Двата свята в „Тютюн”

1. Светът на „Никотиана”:
а) Това е централната ос, около която се движат всички съдби. Това е светът на парите,
на властта, на тютюневите магнати. Заедно с това образът на „Никотиана” иронично
съдържа намек за собствената си гибел
б) на символно равнище „Никотиана” е светът на злото, на големите грешници, които
обричат хората на гибел
в) заглавието загатва за отровната същност на „Никотиана”, която унищожава всеки,
попаднал в нейната орбита
2. Герои:
· на пръв поглед героите са изградени по интелектуален път, но подмолно в тях
присъства митологична основа – при Борис – беднякът, който става цар и постига
всичко, при Ирина – митът за жената любовница, чиято красота е дар и проклятие
· И Борис, и Ирина, и фон Гайер се намират в орбитата на „Никотиана” и не могат,
и не искат да се откъснат от нея. Самият писател не намира изход за тях – те
предварително са обречени „осъдени” души
· Персонажите в „света на злото” са мономани, обладани от една страст, която е
причина за тяхната трагедия
*Борис
Монолитен образ, образ – идея, който е двигател на действието. Борис е от поредицата
Димови герои с катастрофични характери. Той е мономан, маниак на едно влечение.
Борис е отчужден от всичко и от всички. В неговото влечение към „Никотиана” има
нещо сомнамбулно. Той я възприема от едната й страна – като олицитворение на власт,
пари, мощ, слава, а другата й страна – съзнателно пренебрегва. постигнал всичко, което
е желаел, Борис е жертва на чудовището „Никотиана”. Постигнал богатство и власт,
Борис е неспособен да властва над себе си. И това, според Димитър Димов, е крайната
фаза на предопределената гибел на българската буржоазия.
*Ирина
В нейния образ се съдържа интереса на Димитър Димов към „фаталната жена”.
Историята на Ирина е предопределена от голямата история на времето.Любовта между
Ирина и Борис остава неосъществена – между тях винаги стои „Никотиана”. Онова,
което я сближава с фон Гайер е страстта към необикновеното и презрението към
обикновеното, прозаичното, което поражда техния интелектуален драматизъм.
Нравствената деградация на Ирина е показана като постепенен процес, но заедно с това
тя запазва естествения си порив към човечност.
*Фон Гайер
Образът му е психологически уплътнен. Подобно на Борис и фон Гайер е жертва на
своята фикс идея за силата и предопределеността на немския дух
2. Светът на революционерите:
а) Двата свята в хода на повествованието са показани успоредно и взаимно се
отразяват. Преплитането става чрез съдбата на героите. Срещу „Никотиана” се
възправя друг бастион на властта – Партията. Романът изследва как се стига до краха
на империята „Никотиана” и тъй като тя притежава характеристиките на образ
обобщение, напомня за краха на всяка империя
б) образите на революционерите – принадлежат на света на етичното и приличат на
раннохристиянските мъченици. На преден план излиза типологичното, а не
исторически и житейски специфичното
*Павел
Не е случайно, че те с Борис са братя. Имат много общо като характери. Те са образи на
успеха в двете системи. И за двамата е тесен родният градец, и двамата са обладани от
страст да се себедоказват, и двамата мечтаят на световна империя – едният – на парите,
другият – на париите
*Лила
Чрез нейния образ Димитър Димов разкрива трагедията на догматика. В името на
своята идея страст, догматиците са способни да унищожат човешкото у себе си. Лила,
и Лукан, и Павел са знаци на идеята и така се преценяват. Лила е не образ, а герой –
схема. По своето ожесточение от бедността Лила прилича на Борис и подобно на него
желае богатство, но не за себе си, а за всички.