27

Тест върху „Една българка“

Posted on март 27, 2016 by bel7blog
Стандартен

    И този тест е писан преди повече от 15 години в съавторство с други преподаватели по български език и литература, мои
приятели и съратници на педагогическото поприще. Не помня кои въпроси са мои, кои техни, но се надявам, че ще всички
въпроси ще бъдат полезни на всекиго, който иска да научи по-добре този класически разказ на Вазов. 
https://www.bogdandichev.com/
 
1. Кои са основните характеристики, с които е представена Илийца в първи епизод на разказа?
А) портретна и речева;
Б) портретна, речева и действена;
В) речева, действена и социална;
Г) социална, психологическа.
2. С коя от посочените характеристики, героинята е въведена за пръв път в повествованието?
А) С речева характеристика (“Аго, чекай, чекай, молим те!”).
Б) С портретна характеристика (“Тя беше жена около шейсетгодишна, висока…”).
В) С действена характеристика (“…една селянка, която тичешката идеше откъм Челопек”).
ADVERTISEMENT
REPORT THIS AD
Г) Със социалната характеристика (“На ръце държеше едно дете, увито в скъсано чердже”).
3. Коя е първата реплика на Илийца при въвеждането й в разказа?
А) “Дай да минем, аго!”;
Б) “Пусни ме, за това дете.”
В) “Аго, чекай, чекай, молим те!”
Г) “Аго, за бога, направи това добро…”
4. Довършете изречението, за да стане то вярно на разказа!
 При появата на героинята в първи епизод тя е представена чрез…
А) … психологическото й състояние – разтревожена и уплашена от  срещата с бунтовника.
Б) … трескавите й действия – забързано тичане (“тичешката”) и качването в лодката (“скочи”).
В) … портретно описание, за да се създаде контраст между нея и скупчените на брега жени.
Г) … репликата обръщение, която е знак за различното поведение – почтителност и достойнство.
5. Посочете кое от изброените твърдения показва познаване на съдържанието на разказа!
А) В първи епизод авторът рисува единствено външността на главната героиня – баба Илийца.
Б) Портретно описание имат и скупчените жени, за да се постигне контраст с описанието на Илийца.
В) Действието във втори епизод е преди това в първи, затова там е въведена героинята и портретът й.
Г) Авторът не прави портретно описание на Илийца, защото тя е обобщен образ на юначната българка.
6. Какви внушения се постигат при представянето на портретното описание на главната героиня?
А) Така тя е индивидуализирана, вече не е безлична и рязко се откроява сред безличните други жени.
Б) Подробно се рисува лицето и очите на героинята, които разкриват нейния духовен свят и ценности.
В) Портретното описание на Илийца е източник на богата информация за начина й на живот.
Г) Портретът й е изграден чрез художествени детайли, представящи я като мъдра, отрудена, бедна жена.
Посочете невярното твърдение!
 
7. Какви внушения се постигат при представянето на началната реплика на главната героиня?
А) Още в първата й реплика се представят черти от характера и ценностите на главната героиня.
Б) Репликата е обръщение, съдържащо две повелителни глаголни форми и глагол, означаващ молба.
В) В началната реплика на Илийца са представени основните ценности – добро, семейство, вяра, здраве.
Г) Репликата е знак за различно поведение, включващо и почтителност, и отстояване на достойнството.
Посочете невярното твърдение!
 
8. Как, представената в първи епизод действена характеристика, допълва представата за героинята?
А) Действията на главната героиня изграждат внушение за нейната изключителност, различност.
Б) Баба Илийца се появява стремително, буквално “връхлита” в повествованието “тичешката”.
В) Действията на Илийца я разкриват като духовно силна, устойчива, борбена, смела и решителна.
Г) Действията й се разбира, че е от онези, които “нехаеха” – не обръща внимание на турската забрана.
Посочете невярното твърдение!
 
9. Как баба Илийца успява да намери път към турчина и да преодолее първото сериозно препятствие по пътя към
доброто?
А) Напомня му, че е баща и че всеки баща или родител от все сърце желае децата му да бъдат здрави.
Б) Подсеща  го, че той е гостувал в дома й, че тя му е точила баница и това “размеква” сърцето на Хасан ага.
В) Показва му с поведението си, че тя е човек, който макар и ненатрапчиво, но категорично брани личното си човешко
достойнство.
Г) На жестокостта и презрението отвръща с добронамереност и тактичност.
Посочете неверния отговор.
 
10. Какви различия между себе си и Хасан ага преодолява баба Илийца в разговора на брега на Искъра?
А) верски
Б) социални
В) възрастови
Г) всички заедно
11. С какво първата част на разказа създава представа за времето и мястото на изобразяваните събития?
А) Изгражда историческата рамка чрез уточняването на паметната дата 20 май 1876 година.
Б) Очертаване на пространството – Врачанския балкан, връх Вола, Искърското дефиле.
В) Разгрома на Ботевата чета.
Г) И трите заедно.
12. Думите на баба Илийца “Бог да ти даде здраве, на тебе и на децата ти”, “Аго , направи това добро, помисли, че и
ти имаш деца! Ще се помолим и за тебе” са:
А) важни за разбирането на психологическото състояние на героинята в този решителен за нея момент;
Б) важни за определянето на героинята като личност с активна житейска позиция, борбена и целеустремена;
В) важни за разбирането на ключовите ценности, заложени в образа на героинята, и за разкриването на посланието на творбата;
Г) израз на дълбока душевна мъка, отчаян вопъл на майчината душа, разбрала, че нищо не може да умилостиви сърцето на
тиранина.
Посочете неверния отговор.
 
