Димчо Дебелянов Иван Велчев, 91. НЕГ „Проф.

Константин Гълъбов“

ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
(1887 – 1916)

1. „ЖИВОТ НЕЖИВЯН” („Черна песен”)

1887 Димчо Дебелянов е роден в Копривщица.

1896 След смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив,

където бъдещият поет учи в Пловдивската мъжка гимназия.

1904 Семейството на Дебелянов се преселва в София.

1906 В сп. „Съвременност” Дебелянов публикува първите си

стихотворения – „На таз, която в нощи мълчаливи“, „Когато вишните
цъфтяха“ и други.

Чете с възхищение поезията на Пенчо Славейков и Пейо Яворов. На

първия от двамата посвещава стихотворение, което съдържа едно от
прозрения за мисията му – „жрец и воин на живота”.

На абитуриентския бал в „Славянска беседа” Дебелянов рецитира

Вазовата гражданска елегия „Елате ни вижте”, като гледа настойчиво
към присъстващия на това събитие княз Фердинанд. Царската особа
остава извънредно недоволна от това и впоследствие директорът на
гимназията е викан в двореца за обяснения.
Димчо Дебелянов Иван Велчев, 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“

1907 Записва се в Юридическия факултет на Софийския университет,

следващата година се премества в Историко-филологическия
факултет, но следва само две години.

Печата в различни списания („Българска сбирка“, „Съвременник“,

„Нов път”).

1911 В сп. „Съвременна мисъл" е отпечатана елегията „Спи градът”.

Работи като стенограф в Народното събрание и в Столичната

община, като репортер и коректор, чиновник в Метеорологичната
станция, докладчик в Сметната палата.

Учи чужди езици – руски, английски френски. Започва да чете

поезия в оригинал (Верлен, Верхарн, Балмонт, Жан Мореас, Блок,
Бунин, Метерлинк, Андрей Белий, Мережковски, Рембо, Гипиус,
Бодлер, Франсис Жам) и да превежда на български („Изворът на
света Клара” от Анатол Франс, „Афродита” на Пиер Луис).

1912 Дебелянов е мобилизиран.

1913 Постъпва в Школата за запасни офицери в Княжево, където две

години по-късно получава звание подпоручик.
Димчо Дебелянов Иван Велчев, 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“

1914 Д. Подвързачов създава сп. „Звено”, около което се оформя и

едноименният кръг, чийто член е и Д. Дебелянов.

Други участници в кръга са Людмил Стоянов, Теодор Траянов,

Николай Лилиев. Списанието съществува само няколко месеца.
Престава да излиза не само поради финансови затруднения –
неговите сътрудници не намират обединяваща естетическа идея
(поезията, публикувана в него е символистична, а прозата – битово
реалистична).

В първа книжка на списанието е публикувана една от най-

представителните творби на българския символизъм –
Дебеляновата поема „Легенда за разблудната царкиня” (датирана
1912 г.). Включени са и стихотворения от цикъла на поета, наречен
„Под сурдинка”: „Като безумна закана...”, „Изминал пътя през
лъките...”, „Назад, през сънища стъмени...”, „Живях в заключени
простори...”.

Сп. „Родно изкуство" помества Дебеляновата елегия „Помниш ли,

помниш ли...”

1915 В сп. „Съвременна илюстрация" е публикувано стихотворението

„Миг”.
Димчо Дебелянов Иван Велчев, 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“

1916 Дебелянов заминава като доброволец на Македонския фронт,

където се сражава осем месеца.
В началото на октомври е убит в сражение с англичаните. Погребан
е в двора на българската църква в Демир Хисар.

В сп. „Отечество" (на 15.08.) излиза елегията „Тиха победа”.

1920 Публикувана е книгата „Стихотворения".

1931 Тленните останки на поета са пренесени в Копривщица.

1934 На гроба на поета е поставена скулптурата „Майка”, създадена от

Иван Лазаров.

2. В ЛОНОТО НА СИМВОЛИЗМА, ТРАГИЧEСКО СВЕТОУСЕЩАНЕ

Представителна за българския символизъм, поезията на Дебелянов

напомня трагичeското светоусещане на Яворов, макар и да не
оперира с космическата мащабност на неговите образи.
Димчо Дебелянов Иван Велчев, 91. НЕГ „Проф. Константин Гълъбов“

3. ОСНОВНИ МОТИВИ В ПОЕЗИЯТА НА ДЕБЕЛЯНОВ

А) РАЗДВОЕНИЕ И СЪМНЕНИЕ

Раздвоението, предизвикано от вечното съмнение, променя

осмислянето на традиционните ценности: миналото е едновременно
проклятие и благо, домът е знак на страдание и неосъщественост, но
заедно с това и съкровено притежание, без което човекът би изгубил
своята самоличност; завръщането е мечтано от лирическия Аз, но и
осъзнавато като невъзможно.

Б) СПОМЕН, СМИРЕНИЕ И ЗАВРЪЩАНЕ

Лирическият човек на поета търси спасение в спомена, смиреното

приемане на човешкия жребий. За този човек споменът е най-
адекватният начин за мисловно и емоционално усвояване на
противоречивия свят. Смирен, той познава себе си и човешкото, но
светът остава загадка за него.

5. ЕЛЕГИЯТА – ЖАНРОВИЯТ ИЗБОР НА Д. ДЕБЕЛЯНОВ