Йордан Радичков

-род. в село Калиманица, близо до Монтана. През 1986 г. на това място е

построен язовир „Огоста“.
-завършва гимназия в Берковица/възстановявя се от сериозно белодробно
заболяване и се самообразова/
-първи лит.опити/очерци и импресии/ отпечатва във в.“Народна младеж“,
на който по-късно става редактор
-работи в Българска кинематография, участва в Съвета за развитие на
духовните ценности при Държавния съвет, през 80-те г. на 20.в. е зам.-
председател на СБП; през 1990 г. е депутат в Седмото Велико народно
събрание, но се отказва от мандата си.
-първата му книга е сб. с разкази „Сърцето бие за хората“ – 1959 г.
-1965 г. – излиза сб.“Свирепо настроение“ – истинско събитие за БЛ – отказ
от класическия сюжет, странни, неочаквани асоциации, сътворени от
въображението на твореца; съчетаване на несъчетаеми неща
- 1966 г. – роман пътепис „Неосветените дворове“
- следват сб. „Ние, врабчетата“, „Барутен буквар“, „Спомени за коне“,
„Верблюд“, „Нежната спирала“…
-романи „Всички и никой“, „Ноев ковчег“
-пиеси „Суматоха“, „Лазарица“, „Януари“, „Опит за летене“
-на 2 пъти Й.Р. е предлаган за Нобелова награда за литература
-творчеството му е издадено в 50 страни
- Св.Игов го нарича „най-значимият преобразовател в съвременната ни
литература“
-1996 г. е вписан в Почетния списък „Х.Кр.Андерсен“ на Международния
съвет на Детската книга
-носител е на много национални и международни награди за литература, на
орден „Стара планина“
 „Нежната спирала“

1. Това е 12-та творба , която дава названието на сборника на Й.Р. от

1983 г. „Нежната спирала“. Той включва общо 17 разказа, в които
присъстват есеистични и публицистични елементи. Разказът е
публикуван най-напред във в. „Нар.култура“ през 1979 г., през 1980 г.
е включен в сб.“Луда трева“, а през 1983 г. в сборника, на който дава
и името.
2. Сюжет и композиция
а/ използване на аз-форма-разказвачът е един от ловците, който
представя случилото се през своя поглед
б/откроени са три епизода: агресията на коняря спрямо шипковия
храст, историята за Методи Андонов и убийството на гълъба
в/текстът се отличава с лиризъм и философско обобщение
г/ използва се ретроспекция/споменът за рано починалия Методи
Андонов/, едно неочаквано преминаване от настоящето – лова в
Лудогорието – към миналото – лова в планината Руй в Зап.България
д/кръгова композиция – краят ни връща към познатите образи от
началната част
е/отворен финал, свързан с мотива за пътя
ж/художествена условност+документален пласт/режисьорът Методи
Андонов/
3. Образи и мотиви
а/ ловците в шейната – хладни и дистанцирани, лишени от имена,
омотани в шалове, с вдигнати яки, без лица – метафори за преградите
в общуването между хората; липса на пълноценен диалог между
тях/единични, откъслечни реплики/
б/зимният студ-метафора за студенината в човешките отношения и за
разрушената хармония между човека и природата. Ловците
възприемат природата като враждебно пространство, излъчващо
заплаха. Сивата гора е олицетворена/сякаш бяга от хората/
в/сивият цвят в описанията на гората и на гълъба – свързва се със
смъртта и скръбта – контрастира на белотата на снега
г/символният образ на пътя, разкриващ предизвикателствата пред
хората, които се лутат в своето заслепение, преди да достигнат до
прозрение за истинските ценности в живота; метафора на пътя, който
трябва да измине човек, за да достигне до самопознание
д/срещата с шипковия храст, представен като живо същество,
наранено от необяснимото насилие на коняря/“перна“/, „почти като
човек“, с очи, в които се чете уплаха, болка , тревога, желание да се
предпази от удара. Червеният цвят контрастира на бялото и сивото/то
е символ на неунищожимия живот в природата – неслучайно храстът
е обърнат едновременно във всички посоки/. Ловците, изгубили
усета си за красивото и за тайните на природата, го възприемат като
„вампир“ и „разбойник“. Сините очи на изреклия тези думи ловец
излъчват студенина за разлика от живите очи на шипката.
е/споменът на разказвача за преживяното преди години – „разказ в
разказа“. По асоциативен път са съпоставени две истории,
разкриващи различно отношение към природата – благоговение и
насилие. В Библията горящият храст е знак за Божието присъствие.
Портретното описание на Методи Андонов – метонимично/високо
чело, почти фанатичен поглед, сияещо лице, патетичен глас/. Това е
единственият герой с ИМЕ в разказа.
-на равнодушието и враждебността на ловците се противопоставя
въодушевлението на режисьора пред шипковия храст. Човекът на
изкуството изпада в екстаз пред природното „чудо“. Съзерцавайки го,
той сякаш прониква зад невидима завеса и открива там нещо
съдбовно. За него храстът не е просто декор, а център на битието,
главно действащо лице, обгърнато в тайнственост; нещо истинско и в
същото време загадъчно. Именно тази загадка иска да разреши
режисьорът. Заличава се границата между човека и храста, човекът
прилича на луд, самият режисьор е оприличен на шипков храст; те са
еднакво „диви“ в очите на другите/дивото става знак за духовна
свобода, силни чувства, любопитство към света – сякаш М.А. иска да
скочи вътре в храста/.
ж/появата на дивите гълъби и стрелбата на ловците по тях/връщане
към настоящето/- страстта за унищожение; контраст между волния
полет на гълъба и грозотата на смъртта, превърнала го в „сива дрипа“
з/покритата със сняг равнина – още един символ в разказа:
-„снежна пустотия“ – връзка с духовната пустота на ловците
-недокосната от човешка ръка, без нито една драскотина, върху която
кръвта на гълъба се превръща в „последно четмо и писмо“-
предупреждение за опасностите от насилието на човека върху
природата и болка от разрушената хармония с нея
и/спиралата – символ на вечното – „проклятие или завещание“ –
ловците не могат да разчетат кървавото писмо върху снега/а може би
това е линия, която не бива да се прекрачва от човека?/
к/гълъбът – библейски символ на любовта и надеждата за спасение,
едно от лицата на Бога – Св. Дух
л/небесната червена сълза – може би начало на катарзис и
преобразяване на човека, на осъзнаване на вината и пробудената
съвест, на божественото у човека
м/финалът – кръгът и спиралата
-кръгът-символ на безкрайната и безначална Божия същност
-спиралата-древен символ на развитието , дух. усъвършенстване,
кръговрата на живота и смъртта
-гората-място на изпитания и познание
4. Проблеми и конфликти
а/отчуждението между човека и природата
б/агресията на човека към природата
в/пътят към познанието и самопознанието
г/силата на истинското изкуство
д/животът и смъртта
е/творецът, който разгадава невидимото за човешките очи и го
предава на сцената