Литературна интерпретация

Власт и справедливост
В стихотворението „Борба на Христо Ботев, разказа
„Андрешко“ на Елин Пелин и в фейлетона „Приказка за стълбата“ на
Христо Смирненски

Общественото отношение или така наречената власт е

способността на един човек да има контрол над останалите чрез
своите закони и правила. Понякога тя може да е както справедлива,
така и несправедлива. Справедливостта е понятие, което е основано
на закона и се изисква от обществото, те да бъдат достойни и
признати. Народът е подчинен на множество правила, които му дават
правотата на свобода, но и тя има своите граници. Както е казал и
самият Русо: „Човек се ражда свободен, но навсякъде е в окови.“
Връзката между властта и справедливостта е представена
и в някои български литературни произведения. А именно
стихотворението на Христо Ботев „Борба“, разказът „Андрешко“ на
Елин Пелин и фейлетонът „Приказка за стълбата“ на Христо
Смирненски. Общото между тези три творби е разгръщането на една
и съща тема за отношението между обществото и властта. Тук тази
сила има за цел да поддържа ред в това общество, като поставя
определени граници на действията му. Но естествено има и различия
между творбите и те са: времето на поява на творбите, авторството,
жанра, художествените образи и др.
Стихотворението на Христо Ботев „Борба“ е част от
стихосбирката ,,Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова“. Той
поставя това заглавие на творбата си, за да насочи вниманието на
читателите към основната тема в нея и тя е за борбата между лъжата
и истината, за единствената възможност да се сложи край на
несправедливостта в обществото. Творбата се определя и като
пример за политическа поезия, тъй като са представени какви са
социалните отношения между хората. Разгърнат е проблемът за
социалната несправедливост, за властта, която държи единствено на
богатите, докато бедните са принудени да стоят на заден план като
бъдат залъгвани и подложени на търпение. Според лирическия герой
само революцията може да се счита за начин, който ще помогне за
изхода от това състояние. Произведението изобразява една цялостна
картина, която да покаже същинските елементи, които Ботев редовно
използва в творбите си – героят да осъзнае колко голяма нужда има
от извършването на бунт, който единствено има за цел да осигури на
народа не само социална, но и национална свобода. Авторът също
така представя не само тук, но и в други свои произведения
обърнатия образ на младостта. Той изпитва тъга за тези, които са все
още в разцвета на младостта и няма да имат възможността да изпитат
радост и удоволствие от живота. Откроява се и липсата на вяра,
надежда и любов в стихотворението чрез стиховете:
„в гърди ни любов, ни капка вяра,
нито надежда от сън мъртвешки
да можеш свестен човек събуди!...“
Без тях Азът няма да може да открие своите съмишленици. Той се
насочва към обществото, за да изгради социалната неправда и
завладяващата я лъжа. Важна роля тук играят и оксимороните, които
представят колко голяма е абсурдността на света. Показан е и още
един проблем за обществото и властта. Колко несправедливо е,
когато човек е под влияние на робството и няма право на свобода и
се налага да бъде под натиска на богатите и да бъде ограбван. Това
илюстрира как безпомощното общество е подложено на
експлоатиране от страна на по-висшестоящите, които са подтиквани
от силата на властта. Тук централна роля играе и лъжата сред
несправедливостта. Авторът използва множество от метафори, за да
изгради образът на така наречените хищници, имайки предвид
виновниците за това състояние. Представено е несправедливо
устроеното общество и съчувствие към потиснатите. На места се
срещат и примери за ирония, в която лирическият герой се представя
като „стадото вълци в овчи кожи“, а всъщност да показва
чудовищната същност на „мъдростта“ им. Но края на творбата се
среща един оптимизъм, който в началото ѝ е заменен с неразбраност.
В последните няколко стиха е изразена вярата. Лирическият
говорител заявява готовността си да се включи в борбата заедно със
своите съратници, тъй като само борбата и героичната смърт са
единствен път, съхраняващ човешкото достойнство в света на лъжи и
насилие.
Разказът „Андрешко“ от Елин Пелин се появява
приблизително 30 години след стихотворението „Борба“ на Христо
Ботев. Заглавието на творбата дава сметка за името на героя, което
бързо се превръща в нарицателно. Появява се изразът
„андрешковщина“, означаващо хитрост, насочено към избягване на
законите, приложени от държавата. Творбата е изградена върху едно
събитие като в разказите на Елин Пелин много важна роля имат
случката, диалогът и пейзажът. В тази творба се срещат опозициите
село-град, богат-беден и привържениците към тях. Представен е
проблемът за нравствената същност на селския протест. За
конфликтът между бедния селски човек и служителя на данъчната
институция, който и така остава неразрешен. Авторът поставя в
центъра начинът на пребиваване на хората от селата, които се грижат
за земята, за да изкарват прехраната си, но несправедливото тук е, че
получават твърде малко за своя труд, а повечето отива и се ограбва от
