„Бай Ганьо журналист“ в структурата на книгата -

„Бай Ганьо. Невероятните разкази на един съвременен българин“ (1895г.)

(Историко- аналитичен калейдоскоп)

1. Творческа история на книгата „Бай Ганьо“ – в „Моята изповед“,

1894г. (анкета пред проф. д-р Иван Шишманов) А.Константинов споделя за
най-щастливия момент от живота си – пътуването до Америка и моментът,
когато му хрумва идеята за „Бай Ганьо“;
- Няколко месеца след първото издание на „До Чикаго и назад“(1894г.)
(Нека да тръгнем веднъж ние с бай Гаьо по Европа...“ започват да се
печатат очерците от „Бай Ганьо“ в сп. „Мисъл“. Книгата излиза като
самостоятелно издание през 1895г.
Подтици за написването на книгата:
а) Историите, които Алеко е слушал от своя баща и негови търговски
партньори за неадекватното поведение на българи в чужбина, сблъскали
се с непозната за тях култура и порядки.
б) Срещата в Чикаго с българския търговец на розово масло Ганьо Сомов,
която Алеко описва в „До Чикаго и назад”.
в) Политическият скандал, разтърсил по онова време България, в който
прокурорът по времето на Стамболов Ганьо Чолаков се изправя срещу
своя благодетел Васил Друмев (митрополит Климент, отявлен русофил и
поради тези възгледи изпратен на заточение в Гложенския манастир,
осъден от прокурора Ганьо Чолаков за подстрекателство към бунт и
оскърбление на държавния глава). Това поведение е разпознато като
неблагодарност, безскрупулност и наглост.
г) необходимостта да се намери някакво обяснение за трудния път на
България към модерността
2. Епохата – освобождението от чуждо владичество и създаването на
национална държава – предпоставки за изграждането на модерно общество
(демокрация, правов ред, обществени институции, култура); преосмисляне
на ценностите от цялото общество; в европейските държави това става
поспепенно, в рамките на няколко столетия;
В България – шоково, бързо догонване на модерните цивилизации →
объркване и ценностен хаос; Въпрос: на каква цена, по какъв начин?;
без оглед на средствата? → проблем;
3. Жанр – книга с разкази/фейлетони/ очерци

 В жанрово отношение творбата е трудно определима и това е една от

своеобразните й особености, забелязани още от Пенчо Славейков, който я сравнява
с „разхвърлени, небрежно написани скици“, прилични на „парчета от някое голямо
разкошно огледало, което непредпазливият майстор е счупил, преди да го тури в
рамката му“. Идеологът на модерната ни литература е доловил
нехронологичността на книгата, нейната мозаечност. Като цяло тя е съградена от
 различни части, между които липсва причинно-следствена зависимост. Тези
отделни фрагменти са определяни като разкази, фейлетони или хумористични
очерци. В тях са вплетени (или „цитирани“) и ред други жанрове, като например
пътни бележки, политическо послание, писмо. Тези отделни елементи обаче са
здраво споени в контекста на цялото от централния персонаж и това придава на
произведението единно звучене.

Подзаглавието – Невероятни разкази за един съвременен българин

- Невероятни разкази – акцент върху разказването (наративната
техника – как се разказва); невероятни (ироничен контекст); не са
толкова значими приключенията на Бай Ганьо
- Невероятното всъщност се оказва прекаленото, крайното,
немислимото
- „разказ в разказа“ – избрана форма, която обединява отделните
разкази в едно цяло
- Разпределение гледната точка на повествователя (Алеко) сред
множество разказвачи – убедителност на „невероятните“ истории.
- Избрана ситуация – вицова; комична
- Речта – словото като игра, забавление; редуват се и се смесват
разказването и слушането; въздействат свойства на устната реч

4. Композиция и структура –

- отворената композиция е сигнал за непреходността на Бай-

Ганьовия образ. Повествованието е набор от анекдотични
ситуации с типова структура. Героят също не е типичен
реалистичен герой – той няма своя биография, семейство
и т.н. Външният му портрет е по-скоро емблематичен –
съдържа символични елементи.
Книгата се състои от две части:
Първата част е озаглавена „Бай Ганьо тръгна по Европа” и представлява
описание на някои характерни черти на дребнобуржоазната прослойка на
обществото. Състои се от следните части: Бай Ганьо пътува/ в операта (Стати) / в
банята (Стойчо)/ в Дрезден (Кольо)/ в Прага Цвятко)/ у Иречека(Илчо) на гости/ в
Швейцария (Дравичка)/ в Русия (Васил); Героят, ситуитиран „на пътя“;
Водещ мотив – неовладените културни норми на модерния свят; БГ в
ситуации, които го дискредитират и ракриват ориенталския му манталитет;
недодялано държание (оригване, секнене, плюене, висок тон; по-страшен е
отказът да разбере ценности като честност, почтеност, спазване на правила,
любознателност; водещ интерес „келепира“ – агресия, недоверчивост,
некоректност, балканско бабаитство, нахалство.

