В помощ за

ПГ по ВМЗ –ГР.Лозница
Изготвил: г-жа Д. УЗУНОВА
2015г.

1
 Христо Ботев
- "Майце си"  - стихотворно писмо (епистолия); лирическият Аз - скитникът злочестен,
самотникът, който силно мрази и обича; елегия; проблемът за самотата; страстен призив за
действие и промяна; дълбоко личностен и изповеден тон; висша цел - свободата на народа;
постигнал духовна свобода; отблъснат от студената действителност; обреченост; разбита
младост; несбъднати мечти; майката е единствената опора; въображаем събеседник; ореол
на святост;
 
- "Към брата си"  - Лир. Аз е сам в страданията си и дълбоко неразбран в желанията си;
Свят, застинал в историческа неподвижност; лишен от отзивчивост;
 
- "Елегия"  - диалогичност; градация в обръщенията - майката-брата-съратника-народа;
аналогия с библейския мит за Спасителя; налага се паралелът м/у Христовото разпятие и
тежкия кръст на робството; оксиморонът „предател верен" внушава преобърнатите
стойности на хр. вяра; и човешката нравственост;
 
- "Борба" - 1-ва композиционна част - скръб и отчаяние; самота; робството е мъртвешки
сън;
2-ра част - разкрива същинската ситуация и робството в неговите национални параметри;
разделение на обществото на роби и виновници;
3-та - проблемът за робството като извечен;
4-та - единствен изход от робството - борбата; Борба със самия себе си; последната строфа
внася оптимизъм;
 
- "До моето първо либе" - лирическият говорител призовава своята любима да
откликне на всеобщото страдание; личното щастие е неделимо от това на народа; любовта
тук е представена като верига и робство; проблемът за страданието, което трябва да стане
обществено достояние и да породи бунт; изморен от любовната песен; младостта,
робството;
 
- "На прощаване" - бунтовник се прощава с майка си, иска й прошка за това, че я
остава сама, защото прави своя избор, а той е да върви по пътя на свободата;
 
- "Хаджи Димитър" - смъртта за свободата на народа - път към безсмъртието; идеята
за безсмъртието; визира конкретна историческа личност; балада - самодиви, вълци; смесват
се две пространства - реално и фантастично;
 
- "Моята молитва" - традиционният образ на бог; антитезиси във втората част;
отречен образ; съпричастност на народа; божият образ, представен според личните
възприятия; акцент върху борбата; борецът за свобода; саможертвата е неизбежна;
 
- "Обесването на Васил Левски"  - картината е документална; трагичните измерения
на героичното; написано непосредствено след обесването; ЕЛЕГИЯ; смъртта е изразена
като всенародна трагедия; родината-плач-гарван-робство;
 

2
 Иван Вазов
- "Българският език"  - 1-ва част - красотата на българската звучност, мелодичност;
възхищение, преклонение; 2-ра част - заклеймява хулителите; 3-та част - активната
гражданска позиция; 4-та - отстоява правото да се говори и пише; защитава всичко
българско и родно и то не с друго, а със средствата на самия език;
 
- "Епопея на забравените"  - 12 оди; героите са конкретни исторически личности; 
Вазов иска да възкреси спомена за тях, същевременно поставя и проблема за ценностите на
новото време;
 
- "Кочо"  - 3-та ода; "Защитата на Перущица"; визира обикновения човек, слял се със
своята среда, изявил своята сила по време на Перущинската съпротива и превърнал се в
нейн символ;
 
- "Паисий"  - похвално слово за светогорски монах; тържествено приповдигнат стил;
черти от образа на Паисий; противопоставяне мрак-светлина; минало-настояще;
 
- „Опълченците на Шипка"  - 12-та ода; посочва се и датата с цел историческа
достоверност;
1-ва част - привидно съгласие с клеветите и укорите; миналото е извор на срам и позор;
2-ра част - отхвърляне на обвиненията, че българите са недостойни за свободата;
същинска част - описание на битката;
кулминация - превръщане на труповете в оръжия; битка на живи и мъртви; аналог със
световната история;
заключение-обобщение, което свързва славното минало с настоящето и бъдещето;
 
- "Дядо Йоцо гледа"  - разказ за виждащия слепец; две тематични линии; 1-та -
разочарование; 2-та - патриотична - желанието да види българското; идея - слепотата,
която се превръща в морална категория;
 
- "Чичовци"  - художествена галерия от типове и нрави български; животът след
Освобождението, представен, обаче в друга светлина - не героичното и възвишеното, а
малките хора, карикатурно представени; изживяват се като значими личности - политици,
рицари на честта, революционери;
 
- "Под игото"  - национален героичен епос; колективният бг дух е достигнал зрялост и е
готов на саможертва; въпреки наличието на една централна романтично-приключенска
сюжетна линия, свързана с образа на Бойчо Огнянов; истинският обект на изображение са
битът, душевността и историческата съдба на народа; обединявайки идеята за национално
единство;
 
Алеко Константинов
- „Бай Ганьо"  - изпъква с многобройните си въплyщения; типизация на образа; основна
тема - свързана с проблема за оцеляването и загубения национален идеал;
 
- „Разни хора, разни идеали"  - ирония и сарказъм, сблъсък на контрастните възгледи;
общесвено поведение на личността, загубена духовна свобода; повод за написване -
бездействието на бълг. Правителство спрямо поробена Македония; 
3
 Пенчо Славейков
- „Cis moll"  - бит, битие, дух, материя, преходност, вечност; живот-смърт, земният живот
е изпитание на силата и волята на душата; драматично раздвоение; драмата на Бетовен;
чувства се самотен;
 
- „Ни дъх не лъхва над полени"   - програмно, пътят е основна категория и следва
битието; тишина, спокойствие, съзвучие, хармония; миниатюра, статичност; ведра
природна картина,
 
- „Спи езерото"  - отразява душевния свят на лир. герой и изживяванията; хармония;
 
- „Самотен гроб в самотен кът"   - финалът на цикълa Сън за щастие; преосмисля
значението на съня за щастие; главен образ е гробът; самотата е човешка екзистенция;
самотата и страданието властват над живите и мъртвите;
 
 
- "Ралица" - поема, умение да надмогва страданието, красива, добродетелна,
индивидуална, равновесие на духа, неуязвима, връзка с фолклора;
 
Пейо Яворов
 
- „Градушка"  - шедьовър на социалната му лирика; природна стихия, безпощадна;
символ на драма; 6 части; обръщение към облака; отчаяна молба, заглъхването на молби;
завършва с молитва към Бога;
 
- „Заточеници"  - мотива за страданието, родината остава далече; непримирима болка;
синовен дълг пред отечеството, настоящето е трагично;
 
- „Ще бъдеш в бяло"  - усещане за диалог и изповед; символ на чистота, нежност,
невинност;

- „Две хубави очи"  - посветено на Мина; физическа и нравствена красота; числото 2 -

отделят се очите от всички останали; в тези очи са събрани всички знаци, сакрализиращи
любимата; молитва, ридание; зов, молба
 
- „Стон"  - драматизъм, емоционалност; лир. Лора, лир. Аз изживява полюсни чувства и
са представени чрез опозициите:смърт-любов; стон-зов; плът-призрак; близо-далекo; мъка-
любов;
 
- „Две души"  - раздвоение м/у добро и зло; ангел/демон; рай/ад; живот/смърт;
светлина/тъмнина; страданието е път към познанието;
 
- „Маска"  - контрастни мотиви - ден/нощ; живот-смърт; Заглавието носи темата и
основния конфликт в творбата;
 

4
 Елин Пелин
 - „Задушница"  - познава мисленето и душевността на народа; меланхолия и
монотонност; тиха печал, болка и неволя, естествения чов. порив за пълноценен живот;
 
- „На оня свят"  - смъртта на дядо Матейко, смятал, че е записан в дяволския тефтер;
хумористичен тон; бедният селянин; незащитен, безправен;
 
- „Ветрената мелница"  - чувство за хумор; снизява високото и абстрактното до
всекидневното и обичайното; изобличителен антирелигиозен патос;
 
-„Гераците" - съдбата на едно патриархално семейство; рушенето на хармоничния
свят; братската любов, изместена от злоба и омраза; любовните думи са заменени с клетви и
обиди; принадлежност към света на птиците („Герак" - хищна, нощна птица);
 
-„Косачи", "Мечтатели" - библейски притчи, предадени под формата на разказ в
разказа; проблемът за изначалната и необходима връзка м/у доброто и злото; м/у душата и
тялото; м/у небесния и земния живот;
 
-„Андрешко" – гл. герой е осн. двигател в действието; разказ, изграден на базата на
контрастите: тъга-жизнерадост; безизходица-перспективност; постъпателност-спиране;
 
-„Занемелите камбани" - борбата между добро и зло; между духовно и тленно;
мотивът за глухотата; външна показност; наказание; фанатична идея за чистота на вярата;
 
- „Чорба от греховете на отец Никодим" - обвързан с църковния живот; липсват
фолкорни и легендарни мотиви; реализъм; тоталитаризмът излиза на преден план;
иронични несъответствия;
 
Димчо Дебелянов
 - "Черна песен" - най-показателното в творчеството му; лир. Аз е страдалческа душа;
лишен от монолитност, от единност; любов и привързаност към майката; необходимост от
разбиране;
 
- „Пловдив": град-скръб-спомен; произведение на невъзможното щастие; СОНЕТ; мотив
за неизживения живот; градът е символ на греховността на битието; библейски символи;
битието е представено като безкраен карнавал; черни стени/тъмен хаос/черни мисли/
 
