима-
тичните елементи, като посочват примери; да четат и анализират климатограми;
109
да извличат информация от основния текст в урока, да характеризират по пра-
вило климатичните пояси и планинска област в Африка; да работят с тематични
карти; да нанасят климатичните пояси и обрасти в Африка на контурна карта;
да отговарят на географски въпрос, като комбинират различни източници на
информация; да оценяват климатичните пояси като среда за живот.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят мотивира темата, като акцентира вър-
ване и тично ху ролята на климата на Африка за формиране на
мотиви- останалите природни компоненти на континента, Въвеждащ
ране на за живота и стопанската дейност на хората. Чрез текст
темата беседа се припомнят съществените белези на по-
нятията климат, климатичен пояс и климатич-
на област от общата част, основните фактори за
формирането им. Чете се въвеждащият текст.
Съдър- Учителят поставя въпрос: „Как се характеризира Основен
жателно климат на континент?“. Четат се основните въпро- текст
Техно- си в текста. Учителят съвместно с учениците опре-
логично делят организацията на работата – ще се отговаря Фиг. 1,
последователно на всички въпроси, ще се работи с 2, 3
географска карта, климатограми, таблица.
Разра- Кои Учителят насочва вниманието на учениците към
ботване фактори първия въпрос. Чрез беседа се извеждат фактори-
на форми- те, които формират климата на Африка. Акцент се
новия рат кли- поставя върху специфичното проявление на всеки
матери- мата? фактор в Африка. Последователно се изясняват
ал ролята на географската ширина за формиране на
климата на континента. Формулира се извод за
редуването на климатичните пояси (без еквато-
риален) на север и на юг от Екватора, за проти-
воположните годишни сезони, за високите темпе-
ратури през цялата година. Географската ширина
се извежда като основен фактор (чете се извън-
текстовият компонент на с. 109 и се дава отговор Извънтек-
на въпроса). Разкрива се връзката между географ- стов ком-
ската ширина и въздушните маси. Въвеждат се понент
понятията субекваториален пояс и субтропичен
пояс, като се описват основните типове въздушни
маси и техните характеристики и движения, дове-
ли до формирането на тези субпояси. Описва се
проявлението на моретата и океаните и на релефа
за формиране на климата на Африка. При всеки
110
1 2 3 4
Кои са фактор се посочват ярки примери за влиянието
особе- му върху стойностите на климатичните елементи
ностите в континента, като се ползва текстът в учебника. Основен
на кли- Учениците четат текста в учебника за особености- текст
матич- те на климатичните елементи. Чрез беседа се изяс
ните няват закономерните промени в стойностите на Фиг. 3
елемен- климатичните елементи. Учителят привежда ярки
ти? примери, посочва екстремните стойности на тем-
пературата и валежите, обяснява причините за тях. Основен
Учителят въвежда правило за характеризиране на текст
климатичен пояс, показва климатичните пояси на
климатичната карта на Африка. Учениците обяс- Фиг. 1
няват причините за наличието на два субеквато-
риални, два тропични и два субтропични пояса.
Общокласна работа по образец с климатограмата
и текста за екваториалния климатичен пояс. За ос- Фиг. 3
таналите пояси класът се разделя на три групи – І Основен
група чете климатограмата и работи с текста за су- текст
бекваториалните пояси; ІІ група – за тропичните;
ІІІ група – за субтропичните (с. 111). Всяка група
отчита дейността от работата си. Общокласен ко-
ментар на резултатите от самостоятелната работа
и кратка оценка.
Учениците назовават и посочват високите плани-
ни в континента, разкриват закономерните проме-
ни на климатичните елементи във височина, обяс-
няват причините за формирането на планинската
климатична област в Африка.
Затвър- Учениците дава отговор на въпроса: „Защо са
дяване най-благоприятни условията за живот и стопанска
дейност на хората в субекваториалните и субтро-
пичните климатични пояси на Африка?“. Привеж-
дат се примери и доказателства.
домашна
работа

1. Фактори, които формират климата на Африка:
а) географска ширина;
б) въздушни маси;
в) морета и океани;
г) релеф.
2. Климатични елементи – стойности, териториални особености
3. Климатични пояси и области на Африка
111
Тема: Водите на Африка
Задачи: Да се усвоят знания за водите в Африка и техните особености; за

връзките и зависимостите между режима на реките и климата; за най-големите
реки и езера в континента; за значението на водите за живота и дейността на
хората в Африка. Да се въведат понятията делта и естуар, отточна и безот-
точна област, главен вододел.
Да се формират и развият умения за работа с тематични карти; за четене
на хидрограми; за характеризиране на река по правило; за работа с контурна
карта.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: водните обекти в Африка, тях-
ното разположение, особеностите на режима, стопанската им усвоеност; поня-
тията главен вододел, отточна и безотточна област, делта, естуар.
Да могат: да характеризират водите на Африка – главен вододел, отточни и
безотточни области, използване и опазване; да четат и анализират хидрограми;
да разкриват връзката речен режим – климат; да характеризират река по алго-
ритъм; да работят с природогеографска, тематична и контурна карта.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят показва снимки на водни обекти в Аф- Power
дение и тично рика (реки, езера, водопади), по които учениците Point пре-
мотиви- определят темата на урока. зентация
ране на Чрез беседа се изяснява мястото на темата в раз-
темата дела, проверяват се опорните знания на учениците
за това кои са водите на сушата. Четене и комен-
тиране на въвеждащия текст в темата.
Съдър- Учителят обръща внимание на организацията на
жателно темата: „Как ще се изучават водите на Африка?“.
Учениците се ориентират в структурата на темата
и се правят изводи: 1) ще се търси отговор на че- Основен
тири въпроса; 2) за какво се отнасят и как са под- текст
редени – четат се въпросите и се коментира после-
дователността им.
Техно- Учениците припомнят особеностите в организа- Основен
логично цията на учебната дейност: текст
1) Ще се отговаря на всички въпроси, структу- Въпроси
риращи материала, на въпросите и задачите към и задачи
текста и илюстрациите, както и на тези в края на в края на
темата; 2) Ще се използват различни източници на темата
112
1 2 3 4
информация – схеми, общогеографски и тематич- Илюстра-
ни карти, хидрограми, снимки, рубриката „Запом- ции
нете“; 3) Едновременно с разработване на новото Стенна
учебно съдържание ще се нанасят върху контурна карта;
карта водни обекти от Африка; 4) Ще се работи атлас;
общокласно и по групи. контурна
карта
Разра- Кои са Учителят насочва вниманието към първия осно- Основен
ботване главните вен въпрос: „Разгледайте текста в учебника и от- текст
на но- черти на крийте колко особености имат водите на Африка Апарат за
вото водите? и кои са те. Те са отбелязани с тъмен цвят“. Четат ориенти-
учебно се главните черти на водите. Учителят съвместно ране
съдър- с учениците по текста и илюстрацията в учебника
жание обясняват как се проявява всяка от особеностите. Основен
Поставя се акцент върху запаси и разпределение, текст
зависимост на режима на реките от климата и ре- Фиг. 1
лефа; главен вододел, отточни области, наличие
на големи безотточни области, на подземни води Основен
в тях. Учителят привежда ярки примери за всяка текст
от посочените особености, като използва текста Power
и показва снимки. Въвежда понятията вододел, Point пре-
отточна и безотточна област чрез определе- зентация
ния. Актуализира въведените и усвоени в 5. клас
понятия водосборен басейн, устие, пълноводие и Речник
маловодие на реките, речна система. При необ-
ходимост се работи с речника. Power
Кои са Учителят припомня правилото за характеризира- Point пре-
най-го- не на река в учебника на с. 60. Съвместно с уче- зентация
лемите ниците характеризира р. Нил, като се изпълняват
реки в всички действия, посочени в правилото. Показва Фиг. 11
Афри- снимки на р. Нил и космическата снимка на ней-
ка? ната делта. Припомня се алгоритъмът за четене на
хидрограма. Учениците четат хидрограмата на р. Фиг. 3
Нил и определят нейния режим. Разкриват връзка-
та между речния режим и климата. Чрез самостоя-
телна работа със схемите от учебника се въвеж-
дат понятията делта и естуар. Учителят посочва
делтата на р. Нил. Дава и други примери. Работа с
географската карта.
Учениците нанасят названието на р. Нил върху Атлас
контурната карта.
Класът се разделя на три групи. Всяка група из- Фиг. 11,
готвя характеристика на една от големите реки в 8, 9
Африка (І група – на р. Конго (Заир), ІІ група – на
р. Нигер, ІІІ група – на р. Замбези), като работи Контурна
с атласа, с правилото за характеризиране на река карта
и с хидрограмата на реката. Едновременно с из-
готвянето на характеристиката всяка група нанася

1 2 3 4
названието на съответната река в контурната кар- Power
та. Общокласен коментар на резултата, корекции Point пре-
и допълнения на учителя. Показва снимки на съ- зентация
ответните реки. При характеризиране на р. Конго
учителят използва понятието естуар чрез опреде- Power
ление. Показва отново схемата от учебника. Point пре-
Кои са Учителят прави кратка характеристика на по-голе- зентация
голе- мите езера в Африка – Виктория, Танганика, Чад.
мите Показва ги на географската карта и ги илюстри-
езера в ра със снимки. Насочва вниманието на учениците
Афри- към ез. Чад и го описва. Посочва и други езера от
ка? континента.
Как се Изпълнява се за- Използва се интерактивен Фиг. 10
използ- дачата в учебника. метод – „мозъчна атака“.
ват во- Учениците доказват Учителят поставя задача на
дите на как се използват во- учениците: „Дайте предло-
Африка дите в Африка, като жения в рамките на 50 сек
привеждат конкрет- как се използват водите на
ни примери. Африка“. Учителят обясня-
ва правилата:
1) Може да бъдат изказани
всякакви идеи.
2) Всички идеи се записват
на дъската или на постер.
Коментар и групиране на Power
идеите в три групи: в бита, Point пре-
в трудовата дейност, в от- зентация
диха на хората.
Учителят описва живота и дейността на хората в
големите безотточни области (показва снимки), из-
вежда проблемите – недостиг на вода в обширни те-
ритории от континента; неравномерно разпределе-
ние; речни прииждания – наводнения, замърсяване.
те“
Поста- Задачи от учебната тетрадка. Да се нанесат наиме- Учебна
вяне на нованията на езерата в Африка върху контурната тетрадка
домашна карта.
работа

1. Водите на Африка – главни черти
2. Географска характеристика на най-големите реки
3. Езерата в Африка
4. Използване и опазване на водите
114
Тема: Природни зони в Африка
Задачи: Да се усвоят знания за географското положение на природните зони в

Африка – основните и преходните зони и планинската област; за връзките меж-
ду природните компоненти в тях; за условията за живот и стопанска дейност в
зоните; за типичните проблеми.
Да се развият уменията за характеризиране на природна зона по правило;
за пространствено ориентиране (работа с контурна карта); за разкриване на
връзки между природните компоненти; за оценяване на условията за живот и
труд в зоните; за съставяне на маршрути за мислено пътешествие в природните
зони на Африка.
Очаквани резултати. Учениците да знаят: териториалното разположение
на зоните, природните им условия (особеностите на релефа, климата, водите,
почвите, растителността и връзките между тях); условията за живот и трудова
дейност на хората в тези зони; главните черти на зоните и на планинската област.
Да могат: да характеризират природните зони на Африка по правило; да
определят географското положение на посочените зони и на планинската об-
ласт; да описват и оценяват природната им среда; да извличат информация от
основния текст; да привеждат доказателства и примери; да правят мислено пъ-
тешествие по маршрути в природните зони на Африка; да се ориентират прос-
транствено (работа с контурна карта); да оценяват условията за живот и труд.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата с необходимостта от
дение и тично разширяване и обобщаване на знанията за уникал-
мотиви- ната природа на Африка. Доказва необходимостта
ране на от изучаване на природните зони на Африка. Основен
темата Съдър- Припомня се правилото за характеризиране на текст
жателно природна зона. Тематич-
Съвместно с учениците се определя организацията ни карти
Техно- на работа – ще се отговаря последователно на въ- Power
логично просите в текста, ще се работи с тематични карти, Point пре-
с презентация. зентация
Какви Чрез беседа се извеждат главните черти на зоната Power
са ек- на екваториалните гори. Определя се типът кли- Point пре-
ватори- мат, разкрива се връзката между климата и речния зентация
алните режим; на географската карта се посочват по-го- Географ-
гори? лемите реки и езера. Учителят формулира извод за ска карта
115
1 2 3 4
водните ресурси в зоната на екваториалните гори. Фиг. 2
Актуализират се знанията за почвите. Поставя се
акцент върху растителността. Разкриват се нейни-
те белези, поднасят се любопитни факти за начина
на приспособяване на растенията към условията
Какви на средата. Посочват се основни представители на
са сава- животинския свят. Отново се привеждат примери
ните в за адаптиране към средата в зоната. Аналогично се Фиг. 3
Афри- представя и зоната на саваните.
ка? Учениците сами четат текста за Сахел, извеждат
причините за формирането на тази преходна област.
Какви Учителят представя презентация за зоната на тро- Power
са тро- пичните пустини. Чрез беседа учениците достигат Point пре-
пичните до основните ѝ характеристики. Формира се поня- зентация
пусти- тието оазис.
ни? Класът се разделя на три групи. На всяка група
се поставя задачата да прочете текста за една от
тропичните пустини (I група – за Сахара, II група Основен
– за Калахари, III група – за Намиб) и да докаже с текст
примери с помощта на географската карта на Аф-
рика в атласа защо всяка от тях попада в зоната Атлас
на тропичните пустини; кои белези на тропичните
пустини са характерни за нея, по кои белези се
различават (ако има такива) и защо. Време за са-
мостоятелна работа – 3 мин.
Учителят формулира извод за приликите и разли-
ките между тропичните пустини в Африка и обяс-
нява причините.
Каква е Зоната на твърдолистните вечнозелени гори и хра- Power
зоната сти се характеризират по аналогичен начин чрез Point пре-
на твър- презентация. Учителят коментира причините за зентация
долист- формирането ѝ; по-важните характеристики на
ните климата и водите. Посочва типични представители
вечно- на растителния и на животинския свят и запознава
зелени учениците със стопанската усвоеност на терито-
гори и риите в зоната.
храсти?
Каква е Учителят чете текст за Килиманджаро, в който се Поясните-
планин- описва промяната на природните компоненти във лен текст
ската височина. Общокласен коментар и изводи за про- Фиг. 8
област? мяната на природните компоненти във височина.
Как се Коментар на екологични проблеми. Извеждане на
опазва специфични екологични проблеми в Африка. На-
приро- белязване на мерки за преодоляването им.
дата на
Африка?
116
1 2 3 4
Затвър- Учителят изисква сравняване на условията за жи-
дяване вот в природните зони на Африка. Беседа и изво-
ди.
Поста- Задача 3 от апарата за контрол и съставяне на Апарат за
вяне на маршрут за мислено пътешествие в зоните на Аф- контрол
домашна рика.
работа

