1. Елин Пелин е роден на 08.07.1877 г.

Първите двадесет години от живота си

прекарва в родното Байлово. Поради незавършеното си средно образование не
успява да стане редовен студент в Юридическия факултет на Университета. Не се
сбъдва и мечтата му да учи в Рисувалното училище, където въпреки
художническите си заложби не е приет. От 1899, на 22-годишна възраст, той
заживява в столицата. През ноември 1902 поставя началото на месечно списание,
което назовава „Селска разговорка“. През 1903 Елин Пелин постъпва като
библиотекар в Университетската библиотека, където остава до 1907. В периода
1910–1916 работи в хранилището на Народната библиотека. През 1924 става
първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в столицата и не напуска този пост
до пенсионирането си през 1944. При бомбардировките над София по време на
Втората световна война избухва пожар в музея. Тъй като Елин Пелин е държал там
своя личен писателски архив, много от ръкописите му изгарят. Във Франция се
запознава с Яворов, като важен факт от неговата биография е близостта му с цар
Борис III. Елин Пелин участва и в акцията по спасяването на българските евреи,
като заедно с редица други български интелектуалци и общественици подписва
протестната декларация срещу Закона за защита на нацията, внесен от
правителството на Богдан Филов с цел разрешаване на т.нар. „еврейски въпрос“. За
съпругата си Стефана Щерева, с която имат две деца – Елка и Боян, писателят се
жени на 43-годишна възраст. Преживява последните пет години от живота си в
условията на т.нар. „народна власт“, която се установява в България след 9
септември 1944. През 1945 той постъпва в редакцията на в. „Септемврийче“. Новата
власт го удостоява със златен медал „За наука и изкуство“ и организира
тържествено честване на неговата 70-годишнина. По всяка вероятност Елин Пелин
е бил мишената на куршума, убил по погрешка хумориста Борис Руменов.
Трагедията се случва през ноември 1944. Стрелецът е партизанинът Станислав
Вихров. Писателят умира на 3 декември 1949.

2. Повестта е създавана в продължение на осем години - от 1903 г., когато се ражда

замисълът за написването й, до 1911 г., когато тя е публикувана в цялостния си вид.
Първоначално откъс от повестта е отпечатан в списание „Просвета" през 1904 г. със
заглавие ,,Павел". Това е бъдещата четвърта глава на Гераците". През 1906 г. 8
списание ,,Ново общество" е поместена друга част, озаглавена ,,Бащи и деца", с
уточнението, че това са първите две глави на творбата. Елин Пелин прави редица
редакционни промени при публикуването на цялото произведение през 1911 г.

3. Жанрът на „Гераците“ е повест. Повестта е по-голяма от разказа, с по-широк обхват

на изобразените житейски явления, с повече герои, с повече събития, и с по-
подробни описания, но е по-малка от романа – не се допускат допълнителни
сюжетни линии, историческата конкретност е по-слаба, социалната обусловеност на
описаните процеси не е разгърната. Заглавието на творбата идва от думата герак,
която означава ястреб. Той се свързва с високото пространство, но и със силата и
хищническата природа.
 Елин-Пелиновият текст се състои от 11 глави. Първите три глави представляват
разгърната, удължена експозиция на сюжетното действие. Началото на първа глава
разкрива лаконично сплотеността на големия патриархален род, преди да го
напусне съпругата на дядо Йордан. Следващите контрастни моменти в
експозиционната част проследяват настъпилите драматични събития - разрива в
семейните отношения, появилите се ,,сръдни, недоразумения, крамоли" между
Божаница и Петровица и страданието на Герака. Ретроспекцията във втора глава
запознава читателите със съдбата на най-малкия син - Павел, който се е озовава в
града, пространство на порока, и се е отчуждил от своя роден дом и от близките си.
Противопоставени са образите на коравосърдечните етърви, обладани от завист, и
героите, които са невинни жертви на тяхната словесна агресия - дядо Йордан, Елка
и сина ѝ Захаринчо. Трета глава извежда на преден план драмата на Герака, който
изживява болезнено трагичния обрат и се самоизолира в мрачния свят на кръчмата.
В завръзката в четвърта глава се проследява неочакваното завръщане на най-малкия
син – Павел, който бива дълбоко и непоправимо отчужден от своя дом. Той се
откъсва от селското битие и разрушава връзките със света, в който е израснал.
Лицемерната изповед на деградиралия ,чужденец" и предчувствието на Божан за
готовността на дядо Йордан да даде исканите пари, ускоряват събитийния ход и
довеждат до драматичната кулминация, а именно- кражбата на скритото в кръчмата
семейно богатство и жестокия конфликт между братята (седма глава). От кръчмата
са откраднати парите на стария Герак и това слага край на хармонията в
семейството. Следващите глави представят пълната разруха на патриархалния дом
и родовия свят под натиска на егоизма и грубия индивидуализъм. Смъртта на Елка
е развръзката в сюжетното действие, като тя е почти сама в последния си час.
Колата с „простия дървен сандък“ е съпроводена само от най-близките. Идилията в
дома на Гераците е разрушена и Петър отвежда Захаринчо в града да му търси
работа. В епилога се разбира печалната участ на героите жертви. Подобно на
развръзката, Елин Пелин отново говори за дядо Йордан, за къщата, за синовете му,
но този път той контрастира на идиличната картина в началото. Той описва крахът
на едно семейство, което се разпада заради стремежа към материалното и злото,
което навлиза от града. Творбата започва с описание на дома на Гераците преди
сътресенията в патриархалното семейство и завършва с техните описания, като това
утвърждава рамковата композиция на творбата.