*Първата част насочва вниманието към пътуването на героя „по Европа“ и се състои от
девет самостоятелни разказа. Субект на действието в тях е Бай Ганьо, а субект на
разказването - негов спътник, който от позицията на очевидец предава личните си
наблюдения, впечатления, коментари и преценки за централния персонаж. Разказите за
Бай Ганьо звучат във весела бохемска компания. Обсъждайки темата за пътешествията на
колоритния българин в Европа, аудиторията искрено са забавлява и предава настроението
си на читателя, но в същото време не пропуска и възможността да открои нравствената си
позиция във връзка с разказваното, т.е. да въздейства на читателя и в дидактически план.
Така се откроява една диалогична ситуация в рамките на приятелска компания,
наподобяваща донякъде повествователната стратегия в книги като „Декамерон“ на Бокачо,
„Кентърбърийски разкази“ на Чосър и др. Повествователят е този, който препредава
чутото и „сглобява“ разказаното от своите приятели (защото той е един от тях) в
художественото пространство на книгата. Отношението му е иронично „Бай Ганьо е вече
цял европеец“.

Втората част на „Бай Ганьо” се състои от самостоятелни фейлетони и визира

новата едра буржоазия, която е част от политическия обществен живот: Бай Ганьо
се върна от Европа/ прави избори / журналист / в двореца/ в депутацията; Бай
Ганьо и опозиция – ама де-де; Дружество ,,Въздържание”;Писмо от бай Ганя до
Константина Величкова; Из кореспонденцията на бай Ганьо Балкански.

 Акцентът във втора част е поставен върху социалнополитическите роли на БГ

 Преход от телесния (първа част) към публично-политическия (2. част) образ на БГ
След завръщането си от Европа Бай Ганьо се превръща стихия, защото:
- има претенцията, че e „цял европеец", тоест нещо повече от сънародниците си;
- вече знае, че наличието на власт и влияние води до постигане на келепира
- вече не е сам в житейските си стремления. Себеподобните му ще доведат до
открояването на проблема НИЕ И ,,НИЕ"
честните патриоти - псевдопатриотите
спазващите законите - хората над Закона
образованите - псевдообразованите
Творбата представя два типа поведение на българите.

Втората част на книгата сменя повествователния модел и разколебава позицията на

разказвачите. Героят става все по-драстичен и отблъскващ в своите прояви. В България
Бай Ганьо е в стихията си. Той застава в центъра на политическите борби, превръща се в
тяхна движеща сила, съсредоточава в ръцете си все повече власт. Така героят вече не се
нуждае от посредничеството на разказвачите, от тяхното застъпничество, от
охранителните им функции. Повествователят все повече го оставя сам да разкрие своята
същност чрез словесните и речевите си жестове, а читателя - да направи сам своите изводи
и да декодира нравственото послание на творбата без помощта на разказвачите.
Промяната на повествователния можем да я открием в различните имена, с които
героите разказвачи встъпват в текста на втората част. За разлика от личните имена на Бай-
Ганьовите спътници в Европа (Стати, Стойчо, Кольо, Цвятко, Илчо...), в повествованието
за Бай Ганьо в България се открояват псевдонимите на разказвачите (Гедрос,Марк
Аврелий, Арпакаш, Амонасро Етиопский, Ожилката). Подмяната е значеща и внушава
ограничаването на свойското отношение към героя, целенасоченото отчуждаване на
разказвачите от Бай Ганьо, дистанцирането от ужасяващите му превъплъщения в родината.