- „Скрити вопли" - (оплакване); лир. Аз говори сам със себе си; откъсване от родния
дом; самотност; героят мечтае да намери пристан на душата си в спомена, в миналото;
копнеж по хармонията на бащиния дом; патриарх. идилия няма място в модерното време;
 
- "Сиротна песен", "Тиха победа", "Един убит" - "военна лирика"; елегични
чувства; лир. изказ преминава към лир. НИЕ; от символизъм преминава към реализъм;

- „Помниш ли, помниш ли...", "Да се завърнеш " - неосъществени копнежи;

носталгия по изгубеното време на хармония, безгрижие и вяра; безпътица; минало,
призовано да донесе спокойствие на изгубената душа; някогашният свят никога няма да се
върне в реалността;
5
  
Христо Смирненски
 
- "Да бъде ден" - програмно стихотворение; митът за сътворението на света; сътворение
на един нов свят; революция; акт на разрушение, водещ до съзидание на желаната
действителност; човекът - носител на творческа мощ; трябва да промени съдбата си;
 
- "Ний"- апокалипсис/сътворение; българското общество, овладяно от безпътица и хаос;
липса на духовен хоризонт; тълпите - подредителите на новия свят; мечта за светлина;
овладяване на страданието; стихиен протест;
 
- "Зимни вечери" - цикъл от 7 стиха; импресия за човешкото страдание; зимата и нощта
са препратка към нещастната си безнадежна съдба на онеправданите; градът е център на
бедност и грижа; разрушител на ценности; мъглата като символ на безпътицата и гаснещата
душа; съпричастност към страдащите „братя";
 
-„Цветарка”-съдбата на бедните и онеправданите в лицето на малката
цветарка;безизходност и загриженост за съдбата на децата;

-„Юноша” –лична изповед за човешкото съществуване и романтична представа за

демоничното зло –човекът е унизен и окован.Копнеж за промяна и мечта,устремена в
бъдещето.

-„Йохан”-мотивът за прощаващия се със семейството си герой, решен на смърт в името на

идеалите си. Две картини,противоположни понастроение –отделянето на лир.АЗ от
семейството и боят на барикадата.Възвеличаване на героя: величав „кат някой исполин”

-„Старият музикант”-идеята за обречеността на лирическия герой.Музикантът-

цигулар обобщава съдбата на изоставените стари хора.Мотивът за ограбения живот.
Образът на стария музикант е противопоставен на града,тълпата и природата. Основен
похват-контрастът.Описано е символичното пътуване към Смъртта.

Гео Милев
„Септември”

6
 Атанас Далчев
-„Прозорец”-

-„Стаята”-

-„Повест”- поетически разказ за едно безцелно,безкрайно тъжно и самотно съще-

ствуване-обобщение на човешкото битие изобщо.Това е най-директното послание
на Далчев за безсмислието на човешкия земен път.Форма-изповед от първо лице,но
не интимно откровение,а философски размисъл. Мотивът „Стопанинът замина за
Америка”звучи като въпрос: „Дали действително присъстваме в този свят?”

-„Книгите”- Проблемът за духовното отчуждение и интелектуалната самота

Елисавета Багряна
-„Потомка”- Композиция: 3 части.

7
 -„Вечната”-

„Стихии”

Никола Вапцаров
„Вяра”-

-
„Завод”-

8
-„Кино”-

-„Песен за човека”-

-„История”-

-„Прощално”-

9
 СЮЖЕТ/ТЕМА ГЕРОИ и
АВТ ТВОРБА ЖАНР ОБРАЗИ
ОР
- "Майце си" Лир. Аз - скитникът злочестен, самотникът, който
Христо Ботев /1848-1876/

елегия лирическият Аз -
силно мрази и обича; цел - свободата на народа скитникът,самотн
икът
- "Към брата си" елегия Лир. Аз е сам в страданията си и дълбоко не разбран лирическият Аз –
в желанията си;не среща разбиране сред братята си неразбраният
"До моето първо елегия Лир. говорител призовава своята любима да отклик- борецът за
либе" не на всеобщото страдание;личното щастие е неде- свобода
лимо от това на народа
- "На прощаване" поема Бунтовникът се прощава с майка си, за да върви по бунтовникът
пътя на свободата;картина на смъртта и картина на
победата;изповед пред майката.
- "Моята елегия Божият образ, представен според личните възприя борецът за
молитва" тия ;акцент върху борбата;саможертва-неизбежна свобода

- "Борба" - елегия Проблемът за робството като извечен; единствен борецът за

изход от робството - борбата; свобода
- "Елегия" елегия Паралел между Христовия кръст и тежкия кръст на борецът за
робството Оксиморонът „предател верен" внушава свобода
преобърнатите стойности на христовата вяра.
- "Хаджи балада Смъртта за свободата на народа - път към безсмър- революционерът
Димитър" тието; идеята за безсмъртието;„Тоз,който падне
в бой за свобода,той не умира..”
- "Обесването на елегия Смъртта е изразена като всенародна трагедия пре революционерът
Васил Левски"  клонението на народа пред Апостола на свободата
- "Българският Красотата на българската звучност; заклеймява
Иван Вазов/ 1850-1921/

ода Лирическият Аз-

език" - хулителите; защитава всичко българско и родно защитник и
аполог
- "ЕПОПЕЯ НА цикъл- ПОВОД ЗА НАПИСВАНЕ НА „ЕПОПЕЯТА”-
ЗАБРАВЕНИТЕ"  : ЗАБРАВЕНИТЕ ГЕРОИ СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО
12ст.
- "Левски"  ода Делото на Левски ,преклонение и страдание по Дяконът -Левски
гибелта му
- "Кочо"  ода "Защитата на Перущица"; визира обикновения Кочо-чизмарят
човек,
- "Паисий" - ода Похвално слово за светогорски монах; Паисий
противопоставяне мрак-светлина; минало- Хилендарски
настояще;
- „Опълченците ода Отхвърляне на обвиненията, че сме недостойни за Опълченецът-
на Шипка" - свободата; описание на битката- живи и мъртви; герой

-- "Елате ни сатира Обвинителна реч срещу властниците ,забравили Лир.Аз-обвинител

вижте" - народа си
"Дядо Йоцо гледа"  разказ Две тематични линии;1-та -разочарование;2-та- Дядо Йоцо
патриотична; желанието да види българското;
разказ за виждащия слепец;
- "Чичовци" - повест Худ. галерия от типове и нрави български;животът Селямсъзина,
след Освобождението в друга светлина - не Варлаам
героичното и възвишеното, а малките хора, Копринарката, ,
карикатурно представени; господин Фратьо,
Иванчо Йотата

10
 - "Под игото" - роман Подготовката и избухването на Априлското въстание Бойчо Огнянов.
от 1876г.; истинският обект на изображение са Кралича Рада
битът, душевността и историческата съдба на Госпожина, , д-р
народа; Соколов, Кандов
кака Гинка,
Чорб.Мичо, Чорб.
Марко, Стефчов
Колчо Слепеца,
- „Бай Ганьо" - очерци Основна тема-свързана с проблема за оцеляването и Бай Ганьо,
А.Константинов/1863-1897/

загубения нац. идеал; критика на буржоазния парве Иречек,

ню и изгубените ценности след Освобождението ; 2 Дочоулу, Гочоулу
части; в първата част на творбата изпъква най-вече
националното у героя, а смешното се поражда от съ
поставката между Бай Ганьо и културната европей
ска среда, в която попада.Той е простак и хамелеон и
най-вече –келепирджия. Бай Ганьо е типичен пред
-ставител на своето време, носи техни те белези и
жизнения потенциал на младата бълг. нация
- „Разни хора, фейлетон Форма на монолози,сблъсък на контрастните -помощник-
разни идеали" - възгледи общ. поведение на личността, загубена регистратора;
и
духовна свобода повод за написване - бездействието
4 бр. -амнистираният
на бълг. Правителство спрямо поробена
престъпник;
Македония; Героят на 1 фейлетон е помощник-
регистратор, дребен чиновник; при чините за -лъжепатриотът ;
неуспеха в кариерата си неправилно тър си в липса
на късмет и в неугледния си нос. Героят на 2 -нагаждачът-
фейлетон е амнистираният престъпник- хамелион
беззаконието шест ва ненаказано, държава та е
майка на анархията. Героят на 3 фейле тон е
патриотът, милеещ уж за Македония, с меч тата си
да пипне Солунската митница . Героят на 4 фейле
тон–чичото съветва племенника да изповядва
хамелеонската философия на приспособленчеството
- „Cis moll" - поема Земният живот е изпитание на силата и волята на Творецът-Бетовен
/1866-1912/Пенчо Славейков

душата; драматично раздвоение; драмата на

Бетовен
Цикъл „Сън за щастие"
„Ни дъх не лъхва Лир.миниа Ведра природна картина, пътят е основна категория Лирическият Аз
надполени"  тюра и следва битието; Мотивът за пътя превежда духа от
реалното в бленуваното
„Спи езерото" - Лир.миниа Отразява душевния свят на лир. герой и изживя Лирическият Аз
тюра вани -ята; хармония; Тази дрямка, тази унесеност
предполага да се видят не толкова белостволите
буки, колкото техните „сянки” в „тихите тъмни
глъбини”
„Самотен гроб в Лир.миниа Преосмисля значението на съня за щастие; гл. образ Лирическият Аз
самотенкът"  тюра е гробът;самотата е човешка съдба; самотата и
страданието властват над живите и мъртвите;

