11 кл. ДЗИ БЕЛ

15.02.23 г., 21:23 ч.
БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС – МАТУРА | Bgliteratura's Blog
Bgliteratura's Blog
Just another WordPress.com weblog
Feeds: Публикации Коментари
Archive for the ‘БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС – МАТУРА’

Category
Българската литература за матура за 11 клас
Posted in БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС - МАТУРА, Uncategorized on ноември 19, 2009|
ХРИСТО БОТЕВ
НАПРАВЛЕНИЕ – РЕАЛИЗЪМ И ГРУБ НАТУРАЛИЗЪМ
– Единствена стсб.”Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”;
– 2 юни 1876 на вр.Вола – героична смърт ;
– Теми в творчеството му:
.свободата
.борбата
.робския дом
.бунтовническия път
.саможертвата в името на свободата
– Образи :
.майката
.родината
.юнака
https://bgliteratura.wordpress.com/category/бг-литература-11-клас-матура/ 1/28
15.02.23 г., 21:23 ч. БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС – МАТУРА | Bgliteratura's Blog
.робът
.врагът
.любимата
„МАЙЦЕ СИ”
-л.аз е ситуиран на „пътя” – сблъсква се с чуждостта
-конфликтът между човека и света
-страданието е проникнало дълбоко във вътрешния свят на човека
-л.аз е трагично сам и неразбран |”приятел нямам”|
-избира достойна алтернатива – свободата да избере смъртта пред бавното умиране на душата;
–л.аз търси идеал
„КЪМ БРАТА СИ”
–идеалът е намерен;
-образи: плачът и гробът – ключ към драмата на народа;
-л.гер. е човек със свободна воля и не може да търпи примирението на роба;
-в основата е страдащият човек, разпъван между любовта и омразата;
–л.пространство – е двойнствено, ценнностно разполовено между света вътре в човека и света отвън;
– сакрални за Ботевия л.аз категории – любов, състрадание, искреност, благородство, свобода; те се

превръщат в своеобразна Голгота за човека;
–робското пространство – задушава поривите към юначество на Бот.л.г.;
„ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ”
–хронотопът- минало-настояще-бъдеще;
-миналото- л.аз е заслепен;
-настоящето- л.аз осъзнава робството и невъзможността за лично щастие;
-бъдещето- юнакът и борбата;
-л.аз призовава любимата да поеме по нег.път – само така ще е възможна любовта им;
-роля на песента– отвръща се от любв.песен, за да чуе песента на сиромасите, тя навлиза в робския

свят и го обхожда;
-обединява близко и далечно, минало и бъдеще;
–бурята- символ 1-временно но освобождението и разрушението, на свободата и смъртта;
–смъртта – е желана, жадувана, замества отхвърлената любима
-антитезни образи – смърт-усмивка
-гроб –почивка
-новият идеал за любима – дух.извисена девойка, надарена с чувствителност за страданията на

другите;
„ОБЕСВАНЕТО НА В.Л.”
–пространството – негов дом е цялата майка България;
–бесилото – се явява като „порта” между „отсамното” – реалността и отвълдното;
-образ, к. Присъства фигуративно
-образът на Апостола – отсъства като конкретна даденост, на изпълва духовно пространството;
–смъртта – е трагична, но не за героя, а за народа, изгубил своя Апостол;
„ЕЛЕГИЯ”
-л.аз гневно отрича смирението;
-л.аз се трансформира в НИЕ – в него е събранаотговорността от неизпълнения дълг към родовия

свят;
-финалът – съдържаогромен заряд на отрицание и непнримиримост – срещу световното и нац. Зло,

срещу бездействието итърпението на духов. Водачи;
„МОЯТА МОЛИТВА”
-поетът горещо отрича институцията, обръща се към бога в сърцето и душата на човека, към бога
на разума
-няма смирение в Ботев.молитва;
ИВАН ВАЗОВ
НАПРАВЛЕНИЕ – РЕАЛИЗЪМ
-вазът- от тур.сладкодумец;
-в Браила – запознава се с хъшовете;

ТВОРЧЕСТВО
-1870 – 1-во стих.”Борба” ;
-1872 – стх.”Борът„ – носи му известност;
–стихосбирки до Освобождението:
.”Пряпорец игусла”
.”Тъгите на България”
.”Избавление”
–стихосбирки след Освобождението:
.”Майска китка”
.”Поля и гори”
.”Сливница”
-повести – „Чичовци”,” Немили-недраги”, „Иван-Александър”;
-романи – „Под игото”, „Нова земя”, „Казаларската царица”;
–сбор.с разкази: „Драски и шарки”, „Утро в Банки”, „Пъстър свят”, „Видяно и чуто”
–драми – „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”;
–последни стихосбирки – „Не ще загине”, „Люлека ми замириса”;
-пътеписи – „Великата Рилска пустиня”, „В недрата на Родопите”;
-1 комедия – „Службогонци”;
–важни стихотворения – “На майка ми”, „Не се гаси туй, що не гасне”, „И мойте песни все ще се
четат”…
Теми във В.творчество
-за родината
-за майката
-за бълг.език
-за природата
-за бълг.народ
-за националноосвободителните борби
-за Сръбско-българската война
–1-ва стихосб. „Пряпорец и гусла” – свърз. с Април.въстание;
вкл. 10 стих-я;
осн.мотив – свободата;
-„Тъгите на Б-я” – посветна на погрома на Април.в-е;
вкл. 22 стих-я;
обр.на родината се слива с обр.на майката;
-„Избавление” – осн.теме е Русия и Освоб-ето;
„БЪЛГАРСКИЯТ ЕЗИК”
-написано по повод нападки срещу б.ез., че е неблагозвучен
-на границата м-у възторжената ода и похвалното слово
-сакралността на езика, основана на нег.древност;
-опозицията – свое-чуждо
-азът се осмисля несамо като л.говорител в текста, но и като създател на поетич.текст;
-поетът е призван да възстанови прекъснатите връзки м-у българина и нег.език, м-у поколенията
българи;
„ОТЕЧЕСТВО ЛЮБЕЗНО”
-от стсб.”Поля и гори”
-в основата е полемиката за обезценените идеали на следосвоб.д-ст;
-родната природа е видяна в предметно-сетивни образи, разкриващи красотата
-патетична възхвала провокира патриотич. Гордост;
-чрез множество ретор.въпроси, ярки метафор.епитети, сравнителни степени,широки съпоставки,

аргумантиращи преклонението на л.говорител,отечествените красоти са обожествени;
-епистрофата „Отечество любезно, как хубаво си ти!” и др. Задава и затваря основ.идея на всяка
отделна строфа в своеобразна рамка;
–ключови думи – рай, свята – е Вазов.укор към современниците му, които не познават и не оценяват
родните прир. красоти;
„ЛИНЕЕ НАШТО ПОКОЛЕНЬЕ”
-горчива констатация, а и страстен призив в духа на Възраждането, да осъзнаеотговорността, която