„Бай Ганьо журналист“

2.3. Анализ на текста- заглавие/ композиция/ сюжет/ основни теми, мотиви, образи/
лир.говорител, лир.герой, герои/ художествени похвати
- Заглавие Въвеждащи думи: От средата на 80-те години на 19. век в живота на
свободна България се случват съдбоносни политически сътресения. В периода от 1887 до
1894 г. управлява Стефан Стамболов. Още от времето преди Освобождението той знае
силата на журналистиката и се възползва от нея при утвърждаване на управленския си
стил. Стамболов е първият български държавник, който подкупва отделни журналисти
и използва вестника, за да налага властта си. Определени издания вестник Свобода" от
1886 г. и вестник Балканска зора" от 1890 г. често обслужвали Стамболовата политика.
Тези - издания си позволявали да критикуват местните власти и по-дребните чиновници
в държавата, но никога самия Стамболов и неговата политика. Така се създавала
представата, че министър-председателят не знае за произвола на някои властници.
Всъщност този журналистическо-политически театър е белег, че българската
журналистика започва да прилича на европейската. През 1887 г. бил приет Закон за
печата, който налага цензура и не позволява да се критикуват князът, министрите,
духовните представители. Узаконен е и полицейският произвол, прилаган тогава: арести
на журналисти и обиски на редакции. Управлението на Стамболов утвърждава
използването на вестника като средство за публично злепоставяне на политически
опоненти и на неудобни за властта хора(Филип Памайотов). Такива журналистически
писания писателят от онова време Стоян Михайловски определя като: каймак от храчки
и сметана от помия". Такава ще е и журналистиката на Бай Ганьо. Бай Ганьо ще
угодничи чрез вестника си на силните на деня и ще омаскарява всеки неудобен.
1. Заглавие
- абсурдното е плакатно синтезирано в израза „Бай Ганьо журналист“ , оксиморон,
парадокс
2. Композиция
 Липсва пътеписното начало, характерно за текстовете от другите части
 Експозиция - В началото през образа на повествователя е представена
приятелската атмосфера в компанията „Весела България“; историята започва от
позицията на ние-разказвача; бохемската компания се е потопила в атмосфера,
носеща привкуса на различни култури
 *На музиката е противопоставен крясъкът на вестникопродавача; реалността е
метонимично представена чрез образа на улицата
 началото на историята, разказана от Гедрос  разказ в разказа (той не е
непосредствен свидетел, но се стреми да предаде разговора достоверно и детайлно)
 Диалогична конструкция
 Вмъкване на експресивни оценки на разказвача относно фейлетонните герои
 Завръзка – Бай Ганьо представя плана си за създаването на вестник
 Кулминация – моментът, в който героя безцеремонно налага налага своя избор за
име на вестника – „Народно величие“
 Развръзка – Бай Ганьо пише своя пръв журналистически материал за един свой
интелигентен съсед пред изпълнения с възхищение поглед на Данко Харсъзина
 Композиционна рамка – затваря се от финалната реплика на Гедрос
 Графично обособен фрагмент в края = емоционално обръщение на повествователя
към читателя и БГ – не е част от последния очерк, а е заключителният елемент от
смисловата рамка на цялата книга
 Поанта – „Европейци сме ний, ама все не сме дотам!...“ – свързва се с посланието
на встъпителните думи на повествователя: „Помогнаха на бай Ганя да смъкне от
плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия - и всички
рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец.“
 Историята е представена чрез ретроспекция
 Употреба на някои специфични за възрожденската поетика похвати на общуване с
читателите и централния герой във финалния фрагмент
 Във финалния фрагмент в директна публицистична форма е представена гледната
точка на моралиста
o Отношението към БГ не се характеризира с презрение и злобно порицание
o Надежда, че антигероят на времето може да осъзнае съществените
разлики между родните нрави и чуждата култура, между ориенталския
манталитет и модерната европейска цивилизация
 АК, подобно на възрожденските си предшественици, смята, че литературата трябва
да има и възпитателна функция, да допринася за нравственото преобразяване на хората
