„Бай Ганьо“

Литературата на 90-те години на XX век:

- произведения, характерни за направлението социален реализъм
- старият патриотичен модел вече е неуместен и непълноценен
- фигурата на поробителя е елиминирана
- патосът на новото време се трансформира в сатира
- родното изкуство се стреми да се приобщи към европейския
литературен процес
- реалистичната линия в литературата се заменя от критическа и
модернистична
- употреба на различни форми на сатиричното: гротеска, пародия,
ирония, сарказъм; злободневност, социална острота;

Авторът на „Бай Ганьо“:

Житейски път:
● наричан с прякора Щастливеца
● роден в Свищов
● семейство - баща търговец, широки международни контакти
● образование - Свищовско класно училище - Априловска гимназия -
право в Одеса
● 1885 до 1890 - съдия, прокурор, адвокат в България
● непримиримост към методите на Стамболовата диктатура
● страст към пътешествията - международни изложения в Париж, Прага,
Чикаго

●
● от 1890 г. - активна политическа, публицистична и писателска дейност
● член на Демократичната партия на Петко Каравелов
● през 1894 г. се кандидатира за народен представител
● загива, прострелян от засада
● [„Че съм щастливец, това го знае цяла България, но туй, което никой не
знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн.
Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето
царствено величие“ (из фейлетона “Страст”]
 (н
е преписвай текста от изображението)

Творчеството на Алеко Константинов:

- пише стихотворения
- първи фейлетон - „По „изборите“ в Свищов“ (1894 г.)
- публикувани около 40 Алекови фейлетона и статии във вестник
„Знаме“
- пътепис „До Чикаго и назад“
- книгата „Бай Ганьо“

„Бай Ганьо“
1. Творческа история
- през 1894 г. публикува отделни части от текста в списание „Мисъл“,
през 1895 г. се появява като самостоятелно издание;
- намерения за написването, споделени в края на пътеписа „До Чикаго и
назад“ - „Нека тръгнем веднъж ний с Бай Ганя по Европа, па запя щем
една песничка и за аристократите“
- в „По „изборите“ в Свищов“ - „Ето епоха, която ми дава неизчерпаем
материал за „Бай Ганьо“

2. Заглавие и подзаглавие
- „Бай Ганю“ - в буквата „ю“ се съдържа пейоративна конотация - говори
за тъмното, грозното, ниското в персонажа;

(не преписвай текста от изображението)

- подзаглавие - „Невероятни разкази за един съвременен българин“ -
подсказва за необичайната среща между ориенталския манталитет и
цивилизованото пространство; определението „съвременен“, от една
страна, отпраща към Алековото съвремие, а от друга, разглежда героя
като вечно съвременен, появяващ се винаги при криза на ценностите;

3. Жанрови характеристики
- книга, съставена от фейлетони (разкази, очерци…)

- преплитане на публицистично и фикционално

- „национален комичен епос“

4. Композиция
 - първо самостоятелно издание от 1895 г. се състои от две
композиционни части, различни в много отношения: първа част -
девет фейлетона, обединени от общото заглавие „Бай Ганьо тръгна из
Европа“ и втора част - трите фейлетона „Бай Ганьо се върна от
Европа“, „Бай Ганьо прави избори“, „Бай Ганьо журналист“
- фейлетоните са обединени от преобърнатия модел на мотива за пътя и
пътуващия човек (търси „келепира“, „да удари кьоравото“, а не да
опознава културното многообразие);
- композицията е фрагментарна, отворена
- използван е похватът разказ в разказа

5. Герои

5.1. Разказвачите
- връзка с приятелския кръг „Весела България“, от който е част Алеко
Константинов;
- интелигентни млади мъже разказват истории за Бай Ганьо и се шегуват
с неговите недостатъци;
- в Европа разказвачите иронизират Бай Ганьо; изпитват срам и
възмущение, чувстват се неудобно от поведението му; изобличаване
чрез добродушен хумор, ирония, снизхождение;
- в България са назовани с псевдоними - дистанцират се от Бай Ганьо и
неговите прояви; на мястото на иронията и смеха идва сарказмът,
свързан с етичната позиция за съпротива срещу байганьовското;
- в текста присъства и всевиждащият разказвач, който обединява
разказите и изразява лично отношение; той търси и положителните
черти на героя: предприемчивост, жизнелюбие, оптимист, с чувство за
хумор;

