“ГЕРАЦИТЕ” - ПОВЕСТ ЗА БЪЛГАРСКОТО СЕЛО

Трагичният сблъсък м/у старото патриархално общество и новия морал

създава повестта "Гераците" на Елин Пелин.Конфликтът е белязан от
силен трагизъм ,защото злото бавно и неумолимо взима"връх над
доброто ,над моралните добррдетели ,които народът ни цени и пази от
векове.Такава е епохата през 90-те години на миналия век изконни
нравствени ценности безвъзмездно загиват ,смазани от дивият
егоизъм ,низките цели ,алчността и безскруполността на утвърждаващите
се нови в обществото отношение.
От това е породена и болката на хуманиста.Чрез жанра на повестта
,писателят внушава неминуемата обреченост на стария свят.Тези
внушения са постигнати посредством човеижите характери и
конфликтктите в творбата.В нея са намерили своеобразен синтез минало
,настояще и бъдеще.Чрез семейството на Гераците Елин Пелин прави
социално-психологически разрез на бързо променящата се
действителност.Всеки един от образите е разкрит синтетично в картини
или детайли ,характеризиращи промяната или развитието му
,представен е и в оценките и в описанието на разказвача.
Действието в творбата се развива изключително динамично ,като
авторът отделя повече внимание не толкова на събитийността ,колкото
на психологическата характеристика на персонажа.Композицията е
строго издържана.В нея се вплитат социална и морална разруха
,природа и семеен бит.Повестта започва /експозицията й/ с описание на
дома на Гераците и завършва /епилога/ отново с него.В първата картина
цялостната атмосфера е наситена с едш цвят:бяло/хубава ,обширна
"бяла къща":зидовете са "бели" ,гъските също са "бели"/.Сред двора
право и стройно "като стрела" се извисява "семейното знаме"-борът.0т
всеки ред лъха свежест ,ведрост и жизнерадост ,защото в къщата
съжителствуват Добротата ,Сговорът ,Обичта.Миналото е дадено в
идилична светлина.Семейството е пример за чисти патриархални
отношения.В добродетелите на рода на Гераците се оглежда
душевността и психологията на българина от Възраждането.Сред
героите още в началото изпъква старият Герак ,закърмен със страстната
си любов към земята и труда.Образът му е истинско откритие за Елин
Пелин -жизнен ,реален и правдив.С няколко точни щрихи Елин Пелин
обрисува и неговата вярна спътница в живота баба Мара ,типична
представителка на стария патриархален свят ,чийто стълб е
жената.Синове ,снахи и внуци свеждат смирено глава пред строгият й
глас.Едновременно с това писателят с тънък усет отбеязва и някои
индивидуални черти от портрета й-звънкия й кръшен смях на мома
,доброто й меко сърце.Вероятно неслучайно след нейната кончина ,както
отбелязва писателят ,"домашната колеснща излезе от пътя...и затрополи
по камъняка.В този свят траен ред ,принципи и порядки рухват ,като
спазват или променят попадналите в зъбците на времето хора.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