- "Ралица" - поема Връзка с фолклора; умение да надмогва Ралица,Иво,

страданието;силата на човешкия дух да се Стоичко Влаха
бори;обаянието и душевната красота на българката

- „Градушка" - поема Социална лирика; природна стихия, безпощадна; Лирическият Аз

Пейо

символ на драма; 6 части; завършва с молитва към

Бога;
- „Заточеници" елегия Мотивът за страданието, родината остава далече; Заточениците
непримирима болка; синовен дълг пред отечеството
„Ще бъдеш в бяло"  Инт. лирика Изповед; символ на чистота, нежност, невинност; Лирическият Аз
- „Две хубави очи" Инт. лирика Посветено на Мина;физическа и нравствена Лирическият Аз

11
Яворов/1878-1914 /
красота;в тези очи са събрани всички знаци,
сакрализиращи любимата;огледална композиция
- „Стон" - Инт. лирика Лир.Аз изживява полюсни чувства и са представени Лирическият Аз
чрез опозициите: смърт-любов; стон-зов; плът-
призрак ; близо-далекo; мъка-любов;

- „Две души" - Инт. лирика Раздвоение м/у добро и зло; ангел/демон; рай/ад; Лирическият Аз
живот/смърт ;; страданието е път към познанието;

- „Маска" - Заглавието носи темата и основния конфликт в Лирическият Аз

творбата; контрастни мотиви - ден/нощ; живот-
смърт;

- „Задушница" -
о

разказ Естественият човешки порив за пълноценен живот;болка Стоилка , Станчо

и неволя
- „На оня свят" разказ Дядо Матейко в рая; смята, че е записан в дяволския Дядо Матейко,
тефтер; хумористичен тон; селската душевност Ангелчето
- „Ветрената разказ Трудът,който носи радост; любовта на младите; Лазар Дъбака,
мелница" - жизнерадост.. дядо Корчан,
Христина
-„Косачи", разказ Два сюжетни проблема -истината и измислицата в Лазо,Благолажът,
човешкия живот и бягството на Лазо.
"Мечтатели" разказ Отказът от реалния свят с неговите проблеми и Циганчето Рустем
несъвършенства и подмяната му с алтернативния свят на доктора-чичо
въображението Горан
-„Андрешко" разказ Изграден на базата на контрастите:тъга жизнерадост; Андрешко,съдия
безизходица- перспектива ;Протест срещу социалната изпълнителя
несправедливост;
-„Занемелите Фанатична идея за чистота на вярата; борбата между отец Йоаким
Димчо Дебелянов Елин Пелин /1877-1949/

разказ
камбани" добро и зло; между духовно и тленно;грях и наказание
- „Чорба от грехове разказ Човек е черно и бяло зърно в себе си носи хармонията я Отец Сисой
те на отец Никодим на Бог,дадена на природата – в съчетанието на светлина и отец Никодим-,
мрак
повест Съдбата на едно патриархалното семейство;рушенето на Йордан Герака,
-„Гераците" хармоничния свят;братската любов, изместена от злоба и Божан, Петър
омраза; любовните думи са заменени с клетви и обиди; Павел баба
Марга,Матей
принадлежност към света на птиците (герак - хищна,
Маргалака Елка и
нощна птица) Захаринчо

- "Черна песен" елегия Лирическият Аз е страдалческа душа; лишен от Лирическият Аз

монолитност и единност;
- „Пловдив" сонет Град-скръб-спомен; произведение на невъзможно щастие Лирическият Аз

- „Скрити вопли" елегия Лир.Аз говори сам със себе си; откъсване от родния дом; Лирическият Аз
самотност; героят мечтае да намери пристан в спомена
- "Сиротна песен" елегия "Военна лирика";елегични чувства;лир. изказ преминава Лирическият Аз
към лир.НИЕ;от символизъм пеминава към реализъм
"Тиха победа""Един елегии "Военна лирика", елегични чувства; Лирическият Аз
убит"
- „Помниш ли, елегия Неосъществени мечти;носталгия по изгубеното време на
помниш ли...", "Да се хармония,безпътица;призовано да донесе спокойствие на Лирическият Аз
душата; някогашният свят никога няма да се върне в
12
/1898-1923/Христо Смирненски /1887-1916/ завърнеш" реалност та

Сътворение на нов свят;революцията като акт на

- "Да бъде ден" разрушение, човекът –носител на творческа мощ; трябва Лирическият Аз
да промени съдбата си;
Българското общество, овладяно от безпътица и хаос; лип Образът на
- "Ний"- са на духовен хоризонт;тълпите - подредителите на новия тълпата
свят; мечта за светлина; Лир."ний" от надслова последо
-вателно се самоопределя като "деца на майката земя".
поема Цикъл от 7 картини; импресия за човешкото страдание; Образът на града
- "Зимни вечери" - зимата и нощта са към нещастнaта, безнадеждна съдба на ,старите цигани
онеправданите; градът е център на бедност и грижа ,слепият старик,
гаврошовциге .....
разрушител на ценности; съпричастност към страдащите
-„Цветарка”- Съдбата на бедните и онеправданите в лицето на малката Образът на
цветарка;безизходност, загриженост за съдбата на децата цветарката

елегия Музикантът-цигулар обобщава съдбата на изоставените Образът на

-„Старият стари хора. Мотивът за ограбения живот. Образът на музиканта
музикант”- стария музикант е противопоставен на града,тълпата и
природата. Основен похват-контрастът.
Лична изповед за човешкото съществуване и романтична Образът на
-„Юноша” представа за злото човекът е око-ван и унизен.Копнеж за юношата
промяна;юношата,става строител на нов свят;
поема Мотивът за прощаващия се със семейството си герой, Образът на Йохан
-„Йохан”- решен на смърт в името на идеалите си. Две картини
,противоположни по настроение –отделянето на лир.АЗ
от сем. и боят на барикадата.Възвеличаване на героя:
величав „кат някой исполин”
Експресионистичната поема "Септември" е модел на
1895-1925ГеоМилев

поема Въстаналият
„Септември” човешката история като всевечен конфликт между народът,
тирани и угнетени;трагизмът на бунта в бълг. земя поп Андрей
да прекрачи всички възможни времеви и простран
-ствени граници и да го превърне в образ на вечния
бунт срещу насилието и предопределеността, в бунт
на конкретния човек срещу смазващата мощ на сме-
нящия своите божествени маски свят;присъствие на
характерни символи: нощ, слънчогледи, светкавица;

-„Прозорец”- Лир.АЗ е съзерцател,а не участник в живота; внуше Лирическият Аз

ния за преходност на живота,дори виденията...
-„Стаята”- Лирическият Аз
В стаята всичко е овехтяло и старо,навяващо печал и
самотност-чувство за тленност,деструкция и смърт.
-„Повест”- Стих."разказва" невъзможната жизнена история на
лирическия АЗ, показващ дълбоката безпомощност Лирическият Аз
на живеещия, търсещ опора не в "живото Слово"
-„Книгите”- Проблемът за духовното отчуждение и Лирическият Аз
интелектуалната самота;в търсене на абсолютното
знание, светът остава непознат за лирическия АЗ

-„Дяволско”- Идеята за човешкото съществуване, опразнено от(ме Лирическият Аз

тафизичен) смисъл; смъртта като "нищо",я оповестя
ва като "всичко": "Аз имам всичко: моя е смъртта.
"

13
 -„Болница” Лирически субект в собствения смисъл на думата ня
/1904-1978/
ма. "Следи" от него могат да се наблюдават във фраг Лирическият Аз
ментите от болни тела – "черни ръце", "лица поблед
нели", "разкривени болни усмивки". "естети ката
на грозното", се разпознава гримасата на злото

-„Камък” Камъкът проявява божественото не като живо, а

като мъртво. Лирическият Аз
("като пот по челото на болен/ по сивите стени
-„Къщата” избива влага"), Лишени от изначално присъщата им Лирическият Аз
Атанас Далчев

трайност, предметите в стих. му не съумяват да съз

дадат на човека усещане за относително безсмъртие.

3 части; влиянието и значението на рода;поглед в

/1893-1991/Елисавета Багряна

-„Потомка” Лирическата
миналото,за да конкретизира лир.героиня себе си и героиня
чувствата си; стихийна устремност на духа към
неизвестното и живототрептяща Любов.

-„Вечната” Образът на майката или прародителката, чрез който Лирическата

се означава идеята за приемствеността и постоянно героиня
то преливане на същности в света, внушава се
идеята за неумирането на женското начало: "Ще
минат дни, години и столетия/ а внучката ще носи
всичко: името/ очите, устните, косите – на
незримата"
-”Стихии”- Жаждата за новост и движение е породена от Лирическата
младостта–една от същностните характеристики на героиня
героинята, а природата й носи знаците на първич-
ната сила на естеството–с огнено сърце, сестра на
вятъра, на водата и на виното.

-„Кукувица” Съмнение в природната даденост на женското Лирическата

начало да бъде и майчинско "няма нивга аз гнездо да героиня
свия,/ рожби румени да ти отгледам" , защото жената
е разпознала друга природа в себе си, отхвърляща
уседналостта и дома като негов знак ("дай ми мене по
света да скитам").

