Конспект

по
езикова култура
(специалност „Българска филология“, 2019-2020г.)

Из „Съвременна българска пунктуация“, Руселина Ницолова

Изготвил: Любомира Борисова, II група, I курс

I. Същност и произход на термина пунктуация

 Терминът пунктуация произхожда от лат. pungo – бода. Днес той се използва

в две значения – съвкупност от препинателни знаци и правилата за тяхната
упротреба.
 Препинатените знаци се появяват значително по-късно от писмеността. За
техен създател се смята Аристофан Византийски (III-II в. пр. н. е.).

Исторически преглед на пунктуацията

 В старобългарския се срещат препинателни знаци като точка или комбинация

от точки, които са разчленявали непрекъснатия буквен ред. Българската
пунктуация се оформя по време на Възраждането. Съвременният й вид се
предлага през 1945г.
 В класическите и в новите европейски езици няма строга система от
пунктуационни правила. Не се уточнява и съставът на препинателните знаци.
 Днес в европейските езици има два основни типа пунктуация наречени
френски и немски тип. Те се различават по принципите, от които се
формулират пунктуационните правила.
 Писмената реч е графична форма на устната, в която съществуват различни
членения:
- фонетично, което се извършва с помощта на паузи между и вътре в изреченията,
чрез ударения и промяна в интонацията
- синтактично, при което речта се дели на изречения, части на изречението и др.
- смислово – често съвпада и с синтактичното и с фонетичното, но в някои случаи се и
различава
Българската съвременна пунктуация е от немски тип т.е. основният принцип
за пунктуация е смислово-синтактичният.
 Препинателните знаци, които използваме днес са десет – точка (.)
въпросителна (?), удивителна (!), многоточие (…), точка и запетая (;),
двоеточие (:), запетая (,), тире ( - ), скоби ( ) и кавички
(„ “)
! Съединителната частица дефис (-) не се смята за препинателен знак, защото
употребата й най-често се противопоставя на слятото писане, докато
препинателните знаци най-често се противопоставят на празните места
(шпациите) между думите.

Препинателните знаци като част от небуквените знаци , т.е. знаците,

които не носят звук и буквите съставят графичната система.

II. Функции на пунктуацията

a) интерпункция
Разчленяването на текста в двете негови основни членения
1. фонетична (пунктуация немски тип)
2. смислово-синтактична (пунктуация френски тип)

1. Текстът трябва да има паузи. Те се осъществяват чрез препинателните

знаци

 Признаци на изказването
a) завършеност или незавършеност на изказването, които в устната реч
се означават интонация. В пунктуацията пример за обозначаване на
такова изказване е многоточието.
b) цел на изказването, т.е. какво иска да съобщи говорещият (въпрос,
съобщение, заповед).
c) емоционалност на изказването – дали изказването е възклицателно
или не
 Препинателните знаци разграничават различните говорители – авторска от
неавторска реч, пряка от непряка. В писмената реч са въведени правила за това
като например двоеточие, тире, кавички или алиенация (писане на нов ред).
Възможно е препинателните знаци да изпълняват същата функция като друго
графично средство.

 Синтактичният принцип доминира в българската пунктуация, но има и случаи, в

които фонетичния е по-изразен:
- при пунктуация на косвени въпроси Къде отива, се чудех аз.
- при пунктуация на сложни изречения, в които съюзът или относителното
местоимение са придружени от наречие за уточнение – тъкмо, именно, само,
даже и др., Кажи само толкова ли знаеш?
или от частицата не (когато логическото ударение пада върху отрицателната
частица подчиненото изречение не се отделя със запетая) Иван замълча не
защото беше виновен.
- при междуметия и частици, когато са натоварени интонационно
Ще ходим, нали?
- при повторени части Бавно, бавно изчезваше зад ъгъла.