носи пред бъд.поколения и историята
-в сатиричен план В. Рисува героите на новото време;
„ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ!”
–заглавието-цитат слива в едно гласа на поета и стона на страдащите;
-позицията на хуманиста и обществената ангажираност на твореца;
-ритмизиращ рефрен – и гняв, и укор, и недоволство, и съчувствие, и болка;
-познание за соц.драма и и пътуване –изпитание за човечността и нарвствеността
-ритъмът е тежък, тоновете –мрачни;
–времето – написана в сег.време;
-алитерацията – с, з , ш, ж, р – подсилва чувството за потискаща безнадеждност
-внушението – човекът, лишен от изконните си същност;
–образът-метафора на света – „тържище” става антитеза на на образа-метафора на света –

„гноище”;
-прякото обръщение на л.гов. звучи като молитвен стон, но и като възмущение и гневна провокация
към съвестта на равнодушните;
-поетът е потиснат от моралната поквара и дух.пустота на следосвобожд. Епоха;
„ЕПОПЕЯ НА ЗАБРАВЕНИТЕ”
–12 ОДИ
– цикъл от кратки оди – различават се по съдържание, но имат сходна форма и стурктура;
–времето – минало – време на геройство и срам;
Настояще – време на забрава и незабравимост;
Историческо – събитията от народния живот;
Митологично – то е чудотворно
–пространството – се изразява в опозицията „вътре-вън”
„горе-долу”
–героите – историч. лица – будители, апостоли, пророци;
Най-важно за всички тях е люб.към родината
-одите са изградени като жития на светци;
–образите – са идеализирани, показани в изключителен момент;
–основни опозиции : робство -свобода
Мрак – светлина
Позор – слава
„ЛЕВСКИ”
-първата ода
-започва с монолог – роля на увод и на „Л”, и на цялата „Е”;
-словото – най-мощното оръжие на героя;
-обр.на Л. – 2-планов – един от народа
-Извисен, недостижим, сакрализиран;
-бесилото – не е позорно място тук, а свещен символ;
-използвани са хиперболи – „не знае ни отдих, ни мир,нито сън”,образни метафори – „железен нрав”,
оценъчни епитети – „безстрашлив, вездесъщ”;
„КОЧО”
-в жанрово отношение стои на границата между одата и поемата;
-изобразена жестокостта на погрома на Апр.в-е;
-драматич.д-ие се развива в храма – сакрално простр-во;на него се противопос-
тавя територията около храма, където са враговете;
–завръзка – „изведнъж…………”
–кулминация – „Изведнъж видяха там зидът съборен…”
-използва емфазата – повишена, подчертана, напрегната фраза в ораторската реч, която се

характеризира с реторич.въпроси, възклицания, обръщения;
-представена е колективната жертвеготовност;
-Кочо – величав,трагичен, не позволява инстинктът на роба да го завладее;
-ярки хиперболи – „Картаген надмина, Спарта засрами”
„ПАИСИЙ”
–композиция – 2 части: -портретът на П. и описание на обстановката, в която създава своята

История
–монологът на П.,в който представя разбиранията си и съчинението си;
„ОПЪЛЧЕНЦИТЕ НА ШИПКА”
–композиция – 1 част – полемика с хулителите на бълг.народ
2 част– описание на битката между опълченците и турската войска:

-експозиция – „Три деня младите…”
-завръзка – думите на ген.Столетов
-кулминация –решителният момент на битката; последното 4-стишие

-кулмин.на цикъла;
„ЧИЧОВЦИ”
– подзаглавие на повестта „ГАЛЕРИЯ ОТ ТИПОВЕ И НРАВИ БЪЛГАРСКИ В ТУРСКО

ВРЕМЕ“
–СЮЖЕТЪТ–незначителен; представя в комична светлина факти от предосвобожденската д-ст
-чичовщината – с-л на изостаналост, наивност, простотия;
–ВРЕМЕТО – обхваща няколко дни, сякаш е спряло; нац.съпротива –най-важна за чичовците, но тя е

далеч в бъдещето, сега, в настоящето – те решават дребните си битови проблеми;
–МЯСТО НА ДЕЙСТВИЕ – в Сопот – Джаковото кафене и черквата;
–ТЕМАТИКА – изобразява малкия живот на малките хора;
–ОБРАЗИТЕ – жизнени и весели; ч.са необразовани, обсъждат световни проблеми, но го правят в

рамките на стеснения си кръгозор
–РЕЧТАим – изобилства от прякори и възклицания, мимики и жестове
-ОБЛЕКЛОТО им – пъстрота и безстилие – не е нито национално, нито европейско, нито турско;
–ГЕРОИ – Иван Чушков, Иван Бухалът, Ганчо Заекът, Иванчо Йотата, Коно Крилатия, г-н Фратю,
Мунчо, Иван Селямсъза, Варлаам Копринарката Тарильома;
–ТОПОСИ – църква, училище, кафене
„ПОД ИГОТО”
ЦЕЛ – да изобрази живота на б-рите в навечерието на Апр.в-е
ЖАНР– роман-епопея
СЮЖЕТ – подготовката на Апр.в-е и нег. Отражение;
Преплитат се семейно-битова, обществена, историческа, авантюрно-приключ. Линия
ВРЕМЕ – от май 1875 – до май 1876; предвечерието на Освобождението;
ПРОСТРАНСТВО – в Сопот – Бяла черква – тук – дух. преобразяване на б-рите;
-извън Сопот – в Клисура, Веригово, Алтъново – осъщ-ва се самото въстание;
ТОПОСИ – църквата, женския метох, училището, кафенето, манастира,
ГЕРОИ – тогавашни сопотненци; Ив.Йотата, Мунчо, г-н Фратю, поп Ставри, хаджи Смион,
ч.Марко, К.Стефчов, Б.Огнянов, Рада Госпожина, Кондов, д-р Соколов
-преобръщане на християнските ценности
АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ
НАПРАВЛЕНИЕ – СОЦИАЛЕН И КРИТИЧЕСКИ РЕАЛИЗЪМ
„РАЗНИ ХОРА, РАЗНИ ИДЕАЛИ”
–СТРУКТУРА – цикъл от 4 фейлетона
–ГЕРОИ– обобщителни образи на деградиращата чов.л-ст;
-чрез речта си се саморазобличават;
-показани са само в 1 ситуация, която х-ра тяхната същ-ст;
-липсва изразена авторова позиция;
–ФОРМА – монологична
–1-ви ф. – помощник-регистратора; образа на „малкия човек”;
–2-ри ф. – образ на чистото зло, повод за написване – решението на 9-то Обикновено народно
събрание за амнистия на всички политич.затворници; героят се подиграва с борците за нац.идеали;
–3-ти ф. – образа на лъжепатриота
–4-ти ф. – чичото-еснаф и племенникът-политик; диалогина форма;
„БАЙ ГАНЬО”
–ИДЕЯ – в кръга „Весела България”
–ПРОТОТИПИ – Ганьо Сомов и Ганьо Чолаков;
–ЖАНР – книга с разкази, фейлетони или хумористични р-зи; централният герой ги споява и
произведението има единно звучене;
–СТРУКТУРА И КОМПОЗИЦИЯ– 2 части
1-ва – 9 самостоятелни р-за, пътуването из Европа, историите се р-ват от очевидци, свидетели на