13. Ключовите ценности, заложени в образа на баба Илийца, важни за разбирането на художественото послание на
творбата са:
А) активната житейска позиция, вярата в бога и изпълнението на майчиния дълг, неугасимото родолюбие;
Б) силата, мъжеството, мъдростта, далновидността, дипломатичността, любовта към ближния;
В) вярата в чудодейната сила на Бог, съхраняването на живота, крепкия дух и доброто здраве;
Г) доброто, отвореността към света, умението на човека  да забрави себе си в името на ближния.
Посочете най-точния отговор.
14. Ключовите ценности, заложени в образа на главната героиня – Бог, здраве, деца имат:
А) общочовешки характер – споделят се от голямо множество хора, независимо от националната им принадлежност или
вероизповедание;
Б) индивидуален характер – присъщи са само за изключителни личности като героинята и не могат да се обвържат с образа на
тиранина;
В) пряка връзка с художественото послание на творбата; авторът акцентира върху нравствени ценности, присъщи само на
българския народ;
Г) общочовешки характер, но не и когато се отнася до образите на Хасан Ага и заптиетата – те са олицетворение на злото,
жестокостта, насилието, липсата на човечност.
15. При съпоставката на причастието “посърнали”, изобразяващо поведението на жените, и художественото наречие
“тичешката”, чрез което е характеризирана появата на героинята в разказа, можем да изведем:
А) характеристиките на героинята – решителност,  действеност, сила на характера;
Б) характеристиките на роба и бунтаря;
В) характеристиките на жените – унили, уплашени, сковани от страх и ужас;
Г) характеристиките на два типа поведение – примиренческо и действено.
16. Героинята се появява в разказа:
А) “тичешката”, тревожна;
Б) изведнъж, без предварително представяне;
В) стремително, буквално “връхлита” в повествованието;
Г)  когато тръгва към манастира, уплашена за живота на детето
Посочете неверния отговор.
17. Как може да се тълкува фактът, че речевият жест “Аго, чекай, чекай, молим те!” предхожда появата на
героинята?
А) Тази реплика подсказва някои съществени черти, чрез нея се представят основните ценности на героинята.
Б) Репликата е знак за различно поведение от това на “купа” жени; целта е индивидуализирането на героинята.
В) Героинята е още далеч от ладията си и трябва да извести появата си, за да има шанс да се качи в нея.
Г) Авторът цели да противопостави на физическата сила на турците – нравствената сила на една българка.
18. Посочете невярната интерпретация в тълкуването на заглавието “Една българка” !
А)  Баба Илийца е единствената (една) смела българка сред толкова страхливи хора в това злокобно историческо време.
Б) Героинята е една от многото всеотдайни българки, чиято безименна жертвоготовност е проправяла пътя на българската
свобода.
В) Липсата на определение между двете думи на заглавието поражда многозначността на заглавието в логиката на читателя:
“Една……. смела, истинска, достойна, самопожертвователна, силна …….българка”.
Г)  Чрез това заглавие Вазов подсказва предварително на читателите си, че Илийца няма да успее да спаси бунтовника, защото
тя е една, а турците – много.
19. Как е правилно да се тълкува мотото на разказа “Аферим, бабо, машаллах!” ?
А)  Като подигравка от страна на поробителите към Илийца, която, въпреки всички мъки, не успява да спаси четника.
Б) Като дълбока благодарност от страна на младия момък, който нарочно я произнася на турски, за да не се издаде пред
съселяните на челопечанката.
В)  Като внушение на Вазов, че от тази безпримерна храброст би се възхитил и изумил дори жестокият поробител.
Г)  Преведен на български изразът означава “Къде е, бабо, хайдутинът !” – Вазов  свързва разказа си  с познатата народна песен 
“Даваш ли даваш, балканджи Йово…”.
 
20. Защо Хасан ага позволява на Илийца да се качи на ладията ?
А)  Защото тя му е правила баклава и той й е задължен.
Б)  Защото, след като наругава и нея, и другите жени, ядът му преминава и той става по-сговорчив и доброжелателен.
В)  Защото тя пробужда у него съзнанието за три висши човешки ценности: Бог, здраве, деца.
Г)  Защото тя е по-възрастна от него, а турците изпитват уважение към старите хора, тъй като това повелява Корана – тяхната
свещена книга.
 
21. Поради каква външна прилика турчинът обижда жените със “свини гявурски”, Илийца с “магарице”, внучето и
– с “червей” ?
А) Въпросът е подвеждащ – никаква логика няма в избора на обидите от Хасан ага –   той просто иска да уязви самочувствието
на българите и да изрази презрението си към раята с каквато и да е вулгарна реплика.
Б)  Защото  жените са безропотни като свините, Илийца – упорита и неотстъпчива, а внучето й – нищожно като червей.
В)  Защото жените са се изцапали от полската работа, Илийца е едра и кокалеста, а детето е сгърчено от болка като червей.
Г)  Защото мохамеданите не ядат свинско, Илийца мъкне товар (детето), а внучето умира и скоро ще слезне в пръстта.
 
22. Изразяването на психологическите състояния на литературния герой със съответстващи на настроението му
природни картини (твърде характерен за този разказ похват на Вазов) се нарича:
А)  картинопсихология
Б)  образен паралелизъм
В)  душевнопейзажност
Г)  човеко-природен паралелизъм
 23. Кои художествени факти от втори епизод на разказа доказват, че баба Илийца не е безразлична към случващото
се в следобеда на 20.V.1876 г.?
А) Веднага се сеща, че този младеж е бунтовник, от ”ония …, дето ги гонят сега”.
Б) Уплахата й е коренно различна от реакцията на групата жени от първа част; тя е естествената реакция на човек, преживял
неочаквана и непредвидена среща.
В) Илийца мигновено преодолява първоначалното си стъписване и смущение и почти несъзнателно, инстинктивно бърка в
торбата си, за да му подаде хляб.
Г) Всички твърдения са верни.
24. Каква представа за нравствеността на героинята изгражда липсата на колебание и конфликтно раздвоение при
решението й да помогне на бунтовника?
А) Постъпката е ярко доказателство за смелостта й, защото тя има ясното съзнание за голямата опасност, на която се излага –
страхът е в състояние да подтикне към предателство и собствените й сънародници.
Б) Поведенческият жест е израз на благородството й – в тежък за самата нея момент, когато отговорността за “полуживото”
внуче лежи на плещите й, тя съумява да откликне на чуждото страдание.
В) Илийца е добра християнка – дълг на всеки добър християнин е да проявява милосърдие на изпадналите в беда, още повече,
когато нуждаещият се от помощ е тръгнал “за християнска вяра курбан да става”.
Г) Всички отговори са верни.
25. Защо постъпката на баба Илийца е проява на действен хуманизъм?
А) Въпреки че самата тя се нуждае от помощ, нито за миг не се колебае да предложи собствената си помощ на бунтовника.
Б) Взима решението до помогне с ясното съзнание на какъв риск подлага себе си и болното си внуче.
В) Постъпката й е основана на изконните български добродетели – в тежките условия на робския живот съвсем нормално е било
българите по всякакъв начин да се подкрепят помежду си.
Г) Всички отговори са верни.
26. Каква е реакцията на бунтовника, след като разбира, че Илийца ще се върне и ще му помогне?
А) Обещанието на Илийца да помогне предизвиква чудотворна промяна у младия бунтовник.
Б) Момъкът, разбрал, че Илийца ще се върне, я моли да му донесе дрехи и храна от манастира.
В) Мъката и отчаянието на четника отстъпват пред радостта и надеждата – лицето му “светна”.
Г) Момъкът е благодарен и признателен за проявеното състрадание и християнско милосърдие.
Посочете неверния отговор!
 