2. Пунктуацията отразява смисловите отношения в изреченията

(интелектуално или емоционално)

 Препинателните знаци изразяват наименуването на предметите и точното

предаване в писмената реч.
 Кавичките могат да значат ирония Той е голям „професионалист“, пак обърка
всичко.
  Едновременно смислови и синтактични отношения се изразяват, когато
изречението или е недовършено, или са изпуснати думи от него - Възрастта е
едно, акълът – друго…
- пояснителното тире (може и двоеточие) изразява причинно-следствена връзка
в изречението
- многоточието значи най-често недоизказване

Обобщение: функцията на пунктуацията да бележи смисловите

отношения изразява някакво скрито послание в семантиката на
съответния текст.

б) идеографска функция
Съвсем различна по отношение на членението на текста, но се доближава с тази за
смисловите отношения. Например точката след арабска цифра, че тя трябва да се
прочете като редно.

в) графична функция
За подчертаване на отделни изрази, букви и цифри се използва условно графично
значение.

III. Класификации на препинателните знаци

Спрямо това дали имат или не графични варианти

a) скоби (имат различни варианти) - кръгли (), наклонени //, прави [], ъглести
<>, кавички „“

b) препинателни знаци (нямат варианти) - точка, въпросителна, удивителна,

многоточие, запетая, тире, точка и запетая

Формална и функционална гледна точка

а) знаци, които имат само единична употреба - точка, точка и запетая,
многоточие, многоточие, двоеточие
b) знаци, които имат двойна употреба – кавичките, които са сложен знак,
прави и ъглаени скоби
c) знаци, които имат единична и двойна функция – запетая, тире, кръгли и
наклонени скоби, въпросителна и удивителна

Според възможни позиции в изречението и текста – само многоточието и

кавичките

Членение на текста
a) знаци, които стоят само вътре в изречението
b) знаци, които сигнализират края на изречението
Разделителна и деляща способност – в различни синтактични конструкции се
образуват различни градации, които се ограждат от двете страни (обособена и
вметната част). Отделящи са двойната запетая, двойните тирета, скоби и кавички, а
разделящи – запетаята, тирето, двоеточие, точка и запетая и многоточие

ВАЖНО! Знаците, които бележат край на изречението не се пренасят.

Кавичките и скобите стоят винаги пред или след израза, който заграждат. Те не
могат сами да се пренасят на нов ред.

IV. Стилистика на препинателните знаци

Известно е, че едни и същи препинателни знаци могат да служат по различен начин
в отделната конструкция на изречението или да бъдат замествани от други със
същия смисъл. Този процес се нарича синонимия. Правилният избор изисква
познаване на сферите на общуване и откриване на разликите между тях, а това са:
- честотата в употреба на препинателни знаци
- функцията, която изпълняват

 Най-богата пунктуация има художественият стил. В него се включват всички

препинателни знаци с възможните си функции. Художественият стил притежава
експресивност и емоционалност. Тези две качества са паралелни или напълно
се противопоставят на синтактичното, смислово и фонетично членение на
текста. Това е така, защото в художествения стил препинателните знаци се
стремят да накъсат изказа за по-голямо влияние (например - замяната на
запетая с тире при обособени части, многоточие в края на изречението и др.)

 Пунктуацията в публицистичния стил е далеч по-бедна, защото текстът стреми

за бързото му възприятие. Основно присъства тирето и запетаята с много малка
употреба на двоеточие. В този стил най-вече препинателните знаци са с
идеографска и графична функция.
  Научният стил се характеризира с яснота на изказа и каквото и да е двусмислие
в текста. В пунктуацията преобладават разделящи, отделящи и ограждащи
знаци във всичките си графични варианти. Само в този стил се допуска
едновременно два графични варианта на скобите и графичния вариант на
кавичките. Особено значение имат графичната и идеографска функция.

 Административно-деловият стил се доближава както до публицистичния, така

и до научния стил. Най-често се посочва употребата на тирето с чисто графична
функция.

V. Функции на отделните препинателни знаци

1. Точка

1.1 Точка в края на изречението

 Точката бележи завършено, неемоционално изречение без оцветена
интонация. Тя е знак за край на съобщителни изречения, подчинени, когато
накрая има косвен въпрос и в редки случаи при художествените текстове, за да
се подчертае пауза.
 Не се пише точка, когато се цитира изречение в рамките на друго, когато е в
пряка реч, когато изречението завършва със съкратена дума, след заглавия,
имена и подписи.