5.2. Образът на Бай Ганьо:

- олицетворение на негативните явления в следосвобожденското
общество;
- мненията на изследователите са разностранни - „всичко отрицателно в
българщината“, „броня на българския дух“...
- образът му може да бъде разгледан като:
 ● социален тип
● национален тип
● универсален, общочовешки характер
● като балкански тип

- Бай Ганьо е новият герой на Алековото съвремие, който съчетава в себе

си арогантността и безскрупулността на буржоата парвеню с грубостта
и простащината, с политическата демагогия, присъща на българските
политически мъже в първите десетилетия след Освобождението;
5.3.герои двойници на Бай Ганьо - Гочоолу, Дочоолу, Бодков, Асланов
5.4.герой антипод - Иваница Граматиков;

6. Основни теми на текста

- проблема за изгубения национален идеал;
- героят се стреми към келепира във всяка ситуация и на всяка цена;
докато в Европа е смешен, в България става страшен;
- герой, продукт на една конкретна реалност - времето след
Освобождението, когато възрожденският модел е изчерпан и
българинът се отправя към новото време (подчертавам: това е една от
гледните точки по отношение на образа)
- себепознанието, мястото на българина сред другите народи
- основен е конфликтът между ориенталското и европейското;
- невъзможен диалог със света → изостаналост;

7. Особености:
Първа част:
- „Помогнаха на Бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук,
наметна си той една белгийска мантия - и всички рекоха, че Бай Ганя е
вече европеец“
- лаконичен разговор между разказвачите; всеки иска да разкаже за
невероятната си среща с Бай Ганьо;
- героят е представен в чуждото пространство на Европа, разкрити са
недостатъците от културен, духовен и етичен характер, отражението на
дългото робство и изолацията от света;
- ролята на преобличането
 - визията му - отговаря на балканския тип мъжественост - черноок,
чернокос, чернокож;
- обсебен от материалното и телесното;
- реч на героя - ориенталско-балканско поведение;
- мнителен към всичко неизвестно;
- хитруване на дребно;
- липса на естетически потребности;
Втора част:
- в България същността на героя не се променя, различно е само
самочувствието му в социалното пространство
- застава в центъра на политическите борби и се превръща в тяхна
движеща сила
- похвати - сарказъм, гротеска, сатирично изобличение
- „Докато в Европа Бай Ганьо е смешен, в България той става страшен“

„Бай Ганьо се върна от Европа“

1. Теми и идеи
- разрушената връзка между човешкото и природното
- липса на воля за промяна - „каква апатия ни е вдървила (...)“
- противопоставяне между българското и европейското -родното
пространство не е идеализирано, а е представено като ориенталски свят
на изостаналост
- ролята на преобличането - бележи само външна промяна
- ролята на словото - средство за манипулация
2. Образът на Бай Ганьо
- изгражда фалшивия образ на европееца - привидно поевропейчен
- с вратовръзка, с внушителна външност, но със същите нрави
- смята, че превъзхожда останалите с познанията и културата си
- чрез образа му наблюдаваме подмяната на ценностите от
предосвобожденската епоха с антиценностите на новото време
- както той, така и сподвижниците му, са антиподи на героите от
възрожденското време
- безпринципност, липса на гражданска съвест и трайни убеждения
- приспособенчество - следва волята на силните на деня
- нагъл, безочлив, арогантен
 3. Ролята на разказвачите
- дистанцирани от Бай Ганьо
- представен е техен по-детайлен образ - назовани са с прозвища,
представени са техни гледни точки по злободневни проблеми

Важни понятия, които трябва да препишете и да научите: