Родното и чуждото

Уводни думи за родното и чуждото в изкуството и литературата:

Защо това е тема, която вълнува изкуството и литературата?

В кои епохи и течения можем да я намерим и какви функции има тя в текстовете?
 Една от основните опозиции в развитието на българската литература от епохата на
Възраждането до нашата съвременност
 Основна във възрожденската литература още от създаването на „История
славянобългарска“
 Родното – свързва се с нравствените ценности на българския народ, със
съхранените национални традиции или със страданието на поробените
 Чуждият свят – враждебна сила, която е заплаха за националната идентичност
 Петко Славейков – „Изворът на Белоногата“  своето – свързва се с
идеализирания патриархален свят на селото, семейно-родовата общност и
нравствените ценности на предмодерното общество – любовта към дома, близките,
избраника на сърцето, емоционалната привързаност към природата, християнската
вяра и почитането на традициите; чуждото – пространството на големия град,
различна ценностна система; противопоставяне на два етноса, на два светогледа
 Христо Ботев – родината е: 1) свещено, митологизирано от изгнаника
пространство, по което той копнее(„бащино огнище“ – „На прощаване в 1868г.“; 2)
величественият Балкан, символ на саможертвата в борбата за свобода; 3) белязана
със знака на страданието, на пролятата кръв от народа мъченик, който е жертва на
насилието, извършвано от „наши и чужди гости“ („Елегия“) – чуждото не се
свързва само с потисниците, но и в крепителите на робското статукво,
псевдопатриотите, загубили националното си самосъзнание; в представата за
чуждото в поезията му се включват и чорбаджийското и търговското съсловие,
духовенството и продажната интелигенция, които са се отродили, прекъснали са
духовната си връзка с българското
 Иван Вазов
o „Дядо Йоцо гледа“ – „Де е българското?“
o + Сакралното в облика на българското – свързано с героиката и славата на
миналото, майчиното слово, красотата на природата, възприемана като
олицетворение на идеала на твореца и като райско пространство,
одухотворено от Божието присъствие  цикълът „Епопея на забравените“;
„Българският език“, „При Рилския манастир“; географски наименования –
знаци на родното
o – посланието за тъмните страни на родната действителност, попаднала в
плен на покварата и обществените конфликти; пренебрегване не дълга към
майката родина, отчуждаването от нейните символи – езика и природата;
проблемът за превръщането на българите в чужденци, в хулители – „Линее
нашто поколение“, „Българският език“, „Отечество любезно, как хубаво си
ти!“
 Алеко Константинов – два контрастни образа на българското – родината,
отъждествена с пречистващия човешкия дух вечен природен свят, и
пространството на делничното, социалнополитическото, на низките, преходни
житейски страсти
o В Бай-Ганьовата България изпъкват падението на нравите, моралната
деградация, принизяването до нивото на първичното, скотското; Алеко
подхожда с ирония към митовете за родното и обрисува със средствата на
гротеската антигероите на следосвобожденската действителност,
антиподите на идеалистите от времето на Възраждането
o Своето – демитологизирано и разкрито в комичен план; чуждото –
европейската цивилизация – модел за подражание, а не враждебна сила,
застрашаваща националната идентичност
 Модернисти – отдалечени от социалната действителност, защото откриват в нея
единствено профанното, маскарадното, фалшивото, обезличаването на човека  на
този свят на привидностите противопоставят идеята, повлияна от философското
учение на Платон, за мистичната духовна родина, за райския дом на невинността и
нравствената чистота  Пенчо Славейков „Ни лъх не дъхва над полени“, Димчо
Дебелянов „Скрити вопли“ – завръщане към това сакрално убежище
 Пейо Яворов – „Родина“ – основното послание е, че родината не е извън страдащия
самотник, в непрекъснато променящата се действителност, а е негово трайно
духовно притежание, защото се идентифицира със съкровено личното – със
словото, символ на битието
 Гео Милев – „Септември“ – „Прекрасно: / но – що е отечество?“ – загатва, че
отечеството вече не се възприема като най-висшата ценност, която може да
обедини нацията, а от позицията на онеправданите се асоциира с властта,
унищожаваща собствения си народ
 Антон Дончев „Време разделно“ – проблемът за загубата и съхраняването на
националната идентичност; „митологичен роман“; разделителната линия между
своето и чуждото очертава противопоставянето между героите, опазили
християнската вяра и народната си чест, и онези, които разкъсват връзката с
българското

