Йордан Стефанов Йовков

(1880 – 1937)

писател сърцевед

УЧИТЕЛЯТ ПО ЖИТЕЙСКА МЪДРОСТ

СВЕТЪТ НА ЙОВКОВ – СВЯТ НА ДОБРОТО И КРАСОТАТА
ОСНОВНИ ЧЕРТИ НА ПСИХОЛОГИЗЪМ
ЙОВКОВИТЕ РАЗКАЗИ:
Разказите на Йовков са вечни уроци по житейска
В разказите си той мъдрост, които пораждат дълбоки и тревожни
тръгва от сивата размисли за онзи човек, изправен пред сложни душевни
действителност и перипетии, чието преодоляване води до достигането на
постепенно я превръща щастие и съвършенство в иначе жестокия свят.
в легендарна, ХУМАНИЗЪМ
автентична реалност,
прави я интригуваща и Битката за надмощие над злото и грозното в живота,
светла, пренася ни в търсенето на красотата, дори на фона на ужасяващата
друг, по-красив, по- война, са емблематични за изкуството на Йордан
хармоничен свят. Йовков.
 Биография – родната Добруджа
Роден на 9 ноември 1880 година в село
Жеравна.
Той започва образованието си в родното си
място, а по-късно продължава да учи в София
и завършва през 1900 година.
Още от малък Йовков се увлича по
литературата, а учителят му е напълно уверен,
че някой ден ученикът му ще стане писател.
Същата година Йовков се премества заедно
със семейството си в Добруджа.
Не след дълго заживява в село Долен извор,
където остава за кратък период от време.
 Войните
Завършва школата за запасни офицери в Княжево 1902 –
1904, като по време на обучението си публикува първата си
творба – стихотворението „Под тежкия кръст“ (вестник
„Съзнание“, бр. 9, 26 октомври 1902 г.).
В началото на 1904 г. се записва в Юридическия факултет на
Софийския университет, но смъртта на баща му осуетява
следването му.
Есента на 1904 г. Йовков се завръща в Долен извор и
учителства в различни добруджански села до 1912 г., когато е
мобилизиран. Участва в Балканската и
Междусъюзническата война като командир на рота в 41
пехотен полк.
През юни 1913 г. е ранен по време на битката край Дойран, а
месец по-късно е повишен в чин.
 След войните
След войните Йовков се
установява в София и
работи като редактор и
библиотекар до есента
на 1915 г., когато отново
е мобилизиран и
изпратен в град Ксанти, a
година по-късно е
командирован в Втората национална катастрофа го заварва в Добрич. След трудни дни, изпълнени
редакцията на списание с душевни терзания и материални несгоди, и след като Добруджа е окупирана от
„Военни известия“. румънците, Йовков минава нелегално границата и се установява във Варна,
където е учител до есента на 1920 г.
След края на Първата
световна война настъпва След застъпничество на приятели от София е назначен в българската легация в
един от най-тежките Букурещ.
периоди в живота на През 1920 – 1927 г. е редовен сътрудник по печата; постоянно е понижаван в
Йовков. длъжност, поради което в края на 1927 г. напуска легацията.
Последните 10 години
Изпълнени с творчески труд и изтощително
напрежение, което се отразява на здравето
му.
През есента на 1937 година заминава на
лечение в Хисаря.
Поради влошеното му състояние е откаран
в Пловдив и опериран по спешност в
Католическата болница в Пловдив.
Открит е рак на стомаха в напреднало,
безнадеждно състояние. Също рак в
жлъчката, освен това – апандисит. На 15
октомври 1937 година Йовков умира.
Погребението му в София се превръща в
израз на народна любов и признателност.
 Творчество

Йовков дебютира като поет. През 1902 – 1911 г. публикува стихове (общо 31) в
различни периодични изданя – в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“,
„Ново време“, „Ново общество“ и „Бисери“
Първата си белетристична творба – „Овчарова жалба“, с подзаглавие
„Старопланинска легенда“ – Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г.
 Военните разкази – истинският дебют
Военните си творби Йовков започва да печата от
началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917
г. името му се среща по страниците на списанията
„Звено“, „Съвременна мисъл“, „Народ и армия“, на
вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни
известия“ и „Отечество“.

