Образователен център АЛЕФ,

гр. София, ул. Цар Самуил 4; Тел.: 0888-655-407, 0877-40-27-40 Съставител: М.Александрова

Тест. Животът и смъртта

(До моето първо либе, Новото гробище над Сливница, Крадецът на праскови)

1. Какви междутекстови връзки по темата за живота и смъртта откривате в До моето

първо либе, Новото гробище над Сливница, Крадецът на праскови?
А) В стихотворенията на Ботев и Вазов - До моето първо либе и Новото гробище над
Сливница, смъртта е героическа, докато в повестта на Емилиян Станев Крадецът на праскови
тя е негероична, безсмислена, нелепа.
Б) Смъртта в Ботевото стихотворение До моето първо либе е красива, желана, романтично
извисена.
В) Смъртта във Вазовото стихотворение Новото гробище над Сливница е естетизирана и
възвеличена, но тя вече не е лична.
Г) Краят на човешкия живот в повестта на Емилиян Станев Крадецът на праскови няма
героична окраска, смъртта е мъчителна и неоправдана, безмилостна.

2. Д-р Кръстев говори за Ботевата концепция на смъртта като живот. Попълнете

таблицата, като свържете твърденията с цитатите и посочите имената на творбите.

А) … и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

Б) … в редовете на борбата да си найда и аз гробът.

В) … и смъртта й там мила усмивка ,

а хладен гроб сладка почивка!
Г) … пък тогаз нека изгния в гроба!

1. Смъртта е невъзкръсна смърт, т.е. физическо преминаване в небитието; на живота тлеене

отговаря смъртта изтляване.
2. Смъртта е естетизирана, това е красивата смърт в името на Отечеството, свободата,
народа.
3. Активното влечение към смъртта подчертава смисъла на саможертвата в името на
свободата, в името на онзи Бог, когото носим в сърцето и в душата си.
4. Смъртта на героя е страшна не само защото е лишила майката родина от нейния един син,
но и защото светът на живите е останал без своите опори – активност и мъжка сила; смъртта
е безнадеждна болка.

3. Прочетете откъсите от Новото гробище над Сливница на Вазов и Един убит на

Дебелянов. Посочете ЕДНА разлика в посланията на текстовете.
Българио, за тебе те умряха, Смешна жал, нелепа жал
една бе ти достойна зарад тях, в грохотно, жестоко време!
и те за теб достойни, майко, бяха! Не живот ли да отнеме
И твойто име само кат мълвяха, той живота свой е дал?
умираха без страх.
4. Коментирайте думите на Атанас Далчев за текста от Един убит:
По-жестоки стихове няма и още по-жестоко е, че са написани от най-човечния ни поет.

5. Как Вазовото стихотворение Новото гробище над Сливница говори за смъртта?

Посочете ролята на евфемизмите.

А) Покойници, вий в други полк минахте…

Б) и „Лека нощ!“ навеки си казахте – до

втората тръба.

В) Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Г) не бихте срещали тъй горделиви

куршума …

6. Сравнете наблюденията си с текстовете на Вазов.

Посочете ЕДНА прилика и ЕДНА разлика.
Борци, венец ви свих от песен жива… И мойта муза възпя таз слава!
И тоз венец – той няма да завене… И сви на гроба венец кръвнишки!
(Новото гробище над Сливница) (4-та годишнина на Сливница)

7. Според Вазов споделя по повод създаването на стихосбирката Сливница:

Сливница беше … просто изражение на вълненията на българската душа през бурний

период, който вчера едва изминахме; тя беше слаб, но верен ек на господствующите
чувства…Кои бяха тези чувства? Две: възторг за победата и скръбта за войната.

Посочете примери, изразяващи възторга от победата, както и примери за скръбта от

войната. Какво е отношението между двете чувства в творбата?

8. Какво внушава думата венец, употребена в До моето първо либе (сабля ги свива на
венец), в Новото гробище над Сливница (венец ви свих от песен жива) и в 4-та годишнина
на Сливница (И сви на гроба венец кръвнишки)? Какви различни нюанси в значението на
думата откривате?
А) Думата венец в Новото гробище над Сливница показва мисията на поета, чиято задача е да
възхвали изпълнения дълг към България и да съхрани паметта за героите.
Б) Думата венец в 4-та годишнина на Сливница разкрива съжалението на поета, който
възпява войната, макар и тя да е справедлива за нас.
В) Думата венец в До моето първо либе внушава копнежа по смъртта, който придобива
цялостност и завършеност.
Г) В До моето първо либе и Новото гробище над Сливница изразите на славата и на
последната почит са слети в образа на венеца, докато в 4-та годишнина на Сливница венецът
е кръвнишки, защото прославя войната.

9. Новото гробище над Сливница се определя или като елегия, или като ода. Посочете
какво доближава творбата до одата и какво – до елегията?

10. Посочете две жанрови характеристики на повестта в Крадецът на праскови.

11. Попълнете празните места с подходящи думи.
В повестта Крадецът на праскови говорят трима разказвачи. Първият е … (А), който се
връща в родния си град. Вторият разказвач е … (Б), чиято вила е съседна едновременно на
полковнишкото лозе и на лозето на първия разказвач. Но има и трети разказвач, т.н. … (В).
Така получаваме три гледни точки, едната от които е … (Г).

А) младият човек, свидетелят, авторът

Б) учителят, съседът учител, съседът
В) повествовател, неутрален разказвач, всевиждащ разказвач
Г) обективна, субективна, неутрална.