През 80-те интересът към чуждото и Запада става все по-голям. Жаждата за
културна промяна и свобода на словото и действието. Именно от 80-те години
някои текстове успяват да надникват в чуждото отново като модел за прогрес и
случване.
Димитър Талев „Железният светилник“

1. Думи за автора
 Централна тема в белетристиката му – за драматичната историческа съдба на
македонските българи в бурно, преломно време
 Псевдонима Димо Болгарин
 Силно повлиян от „Под игото“
 Темата за националноосвободителната борба на българите в Македония
 Произведенията му пресъздават атмосферата на Възрожденската епоха и изграждат
образите на будителите, формирали националното самосъзнание  романът
„Хилендарският монах“ (духовния подвиг на Паисий) и повестта „Братята от
Струга“(делото на братя Миладинови)
 Сборника с разкази „Великият цар“ и историческия роман „Самуил“ – център на
изображение са славните дела и трагичната съдба на цар Самуил
 Художествено обобщение на Талевата концепция за драматичното минало на
родната Македония в четирилогията от романите „Железният светилник“(1952г.),
„Преспанските камбани“, „Илинден“, „Гласовете ви чувам“(незавършен)
 Сюжетното време на епичната романова поредица обхваща над 70 години – от
1833г., запомнена като годината на „голямата чума“, до битката при Стражица-
1907г. – на мащабния исторически фон са проследени съдбите на няколко
поколения македонски българи от Глаушевия род – Стоян и Султана, Лазар и Ния,
Борис и др.
2. „Железният светилник“
2.1. Творческа история на произведението ( година на издаване,
стихосбирка/сборник, повод)
 През февруари 1946г. във вестник „Зора“ е публикуван откъс със заглавие
„Внучката на хаджи Серафим“
 Ръкописът е завършен през септември 1946г., но е публикуван през 1952г.
 Идеята за създаването на романа идва от медика Мануш Стефанов, с когото
писателят се запознава по време на следването си във Виена – „Ти трябва да
напишеш нещо за Македония“
 „Смело мога да кажа, че аз станах писател, защото чувствах необходимост да
разкажа нещо за Македония“
 Основен източник е книгата на Никола Еничарев за Прилеп(родния град на Талев)
– „Възпоменания и бележки“
2.2. Жанр, заглавие
 Синтезира жанровите особености на историческия (епическия) роман и на семейно-
битовия роман хроника (семейната сага, романа за поколенията)
  Символика на заглавието - просветляване, пробуждане, преодоляване на мрака,
символ на българския дух, който не е угаснал в годините на робството.
2.3. Анализ на текста- композиция/ сюжет/ основни теми, мотиви, образи/
лир.говорител, лир.герой, герои/ художествени похвати
- Сюжет
 Обхваща период от 30 години – 1833-1864г. в Преспа
 Етапи на националното самосъзнаване на българите в Македония през
Възраждането
 Проследява движението за църковна и духовна независимост, борбата на
преспанските граждани за построяване на нова църква, в която да се проповядва на
роден език, и на ново, българско училище
 Проследява историята на един български род – рода на Султана и Стоян Глаушеви
 Историческо време, в което се осъществява преходът от мрака към светлината, от
застоя към движението, от съня към пробуждането, от робството към духовната
свобода
- Композиция
 4 части – всяка започва с епиграф – откъс от народна песен
 „Хаджи Серафимовата внука“ – в мотото ѝ изпъква образът на родословното
дърво – знак на голямата семейно-родова, патриархална общност 
митологичният архетип на световното дърво – символ на живота и
устойчивия ред, на който се крепи мирозданието; сблъсъкът между дошлия
от село Гранче Стоян Глаушев и негостоприемните гражданите на Преспа
 „В тъмни времена“
 „Народ се пробужда“
 „Корени и гранки“ – на преден план е конфликтът между Султана,
пазителка на патриархалния морал и традиционен ред, и персонажите,
олицетворение на индивидуалното начало – Катерина и Рафе
 Композиционна рамка – в началото се акцентира върху изпитанията, през които
преминават Султана и Стоян, за да съхранят рода, а в края усилията им са увенчани
с признанието и почитта на всички съграждани
 Експозиция – Стоян напуска селото, представя се Султана