*импресиите „Те победиха“ (1914), „На

старата граница“ (1914),
„Безотечественици“ (1914)
*разказът „Балкан“ (1915)
* новелата „Последна радост“ (1920)
*повестта „Земляци“ (1915)
Разказвачът – за любовта,
красотата, милосърдието и добротата
*двата тома "Разкази" през 1917-1918 г.
*сборниците "Последна радост" (1926 г.),
"Старопланински легенди" (1927 г.),
"Вечери в Антимовския хан" (1928 г.),
"Женско сърце" (1935 г.) и "Ако можеха да говорят" (1936 г.).
Автор е и на романите "Чифликът край границата"
и "Приключенията на Гороломов", както и на драмите
"Албена", "Боряна", "Обикновен човек" и комедията
"Милионерът".
 Да проверим
1. Йордан Йовков е роден в: г/ с цикъла „Вечери в Антимовския хан”
а/ Жеравна 2. Йордан Йовков е силно свързан с:
б/ Трявна а/ Родопите
в/ Сливен б/ Рила
б/ Добруджа
г/ Благоевград
г/ Тракийската низина
3. Йордан Йовков навлиза в литературата
най-напред:
а/ със сборника „Старопланински
легенди”
б/ с разказа „Песента на колелетата”
в/ с военната си проза
„Старопланински
легенди“ (1927)

РАЗКАЗЪТ „ИНДЖЕ“ (1926)

Особености на цикъла „Старопланински легенди“

Разказите обхващат времето на кърджалийските набези до

Априлското въстание
Възникнали на фолклорно-легендарна основа
Дълбок психологизъм
Пластичност на изображението
Образен език, близък до народната реч
Романтично-легендарен стил, за който е характена фрагментарност
(подбор на най-ярките моменти от живота на героите)
Героите – силни духом, способни на всеотдаен човешки порив, с устрем
към красотата и нравствено извисени
Йовковият свят – човечност, отвореност,
толерантност.
ГЕРОИТЕ
„Човек” с главна буква е типичният
Йовков герой; той може да е извършил
грях, дори престъпление, но … е
останала жива човешката му съвест,
Божията искра у него не е изгаснала –
тоест сетивата му не са загубили
усещането за Доброто, Красотата и
Любовта.
Етническата и народностната
принадлежност, както и социалната, на
Йовковите герои е без значение,
важно е да са човеци.
ПОСЛАНИЯ
Актуални ли са тези три аспекта
на Йовковото послание за
отвореност и толерантност към
днешния ни ден?
Самотен ли е Йовков в
българската литература с тези
послания („мостове” към
изучавани и предстоящи за
изучаване автори и творби: „Диви
разкази” на Николай Хайтов,
„Нежната спирала” на Йордан
Радичков, романите и героите на
Димитър Димов).
„Старопланински легенди“ (1927)
Шибил Книга за устремеността на
Кошута човека към изключителното, за
порива на духа му към предела
Най-вярната стража на абсолютната свобода,
Божура смиряващ се в смъртта.
Йовков изгражда герои митове;
Юнашки глави той се завръща назад, към
Постолови воденици глъбините на родното, за да
изведе своята нова митология,
Индже която поставя в центъра на
Овчарова жалба изображението силната
личност, отстояваща правото
През чумавото на свободен избор и човешко
На Игликина поляна щастие.
 Балкана и смъртта у Йовков
10 разказа - 10 епиграфа - синтезират песенно-баладичния дух с устната
легенда.
БАЛКАНА:
При Ботев - символ на националната свобода
При Йовков - реплика към Ботевото творчество и осмислянето на
героичното и смъртта

“Отношението на Йовков към смъртта е религиозно, етизиращо и

екзистенциално. Смъртта у Йовков не е възмездие. За едно религиозно
съзнание тя никога не може да бъде наказание. Смъртта е очистване,
преход към загубеното богоподобие на падналия човек, връщане към
лоното на изначалната хармония” ( Виолета Русева ).
 Разказът „ИНДЖЕ“

