АВТОР НАПРАВЛЕН ПРОИЗВЕ ЖАНР ГЕРОИ/ОБРАЗИ ТЕМИ И МОТИВИ ИЗРАЗНИ СРЕДСТВА

ИЕ ДЕНИЕ
Паисий Слага началото „История Историческ Родолюбците; Оригиналното Паисиево предисловие съдържа __________________
Хилендарск на Българското славянобълга о съчинение родоотстъпниците първата програма на Българското възраждане –
и възраждане през рска“ за да има бъдеще, българският народ трябва да
1762 година познава миналото си, своя род и език; посочва
достойнствата на българите в сравнение с
други народи, най-вече гърците; пламенно
отрича родоотстъпничеството и утвърждава
родолюбието.
Петко Твори през „Изворът на Поема с Гергана, везира и Изпитанието пред Гергана и нейната любов с
Славейков периода на Белоногата“ баладичен Никола Никола – в селото идва везир и пожелава
Възраждането (творбата финал Образът на ведата девойката, но тя отстоява достойно своите
съдържа (съдържа ценности. Везирът е впечатлен от нея и я
епиграф, фантастиче дарява богато, но нейната сянка е вградена в
който н чешмата, поръчана от везира на мястото на
насочва към герой/елеме извора.
легендарния нт) Основен конфликт: между Гергана и везира;
т ѝ характер) родното и чуждото; града и селото; модерното
и традиционното.
Христо Българско „Майце си“ Елегия с Лирически аз; майката; Домът като висша ценност; пътят- чужд, Метафори, свързани с огъня и
Ботев възраждане изповеден бащата и синът непознат, носещ несигурност; скитничеството, растителния свят-„мойта
характер скитник според патриархалните норми; страданието; младост слана попари, аз веч
тлея, сърце догаря”
Синтактичен паралелизъм:
пък тогаз нека измръзнат жили,
пък тогаз нека изгния в гроба!
Христо Българско „Към брата Елегия с Лирически аз; образът Страданието- основен мотив; неизживяната Инверсия- „глупци неразбрани”
Ботев възраждане си“ изповеден на глупците младост; съчувствието към участта на народа; Повторения; обръщения;
характер определените ценности от героя-отечеството и риторични въпроси; метафори
народа; основният конфликт-между лир. Аз и Метафора – мечти мрачни;
света на глупците; мъртъв свят коварен; люти рани
Реторични обръщения – Тежко,
брате, се живее…
Христо Българско “Хаджи балада  Юнакът,  - противопоставяне между ниското и високо Анафори- юнак с дълбока на
Ботев  възраждане  Димитър”  лир. Говорител, пространство (Балканът – полето) гърди рана/юнак във младостта и
песента, жетварките, -опозицията смърт и безсмъртие (Юнакът ще в сила мъжка 
самодивите живее вечно в паметта на народа заради символика-орлицата, вълкът,
подвига, който е извършил) Балканът 
  инверсии-„сила мъжка”, „трева
зелена” 
метфори- „млъкни сърце“, „слън
цето спряно сърдито пече“ 
синтактичен паралелизъм 
 хипербола- „уста проклинат цяла
вселена“ 
етимологични фигури-
певци пеят за него пеят 
оксиморон- „вълк му кротко