случилото се – Стати, Стойчо, Кольо, Цвятко;
Отворена стр-тура;
2-ра – БГ се връща от Европа и застава в центъра на политическите борби;
Повествователя оставя персонажа сам да разкрие св. същност чрез словото си;
ОБРАЗА – универсален тип на простака, некултурния човек и политически демагог
В 1-ва ч-т – колоритно обрисувана външност – едра фигура, червендалесто лице, калпак, антерияйка,
пояс, ботуши; говори високо, безцеремонно, прямо, с груби обръщения и много възклицания;
Във 2-ра ч-т – е същият, само дето е сложил вратовръзка и има по-импозантна външност;
-проявява изключителна невъзприемчивост към чуждата к-ра;
-пътуването не го обогатява
-своето и чуждото се разминават;
-колкото повече гледа през призмата на парите, толкова повече губи чов.си облик;
–КЛЮЧОВИ ДУМИ в речника на БГ – „кьоравото” е всеобщият ориентир,” келепир”, „всички са

маскари „;
–ДВОЙНИЦИ на БГ – Бодков и бълг.студенти в Швейцария
–АНТИПОДИ на БГ – разказвачите, Иван Граматиков
-опозицията – байганьовско – антибайганьовско
ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ
НАПРАВЛЕНИЕ -МОДЕРНИЗЪМ И ЕСТЕТИЧЕСКИ ИНДИВИДУАЛИЗЪМ
х-ки на кр.”Мисъл”:
-отказ от пряка връзка на л-рата със соц.проблеми;
-синтез на модерното с нар.песенния фолклор; той не се имитира, а се претворява;
-европеизиране на б.л-ра;
-налагане на естетически индивидуалистичната проблематика; индивидът е център на света;

филос.на Ницше;
-категориите „високо” – „ниско” в оценката на литр.произведения;
-кр.”М” – 1-ви етап на модернизма;
-природата е символ на душата – сред нея творецът намира себе си;
–членове –д-р Кръстев, Пенчо Сл., П.Яворов, Петко Тодоров;
-познава немската к-ра и л-ра – Хайне, Гьоте
– 1-ва стсб.„Момини сълзи„
– „Сън за щастие” – книга с лирически миниатюри;
– „Епически песни” – стсб.с поеми;
– „Кървава песен” – недовършена поема, сврз.с националноосв.борби;
– „На Острова на блажените” – излиза като антология от произведения, „преведени” от Сл., но

създадени от „поетите и писателите на Острова на блажените”\ всеки от тези творци е въведен в
книгата с биограф.очерк\
– „Олаф ван Гелдерн” – автобиографичен очерк
-създава 4 книги, които са взаимно изключващи се в жанрово отношение;
-основоположник на бълг.символизъм;
-слага начало на б.интимна л-ка
-изтъква чрез творч.си значимостта на филосф.идеи от екзистенциален х-р;
–псевдоними: Олаф ван Гелдерн, Ферхад Меддахи, Иво Доля
„ОЛАФ ВАН ГЕЛДЕРН”
-автобиограф.очерк;
-първи опит за мистификация – измислица;
-ОВГ – име на холандска фирма за хартия; става псевдоним.му;
-основно – вяра в живота след смъртта – животът е мащеха, смъртта е безсмъртие;
– Страданието не е смърт за душата, а неин истнски живот;
„ЕПИЧЕСКИ ПЕСНИ”
-най-знч.тв-ба на ПСл. – 1896
-„Блянове” – 2-рото заглавие;
-осн.проблематика – смисъла на чов.съществуване;
– смисъла на изкуството;
– ролята на страданието;
-2 групи тв-би: – философските поеми – „Сърце на сърцата”, „Фрина”, „Микел

Анжело”,„Cis moll”;
– „битови” поеми – „Неразделни”, „Коледари”, „Ралица”, „Бойко”;
„Cis moll”
-Мото: „Така съдбата чука на вратата”;
-представя въвеждаща тема в Петат симф.на Бетховен;
-изрз.величието на композитора, нег.дух.сила, когато изгубва слуха си;
–автобиогрф.пласт – сходство – авторът като композитора ще успее със силата на духа да

преодолее физич.страдание;
–темата за смъртта – спасение;
-в страданието личността преоткрива свободата на личността;
-надмогването на страданието ражда съвършенството;
-н-лото – л.г.съзерцава вечността, търсейки хармония в безкрайността;
-ясната нощ сгъстява мрака в душ. пространство; само възвисяващата сила на страданието е тази,
която ще възвърне силата на духа и равновесието на човека;
-думите на Б.зазвучават със силата на парадокса, обединяващ противоречиви същности:
Де гордото съзнание – че грей
Величие в човешката неволя?!
Аргументите на това твърдение, въдедено чрез пъпросително-императивно, също търсят

парадокса:
…И Омир бил сляп…
Те водят съзнанието към прозрение – един слепец може да вижда по-ясно от хилядите зрящи, защото
душата е, която вижда.Един глух може да твори божеств.музика, защото онова, което има връзка с
„Висший слух”, е пак в душата, в нейната Светая Светих. Така чрез св.герой ПСл утвърждава
страданието като стожер, основа на живота.
„СЪРЦЕ НА СЪРЦАТА”
-мото: „О, любов,аз не съм нищо друго, освен любов”;
–темата за дух.безсмъртие на твореца;
-образ – Пърси Биш Шели;
„МИКЕЛ АНЖЕЛО”
-образ – велик.ренесансов художник;
-отчуждава се от всички, самоизолира се в храма на изкуството;
–тема – смисълът на чов.съществуване
„ФРИНА”
-красотата е идеал, к.свързва човешкото с божественото и прави света по-хармоничен;

-хубостта е отвъден знак за смъртните;
-поемата интерпретира тези мотиви чрез гордата красота на Фрина – изяществото и пластиката
на движенията, чрез мощното слово, к.се възприема като сакрално, когато обожествява Хубостта –
Хиперид, или като профанно, когато й отмъщава –Ефтий.;
-Ф.е видяна като жива богиня – тази, която не само се е домогнала до божественото, но и която ч-з
красотата си може да направи човека „богоравен”;
-поантата на худ.текст – откроява идеята за тържеството на естетическото и етическото;
„РАЛИЦА”
-заглавието поставя образа като центр.в текста;
-пространна експозиция;
-силата на волята и несломимия чов.дух;
-ключов израз: „сърцето силом се не зема”;
-поверието – прекалената красота не не на добро;
– Р и Стоичко – среща м-у доброто и злото, душата на любовта и душата на мрака;
–структура – класически люб.триъгълник; ясни имена на героите – Ралица, Иво и Стоичко;
„ПСАЛОМ НА ПОЕТА”
– Мотивът за гроба – прозорец към всемира
-Безсмъртието на душата;
– Човекът е смъртен като лишен от любов и безсмъртен като обичащ;
„СЪН ЗА ЩАСТИЕ”
-сборник с 93 лирич.миниатюри; подредени от ПСл, за да изградят пътя на човека през живота,

всяка отделна т-ба е къс от живота – миг на покой или тревога, радост или тъга, на любов или
копнеж по любовта;
-л.аз съзерцава света – поезия на настроението и съзерцанито;
-миниатюра – специф.жанр, изразяващ класическо равновесие м-у настроение, картина, ритъм