Съставен от 8 части
Експозиция- 1-ва част
Завръзка- 2-ра част
Кулминация- 8-ма част – разкриване на тайната
около Гърбавото
Развръзка- 8-ма част – смъртта на Индже
 Творческа история на разказа „Индже“

"Индже" е седмият разказ от общо десет разказа в сборника

"Старопланински легенди".
Творецът разработва този фолклорен материал по време на
престоя си в Букурещ, когато е обхванат от носталгия по
родината.
Публикуван е в сп. „Демократически преглед“ през 1926 г., а
през 1927 г. е включен в сборника „Старопланински легенди“.
 Индже войвода
Истинското му име е Стоян. Получава прякора си Индже (от турски: ince, тънък) по време на
безредиците в Османската империя от края на 18. век и началото на 19. век.

- роден в с. Попово (Папазкьой), община Болярово

- от малък останал сирак, майка му се омъжва повторно в Сливен
- на 7-годишна възраст е даден от втория си баща в школата за еничари в Цариград, където получава
прозвището си заради фигурата си и големите си способности на боец. Включен е във формирование за
изтребване на разбойници. По пътя към България убива турския военен ръководител и е избран за
главатар.
През 1799 година Индже е сред помощниците на големия кърджалийски главатар Кара
Фейзи, с когото завземат Лозенград и контролират околностите му с 500 – 600 конници.
Малко след това Кара Фейзи напада керваните, връщащи се от Сливенския панаир,
разбива охраняващата ги 6-хилядна армия, заграбва огромна плячка, оценявана на 3
милиона гроша, след което се оттегля на север от Стара планина. По това време водена от
Индже банда опожарява Калофер.
По-късно се разделя с кърджалийството и повежда конна хайдушка дружина из
Странджа, Сакар и Бакаджиците.
Взема участие във въстанието в Дунавските княжества от 1821 г.
 Епиграфът – придава автентичност; визира кърджалийските
набези и нападения; мотива за престъплението

"В тия времена восташа разбойници многи, които се

назоваха дахалии и кърджалии,
изгориха села много и дойдоха на село в неделю
месопустную,
и оловиха много человеци и обраха и изгориха селото..."
Из летописа на поп Йовча
 Жанр
Хронотоп
Типичен Йовков разказ с усложнена
фабула, изграден по схемата
сега – преди – сега
Основава се на огледален принцип
• Времето – представено
чрез опозицията преди –
сега, но и конкретно
назовано – празникът
Света Троица;
• Пространството –
маркирано чрез
опозициите горе – долу,
планината – селото /
полето.
 Тема и идея
Преломът, настъпил у героя –
превръщането му от страшен
разбойнически главатар в смел
защитник на своя народ.
• Разказът разработва темите за
греха, изкуплението и възмездието,
като внушава, че човек може да
осъзнае греха си и да се промени,
но възмездието е неизбежно.
• Идея – не е достатъчно грешникът да осъзнае
вината си и да я изкупи – той трябва да получи
и равностойно на греховете си възмездие.
Идеята за нравствения баланс в света –
стореното зло неминуемо се обръща срещу
своя извършител.
Пътят към доброто е труден, но човек
трябва да намери смелост да го извърви.
Основен конфликт:
Сюжет:
‒ Романтична среща с красива жена;

Вътрешният конфликт у героя ‒ Постепенно отдалечаване от

престъпното обкръжение на
Индже – промяната, която дружината;
настъпва у него е нравствено-
психологическа, осъществява ‒ Самоанализ;
се по пътя на мисълта, но се ‒ Метаморфоза;
изразява и проверява чрез ‒ Развитие на личността в посока към
действия. интровертност;
‒ Романтична смърт.
 Образи:
ИНДЖЕ
Сяро Барутчията
• Страшният кърджалия с • Дясната ръка на Индже
„походка на хищник” и
„поглед на орел” Найден Гърбавото
• Синът на Пауна и Индже;
ПАУНА • Има очите на майка си, но е по-зло и
от баща си;
• Хубост, спокойствие, • Грозно, уродливо, озлобено – резултат
безстрашие – различна от от сторения грях срещу него
другите
Символи:
Сълзата Знак за душевно пречистване (катарзис);
Символ на пробудена нравственост.
Усмивката Белег за отваряне на душата към хората.