ВАЖНО! Ако съобщително изречение завършва с индекс точката е след индекса.

Когато името на автора и заглавието са написани на един ред, точката е между двете.

1.2 Точка – знак за съкращение

 Точката се поставя за съкращение след изписаните части на думата, която е
лишена от своя край. Например – м.р. (мъжки род), т.н. (така нататък) и др.
 Не се пише точка при ч, мин, сек, дка, инициали (БКП, ПК, БНБ).

1.3 Йероглифна точка

  Поставя се след арабска цифра и се чете като редно – 5. клас
(пети клас)

1.4 Точка – знак за графично отделяне

 При означаване на дати само с цифри - 27.03.2000г.

ВАЖНО! Не се пише точка, когато месецът е написан с букви – 27 март 2000 г.

2. Въпросителен
2.1 Въпросителен в края на изречението
 Пише се въпросителен знак при изречения, от които се очаква отговор,
реторичен въпрос и въпрос-молба. В художествения стил след косвен въпрос.
Ако има поне едно пряко въпросително изречение в състава на сложното.
 Не се пише въпросителен след въпросителни заглавия и произнесени със силно
чувство въпроси (Как може да си го направи!).

2.2 Въпросителен след вметнати изрази

 След вметнати изрази с въпросително изречение се пише въпросителен. Тези
изрази трябва да са заградени със скоби, а не със запетаи – Ние – разбираш ли?
– имаме нужда от теб.

3. Удивителен
3.1 Удивителен в края на изречението
 Пише се удивителна в края на повелителни изречения за подбуда или
позволение, желателни изречения, възклицателни, силно емоционални
изречения, след междуметия и сложни изречения, в състава на които има
повеля, желание или възклицание.

3.2 Удивителен след вметнати изрази

 След вметнати изрази (повелителни, желателни, възклицателни), загардени
със скоби или тирета, се пише възклицателен – Не, какво говоря аз!
 По същата причина се пише за промяна в интонацията на междуметия, които
не са вметнати изрази. В този случай се огражда с тирета – Стига си ми
говорила така – тряс – и вратата се затвори зад гърба й.
4. Многоточие
4.1 Многоточие – знак за незавършеност или частичност
 Единственият знак, който сигнализира за незавършеност, без оглед на това,
дали се подразбира смисъла на липсващата част. Може да стои в началото,
средата, в края на изречението и извън него.
Възможни причини за недоизказаност
1. затруднение във формулирането на изказване – Да искам да …
2. говорещият не желае да завърши изказа – Добре съм, но …
3. говорещият е прекъснат – Само да чуеш, … Здравей, Пешо
4. стремеж за икономия
5. съкращение при цитат - … „Ще имаме едно знаме…“

4.2 „Многозначително“ многоточие

 Това многоточие може да посочва, че с наличния завършен изказ е свързано
по-богато смислово съдържание от изразеното. Този знак се използва най-вече
в поезията - …Наоколо ми кърваво се плиска море: (П. К. Яворов).

4.3. Многоточие – знак за прекъснатост или разчлененост

 Третата функция на многоточието е да означава прекъснатост или
разчлененост. Често по-големите паузи се смятат за несъвършенство от типа
бавно мислене и висока емоционалност – Господине, … бихте ли … аз исках да…
 Когато многоточието седи в началото на нов пасаж е знак за по-голямо
различие от съдържанието.

4.4 „Предупреждаващо“ многоточие

 Появява се под влияние на западните говори като предупредителен знак. В
този случай многоточието означава пауза с експресивен характер и промяна в
интонацията, целяща да подчертае някакво несъответствие. Този вид
многоточие се употребява само вътре в текста – Награди за … безобидност
(ЛИК).