С верен психологически усет писателят проследява отражението на
промените в стария Герак.Всичко ,което става ,се оценява чрез
състоянието ,поведението и вътрешния монолог на героя.Забелязъл
нарастващата неприязън в дома ,засилващите се дрязги ,той ,който носи
чорбаджийска гордост ,не се стърпява и се опитва да наложи тежката си
дума.Тя обаче отдавна е загубила силата си и затова Герака усеща как
укорните думи “плачат в душата му”.
Вярата и надеждата на всеки човек са силни.Трудно е да се сломят
изведнъж.Героят осъзнава ,че всичко идва от егоизма-начало и причина
за страшната разруха.И Герака с всичката поривност на душата си вярва
в добрия край на нещата.Колкото по-силна е тази надежда ,толкова по-
голям е трагизмът на човека.Горчилката дълго стаявана в душата на
Герака ,избликва с неудържима сила при срещата с Павел ,сина ,в когото
той най-силно вярва ,че ще донесе изцеление ,избавление ,че ще спаси
разпадащото се семейство.Бащата усеща безразличието ,сковало
сърцето на сина.Герака открито изказва болката си ,но не среща
разбиране.И сълзите ,които напират в очите му ,остават скри ти ,за да се
напластят и утаят в душата му.
Непоносимо тежко е в къщата на стария Герак след сблъсъка му с Божан
,породен от подлата кражба на парите.В резултат се стага до делбата и
до окончателното разделяне на семейството.В тази кулминационна
сцена Елин Пелин не пропуска да отбележи реакциите на бора ,който
като истинско живо същество изжиява промените:"Борът плачевно
шумеше и съскаше ,като че в клоните му имаше змий”.Дълбоко скрита
,можем да почуствуваме и голямата болка на хуманиста и в момента
,когато в резултат на крайжата на парите тримата сина на Герака се
борят озверели в калта.Това окончателно съкрушава както
чорбаджийската гордост на Герака ,така и бащинското му чувство"какво
бях и какво станах".Оттук-нататък до края на повестта той се затваря в
своя душевен свят ,откъснат от света ,в мъчително-бавна агония.
Естетическият си идеал за жена Елин Пелин въплъщава в Елка "най-
хубавото момиче в селото" ,стройна и напета мома.Тя е кротка ,нежна и
мечтателна.Единствената опора в живота на Елка е любовта и затова
образът й е наситен с идеята за обречеността на това прекрасно
човешко чувство в условия на новия морал.Тя носи в себе си
характерните за българката ,виталност ,устойчивост и.....надежда ,вяра в
по-доброто.Интересен е изобразителният детайл в сцената ,когато след
дълга раздяла се среща с Павел.Краищата на забрадката и се веят
,полъхвани от слаб ветрец ,като крилата на гълъб-една алюзия за жива
надежда.В ярък нюанс е портретната щриха в сцената ,когато Елка
очаква смъртта.Пребрадката й е черна ,ниско спусната над очите ,като
на вдовица.Няма любов ,няма вяра.Остава черната мъка и страдание
,които стигат трагичния си ,отпечатък в/у цялото и поведение и дори в/у
физическата и външност.Изпитаваща ужас от срамната болест ,Елка
мъчително агонизира в страшна самотност и пустота.Природата на Елин
Пелин винаги е наситена с психологизъм ,с изобразителни детайли

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

,адекватни на преживяванията на героите.Когато Елка заболява
,писателят не пропуска да отбелжи няколко жълти ,изсъхнали листа
,паднали в смърта.Смъртта приблжава неумолимо своя край-еснният
пейзаш прелива в зимния.Описанието носи заряда на злокобността на
човешката гибел.Последните есенни листа ,които се отронват от
клонките на дърветата са мъртви.Цялата атмосфера е пропита с мрачни
краски-сиви ,продрани мъгли ,зъл фучащ вятър...В контраст с мрака на
последната страховита нощ са белите ръкави на Елка ,която ,тласкана от
убийствена скръб ,в страхотен унес върви ,подмамена от блестящата
вода на реката.Нейният вопъл /''Кому съм нужна?Кой милее за мене?"/
,изтръгнал се мъчително от душата и ,отеква глухо в света на дивия
егоизъм и отчужденост.Нейното погребение също носи заряда на
символа-есента е преминала в зима и денят се губи "в лапавица"
-характерен елинпелиновски детайл ,носещ внушението за безизходност
и обреченост.В повестта природата разкрива драмата на личността на
Елка и на целия род на Гераците.
Новият морал писателят разкрива чрез обрзите на тримата братя
-Божан ,Петър и Павел.Те се обединяват от промяната в отношението
кьм труда и земята.Героите са колкото типизирни толкова н
индивидуализирани.Божан наред с типичните характерни черти на
българския селянин е "стислив " и обича "премного парата".Петър и
Павел трайно свързани от християнския мит в добродетелност и
братство ,са завинаги разделени-всеки е понесъл бремето на своята
съдба.Павел е “пъргав” и "очоваден" ,а Петър е с "леко и птиче
сърце".Тези индивидуални черти предопределят и тяхното по-нататъшно
развитие.
Победител в адаптирането към новия свят е Божан-умен ,делови ,кипящ
от енергия.В началото той питае към земята любов ,каквато познаваме
от много елинпелинови разкази-чиста и свята:"Лицето му имаше
прегорелия цвят на пшенично зъно ,душата му гледаше небето
слънцето ,облаците с надеждите и тревогите на плодородната земя".Тези
нравствени ценности под въздеиствието на новия морал се израждат.Той
се откъсва от хората ,става жесток ,подъл и лицемерен.Свидетели сме
на странно изкривяване на добродетелите :пестеливостта -в
алчност ,алчността -в скъперничество.Връхна точка в нравствената
деградация на Бжан е епизодът ,когато открадва парите.Няма почит в
него нито към братя ,нито към баща.Това довежда до делбата и
всъщност до реализацията на мечтите му за свое собствено
стопанство.По линията на възходяща градация все по жадно става
скъперничеството му: с треперещи ръце Божан събира класовете от
плета ,падналите зърна на двора:с ожесточение гони врабците
,просяците.Характеристиката на Божан се допълва и от отношението на
селяните към него.Тяхната оценка е категорична:"0тсега нататък той ще
царува ,другите ще робуват”.В негово лице писателят пресъздава
алчността ,безскруполността и жестокото безсърдечие към
хората.Егоизмът ,пуснал дълбоки корени в душата на Божан ,с ярка сила

