СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„Св. Климент Охридски“

Конспект
на
Официален правописен речник на българския език

Изготвил: Проверил:
Пламена Каменова Борисова доц. д-р Владислав Миланов
Фак. №25510 ас. Васил Койнарев
1 семестър
Специалност „История“

София

2021
 Официалния правописен речник на българския език има за цел да изложи
основните правила за правопис и пунктуация на езика ни. Той обхваща най-важните
правописни и пунктуационни проблеми. Речникът има нормативен характер –
правилата, формулирани в увода, и правописът на включените в него думи са
задължителни за писменото общуване. Уводът съдържа правилата на писмения език,
представени максимално ясно и достъпно за читателя. Речникът регистрира активния
речников състав на днешния книжовен български език и съдържа значително повече
думи и форми от досега действалите правописни речници, издания на Института за
български език.

След внимателен подбор са включени много нови думи от последното

десетилетие. Правописният речник е изработен от екип езиковеди от "Института за
български език" на БАН, който е упълномощен да проучва промените в писмената
практика и да внася единство в правописа чрез системно кодифициране. Той е
предназначен за всички, за които грамотността е задължително условие за успешно
общуване и добра професионална реализация.

Българска графична система

Българска азбука

Съвременната българска азбука е тази, чрез която се извършва писменото

предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и
съдържа следните 30 букви. Тя добива окончателния си вариант, когато при
правописната реформа от 1945 г. биват премахнати буквите Ѣ (Е двойно) и Ѫ (голяма
носовка).

Особености при употребата на някои букви

За отбелязване на какво се използват буквите „а“, „я“, „ю“, „щ“, „ь“ и

буквосъчетанията „дж“, „дз“. Кога е допустимо да се пише „ъ“ в края на думата.

Пунктуационни знаци

В съвременния български език се използват десет препинателни знака: точка (.),

запетая (,), въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;),
двоеточие (:), тирета – два вида: дълга чертица (–) и дефис (-), кавички („…”) и скоби –
главно кръгли скоби (), но има и квадратни ([ ]), ({ }), ъглести (< >).

Непунктуационни знаци

Българската графична система включва и други графични системи или елементи

от тях (арабски и римски цифри, знаците за математическите действия, както и знаците
за ударение, процент, градус, параграф, апостроф, звездичка и др., и някои гръцки и
латински букви).

Правописни принципи

В съвременния български правопис се прилагат няколко принципа, а те са:

морфологичнен, фонетичен, синтактичен и традиционен.

Морфологичен принцип

Основната част от правилата за писане на думите в българския език се основава

върху морфологичния принцип. Еднаквите строежни елементи – морфемите (корен,
представка, наставка, окончание, определителен член), се пишат по един и същи начин.

Фонетичен принцип

Правописът на думите е в съответствие с книжовното им произношение.

Синтактичен принцип

Действа в рамките на словосъчетанието и изречението. Върху него се основават

повечето от правилата за употреба на препинателните знаци и за правописа на
сложните думи, както и част от правилата за писане на главни и малки букви.

Традиционен (исторически) принцип

Действието на традиционния принцип в българския правопис е силно

ограничено. Правописът на някои думи се подчинява на историческата (без да се
отчитат съвременният им изговор и строеж).
Общи правописни правила

Правописни правила с фонетичен характер

Променливо я

По традиция променливо я в съвременния български език се нарича

наследникът на старобългарската ятова гласна (Ь). Променливо я е онова я, което при
определени условия преминава в е.

Пише се я, ако едновременно са спазени следните три условия:

1. я е в сричка под ударение;

2. сричката след я съдържа една от гласните (а), (о), (у), (ъ) или я е в последната
сричка на думата;
3. след я не следват съгласните (ж), (ч), (ш) или й.

Условия на преминаване на променливото я в е:

- когато не е под ударение
- когато сричката след него съдържа гласна (е) или (и)
- когато сричката след него съдържа мека съгласна
- когато сричката след него съдържа една от съгласните (ж), (ч), (ш) или й

Вмятане и изпадане на гласни и съгласни

- думи с вметнато ъ в последната сричка, което изпада в някои от формите им;

- прилагателни имена, образувани с наставката -ски

Прилагателни имена , образувани с наставката -ски

При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съществителни

имена, завършващи на -ст, -с, -з, -ж, -ч, -ш, -щ, съгласната (с) от наставката изпада.

При прилагателни имена, образувани с наставката -ски от съществителни

имена, завършващи на г, к, х, които се променят в ж, ч, ш, съгласната (с) от наставката
изпада.
 Групи -ръ-/-ър-; -лъ-/-ъл-

В едносрични думи обикновено се изговаря и пише -ръ-, -лъ-. Правилото е в

сила и в случаите, когато едносричната дума е част от сложна дума. В многосрични
думи се изговаря и пише -ър-, -ъл-, ако след съчетанието следва една съгласна. В
многосрични думи се изговаря и пише -ръ, -лъ, ако след съчетанието следват две и
повече съгласни.