5. Точка и запетая
 5.1 Точка и запетая при изреждане
 Употребява се за отделяне на еднородни части, най-често когато имат
разширен състав и вече е използвана запетая. Точката и запетаята служи за
отделяне на по-големи синтактични цялости.
 При рубрики точка и запетая се използва за отделяне на изрежданите изрази,
които са по-тясно свързани помежду.

5.2 Точка и запетая в сложно изречение

 Използва се като „по-силен“ знак за отделяне на относително самостойни в
смислово отношение части от сложното изречение.
 Има случаи, в които се употребява със стилистична цел, когато пишещият иска
да подчертае по-голяма пауза.

5.3 Точка и запетая в период

 Периодът е най-усложненият вид сложно изречение, който се характеризира
със синтактичен паралелизъм с ритмичност в интонацията. Точката и запетаята
се използва за отделяне на паралелните части.

6. Двоеточие
6.1 Изброително двоеточие
 Двоеточието пред изброявани еднородни части, ако те изхождат от
обобщаваща дума или израз. Ако обобщението е последвано от определения
или подчинено изречение, двоеточието се поставя след тях. Двоеточие се пише,
когато след обобщаващата дума следват цели изречения или при изреждане на
точки и подточки.

6.2 Двоеточие пред пряка реч

 Двоеточие се пише между пряка реч, цитат и пр. В някои случаи се комбинира с
тире, кавички или многоточие.
 6.3 Йероглифно двоеточие
 Използва се между цифри, когато се обозначава съотношение. В научни
трудове се използва най-често за противопоставяне.

6.4 Пояснително двоеточие

 Има за цел да отдели дума или израз, който конкретизира или назовава по
друг начин предмет.
 Когато в безсъюзно сложно изречение и двете изречения са с причинно-
следствено отношение.
 Пояснителното двоеточие се употребява и при сложно безсъюзно изречение,
когато първото споменава някакъв признак, а във второто изречение след
двоеточието се описва конкретно.

ВАЖНО! Във всички случаи може да се използва и тире, но не е желателно, защото

тирето не внася нищо ново и претоварва речта.

6.5. Двоеточие – знак за графично оформяне

 Двоеточието служи за графично оформяне пред подпис на лице или между
изрази като редактор, композитор, родно място и др.

7. Запетая
Най-често употребяваният препинателен знак. Познати са два основни принципа – от
една страна, че запетаята е средство за означаване на паузи, а от друга е средство за
сигнализиране на синтактичното и смислово разчленяване на изречението.

7.1 Запетая в простото изречение

1. Разделяща запетая в просто изречение
а) между еднородни части
ВАЖНО! Когато еднородните части са свързани със съюзи различаваме няколко
случая:
1. пишем запетая пред единичен съединителен или противопост. съюз (та, па, но,
ала, обаче и др.)
2. пред еднократно употребени съюзи и и или, не се пише запетая
3. пише се запетая пред еднократно употребено или в значение на тоест
4. при повторителен съотносителен съюз се пише запетая пред втория употребен
съюз - И времето, и природата се промениха.
5. когато еднородните части са свързани с двойни съотносителни съюзи като
толкова…колкото, пишем запетая след втората част – Новата ученичка е колкото
талантливо, толкова и добро момиче.
6. пише се запетая пред съотносителния съюз отколкото, когато влиза в
отношение с наречие или прилагателно от сравнителна степен – По-добре е да си сам,
отколкото с фалшиви приятели.
б) разделяща запетая между повторени части в изречението – Иване, Иване,
внимавай повече в час.
2. Ограждащи запетаи в просто изречение
а) при обособени части
 Ако е в средата на изречението се огражда с две запетаи, ако е в началото или
в края с една. Обособените части може да се отделят и с тирета за по-изявен
стилистичен вид.
За разлика от определенията и приложенията, обстоятелствените пояснения
по-рядко се обособяват. Правила за тяхната пунктуация:
1. Когато обстоятелствено пояснение конкретизира друго предходно се
огражда със запетаи – Една зима, около Коледа, ни се случи най-голямото чудо.
2. Когато е в началото се пише запетая, ако то е в разширен състав – Въпреки
усилената работа по ученическия вестник, резултатът не беше
удовлетворителен.
3. Ако обстоятелственото пояснение е за сравнение се огражда със запетаи,
когато авторът иска да акцентира върху него.
 Пише се запетая задължително пред израза както и, когато внася обособена
част. Трябва да има и след, когато е подчертан вметнатия характер на израза –
Аз, както и друг път, се притесних за утрешния изпит.
 Когато с и то, при това и др. се въвежда обособена част, тя се огражда и от
двете страни със запетая – Завърших, и то успешно, с отлични оценки.