3. Герои
 Бай Ганьо – Ганьо Балкански
o Бай Ганьо е събирателен сатиричен образ, съсредоточаващ в себе си недъзи
на обществения и политическия живот, типични народопсихологически
характеристики
o В този фейлетон не е представен на фона на европейското социокултурно
пространство, през което е преминал, без да изживее позитивна промяна, а
разкрит в друга социална среда – типична за обществената действителност
от 90-те години на 19в.
o „редактор-стопанин“ на вестника „Народно величие“
 o Придобил самочувствието на „европеец“
o Пред своите сподвижници сваля публичната си маска и излага с цинична
откровеност истинските си намерения
o Политически въжеиграч и хамелеон
o „програмата“ му говори за неговата безочливост, безпринципност,
безцеремонност, несъобразяване с моралните ценности
o В представите му журналистиката е средство за забогатяване и брутална
разправа с политическите противници, които трябва да бъдат
дискредитирани, злепоставяни
o Експресивна речева характеристика
o Аспекти на Бай-Ганьовото политиканство: властолюбие, унизително
угодничество и верноподаничеството пред силните на деня, демагогията,
гаврата със словото
o Във втората част е художествено-публицистично обобщение на мрачната
обществена реалност; „есенцията на печалната действителност“;
o Байганьовският дух е поставил отпечатък „и на политика, и на партии и на
печат“
 В композиционната рамка са откроени образите на младите интелектуалци,
антиподи на Бай Ганьо и съмишлениците му „Весела България“ – Сенаторът,
Отело, Стувенчо, Гедрос – част е и повествователят
 В основния разказ са разгърнати образите на Бай Ганьо и неговите сподвижници
Гочоолу, Дочоолу, Гуньо Адвокатина, Данко Харсъзина
 БГ и неговите двойници – егоизъм, груб прагматизъм; примитивни, първични,
духовно ограничени, но имат търговски нюх и усет за предстоящите политически
промени; като безпринципни ветропоказатели са готови да се приспособят към
новото статукво.
 Във Втората част на книгата образът на Бай Ганьо се разроява и се превръща в
социална стихия, която засяга цялото общество
 Гочоолу, Дочоолу – всепоглъщащ материализъм ( другият е приет, ако носи
материални облаги)
 Данко Харсъзина – изразител на примитивното и бабаитското; грубата сила
(другият е враг, който трябва да бъде смазан)
 Гуньо Адвокатина – нагаждачеството ( трябва да умеем да се преструваме на
европейци)
 Името на вестника е „Народно величие“; други предложения – „Справедливост“,
„Народна мъдрост“, „Българска гордост“, „Народна храброст“, „България за нас“
Понятията „България“ и „народ“ са изгубили своята възрожденска стойност.
4. Теми, мотиви и конфликти
- основна тема – израждането на журналистиката, унищожаването на свободата на
словото, политическата демагогия, хамелеонството и лицемерието
- мотиви
*Порочната журналистика;
*еснафската ограниченост, прагматизъм, материализъм и меркантилност;
* жаждата за власт:
* лъжата като средство за постигане на целите;
* дяволското изкушение на парите, за които си струва да продадеш душата си;
* лъжепатриотизмът;
* презрението и високомерието към себеподобните.
- конфликти
* между лъжата и истината;
* между личния и обществения интерес;
* между доброто и злото;
* между родолюбието и псевдопатриотизма;
* между свободата и социално-политическото потисничество (упражнявано чрез
медиите;
* между интелектуалността и грубия материализъм;
5. Хронотоп
Пространство - Действието се развива в задушевна обстановка, но скрито от другите, в
затворения кръг от близки съмишленици, които следват Бай Ганьо, без да оспорват
неговите идеи.
Времето - В исторически план това е времето на управлението на Стамболов и на
Стоилов, когато самият Алеко Константинов се интересува от политика и участва в
провежданите избори за Народно събрание.
6. Препратки
 „До Чикаго и назад“ - прототипи на Ганьо Балкански са Ганьо Сомов и Айвазиян
 Идеализираната представа за родното в някои произведения на възрожденската и
следосвобожденската литература, второто „Предисловие“ на „История
славянобългарска“ VS. Алековия подход да демитологизира българското, като го
изобрази реалистично, дори натуралистично и гротескно в цялата му сложност и
противоречивост