Групи -ея, -ия-, -еа- , -иа-

В края на думи от чужд произход се пишат съчетанията -ея и -ия.

Удвояване на предлозите в и с

Правопис на двойни съгласни

Еднакви съгласни се срещат на границата на две различни морфеми.

Правописни правила с граматичен характер

Членуване с пълен и кратък член

Образуване и употреба на членуваните форми за м.р. ед.ч.

Звателни форми

Звателна форма могат да образуват част от съществителните имена от м.р. и

ж.р. във формите си за ед.ч. Звателните форми на съществителните имена в българския
език се употребяват като обръщения.

Бройна форма

Бройна форма имат само съществителните имена от м.р. за нелица, завършващи

на съгласна. Бройна форма за мн.ч. на съществителните имена от м.р. се образува с
окончания -а или -я.

Формите кого, когото, някого, никого

Те се отнасят се за лица и изпълняват служба на допълнение в изречението.

Възвратно притежателно местоимение
 Възвратното притежателно местоимение има две форми: пълна и кратка.

Деепричастия

Деепричастията са глаголни форми със завършек -ейки или -айки.

Окончание за 1 л. мн.ч. сег.вр. на глаголите от първо и второ спрежение

Глаголите от първо и второ спрежение имат в 1 л. мн.ч. сег.вр. окончание –м.

Някои случаи на съгласуване по число

Правила при съгласуване по число в състава на учтивата форма и именни съчетания.

Предаване на собствени имена от чужди езици в българския книжовен език

Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транскрипция

Собствените имена от чужди езици се предават на български чрез

транскрипция, транслитерация, превод, в установена по традиция форма или чрез
възпроизвеждане на оригиналната им графика.

Транскрипцията е предаване на звуковия състав на чужди имена със средствата на

приемащия език като има правила за предаване на гласните и съгласните в собствените
имена.

Предаване на гласни в собствени имена от чужди езици

Предаване на съгласни в собствени имена от чужди езици

Предаване на собствени имена от чужди езици чрез транслитерация

Предаване на буквения състав на имената със съответните букви от българската азбука.
Предаване на собствени имена от чужди езици чрез превод
В преведена или полупреведена форма.
Предаване на собствени имена от чужди езици по традиция
Отдавна навлезли и широко известни собствени имена.
Предаване на собствени имена от чужди езици в оригиналната им форма
Предаване на имената с оригиналната им графика.
Други правописни и граматични особености при предаването на собствени
имена от чужди езици
Правила за главни букви, апостроф, слято, полуслято и разделно писане, окончания на
имената.
Транслитерация на български собствени имена с латински букви

Транслитерацията е предаване на буквения състав на думите от една графична

система в друга. Транслитерацията на българските собствени имена е предаването на
буквения им състав чрез латински букви или съчетания от тях.

Употреба на главни и малки букви

Морфологична употреба на главни и малки букви

Главни букви
- собствени имена
- прилагателни имена, образувани от собствени

Малки букви
- думи, които не са собствени имена
- съществителни нарицателни, които по произход са собствени

Синтактична и стилистична употреба на главни букви

Синтактичната употреба на главните букви разграничава отделните изречения в

текста и е свързана с употребата на препинателните знаци за край на изречение.

Чрез стилистичната употреба на главни букви се изразява специално отношение

към участник в общуването или към лице или предмет, за който се говори.

Графична употреба на главни букви

Главните букви се използват с графична функция в следните случаи:

- за означаване на поредност и за подчертаване на правоговорна или правописна

особеност или грешка.

Слято, полуслято и разделно писане на сложните и съставните думи

 В съвременния български книжовен език сложните думи се пишат слято или
полуслято, а съставните думи и синтактичните съчетания -разделно.

Слято писане
Сложни съществителни с неравноправно отношение между изграждащите ги
основи от типа подчинена основа – главна основа. Сложни прилагателни с
неравноправно отношение между изграждащите ги основи от типа подчинена основа –
главна основа, и по-рядко главна основа – подчинена основа.

Полуслято писане
Сложни съществителни с неравноправно отношение между изграждащите ги
основи от типа главна основа – подчинена основа или подчинена основа – главна
основа, както и всички сложни думи с равноправно смислово отношение между
основите от типа главна основа – главна основа.

Разделно писане
В българския език всички думи се пишат отделно една от друга. Разделно се
пишат и съставните думи и синтактичните съчетания независимо от смисловото
отношение между думите, от които са образувани - равноправно или неравноправно, и
от мястото на отделните думи една спрямо друга.
По изключение полуслято се пишат по традиция някои чужди думи и изрази
под влияние на графическото им оформяне в съответния език.

Особени случаи
- някои чужди думи и изрази
- съчетания от две сложни съществителни или прилагателни с еднаква втора
основа

Частиците по и най
Удълженото произнасяне на отделна гласна или съгласна.

