Professional Documents
Culture Documents
Правопис
и пунктуация
на българския
език
Основни правила
ПРОСВЕТА
София
ПРАВОПИС И ПУНКТУАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК
ОСНОВНИ ПРАВИЛА
Рецензенти: чл.-кор. проф. д-р Тодор Бояджиев, проф. д.ф.н. Руселина Ницолова,
проф. д-р Борис Парашкевов, доц. д-р Радка Влахова
Редактор Мария Бунева
Художник на корицата Виктор Паунов
Графичен дизайн Тотко Кьосемарлиев
Художник редактор Вихра Стоева
Технически редактор Йорданка Иванова
Коректор Жана Ганчева
18В1Ч 978-954-01-2604-3
СЪДЪРЖАНИЕ
ПРЕДГОВОР 7
ПРАВОПИСНИ ПРИНЦИПИ 14
Морфологичен принцип 14
Фонетичен принцип 14
Синтактичен принцип 15
Традиционен (исторически) принцип 15
ЕЗИКОВИ СЪКРАЩЕНИЯ 92
Графични съкращения 92
Лексикални съкращения 95
ПУНКТУАЦИЯ 98
Пунктуационни знаци 98
Запетая [,] 98
Пунктуационна употреба на запетаята 98
Запетая в простото изречение 98
Запетая в сложното изречение 104
Непунктуационна употреба на запетаята 112
Точка и запетая [;] 112
Двоеточие [:] 114
Пунктуационна употреба на двоеточието 114
Непунктуационна употреба на двоеточието 118
Скоби [()] 119
Тире[-] 123
Пунктуационна употреба на тирето 123
Непунктуационна употреба на тирето 128
Кавички [„“] 130
Точка [.] 133
Пунктуационна употреба на точката 133
Непунктуационна употреба на точката 134
Въпросителен знак [?] 136
Удивителен знак [!] 137
Многоточие [...] 138
Българска азбука
Печатни Ръкописни
Главни Малки Главни Малки
А а А Оу
Б б Ъ 6
В в Ъ 1
Г г у Ъ
д д ъ 9
Е е е &
Ж ж ж <ж>
3 3 3 9
И и и и
й й п й
к к X ю
л л А Лу
м м м Му
н и л 'Н у
о 0 0 0
п П л 'ГЬ
р р X
?
с С е 0
т т ж т
У У У У
ф Ф ф ф
X X X Оу
ц ц Ч ъ
ч ч ч ъ
ш ш ш ш
Щ щ Ч
ъ ъ ъ 'Ь
ь ь ь ь
ю ю X) по
я я 9. &
Ш 1.1.
Буквите от българската азбука служат за отбелязване на 45-те
звука в българския език.
— 1.2.2.
В глаголни окончания за 1 л. ед.ч. и 3 л. мн.ч. сег.вр.
донеса (изговор донесъ), чета (изговор четъ), дадат (изговор
дадът), крадат (изговор крадът)
■ 1 1.3.
Буквата я се използва за отбелязване на:
1.9.1.
За отбелязване на звука [дз].
дзенбудизъм, дзифт, дзьн, скрьндза
1.9.2.
За отбелязване на съседните звукове [д] и [з] при свързването на
морфеми.
надземен, надзор, предзнаменование, подзаконов, подземие
Пунктуационни знаци
2.
В българската графична система се използват следните пункту
ационни знаци: точка [.], въпросителен знак [?], удивителен знак [!],
многоточие [...], запетая [,], тире [-], точка и запетая [;], двоеточие
[:], скоби [()] и кавички [„ “].
Непунктуационни знаци
В 3.
Българската графична система включва и други графични сис
теми или елементи от тях (арабски и римски цифри, знаците за ма
тематическите действия, както и знаците за ударение, процент, гра
дус, параграф, апостроф, звездичка и др., и някои гръцки и латински
букви).
ИГЛИОМИСНИ ПРИНЦИПИ
н н ш
Морфологичен принцип
Фонетичен принцип
Променливо я
По традиция променливо я в съвременния български език се на
рича наследникът на старобългарската ятова гласна (Ь).
Променливо я е онова я, което при определени условия преми
нава в е.
Удвояване на предлозите в и с
■ 1 15.1.
Пред думи, които започват съответно с [в], [ф] и [с], [з].
във водата, във Варна, във фабриката, във Франция;
със захар, със смисъл, със смирение и др.
Ш 17.2.
В писмен текст в зависимост от службата си в изречението ду
мите от м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина: с пълен член
(-ът или -ят) и с кратък член (-а или -я).
Ш 17.3.
С членните форми за м.р. ед.ч. -ът за пълен член и -а за кратък
член се членуват:
I 17.4.6.
Пълните форми на местоименията в м.р. ед.ч.
мой - моят, моя; наш - нашият, нашия; неин - нейният, ней
ния; свой - своят, своя; всичкият, всичкия
17.4.7.
Всички числителни редни имена в м.р. ед.ч.
първи - първият, първия; десети - десетият, десетия; петде
сети - петдесетият, петдесетия
■ 1 17.4.8.
Причастията в м.р. ед.ч.
спящ - спящият, спящия; взел - взелият, взелия; нарисуван - на
рисуваният, нарисувания
■ 1 17.5.
Правилата за употреба на пълен и кратък член са задължителни
само за писмените текстове.
■ I 17.6.
В писмен текст в зависимост от службата си в изречението ду
мите в м.р. ед.ч. могат да се членуват по два начина - с пълен член
и с кратък член.
1/0.1
11........ членна форма се пише в следните случаи:
■ I 17.6.1.3.
Членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се
свързва е един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеж
дам, ставам (в значение ’превръщам се в’), казвам се, наричам се,
представлявам (в значение ’съм’).
Алуминият е най-лекият метал.
Сашо е най-добрият ни шахматист в класа.
Ти се оказа най-големият мошеник на света!
Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?
Коефициентът на икономическа активност представлява от
носителният дял на работещите.
■ 1 17.6.1.4.
При членуване на обръщения в м.р. ед.ч.
Редникът, застанете мирно!
Малкият, ела тук!
Ти, русият, върни се!
Подсъдимият, изправете се!
Вие, първият отляво, излезте по-напред!
Новодошлият, затворете вратата, ако обичате.
■ 1 17.6.2.
Кратка членна форма се пише в следните случаи:
Ж 17.6.2.1.
Членуваната дума не е подлог в изречението. Това означава, че
в изречението е невъзможна замяната на членуваната форма с той.
Оставете човека на мира! (Оставете го на мира!)
Всичко това тук е оставено от непознатия. (Всичко това тук
е оставено от него.)
Директора днес го няма. (Него днес го няма.)
Във филма липсва напрегната фабула. (В него липсва напрегна
та фабула.)
Миналия четвъртък заседанието се отложи. (Тогава заседани
ето се отложи.)
Ето човека. (Ето го.)
■ 1 17.6.2.2.
Членуваната дума не е съгласувано определение или приложе
ние към подлога в изречението. Това означава, че в изречението е
невъзможна замяната на цялото словосъчетание, в което участва
членуваната дума, с той.
Мостът е дело на Колю Фичето - самобитния архитектурен
български гений. (Мостът е дело на него.)
Оттук се открива прекрасна гледка към малкия двореи. (От
тук се открива прекрасна гледка към него.)
Видях г-н Петров, учителя на дъщеря ни. (Видях го.)
Оставете всичко на шкафа. (Оставете всичко там.)
Звателни форми
■ I 18.1.
Звателна форма могат да образуват част от съществителните
имена от м.р. и ж.р. във формите си за ед.ч.
■ 1 18.2.
Имената от м.р. с наставки -тел и -ар и думите крал и цар обра
зуват звателна форма със завършек -ю.
приятел - приятелю, рибар - рибарю, цар - царю, крал - кралю
Ш 18.4.
Съществителните имена от ж.р., в които има съгласна пред
окончанието -я, образуват звателна форма със завършек -ьо.
земя - земьо!, леля - лельо!
Ш 18.5.
Звателните форми на съществителните имена господин, госпо
жа и госпожица са господине, госпожо, госпожице.
Господине, моля Ви!
Госпожице, заповядайте!
Госпожо, приемете моите поздрави!
Съществителното име господин при обръщение, когато е прид
ружено от названия за длъжности, титли, звания или от собствени
имена, се употребява с основната си, а не със звателната си форма.
Господин Президент, имате думата.
Господин Стефанов, Вие прочетохте ли заповедта?
Господин Директор, нека обсъждането продължи на следва
щото заседание.
Личните имена от м.р. на -а, -я, -о, -е, -и, -й нямат звателна форма.
Сава, Илия, Кольо, Райчо, Яне, Валери, Захари, Благой
Бройна форма
■ I 19.2.
Бройна форма за мн.ч. на съществителните имена от м.р. се об
разува с окончания -а или -я.
■ 1 19.2.3.
При образуване на бройна форма за мн.ч. от съществителни име
на, завършващи на -ър, -ъл, -изъм, -азъм, вметнатият [ъ] се запазва.
диоптър - три диоптъра; театър - пет театъра; компютър
- сто компютъра; чехъл - два чехъла; афоризъм - няколко афо
ризъма; плеоназъм - няколкото плеоназъма
[Вж. Вмятане и изпадане на гласни и съгласни, т. 8.]
Ш 19.4.
Съществителните имена, назоваващи лица, имат само обикно
вена форма за мн.ч. след числителни имена и думите за количество
колко, колкото, толкова, няколко(то).
двама експерти, 11 сътрудници, 15 ученици, няколко кандидати;
Близо 500 студенти посетиха информационните дни, организира
ни от Министерството на образованието, младежта и науката.
82 служители са спазили изискването за идентифициране чрез
собствено и фамилно име при водене на телефонен разговор.
Деепричастия
Употреба на деепричастията.
М 22.1.
Деепричастията са глаголни форми със завършек -ейки или
-айки.
■ I 24.1.
Употреба на форми за ед.ч. и мн.ч. при изразяване на учтивост.
■ I 24.1.1.