раната ближи“ 
асонанс-повторение на гласни
звукове 
Христо Българско “Обесването елегия с Юнакът (В.Левски), -изградени са образи на родината майка, която олицетворение- „зимни вечери“ 
Ботев  възраждане  на Васил елементи на гарванът, майка плаче заради смъртта на юнакът  хипербола- „Виси на него със
Левски”  ода  България Плачат още жените, децата и старците  страшна сила“ 
- “черното бесило” се съпоставено епитет- „свещен глас“ 
с христовия кръст  перифраза- „твой един син
-образът на гарвана, вълците  Българийо“ 
-лютата зима  метафора- „черно бесило“ 
Христо _________ „Моята стихотворен Лирически говорител, Основният конфликт в борбата е между Образите на двата Бога са
Ботев молитва“ ие образът на двата Бога религията, която проповядва примирение, и изградени чрез антитеза ( „не ти“
(творбата истинската вяра, която може да изведе човека – „а ти“)
съдържа по пътя към свободата; внушена е идеята, че Анафора – (не ти …/ не ти)
епиграф – смъртта, когато е свързана с пътя към
„Благослове свободата и с упованието в Бога на разума,
н Бог наш“) може да осмисли човешкия живот и да осигури
живот на висшите идеали.
Иван Вазов Твори преди и „Левски“ Ода-Състои Левски 1.Основен проблем – жизненият избор антитеза и плеоназъм
(1850-1921) след -Част от се от 4 -Притежава 2.Разкрепостява- (многословие) и множество
-Роден в Освобождението лирическия смислови романтически черти нето на духа и търсенето на пътища за парадокси;
Сопот (реализъм) цикъл части; -Посветен е на своята спасение от покоя и затвореното пространство
-Патриарх „Епопея на 1.Лир.увод( мисия и не може да 3.Сърдитият Бог
на Забравените“ монолог на бъде изкушен 4.Насърчаване към бунт и разклащане на
българската героя); материално установените норми на покорство и смирение
литература 2.Поетическ -Аналогия с образа на 5.Връзката между водача и неговия народ
-Твори във и разказ на Христос 6.Монашеството, което отдалечава човека от
всички делата на -Противопоставяне реалността
жанрове Апостола; неговия антипод –
3.Предателс издайникът(оприличен
твото и на Юда)
предателя;
4.Смъртта
на героя и
слово за
бесилото;
„Под игото“ -Първият -Бойчо Огнянов, Конфликтът между:
(1894г.) български Соколов, Кандов – - поробени и поробители;
роман носители на идеята за -бита и бунта
-Наблюдава свободата; -съмишленици на идеята за свободата и
 се -Чорбаджи Марко, предатели
романтичес Боримечката, Калчо – Противопоставяне между:
ки подход носители на авторовата -дом и свят; свое-чуждо; затворено-отворено
-състои се идея за пространство; вътре-вън; разум-безумие;
от три части преобразителната сила
-кръгова на мисълта за
композиция свободата;
-Рада Госпожина, кака
Гинка – жените, които
променят своето
традиционно
поведение;
-Кириак Стефчо,
Чорбаджи Юрдан -
герои, които са против
борбата за свобода