27. Защо втори епизод определяме като завръзка на действието? Посочете неверния отговор.
А) Защото от тук започва пътят на Илийца към доброто; тя прави своя избор, който може да бъде съдбовен за нея.
Б) Защото това е моментът, в който героинята определя главната цел на своите действия.
В) Защото събитията в този епизод хронологично следват тези от първата част.
Г) Защото срещата с момъка води Илийца до решение, което дава тласък в развитието на сюжета; тя взема решението без
вътрешна борба, без драматични противоречия.
28. Как е разкрито страданието на Илийца, търсеща спасение за болното си внуче? Посочете неверния отговор.
А) Чрез разказ за усилията й да му помогне, представени чрез градацията “не помогнаха бабешките лекове, ни баянията, ни
хекиминът във Враца…не помогна нищо”.
Б) Чрез безразличието й към чуждото страдание, поради голямата й лична тревога.
В) Чрез сливане на повествователския глас с нейния словесен маниер  в метафоричния глагол “топеше”, разкриващ
драматичното развитие на болестта.
Г) Чрез надеждата й за помощ от Божията майка – закрилница на децата.
29. Как е разкрит мотивът за насилието и предателството чрез вътрешния монолог на Илийца? Посочете грешния
отговор.
А) Илийца не скрива истината за положението в Челопек.
Б) Героинята изразява страх, че в селото ще предадат бунтовника.
В) Селото е пълно с турци – опасно е там.
Г) В селото може би ще го скрият.
30. Как баба Илийца “вижда” за пръв път момъка при неочакваната среща в церовата гора?
А) Млад момък в “чудати опнати дрехи с ширити по гърдите и с пушка”, портретното описание дава богата информация –
“чудатите” дрехи и пушката идентифицират четника като такъв.
Б) Определенията “измахнато и бледо” подсказват страданието на бунтовника.
В) Признанието на безименния четник “Умирам от глад!” е доказателство както за състоянието му, така и за вътрешната му
убеденост, че стоящата пред него жена е добър човек, от когото може да се търси помощ.
Г) Всички твърдения са верни.
31. Какво е психологическото състояние на героинята при срещата с бунтовника? Посочете грешния отговор.
А) Първоначално баба Илийца е стресната, уплашена, също като групата жени, представени в първа част на разказа, макар че
преодолява смущението си и инстиктивно дава няколкото корички хлямб, които има.
Б) От вътрешния монолог на героинята разбираме, че тя не е безразлична към случващото се, към младежа, който е от “ония…,
дето ги гонят сега”; у нея е живо националното самосъзнание, съчувствието й е безгранично.
В) Баба Илийца е от българите, които не са чували за четата и подвига на Ботев, тя е безразлична към националната ни съдба.
Г) осъзнава, че е невъзможно да го скрие в селото, защото там е “огън сега – ще го предадат на турците”.
 
32. Кои са трите нравствени ценности, които обвързват Илийца с момъка при първата им среща ?
А)  майчината любов, общността на вярата, родолюбието
Б)   предпазливостта, непримиримостта, бдителността
В)   страданието, синовният дълг, дръзновението
Г)   бащиният език, църковният ритуал, войнската чест
 
33. “Беки и бог се умилостиви и поживи детето…” е молитвен възглас на героинята, който се тълкува така:
А) Илийца иска да стори това добро на клетника само защото се надява господ също да прояви милосърдие и да помогне на
внучето й.
Б)  Бабата се страхува да направи това добро, но, понеже знае, че животът на детето е в божиите ръце, не иска да разсърди
господа, за да не я накаже, като не спаси от смъртта бедното дете.
В) Бабата порицава господа за това,  че е забравил да праща добро и късмет на хората.
Г)  Той е израз на надеждата на Илийца, че, както е казано в свещените книги, Бог дава справедливост на праведните и на
стореното добро също отвръща с добро.
 
34. Втора част на повестта предшества събитията, описани в първа част. Този композиционен похват се нарича:
А)  градация на частите
Б)  композиционен обрат
В)  репродукция
Г)  ретроспекция
35. “И сега тя бързаше с утроена сила, за да спаси, ако даде Бог, два живота” – кое от изброените по-долу
словосъчетания в максимална степен характеризира нравствения облик на Йлийца в контекста на този цитат?
А)  майка избавителка
Б)  светица на милосърдието и спасението
В)  всесилна божия закрилница
Г)  благословена жрица на живота
36. Как в условията на робството може да се тълкува поведението на Евтимий?
А) Като обвързано с църковните християнски норми поведение.
Б) Като проява на страх за собствения живот, пречупващ слабите хора в робското време.
В) Като реакция на подчинен на заробващите условности човек.
Г) Като опит да се опази светата обител в кървавото размирно време.
37. Поведението на отеца е:
А) Достойна проява на църковен служител, загрижен за манастирската собственост.
Б)  Реакция на деформирана и унищожена човешка личност, като проява и резултат на антихуманната същност на робството.
В) Поведение на слабохарактерен и страхлив божи служител.
Г) Неприемлив акт на неотзивчивост към страданието на околните.
Посочете неверния отговор!
38. Антихуманната същност на робството е категорично повлияваща на:
А) Слабите духом хора, обвързващи нравствените измерения на човешкото единствено с грижата за опазване на собствения си
живот.
Б) Личностите, решили да опазят и съхранят живота си в кървавото време –  независимо от повелите на историята.
В) Хора на дълга, българи, отдадени на рода и народа си.
Г) Алтруистични и обвързани с националната идея личности.
 