Песента Прослава и памет;

Паралел с Ботевите творби – народната обич и
признателност, изразени чрез песента и пеенето.
Композиция - 2 части:
1. кърджалийското минало на героя и 2. променения хайдутин:
1. „не знаеше милост” и 2. „как милост има Индже за сиромаси”.

• Експозиция: Разказът започва от Пауна – необикновена смелост и изключителна обич,

момент, близък до финала – преди героят
окончателно да се преобрази от зъл
кърджалия в „крило” за беззащитните
‒ Индже вече не гледа и не мисли като
останалите в ордата.
• Ретроспекция – шестнадесет години
назад; завръзка – набелязва основните
конфликти:
‒ Срещата на Индже с Пауна - две силни
личности, различни от другите:
престъпва и загърбва традиционните ценности, тръгва
и върви с необикновения кърджалийски главатар,
вслушвайки се само в сърдечните си пориви;
Индже – влюбването му в Пауна е последната проява
на човешкото, останало в сърцето му.
‒ Промяната, настъпила у Индже: обсебен е от
властолюбие и алчност, загубва усет към доброто и
злото, престъпва чувството за приятелство, за
благодарност и признателност.
Разбойникът
Посяга на най-добрия си приятел – Сяро
Барутчията – „Човекът, който беше го
спасявал от смърт”;
‒ Най-страшното духовно-нравствено
пропадане на Индже – посягането върху
живота на детето: „Нейното и неговото
дете.” – случката е предварително
оценена: „Тогава дойде най-страшното”.
Индже основава разбойническия си живот върху 2
максими: „Ако искаш да падне ябълката, трябва да
раздрусаш клона!” (насилие, страх) и „Хайдутин дете
не храни!” (, с която оправдава детеубийството и
омаловажава сторения от него смъртен грях);
‒ Напускането на Пауна („Индже като че изгуби
свяст”) – оттук започват спомените и случките, които
разтърсват съвестта на Индже.
Причините за промяната:

Анатемата на попа;
Останал е сам (и Сяро Барутчията го напуска; раната – кара го да размишлява);
Разговорът с дядо Гуди от Чукурово – усмивката на Индже – „първата усмивка през тази
пролет” – белег за отваряне на душата му към хората – преломен момент
‒ Жестът – жълтиците, които дава – израз на решението, че няма повече да граби
народа си, а ще изкупи греха си към него чрез благородни дела.
Промяната = „крило” за народа, защитник

Възстановена е хармонията в живота на народа, представена в епизода с нагиздената

чорбаджийска дъщеря и изпращането й до далечен кладенец за вода;
‒ Емоционална кулминация на разказа – „Нещо сладко се топи в гърдите му, от
очите му се проронва сълза и пада върху бялата грива на коня. Първата сълза,
която Индже беше пролял през живота си.” – чувайки песента, която пеят за него
жетварките, Индже преживява своя катарзис (паралел с Ботев – народната обич и
признателност, изразени чрез песента и пеенето);
 Кулминация: Трагичната среща между баща и син

Финалната част на разказа – остава най-тежкият грях на Индже, който трябва да изкупи – грехът
спрямо собствения му син
‒ На светъл празник – Света Троица – Индже слиза пременен в Урум Еникьой (селото на Пауна),
където народът го посреща като герой с хляб и сол и светата икона;
Идеята, че на човек му се предоставя последна вазможност да се извиси духовно, за да получи
опрощение;
‒ Крайната точка на преображението на Индже – смиреното осъзнаване, че стореният
грях е толкова голям, че може да бъде изкупен единствено със собствената му смърт;
Развръзката

Смъртта на Индже – акцент върху нравствения катарзис,

утвърждавайки двете най-свещени неща – майчината любов и
мъдростта на народа:
„Много майки съм разплакал ... Дойде и моят ред.”
Основни послания:
Опозиции:
Способността на човека да се
променя и преражда Добро – зло (минало – настояще)

Прокобата - прераждането
Да "проглежда" за доброто
Престъпление - наказание

Смъртта като неизбежно възмездие Любов - прошка

за извършените грехове
Живот – смърт – смисъл на човешкия живот

Стремежът към добротворство

Прочетете разказа „Албена“