Сборници:”Вечери в Антимовския хан””Последна радост””Женско сърце” ,

”Старопланински легенди”,”Ако можеха да говорят”,
”Песента на Разказ Тъжни са мислите на Сали Яшар, но той е успял да Сали Яшар,
колелетата” съхрани обичта си към хората. Затова майсторът на Шакире,
каруци иска да ги дари с най-светлото и доброто. Да Джапар
направи благо деяние - себап за другите.
„Последна Разказ Проблемът за оцеляване на човека в условията на война. Люцкан ,
радост” Общочовешки мотиви за същността на живота.Люцкан е Цветана
чудак,романтик, живее в пределите на по-различен свят.
Увлича го красотата към цветята. Смъртта на Люцкан е с
усмивка. В последния жест – протегнатата към
лайкучката ръка е въплътен копнежът към живота

14
Йордан Йовков/1880-1937/ ”Шибил” Разказ Шибил слиза от планината, за да захвърли хайдушките Шибил ,Рада,
дрехи; и слиза заради жена; Срещата с Рада е мигът, в Мурад бей,
който Шибил разбира, че светът горе не е истинско Велико Кехая
царство на свободата и красотата. Знак за неговото
духовно разколебаване е отношението му към Рада. За
разбойниците Рада е плячката, за Шибил тя е друго.
”Индже” Разказ Индже е най-грешният от грешниците – закононару- Индже,Пауна,
шител и в цикъла. Той извършва и кръвен грях (съсича Найден
детето си) и любовен и семеен грях (отблъсква Пауна), Гърбавото,Сяро
съгрешава и към приятеля си (посяга на този, който му е Барутчията
спасявал живота) .Нравствено преобразяване
”През Разказ Сватба по време на чума..Мотивът за сгрешения Тиха , Хаджи
чумавото” младоженец , за лудостта и силната любов. Въпросът Драган,
„Какъв грях? няма да получи еднозначен и ясен отговор.
”Другоселец” Разказ Темата за чов. милосърдие и грижа .Звездите в окото на Другоселеца,
паднали кон,същността на човека – грижа и мечта. Торашко Иван
”Серафим” Разказ Милостта и състраданието намират изява чрез образа на Серафим ,Еньо,
героя. Парите на Павлина за болния и мъж дава не Павлина
този, който може/Еньо/, а този който иска/Серафим/.
Един беден човек показва, че по-важно е състраданието .
”Албена” Разказ  В разказа красотата и престъплението, красотата и Албена , Куцар
греха се оказват тясно свързани Албена е извършила ,Нягул
нещо непростимо, хубостта и е превърнала в убиец
мъжа, запленен от нея
Никола Вапцаров ов

Стихосбирката“Моторни песни”
„Завод”- Заводът е метафора на обществото,което се задушава;
гняв и ярост; темата за нещастието и страданието Лирическият Аз
отстъпва място на темата за борбата.
„Вяра”- 2 композ.части: 1-човекът и животът и 2-човекът и вя-
рата. За самия поет вярата е реална лична потребност, Лирическият Аз
необходимост за съществуването му,импулс и сила за жи
вот.Раздялата с нея би му причинила физическа болка;
„Песен за човека” Лирическият Аз и
поема Спор на тема”Човекът и новото време”Ужасеният от нас- дамата
тъпващата смърт се сеща за вината и това го успокоява.
-„Кино”- Лир.АЗ е свидетел на изповедта на една„човешка драма”
лир.говорител съвпада с лирическия герой. Конфлик- Лирическият Аз
тът е между хората и обстоятелствата на живота.
-„История”- Поетичен размисъл за една жестока действителност и
мястото на човека в нея.Философски размисъл за Лирическият Аз
съдбовната връзка между човека и ист.момент-„Какво ще
ни дадеш историйо от пожълтелите си страници..”
-„Писмо”Ти Жестоки диалог с живота се-полемика и размисъл за
помниш ли... пътуващия “аз на човека, за неговата многопосочна същ Лирическият Аз
ност в диалог за вярата,за духовната цялост и вътрешни-
те устои на личността,за отчаянието и преодоляването
15
/1909.1966/Димитър Димов /1898-1966/Димитър Талев /1909-1942/ му, за ужаса от живота и спасението в себе си, за истини.
-„Прощално”- Горчивина от несъвместимостта между личното и общ.
Щастие . Вина за пропуснатите интимни мигове.. Лирическият Аз
Молитвен тон.
-„Борбата е 2 части:1-Мъката на поета-човешка драма; вцепенение;
безмилостно 2-емоционален подем,хармония със себе си,надмогване Лирическият Аз
жестока...” над смъртта,вечна остава само любовта..

Стоян Глаушев и
Четирилогия : 1.”Железният светилник” Султана
2.”Преспанските камбани” Лазар Глаушев,
-„Железният роман Катерина,Ния
3.„ Илинден”
светилник” Рафе Клинче
4. „Гласовете ви чувам”.
“Железният светилник” представя един исторически
“висок” период в българския живот – времето на
пробуждането, на Възраждането. Историята на един
български род, Д.Талев призовава българите от новите
времена да се обърнат към етиката на българската
традиция, да възвърнат към живот тези български
ценности, които явно са незаменими.

Основен белетристичен похват принципа на контраста,

на антитезата; един объркан и преплетен в своята Борис Морев,
реалност свят, той противопоставя черното и сивото. Павел Морев,
Поставяйки една срещу друга две класи, два морала, две Ирина ,Лила
Спасуна и
философии - на "експлоататори и експлоатирани";двете
Чакъра ,
роман образни, но и сюжетни линии: покварената светска дама Лукан
-„Тютюн” Ирина., безумният мечтател, – на финансовата акула
Борис Мореви “Лила-Павел”.Компанията “Никотиана” е
център, около който са ориентирани всички съдби. Тя,
подобно на кукловод, държи в ръцете си всички нишки.
В нейно име се извършват страшни деяния. “Никотиана”
е свят на непрекъснато плащане с невъзвратими
нравствени загуби. Заради нея Борис жертва Ирина,
заради нея са убити Спасуна и Чакъра, заради нея умира
самият Борис. Павел, Лила, (борците за “светлото
бъдеще”)са също отчуждени. В края на романа, вече
станал генерал, Павел , в опита си за оправдание пред
снаха си, с потресаваща искреност изповядва морала на
новата система: над роднинството, над интимността, над
човечността той поставя Партията, кариерата.

16
 ТЕКСТ
1. Същност на текста - Всяко речево съобщение, което притежава следните
характеристики: смислово единство и свързаност на изреченията според правилата на
езика / лексикални, синтактични, граматични, правописни, пунктуационни/.
2. Тема на текста - това, за което говорим.Във  връзка с темата определяме подтемите и
ключовите думи и изрази.
3. Идея на текста - Общ извод, прокаран със средствата на художествената реч, който
произтича от осмисляне на жизнените явления, изобразени в литературното произведение.
4. Видове текстове според начина на представяне на темата:
 повествование - разказваме за събития и случки в тяхната последователност;

 описание - представяме признаци на предмети и явления; разкриваме обстановка, рисуваме природна

картина, портрет;

 разсъждение - доказваме твърдения по определен проблем.

5. Видове текстове според сферата на общуване:

 разговорни - предназначени за битовата сфера на общуване. В тях се използват:

разговорни думи и изрази /викам, я, пък/; по-често подбудителни, въпросителни и

възклицателни изречения; думи и изрази, разкриващи отношението на говорещия към
темата и събеседника /Прав си!; Ти как мислиш?/; използват се по-често диалогична и
устна форма на общуване, обръщения.
 научни текстове - предназначени за научната сфера на общуване. Употребяват се термини; преобладават
съобщителни изречения; срещат се въпросителни изречения /реторични въпроси/; използват се различни
изречения по състав; преобладават глаголи в сегашно време.
 официално-делови текстове - предназначени за официално-делова сфера на общуване. В повечето случаи
са документи: указания, наредби, съобщения, молби, покани и др. Те се съставят по установен образец. Най-
често са в писмена форма. Думите са употребени в прякото си значение. Използват се специфични термини -
клишета / член, правилник, права/.
 Художествени текстове - предназначени за естетическата сфера на общуване. В тях чрез езика се
изграждат художествени образи, които въздействат на мисълта, чувствата и въображението на читателя.
Употребяват се експресивни езикови средства, чрез които се постига образност и емоционалност.

 Публицистични текстове - предназначени за обществено-политическата сфера на общуване. В тях се

употребяват езикови средства, използвани от различни сфери на общуване. Съобщителната функция се
осъществява най-често с помощта на неутрална лексика. Експресивната лексика, синтактичния паралелизъм,
реторичните въпроси са предпочитани средства в текстовете, в които преобладава експресивна функция.

6. Свързаност на текста - осъществява се чрез:

17
  лексикални повторения;

 местоимения;

 синоними /контекстови синоними- схащат се като синоними само в определен контекст/;

 единно глаголно време

7. Речников състав на българския език:

 домашна лексика- думи от славянски произход /глава, око, брат, бреза, живот/ и думи от прабългарски
произход/българин, хан бисер, шейна/;

 чужда лексика:

   - заемки - напълно усвоени чужди думи, за които нямаме съответна домашна думи
/захар, плик, маса, нация/
   - международна лексика - думи, възприети в различни езици по света /атом, логика,
студент, опера, танц/;
   - чуждици - доблират домашни по произход думи /мерси, неудачен, консенсус,
корекция/ 
8. Видове думи според звуковия им състав и лексикалното им значение:
 антоними- двойка думи от една и съща част на речта с противоположно значение / ден- нощ; високо-
ниско/. Контекстови антоними- схващат се като такива в определен контекст .

 омоними-думи с еднакъв звуков състав, но различни по лексикално значение/ток - на обувка;

електричество/.
 пароними- думи, близки по звуков състав, но с различно лексикално значение / фактура- фрактура; предам-
придам/.