Глаголите и глаголните форми на -л в състава на учтивата форма
се употребяват в мн.ч.
Г-н Христов, Вие идвате тъкмо навреме.
Г-жо Петрова, Вие сте одобрили проекта.
Г-не, бяхте ли уведомили всички участници?
Добър ден и добре сте ни дошли, госпожо.
26.3.
Носовите гласни в чужди езици се предават с буквените съчета-
ан, он, е н и с ом, ем пред буквите за съгласните [б] и [п].
Венсан - УтсеШ (фр.)> Жослен - ЛзеНп (фр.)> Конт - Сотр1е
(фр.), Лион - Еуоп (фр.), Рембо - ШтЪаид, (фр.);
Бонк - В^к (пол.), Домбровски - ОдЬгошИ (пол.), Ченстохова -
С2§51оском?а (пол.), Сертан - Зег1а (порт.)
26А
Иотацията на гласните се предава както следва:
26.4.1.
Йотувано [а] - с буквата я с изключение на случаите, посочени
в т. 26.6.2.
Ароябе - АггоуаЬе (исп.), Капрая - Саргага (ит.), Фраяно - Е гага-
по (ит.), Гоя - Соуа (исп.), Маями - Мхатг (англ.), Яде - Заде
(нем.), Яроу - Уаггом? (англ.), Я н - Л и (пол.)
Ш 26.4.2.
Йотувано [у] - с буква ю.
Юкон - Уикоп (англ.), Юрата - йигаШ (пол.), Юлсхам - йиЪ-
катт (норв.), Виляюсо - УШауизо (исп.)
■ В 26.4.5.1.
Не се предава йотация на гласната [е] в средисловие на собстве
ни имена от славянски езици.
Крагуевац - Крагу/евац (ср.), Сараево - 5ага]еуо (боен.)
26.5.
Не се предава йотация на гласната [и].
Бела Крайна - Бела Крадна (ср.), Иржи - ■Лп (чеш.)
26.6.
Дифтонгите в чуждите езици се предават на български според
своя изговор.
Амио - АтШ (фр.), Биентина - ВгепИпа (ит.), Блеър - В1ахг
(англ.), Боало - ВоИеаи (фр.), Ботсуана - ВоКмгапа (англ.), Ем-
пайър Стейт Билдинг - Етрте 5Ш(е ВиПсИп§ (англ.), Гуада-
лупа - Сиас1а1ире (исп.), Гуатемала - Сиа1ета1а (исп.), Греъм -
Сгакат (англ.), Дарбоа - ОагЪох (фр.), Джулиана - СтИапа (ит.),
0 ’Л иъри - ОЪеагу (англ.), Ориоло - Опо1о (ит.), Парагуай -
Рага§иау (исп.), Пауълс - Ром?е18 (англ.), Поатие - РоШег (фр.),
Сан Иларио - 8ап НИапо (исп.), Сериате - 8епа1е (ит.), Тиера де
Фуего - Легга йе Еие§о (исп.), Тауьр - Том?ег (англ.)
Не се допуска писане на йа и йу вместо я и ю.
Ваян - УаИ1ап( (фр.), Маями - АВатг (англ.), Маяр - МаШагВ (фр.)
■ I 26 . 6 . 2 .
Буквосъчетанието 1а в краесловието се предава на български със
съчетанието ия.
Аления - А1ета (фр.), Гарсия - Сагаа (исп.), Италия - ВаИа
(ит.), Калабрия - Са1аЪпа (ит.), Калифорния - СаН/огта (англ.),
Лучия-Ьиссга (ит.), М ария-М апа (исп.), Силвия - 5уШа (англ.),
Синтия - СуШкга (англ.), Сторлия - 8(огИа (норв.)
■ I 27.4.
Буквосъчетанието (И в имена от немски език се предава само с
буквата т.
Айзенщат - ЕюепзШЖ, Хантке - НапЖке, Хумболт - НитЬоШ1,
Шмит - 8сктШ1
27.6.1.
Между краесловните [р] и [л] и предходна съгласна се вмъква
[ъ], който се предава при писане.
Бийгъл - Веа§1е (англ.); Гренобъл - СгепоЬ1е (фр.); Нюкасъл -
МехусазВе (англ.); Пьотър - Петр (рус.); Рю(г (пол.); Сартър
- ЗаПге (фр.)
Не се вмъква [Ь] и не се пише между краесловни [л], [м], [н] и
предходни [р] и [л].
Берн - Вегп (нем.), Карл - Каг1 (нем.), Люцерн - Ьихегп (нем.),
Палм - Ра1т (англ.), Шарл - СНаНез (фр.)
■ 1 27.7.
Съчетанието от съгласните [ш] и [т] в чужди собствени имена се
предава с българската буква щ.
Бернщейн - Бертитейн (рус.), Дармщат - Оагтз1ай1 (нем.),
Ещорил - ЕзЮгИ (порт.), Ищван - 1з1уап (унг.), Пещи - РезИ
(унг.), Щабин - ЗЛаЬт (пол.), Щиван - ЕИуап (елов.), Щур - 81иг
(елов.), Щутгарт - 8ши§аг( (нем.)
■ В 28.3.
При имена от украински и словашки език буквосъчетанията ав,
ев, ив и ов се предават съответно с ав, ев, ив и ов независимо от
изговора си.
Довженко (от укр. Довженко), Шевченко (укр. Шевченко), Бар-
дейов (елов. Вагс1е]оу), Преьиов (елов. Ргезоу)
■ I 29.1.
Допуска се имената на някои географски обекти да се предават
преведени или транскрибирани.
Големия(т) каньон и Гранд каньон, Огнена земя и Тиера дел Фуего,
Скалисти планини и Роки Маунтинс
а зо.1.
Установено е предаването по традиция на някои имена на дър
жави, населени места и географски обекти.
Англия - Еп§1апс1, Бавария - Вауегп, Ватерло - \Уа1ег1оо, Ва
шингтон - }Га8кт§1оп, Виена - Шеп, Дания - Оаптагк, Дарвин -
Оапкт, Испания - Езрапа, Копенхаген - КбЪепкауп, Лисабон -
ЬЕЬоа, Неапол - ИароИ, Ньой - ИеиШу, Париж - Раш, Полша -
РоЕка, Рейн - Ккет, Рим - Кота, Русия - Россия, Франция -
Ргапсе, Швеция - Вуегще
т зо.4.
Установено е да не се пише й в края на руски фамилни имена.
Белински - Белинский, Любошчински —Любощинский, Мереж-
ковски - Мережковский, Чайковски - Чайковский
т 32.3.
С главна буква се пишат членни форми и служебни думи, когато
стават първа част от чуждото собствено име.
Бин Ладен (но: Осама бин Ладен), Ван Гог (но: Винсент ван
Гог), Дьо Гол (но: Шарл дьо Гол), Фон Майенбург (но: Мариус
фон Майенбург)
Ш 32.4.
С една главна буква се пишат чуждите собствени имена, които
започват с Мак.
Макдугъл, Маклийн, Макнамара
т 32.6.
Собствените имена от чужди езици се пишат слято, полуслято
или разделно според оригиналната си форма с изключение на слу
чаите в т. 32.6.1.
Ню Йорк - Ие\у Уогк, Нюпорт - Ие^роП, Жан-Жак - Уеап-
^ас^ие8, Римски-Корсаков - Римский-Корсаков
М 32.6.1.
Собствени имена, които съдържат служебни думи, се пишат раз
делно.
Екс ан Прованс - А1х-еп-Ргоуепсе, Булон сюр Мер - Ви1о§пе-зиг-
Мег} Херк де Ста - Негк-с!е-5шф Ростов на Дон - Ростов-на-
Дону
■ 1 3 3 .1 .1 .
Допуска се прилагателното име български в състава на изрази,
употребени като собствени имена, да се транслитерира като Ьа1§агзк1
и като Ъи^агзИ.
„Българска коприна“ - Ва1§агзка корппа и Ви1§агзка корппа,
„Българскароза “ - Ва1§агзка гога и Ви1§агзка гот
Главни букви
Морфологичната употреба на главни и малки букви разгранича
ва графично собствените имена от останалите думи вътре в изрече
нието.
Към собствените имена спадат:
- лични, бащини и фамилни имена, прозвища (прякори) и псев
доними; имена на родове и династии;
- имена на богове, митологични и литературни персонажи;
- имена на празници;
- имена на животни;
- имена на географски и астрономически обекти;
- имена на институции, организации и административни обекти;
- имена на природни и културни обекти;
- някои културноисторически периоди;
- имена на свещени текстове;
- значими исторически събития;
- имена на културни събития;
- имена на награди, ордени, медали;
- имена на медии, на произведения на изкуството;
- имена на административни документи;
- търговски марки;
- имена на сортове, породи, продукти и др.
Ш 38.6.
С главна буква се пишат имената на следните културноистори-
чески периоди: Античност, Възраждане, Просвещение, Ренесанс,
Романтизъм, Средновековие.
Не са малко представителите на Просвещението, които са и
изтъкнати географи.
Магията на Романтизма се поражда от виждането, което ро
мантиците споделят за човека.
■ I 38.7.
С главна буква се пишат имената на географски области и райо
ни, образувани от други собствени имена.
Айтоско, Варненско, Казанлъшко, Карловско, Софийско, Бело-
морието, Средиземноморие, Черноморие, Средногорие
■ 1 39.3.
Когато съставно собствено име е перифразирано или съкратено,
началната главна буква се запазва.
Вътрешното министерство вм. Министерството на вътреш
ните работи; Здравното министерство вм. Министерството
на здравеопазването; Просветното министерство вм. Минис
терството на образованието, младежта и науката, Монреал
ски протокол вм. Монреалски протокол за веществата, които
нарушават озоновия слой; Служба за езикови справки и консул
тации вм. Служба „Езикови справки и консултации“
■ 1 39.6.
С главна буква се пишат имената на букви, когато се използват
като части от съставни собствени имена.
Ай Ти Си медия (1ТС), Би Би Си (ВВС), Си Ен Ен (€N14)
■ I 41.1.