39. Може ли да се твърди, че в началната природна картина в трета част има образен паралелизъм? Посочете
неверния отговор.
А) Началната картина е съзвучна с преживяванията на героинята; ключовата дума в описанието е “тъмно”, както е тъмно и
тревожно в душата на Илийца.
Б)  Природната картина, представяща опасностите пред Илийца, контрастира на поведението й.
В) Картината е ефектен декор на напрежението в действието, чрез метафоричните наречия “тъмно”, “плахо”, ”монотонно” се
изгражда представата за природата.
Г) Природата е персонифицирана – “клисурата мълчеше плахо”, Искър “жаловито шумеше”.
40. С кои свои качества Евтимий е антипод на Илийца?
А) Героите са противопоставени като поведение и нравственост; в лицата на героите се сблъскват вярата и безверието – отецът
не вярва в силата на молитвата, отказва да я прочете и изпълнява ритуала небрежно след обещание, че ще му се заплати; Илийца
му противопоставя своята безгранична вяра в Божието милосърдие.
Б) Героите се противопоставят в отношенията си към българите, опълчили се срещу робството; Евтимий отказва да отвори
вратата заради “ония”, както с презрение нарича бунтовниците, отказва да изслуша Илийца, когато се заговаря за бунтовника;
“лудата” по думите на Евтимий българка, поела отговорността да спаси бунтовника, се опитва да събуди милосърдието на
калугера и когато не успява, не се поколебава да напусне манастира и да преживее страховете си.
В) В поведението и диалога им контрастират бездушието и егоизмът на Евтимий и майчинската всеотдайност и жертвеност на
героинята; Илийца упорито настоява да се отвори манастирската врата, да се прочете молитвата; Евтимий е безчувствен към
страданието й, добротворчеството й му е чуждо.
Г) И трите отговора заедно.
 41. Каква е ролята на глаголната лексика за характеризиране на Евтимий?
А) Разкрива го като антипод на Илийца.
Б) Отрича се от дълга си на духовник.
В) Забравил е дълга си към народа.
Г) И трите заедно.
42. Какво е значението на глаголната лексика при отваряне и затваряне на манастирската врата в трета част на
разказа?
А) Разкрива страха на божиите служители.
Б) Внушава суматохата в божия храм.
В) Показва ужаса от нахлуване на турци и бунтовници.
Г) И трите заедно.
43. Какви чувства отключва у отец Евтимий и манастирския слуга Иван ненадейната поява на Илийца пред
манастирските порти? Посочете грешния отговор.
А) Любопитство да разбере кой е неочакваният нощен посетител.
Б) Назовава бунтовниците “ония” – те са заплаха за манастира, наравно с турците.
В) Лицемерно оправдание, че носи отговорност за светата обител.
Г) Забравя, че дълг на духовника е да посреща изпитанията заедно с народа си.
44. Как тълкувате присъствието на баба Илийца в планината при прекосяването й, представено в началото на трета
част от разказа?
А) Като неочаквано, тъй като мястото на жената според  патриархалния морал е в дома, при децата.
Б) Като  изключително, тъй като планинското пространство символизира свободата.
В) Като естествено, защото в народната памет планината се явява майка-закрилница на най-достойните български синове.
Г) И трите твърдения са верни, доказващи дързостта и смелостта на героинята.
45. Чрез кои опозиции Вазов най-ясно моделира контрастното звучене на образите на Илийца и отец Евтимий?
А) саможертвеност –  боязън, човечност – бездушие, лъжа – истина
Б) смелост – страх, бедност – богатство, приятелство – предателство
В) родолюбие – безразличие, доброта – егоизъм, дълг – апатия
Г) непокорство – раболепие, милосърдие – безсърдечие, всеотдайност – единение
46. Коя е основната разлика между Илийца и Евтимий, която се разкрива още преди да се осъществи същинската
среща между тях?
А) Илийца е обикновена жена, а Евтимий е божий служител.
Б) Разликата между тях се отнася до отношението им към основните християнски ценности.
В) Илийца е жена с активна житейска позиция, Евтимий е малодушен роб.
Г) Различието между двамата герои е в отношението им към “ония” .
47. Срещата между баба Илийца и отец Евтимий е:
А) сблъсък на два мирогледа;
Б) сблъсък на два типа човешко поведение;
В) сблъсък на дълга с егоизма;
Г) сблъсък на суеверието с крепкия разум.
Посочете неверния отговор.
48. Посредством срещата на Илийца с Евтимий:
А) се преутвърждават нравствените ценности на героинята;
Б) се осъществява преход към кулминационната част на разказа;
В) се акцентира върху фанатичната вяра на героинята в чудодейната Божия сила;
Г) се осъществява косвена критика на лъжехристияните и техния морал.
49. Посочете вярното твърдение за антитезата в двата израза:
“Ти си луда!”–––––––Луда, не луда, ще вървя”
А)  Илийца не съзнава колко голяма опасност поема с тръгването си по среднощ от манастира, а Евтимий се опитва да я
вразуми, като и казва, че това е същинска лудост.
Б)  Видял, че си има работа с умопобъркана жена, Евтимий я оставя да върши каквото иска – лудият от  дума не разбира.
В)  В тази антитеза се сблъскват подлият страх и готовността за саможертва – в това кърваво време смелите хора са мислени за
луди. Така лудостта метафорично се преосмисля като подвиг, само “лудите”са достойните синове на България, които могат да я
спасят от тежкото иго, а “разумните” са жалки и презрени егоисти.
Г)  Тази антитеза разкрива една неподозирана и отрицателна черта в характера на Илийца – тя е непредпазлива, действа
необмислено, водена от моментни чувства. Тръгването й през нощта в планината е рискуване на живота на болното дете, освен
това, ако я хванат турците, ще изгорят манастира, ще я убият и четникът ще остане без помощ. По-разумно би било да тръгне на
разсъмване, по безопасно време и, макар с известно закъснение, да стигне със сигурност до бунтовника. Но тя проявява
безразсъдна упоритост.
 
50. Посочете невярното твърдение !
А)  Евтимий престъпва божиите заповеди, като приема двата гроша на Илийца за да прочете молитвата – нещо, което той трябва
да върши като свой дълг пред Бога.
Б)  Евтимий не вярва в господ – мисли само за себе си, не е милосърден и състрадателен, споменава името на дявола в
манастира, изпълнява свещения ритуал на молитвата “през пръсти”, не вярва в нейната сила (“Какво ще му правя аз, ако е
болно?”)
В)  Калугерът е по-лош дори и от Хасан ага: турчинът нарича внучето червей, защото той е господар, а българите – роби, а
Евтимий, без дори да се замисли за мъката на Илийца, сурово и безразлично заявява, че детето е умряло .
Г)  Евтимий е толкова сърдит и несговорчив, защото върху плещите му е легнала огромна грижа – как да спаси манастира от
опожаряване: всеизвестно е, че, когато турците са преследвали хайдутите, те са палели всички манастири в планината, за да не
се укрият в тях бунтовниците.
 
