Обществото и властта

БОРБА
Христо Ботев
„Светът, привикнал хомот да влачи, тиранство и зло и до днес
тачи…”

Авторът

Поет, публицист, журналист от периода на високото, късно Българско

възраждане – 60-те, 70-те години на 19 век.

В стихотворенията, статиите, очерците, фейлетоните си представя

възгледите за „незабавна, радикална и отчаяна революция” по
националния въпрос на българската възрожденска интелигенция.

Интерпретира опозиционната тематична двойка робство - борба за свобода

в три аспекта: национален, социален и духовен.

Според неговата свободна гражданска позиция:

- Робството подкрепя властта и унищожава обществото. Властниците

управляват примирените роби по дух , които не са и не могат да
бъдат общество;
- Жертвоготовната борба за свобода против властта е единствената
спасяваща алтернатива за обществото.

Произведението
Стихотворението „Борба“ конкретизира картината на българското
общество в навечерието на Освобождението и осмисля робството не само
като национално явление, а заклеймява покорството, което спира прогреса
в един по-мащабен план.
Творбата излиза за първи път във в-к „Дума на българските емигранти“
през 1871 г. Втората редакция е в стихосбирката „Песни и стихотворения
от Ботьова и Стамболова“ 1875 г. като в нея са добавени 10 стиха във
финала на произведението.
Заглавието
„Борба“ е ключова дума за Ботевата поезия. Тезата е, че борбата е
единственото средство за постигане на свободата, а примирението и
покорството спъват общественото развитие.
Борбата за Ботевия герой придобива смисъл не само на физическо
противоборство с врага, но и на словесна битка, на гневно разобличение
на мнения и авторитети. Тя е борба за истинските ценности в живота.

Композиция
- Не е разделена на строфи.
- Създава цялостна картина на света, изпъстрена с исторически и
културни препратки.
- Протича като поток на гневна и неспокойна мисъл на Ботевия
лирически човек.
- Представя в изповедна форма гнева и разочарованието на
лирическия герой, заради преобърнатия ценностен порядък в света.

Първа смислова част

Началото е насочено към мотива за отминалата младост, за да се откроят
разочарованията на героя и да се създаде впечатление за един свят, в
който е заличена границата между истината и лъжата.
Усещането за преобърната ценностна система е зададено, като са
трансформирани обичайните значения, които носи християнската триада
вяра-надежда-любов.
В художествената картина се откроява и „мъртвешкият сън“ като знак на
робството.

Втора смислова част

Чрез мотива за лудостта е осъществен преходът към втората смислова част
на творбата, в която се гради образът на родното пространство.
Ключова е тезата „свестните у нас считат за луди“. Авторовата ирония е
насочена към неспособните да бъдат истински народни водачи. Чрез
поредица от противопоставяния, като борба-примирение, лъжа-истина,
разум-глупост, се откроява непримиримостта на Ботевия герой към
всичко, което ограничава свободната мисъл и свободния дух.
Трета смислова част
В трета смислова част текстът се разгръща в посока обобщение за
робството по целия свят и размисъл за силите, които го поддържат.
Авторовата оценка е заложена в парафрази на старозаветните Соломонови
притчи. Постига смисъл, различен от този, който обичайно се влага в тях.
Открояват се несъвършенствата в социалния ред, посочени са
конкретните виновници за тях и нравствените слабости в обществото.

Поанта
Последните шест стиха представляват поанта. В тях е изразена вярата, че
идва краят на злото. Идеята е за социална революция като
Апокалипсис, който слага край на стария свят.
Лозунгът „Хляб или свинец“ препраща към действителни събития –
революционните вълнения от 1848 г. в Париж. Така борбата се осмисля
като процес, ангажирал цялото човечество.
Героят заявява своята готовност да се включи в борбата в името на
справедливостта. Откроява се идеята, че смисълът на човешкото
съществуване е в себеотрицанието и саможертвата.

Ключови теми и мотиви

Ключовите теми и мотиви в стихотворението „Борба“ са характерни за
възрожденската литература:
- Борбата в световен мащаб;
- Разочарованието;
- Пропуснатата младост;
- Робството;
- Пасивността на поробените;
- Предателството на духовните водачи;
- Преобърнатите ценности;
- Прогресът, силата на разума, свободата, изборът, саможертвата.

Герои и образи
Централно място в творбата заема лирическият герой. Чрез него Ботев
внушава основните си възгледи за развитието на обществото. Той е човек
с активна гражданска позиция, загрижен и отговорен за съдбата на народа
и съдбата на света, застанал срещу безкритичното следване на авторитети.
Това е човекът, който не търпи господство, пророкува бъдещата борба,
вярва в промяната на пътя, по който върви света. Бунтът му е насочен
срещу ограниченията и лъжите, насаждани с цел народът да бъде държан в
подчинение.
В края на творбата лирическият герой претърпява метаморфоза – мисли за
себе си като част от една общност – тази на онеправданите, но решени
на битка в името на справедливостта.
Ключово в художествената картина е присъствието на образа на
обществото. Това е светът на обърнатите ценности, назован е „кърваво и
грешно царство“. В него важен е не нравственият, а материалният
критерий. За Ботев това е свят на несправедливостта, спрямо който героят
му се бунтува.

Послания и внушения
Ботевото послание е, че борбата е път, водещ към спасение от робството
и от лъжите. Творбата поставя и вечните въпроси:
- Кой е истински стойностният житейски избор?
- Съгласието или несъгласието е проява на обществена ангажираност?
- Да мълчим или да говорим?
- Как участваме в изграждането на света?