Българското възраждане

І. Същностна характеристика на Българското възраждане

1. Същност на епохата – терминът се налага в началото на ХХ век;
възрожденските дейци са използвали думата „пробуждане“:
А) период, в който българският народ под османско владичество се формира като
национална общност;
Б) процес на социално-икономически, политически и културни промени;
2. Форми на социално взаимодействие:
А) поява на училища от нов тип – светски
Б) създаване на граждански сдружения – читалища
В) поява на периодичен печат
- списание „Любословие” на Константин Фотинов – 1842г.
- вестник „Български орел” на Иван Богоров – 1846 г.
Г) борба за църковна независимост – първото масово политическо движение от 40-те до 70-те години
на ХІХ век;
Д) революционни организации.
ІІ. Времеви граници
1. Начало е написването на „История славянобългарска” от Паисий Хилендарски през 1762г.
2. Край е Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
3. Кримската война (1853 – 1856 г.) – разделя Възраждането на два подпериода
А) първи подпериод
– преди Кримската война
– бавно развитие, основна дейност е просветата и модерното образование у нас
Б) втори подпериод
– след Кримската война
– през 1870 г. е призната независимата българска църква
– разгръща се революционна борба
– създава се богата художествена литература
4. Според конкретните цели на Възраждането има три етапа:
А) просвета и икономическо замогване
Б) църковна независимост
В) политическо освобождаване
ІІІ. Националният образ на света
1. Образът на съня – стр. 178
А) първоначално се разбира като невежество, неразвитост;
Б) след това се разбира като борба за освобождение.
2. Опозицията „родно – чуждо“ – стр. 180
А) родното има своите времеви и пространствени измерения, свързващ елемент е езикът;
Б) интерес към собствената история;
В) родното пространство се изгражда по два начина:
- чрез топоними (имена на реки, планини, върхове)
- родината е Дом

IV. Литература на Възраждането

1. Познавателна и дидактична функция ; литературата трябва да служи на
обществените нужди.
2. Образи в литературата:
А) домът и човекът:
- може да бъде опустошен, а човекът отвлечен в плен;
- от Дома чрез „съблазняване“, човекът е изкушен от образа на по-хубав живот;
- на връзката между Човека и Дома като избор на пътя на учението или борбата.
Б) бунтът и саможертвата:
- революционната борба;
- образът на героя, готов да пожертва себе си за свободата;
3. Жанрове:
А) проза
- историографски трудове;
- централно място заема повестта.
Б) лирика
- елегия, ода; силно развитие получава поемата;
- дидактични стихотворения, писани по конкретен повод, далече от фолклора и разговорния език
(даскалска поезия);
- близост с народната песен.
В) сатирата намира израз както в поезията, така и в прозата, защото възрожденските творци имат
активна позиция към актуалните събития.
V. Литература на Възраждането и нейният европейски контекст
1. Възраждане и Ренесанс
А) Ренесансът е преход от Средновековие към Ново време; смяна на една
престижна културна традиция с друга
Б) Българското възраждане е преход от „мрака“ на невежеството към „светлината“ на знанието и
свободата; създаване на нов тип култура в условията на слаба и почти липсваща културна традиция
2. Възраждане и Просвещение
1. Общи черти – щастието и благосъстоянието на човека зависят от неговите знания и силата на
неговия разум.
2. През Българското възраждане просветата означава:
А) грамотност;
Б) морално възпитание, цивилизоване;
В) възпитаване в родолюбие.
3. Възраждане и Романтизъм
А) от Романтизма идват любовта към народа и неговата култура; близкото до природата човешко
съществуване;
Б) романтическият контраст – „добър – лош“, „жертва - насилник“ ;
В) романтическият герой – прокуден от родния край, търсещ себе си и откриващ пътя на борбата.
4. Възраждане и реализъм
А) прилики: писателят е обърнат към актуалните нужди на обществото;
Б) за разлика от реализма възрожденският писател не се дистанцира, а свободно се намесва в
творбата и внушава на читателя оценки и идеи.

светски:
1. Който не е религиозен или църковен, а е граждански.
2. Който е свързан с висшето общество. Светско общество. Светски събирания.
Светски маниери.
 Литература на Българското възраждане
І. Периодизация
1. Преход към литература на Новото време (разширяване на идейния и тематичния
хоризонт на създаваните произведения).
2. Утвърждаване на просветата и просвещаването („Рибен буквар” на Петър Берон –
1824г.).
3. Осъществяване на важни културни ориентации – 40-те години на ХІХ век.
4. Периодът след Кримската война (1853г. – 1856г.) – разгръща се жанровата система на българската
литература.
5. Последното предосвобожденско десетилетие.

ІІ. Средища
1. Цариград – голяма българска колония, вестници, дружества.
2. Одеса ( 40-те години ) – литературен кръжок.
3. Москва – Московската българска дружина.
4. Букурещ и Браила – Добродетелната дружина, БРЦК, Българско книжовно дружество.

ІІІ. Усвояване на чужди образци - побългаряване на чужди художествени произведения.

ІV. Тематично и жанрово определение на литературата

1. Тематика:
А) доминира темата за свободата;
Б) обръщането към миналото символно се свързва с гордостта и славата на българската
история;
2. Образна система:
А) основна фигура е юнакът, който „тегло не търпи”, героят на общата грижа, смел
защитник, изправен срещу поробителя
Б) друг герой на възрожденската литература е героят на частната грижа, който е
неспособен да разбере нуждата от свобода
В) в един свят на насилие и смърт основно място заема и жертвата – тя призовава за
спасение и дава висши морални основания за героичните подвизи на спасителя
Г) образът на обществения деятел също заема централно място в литературата от този
Период ( учителят като фигура на промяна в мисленето)
3. Лириката
А) главна задача на първите стихотворци е да докажат, че стихотворението е нещо
различно от народната песен
Б) даскалска поезия
В) тематичен обхват – от любовни до бунтовни песни
Г) жанрова система – основно място заемат песента и поемата
4. Белетристика
А) първоначално е на основата на преводни и побългарени творби
Б) водещ жанр е повестта
В) тематика - страданията, отмъщението, мястото на жената в обществото
5. Драма (театър)
А) започва своето развитие с училищните диалози и стига до пълноценно сценично
действие
Б) непрофесионалност на представленията и наивност на публиката
В) тематика – исторически теми, съвременни теми
6. Литературна теория и критика – оформят се в тази епоха.