„Гост“ Чорбаджи Марко, -темата за дома като най-защитеното място по

(глава I) – семейството му, Иван време на робствоте
семейната Кралича, заптиетата -патриархалният свят и неговите ценности,
вечеря в дома които ни разкрива образа на чорбаджи
на чорбаджи Марко(почтеност, трудолюбие, уважение на
Марко наред християнските ценности)
със -психологичното измерение на робството и
семейните и картината на бита представени чрез мотивите
духовните за страха и болестта
ценности, - Иван Кралича – промяната
образованиет
о и вярата;
„покоя на
патриархални
я свят“ е
нарушен от
Иван Кралича

„Новата Сватбарите, чорбаджи -образът на Марка претърпява преображение в

молитва на Марко и децата му, рамките на 1 г.
Марка“ Безпортев, турчина -сватбата – въстанието като празник на града
(глава XV)– -хорото- „безконечно дълго“ метафора на
идейно- пиянството
емоционална - пияният Безпортев, който е яхнал турчина –
кулминация смяна на местата на роба и поробителя
 - лудите че спасят България;

„Пиянството Народът – главен -масовостта в подготовката на въстанието

на един колективен герой - идеята за саможертвата на народа
народ“(глава -пробуждане от опиянението
XVI) – -пролетта – новото начало
лир.отклонен -тътенът на вулкана – наближаващия мощен
ие: идейно- трус в „Неочаквана среща“
емоционална
кулминация
Алеко реализъм „Бай Ганьо“ Книга с Образът на Бай Ганьо е Две композиционни части
Константин (Подзаглавие фейлетони/ обобщен образ на
ов „Невероятни очерци негативните явления в
(Щастливец разкази на следосвобожденското
а) един общество;
съвременен
българин“
„Бай Ганьо се Първият Бай Ганьо – външно Противопоставянето между природния свят и
върна от фейлетон поевропейчен, градската цивилизация, между българското и
Европа“ от втората придобил европейското, между байганьовците и
част самочувствие, но интелигенцията; родното не е идеализирано, а
всъщност е представено като ориенталски свят на
безпринципен изостаналост и груби нрави;
хамелеон без
гражданска съвест; Бай
Михал, Гуньо
адвокатина
Пенчо Модернизъм „Cis moll” Философска Бетовен, ученикът Глухотата и слепотата, страданието, силата на -оксиморон: „мъртвец
Славейков  (от края на 19-ти (наличие на поема личността да определя съдбата; приживе”; 
(част от до началото на епиграф противопоставянето на човешкото и -метафори: „за мен залязоха
литературн 20-ти век)  „Така божественото, които човекът носи у себе си; навеки на слънцето лучите”;
ия кръг Естетически съдбата чука мисията на твореца; „грей величие в човешката
„Мисъл“) индивидуализъм на вратата“) природа”; “душата …зафърлила”
* , 
-епитети, сравнения 

Пейо Модернизъм „Арменци“ стихотворен Лирически говорител Страдалческата съдба на арменците чрез Олицетворяване на родината;
Яворов Символизъм* ие мотивите за пиянството и песента; мотивът за метонимии, представящи
(част от бунтовната песен; символният образ на героите;
литературн зимната буря, разкриващ драмата на героите;
ия кръг „Две хубави Стихотворе Лирически говорител; Представени са два контрастни свята – на Символи – лъчите, булото,
„Мисъл“) очи“ ние любимата жена божественото и на тленното, към които молитвен тон
(огледална принадлежат съответно любимата и
и кръгова лирическият аз; внушението е за невъзможна
 композици любов, но и за нестихваща надежда.
я) Изграждане на ангелски образ на любимата.
„В часа на Стихотворе Лирически говорител Теми: Живота като един безкраен кръговрат на Символ – синята мъгла (насочва
синята ние (3 страдание. към прехода от битие към
мъгла“ строфи, Екзистенциалното страдание. небитие)
всяка от Равносметка на живота в края на земните дни.
които Мотиви: За размитите граници между доброто
представя и злото. За кръговрата на живота.
момент от Творбата е изградена като мислено обръщение
денонощния на лирическия говорител към играещите деца
кръговрат,
символизир
ащ етапите,
през които
минава
човека)
Димчо символизъм „Да се елегия Лирически герой – Лирическият герой, който копнее да се завърне Епитет-,,безсилно“,,тихи“ 
Дебелянов завърнеш…“ печален странник, в единственото място, което е негова опора – Метафора-,,вечерта смирено
(„Скрити майката, иконата; домът. гасне“;,,радост плаха“ ;
вопли“) Носталгията; Съкровените ценности; Инверсия-,,радост
Противопоставянето между родния дом и плаха“;,,усмивка блага“ 
чуждия свят; Символ-вечерта, иконата,
слънцето, прагът 
Метонимии, назоваващи майката
-,,безсилно рамо“,,усмивка блага