б) при вметнати изрази

 Наречията за „логическо уточняване“ като: например, вероятно, може би,
невярно, всъщност и др. не се отделят със запетая.
 Когато сякаш, като че ли и др. въвеждат обособена част, изразът се огражда със
запетаи; пише се запетая и пред значи, следователно, очевидно и др.
ВАЖНО! Наречия като действително, естествено, наистина и др. може да
се пишат със и без запетая – зависи от функцията им в изречението.
в) запетаи, ограждащи обръщения
 Обръщенията се определят като странични думи и винаги се отделят със
запетаи.
г) запетаи при частици
 Пише се запетая при частици като хей, бре, мари, защото се използват като
обръщение; да и не, защото са като отделни изказвания; а, ха, е, защото са
интонационно отделени.
ВАЖНО! Въпросителната частица нали се отделя със запетая от предходната
дума само ако е в края на изречението.
д) запетаи при междуметия
 Междуметията са емоционални реакции или звукоподражания. Те
функционират като отделни части от изречението и винаги се отделят със
запетая.

7.2 Запетая в сложно изречение

В сложните изречения запетаята се използва за означаване на синтактичното му
разчленяване на отделни изречения.
Сложните изречения могат да се разделят на два основни дяла: безсъюзни и
съюзни. Комбинацията от тези два типа образува сложно смесено изречение.
а) запетая в сложните безсъюзни изречения
 Тази употреба на запетаята е най-характерна при сложните съчинени
безсъюзни изречения. Тя посочва границите на отделните смислово свързани
изречения.

б) запетая в сложните съюзни изречения

 В сложните съюзни изречения запетая се пише в началото на второто
изречение, обикновено пред съюзните връзки.
 Пред съчинителните съединителни, противопоставителни и пояснителни
съюзи: па, та, че, пък, обаче, а, но, ала, ами, ама, само че, камо ли , също и,
тоест, а именно.
ВАЖНО! Пред еднократна употреба на и и или не се пише запетая. Пише се
 запетая единствено в случаи като: 1. когато съюзът и въвежда присъединено
изречение, което е отделено интонационно
2. Когато пред и свършва подчинено
изречение
3. Когато пред и стои обособена или вметната
част
 Запетаи се пишат пред втория от съотносителните съюзи – или…, или; хем…,
хем; или…, дали; не че…, а и др.
 Запетаи се пишат при подчинени изречения със следните съюзи – че, като,
след като, тъй като, защото, преди да, понеже, дано, да не би да, освен,
вместо да, даже и др. Когато обаче съюзната връзка не е една дума, запетаята
се пише само пред първата съставка – при условие че, по причина че и др.
 Наречията тъй, така може да влизат в съставен съюз (тъй че) и запетаята се
пише пред тъй. Но може и запетаята да ги разделя, в случаи когато тъй и така
са думи от главното изречение, които се съотнасят със съюзната връзка.
 Когато в подчиненото изречение има дума пред съюзната връзка, запетаята се
пише пред съответната дума.
 Запетая не се пише пред съюза да, когато то свързва главното с подчиненото
изречение.
 Пише се запетая: 1. подчиненото е на първо място (след него)
2. подчиненото стои след съществително, придружено с
показателно местоимение.
3. да е в смисъл на ако или дори да
4. да отделя вметната или обособена част на изречението
5. за да се избегне двусмислие между главното и
подчиненото
 Пишем запетая пред относителни местоимения (където, които, чийто) и в
случаите когато са в словосъчетание (…, повечето от които, …, на лицето на
който). Не пишем запетая: 1. фразеологични подчинени изречения
2. въпросителни местоимения и наречия
3. пред подчинителна съюзна връзка (едва, чак,
само, много, почти и др.)
4. пред отрицателната частица не