 Завръзка – срещата на Стоян и Султана и последвала сватба
- Специфики
 Повествователят акцентира върху взаимоотношенията между отделната
личност, рода, народа и историята, върху неразривната връзка на личното и
обществено-историческото
 Романът не съдържа само историческо познание, а отразява духа, светогледа
на автора и своеобразието на неговото време
 Съчетава традиционното епическо и модерното психологическо
повествование
  По-дълбок психологизъм в сравнение с другите романи от четирилогията –
детайлно проследяване на вътрешната борба на героите – Лазар и Султана
Герои
1. Стоян Глаушев – Талев се стреми да създаде типа на нашенския селянин
 Бягство от село Гранче в град Преспа – 20-годишен в началото на действието
 Родният му свят е представен като пространство на робския страх, породен от
насилията и произвола на господарите
 От многолюдния род на дядо Йоан Глауш, в който отделният човек и неговите
чувства са пренебрегнати
 Привлечен от „неясното чудо“ на града – там се проявява човешката
индивидуалност, личността има възможност да се утвърди в обществото, да си
изгради име и авторитет
 Чуждият за героя свят в началото е враждебен и негостоприемен
 „като чужда птица в чуждо ято“ – загатва за драматичните изживявания на
Стоян, който се сблъсква с неразбирането, с подигравателното и неприязнено
отношение на преспанци
 Срещата със Султана променя героя и открива пред него нов път
 Стреми се да се „погражданчи“, като облече градски дрехи, но остава до края на
живота си духовно свързан с атмосферата на селото, съхранено само с
носталгичните му спомени(желание да запее народни песни, да посвири на
кавал или гайда, да се разходи в полето и да почувства неотразимия зов на
земята)
-Султана – Талев се стреми да пресъздаде образа на една българка от онова време,
вдъхновен от майка си и баба си
 Име – означава „достойна, силна“
 Последната от славния обеднял род на хаджи Серафим; живее с баба си
 Не се подчинява на консервативното обществено мнение и прави съдбовен
избор, нарушавайки установените норми в патриархалния свят (в този контекст
Султана и Стоян са герои нарушители; представители на родовото време,
отличаващо се с цикличност)
 Борбена природа и силен дух
 Изправя се срещи преспанското общество и защитава дръзкото си
решение(„брак между неравни“), влязло в противоречие със закостенелите
разбирания;
 Нарушава утвърдените норми не защото е водена от поривите на сърцето, а
защото се вслушва в гласа на разума
 Брани непоколебимо своето семейство, противопоставя се на злобата, завистта,
ехидния присмех, не позволява на чуждия свят да диктува нейното поведение
 Най-важни за нея са изпълнението на съпружеския и майчинския дълг и
продължението на рода, утвърждаването му градското общество; пазителка на
домашното огнище
 Чуждото за Султана е на само селото, но и всичко, което се опитва да ѝ попречи
да укрепи и въздигне западналия род на хаджи Серафим
 Чуждото се свърза както с външния свят, който може да разруши семейния ред,
така и с буйния изблик на пламенните емоции и плътските желания  не
одобрява прекалената чувственост на копнеещия за ласки Стоян и осъжда
импулсивността и темперамента на Катерина
 За нея най-страшен е срамът от сторения грях – връзката на Рафе и Катерина,
който може да унищожи граденото с толкова усилия фамилно име
 Осъзнава, че с действията си може да причини смъртта на дъщеря си, но
независимо от болката, която разкъсва душата ѝ, е твърдо решена да извърви
мъчителния път докрай
 Несломима воля и властен и суров характер – жертва детето си в името на рода
 „нередовен“ човек - този, който не се съобразява с патриархалните норми
 Съзира враг в Рафе Клинче, не разбира душевния му свят и не оценява
стойността на неговото изкуство; усеща само необичайното в поведението му,
огъня на изгарящите го страсти
-Рафе Клинче
 Майстор дърворезбар, който прави иконостас за новата църква
 Не прекланя глава пред ничия воля
 Отчужден от сферата на битовото и от социалния живот в града – от борбата за
национално самоопределяне
 Дистанциран от всеобщия народен подем и се стреми към реализацията на