Писане на отрицателните частици НЕ и НИ

Частиците не и ни се пишат слято или разделно.
Пренасяне на части от думи на нов ред
Ръководи се от изискването да не се пречи на правилното смислово
възприемане на думите, когато се делят. Използва се малко тире като показател за
прекъсване. Валиден е принципът на скандирането, но има и някои ограничения.

Езикови съкращения
Графични съкращения
Само в писмен текст; при четене думите се изговарят несъкратено. Извършва се
чрез запазване на началните букви, чрез запазване само на съгласни или на букви от
началото и края на думата.
Лексикални съкращения
В устната и в писмената реч. Съкращават се изрази или сложни думи. По начин
на образуване са инициални и групови.

Пунктуация
Пунктуацията е съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната
употреба. Функцията на пунктуацията е да осигури еднозначно възприемане на
писмения текст в съответствие с намеренията на неговия автор. Основният принцип в
българската пунктуация е синтактичният. Малка част от пунктуационните правила се
обуславят от смислови и интонационни особености на изречението.

Пунктуационни знаци
Запетая
Запетаята служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в
простото и в сложното изречение. В простото изречение запетаята служи за отделяне
на еднородни и на обособени части на изречението, на вметнати думи и изрази,
обръщения, междуметия, частици, както и на присъединителни конструкции.
В сложното изречение запетаята служи за отделяне на простите изречения в състава
му.
Когато просто изречение е разположено между частите на друго просто изречение, със
запетая се отделят и началото, и краят му. Когато просто изречение, въведено с
въпросителна дума, е разположено между частите на друго просто изречение, със
запетая се отделя краят му.
Пунктуационна употреба на запетая
Отделя синтактични и смислови цялости в простото и сложно изречение.
Запетая в простото изречение
Отделя еднородни и обособени части, вметнати думи и изрази, обръщения,
междуметия, частици, присъединителни конструкции.

Запетая в сложното изречение

Отделя простите изречения в състава му.

Непунктуационна употреба на запетая

Точка и запетая
Използва за отделяне на относително по-големи и по-самостоятелни
синтактично-смислови цялости в рамките на простото и сложното изречение. Той е
знак за по-силно отделяне от запетаята и за по-слабо отделяне от точката.В простото
изречение отделя разширени еднородни части. В сложното изречение отделя смислово
самостоятелни прости изречения или група от изречения.

Двоеточие
Двоеточието е знак за въвеждане на текст, който допълва или конкретизира
казаното в предходната част от изречението. Двоеточие не се употребява, когато
уточнението или допълнителното сведение е разграничено графично или е
разположено на отделен ред. Допуска се да се пише двоеточие и когато изброяването
не е въведено с обобщаваща дума или израз. Двоеточие не се пише, ако в авторовото
изречение няма дума или израз, който да въвежда цитата. Двоеточие не се пише, когато
се цитира отделна дума или словосъчетание. Има пунктуационна и непунктуационна
употреба.

Скоби
Двоен знак за отделяне на обособени части или вметнати думи, изрази и
присъединителни конструкции; за графично оформяне на текст.
 Тире
За означаване на пропуснати части на изречението, за по-силно отделяне на
обособени части и вметнати думи и изрази, при присъединяване, цитиране и оформяне
на пряка реч.

Кавички
Кавичките са двоен знак, с който се ограждат думи, изрази, изречения или цели
текстове. Стандартният графичен вариант на кавичките е ("").

Точка
Знакът точка се употребява в края на съобщително изречение,в края на
подбудително, желателно или възклицателно изречение, което изразява слаба степен
на подбуда, желание или емоция.

Въпросителен знак
Въпросителният знак се употребява в края на въпросително изречение, в края на
заглавие, ако изречението пази характера си на въпрос,вътре в изречението за
изразяване на отношение към част от изказването.

Удивителен знак
Удивителният знак се употребява в края на подбудително изречение, което
изразява силна степен на подбуда, в края желателно изречение, което изразява силно
желание.
В края на възклицателно изречение, което изразява силна емоция, вътре в
изречението след междуметия във функция на сказуемо.

Многоточие
Знакът многоточие се употребява за означаване на пауза при прекъсната или
недоизказана мисъл вътре или в края на изречението.За означаване на пропусната част
от цитат.

Непунктуационни знаци
Най-често използваните непунктуационни знаци в българската графична
система са дефис (малко тире), знак за ударение, апостроф, наклонена черта, звездичка.
 Употребяват се и други графични знаци: § (параграф), № (номер), % (процент),
+ (плюс), - (минус), ° (градус), > (по-голямо), < (по-малко), @ (ет) и др.

Оформяне на текст
Прави се, за да се улесни възприемането на текста. Използват се общите
правописни и пунктуационни правила, прилагат се специфични правила и графични
техники.
- оформяне на части от текста
- оформяне на рубрики
- оформяне на текст, придружаващ образно или графично представена
информация
- оформяне на текст с цитат
- оформяне на библиографско цитиране
- оформяне на текст с пряка реч
- оформяне на текст с полупряка реч