Professional Documents
Culture Documents
Цветарка -12Б
Цветарка -12Б
Христо Смирненски
(1898-1923)
Христо Смирненски е
български поет, ярък
представител на пост-
символизма в българ-
ската литература.
Лириката му от 20-те
години на 20 век ситуира
на границата на 2 епохи-
символизма и
авангардизма.
Христо Смирненски
Биография
• Христо Димитров Измирлиев е роден в гр. Кукуш
,където завършва гимназия.
• По време на Балканската война през октомври
1912г. семейството на Христо Измирлиев се
установява в София.
• Христо се записва в Техническо училище. Работи
като писар, касиер и печатар.
• През 1915г.Сътрудничи на хумористичния
вестник ”Кво да е”, където за първи път се
подписва с псевдонима Ведбал.
Христо Смирненски
Творчество
• През 1918г. Смирненски издава първата си хумористична
сбирка “Разнокалибрени въздишки в стихове и проза” под
псевдонима Ведбал.
• Обреченост
Основни образи и мотиви
• Текстът е композиционно
рамкиран посредством
мотива за
зловещия,умъртвяващ град и
неговите жертви-“хиляди
души разбити“
• Внушава идеята за
безкрайност
Анализ по строфи
• Първа строфа щрихира един извисен над града свят-друг,
приказен,призвезден.Носталгията по него звучи в „болка
безнадеждна“,разчетена с разтапящите се в парите
небесни светила.Погледът на лирическия говорител е
насочен нагоре-към недостижимото.Мотивът за
вълшебството на красотата се свързва с умирането
и.Началото на творбата се полага върху пространствената
опозиция горе-долу .
Втора строфа
• Втората строфа чертае образа на долния свят на
града.Вместо приласкаваща гръд,градът готви убийствена
студенина на жертвите му.Описващия поглед сега е
отдалеч и отгоре.Наметнал „лунно наметало“ ,градът
представя спектакъл на привидностите,той е огромен
театър на маскарада на живота. В странния му шепот
Присвоените човешки съдби се превръщат в „повестите
безутешни“ на „повседневен маскарад“.
Трета строфа
• Планът на изображение е приближен в тази
строфа.Конкретизацията е обозначена с една от
метонимиите на градския център-“улицата шумна“.
• Градът сменя маските си-отчуждението и празнотата са
скрити зад изкуственото веселие. На музиката на
оркестъра е дадена ролята да забавлява,внушавайки,че е
празничен светът на локалите.Оцелялото в тази форма
изкуство осъществява бягство от действителното,но и
успява все още да възвръща съзнанието към същностното.
Четвърта строфа
• Тази строфа въвежда героинята,сравнена с „прокудена
русалка“.Девойката сякаш е прогонена от един приказен
свят на волността и красотата.Продавачката на цветя носи
знаците на един свят ,прогонен от каменния град-като че
ли идва от приказното,за да влезе в тривиалната роля на
цветарка.Тя изглежда обречена заради невинността си.Тя
предлага „тихо“ цветята ,заедно с „усмивката смирена“ по
„рубинени уста“.Девойката носи емблемите на
мимолетното.Заплахата за красотата,която може да бъде
продавана и купувана изразява покваряващата власт на
града.
Пета строфа
• Свързването на града с чудовищното(чрез сравнението
„като черни пипала“)подсказва колко крехки ,беззащитни
и като че ли неспасяеми тук са красотата и
младостта.Метафората „младостта цветна“ откроява
възможната пълнота на живота и нейната
бързопреходност.Затова младостта и красотата са рядка и
ценна стока,подтикващи към размяна и
посегателство,пораждащи порива за притежание.
Шеста строфа
• Пробив в страшното отчуждение са „плачещите акорди“на
инструментите.Същевременно спонтанността на звуците
бива надмогвана,овладявана „по даден знак“.Детайлът
контрастира на градацията
„волнокрили,смели,горди“.Тези звуци са маската на
тъгата.Колкото и вероятна да изглежда участта на малката
цветарка в големия град,стихотворението говори за
нейната драма преди смъртта на невинността или
спасението и.На принципа на контраста е изграден и
последния стих в строфата ,описващ музиката.Аналогията
отпраща към значението,че музиката на оркестъра вещае
идването на сезона на смъртта.
Седма строфа
• С вътрешна рима започва и първият стих на последната
строфа-“от маса къмто маса“се движи светлокосата
девойка в ритъма на вече автоматизираните си
жестове.Безнадеждно е да предлага неисканата стока,след
като е пожелана като стока „младостта и цветна“.
• „Погледът смътен и нерад“на цветарката е знакът на
посветеност в привидната празничност на враждебния
град.С полагането на последните щрихи върху неговия
образ-напомнящ на хищник,дебнещ поредната си жертва-
завършва и текстът,очертаващ композиционна рамка.
БЛАГОДАРЯ ЗА
ВНИМАНИЕТО!