Димитър Талев - „ Железният светилник“

1. АВТОРЪТ – ЗАКЪСНЕЛИЯТ БЪЛГАРСКИ ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

а/ Твори от 20-те до 60-те години на 20 век;

б/ Цялото му творчество е еднотематично, центрирано от изпитанията на своя,родовия

свят и Родината по драматичния път към свободата; В средата на 20 век се връща към
основния тематичен модел „робство-свобода” за приключилата вече възрожденска
културно-историческа епоха; Във фокуса на художественото му внимание е
националноосвободителната епопея на родната му Македония, която е част от
Санстефанска България след Освобождението, но след няколко месеца е върната на
Османската империя по силата на Берлинския договор между Великите сили.

в/ Разказвач, романист с първи творби на македонска тема – трилогията „ Усилни

години” от 20-те години на века; Най-голямото му постижение по темата е
четирилогията „Железният светилник”/1952/, „Преспанските камбани”/1954/,
„Илинден” /1953/ и „Гласовете ви чувам” /1966/

г/ Художествен метод на изображение – възрожденски реализъм;

2. РОМАНЪТ – първа част от четирилогията;

а/ Жанр – битово-исторически роман от десетилетието на романовата вълна – 50-те
години на 20 век;
б/ Анализ на заглавието – в семейно-битовата сюжетна линия железният светилник
присъства с буквалното си значение и в логиката на промените му е отредено да бъде
сменен от газената лампа; в общественоисторическата сюжетна линия присъства с
метафоричното си значение на здравина, устойчивост, сила и светлина на българския
народен дух, отстояващ каузата за самоопределение и свобода в конфликта родно-
чуждо, потиснати и потисници;
в/ Основна тема – Ранновъзрожденската история на Македония, раждането на нова
интелигенция, работеща за народностното самосъзнание, борбата й за църковна и
просветна самостоятелност, за светски тип образование; Възрожденските процеси са
вградени в художественото пространство на град Преспа, онагледени са от пробудените
за нов исторически живот граждани и най-вече чрез Глаушевия род; Романът разказва
за ежедневието на единицата и на колектива, което се превръща в история на своето, на
родовия корен, заплашен от чуждата асимилация;
г/ Основна идея – Силата на традицията, унаследяването на патриархални ценности и
утвърждаването на нови обществени норми в ситуация на изпитания задвижват
родовото и историческото време, проправят възходящия възрожденски път на
Македония от робството към националната, социална и духовна свобода; Връзката
между традицията и промяната, приемствеността между стари и нови поведенчески
модели е метафорично означена от родовото дърво, споменато във фолклорния
паратекст на романа : „Овде дърво столовито, столовито, грановито, гранки са му до
небеси, а корени – сура земя; гранки са му мили снаи, а корени – синовете, а връшките
– мили внуци”;
д/ Сюжет и композиция на романа

 Обхваща времето от 30- те до 70- те години на 19 век;

 Разделен е на четири части, които постепенно го отварят от камерната, семейно-
родова към социалноисторическата линия: „Хаджи Серафимовата внука”, „В
тъмни времена”, „Народ се пробужда”, „ Корени и гранки”;
 Следи малката и голямата история, като нанизва всички събития върху нишката
на рода, т.е. единичното е образ на множественото, а в частното се проектира
общото – Глаушевият род олицетворява македонската българска общност, а
домът на глаушевци символизира общия отечествен дом./ Ползван е
художественият модел на Иван Вазов в романа „Под игото”/;

 Семейният план е представен от предисторията на Стоян Глаушев и Султана,

сватбата им, раждането и отглеждането на децата им, утвърждаването на Стоян
като майстор в преспанския еснаф, греховната любов на Катерина към Рафе
Клинче, изкупителната й смърт , любовта съчувствие на Лазар Глаушев към
Божана Бенкова и любовта му страст към Ния, сватбата на двамата в новия
преспански православен храм;
 Общественият план е представен от няколко значими събития: появата на
тайнствения рилски монах, чието родолюбиво слово събужда отдавна зреещата
народностна енергия за защита на своето срещу чуждото, пристигането на
владишкия гръцки наместник и началото на борба за независима българска
християнска църква, градежът на църковен храм със спомоществователството на
преспанските патриоти и откриването на българска светско училище.

3. Герои в романа- всеки по своему нормонарушител и носител на новото като

поведенчески и духовен модел;
а/ Султана – престъпва ограниченията на съсловието си, за да постави началото на
семейство и род, майката, пазителката на домашното свято пространство и на родовите
патриархални ценности, която винаги действа от името и в името на моралния закон,
на установената нравствено-етична норма с цената дори на най-скъпата жертва- дъщеря
си във време,когато честта е по-скъпа от живота ;
б/ Стоян Глаушев – бащата, старейшината на рода за общността, умело ръководен от
женското умение да не му се отнема самочувствието на водач, майстор ковач с
извоювано име в занаята;
в/ Катерина – ренесансовата жена, бунтовно отхвърлила съществуването на личността
чрез и заради рода, жертвено защитаваща правото си на любов през установения
морален кодекс , пълна противоположност на майка си Султана, защото е водена не от
разума, а от чувствата;
г/ Рафе Клинче – човек на ренесансовото изкуство, майстор резбар , различен от
„редовните” хора, магнетична личност, носител на божия дарба,който служи на порива
си за любов и красота;
д/ Лазар Глаушев – възрожденският Апостол, човекът на народностната кауза, борец
за родното, своето и отхвърлянето на чуждото, олицетворение на активното, действено
родолюбие, чийто обет е „Аз ще поведа народа си.”
е/ Ния, Климент Бенков, Андрея Бенков, Аврам Немтур и др.