51. Защо отецът дава с такава готовност хляб на Илийца – “Хляб колкото щеш…Дай й бре, Иване” ?
А) Защото според християнските канони хлябът е плътта на Христос и никой духовник няма право да откаже хляб на човек,
който му поиска.
Б)  Той дава хляб с такава охота, защото хлябът нищо не струва за него – иска да се изяви като щедър, благодетелен. Но за
онова, което  за него е скъпоценно – собствената му безопасност – той е непреклонен: “Но аз пак вратата не отварям”.
В) Просто защото Илийца му казва, че е гладна, а в манастира има хляб в изобилие, който,ако не се изяде, ще мухляса.
Г) Евтимий усеща, че е сторил грях и иска да изкупи грешката си пред Бога, защото  е казано: ”Нахрани гладния и Бог ще те
благослови”.
52. Как се пресемантизира във Вазовия метафоричен свят думата “луд”?
А)  Луди са тези герои, които от отчаяние придобиват свръхестествена мощ и успяват да победят непреодолими прегради – като
Илийца, която в безпомощността си сякаш побеснява и изтръгва кола.
Б) Думата “пресемантизира” е некоректно употребена в условието на въпроса, което го обезсмисля.
В)  Луди са наричани онези Вазови герои, които се опълчват срещу силите на тиранията и на жестокото робско време, без да
мислят за своя живот – жертвени, всеотдайни до безумие.
Г)  Луди във Вазовото творчество са онези герои, които се уповават единствено на божията сила и вярват в невъзможното.
 
53. Как е представено психологическото състояние на героинята, след като разбира, че колът е заключен с катанец?
А) Разбира, че е победена от времето, обстоятелствата и природата и няма да успее да помогне.
Б) Първоначалният стрес, който тя изпитва, се трансформира в непоколебима решителност.
В) Успява да преодолее първоначалното си изумление и безпомощност с упоритост и  воля.
Г) Хвърлянето й срещу кола е внезапно, ненадейно, каквато е и появата й в повествованието.
Посочете неверния отговор!
54. С какво се характеризира глаголната лексика, която представя борбата на героинята
със забития в земята кол край Искъра?
А) Глаголната лексика в този момент се характеризира с изключителна динамика на смисъла си.
Б) Вазов е търсил  думи със силен ефект, с размах и отривиста изразност на съдържанието.
В) Глаголите имат зрително-слухова активност и широк размах като представа за действието.
Г) Борбата се описва, рисува и затова ярки и изразителни са прилагателните, а не глаголите.
Посочете неверния отговор!
55. Кое от предложените по-долу твърдения е неподходящо за край на изречението, защото
то ще стане невярно от гледна точка на текста?
В описанието на борбата с кола е характерна повишената употреба на:
А) глаголни изрази и градирани определения (“Кокалите й изпращяха”, “запъхтяна, уморена”)
Б) повторени изрази, художествени сравнения (“с нови сили и с нова ярост”, “като че изсякла кола дърва”)
В) реторични въпроси и апосиопези (“Що да чини? Да чака до сутринта?”, “тя беше видяла как гребат…”)
Г) хиперболи, метафорични определения (“стоманена пъргавина”, “горещ пот рукна”)
56. Със следващото изречение се описва психологическото състояние на един от героите в конкретна ситуация от
разказа. Посочете кой е персонажът и конкретизирайте момента!
Безсилието се трасформира в разрушителен бяс, психологическата сила – във физическа мощ, чувството за гибелна
обреченост –  във всепомитаща ярост.
А) Това е състоянието на героинята на брега на реката, когато на всяка цена трябва да склони турчина да я вземе на ладията, за
да спаси “два живота”.
Б) Това са психологически щрихи от образа на героинята по време на борбата й с кола – върхов момент на напрежение в
сюжетното развитие на действието.
В) Така е представена героинята в пети епизод, когато, носейки внучето, поема върху крехките си плещи и тежестта на пушката,
и прикрепя ранения момък.
Г) Това е психологическото състояние на Ботевия четник в шести епизод, когато, ранен, умиращ и с последни сили, решава да
убие Джамбалаза и да се самоубие.
57.    Картината, представяща борбата на Илийца със забития в земята кол, e и  пространствено разгърната – горе /
долу (“измъкна”, “забиваха”), встрани (“взе да се върти около него”). Какви внушения се постигат с
използването на този похват?
А) Засилва се създаденото внушение за динамика и мащабност на картината.
Б) Внушава се представата за изключителната физическа сила на героинята.
В) Внушава се идеята, че героинята е самотна и изгубена в пространството.
Г) Представена е нравствената мощ на Илийца и готовността й да забрави себе си.
Посочете невярното твърдение!
 
58. Защо четвърти епизод е кулминация в композицията на разказа?
А) Поставена в изключителна ситуация, героинята извършва изключителна постъпка във време на страх и гибел.
Б)  Самоотверженото поведение на Илийца е достатъчно основание за подобно твърдение.
В)   Загрижена за съдбата на момъка, героинята успява да преодолее страховитата самотност на нощта.
Г) В бурното време на пресъздадената историческа действителност Илийца осъществява намеренията си.
59. Четвърта част на разказа е:
А) Логичен епизод в сюжета на действието, необвързан с композицията посредством някаква ярка акцентна характеристика.
Б)  Кулминация на разказа, представяща героинята в действен план, средоточие на изпитанията на съдържателно, емоционално
и психологическо равнище;.
В)  Епизод, подготвящ кулминацията на разказа, която ще се реализира в някоя от следващите му части.
Г)  Не е натоварена със своя собствена композиционна роля.
60. Как тълкувате израза ”забравила за детето”?
А) Проява на свръхнапрежение, градиращо в съзнанието на героинята, което йерархизира по нов начин важните за нея неща.
Б)  В този момент бунтовникът, безвъзвратно обречен от обстоятелствата, е детето й, на което тя още с нищо не е помогнала,
затова мисълта й се насочва изцяло към момъка, “забравила за детето”.
В)  Забравата е смислово обвързана с тревогата за безпомощния бунтовник.
Г)  Като смяна на една тревога с друга, което предопределя “забравянето” на детето.
61. Героинята е “забравила за детето”, защото:
А) подчинява волята си на мисълта за спасението на четника и трябва да направи избор;
Б)  инстинктът на майката, която по природа е еднакво загрижена за децата си, подтиква мислите и действията на Илийца към
безпомощния момък, за когото все още нищо не е направила;
В)  забравата е смислова значимост на изличаване от паметта на тревогата за внучето, за което вече е сторено възможното;
Г)   детето е още живо, а съдбата на бунтовника и живота му са реално застрашени.
 