1. Какви са екваториалните гори?
2. Какви са саваните на Африка?
3. Какви са тропичните пустини?
4. Каква е зоната на вечнозелените твърдолистни гори и храсти?
5. Каква е планинската област?
6. Какви са условията за живот в природните зони?
7. Как се опазва природата на Африка?
Тема: Население и политическа карта на Африка
Задачи: Да се усвоят знания за броя, териториалното разпределение, расовия

състав, бита, културата и проблемите на населението в Африка; за съвремен-
ното състояние на политическата карта на континента и нейните особености;
да се въведат понятията местно население, преселено население, колония; да
се затвърдят понятията гъстота на населението, раса, религия, политическа
карта.
Да се развият умения за четене на тематични карти (гъстота на населе-
нието, политическа карта), за изчисляване на средна гъстота, за работа с кон-
турна карта; за изразяване на мнение по типични проблеми на населението в
Африка (глад, болести, неграмотност), за бита и културата на африканските
народи.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: броя, средната гъстота, съста-
ва на населението на Африка; особеностите на териториалното му разпределе-
ние; проблемите на населението и причините за тях; особеностите, изменение-
то и главните черти на съвременната политическа карта на Африка.
Да могат: да използват основните понятия за населението, усвоени в обща-
та част; да четат тематична карта; да нанасят особеностите на населението вър-
ху контурна карта; да изчисляват средна гъстота на населението; да обясняват
особеностите на териториалното разпределение на населението; да формули-
рат и коментират проблемите на населението, като дават примери; да обсъждат
идеи за решаването им.
117
ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят разяснява въвеждащия в темата текст.
ване и тично Мотивира урока чрез водещата идея, че населението
мотиви- е основен фактор за развитие на икономиката (сто- Въвеждащ
ране на панството) на континента. За целта разкрива връз- текст
темата ката между изученото учебно съдържание (приро-
дата на Африка) и предстоящото за изучаване – ико-
номиката (стопанството) и страните на континента.
Четат се основните въпроси в текста. Основен
Техно- телно на всички въпроси, ще се работи с тематич- Фиг. 1 – 6
логично ни карти и снимки.
Разра- Колко По първия въпрос учителят разяснява причините
ботване хора за бързото нарастване на населението – по-висока
на новия живеят раждаемост, голям дял на младото население, на-
мате в Афри- маляване на смъртността поради подобряване на
риал ка? здравеопазването в някои африкански страни. В
учебната програма не се предвижда да бъдат въве-
дени понятията раждаемост и смъртност. Учи-
телят ги обяснява информативно. Разкрива една
от особеностите на населението в Африка – бързо
увеличаване в най-бедните страни. Разкрива пос
ледиците от бързото нарастване на населението и
ниската степен на икономическо развитие.
Как е Учителят припомня какво е средна гъстота на на-
разпре- селението. Поставя задача на учениците да опишат
делено териториалното разпределение на населението с
населе- помощта на картата в учебника. Учениците по- Фиг. 1
нието в казват най-гъсто и най-рядко населените терито-
конти- рии. Учителят разкрива причините за това, като
нента? посочва основните фактори – природни и социал-
но-икономически. Привежда ярки примери – за гъ-
сто населени и рядко населени територии, като ги Стенна
посочва на стенната карта. Формулират се изводи. карта
Какъв е По картата в атласа учениците определят расо- Атлас
съста- вия състав на населението на Африка, описват
вът на представителите на отделните раси по изучените
населе- признаци за сравнение от общата част. Учителят
нието в въвежда понятията местно и преселено населе- Основен
Афри- ние и разкрива тяхната същност. Учениците четат текст
ка? текста в учебника и по картата в атласа описват
териториалното разпределение на населението. Атлас
118
1 2 3 4
Посочват кои територии са населени от местно и
кои – от преселено население. Учителят дава крат-
ка информация за бита и културата на най-много-
бройните племена в Африка.
Учителят показва при възможност изображения, Power
отразяващи начина на живот (контрасти и не- Point пре-
повторимост) на населението в Африка. Използва зентация
житейските представи на учениците за проблема.
Какви Учениците четат текста в учебника за проблемите Основен
са проб на африканското население (глад, болести, нег текст
лемите рамотност). Чрез беседа се разкриват пътищата
на афри- за преодоляването им, като учениците изразяват
канско- собствено мнение.
то насе- Учителят разкрива приноса на африканските наро-
ление? ди в световната култура. Поставя задача на отдел-
ни ученици да напишат кратки научни съобщения.
Поли- Вниманието на учениците се насочва към полити-
тическа ческата карта на Африка. Чрез беседа се припомня
карта понятието политическа карта. Учениците четат Фиг. 6
политическата карта на Африка, групират страни-
те по площ, дават конкретни примери. Учителят
групира страните според броя на населението и
формата на държавно устройство.
Учителят разкрива основните етапи на формиране
на политическата карта на континента. Въвежда
понятието колония, разкриват се последиците от
колониалното минало и насилственото изселване
на част от населението му. Акцент се поставя вър-
ху разпадането на колониалните империи и обра-
зуването на независими държави.
Учителят разкрива главните черти на съвременна-
та политическа карта на Африка, като ползва при-
мерите в учебника.
Затвър- На учениците се поставя задача да формулират
дяване кратко обобщено изложение за населението и по-
литическата карта на Африка. Учителят коменти-
ра, допълва и коригира отговорите.
домашна
работа

1. Брой и териториално разпределение на населението в Африка
2. Състав на населението – местно и преселено население
3. Проблеми, бит и култура на африканските народи
4. Политическа карта – формиране, главни черти
119
Тема: Икономика на Африка
Задачи: Да се усвоят знания за съвременната икономика на Африка и факто-

рите, които я формират; за териториалното разпределение на основните сто-
пански отрасли; за най-важните проблеми на икономиката в континента.
Да се усъвършенстват уменията за работа с контурна карта, за системати-
зиране на информация, за разкриване на причинно-следствени връзки, за рабо-
та с основния текст
Очаквани резултати: Учениците да знаят: главните черти на съвремен-
ната икономика на Африка (състояние, типове стопанство, икономически обе-
динения); факторите, които я формират; основните икономически отрасли и
проблемите на икономиката в континента.
Да могат: да характеризират съвременното състояние на икономиката на
Африка; основните ѝ отрасли и тяхното териториално разпределение; да форму-
лират и обсъждат проблемите на икономиката; да нанасят върху контурна карта
териториалното разположение на основни икономически дейности в континента;
да формулират изводи за икономическото развитие на страните в Африка.

ция
1 2 3 4
Обявя- Тема- Учителят обявява темата. Формулира целите на уро-
ване и тично ка, мястото му в системата от уроци в 5. клас; доказва Въвеждащ
мотиви- необходимостта от изучаването му. Икономиката на текст
ране на Африка е елемент от системата „природа – общество
темата – стопанство“. Усвояването на географски знания за
него ще позволи на учениците да разкрият и осмис- Основен
лят връзката между природните богатства на конти- текст
нента, трудовата дейност за тяхното преработване,
степента на развитие на африканските страни и ико- Илюстра-
номическите резултати от стопанската дейност. ции
Учителят разкрива практико-приложния характер Контурна
на знанията за икономиката – необходимостта им карта
при изучаване на страните в Африка и на иконо-
миката в другите континенти.
Съдър- Четат се основните въпроси, на които ще се търси
жателно отговор в урока, и се мотивира тяхната последо-
вателност.
Техно- Учителят съвместно с учениците определят как Илюстра-
логично ще се организира и проведе учебната дейност: ще ции
се работи с тематични карти, снимки, с таблица, с Таблицата
контурната карта. от фиг. 5
120
1 2 3 4
Разра- Какво е Чрез беседа се актуализират знанията на ученици-
ботване съвре- те за същността на икономиката, типовете стопан-
на новия менното ство, белезите на пазарното стопанство, за класи-
мате състоя- фикацията на страните в зависимост от степента
риал ние на на икономическо развитие. Следва обяснителен
иконо- разказ на учителя, чрез който се извеждат главни-
миката? те черти на съвременната икономика на Африка:
слаборазвита икономика, малък дял от световното
производство на стоки и услуги, силна зависимост
от развитите страни; формиране на икономически
обединения. Учителят записва изброените особе-
ности на дъската, а учениците – в тетрадките си. За
всяка особеност се привежда ярък пример. Учени-
ците формулират извод за съвременното състоя-
ние на икономиката в Африка.
Кои са Анализ на таблицата за факторите. Извеждат се Таблицата
факто- основните групи фактори, влияещи върху форми- от фиг. 5
рите за рането и развитието на икономиката в континента.
разви- Общокласно четене и коментар на текста в табли-
тие на цата. Учителят привежда примери за влиянието на
иконо- всяка група фактори върху развитието и терито-
миката? риалното разположение на отделните отрасли. По-
ставя на учениците задачи, свързани с разкриване
на влиянието на отделни фактори – например по
стопанската карта в атласа да се определят ос-
новните земеделски производства в земите около
Екватора, в най-северните и в най-южните части
на континента. Показва снимки на различни видо-
ве икономическа дейност (примитивно земеделие,
добив на полезни изкопаеми и др.). Учениците раз- Фиг. 2,
познават факторите, чието влияние върху иконо- 4, 6
миката на Африка е слабо проявено – научно-тех-
нически, образованост на населението и др.
Кои са Беседа, чрез която се актуализират знанията на
основ- учениците за отраслите на световното стопанство.
ните Учителят разкрива особеностите на отрасловата
иконо- структура на стопанството на Африка. Поста-
мически вя на учениците задача в края на часа да приве-
отрасли? дат доказателства в подкрепа на твърдението, че
икономиката на африканските страни (без РЮА)
е слаборазвито. По икономическата карта в учеб-
ника и картата на полезните изкопаеми учениците Фиг. 1
описват основните отрасли: земеделие, добив на Фиг. 3
полезни изкопаеми, на дървен материал, риболов,
и тяхното териториално разположение. Чрез бе-
седа се извеждат главните черти на тези отрасли
и причините за тяхното състояние; разкрива се
121
1 2 3 4
връзката между природните условия и земеделска-
та специализация; откроява се водещото място на
Африка в добива на редица полезни изкопаеми;
обяснява се контрастът: големи природни богат-
ства – ниска степен на развитие. Класът се разделя
на две групи. С помощта на икономическата карта
в учебника учениците описват: І група – промиш-
леност и транспорт, ІІ група – туризъм и икономи-
чески връзки. Общокласен коментар, привеждане Фиг. 7
на ярки примери от учителя.
Учителят формулира основните проблеми на ико- Основен
номиката. Учениците привеждат доказателства. текст
Затвър- Обоб- „Коя група фактори имат водеща роля за съвре-
дяване щаване менното състояние на икономиката в Африка? До-
кажете твърдението си.“
Учениците дават отговор на поставената в хода на
урока задача. Доказват принадлежността на афри-
канските страни (без РЮА) към Третия свят.
Поста- Задачи 1, 2 и 7 от учебната тетрадка.
вяне на
домашна
работа

1. Развитие и съвременно състояние на икономиката
2. Фактори, които формират икономиката на Африка
3. Структура на икономиката – основни отрасли и тяхното териториално
разположение
4. Проблеми на икономиката
Тема: Страни в Африка: Египет, РЮА (ЮАР)
Задачи: Да се усвоят знания за правилото за географска характеристика на

страна; за групирането на страните в Африка по определени признаци; за пред-
ставителни страни: Египет и РЮА (ЮАР).
Да се изгради ориентировъчна основа на умението за изготвяне на географ-
ска характеристика на избрана страна по правилото; да се усъвършенстват уме-
нията за сравняване; за работа с контурна карта.
Учениците да знаят: правилото за географска характеристика на страна;
признаците за групиране на страните.
Да могат: да характеризират по правило страни от Африка; да изготвят
кратко описание на столица или на по-големи градове; да сравняват изучените
страни по определени признаци в табличен вид.
122