7. Родното и чуждото в произведението

* Темата за родното и чуждото в очерка се разглежда в социално – политически
аспект. В родната действителност Бай Ганьо журналистическото слово като средство
за бърза печалба, придобиване на известност и влияние, на власт и възможности за
манипулиране на народа.
 Кръгът „Весела България“ – артистичен приятелски кръг от интелигентни хора;
всички са обединени от завладялото ги приятно настроение, безгрижие; те са като деца,
които са се затворили в своя свят, изолирали са се от външната действителност и
обществено-политическата сфера – любимо духовно пространство, възприемано като
свое, близко
 На музиката е противопоставен крясъкът на вестникопродавача; реалността е
метонимично представена чрез образа на улицата
 Контраст между два различни образа на родното – Алековата „Весела България“
(състои се от хора с чувство за хумор, лишени от амбиция за политическа кариера и
материално облагодетелстване) и Бай-Ганьовата България (на псевдопатриотите, които
прикриват користолюбието си зад гръмки думи, пропити с фалшиво родолюбие)
 Според БГ изявата на родолюбиви чувства не трябва да е от идеалистични подбуди
(„на сухо“), а да е продиктувана от стремежа за лична изгода – в изкривените му
представи да бъде патриот, означава да изпълнява поредната доходоносна роля
 Негативен образ на родното – представители=антигероите на следосвобожденското
общество
 На преден план не е съдбата на отечеството, а материалната полза, собственият
„келепир“
 В разпаленото обсъждане на различните възможности за бързо забогатяване
проличава истинската им същност
 За Гедрос БГ и съмишлениците му са олицетворение на чуждото (в подтекста на
устния му разказ се долавя иронията, с която предава репликите) – изразява се в
аморалната житейска философия на нагаждането и оцеляването без оглед на
средствата; отсъства открита конфронтация, но се усеща, че разбиранията на Гедрос и
неговия кръг са несъвместими с антиценностите на отчуждилите се от своя народ и
родината си „събеседници“
 Неоправдано високото самочувствие на Алековия герой – повърхностно, от
позицията на грубите балкански нрави възприема дейността на редактора на вестник
 Завърналия се от Европа персонаж не е вникнал в духа на модерното общество, не
е осмислил неговите принципи и ценности – носи Европа в себе си като криворазбрана
цивилизация
 На родна почва една от основните характеристики на европейската цивилизация –
свободната преса – изпъква в уродлива отблъскваща форма
 Разказвачът не приема тази чужда за възгледите му позиция – „идеологически
резоньор на автора“
 Конфликт между две несъвместими ценностни системи  едната (на фалшивите
ценности, антиценностите) е основана на сребролюбието, подлостта, покварата,
безчестието, докато другата издига в култ безкористния идеализъм, на практицизма
 противопоставя свещените „чисти чувства“, осъзнати като остатъци от „минало
величие“
 Разочарованието на разказвача и огорчението му от журналистическата практика в
следосвобожденската действителност  изтъква, че дори в „турско време“ не се е
стигало до такова падение и използване на словото като средство за манипулация и
обругаване на образованите и честните личности
 Алеко Константинов, за когото изстрадалият народ и отечеството са достойни за
преклонение свещени понятия, изобличава Бай-Ганьовите опити да манипулира
общественото мнение
 Иронизиране на мнимото родолюбие на героя
 Имената на вестника са знак за отчуждението му от родното и безразличието към
народната съдба, към всичко извън частните интереси; обезценяване на думите, които
губят своя смисъл

Важни цитати:
 „Трябва и ние да клъвнем по нещо - казва бай Ганьо, - току-тъй на сухо
патриотизъм - бошлаф. Я ми кажете вий сега, както стоят работите, като откъде
може да се удари най-добър келепир?“
 „Че голям мурафет ли е един вестник да се издава?“

„Прощавай, снизходителний читателю! Ти ще срещнеш в тази книжка някои цинични

думи и сцени, аз не можах да ги избягна; ако ти можеш да изобразиш бай Ганя без
цинизми - заповядай!
Прощавай и ти, бай Ганьо! Бог ми е свидетел, че винаги добри чувства са ме
въодушевявали при описването на твоите истории. Ни чувство на злобно порицание,
ни презрение, нито лекомислен смях не са ръководили моето перо. И аз съм чадо на
своето време и известни отделни събития може би неволно са ме отклонявали от
строгата обективност, но аз се старах да възпроизведа есенцията на печалната
действителност. Твоите братя, вярвам, не са такива, какъвто си изобразен ти, бай
Ганьо, но те са засега на втори и трети план; те едва сега почват да заявяват за своето
съществуване, а пък ти, ти си налице, твоят дух лети и обгръща целия обществен строй
и дава свой отпечатък и на политика, и на партии, и на печат. Аз питая в себе си вяра,
че ще дойде един ден, когато ти, след като прочетеш тази книжка, ще се позамислиш,
ще въздъхнеш и ще речеш:
Европейци сме ний, ама все не сме дотам!... Прощавай, не е за чудо пак да се срещнем.