и смисъл;
–образи – пътя, деня, нощта, извора, гроба, род.кът;
– мотиви – за вечната красота, за природата като огледало на чов.душа, за самотата, за

отчуждението, за завръщането като път към родината;
–позицията на л.аз – пряко присъствие на аза
-Скрит зад природната картина
-Третоличен герой в душ.прелом
-любовта е потребност на душата, неосъществима е, не премахва самотата;
„НИ ЛЪХ НЕ ДЪХВА НАД ПОЛЕНИ”
-1-во стх от „Сън за щ.”
– 2 тенденции – покой и движение
–словото – съдържателност, точност, мелодичност;
-авт.е освободен от разсъждения;
-изразява просто и изразително мислите и настроението си;
-пътят – осн.категория;
–1-ва строфа – л.г.се обръща към света и изследва битието; натрупване на сонорни съгласни – Л и Н;
грамат.ф-ма „дървеса” говори за застиналост;глаголното д-ие е отречено с ч-ца НЕ и съюза НИ;л.аз
отсъства чрез директно назоваване;
-2-ра строфа – л.аз е определен ч-з действието си – „аз дишам”
„СПИ ЕЗЕРОТО”
-изградено в-у 2 предмета – езерни води и буки;
-2 цвята – бял и тъмен, 2 състояния – трепета на буките и замрелостта на езерните води;
-2-цветна графика
„САМОТЕН ГРОБ В САМОТЕН КЪТ”
-главен образ – гроба
-характеристика – самотата;
-чуждост, тъга и смърт – родният кът е обезсмислен;
-л.гов-л изхожда от знанито, от познанието на себе си ина самотата
– 8 пъти в 12 стиха „самотен”;
-типична за Сл е употребата нагроба, в к.не е погребан мъртвец, а живот
ПЕЙО ЯВОРОВ
НАПРАВЛЕНИЕ – СИМВОЛИЗЪМ
ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ – „МИСЪЛ“
Пейо Тотев Крачолов
СИМВОЛИЗЪМ – за основател се смята Яворов със стсб.”Безсъници”, манифест е

стх.”Песен на песента ми”; след него и Теодор Траянов с „Новий ден”;
Бълг.символисти – Д.Дебелянов, Н.Лилиев, Д.Бояджиев, Т.Траянов, Людмил Стоянов, Гео

Милев (до 1920) , а в прозата – Николай Райнов;
Символът – е троп, чрез който името на предмет се замества с име на знак, избран да го
обозначава в езика; символът приканда да разпознаем скрит смисъл в текст;
Душата е представяна като струна, лира, пчела, пеперуда, птица;
Вярата – семе, жътвар, жътва, сърп, хляб, кръст, котва;
Знанието – слово, огледало, книга;
Забравата – було, завеса, маска;
– 1-ва публик.тв-ба – „Напред”;
–1-ва стсб.„Стихотворения” ;
-поемата,с която влиза в кр.”Мисъл” – „Калиопа”;
-стсб, к.поставя н-ло на б.символизъм – „Безсъници
–последна стсб.”Подир сенките на облаците”;
-ранна поезия – поглед, обърнат навън;
-късна поезия – поглед, обърнат навътре;
-Яв.едновременно бяга от самотата и я търси;
-2 жени – Лора – демоничното, страстта;
Мина – ефирното, ангелското, чистото;
„ГРАДУШКА”
-безсмислието на труда;
-поема за чов.нещастие, причинено от прир.стихия;
–композиция – 6 части, обособени смислово и емоционално;
1 част – предств.трагична изповед на селянина; усещане за повтаряемост и безкрайност на злото;

природата властва над човека, безмилостно помита нег.труд;
2 част – противоп.на 1 ч-т; появява се надеждата; представена е пролетна картина, к.стопля

сърцето на селянина и го кара да вярва, че този път ще прибере плодовете на труда си;
3 част – представя битова картина, к.разкрива напрежението в селския дом при подготовката на
жътвата – най-важният период от селския труд; настроението е ведро, но в последните два стиха
има предчувствие за беда:
И ето вече слънце грее
И на земята огън праща.
4 част – природата се променя и отново се кани да отнеме хляба на селянина; чов.е безпомощени
може само да се моли;
5 част – тя е кулминацията ; картината на прир.стихия е наситена със зрителни извукови ефекти;

те внушават нейната непобедимост ититанични размери;
6 част – финалът е трагичен; темпото се сменя рязко; стихват чувствата и заглъхват молбите,
навред е страшното мълчание и безнадеждността; хората се отправят към ниовата, където ги чака
страшната картина на унищожения им труд;
„АРМЕНЦИ”
-Тв.е изградена на принципа на антитезата „те пият и пеят” и звучи по ботевски;
-в пиянството е съсредоточена мъката на болния дух по загубената родина;
–песента – с нея се израз.болката;с нея е сврз.образът на разразилата се буря;
-драматиз и трагизъм от невъзможносттта да се осъществи патриот.мисия;
–2 мотива –за съкрушеността, слабостта и покрусата
За тяхнатата храброст, гордост и сила
-споменът за поробената истрадаща родина изгааря сърцата им и не позволява на забравата да

приглуши болката;
-чрез песента героите доказват на другите и на себе си изпепеляващия огън на свооята сила;
-жаждата за борба и зимната буря са в синхрон
„ЗАТОЧЕНИЦИ”
-първото заглавие насочва към повода „Към подрумкале” – 40 борци за свободата са изпратени на
заточение;
– осн.чувство – елегично;
– борбата е представена като неосъществен копнеж, а раздялата с родината е трудно преодолима;
-идеалният образ на родната земя е единствената опора в бъдещите тежки дни;
–изповедно-монологична форма;
„ЩЕ БЪДЕШ В БЯЛО”
-одухотворяваща и спасителна любов;

-паратекстът синтезира в себе си най-общата представа за л.героиня;
-заглавието – своеобразно реторич.обръщение и гради очакване за диалог;
-изповед, в която адресатът на посланието е любимата;
-първите 2 стиха обогатяват смисловите послания;
–маслинената клонка е знак на надеждата, на новото начало; жената със своята красота и
нежност, с невинността си помага на мъжа да изживее св.душ.катарзис, да изплува от мрачните
сенки на нощта и жадно пие от светлината на деня, от вълшебната сила на любовта;
–символите на страданието, сложили мрачния си отпечатък върху повечето Яворови стих.,

отстъпват място на обичта икрасотата, на светлия оптимизъм; нощта, мракът, здрачът,
ледената пустота се отдръпват пред силата на светлината, пред яркостта на деня и топлите
лъчи на обичта;
-образът на любимата е ефирен и безплътен, обобщен и идеаализиран; тя обитава 1-временно два

свята – и божественото, и грешното земно пространство, което облагородява с присъствието си;
образът е максимално естетизиран; л.аз е покорен от нейната невинност;любимата е видяна като
духовно убежище, като безплътен ангел;
-финалната строфа експлицира посланието за съзидателната сила на любовта, за любовта храм; тя