9. Видове словосъчетания:
o свободни словосъчетания - съчетание от думи, което в рамките на изречението
съставя смислова цялост / тих ветрец; клонче от люляк; група от десет ученици/;
o фразеологични словосъчетания - съчетание, в което отделните думи са загубили
конкретното си значение. Отличават се с експресивност. /клатя си краката- не
правя нищо; плюя си на ръцете - захващам се за работа/.
10. Изразни средства в художествен текст - Специфично подбрани думи и изрази,
чрез които се постига оригиналност, изразителност на словото. Изразните средства биват
тропи и стилистически фигури.
 Тропа, троп - Дума или израз, употребен в преносно значение. Тропата възниква при съпоставяне на две
явления, между които има прилика. Чрез асоциация общият признак свързва буквалното и преносното
значение на думата. Тропи са: метафора, метонимия, сравнение, синекдоха, олицетворение, алегория,
символ, хипербола, литота и др.

- метафора - тропа, при която черти на един предмет се пренасят върху друг въз
основа на асоциации, свързващи прякото и преносно значение на думите. Изразява
се с различни части на речта: прилагателни имена /метафоричен епитет/ - “младост,
зелена”; съществителни имена - “крило бе Чавдар войвода”; глаголи -“ Глухо и
страшно гърмят окови”.
- метонимия - дума или израз с преносно значение, при която названието на един
предмет се заменя с названието на друг предмет поради вътрешна връзка между тях.

18
 Видове метонимия
1. означаване на предмет чрез част от него/синекдоха/- бащино огнище, вм. роден край;
2. името на предмета се замества с материала, от който е направен - “ желязото
срещат...” желязо вм. щикове;
3. качеството замества неговия носител - “ храбростта прави чудеса” - използвано е
храбростта вм. храбреца;
4. името на автора замества творбите му - чета Вазов;
5. времето на действието се замества с предмет, обект, явление, тясно свързано с него
- от люлката до гроба вм. от раждането до смъртта;
6. мястото на действието заменя участниците в него -“ върхът /вм. опълченците/
отговори с други вик”;
7. предметът замества съдържанието - изпивам една чаша.
- хипербола - силно преувеличение на образи, действия;
- литота - преувеличено намаляване на признаци, предмети /очите на Нено, които
са оприличени с точки/.
- символ - предметно конкретен образ с преносно значение /върбата в “Маминото
детенце” разкрива пасивната позиция на героя/;
- алегория - образ в преносен смисъл; опредметяване, при което качество  преносно
се прехвърля върху предмет;
- анимализация - има за цел да принизи човешкото същество до животно и така да го
осмее или разобличи /... Неновица... изревала така диво, щото и врабчетата  на
крушата оставили своите игри.../
- сравнение - уподобяване, съпоставка на един предмет, лице, картина с други /грее
като слънце/ .
 Стилистическа фигура - Особен похват, свойствен на художествения стил, чрез който писателят изразява най-
добре мисъл, чувство, настроение и изгражда художествен образ. Стилистични фигури са: инверсия,
реторичен въпрос, реторично обръщение, различни видове паралелизъм, повторение, анафора.

- образен паралелизъм - художествен похват, при който се съпоставят успоредно два

образа, които имат нещо общо / “ Искърът шумеше страшно, тя видя отблясъка на
тъмните му талази” от “ Една българка” на Иван Вазов. Постига се психологическо
внушение за душевния смут на героинята./
- анафора - повторения на думи в началото на изречения в
прозаична реч, а в мерената реч - в началото на съседни стихове.
Език свещен на моите деди, Език на мъки, стонове вековни... 
11. Похвати при изграждане образа на литературен герой:
 Портретна характеристика - описание на външния вид на героя. Чрез нея се разкриват и черти от характера
или душевно състояние.

 Биография на героя - научаваме различни факти от живота му.

19
  Речева характеристика - средство за характеристика на литературния герой. Формите на речевата
характеристика са: монолог - изказване на един герой; вътрешен монолог - мислите на героя, изречени чрез
автора; диалог - разговор между герои.

 Психологическа характеристика - описание на душевното състояние /чувства, вълнения, мисли/

 Разказ за делата на героя.

12. Литературен тип - Художествен образ, в който ярко са обобщени характерни черти на
определена обществена група в даден исторически момент.
 Типизация - изграждане на характерното, същностното на художествения образ в
неразделна връзка с индивидуалното.Индивидуализация - разкриване на литературния
герой като неповторима, жива личност със свойствени само за него отличителни черти.

ЕЗИКОВИ ПРАВИЛА Съществителните имена от

мъжки род, които не означават
ОПРЕДЕЛИТЕЛEН ЧЛЕН ПРИ лица* имат две форми за мн. ч.
ИМЕНАТА ОТ М. Р. ЕД. Ч. Едната от тях, т. нар. бройна
Определителният член на форма, се образува с окончание -а
имената от м. р. ед. ч. има два и се използва след числителни и
облика ■ът/-а и -ят/-я. след колко, няколко.
Съществителните имена, които
С определителен член -ят/-я
означават лица, имат форма само
се членуват
- имената от н. р., които за множествено число, тъй като
завършват на -й:трамвай брой при тях се Означава със
тролей, музей герой,мой, специална форма на числ. имена,
свой, змей; т. нар. мъжколична форма: двама,
- имената от м. р. ед. ч*. които трима, четирима и т.н.
означават деятелни лица с
окончания -тел и -ар: Запомнете! Книжовната норма
писател,учител, ръководител, изисква употреба: два, три,
стругар, вратар, юбиляр. двайсет, колко, няколко
Имената, които съдържат тези стола, прозореца, вида, коня,
наставки, но не означават примера.
деятелни лица, се членуват с
-ът/-а, напр, котел, лете Запомнете! Книжовната норма
буквар, катинар; изисква: два, три, двайсет,
колко,няколко ученици, депутати,
- десет съществителни; път, ден, войници, министри, приятели,
кон, зет, крал, лакът, нокът огън, възпитаници, четници.
цар, сън.
- Членуване на имената в Най-често срещани грешки:
именната група. Определителният - употреба на форма за
чл. е групов определител. Това множествено число вместо бройна
означава, че се членува само един форма: десет прозорци (вместо
член в цялата група - по правило прозореца), седем коне (вместо
коня), колко Музеи (вместо
най-външният, т.е. първата дума:
музея), няколко видове (вместо
ученикът добрият ученик - новият вида).
добър ученик - първият нов добър Внимание! В случаи като: два
ученик. от най-известните случаи, следва
БРОЙНА ФОРМА НА да се употреби форма за мн .
число, а не бройна форма (тъй
ИМЕНАТА ОТ М. РОД
като съществителното е част от

