Юноша

Заглавието “Юноша” дава определен ключ за разбирането и, кара ни да я четем като

изповед на младостта за пътя, който изминава човешкото съзнание до социалната си
зрелост. със заглавието Смирненски ни показва наивността на младежа. Светлата
представа на юношата за по добро бъдеще, което обикновено се оказва лъжа.
Темата на стихотворението ни показва сблъсъка на Светлите младежки мечти на
юношата със суровия живот и се оказват една илюзия. Страданието не прекършва
момчето. То не е само. Смирненски показва не само своята съдба и съдбата на своите
събратя. Ясно вижда изтерзаните лица на своите братя по съдба. Заедно с тях е вързан в
робските окови на живота. То чува не само плачове, но и "жестока закана на гневни
сърца". Именно тогава в чистата младежка душа възниква вопъл на гняв, на протест, на
съпротива
Както във всички др стихотворения на Смирненски и тук срещаме често използваните
от него символи като:
-гръм
- огън, изразен в стихотворението като лъчи. Това е първата изразена разлика на
смирненски с др поети. Те пишат под знака на земята а Смирненски бяга от това и
пише под символа огън.
-„Но не пролет и химн покрай мен прозвъни”- тук забелязваме така важния символ за
символистите- музиката
В третия куплет виждаме разочарованието на момчето от това че реалния свят няма
нищо общо с мечтите и представите му за живота. чистота и невинност на младежкия
копнеж по красота и щастие се сблъскват с реалния свят, в който властва
несправедливостта. Поривите към любов потъват в угнетяващото всекидневие
В четвъртия стих виждаме символа град в неговия вариант на „златолуспест гигант”
За Смирненски града е натоварен с отрицателен смисъл, символизира големия
капиталистически град,който убива своите жертви- малките, бедните, беззащитните.
В стихотворението виждаме несъгласието на Смирненски със социалното неравенство
в обществото чрез символа „ Златнии телец”. В същия куплет виждаме използването от
Смирненски митологичен символ „трънен венец”, който ни е известен още от библията
и който свързваме с изкупването на грешките на народа от Христос.
В последните три стиха виждаме желанието на Смирненски и подканата му към
Тълпата да въстанат и да извършат революция с която да дойде новия и по- добър свят
и живот.