е, к.ще хармонира битието;
„МАСКА”
-светът е карнавал;
-азът е ситуиран сред празничната, маскирана тълпа; но не изживява битието си като празнично
сливане с другите, а като перманентна самоизолация от света и хората в търсене на истината зад
мнимите очевидности;
-знаците на живота са подвеждащи, лъжливи; онова, което е вечно, е е ревниво пазена тайна, маската
на живота; а и прозрението , че зад маската на деня се крие нощта, зад мига живот – вечното лице на
смъртта,което е абсолютна и неизбежна онтологична същност;
-свалянето на маската трансформира битието в небитие;
„ДВЕ ДУШИ”
-прозренията на неосъществимостта на познанието не сковават дух.активност на Яв.л.г., не са в

състояние да угасят пламъка на нег.вечни терзания, питания и търсения;
-л.г.е разкрит в драмат.ситуации на питанеи очакване,изгаря в огъня на противоречията; в душата

му се борят доброто и злото, ѝбога и дявола;
–духов.пространство на л.г. е раздвоено, сетивата му усещат битието в нег.изначална

разколебаност и двойнственост;
Други произведения – „Нощ”, „Хайдушки песни”, „Когато гръм удвари, как ехото заглъхва”, „В
полите на Витоша”, „Копнение”, „Песен на песента ми”, „На нивата”, „Май”, „На един песимист”,
„Арменци”, „Родина”, „Желание”, „Дни в нощта”, „Аз страдам”,”Песента на човека”, „В часа на
синята мъгла ”,„Благовещение”, „Теменуги”, „демон”, „Сфинкс”, „Слова”, „Ще бъдеш в

бяло”„Павлета делия и павлетица млада”, „Луди-млади”,”Калиопа”, „Овчарска песен”,Царици на
нощта”, „Чудовище”, „Не си виновна ти”
ЕЛИН ПЕЛИН
-истинското му име – ДИМИТЪР ИВАНОВ
НАПРАВЛЕНИЕ – СОЦИАЛЕН РЕАЛИЗЪМ
-1-ви творби – „Мило е отечеството, „На майчин гроб” ;
-1904 сб.”Разкази”;
-сб.”Пепел от цигарата ми”;
-сб .”От прозореца”;
-сб.”Разкази„, „Китка за юнак“;
-сб.”Пижо и Пендо”;
-сб.Черни рози”;
-цикъл р-зи„Под манастирската лоза”;
-повести – „Земя” и „Гераци”;
-творби за деца – „Ян Бибиян” и „Ян Бибиян на луната”;
-сп.”Селска разговорка” -4 броя;
ОСОБЕНОСТИ НА ЕЛИН-ПЕЛИНОВИЯ РАЗКАЗ
1. 1. Разказът е кратък;
2. 2. Построен е едносъбитияйно, тоест действието е около една случка, която не епроследена
подробно;
3. 3. Героят е важен, погледнат отвън – с това, което ще направи и ще каже;
4. 4. Често кулминацията е в края на р-за;
5. 5. Авторът в разказите е анонимен;
6. 6. Пейзажът и диалогът играят важна роля;
ГЕРОИТЕ – земеделец, ратай, бедняк, скитник, крадец, учител, стражар, чорбаджия;
Потисник и потиснати
Грабител и ограбени
ДУМА най-често използвана – сиромах – сиромахът се труди неуморно, но съдбата му е тежка;

ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ
-темата за българското село;
-за човешкото страдание;
-за смисъла на човешкия живот;
-за бита и битието на селския отруден човек;
-самотата, любовта, вярата, волята, честта, немотията, протестът;
-незтощимо оцеляващата енергия и вътрешни сили на б.селянин;
Характеристики:
-случката – нещо чуто, видяно или преживяно;
– спокойно, просто, цветисто се движи фабулата;
-светът на ЕП е противоречив – на идейно равнище
– на естетическо равнище;
-сюжет – ражда се в сблъсъка на два свята;
-страданията и беднотията често озлобяват селяните на ЕП и ги тласка към саморазправа; героите

търсят изход в кръчмата, бунтуват се и протестират;
–плачът и песента се емоционални знаци, чрез които са представ.героите;
„ЗАДУШНИЦА”
-худ.внушение на пейзажа в експозицията;
-сблъсък на комичното и трагичното;
-ролята на диалога за разкриване душевността на героите;
-оптимизмът и жизнелюбието на бедния селянин и в най-голямото му страдание
„КОСАЧИ”
-Лазо от р-за извървява пътя от самотата си на гурбетчия към хармоничната битност на дома,
където го чака неговата Пенка; в мъчителната част от нощта ,поставен пред избор от
предизвикателството на Благолаж – сладкодумния разказвач на приказки, Лазо търси пътза себе си;
-земята, водата и огънят очертават основните силина човешкия и вечния космос;
-земята дава на морния косач своята уютна прегръдка, водата го отвежда чрезпостепенно
просветляваката здрачност в тайнството на избора, а огънят му разкрива спасението – в страстта,
в любовта, у дома;
-за намиране на верния път към хармонията ва живота има значение и Словото; неговото
функциониране отъждествява фикционално и действително; приказката за невярната царкиня и за
изпепеляващата й любов зазвучава в Лазовото сърце като възможна негова история; приказната
ситуация „на ужким” с фантазното си слово светоотнася младия човек в неговото село; изборът му
да преодолее социално принудителната различност („Какво правя аз тук?”)е откритие на
собственото хармонично битие;
-ЕП умее дискретно и простичко да озвучи това решение с песента на щурците, които мелодично
църкат: „Пенка, Пенка,Пенка…”
„НА ОНЯ СВЯТ”
-сроден с фолклорните традиции,фантастичната приказка и апокрифа, писателят пренася

сюжета от земното към небесното;
-водоразделът е смъртта на дядо Матейко от Подуене – краен сиромах, живял недостатъчно

благочестиво, защото по се смятал вписан в „дяволския тефтер”;
-първата фраза – отнася с почти безгрижен тон читателя към нещо много сериозно и трагично:
смъртта на един самотен човечец; фразата съответства на едно първично съзнание, което възприема
смъртта, особено на самотен сиромах, като облекчение, освобождение от теглото;
-от забавното към същностното и значимото няма резки преходи;
–социално-етичната проблематика се прониква от хумористично-тъжна светлина; движението е

от забавното към сериозното;
–художествената идея избликва в развръзката на тв-бата;
–представата на дядо Матейко за „оня свят” е предположена от земния живот;
–вътрешният монолог на стареца разкрива гл.т. на бедния човек, че и в задгробния свят „Раят е
направен за големците и богатите. С тия дрипи и попукани ръце кой ще ме пусне там!”;
-познанието за „пъклото” постепеннно се разширява чрез диалога на д.М.с небесните хора и

неговите похождения в горния свят;
– горчиво-греховна алтернатива : в занимателно апокрифна форма са изразени социалните идеи на

твореца –( в р-за „На оня свят” ) критичната ансоченост е в комедиен план, но тя очертава
драматичното настояще на обезправения и незащитен в държавата беден селянин; остават му
разтухата на кръчмата и навикът да си попийва и да побийва – я бабичката, я магаричката си; (и в
р-за “Андрешко” – отраканият Андрешко, който кара раздрънканата си каруца, смят , че „владее
положението”, също ще каже: „Че пиянстват – пиянстват, всички пиянстват.За добро, а не от
добро.”)
–теглото и пиянството са взаимносвързани елементи в екзистенциалнатадрама на самотния,