20
словосъчетанието известни
случаи, а не два случая),
- употреба на бройна форма при
названия на лица: колко студента
(вместо студенти), няколко
приятеля (вместо приятели),
двайсет четника (вместо четници)
Внимание? Недопустими са
употреби двама героя, петима
полицая, трима участника, сто
депутата.
Внимание! Думи, означаващи
количество, които не са
числителни имена като дузина,
чифт, двойка, не изискват бройна
форма.
Внимание! Съществителни,
които означават множество от
хора като народ, отбор на са
названия на лица и затова имат
бройна! форма; колко народа, два
отбора.
ПРАВОПИС НА ДУМИ и
ФОРМИ, СЪДЪРЖАЩИ
ПРОМЕНЛИВО Я
Думи, конто съдържат
променливо я, наследник на
старата ятова гласна, имат т. нар.
якави и екави форми. Именно
прегласянето на я в е при формо-
илирсловообразуването свидетел-
ства, че думата съдържа
променливо я.
Запомнете!
За да има якав изговор, трябва
едновременно да са налице две
условия:
-сричката, съдържаща
променливо я, да е под ударение и
да не се намира пред т. нар.
мека сричка (т.е. съдържаща е
или и), както и да не се намира
пред съгласните ж.ч,ш.
Достатъчно е едно от условната
да се промени - липса на
ударение, иди мека сричка, за да
са прегласи я в е.
Пример: сняг, снегове,
снежинка, снежна
Внимание! Формите за мн.
ч.на мин. св.деятелно причастие
на глаголи, които съдържат
променливо я, са с е, а не с я -
живели, видели, лели.
Формите за 2. и 3. л.мн.ч. мин.
несв.време обаче не се прегласят-
живяхме, видяхме, ляхме.
Внимание! Променливо я
съдържат представките ня-/не- и
вся-/все; с които се образуват
неопределителните и обобщител-
ните местоимения -някой-нещо,
всякой - всеки.
Внимание! В сложната дума
прегласът зависи от ударението
-неколкократен, големогабаритен.
При изразено второстепенно уда -
рение обаче я не се преглася -
няколкостотин.
НЕПОСТОЯННО Ъ
Прилагателни имена,
образувани с наставки -ъл, -ър,
ъв, съдържат вметната гласна ъ,
която изпада При формообразу-
ването: кръгъл -кръгли, едър -
едри, еднакъв - еднакяи.
Внимание! Изпадането на ъ
при формообразуване е тест, че
думата се пише с ъ, а нес а*
ДУМИ, СЪДЪРЖАЩИ
СЪЧЕТАНИЯТА -ЕА, -ИА
За българския език не е
характерно съчетанието от две
гласни. То се преодолява, като
между тях при изговор се вмъква
21
й, т. нар. йотация. Тя се отразява
само когато съчетанието е в края
на думата: материя, Италия, идея,
йотация. Производните думи
обаче се пишат с а, а не с я:
материален, италиански, идеален.
ПОДВИЖНО Ъ
Подвижно се нарича ъ, което
променя мястото см спрямо
съгласните р, л в зависимост от
фонетичните условия. Често
говорим групите -ър-/-ръ-,
ъл-/-лъ-. В многосрични думи
мястото на подвижната гласна
се определя от броя на
съгласните след групата. При
натрупване на две и повече
съгласни гласната се премята
(ликвидна мета теза): гърбът
- гръбнак, пълнота -
плънка
УДВОЯВАНЕ НА СЪГЛАСНИ
Най-често говорим за
удвояване на съгласната т.
Удвояване тт- се получава на
морфемната граница при имена
от женски род които завършват
на -т. когато се членуват с член
-та. Това се отнася за всички
съществителни, образувани с
наставка -ост: радостта
милостта непоносимостта
Внимание! Съществителните от
ж. р., които се лишат с буква щ в
края също съдържат(щ- шт) и
съгласната шт от членната
морфема не бива да се пропуска:
нощта, нощта, площта (а не
моща, ноща, площа). 1
Удвоени съгласни се появяват и
при формообразуването на
прилагателни имена, които
завършват на -нен. Във формите
на тези прилагателни за ж. р., ср.
р. и мн. ч. гласната е от
наставката изпада и се получава
Внимание! производните на
София - софиянец, софиянка и
думите християнство, христия-
нин, християнка, християнски,
плеяда се пишат с я.
двойна съгласна -нн-\ неизменен,
неизменно, неизменно,
неизменни; военен, военна,
военно, военни; коренен, коренно!
коренна, коренни.
Внимание! Наставка -ен
съдържа само едно н,
следователно във всички форми
се пише само с едно н:
раздвоен, раздвоена,
раздвоено, раздвоени;
умилен,умилена, умилено,
умилени; влюбен, влюбена,
влюбено, влюбени. \ Двойни
съгласни възникват и в
производни думи, когато
крайната съгласна на
представката съвпада с
началната на корена:
беззаконие! оттича се.
поддава се, раззеленява се
(включително и при
асимилация- безсмислен,
подтиквам, изсипвам).
ПРАВОПИС НА
ПРЕДСТАВКИТЕ
Запомнете! В българската
правописна система е застъпен в
голяма степен морфологичният
принцип. Това означава, че
морфемите запазват буквения си
строеж независимо от
фонетичните промени, които
настъпва* в резултат на звуковото
обкръжение. Представките в
български, които завършват на
съгласен звук, съдържат Звучни
съгласни: под-, из-, раз-, над-,
пред-, зад-, през-, въз-, в-, зад-.
без-. Изключение: от-,с-.
22
Проблем създава разгранича-
ването на представките о- и у-
ЗАПОМНЕТЕ! В комбинация от
представки о-без- винаги имане
о: ('безправен, обезсмислян
обезличавай
Пред думи, започващи с не-,
може да има само представка о
онеправдан, оневинява.
Внимание! указвам (посока),
но оказвам (подкрепа); увълчвам
се, но оскотявам; усуквам, но
оплитам; умъртвявам, но
оживявам.
Внимание! Под- и по- са
различни представки:
подтиквам, подкрепям, но
потискам, пораста.
УПОТРЕБА НА ГЛАВНА
БУКВА. ПРАВОПИС НА
СЪСТАВНИ НАЗВАНИЯ '
Първата дума на съставните
названия се пише с главна буква.
Ако в названието има собствено
име, то също се пише с главна
буква. Съставни названия са:
географски обекти, названия на
селища, названия на институции,
учреждения.
Примери: Черно море. Северна
Америка, Южен кръст. Софийски
университет, българска
академия на науките. Стара
Загора, Велико Търново.
С главна буква се пишат и
съществителни нарицателни
имена. Когато са употребени като
собствени имена на конкретни
събития Или дати, исторически
епохи и под,: Априлското
въстание, Първата световна
война. Съединението.
Внимание! Пише се
Възраждане, но Българско
възраждане. Просвещение, но
Немско просвещение*
■ С главна буква се пишат
относителни притежателни
прилагателни, образувани с
настави» -ов, -ев, -ин,
образувани от собствени лични и
фамилии имена: Ботево
стихотворение, Вазови творба,
Радини вълнения,
Внимание! Когато притежател-
ното прилагателно е образувано
от собственото и фамилното име
или от две собствени имена и
двете се пишат с главни букви и
се свързват с тире (полуслято
писане):
Елин-Пелинов разказ, Пейо-
Яворово стихотворение,
Кирило-Методиево дело.
Прилагателни, образувани от
собствени имена с наставка
-ски,се пишат с малка буква .
Тъй като означават качество:
елинпелиновски хумор,
яворовски драматизъм,
байгньовска хитрост.
Отрицателната частица се пише
отделно от деепричастието.
Правописът на не при миналото
свършено деятелно причастие и
при миналото несвършено
деятелно причастие зависи от
функцията на причастието в
изречението. Когато мин. св.
Деятелно причастие не е
съгласувано определение
(атрибутивна употреба), а част от
сказуемото частицата не се пише
отделно: ненаписалият още най-
добрите си стихове поет - той не
написал никога това писмо
Внимание! Частицата не се
пише слято, когато с нея се
образува нова дума с
противоположно значение: той
има немалък принос за успеха на
начинанието. Той има даже много
голям, а не малък принос за
успеха на начинанието.
ПИСАНЕ НА ЧИСЛИТЕЛНИ
Когато числителните са
написани с думи, те са пишат
отделно двайсет и три, сто и
двайсет, три хиляди,
четиристотин петдесет и две.
Написани с цифри във
функцията на определение
числителните се свързват с тире
със съществителното, което
23
определят; 5-годишен договор, Внимание! При изписване на
100-годишнина. дата, когато месецът е написан с
думи след цифрата, означаваща
деня, не се пише точка: 24 май.

ПИСАНЕ НА ОТРИЦАТЕЛНАТА
ЧАСТИЦА „НЕ”
Отрицателната частица не се
пише разделно, когато са отнася
към глагола-сказуемо и с нея се
отрича цялото съдържание на
изречението. Пише са отделно и
когато се отнася към друга част на
изречението.

УПОТРЕБА НА ЗАПЕТАЯ. Запетаята служи синтактично-интонационно

да се разграничават в изречението еднородни части, вметнати думи
и изрази, обособени части, както и прости изречения в състава на
сложното изречение.
В рамките на простото изречение еднородните части се отделят със запетая. Петров беше за нея и
колега, и приятел, и изповедник. Когато съюзът или е еднократно използван със значение на тоест,
сиреч и еднородната част е приложение, тя се отделя със запетаи. Напр. Дискурсът, или речевото
поведение на индивида, представя общата култура на личността.

– Със запетая се отделят вметнатите и въвеждащите думи и изрази. Напр. обръщения,

междуметия. Употребата на запетая при вметнати и въвеждащи думи и изрази е задължителна, ако
те могат да изпълняват функцията на части в изречението. Напр. Той наистина не се изказа на
заседанието. Но: Той, наистина, не се изказа на заседанието. Глаголни думи и изрази, както и някои
думи и изрази за противопоставяне, се отделят със запетая: разбира се, мисля, напротив, изглежда,
от една страна, от друга страна, обратно. Напр. Ти си останал доволен от срещата, надявам се.

- - Не се пишат запетаи при употребата на следните въвеждащи думи и изрази: за

съжаление, навярно, всъщност, като че ли, следователно, обаче, например, вероятно,
значи (в смисъл на следователно), по мое мнение, според мене, може би. Ако между
въвеждащата дума или израз и предходната дума, отделена със запетая, има смислова и
синтактична свързаност, запетаята се поставя след втората въвеждаща дума. Ако такава връзка
липсва, запетаята се поставя след първата въвеждаща дума. Пред думи и изрази като следователно,
значи, обаче, сякаш се пише запетая, ако са в началото на просто изречение в състав на сложното.
Напр. Той не се обади, значи няма да дойде.

- - Задължително се отделят със запетая обособените части (включително изрази за

сравнение, въведени с като). Напр. Младежите, като по-буйни и весели, бяха настанени на друга
маса.

- - Простото изречение в състава на сложното се огражда със запетаи, ако е включено в друго
просто изречение. Човекът, когото обичам, е винаги до мен в мислите ми.

- - Сложни съюзи не се разделят със запетая. Напр. Никак не му се искаше да отива там,
макар че бе необходимо присъствието му.

- - Не се пише запетая пред подчинено изречение, въведено чрез съюзна дума, която се
предхожда от уточняващо наречие – едва, само, чак, даже, именно. Напр. Ти ще ме разбереш само
когато се поставиш на мое място. Но ако това подчинено изречение предхожда главното, тогава
се отделя със запетая. Само когато се поставиш на мое място, ти ще ме разбереш.

24
- - Пред съюза и се поставя запетая, ако е употребен като присъединителен. Тя може да се
замести с точка, ако пишещият иска да постави логическо ударение върху присъединителната част.
Пред присъединителен съюз и то винаги се поставя запетая или точка. Напр. Трябва да се учи, и
то не изобщо, не как да е и колкото и да е.

- - Ако съюзът и/или се предхожда от подчинено изречение, то се отделя със запетая. Напр.
Знаех, че ще победи, и се радвах на успеха му.

- - Ако съюзът и се предхожда от обособена част, то тя се отделя със запетая. Напр. Дамата се
ръкува с мен, но сякаш с пресилена учтивост, и започна разговора.