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Чете се въвеждащият в темата текст. Учителят Основен
дение и тично посочва и други признаци, по които се групират текст
мотиви- страните в Африка освен териториалното разпо-
ране на ложение, а именно: расов и народностен състав
темата на населението; религия, която изповядва по-го-
лямата част от хората; икономическо развитие;
природни условия и др. Например общото между
страните в Северна Африка, което ги обединява в
една група, освен териториалното им разположе-
ние е расовият състав на населението (европеидна
раса), религията, която се изповядва – ислям, тра-
Съдър- диционните връзки между тези страни. По посо- Основен
жателно чените признаци страните в Африка се групират в текст
три големи региона: страни в Северна, в Централ- Илюстра-
Техно- на и в Южна Африка. Учителят формулира целта ции
логично на урока.
Съвместно с учениците се определя организацията
на урока – ще се отговаря последователно на всич-
ки въпроси, ще се работи с географската карта, с
таблица.
Разра- Как се Учителят поставя на учениците задача да съставят
ботване прави правило за характеризиране на страна след изуча-
на новия географ ването на Египет. Обяснява им, че правилото тряб-
матери- ска ха ва да отразява последователността на действията,
ал рактерис които се извършват при изготвяне на географска
тика на характеристика на страна. Тази последователност
страна? те трябва да открият в хода на новия урок.
Египет По фиг. 1 от урока се определя географското по- Фиг. 1
ложение на Египет. Оценява се като фактор за
развитие на стопанството. Самостоятелна работа
с географската карта. Описване на най-съществе-
ното в природния облик на Египет. Оценяване на
природната среда като фактор за живота и стопан-
ската дейност на хората. Извод. На учениците се
поставя задача да определят състава на население-
то (прилагат се усвоени до момента знания) и не-
говото териториално разпределение (по картата за
гъстота на населението в учебника). Формулиране
на извод и за гъстотата и състава на населението.
По стопанската карта в атласа чрез общокласна
беседа се описват отрасловата и териториалната
123
1 2 3 4
структура на стопанството, факторите, довели до
нейното формиране. Акцент на групирането на
страните по степен на икономическо развитие. На
учениците се поставя задача да определят към коя
група се отнася Египет. Изисква се от тях да обос-
новат отговора, да приведат доказателства.
Учителят припомня на учениците задачата, на коя-
то трябва да дадат отговор след изучаване на Еги-
пет. Беседа за извеждане на правилото. Учениците
записват отделните действия при характеризиране
на страната.
Репуб РЮА се характеризира с помощта на фиг. 5 от
лика урока, картата на Африка от атласа и основния Фиг. 3
Южна текст. Самостоятелна работа – 5 – 6 мин. Общо- Атлас
Африка класна дейност. Акцент върху специфичните про- Основен
блеми на населението в РЮА, резултат от дълго текст
провежданата политика на расова нетолерантност;
върху особеностите на съвременното състояние
на стопанството на РЮА. Коментар от учителя за
особеностите на стопанството. Сравнява и дава
конкретни примери. Извод за степента на развитие
на икономиката на РЮА.
Затвър- Работа с учебната тетрадка и таблицата от задача
дяване 5.
домашна
работа

1. Признаци за групиране на страните
2. Как се прави географска характеристика на страна?
3. Географска характеристика на Египет
4. Географска характеристика на РЮА
Тема: Антарктида – леденият континент
Задачи: Да се усвоят знания за географската уникалност на Антарктида, за ге-

ографското положение, опознаването и изследването на континента, природата
на Антарктида, особеностите в политическия статут. Да се въведат понятията
проток Дрейк, о-в Ливингстън, ледник, айсберг, озонова дупка, Антаркти-
чески п-в.
Да се развият умения за определяне на географско положение на континент
124
по правило; за описание на бреговата линия на континент; да се затвърдят
уменията за работа с географска и контурна карта, за характеризиране на при-
родата на континент, за разкриване на връзки и отношения, за работа с текста
в учебника.
Очаквани резултати. Учениците да знаят: спецификата в географското
положение на Антарктида, водните басейни, с които граничи, големината му,
особеностите на бреговата линия и нейните форми, откривателите и изследова-
телите на континента, особения политически статут, спецификата на природата.
Да могат: да определят географското положение на Антарктида, да описват
бреговата линия, границите и формите ѝ, да характеризират природата на Ан-
тарктида, да разкриват връзки и отношения, да извличат информация от текста.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Учителят мотивира темата, като прави коментар
дение и тично на географската уникалност на Антарктида. Ак-
мотиви- туализира понятието географско положение.
ране на Съдър- Четат се основните въпроси в текста. Основен
темата жателно Учителят съвместно с учениците определят орга- текст
логично телно на всички въпроси, ще се работи с географ-
ската карта и снимки, презентация.
Разра- Къде е Използват се опорните знания на учениците за
ботване разпо- географски координати, географска дължина, гео-
на новия ложена графска ширина. Обяснителен разказ за положе-
матери- Антар- нието на Антарктида спрямо другите континенти; Фиг. 1
ал ктида? работа с картата по илюстрацията от учебника и Стенна
стенната географска карта. карта
Изводи за географското положение на Антаркти-
да. Учителят посочва протока Дрейк, о-в Ливингс-
тън, Антарктическия п-в. Изисква от учениците да Атлас
ги открият в атласа. По картата в атласа учениците
описват и показват водните басейни, с които гра-
ничи Антарктида.
Какви Учителят показва презентация на отделни край- Power
са голе- брежни форми. Използват се опорните знания Point пре-
мината на учениците за крайбрежните форми (бряг, по- зентация
и грани- луостров, остров, залив и проток). Акцентира на
ците на шелфовите ледници като специфични крайбрежни
Антар- форми за континента. Формира понятието айсберг,
ктида? като ползва илюстрацията от учебника. Изводи за Фиг. 2
бреговата линия и нейните форми.
125
1 2 3 4
Кои са С помощта на фиг. 1 и обяснителен разказ на учи-
открива- теля учениците получават знания за откривателите Фиг. 1
телите и и изследователите на Антарктида.
изследо-
вателите
на Ан-
таркти-
да?
Как се Учителят обяснява образуването на континента
е обра- Антарктида. Разделя класа на групи за самостоя-
зувал телна работа с текста в учебника. Поставя следни-
конти- те задачи: I група – „Прочетете текста и разкажете
нентът? какво е най-интересното за релефа и полезните
Каква е изкопаеми на Антарктида“, II група – „Прочете- Основен
приро- те текста и разкажете какво е най-интересното за текст
дата на климата, водите и организмовия свят на Антаркти-
конти- да“. Време за работа – 5 – 6 мин. Беседа с изводи
нента? за особеностите и уникалността на природата в
континента.
Еколо- Учителят прави коментар на влиянието на стопан-
гични ската дейност и бита на хората върху природата на Фиг. 4
пробле- Антарктида. Формира понятието „озонова дупка“.
ми
Затвър- Учениците изпълняват задачи 2 и 3 от апарата за Апарат за
дяване контрол. Самостоятелна работа – 3 – 4 мин. Ко- контрол
ментар на отговорите. Четат и коментират рубри- Рубриката
ката „Запомнете“. „Запомне-
те“
Поста- Учителят поставя за домашна работа следните за- Апарат за
вяне на дачи: задача 4 от апарата за контрол и задачите в контрол
домашна контурната карта на Антарктида. Контурна
работа карта

1. Къде е разположена Антарктида?
2. Какви са големината и границите на Антарктида?
3. Кои са откривателите и изследователите на Антарктида?
4. Има ли държави в Антарктида?
5. Как се е образувал континентът?
6. Каква е природата на континента?
7. Екологични проблеми
126
2. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ДЕЙНОСТ – ОСОБЕНОСТИ,
МЕТОДИКА И ТЕХНОЛОГИЯ, ПРИМЕРНИ РАЗРАБОТКИ
Системата от уроци за дейност в 5. клас включва седем урока. Тя е подсистема
на цялостната система на обучение по география и икономика и допринася за
постигане на целите ѝ. Разработена е въз основа на дейностния и интегралния
подход, тясно обвързана е със системите на уроците за нови знания, за обоб-
щаване и контрол. Чрез нея се осъществяват приемственост, взаимодействие
между урочните единици по отношение на основните характеристики на обуче-
нието: цел, съдържание, образователен процес, контрол.
Целите на уроците за дейност са изграждане на ориентировъчна основа на
умения, формиране и развитие на умения, способност за прилагане на усвоени-
те знания и умения в различни ситуации. Системата на уроците за дейност учи
учениците на методология (как, в каква последователност се извършва дадена
дейност); създава условия за формиране на географска компетентност.
Тематиката и съдържанието на уроците от системата се определят от фикси-
раните в учебната програма за 5. клас очаквани резултати към постиженията на
учениците по отношение на уменията и компетентностите, които те трябва да
придобият в края на учебната година.
Познавателнта дейност в системата от уроци е разнообразна (работа с
мащаб, измерване на разстояния по картата и глобуса чрез мащаба, разпоз-
наване на способите на картографиране, „четене“ на географската карта и
глобуса, определяне на географското положение на обекти, наблюдаване и
описване на форми на релефа и на природни зони по правило, четене на кли-
матограма и хидрограма, на икономическа карта, самостоятелно извеждане на
алгоритми и др.).
В този тип уроци успешно се съчетават общокласната, груповата, екипната
и индивидуалната форма на работа. Някои от уроците в системата в 5. клас
изискват предварителна подготовка – изпълнение на някои задачи у дома, оси-
гуряване на пособия за извършване на предвидените дейности.
Макроструктурата на този тип уроци включва: обявяване и мотивиране на
темата; формулиране на целите ѝ; въвеждане и разясняване на алгоритмите за
дейност; изпълняване на задачите, проектирани в урока; оценяване на извър-
шената дейност.
Проектираната в учебника за 5. клас методика на уроците за дейност дава
идеи и улеснява учителя в разработването на микроструктурните варианти на
уроците в системата. Към всеки урок за дейност в учебника е осигурена инфор-
мация (статистически и други данни), необходима за извършването ѝ. После-
дователното изпълнение на задачите в тези уроци, с помощта на въведениете
алгоритми за дейност, в съчетание с прилагането на различни форми на работа,
осигурява постигането на целите на системата.
127
Примерна методическа разработка на урок за дейност
(Как да работим с елементите на географската карта?)
Задачи: Да развият и затвърдят уменията си за работа с географска кар-

та – „четене“ на условни знаци на географската карта, за ориентиране по тях;
за работа с мащаб – четене, изчисляване на разстояния; за разпознаване на
способите за картографиране и видовете географски карти; за определяне на
местоположението на точки от земната повърхност.
Очаквани резултати: Учениците да знаят: правилото за „четене“ на гео-
графска карта, за изчисляване на действителното разстояние между два обекта
при даден мащаб; способите за картографиране.
Да могат: да четат условните знаци, мащаба на географската карта; да оп-
ределят действителните разстояния между два обекта с помощта на мащаба; да
откриват мащаба на картата по действителното и умаленото разстояние между
два обекта на картата; да разпознават способите за картографиране и географ-
ските карти според мащаба им.

ция
1 2 3 4
Въве- Тема- Чете се въвеждащият текст в урока. Формулират Въвеждащ
дение и тично се целите му. Разкрива се фундаменталното зна- текст
мотиви- Съдър- чение на умението за работа с мащаба, условните
ране жателно знаци, способите за картографиране и различните
видове географски карти за обучението по геогра-
Техно- фия и за живота изобщо.
логично Ще се решават задачи, включително по избор.
Разра- Учителят припомня понятието четене на гео-
ботване Задача 1 графска карта. Поставя на учениците задачата
на новия Задачи 2 да прочетат правилото и да открият новото в това
матери- и3 правило; да посочат основните действия при че- Основен
ал Задача 4 тене на карта. Самостоятелна работа – 2 – 3 мин. текст
Задача 5 Общокласен коментар. По-кратко записване на Фиг. 5
правилото в тетрадките. Задача 1 се изпълнява
Задача 6 самостоятелно. Проверка на изпълнението. За-
дачи 2 и 3 се изпълняват устно чрез общокласна
Задачи дейност.
7, 8, 9 Акцентът в урока се поставя върху правилото за
определяне на действителните разстояния между
два обекта с помощта на мащаба (задача 4 в урока).
128
1 2 3 4
Самостоятелно изпълнение на действията към за-
дача 5. Общокласен коментар с акцент върху пос
ледователността на действията.
Учениците четат задача 6. Определят какво е да-
дено и какво се търси. Предлагат решение на за-
дачата. Коментар. Учителят поставя на учениците
задача сами да съставят и решат подобна задача.
Последователно самостоятелно решаване на за- Фиг. 2, 3
дачи 7, 8, 9. Проверка и коментар на решението. Фиг. 4, 5
Задачи Учениците с повишен интерес към географското
10, 11 знание или тези, които работят много бързо, са на-
сочват към проучване и изпълнение на задача 10. Фиг. 8, 9
Задача 11 се решава в клас при засилен интерес и
активност.
Самостоятелна работа със задачите. След прик
лючване на работата отговорите се сверяват и ко-
ментират.
Затвър- Прави се извод за новите умения, усвоени в часа,
дяване за тяхното значение за обучението по предмета в
средното училище. Учителят оценява работата на
класа по точността и бързината, с която са изпъл-
нени задачите, по степента на усвоеност на знани-
ята за географската карта и глобуса в уроците за
нови знания. Учениците се насочват към остана-
лите задачи от урока
Поста- Задачи 12 и 13 – домашна работа. Фиг. 10
вяне на
домашна
работа
3. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА ОБОБЩАВАНЕ – ИЗХОДНИ