незащитен човек; горчив е подтекстът на писателя, когато пародира библейския светец, свети
Петър, държащ ключа към Рая: „Много си пил, ама и много си патил, та ти е простено.” Навикът
към теглото също е горчиваистина за убития от мизерията, който знае своето: „В пъклото, истина,
е зло, ама аз съмнаучен: ще тегля, на добър час ще си пийна и то ще ми олекне.”
–профанирането на божествеността – в разказа е в съзвучие с апокрифното светоусещане и

с практичния усет на човек от народа; задгробният живот и неговите обитатели са
представени като в сън;
-свети Петър и ангелчето, умилително наречено „хвъркатичкото” , са пародирани чрез

възприятията на простичкия старец и чрез бюрократичния език, с който се обясняват правилата в
Божиите селения;
–необичайната развръзка насочва авт.идея към мечтата на човека да живеее достойнов

социален порядък с висшите човешки права според нравствените норми на
обществото, изградено по законите на правдата и съобщността от равни Божии чада;
„ВЕТРЕНАТА МЕЛНИЦА”
-ролята на ретроспекцията(връщането назад във времето);
-образите на дядо Корчан и Лазар Дъбака – в търсене на духовната радост от труда;
-образът на Христина – символ на младостта и неугасващата жизненост;
-бялото облаче – символ на върнатата надежда;
-облогът и надиграването между Христина и Лазар – израз на любовтамежду младите;
-сватбата – символ на хармонията;
-встъпителната част – представя картина на смърт и запустение, причинениот сушата;
-сушата – олицетворение чрез фолклорния образ на „триглава хала”;според традицията на нар.тв-во,

щом има хала, трябва да се появи „юнакът”, който ще я победи; естествен завършек на тази
история трябва да бъде сватбата, която е символ на ново начало;
-„юнакът” – е представен в образа на творч.начинание; негови носители са дядоК. и ЛазарД.; между

тях има сходство – Лазар е по-младият двойник на д.К.; двамата се интересуват от насладата в
самата работа,а не от завършека й; тяхната стихия е самият процес на съзидание, който пропъжда
злите сили и подрежда света;
–завръзката – е появяването на бялото облаче, к.ще доведе до празника на доброто;
–кулминацията – е ръченицата; танцът надиграване обединява любов, страст, изкуство;
-приставането на Христина е висш израз на свободен избор по зова на сърцето;
„ПОД МАНАСТИРСКАТА ЛОЗА”
-цикъл от р-зи, к.карат читателя да се наслаждава на сържателността;
-2 групи р-зи:
А. Р-зи за герои – светци(„Светите застъпници”, „Очите на свети Спиридон”, „Огледалото на

св.Христофор”, „Една обиколка на св.Георги”);
Б. Р-зи за герои – монаси („Изповед”, „Занемелите камбани”, „Веселият монах”, „Чорба от греховете
на отец Никодим”);
–темата за неурбанизирания човек, у който е близък до селото и природата и затова по-близо до

архаичния образ на човека, градящ своя живот според устойчивата ценностна система: ред и
традиция;
–стилистично диалогизиране с традицията на старобългарската и християнско-религиозната л-

ра;
-ЕП се обръща към легендите на богомилството и техния космогоничен светоглед;(Николай

Райнов 1912 „Богомилски легенди” – възкресява богомилските представи за света и отделни сцени от
евангелските тексстове; 10 г.преди ЕП да напише „Под м.л.” Й.Йовков издава „Старопланински
легенди”);
-хуманистичната традиция – движението навътре в човек, към душата, където лежи основанието
за неговото съществуване; това означава загърбване на житейската суета и безусловно отване на Бога;
адекватното християнско поведение е презрение към житейските наслади и култивиране на духа
чрез божествено съзерцание и молитви; през епохата на Ренесанса приоритетите в жизненото
поведение на човека се променят – пренареждат се акцентите в общата картина на
христ.световъзприемане;човек се осъзнаваи със своето земно предназначение; чов.природа се възприема
с очакванията забезсмъртност и телесност в земните си дни; като единство на душа и тяло, човек се
възприема и с някои отрицателни битийни х-ки – възможност за прегрешения и заблуди;
-„лозата” – ключ към „разчитането” на полифоничността в нравств.проблематика,

заложена още в заглавието на цикъла;
-Ел-Пелиновата „библия”, която за разлика от каноничната, разгръща идеята за нов тип житейска
философия; изгражда се ясна екзистенциална с-ма и единна худ.концепция за човека чрез
основния мотив – греха, злото;
–старозаветният мит за греха на първите хора, Адам и Ева, протичав различни вариации, за да
стигне кулминацията в принципа на веселото отрицание до утвърждаването на езически
жизнелюбива философия,която непротиворечиво се вписва в ренесан.представи за човека;
–под манаст.лоза е мястото, където отец Сисой разказва своите истории на слушателя –
разказвач;
–повествователната функция на „разказ в разказа” се преосмисля на друго равнище –

определението „манастирската” се възприема в сферата на духовното и аскетичното,а „лозата”
потегля към виното, но и към мъдростта;
-външният вид на героя носи подтекстови библейски послания: „с посивяла брада, …кичури, бели
като вечните преспи по планините. Мислите му пъплеха бавно, разклоняваха се, виеха се като лоза и
се разлистваха гъсто”;
-ЕП възприема и осмисля човека като конфликтна хармония от противоречиви постъпки,

които доказват идеята за движението между дух и плът, т.е.наличието на природна
двойственост; човекът носи и доброто и злото;
–човекът прави своя избор и ако равновесието се наруши, без значение към коя посока ще потегли –
към доброто или към злото, прекомерността му се проявява като грях;
-развръзката е притчово находчива: така както чорбата не може да се соли без сол, зачатието не
може да става само с „невинен поглед” и без „телесно побесняване”; препоръката на първия оратор
подготвя мъдростта на решението, че радостите и насладите трябва да се редуват със
„стремлениет на душата към Бога чрез красота и истина”;
-в полемиката с евангелските завети авторът учи, че праведността е праведност само

когато не се стига до крайност;
-авторът не се задоволява с епикурейския тон, той подсилва екзистенциалните колебания, човешката

слабост и несигурност; свръхстремежът към добротата извежда героите извън човешките им
измерения; ако са загубили телесността и съблазанта, губат своята половина: св.Спиридон избожда
очите си, св.Никифор губи човеш.си облик, а старият изповедник отец Никодм лесно става пленник
на гнева, защото е забравил кое е естественото предназначение на мъжа;
-чрез постигнатото равновесие се отдава възхвала и на Божието творение; Бог е

снизходителен към чов.слабости, заложени в самата природа на човека;
-Бог бди над добрите и злите, показвайки си в природата многото лица;
-пренебрегването на любовта между мъжа и жената, изобщо между харата, загърбването на