4. В новото време на жестокия индивидуализъм се престъпват осветените от

традицията принципи на патриархалния морал. Житейската съдба на Божан, Петър
и Павел разкрива различните измерения на нравствения упадък.

Баба Марга, съпругата на чорбаржи Йордан, е сърцето на семейството, строга но

справедлива, бива уважавана от всички. Нейната смърт провокира разпада на
патриархалния ред в дома на Гераците.
Йордан Герака е патриархът на фамилията на Гераците. След смъртта на съпругата си,
баба Марга, губи уважението на младите в дома си. Разбира, че някой от синовете му го е
 обрал. Поделя имота между тях и живее отделен от синовете си и жените им. Смъртта му
бележи края на повестта.
Божан е трудолюбив, но също така става и алчен. Научава, че баща му има скрити пари,
върти се около кръчмата, където стария Герак се е пренесъл. Настоява имота да бъде
поделен още докато баща му е жив. Той също е груб с жена си и не отива на погребението
на Елка, тъй като за него материалните интереси стоят над моралните.
Божаница е неговата жена. Описана е като съсухрена и неприятна, сприхава жена. Често
бита от мъжа си. След побой ляга болна и стене, като тайно пие ракия.
Йовка е дъщеря им, тя е болнава и чувствителна. Единствена все още съжалява майка си
и стрина си Елка.
Петър е средния брат, женен за Петровица, той е благ, отстъпчив, добродушен, има
„широко и безгрижно сърце“, но е безволев. Той не успява сам да управлява живота си  .
Разпадането на дома го отблъсква в кръчмата. Когато имотът е разделен, Петър изоставя
домашната работа и се пропива. След смъртта на Елка отвежда Захаринчо в града да му
търси работа. Отсича бора, символ на семейството.
Павел е най-малкият син, обичан е от родителите си. Той е „пъргав, пресметлив и
очоваден“ човек, но се чувства на мястото си в бащиния дом и се откъсва от родния си
край. Заминава на военна служба. Научаваме, че в града той тръгва по лош път. Връща се
у дома и иска пари от баща си, за да отвори дюкян, а неговата любовница го вика да дойда
в града с пари.
Елка е жената на Павел, описана е като „най-хубавото момиче в селото“. Оставена е сама у
Гераците, докато мъжа ѝ е на военна служба. След смъртта на баба Марга омразата на
снахите се излива върху нея и сина ѝ, Захаринчо. Тя е търпелива, блага, набожна. След
като Павел я заразява с венерическа болест, опитва да се самоубие, като се хвърли под
воденицата.
Дядо Матей Маргалака е самотник без семейство. Приет от Гераците за слуга. Той е
съветник на стария Герак, защитник на реда и хармонията. Той открива тялото на Герака в
последна глава.

5. Домът – метонимия на родовото общество и традиционния начин живот.

Земята – одухотворена, придобива майчински черти в съзнанието на селския човек.
Също така тя е символ на живота и родовото наследство, свързващо поколенията.
Къщата – характеризирана с епитета „бяла“, разположена на „лично място“,
„виждаше се отдалече“, което говори за изградения авторитет на заможния род.
Борът – символ на святото дърво на живота.
Смъртта на баба Марга – чрез контраста са представени болезнената промяна и
подмяната на ценностите – от спазвания от всички ред към хаоса, от любовта към
омразата, завистта и недоверието, от домашния сговор към разединението.

Сложността на родовото битие е изразена и чрез похвата на значещите име на

героите (антономазия). Фамилното име Гераците (от гр. - Ястребите) загатва само за
сила, но и за хищнически инстинкти, агресия. В същото време - собственото име
Йордан внушава представата за свещената река, край която е проповядвал пророкът
Йоан Кръстител. Кризата на ценностите разрушаването на традиционните форми на
живот са обусловени колкото от социални фактори, например деморализиращото
влияние на града, толкова и от противоречията в самата същност на родовото
общество. Това, което e било потискано, притаявано в душите на синовете след
смъртта на строгата и властна стопанка се проявява в най-груб и уродлив вид.
Хтоничният (подземен, отвъден) образ на змията е обобщение на злото, заложено в
електричната човешка природа - користолюбие, амбиция за материално
облагодетелстване и власт над другите, стремеж към разгулен, аморален живот.
Зооморфното изображение на героите, сравнени със змии (двете етърви), вълчица
(Божаница), лисица (Божан), поставя акцент върху разрушителната сила на
демоничното, обсебило човешката душа.