РАЗРАБОТКИ
Обобщителните уроци са традиционен тип уроци в системата на българското
средно образование, в т.ч. на географското. Мястото им в системата на уроци-
те по география и икономика в 5. клас се определя от структурата на учебното
съдържание, а целите им – от очакваните резултати за знанията и уменията на
учениците, формулирани в учебната програма, от теоретичните постановки за
обобщаването и обобщителните уроци. Налице са терминологични различия
относно наименованието на този тип уроци (преговорни, преговорно-обобщи-
телни, обобщителни др.). Ние приемаме термина „обобщителни“, тъй като ос-
новната, водеща дейност в този тип уроци е обобщението. Разбираме обобща-
ването като по-висша форма на анализ и синтез, като процес на затвърдяване

и систематизиране на знанията с по-висока степен на обобщеност, основан на
активна интелектуална дейност по преструктурирането и прегрупирането на
учебното съдържание около възлови въпроси в нов логически план. Чрез об-
общението се формират и открояват водещи идеи, закономерности, ключови
понятия, обединяващи цялото съдържание, поради което обобщените знания и
умения са с ново качество.
Системата на обобщителните уроци в 5. клас е основана на следните дидак-
тически постановки:
– Обобщаването е мислено отделяне и обединяване на общите, съществени-
те черти на географските обекти, процеси и явления. Чрез него знанията при-
добиват качеството системност, обогатяват се и се прилагат в нови ситуации.
Обобщаването е звено в процеса на познанието, насочено към разграничаване
на същественото от несъщественото.
– Основава се на различни по вид повторения, но не се свежда до възпро-
извеждане на учебното съдържание, а до неговото преструктуриране около
възлови въпроси в нов логически порядък, насочено е към систематизиране и
обобщаване.
– Възприема се като средство за активизиране на познавателната дейност на
учениците.
– Осъществява се във всички типове уроци. Основна форма за систематизи-
ране и обобщаване на знанията, за формиране и усъвършенстване на умението
за обобщаване са обобщителните уроци.
– В обучението по география и икономика във всички степени, етапи и кла-
сове на средното училище, в т.ч. в 5. клас, обобщаването е: средство за подбор
и ограничаване на фактологичния материал, за постигане на баланс между те-
оретичните и фактологичните знания в учебното съдържание, което допринася
за изграждане на общата конструкция на географията като учебен предмет.
– Средство за адаптиране на основите на науката за учебни цели, за прео-
доляване на едно от основните противоречия при подбора и опростяването на
учебното съдържание, произтичащо от предметната и съдържателната същност
на географската наука, а именно: противоречието между описанието на уни-
калното и неповторимото в географските обекти и явления, от една страна, и от
друга, издигането на теоретичното равнище на съдържанието на географията
чрез синтезиране на отделни факти и извеждане по пътя на обобщаването на
общи понятия и закономерности. Тази противоречива тенденция и в науката,
и в обучението се преодолява чрез систематизиране и обобщаване, при което
на единичните (индивидуалните) географски обекти и явления се придава общо
значение. Това става чрез понятийното обобщаване. При сравняване, съпоста-
вяне на едни и същи географски обекти, разположени в различни части на зем-
ната повърхност, и разкриване на тяхното разположение се откриват географ-
сите закономерности. Когато закономерностите бъдат „проверени“ в различни
части на земната повърхност, те придобиват всеобща значимост, независимо че
са били изведени чрез синтезиране и обобщаване факти за отделни територии.
130
Следователно голяма крачка в развитието на училищната география е преходът
от описването на конкретни факти към тяхното систематизиране, класифицира-
не. Както в науката, така и в обучението този процес придобива строго научен
характер по пътя на обобщаването, защото то стои в основата на формирането
на понятията, чрез които много свойства и белези на предметите и явленията се
обединяват в една дума. Чрез тях става възможно точното и кратко затвържда-
ващо се в паметта описание, което създава предпоставка за научно обясняване
на изучаваните явления и води до откриване на общонаучни, в случая – гео-
графски, закономерности.
От всичко казано дотук може да формулираме следните изводи:
– Географското познание е основано на обобщаването, тъй като законите,
закономерностите, водещите идеи, понятията в географията са резултат от об-
общаване. То е в основата на съвременните модели, представящи предмета,
структурата и мястото на географията в системата на науките и на учебните
предмети в средното училище.
– Обобщаването в обучението по география и икономика се основава на
анализ на учебното съдържание и последващ синтез, чрез който се открояват
ключовите идеи, понятия, закономерности, обединяващи цялото съдържание.
Обобщеното знание и обобщаването са продукт на мисленето, а мисленето се
проявява в процеса на познание.
– Обобщените знания и умението за обобщаване са компонент на географ-
ската грамотност на учениците, а способността за вземане на решения на ба-
зата на обобщени знания – на географската им компетентност. Следователно
обобщените знания и способността за обобщаване допринасят за формиране на
географската култура на учениците.
– Обобщаването е мотивирана дейност, която се осъществява чрез извърш-
ване на поредица от действия и операции въз основа на задълбочено усвоени
географски знания.
Изведените теоретични постановки са в основата на разработената система
на обобщителните уроци в 5. клас. Надяваме се те да са основателен мотив във
вашата дейност при организирането и провеждането на този тип уроци.
Методически указания за разработване на обобщителните уроци
Цели: – Да се формират и развият способностите на учениците за обобщава-

не; за прилагане на обобщените знания в различни учебни ситуации – при усво-
яване на ново учебно съдържание, при сравняване на обекти, при разкриване на
причинно-следствени връзки между процесите и явленията в природата и обще-
ството на глобално и регионално равнище; за изготвяне на обобщено изложение.
– Да се усвоят обобщени знания (понятия, водещи идеи, закономерности) за
изображенията на земната повърхност, за Земята като планета от Слънчевата
131
система, за природата, за населението, държавната и икономическата организа-
ция на обществото в света и в Африка, за природата и политическия статут на
Антарктида като средство за постигане на целите на обучението в 5. клас.
Форми на работа: индивидуална, групова
Методика на обобщителните уроци. Включва:
– преструктуриране, прегрупиране на учебното съдържание около малко на
брой въпроси с възлов характер в нов логически порядък;
– съставяне на задачи, стимулиращи учениците към формулиране на съжде-
ния и обобщения; постепенно усложняване на задачите с обобщаващ характер;
– организиране на предварителната подготовка за урока;
– проверяване, коментиране и оценяване на резултатите от предварителната
подготовка, коригиране, допълване на частичните изводи и обобщенията;
– прилагане на обобщените знания в сходни и в нови ситуации.
Особености на системата на обобщителните уроци в 5. клас:
– Включва 6 урока (в т.ч. за тематично обобщаване – 5, за годишно обобща-
ване – 1).
– Разработена е по посочената методика.
– Базира се на широко застъпеното текущо обобщаване. При всички уроци
за нови знания в рубриката „Запомнете“ са формулирани обобщения за най-
важното, най-същественото в урока.
– Обобщителните уроци са разработени в таблична форма. Това е направено
с цел да се представи нагледно алгоритъмът за обобщаване, да се демонстри-
ра преструктурирането на учебното съдържание, да се осмисли от учениците
начинът, по който се формулират съжденията и се извеждат обобщенията, да
се осъществи връзка между тематичните обобщения и годишното обобщение.
– Акцентът при първия обобщителен урок се поставя върху методологич-
ните знания (кога, как и защо се прави ообобщение), върху мотивирането на
обобщаващата дейност. Представен е алгоритъм за обобщаване – тематично
обобщаване в готов вид.
– Във втория урок се затвърждава алгоритъмът за обобщаване, поставя се
акцент върху понятийното обобщаване, разпознаване на понятия, по-същест-
вените им белези, проучва се таблицата. Съжденията и обобщенията са дадени
в готов вид, но от учениците се изисква да докажат, че е спазен алгоритъмът за
обобщаване.
– Новите моменти в третия урок за тематично обобщаване се свеждат до
самостоятелно извеждане на съществените белези на понятията в раздела, фор-
мулиране на съждения, допълване на обобщения, изготвяне на обобщено опи-
сание с определен брой думи, разкриване на причинно-следствени връзки.
– В четвъртия урок задачите с обобщаващ характер са по-сложни – самостоя-
телно формулиране на обобщения и включването им в обобщено изложение;
съчетаване на обобщаващата дейност с работа с контурна карта; самостоятелно
извеждане на въпросите с възлов характер; формулиране на обобщения без из-
ведени съждения.
132
– В последния, пети урок за тематично обобщаване акцентът е поставен от-
ново върху понятийното обобщение (задача 1); върху изготвянето на обобщено
описание на континента Африка чрез работа по групи; върху разкриването на
причинно-следствени връзки и зависимости между природните компоненти на
Африка; върху самостоятелното формулиране на частични изводи и обобще-
ния по основните въпроси от учебното съдържание в дял „Африка“. Специфич-
на особеност е представянето на този урок в два варианта;
– Шестият урок е за годишно обобщаване. Относителният дял на самостоя-
телна обобщаваща дейност в урока е най-висок, а обобщаващите задачи –
по-сложни и разнообразни. На базата на тематичните обобщения се форму-
лират обобщения за конкретни територии, изготвят се обобщени съчинения
разсъждения, обобщават се знанията за Африка и Антактида, извеждат се
дейностите, извършени през годината, при усвояването на учебното съдър-
жание.
Последователното изпълнение на задачите в уроците за тематично и годиш-
но обобщение ви гарантира постигане на целите им.
Примерна методическа разработка на урок за тематично

обобщаване
(Природата на Земята – неповторима и разнообразна)
Задачи: Да се усъвършенства умението за обобщаване; да се усвоят обобщени

знания за природните компоненти и за природните зони. Да се развие умението
за представяне на природна зона чрез рисунка.
Макрострук Микроструктура Източници на

тура информация
1 2 3
Обявяване и Учителят дава указания относно самостоя-
мотивиране – из- телната обобщаваща дейност на учениците
вършва се в края вкъщи. Възлага им изпълнението на задачи
на предходния 1, 2 и 3 от „Предварителна подготовка вкъ- Задачи 1, 2, 3 за
урок за нови зна- щи“, учебник, с. 70. Обръща внимание вър- предварителна
ния. ху изпълнението на трите основни задачи от подготовка, учеб-
нея: пише определение за посочените в учеб- ник, с. 70
ника природни компоненти, попълва в учеб-
ната тетрадка обобщителната таблица, прави
рисунка на природна зона по избор.
Работа в клас Коментира се последователно изпълнението
на задачите от предварителната подготовка.
133
1 2 3
Проверява се изпълнението на задача 1, ко-
ригират се допуснатите грешки. Коментират
се формулираните съждения, допълват се
пропуските (задача 2).
Представят се рисунките на природна зона
(задача 3), като се организира „географска
изложба“. Учениците посочват най-сполуч-
ливите, като обосновават избора си. Оценя-
ват се по зададените критерии. Задачи 6, 7
Работата продължава с изпълнението на за-
дача 6, учебник, с. 70 с цел проверка на ме- Фиг. 1 – 4,
тодологични знания (описание на природна учебник, с. 70
зона).
Прави се общокласен коментар на задача 8,
учебник, с. 70
Учителят прави обща оценка на работата
през часа. Изказва похвала. Оценява активно
участвалите в урока.
Поставяне на Учителят насочва вниманието на учениците
домашна работа към предстоящото занятие за контрол. Пре-
поръчва им решаването на примерния тест за
контрол, учебник, с. 72 – 73.
Насочва ги към попълване на бланката за от-
говори в учебната тетрадка.
4. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА КОНТРОЛ – ИЗХОДНИ ТЕОРЕТИЧНИ

