Professional Documents
Culture Documents
/анализ/
3. Композиция
- стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен поток на
съзнанието, който поражда многобройни исторически и културни асоциации
5. Българската действителност
- представена с размитите граници между доброто и злото, истината и
лъжата, свободата и робството
- отключена е „злобната” историческа памет на героя, който откроява
българския парадокс: „Свестните у нас считат за луди”.
- Ботев редактира християнската триада любов–вяра–надежда,
преобръщайки в негативен план нейните значения, и въвежда възрожденската
метафора за дълбокия мъртвешки сън на отечеството
10. Идеята може да се обобщи така: целият свят, не само България, е едно кърваво и
грешно царство на роби и господари, на подлост, разврат и сълзи. Но вече е ударил
дванадесетият час на робството, борбата е закипяла и достойният човек на своята
епоха се е изправил пред дилемата на чия страна да застане – на истината и
свободата или на лъжата и робството? Човекът стои пред проблема за
драматичния избор: хляб или куршум, свобода или смърт! Лозунгът на Парижката
комуна, която Ботев заедно с галацкия учител Величко Попов поздравява и в защита
на която написва памфлета „Смешен плач”, става поанта на неговото
стихотворение „Борба”.