62.    Защо е вярно твърдението, че в началото на четвърти епизод героинята е представена в действен план?
А) До този момент тя е разчитала на помощ от манастира, но сега е сама в критична ситуация.
Б) Илийца извършва изключителна постъпка, изправена срещу нощта и природните стихии.
В) В началото на епизода е борбата на героинята с кола, затова доминира действеният план.
Г) Илийца не се колебае, решена е да помогне и спаси и прави всичко възможно да го постигне.
Посочете неверния отговор.
63. На какво се дължи победата на Илийца в борбата с кола?
А) Решила да спаси живота на бунтовника, на когото е обещала помощ, тя не се затваря в личните си граници, тя преодолява
всички пречки .
Б) В описанието на борбата с кола, характерно с повишената употреба на глаголни изрази, градирани определения,
художествени сравнения, метафорични определения и глаголи, Вазов подчертава изключителната й физическа мощ, с която
преодолява непоклатимата преграда.
В) Психологическата сила на Илийца се превръща във физическа мощ; съзнанието и волята изтръгват тялото й от примките на
старостта и чувството за обреченост се превръща в дива ярост, която мобилизира силите й.
Г) И трите отговора са верни.
 
64. Каква е функцията на пейзажа според художествената линия на разказа в четвърта част?
А) Израз е на емоционалното състояние на героинята.
Б) Играе роля на времеви и пространствен определител.
В) Въвежда в емоционалната атмосфера на конкретната част.
Г) Спомага за правилното разбиране на авторовите внушения.
Посочете неверния отговор.
65. Как е разгърнато художественото изображение на Вазов в пейзажното описание в началото на четвърта част?
А) По вертикала – от чуките и бърдата до бездънната пропаст – безкрайна, страховита.
Б) От мрачно изсечените чуки на фона на изцъкленото небе, до мастилено черната пропаст.
В) Тъмнината поглъща представата за пространство, превръща го в безкрайна бездна.
Г) И трите отговора са верни.
66. Изразяването на емоционалните състояния на героинята посредством пейзажно описание се нарича:
А) образен паралелизъм
Б)  паралелни картини
В) синтактичен паралелизъм
Г) антропоморфизъм
67. В композиционно отношение четвърта част на разказа е :
А)  кулминация
Б)  експозиция
В)  композиционна рамка
Г)  ретроспекция
68. Как се тълкува в културния план на древната митологическа символика ритуалът на преминаване на реката,
който е отразен в голяма степен в тематичния и идейния свят на нашата литература?
А) Преминаването на реката е знак за възвръщане на човека към началната си идентичност.
Б) Реката е многосмислов знак, чийто културен код познава различни вариации на връзките между човека и битието; най-общо
преминаването на реката е промяна на житейския статус на личността – временно човекът е извън света и при своето завръщане
вече има променена социална, а често и физическа природа.
В) Този обред е аналог на смъртта – в реката и отвъд нея дебне опасност, човешкият свят така предизвиква враждебните
тайнствени сили и се обрича на изпитание, което често носи гибел за него или другиго.
Г) Минаването на реката се свързва със символиката на водата, която от дълбоки времена изразява живота и вечно течащото
време; отвъдния бряг е аналог на новия живот, на преодоляното време и възкресението.
 
69. Попълнете в долния ред на таблицата номера на термина, който се отнася към съответния израз или изрази !

“горещ   пот рукна”,

“старешките и
гърди дишаха
“Тя удвои, утрои гръмовно”, “запъхтяна, уморена, “Мишците й сдобиха “…и пак го хвана. И
“като че е изсякла
усилията си” “кокалите й превита стоманена пак с нови сили и
кола   дърва”
изпращяха” одве” пъргавина” нова ярост…”

1 – градирано определение; 2 – глаголна градация ; 3 – метафорично определение

4 – хипербола ;                      5 – повторен израз ;       6 – образно сравнение
 
70. Посочете вярното разсъждение по отношение на Вазовото уточнение “…тя съвсем беше забравила за детето…” !
А)  Илийца е толкова съсредоточена в борбата си с кола, че забравя за болното дете.
Б)  Омразата е обзела старата жена и е изместила любовта от гърдите й. Срещу непоклатимия кол тя излива цялата насъбрала се
в нея злоба – срещу Хасан ага, срещу Евтимий. Сърцето й е изпълнено с ярост, тя не чувства вече с обичта на майка и съвсем
естествено забравя за детето
В)  Илийца не може нито за миг да забрави за детето и в този контекст глаголът “беше забравила” е употребен от автора
метафорично, за да внуши, че в този момент челопеченката вече всецяло е отдадена на бунтовника. За едното си дете тя е
сторила всичко и то е вече в ръцете на Бога, а за другото си дете ( нарича бунтовника “синко”) сега сякаш не може да стори
нищо и вижда момъка обречен. Всяка майка обича децата си по равно и Илийца изцяло се обрича на мисията да спаси четника,
но това не означава, че в пряк смисъл е забравила внучето си.
Г)  Баба Илийца забравя себе си в името на другите и, тъй като детето е част от нея, тя забравя и за него.
 