РАЗРАБОТКИ
Котролът в обучението по география и икономика в 5. клас е представен в сис-
тема. Методиката и технологията за осъществяването му включват: целите, съ-
държанието на контрола, видовете контрол, формите и средствата, чрез които
се осъществява, времето, за което се провежда.
Системата за контрол в 5. клас е разработена въз основа на съвременните
теоретични постановки по проблема в дидактиката на географията, според кои-
то „контролът е атрибут на всяко управление. Чрез него се набира информация
за състоянието и функционирането на системата, върху основата на която се
вземат управленски решения за по-нататъшна дейност“ (Гайтанджиева, 2000).
Контролът е средство за управление, „чрез което се насочва развитието на да-
дена система в сътветствие с определената и целева ориентация“ (Маноило-
ва, 2002). Следователно дидактиката на географията разглежда обучението по
предмета като система, а контролът – като средство за управление на систе-
мата, за получаване на информация за състоянието и функционирането ѝ, за
постигане на целите на обучението чрез вземане на управленски решения както
134
при наличие на отклоние от целта, така и за предстояща учебна дейност. Във
връзка с това ефективността на обучението по география и икономика зависи
от разработването на ДОИ за оценяване на национално равнище въз основа на
единни критерии.
Системата за контрол в 5. клас е разработена, като са взети предвид очаква-
ните резултати от образователния процес по предмета, фиксирани в учебната
програма по теми. Анализът на постигнатите резултати след провеждането ѝ
ще отчита степента, в която са постигнати очакваните резултати на равнище
учебна програма и целите по география и икономика в 5. клас.
Цели на контрола:
– Да се провери степента на усвоеност на знанията и уменията.
– Да се провери степента на формираност на компетенциите, ценностните
ориентации и познавателните способности на учениците; умението им да ги
прилагат в различни учебни ситуации.
– Да се отчете развитието на умствените им способности.
Съдържанието на контрола е представено чрез тестови задачи – 150 на брой
(в 5 теста за тематичен контрол и 1 за годишен контрол), разработени в система
съобразно със структурата и логиката на учебния предмет и съдържанието на
учебния материал. Тестовите задачи покриват цялото учебно съдържание. Ак-
центът при разработването на системата за контрол е поставен върху теоретич-
ните знания (в т.ч. водещи идеи, общи понятия), проверяването на ярки факти,
необходими за разкриване на основни знания с фундаментален характер, на
методологични знания (алгоритми за извършване на дейности).
Текущият контрол се осъществява чрез разработения от авторския колек-
тив апарат за контрол – въпросите и задачите в урока. Чрез тематичния кон-
трол се отчитат постигнатите резултати след изучаване на даден раздел. Той
има голямо значение за вземане на управленски решения и повишаване на
ефективността на образователния процес по предмета; допринася за преодоля-
ване на пропуските и за постигане на целите на годишния контрол. Годишният
контрол се базира на тематичния контрол. Чрез него се установяват крайните
резултати от обучението в 5. клас и степента, в която са постигнати целите на
обучение.
Макроструктурата на уроците за контрол включва: обявяване и мотивиране
на занятието за контрол; самостоятелна работа с тестовите задачи; отчитане
на резултатите. Коментар, оценка и самооценка. Всяко от посочените звена в
макроструктурата на урока може да бъде разработено от учителя творчески на
микроструктурно ниво.
Разработената система за контрол стимулира учениците за активна дей-
ност, допринася за затвърдяване на техните знания, умения и компетенции,
поради което изпълнява формираща функция. Чрез нея учителят ще получи
информация за постиженията на учениците и ще вземе решения за въздейст-
вия върху тях при необходимост с цел постигане на проектираните в учебната
програма резултати. Следователно разработената система за контрол изпъл-
135
нява и управленска функция. Чрез нея се установява равнището на усвоеност
на фиксираните в учебната програма очаквани резултати по таксономията на
Блум. Предложената система за контрол интензифицира контролната дей-
ност, тъй като дава възможност за съчетаване на различни форми и методи
при провеждане на текущия (урочен и тематичен) и годишния контрол, дава
възможност да се обхванат всички ученици за кратко време чрез тестовия
контрол.
Примерна методическа разработка на урок за контрол
Макрострук Микро Източници на информация

тура структура
1 2 3
Обявяване и мо- Тематично Учителят обявява темата и прави тематич-
тивиране на учеб- Съдържателно но мотивиране: за ролята на контрола за
ната дейност Технологично постигане на целите на обучението, върху
видовете контрол, върху представянето на
контрола като възможност за изява на уче-
ника.
Указания на учителя за работа с теста
(какво се изисква от учениците, как да от-
белязват верния отговор, къде да го запис-
ват). При първия тест една от задачите се
изпълнява с целия клас. Следва работа по
образец. Посочва се времето за изпълнение
на тестовите задачи. Ако има въпроси, учи-
телят отговаря.
Самостоятелна Учениците решават задачите от контролния
работа на учени- лист. Учителят контролира дейността и под-
ците с тестовите помага тези, които се затрудняват. Когато
задачи броят на учениците, които не са разбрали
какво се изисква от тях, е голям, работата се
прекъсва, инструктажът се разширява, обяс-
ненията се задълбочават, след това работата
продължава.
Самооценява- В края на определеното време всички пре-
не, оценяване, кратяват работата си едновременно. Прис-
коментиране и тъпва се към отчитане на резултатите. Това
анализиране на може да стане чрез: съобщаване на верните
резултатите отговори от учителя – учениците отбелязват
грешките си с цветна химикалка; чрез раз-
мяна на тестовете между учениците, седящи
136
1 2 3
на един чин – всеки отбелязва грешките на
другия; чрез демонстриране на верните отго-
вори с мултимедия; чрез записването им на
дъската; чрез четене на верните отговори от
един ученик – общокласен коментар, всеки
сам отбелязва грешките си.
І вариант. Учителят обяснява, че всеки ве-
рен отговор на първите 20 задачи носи 1
точка, а на задачи от 21 до 25 включително
– по 2 точки. Максималният брой точки от
теста е 30 точки.Оценяването се извършва
по скала за трансформиране на цифровия
бал в оценка.
Слаб /2/ Среден Добър Мн. Отличен

/3/ /4/ добър /6/
/5/
0 – 9 т. 10 – 16 – 21 – 26 –
15 т. 20 т. 25 т. 30 т.
Учениците се самооценяват. Учителят пра-

ви обобщена оценка на работата на класа,
извежда основните грешки, разяснява про-
пуските.
ІІ вариант. Учителят събира коригирани-
те тестове и ги оценява у дома. Дава обща
оценка на класа и съобщава индивидуалните
оценки в началото на следващия час.
ІІІ вариант. Самостоятелна работа с теста –
40 мин. Учителят сам проверява работите.
Отчитането на резултатите, съобщаването
на общата оценка за работата на класа, из-
веждането на най-важните грешки и обяс-
няването на пропуските става в началото на
следващия час.
137
4.1. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ВХОДНО НИВО
1. В коя част на Европа е разположена България?

А) североизточната В) западната
Б) източната Г) югоизточната
2. В каква посока спрямо България се намират Македония и
Сърбия?
А) северна Б) западна В) източна Г) южна
3. При кой град е построен първият мост над река Дунав?
А) Русе Б) Видин В) Лом Г) Силистра
4. Със знака на картата се изобразява(т):
А) въглища В) гипс
Б) нефт Г) желязна руда
5. Кой е най-високият връх на Витоша?
А) връх Мусала В) връх Вихрен
Б) Черни връх Г) връх Ботев
6. От коя планина извират реките Искър, Марица и Места?
А) Стара планина В) Родопи
Б) Пирин Г) Рила
7. Как се нарича част от сушата, оградена от три страни с вода?
А) полуостров Б) континент В) възвишение Г) проход
8. Полетата се обитават от:
А) елени В) скални орли
Б) диви кози Г) яребици
9. Кое твърдение за Дунавската равнина е вярно?
А) На юг граничи със Старопланинската област.
Б) През нея протичат реките Струма и Места.
В) В нея има обширни иглолистни гори.
Г) Разпространени са слабо плодородни почви.
10. Коя е най-южната природна област?
А) Дунавската равнина В) Преходната област
Б) Старопланинската област Г) Рило-Родопската област
11. Коя дейност на хората НЕ се извършва в Старопланинската
област?
А) туризъм В) отглеждане на пшеница
Б) балнеолечение Г) добив на полезни изкопаеми
138
12. С помощта на изображението
Сребърна
определете в коя природна област се
намира езерото Сребърна.
А) Дунавската равнина
Б) Старопланинската област
В) Преходната област
Г) Рило-Родопската област
13. Кои форми на повърхнината се срещат само по крайбрежието?
А) планини и равнини В) низини и котловини
Б) заливи и острови Г) полета и възвишения
14. Коя дейност на хората вреди на природата в планините?
А) туризъм В) дърводобив
Б) земеделие Г) залесяване
15. Кои градове са отбелязани на картата?
А) Русе и София
Б) Пловдив и Варна
В) Видин и Пловдив
Г) Пловдив и Русе
16. Ловеч и Габрово са градове в:

А) Дунавската равнина В) Горнотракийската низина
Б) Старопланинската област Г) Средна гора
17. В Казанлъшката котловина има най-добри природни усло
вия за отглеждане на:
А) картофи В) пшеница
Б) рози Г) царевица
18. В коя планина се намира известният ски център Боровец?
А) Витоша В) Родопи
Б) Рила Г) Стара планина
19. Кое от изброените е национален символ?
А) герб В) писменост
Б) закон Г) конституция
20. Орган на местната власт е:
А) Народното събрание В) кметство
Б) правителството Г) Президентството
139
21. Свържете обектите с цвета, с който се изобразяват на картата.
Равнини, низини
син зелен
Планини
кафяв
Реки, езера, морета
22. Как се нарича защитена територия, в която не е разрешено

влизането на хора, защото в нея се опазват редки растения и жи
вотни?
....................................................................................................................
23. Напишете името на най-големия град в Горнотракийската
низина.
....................................................................................................................
24. Довършете изречението.
Търговията е дейност, свързана с ...................................................... и
......................................................... на стоки.
25. Напишете името на общността,
чието знаме е показано на снимката.
................................................................
КЛЮЧ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ
1 – Г 6 – Г 11 – В 16 – Б
2 – Б 7 – А 12 – А 17 – Б
3 – А 8 – Г 13 – Б 18 – Б
4 – Г 9 – А 14 – В 19 – А
5 – Б 10 – Г 15 – Г 20 – В
21. Равнини, низини – зелен; Планини – кафяв; Реки, езера, морета – син;
22. резерват; 23. Пловдив; 24. внос и износ; 25. Европейски съюз
140
4.2. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ТЕМАТИЧЕН КОНТРОЛ
І. ОРИЕНТИРАНЕ, ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЗЕМНАТА ПОВЪРХНОСТ
Открийте верния отговор. Оградете го в кръг.

1. Полярната звезда винаги сочи посоката:
А) север В) юг
Б) изток Г) запад
2. Видимата част от повърхността на Земята се нарича:
А) линия на хоризонта В) относително местоположение
Б) хоризонт Г) ориентиране
3. Най-точно е ориентирането в природата:
А) по Слънцето
Б) по короната на дърветата
В) с компас
Г) с помощта на Слънцето и часовника
4. Ориентирането е определяне на:
А) местоположението на един обект спрямо други
Б) местоположението на даден обект спрямо посоките на света
В) географските координати на обект
Г) особеностите на природата
5. Короната на дърветата е по-гъста и по-развита от:
А) север Б) изток В) запад Г) юг
6. Географската карта е обобщено изображение, защото географ
ските ѝ обекти са:
А) подбрани в зависимост от това за какво служи
Б) изобразени с условни знаци
В) мащабно умалени
Г) изобразени с различни способи
7. На колко километра от действителността отговаря 1 см от ге
ографска карта, ако мащабът ѝ е 1:4 000 000?
А) 4 км Б) 40 км В) 400 км Г) 4000 км
8. Открийте ГРЕШНОТО твърдение. Географският глобус:
А) изобразява формата на Земята
Б) онагледява движенията на Земята
В) дава представа за формата на континентите
Г) изобразява земната повърхност върху равнина
141
9. Мащабът на картата показва:
А) какво е местоположението на обектите
Б) кои са главните посоки на света
В) колко пъти са умалени действителните разстояния
Г) каква е географската ширина на обектите
10. Карта с мащаб 1:4 500 000 е:
А) дребномащабна В) едромащабна
Б) средномащабна Г) тематична
11. Разстоянието между два обекта на географската карта е 9 см,
мащабът ѝ е 1:10 000 000. Колко е действителното разстояние меж
ду обектите?
А) 9 км Б) 90 км В) 900 км Г) 9000 км
12. При кой мащаб умалението на географските обекти е най-
малко?
А) 1:100 000 В) 1:1 000 000
Б) 1:450 000 Г) 1:2 500 000
13. Какъв способ на картографира
не е използван на фиг. 1?
А) на количествения фон
Б) на линейните знаци
В) на качествения фон
Г) точков способ
14. Картите, на които са изобразени реки, езера, планини, равни