ВАЖНО! Когато стоят един до друг два съчинителни (но пък, пък и) или съчинителен
и подчинителен съюз (и който, но без да, обаче когато) не пишем запетая между
двата съюза. Когато обаче първата от двете съчинителни връзки е със собствено
ударение и с повече от една сричка, се пише (… защото, колкото; … който, като).
  Подчинени изречения с въпросителна форма, т.нар. косвени въпроси, не се
ограждат със запетаи, когато са в средата на изречението. Когато са пред
главното изречение, след тях има запетая. А когато косвеният въпрос е
подчинено определително, свързано със съществително име или с
местоимението това, пред подчиненото изречение се слага запетая.

7.3 Употреба на запетаята с идеографска функция

 Употребява се при десетичните дроби и за разделяне на цифри, означаващи
часове, минути и секунди - 12,5 (дванадесет цяло и пет десетни), 4,20 ( четири
часа и двадесет минути).

7.4 Употреба на запетаята за графично оформяне

 Използва се за отделяне на названието на място от дата и също на ден от
седмицата от датата – Велинград, 23.08; 6.04.1983 г., събота

8. Дълга чертица – тире

8.1 Отделящо тире
Отделя част от изречението или цяло изречение в състава на сложното.
 Отделящото тире разграничава еднородни части. В този случаи означава пауза
или промяна в интонацията – Успехът изисква жертви – духовни и физически.
 Може да взема място преди и след обобщаващата дума, както и да бъде цяло
изречение.
 Отделящото тире още се използва да отдели една еднородната част от друга –
Стои празен, грозен, вечен като къщите и улиците около тях – непроходим.
 Отделящото тире в сложното изречение предимно експресивна функция - Със
златен пояс – Иван Янков.
 Често това тире отделя подчинителни въпросителни и че- и да-изречения,
когато стоят пред главните изречения – Кой е прав, кой е крив – това не е моя
работа.

8.2 Разграничаващо тире

 Употребява се, за да се раздели графически речта на различни говорители.
 Пише се пред пряка реч на отделните лица в диалога. Може с
разграничаващото тире да се разделят и помежду им реплики на едно и също
лице.
 Разграничава и пряка от авторска реч, като след тирето се продължава речта с
малка буква.

8.3 Ограждащо тире

 Ограждащото тире е двойно, като огражда двете страни на думата или израза.
Използва се, за да загради вметнати и обособени части, като има по-голяма
отделяща сила от запетаята. Най-често се отделят с това тире обособени
приложения и определения. Има случаи обаче, в които второто тире може да се
замени със запетая, но трябва да се внимава да не се получи двусмислие,
поради различна интонация.

8.4 Пояснително тире

 Пояснителното тире насочва към някакви смислови отношения между
изреченията, в които е поставено. Обикновено употребата му е синонимна с
тази на пояснителното двоеточие – Мислех – това е единственият ми шанс да
успея.
 Пояснителното тире е единственият възможен препинателен знак, когато
конкретизиращото изречение стои пред конкретизирана дума от друго
изречение – Леко и спокойно пристъпва – познавам тази негова походка.
 Това тире може да се използва и по отношение на време – причинно-
следствени отношения – Странно е – ето те пред мен.

8.5 Заместващо тире

 Заместващото тире се поставя на мястото на изпусната дума или изрази.
Познати са следните случаи:
а) тези думи най-често са споменати вече в предходното изречение – Дните
бяха мъгливи и студени, нощите – тъмни.
б) може и тези думи да не са споменати в предходния текст. Най-често тази
практика се среща в публицистичния стил – Човекът – главно богатство на
социализма.