простата радост от природата води до нарушаване на диалектическата цялост на света, до тежки
изпитания на съвестта и до грях;
–доброто и злото като същностни прояви на чов.индив-ст са осн.х-ки в Ел-Пелинавия

сборник; взаимно прониквайки се в чов.същност, те я хармонизират и позволяват да изпита
красотата на житейските сладости на чов.битие, за да се докосне до божественото начало;
„ГЕРАЦИТЕ”
–тема – разрухата на патриархалния дом и свят,къдет се настаняват отчуждението и раздялата, в

резултат на човешката алчност, безморалност и урбанизацията;
–замисъл – ЕП пътува от Байлово за София и среща селянин, който води момче сираче, за да му
търси работа в града
–3 етапа в сюжетното действие:
А. В подреденот пространство на Гераците се усеща разпадането на хармоничността след смъртта

на баба Марга;
Б. идването на Павел от града, който взривява семейната общност;
В.смъртта на Герака и пълното разрушаване на патриархалния свят;
–символика в повестта – християнска и фолклорна:
А. Птиците – представляват основен елемент в символиката на тв-бата; „герак” – озн.ястреб, от

една страна, отвежда към хищническата природа у стария Герак, а от друга страна, геракът е
царствена птица, която владее небесното пространство;
ЕЛКА – „приличаше на гугутка”, „поглед на подплашена гугутка”, „краищата на бялата й пребрадка

се развявала като крилата на гълъб”;
Захаринчо и другите внучета имат хвъркати бели душици;

р г., 21:23 ч.
15.02.23 ру у р БГ ЛИТЕРАТУРАу11 КЛАС
ц – МАТУРА | Bgliteratura's Blog
Петър – „сърцето му е леко птиче сърце”, а „мислите му се носеха черни инерадостни като орляк
врани”;
Б. Змиите – хармоничният свят се трансформира в род на змиии
Петровица и Божаница фучат като змиии;
Самият Йордан Герака придобива облика на „стара змия”;
В. парите и кръчмата – общите пари са символ на семейната чест, те са сигурността на рода;
–кръчмата е мястото, където се крият парите; до смъртта на баба Марга се чуват песни, а след
това кръчмата е „тъмна”, „пуста”, „глуха”, като „гроб”;
митът за световното дърво
–божествената птица – символ на доброто и хармонията;
–змията – символ на хаоса и злото;
–митът представя космоса като гигантско дърво; в неговите клони е свила гнездо божеств.птица, а
корените са прегризвани от змия;
-борът – „семейнот знаме” – донесен от светите рилски гори,символизира съдбата на Гераците в

дните на ред и хармония и в дните на падение и разруха; в началото борът е знаме на любовта и
разбирателството, а в края е отсечен и повален в калта; птичите души са превърнати в змийски;
ОБРАЗИТЕ – ГЕРОИ
Йордан Герака –трудолюбив и честен човек, който иска да укрепи дома си и да научи децата си на
добро; опитва се да задържи старото, но не успява; единствен негов помощник са парите; и тримата
му синове запазват външно уважение, защото знаят, че баща им има скрити пари; старият Герак се
оказва двигател на разрушението в собствения си дом и това е неговата трагична вина;
Божан – той е най-работният от тримата синове; негова страст е да трупа богатство; извършва
грях, като ограбва баща си; мрази братята си, не отива на погребението на Елка и постепенно изгубва
чов.си облик;
Петър –той е с меко сърце, но е слабохарактерен; не изпитва привързаност към нищо; затъва в
безволието, когато разбира, че готовите пари на баща му няма да дойдат в ръцете му; заместител на
всичко несбъднато става пиенето;
Павел – той е с гъвкав ум и търговски способности, но бързо деградира; връщайки се от града,

изпитва само скука, досада, умора; в него нещо необратимо се е променило – отчуждението се е
настанило в сърцето му; той не изпитва нищо към Елка и Захаринчо;
Елка, Захаринчо, Йовка, Матей Маргалака – избират смирението и се уповават на вярата,

надеждата и любовта; те са представени с х-ки за святост и чистота;
Елка – „светица е станала”, „свято видение”;
Йовка – „лицето й приличаше на светица”;
Матей Маргалака – „брада на светец”; „ангел пазител”;

Захаринчо – „дете незлобливо, мило”;
-повестта – обърнатият модел на вълшебната приказка :
Най-малкият син, Павел, има библейско име, но тук е обладан от разрушителна сила; женен за най-
красивата девойка и слабост на баща си, той носи от града само злото и покварата; напълно се
отчуждава от дома, семейството, съпругата и детето;
Бащата във фолклорната приказка не е слаб персонаж; поделянето на имота става по негова
воля; той поставя на синовете си изпитание и този, който се справи най-добре, получава награда; у ЕП
фолкл.р-з е преобърнат; Герака поделя имото не по собствена воля, а по принуда; тук печели не най-
добрият, а този, който има най-голяма разрушителна сила; в повестта наследството е отнето чрез
кражба; бащата проклина крадеца;
ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
НАПРАВЛЕНИЕ – СИМВОЛИЗЪМ
ЛИТЕРАТУРЕН КРЪГ – „ЗВЕНО“
-участва в Балканската война като редник; през Първата световна е доброволец;
Намира смъртта си на 2 окт.1916 близо до Демир Хисар;
-посмъртно получава признание като поет
ОСОБЕНОСТИ НА ДЕБЕЛЯНОВАТА ПОЕЗИЯ
-в основата си е автобиографична;
-усеща се бездна между действителния и мечтания свят;
-основни теми: смъртта – тя е покой, очаквано щастие, идеал;(„Черна песен”)
Пленничеството – лир.гер.е пленник на предопределеността(„В тъмница”); светът е

затвор;
Споменът и миналото – това е изгубеният рай, завръщането е невъзможно; („Да се

завърнеш…”)
Любовта – любимата жена е изцяло потопена в миналото („Аз искам да те помня…”);
Основни състояния в поезията му и х-ни за л.герой:
-тъгата
-споменът
-смирението
-примирението
Времето в поезията му- ден и нощ, мрак и светлина
„СПИ ГРАДЪТ”
-л.аз е скитащ, бездомен в спящия град
-образът на дъжда символизира страдащата, плачещата душа;
-азът е самотен и се връща чрез спомена в миналото към една прексна, нереална любов;
„ПЛОВДИВ”
-сонет
-споменът връща л.аз в детството, когато за първи път се сблъскват вярата с неверието, идеалът
с реалността
-спомен – реалност – блян
-любимата е милото дете, чистото създание, но взаимното щастие е невъзможно;
-докато за бълг.модернизъм е характерен светогледа за града кото място на тълпите, събор на

греха, за ДД градът е място на човешката самота, на спомена;
Стихове, свързани с войната:
„Старият бивак”, „Нощ над Солун”, „Прииждат, връщат се”, „Един убит”, „Сиротна песен”,
„Тиха победа”
„ТИХА ПОБЕДА”
-л.г.е самотен отново, покорен, примирен пред жестокия свят;
-войната е безсмислената и разрушителна стихия;
-примирението е тих протест и проклятие срещу напразно унищожените душевни богатства;
-предчувствието се превръща в реалност; Дебелянов загива на фронта, за да отпразнува „тихата