ни, селища, пътища, са:
А) тематични В) едромащабни
Б) общогеографски Г) дребномащабни
15. Открийте ГРЕШНОТО твърдение за меридианите.
А) Имат различна дължина.
Б) Свързват Северния и Южния полюс.
В) Служат за определяне на географска дължина.
Г) На картата се изобразяват като отвесни линии.
16. Кое твърдение за паралелите НЕ е вярно?
А) Екваторът е най-дългият паралел.
Б) Служат за определяне на географска ширина.
В) На картата се изобразяват като хоризонтални линии.
Г) На брой са 360 – по 180 в Северното и в Южното полукълбо.
142
17. Къде са разположени Северната и Южната тропична окръж
ност?
А) на 0º г.ш.
Б) на 23º 27' северна и южна ширина
В) на 66º 33' северна и южна ширина
Г) на 90º северна и южна ширина
18. Къде се намира точка от земната повърхност, ако има гео
графски координати 20º з.д. и 40º ю.ш.?
А) на изток от Гринуич В) на юг от Гринуич
Б) на запад от Гринуич Г) на север от Гринуич
19. В кое полукълбо се намира България спрямо Екватора?
А) в Северното Б) в Южното В) в Източното Г) в Западното
20. В кое полукълбо се намира България спрямо Гринуичкия ме
ридиан?
А) в Северното Б) в Южното В) в Източното Г) в Западното
21. В каква посока спрямо София се намира град Видин?
....................................................................................................................
22. Запишете числения мащаб, който показва, че на 1 см от кар
тата отговарят 40 км от действителността.
....................................................................................................................
23. Довършете изречението така, че да получите вярно твърдение.
Да определим географската ширина, означава да ..................................
....................................................................................................................
Да определим географската дължина, означава да ................................
.................................................................. С 90°
.................................................................. 60°
А 40°
25. Определете географските ко
ординати на точки А и Б и ги запи Б 20°
шете на посоченото място.
т. А – ................................ 0°
90°
т. Б – .................................
15° 0° 15° 30° 45° 60° 75°
20°
В
40°
Г
60°
Ю
143
ІІ. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА В СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА
1. Какво е общото между планетите в Слънчевата система?
А) произходът В) условията за живот
Б) строежът Г) големината
2. Оградете излишната дума.
А) Меркурий Б) Венера В) Земя Г) Сатурн
3. Кое твърдение за Земята е ГРЕШНО?
Земята:
А) е малка планета
Б) има твърда повърхност
В) обикаля около Слънцето
Г) е отдалечена от Слънцето планета
4. Земята има форма на:
А) идеално кълбо В) леко сплеснато кълбо
Б) плосък диск Г) спирала
5. Формата на Земята е резултат от:
А) въртенето около оста ѝ
Б) обикалянето около Слънцето
В) големината ѝ
Г) мястото ѝ в Слънчевата система
6. Площта на Земята е:
А) 430 млн. кв. км В) 610 млн. кв. км
Б) 510 млн. кв. км Г) 740 млн. кв. км
7. Земята се върти от:
А) изток на запад В) север на юг
Б) запад на изток Г) юг на север
8. Открийте ГРЕШНИЯ отговор.
А) Земята се завърта около оста си за 24 часа.
Б) Земята обикаля около Слънцето за една година.
В) Движенията на Земята са причина за смяната на деня и нощта и на
годишните сезони.
Г) Дните и нощите на Земята са с еднаква продължителност през ця-
лата година.
9. Денят и нощта са равни на:
А) 21 март и 23 септември В) 21 март и 23 декември
Б) 22 юни и 23 декември Г) 22 юни и 23 септември
144
10. Най-голяма е скоростта на движение на точките на:
А) полюсите В) тропичните окръжности
Б) Екватора Г) полярните окръжности
11. На 22 юни в Северното полукълбо започва лятото, а в Юж
ното започва:
А) пролетта Б) лятото В) есента Г) зимата
12. Кое от изброените явления НЕ е резултат от процесите във
вътрешността на Земята?
А) вулканите
Б) земетресенията
В) издиганията и потъванията на земната кора
Г) изравняването на земната повърхност
13. За коя външна обвивка се отнасят следните особености: ос
новната ѝ част е близо до земната повърхност, предпазва Земята от
силно нагряване и изстиване.
А) литосферата В) педосферата
Б) атмосферата Г) биосферата
14. Коя външна обвивка обхваща земната кора и горната част
на мантията?
А) литосферата В) хидросферата
Б) атмосферата Г) почвената покривка
15. Взаимодействието между кои външни обвив
ки е показано на снимката?
А) атмосфера и хидросфера
Б) литосфера и хидросфера
В) биосфера и литосфера
Г) литосфера и атмосфера
16. Кое твърдение за континентите е ГРЕШНО?
А) Те са най-обширните изпъкнали части на земната
кора.
Б) Седем са на брой.
В) Не променят очертанията си.
Г) Периферията им е под вода.
17. Кой от посочените континенти се е образувал от разпадането
на Лавразия?
А) Африка В) Северна Америка
Б) Антарктида Г) Южна Америка

18. Най-големият континент на Земята е:
А) Европа В) Африка
Б) Азия Г) Северна Америка
19. Най-големият океан на Земята е:
А) Тихият океан В) Севереният ледовит океан
Б) Атлантическият океан Г) Индийският океан
20. Тясна ивица, съединяваща два водни басейна, се нарича:
А) море В) проток
Б) провлак Г) полуостров
21. За кой вътрешен слой на Земята се отнася описанието?
Изграден е от скали в полуразтопено и течно състояние – магма. Маг-
мата се движи по пукнатини и понякога се излива на повърхността на
Земята. Температурата на слоя достига 3000ºС.
....................................................................................................................
22. Как се нарича водната обвивка на Земята?
....................................................................................................................
23. Кой континент е означен с
цифрата 1 на картата?
..................................................... 1

Огромните понижения в земната кора, запълнени със солена вода, са
....................................................................................................................
25. Напишете името на край
брежната форма, означена с циф 1
рата 1 на картата.
.....................................................
.....................................................
146
ІІІ. ЗЕМЯТА – НЕПОВТОРИМА И РАЗНООБРАЗНА

1. Континентите, океаните, едрите форми на релефа (планини,
равнини) са резултат от:
А) действието на вътрешните земни процеси
Б) действието на външните земни процеси
В) едновременното и непрекъснато действие на вътрешните и външ-
ните земни процеси
Г) дейността на човека
2. Кой вид скали се образуват при утаяване във водни басейни,
уплътняване, спояване и втвърдяване на скални частици, на расти
телни и животински организми?
А) магмени В) метаморфни
Б) седиментни Г) всички изброени
3. Подножието, склоновете, билото са елементи на:
А) долините Б) равнините В) планините Г) депресиите
4. Долините са форми на релефа, образувани от дейността на:
А) вятъра В) слънчевото греене
Б) течащата вода Г) морската вода
5. От нерудните полезни изкопаеми НЕ се произвеждат:
А) метали В) строителни материали
Б) накити Г) порцеланови изделия
6. Елемент на климата е/са:
А) географската ширина В) ветровете
Б) релефът Г) въздушните маси
7. Срещу всяка арабска цифра запишете буквения код, който
прави изречението вярно за умерения климатичен пояс.
....... 1. През лятото в близост до морето...
....... 2. През лятото във вътрешността на континентите...
....... 3. През зимата по крайбрежията...
....... 4. През зимата навътре в сушата...
А) ...температурите са по-високи, а влажността е по-голяма.

Б) ...температурите са по-ниски, а валежите са повече.
В) ...температурите са много ниски, а валежите са от сняг.
Г) ...температурите са високи, а валежите са недостатъчни, от дъжд.
147
8. Открийте ГРЕШНИЯ отговор. Температурата на въздуха за
виси от:
А) географската ширина
Б) географската дължина
В) надморската височина на релефа
Г) отстоянието от морета и океани
9. Открийте ГРЕШНИЯ отговор. Климатите на Земята се фор
мират в резултат от:
А) кълбовидната форма на Земята
Б) обикалянето на Земята около Слънцето
В) наклона на земната ос
Г) природните бедствия
10. За кой климатичен пояс се отнася
климатограмата?
А) екваториален
Б) тропичен
В) умерен
Г) полярен
11. Разпознайте климатичния пояс по не

говите особености.
Преобладават умерени въздушни маси, западните ветрове, има четири
годишни сезона, различия в климата по крайбрежията и във вътрешност-
та на континентите.
А) екваториален В) умерен
Б) тропичен Г) полярен
12. Открийте ГРЕШНОТО твърдение.
А) Средната соленост на водите на Световния океан е 35‰.
Б) С увеличаване на географската ширина температурата на морската
вода се повишава.
В) Вълните се образуват от вятъра, вулканите и земетресенията.
Г) Причина за приливите и отливите е силата на привличане на Лу-
ната.
13. За кой воден обект на сушата са характерни белезите?
постоянен воден поток, води началото си от извори, тече в удълбано от
него корито, скоростта му зависи от особеностите на релефа, влива се
чрез устие
А) подземни води Б) река В) езеро Г) ледник
148
14. Кои почви се образуват при по-сух умерен климат и богата
тревна растителност?
А) латерити В) черноземи
Б) пустинни Г) кафяви горски
15. За кой климатичен пояс са характерни широколистните и
иглолистните гори, степите, еленът, зубърът, мечката, лисицата,
вълкът?
А) екваториален В) умерен
Б) тропичен Г) полярен
16. Широколистните и иглолистните гори са разпространени:
А) в по-сухите части на умерения пояс
Б) в по-влажните части на умерения пояс
В) по океанските крайбрежия на тропичния пояс
Г) в екваториалния климатичен пояс
17. Коя природна зона НЕ е основна?
А) на екваториалните гори
Б) на тропичните пустини
В) на саваните
Г) на полярните пустини
18. В коя природна зона растителността е буйна, гъста, влаголю
бива, вечнозелена, многоетажна, а животинският свят е представен
от маймуни, крокодили, насекоми, много птици?
А) зона на екваториалните гори
Б) зона на тропичните пустини
В) зона на горите в умерения пояс
Г) зона на полярните пустини
19. Открийте географската грешка.
Тропичните пустини са:
А) най-горещите и сухи места на Земята
Б) безводни области
В) пясъчни и каменисти
Г) области, в които не духат ветрове
20. Най-благоприятни са условията за живот и усвояване на при
родната среда в зоната на:
А) екваториалните гори В) горите в умерения пояс
Б) тропичните пустини Г) полярните пустини
149
21. За коя група полезни изкопаеми се отнася описанието?
Образуват се при застиване на магма, срещат се в магмени, седимент-
ни, метаморфни скали, използват се за производство на метали.
....................................................................................................................
22. Към коя група според
височината се отнася фор
мата на релефа, показана на
снимката?
...............................................
...............................................
23. Как се изменя количеството на валежите с увеличаване на

надморската височина на релефа?
....................................................................................................................
24. По хидрограмата определете през кой

месец реката е най-маловодна. %
........................................................................... 20
15
10
25. Коя природна зона оби

тава животното от снимка
та?
...............................................
...............................................
150
ІV. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА НА ХОРАТА
1. Посочете ГРЕШНОТО твърдение.
Населението на Земята:
А) извършва разнообразна трудова дейност
Б) непрекъснато си взаимодейства с природата
В) нараства равномерно от древността до днес
Г) произвежда и използва стоки и услуги
2. Населението нараства най-бавно в:
А) Азия В) Африка
Б) Европа Г) Южна Америка
3. Разпределението на населението НЕ зависи от:
А) природните условия
Б) възможностите за трудова дейност
В) възможностите за получаване на образование
Г) разпределението на расите по Земята
4. Най-гъсто населеният континент е:
А) Европа В) Африка
Б) Азия Г) Южна Америка
5. Най-рядко населени са:
А) равнините и низините В) планините
Б) речните долини Г) крайбрежните земи
6. Открийте ГРЕШНОТО твърдение.
Увеличаването на населението в бедните страни води до:
А) недостиг на храна и жилища
Б) безработица
В) добро здравеопазване
Г) ограничен достъп до образование
7. Миграцията е процес, при който хората:
А) променят местоживеенето си за различен период от време
Б) се насочват към големите градове
В) утвърждават градския начин на живот
Г) се връщат към селата
8. Основна причина за миграцията на населението е:
А) създаването на нови държави
Б) любопитството на хората
В) откритията на науката и техниката
Г) неравномерното разпределение на благата между хората
151
9. Кой от изброените белези НЕ зависи от принадлежността към
определена раса?
А) цвят на кожата и на косата В) размери и пропорции на тялото
Б) форма на устните Г) умствени възможности
10. За коя раса се отнасят белезите?
тъмна (черна) кожа, къдрава черна коса, широк сплеснат нос, плътни ме-
сести устни
А) европеидна В) негроидно-австралоидна
Б) монголоидна Г) монголоидно-негроидна
11. Най-рано възникналата религия е:
А) юдаизъм Б) християнство В) ислям Г) индуизъм
12. Будизмът е разпространен главно в:
А) Европа В) Източна Азия
Б) Австралия Г) Южна Африка
13. В кой регион населението принадлежи към монголоидната
раса и изповядва ислям?
А) Европа В) Югоизточна Азия
Б) Северна Америка Г) Северна Африка
14. В кой континент делът на изповядващите местни религии е
най-голям?
А) Европа В) Северна Америка
Б) Африка Г) Австралия
15. Преобладаваща религия в Северна Африка, Югозападна и
Централна Азия е:
А) ислям В) будизъм
Б) християнство Г) юдаизъм
Нетърпимостта към други религии поражда:
А) конфликти
Б) войни
В) терористични актове
Г) утвърждаване на изповядваната религия
17. Кой от изброените признаци НЕ се използва при групиране
на селищата?
А) местоположение В) брой жители
Б) външен облик Г) големина
152
18. Селата са:
А) малки селища, чието население се занимава със земеделие
Б) селища, чието население е заето с производството на стоки и услуги
В) селища, в които са оформени зони за труд, за живеене, за отдих
Г) селища, за развитието на които е нужно голямо количество пари
19. Кое твърдение за градовете НЕ е вярно?
А) Произвеждат стоки и услуги.
Б) Възникват преди селата.
В) Използват големи количества материали, вода, парични средства.
Г) Имат развит транспорт.
20. Задръстванията по улиците, недостигът на жилища, на пи
тейна вода, затрудненията при съхраняването на отпадъците са ре
зултат от:
А) замърсеността на природата
Б) пренаселеността на големите градов
В) обезлюдяването на дадена територия
Г) развитието на търговията
21. Изчислете средната гъстота на населението на България,
като използвате следните данни: площ – 111 хил. кв. км; брой на
населението – 7 млн. д.
....................................................................................................................
22. Коя религия има следните особености?
разпространена е в целия свят; изповядва се от населението на Европа,
Северна и Южна Америка; свещената ѝ книга се нарича Библия
....................................................................................................................
23. Довършето изречението.
Населението на България принадлежи към ..........................................
раса и изповядва ............................................ религия.
24. Какво е общото между хората от всички раси?
............................................ и .....................................................................
25. На празното място напишете признака, според който са гру
пирани селищата. Селищата биват: равнинни, крайбрежни, пла
нински, крайгранични, селища около главни пътища.
....................................................................................................................
153
. ДЪРЖАВНО, ПОЛИТИЧЕСКО УСТРОЙСТВО
V
И ИКОНОМИКА НА СВЕТА

