Анализ на Стихотворение „Ний”

Христо Смирненски

Лириката на Смирненски се вписва в социокултурния контекст на 20-те години на 20 век.Творчеството

му е ярко и самобитно явление в полето на бълг. Постсимволизъм.Основен топос в поезията на
Смирненски е градът, чрез който се разгръщат двете основни теми – за страданието на човешките
жертви и за бунта, чиито носител е човекът-преобразувател.
Стихотворението „Ний” е публикуване в сп. „Червен смях” през 1920г.Заглавието и първото лице,
множествено число визири целостта и потенциалната енергия на една хомогенна общност, ний е гласът
на множеството.Худ. свят, който изгражда стихотворението е социално нравствено разполовен, той е
двумоделен и контрастен.В него животът властва над човека от социалните низини и го обрича на
агония.Но бъдещето ще преобърне това и ще направи страдалеца творец на своята съдба.Тълпата е
велика и градивна сила, страдаща в настоящето,но призвана да съгради едно по-добро бъдеще.За да
изведе ясно идеите си, и за да бъдат те разбираеми за всички, Смирненски използва както утвърдени в
родната традиция образи, така и универсални митологични символи.
Първото двустишие въвежда осн. Противопоставяне в текста – между майката зема и нейните
отхвърлени деца.Родината майка е чужда. Далечна, апатична към съдбата на своите беди деца.Лишава ги
от топлина и обич, за тях тя се превръща в мащеха
Животът на „бедните деца” е видян като мъчително изтляване и угасване, като кръговрат на нищетата.
Контрастът между злото, греховно „днес” и светлото, хармонично „утре”се изгражда чрез
опозициите.Антитезата „лъчи-тъма” насочва към социалните основания за трагичното съществуване, че
светът е устроен несправедливо.Контрастът между „утре” и „днес” е изведен и чрез оксоморонът
„бледни смъртници – родени за живот” подсказва, че тяхното раждане и битие преминават под сянката
на смъртта и ежеминутно се сливат с нея.Идеята е същата- за да се освободим от смъртта „днес”, трябва
да постигнем „утре”-то.Този оксимором внушава още. Че трябва да оставим цялата същност в
настоящето и да станем нови хора, за да постигнем светло бъдеще.Творците на блага – лишени от
пълноценен живот.Онези, които творят света и създават живота са лишени от блага.Те са деца на
неизменната нужда, свързана асоциативно с отказаната кърмеща гръд на майката зема.
За да убеди за пореден път хората,че когато са заедно, когато са „ние”, те могат да постигнат светлото
бъдеще, Христо Смирненски вгражда това „ний” в градацията „стенещи вълни” – „огнени вълни” –
„възбудени вълни”.Тази растяща градация разкрива прехода у самите хора и мощта, с която набират своя
гняв, роден от техните светли копнежи.Кулминацията на текста следва именно след тази градивна скрита
мощ и се явява своеобразен резултат от нея.Огънят се явява като резрушителна стихия, но и като
пречистваща енергия. Сред тъмната нерадост на умъртвената човешка душевност се ражда трагичната
мечта за светлина, за нова, непозната радост от живота. Миражните проблясъци на възраждащата се
сила за живот озаряват душите и „океан от огнени вълни” залива съзнанието на множеството.
Родината мащеха е призована да се обнови в пламъците на революцията, да изживее нравствен
катарзис и да се трансформира в майка кърмилница за родните си деца.Така земята ще се върне към
изначалния си образ на съкровеност и топлина.Финалният възглас „И ние сме деца на майката земя”
оповестява възстановената справедливост и затваря композиционната рамка.Този финален стих може е
може би цел, оправдание и резултат от идеите на христо Смирненски.Тези думи са израз на копнеж по
свободното им изричане в един светъл и хармоничен свят, изграден от ние-то, реализиран чрез
отрицание и разрушение на непродуктивното зло на стария свят.
"Ний" е обобщение на централните теми в поезията на Смирненски: социалната несправедливост
(представяна най-често чрез чудовищния образ на града); гнева на обезправените ("робите");
революционния подем.