„С мъки, с нещастия е

пълен тоя свят, но все

пак има нещо, което е
хубаво, което стои над
всичко друго – любовта
между хората.“

Йордан Йовков
„ПЕСЕНТА НА КОЛЕЛЕТАТА“ –
ЗАВРЪЩАНЕТО КЪМ ЖИВОТА ОТ
ПРЕДЕЛИТЕ НА СМЪРТТА
Творческа история
 Разказът е част от цикъла „Песента
на колелетата“
 Себап – означава добро дело,
безкористно благодеяние, което да
засегне повече хора, да надживее
много поколения
 Основни теми – трудът, любовта,
радостта и призванието
Сюжет и композиция
 Експозиция и завръзка – въвежда се майсторът
на каруци Сали Яшар и неговата мечта – да
направи себап
 Кулминация – Сали Яшар открива отговора на
въпроса, който го терзае
 Развръзка – майсторът с радост изработва
„пеещите“ каруци, които са неговият себап, както
и нова каруца за Шакире и Джапар
 Всевиждащ разказвач
 Психологизация на героя
 Ретроспекцията е движещ повествованието
похват.
Основни теми и проблеми
 Проблемът за човека, който търси
хармонията със заобикалящия го свят
и със самия себе си.
 Хуманистични прозрения за смисъла
на битието
 Извървяването на сложния път на
житейски превращения – героят
премива през болестта, смъртта,
възраждането
Герои
 Сали Яшар – ковач, майстор на
каруци, мъдрец, умее да съзерцава
 Шакире – красивата дъщеря на Сали
Яшар, омъжена в друго село
 Джапар – нощен пазач, нещастно
влюбен в Шакире
 Образът на Сали Яшар
 „Яшар“ – означава да е жив, да живее
 Главният герой е съзерцателен, затворен в себе си,
мечтателен и тъжен, но и обърнат към света на красотата и
доброто. Това е герой, който преодолява мъката по
миналото и иска да остави следа след себе си и памет
(себап).
 На финала на разказа героят открива, че истинското добро,
което може да завещае на хората и на света, е това, което
сам майстори – своите каруци, защото истинската красота,
която можем да дарим на другите, е това, което носим в
душите си и разкриваме чрез таланта и дарбата, дадени ни
свише.
 Сали Яшар и преображенията на луната като проява на
промените на душевните състояния на героя
 Двойственост на героя
Майсторството
 Образът на Сали Яшар утвърждава
майсторството като единство между
уменията на ръцете и качествата на душата.
 Да бъдеш майстор, означава да притежаваш
способности да градиш света, смислово да
го обогатяваш.
 Сали Яшар изминава трудния път към оня
съдбовен знак завет, който носи в себе си –
богатствата на неговата душа.
 Майсторството ковачество – опиянението от
чистата любов към другите
Темата за злочестините на героя
 Притежанията на Сали Яшар се оказват късни
и ненужни дарове в опразнения дом
 Гробищата като контрапункт на песенния
„царски път“ – изгубените синове, запилялата се
по пътищата на света дъщеря превръщат дома в
царство на сенките, на липсите, на смъртта
 Болестта на Сали Яшар – знак потвърждение за
големия празен дом, оприличен на „гробища“ –
„Навред беше тихо, напуснато, мъртво“.
 Луната освен болестта означава и промяната,
трансформацията, възраждането.
Спасителната каруца на Шакире
 „Изведнъж“ – вълшебната дума
 Дъщерята, завръщаща се у дома
 Значим символен жест – Шакире се
преоблича със „скритите дрехи на
майка си“ – възкръсване на едно
същество, което носи виталността на
слънцето – напомня младостта на
Сали Яшар, тя е успяла да върне
времето, с което е успяла да спаси
своя баща
Смислов център на творбата
 Разказът за завръщането на Ибрям Чауш
 Джапар разказва притчата за изгубения стопанин,
който се завръща от далечните селения на смъртта
 Сглобяване на разпилените късчета на дома
 3 пъти вдига чука и го оставя – третия път
(спомняне) вижда величавата картина на вечното
завръщане
 Сали Яшар е разпознал дома като средоточие на
святост в грешната лунно-тревожна земя.
 Каруците са посланици на вярата и спасението,
те са могъщи сили, разкъсващи коварните мрежи на
лунните горести и болести. Заветът е намерен.
Извод
 Трудът на Сали Яшар е мотивиран от радостта и от
призванието. Човекът е призван да бъде творец, да
дава израз на духовната си щедрост.
 В „Песента на колелетата“ социалната функция
далеч не изчерпва характеристиките на героя – той
изкусно изковава не само каруците, но и
човешката чувствителност – „вътре в душата на
Сали Яшар имаше друг ковач, който също
работеше…“ Вътрешният ковач е всъщност самата
способност да се твори красота и да се отстоява
доброто. Пеещите каруци се превръщат в символи
на надеждата в един широк антропологичен план –
те свързват самотниците и утешават изоставените,
изпяват най-дълбоката същност на човека като
същество, което винаги живее с надеждата.