„Приказка за стълбата“ – творческа история, сюжет и

композиция, теми и мотиви

01.03.2021, 18:32 ч.
ХРИСТО СМИРНЕНСКИ – „ПРИКАЗКА ЗА СТЪЛБАТА“
ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ, СЮЖЕТ И КОМПОЗИЦИЯ, ТЕМИ И МОТИВИ

ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ

Христо Смирненски създава „Приказка за стълбата“ през 1923 година, докато е в

санаториума в Горна баня, където се лекува от туберкулоза. Творбата е от късното му творчество
и писателят я създава заради разочарованието към партийните функционери от кооперация
„Освобождение“. Те му отказват средства, необходими за лечението му в Горна баня.

ЗАГЛАВИЕ

Какви са вашите асоциации, когато чуете „Приказка за стълбата“? Приказката като жанр,
насочва към фантастичен сюжет, герои, които побеждават злото и завършва с победа на доброто.
В творбата на Смирненски наистина може да открием някои приказни елементи. Такава е,
например, срещата с дявола и облога с него. Текстът, обаче, стои по-близо до притчата, отколкото
до приказката. (Притча – нравоучително послание) Въпреки това, в някои учебници по литература
е посочено, че творбата е фейлетон. Това е сатирична публицистична творба със злободневен
характер.

Другата важна дума от заглавието е „стълба“. С какво свързваме стълбата? По нея човек
може както да слиза, така и да се изкачва. В творбата на Смирненски, стълбата свързва двете
социални пространства – това на хората от социалните низини, с това на властимащите. Веднага
забелязваме, че е налице опозицията „горе“ – „долу“. И още от заглавието на творбата е изведен
проблемът за обществото и властта.

СЮЖЕТНИ И КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ

В „Приказка за стълбата“ е налице облог с дявола, в който проличава измяната на

нравствените ценности. От творбата научаваме за компромисите със съвестта, за поддаването на
съблазните и за това колко са уязвими човешките пориви.

Смирненски оставя послание към всички, които се изкачват по стълбата на властта, като
губят своето човешко достойнство. Още в началото на творбата се запознаваме с главните герои в
нея. Това са дяволът и момъкът. Дяволът се свързва с изкушенията, а момъкът иска да отмъсти за
страданието на своите братя. Младежът не е представен физически, но в случая по-същественото
е, че е наясно колко зле е устроен светът. Той иска промяна и е готов на всичко, за да я постигне.
Затова момъкът застава в подножието на стълба, която е препятствието за постигане на
възмездието и справедливостта.

„Долу“ са тълпите, които са беззащитните и страдащите, а пространството „горе“ е

обитавано от „принцове и князе“. „Долу“ са нещастните хора, а „горе“ надарените с материални
блага и лишени от съчувствие хора. Момъкът вижда колко несправедливо е устроен този свят и
иска да го промени. Той влиза в ролята на говорител на множеството. Юношата е смел и
решителен, но не всичко е толкова лесно, колкото изглежда.

Дяволът се появява, за да поиска откуп за изкачването по стълбата. За да позволи на момъка

да се изкачи по стълбата, дяволът му иска по едно сетиво като откуп, а за последното стъпало
взима двоен откуп – две сетива. Така младежът се лишава от слух, зрение, чувствителност и
памет. В замяна на своите сетива, получава нови, с които, обаче, възприема всичко около себе си
изкривено и вече вижда света като красив и справедлив. Изкачвайки се по стълбата, момъкът се
преобразява и вече не е същият дързък младеж. Той върви по пътя нагоре, но забравя за
пространството „долу“, от което е тръгнал.

КОМПОЗИЦИЯ

Епиграфът/мотото на творбата гласи: „Посветено на всички, които кажат: „Това не се отнася

до мене!“. Това е предупреждение към всички, които се изкачват нагоре, като правят своите
нравствени компромиси. Композицията на творбата е изградена на принципа на диалога. Чрез него
двама герои, дяволът и младежът, се саморазкриват. Кулминацията в притчата се изразява в
подкупа, който дяволът иска от момъка. Плебеят по рождение загубва слуха, паметта си и вече не
може да се вълнува и да изпитва чувства. Той успява да стигне до заветната си цел, но плаща
много висока цена. Разделя се с всичките си сетива и вече не е плебей по рождение, а „принц по
рождение“.

ТЕМИ, КОНФЛИКТИ И ПОСЛАНИЯ

Основната тема е темата за властта. Да имаш власт, означава да си силен и да

контролираш останалите. Властта обаче изкушава и обезличава. Най-голямата опасност е човек да
забрави откъде е тръгнал. Обществото очаква от своите водачи да се борят за постигането на по-
справедливо устроен социален свят, а вместо това, те преследват личните си интереси.

В творбата основният конфликт е между желанието за промяна на несправедливото

социално устройство и направените компромиси, които променят човека и го отдалечават от
първоначалните му намерения. Така, пътят „нагоре“, по който момъкът иска да се изкачи, воден от
благородни цели, всъщност, го довежда до морално пропадане.

Основното послание в „Приказка за стълбата“ е ясно и категорично. Човек не трябва да се

поддава на изкушенията и да използва каквито и да е средства за постигане на лични цели.

До тук може да си направим извода, че властта е много силно оръжие. Всеки от нас трябва
да се замисли дали може да устои на примамливите изкушения, за да опази своята истинска
същност. Понякога изкушенията могат да бъдат много примамливи, но цената, която ще платим за
тях е възможно да се окаже твърде висока. Всъщност, няма нищо лошо в стремежа към изкачване
нагоре, няма нищо лошо в стремежа да имаш повече, да си нещо повече, но винаги когато видим
стълба, във всеки смисъл на думата, и когато решим да се изкачим по нея, нека не забравяме
приказката за стълбата.

@bgmateriali.com