„Албена”

1. Творческа история : разказът е отпечатан през 1927г. във вестник „Зора”, а драмата-
през 1928г. Постановката на пиесата на сцената на Народния театър е през 1929г.
Разказът по-късно е включен в сборника „Вечери в Антимовския хан”:
- Антимовският хан е една метафора, съдържаща в себе си представата на Йовков за
цяла Добруджа. Този малък свят, визиран като умален модел на големия,
кръстопътно събира хора и съдби, свидетелства за радости и драми;
- Основна тема в сборника е за преходното и вечното в живота; светът на хана се
поддържа винаги цял, подчинен на световната хармония- на мястото на всеки герой,
който излиза от повествователното пространство, се появява друг; темата за
вечното е защитена и от външната непроменимост на сградата, и от постоянната
пълноценност на героите, които я населяват;
- В края на сборника ханът загива, защото в неговото пространство нахлува войната;
унищожени са най-важните персонажи, гарантиращи устойчивостта му:
Сарандовица и Калмука; но светът на хана е съхранен в родената легенда за него.
2. Жанр: психологически разказ, носещ множественост на гледните точки към главната
героиня и към събитието.
3. Композиция. Основният композиционен похват е антитезата както в основния
конфликт, така и в детайлите на творбата. Развитието на действието преминава през
следните сюжетни елементи:
- експозиция- различните гледни точки за престъплението на Албена;
- завръзка- любопитството, а не съпричастието към една жена, която никога не е
събуждала женските симпатии и промяната на колективната емоционална реакция;
- кулминация- проявата майчинското и чувство към детето, което я е издало;
- развръзка- Албена престава да бъде красавица и майка и отново става грешницата,
която затрива хорските къщи.
4. Тема и идея: Застанали на кръстопътя между свободния избор на път и
невъзможността да го извървят, без да наранят най-близките си, Албена и Нягул не
просто загърбват чувствата на Куцар и Нягуловица, а влизат в конфликт със съвестта
си, когато отнемането на човешки живот вече е факт. Грехът на героинята поставя на
изпитание предразсъдъците и реакциите на общноста. Налагащият се извод е, че
всеки, който си позволи отклонение от общите норми, трябва да премине през пътя на
санкциите.
5. Анализ:
- Албена е поставена пред нравствен избор- да запази семейството си или да тръгне
след Нягул в името на любовта;
- Главната героиня на разказа е млада омъжена жена, майка на двегодишна
дъщеричка; като „хубава жена”, „магия”, „гивендия”, „грешна”, „кучка” я
характеризират съселяните и; живее в патриархално общество, в което жената
понася обидите и последствията от нарушаването на моралните норми; за
съпоставката и със съпруга и Куцар, говори народната мъдрост: ”Хубавата ябълка
свинята я изяда”; въздействието на красотата и върху селското множество е
магнетично; тя променя предварителната негативна нагласа да бъде линчувана от
цялото село заради извършеното от нея престъпление; тя приобщава всички чрез
речта си- лаконични, но точни са нейните думи, намерили път към сърцата на
селяните;
- Емоционалната нагласа на селяните се вариативно се променя – от любопитството,
през очакването за възмездие и след това към състрадание, учудване и гняв към
една жена, чието деяние се възприема еднозначно;
- Йовков не съди жената, а заема пристрастна , утвърждаваща позиция, защото е
убеден, че красивото е винаги нравствено:”Грешна беше тая жена, но беше хубава”.