Имената на дните на седмицата, месеците, сезоните, календар
ните периоди.
понеделник, четвъртък, май, декември, пролет, есен, десетиле
тие, столетие, век, хилядолетие, милениум
41.2.1.
Назовават посоките на света.
Прозорците ми гледат на изток.
Стара планина е на север от София.
Ще духа вятър от североизток.
Ш 41.5.
Названията на раси, племена, етноси, религии, както и назва
нията на лица според расова, племенна, етническа или религиозна
принадлежност.
индианец, мулат, метис, креол, ирокези, траки, римляни, елини,
скити, сикхи, християни, мохамедани, евреи, будисти
Ш 41.6.
Названията на парични единици.
евро, драхма, долар, крона, лев, лира, песо, франк
■ I 41.7.
Названията на архитектурни стилове и стилове в изкуството.
барок, сецесион, кубизъм, ампир, неореализъм, постмодерни-
зъм, дадаизъм, рап, гръндж, рейв
Ш 41.8.
Названията на музикални термини.
анданте, алегро, рондо, скерцо, интермецо
■ I 41.10.
Названията на исторически епохи и културноисторически пери
оди с изключение на посочените в т. 38.6.
първобитнообщинен строй, родовообщинен строй, робовладел
ски строй, феодализъм, капитализъм, индустриално общество;
модернизъм, авангардизъм, футуризъм
Ш 41.13.
Прилагателни имена, произлизащи от собствени имена, когато
не са част от собствено име.
Лекарят е от известен пловдивски род.
Няколко софийски квартала остават без вода днес и утре.
Данните за българската икономика от първото тримесечие са
окуражаващи.
■ 1 4 1 .1 6 .
Наименованията на образователни и научни степени и акаде
мични длъжности, когато не са придружени от категоризираща дума.
бакалавър, магистър, доктор, доктор на физическите науки,
доктор на филологическите науки, доктор хонорис кауза, гла
вен асистент, доцент, професор
Бай Ганьо
Невероятни разкази за един съвременен българин
Слято писане
Слято се пишат сложните съществителни имена с неравноправно
отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена осно
ва - главна основа и сложните прилагателни имена с неравноправно
отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основа
- главна основа и по-рядко главна основа - подчинена основа.
■ I 53.5.2.
Съчетания, в които подчинената част е съкращение, се пишат
разделно.
АГотделение, ДНК фактор, жп линия, НАТО генерал, СДВР шеф,
тв лиценз, УКВ предавател;
ВС паспорт, СРВ устройство, С8М оператор, РК агенция, РУС
дограма, 8М8 съобщение, ТУ предаване, 1ЛВпрезидент, У1Р гости
[Вж. Разделно писане, т. 55.2.2.]
т 53.6.
Сложни съществителни имена, в които първата част е глаголна
форма в повелително наклонение, се пишат слято.
бутниколиба, кърпикожух, лапнишаран, препъникамък, прес-
кочикобила, развейпрах, ритнитопка, скубисвекърва, стърчи
опашка;
Браниполе, Палилула, Пържиграх, Чуйпетлово
Ш 53.7.
Сложни съществителни имена, образувани от имената на лите
ратурни герои, употребявани като съществителни нарицателни име
на, като цялата нова дума се пише с малка буква и слято.
донжуан, донкихот, байганьо
Ж 53.8.
Слято се пишат сложни съществителни имена, образувани чрез
наставка от сложни прилагателни имена, които се пишат слято.
едромащабност (от едромащабен), десетдневка (от десетдне
вен), тежкощонажник (от тежкотонажен), тричленка (от
тричленен)
■ I 53.9.
Думи, образувани от съкращения от чужд произход, употребя
вани като съществителни нарицателни имена, в които се назовават
чуждите имена на буквите.
джиесем, джипи, джипиес, дивиди, диджей, есемес, пиар
Ш 53.9.1.
В чужди съкращения, които се употребяват като собствени име
на, чуждите имена на буквите се пишат разделно и започват с главна
буква.
Ай Би Ем, Би Би Си, Си Ен Ен
[Вж. Разделно писане, т. 55.5.]
Прилагателни имена
а 53.10.
Слято се пишат сложни прилагателни имена, в които подчине
ната основа предхожда главната, образувани от словосъчетания от
прилагателно и съществително име, чиито части се пишат разделно.
административноправен (от административно право), анг-
лоезичен (от английски език), военностратегически (от военна
стратегия), външнополитически (от външна политика), генно-
инженерен (от генно инженерство), дебелокор (от дебела кора),
едромащабен (от едър мащаб), етеричномаслен (от етерично
масло), жилищноспестовен (от жилищно спестяване), източ
ноправославен (от източно православие), конституционномо-
нархически (от конституционна монархия), мастиленоструен
(от мастилена струя), музикалноисторически (от музикална
история), скалнооблицовъчен (от скална облицовка), съдебно
медицински (от съдебна медицина), сърдечносъдов (от сърдечни
съдове), широкомащабен (от широк мащаб)
Ш 53.13.
Сложни прилагателни имена, в които главната основа предхож
да подчинената, образувани от словосъчетания от прилагателно и
съществително име, чиито части се пишат разделно, се пишат слято.
литературнохудожествен (от художествена литература), на
учнопопулярен (от популярна наука), ракетноядрен (от ядрена
ракета), стиловоизобразителен (от изобразителен стил), цър-
ковнонационален (от национална църква)
Ш 53.14.
Сложни прилагателни имена, образувани чрез наставка от слож
ни съществителни имена (с полуслято писане), в които главната ос
нова предхожда подчинената, се пишат слято.
вагонресторантски (от вагон-ресторант), генералмайорски
(от генерал-майор), заместникначалнически (от заместник-
началник), кандидатстудентски (от кандидат-студент),
министьр-председателски (от министър-председател), помощ-
никаптекарски (от помощник-аптекар)
■ I 53.15.
Сложни прилагателни имена на -ски за качествена характерис
тика, образувани от съчетания от лично и фамилно име или от лично
име, придружено от бай, бачо и др., се пишат слято.
иванвазовски (патриотизъм), йорданрадичковски (подход), ра-
дойралиновски (сарказъм);
байганъовски (инат), бачокировски (подвиг), кралимарковска
(сила), отецпаисиевски (плам)
[Вж. и Малки букви, т. 42.8.]
■ I 53.15.1.
Сложни притежателни прилагателни имена, образувани от съче
тания от лично и фамилно име, се пишат полуслято (и е главна буква
за всяка съставка).
Димитър-Димова (творба), Емилиян-Станев (разказ), Златю-
Бояджиев (маниер), Иван-Фунев (портрет), Димитър-Осшинов
(превод), Стоян-Михайловски (химн), Цанко-Церковски (роман)
[Вж. Полуслято писане, т. 54.3.]
■ I 53.15.2.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетания от при
тежателно прилагателно от лично име и приложение към него, се
пишат полуслято (като личното име запазва главната буква).
професор-Петрова (хипотеза), министър-Иванов (проект), дя-
до-Стефанов (имот), чичо-Георгиева (снаха)
Ш 53.16.2.
Когато числителното име е съставно по строеж и не е написано
с цифри, всички думи в съчетанието се пишат разделно.
двайсет и пет метров, седемдесет и пет годишен
■ 53.18.
Сложни прилагателни имена, в които главната основа е основа
на причастие, а като подчинена основа са използвани различни части
на речта, се пишат слято.
властимащ, дървообработващ, испаноговорещ, металорежещ,
правоимащ, числопреобразуващ;
главнокомандващ, новопристигнал, самокодиращ се;
бавноразвиващ се, взаимнопроникващи се, дългосвирещ, много
обещаващ, свръхбързодействащ;
високоуважаем, новоназначен, новопристигнал
Наречия
■ 1 53.19.2.
Разделното писане е в сила и за изрази като:
от горе до долу, от къде на къде, от тук на там (но: от горе
надолу, от ляво надясно).
■ 1 53.20.1.
Използваното съществително име не може да се променя грама
тически или няма собствено ударение.
вследствие, всъщност, догодина, докрай, завчас, издъно, навре
ме, навръх, наглед, наздраве, наистина, накуп, налице, наместо,
наполовина, например, наред, насила, насреща, настрана(и), на
сън, наум, начело, нащрек, околовръст, отсреща, отстрана(и),
подред, подръка, поначало, предвид, следобед, призори
Ж 53.20.1.1.
Когато съчетанието от предлог и съществително име не обра
зува смислова цялост с ново значение, двете думи се пишат раздел
но. Срв.:
Той иде отсреща (т.е. срещу нас) и Той иде от среща (т.е. след
като се е срещнал с някого).
Тогава само тази книга ми беше подръка (т.е. само нея можех
да използвам) и Той водеше под ръка старата жена (т.е. беше я
хванал по определен начин).
■ I 53.20.2.
Използваното съществително име е в стара падежна форма, коя
то не се употребява самостоятелно.
вкупом, вкъщи, встрани, довечера, навеки, наизуст, напосоки,
настрани, наяве
Ш 53.20.3.
Съчетанието е с ударение, преместено върху предлога.
надвечер, презглава, прйвечер, прйсърце, ддземи, ддхаки, залудо,
дтръки, прйзори
Ш 53.20.4.
Разделно се пишат съчетания от предлози и съществителни име
на като:
от време на време, от край до край.
Предлози и съюзи
Ш 53.23.
Сложни предлози, съставени от два предлога, които образуват
смислова цялост, се пишат слято.
всред, докъм, допреди, досред, заради, измежду, накрай, насред,
открай, откъм, покрай, помежду, поради, посред
53.24.
Слято се пишат съюзите:
докато, докогато, доколкото, затова, защото, накъдето, от
как, откогато, отколкото, откъдето.
Полуслято писане
Полуслято се пишат сложните съществителни имена с неравноп
равно отношение между изграждащите ги основи от типа главна
основа - подчинена основа или подчинена основа - главна осно
ва, както и всички сложни думи с равноправно смислово отношение
между основите от типа главна основа - главна основа.
