Класна работа № 1-Вили Делчева №6 11а

Измерения на родното и чуждото в „Железният

светилник”, „Бай Ганьо журналист” и „Балкански
синдром”

Връзката личност-народ-история е онази свята

връзка между поколенията ,вечна като света,и тя ще
продължава да бъде критерии и мерило за
стойностното и непреходното в общочовешки план .
Самочувствието и гордостта на един народ ,който
познава своето историческо минало е залог за отпор
срещу чуждопоклоничеството-порок на модерното
ни вписване в света на другите .Затова и великата
мисъл на Паисий : ,,О ,неразумни и юроде! Поради
что се срамиш да се наречеш българин”е още по
актуална ,защото всекидневието сме свидетели на
агресивно чуждо присъствие във всички сфери на
живота ни ,допуснато съзнателно от нас ,и може би
затова живеем зле като народ ,защото погубваме
родното ,не го съхраняваме,а избираме чуждото.
Проблемът за родното и чуждото занимава
писателите от десетилетия насам.В българското
изкуство се е създало едно противопоставяне на
тези две понятия.Чуждото трябва да се постигне за
сметка погазване на родното. Обединени от темата
за родното и чуждото ,творбите включени в
настоящия раздел ,я интерпретират по различен
начин.
Така ако в ,,Железния светилник” на Талев
представлява патриотична идея ,то в ,,Бай Ганьо
журналист” позицията и мисленето на героите са
други. Ценностната система тук е тотално
преобърната в сравнение с идеалите на
Възраждането.Ако романа на Талев има цел да
отвори очите на народа за очевидните истини за
духовното робство,то в ,,Бай Ганьо журналист”
целта е да се затворят очите на народа за самата
истина.Подобно на ,,Бай Ганьо журналист” на Алеко
Константинов и в ,,Балкански синдром” на
Станислав Стратиев чуждото е
криворазбрано,иронично,преобърнато и лишено от
истински смисъл.
Всеки от включените в този дял произведенията
изразяват сблъсъкът на своето време.
В романа на ,,Железния светилник” думата
,,железен” символизират силата и родовата
устойчивост ,без която не може да се съгради
националната история ,а ,,светилник” нахлуването
на възрожденския дух в средновековният свят , като
един будител осветил пътя на хората.
Основното чувство в романа е горещата любов към
родното ,към съхранението с цената на нечовешки
усилия и жертви на националното самосъзнание.
,,Железния светилник” може да бъде наречен
семеен роман ,защото живота е показан като
съдбата на членовете на една почти угаснала
фамилия,която се възражда благодарение на
силния дух на Хаджи Серафимовата внука Султана.
Произведението обхваща период от 30 години,
които са отразени важни моменти от личното битие
и от битието на народа .От една страна насочва към
исторически събития който народите ни са крепили
години на наред ,а от друга страна консерватизма за
утвърждаване на новото.Образът на родното
създаден от Талев ,е едновременно идеализиран и
огрубен. Талев се опитва да разбере как са
променени представата за своето и чуждото в
досега помежду им.Изобразявайки драматичната
съдба на родния свят творбата се стреми да прозре
неговата външна логика и да установи силите,които
удържат целостта му,както и факторите
предизвикващи промени в него.Родното в романа е
самобитната народопсихология ,изразена чрез
художествено време и пространство.
Всеки герой от романа,,Железния светилник”
разкрива драматичната среща на човека с времето.
В очерка,,Бай Ганьо журналист” се интерпретира
темата за актуалните измерения на родното и
чуждото.В този последен за произведението разказ
Алеко Константинов довежда до нейния естествен
завършек темата за невъзможния европеизъм.
,,Бай Ганьо журналист” е творбата която отваря този
проблем ,за да вплете мотива за пътуването в
опозиция родно-чуждо,присъствието на родното на
фона на европейското,неуспешния диалог с
чуждото,образът на променящия се
българин.Опозицията родно и чуждо е
проблематично представена в текста.Родното и
чуждото влизат в конфликт ,преоткриват се едно
друго,противопоставят се.
Не само чуждото,но и родното бива подложено на
трансформация от героя.Отношението му към
патриотичната идея,превърнато в център на
светоусещането на възрожденския човек е изцяло
спекулативно използвана,за да си осигури
облаги.Героят превръща националната
принадлежност в стока.Изтъкването на българското
се превръща в средство ,чрез което Бай Ганьо
прикрива неприличното и недостойното в
амбициите си,за да задоволи личния си интерес.
Бай Ганьо е типичен българин ,който познават
повечето от нас .Той е самоуверен ,заради успехът
,който постига чрез своето мошеничество.Горд е от
това което е и не се срамува от това което става
около него- важно е на него да му е добре.Това за
съжаление е представата за нашето,,родно” на
повечето българи.Ние не се замисляме и не
виждаме нищо нередно в това.
Чуждото в повечето представи е противоположния
ни свят.Той е изпълнен с доброта,честност и
хармония.
През цялото време говорим за едни и същи
ценности който съществуват и в родното и в
чуждото,доброто отношение към род и родина
,вяра и обич.Чувства който ние българите знаем и
помним ,но винаги има едно чуждопоклоничеството
от наша страна с което се стремим да се харесаме
на останалите народи,сякаш те самите са идеални и
праведни.
В комедията на Станислав Стратиев ,,Балкански
синдром” изважда на показ парадоксите и
абсурдните на късния български социализъм през
80-те години на ХХ век.В центъра стой
разминаването между ,вятъра,който повява отгоре-
от Съветския съюз ,в чиято зона на политическо
влияние по-това време е България,и реалностите у
нас.,,Отгоре” се дава знак за преустройството на
обществото и за гласност,а у нас нещата вървят
постарому.
Като израз на тази идея идва оплакването на Бялата
врана.Героят се смята за бяла врана ,тоест за
изключение,защото вижда голямо обществено
лицемерие,при което се демонстрира един начин
на живот,а се води друг,декларират се едни идеали,
а се поощряват коренно различни
интереси,получават се едни пари по-ведомост,а се
харчат други.
Изобразявайки родния свят като несвързани
помежду си сцени ,пиесата изразява усещането за
разпадналия се сюжет на българското.
Комедията отхвърля нагласата за родното да се
идеализира.Иронията която се долавя в
предаването на разказа на Кума за трудното
добиране на сватбарите до София,е знак ,че в
съзнанието на съвременния човек пътят е загубил
високия си метафоричен смисъл .
Мотивът за балканщината е водещ . Той
настоява,че всичко по-тези географски ширини и
дължини се случва обратно на нормалната логика
на нещата.Че да са балканец ,е не само географска
принадлежност ,но и диагноза.
Водещия конфликт е между правилното и
действителното.На пръв поглед има конфликт
между театъра и живота,но той е
условен.Конфликтите между отделните герои по
естетически въпроси са по-незначителни.Те обаче
също изваждат на показ не толкова
естетиeските,колкото социалните проблеми.
Социалния живот в България се гради върху една
привидност ,върху една голяма лъжа-че
управляващите на страната желаят истински
промяна към по-добро,но не те защитават
собствените си интереси и заблуждават обществото
.
Така творбите в този тематичен дял ,модернизират
образа на родния свят по различен начин.