ГРЕХЪТ И ВЪЗМЕЗДИЕТО В РАЗКАЗА „Индже”

ИЛИ
ПЪТУВАНЕТО КЪМ СЕБЕ СИ В ТЪРСЕНЕ ИСТИНИТЕ ЗА СМИСЪЛА НА
ЖИВОТА

1.Героичната тема в „Старопланински легенди”

а/ обект на изображение в цикъла не е съвремието, а легендарното минало – края на

18 век до 70-те години на 19 век, кърджалийските набези, хайдутството и т.н.

2. Мотивът за нравственото прераждане – ядро на разказа „Индже”

а/ драмата на героя е разкрита като сложен психологически процес

б/ катализатор на промяната не е внезапно пламнало чувство, както е в ”Шибил”, а

мъчително пробуждащата се съвест

в/ сблъсъкът е у героя – той води борба със себе си. Индже е образ, който търпи
трансформация.
3. Композиция - 8 части; първите 4разкриват настоящето на героя, в което той
е обичан, възхваляван от народа, за когото е като „крило”, чиято съдба му е
свидна; чрез ретроспекция авторът разкрива Индже в миналото –тогава е бил
грабител, убиец, опиващ се от кръвта, труповете, пожарите, ужасените
писъци…; чрез тази постройка се внушава идеята за прераждането на героя, за
възвръщането на човешкия му облик и дори в превръщането му в пример за
околните; природните картини са в унисон с преживяванията на Индже.

3. Фази в живота на героя:

а/ първи период

o в миналото живее в нравствен хаос /както и Шибил/, не прави разлика

между добро и зло, не мисли за стореното, не го съпоставя с
утвърдените от обществото морални норми и правила;
o давайки безконтролна воля на себичните си инстинкти, героят стига до
разруха, до греха;
o Индже – най-грешният сред грешниците в целия цикъл, защото
извършва кръвен грях /съсича детето си/, любовен и семеен грях
/отблъсква от себе си Пауна/, съгрешава и към приятеля си /посяга на
този, който му е спасявал живота/, а наред с това – има грях и към
своя народ – превърнал се е в негов мъчител;
o скъсал кръвни, родови и народностни връзки, Индже е обречен на
самота;

- нравственото събуждане на Индже настъпва именно когато осъзнава

своята тотална самота

o чувството за самота се трансформира в чувство на вина;

 o вината се ражда от съзнанието за сторения родов грях;
o сцената на срещата на Индже с дядо Гуди от Чукурово е повратен
момент в прозрението на героя за безсмисления му живот /старецът
му подсказва истинското предназначение, за което е призван – внушава
му, че за неговото юначество, красота и сила подхожда да бъде народен
закрилник/;.ЦИТАТ….

б/втори период - Индже влиза в ролята на духовен закрилник, утвърдил се в

народното съзнание като пример за юначество и доброта /народните песни
акцентират върху този период/

4.Пътят на Индже към себе си

- анатемосването на Индже – означава, че той не различава доброто от злото

/убиването на попа говори за угризения/;
- изживяването на Индже при срещата с жените, когато е изоставен от
дружината си /срещата е на нивата – завръщането на Индже към земята,
към корена/; добрата дума и доверието – първата усмивка на лицето на
Индже;
- първата сълза, пролята от Индже в живота му /когато чува песента за
себе си/ - актът на прераждането е завършен; Индже достига до идеята, че
делата на човек трябва да бъдат за другите;

5.Смъртта на героя – внушава идеята за злото и неговото максимално изкупление

а/ Йовковият хуманизъм не е християнско всеопрощение и милосърдие – Йовков

разбира своя герой, но не му прощава

б/ мотивът за възмездието, разработен чрез идеята за човешкия самосъд

- Пауна прощава на Индже, но Индже сам не прощава на себе си: „Много майки
съм разплакал... дойде и моят ред”