Елин Пелин реализъм „Гераците“ повест Йордан Герака, Божан, Теми и мотивите са свързани с разпадането на Присъствие на символни редове,
(псевдоним Петър и Павел, баба родовия свят под напора на промените (града в свързани с доброто – птиците, и
на Димитър Марга, Елка, Матей повестта), както и с противоречията, със злото - змията
Стоянов) Маргалака, Йовка, съществуващи в самото традиционно битие.
Захаринчо Герак – означа ястреб
Гео Милев експресионизъм „Септември“ поема Народът -колективен Основни теми: гнева, бунта, погрома, Оксиморон- ‘’Нощта ражда из
(творбата е образ ,чиято съграждането мъртва утроба’’
написана по определяща Образи: Епитети-‘’пурпурен гняв -
повод характеристика е на родното пространство-Балкана ,домът, величав.’’
Септемврийс неспирния гняв; реките ,градовете, храма ,родината; Градация
кото въстание представен е чрез Бог ,поп Андрей и народа ‘’села
от 1923) антитеза- писателят На световното дърво „представител на старият градове
иска да избяга от свят- столетен дъб дворове
литературните Мотиви : из хижи, колиби’’
клишета; поетът прави 1-6 подем на бунта антитеза- хората на бунта
препратки към 7-10 погром рефрен- повтарящ се мотив;
Ботевото произведение Възмездието и злобата ‘’ДОЛУ БОГ!’’
“Моята Отечеството
 молитва„ свързани с Надеждата- слънчогледите
образа на Бога и Героизма на поп Андрей
неговото бездействие.
Поп Андрей-
единственият
конкретизиран образ в
поемата посочен в 9
част- 2 изобразителни
принципа: исторически
и символичен ; той
олицетворява
мнозинството;
съхранява вярата за
промяна.
Лирическият
говорител-
първоначално е от
позицията на
страничен наблюдател
но в заключителната
част се вкл. пряко;
вярва че има надежда и
че наистина светът ще
стане рай- последните
стихове.
Христо постсимволизъм „Зимни Лирически Лирическият Темата за отношението човек-град, човешкото Сравнение: „като черна
Смирненски вечери“ цикъл говорител, който прави страдание и градската беднота.  гробница“; „оскрежената топола
(псевдоним обобщение на съдбата Мотив за ограбеното детство, слепотата като – призрак сякаш“
на Христо на най-бедните духовна безизходица, цветовата символика, Метафора – „бащата безхлебен“,
Измирлиев) обитатели на изразяваща безнадеждност и смърт. Ковачите „пияни слова“
столичния град); са образ на съзиданието. Враждебният град Олицетворение – „трепна
Безхлебния баща, представен като гробница за човешките цигулка разплакана“
примирената майка, надежди и копнежи. Мъглата като загуба на Апосиопеза – „на живота сивата
децата, слепият старик, нравствени опори. Онеправданите са жертва на мъгла …“
момичето в ковчег, социалната несправедливост. 
циганите ковачи
Атанас диаболизъм „Повест“ стихотворен Лирически говорител Рефренът Стопанинът замина за Америка Градация на отрицателни форми:
Далчев ие Портретите, осъществява композиционната рамка на текста, никой – никъде – отникъде-
(част от изграждащи илюзорна внушаваща безизходица и безперспективност. никога
литературни представа за човешко Отчуждението на самотната личност; Инверсия – „листът пожълтял“
я кръг присъствие; неосъщественото общуване; невъзможното Сравнение – „сякаш сто години“
„Стрелец“) Огледалото – излизане навън извън пределите на личния Метафора – „пожълтяваха
тайнствен вход към свят; безсмисленото монотонно съществуване‘ градините“, „слънце от метал“
отвъдното;
Часовникът – образ на
 унищожаващото време;
Йордан реализъм „Индже“ разказ Индже, Сяро Два времеви плана – греховното минало на Героите са изградени в
Йовков (съдържа Барутчията – негов Индже и настоящето, в което героят преживява романтичен план – те са
епиграф, другар, Пауна – негова нравствено прераждане. изключителни, ярко отличаващи
който жена, Нейден Грехът и изкуплението; прошката и се от средата, с хиперболизирани
посочва Гърбавото – негов син, възмездието; основен е вътрешния конфликт у черти.
легендарния дядо Гуди, баба Яна героя – склонността към злодеяния и Гротеска при изграждането на
характер на желанието за промяна. образа на сина на Индже,
творбата) осакатен не само физически, но и
духовно от своя баща.
Йордан реализъм „Албена“ разказ Албена, Куцар – неин Нягул и Албена убиват Куцар и понасят
Йовков съпруг, Нягул – неин последствията на своето престъпление.
любовник, дядо Власю Грехът и възмездието – грехът, който може да
– изразител на бъде простен, но не и да остане невъзмезден;
общественото мнение невъзможността на традиционната общност да
разбере различния; магията на красотата,
способна да сътвори чудо;