победа” на човешкат нравственост, за да открие хармонията на света чрез мъдростта на
смирението;
„СИРОТНА ПЕСЕН”
-това стх.е предчувствие за собствената съдба на поета,тое е неговата „лебедова песен” –

житейска равносметка на жизнения му и творчески път;
-в последните два стиха л.гер налага отново реалността; за него само тя е истинска, всичко
друго е непостижим идеал;
-войната изправя човека пред съдбовни въпроси и сред битките той опознава най-добре себе си
и дава израз на своето смирение пред прага на другия живот; така душата му намира
вътрешното си дух.единство;
„ЧЕРНА ПЕСЕН”
-раздвоението на л.аз;
-всяко негово желание среща противоположно сбюдване;
-в душата на л.г.се борят денят и нощта, съзидателното и разрушителното начало;
-азът е изгубилвътрешното си единство, загубил е и единението с външния свят; тази

разрушена хармония между човека и душата, между човека и действителността го обрича на
безпокойство и самота;
-животът загубва смисъла си исе превръща в мъчение зачовека, който търси спасение и копнее
за друг свят – и го намира;
„ПОМНИШ ЛИ, ПОМНИШ ЛИ…”
–реалността за л.аз е потискаща и мрачна, тя е „мрачен затвор”;
–бягството от дествител.се осъществява чрез спомена, но той е болка, защото миналото не

може да се върне;
-белотата на цъфналите вишни, „хорът на ангели в дните предишни” отвеждат към

представата за идеалното, за божественото, за рая;
-настоящето е мрачно, демонично; истинският живот на л.г.е в спомена мечта, който се оказва
невъзможен – той е един прекрасен сън;
„ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ В БАЩИНАТА КЪЩА”
-в началото стих.се е казвало „Скрити вопли”;
-азът изповядва сам на себе си свидния спомен, жадува за покой и щастие;
-в интимното пространство на дома странникъттърси спасени от „черната” умора, иска да

избяга от самотата;
-майката ще утеши своя син, ще го върне към живота;
ЛЮБОВНАТА ЛИРИКА НА ДЕБЕЛЯНОВ
–Елена Петрунова – дъщеря на запасен офицер;
–Мария Василева – Звънчето – учителка, тя умира от туберкулоза;
-за да избяга от самотата, л.гер. и поетът търсят опора в любовта; тя е откраднатото щастие,
застинал миг, едно чов.чувство;
-лир.герой обича топло и истински, но любовта не му носи успокоение – нито в поезията, нито
в живота;
„АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА”
-Представя една от най-трагичните сцени на любовта в бълг.люб.лирика;
-човекът е безпомощен пред смъртта – тя ще отнеме най-скъпото на лир.герой;
-в мига на раздялата любимата е най-красива, най-чиста; тя ще се превърне в спомен;
–пролетта – е символ на чистота, свежест и младост; рязко контрастира на сгъстяващия се мрак

;
-нощта настъпва и в нея чезне всичко красиво, нежно, скъпо;
-и за най-страшната раздяла гласът на лир.гер.звучи примирено, спокойно;


11 кл. ДЗИ БЕЛ

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

11 кл. ДЗИ БЕЛ

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

15.02.23 г., 21:23 ч.

БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС – МАТУРА | Bgliteratura's Blog

Just another WordPress.com weblog

Feeds: Публикации Коментари

Archive for the ‘БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС – МАТУРА’

Българската литература за матура за 11 клас

Posted in БГ ЛИТЕРАТУРА 11 КЛАС - МАТУРА, Uncategorized on ноември 19, 2009|

НАПРАВЛЕНИЕ – РЕАЛИЗЪМ И ГРУБ НАТУРАЛИЗЪМ

– Единствена стсб.”Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова”;

– 2 юни 1876 на вр.Вола – героична смърт ;

– Теми в творчеството му:

.саможертвата в името на свободата

-л.аз е ситуиран на „пътя” – сблъсква се с чуждостта

-конфликтът между човека и света

-страданието е проникнало дълбоко във вътрешния свят на човека

-л.аз е трагично сам и неразбран |”приятел нямам”|

–л.аз търси идеал

„КЪМ БРАТА СИ”

-образи: плачът и гробът – ключ към драмата на народа;

-л.гер. е човек със свободна воля и не може да търпи примирението на роба;

-в основата е страдащият човек, разпъван между любовта и омразата;

– сакрални за Ботевия л.аз категории – любов, състрадание, искреност, благородство, свобода; те се

–робското пространство – задушава поривите към юначество на Бот.л.г.;

„ДО МОЕТО ПЪРВО ЛИБЕ”

-миналото- л.аз е заслепен;

-настоящето- л.аз осъзнава робството и невъзможността за лично щастие;

-бъдещето- юнакът и борбата;

-роля на песента– отвръща се от любв.песен, за да чуе песента на сиромасите, тя навлиза в робския

-обединява близко и далечно, минало и бъдеще;

–бурята- символ 1-временно но освобождението и разрушението, на свободата и смъртта;

–смъртта – е желана, жадувана, замества отхвърлената любима

-антитезни образи – смърт-усмивка

-новият идеал за любима – дух.извисена девойка, надарена с чувствителност за страданията на

–пространството – негов дом е цялата майка България;

–бесилото – се явява като „порта” между „отсамното” – реалността и отвълдното;

-образ, к. Присъства фигуративно

-образът на Апостола – отсъства като конкретна даденост, на изпълва духовно пространството;

–смъртта – е трагична, но не за героя, а за народа, изгубил своя Апостол;

-л.аз гневно отрича смирението;

-л.аз се трансформира в НИЕ – в него е събранаотговорността от неизпълнения дълг към родовия

-финалът – съдържаогромен заряд на отрицание и непнримиримост – срещу световното и нац. Зло,

-няма смирение в Ботев.молитва;

-в Браила – запознава се с хъшовете;

-1870 – 1-во стих.”Борба” ;

-1872 – стх.”Борът„ – носи му известност;

–стихосбирки след Освобождението:

-повести – „Чичовци”,” Немили-недраги”, „Иван-Александър”;

-романи – „Под игото”, „Нова земя”, „Казаларската царица”;

–драми – „Борислав”, „Към пропаст”, „Ивайло”;

–последни стихосбирки – „Не ще загине”, „Люлека ми замириса”;

-пътеписи – „Великата Рилска пустиня”, „В недрата на Родопите”;

Теми във В.творчество

-за националноосвободителните борби

-за Сръбско-българската война

–1-ва стихосб. „Пряпорец и гусла” – свърз. с Април.въстание;

-„Тъгите на Б-я” – посветна на погрома на Април.в-е;

обр.на родината се слива с обр.на майката;

-„Избавление” – осн.теме е Русия и Освоб-ето;

-написано по повод нападки срещу б.ез., че е неблагозвучен

-на границата м-у възторжената ода и похвалното слово

-сакралността на езика, основана на нег.древност;

-азът се осмисля несамо като л.говорител в текста, но и като създател на поетич.текст;

-от стсб.”Поля и гори”

-в основата е полемиката за обезценените идеали на следосвоб.д-ст;