71. Кои поведенчески жестове на баба Илийца в пети епизод я легитимират като майка, спасителка, закрилница?
А) Никъде в разказа Илийца дори не отчупва от хляба за себе си – и коричките, и питата са само за него – клетника.
Б) Домът й вече не е само неин дом – затова тя с почуда пита: “Как къде? Ами у дома!”.
В) Дава опора на бунтовника, понесла оръжията му.
Г) Всички отговори са верни.
72. Как трябва да се тълкува новата забрава на детето – в мига на повторната среща на Илийца с бунтовника:
А)  Като илюстрация на сложния вътрешен психологизъм, обзел героинята.
Б) Разкъсана между две противоположни чувства – тъга и желание за помощ – преодолява сърцераздирателната си болка и дава
предимство на неотложно очакващия помощ живот.
В)  Като отчаяно действие на майка, примирила се със смъртта на детето си.
Г)  Опит да спаси другото си, засега оцеляло чедо.
73. С какви качества се допълва образът на бунтовника в пети епизод? Посочете неверния отговор.
А) Бунтовникът е страдалец, който разчита единствено на милосърдието на     Илийца.
Б) Ритуалният жест на бунтовника, който целува ръката й, разкрива благоговейната му почит пред милосърдието и
саможертвата, възторжената му оценка за нравствения пример на една българка.
В) Разбира и приема мъдростта на челопеченката, че “тая пуста царщина” не се разсипва с една чета.
Г) Според нравствената система на четника висша ценност е свободата, изискваща саможертва.
74. Разтълкувайте значението на символите “дом” и “хляб” в пета част. Посочете грешния отговор.
А) Да разкрият майчината всеотдайност.
Б) Да се покаже гостоприемството на българина.
В) Да се разкрият алтруизмът и родолюбието на героинята.
Г) Да се представят грижовността и саможертвената закрила на Илийца.
75. Защо петата част на разказа е ключова за разбирането на посланието на автора? Посочете грешния отговор.
А) Преутвърждават се изконните български добродетели.
Б) Утвърждава се представата за баба Илийца като майка, българка и християнка.
В) Поведението на челопеченката изкупва робския страх на другите.
Г) Проявява се българската национална психология, потисната от страха и робската неволя.
76. Поради каква причина баба Илийца е взела расото при напускането на манастира, както се разбира в пета част
на разказа?
А) Открадвайки расото, баба Илийца отмъщава на калугера заради отношението му към нея.
Б) Най-вече за да осигури топла дреха на премръзналия бунтовник.
В) Тя отнема расото от лъжедуховника, за да го даде на по-достойния, на истинския светия, на истинския християнин.
Г) Тъй като расото е атрибут на светостта, баба Илийца желае да я закриля по пътя й към очакващия бунтовник.
77. Как ще тълкувате акта на пренасянето на пушката от героинята?
А) Илийца за пръв път в живота си се докосва до оръжие, но сцената, в която героинята държи в една ръка и пушката, и детето,
а с другата подкрепя момъка, е една от най-запомнящите се в разказа, защото така тя дава и от своята сила на младия юнак.
Б) “Пренасяйки”  оръжието на незнайния бунтовник, героинята демонстрира своята опора, като същевременно пушката
“пренася” от бунтовника в малкото дете духа на българското войнство.
В) Докосването до пушката е художествен жест със символно значение, Илийца изпълнява ритуала на действената борба.
Г) И трите отговора са верни.
78. Как може да се тълкува изчистеният от излишно слово или движение даващ жест на Илийца: ”Добър вечер,
момче! На! “…”Даде му ги…”?
А) Героинята е лаконична и директна, защото вече се разсъмва и те трябва да бързат, ако искат да стигнат до селото без да ги
усетят.
Б) Синтаксисът на даващия жест – синтезиран, изчистен от излишни думи и движения, лаконичен и директен, представя
непоколебимия порив на Илийца да спаси бунтовника.
В) Илийца е на прага на своите физически сили; тя е преодоляла много препятствия и унижения, копнее да почувства уюта на
дома си, бърза да изпълни обещанието си и да се прибере.
Г) Постига се динамизиране на действието, внушена е емоционалната напрегнатост на героинята, която е на прага на своите
физически сили.
79. Кой момент в пета част може да се определи като втора кулминация на разказа?
А) Втората среща между Илийца и бунтовника.
Б) Подаването на хляба и расото.
В) Отчаянието на героинята в момента, в  който мисли, че детето е умряло.
Г) Заръката на Илийца към бунтовника “Довечера пак тука, та да те намеря”.
 80. Как внушава Вазов сложния вътрешен драматизъм на героинята в момента, в който мисли, че внучето й е
умряло?
А) Посредством образен паралелизъм.
Б) Посредством описание на душевното й състояние, разкрито в болезнено мъчителни вопли.
В) Посредством външна илюстрация – старата жена за малко не изпада в безсъзнание от страдание.
Г) Посредством портретна характеристика – лицето й е изкривено от плач и безмерна скръб.
81. Думите на Илийца “Довечера пак тука, та да те намеря” са доказателство за:
А) будния и жив майчин инстинкт на Илийца, който я тласка към спасяване на засега оцелялото й друго чедо;
Б) живия, бодър и практичен ум на героинята, който не й позволява да се поддаде на паника и сърцераздирателно вълнение;
В) факта, че практичният ум на Илийца дава предимство на неотложното, на очакващото, на зова за помощ, въпреки завладялата
я  жестока скръб.
Г) И трите отговора са верни.
82. Кои са трите предмета, които  свързват една българка ( баба Илийца) с един българин (безименния четник)  като
майка, християнка и родолюбка ?
А)  колът, ладията, синджирът
Б)  хлябът, расото, пушката
В)  реката, кошарата  манастирът
Г)  детето, грошовете, молитвата
 
83. Посочете невярното разсъждение !
А)  Подвигът на баба Илийца има още едно измерение, освен спасението: старата жена е сред онези безименни герои, чиято
нищожна, но същевременно незаменима роля на сцената на историята понякога предизвиква съдбовни обрати. Ако тя не бе дала
хляб и дреха на момъка, не бе го подкрепяла в пътя, то той нямаше да има възможност да убие Джамбалаза. Подвигът на
Илийца е свързан и с отмъщението.
Б)  “Кражбата” на манастирското расо може да се преосмисли идейно като жест на възмездие. Илийца мисли, че взима ратайска
дреха, а се оказва расо. Сякаш Бог е насочвал ръката на тази свята жена – да отнеме незаслужено присвоената църковна реликва
от лицемерния монах и да я дари на този праведник, който воюва за най-святата мисия – свободата на отечеството.
В) Четникът понася всевишното наказание на Бога, защото взима манастирското расо съзнателно, а на бабата този грях й е
простен, защото тя в момента на кражбата не знае, че посяга на свещена вещ. И още нещо определя смъртта на бунтовника –
Илийца се е молила за внучето си, но не се е молила за момъка: господ не иска с една молитва да спаси два живота.
Г) Когато старицата кани четника у дома си тя не само още веднъж се противопоставя на Евтимий, който не пуска никого в
божия дом ( а той е за всички), но и поема най-големия риск: първо – да бъде наказана от страхливите си съселяни и – второ –
ако разберат турците, тя рискува живота на цялото село.
84. Как можете да обясните твърдението, че светлината и мракът (като световни културни символи на доброто и
злото) в пета част на разказа променят противоположно своите значения ?
А)  Въпросът е подвеждащ – светлината и мракът в пета част имат същите значения, както винаги.
Б)   Светлината е зло, защото дебнещите турци носят бели чалми, а бунтовникът – положителният образ – е облечен в цвета на
мрака – черното расо.
В)  Тъмнината е добро, защото в нощта Илийца се моли за внучето си, а светлината е зло, защото то умира на разсъмване
( “ръчиците му лед”).
Г)  Тъмата на нощта е закрила за четника, а издайническата светлина на деня му донася гибел.
 
85. Какви внушения поражда смъртта на Джамбазина в шести епизод?
А) Това е смърт-възмездие.
Б) Смъртта на предводителя е повод да се покаже страхът на многобройната потеря и слабостта на турците.
В) Ясно е посланието на автора – неизбежна е трагичната и мъченическа гибел на юначните българи, но нравствената победа
принадлежи на тях.
Г) Всички твърдения са верни.
86. Какво мотивира самоубийството на Ботевия четник в шести епизод на разказа?
А) Така той остава докрай верен на свещения девиз на националноосвободителната ни борба “Свобода или смърт”.
Б) Самоубийството за него е смърт-саможертва, но и смърт-спасение от унижението и поругаването.
В) Доброто за него се свързва неотменно със саможертвата, с отдаването на живота като най-висока цена в борбата срещу
поробителите.
Г) Четникът е героична личност и в светлината на това разбиране неговото самоубийство е недостатъчно мотивирано,
ненапълно оправдано.
Посочете невярното твърдение!
 