1. Кой от отговорите НЕ е белег на всяка държава?
А) държавни символи В) официален език
Б) територия Г) държавно устройство
2. В коя група страните са с голяма площ и многобройно населе
ние и са републики?
А) САЩ, Русия В) Испания, Македония
Б) Великобритания, Австрия Г) Китай, Япония
3. Коя дейност се извършва от правителството?
А) Изработва законите.
Б) Защитава правата и интересите на гражданите.
В) Провежда външната и вътрешната политика на държавата.
Г) Представя държавата в отношенията ѝ с други държави.
4. Според формата на управление страните се поделят на:
А) републики и монархии В) островни и континентални
Б) демократични и тоталитарни Г) големи и малки
5. В кои държави гражданите са равни пред закона и има изгра
дено гражданско общество?
А) в тоталитарните В) в демократичните
Б) в малките по площ Г) в многобройните по население
6. Как се наричат държавите, в които държавната власт се осъ
ществява от колективен орган на властта?
А) монархии Б) републики В) кралства Г) царства
7. Каква информация НЕ можем да получим от политическата
карта?
А) за местоположението на държавите
Б) за особеностите на тяхната природа
В) за тяхната големина, граници и столици
Г) за обединенията между държавите
8. Кой от изброените процеси НЕ се изобразява политическата
карта?
А) разделянето и обединяването на държави
Б) създаването на политически обединения
В) миграцията на населението по континенти и страни
Г) промяната на формата на управление
154
9. Европейският съюз е:
А) политическо обединение на 28 страни
Б) военно-политическа организация
В) обединение за свободна търговия
Г) организация за поддържане на международния ред
10. Световната икономика е:
А) производство на стоки и услуги по континенти
Б) обмяна на стоки и услуги между страните
В) съвкупност от националните икономики на всички страни в света
Г) организиране на икономическата дейност по региони
11. Кой от изброените фактори ограничава развитието на замър
сяващи природата производства?
А) екологичният фактор
Б) науката и техниката
В) икономическата политика на държавата
Г) географското положение
12. Разполагането на икономическите дейности в близост до по
лезните изкопаеми, главните пътища, земите с плодородни почви е
резултат от влиянието на:
А) географското положение
Б) природните фактори
В) икономическата политика на държавата
Г) науката и техниката
13. Основен фактор за създаването на нови, непознати суровини
и материали за икономиката е/са:
А) икономическата политика на държавата
Б) науката и техниката
В) екологичният фактор
Г) географското положение
Цената на стоките се определя от:
А) търсенето и предлагането им на пазара
Б) стойността на суровините, използвани за тяхното производство
В) транспортните разходи за доставянето им до потребителя
Г) желанието на собствениците, които ги произвеждат
15. Коя от посочените икономически дейности е от групата на
обработващите дейности?
А) земеделие Б) промишленост В) туризъм Г) транспорт
155
16. Към коя група икономически дейности принадлежи произ
водството на машини, храни, тъкани, обувки?
А) добивни Б) обработващи В) обслужващи Г) всички изброени
17. Посочете ГРЕШНИЯ отговор.
Групирането на икономическите дейности води до:
А) по-голяма обвързаност между тях
Б) по-добра организация и управление на икономиката
В) по-ниски печалби
Г) прогнозиране на развитието на икономиката
18. Коя икономическа дейност свързва трите групи икономи
чески дейности?
А) земеделие Б) промишленост В) туризъм Г) транспорт
19. Разпознайте икономическата дейност по нейните белези.
възниква най-рано; принадлежи към добивните дейности; от развитието
ѝ зависи изхранването на населението в света и по региони
А) промишленост Б) земеделие В) туризъм Г) търговия
20. Посочете ГРЕШНИЯ отговор.
Икономическите дейности се групират според:
А) доходите на заетите в тях
Б) сходството на използваните суровини
В) преобладаващата стопанска дейност в тях
Г) предназначението на крайния продукт
21. Запишете името на способа, чрез който се представя съдър
жанието на политическите карти. ..........................................................
22. Попълнете пропуснатите думи.
Икономическата карта изобразява ..........................................................
Икономиката, в основата на която са търсенето и предлагането на сто-
ки и услуги, а основно средство са парите, се нарича ...............................
24. Какво изображение бихте използвали, ако трябва да предста
вите съотношението между икономическите дейности на дадена те
ритория? .......................................................................................................
25. Разпознайте икономическита дейност по посочените белези.
Запишете наименованието ѝ.
преработва голямо количество суровини; произвежда много стоки за на-
селението и за други дейности в икономиката; доходите на заетите в нея
са по-високи ...................................................................................................
156
I. ГЕОГРАФИЯ НА КОНТИНЕНТИТЕ И СТРАНИТЕ В СВЕТА.
V
АФРИКА И АНТАРКТИДА
1. Африка е единственият континент, който се намира:

А) изцяло в Западното полукълбо
Б) изцяло в Източното полукълбо
В) изцяло в Южното полукълбо
Г) в четирите полукълба
2. Най-северната точка на Африка е:
А) нос Рас ал Хафун В) нос Рас ал Абиад
Б) Иглен нос Г) нос Алмади
3. Африка е образувана при разпадането на:
А) Лавразия В) Евразия
Б) Гондвана Г) Пангея
4. Водопадът Виктория, езерата Няса и Танганика са открити от:
А) Вашку да Гама
Б) Дейвид Ливингстън
В) Хенри Стенли
Г) Фернандо Магелан
5. Атласките планини са разположени в:
А) Северозападна Африка В) Източна Африка
Б) Централна Африка Г) Южна Африка
6. Най-големите запаси на нефт в Африка са в:
А) Драконовите планини и о-в Мадагаскар
Б) Етиопската планинска земя и Атласките планини
В) Сахара и делтата на река Нигер
Г) Горногвинейските планини и Килиманджаро
7. Основният фактор за формиране на климата в Африка е/са:
А) географската ширина
Б) отстоянието от водни басейни
В) въздушните маси
Г) надморската височина на релефа
8. Средните годишни температури в Африка са най-високи в:
А) екваториалния климатичен пояс
Б) тропичния климатичен пояс
В) субекваториалния климатичен пояс
Г) субтропичния климатичен пояс
157
9. Кое океанско течение обуславя по-хладния и сух климат по
югозападното крайбрежие на Африка?
А) Канарско В) Сомалийско
Б) Мозамбикско Г) Бенгелско
10. Пасатите са постоянни ветрове, които духат от:
А) Екватора към тропиците
Б) тропиците към Екватора
В) континента към Атлантическия океан
Г) субтропичния климатичен пояс
11. Коя от изброените особености на водите НЕ се отнася за Аф
рика?
А) огромно водно богатство
Б) неравномерно разпределение
В) малка площ на безотточните области
Г) много прагове и водопади
12. Най-дългата река в Африка и в света е:
А) Нил В) Конго
Б) Нигер Г) Замбези
13. Най-дълбокото езеро в Африка е:
А) Виктория В) Няса
Б) Танганика Г) Чад
14. Кое твърдение за хилеите на Африка НЕ е вярно?
А) Разположени са в басейна на р. Конго и около Гвинейския залив.
Б) Климатът им е влажен, с два годишни сезона.
В) Реките са пълноводни през цялата година.
Г) Растителността е буйна, гъста, вечнозелена.
15. Най-голямата по площ природна зона в Африка е на:
А) екваториалните гори
Б) саваните
В) тропичните пустини
Г) вечнозелените гори и храсти
16. Кое НЕ е вярно за зоната на тропичните пустини в Африка?
А) малко количество на валежите
Б) постоянни сухи ветрове
В) преобладаващ планински релеф
Г) безводие
158
17. Кое НЕ е вярно за съвременната политическа карта на Аф
рика?
А) обединяване на страни В) военни конфликти
Б) разпадане на страни Г) големи колониални империи
18. Кои са най-развитите икономически дейности в Африка?
А) обработваща промишленост
Б) земеделие и добивна промишленост
В) транспорт и туризъм
Г) образование и икономически връзки
19. От кого е открита Антарктида?
А) Белинсхаузен и Лазарев В) Амундсен и Скот
Б) Рос и Шекълтън Г) Джеймс Кук
20. Кое твърдение за Антарктида НЕ е вярно?
А) Тя е най-студената, най-сухата и най-ветровитата територия на Зе-
мята.
Б) Източната ѝ част е стабилна зона.
В) Най-близо е до Австралия.
Г) Има огромно водно богатство.
21. В коя част на Африка се намират пустините Намиб и Кала
хари?
....................................................................................................................
22. За коя африканска река се отнася описанието?
Тя е трета по дължина в континента. Извира от Западна Африка и се
влива чрез делта в Гвинейския залив. В устието ѝ се добива нефт.
....................................................................................................................
23. Разпознайте страната в Африка по нейните белези.
излаз на Атлантическия и Индийския океан; големи запаси на злато, пла-
тина, диаманти; най-развитата икономика в континента
....................................................................................................................
24. Довършето изречението.
През зимата Антарктида удвоява площта си, защото ............................
25. Попълнете пропуснатите думи.
Антарктика включва .......................................... и ...................................
в ............................. , ................................................ и ..................................
..................... океан.
159
ЛЮЧ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ СЪС ЗАТВОРЕН
К
ОТГОВОР
№ на Тест 1 Тест 2 Тест 3 Тест 4 Тест 5 Тест 6

въпроса
1 А А А В Г Г
2 Б Г Б Б А В
3 В Г В Г В Б
4 Б В Б А А Б
5 Г А А В В А
6 А Б В В Б В
7 Б Б 1 – Б; А Б А
2 – Г;
3 – А;
4–В
8 Г Г Б Г В А
9 В А А Г А Г
10 А Б В В В Б
11 В Г В А А В
12 А Г Б В Б А
13 В Б Б В Б Б
14 Б А В Б А Б
15 А Г В А Б Б
16 Г В Б Г Б В
17 Б В В Б В Г
18 Б Б А А Г Б
19 А А Г Б Б А
20 В В Г Б А В
160
ОТГОВОРИ НА ЗАДАЧИТЕ СЪС СВОБОДЕН ОТГОВОР
Тест 1
21. северозапад;
22. 1:4 000 000
23. Да се определи разстоянието от Екватора до която и да е точка на земна-
та повърхност.
24. Да се определи разстоянието от Гринуичкия меридиан до която и да е
точка на земната повърхност.
25. т. А – 20º с.ш. 40º и.д.; т. Б – 20º ю.ш. 40º з.д.
Тест 2
21. мантия; 22. Хидросфера; 23. Южна Америка; 24. Океан; 25. остров
Тест 3
21. магмени; 22. равнинни; 23. Валежите се увеличават; 24. февруари;
25. екваториална гора
Тест 4
21. 63 д./кв. км; 22. Християнство;
23. европеидна раса, християнска религия;
24. техния произход и устройството на тялото;
25. географско положение
Тест 5
21. способ на качествения фон;
22. разпределението на икономическите дейности по територията;
23. пазарна икономика;
24. кръгова диаграма;
25. промишленост
Тест 6
21. Южна Африка; 22. река Нигер; 23. РЮА;
24. Крайбрежните води замръзват и се сливат с континенталните ледници;
25. Антарктида и прилежащите към нея острови в Тихия, Атлантическия и
Индийския океан

4.3. ТЕСТОВИ ЗАДАЧИ ЗА ГОДИШЕН КОНТРОЛ
1. Умаленото разстояние между два обекта на географската кар

