Прочетете текста и запишете основното в тетрадките си.
БЪЛГАРСКОТО СЕЛО В РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН Още първите отзиви на критици като Владимир Василев, Симеон Радев и д-р Кръстев определят Елин Пелин като „певец на българското село”. Такова определение, вярно по своята същност, трябва да бъде преосмислено и разширено във връзка с актуалното тълкуване на неговите разкази. Творчеството на Елин Пелин реалистично пресъздава живота не само на селото, а на цялата българска действителност в началото на XX век. Писателят извежда на нова висота българския разказ. В сравнение с Вазов, който пише очеркови, фрагментарни и с изявено авторово присъствие разкази, Елин Пелин създава кратки, изчистени творби, характеризиращи се с обективност, предметност, лаконизъм и важна роля на пейзажа. РАЗКАЗИТЕ НА ЕЛИН ПЕЛИН 1.Трудът - мяра за смисъла на човешкото присъствие в света: Трудът е гаранция за оцеляването на човека - полето е арена на непрестанната битка на човека с немилостивата природа. В символно-метафоричен план трудът е върховен съзидателен акт, чрез който се усвоява и преподрежда света. В социален план той е огледало на противоречията и несправедливостите в обществото. Всички тези измерения на труда в разказите на Елин Пелин често се преплитат. 2. Трагика и всекидневие в кратката проза на Елин Пелин: В някои от разказите на писателя селянинът рязко е противопоставен на природата - внушена е безнадеждността, безизходицата и трагичната самотност на човека, изоставен от Божието присъствие. Природното и социалното са еднакво враждебни към бедния труженик. Липса на социални перспективи. 3. Съпротивата срещу злото в Елин-Пелиновия свят чрез: а.) любовта („Ветрената мелница”, „Задушница”); б.) мечтата, способността да се радваш на красивота, да го създаваш („Мечтатели”, „Ветрената мелница”); в.) песента, приказката, танцът като начин човек да преодолее всекидневието, да открие истините за душата („Косачи”, „Ветрената мелница”); г.) съпричастността („Андрешко”); д.) хумора („На оня свят”). 4. Структурно-композиционни особености на Елин-Пелиновите разкази: разказът е изграден около една-единствена случка, бързо разгръщаща се във времето, устремена към своя финал; отсъства натрапчивата намеса на повествовател - той е „скрит”, не взема думата, за да обяснява, за да заявява пряко оценки и мнения; героите са характеризирани най-вече чрез диалога; особено място в повествованието заема пейзажът, който задава емоционалната атмосфера на текста.
ACFrOgCLQf7Zuddoblk5l1js1LcDGmhbrrZmlCZgoIdVdKNO5chqdyhFFmMGqIERZ7aEGc9yNWz G8ujXXs8s9dNRrX5TX8Tknc4DbInU02pYlwh8UKtsxLunxL4fQJKrETZxdKcv7aYw28o7rrY PDF