Никола реализъм „Писмо“ („Ти стихотворен Лирическият Екзистенциалните проблеми за вярата, Реторичен въпрос: „Ти помниш
Вапцаров помниш ли ие говорител, който се себенадмогването и избора; основни ли/ морето и машините/ и
…“) обръща към неназован конфликти: мечта – реалност; духовна трюмовете, пълни/ с лепкав
събеседник. опустошеност – преоткриване на смисъла мрак?“
Метафора – „гаснеща вечер“,
„жаден взор“
Градация – „тя раснеше,/
разкапваше душата,/ тя сплиташе
жестоките си мрежи…“
Димитър реализъм „Тютюн“ роман Борис Морев, Павел Ирина и Борис всеки воден от своите стремежи
Димов (изграден от Морев, Стефан Морев, и мечти, поемат по своя път, който ще ги
две части – Ирина, татко отведе до света на „Никотиана“ – свят на злото
първата Пиер(Спиринодов), и разрухата.
обхваща Мария, Стефан Костов, Войната е разкрита като сблъсък на търговски
времето до Фон Гайер интереси, в който Борис, вече зависим от
началото на алкохола, раболепничи на Фон Гайер и жертва
Втората достойнството си в името на добрата сделка;
световна Чрез образите на Ирина и Костов е постигнато
война, внушението за умора и пресищане от живота;
втората – Чрез образа на Фон Гайер е разкрита
годините на антихуманната същност на нацистката
войната) идеология;
Николай „Дърво без Разказ част Гатьо – възрастен Главният герой Гатьо споделя пред непознат Контрастно изграждане на
Хайтов корен“ от сборника човек, който по своите преживявания в столицата; сюжетът е образите на града и селото;
„Диви настояване на сина си изграден на мозаечен принцип – различни препратки към основни
разкази“ напуска родното си случки от живота на героя са представени без митологични сюжети – за
 село и заживява в града времева последователност или причинно- райската градина, за световното
с неговото семейство. следствена връзка; дърво.
Синът и снахата – Гатьо вижда отчуждението и разкъсаните
градски хора, връзки между хората в големия град; затворен
подчинени на в апартамента на сина си, героят има
цивилизацията и усещането, че не живее истински;
отчуждили се от
корените си.
Йордан Създава особен „Нежната разказ Използвана е аз-форма. 3 основни сюжетни момента, свързани с Метафорично представяне на
Радичков художествен спирала“ Разказвачът представя пътуването на група ловци – агресията на природата.
свят, в който (спиралата случилото се през коняря към шипковия храст по пътя, Контраст между ловците и света
битовото и като древен субективна гледна ретроспективно предаденият епизод с на природата;
митологичното символ точка. Режисьорът режисьора Методи Андонов и убийството на Символи – червеният цвят,
се преплитат насочва към Методи Антонов гълъба. Началното описание на пътуването пътят, кръгът, спиралата
духовното разкрива самотата и отчуждението между
усъвършенст хората. Финалният епизод с убийството на
ване, гълъба разкрива човешката жестокост, но и
нравственото внушава усещането за неумираща красота.
прераждане,
кръговрата на
живота и
смъртта)