- - Подчиненото изречение се отделя със запетая, ако е въведено със съюза да и се пред-хожда
от съществително име, придружено от показателно местоимение. Напр. Тази идея, да замине още
утре, го караше да се чувства радостен. Ако съюзът да е използван със значение на ако или на
сложен съюз за да, пред него се пише запетая. Напр. Обади му се още утре, да не се разсърди.
-

Български език - 12 клас, най-важното

Езикът и човекът-Езикът и мисленето са диференциални признаци за човека. Той

е посредник между човека като мислещо същество и обективния свят. Чрез мислене-
то и езика човекът структурира за себе си света в представи и понятия. Той има
социална природа (общуването между членовете а определена етническа общност),
исторически характер (културното развитие на дадена културна общност) и
психическа основа (отразява личностно индивидуалното).
Антропоцентризъм, Етноцентризъм, Егоцентризъм
1. – отнесен към човешката общност като цяло.
2. – отнесен към една конкретна езикова общност.
3. – отнесен към отделната личност.

Знакът е винаги нещо материално и сетивно възприемаемо, той може да се пипне,

да се види, да се чуе или да се помирише. Всеки човек трябва да може да разпознава
даден знак измежду други знаци от една система. Знакът винаги е сетивно
възприемаем обект, който представя и друг обект и носи информация. Той може да
се използва ефективно, т.е. да дава информация, само ако е усвоен в дадена човешка
общност. Всички знаци винаги са елементи на една система (3те светлини на
светофара).
Знакът и знаковата система
Знаците с обща природа се обединяват в знакови системи. Тези знаци могат да бъдат
безкрайно много или ограничен брой. Най-сложната и най-разпространената от
всички знакови системи е езиковата система. Науката, която се занимава с общата
теория за езиковите знаци и тяхната употреба, се нарича Семиотика

Езикът – система от знаци

Българският език е изграден от звукове, морфеми, думи и изречения, които се
наричат езикови единици и които образуват езиково равнище. Единиците от всяко
по-ниско равнище придават форма на единиците от по-високо равнище.
Знаците в езиковата система
Всички различни думи в езика са знаци, които обозначават различни предмети.
Чрез звуковете, които не са знаци, се оформя означаващото в езиковите знаци.
Звуците в езика имат само смислово-различителна функция на знака.
25
Езикът като система със своя култура
Езикът е една от най-сложните системи, съдържаща огромен брой елементи. Той си
има своя структура, тъй като всички езикови елементи се намират в различна
закономерност помежду си. Функциите на езиковите единици се определят
фигуративно спрямо 2 оси:
- Знаци по парадигматичната ос (връзката с определен брой други подобни знаци, с
които той се конкурира, когато се включва в речта).
- Знаци по синтагматичната ос (връзката с други знаци в потока на речта).
Устните и писмени езикови знаци
Устно произнасяните езикови знаци са първични, а писмените – вторични.
Писмените знаци обаче не са еквивалентен на устните. Буквеният облик на думата
не отразява напълно звуковете на устно произнесена дума. Най-развитата от всички
форми на писмото е системата на азбучното писмо.

Език и реч
Езиковите знаци са свързани помежду си и по този начин се осъществява така
нареченият речев поток. Чрез подредените един след друг езикови знаци в речта се
реализират план на изразяването, който е материален, и план на съдържанието,
който е мисловен. Звуците на всяка от думите реализира плана на изречението, а
думите, свързани помежду си, предават смисъл на изречението.
Речева дейност e говоренето на определен език от даден индивид, устно
или писмено. Речевата дейност е най-фундаменталната от всички останали
човешки дейности. Тя може да се разглежда от 3 гледни точки (дейност,познание,
про-дукт) и има 3 равнища (универсално, историческо и индивидуално).познание,
продукт) и има 3 равнища (универсално, историческо и индивидуално).

Дискурсът е комуникативният акт и текста, който се поражда в него.

Дискурсът като соц. Акт За разлика от езика, дискурсът като процес има свое начало
и край и се осъществява в безброй комуникативни актове. Участниците в Д. винаги
се изявяват в определени социални роли, което определя тяхното речево поведение.
В Д. се срещат комуникативните намерения на говорещия и комуникативните
очаквания на слушащия, т.е. всеки от участниците има своя представа, какво
въздействие ще упражни Д. върху него. Дискурсивните актове имат безброй много
функции.
Дискурсът като продукт
Д. предполага най-напред да се идентифицира основният предмет на общуването,
чрез езиковите му означения в текста. Предметът се означава със същ. Име, синони-
ми, местоименни форми. Информацията за предмета на обуване се означава чрез
думи, назоваващи: събития, признаци на предмета, други предмети, обстоятелства
на събитията.Дискурсът и гледната точка на говорещия
Говорещият изразява своята гледна точка за предмета на общуване – своето
отношение към него (одобрение, отричане, огорчение, пренебрежение, сигурност,
колебание, удовлетворение и т.н.).
Функциите на дискурсът и жанрът на текста
- информативна (доклад, биография, научен доклад, CV, проспекти, есета).
- апелативна=подбудителна (молба, обръщение, изповед, призив).
- оценяваща (мнение, отзив, критика, рецензия, становище).
- експресивна=емоционалното отн. на говорещия към предмета (поздравление, реч).

Езикът – система и езикът – дискурс

- Езикът като система (идеален, не може да се наблюдава, но е възможно
26
 да се опише, като се обобщят наблюденията върху множество речеви
изказвания).
- Езикът като дискурс (материален, протича като реч, може да се
наблюдава в текста, който има начало и край, съдържа краен брой
езикови знаци, свързани по определени правила).

Литературноинтерпретативно съчинение
Това е аргументативен текст, в който преобладава разсъждението, основано на понятия и факти. В
него задължително се поставя някакъв проблем, по който пишещият изразява своето становище.
- работа в/у съдържанието (прочит и анализ на творбата, анализ на заглавието, формулиране на
проблема, тези, планиране на аргументацията, собствени разсъждения).
- работа в/у композицията (увод, основни смислови части, обмисляне на обобщенията в
заключението).
- работа в/у

ИНСТРУКТАЖ ЗА ЗРЕЛОСТНИКА
Преди започване на държавния зрелостен изпит зрелостникът:
 Влиза в изпитната зала с документ за самоличност (лична карта, паспорт, свидетелство за
управление на МПС) и със служебна бележка за допускане до държавни зрелостни изпити;
 Заема определеното му работно място 15 (петнайсет) минути преди началото на изпита;
 Получава от квесторите голям бял плик, малко бяло пликче и листове за чернова;
 Носи и ползва на всеки държавен зрелостен изпит синя химикалка, молив и гума, а за изпита
по математика - и линия, пергел, транспортир, триъгълник;
 Изслушва настоящия инструктаж;
 Изключва изцяло мобилния си телефон и го поставя на видно място.
Непосредствено след обявяването на изпитния вариант:
 Получава от квестора свитъка за свободните отговори, листа за отговори и идентифика-
ционната бланка, прикрепена към листа за отговори;
 Под прякото наблюдение на квестора на работното си място разделя по линията на перфора-
цията идентификационната си бланка, попълва с печатни букви трите си имена, ЕГН и входящия си
номер от служебната бележка, и я поставя в малкото пликче, без да го запечатва.
 Получава от квестора изпитната книжка.
По време на държавния зрелостен изпит:
 Запознава се с указанията за работа с тестовата книжка, листа за отговори и свитъка за
свободни отговори. Указанията са в началото на тестовата книжка;
 В началото на държавния зрелостен изпит по чужд език изслушва два пъти текст за
компонента „Слушане с разбиране”;
 Пише със син цвят на химикалката, чертае с черен молив;
 Не преписва върху изпитната си работа текста, записан на дъската от квесторите;
 Не поставя знаци, които могат да нарушат анонимността на изпитната работа;
 Не напуска изпитната зала по-рано от 1 час след началото на държавния зрелостен изпит;
 Не ползва коректори, калкулатори, справочници, мобилна комуникационна техника;
 Не шуми и не извършва действия, които нарушават нормалното протичане на изпита;
 Не подсказва и не преписва;
 В случай,че напусне сградата,не се допуска обратно в нея до края на деня;
 При нужда получава допълнителни листове за чернова- това се отбелязва в протокола.
След приключване на работата:
 Под прякото наблюдение на квестора на работното си място залепва малкото пликче, поставя
го заедно със свитъка за свободните отговори и с листа за отговори в големия плик, залепва големия
плик и го предава заедно с изпитната книжка и с листовете за чернова на квестора;
 Подписва се в протокола и незабавно напуска залата и сградата.