8.6 Идеографска и чисто графична функция на тирето

 Тирето служи като знак за отношение между думи или цифри.
 Тирето в своята графична функция се среща в публицистичния и
административно-деловия стил за графично оформление на текст.
9. Скоби
9.1 Скоби за отделяне на вметнати думи, изрази и пейзажи
 Скобите имат най-голяма отделяща сила и най-добре подчертават страничния
характер на вметнатия текст. Това е единственият знак, с който се отделят цели
вметнати пасажи.
а) скобите заграждат пояснения, съдържащи допълнителни данни – В центъра
на Велинград (кв. Лъджене) ще се проведе турнир по писане на яйца
б) скобите назовават по друг начин вече обозначен предмет (или признак от
него) – Тези думи се пишат полуразделено със съединителна частица (дефис).
в) те разкриват странични съобщения по отношение на основната линия –
Той (знам ли?) вече уж не се сърдел.
г) със скоби се заграждат ремарките на драматични произведения – Мила (като
ехо)
д) данни, които не са изнесени под линия - (вж. сп. Святост), или думи, взети
от чужд текст.

9.2 Скоби, заграждащи други препинателни знаци

 Използват се за ограждане на въпросителна, удивителна или комбинация от
двете, когато това е авторовото отношение – Ти шегуваш ли се с мен(!?)
 Скобите заграждат и многоточие, когато е изпуснат пасаж от чужд текст.
9.3 Дясна скоба след цифри и буквена номерация
 Дясна скоба се поставя с чисто графично значение в рубрики.
От друга страна след арабска цифра, тя означава, че е редна – 1) – първо

10. Кавички
10.1 Като знак за условно наименуване
 Използва за назоваване на предмет за вече съществуващ такъв. В най-общ
смисъл – Раковски се запечатва в паметта на българите./ „Раковски“
(известно Вазово произведение) се запечатва в паметта на българите.
 Кавичките заграждат:
имена употребени като собствени, означаващи заводи, ресторанти, театри и др.
– ресторант „Елбрус“, театър „Сълза и смях“; наименования на улици,
площади, райони – ул. „Поп Богомил 9“;
 условни наименования на машини, породи животни и др. – машина „Турбос“;
имена на книги, песни, картини – романа „Под игото“;
отличия и награди, когато са приложени към име – награда „Оскар“

ВАЖНО! Не се пишат кавички при географски и топографски обекти

10.2 За отделяне на неавторска реч
 Кавичките са основен препинателен знак за отделяне на неавторска реч –
цитат, като дума, израз (започват с малки букви) или цяло изречение (с главна
буква) – Кулминацията в диалога на чорбаджи Марко е именно изказването
„Лудите, лудите те да са живи!“
 Кавичките заграждат и пряка реч, когато се пише на същия ред – „Твой ли са
тези пари?“ – Не мисля. – „А защо са на твоя шкаф?“

10.3 Като употреба на преносни значения

 Кавички се използват за сигнализиране, че дадена дума или израз за
употребени преносно – Когато човек току-що е „проходил“ трябва да му се
окаже нужната подкрепа.

ВАЖНО! Неправилна е употребата на кавичките, когато не става дума за преносно

значение, а за едно друго значение на предмета.

10.4 Кавичките – знак за отношение на пишещия към заградения от тях

израз
 Първата употреба на тези кавички отново се използва в преносен смисъл –
„Вдъхновяваща“ постъпка. Втората е, когато се заграждат нови, непознати или
невъзприети названия – Автор на такива творби е Емил Трамони, художник,
който „рисува с марки“. Третият вид е в случаите, когато заграждат неправилно
произнесени думи и изрази – Вчера бях в „полуклиниката“.

VI. Комбинации на препинателните знаци

В писмената реч често се налага употребата на комбинации от препинателни знаци. Те
могат да бъдат еднакви (две удивителни, или две тирета) или различни (удивителна и
въпросителна), разположени на разстояние един от друг (дистантно), или в
съседство (контактно). В повечето случаи употребата им е с цел усилване на някакво
чувство или поясняване на някаква информация. Комбинациите могат да бъдат както
в края на изречението, така и вътре в него.