духовния си потенциал в новаторското изкуство, на което се е посветил
 Естетическа наслада от труда, дървото оживява в ръцете му
 Несретник, изпитал ударите на съдбата, неразбран от хората
 Най-висши ценности: вдъхновяващият творчески акт, красотата и любовта –
възкресяват надеждата му, че е възможно да промени страдалческата му участ и
да изживее спасителен катарзис
 Свещеното духовно място на Рафе и Катерина е светът на непризнаващите
никакъв диктат интимни чувства
 Иконостасът е знак за вечността на пресъздадената одухотворена красота и
обичта – финалната сцена в храма сакрализира любовта между девойката и
твореца индивидуалист и я издига над консервативните възгледи
-Лазар
 Име – „Бог помага“, асоциира се с чудодейното възкресение на библейския
Лазар от Христос  възраждане на вярата в избавлението от чуждата власт
 Своето – свързва се със семейно-родовата общност(почит към родителите,
привързаност към семейството, стремеж да опази авторитета му и да го
издигне), но придобива по-широки измерения и включва понятията „народ“ и
„родина“
 Обществен водач; осъзнава важната житейска истина, че човек не може да
живее единствено в пределите на рода, да се затвори в рамките на интимните си
чувства
 Конфликт в сферите на националното и социалното – с гръцкия владишки
наместник и с чорбаджията Аврам Немтур (родолюбивия българин срещу
чуждопоклонника, гръкомана)
 Осъзнаване на националната принадлежност като духовна ценност („Няма да
дойдем при вас, а ще се върнем към себе си.“)
 Нравственият му дълг му повелява да поведе борбата в името на
надиндивидуалната кауза за спасението на всички „братя по кръв и по вяра“
 Образите на Лазар, Климент Бенков и рилския монах
 *монахът е духовно извисена личност, в изпълнените му с патос думи се долавя
идейното послание към народа, завещанието на Паисий Хилендарски за
съхраняване на националната идентичност
 За Лазар враг е както етническият чужденец – гръцкият наместник, повеждащ
политиката на фанариотите за културно асимилиране на българите, така и
отродилият се чорбаджия Аврам Немтур
 В съзнанието на Лазар любовта към дъщерята на Аврам Немтур – Ния, влиза в
противоречие с решението му да се посвети на обществената мисия, и затова е
възприета като измяна към родното и националната кауза
 Сблъсък между обсебващата сърцето му обич и гражданския дълг
 Смъртта на чорбаджията слага край на душевните му терзания
 Лазар и Ния са идеализирани от повествователя
-други герои
 Благуна – сестрата на Стоян
 Вуйко Тасе – изразител на консервативната позиция на патриархалната
общност
 Поп Данаил – жени Султана и Стоян и подкрепя брака им
 Майстор Кочо – казанджия; при него постъпва на работа Стоян и усвоява
занаята
 Кочо - най-големият син – силен, занаятчия (той е второ дете, първото умира
скоро след раждането); поема занаята
 Нона и Манда – дъщерите
 Божана – приятелка на Катерина, дъщеря на Климент Бенков; става годеница
на Лазар, но умира от болест
  Андрея – брат на Божана и близък приятел на Лазар; заедно учат в чужбина и
по-късно основават читалището, борят се за църквата; накрая търси
справедливост за опита за убийство на Лазар
 Стойна Унева – грозната приятелка на Катерина; спасява Лазар, защото е
влюбена в него
 Али и Нури – двамата турчина, които Аврам кара да убият Лазар; Али е този,
който изстрелва куршума, по-рано е заглеждал Ния и Лазар го гони
- образът на железния светилник
 Свързан с нравствените ценности на патриархалния свят, с духа на българското
и светлината на традицията
 Символизира свещеното пространство на дома, сплотеността на голямото
семейство, духовната връзка между поколенията
 Знак за времето, в което колективното начало доминира над индивидуалното и
потиска съкровените копнежи на сърцето
 Присъства в трагичния момент на смъртта на плода на греховната любов и на
Катерина
- Понятието „дом“ – не само бащиното огнище, пространството, в което се
запазват семейните традиции, но и Рилският манастир, назован от монаха
„дом народен“, както и българската църква, съградена с усилията на всички
граждани в Преспа – тя е „божи дом“, в който укрепва националното
самосъзнание

