Обществото и властта в „Приказка за стълбата“ от Христо

Смирненски
02.03.2021, 10:24 ч.
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“
ОБЩЕСТВОТО И ВЛАСТТА

В „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски се достига до обобщение за човешкото

общество, в което съществува зло и именно то успява да подмами човека. В какво се изразява
злото? Един млад и дързък човек е тръгнал да се изкачва по стълбата, воден от добри намерения,
но по пътя си нагоре трябва да заплати съответната цена за изкачването. Трябва да се има
предвид, че образът на стълбата се явява символ на изкушението.

В произведението на Смирненски момъкът се изкачва по стълбата на властта, но всъщност,

слиза по стълбата на морала. През това време, негов водач е дяволът. Като се има предвид
представата, която сме придобили за дявола, веднага ни става ясно, че той за разлика от младежа,
няма добри намерения. В творбата на Смирненски, привидно изпълнява желанията на момъка,
като постепенно исканата от него цена се покачва.

Ако разгледаме внимателно образа на младежа, ще ни направи впечатление, че той много

прилича на борец, който се стреми справедливостта да възтържествува. От творбата за него
научаваме, че е „… млад момък, с изправено чело и стиснати юмруци…“ . Именно стиснатите
юмруци показват, че е воден от желанието за действие и промяна. Той е част от онеправданите
„… всички дрипльовци са мои братя…“ и страдащи хора, които са безпомощни и се нуждаят от
закрила. Съчувствието към страдащите постоянно се засилва чрез детайли като „… идеха в облаци
жълт прах, отделни силуети…“ и „… в хор пееха протегната, погребална песен.“ Не е случайно
това, че са представени в сиво, черно и жълто. В творчеството на Смирненски това са цветовете на
обезличаването, страданието и смъртта. В пространството „долу“ са страдащите, а „горе“ е
блаженството.

Младежът се бори за социална справедливост, затова без угризения на съвестта се разделя с

всичко човешко у себе си. На всеки три стъпала губи по едно сетиво, но в замяна получава друго от
дявола, а за последното стъпало откупът е двоен. Младежът не се притеснява да плати тази цена,
защото силно желае да постигне своята цел. Устремил се към най-горното стъпало, той много
лесно пропада.

Една от възможните предпоставки е това, че не само доброто, но и злото съществуват в

човешката душа. Момъкът постепенно се лишава от слух, зрение, чувствителност и памет, като по
този начин губи своята идентичност и се сдобива с нова. Той вече се превръща във властимащ.
Нека се върнем към началото на творбата и най-вече към мотото ѝ „До всички, които ще кажат:
Това не се отнася за мене!“. То се явява провокация към онези, които идеализират себе си и
критикуват другите.

В началото, младежът няма свои користни цели, той тръгва, за да се бори със злото. В края,
обаче, вече е загубил своите човешки сетива и се е превърнал в безчувствено същество. Той се
смята за част от пируващите князе, които са безразлични към съдбата на обикновените хора.
Именно това показва, че във финала на творбата, младежът е коренно променен и няма нищо
общо с дръзкия младеж, решен да се бори за социална справедливост. Вече той гледа на света по
друг начин и се възприема като част от света на властимащите. Променил се е дори и физическият
му облик. От гнева му в началото на творбата не е останало абсолютно нищо. Лицето му е
„… светло, весело и доволно“. Вече гледа страдащите тълпи от високо. На въпроса: „Кой си ти?“,
момъкът отговаря: „Аз съм принц по рождение…“. Вижда се, че младежът се променя коренно.
Той приема условията на дявола, но без да осъзнава губи нравствените си сетива, чувствата,
разума и съзнанието си и става част от света на властта. В резултат на подменените сетива, вече
няма морални устои. Дяволът взима едно по едно сетивата на младежа като му дава нови, по този
начин погубва съвестта му и го лишава от памет. Именно новите сетива на героя го отдалечават от
поставената цел. Той лекомислено се разделя с човешкото у себе си, след като попада в капана на
дявола.

Развръзката в творбата много прилича на трагична поука след тежък житейски урок
„ – Аз съм принц по рождение и боговете ми са братя! О, колко красива е земята и колко са
щастливи хората!“. Именно финалът на творбата връща към мотото „До всички, които ще кажат:
Това не се отнася за мене!“ Освен това, поставя въпросите за съвестта, като нравствен коректив в
поведението на човека, за покварата и властта, и за липсата на човечност в обществото. Няма да
бъде пресилено ако кажем, че творбата отхвърля класическия финал на вълшебната приказка, в
който всички са щастливи, а бедният момък се е превърнал в принц.

Властта изкушава, променя и обезличава. Дори когато човек има благородни намерения,
съществува опасност да забрави от къде е тръгнал и да се провали. Обществото очаква от своите
водачи да се преборят и справедливостта да възтържествува. Досегът до властта, обаче, доста
често променя водачите и ги кара да мислят за собственото си благополучие. Затова Смирненски
отправя предупреждение към хората, да не прибягват до компромиси и да не се поддават на
никакви изкушения. Само ако се предпазят от изкушения, ще могат да работят за благото на
обществото.

@bgmateriali.com