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

се проявява и във финалните епизоди на повестта.Когато погребалната
процесия с ковчега на Елка минава край нивата му ,той сваля шапката си
като на чужд.И продължава работата си-да огражда ,да отделя нивата си
от околните ниви ,да отделя и себе си от света на другите хора.
Павел напълно се отчуждава от бащиния си дом.В него алиенацията
взема най- заострена форма.Той изстива към всичко-земя ,близки
,жена ,син.Градът изпепелява до дъно всичко прекрасно в душата
му.Когато старият Герак споделя болките си ,Павел усеща "нещо
блудкаво в душата си ,като че някой бе плюл в нея".Безсърдечна и
загрубяла ,в нея няма място за човешки чувства като състрадание
,обич ,съпричастие към съдбата на другия.Страстната му някога любов
към Елка претърпява ужасяваща деформация:"Как ли живее тая жена?"
се пита той ,но във вътрешния глас няма нито капка от най-елементарно
любопитство.Павел е безразличен ,равнодушен ,студен ,безжалостен и
отегчен от всичко и всички.Досадата ,празнотата ,безсмислието на един
живот са довели младия ,някога "очоваден момък" до пълна духовна
тъпота ,"без никаква мисъл в главата".Леността и парите са развратили
душата на галения Пальо.Нравствената поквара и липсата на смислен
духовен живот /а според писателя и откъсването от корените ,от
живителния сок на "майката земя"/ ,са превърнали някогашния личен
хубавец в безсърдечен циник.Чрез конкретно-образното ,ЕлинПелин
достига до обобщаващо внушение за сьщностните черти на различните
слоеве в новото общество.
Последният от тримата братя търпи развитие в повестта изцяло под
властта на лекото си птиче сърце.Добродушен ,наивен ,безгранично
сърдечен към всички ,той също е "цар на полето" ,но докато чувствува
трудовата мощ и задруга на цялото семейство.След делбата останал сам
,Петър изпитва ужас и страх от жадната за човешки ръце земя.Без
воля ,той се оказва неспособен да се приспособи към настъпващите
промени ,постепенно губи почва под краката си и се пропива.
Двете картини на изобржението /дома на Гераците/ имат силно
естетическо въздействие в/у читателя:първата вдъхва оптимизъм и
жизнерадост ,а втората-болка и безкрайна покруса.Борът ,"семейното
знаме" ,е отсечен и лежи в калта.Калта ,като худокествен елмент в
изображението ,носи допълнителен смислов заряд като символ на
социална обреченост и безизxодност. Елин Пелин въвежда отново
стария Герак-грохнал ,побелял и досаден на всички.Той непрекъснато се
оплаква ,че му е студено-една алюзия за скъсаните връзки м/у него и
околния свят.От почитта на селяните и близките му няма и
помен.Оставен сам ,като остаряла и ненужна вещ ,той изживява
последните дни от живота си.Смъртта му е дълбоко символична-заедно с
него умира и целият му свят.Дядо Матей Маргалака с учудване
констатира:"Я ,че той е умрял!Съвсем ,съвсем истинал!".
Елин Пелин разкрива социално-икономическите процеси на българското
село посредством ярко индивидуализираните ,но и типизирани човешки

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org

характери.Повестта "Гераците" ни показва ,че има нещо общовалидно и
вечно в образа на света ,който конструира в себе си.
Последният акорд на повестта е човешката болка на писателя по
прекрасното ,гинещо неумолимо под жестоки удари на новото време.
Големите етични и нравствени въпроси ,пред които ни изправя
творбата ,са Животът в неговите трайни и променливи
форми:Красотата ,Възвишеното и Грозното ,Достойното и Святото
заедно с Отчуждението ,Равнодушието и Позора.Тази дълбока
нравствена проблематика ,вечна като света ,прави повестта "Гераците"
актуална творба и я свързва с хората от всички времена.

Този учебен материал е публикуван от потребител в www.referati.org