Съществителни имена
Полуслято се пишат сложни съществителните имена с неравноп
равно отношение между изграждащите ги основи от типа главна
основа - подчинена основа или подчинена основа - главна основа.
■ I 54.1.
Сложни съществителни имена, в които главната и подчинената
основа са основи на съществителни имена, второто от които поясня
ва или конкретизира първото.
вагон-ресторант, генерал-лейтенант, заместник-председател,
кандидат-студент, министър-председател, премиер-министър,
съдия-изпълнител, член-кореспондент
■ I 54.2.2.
Не се пише дефис, когато втората съставка на собствените имена
е династично име.
Иван Асен, Иван Шишман
Ш 54.2.3.
Под влияние на чужди езици някои сложни остарели и съвре
менни географски имена по традиция се пишат слято.
Будапеща, Индокитай, Чехословакия
Прилагателни имена
Полуслято се пишат сложни прилагателни имена с неравноправ
но отношение между изграждащите ги основи от типа главна осно
ва - подчинена основа. Към тях се отнасят следните случаи:
■ I 54.3.
Сложни прилагателни имена, образувани от съчетание на лично
и фамилно име или от съчетание на две равностойни собствени име
на (всяка съставка се пише с главна буква).
Димитър-Талева (творба), Йордан-Радичков (типаж), Радой-
Ралинова (епиграма)
[Вж. и Слято писане, т. 53.15.1.]
Бойл-Мариотов, Кант-Лапласов, Кирило-Методиев;
Асиро-Вавилонски, Габровско-Севлиевски, Еленско-Твърдишки,
Златишко-Тетевенски, Рило-Родопски, Свищовско-Беленски
Числителни имена
54.10. Сложни числителни имена, образувани от основите на две
числителни имена, с които се бележи приблизително количество.
пет-ьиест, десет-петнайсет, двайсет-трийсет, сто-двеста,
половин-един
— 54.10.1.
Когато числителните имена са изписани с цифри, между тях се
пише тире.
5 - 6 (години), 1 0 - 1 5 (крачки)
[Вж. Тире, т. 102.5.]
■ 1 54.10.2.
Когато като първа основа в сложното числително име вместо
числителното един, което се подразбира, е използвано съществител
но име.
година-две, месец-два, час-два
Наречия
Разделно писане
В българския език всички думи се пишат отделно една от друга.
Разделно се пишат и съставните думи и синтактичните съчетания
независимо от смисловото отношение между думите, от които са об
разувани -равноправно или неравноправно, и от мястото на отдел
ните думи една спрямо друга.
55.4.1.
Географски имена, образувани от прилагателно или числител но
име и съществително собствено или нарицателно име.
Бели Осъм Долна Митрополия Стара Загора
Велико Търново Златна Панега Черни Осъм
Горни Богров Нова Загора
Бели извор Нови пазар Старо село
Горна баня Сапарева баня Три кладенци
Две могили Слънчев бряг Черно море
Златни пясъци Средна гора Широка лъка
Мало село Стара планина
Към тази група се отнасят и названия на празници, образувани
но същия начин.
Нова година Трети март Шести септември
Ш 55.4.2.
Географски имена, включващи двусъставно име и определение
към него.
Голям Мечи връх Ново Горско Косово
Горско Ново село Стрелченска Луда Яна
55.4.3.
Названия на селища, които представляват сложни прилагателни
имена.
Иван Базово, Никола Козлево, Капитан Андреево, Отец Паиси-
ево
[Вж. и Полуслято писане, т. 54.3.2, 54.3.3.]
■ I 55.4.4.
Съставни собствени имена на лица, образувани от съществител
но нарицателно име като първа част и съществително собствено име.
Баба Вида, Баба Марта, Баба Меца, Баба Тонка, Бай Ганьо,
Бачо Киро, Дон Жуан, Дон Кихот, Дядо Коледа, Зайо Байо, Кра
ли Марко, Кума Лиса, Кумчо Вълчо, Отец Паисий, Поп Хари-
тон, Хаджи Димитър, Чичо Стоян
■ I 55.4.5.
Когато имената на литературни герои се употребяват като нари
цателни имена, частите им се пишат слято, а цялата нова дума - с
малка буква.
донжуан, донкихот, байганьо
[Вж. Слято писане, т. 53.7.]
■ 1 55.5.
Чужди буквени съкращения, които се употребяват като собст
вени имена, в които чуждите имена на буквите се пишат с начална
главна буква.
Ай Ти Ти, О Ем Ви
[Вж. и Слято писане, т. 53.9.1.]
■ I 55.7.
Разделно се пишат съставните числителни имена.
двайсет и пет, сто двайсет и пет, хиляда и триста, четирий-
сет и първият, седемдесет и шести, деветдесет и девета
Особени случаи
т 56.
По изключение полуслято се пишат по традиция някои чужди
думи и изрази под влияние на графическото им оформяне в съответ
ния език.
виз-а-ви, ноу-хау, па-дъо-дъо, прет-а-порте, тет-а-тет (но:
аламинут, анблок, анфас, априори, апропо, вабанк, дежавю,
инвитро, нонстоп, откутюр, парекселанс; де юре, де факто)
■ I 60.1.
Отрицателната частица не се пише слято с думи или форми, ко
ито не се употребяват без нея.
неведение, негодяй, немотия, ненавист, нередност, невежа;
невзрачен, невинен, невръстен, невредим, неизбежен, неимове
рен, немарлив, неминуем, непоколебим;
негодувам, недей, ненавиждам, нехая
т 60.1.1.
Когато отрицателната частица не е включена в състава на пред
ставката недо-, с която са образувани съществителни и прилагателни
имена или глаголи, тя се пише слято.
недоимък, недомислие, недомлъвки;
недодялан;
недовиждам, недолюбвам, недооценявам
■ I 61.1.
Когато думата е съществително, прилагателно име или наречие
и с отрицателната частица се образува нова дума с противоположно
значение.
неистина, ненамеса, неприятел, несвяст, нещастие;
неверен, невнимателен, негласен, немирен, неръждаем;
неведнъж, невинаги;
невярно, негласно, ненапразно, неслучайно
Ш 61.1.1.
В единични случаи при някои съществителни имена, когато с
частицата не за отрицание се бележи различно значение, което се
подчертава и чрез логическо ударение върху нея, тя се свързва с ду
мата чрез дефис.
не-арийци, не-благородник, не-човек
62.
Отрицателната частица не се пише отделно от следващата дума:
■ I 62.1.
Когато е употребена самостоятелно или може да бъде отделена
от следващата дума.
Не, не ми е известно.
Идвал съм при теб не веднъж, а три пъти.
ШЛ 62.2.
Когато с нея не се получава ново, противоположно значение.
Посрещна ме не облечен за път, а с висока температура.
(Но: Той застана на вратата необлечен.)
Ш 65.2.
Буквите за две и повече съгласни между две гласни се пренасят
така, че поне една съгласна да остане с първата или с втората гласна.
ав-тор, гръм-на, иг-рая, пъл-зя, таб-ло, трав-ма, топ-че;
град-ски/градс-ки, джун-гла/джунг-ла, Мез-дра/Мезд-ра, под-
скажа/подс-кажа, пред-стои/предс-тои, яс-треб/яст-реб;
ръковод-ство/ръководс-ство/ръководст-во, тран-скрибирам/транс-
крибирам/транск-рибирам;
студен-тство/студент-ство/студентс-тво/студентст-во
Ш 65.2.1.
Буквите за две еднакви съгласни се разделят на горния и долния
ред.
кон-ник, непремен-но, плен-ник, под-дръжка (не: подд-ръжка);
пот-та, радост-та (не: радос-тта)
Буквите за две съседни гласни в средисловие се пренасят, като
буквата поне за една гласна се пише на горния ред.
чи-ето/чие-то, те-ория/тео-рия, ко-ято/коя-то, асоци-ирам/
асоции-рам, пре-одолея/прео-долея, зо-ология/зоо-логия;
ко-операция, ко-ординация
т 65.6.
Едносрични думи не се делят и части от тях не се пренасят на
нов ред.
дол, зъб, връх, клон, пръст, сфинкс;
зад, над, пред
Ш 66.3.
Когато буквосъчетанието дж бележи един звук, то не се разделя
и се пренася на долния ред.
бри-джор, джу-дже, су-джук, тен-джера, чорба-джия (но:
над-живея)
Графични съкращения
Графичните съкращения се употребяват само в писмен текст.
При четене се изговарят съответстващите им несъкратени думи и
изрази.
Съкращаването се извършва чрез запазване на началните букви,
чрез запазване само на съгласни или чрез запазване на букви от на
чалото и от края на думата.
■ 1 72.2.
Между съкращението и следващата съкратена или несъкратена
дума има шпация.
млн. лв., мн. др.;
П. Р. Славейков, П. К. Яворов
■ 1 72.4.
Графичните съкращения по т. 72.1.1 се оформят с наклонена чер
та, без шпации или с дефис в зависимост от установената практика.
с/у - срещу, м-во - министерство
[Вж. и Наклонена черта, т. 117.3; Дефис, т. 114.7.]
Ш 75.3.
Съществителните имена град, село, остров, полуостров, езеро,
планина, връх се съкращават само пред съответното собствено име.
гр. Русе, с. Угърчин, о. Света Елена, п-в Камчатка, в. Мусала
Лексикални съкращения
Лексикалните съкращения се употребяват и в устната, и в писме
ната реч. Те представляват съкращения на изрази или сложни думи.
По начина на образуването си са два вида: инициални и групови.
■ 1 77.1.
Пишат се с главни букви, без точки и шпации между буквите.
БТС - Български туристически съюз, ПФК - Професионален
футболен клуб, ИК - Издателска къща, РИОКОЗ - Регионална
инспекция за опазване и контрол на общественото здраве;
ПТП — пътнотранспортно произшествие, ЖСК — жилищ
ностроителна кооперация, СПИН - синдром на придобита
имунна недостатъчност
■ 1 77.6.
Инициалните съкращения на латиница запазват правописните
особености на съответния език.