2.4. Препратки
 „Тютюн“ – на преден план е трагичната съдба на обречени герои с разрушен
духовен свят, а в ЖС е внушена идеята за силата на съзидателното начало, което
може да обедини хората
 Митологичният архетипен модел на жертвоприношение на близък човек в
кризисен момент на опасност за общността (фолклорен мотив)
 Патриархалните семейства на Маркови и Гераците

3. Родното и чуждото в произведението

- В началото на романа може да се приеме, че родното и чуждото е срещата на Стоян с

града. Неговото напускане на селото и адаптирането му в града.
- В основата на романа родното и чуждото е конфликтът между българите и фанариотите,
като конфликтът се изразява най-добре в споровете и разговорите между Лазар и Аврам
Немтур. Защитниците на родното като рилския монах и Климент Бенков са също с много
важни роли. Духовникът и общественикът, от които Лазар наследява своите позиции.

- Ключовият и истински сблъсък на родното и чуждото се изразява и в дома на Глаушеви.

Родното и чуждото като конфликт между патриархалния и модерния светоглед: Султана-
Рафе и Катерина. От друга страна, в края на книгата има една приемственост на родното и
чуждото, когато Ния влиза в дома на Глаушеви.

4. Железният светилник в други раздели:

 Миналото и паметта

В главата с гостуването на рилския монах е показана ключовата роля на миналото в

изграждането на националното съзнание – монахът посява новите идеи в душите на
своите слушатели, като им припомня, че българският народ също е имал своите
царе и славна история.

 Любовта

В любовта на Лазар към Ния е представен конфликтът между обществения дълг и

личното чувство, а в историята на Рафе и Катерина е изобразена трагичната любов,
която не се съобразява с обществените условности.

 Трудът и творчеството

В лицето на Рафе Клинче Талев изгражда образа на твореца като човек, надарен с
талант и характер, които го открояват от останалите и го превръщат в отхвърлен,
неразбран от обществото скиталец. Рафе живее заради изкуството и заради
любовта, презира примиреното, подчинено на оцеляването съществуване.

5. Отвъд текста:
Репортаж за град Прилеп, в съвременността и възприятието за романа от наши
съвременници, живеещи там:
https://www.youtube.com/watch?v=RJpImcj8uBo