ЧОВЕКЪТ И СВЕТЪТ В ПОЕЗИЯТА НА ХРИСТО СМИРНЕНСКИ

/ план тезис за разработка /

І УВОД
1. Творчеството на Христо Смирненски е художествено потвърждение на настъпилите през 20-те години на 20
век социално-политически и културно-естетически промени, както в национален, така и в
световноисторически мащаб.
2. Поетическото наследство на Смирненски е отражение на променящите се исторически реалности
а/ пресъздава новите социални и политически тенденции, свързани с борбената активизация, с
революционния подем и с порива на част от българското общество към промяна и обновление
б/ съсредоточва вниманието си към обективната историческа реалност
в/ отразява неразривната връзка между човека и света, предава я в нейната сложност, изследва
противоречивата и многообразна нейна природа.

ІІ ИЗЛОЖЕНИЕ
Логически преход: Обезправеният, социално заробен, духовно обезличен, но същевременно и възраждащ се
човек е централен герой в поезията на Смирненски
1.Съдбата на човека, социалната му участ и духовните му потребности,
историческите му идеали и емоционалният му свят, логиката на идейното му съзряване и на обществените му
прояви – централна тема в поезията на Смирненски
2.Обективни основания за ориентацията на поета:
. а/ характерът на конкретната историческа реалност – изостряне на социалните сблъсъци,
задълбочаване на противоречията в българското общество, като резултат от войните
б/ световен революционен подем
в/ личната съдба на поета – контакт със света на бедността и мизерията, ежедневна борба за оцеляване,
наблюдения /преки/ върху социалната несправедливост, възторг от революциите в Русия и в Германия.
Логически преход: Поезията му е художествено отражение на процеса на превръщането на роба в творец
на собствената си съдба.
3.Стих.”ЮНОША” и проблемът за борческото съзряване на човешкия дух:
а/ В основата на творбата стои проблемът за мисията и предназначението на човешкия живот, за
природното право на личността на щастие
б/ как се постига внушението:
- рамкова конструкция на творбата
- антитезисна постройка на всички нива – емоционално, естетическо
- противопоставяне между вроденото усещане за живота като за “празнично чудо” и “адовите”
измерения на реалността
- противопоставяне между ведрите, жизнерадостни, оптимистични начални усещания и мъчителните,
напрегнати и драматични изживявания, родени от обективната действителност
в/ използване на художествената условност / метафори, алегории /
г/ употреба на цветова символика / контраст между светло-тъмно, лъчезарно-мрачно/
д/ извеждане на идеята, че човек сам управлява съдбата си
Логически преход: Изострената чувствителност на поета към социалното неравноправие и несправедливост,
към мъчителната и драматична съдба на “малкия човек”, съзнанието му за отнетите му естествени права, за
житейското му и духовно обезличаване е достатъчно основание за превръщането на този човек в централен
герой на цикъла “Децата на града”
4.Човекът като жертва на несправедливо устроения свят:
а/ несправедливото устройство на света е художествено пресъздадено чрез символно-обобщения
образ на Града
- градът не е само географско и битово пространство, но и средоточие на социалните конфликти и
противоречия /”Братчетата на Гаврош”, “Жълтата гостенка”/
- градът е въплъщение на представата за полюсната противоположност на живота / “Цветарка”,
“Братчетата на Гаврош”/
- постигане на внушенията / антитези, метафори, оценъчни определения/
- градът е материален знак на човешката трагедия, символ на жестокостта, мизерията, отчуждеността,
самотата, безпомощността, фалша, скръбта, мъката, униженията, обидата
б/ героят от градските низини
- обща социална принадлежност на героите
- многолики в житейските си превъплъщения, но единни в драмите си
- какво ги обединява / бедността, мизерията, зависимостта, отнетото право на избор /
в/ основанията на човешките драми и трагедии:
- “Жълтата гостенка” / сблъсък между порива към живот и обективната неизбежност на смъртта/
 - “Цветарка” / противоречие между духовната чистота, моминския свян , нравствената непорочност и
социалната безскруполност, цинизма и вулгарността, похотливостта и безнравствеността /
- “Уличната жена” / конфликтът между невинността, душевната чистота и доверчивостта, между порива
към любов и топлота и фалша, лицемерието, греховността, безпощадността на обществото
- “Братчетата на Гаврош” / непримиримото противоречие между чистотата на детската душа, между
неподправеността на поривите и наивността на желанията и мъката, обидата, страданието, унижението
на ежедневието, злобата, коравосърдечността, фалша на живота/
Поетът осмисля човешките драми не толкова като резултат от битовите съдби на героите, колкото като
плод на отнетите им естествени права, като последица от накърнената им гордост и самочувствие, от
унизената им душевност и поруганата им нравственост
- средства за внушение / акцент върху вътрешните преживявания, извеждане на детайли, отразяващи
психологическите състояния:жест, усмивка, поглед, въздишка, поза/
5. Драмата на човека, корените на житейската му трагедия, горчивата истина за живота му в цикъла
“ЗИМНИ ВЕЧЕРИ”
а/ цикълът “Зимни вечери” – поетично обобщение на истината за трагичната съдба на на безправния и
зависим” малък човек”

- постройка на творбата – “мозаечна”структура, изградена върху основата на фрагментарното

натрупване на отделни картини и образи
- “Пътуването” на лирическия герой през художественото пространство – обединяващо начало между
отделните фрагменти
- разкрива бедствената социална участ на човека, мизерията и бедността, трагичната му зависимост от
обективния свят, обществената предопределеност на съдбата му, безнадеждността на съществуването
му, огрубяването на душата му, превръщането на мъката и страданието в единствени определители на
емоционалните му преживявания
- очертава мрачна и потискаща, трагична и мъчителна социална и духовно-психологическа атмосфера
- средства за постигане на внушението / символно-метафоричния образ на мъглата, експресивни
сравнения:”черна гробница”, “призрак същи”, “злорадствени песни”, персонифициране на предметите
и природната среда, изразителни глаголи и определения, цветова символика с подчертано използване
на тъмните тонове и потискащо въздействащи цветове: сив, жълт, жълтопепеляв, черен, използване на
повишена художествена условност: неопределеност, призрачност, безплътност, предизвикващи
представата за небитието, внушава се усещането за героите като за мъртъвци, за сенки, идващи от
отвъдното, за обитатели на адовите пространства
б/ цикълът “Зимни вечери” подготвя раждането на новия герой
Логически преход – непосилният характер на страданието, натрупаните мъка и огорчения, поруганата
душевност и напрегнатата емоционалност са основания за раждането на гнева, за стихийното избухване на
протеста
6. Стихотворението “НИЙ”
а/ свещеният гняв е извор на бунтовна стихия
б/ корените на гнева са:
- социалната участ на човека
- личното му самочувствие на творец на “земните блага
- поривите към социална и духовна реабилитация
в/ разрушителната стихия на човешкия гняв е внушена чрез алегорична образност
7.Човекът като двигател на историческите процеси и като творец на съдбата си
а/ събуждането на съпротивителните сили, активизиране на борбената енергия / “Пролетарий”
б/ новото самочувствие на човека / “Пролетарий”, “Работникът
8. Хората – същност и “душа” на историята
а/ колективният образ на онеправданите и обезправените
б/ обобщеният образ на тълпите / “Тълпите”, “Улицата” /
9. Представата за революцията като разрушителна и съзидателна сила / “През бурята”, “Въглекопач”/
а/ традиционно пресъздадена като метежна, разрушителна стихия, призована да обнови света
б/ утвърдени похвати и средства в пресъздаването и:
- романтична изключителност
- символно-метафорична образност / вулкани, пожари, огньове, пламъци, урагани, бури, искри/
- цветова символика, преимуществено свързана с червения цвят
- натрупване на глаголи с повишена действеност
в/ конкретно-историческият образ на революцията / “Червените ескадрони”, “Руският Прометей”,
“Северният Спартак” /
ІІІ ЗАКЛЮЧЕНИЕ.