СЗМ (Сгоире Зрееха! МоЬПе), ЗМЗ (ЗНоП Мезза§е Зегугсе), СИ
(Сотрас1 Ъхзс), СРЗ (С1оЪа1 РозШотп§ Зуз1ет), РК (риЬНс
ге1айопз), У1Р (уегу троНаШ регзоп), СУ (сигпсиЬт уИае),
ВМУУ (Вауепзске Мо1огеп УУегке)
Пунктуационни знаци
Запетая [,]
■ I 79.3.
За еднородни части, свързани с еднократно употребени съюзи и
и или, са в сила следните правила:
■ I 79.3.1.
Не се отделят със запетая две еднородни части, които са непос
редствено свързани със съюзите и и или.
Юридическите лица и едноличните търговци носят граждан
ска отговорност за нарушаването на права по този закон.
Спомних си за светския живот и за младостта си.
Понякога Радко оставаше у дома за обяд или вечеря.
Членовете на междуведомствения съвет участват в работа
та на съвета лично или чрез упълномощено лице.
Облагата не подлежи на връщане или възстановяване.
■ I 81.1.1.
Не се отделят със запетая неударен едносричен съюз и разполо
жен непосредствено след него вметнат израз, който изисква отделя
не със запетаи.
Аз, от една страна, приемам аргументите ти, но от друга
страна. не изцяло.
Тази книга е, първо, доста информативна, второ, увлекателно
написана и трето, много добре преведена.
Ш 88.7.
Когато първото от две прости изречения, свързани с да, завърш
ва с вметнат израз, който се отделя със запетаи, пред да-изречението
се поставя запетая.
Ангел не приел, естествено, да върши черната работа.
■ 1 89.7.
Когато първото от две прости изречения, свързани с въпроси
телна дума, завършва с обръщение, пред въведеното с въпросителна
дума изречение се поставя запетая.
Разбра ли сега, Янче, как се става депутат?
Пише се запетая между две прости изречения, ако второто из
речение съдържа въпросителна дума и смисълът му се пояснява от
предходното изречение.
Ако не съм аз, кой ще ти помогне?
Когато Марин се върне, Нина ще бъде ли вкъщи?
Които винаги роптаят, защо сега мълчат?
■ 1 91.3.
Когато първото от две прости изречения, свързани със съюзите
и, или, завършва с обособена част, пред и, или се пише запетая.
Жената не слушаше, унесена в мислите си, и затова пропусна
важното съобщение.
Цяла вечер Ангел говореше, отметнал артистично глава назад,
или се смееше на вицовете на приятелите си.
■ 1 9 3 .1 .
Ако първият от двата съюза е многосричен, съюзите се разделят
със запетая.
Не съм съгласен, понеже, ако поставим нещата на друга плос
кост, губещите ще станат печеливши.
■ I 96.1.
За отделяне на изрази за място и време в безглаголни изречения.
Един часа след полунощ, сряда, 13 септември 1922 година.
Прага, 10 август 1969 г.
София, 2010 г.
28 септември, Варна
■ I 96.3.
За отделяне на цяло число от дробната част в десетични дроби.
25,06
1,5%
20,50 лв.
36,6° С
[За употреба на точка вж. т. 109.2.]
97.2.
В сложното изречение:
■ I 97.2.1.
За отделяне на смислово по-самостоятелни прости изречения
или на група от изречения в състава на сложното, в които вече е из
ползвана запетая, независимо дали тези изречения са свързани по
между си безсъюзно, или със съюзи.
Едва по-късно, уморена и разнежена, тя се отпусна върху меки
те вълни; те я люлееха плавно, повдигаха я или я спускаха надо
лу, но толкова леко и приятно, че ако затвореше очи, можеше
да почне да сънува.
Въздухът звънтеше от птичи гласове; миризми и благоухания
пролетни опиваха гърдите.
Приготовленията му възбудиха моето любопитство; пък и раз
брах, че искаше да се заеме с това начинание, за да забрави
събитията, които ни потискаха; рекох си, че ако му помогна да
забрави, ще забравя и аз.
Престижът му ежеминутно растеше; при това и хората от
близкото му обкръжение непрекъснато агитираха в негова пол
за.
Мнозинството знае, че законите са полезни; но малко от хора
та съзнават последствията от неспазването им.
В главата му царяха бъркотия и смут; но като видя веселието,
обхванало хората, постепенно се успокои и мислите му се про
ясниха.
Ш 97.2.2.
За отделяне на паралелни по строеж изречения в рамките на
сложното изречение.
Той машинално поемаше всяка ръка, която му се подаваше; вся
ка наздравица, която му се правеше; всяка чаша, която му се
поднасяше.
т 97.3.
При изреждане:
Двоеточие [:]
Двоеточието е знак за въвеждане на текст, който допълва или
конкретизира казаното в предходната част от изречението.
■ I 98.1
За въвеждане на уточнения, допълнителни сведения или указа
ния.
Срок за изпълнение: 1.01.2008 - 31.12.2010 г.
Начин на финансиране: бюджетна субсидия
Националност: българин
Въздържали се: 7
Годно до: 01.2012 г.
Сума: 2,80 лв.
Тел.: 235 22 76
С8М: 0874 522 781
Имейл: 81аУ181(ср,аЪу.Ъ§
Получател: П. Петров
Редактор: Б. Василева
Рецензент: Р. Иванов
Изготвил: М. Антонова
Директор:...... /подпис/.........
/Ив. Иванов/
С уваж ение:..... /подпис/.........
Поздрави: Румен
Ш 98.1.1.
Двоеточие не се употребява, когато уточнението или допълни
телното сведение е разграничено графично или е разположено на
отделен ред (в заглавни страници, библиографски карета, афиши,
обяви, надписи на филми, телевизионни предавания и под.).
Преводач Д. ДИМИТРОВ
Диригент ЕМИЛ ТАБАКОВ
Технически редактор Правда Глогинска
Сценарист
Г. Мишев
Художник
Хр. Златанов
Ш 98.2.1.
При изброяване след обобщаващи думи или изрази.
Банката предлага следните допълнителни услуги: издаване на
банкови чекове, продажба и осребряване на всички видове път
нически чекове, инкасиране на поименни чекове.
Той искаше да си отговори на няколко въпроса: кой ще е в със
тояние да извърши такъв мащабен проект, какви средства ще
бъдат необходими, в какъв срок сградата ще може да бъде за
вършена.
[За употреба на тире вж. т. 102.5.]
Ш 98.2.1.1.
Допуска се да се пише двоеточие и когато изброяването не е
въведено с обобщаваща дума или израз.
Всяка филмирана таблетка съдържа лактоза, микрокристал-
на целулоза, царевично нишесте, талк, титаниев диоксид. (И:
Всяка филмирана таблетка съдържа: лактоза, микрокристал-
на целулоза, царевично нишесте, талк, титаниев диоксид.)
Магазинът е специализиран в продажбата на масла, смазки,
антифриз, добавки за двигатели и др. (И: Магазинът е специ
ализиран в продажбата на: масла, смазки, антифриз, добавки
за двигатели и др.)
Отвън, дето водата се бие в яките каменни стълбове, той из
дялал от камък лъв, орел, жена, цветя и плодове. (И: Отвън,
дето водата се бие в яките каменни стълбове, той издялал от
камък: лъв, орел, жена, цветя и плодове.)
Ш 98.2.2.
Двоеточие се пише при изброяване в рубрики (със или без обоб
щаваща дума или израз).
Наред с общообразователните дисциплини се изучават и след
ните специални технически дисциплини:
- техническа механика
- електрически машини и апарати
- технически средства за автоматизация
- теория на автоматичното регулиране
- автоматизация и управление на производството.
Всяка филмирана таблетка съдържа: а) лактоза, б) микро-
кристална целулоза, в) царевично нишесте, г) талк, д) титани
ев диоксид.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.3.]
■ I 98.4.
Двоеточие се пише между две прости изречения в сложното в
причинно-следствена връзка, когато е пропуснат съюзът между тях.
Познавам го добре: той е мой стар приятел. (Срв.: Познавам го
добре, тъй като той е мой стар приятел.)
От читалището дойдоха хора: търсеха съдействие. (Срв.: От
читалището дойдоха хора, понеже търсеха съдействие.)
Децата трябва да спортуват: спортът създава навици и дис
циплинира. (Срв.: Децата трябва да спортуват, защото спор
тът създава навици и дисциплинира.)
[За употреба на тире вж. т. 102.9.]
■ I 98.5.
Двоеточие се пише при въвеждане на пряка реч, когато е разпо
ложена след авторовата реч.
Накрая тя се усмихна и промълви:
- Вече разбрах всичко.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.2.1.]
■ I 98.6.
Двоеточие се пише при въвеждане на полупряка реч, когато е
включена в авторовото изречение.
Тази вежливост бай Ганьо я пуща със сметка: хем ще предраз
положи трегера към себе си, хем ще му покаже, че не е някой
голям и богат човек, та да не мисли онзи да го оскубе.
[Вж. Оформяне на текст с полупряка реч, т. 132.3.]
■ I 98.7.
Двоеточие се пише при въвеждане на цитат, когато авторовото
изречение съдържа дума или израз, който препраща към цитата.
При основаването на Българското книжовно дружество Васил
Друмев казва: „Без помощта на науката един народ никога не
би достигнал да има значение за цялото човечество “
В писмо от 1597 г. Галилей пише: „Прочетох Вашето съчинение с
голямо удоволствие. Аз съм отдавна на страната на Коперник ‘
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.4.1.]
За означаване на време.
10:25 ч., 15:07:00
[За употреба на запетая вж. т. 96.2; за употреба на точка вж. т.
109.2]
■ е 99.3.
Като знак за деление в математиката.
20 5 = 4
■ I 99.4.
За въвеждане на сведения за цитирани страници в библиограф-
ски препратки при някои видове цитиране (в зависимост от прила
гания стандарт).
(Димитров 2009: 19 - 20)
Скоби [()]
Скобите (кръгли скоби) са двоен знак, който се използва за от
деляне на обособени части или вметнати думи, изрази и присъеди
нителни конструкции в рамките на изречението и текста, както и за
графично оформяне на текст. Те са по-силен знак за отделяне от за
петаята и тирето.