27
 КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА EСЕ (30 точки)
1. Компетентности за изграждане на есе - 22 т.
1.1. Недвусмислено изразяване на лична позиция,
провокирана от поставения проблем – 2 т.
1.2. Полагане на проблема в актуален контекст – 2 т.
1.3. Използване на подходящи стилно-езикови средства за
постигане на убедителност и въздействие – 3 т.
1.4. Умение за интерпретиране на разл. аспекти на
проблема 3 т.
1.5. Теза, съответстваща на формулирания проблем – 3 т.
1.6. Целенасочена и задълбочена аргументация – 3 т.
1.7. Логическа или асоциативна организация на текста – 3 т.
1.8. Логически последователни и смислово обвързани
композиционни части – 3 т.
2. Езикови компетентности – 8 т.
2.1. Владеене и прилагане на лексикалната норма – 2 т.
2.2. Владеене и прилагане на граматичната норма – 2 т.
2.3. Владеене и прилагане на правописната норма – 2 т.
2.4. Владеене и прилагане на пунктуационната норма – 2 т.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЛИС (30 точки)
1. Литературни компетентности – 10 т.
11.Разбиране на условния характер на худ.л-ра 2 т.
1.2. Знания за автора и творбата и свързаните с тях
процеси в българската литературна история – 2 т.
1.3. Знания за строежа и функционирането на
художествената творба и умение да се прилагат
при изясняване на зададения проблем – 3 т.
1.4. Умение за интерпретиране на худ. смисъл – 3 т.
2. Компетентности за изграждане на
аргументативен текст. - 12 т.
21.Теза,съответстваща на формулир.проблем -3 т
2.2. Целенасочена и задълбочена аргументация 3 т.
2.3. Логически последователна аргументация – 3 т.
2.4. Ясно обособени, логически последователни и
смислово обвързани композиционни части – 3 т.
3. Езикови компетентности – 8 т.
3.1.Владеене и прилагане на лексик. норма – 2 т.
3.2. Владеене и прилагане на грамат. норма – 2 т.
3.3. Владеене и прилагане на правоп.норма – 2 т.
3.4. Владеене и прилагане на пункту.норма – 2
 ТЕСТ 1

1.Основен герой на предосвобожденската литература е:

а) юнакът, който тегло не търпи б) трагедийният герой в) частният човек с неговите лични
преживявания
2. Принцип на предосвобожденската литература е:
а) да анализира устройството на обществото и мотивите на основните му представители б) да
разкрива тайните на човешката личност в) да поставя нравствените проблеми, възникващи пред
човека в борбата за свобода
3. Основната характеристика на лотературата след Освобождението е свързана с:
а) просвещението б) реализма в) сантиментализма
4. Типични жанрове на литературата в първите десетилетия след Освобождението са: а)
роман, новела, трагедия б) повест, песен, гражданска елегия, сатира в) повест, ода,
гражданска елегия, роман, разказ, мемоар
5. Посочете вярно твърдение за подчертания израз: "смок е засмукал живот
народен / смучат го наши и чужди гости" е: а) алитерация б) контраст в) анафора г)
хипербола
6. Опозицията "високо - ниско" е пространствен определител в Ботевата творба:
а) "Елегия" б) "До моето първо либе" в) "Майце си" г) "Хаджи Димитър"
7. За кой от героите на повестта "Чичовци" се отнасят следните ключови думи:
"френски дрехи", "калевра", "фес", "по модата на американско"
а) Иванча Йотата б) Иван Салямсъза в) Хаджи Смион г) Варлаам
8. В "Епопея на забравените" Вазов осмисля връзката:
а) земя - народ – история б) личност - народ – история в) народ - история - език
9. Кой от образите в "Епопея на забравените" е изграден чрез стъждествяване с
библейски модел:
а) Раковски б) Кочо в) Левски г) опълченците на Шипка
10. Белетристични жанрове са:
а) фейлетон, статия, репортаж б) пиеса, трагедия, комедия в) сонет, ода, балада г) разказ,
повест, роман
11. Кое от следните понятия е излишно:
а) антитеза б) експозиция в) метонимия г) алегория
12. Христо Ботев не твори в областта на жанровете:
а) фейлетон, памфлет, статия б) балада, поема, елегия в) лирическа миниатюра, ода, сонет г)
сатирическо стих., балада
13. Посочете невярното твърдение. "Епопея на забравените":
а) е цикъл от 10 стихотворения, възпяващи звездните мигове и героите на възрожденската епоха
в България
б) се появява като функция на разочарованието на твореца от следосвобожденската
действителност
в) противопоставя спомена за величието на бълг.национален дух на "дребните характери" и
следосвобожденското безвремие
г) се характеризира с възторжена, приповдигната, мажорна емоционална атмосфера
14. Ботевата творба "Хаджи Димитър" е: а) поема б) елегия в) балада г) ода
15. Посочете невярното твърдение. Възрожденският творец:
а) проявява внимание предимно към естетическата стойност на текста б) възприема литературата
като средство за пробуждане на националното самосъзнание на българина в) осъзнава мисията
си на народен будител г) често се обръща пряко към своите читатели
16. Посочете невярното твърдение. Бълг. възрожденска литература конструира образа
на родното чрез:
а) възкресяване на спомена за славното минало б) възхвала на добродетелите на българския
родв) осмисляне на народа като субект, творящ собствената си история г) разкриване на
екзистенциалната драма на личността
17. Посочете невярното твърдение. Народът в Ботевия поетически свят е:
а) непоколебим и целеустремен в стремежа си към свобода б) страдащ и потиснат от робския
живот
в) интертен и пасивен, примирен с робското си тегло г) способен в бъдеще да разбере делото на
онези, които се жертват за свободата му
18. Посочете невярното твърдение.
а) експозиция и завръзка са елементи от композицията на спическа творба б) фолклорът и
литературата са писмена форема на човешката словесност в) лирическите творби за безсючетни
г) повестта и романа са епически жанрове
 ТЕСТ 2

1. За всяко празно място изберете най-уместната дума.

Нашата Луна играе съществена роля в (А)..................... на живота на Земята. Луната
(Б)..................... .наклоняването на земната ос, което днес е 23 градуса и се променя с не
повече от един градус. Ако я нямаше Луната, това наклоняване би се (В).....................
значително и климатичната ситуация би била твърде различна. Да направим сравнение с Марс,
който няма (Г) ............... спътник.
А) растежа, процеса, еволюцията Б) стабилизира, заздравява, укрепва
В) преобразявало, изменяло, сменяло Г) равномерен, адекватен, равностоен

2.Срещу съответната буква запишете правилните форми на думите,поставени в скоби.

А) съществително име /бройна форма,мн.ч./

Няколко (вестник) публикуваха статии за откритието на тримата ( професор).

Б) местоимение /падежна форма/

(Всеки) разчита на човека, (който) познава.

В) членувана форма/пълен,кратък член/

Маламир бил (трети), ( най-малък) син на Омуртаг.

Г) форма за учтивост
Госпожице, (вие) сте (подготвил) отличен проект.

3. В текста са пропуснати пет запетаи. Препишете текста, като поставите пропуснатите

запетаи.
Говореше се че Манол намерил в дълбоката пещера сребърно съкровище. И на всяка пара
бил изсечен Орфей оня певец дето приспивал с кавала си лъвове и тирани и слязъл в долната
земя през Темната дупка... Както и да е Манол дал сребро за да му излеят в Неврокоп руси
чанове.

4. Свържете литературната творба с нейния жанр.

А) поема ......   1) „Скрити вопли”
Б) ода ...... 2) „Хаджи Димитър”
В) елегия ...... 3) „Българският език”
Г) балада       ......  4) „Cis moll”

5. Открийте какви тропи и фигури на езика са подчертаните изрази. Отговори на ТЕСТ №1 :

Отговори на ТЕСТ №3:
А)...език на тая, дето ни роди / за радост не – за 1.
ядове отровни. Б) ...и 1. а го дор до
храниш 18. б
в 
4. в и кръвта
гробът /само със надежди голи... В)...и смъртта не беше /ни грозна, ни страшна, 2. в
шуртеше.... 2. г 17. а 3. б
3. в 14. в 5. а
6. Срещу съответната буква попълнете местата така, 13. а 9. в
че в двойките да се запази отношението: 4. д 16. г 10. г
А) куфар – дрехи
5. г 8. б 12. в
     учебник - ............ 6. а 7. в 11. б
     .............. - портфейл 15. а 6. г
Б) буря – наводнение
     вирус - .................
     ............... - топлина
 ТЕСТ 3
1) Колко пунктуационни, графични и граматични грешки има в следващата обява?
Школа Софроний. Подготовка за 7 клас. Групите са до 12 ученика. Изпитни теми. Ценни
оказания. Преговор на произведенията по литература.
А) 1 Б) 2 В)3 Г) 4 Д) 5

2) Колко запетаи са пропуснати в изречението?

Ситуацията оформила се в нашия спорт и известна на всички журналисти е неприятна и за треньорите и
за състезателите и за дейците от федерацията – опитваме се да търсим виновни дори когато имаме
успехи.
А) 1 Б) 2 В) 3 Г) 4 Д) 5

3) Коя от думите не е синонимна на останалите?

А) клиент
Б) пациент
В) конкурент
Г) потребител
Д) купувач

4) В кой ред има правописна грешка?

А) Най-добре е да пренасяме думите на морфемна граница.
Б) Като се прекатурне колата, пътища много!
В) Да се преобличам по пет пъти на ден – нямам нито време, нито желание.
Г) Всяка вечер любимият на Тамара преплувал залива до нейната кула.
Д) Горкичката тя, прекътала се на сухо под навеса и там прекарала нощта.

5) Посочете в кое изречение е допусната пунктуационна грешка.

А) Устремът към недостижимото всъщност е истинският героизъм.
Б) Очевидно летецът е разбирал безизходността на положението, в което се е намирал.
В) Известно е, че през 20-те години на ХХ век започва бурно развитие на самолетостроенето.
Г) Готов съм на такава героична постъпка макар и неразумна да е тя.
Д) Всъщност опитите за летене с балон продължават и днес.

6) В кой ред има погрешно използвана дума?

А) Грижиш ли се за някой?
Б) Току-що срещнах господина, който спечели конкурса.
В) Тя е нещастно момиче – няма си никого.
Г) По всичко личи, че никой не е влизал в стаята.
Д) Ти си първият човек, когото виждам днес.