“БОРБА” - в етимологията на думата „богат” влиза идеята за нещо,

Изготвил: Елена Вързилова дадено от Бога - вместо това богатият е измамил Бога „с молитви, с
клетви, с думи лъжливи”;
- основната мисия на интелигенцията, учители и вестникари, е
1.Мястото на творбата в Ботевото творчество.
да сее мъдрост - вместо това те „мъдруват”, проповядвайки страха от
- със стихотворения като “Елегия” и особено “Борба” или
Бога като начало на всяка мъдрост;
“Моята молитва” Ботев отваря нова страница в нашата поезия: на
- духовникът според Библията е пастир на народното стадо -
историко – философските размишления и прозрения, на
вместо това духовенството е наречено от Ботев „стадо от вълци във
психологическите проникновения, на своеобразен “публицистичен”,
овчи кожи” – преобърнат християнски афоризъм
граждански патос, претворен в ярки поетични образи
7. Мъдрият библейски цар Соломон - наречен „тиран развратен”, а
2. Първа публикация – бр.4 на в.”Дума на българските емигранти” от 17
неговите мъдри притчи „свещена глупост”
юли 1871 г.
- пародията продължава и тук, защото светостта е истина, и
- стихотворението “Борба” изразява душевното състояние на
то абсолютна
поета през пролетта и началото на лятото същата година – неговите
напрегнати търсения, идейна зрелост и политическа мъдрост,
8. Глобалната нравствена антиномия, разделяща на две цялата
глъбините на философските му прозрения
досегашна история на човечеството
- на единия полюс винаги са стояли разумът и съвестта
3. Композиция
- на другия – лъжата и робството
- стихотворението не е разделено на строфи и звучи като единен
/За съжаление светът е свикнал да се кланя на тиранията и
поток на съзнанието, който поражда многобройни исторически и
злото, да целува тежката им желязна ръка. Ботев преобръща
културни асоциации
библейската притча за бедния Йов. Щом Бог наказва тоя, когото обича,
за да изпита любовта му към себе си, значи „Бог не наказва, когото
4. Картината на българското робство
мрази”.../
- разгърната в картина на световното робство
- гневът е насочен не толкова срещу тиранина, колкото срещу
9. С тази притча е завършвал първият вариант на стихотворението,
вътрешните врагове на народа – чорбаджийство, интелигенция,
публикуван във в-к „Дума на българските емигранти” . С прибавените
духовенство
десет стиха във втория вариант в „Песни и стихотворения” Ботев му
придава много по-определено идейно и революционно значение.
5. Българската действителност
- представена с размитите граници между доброто и злото,
10. Идеята може да се обобщи така: целият свят, не само България, е
истината и лъжата, свободата и робството
едно кърваво и грешно царство на роби и господари, на подлост, разврат
- отключена е „злобната” историческа памет на героя, който
и сълзи. Но вече е ударил дванадесетият час на робството, борбата е
откроява българския парадокс: „Свестните у нас считат за луди”.
закипяла и достойният човек на своята епоха се е изправил пред
- Ботев редактира християнската триада любов–вяра–надежда,
дилемата на чия страна да застане – на истината и свободата или на
преобръщайки в негативен план нейните значения, и въвежда
лъжата и робството? Човекът стои пред проблема за драматичния
възрожденската метафора за дълбокия мъртвешки сън на отечеството
избор: хляб или куршум, свобода или смърт! Лозунгът на Парижката
комуна, която Ботев заедно с галацкия учител Величко Попов поздравява
6.Чорбаджийството, духовенството и интелигенцията като съсловия
и в защита на която написва памфлета „Смешен плач”, става поанта
са пародирани последователно едно след друго:
на неговото стихотворение „Борба”.