Professional Documents
Culture Documents
I. Първа част
ПРОИЗВОДНАТА ДУМА КАТО ОБЕКТ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Мястото, което заема производната дума в лексикалната система със своята номинационна и
комуникативна функция, обуславя тясната връзка на словообразуването с лексикалното
равнище. Като носител на характерната за отделната лексема особености, производната дума
се включва в системата чрез многопосочените си връзки и опозиции.
Деривационният процес във формален план се изразява в промяна на морфемната структура
на производната дума.
Словообразувателният анализ не се диференцира строго от морфемния, а совообразувателната
характеристика на думата не се отделя от морфемната.
Прилагането на ономасиологичния принцип при разкриване на същността на производната
дума като номинационна единица, в чиято структура се съдържа избраният ономасиологичен
мотив, има по-широко теоретично значение за изясняване на сложната зависимост между
извънезиковата реалност и нейното отражение в езика.
Производните думи в българския език се оформят предимно чрез деривация в тесен смисъл.
В резултат на преразлагане на основите в българския език възникват наставките -ник, -арник,
-арница, -ачка.
СЛОВООБРАЗУВАТЕЛНО ЗНАЧЕНИЕ
1. МУТАЦИОННИ СТРУКТУРИ
при мутапионните ономасиологични структури се обособяват отделни словообразувателни
структури.
Наличието на повече субкатегории при девербалните съществителни се обуславят от
спецификата на категорията действие, която се приписва като характеристика на
субстанцията. Действието е динамична категория, която протича във времето.
Действието може да се припише на субстанцията само чрез интенцията си към носителя на
този признак, при което ономасиологичният признак е прост.
В зависимост от същността на признака, производните съществителни се обособяват в ня-
колко категории.
2. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СТРУКТУРИ
Транспозиционните ономасиологични структури при субстантивното словообразуване са
застъпени при пренасяне на съдържание от други части на речта върху съществителните
имена.
Транспозиционните ономасиологични категории при съществителните са представени от
девербални и деадективни имена, оформени предимно чрез суфиксация и конверсия.
2.1. Названия на действия (nomina actionis)
Девербалните съществителни, които означават действие, абстрахирано от носител и
несвързано с време, се характеризират с наличието на семантичен признак „процесуалност“.
От абстрактните значения на някои nomina actionis чрез пренасяне се образуват вторични
значения, които имат конкретен характер и се отнасят към категорията на nomina patientis.
Другите nomina actionis се оформят с различни по продуктивност суфикси, които се свързват с
девербални основи в зависимост от техните структурно-семантични особености.
3. МОДИФИКАЦИОННИ СТРУКТУРИ
Образуваните чрез модификация съществителни служат за номинация нa субстанцията,
означена от произвеждащата дума, но я характеризират чрез допълнителен семантичен
признак.
В зависимост от характера на словообразувателното си значение съществителните, които се
отнасят към модификационните ономасиологични категории се обособяват в няколко групи: а)
Съществителни за означаване на лица жени; б) Съществителни със събирателно значение;
в) Съществителни за субективна оценка.
1. МУТАЦИОННИ СТРУКТУРИ
Произволните прилагателни от мутационен ономасиологичен тип означават обобщено
изразена характеристика, в която се отразява неспецифицирана връзка на една субстанция към
друга или на субстанция към действие.
2. ТРАНСПОЗИЦИОННИ СТРУКТУРИ
3. МОДИФИКАЦИОННИ СТРУКТУРИ
Прилагателни имена с модификационен ономасиологичен тип се образуват от деадективни
основи. С тях се означава същият признак (качество), който е посочен от произвеждащото
прилагателно, но модифиццран чрез допълнителна характеристика, която се отнася до
степента и интензивността на проявяването му.
В зависимост от характера на модификацията се определят различните субкатегории.
Прилагателните имена със значение „отслабеност на признака“, се обособяват в две
словообразувателни категории: суфиксни и префиксни деадективни прилагателни. При
суфиксните формации се използват наставките -ав, -икав, -ич(ъ)к и -оват.