та е 20 см, а действителното разстояние между тях е 800 км. Какъв
е мащабът на географската карта?
А) 1:4000 В) 1:400 000
Б) 1:40 000 Г) 1:4 000 000
2. Денят и нощта на Eкватора са с еднаква продължителност,
защото:
А) слънчевите лъчи падат почти отвесно
Б) има силно влияние на Луната
В) Земята обикаля около Слънцето
Г) Земята се върти около оста си
3. За коя външна обвивка се отнася следното описание?
Разположена е от земната повърхност до около 250 км дълбочина.
Включва земната кора и горната част на мантията.
А) биосфера В) атмосфера
Б) литосфера Г) хидросфера
4. Кой континент е разположен изцяло в Южното полукълбо?
А) Азия В) Австралия
Б) Африка Г) Южна Америка
5. Кои от посочените форми на релефа са вдлъбнати?
А) планините и долините
Б) равнините и хълмовете
В) низините и котловините
Г) котловините и долините
6. Коя от посочените групи се състои само от изкопаеми горива?
А) въглища, диаманти, нефт
Б) въглища, нефт, природен газ
В) нефт, гипс, варовик
Г) природен газ, мрамор, злато
7. Кое е ГРЕШНОТО твърдение за климата?
А) Около тропичните окръжности е горещ и сух.
Б) Във височина става по-топъл и сух.
В) Валежите са елемент на климата.
Г) Въздушните маси са фактор на климата.
162
8. С помощта на хидрограмата определете
през кой месец реката е най-пълноводна.
А) юни
Б) юли
В) август
Г) септември
9. Кои почви се образуват при по-сух умерен
климат и богата тревна растителност?
А) латерити
Б) пустинни
В) черноземи
Г) кафяви горски
10. В коя природна зона е измерена най-ниската температура на
Земята, валежите са малко, а ветровете са силни и студени?
А) зона на тундрата
Б) зона на тропичните пустини
В) зона на горите в умерения пояс
Г) зона на полярните пустини
11. Коя от посочените групи се отнася към европеидната раса?
А) араби, индуси В) японци, виетнамци
Б) индианци, ескимоси Г) нигерийци, аборигени
12. Кое е основното различие между селските и градските селища?
А) природната среда, в която възникват
Б) броят на населението им
В) стопанската дейност на хората
Г) религията и културата на населението
13. Кое е общото между страните САЩ, Русия и Китай?
А) формата на управление
Б) географското положение
В) големината на територията
Г) броят на населението
14. За кой стопански отрасъл се отнася описанието?
Обединява дейности по преработването на суровини и производство-
то на материали, машини и стоки за бита.
А) земеделие В) транспорт
Б) промишленост Г) туризъм
163
15. Кое е ГРЕШНОТО твърдение за географското положение на
Африка?
А) Пресича се от Екватора.
Б) Пресича се от Южната тропична окръжност.
В) Граничи с Тихия океан.
Г) Граничи с Атлантическия океан.
16. Коя двойка „име – географски обект“ е ГРЕШНА?
А) Серенгети – резерват
Б) Килиманджаро – котловина
В) Замбези – река
Г) Танганика – езеро
17. Коя природна зона на Африка

обитава животното от снимката?
А) екваториална гора
Б) савани
В) тропични пустини
Г) твърдолистни гори и храсти
18. Кое НЕ е вярно за населението на Африка?

А) неравномерно разпределено
Б) еднороден състав
В) много проблеми
Г) принос в световната култура
19. Кой отрасъл в Африка е с най-голям дял в стопанството на
континента?
А) земеделие
Б) транспорт
В) туризъм
Г) промишленост
20. Кое е ГРЕШНОТО твърдение за Антарктида?

А) Разположена е около Северния полюс.
Б) В нея се намира най-студеното място на Земята.
В) Континентът е царство на пингвините.
Г) Няма постоянно население и държави.
164
21. Определете географските ко 90°
ординати на точка В от изображе 60°
40°
нието. Г 20°
A
.......................................................... 90° 60° 40° 20° 0° 20° 40° 60°
0°
Б
22. Кои континенти се образуват В
20°
от разпадането на Гондвана? 40°
60°
.......................................................... 90°
..........................................................
23. За кой климатичен пояс на Земята се отнасят особеностите?
Има ясно изразени четири годишни сезона. По крайбрежието зимата
е мека, а лятото – влажно. Във вътрешността на континентите зимата е
студена, а лятото – горещо.
....................................................................................................................
24. За коя природна зона е характерна оскъдна растителност,
представена от бодливи храсти и треви?
....................................................................................................................
25. Разпознайте страната в Африка по нейните белези.
разположена в Североизточна Африка; на второ място по брой на насе-
лението в континента; световен производител на памук
....................................................................................................................
КЛЮЧ НА ВЕРНИТЕ ОТГОВОРИ
1 – Г 6 – Б 11 – А 16 – Б
2 – А 7 – Б 12 – Б 17 – Б
3 – Б 8 – В 13 – В 18 – Б
4 – В 9 – В 14 – Б 19 – А
5 – Г 10 – Г 15 – В 20 – А
21. 60º ю.ш., 0º г.д.;

22. Африка, Южна Америка, Австралия, Антарктида;
23. умерен;
24. тропични пустини;
25. Египет
165
ЛИТЕРАТУРА
1. Ангелова, Д. Диагностика на резултатите от обучението при изучаването

на дела „Нашата планета Земя“ в 5. клас. – В: Обучението по география, 1991, 4.
2. Бенетс, Т. Цели обучения географии. – В: Новые тенденции в изучении и
преподавании географии в школе. М., 1975.
3. Бидл, Д. Формирование учебного курса географии. Научны взгляды на
географическое образование. М.: Прогрес, 1986.
4. Гайтанджиева, Р. Стратегия на географското образование в СОУ в нови-
те реалности. С.: Анубис, 2000.
5. Гайтанджиева, Р. и др. Контролът в обучението по география. Теория,
методология, практика. С.: Просвета, 2000.
6. Давыдов, В. В. Виды обобщения в обучении (логико-психологически
проблемы построения учебных предметов). М., 1972.
7. Дерменджиева, Ст. Методика на изследователската дейност по регионал-
на география. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“, 2001.
8. Зуев, Д. Училищният учебник. С., 1985.
9. Кръстева, Т. Структура на урока и проблемът за оптимизация на обу-
чението по география. – В: Оптимизация на обучението по природонаучни
дисциплини. Варна: ИПКУ, 1989.
10. Лазаров, П. Практическата работа в урока по география. С., 1981.
11. Лазаров, П. Преговорно-обобщителната работа по география. С., 1981.
12. Максаковский, В. П. Географическая культура. М., 1998.
13. Маноилова, М. Функции на контрола в обучението по география. –
В: География и туризъм. Сборник статии от научна конференция, Китен, 2000.
С., 2002.
14. Маноилова, М. За целта и задачите на географското образование в
средното училище през ХХІ в. – В: Географията вчера, днес, утре. С., 2004.
15. Онищук, В. А. Урок в современной школе. М.: Просвещение, 1986.
16. Панчешникова, Л. М. Проблемы современного урока географии. – В:
География в школе, 1985, 2.
17. Пинчмъл, Ф. Цели и значение географического образования – В: Новые
взгляды географического образования. М.: Прогресс, 1986.
18. Цанкова, Л. Интегралният подход в урока по география. – В: Известия
на БГД, ХХV (ХХХV), 1987.
19. Цанкова, Л. Обобщението в географското познание и в обучението по
география в средното училище – състояние, проблеми, тенденции. – В: Сбор
ник доклади от научна конференция в памет на проф. Д. Яранов. С., 2002.
20. Цанкова, Л. Ръководство по дидактика на географията. С.: УИ „Св.
Климент Охридски“, 2005.
21. Deutsche Gesellschaft für Geographie (DGFG) (2010): Bildungsstandards
im Fach Geographie für den Mittleren Schulabschluss – mit Aufgabenbeispielen.
Bonn.
166
22. Gerstenmaier, J.&H. Mandl (1995): Wissenserwerb unter konstruktivisti-
scher Perspektive. – In: Zeitschrift für Pädagogik, 41, 6, S. 867 – 888.
23. Gudjons, H. (2003): Pädagogisches Grundwissen. Bad Heilbrunn: Klinkh.
24. Gudjons, H. (1999): Erziehungswissenschaft kompakt. Hamburg: Bergm.
u. Helb.
25. Jank, W.&H. Meyer (1991/2002/2003): Didaktische Modelle. Berlin:
Cornelsen.
26. Klafki, W. (1996): Neue Studien zur Bildungstheorie und Didaktik.
Zeitgemäβe Allgemeinbildung und kritisch-konstruktive Didaktik. Weinheim/
Basel.
27. Klafki, W. (1985): Studien zur Bildungstheorie und Didaktik. Beiträge zur
kritisch-konstruktiven Didaktik. Weinheim/Basel.
28. Klafki, W. (1963): Kategoriale Bildung. Zur bildungstheoretischen Deutung
der modernen Didaktik. – In: Klafki, W. (1963): Studien zur Bildungstheorie und
Didaktik. Weinheim/Basel, S. 25 – 45.
29. Otto, K.-H. (2012): Didaktische Modelle und Prinzipien. – In: Haversath,
J.-B. (2012): Geographiedidaktik. Theorie-Themen-Forschung. Braunschweig:
Westermann, S. 37 – 55.
30. Rinschede, G. (2007) Geographiedidaktik. (3. Aufl.), Paderborn u.a.:
Ferdinand (Schöningh).
31. Schulz, W. (1981): Unterrichtsplanung. München, Wien, Baltimore.
32. Tsankova, L., M. Vasileva, D. Poleganova, G. Kotseff. Didactical
modeling – main prerequisite, condition and factor for ensuring quality in geography
education. Geobalcanica, 2016, 10 – 12 June, Skopje, Republic of Macedonia.
167
доц. д-р Люсила Петкова Цанкова
Емилия Цветанова Лазарова
Нели Маринова Гетова
д-р Георги Василев Коцев
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА ЗА 5. КЛАС
Редактор Виктория Каранлъкова

Художник на корицата Антония Мечкуева
Графичен дизайн Бояна Павлова
Художник редактор Вихра Янчева
Технически редактор Мариана Димитрова
Коректор Жана Ганчева
ISBN 978–619–222–042–6
Българска. Издание I. Формат 70х100/16. Печ. коли 10,50. Изд. коли 13,61.
Код 40507201116.
Издателство „Просвета Плюс“ ЕООД – София 1618, ул. „Земеделска“ 2

www.prosveta.bg
www.e-uchebnik.bg
Печат „Ропринт“ ЕАД – София

Люсила Цанкова, Емилия Лазарова Люсила Цанкова
Емилия Лазарова
Нели Гетова, Георги Коцев Нели Гетова
Георги Коцев
ГЕОГРАФИЯ
ISBN 978-619-222-042-6
Цена 9,00 лв. www.prosveta.bg • www.e-uchebnik.bg

WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-619-222-042-6

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

WWW - Prosveta.bg - Www.e-Uchebnik - BG: ISBN 978-619-222-042-6

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Люсила Цанкова, Емилия Лазарова Люсила Цанкова

1. МЯСТО НА КУРСА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 5. КЛАС

2. МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

2. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др. 17

ГОДИШНО ТЕМАТИЧНО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ

№ Тема на Компетентности като Нови Контекст и дей­ Методи и Забележка/

3. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др.

4. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др.

1. СИСТЕМА НА УРОЦИТЕ ЗА НОВИ ЗНАНИЯ – ОСОБЕНОСТИ,

Тема: Географията – древна и съвременна наука

Темата поставя началото на изучаване на учебния предмет география и иконо­

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източни­

Примерен план на урока:

РАЗДЕЛ I. ОРИЕНТИРАНЕ, ИЗОБРАЖЕНИЯ

Тема: Ориентиране по земната повърхност

Задачи: Да се усвоят знания за същността на ориентирането и начините за

Примерен план на урока:

Тема: Географски глобус и географска карта

Урокът е от фундаментално значение за обучението по география и икономика

Примерен план на урока:

Тема: Градусна мрежа – паралели и меридиани

Задачи: Да се усвоят знания за градусната мрежа и нейните елементи. Да се

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

РАЗДЕЛ II. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА В СЛЪНЧЕВАТА

Тема: Планетата Земя – форма, големина и движения

Задачи: Да се усвоят знания за особеностите на Земята като планета от Слън-

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Тема: Вътрешен строеж и външни обвивки на Земята

Задачи: Да се усвоят знания за вътрешния строеж на Земята, за слоевете, кои-

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

Тема: Сушата и водата на Земята – континенти и океани

Задачи: Да се усвоят знания за най-големите части на земната кора – кон-

5. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др. 65

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

РАЗДЕЛ III. ЗЕМЯТА – НЕПОВТОРИМА И РАЗНООБРАЗНА

Тема: Релеф на Земята. Релефни форми

Задачи: Да се усвоят знания за образуването на релефа; вътрешните и външ-

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

Тема: Полезни изкопаеми

Задачи: Да се усвоят знания за основните видове полезни изкопаеми; белезите

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

Тема: Климат – същност, фактори и елементи

Задачи: Да се усвоят знания за същността на времето и климата; факторите,

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

Задачи: Да се усвоят знания за същността на климатичните пояси и области;

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

Тема: Световен океан

Задачи: Да се усвоят знания за Световния океан като част от хидросферата;

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

Примерен план на урока:

Задачи: Да се усвоят знания за водите на сушата като част хидросферата; ви-

Макро­ Мезо­ Микроструктура Източ­

6. Книга за учителя по география и икономика за 5. клас – Л. Цанкова и др. 81

Примерен план на урока:

Тема: Почви, растителност и животински свят

Задачи: Да се усвоят знания за същността, особеностите и свойствата на поч-

1. МЯСТО НА КУРСА ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА В 5. КЛАС

2. МОДЕЛ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА

№ Тема на Компетентности като Нови Контекст и дей Методи и Забележка/

Темата поставя началото на изучаване на учебния предмет география и иконо

Макро Мезо Микроструктура Източни

РАЗДЕЛ I. ОРИЕНТИРАНЕ, ИЗОБРАЖЕНИЯ

Макро Мезо Микроструктура Източ

РАЗДЕЛ II. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА В СЛЪНЧЕВАТА

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

РАЗДЕЛ III. ЗЕМЯТА – НЕПОВТОРИМА И РАЗНООБРАЗНА

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

РАЗДЕЛ IV. ЗЕМЯТА – ПЛАНЕТА НА ХОРАТА

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ

Макро Мезо Микроструктура Източ