Най-често употребявани са кръглите скоби ( ). Останалите видо
ве скоби - квадратни скоби [ ], ъглести скоби < > и наклонени скоби
/ /, имат специфична употреба в специализирани текстове.
■ I 100.
Като знак с пунктуационна функция скобите се използват в след
ните случаи:
Ш 100.2.
За отделяне на вметнати или обособени части, които имат харак
тер на дублираща информация по отношение на основната.
Димитър Чорбаджийски (Чудомир) близо две десетилетия
стои настрана от литературата, изявявайки се през това вре
ме като художник.
Не всеки глагол допуска свързване с подчинено да-изречение
(т.е. съдържащо съюз „да“).
Според Ал. Теодоров-Балан изречението съобщава прирочно
(предикативно) съчетание на две основни представи.
Наемът за апартамента е 300 лв. (150 евро).
Добро средство при заболявания на стомаха е отвара от листа
на сена (ЕоИа Зеппае) и корени на ревен (КасИх КНег).
Тесалоники (Солун) е най-близкият голям гръцки град до грани
цата с България.
■ I 100.3.
За отделяне на част от дума или дума, което позволява различни
прочита на думата, израза или изречението.
Различието и неговото (не)приемане всъщност се свързват с
широтата на мирогледа.
Излезе книгата „Жаргонът, без който (не) можем “
Начинът на свързване ще (пред)определя посоката на подчине
нието.
■ I 100.6.
С квадратни или кръгли скоби се отделят думи и изрази на авто
ра, вмъкнати в цитиран текст с цел пояснение.
„Даже и н е т о ч н о т о [разредка в оригинала - курсив мой]
наречие, което се счита за главна основа на писмения български
език, е пожертвувало най-главната своя особеност - тъмното
произношение на безакцентните гласни. “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.7.2.]
101.
Като знак с непунктуационна функция скобите се използват в
следните случаи:
Ш 101.2.
За ограждане на многоточие, с което се означава пропуснат текст
(дума, израз, изречение или по-голяма цялост) при цитиране.
Ю. М. Лотман пише: „На пръв поглед може да изглежда, че
материален, веществен е само материалът на т.нар. изобра
зителни изкуства. Това не е така: звукът, материалът на музи
ката, езикът, материалът на литературата [...] също имат
своята веществена определеност “ (Лотман 1994: 42 - 43).
Според Лейкъф и Джонсън „Размяната на реплики в диалога
и поддържането на разговор по дадената тема (...) изискват
определено сътрудничество“ (Ьако/ф, ЛНпзоп 1980: 108).
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.7.1.]
■ 1 101.2 . 1.
За ограждане на арабски цифри, с които се означават алинеи към
членове на закони.
Чл. 2.(1) БАН участва в развиването на науката в съответ
ствие с общочовешките ценности и националните интереси и
съдейства за умножаване на духовното и материално богат
ство на българския народ.
■ I 102.2.
За отделяне на уточнения, допълнителни сведения или пояснения.
Виеше образование - магистърска степен
Декларация за материално и имотно състояние - образец
Евроинтеграцията на България - проблеми и перспективи
Държавен куклен театър - Пловдив
Технически университет - София
■ I 102.3.2.
Не се отделят с тире едносричен съюз и разположена непосред
ствено след него обособена част.
И поглеждайки назад, той я видя да завива зад ъгъла.
Но тръгнал веднъж натам, Павел никога нямаше да се върне.
[За употреба на запетая вж. т. 80.3.]
■ I 102.3.3.
Когато обособената част е разположена на отделен ред, тя не се
отделя с тире.
Стефан Куманов
експерт в отдел „Реклама и продажби“
шшшашттттш,
д-р БОРЯНА АНГЕЛОВА
педиатър
Велислав Борисов
адвокат
Н Я Н Р
102.4.
Тире се пише за отделяне на вметнати думи и изрази, изискващи
употреба на пунктуационен знак.
Първо - ти не го познаваш.
Напротив - даже се опита да ме спре.
Честно казано - не знам как да постъпя.
[За употреба на запетаи вж. т. 81.1.]
■ 1 102.4.1.
Когато вметнатите думи и изрази са разположени между остана
лите части на изречението и началото им е отделено с тире, краят им
може да се отдели с тире или със запетая.
Това искане -разбира се - ще бъде отхвърлено.
Те - аз мисля тъй - нямат какво да правят тук.
А т е - ох! - вече се уморили.
В близост до самото пристанище - на около два метра от бре
га, се намират останките на стария град.
[За употреба на запетая вж. т. 81.1; за употреба на скоби вж. т.
100.1.]
— 102.5.1.
Когато изброяването е разположено между останалите части на
изречението и началото му е отделено с тире, краят му може да се
отдели с тире или със запетая.
Допреди няколко десетилетия се разискваше въпросът кой
от трите вида - орангутанът, горилата или шимпанзето - е
предшественик на човека.
Само ако са изпълнени следните условия - потребителят да за
яви в писмен вид желанието си за отказ от договора, да посочи
банкова сметка за възстановяване на платената от него сума
и да заплати транспортните разходи по връщане на стоката
-м ож е да се упражни правото съгласно чл. 55 от ЗЗП.
При неврози се препоръчват и останалите пчелни продукти с
хранително-лечебни свойства - пчелното млечице и пчелният
прашец, заради тяхното общоукрепващо действие и влиянието
им върху нервната система.
■ 1 102. 10.
В сложното изречение употреба на тире се допуска между два
съюза, които следват непосредствено един след друг и въвеждат раз
лични прости изречения, ако първият съюз е неударен и едносричен.
Смятах да мълча, но - понеже стана дума за това, ще ви отго
воря.
[За употреба на запетая вж. т. 93.]
■ 1 102. 12.
Тире се пише при цитиране в следните случаи:
■ 1 102.12.1.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е разположен
след цитата.
„На изучаването на естествените науки е основана силата и
прогресът на сегашните европейски народи “ - заявява Бончев в
статията си за програмата на пловдивските училища.
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.1.]
102. 12.2 .
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части
на цитираното изречение.
„Проблемът за свободата - отбелязва авторът - може да се
разглежда в различни аспекти. “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.2.]
■ I 102.12.3.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между две
отделни изречения от цитата, като второто тире се пише след точка
та, с която завършва авторовият текст.
„През моя дълъг писателски живот имах и радости, и страда
ния - споделя Вазов. - Първите бяха къси, скоропреходни, вто
рите бяха по-големи...
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.5.3.]
■ I 102.13.
Тире се пише при пряка реч в следните случаи:
■ I 102.13.1.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е разположен
след пряката реч.
- Каква дълга нощ! - прозина се Игнатий и се прекръсти.
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.2.]
■ 1 102.13.2.
За отделяне на пояснителен авторов текст, вмъкнат между части
те на изречение от пряката реч.
- Всяко лято - засмя се той - на море. Нека ми е зле!
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.3.]
■ I 102.13.3.
За отделяне на пояснителен авторов текст, който е вмъкнат меж
ду две изречения от пряката реч, като второто тире се пише след точ
ката, с която завършва авторовият текст.
- Ти плачеш, а? - кресна той. - Знам защо плачеш... Вън!
[Вж. Оформяне на текст с пряка реч, т. 131.3.4.]
Кавички [„ “]
Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, из
речения или цели текстове. Стандартният графичен вариант на ка
вичките е [„ “].
При цитиране.
Още в началото на изследването си авторът подчертава: „Чо
вечеството е създало и поддържа това богато разнообразие не
заради самото него, а защото всеки тип, всеки жанр може да
каже нещо, което другите не могат “
[Вж. Оформяне на текст с цитат, т. 127.1.]
■ 1 104.3.1.
При приложения в рамките на съставни собствени имена:
Държавна агенция „Архиви“, Народна библиотека „Иван Ва
зов“, Югозападен университет „Неофит Рилски“, СОУ „Лю
бен Каравелов“, Държавен фонд „Земеделие“, Национален да-
рителски фонд „ 13 века България “
Ш 104.3.2.
При собствени имена, които са приложения в рамките на слово
съчетания.
храм-паметник „Александър Невски “, църква „ Свети Седмочис
леници“, мина „Челопеч“, район „Средец“, жилищен комплекс
„Люлин “, булевард „Прага “, улица „Бистрица “, хотел „Перун “,
хижа „Белите брези “, къмпинг „ Силистар “, язовир „Голям Бег-
лик“, телевизор „Сони“, спортни обувки „Булдозер“, шоколад
„Своге“, сапун „Бочко“, картофи сорт „Пикасо“, куче поро
да „Лабрадор“, орден „Стара планина“, специалност „Ланд-
шафтна архитектура“, отдел „Човешки ресурси“ катедра
„Общо езикознание“, вестник „Стършел“, списание „Парале
ли “, повест „Балада за ГеоргХених “, филм „Мера според мера “,
телевизия „Диема “, радио „Романтика “, фестивал „Аполония “
Ш 104.3.3.
Ако първата част от словосъчетанието липсва, кавичките се за
пазват.
Обичам да се разхождам в градинката пред „ Свети Седмочис
леници “
Живея на „Бистрица“ повече от двайсет години.
Наскоро препрочетох „Балада за Георг Хених“
„Мера според мера “ е един от любимите ми филми.
■ 1 104.3.4.
Ако собственото име (или част от него) е променено граматичес
ки, кавичките се запазват.
В „Речника по нова българска литература“ са представени
малко познати на широката публика автори.
Ш 104.5.
При необичайна за контекста употреба на думи и изрази.
Обаждания и есемеси с ,, шеги “ получават абонати на мобилни
оператори.
Движейки се в този ускорен темп, повествованието в същото
време на места хлътва в своеобразни ,, повествователни ями “ и
„тресавища“
Кавички не се употребяват в следните случаи:
105.1.
При собствени имена на географски обекти.