12. Посочете НЕВЯРНОТО твърдение. Конфликтът в повестта Крадецът на праскови се

проявява като сблъсък:
А) между нуждата на човека от любов, свобода и щастие и нормите на традиционния морал.
Б) между националната омраза и личната ненавист, превърнала се в предразсъдък.
В) между всеобщата ожесточеност и човешките комплекси за малоценност и неравенство.
Г) между българите и сърбите.

13. Какво изразно средство НЕ е употребено в цитата?

Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова …
А) епитет Б) инверсия В) метонимия Г) хипербола

14. Свържете думите с героя, който ги произнася.

А) Беше недостъпен за нас, обикновените хорица, с които се държеше

господарски…

Б) Човек се подмладява, когато душата му е свободна.

В) Ти си се променил. Станал си нетърпим, мълчиш и гледаш изкриво.

Г) Я остави тия даскалски приказки!

15. Какво означават думите Я остави тия даскалски приказки!?

16. Какво посочва местоименното наречие в цитатите от До моето първо либе.

А) там, де скръб дълбока владее,

де сичко е с рани покрито
и сърце зло в злоба обвито!

Б) и там тегли сърце ранено,

там, де е се с кърви облено!

В) Там, де земя гърми и тътне

от викове страшни и злобни…

Г) Там…там буря кърши клонове, …

и смъртта й там мила усмивка…
17. Посочете ЕДНА прилика и ЕДНА разлика между Епопея на забравените и Новото
гробище над Сливница.

18. Какви изразни средства са употребени в цитатите?

А) … приказки за стари времена/ и песни за нови теглила!

Б) … и сърце зло в злоба обвито!

В) Но кой ви знай, че спите в тез полета?

Г) Над ваший гроб забвеньето цъфти.

19. Прочетете текста и посочете аргументите в подкрепа на тезата

Крадецът на праскови, повест за жадуваната, изстрадана и невъзможна любов

В повестта Крадецът на праскови – най-известната творба на Емилиян Станев, са

разгърнати общочовешките теми за любовта, войната, човечността и омразата. Водеща е
темата за любовта – жадувана, изстрадана, невъзможна. Пламнала неочаквано и преобърнала
живота на двама души, дарила ги с трепетни мигове на щастие и с прозрение за смисъла на
съществуването, тази любов се оказва и фатална, защото разцъфва сред обстоятелства, в
които и най-красивото и най-силно чувство е обречено.

Любовта спохожда полковнишката съпруга Елисавета, тайнствено красива, с

къдрава… златиста и буйна коса и с дълбоки и сини, изпълнени с мека светлина и с тъга
очи, когато вече се е примирила със сивотата на битието и с неосъществимостта на
младежките си мечти. Портретното описание на героинята, към което по-нататък писателят
на няколко пъти се връща, отразява всички промени, настъпващи с душата и тялото на
Елисавета под влияние на любовта. Сръбският военнопленник Иво, мургав… хубав мъж, с
къдрави… отдавна неподстригани смолисточерни коси и… големи очи, олицетворява всичко
жадувано, ала неизпитано от героинята. Конкретните детайли от физическия му портрет не
са толкова важни. Те са само допълнение към онова, което остава невидимо за очите, но кара
сърцето на Елисавета да бие силно всеки път, щом го види, и да се свива от болка, когато не
идва. И за двамата любовта е неочакван дар. И двамата са имали потребност от нея.
Монотонното съществуване в скучния брак, от една страна, и грозният свят на
пленничеството, от друга, предопределят безрезервното отдаване на любовта, въпреки
рисковете, въпреки страховете и враждебните обстоятелства.

За Елисавета обаче свободата да обича е скъсване със закостенелите норми на

патриархалния морал, който осъжда порива на сърцето. Неизказаното чувство на отчаяние
и малоценност и съзнанието, че младостта е прахосана напразно, правят съществуването на
Елисавета тъжно, отчаяно, угнетено, примирено. Досега героинята не е усещала красотата
на живота, лекият шепот на вечерника в клоните на ореха не я е погалвал. Елисавета не е
била истински пожелавана и на никого не е отдавала истински сърцето и тялото си. Години
наред е следвала модел на поведение, диктуван от непреклонния, прост и жесток морал на
дедите и аскетичното себеотрицание към плътта и към всички удоволствия на живота. За
пръв път сега Елисавета открива непознати чувства и преживявания За пръв път усеща у
себе си непознато досега, вярващо, любещо и ликуващо същество, което отхвърляше нейния
разум и желаеше да живее свободно, щастливо. Това придава на героинята увереност,
самочувствие, сила на човек, който може да отстоява принципите си. Прозрението на старата
прислужница, че човек се подмладява, когато душата му е свободна, е признание за
магическото въздействие на любовта като телесно и вътрешно освобождаване на личността.

Идеята, че любовта преобразява човека, намира своята проекция и в мотива за

одухотворената природа. Градината, в която се срещат влюбените, сякаш поема техните
преживявания като живо същество. Сред огромното пространство на войната и омразата тя е
малкото пространство на любовта. Природата се превръща в проекция на събудения у
Елисавета живот.

Познала щастието да обича и да бъде обичана, Елисавета скъсва с монотонното битие

на сигурността и бездуховността. Промяната е необратима, но тя води необратимо и до
трагичната развръзка. Животът, озарен от любовта, е немислим, ако тя се окаже невъзможна.
След убийството на пленника за Елисавета няма друг път освен смъртта. Напуснатото и
тревясало лозе, зеещата като паст хралупа на престарелия орех, къщата, полазена от лишеи и
мъхове, загатват за липсващия живот. Времето е погълнало една пленителна любов, осъдена
от обстоятелствата.

20. Напишете теза за интерпретация на тема:

Новото гробище над Сливница – реквием за българските войници