ОБРАЗУВАНЕ НА ГЛАГОЛИ
1. МОДИФИКАЦИОННИ СТРУКТУРИ
Модификационните ономасиологични структури при глаголите се реализират чрез
словообразувателни категории, които включват типовете девербални глаголи, оформени с
помощта на представки.
На всички глаголни представки е присъща перфективираща функция, но тя допълва, съпътства
деривационния процес, тъй като префигираните глаголи винаги се отличават по семантика от
произвеждащите и носител на модифициращия семантичен признак е представката. По-голяма
част от представките са многозначни. Според модификационните признаци, които те внасят в
значението на основния глагол, преобладава изразяването на пространствени отношения,
което е наследено от функцията им в старобългарски език.
ДЕНОМИНАЛНИ ГЛАГОЛИ
Деноминалните глаголи в българския език изразяват присъщото на глагола значение
„действие, процес“, което в сложното си отношение към лексикo-граматичното значение на
мотивиращите думи - съществителни или прилагателни - обуславя структурирането на
семантиката при отделните словообразувателни категории и типове.
При изграждане на називната структура на девербалните глаголи е застъпена предимно
модификационната ономасиологична категория.
При образуването на деноминални глаголи в българския език се използва словообразувателен
формант.
Деривационните средства, които оформят деноминалните глаголи, се включват в глаголната
основа и сигнализират принадлежността на образуваната формация към глагола като част на
речта.
1. ДЕАДЕКТИВНИ ГЛАГОЛИ
Деадективните глаголи в български език се характеризират с мутационен или транспозиционен
ономасиологичен тип и се обединяват от деривационните значения „признак“ – „проявява
признак“, „получава признак“ или „снабдява с признак“. Означаваният от произвеждащото
прилагателно име признак, възприеман чрез отношението му към субстанция, се преосмисля и
свързва с признака „процесуалност“. Деадективните глаголи, които са с инхоативно значение,
посочват мотивиращия признак в процеса на неговото получаване или проявяване.
ИНОХОАТИВНИ ГЛАГОЛИ
Инхоативните глаголи конкретизират релацията „признак“ – „действие“ чрез означаване на
активно изявена особеност (признак) на агенса на действието, при което се подчертава
нейното придобиване, проявяване или възприемане.
1.1.5. Рефлексивни глаголи със значение ’придобива признак’. По-обособено място сред
глаголите, които изграждат словообразувателната субкатегория ’придобива признака, внесен
от мотивиращото прилагателно’ заемат рефлексивните структури, при които връзката с
произвеждащото прилагателно име е опосредствана от наличието на фактитивен деадективен
глагол.
Фактитивни глаголи
При изразяване на релацията ’признак’ - ’действие’ фактитивните глаголи конкретизират
глаголното действие, характеризирано чрез детерминираност от страна на признака, като
означават ’снабдява нещо (някого)* с признака, внесен от прилагателното име.
Фактитивните глаголи в български език се обособяват в една словообразувателна категория. В
нея се включват както суфиксно оформените глаголи с наставка -и, която се отличава с изявена
продуктивност, така и конфиксните структури, обособени в няколко деривационни типа.
1.3.3. Деадективни глаголи със суфикс -изира. Словообразувателният тип е по-нов в сравнение
със структурите със суфикс -и и конфиксните формации. Той се отличава с продуктивност, като
формантът -изира се свързва предимно с основи на чужди думи.
1.4.2. Модифициращата функция на морфемата се при фактитивните ' глаголи е във връзка с
влиянието, което тя оказва върху валентността на глагола. Деадективните глаголи с фактитивно
значение имплицират белега ’транзитивност’ и действието им е насочено към обект, който
получава мотивиращия признак.
ДЕСУБСТАНТИВНИ ГЛАГОЛИ
Десубстантивните глаголи в български език се образуват предимно с инвариантни форманти и
означават действие, изразяващо отношение към предмета, денотат на мотивиращото
съществително име.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Описването на словообразувателната система и изследването на характерното за нея
структуриране се опират на същността на производната дума като двустранна единица с
присъщите на формата и значението ѝ особености, в чието изясняване особено място заема
анализирането на мотивационното отношение между думите в деривационната двойка.