град Варна, село Ковачевица, местност Предела, махала Пали-
лула, планина Родопи, връх Мусала, река Велека, езеро Сребър
на, остров Света Анастасия
Ш 105.2.
При заглавия на книги, беседи, лекции, речи, дисертации, кон
курси, концерти, филми, оперни и театрални представления, шоу
спектакли и др. поради специфично графично оформяне.
ХЪШОВЕ
по Иван Вазов
Спектакъл на Александър Морфов
■ I 105.4.
В случаите, описани в т. 104.1, 104.2, 104.3 и 104.4, когато ду
мата, изразът или текстът в кавички се изписва в курсив или друг
шрифтов стил.
Ж 105.6.
При библиографско описание на заглавия на книги, сборници,
дисертации, автореферати, статии и рецензии.
[Вж. Оформяне на библиографско цитиране, т. 128.]
106.
По традиция без кавички се пишат:
106.1.
Имената на общини и области.
община Ябланица, област Благоевград
Точка [.]
■ 1 107.3.
В края на въпросително изречение, което е загубило характера
си на въпрос.
Ех, и ти, все с Женда се залавяш. Какво е крива Женда.
Имала глава да пати и туйто.
Ш 109.5.
При графично оформяне на рубрики след римски и арабски циф
ри, както и след главни и малки букви.
I. 1. 1.1. А. а.
II. 2. 2.1. Б. б.
III. 3. 3.1.1. В. в.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.1.1, т. 125.1.2.]
110. 2 .
Не се пише точка след арабски цифри в следните случаи:
Ш 110.2.1.
При отбелязване на дати, когато името на месеца е изписано с
букви, и при означаване на години.
септември, 24 май, 3 юни т.г.;
681 г., 1968 г., 2009 г.
Ш 110.2 .2 .
Когато арабските цифри са разположени след знаците за номер
[№], параграф [§] и след съкращения от типа на с. (страница), т.
(точка), фиг. (фигура) и др.
Жилището се намира на ул. ,, Лилия “ № 9 в кв. „Лозенец “
Коментарът се намира в § 5 от III част.
На с. 3 е обяснена схемата.
Материята се разисква в т. 6 от I глава.
Фиг. 18 представя чертеж на обекта.
■ I 112.1.
В края на подбудително изречение, което изразява силна степен
на подбуда.
Не отваряй крана!
Веднага се заеми сработата си!
Ще отидеш и ти!
■ I 112.2.
В края желателно изречение, което изразява силно желание.
Бог да ти даде здраве!
Дано да успееш!
Де да бях и аз като теб!
[За употреба на удивителен знак при заглавие и подзаглавие вж.
т. 119.5, т. 120.1; за употреба на удивителен знак при цитиране
вж. т. 127.3.]
Ш 112.3.
В края на възклицателно изречение, което изразява силна емо
ция.
О, скрити вопли на печален странник, /напразно спомнил майка
и родина!
Какво спокойствие цари тук!
Ах, Мария!
Уважаеми съседи!
О! Не знаех, че си тук.
Ей! Ти, младежът!
[За употреба на удивителен знак при заглавие и подзаглавие вж.
т. 119.5, т. 120.1; за употреба на удивителен знак при цитиране
вж. т. 127.3.]
В края на заглавия удивителният знак се запазва.
Да бъде ден!
Елате ни вижте!
Д колко макове!
В 112.5.
Вътре в изречението след междуметия във функция на сказуемо.
И те бух! във водата.
Многоточие [...]
В 113.2.
За означаване на пропусната част от цитат.
Авторът казва очевидното: „...програмата не притежава
собствен ум [...], ако оставиш всичко на нея, със същия успех
можеш да хвърляш зарчета “
[За употреба на многоточие при заглавие и подзаглавие вж. т.
119.5, 120.1; за употреба на многоточие при цитиране вж. т.
127.3.]
Непунктуационни знаци
Ш 114.4.
При полуслято писане на задпоставени приложения в състава на
някои собствени имена.
Александър Дюма-баща, Иванов-младши;
София-север, Бургас-юг, Марица-изток
Ш 114.5.
При пренасяне на части от думи на нов ред.
мо-да, об-стоятелство, разу-мен
■ 1 114.6.
При писмено предаване на скандирани думи.
Ро-ди-на!, На-пред!, По-бе-да!
■ I 114.10.
Допуска се употреба на дефис при обединяване на думи от сво
бодно словосъчетание в смислова и графична цялост.
Самият индивидуален живот е едно такова пребиваване в со-
циалността, в живеенето-с-другите.
Ш 115.3.
Върху гласната в частицата по при степенуване на съществител
ни, глаголи и съчетания с предлог
по юнак, по обичам, по към тебе, още по на запад
■ I 115.5.
В специализирани издания като речници, справочници, енцик
лопедии.
кажа, кажеш, кажем; казах, каза; кажех, кажеше; казал;
кажел; казан; кажи!, кажете!
водопровдд - част от водопроводна мрежа или инсталация, по
която се подава чиста вода към потребителя.
Апостроф П
■ 1 116.1.
При предаване на изговор за означаване на изпусната буква или
сричка.
т ’ва (това), наш ’те (нашите), г о 3син (господин)
■ I 116.2.
При мерена реч предвид метриката.
нек' (вм. нека)
118.1.
Като знак за индекс.
В заглавието в снет „вид“* са темите, идеите, жанровите
конструкции на цялото.
* Терминът се въвежда във философски план от Г Хегел.
118.2.
Като знак за обособяване на отделни структурни части в текста.
И, в свойта кратка красота,
цветята се топят безследно...
*
И пак край смълчаните хижи
вървя в бледосиня мъгла
118.3.
За означаване на пропуснати букви, думи или цифри.
5**6
ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТ
■ I 119.4.
В края на заглавие, което се състои от едно изречение, не се
пише точка.
Обратната страна на монетата
■ I 119.4.1.
Ако заглавието се състои от повече изречения, точка не се пише
само в края на последното изречение.
Есента свърши. И отново снегът ни изненада
■ I 120.2.
Подзаглавието може да се поставя в скоби.
Америка през европейски поглед
(Из записките на един журналист)
Занемелите камбани
(Преразказ)
121.2.
Оформя се по общите пунктуационни правила.
121.2.1.
Мотото не се огражда в кавички.
КАРАДЖАТА
И търсят духа на Караджата!
Хр. Ботев
Бунтът бе помазан. В горските у сой
* паднаха убити всичките герои.
■ I 121.3.
Източникът (авторът) на мотото, ако е посочен, се оформя по
следния начин:
Пише се на самостоятелен ред под мотото.
■ I 121.5.
Започва с главна буква.
121.6 .
След източника не се поставя точка.
■ I 122.1.
Ако се състои от две части - указваща поредния номер и съдър
жателна част - те се разполагат на един ред или на отделни редове.
Ако са разположени на един ред, се отделят с точка.
Глава V. Връзки между организациите
или
Глава V
Връзки между организациите
VI. 0. д.
125.1.2.
След арабски цифри и след малки букви се поставя точка или
дясна скоба. Когато за означаването на рубрики и техни подрубрики
се използва поредица арабски цифри, след всяка цифра се поставя
точка.
1. 1) а. а) а. а) а. а)
5. 5) «ле. ж) 8- §) с 0
[Вж. Точка, т. 109.5; Скоби, т. 101.3.]
■ I 125.1.3.
След точката и дясната скоба има шпация. Когато подрубриките
са означени чрез две и повече арабски цифри, шпация се поставя
само след последната точка.
Ш 125.1.4.
Числителните първо, второ, трето и т.н. в текст с рубрики се
оформят като самостоятелни изречения или като вметнати изрази.
Ш 125.2.3.
Отстъпите на рубриките и на техните подрубрики са различни,
когато са означени чрез еднакви графични знаци или чрез нов ред.
Предвиждани проекти:
• Проект „Разработване и внедряване на съвременни техноло
гии“
• Разработване на дигитален модел
• Виртуално обучение по европейски стандарти
• Развитие на пилотен проект
• Проект „Реконструкция и модернизация“
Ш 125.3.
Пунктуационното оформяне на текста, който въвежда рубрики и
подрубрики, зависи от синтактичните му особености и от употребе
ните думи или изрази.
■ I 125.3.1.
След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той не
представлява граматически и смислово завършено изречение и всяка
от рубриките или подрубриките го завършва.
(2) Върху извадения от изпълнителното дело изпълнителен
лист се отбелязват номерът на делото и данни:
1. на кого и кога е връчена поканата за доброволно изпълнение;
2. за внесените, но неполучени от взискателя суми с означение
на номера и датата на ордерите;
3. кога е извършено последното изпълнително действие.
■ I 125.3.2.
След въвеждащия текст се поставя двоеточие, когато той съдър
жа израз, който смислово препраща към рубриките.
Атестирането включва следните три етапа:
1. изготвяне на работен план
2. обсъждане на постигнатите до средата на периода цели и
набелязване на мерки за осъществяването им
3. изготвяне на оценка в края на периода и вписване на резулта
тите в атестационен формуляр.
[Вж. Двоеточие, т. 98.2.2.]
■ I 125.4.
Правописно и пунктуационно оформяне на рубрики
Ш 125.4.2.
Когато рубрика по т. 125.4.1. освен част от изречение съдържа
поне още едно цяло изречение, в края на всички рубрики от откъса
се поставя точка.
Така в българските земи се обособяват три основни района, в
които се забелязва засилена художествена активност сред ет
нически гръцкото население. Те са локализирани на юг от Ста
ра планина и обхващат:
- в Югоизточна България - земите по черноморската край
брежна ивица. Предишният иентър (Несебър) се измества
към Созопол. като постепенно обхваща и територията на
Странджа.
- в Централна България - центрове на гръцката художестве
на активност продължават да бъдат Пловдив и Асеновград,
като тя се разпростира и на юг към Централните и Източ
ните Родопи.
- в Югозападна България - към Мелник се добавят и по-мал
ки центрове като Кюстендил. Тук историко-демографските
проиеси не гарантират толкова широк пазар за изкуството
на гръиките иконописии, както в другите две области.
Ш 125.4.3.