държавата. Лишена от съчувствие, властта е тази, която търси само
полза за себе си, без да обръща внимание на начина на живеене в
селата. Тук в творбата пример са Андрешко, представител на селото и
съдия-изпълнителят, представител на града, на властта. Изсипват се
всякакви обиди от страна на висшестоящия към този от по-ниската
класа, тъй като за тях те са измамници, които или продават
некачествена стока или са големи лъжци. Но естествено и двамата
защитават своята позиция и мястото, от където са. Те гледат един на
друг с недоверие и подозрителност. След като Андрешко разбира за
намеренията на съдията към съселянина му, той решава да
предприеме някакви действия. Усеща се една съпричастност и
състрадание от страна Андрешко към ближния си, които едва ли ще
се видят и в представителите на властта. В творбата съдия-
изпълнителят е груб и жесток като той иска не само да си свърши
задължението, но и да въведе някакъв ред в селския живот на хората.
Като така авторът ни показва едно от изкушенията на властта –
желанието да бъде използвана за цялостното коригиране на живота.
Както е споменато по-горе в разказите на Елин Пелин играят важна
роля случката, диалогът и пейзажът. Тук в „Андрешко“ пейзажът е
мрачен и потискащ като централно място заемат калта и водата.
Калта е изобразена като липса на бездуховност, повтарящи се
действия, без да имат някакъв смисъл в себе си. Водата пък би
трябвало да символизира раждащата се сила, обновлението, а
всъщност в произведението е представена като усещане за мъртвина.
Пейзажът придава усещането за обреченост на всяко човешко усилие.
В края на произведението постъпката на Андрешко може да се
тълкува по-различни начини. През изминаващите години от
публикуването на творбата до сега, има различни мнения за
случилото се в нея. Някои казват, че Андрешко е типичен пример за
човек, който не спазва законите и да мами държавата. Тук героят е
представен така, че да предизвика симпатия у читателя и никой не си
държи сметка, че може би и той до някаква степен има вина за
случилото се.
20 години след издаването на „Андрешко“, се появява
фейлетонът „Приказка за стълбата“ от Христо Смирненски. Идеята за
тази творба се ражда от разочарованието на автора за лицемерието
на другарите си комунисти, които отказват средства за лечението му.
Ключовата дума „ приказка“ в заглавието насочва към представата за
фантазия. Като текстът носи в себе си елементи от приказките, но
повече се доближава до притчата. Другата ключова дума в заглавието
„стълба“ подсказва идея за връзка между световете. Тя свързва света
на онеправданите дрипльовци със света на принцовете и князете. В
„Приказка за стълбата“ основен конфликт е този между желанието за
революционното преобразяване на несправедливото социално
устройство и компромисите със съвестта и нравствеността, които
променят същността на човека. Представени са проблемите за целта,
за цената на омразата и отмъщението, за подменените ценности, за
силата на властта да променя и обезличава човека. Текстът
интерпретира сюжетната вариация на класическия мотив за облог с
Дявола. Чрез използването на метафори и символи е разкрита
концепцията за предателството относно нравствените ценности.
Произведението може да се определи като диалог с Дявола , който се
опитва да изкуши всеки, който тръгне по стълбицата нагоре. Тук
представител е млад момък, който желае отмъщение за страданията
на своите бедни събратя. Призван е да изкачи стълбата към онези,
които се намират на върха и да отмъсти. Но, за да стигне до там, той
трябва да се споразумее с Дявола, който с всяко свое изкачване на
момъка, ще желае нещо от него в замяна. Цената тук е твърде висока.
С изкачване на стъпала юношата ще трябва плаща много скъпо за
действията си. Първото нещо, което му коства е слухът. Той приема да
даде слуха си, като е уверен, че това няма да го спре да осъществи
своята цел. След като се разделя с човешкия си слух, юношата няма
как да чуе стенанията на своите събратя, „по- зловещи от
декемврийски виелици“. Така с всяка следваща сделка с Дявола, той
губи не само слуха, но и зрение, за да не вижда страданието на
близните си, сърцето, паметта си той дава. Това не само го изкачи до
върха, но и загубва истинската си същност. Сега той е принц по
рождение и боговете са му братя. Посланието на произведението е,
че властта може да изкушава, да обезличава, дори когато целта за
изкачването е идеална и справедлива. С това авторът се отправя към
всички, които се намират в подножието на стълбицата, да внимават
какъв избор ще направят.
Темата за отношението между властта и справедливостта
никога няма да бъде изчерпана. То винаги е било и винаги ще бъде.
Колкото и справедлива може да бъде властта не всеки е съгласен с
нея. Винаги ще има неразбирателство и недоволство от страна на
обществото. Но от другата гледна точка за несправедливата власт
естествено пак няма да има доволни, но поне тогава ще има наистина
за какво да са такива, докато при справедливата власт, дори на някои
да не им харесва, понякога трябва да се правят жертви за сметка на
другите.