87. Как свършва шести епизод на разказа (преди епилога)?
А) Със смъртта на Ботевия четник, който се самоубива в кошарата.
Б) Със смъртта на главната героиня, която доживява свободата.
В) С разказ за трагичния край на други бунтовници от четата.
Г) С разказ за съдбата на оздравялото внуче на баба Илийца.
88. Какво се случва след смъртта на бунтовника?
А) В челопешката гора намира смъртта си и Перо – верен Ботев сподвижник.
Б) Башибозуците отрязват главата на бунтовника и я разнасят като победен трофей.
В) До вечерта на този трагичен за историята ден са избити още тринадесет четника.
Г) Свирепите поробители “избиваха до един”– целенасочено се гради внушение за жестоко унищожение.
Посочете невярното твърдение.
 
 89. Защо шеста част изпълнява ролята на развръзка?
А) Кървавата драма в Челопешката гора пресича опитите на Илийца да помогне на бунтовника, което е целта й; смъртта му е
предопределена от историческия момент.
Б) Героинята не участва в епизода.
В) Защото се разрешава основният конфликт на епохата – борбата между поробени и поробители.
Г) Защото героят се самоубива и така  обезсмисля усилията на Илийца.
 
90. Какви са характеристиките на турската потеря и Джамбалаза?
Посочете грешния отговор.
А) Кръвожаден и жесток, диви, стихийни.
Б) Свирепи и озлобени, зверска злост в погледа.
В) С разрушително начало, хищнически садизъм.
Г) Черкезки големец, властен, царствен, организиран боен ред.
91. Какво определя важното място на шеста част в композиционно отношение и я прави смислов център на
разказа? Посочете грешния отговор..
А) Разколебава се историко-документалният характер на повествованието.
Б)  Тя е развръзка на повествователната структура.
В)  Затваря времевия отрязък, в който се разгръща сюжетът.
Г) Повествователната стратегия се движи между конкретно-индивидуалното и обобщаващо-националното
92. Каква е художествената стратегия на автора при създаването на природната картина във финалната шеста част
на разказа “Една българка”?
А) Красивото майско утро създава ведра и оптимистична емоционална атмосфера, подходяща за финал на този изключителен
български разказ.
Б)  В културната памет на човечеството пролетта символизира живототворящото начало.
В) Прекрасната слънчева природна картина акцентира върху красотата на българската природа и върху красотата на живота
въобще.
Г) Природната картина със своята красота и виталност контрастира с последвалите трагични събития като своеобразен протест
срещу трагичната историческа българска съдба.
93. Кой е смисловият център на шеста част на разказа?
А) смъртта на бунтовника
Б) сражението между бунтовниците и турските потери
В) смъртта на Перо
Г) подпалването на кошарата
94. В рамките на шеста част:
А) главната героиня е свидетел на сблъсъка между бунтовниците и турските потери;
Б) Илийца остава извън полезрението на повествователя;
В) Илийца разказва за героичната смърт на младия четник;
Г) героинята прави последен опит да спаси бунтовника, но не успява.
95. Защо главната героиня остава извън полезрението на повествователя?
А) Смислов център е сражението между бунтовниците и турските потери.
Б) Описаното събитие е измерение на големия исторически конфликт – една от проявите на високото българско време.
В) Цели се постигане на исторически достоверното чрез доминацията на очеркови елементи, за да се докаже истинността на
художествено фикционалното.
Г) Повествователната стратегия се движи в границите между конкретно-индивидуалното и обобщаващо-националното и във
финалната част второто взима превес.
96. Как се нарича художественият похват в шеста част, когато вдъхновеното описание на природната красота
съседства в сюжета с кървавото насилие на освирепелите черкези ?
А)  антитеза
Б)   контраст
В)   антонимия
Г)   образен паралелизъм
 
97. Защо младият бунтовник се самоубива в кошарата, а не побягва ?
А) Защото няма повече от два куршума.                 Г)  Само А и Б отговори.
Б) Защото няма накъде да бяга:отдясно –                Д)  Само А и В отговори.
непристъпни скали,отляво – открито поле.             Е)  Само Б и В отговори.
В) Защото краката са му подбити от ходене.
98. Коя е причината да оживее полумъртвото внуче, според нравствената идейност на Илийца  ?
А)  Щом като Бог прибира единия син на старата жена, значи трябва да спаси другия.
Б)  Силата на вярата и молитвата са всепобедни – нищо, че ритуалът е бил извършен от безбожния калугер, Илийца също се е
молила и вярвала и гласът и е бил чут.
В)   Доброто, което не е могла да стори, но от все сърце е желаела да направи е магическата сила, която побеждава дори
смъртта.
Г)   Премръзването на детето, оставено на студения бряг, докато баба му се бори с кол ( “ръчиците му лед”), е животоспасяващо
за него, защото така по случайност то сваля смъртоносно високата температура.
 
99. Епилогът преосмисля идеята за:
А)   Справедливостта като божие милосърдие за стореното добро.
Б)  Хармонията в родния свят като отвоювана с кръв и жертва общочовешка ценност.
В)  Силата на църковния ритуал на молитвата за здраве.
Г)  Вярата в доброто като велик хуманен подвиг.
 
100.Каква е ролята на епилога в композиционната система на разказа “Една българка”?
А) Чрез епилога Вазов постига ефекта на достоверността и правдивостта на разказаното.
Б) Епилогът има важна композиционна роля, тъй като изяснява съдбата на героите, представя естествената житейска развръзка
на описаните драматични събития.
В) Епилогът е своеобразен смислов център на разказа, защото обобщава художественото послание в морално-етичен аспект.
Г) Всички отговори са верни.
101.Случва ли се чудото, за което така горещо се моли баба Илийца?
А) Благодарение на молитвите на отец Евтимий болното й внуче оцелява и е майор в българската армия.
Б) Доброто притежава чудодейна сила и магиката, която връща живота на внучето на баба Илийца, се крие именно в   порива й 
към добротворчество.
В) Въпреки проявения истински героизъм, съчетан с милосърдие,  състрадание, всеотдайност и доброта, баба Илийца не успява
да спаси младия четник.
Г) Вазов не създава просто разказ за едно случило се чудо, а чрез своята героиня утвърждава активната личностна позиция и
качествено нов поведенчески модел, отворен към другия.