Вертикално разположени рубрики, които представляват самос
тоятелно изречение, започват с главна буква и завършват с точка.
Тази прилика се изразява от наличието на посочения вече цен
тър, който е съществен в две посоки.
1. Той дели оста на две части, които не могат да се заместват
взаимно.
2. Всички факти, които участват в изграждането на оста, по
лучават стойност чрез съотнасянето си към този център.
Ш 125.4.4.
Вертикално разположени рубрики, които представляват дума
или словосъчетание, граматически независими от въвеждащото из
речение, може да започват с главна или с малка буква. Те завършват
без препинателен знак, със запетая или с точка и запетая. Последна
та рубрика завършва с точка.
Заплащането се извършва Заплащането се извършва
по установения ред: по установения ред:
• В брой - в книжарницата . • в брой - в книжарницата
на издателството ' на издателството;
• По банков път. • по банков път.
Ш 125.4.6.
Рубриките и подрубриките в един рубрикиран откъс се оформят
еднотипно по отношение на правописа и пунктуацията.
Оформяне на текст, придружаващ образно или
графично представена информация
Схема 1
Схема 1
Ш 126.2.2.
Самостоятелно употребеният съдържателен компонент се раз
полага или вляво, или центриран.
или:
Фигура 1
Съотношение между величините М, N и ^
Ш 126.3.
Текстове вътре в графичния обект, които представляват назва
ния на отделните елементи от съдържанието му (колони и редове на
таблици, стълбчета на хистограми, сектори на диаграми, детайли на
изображение), се оформят по следния начин:
Текстът в колоните и редовете в таблици започва с главна буква
и завършва без препинателен знак.
Таблица 1
Разпределение на отговорите на анкетираните лица
Не из
Източници на Брой от- Често Рядко
Код ползвам
информация говорил и
Отн. дял Отн. дял Отн. дял
(%) (%) (%)
А Интернет 2953 33.6 27.1 39.3
Б Други източници 2740 6.9 31.5 61.6
Ш 126.3.2.
Названията на елементите от диаграми, хистограми и изображе
ния се оформят по следния начин:
■ I 126.3.2.1.
Когато представляват едно или повече изречения, започват с
главна буква и се допуска да завършват с точка.
900
800
700
600
500
400
300
200
100
0
Гледам сериали, Гледам новини, Гледам шоу Не гледам
но не и новини, но не и филми, програми, телевизия.
но не и сериали.
или:
дял на продажбите
т 126.3.2.3.
Названията на отделни детайли от изображение, изнесени извън
него, се оформят като рубрики.
[Вж. Оформяне на рубрики, т. 125.]
или:
■ 1 127.1.2.
Частите на цитат, разделен от пояснителен израз, не се ограждат
в отделни кавички.
„Свободното време позволява на мозъка да преработи получена
та информация - твърди авторът - докато постоянната стимулация
възпрепятства процеса на познанието.“
Ш 127.3.4.
Когато цитираното изречение е в края на авторовото изречение и
двете завършват с един и същ препинателен знак, се пише само един
знак след затварящите кавички.
Непрекъснато получаваме потвърждение на следната мисъл
на О. Уайлд: „ Обществото често прощава на престъпниците.
Но не и на мечтателите“.
Прочете ли „Иде ли “?
Колко се възмутих обаче от неговото „Не те е срам“!
Ш 127.3.5.
Когато цитирано изречение е в края на авторовото изречение и
двете завършват с различни препинателни знаци, се пишат и двата
знака съответно пред и след затварящите кавички.
Как да не се впечатлиш от остроумието на Айнщайн, който
казва: „Две неща са безгранични - Вселената и човешката глу
пост. За първото не съм толкова сигурен. “!
Вазов завършва повестта с думите: „Бедни, бедни Македонски!
Защо не умря при Гредетин?...“.
■ I 127.4.1.
След авторовия текст се пише двоеточие, ако този текст съдържа
израз, който въвежда цитата.
Емблематичен за творчеството на поета е следният стих:
„душата ми е златен храм “
Марк Твен пише: „Истината е най-скъпото нещо, което при
тежаваме. Некая пестим!“
[Вж. Двоеточие, т. 98.7.]
Ш 127.4.2.
Ако авторовият текст не съдържа израз, който въвежда цитата,
двоеточие не се пише.
Въстанието през септември 1923 г. с трагичния си завършек
„праща поезията в изгнание “
Със своята пламенна възхвала на подвига на опълченците Ва
зов побеждава „на клеветата зъбът “
Според Л. Каравелов държавата след Освобождението тряб
ва да се устрои съобразно с облика на българския народ, който
„няма сред себе си аристократически величия“
■ 1 127.5.
Ако цитатът завършва с пояснителния израз, този израз се пише
с малка буква и се оформя по следния начин:
Ш 127.6.
Цитат от лирически текст се оформя по следния начин:
■ 1 127.6.1.
Ако е оформен като самостоятелен абзац, цитатът не се огражда
в кавички.
Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стило
во, стихово, звуково, че и графически в:
Страсти и неволи
ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
[Вж. Кавички, т. 105.3.]
■ 1 127.6.2.
Ако е разположен на един ред с авторовия текст, цитатът се
огражда в кавички, а стиховете се отделят един от друг с наклонена
черта и шпации.
Ядрото на творбата неочаквано се взривява смислово, стило
во, стихово, звуково, че и графически в: „ Страсти и неволи / ще
хвърлят утре върху тях / булото на срам и грях “
■ I 127.7.1.1.
Многоточието не е в скоби, ако е пропуснато началото на цити
раното изречение.
В годишния доклад за състоянието на планетата се казва:
създадохме опасна илюзия, че вече не сме зависими от здра
вословна околна среда “
■ I 128.1.
В текста може да се даде пълно библиографско описание на до
кумента.
По същия въпрос вж. Конев, Ил. Българското възраждане и
Просвещението. Т. 2. Въпроси на българската филологическа
култура. София, 1991, с. 358.
128.2.
Цитираният документ се посочва в скоби, частично в скоби или
без скоби.
128.2.1.
При цитиране в скоби се спазват всички правила за библиограф
ско описание.
128.2.2.
При частично цитиране в скоби само библиографските сведе
ния, включени в скобите, се оформят по правилата за библиографско
описание.
Ж , 128.2.3.
Библиографско цитиране в текста може да се извършва, без да се
спазват правилата за библиографско описание.
т 129.2.
Номерацията на препратките може да се отнася само за конкрет
ната страница, за част от текста (напр. глава) или за целия текст.
■В 129.3.
При първо или еднократно цитиране на документ важат прави
лата за библиографско описание.
Ш . 129.5.
При цитиране на статии от сборници и периодични издания се
допуска в текста да се посочат сведенията за публикацията, а под
линия - сведенията за изданието, в което е включена. В този случай
разделителните знаци Iи- , както и означенията В: или
Ш 129.6.
При последователно цитиране на няколко публикации библиог-
рафските описания се отделят с точка и запетая.1
ШШ 129.8.
При последователно цитиране на няколко публикации от един и
същ автор името му се посочва само в първото описание.
т 129.9.
Когато цитирането в текста не е от оригинала, а чрез друга пуб
ликация или цитиран в нея източник (непряко цитиране), пред биб-
лиографското описание се добавя изразът цитати по, или съкратено
цит. по, следван от двоеточие.
■ 1 130.
Цитирането в края на текста чрез библиографски списък се из
вършва по следния начин:
Ш 130.1.
При цитиране на литература в библиографски списък са в сила
правилата за библиографско описание.
т 130.2.
Към всяко библиографско описание в списъка се прави препрат
ка от основния текст, която точно посочва съответните описания в
библиографския списък.
[За оформяне на препратки вж. т. 130.4.]
130.3.
Библиографският списък се разполага в края на основния текст
и се подрежда азбучно, хронологично или по номера.
130.3.1.
При азбучно подреждане списъкът се оформя по първия елемент на
описанието - фамилното име на автора или първата дума от заглавието.
130.3.1.1.
На първо място в списъка се подреждат азбучно сортирани пуб
ликациите от един и същ автор, а след това публикациите на същия
автор със съавторите му по азбучен ред на фамилията на съавтора.
130.3.1.2.
Ако в един библиографски списък има описания на документи
от различни азбуки (кирилица, латиница и др.), описанията на всяка
азбука се оформят в отделни азбучни редове, като на първо място се
разполагат кирилските.
Етнолопца и антрополог^а. Стан>е и перспективе. Београд,
САНУ, 2005.
Радойнова, Д. Етнос. Етнология. Етнични процеси. Шумен,
Унив. изд. Епископ Константин Преславски, 2005.
Зтнокультурное взаимодействие в Евразии. Т. 1. Москва, На
ука, 2006.
ЕШшс М топйез т Ле Ва1кап 8Шез. 1860 - 1971. Ьопсюп, Аг-
сМуе ЕбШопз, 2003.
Ре4егтапп, \У. 01е ОезсЬюЛе <3ег ЕЛпою§1е. Ширрег1а1, Н ат-
тег, 2004.
Ш 130.3.2.
При хронологичното подреждане библиографските описания
в списъка се подреждат по годината на издаване на документа, във
възходящ или низходящ ред.
Ш 130.3.2.1.
Ако в описанията има съвпадащи години, подреждането се из
вършва азбучно по първия елемент на описанието (фамилия на автор
или първа дума от заглавие).
Ш 130.3.3.
При подреждането по номера списъкът следва реда на появява
нето на препратките в основния текст.
[В библиографския списък:]
130.4.2.
Ако списъкът не е номериран, за препратка служи фамилното
име на автора, дума от заглавието (обикновено първата) или съкра
щение на източника, след което се посочват годината на издаване
на публикацията и цитираните страници. Препратката се огражда в
квадратни или в кръгли скоби.
130.4.2.2.
Ако списъкът съдържа двама или повече различни автори с едно
и също фамилно име, в препратката се изписва и личното име на
автора до идентифицираща буква.
Георгиев, Вл., 1986, с. 7
Георгиев, Ст„ 1989, с. 1 4 - 1 5